Sugar - Season 1 (2024) (Sugar.2024.S01E01.WEB.x264-TORRENTGALAXY.srt) Свали субтитрите
Мисля, че изпуснахте тези пари пред сградата.
Ако съм сбъркал, се извинявам.
Не, заповядайте.
- Добре.
Господине. Да, мои са.
- Говорите английски.
Такава ми е работата.
Парите са доста, не бива да ги губите.
- Да, благодаря ви.
Трябва да ви предложа награда, нали?
- Не, няма нужда.
Но ще помоля за услуга.
Да сте виждали това момче? Изчезнало е преди шест дни. Казва се Юма.
Не съм го виждал.
Май не ми казваш истината, Хидео.
Допуснал си ужасна грешка.
Пратил си искане за откуп на родителите му.
Сем. Кобаяши. Но г-н Кобаяши не е бащата на Юма.
Не. Той си мисли, че му е баща, но не е.
Истинският баща на Юма
е човек на име Масаки Хашимото, а г-н Хашимото...
е бос в токийската якудза.
Единственият въпрос е...
Какво ще стане сега?
Ще ти дам шанс. Само ме заведи при момчето.
Щом прибера Юма,
ще ти дам два часа, преди да звънна на баща му.
Отиваш на летището и си купуваш билет за където и да е, стига да е за чужбина.
В Япония няма да си в безопасност.
Не обичам да наранявам хора. Никак не обичам.
Кажи ми къде криеш момчето и уговорката остава.
Моля те. Кажи ми къде го криеш.
Съжалявам. Сам си го изпроси.
Отиде ми скъпият костюм.
Кой сте вие?
Седнете.
Юма.
Благодаря ви.
- За мен бе чест да помогна.
Ранен сте.
Аз ще се погрижа.
- Както искате.
Изчакай отвън.
Най-добре си вървете.
Да, не обичам да наранявам хора.
По света има достатъчно страдания и без моя принос.
Да откривам изгубени хора.
Да ги връщам на близките им.
Ето тази част харесвам.
Заради нея си струва да изтърпя рани и съсипан костюм.
Занаятът ми не е лек. Но пък редовно имам работа.
ТОМАС КИНЗИ ЗАЯВКА ЗА УСЛУГИ / Г-Н СИЙГЪЛ
ОТ ИМЕТО НА ДЖОНАТАН СИЙГЪЛ...
ЛОС АНДЖЕЛИС
Дано температурата спадне. Спря ли да повръща?
Имам клиент.
Трябва да затварям.
Добре ли е температурата? Мога да усиля климатика.
Идеално е, благодаря.
Говорите арабски?
- Да, преди много години живях в Дамаск.
Когато беше чудесен град, преди размириците.
Аз съм от Дамаск!
Как се казваш, приятелю?
- Мунзер.
Мунзер.
Мунзер, чух те да говориш за дъщеря си.
Това е телефонът на лекаря ми. Обади му се.
Кажи му, че дъщеря ти е болна и че аз съм казал да му звъннеш. Ще ти помогне.
Бог да ви поживи за помощта.
- Моля.
Да ви изчакам?
- Няма нужда.
Но може да закараш багажа ми в хотела.
И ако диспечерът ти попита, кажи, че си ме оставил там.
Както желаете.
Самият Джон Шугър!
- Здравей, Руби.
Здрасти. Ела тук. Отдавна не съм те виждала.
Да.
- Дай да те огледам.
Изглеждаш уморен.
- Пътуването бе дълго.
В Токио срещнах стар приятел.
Каза, че са разпуснали местната клетка и от година не е виждал другите членове.
Казах му, че ако реши да се премести, е добре дошъл при нас.
Да, разбира се. Вътре имам нещо за теб.
Води.
- Добре.
Мирембе, Мирембе.
Здравей.
Толкова лесно ли те съблазни?
- Не е съблазняване, знам какво цели.
Ха така.
Какво е това?
- От Хелън.
Много мило.
- Невероятно е, че още пише писма.
На ръка.
- Старомодна е.
Да.
- Благодаря ти.
Моля.
Кога пристигна самолетът ти, преди четири часа?
Аха, горе-долу.
