Sugar - Season 1 (2024) (Sugar.2024.S01E07.WEB.x264-TORRENTGALAXY.srt) Свали субтитрите
- Да.
Не го наранявай.
Ами ако побегне?
- Опитай се да не го нараняваш.
Разбира се.
МОТЕЛ НЯМА СВОБОДНИ СТАИ
Когато си в беда, искаш да споделяш. Но знаете поговорката.
"По-добре да не знам"?
Здравей.
- Здрасти.
Как се чувстваш?
Как се чувствам ли? Като човек, само че...
По-добре.
Хенри ми каза, че трябва да лежиш и да си почиваш.
Нямаше предвид да си припаднал на пода.
- Не бях припаднал. Обичам да спя на пода.
Очевидно.
Говореше насън.
Викаше някого. Само че сякаш на чужд език.
Говориш ли чужд език?
- Да, владея много езици.
Колко е часът?
- Минава десет.
Трябва да се изкъпя и да започна деня си.
Ще взема кафе.
- Не, Мелани.
Наистина ли вярваш, че можеш да ме въвлечеш
в тази пълна бъркотия, без да се налага да ми обясняваш?
Очевидно не.
Ще отида за кафе.
- Добре, кафе.
Ще ми се да й разкажа всичко, но не мога. Изключено.
ДЕЙВИД СИЙГЪЛ
"Човек е като мимолетен дъх, а дните му - като преминаваща сянка.
Ти покосяваш хората.
Те са като сън, като тревата, която никне наново всяка сутрин.
Сутринта тя процъфтява и расте, а вечерта повяхва и чезне."
Карлос, остави ни сами.
Когато майка ти почина... ми беше много тежко.
Но намирах малка утеха в мисълта...
че й бе дошло времето.
Но това?
Това е съвсем различно.
Родител да надживее детето си.
Искрено съжалявам.
Оливия още ли не се е обадила?
- Не, щях да ти кажа.
Колкото и безотговорна да е била преди, дори в най-мрачните си дни щеше да дойде.
Смяташ, че й се е случило нещо?
Да, смятам.
Карлос.
Седят си те на бара, подхвърлят ми монети дребни
и питат ме: "Защо си тук, човече?".
Да не си ме докоснал, копеле!
Не ме пипай, мамка ти!
Телефонът на Мос.
ОБАДИ СЕ СВЪРЖИ СЕ С НАС.
Някой го търси.
Имам толкова въпроси.
Коя е Джен?
Само тази дума различих от съня ти. Джен. Коя е тя?
Сестра ми.
Сестра ти. Къде е? Да не й се е случило...
- Някой идва.
Милър е.
- Кой е Милър?
Шефът ми.
- Шугър, отвори. Искам да поговорим.
Той ли те намушка?
Не, той ми е приятел.
- Тогава защо не отваряш?
Защото не искам.
Да грабнем ли закачалката за кърпи?
- Няма да помогне.
Отзад.
Ела.
Здравей.
Извинявай, че те ударих. Само искам да поговорим.
Пали колата. Дръж!
Защо го прави Милър? Нещо се е случило. Нещо се е променило.
Спри.
Боже, какво стана току-що?
Този старец те вдигна с една ръка! Фраснах го. Наложи се.
Ще се оправи ли?
- Нищо му няма.
Добре. И как така ти е приятел?
Знаем се отдавна.
"Само искам да поговорим." Какво беше това? Какво си направил?
Добре, виж сега.
Слушай, аз...
Слушам те.
- Ами... Казва се Милър.
С него и с група други хора работим заедно.
Като какви? Частни детективи ли?
Не. Аз съм такъв, но всички имат различни професии.
Ние сме членове на група. Организация, за която никой не трябва да знае нищо.
Това е... Не мога да ти кажа.
Фраснах човек по главата с прът за хавлии.
Ще ми кажеш.
- Задължен съм ти.
Но не мога, защото е опасно.
Не само за теб, а и за мен и мнозина от приятелите ми. Хора, на които държа.
Това е тайна, която пазя от доста време.
Всички я пазим.
Ако можех да я разкрия на някого,
това щеше да си ти, но не мога.
Ти си шпионин.
Езиците. Все наблюдаваш и слушаш.
Любопитстваш за другите, но не говориш за себе си.
Ами да! Боже! Трябваше да се досетя. Странно е дори за зодия Дева.
Задавах ти въпроси само защото исках да зная отговорите за себе си.
Ти си шпионин.
