Francis of Assisi (1961) Свали субтитрите
Фреските на Джото са заснети в базиликата "Св. Франциск" в Асизи
С благодарност към италианското правителство,
църковните власти и жителите на Асизи, Перуджа, Беваня, Рим и Ористано,
Францисканският орден, конвенционалистите,
менонитите, бенедиктинците от Асизи
и управлението за изящни изкуства на Умбрия.
по романа на Луис де Вол
Началото на XIII век било време размирно –
императорът воювал срещу папата, принцът срещу краля,
а буржоазията срещу аристокрацията.
В този момент се появил един човек, който носел послание за мир и любов,
послание, което и до днес е живо в сърцата на хората.
Този човек бил Франциск Бернардоне от Асизи.
"С указ на папа Инокентий III, град Асизи ще набира мъже за войската си
и ще предприеме военни действия, за да освободи Сицилия
в името на крал Фридрих. Всеки способен да носи оръжие мъж
ще трябва да се подчини на заповедите на херцог Валтер де Бриен.
Клара, отдръпни се! Не е красиво да се надвесваш от прозореца!
Учудвам се, че виждам този нехранимайко посред бял ден.
Татко! Нали го чу?
- Да, чух го.
Най-сетне ми се предоставя тази възможност.
И за първи път получаваш сърдечното ми бащинско одобрение.
Добър ден, майко.
Решил си да заминеш?
Знаеш, че никога не бих пропуснал подобна възможност.
Не се притеснявай, майко. Ще се върна с почести.
Но каква чест може да има в една война?
Не бъди глупава, би могъл да се издигне. Да стане граф или херцог.
Както знаете, винаги съм мечтала да стане Божи човек.
А не би ли могъл да стане и граф? Защо не?
Опитайте се да ме разберете. Все някога трябваше да замина.
Имаш разрешението и благословията ми.
Добър ден, господине. Вие ли сте Педро Бернардоне?
Аз съм. Мога ли да ви помогна с нещо?
- Надявам се.
Аз съм граф Паоло де Вандрия.
- За мен е чест. Заповядайте, влезте.
Моля.
- Благодаря.
Заминавам за Сицилия, за да възвърна собствеността върху земите си,
но съм тук, защото ще ми е нужна известна подготовка.
Когато пристигнах в Асизи ми казаха, че понякога давате пари назаем.
Ще ми услужите ли с известна сума, която ще върна?
Всъщност аз съм търговец на коприна, не лихвар.
Имам замък в Сицилия. Ето документите ми.
Ще ми е нужен кон и оръжие, за да мога да си върна имотите.
Заем, гарантиран с някакъв окупиран замък, е чиста благотворителност.
Времената са тежки. Съжалявам, но не можем да направим сделката.
Разбирам, че направих грешка.
Чух, че сте заможен и отзивчив човек, но явно съм сбъркал.
Е, тогава да тръгвам.
- Граф де Вандрия!
Чух молбата ви.
- Това е моят син.
Има и друг начин да се сдобиете с оръжие.
Баща ви не знае кодекса на честта.
Познавам всички правила на рицарския кодекс, но това е най-лесното.
Запишете се във войската, която заминава за Сицилия,
и ще получите всичко, което ви е нужно.
Синът ми заминава да се бие с рицарите на херцог де Бриен.
Бих пил за вашия успех, но вчера похарчих последния си грош.
Тогава сигурно сте гладен.
Къде сте се сражавали?
- На много места.
За Перуджа преди три години, а също и за този град.
Тогава добре дошли в Асизи. Защо не се присъедините към нас?
Бихте могли да засвидетелствате уважение и почит към баща ми.
Дайте милостиня в името на Бога!
Махай се от тук! Веднага!
- Татко...
Франциск би направил богаташи всички просяци.
Разкарай се от магазина ми! Навсякъде са и са нахални като мухи!
Съжалявам. Взехте ли вече решение?
Ако вашият син се бие така, както казва,
би могъл да ми помогне да възвърна земите си.
Тогава защо не заминеш с него? Прекрасна идея!
Това трябва да се полее. Майко, дай храна и вино.
Мисля, че вече намерих новия си другар по оръжие.
Да, така изглежда.
Държиш се като син на благородник, а не на продавач на платове.
Кога потегля войската?
- Утре сутрин.
Хайде, а сега хапнете. Елате насам.
ТАВЕРНА
Какво става, Паоло? Пак ли пропусна? Давай.
Пропусна. Мина между пръстите, но поне безкръвно.
Ще ти дам втори шанс.
- Франциск, не го прави.
Няма опасност, поне не и за теб. Научил е този трик при сарацините.
Не съм виждал сарацин с четири пръста.
Няма да гледам.
- Няма да ти позволя.
Давай!
Изгуби. Но признавам, че поне се осмели да опиташ.
Подарявам ти я.
- Искам да си остана твоя.
Губиш честта си, Лучия, за да уважиш моята дума.
Та тя има ли чест, която да изгуби?
- И двамата сте луди.
Ръката ти. Кърви.
- Само драскотина. Не припадай.
Нека ти помогна.
- Франциск, сега е твой ред.
Ако удвоиш залога.
- Добре. Вземи.
Твоят номер е 6.
- Залагам 20.
Наздраве!
Вземете всичко. Да се махаме от тук.
Какво има, Франциск?
- Писна ми, тръгвам си.
Идваш ли, Паоло?
- И да оставя спечеленото?
Още вино.
Да пием за победата на любовта.
Мир и добруване. Мирът и Всевишния да бъдат винаги с теб.
За втори път го правиш. Защо ме следиш?
Искам един жест на любезност.
Но не парите ти.
- Какво искаш тогава?
Любов за тези, които нямат любов. Мир за тези, които нямат мир.
Мир и добруване.
Приятелю, трябва да си разменим броните.
Ето, вземи моята. Още не съм я заслужил.
Защо?
- Ти си истински рицар,
а аз тепърва се надявам да стана.
- Какво е това?
Заповядай. Приеми този подарък от Асизи.
Твоята броня е много ценна.
- Затова ти я предлагам.
Ти или си луд, или си по-благороден от самото благородство.
Нека ти помогна.
Тази нощ градът ще бъде спокоен без Франциск.
Приемете извиненията ми за поведението му, отче.
Вие правите всичко възможно, г-жо Пика, но Пиетро го разглезва.
С времето ще се промени.
Ако един мъж не изгради характера си, докато е млад,
няма да успее в живота. А, ето го!
Но какво е това? Не е с бронята, която му купих.
Ето я и г-ца Клара Сцефи.
Дано Господ те върне жив и здрав у дома, Франциск.