И къде беше досега?
- Имах да свърша едни неща.
Неща?
Да, неща.
Какви например?
- Най-обикновени.
Като Джонатан Сийгъл?
Томас Кинзи, адвокат на г-н Сийгъл.
- Джон Шугър.
Добре дошли. В градината е.
Пак ли ме шпионираш?
- Не...
Томас Кинзи ми се обади.
Да, за твоя договор,
което ми се стори странно, защото той ми звънна преди три дни
и му заявих съвсем ясно, че си зает.
Може би.
Свързах се с хората, които посочихте. Всички потвърдиха, че сте много почтен.
Г-н Сийгъл държи семейството му да не бъде обезпокоявано.
Ако този личен проблем стане обществено достояние,
ще му бъде крайно неприятно.
Ето го.
- Да, ето го.
Засади повече, но сложи още пръст. Свободен си, благодаря.
Шугър, аз съм Джонатан Сийгъл.
- За мен е чест, господине. Ваш фен съм.
Гледал съм всички филми, които сте продуцирали.
Повечето по пет-шест пъти, освен "Дамата в сенките".
За него вече изгубих бройката.
Свободен си, Том. Ще ти звънна.
- Г-н Шугър.
Благодаря ви.
Елате.
- Добре.
Значи сте киноман?
Киноман? Киноман е меко казано. Пристрастен съм.
Не е смешно, Джон. Не и за мен.
Неуважително е клиент да се свързва директно с теб. Ти си моят бизнес.
А да не говорим, че с теб се разбрахме
след Токио да си вземеш почивка.
Имаш нужда от нея.
Говорих с Емили Карпентър за вас.
Тя ми каза, че се занимавате само с едно нещо.
Намирате изчезнали близки на хора, които ценят дискретността,
като мен.
Това е Джонатан Сийгъл.
- Не ми пука.
Изчезнало е момиче.
Внучката му.
На 25 години е, но за него е още дете.
Оливия е изчезнала преди две седмици.
Синът ми Бърнард ми каза едва преди няколко дни.
Смята, че пак става дума за някое от нейните "премеждия".
Накарах Том да подготви исканото от вас.
Ето я.
- Красива е.
Случвало ли се е и преди да изчезне?
Да. В продължение на много години тя имаше проблем с наркотиците
и често изчезваше за дни, седмици, дори месеци.
Но този път сте притеснен. Защо?
Когато Оливия изчезваше така, все пак ми се обаждаше.
Все ми звънеше за пари и аз й давах.
А сега нямате вест? Не е звъняла?
- Не, този път е различно.
Кога я видяхте за последно?
Преди около месец. Заведох я на вечеря.
Празнувахме две години, откакто спря дрогата.
Много се гордееше. И аз се гордеех с нея.
Онази вечер в нея имаше нещо особено.
- Особено? В какъв смисъл?
Беше пламенна, уверена, енергична, забавна.
Тогава ясно осъзнах, че най-сетне е напът.
- Към какво?
Напът да намери себе си.
Шугър, аз съм стар човек
и, честно казано, не съм добре.
Болно сърце.
Вече пет пари не давам за нищо
освен за внучката си.
Трябва да я намерите, моля ви.
Проблемът си е негов. Не е нито мой, нито твой.
Скоро ще се чуем.
Не е смешно. Обади се на Томас Кинзи и му обясни нещата.
Руби,
не мога.
Просто не мога. Това момиче...
Напомня ми за Джен.
Да.
Не знам какво да кажа.
Тя...
Боже. Негодник такъв.
Какво?
- Знаеш как да ме подработиш, нали?
Не те работя, Руби. Честно.
- Да бе.
Видях снимките й и моментално се сетих за Джен.
Хубаво. Е, това ще ти потрябва.
Разрешително за оръжие, подновеният ти лиценз за частен детектив,
шофьорска книжка...
- Чакай. Защо ми е разрешително за оръжие?
Стига, Руби. Знаеш, че не обичам оръжията.
- Да, знам. Просто...
Не е какво да е оръжие, а пистолетът на Глен Форд в "Голямата жега".
Как така пистолетът на Глен Форд в "Голямата жега"?
