Sugar - Season 1 (2024) (Sugar.2024.S01E06.WEB.x264-TORRENTGALAXY.srt) Свали субтитрите
- Да.
Синът ви излезе от операция. Жив е.
- Жив ли е?
Съжалявам, жив е,
но мозъкът му е безвъзвратно увреден.
- Какво искате да кажете?
Тялото му функционира,
но няма да може да говори, да се движи и да мисли.
Никога повече.
Не ми е лесно да повдигна темата, но донорството на органи е дар, който…
Да ви разкажа ли приказка за дясната и лявата ръка?
Приказка за доброто и злото?
О-М-Р-А-З-А.
С тази лява ръка Каин нанесъл удара, с който убил брат си.
Л-Ю-Б-О-В.
Виждате ли тези пръсти? В тях има вени, стигащи до душата.
Дясната ръка, приятели. Ръката на любовта.
Сега ще ви покажа историята на живота.
Тези пръсти, драги мои, постоянно враждуват помежду си.
А сега ги вижте.
Лявата ръка... омразата на лявата ръка надвива
и май любовта ще загине.
Но я почакайте малко! Чакайте!
Виж ти! Любовта побеждава! О, да.
Любовта удържа победа, а омразата на лявата ръка бере душа!
Днес е важен ден.
Не можах да спя. Станах рано.
Чакам Чарли да ми се обади и да ми каже, че Байрън Столингс се е върнал.
Усещам, че ще бъде важен ден.
Много важен ден.
Хайде, яжте.
Момчета. Хубавци мои!
Ей, бъзльо!
Карло не се ли е обадил?
Ни вест, ни кост.
- Странно, нали?
Само да е пиян в някой мотел, ще му отрежа топките и ще ги дам на кучетата.
Ами Мос?
- Идва насам.
Добре. Здравей.
- Здрасти.
Здравей. Столингс се е прибрал у дома.
- Там ли отиваш?
Да, там отивам.
- Но, Шугър, той е...
Чрез него ще я открия.
- Много е опасен.
Руби, не се притеснявай, ще се оправя.
Оставете видеоиграта. Искам да разбера за Дибенидето.
Я чакай.
Промяна в плана.
Ставайте, мамка му!
Здрасти. Кой е тук?
Сеньор Столингс, сътрудниците му и два добермана.
Оливия Сийгъл не се вижда, не че биха я пуснали отвън.
Входове и от двете страни, отзад има стълби, въоръжени са.
Добре. Ако не се върна до десет минути?
Разбира се. Както винаги.
- Както винаги.
Елате.
Добри кучета.
Оливия.
Загадъчният човек.
За малко...
...да я спасиш!
Не съм въоръжен.
Не искам да те нараня.
- Не искаш да ме нараниш?
Не искам насилие.
- Само след пет юмрука?
За мен насилие е Мани да те простреля в коляното,
а аз да ти стъпя на главата, за да не се гърчиш,
докато ти режа ръката.
Ето на това казвам насилие.
Разбирам, че те привлича, наистина.
Усещането за власт.
Но не това искам за себе си или за някого от вас.
Само искам да върна Оливия. Моля ви, нека я върна у тях.
Ти си много странна птица, приятелю.
Много убедително странен.
Но това, което...
ще ти се случи сега, вече е решено.
Как така? Кой го е решил?
- Този път Чарли няма да те спаси.
Какво става тук?
- Става това, че вече си мъртъв.
Мани.
- Не, недей!
Чуйте, ако ми кажете къде е,
ще ви оставя да се предадете на ченгетата.
Невъоръженият загадъчен мъж ще ни остави да се предадем!
Благодаря ти.
- Или това, или ще ви убия и тримата.
Застреляй го.
Какво става?
Мамка му!
Предупредили са те, че ще дойда. Кой?
ШУГЪР ИДВА. БЯГАЙТЕ
Лоши новини, а?
- Не, не. Знам този номер.
Да, лоши новини. Хората са гадняри.
Къде е тя? Къде е Оливия?
Майната ти!
Не го исках.
Къде е Оливия?
Духай го!
Къде е?
- Нямам никаква...
Ехо! Скъпа, прибрах се.
Здрасти.
Приятелите ти са мъртви.
Ще си тръгна и ще си мълча, заклевам се.
Добре, тръгвай.
Чакай.
Ще ми дадеш ли назаем телефона си? Моят вече не е безопасен.
Благодаря.
ЧАРЛИ
Не, Чарли. Хванали са я.
- Няма връзка с този номер.
Мелани.
Не всичко е като на кино.
Знам го.
Понякога просто се случва нещо.
Уникално само по себе си. Несравнимо.
И все пак неволно се сещам за... Как беше онзи филм?
С Ким Бейсингър и Ръсел Кроу през 30-те години.
Как се казваше?
А, да. "Поверително от Ел Ей".
Беше за предателството.
Дейвид се простреля.
Още е жив,
но лекарите казаха, че травмите му са толкова тежки…
Мозъкът му е увреден.
Няма да се възстанови.
Получи твърде много, твърде рано и твърде лесно.
Раждаш се в охолство, имаш каквото си искаш,
получаваш все повече и повече...
Вината не е само негова.
Спомних си първия път, когато го заведох във Вегас.
На конференция на разпространителите, беше 12-13 годишен.