Позволи ми да те представя на моя другар по оръжие Паоло де Вандрия.
Ние се познаваме. От затвора.
- Във Флоренция?
От затвора?
- Вярно е, дойке.
Заедно с милосърдните сестри раздаваше храна на затворниците.
Вие давахте нещо повече от храна.
Ако оживея, ще ви се отблагодаря по достойнство.
Ще бъде чест.
- Би било утеха да знам,
че сте се грижили за Франциск. Той е безстрашен, но не и войнствен.
Възползвайте се максимално от тази възможност.
Ще го направя.
- Аз ще бъда до него.
Ще се моля Господ да бъде на ваша страна.
Франциск! Франциск Бернардоне!
Франциск, изоставаш! Да вървим!
Болен ли си?
- Не. Мисля, че не.
Чу ли нещо?
- Не. Нищо извън нормалното.
Не воювай преди да сме влезли в битката.
Ще трябва доста да вървим.
Франциск, остави меча.
Обърни се назад. Аз ще ти казвам какво да правиш.
Франциск?
Франциск Бернардоне!
Кой е?
- Франциск.
Сине мой, какво ти се е случило?
Да не би да изгубихме войната? Всички ли се прибраха?
Не, само аз. Принудихме врага да отстъпи.
Ранен ли си?
- Не.
Франциск, да не си дезертирал?
Дезертирах, да, но не само от тази битка.
Ти дезертьор?
Франциск!
Слава на Бога, че се върна!
Да не е ранен?
- По-добре да беше умрял!
Защо? Сине, какво ти е?
Разкажи ми, защо се върна?
Нямах друг избор.
Чух един глас да казва...
- Гласът,
който страхливците чуват – "бягай".
- Що за глас беше? Къде го чу?
Близо до потока, на моста.
Помислих си, че това е гласът на Господ.
Лудост!
- Винаги си бил благословен от Него.
Благословен с пари, дрехи, пълна свобода под слънцето,
но прокълнат с най-лошата участ – страха.
Бог да ти помага, а ние да се молим за него.
Не се подигравай! Бил чувал гласове!
Може би отчаяните гласове на народа от Асизи.
Казвам ви, не ме беше страх. Казвам ви, че чух глас.
Не ядосвай повече баща ти. Той ти мисли доброто.
Майко, не съм нито луд, нито болен, нали?
Ще ми кажете ли какво трябва да правя? Защо ме повикахте?
Кой ли е?
- Не отваряй!
Бързо! Насам!
- Отворете!
Франциск Бернардоне, арестувам ви за дезертьорство.
Добре сте се завърнали в Асизи.
Голяма чест е да ви посрещна в този дом.
Имаме много болни. Претърпяхме големи загуби.
Трябва да събера още войници и да замина.
Ела да го погледнеш. Никога не съм виждала по-мъжествен човек от него.
Добре дошли, граф де Вандрия.
- Обещах ви, че ако оцелея,
ще се върна.
- Заслужавате почетен прием.
Истинско чудо е, че сте оживял.
- Дължа го на съдбата.
И на моята броня, подаръкът от Франциск Бернардоне.
Да не говорим за него. Предателството му посрами града ни.
Не беше само страх. Отначало се би храбро, докато не...
Докато не дезертира. Защо?
- Ако знаех.
Защото повече му се нрави светския живот от мъжката битка.
Баща ми е строг и непреклонен с Франциск.
Никога не ми е бил симпатичен.
Моля те, не го посещавай на онова адско място.
Графът може би нямаше да е тук,
ако не го беше посетил "на онова адско място".
Това, което вие наричате "страх", е всъщност цената на убеждението.
Прощавай, татко.
Мога ли да разведа граф Паоло из къщата?
Разбира се.
Каква прекрасна двойка биха били.
- Това е намерението ми.
Още нося медальонът, който ми дадохте.
Той ме закриляше и със сигурност ми вдъхваше сила.
Радвам се, че сте получили такива почести.
Заради вас бих направил какво ли не.
Изкушавате ме да ви помоля за услуга.
Предпочитам почести във вашите очи, отколкото в очите на мъжете.
Вече три месеца Франциск носи затворническите вериги.
Така благородно, както вие почестите си.
Така се наложи.
Възхищението ми от вас би било още по-силно,
ако притежавахте и едно друго достойнство.
Какво?
- Състрадание.
Сега имате реалната възможност
да опростите греховете на всички затворници.
Заради един дезертьор?
Заради висшата благодат да бъдете милосърден.
Граф Паоло де Вандрия!
В името на краля, помилвам всички затворници.
Тези, които биха искали да се запишат в новата войска,
ще получат надница за времето на престоя си в затвора.
Отидете в казармата.
Аз съм, майка ти.
Вече нямаш температура. Сега почивай и оздравявай.
Докторът мислеше, че ще умра, нали?
Както и татко ти.
- И двамата сбъркаха.
Слава на Бога, ние не.
Баща ти ти купи нови дрехи. Сложила съм ги там.
Така ще можеш да помечтаеш за времето, когато ще ги облечеш.
Направих грешка. Бях твърде суров с него.
Защото той означава много за мен.
За нас двамата. Сега трябва да забравим миналото
и да накараме и другите да го забравят.
Всички грешим.
Чудесен пир, Бернардоне.
- Похарчих, каквото можах.
Ти знаеш как да харчиш парите си.
- Платих цената.
Цената е много ниска, за да възстановите честта на сина си.
Но трябва да се прощава. Чух, че се е съвзел след болестта си.
Уверете се сам.
Не изглеждаш много щастлив.
- Щастлив съм, когато танцувам с теб.
Съжалявам, че не изглеждам по-весел.
Хайде, Франциск, пий и се забавлявай.
- Не, татко, благодаря.
Докато не разбера какво те тревожи, няма да се успокоя.
Тревожи ме духовната пустош, бездушието на всичко това.
Преди беше много щастлив.
- И сега съм щастлив с теб.
Но знам, че ми липсва още нещо. Все още не знам какво, но ще разбера.
Разбирам те. Изпитвам страх, но разбирам.
Нещо повече – ако постигнеш успокоението,
не губи жизнерадостта си. Тя е част от теб.
Сега се усмихни, поне от благоприличие пред гостите.
Това ще бъде малката отплата за баща ти, който устрои този пир.
Г-це Клара.
- Радвам се, че дойде, Паоло.
Искам да ти благодаря за избавлението ми от затвора.
Госпожице, обещахте ми този танц.
- Извинете.
Всъщност не аз те измъкнах от затвора.
Знам, беше Клара. Но въпреки това ти благодаря за жеста.
Обичаш ли я?
- Винаги съм я обичал.