Имаш предвид негово копие ли?
- Не, не е копие.
Глен Форд?
- Да, използва този пистолет.
Той го е използвал?
Хайде, кажи ми.
- Да, Глен Форд.
Боже!
- Купих го от частен колекционер.
В пълна изправност е, специално за теб.
Защо?
- Ще съм по-спокойна, ако имаш оръжие.
Пък и знаех, че това е единственият начин да те убедя.
Сега кой кого работи?
Е, благодаря.
- Моля, няма защо.
Но все пак ще ти откажа.
- А, не, не!
Ще ти дам всичко, но ако ми обещаеш нещо.
- Какво?
Да носиш пистолета със себе си.
- Добре.
И да си запишеш час при д-р Викърс.
- Руби, чувствам се...
Здрав съм. Чувствам се идеално.
Не на мен тия, Джон. Знаеш, че те познавам.
Нямам нужда от д-р Викърс.
- Добре, как е ръката ти?
Да.
Нищо й няма.
Хубаво.
Поеми Сийгъл, но след него приключваш.
- Добре.
Докато не ти разреша.
Така. Заповядай.
- Добре.
Май забравяш нещо.
- Не, това е всичко.
В лявата ти ръка е. Покажи ми го.
Благодаря.
Да караш тази старотия!
- Това е произведение на изкуството!
Хубаво.
Благодаря.
- Моля.
Ще си в "Дел Корасон", нали?
- Естествено.
За парите, които харчиш там,
ще ти купя хубава къща.
- Хотелът ми харесва.
Камериерките чистят стаята два пъти дневно.
Консиержът се грижи за всичко, от което имам нужда. Има румсървис.
Не, харесваш го, защото хората, които работят там,
ти дават чувство за принадлежност.
- Сериозно?
Но това е илюзия, Шугър. Имаш нужда от дом.
Г-н Баскъм?
- Да, здравейте. Наричайте ме Гари.
Джон Шугър.
- От службата на г-н Кинзи казаха
да ви пусна...
- Чудесно.
Момент. Всеки живущ ли има собствено паркомясто?
Да. Някои имат по две.
- Покажете ми това на г-ца Сийгъл.
Добре. Насам е.
Не е изкарвала колата от две седмици.
Откъде знаете? Едва ли наблюдавате гаража денонощно.
Не. Във всяка кола има устройство за отваряне на портала
и то записва всяко излизане на охранителния компютър в офиса ми.
Да имате резервни ключове?
- За колите ли? Не, само за апартаментите.
Добре. Може ли да видя жилището й?
- Да, насам.
Така, ето го.
Не знаех, че е от такова прочуто семейство.
Гари, благодаря. Задължен съм ви. Аз поемам нещата, ще взема ключовете.
Аз държа ключовете за всички жилища. Нали съм домоуправителят.
Да, но това е жилищен комплекс, всички ключове са на собственика,
а той е Джонатан Сийгъл. Аз съм негов представител и настоявам.
Благодаря.
Ами ако се случи нещо? Ако протече тръба?
Обадете ми се.
Да звънна на вас?
- Да, благодаря.
Няма защо.
Хубаво жилище.
Естествено, че ще е хубаво, нали е от фамилия Сийгъл.
РОК ФЕМИНИЗЪМ КЛУБ "ЗИПЪР"
{\an8}4 АПРИЛ, СЪБОТА "ВАНИЛОВА КУРВА"
Какво правиш тук? Кой си, по дяволите?
И аз мога да ви питам същото.
- Кени! Кени!
Опа! По-спокойно, бързако.
Попитах те нещо, копеле. Кой си ти?
- Казвам се Джон Шугър.
Частен детектив, лицензиран в щата Калифорния.
Картата ми е в джоба.
- Не си бъркай в джоба!
Добре.
Прощавайте, не ви познах.
Дейви Сийгъл, разбира се.
- Дейвид.
Вече не съм Дейви.
Заснехте продължението на "Момчето в ъгъла", нали?
Там сте същото момче, но вече пораснало.
Да.
- Желая ви успех.
Ще го прибереш ли? Оръжията ме изнервят.
Благодаря.
Защо си тук?
