Sugar - Season 1 (2024) (Sugar.2024.S01E02.WEB.x264-TORRENTGALAXY.srt) Свали субтитрите
Случва се.
С такива случаи.
Изчезнало богато момиче. Мъртвец в багажника.
И аз с всичките си... знам ли...
проблеми.
Няма защо да скромнича. Наистина ме бива в този занаят.
Иначе не би ми се обадил човек като Джонатан Сийгъл.
Но ми трябваше малко време за отдих.
Както и да е, залавям се за работа.
Бърни Сийгъл,
баща на Оливия и бивш съпруг на покойната Рейчъл Кей.
И кинопродуцент, макар и не от класата на баща си.
Наричайте ме Бърни. Чудесен хотел.
Последният му хит беше за маймуна сърфист.
Първокласен е.
- Когато съм тук, не отсядам другаде.
Имате изтънчен вкус. Оценявам го.
- Какво ще обичате?
Две филийки бял препечен хляб, извара
и купа гореща вода с лимон.
- Само кафе, чисто.
Всъщност искам бекон и яйца, но съм на "мека диета".
Е, с какво мога да ви помогна?
- Искам да поговорим за Оливия.
Да. Вижте какво, Шугър.
Губите времето си и парите на баща ми.
Оливия скоро ще се върне, както прави винаги.
Готова отново да влезе в клиника.
- Ако й бях баща, това щеше да ме тревожи.
Но не сте - а аз не се тревожа.
- Но баща ви се тревожи.
Моля.
Ще ви кажа нещо.
Познавам Оливия по-добре от всички. Определено по-добре от баща ми.
И много по-добре от Мелани, бъдете сигурен.
Добре сте се забавлявали снощи с нея.
Малко съм разстроен. Все пак е бившата ми съпруга.
Май не го знаехте, г-н частен детектив?
{\an8}С Мелани Матюс сте се оженили в Лас Вегас в новогодишната нощ на 1999 г.
След три дни са ви арестували за вандализъм,
притежание на наркотици и стрелба с оръжие.
Беше щур меден месец.
Моля ви. Дискретно.
Откъде я взехте?
Тази лента "Полароид" е въведена през 1996 г.
Тогава сте женен за Рейчъл Кей, нали?
Знаете го.
Вие ли направихте снимката?
Не, не съм аз.
Благодаря ви, че ми казахте истината. Оценявам го.
Обичал ли си някого? Имам предвид истински?
Например ако Смъртта дойде и ти каже: "Ще отнема живота на човека,
когото обичаш, ако не ми дадеш твоя".
Аз бих дал живота си за Рейчъл.
Само Оливия ми остана от нея.
И ако смяташ, че не ме е грижа за дъщеря ми, копеле такова,
духай го и се разкарай!
Аз ще ти платя кафето!
Благодаря.
Крие нещо. Или засегнах болното му място.
Ако ти кажат да се разкараш, значи напредваш.
Дейви Сийгъл и Кени - неговият Петкан.
Да побързаме.
- Добре.
А тук?
- Виж в спалнята.
Включи подслушвателното устройство.
- Разбрано.
Шпионира човека, нает да намери сестра му.
Защо ще го прави? От какво се страхува?
Хей...
- Откри ли нещо?
Да, но... Някакви странни списания... Няма портфейл, нито...
Когато са глупави, е лесно.
- Писма.
Дай ги, ще ги преснимам.
Невинаги е толкова забавно, но ускорява нещата.
Явно е киноман.
- Хелън, аз съм.
Ще ти се обадят едни хора. Ще искат да говорят с майка ми.
Мислят, че това си ти. Добре че са писмата.
Идват към теб. Аха.
Това, че предвидих хода на Дейви, не значи, че не е опасен.
Не мога да го оставя да рови в миналото ми.
Не, няма да стане.
Бърни не пожела да съдейства, а Дейви пък - съвсем.
Дано открия нещо, като разпитам приятелите на Оливия. Също като на кино.
Надрусахме се в шести клас.
- Колко годишни бяхте?
На 11. Но не сме се виждали почти от година.