Но не искам повече да си съпернича с никого.
Не разбирам нито какво правиш, нито какво говориш.
Не си единственият.
В деня, когато се запознах с теб, си помислих, че съм намерил приятел.
В битката разбрах, че съм намерил другар по оръжие.
Така си мислех и аз.
Говориш като човек, който очаква да бъде обесен.
Очаквам, но не смъртта.
А какво тогава? Още гласове?
- Само един глас.
Глас, който ми обеща да ми каже какво трябва да правя.
А около мен има само потискаща тишина.
Забрави тези зловредни сънища.
У теб има някакво естествено величие. Дори аз го виждам.
Но какво величие може да има в мизерията?
Бъди търпелив с мен, Паоло.
Каза ли нещо?
- Какво?
Къде отиде Франциск?
- Не каза.
Но дори и да беше казал, вероятно нямаше да го разбера.
Когато танцувахме, беше като призрак.
Но не трябва да се тревожим.
- Той живее в друг свят.
Ти и баща ти живеехте в същия. Хайде да вървим.
Не, Паоло, не ме води вкъщи.
Кажи ми нещо. Каквото и да е.
Моля те не ме води вкъщи.
- Ще ти разкажа една приказка.
Може би не биваше да избързвам, но имам малко време.
А приказката стара ли е?
- Донякъде.
Веднъж един печален рицар, пристигнал в странен град – Асизи.
Бил двойно гладен – веднъж за храна и втори път за мъст.
Тръгнал си с две надежди.
Едната, че ще намери нов другар по оръжие,
втората, че ще намери благоволение у...
Всъщност, тук приказката свършва,
защото мисля, че въпросната дама ми се присмива.
Не се смея на теб, Паоло.
Моля те, върви си.
Онзи, който те целуна, не беше призрак.
Обичаш ли Франциск? Бъди откровена с мен.
Не го обичам по начина, по който ти обичаш мен.
За Бога, това е любов и...
Паоло, заведи ме у дома, моля те.
Той се прибра.
Добро утро, синко. Заминавам за стока за Риети.
Ще се върна след седмица.
Отново ли ти стана зле?
- Не, майко.
Татко, трябва да ви кажа нещо...
- Мисля, че го знам. Ти си влюбен.
В това няма нищо лошо. Разкажи ни, коя е тя?
Не е това, което си мислите, татко. Вие сте добри с мен,
затова се притеснявам да ви причиня това разочарование,
но както виждате, не ставам за търговец.
Когато бях млад и аз съм имал моменти на обърканост и на екзалтация.
Но се научих да се справям с това.
В такива случаи светът става твой.
Ти можеш да имаш всички удоволствия на света, които се купуват с пари.
Не става дума за пари. Мисля, че това е гласът Господен.
Проклетият мистицизъм! Обяснете ми най-сетне!
Когато искаше да заминеш на война, аз застанах на твоя страна.
Сега ти се постави ти на моята. Остави ме да ти помогна,
защото иначе си загубен. Не искай от мен да стоя със скръстени ръце,
докато суеверието те погубва.
Това може да помрачи ума ти. Повярвай ми.
Ще станеш търговец. При това добър търговец. Защо не?
До скоро.
Прости ми, майко.
Ти си радостта в този дом, но живота те иска. Следвай пътя си.
Благословен да си, сине.
Умолявам те, Боже, нека те чуя.
Дай ми истинска вяра, силна надежда,
покажи ми Твоя път.
Какво искаш да направя, Боже?
Не виждаш ли, че църквата е в разруха?
Създай отново Моя храм.
Кой ще даде камъни?
- Франциск!
Църквата на Свети Дамян има нужда от камъни!
Ето, вземи тези.
Благодаря.
Дайте камъни за дома Господен!
Дайте камъни за дома Господен!
Каква е тази суматоха?
- Това е приятелят ти Франциск.
Сигурно е полудял.
Върши чудеса в църквата на Свети Дамян.
Били ли сте в нея?
- Дългът ми ме отведе там,
за да уведомя епископа докъде са стигнали.
Да, оградата е почти изградена.
- Какво?
Защо не проси храна или пари?
Той иска да построи отново църквата.
Дарете камъни!
Чакай, Франциск!
Заразата е невероятна. И други му помагат.
Обущарят, дюлгеринът, шивачът.
Може да се поучим от него как да приложим на практика идеалите.
Гледаме твърде лековато на духовността.
Със сигурност не и вие.
- Понякога трябва да се сещаме за нея.
Можете ли да гледате това без да се вълнувате?
Велика сила движи този младеж.
Франциск, имаш ли място за още материал за стената?
Искам да сменя тези камъни с по-добри.
Свещеното озарение не се купува с пари,
но винаги ще ви бъда признателен.
Цял чувал с камъни!
- Няма значение.
Заповядайте, елате.
Бернар де Куинтавале, как може човек, като вас,
заможен и уважаван, да подкрепя тази лудост?
Дадох само няколко камъка, чук и пирони. Това няма да ме разори.
Но когато ви помолих да дадете за кралската хазна, вие отказахте.
Защото приветствам повече отказа на Франциск от богатството,
от алчността на вашия крал.
- Франциск!
Дойдох да се сбогуваме.
- Благодаря ти, Паоло.
Изцапах си ръката.
- Съжалявам, работя с камъни.
Това е работа за селяните. Пропиляваш живота си.
Не, Господ ми нареди да възстановя Неговата църква.
Може да го е казал, но не с камъни, а с оръжие, за което сме обучени.
Може би Господ иска ти да си послужиш с меча си
срещу Неговите врагове.
- Ако искаше да проливам кръв,
би ми го казал.
- Да не се сбогуваме с неприязън.
Моли се на твоя Господ да ме благослови,
защото когато се върна, ще се оженя за г-ца Клара.
Тя съгласи ли се?
- Баща й е съгласен.
А Клара?
- Същото ще направи и тя.
Можеш да ми помогнеш, докато отсъствам,
сега, когато вече не си съперник на никого.
Да?
- Знаеш какъв живот водех,
но Клара ме промени. Може да не ми вярваш, но я обичам силно.
Кажи й, че съм се променил.
- Вече говорихме за теб, Паоло.
И?
- Тя ти се възхищава и те уважава.
Но самият ти ще страдаш, ако очакваш брак.
Съдбата не е отредила на Клара да живее в замък.
А какво, да живее с просяк?
Каза ми, че се е посветила на Бога.
- А на нея кой й го е казал? Ти ли?
От години обикаляш около нея като призрак! Говорил си й за мен!
Ти, с твоите вечни лъжи и гласове, и обсебеност от бедността!