Дядо ви ме нае да разследвам изчезването на сестра ви.
Звъннете на него или на г-н Кинзи,
ще потвърдят думите ми.
- Няма нужда. Вярвам ти.
Добре. Да се върнем на първия ми въпрос.
На кое?
- Ами...
казах ви защо съм тук, но още не съм разбрал защо вие сте тук.
Татко ми каза да дойда.
- Така ли?
Идвам всеки ден да видя дали Оливия не се е върнала.
Кой ви даде ключ?
- Баща ми.
Бърни има ключ от жилището, което Джонатан е купил на сестра ви?
Доведена сестра. Но да.
- Защо не позвъните или не почукате?
Какво?
- Нали търсите Оливия?
Тя можеше да е още тук, но вие сте решили, че не е.
Можеше да е припаднала.
Не знам какво знаете за Оливия, но... наркоманът си остава наркоман.
Не те бива за лъжец, Дейви.
- Дейвид.
Никак не те бива.
Е, Оливия я няма.
- Да, видях.
Значи няма причина и ти да си тук, нали?
Готино костюмче.
- Лека вечер, Кени.
Приятно е да срещнеш фен.
Това си го биваше.
Много интересно. Уплашено момченце.
{\an8}РЕЦЕНЗИЯ НА "ПАРИЙ"
{\an8}От какво ли го е страх?
И от кого?
Майката на Оливия.
Да, виждам приликата.
В очите.
Рейчъл Кей.
Същата тъга в погледа.
Блондинката я знам. Мелани Матюс.
Бивша мащеха на Оливия и голяма рок звезда.
Но снимките са скорошни.
Може би знае нещо.
Салон "Степ-Хай".
Мелани не си беше вкъщи, затова отидох в бара от снимката.
Познавах мястото.
КОКТЕЙЛИ "СТЕП-ХАЙ"
Как се казваш?
Карл.
- Карл. Аз съм Джон.
Приятно ми е, Карл. А неговото име?
Уайли.
- Може ли...
Да.
- Здравей, Уайли.
Карл, ще ми направиш ли услуга? Ще наглеждаш ли колата ми?
Ще ти платя двеста долара.
Няма да правиш нищо, само...
Ако някой се опита да я открадне или се доближи твърде много до нея,
само трябва... Ето ти телефон. Обади ми се на този номер.
Сто долара. Като изляза, ще ти дам другите. Разбрахме ли се?
Да. Напълно.
- Супер.
Здрасти, Уайли.
- Дружелюбен е.
Ти си добър човек.
Златни сме ние
и нося се по пътя
като дух неспокоен.
По магистралата в нощта се нося аз сама...
Отначало сметнах, че е съвпадение да намеря Мелани толкова лесно.
Но нещо ми подсказва, че често може да бъде намерена тук.
Какво да бъде?
- Каквото пие тя.
Бърбън от едно буре на дестилерия "Уилет". Един шот струва сто долара.
Супер. И чаша вода. Ще платя и нейното.
Много мило, но тя не обича разни мъже да я черпят.
Уважавам го.
Благодаря.
Много е хубаво.
Обикновено пия скоч, но това може да промени нещата.
Пили ли сте ръжено?
Ръженото уиски се доближава до съвършенството.
Каубоите в уестърните си го поръчват.
"Барман, сипи едно ръжено." Но не съм мислил да опитам.
Мелани.
- Джон.
Здравей.
Да се напием?
Още едно за дамата.
Пи колкото мен, аз се напих, а ти си още трезвен!
Да, имам странен метаболизъм.
Тялото ми преработва алкохола 50 пъти по-бързо от нормалното.
Мога да изпия всички бутилки в този бар,
без да се напия.
- Ще ти излезе скъпо.
Така си е.
Защо пиеш тогава?
Харесва ми романтиката.
Да.
Попил съм я от филмите.
Обожавам киното.
Аз харесвам фантастиката.
- Фантастиката?
Кажи ми някое любимо заглавие. Фантастичен филм, който...
Колко въпроса?
Чакай, трябва да разбера.
Не си задник, гадняр или отрепка.
- Откъде знаеш? Не ме познаваш.
Повечето мъже спадат към тези категории. Но не и ти.