Защото е спряла дрогата? Защо е решила да престане?
Може би е прекалявала с наркотиците и алкохола?
Да. Мисля, че започна да губи контрол.
Сигурен ли сте?
- Да я бяхте видели във вихъра й.
Правеше неща, за които друг би влязъл в затвора.
Какви?
Яко дрога.
- Ясно.
Но дойде един повратен момент, който здравата я стресна.
Знаете ли нещо за връзките й? За гаджетата?
Не.
- Да не ме лъжеш, слънчице?
Да е била с него?
- Доколкото си спомням, не.
Нямала е сериозна връзка?
Не и с тези бурни купони. Всеки път беше с различен. Знаете как е.
Не, не знам, но ви вярвам.
Джон Шугър.
- Здравейте.
Да сте я виждали с него?
Не.
- Сигурен ли сте?
Напълно. Купува само от мен, а не е купувала доста отдавна.
От колко? Седмици, месеци?
- Поне от година.
Ами вие? Още ли взимате наркотици?
Аз завършвам следването си. Стегнах се.
- Така ли?
А ти?
- Без коментар.
Знаех си. Ако се сетите още нещо, звъннете ми. Благодаря.
Благодаря за отделеното време.
- Моля.
Оливия май наистина е загърбила предишния живот.
Това е добрата новина. Лошата е, че новият й живот
явно я е вкарал в още по-голяма беля.
Време е да осведомя Джонатан Сийгъл. Имам въпроси и към него.
"Момчето в ъгъла" беше огромен хит. Феномен!
И "Мъжът в ъгъла" ще стане хит.
Това е голямото завръщане на Дейвид, нищо няма да го спре.
Ако се разчуе, студиата ще откажат да го разпространят,
а ти ще загубиш 60 милиона.
Наруши основното правило на продуцента. Вложи своите пари.
Няма да се разчуе, ясно?
Седем от осемте жертви са подписали споразумение за поверителност.
Не ги наричай "жертви".
- Безпокои ме обвинителка номер осем.
Тя ни е трън в петата, но ще я убедим. Все някак ще се вразуми.
Другите седем смятат, че си бил щедър към тях.
Момент. Бърни, да не признаваш, че Дейви е виновен?
Казал ли съм го, душко?
Не го е казал.
- Наричай го Дейвид.
Ами ако номер осем не се вразуми?
- Нека си опита късмета в съда.
Ще я убедим.
Не я наричай "жертва". Никой да не я нарича така.
Е, Джон, какво ще кажеш?
- Не знам.
Семейство Сийгъл са странни птици.
- Добре. Защо?
Едно питие?
- Не, благодаря.
Ходих пак при Джонатан.
- И какво?
След срещата ни се видях с ваши близки.
Много съжалявам. Нека позная. С Бърни.
Да. Не споделя безпокойството ви
за изчезването на Оливия.
- Естествено.
Нима?
- Да.
Изпрати сина си Дейви и бодигарда му да ровят из хотелската ми стая,
докато закусвахме.
- Боже.
"Оливия е издънка. И винаги ще бъде."
Тази версия най устройва Бърни,
за да си гледа некадърните филми и глупавия син.
Не биваше да го казвам, нали? Не всички филми на Бърни са лоши.
Олеле.
Дейвид е син на Бърни от Маргит Сьоренсен?
Бяхте ли при нея?
- Не.
Поредната златотърсачка. Ужасна жена.
Усещам, че вашето семейство не е от най-сплотените.
Имаме си причини.
Джон, ще ми помогнеш ли?
Май обсъдихме всичко останало освен внучката ми.
Благодаря ви за търпението.
Извинявай.
Това са джипиес данните от автомобила на Оливия.
Стига де!
Джон, седни.
Открих, че седмица преди да изчезне
няколко пъти е ходила до място, което ме тревожи.
Живущата на този адрес Кармен Васкес наскоро е била изнасилена и убита.
Колата на Оливия е била там в нощта на убийството.
И може би има нещо общо със смъртта
на човека, убил г-ца Васкес.
- Защо смятате така?
Защото трупът му се намира в багажника на колата й.