Какво й каза? Да се откаже от любовта на един мъж,
за да намери щастието в бедността?
- Не бих й казал нищо,
което не е истина. Но Господ казва къде да го намериш, не ти.
Фанатичен лицемер! Отвращаваш ме!
Останахме почти без запаси, Бернар.
Можеш да се възползваш от всичко останало. Какво повече искаш?
Аз нищо не искам, но Господ иска и сърцето ти.
Аз съм един от вас.
Братя, благодарение на вашите благородни усилия,
тази църква е почти готова.
- А какво ще правим после?
Търпение, Той ще ни каже.
- Франциск,
не трябва ли да се замислим какъв да бъде уставът ни?
Да оставим Господ да ни води.
"Ако искаш да бъдеш съвършен,
продай каквото имаш и го раздели между бедните,
а после Ме следвай."
"Не вземай нищо със себе си за из път –
ни тояга, ни дисаги, ни хляб, ни пари."
"Ако някой иска да дойде с теб, вместо Мен, веднага откажи.
Носи кръста си всеки ден и Ме следвай."
Тези няколко постулата ще бъдат нашето верую.
Ще бъдат нашия живот и нашия правилник
за прослава на Всевишния.
- Амин.
Франциск, дойдохме да те последваме. Казвам се Джуниперо.
И двамата ли? Добре дошъл, Джуниперо.
Но няма ли този хрисим брат да е по-щастлив при майка си?
Сбогом.
Всичко хубаво. Джуниперо, да те представя на братята ти.
Бернар, който преди беше богат търговец.
Сабатино – обущарят.
И Жил, който остави нивите си.
Виджианцио – обущарят-кърпач.
И Фелипе – ерудитът.
Джовани... и Танкреди.
И двамата посветени в рицарството преди това.
Силвестро, от църквата на Свети Руфино.
И Морико, нашият благородник.
Добре дошъл. Ще се радваме да бъдеш с нас.
Добър ден, г-н каноник.
- Трябва да говоря с теб.
Изглеждате неспокоен.
- Така е.
Сърцето ми тръпне, както и твоето.
Разговарях и с епископа. Той също е неспокоен.
Искаш да създадеш тук религиозен орден, нали?
Братя, това засяга всички ни. Засега сме само 11,
но скоро ще бъдем много повече.
- Не иде реч за бройката,
а за това, че каноническото право забранява нови ордени.
Освен ако папата не ги одобри, разбира се.
Нека тогава попитаме папата.
Да отидем в Рим. Щом трябва да молим, трябва да го сторим.
Опасявате се, че Светия отец ще отхвърли орден,
състоящ се само от 11 души?
Мисля, че вече сме 12,
ако приемеш и мен.
Здравей. Как можеш да се оплакваш в такова прекрасно утро?
Ти имаш криле, за да се рееш в небето, семена и вода, за да посадиш цвете,
зелени дървета, за да свиеш гнездо, дори глас, за да пееш.
Възпей тогава любовта си към Създателя и Му благодари.
Посочват ни пътя към Рим.
Почакайте ме тук, братя, докато говоря с папата.
Молете се за мен да успея.
- Виж!
Изглежда невъзможно. Нужно ти е специално разрешение, за да влезеш.
Братко Катани, откъде да знаем, че е невъзможно, преди да сме опитали?
Да се помолим за него.
Извинете, опитвам се да намеря негово светейшество.
Кой те пусна да влезеш? Кой си ти?
Ние сме 12 и дойдохме от Асизи, да ви представим новия си орден.
Но не знаем какви са правилата.
Нов орден ли?
Това е най-малкото неуместно. А в този момент и невъзможно.
Моля ви, заведете ме при светия отец. Знам, че той ще ме изслуша.
Съжалявам, но светия отец е зает със сериозни дела.
Църквата е в такава опасност. Как си въобразявате,
че ще обсъжда прищевките на някакви си 11 монаси?
12, ваше преосвещенство.
Имаш ли пропуск?
Не, нямам.
Това лице ми е познато. Какво искаше?
- Вашето разрешение за братството му.
За нов орден.
Знаейки, че няма да го одобрите, го отпратих.
Виждал съм това лице.
Чакай, братко!
Върни се!
Сигурен ли си, че не се познаваме?
Сигурен съм, ваше светейшество.
- Разкажи ни за ордена си.
Ние сме 12 души от Асизи.
С тази петиция молим най-смирено за разрешение
да съществуваме скромно, съгласно каноните на Светото писание.
Прочетохме и обсъдихме петицията ви
и установихме, че животът, който ти и братята ти искате да водите,
е твърде суров. Крайно суров. Но искам да ви уверя,
че не поставям под съмнение желанието ви за пълно посвещение.
Когато създаваш нов орден, трябва да мислиш и за онези,
които ще се присъединят по-късно.
Малко вероятно е да притежават вашата устойчивост.
Идеята за сливане с бедните е лишена от здрави устои.
За ордена са необходими средства, а вашият устав абсолютно го забранява.
Господ е пожелал да не притежавам нищо.
Благата трябва да бъдат защитавани с оръжие.
За тях трябва да се бориш.
Църквата не покровителства крайностите под никакъв предлог.
Ако евентуално посмекчиш устава...
Нашият Създател е живял в крайна нищета
и мисля, че иска същото и от мен. Как можете да се пазарите с вярата ми?
Всички трябва да правим компромиси.
Трябва да бъдем разумни или ще се провалим.
Не мога да се противопоставям на Свещената воля.
Въпреки това обаче се опитваш да се противопоставяш
на този конклав и на мен?
- Нямам друг избор.
В такъв случай, синко, молбата ти се отхвърля.
Единственото ни прошение е да ни се разреши
да живеем според законите на Светото писание.
Не съм аз този, който моли за това, Господ го иска.
Ваше светейшество, превъзходителства,
определяйки този начин на живот като невъзможен,
декларираме, че каноните не могат да бъдат спазвани,
и така богохулстваме.
Виждал съм те и преди, но май на сън.
Сънувах, че любимата ни базилика се руши,
и се появи един дребен монах, облечен като теб.
С голите си ръце той се опитваше да крепи сградата.
Душата ми се зарадва и се събудих.
Възможно е да е било така. Един глас ми прошепна,
че ще построя отново дома на Създателя.
Помислих си, че трябва да работя с чук и камъни.
Дали сгреших?
- Едва ли.
Но ни е нужно нещо повече от камъни и места за молитви.
Това не е достатъчно да съберем отломките на вярата,
нито на Империята. Във Франция има еретици.
Все пак християнството няма да бъде разклатено.
Вярвам в моя сън, вярвам и в твоя, но не си мисли, че един нов ред
може изведнъж да направи хората безгрешни.