В теб има нещо повече, отколкото се вижда на пръв поглед.
Имаш тайни и криеш много неща.
Споделяш ги само с малцината, на които имаш доверие.
Но никак не е лесно човек да спечели доверието ти.
Ще ме изпратиш ли?
Спокойно.
Хей, Карл. Благодаря ти.
Благодаря, че запомнихте името ми, г-н Шугър.
Джон.
- Джон.
Така. Изчакай минутка.
Благодаря ти.
Уайли, благодаря.
Харесва ви.
- И аз него.
Както обещах. Благодаря, господине.
И аз благодаря, г-н Шу... Джон.
- Джон. Джон.
Добре. Ето ви...
- Знаеш ли, задръж го.
Намери свястно хотелче, където да преспите с Уайли.
Нали?
Да, добре.
- Супер. Имаш ли семейство?
Имам сестра в Милуоки.
Как се казва?
- Софи.
Софи ли?
- Да.
Софи. Тя знае ли какво става с теб?
Тя... Ами...
Карл, обади се на Софи по този телефон. Попитай я може ли да отидеш при нея.
Нали? Кажи й какво се е случило. Преглътни гордостта си.
Това, че живееш на улицата, не те прави по-маловажен човек.
Може да се случи на всекиго.
Ще се обадиш ли на Софи?
Да.
- Добре. Обади й се тази вечер.
А утре звънни на мен. Ще ти купя билет до Милуоки.
А Уайли?
- Ще го качим като куче водач.
Няма проблем, ще взема билет и за него. Обещавам. Разбрахме ли се?
Добре, хубаво.
Хей.
- Всичко е наред, ела тук.
Ела, приятел.
- Добро куче.
Отиваме в Милуоки.
- Да, у дома. До утре.
Ще ви се обадя.
- Хубаво.
Хей, благодаря ви.
Извинявай.
Май те хареса. Нарече те Шугър - захарче.
Това ми е фамилията.
Казваш се Джон Шугър?
- Да, Джон Шугър.
Добре. Това няма да го забравя.
Кога е рожденият ти ден?
На 2 септември.
- Зодия Дева? Знаех си.
Обичам Девите. Честни, лоялни, мили.
Когато срещнеш някой различен, мигом го разбираш.
Ти си какъвто си.
- Нима?
Знаех си. Но дълбоко в душата си ти си самотен.
Нямаш съпруга, деца или дом.
Избрал си да бъдеш сам.
Но има надежда за теб, Джон Шугър.
Така ли?
Домът ми.
Не съм ти казала къде живея.
- Каза ми в бара.
Лека нощ.
Ще влезеш ли да провериш дали някой не дебне да ме изнасили или убие?
Добре.
Чисто е. В безопасност си.
- Намерих бутилка ръжено. Едно за из път?
Имах тежък ден.
Хайде де. Ти не се напиваш, така че няма значение, нали?
Ами ако те спрат полицаи?
И целият този алкохол все още е в кръвта ти?
Ще се оправя.
По-добре не рискувай.
Остани да преспиш тук.
Някой друг път.
- Сигурно се целуваш добре.
Не тази вечер, Мелани.
- Защо не?
Защото си пияна, а аз не съм.
- Но аз го искам.
Има още нещо за мъжете Деви.
Те са много съвместими с жените Телци особено когато става въпрос за секс.
Аз съм Телец.
Аз съм Телец. Аз съм Телец.
Ти си пияна, а аз - не.
Така да бъде.
Аз съм виновен. Не биваше да я оставям да пие толкова.
Тази вечер няма да науча нищо от Мелани.
Освен че е забавен Телец и има басейн.
И е самотна.
Харесвам я.
Но отговорите ще трябва да почакат.
Чака те разкошен филм.
Лека нощ, Мелани.
Спри да ме следиш, Кени. Никак не те бива. Мернах те от километър. Дори от десет.
Отседнал съм в "Дел Корасон".
Само това кажи на Дейви.
Щом разбере, че е вярно, ще реши, че си се справил отлично.
Вземи.
Хайде, тръгвай.
Защо е наредил да ме следят? Какво съм направил?
Нали съм от добрите?