Проклятие.
Клифорд Картър.
Арестуван за побой, изнасилване и трафик на хора.
Джон.
Мъртъв в колата на изчезнала холивудска наследница.
Седни.
Длъжен съм да съобщя в полицията, ако открия жертва на убийство.
Но не сте съобщили, нали?
Все едно не съм отварял багажника на колата.
Ще ви бъда задължен.
- Но се боя, че животът й е в опасност.
Мили боже.
- Да.
Джон.
Всички тези хора и места...
Вече би трябвало да стеснявам кръга, но случаят се разраства.
Въпросът е има ли връзка между изчезването на Оливия
и онова, което става с този...
- Добре. Знаех си.
Какво?
Нищо. Липсваше ми, Шугър.
И ти ми липсваше.
Точно затова си помислих, че ще е хубаво да се порадваме на компанията си.
Случаят. Добре.
- Може ли? Просто да се порадваме
един на друг и да хапнем заедно?
- Да, хайде...
Да опитаме.
- Хубаво.
Това бе чудесна идея. Обяд.
Как я караш?
- Добре, заета съм.
Виж ти. Страхотен готвач си.
Вече ръководиш 15 като мен? Не че си готвила.
Деветнайсет.
- 19 значи?
Чао, Мирембе.
Да не забравя, вече се обадих на Чарли
да ми помогне с наблюдението.
- Без да се допиташ до мен?
Поех инициативата.
Инициативата? Хубаво. Само помни, че не трябва да се набиваш на очи.
Знам, знам.
Колко често ти се случва?
Нищо ми няма.
Обади ли се на д-р Викърс?
Обмислях го.
- Джон.
Утре ще говоря с него на срещата, става ли?
Не става. Обади му се още днес.
Всичко е наред. Благодаря за обяда.
Милата ми Руби, обича да се безпокои за мен.
Но ме чака работа.
Най-вероятно е да открия Оливия чрез Мелани Матюс,
което е удобно, защото тя ми се обади и каза, че иска да се видим.
Здравейте, аз съм Мелани.
- Здравей.
Аз съм алкохоличка.
Отдавна не съм идвала на среща.
Много отдавна. Бях трезва цели 23 години.
Но преди две седмици започнах да пия като смок.
Обаче сложих край миналата нощ.
Защото пуснах в дома си напълно непознат мъж,
а не съм го правила, откакто бях двайсетинагодишна.
Но понеже бях пияна до козирката, пуснах непознат в дома си.
Причината да се натряскваме е простичка.
Самотни са.
- Самотни сме.
И се боим.
Живеем в свят с милиони хора,
които са способни да обичат и да бъдат обичани, но някак си...
...не можем да се стегнем.
Причината е, че се боим.
Понесли сме травми в миналото и не искаме пак да ни наранят.
Затова се натряскваме до безпаметност,
вземаме грешни решения и сме доволни на всяка случайна връзка.
Но знаете ли какво стана снощи?
Мъжът не ме нарани. Не ме ограби.
Дори не ме изчука, макар да му повтарях, че го искам.
Какво направи?
Погрижи се за мен.
Зави ме в леглото и си тръгна.
На практика работех. И сега е така.
И когато се събудих сутринта, ме осени прозрението,
че този мъж е бил изпратен от моя ангел-хранител.
Или просто е свестен човек.
Или пък е гей.
Но няма значение какъв е.
Важното е на каква мисъл ме наведе.
Наведе ме на мисълта, че заслужавам втори шанс.
Така че му благодаря.
{\an8}Благодаря, че дойде.
- Благодаря, че ме помоли.
Искаш да поговорим за Оливия?
- Да.
Още съм махмурлия. Да хапнем нещо?
Добре.
- Ще ме закараш ли?
Да.
- Супер.
Като се събудих, излях пиячката, така че имам само газирана вода.
Чудесно.
- Знам, не можеш да се напиеш.
Значи помниш.
- Да, няма да го забравя.
Следеше ли ме вчера, Джон Шугър...
...частен детектив? Не?
- Не, беше чисто съвпадение.