Ние сме много грешни и най-бедни сред бедните.
Идваме пеша до Рим, но от това не ставаме по-бедни.
Нима всичките сте тук?
- Да.
Повикайте ги.
Това са моите последователи, моите братя, ваше светейшество.
Сигурен ли си, че Бог и хората ще продължат
да ти помагат и по-нататък?
- Вярвам в Създателя.
Тогава дерзай, Франциск. Молбата ти е уважена.
Нека твоята посветеност на каузата и тази на следовниците ти
да укрепят Църквата. Когато Създателя умножи стадото ти,
ела пак при мен, ще ти поверя още по-сериозни мисии.
Нека орденът ти бъде пример за всички нас.
Вземи тези пари. Това е всичко, което имам.
Недейте, моля ви.
- Благодаря ти.
И аз ви благодаря.
Нека Създателя ви благослови и да ви пази.
Нека просветли умовете ви и ви дари с благородство.
Нека озари лицата ви и ви дари спокойствие.
Вземи.
Благодаря, че ни позволихте да откъснем тези маслинени клонки.
И ти работи много, като истински брат.
Завиждам на братята ти, които ти помагат
да възстановиш църквите "Свети Дамян", "Свети Петър".
Ако братството се умножи, в Италия няма да остане
невъзстановена църква. Ти доказа, че Господ е на твоя страна.
А теб успях ли да спечеля?
- Много отдавна.
Очаквам с нетърпение проповедта ти на Цветница.
Благодаря. Благодаря и на баща ти за маслинените клонки.
Довиждане, Франциск.
- Довиждане, Клара.
Добре, всичко е готово.
До сега работехме в полето, скоро ще заминете далеч от тук.
Закарияс ще замине за Испания, Джовани – за Германия,
Ото ще отнесе вярата ни в Мароко.
- Отче, нека замина с Джовани.
Мога да кажа "я". Това означава "да" на немски.
А аз казвам не. Това означава, че за теб е по-добре да останеш тук.
Паоло... не трябваше.
Залог за моето възхищение.
Много ми е трудно да ти благодаря.
- Защо ти е толкова трудно?
Защото се видяхме само три пъти за две седмици и нито веднъж насаме?
По-добре да избягваме положенията, които ни карат да страдаме.
Как може да говориш така? Аз те обожавам.
Когато обиждаш Франциск ме нараняваш.
- Какво хубаво и духовно има в това
да дадеш всичко, което имаш, на бедните?
Мислиш ли, че Христос би живял на Земята като богаташ?
С цялото ми уважение към благородството му,
но той не е Христос.
- Ще отида да се помоля.
Съжалявам за това, което казах. Може ли да те придружа?
Ще липсваш много на баща ми.
Той ми разреши да те придружа до олтара.
Да мразиш любовта, означава да мразиш живота. Очите ти те издават.
Моля те, Паоло, дай ми време да помисля.
Нямаме време, заминавам на поход. Кой знае дали изобщо ще се върна.
Ще се моля за теб.
- Нека се молят свещениците.
А ти вярвай в мен и нищо няма да възпрепятства завръщането ми.
Не разбираш ли? Нищо земно не може да ме спре.
Млъкни! Франциск е този, който говори чрез теб.
Той иска да те промени. Искам те такава, каквато си,
защото те обичам. Ти си човекът, когото обичам.
Ако молиш за любов, трябва да вярваш в любовта.
Не бях повикан да проповядвам, а да действам.
Дано поне това маслинено клонче да ми донесе покой.
То със сигурност е най-добрият проповедник.
Създателю, вплети гласа на народа ти в молитва.
Създателю, направи ме вестител на небесния покой.
Там, където има омраза, нека сея любов.
Където има обида – опрощение.
Където има съмнение – вяра.
Където има отчаяние – надежда.
Където има облаци – светлина.
Там, където има скръб – радост.
Учителю, дай ми сила не да търся успокоение
а да успокоявам, не да бъда разбран, а да разбирам,
не да бъда обичан, а да обичам.
Просветли ме как да давам, как да прощавам, а не да търся прошка
и когато умираме, как да се преродим за вечния живот.
Слава на Създателя.
Помогни ми в този час на нужда, Създателю.
Помогни ми да осмисля волята Ти.
Приеми скромната ми саможертва.
Помогни ми в решението да бъда Твоя рабиня.
Знаеш ли за какво се молиш?
Аз съм развълнувана от примера ти.
Отдавна се лутам в търсене на обекта, на който всецяло да се посветя.
Любовта бе за мен нещо объркано,
докато не видях твоята любов към света и Божиите създания.
Искам да се посветя на тази любов.
- Знаеш ли какво означава това?
Можеш ли да следваш пътеката на скромността, на бедността?
Пътят ти ще бъде покрит с тръни.
Къде е Клара?
Тя се извини, че не може да дойде при гостите.
Не е типично за Клара да се държи така неблагоприлично.
Напоследък се моли много, нали?
- Това е само младежко увлечение.
Случва се и в щастливите бракове.
- След седмица отплавам за Венеция.
Да не се бавим с брачния договор.
- Вече е написан.
Докато обсъждаме зестрата, дойката ще отиде да доведе Клара.
Баща ти ще ме убие!
- Никой нищо няма да ти стори.
В сърцето ти има ли съмнение?
- Никакво.
Помолих игуменката на сестрите бенедиктинки да ти помогне с обета.
Дойке, кажи на татко за решението ми.
- Бог да ми е на помощ.
Каква е молбата ти?
Да бъда годеница на Създателя и да приема монашеството.
Можеш ли да спазваш порядките и полагаемия се начин на живот,
и да изпълняваш трите постулата на подчинение,
скромност и себеотрицание?
- Да, с помощта на Бога.
Повтаряй след мен. Отказвам се от света и от цялата му суета.
"Отказвам се от света и от цялата му суета."
Аз съм Твоя дъщеря, Създателю.
Моля се да бъда достойна за заръките ти.
В Твое име се отричам от света.
Изтрий от мен всяка следа от суета.
Имах глас, но той вече ще звучи само за да Те възхвалява.
Имах сърце, но то вече ще тупти само за да го положа в нозете Ти.
Къде е дъщеря ми?
- Нямате никакви права в дома на Бог!
Клара, къде си?
Но какво е това? Какво правиш? Клара, ти идваш с мен!
Не, Паоло. Не мога да дойда нито с теб, нито с баща ми.
Клара...
Това не е твоят триумф, а твоята трагедия!
Триумфът не е мой, Паоло.
Проклети да са всичките ти светци!
- Паоло!
Не знаеш какво правиш.