Честно казано, добър или лош зависи от гледната точка.
А Дейви Сийгъл няма високо мнение за мен.
Хората си мислят, че Ел Ей не спи цяла нощ, но не е така.
След полунощ
освен младежите по клубовете и пияниците в Холивуд всички са в леглото.
Никой не гледа.
Можеш да правиш каквото поискаш.
СЪВПАДЕНИЕ ПОТВЪРДЕНО
Ако знаеш къде е ходил някой, ще разбереш къде се е дянал.
Кой е този?
Май е някой корав тип.
Рокер, бандит, нещо такова.
ГОТОВ ЗА СКАНИРАНЕ
СКАНИРАНЕ...
Можеше да е по-зле. Можеше да е Оливия.
ЗАПАМЕТЕНО
Трябва да я открия час по-скоро, или следващото намерено тяло ще е нейното.
Странно, но след толкова време вече почти свикнах.
Почти.
Толкова насилие.
Отдавна съм в занаята, очаквам го.
ХОТЕЛ "ДЕЛ КОРАСОН"
Знам какво казва за света,
но какво ли казва за мен?
Г-н Шугър. Радвам се да ви видя отново.
- Благодаря, радвам се, че пак съм тук.
Вилата ви очаква, всичко е както го обичате.
Случайно да сте гладен?
- Като вълк.
Ще кажа на готвача. Ще ви приготви нещо специално.
Четеш ми мислите. Клинтън, да не забравя.
В багажника ми има куфар.
- Ще го внеса.
Благодаря.
Лека вечер.
Консуело.
- Добър вечер. Може ли да вляза?
Заповядай. Много се радвам да те видя.
Как са Хорхе и децата?
- Всички са добре, благодаря ви.
Чудесно.
- За малко да забравя.
Това пристигна за вас.
Много благодаря.
- Лека вечер.
ДЖОН ШУГЪР
{\an8}ДРУЖЕСТВО НА ПОЛИГЛОТИТЕ
{\an8}Парти.
{\an8}Парти.
Предполагам, ще е хубаво да видя всички.
"Ако ще е хубаво да ги видиш, защо толкова често ги отбягваш?",
бих могъл да се запитам.
И щях да отговоря, ако не бях зает с работа.
РЕЙЧЪЛ КЕЙ: "ПАРИЙ" БЕ СТРАХОТНО ИЗЖИВЯВАНЕ
РЕЙЧЪЛ КЕЙ "ПАРИЙ"
Опитах се да го ударя, но той ме притисна. Беше много силен.
Много силен.
"ПАРИЙ"
Опита се да ме целуне, ухапах го.
Тогава ме стисна за гърлото и каза: "Ще получа каквото искам".
Добра актриса.
Застинах и го оставих да се позабавлява.
Какво можех да сторя? Да се превърна в Жената чудо?
Интересен избор на материал.
- Но не можех. И не се превърнах.
Силна жена.
РЕЙЧЪЛ КЕЙ - СМЪРТ
АКТРИСАТА РЕЙЧЪЛ КЕЙ ЗАГИВА ПРИ КАТАСТРОФА
ФАТАЛНА КАТАСТРОФА ДЪЩЕРЯ, ОЛИВИЯ.
ОЛИВИЯ СИЙГЪЛ
ОЛИВИЯ СИЙГЪЛ АКТРИСА
Опитах се да го ударя, но ме притисна. Много е силен.
Опита се да ме целуне, ухапах го.
Тогава ме стисна за гърлото и каза: "Ще получа каквото искам".
Върви по стъпките на майка си.
Две силни жени дават отпор или поне се опитват.
Какво можех да сторя?
- Какво е това?
Да се превърна в Жената чудо? Не се превърнах. Не можех.
Рейчъл.
- Застинах...
Кой ги е снимал?
...и го оставих да се позабавлява.
Явно съм го искала.
- Защо Оливия държи тези снимки?
Това ли ми казваш?
Чакай.
Май трябва...
Чакай.
Трябва да легна.
Трябва.
Трябва...
да намеря Оливия.
Трябва.
Длъжен съм.
На всяка цена.
Превод на субтитрите Живко Тодоров