Вървях по друга следа.
- Тази ли?
Точно.
- Да.
Щом си се интересувал от Оливия, да беше попитал.
Едва ли щях да повярвам на снощните ти думи.
Минал си се. Когато съм пияна, дрънкам. А трезва съм предпазлива.
Нужно ли е да си предпазлива за Оливия?
Не съм казала това.
- Да те питам нещо.
Защо е идвала почти всяка вечер в седмицата преди да изчезне?
Защо смяташ, че е идвала?
Знам го.
- Откъде?
От джипиес записите в колата й.
Може да не е карала тя. Може да е дала колата на приятел.
Така ли беше?
Явно това е да си предпазлива?
Прегледах постингите на Оливия в социалните мрежи
за последните шест месеца. Повечето са съвсем обикновени,
но когато сте се сближили, нещата се променят.
Темите се изместват към правата на жените.
- Това лошо ли е?
Не, никак даже. Най-сетне е открила нещо, което я вълнува.
Но преди две седмици, когато изчезва, изчезват и постингите, което е тревожно.
При наркоманите промяната в поведението си има причина.
Сигурно пак се друса. Виж сега... Вероятно скоро ще се появи
с махмурлук, в абстиненция и готова да се подложи на рехабилитация.
Интересно.
Тази сутрин бившият ти съпруг ми каза същото с почти същите думи.
Естествено. Бранят си взаимно интересите.
Да, обади ми се след закуската ви.
Бърни беше ужасен съпруг, но винаги ми е бил добър приятел.
Нима?
- Да.
Отмятането на косата я издава.
- Погледни.
Кажи ми виждала ли си този мъж.
Ако си в беда или ако знаеш, че Оливия е в беда,
мога да помогна, кажи какво стана.
Никога не съм го виждала.
Защо го правиш?
- Кое?
Това. Преструваш се. Знам, че лъжеш, но не разбирам защо.
Може би криеш нещо.
- Какво например?
Къде е Оливия.
Или къде мога да открия тялото й.
Напусни дома ми.
Знам, мислиш, че й помагаш, но всъщност повече й вредиш.
Напусни дома ми.
- Искам да ти е ясно, че ще намеря Оливия.
Това ми е работата.
И много ме бива.
Веднага.
Здрасти, Чарли. Тя знае къде е момичето и утре ще ни заведе при него.
Подготви микробуса. Ще се видим утре сутрин. Добре, чао.
Според мен киното е заговор. Наистина го мисля.
Заговор е, защото те заблуждава, Флорънс.
Заблуждава те още от малка.
Заблуждава те да вярваш във всичко.
В идеали, в сила, в добри герои и, разбира се, в любовта.
Но в живота ми няма Шарл Боайе, Флорънс.
Никога не съм срещала Кларк Гейбъл или Хъмфри Богарт.
Не съм срещала такива мъже. Знаеш какви. Те не съществуват. Това е истината.
Пак тази кола.
Някой ме следи. Изчезва и се появява, спазва дистанция.
Добър е, но го забелязах.
Карл?
Уайли.
Някой да е виждал Карл?
Висок, русокос. Да сте го виждали?
- Не.
Карл!
- Ей, разкарай се!
Съжаляваме.
Набирате несъществуващ номер.
- Ела тук!
Хайде, влизай вътре. Добро куче.
ТЪРСЕНЕ НА КОНТАКТ...
Знам, знам.
Защо ли ми пука?
Какво ме засяга?
Да. Често си задавам този въпрос.
Добре.
По дяволите, Карл.
Кой си ти, мамка ти?
- Какво си му дал?
Какво му даде?
Разкарай се.
Хей!
Не обичам да наранявам хора.
Наистина.
Не съм идвал тук.
Но ето как става. Свръхдоза наркотик. Постоянно се случва.
Защо ли ми пука?
Защо изпитвам гняв? Защо въобще изпитвам нещо?
Здравей.
- Здрасти.
Прекъсваш ми бриджа.
Вярно. Бридж във вторник вечер. Развлечение.
Лека вечер, Джон.
- Може ли да вляза?