Погледни, Франциск, ето ги. Ето ги децата.
Добро утро.
- Добро утро, отче Франциск.
Добро утро, братко.
Добро утро.
Добро утро, сестрице.
Добро утро, братко паток. Идваш точно на време.
Искам да ви благодаря, че ме помолихте да благословя животните ви днес.
Животните са много особени Божии създания.
Помагат в работата ни, превозват ни, пазят къщите ни през нощта.
Но най-хубавото от всичко е, че ни носят радост и ни карат да се смеем.
Не забравяйте да се смеете, дори когато сте вече големи деца, като мен.
Ще ви благословя и ще продължа работата си.
Създателю, молим Те да благословиш тези животни и техните малки.
В името на Отца и Сина, и Светия дух. Амин.
Благодаря ви, че дойдохте, деца.
- Довиждане, братко.
Довиждане.
Добро утро. Благодаря.
Помогнете, за Бога!
- Заповядай.
Недей да плачеш. Ето и за теб.
- Благодаря.
Бог да ти дарява вяра и надежда.
Братко...
Бог да ти дарява спокойствие.
- Спокойствие ли?
Ние, прокажените, нямаме нищо друго, освен зловоние и гнилоч!
Ще се моля за теб.
- Не са ми нужни молитви.
Нужно ми е да се отърва от тази смрад!
Къде ме водиш?
- Да те измия.
Добре да те измия.
Защо изтръгват цветята?
- За да оформят тази алея.
Брат Елиас нареди.
- Каква причина изтъкна?
Имало нужда от повече почва, за да се отглеждат зеленчуци.
Мисля, че ще трябва да жертваме цветята.
Оставете цветята да растат. Ще ги пресадим.
Ще напомня на брат Елиас, че човек живее не само с хляба насъщен.
Не би трябвало да го казвам точно аз,
но някои искат да променят ордена ти, за да имат повече удобства.
Не съди, сестро, за да не бъдеш съдена.
Аз също открих едно малко удобство. Тези сандали, които ми подари.
Ще ти трябват за нелеките друми, които те чакат.
Но ти сбърка относно мен.
- В какво?
Каза, че пътят ми ще бъде трънлив,
а всяка крачка беше истинско удоволствие.
Радвам се, че съм сгрешил.
Всяка твоя заповед е десеторно по-значима за мен,
защото ти си самото съвършенство.
- Съгласен съм.
Аз, съвършена?
- Ако не допуснеш някаква слабост,
ще станеш светица. Братко Франциск, трябва да побързаме.
Монасите ще се изненадат от отсъствието ти. Да вървим.
Довиждане, сестро.
- Хайде.
Кардиналът е тук!
Какъв великолепен сбор.
Колко поклонници има?
- Около две хиляди.
Спомням си моментът, когато бяха само 12.
Точно 12.
Получих съобщението ти, братко. Не ми харесва.
Но е вярно.
- От твоя гледна точка
може и да си прав, но изглежда като конспирация.
Ваше превъзходителство, не може да присъствате така на конклава.
Бог ще крепи крака ми.
Той би предпочел да ме види свободен от болката,
отколкото да се притеснява заради вида ми.
Кардинал Уголино.
Благословен да си, синко.
- Но вашият крак...
Неспокоен съм, защото обувката ми убива.
Донеси малко вода, братко Джуниперо.
Нека ви помогна.
- Благодаря.
Братко Доминик, братко Габриел, братко Джовани.
Бъдете благословени всички, братя мои.
Джуниперо?
Благодаря.
- Не си се променил.
А трябваше ли?
Властта може да ни накара да забравим истинското си аз.
Никога не съм се стремял към властта.
- Ти не, но другите може би да.
Кардинале, преди две години ви бях помолил
да придружа няколко от братята ми в една от мисиите,
но ми забранихте да напускам Италия.
- Имахме голяма нужда от теб тук.
От тогава петима от нашите братя са мъченици на вярата.
Не мога да позволя да се подлагат на опасности,
които аз, оставайки тук, избегнах.
Позволете ми да се присъединя към похода в Светите места.
Какво очакваш, че би постигнал там?
Мир. Ще говоря със султана.
А какво ще стане тук с ордена ти?
- Няма да ни оставите
без храна и подслон, нали? Вместо да възстановяваме старите,
трябваше да изградим наши, нови църкви.
Пак можем да го направим, ако кардиналът разреши, разбира се.
Мисля, че брат Елиас има право. Онова, което беше нужно на 12 последователи,
може да не е достатъчно за 2000.
Орденът трябва да подслони, облече и нахрани членовете си.
Бог се грижи за всичките си деца.
- Погледни само.
Боже, днес тук са се събрали 2000 души.
Създателят е нахранил 5000 с хляб и риба.
Да не би да мислиш, че би могъл да направиш същото с тези хора тук?
Не, аз не мога.
Но съм убеден, че Той може, както го е сторил и преди.
Извинете, ваше преосвещенство, хората очакват благословията ви.
Не се задържайте дълго. Негово светейшество е сериозно болен.
Той е тук, пренебрегвайки заръките на доктора.
Франциск, сине мой.
Искал си да проповядваш християнството сред сарацините?
Вашата благословия ще постави началото.
Йерусалим... Как може да ни го отнемат?
По улиците, където някога е вървял Христос, тече кръв.
Тази битка трябва да спре, Франциск.
Аз, наместникът на Христос, трябваше да бъда там,
но вече почти не мога да ходя.
- Аз ще отида вместо вас.
Не бих могъл и да мечтая за по-добър мисионер.
Нали ти бях казал, че някой ден ще ти поверя по-велики мисии?
Няма по-велика от тази да носиш мир на света.
Върви, сине мой.
Нека Бог те закриля.
Виж!
Дръж!
Трябва да е някакъв магьосник.
Ела, християнино.
Намерихме го в Сахара.
На колене!
Или е луд, или е шпионин. Вземи тази златна монета.
Заръчай на Али незабавно да го убие!
- Аз не съм враг на никого.
Богът на благочестивите ме изпраща да говоря с вас, царю на Ориента.
Казаха ми, че говориш с животните и разбираш езика им.
Защото ги обичам, както и всички останали Божии създания.
Дори и нас ли обичаш? Твоите врагове?
- Разбира се.
Защо те е изпратил при мен този бог, за когото говориш?
За да стигна до сърцето ти. Но не с меч, а с Неговата любов.
Чрез любовта, която нося в моето сърце.
Колко много любов. Искаш да оттеглиш войските си ли?
Те не са мои войски. Аз само моля за мир.
Може ли да има мир без отстъпление?
Прегърнете вярата на нашия Създател Исус и ще има мир.