За да влезеш в казино, трябва да си навършил 18,
но беше с мен, беше Сийгъл и шефовете си затвориха очите.
Правилата не важаха за нас, заведох го на масата със заровете.
Игра вместо мен. И как само хвърляше зарчетата!
Повече от час нито веднъж не хвърли седмица.
Хората наоколо направо пощуряха.
Спечели 40 000 долара, преди късметът да му изневери.
После го заведох на ресторант, за да го отпразнуваме.
Беше толкова хубаво. Дейвид беше много развълнуван.
Повтаряше: "Ех, че забавно! Беше лесно. Искам да поиграя още".
Почувствах, че като баща трябва да му кажа нещо.
Като баща. Че това е било изключение.
Че подобен късмет се среща рядко.
Но не го казах.
Не казах нищо, защото в онзи момент
Дейвид беше щастлив.
Само това имаше значение за мен.
Не че ти би разбрал това усещане.
Извинявай, не съм справедлив.
Ти направи каквото можа. Ние също.
Но не беше достатъчно. Не стигаше.
Както и да е.
С Маргит си поговорихме
и решихме да изключим системите на Дейви.
Поне това да сторя за него.
Съжалявам, че ти разказвам това. Можеше да почака, но просто…
О, боже!
Аз съм.
Шугър, какво...
- Затвори вратата.
Какво стана?
Ако обичаш, наблизо има аптека.
Купи бинтове, марли, йод и комплект за шиене - от по-сериозните.
Мили боже!
- Да. По-добре побързай.
Не, ще повикам линейка.
Не, недей! Ще се оправя.
Трябва да повикаме някого.
- Никакви линейки и болници.
Не съм лекар. Не знам какво да правя.
Не, спокойно. Справяш се чудесно.
Дай ми чантата.
Можем да повикаме някого.
Набери този номер. На Хенри е.
- Добре.
Мой приятел. Ще знае какво да направи.
Благодаря, че дойде.
Хайде, дай ми го.
Хенри.
- Джони.
Да го внесем в банята.
- Да.
Хвани го за краката. Готова ли си? Хайде.
Едно, две.
Нямаше я.
Все си навличаш неприятности.
Иди до аптеката да вземеш още бетадин.
Веднага, моля те.
Хайде, Джон. Добре ли си?
Джон.
Дръж се, чуваш ли? Така. Ще се оправиш, приятелю.
Хайде сега. Пет, четири, три, две, едно.
Оставих му малко дрехи. Анцуг, бельо, такива неща.
Можеш ли да стоиш с него?
Аз бих останал, но работата ми е...
- Да, разбира се.
Явно ти има доверие.
Не бива да се движи и да ходи където и да е. Само да лежи.
Извинявай, защо да не го заведа в болница?
- Там няма да е в безопасност.
Какво искаш да кажеш? Какво става, мамка му?
И аз това се чудя. Утре ще го навестя.
Боли.
Така ми се пада за стореното.
Дълъг ден…
и още не е свършил.
Здравей.
- Здрасти. Аз ти звънях.
Имаш ли вода?
Какво стана у Столингс?
Беше предупреден.
Какво се случи? Ранен ли си?
Не, добре съм.
- Хубаво.
Имам аспирин...
- Не ти искам аспирина!
Казах ти да не поемаш случая.
Ти си го предупредила.
Видях съобщението.
Предупредила си го, че идвам.
Защо?
Не мога.
- Защо?
Защо?
Не мога.
Човек като него...
Трафикант на хора, а ти го предупреди, че идвам?
Казах им да се махат, не да те нападнат. Знаеш, че не бих искала да пострадаш.
Къде е Чарли? Добре ли е?
Не знам.
Решението не беше мое, повярвай.
- Какво имаш предвид?
Кажи ми.
Не мога.
Няма да ти кажа.
Столингс е отвлякъл Оливия.
Не за себе си или за типичните си клиенти,
извратеняци като Дейви Сийгъл. Не, той я е отвлякъл за друг човек.
Не е трябвало да го откривам. Ти го пазиш.
Всички ли го пазим?
Ру.
Не знам какво става,
но виждам, че изпитваш болка. Помогни ми да разбера.
Престани да я търсиш.
Поне това мога да ти кажа.
Кажи ми.
- Те искат да спреш да я търсиш.
Кои са "те"? "Те".
"Те. Ние."
А ако не спра, какво ще направят според теб?
Не знам.
Трябва да вярваме, че е за общото благо.
Всичко това... Всичко е в името на мисията.
Шугър.
- Май ще пийна от твоя аспирин.
Да, разбира се.
Мисля, че имам в това…
Останал е горе.
Връщам се веднага.
Извинявай, че се забавих, трябваше…
АСПИРИН
По дяволите.
Не ме ли обичаш?
Това е най-тежкото, но ще мине.
С времето нещата отшумяват.
Е, нищо.
Не за първи път ми разбиват сърцето.
Трябваше да се досетя. Да видя признаците.
Зле си, момчето ми. Ще ти донеса нещо.
- Не, но все пак благодаря.
В този случай се вживях твърде много, както и казаха, че ще стане.
Вече е късно, забърках се.
Нека ме подгонят.
Няма да се откажа.
Може би тази вечер мога да си позволя малка почивка.
Съвсем кратка почивчица.
Само тази вечер...
да се върна у дома.
У дома.
Превод на субтитрите Живко Тодоров