Да няма нещо спешно по случая Сийгъл?
Не. Не бих казал. Просто...
Трябва му дом.
- Джон.
Това е домът на Мирембе.
А Мирембе има само едно условие.
- Без кучета.
Добре.
Сив фолксваген.
Какво?
Следеше ме сив фолксваген. Да знаеш кой може да е?
Може сем. Сийгъл да те държат под око?
- Не, май беше друг.
Погрижи ли се за онзи в багажника?
Действай.
Ела, Уайли.
Сбърка. Можеше да станат приятели.
Тъкмо си тръгна. Каза, че го следят. Ясно е, че го наблюдават.
Проклет да съм.
Е, вече няма труп.
Някой ме е преварил.
Какво е това?
Киносписания. Филми, за които не съм чувал.
За които никой не е чувал.
А това?
Писма от майка му.
- Да, ето.
Взел си го?
- Че какво? Вече го е чел.
Друг път, Дейви...
- Дейвид.
Друг път, Дейвид, остави Кени да снима, става ли?
Какво е това, по дяволите?
- Покана.
Да. Виждам, но за какво?
Не знам. Потърсих в Гугъл, но не открих нищо.
Не е посочено място. Само дата и час. Утре вечер.
А микрофонът?
- Няма запис. Явно го е намерил.
Чуй ме и запомни нещо. Животът ми е екосистема.
Знаеш ли какво е това?
- Знам.
В моята екосистема
съм аз, жена ми, децата ми и продуцентската ми къща.
Освен моята екосистема не ме интересува нищо друго.
Щом в нея навлезе чуждо тяло, скачам по тревога
и се питам: "Добро ли е, или е зло?".
Мога да си го изясня само ако опозная щателно това чуждо тяло.
Само това ни липсва - покрай Оливия да надуши нещо за някой друг,
като теб, Дейвид.
Разбери всичко възможно за този Джон Шугър.
Дадено.
Утре вечер искам доклад.
- Да, татко.
{\an8}ХОТЕЛ "ДЕЛ КОРАСОН"
Клифорд Картър и Кармен Васкес.
ИЗНАСИЛВАНЕ И УБИЙСТВО
Каква е връзката им с Оливия? Защо не я виждам?
Не бива да се вживявам.
Само наблюдавам и докладвам.
Записвам.
Това е мисията ми.
Поне така се предполага.
Руби все това ни повтаря...
но не се сдържам.
Не мога да спра.
Вживявам се.
Тя ми напомня за Джен.
Дано този случай е с различен край. Но, да...
напомня ми за сестра ми.
Ще я намеря. Тя е някъде там.
Не.
Не, не, влизайте вътре!
Буенас ночес.
Тереза, нали?
Тя ще заведе децата в спалнята да гледат телевизия.
Или ще ги дам на него.
Хайде да гледаме филм.
Анделе. Нали?
Тереза, търся един приятел.
Клифорд Картър. Чукаше сестра ти.
Не го познавам.
- Не ме лъжи, Тереза.
Ще ти простя първата лъжа, но за втората ще получиш силен удар в лицето.
Разбра ли? Клифорд е дясната ми ръка.
Знае неща за мен и клиентите ми, които не искам никой друг да научи.
И е записал всичките ми тайни в телефона си.
Но нямам вест от Клифорд вече цели две седмици.
Изнервям се.
Разбираш ме, нали?
Да.
Последното му съобщение, преди да изчезне.
{\an8}ШИБАНА КУЧКА
{\an8}Сестра ти Кармен, нали?
Да.
Отне ми две седмици да разбера коя е кучката.
Ако имахме късмет, щяхме да говорим с Кармен
какво е станало с моя човек. Но явно нямаме, защото тя е мъртва.
Но пък можем да питаме теб, нали, Тереза?
Да.
- Да.
Ето какво съобщение изпрати после.
Имаш ли представа коя е жената?
{\an8}ПОЗНАВАШ ЛИ ТАЗИ КУЧКА?
Благодаря.
Благодаря ти. Познава я.
Значи ще разпитаме нея.
Превод на субтитрите Живко Тодоров