Не съм овладял твоя език, за да бъда обиждан.
Искаш да умреш ли?
- Готов съм да умра заради мира.
Ще умреш като храбър, но неразумен човек.
Искаш да се поклоня на твоя Исус, но ти казвам – вие елате при Мохамед.
Прегърнете вярата на великото учение на нашия бог. При нас също цари мир.
Накладете голям огън. Позволете на мен
и на вашите свещеници да преминем през него.
Бог ще ни покаже чия вяра е по-силна.
Моите свещеници не горят от желание да се подлагат на изпитанията ти.
Въпреки това ще наредя да приемат предизвикателството ти.
Разпалете клада. Там, пред шатрата.
Султане, не ме жертвайте заради лудостта на този човек!
Днес не сме почели достатъчно добре Аллах.
Но страхът на някои от свещениците ми не доказва, че си прав.
Тогава ще вляза сам в пламъците.
- От нищо ли не те е страх?
Само от греховете ми. Ако умра, то това ще е заради тях.
Ако ли не, ще трябва да признаете, че моя Бог има велика сила,
състрадание, и ме закриля.
- Ще призная.
В такъв случай обещайте пред себе си и пред вашия народ,
че ако изляза невредим от огъня, ще прегърнете моята вяра.
Какво ти дава такава сила? Вярата ти или слепотата за истината?
Вярата ми в любовта на Бог.
Тази голяма любов в Бога ли е движещата сила на християните?
Да убиват? Да безчинстват и да рушат?
Дали те заслужават жертви като твоята?
По-съвършените хора се нуждаят от по-малко състрадание.
Бог е против отнемането на живот.
Обратното, Той сътворява живота, защото Той е любов.
Бог ме закриля.
Спри!
Не се обричай сам на гибел. Върни се по живо по здраво при твоя народ
и кажи на християните, че ако всички са като теб,
няма да се поколебая да коленича пред твоя бог.
Но ако твоят народ продължава да си служи с жестокости,
тогава ще последва война след война, докато разрушим света.
Само Аллах знае на чия страна е правото.
Ще осигуря безопасността на пътуването ти
до града на твоя Христос, Йерусалим.
Върви си с мир.
Днес ти не успя да направиш от мен християнин,
но намери в мое лице истински приятел.
Това е първата крачка. Нека мирът те съпътства.
Дамиета, най-силната крепост на Египет.
Най-процъфтяващата.
Дори само мисълта за плячката още повече оправдава битката.
Помогнете ми, моля ви! Вода! Вода! Моля ви!
Дали свещената война ще ти помогне да разбереш
истинския смисъл на живота?
- Паоло!
Дошъл си от толкова далеч, за да помогнеш на врага?
Да не би още да сънуваш?
Помогни днес на този човек и той ще те убие утре.
Но ще проумее смисъла на християнското състрадание.
Ти си сляп. Не можеш ли да видиш света такъв, какъвто е?
Погледни го! Помириши го! Тук е истината!
Тук няма да успееш да убедиш никого. Победата за тях е фиксидея.
Ако това е победа, благословен да е разгромът.
Моля за прошка за онова, което тези християни са извършили в името на Бог.
Вярваш ли в любовта, Франциск? Добре, аз също.
Не искаш ли да се присъединиш към моята омраза към врага?
Една красива черна газела,
една хубавица с шафраненожълта кожа от далечния Ориент?
Погледни ме, свети човече.
Няма никакво оправдание за това.
Просто убиваш заради самото убийство.
- Съдиш ли ме?
Да не би да си новият Христос?
Какви са великите дела, които си извършил?
Хората ти се подиграват. Опитваш се да покръстиш султана и сарацините.
Дори се опитваш да проповядваш любов сред нашите кръстоносци.
Успя ли твоята свещена любов да спре войната? Не.
Ти се провали. Признай си го!
Вярваш ли в смирението?
Добре, изпий това и бъди истински смирен.
Изпий това и признай, че плътта има своите закони.
Казах пий!
Престани да се мотаеш по света, лекувайки го със Светия дух.
Какво си въобразяваш, че си? Бог?
Слава на Бога, намерих те.
Братко Джуниперо, кой те изпрати?
- Никой, отче Франциск.
Дойдох без позволение. Месеци наред те търсих.
Какво става? Явно е нещо много сериозно.
Предадоха те. Опитват се да създадат нов орден.
Искат да променят правилника. Елиас, кардинал Уголино.
Това ли ти даде любовта и вярата?
Бедни ми човече, съчувствам ти.
Да отидем в пустинята да се помолим.
Дано Бог ти даде спокойствие, Паоло.
Ако тези луди хора отидат сега в пустинята,
от тях ще останат само съсухрени кости.
Изпий това...
Франциск! Благословен да е Бог!
Чухме, че султанът те е взел за заложник и че си бил изтезаван.
Добре дошъл, отче Франциск.
- Какво празнувате?
Откакто ти замина, обичаите ни се промениха.
Това е нашият насъщен хляб.
- Кажи на брат Елиас,
че искам да говоря с него.
- Зает е в библиотеката.
Библиотека?
- Да.
Кулата беше превърната в библиотека.
Кажи му, че съм тук.
- Нареди да не го безпокоят.
Ще отида.
Франциск! Добре дошъл.
Книги?
Истинско злато в този дом на нищетата?
Кой е допуснал всичко това?
Аз.
- Ти ли?
Но аз упълномощих брат Катани.
- Брат Катани почина,
докато ти беше в Светите места.
Седни, отче Франциск. Изтощен си.
Ето тук, на твоя стол. Моля те.
- Не. Той не е вече мой.
Но, Франциск, ти още си нашия духовен будител.
Никой не подлага това на съмнение.
- След като ти замина,
в ордена се надигна силно недоволство.
Някои от братята решиха, че страданията им са безсмислени.
Други считаха, че просията не може да нахрани един разрастващ се орден.
А ти? Какво мислеше лично ти?
Както и кардиналът, мислех, че би било по-добре,
ако имаме самоиздръжка, независимост, която изисква средства.
Не! Трябва да следваме примера.
Няма друг път, освен примера.
- Орденът се разрасна из цяла Европа.
Ще може ли това множество да бъде управлявано чрез твоя пример?
Да, чрез моя, чрез твоя,
чрез този на Христос, и чрез нашия устав, отричащ благата.
Без средства и сила орденът не може да съществува.
Уставът беше преразгледан от папата,
от кардинал Уголино, от братята и от мен.
Послушай разума.
- В случая разумът е толкова неуместен,
както и тези сребърни чаши и златни предмети.