Това е истината, нали? Ти си чужд шпионин.
Само наблюдаваме тук.
Майко мила!
- Това е единствената ни задача.
Да имах една цигара.
Ами Торп?
- Какво?
И той е от вашите, нали?
- Да.
Но не те гони, а ти помага?
- Проклятие!
Какво?
- Хенри. Сега ще погнат него.
Да отидем в университета.
И да, ще обсъдим главата за Ларсен.
На миналата лекция говорихме за късния палеолит.
А на хоризонта се задаваше мезолитът.
За преди 30 000 години, за неандерталците, за хомо сапиенс
и различията на видовете.
Вдигни, Хенри.
Не отговаря.
Сложност и противоречие.
Способността да изпитваш противоположни чувства
и мисли по едно и също време.
Това е причината вие все още да сте тук, а вашите далечни предци да не са.
Кого търсите?
Един приятел. Професор Хенри Торп, антрополог.
Днес е много популярен.
- В какъв смисъл?
Да сме се разминали?
- Милър го е пипнал.
ЕЛА СЛЕД ЧАС.
Някой замита следите.
Премахва всички, свързани със Столингс.
Е?
Трябва да намеря Мос преди тях. Хенри ще почака.
Да вървим.
Ще ти кажа нещо, което ще те ядоса, но и аз съм ядосан.
Какво?
- Моите хора... Милър и неколцина други.
Те ми пречат да намеря Оливия.
Чакай. Твоите хора ли са я отвлекли?
- Не, просто...
Какво са й направили?
Нищо.
- Мили боже!
Не нараняваме хора. Не сме такива, кълна се.
Ще оправя нещата.
- О, боже.
Тя ли е там?
- Не, един от хората на Столингс.
Може да знае нещо, което ни трябва.
Моля те, остани тук.
Добре, не ми се влиза там.
- Хубаво.
Какво правиш?
- Размислих. Идвам с теб.
Стой до мен.
- Добре.
Шугър.
Добре. Да си тръгваме, ела.
Нещата са неуправляеми.
Време е всички да забавим темпото. Да си поемем дъх.
"Да разсъждаваме трезво" и в този дух.
Мнозина казват, че съм надарен. Но не съм предвидлив.
Да, това е една от възможностите.
Клинтън ще те премести в друга стая, за всеки случай. Ще се върна...
Не знам кога, но ще се върна.
- Добре.
Добре ли си?
Няма да се върна без нея.
Чудесно.
Започва се.
Тази вечер ще разбера.
По един или друг начин.
МИЛЪР
Казах й истината. Ние не сме такива.
Отвличане. Убийство.
Няма значение, че Мос беше отрепка. Не бива да нараняваме хората.
Причината да сме тук е да запазим мирния си начин на живот.
Но това място ни променя.
Променя всички ни.
Какво става?
Мисията приключи.
Отзовават ни.
Какво?
Вярно е.
- Хенри.
Нищо ми няма. По-добре я изслушай.
Чакайте, какво?
Сутринта дойде съобщение. Затова Милър те търсеше.
Обсъждаме изтеглянето.
- Мисията не е приключила.
Напротив.
След ден-два ти, всички в тази стая и сътрудниците ни ще напуснем планетата.
Кой го каза?
- Началството.
С Милър ще обсъдите изтеглянето.
- Не. Хитро, но не тръгвам без нея.
Ще тръгнеш.
Няма да замина без нея. Оливия Сийгъл.
Жената, която издирвам.
Жена, които някои хора тук незнайно защо не искат да намеря!
И сега какво?
След толкова време ей така си стягаме багажа и заминаваме? Не!
Мисията ни не е Оливия Сийгъл.
Не мислиш за общото благо.
- Къде е тя, мамка му?
Джон.
- Чакай. Стига увъртания и лъжи!
Джон.
- Почакай, Хенри! Моля те.
Някой веднага да ми каже къде е тя.
Някой в тази стая знае.
- Така е. Ще ти кажа.
Не. Да не си посмял, Хенри!
Ти спечели, заминаваме. Има ли значение вече? Ще ти кажа.
Разбрах едва днес.
Знаеш ли къде е? Кажи ми.
- Да, дадоха ми адрес.
Покажи ми го.
- Добре, ще ти го напиша.
Адрес. Накрая се оказа, че имало адрес.
Да ти обясня ли?
Ако обичаш.
- Добре. Значи...
Разбрали са за нас. Хората.
Да, някои научиха.
Значи предпазваме тях?
Това са могъщи хора.
- Със сигурност.
И ще си затворим очите, че се вършат такива неща?
За да предпазим своите. Стига да решат, могат да ни изтребят.
А сега мисията приключи и вече можеш да ми кажеш.
Независимо какви страдания е изтърпяла Оливия.
А този там...
Син на политик.
- И тази отрепка е клиент на Столингс?
Да.
- Как се случи?
Как ние... Как те разбраха за нас?
- Това не го знам. Има ли значение вече?
Разбира се, че има. Има огромно значение! Не сме такива, Хенри.
Не само ти си ядосан. И на останалите не им се нрави.
Не им се нрави? А дали се е понравило на Оливия?
Това не трябваше да се случва!
Прав си, но се случи.
И така, заминаваме. Опитай се да поправиш нещата.
Ако е жива, ще я откриеш там.
Чакай. Казаха ми какво е станало в къщата на Столингс.
Че си убил трима души.
Вярно ли е?
- Отбранявах се.
Нямал си избор?
За първите двама - да.
Мъж и жена.
Беше при самозащита.
Но третия...
не се налагаше.
Постоянно си мислех:
"В опасност съм, ами ако посегне към..."
"Може би така е справедливо. Или поне е оправдано."
Но тъкмо преди да...
преди да натисна спусъка...
всички мисли отлетяха и настъпи пълна тишина.
И, ъъъ...
Убих го, защото исках.
Знам, това е лудост.
Колкото повече стоим тук, толкова повече заприличваме на хора.
Трябва да вървя.
В твоята професия, през целия си престой тук, си открил десетки хора.
Нали? Най-малко. А може и повече.
Постоянно издирваше мъже, жени и деца.
Може би и тази Оливия... Дано я намериш.
Но без сестра ти вечно ще се чувстваш изгубен.
Значи тези влиятелни хора стояха зад изчезването на Оливия.
Вече разбирам. Изнудвали са ни, че ще бъдем разкрити.
"Кажете на Шугър да се откаже, иначе светът ще научи тайната ви.
"Извънземните са сред нас". Това ще бъде заглавието."
Би било ужасно.
Не ми харесва, но разбирам.
Хенри е прав. Останахме прекалено дълго. Време е да се прибираме у дома.
{\an8}ИЗБЕРЕТЕ ПАВИЧ В СЕНАТА
Стой! Охрана. Горе ръцете!
- Горе са.
Вдигнах ги.
- Хвърли оръжието.
Вземи го.
- Остави го долу.
На твоя страна съм. Ще го сложа...
- Не мърдай!
Чуй ме. Не можем да си тръгнем! Детектив съм, издирвам изчезнала жена.
Всеки крадец лъже.
- Да ти приличам на наркоман? Чуй ме!
В портфейла ще намериш разрешително, шофьорска книжка, лична карта.
Левият горен джоб. Вътре.
- Левият?
"Джон Шугър". Истинското ти име ли е?
- Да.
Синята кола твоя ли е?
- Да.
Може да съм сбъркал адреса.
Но ако някой ден чуеш, че тук е била измъчвана жена,
а дори не си се опитал да й помогнеш и си тръгнал, без да провериш...
Спести си угризенията. Иначе ще се тюхкаш: "Да можех да върна времето!".
Не мърдай.
{\an8}Ще проверя в мазето.
{\an8}Ехо?
{\an8}Има ли някого долу?
Има ли някого?
Да. Синът на сенатора.
- Ехо?
Естествено.
Хей.
Хей!
Е, какво откри?
Нищо. Всъщност намерих чук.
Но нали е мазе. И аз си държа чука там.
- Огледа ли навсякъде?
Мисля, че да.
Значи грешката е моя.
Точно така.
- И какво сега?
Кой ти каза, че долу има някого?
Един приятел. Явно грешна информация.
Случва се. Знам, излагация е.
Какъв приятел?
- Знаеш, че не мога да ти кажа.
Поверителен източник. Правило в занаята ми.
Кой те насочи към мазето ми?
Да не задействах алармата?
Бива си те. Тъкмо се прибирах от работа.
Извадих късмет. Ти обаче - не.
Няма нужда да става така.
Не е нужно да страдат и други.
Включително и ти.
Аз обичам хората да страдат.
Колебая се само за едно - дали да започна с чука.
Как се казваш?
Райън.
- Райън.
Всичко свърши. Откажи се вече, чу ли?
Добре.
- Не, недей!
Оливия.
Превод на субтитрите Живко Тодоров