Извинявай, Елиас,
но това нямаше да се случи, ако вярата ми беше по-силна.
Прости ми.
Франциск, повярвай ми, целта на всичко това
е да те облекчим от ежедневното ти бреме.
Прочети новия правилник. Прочети го целия.
Духът му е същият, въпреки че тълкуването му трябва да бъде гъвкаво.
Съжалявам. Няма да скверня очите си с този нов устав.
Тогава ми се довери и го подпиши.
- Вярвам в Създателя.
Самият Той продиктува нашия правилник.
Съответно ще му се подчиняваме буквално, без тълкуване.
Без тълкуване!
Този устав ще влезе в сила със или без твоя подпис.
Ще бъде по-малко мъчително, по-безболезнено,
ако го приемеш спокойно. Перо.
Думите от Евангелието... Как си могъл да промениш думите на Христос?
Без тълкуване, без промени.
Кой е?
- Сестра Клара.
Сестра Клара...
- Толкова се тревожех за теб.
Отдавна исках да дойда, но седмица след седмица
те очаквах да слезеш от планината.
Наистина ли ти е нужно да живееш в самота в тази тъмна пещера?
Никога не съм сам. В тъмнината съзирам светлина, по-силна от слънчевата.
Донесох ти малко храна.
- Благодаря за жеста, но постя.
Животът ти беше пример за пълно себеотричане.
Нищо особено, само малко горски плодове.
Добре, винаги ще бъда благодарен на Бог и на теб.
Донесох ти и тази отвара от билки за очите.
Откакто пренаписах устава на Елиас, почти не ми е нужно да виждам.
Съжалявам само, че очите ми не могат да четат словото Божие.
Сестро, ела насам.
Какво пише тук?
"И един от войниците съсече хълбока му с меча си."
Страстта. Както винаги – страстта.
Не съм достоен дори за мъченик. Усещам старостта и провала.
Знаеш ли, снощи в непробудната тишина,
осъзнах истинската неподправеност на луната.
А гласът отново зазвуча в нощта и ме уплаши. Беше гласът на Дявола.
"Ти се провали!" – каза гласът.
"Погледни разпръснатото си стадо и опропастения ти правилник.
По-добре да беше станал глава на семейство и да продаваш дрехи."
Франциск, това е бил Дяволът. Ти разпръсна святост по целия свят.
Твоята радост тепърва предстои.
Но дали направих всичко, което ми казаха да направя?
Дали не сбърках, мислейки, че Създателя ме е напътствал?
Дали трябва да утешавам човека, който беше моята единствена утеха?
Ето го и слънцето.
Виждам как е обляло цялото било на хълма.
Като че ли кипарисите са движещи се ангели със сребърни брони.
И аз го видях.
Виж...
Можеш ли да видиш как слънцето огрява възвишенията?
Не.
- Или облаците,
които като бели овчици изплуват зад тях?
Не, но виждам самото слънце.
Виждам и изправения кръст върху небесната синева.
Време е да се помоля.
Остави ме. Моля те, сестро Клара.
Нека остана още малко с това слънце, с кръста и с Него.
Бог да ти дари успокоение, Франциск.
Мили Боже, прости на този човек, който завижда на страданието Ти
и моли за съчувствие, каквото не е заслужил.
Унижи мен, за да могат братята ми да възмъжеят.
Накажи ме, за да могат хората да станат по-добри
чрез примера на Твоята болка в мен.
Боже мой, вземи ме скоро при себе си.
И възкликна Исус с мощен глас: "Боже мой, защо ме остави?"
Отчаянието ми не е достойно да бъде разглеждано
в светлината на Твоята агония.
Обичам Те.
Обичам небесата Ти, славата Ти...
кръста Ти.
Графе, радвам се да ви видя отново.
- Благодаря.
Седнете.
Дошли сте тук, за да поговорим за отец Франциск.
Да.
- Той е в лечебницата на църквата.
Радвам се.
Страхувах се, че провалите му в Палестина са го съкрушили.
Беше много болен, но сега никакъв провал не може да го съкруши.
Всъщност аз съм този, който се провали.
Спечелих почести с меча си и натрупах богатства с властта си.
Сега разбирам, че в продължение на години съм преследвал призрак.
Сега животът ми се струва празен и безрадостен.
Преподобна майко, какво прави един мъж,
който не е роден за монах?
Мразех Франциск, когато мислех, че ми е откраднал любимата.
После му причиних много страдания
и сега съм дошъл да го помоля за прошка.
Там, където има истинска любов, прошката вече е дадена.
Неговите страдания бяха цената на неговия принос.
А сега той умира, Паоло.
- Умира ли?
Бъди до него.
Какво искаш, отче Франциск?
Къде е Анджело?
Помниш ли стихотворението, което написах за братята?
За слънцето и за земните твари?
Моля те, изпей ми го.
Благословен да си, Създателю мой...
Моля ви, знам, че иска да ме види.
Паоло?
Приближи се. Вземи ръката ми.
Франциск, не ме ли виждаш?
Виждам те, с очите на ума,
както те видях в онзи ден, когато дойде в магазина на баща ми.
Колко исках тогава да бъда като теб. Висок, горд рицар.
Тази ръка е раздала много благословии, а моята – много скръб.
Колкото и малко да е онова, което съм сторил,
ще си струва само, ако е научило хората да живеят в мир.
Прощаваш ли ми?
- Нека Бог ти показва пътя.
Джуниперо?
Добрият ми брат Джуниперо. А тези сълзи защо са,
щом всички сме длъжни да се приберем при Бог?
Благословен да Си, Създателю наш, заедно с всичките Ти творения
и най-вече нашия брат... слънцето...
чрез когото Бог ни дарява дневната светлина.
Благословен да Си, Създателю,
от онези, които прощават заради любовта си към Теб,
и от онези, които страдат от болка и лишения.
Те също ще са благословени,
защото са се обрекли на Теб,
защото в Теб, о, Всемогъщи, ще намерят своето съвършенство.
Смъкнете ме от този одър и ме положете на пода.
Трябва да гледам към моя Създател като недостоен раб, какъвто съм.
Моите приятели ме викат.
Чучулигата е също моя сестра,
защото отлитам към небето и докато се изкачвам, тя пее ли пее,
долу, на любимата земя.
Сбогом, любими учителю и водачо.
Най-бедният, най-смиреният, и най-богатият от всички.
Мир и добруване.
Ти си мислеше, че просто трябва да спасиш от разруха
домът на нашия Създател, но всъщност ти издигна църкви и храмове
в сърцата на много мъже и жени навсякъде по света.
МИР И ДОБРУВАНЕ
превод СИЯ ДУФЕВА
субтитри НИКЧО