Schmigadoon! - Season 2 (2023) (Schmigadoon.S02E04.WEB-DL.srt) Свали субтитрите
За Джош и Мелиса е пределно ясно,
че в града вече за тях е тясно.
Чуха как оправда ги очарованият съд и бързо към моста поеха на път.
Пита се обаче ще стигнат ли отвъд?
Върхът.
И без това мразех тази кола. Ще продължим пеш.
Хубаво, да вървим.
- Добре.
Вече си тръгвате?
Да, благодарим за всичко.
Но вие толкова се забавлявахте.
- Забавление ли?
Не се препирай с разказвача.
Ще ти разясня.
Забавно беше в Шмигадун.
Имаше красиви рокли, деца, танцуващи степ,
романтични преживелици в Любовния тунел.
- Сериозно?
Всички бяха усмихнати, ведри и щастливи.
А тук? Извинявай, че ще ти го кажа, но тук изобщо не е забавно.
Знам ли... На сцената в клуба се забавляваше неудържимо.
Да, така е. Беше доста разтърсващо преживяване.
Търсеше улики. Като истински детектив.
Направих го, защото Джош беше в опасност.
Но това мина и сега се махаме оттук.
Чао.
Така да бъде. Чао.
И се обаждайте!
Няма!
ДОБРЕ ДОШЛИ В ШМИКАГО
Не!
И тогава Мелиса и Джош се усетиха, че още са в Шмикаго. Туше!
Или решихте, че това е хепиенд?
Оправдаха ви за неизвършено убийство и си тръгвате?
Да, бяхме много доволни.
- Защо да не е хепиенд?
Имате много да учите за щастието.
- Така ли? Както кажеш.
Като си всезнаещ и премъдър,
я ни кажи как да се измъкнем оттук?
Наистина ли искате да знаете?
- Да!
Трябва да...
Намерите сами начина!
Много нелюбезно!
За големи умници ли се имате? Ще има да взимате!
Оставате завинаги
в Шмикаго.
Това не е помощ.
И вие не помагате.
Какво значи това?
А сега какво?
Не знам.
- Много съжалявам.
Вината е моя, аз предложих да дойдем.
Не, опитваше се да помогнеш някак.
А не знам може ли да ми се помогне.
- Не говори така.
Не е заради теб. Тук всички до един са нещастни.
Чакай малко.
А може би е това.
- Кое?
Не можем да минем оттатък, защото хепиенд е нужен не само на нас, а на всички.
Разказвачът каза, че не помагаме.
Може би ни подсказва.
Може би трябва да помогнем на другите хора тук да са щастливи.
Да, сигурно е това!
Но как ще осигурим щастлив край за всички, като дори за себе си не можем?
{\an8}ДЖЕНИ - ДУЛИ - КРАТ - ТОФЪР
Изобщо какво е щастието?
Откъде-накъде ние ще знаем?
Не, сериозно.
Правили сме избори - да учим медицина, да се оженим, да живеем в предградията -
с очакването това да ни направи щастливи, но не стана така.
Къде сме сгрешили? Къде всички местни са сгрешили?
Не че сме сгрешили, но животът е тежък.
Защо?
Защо трябва да е толкова трудно? Защо да не е лесно?
Не знам отговора.
{\an8}Струва ми се, че Дули е основна фигура.
Дули ли?
{\an8}Месарят. Който е баща на Джени.
{\an8}Смята, че ще е щастлив, ако си отмъсти.
Но може би има нужда отново да се сближат с Джени,
{\an8}да й обясни, че е невинен, а тя да си върне бащата.
{\an8}Така Дули ще бъде щастлив, а това ще направи и Кодуел щастлива.
{\an8}Джени също ще е щастлива, Крат - обратно.
И тогава всички ще са щастливи.
Ето го - хепиенд.
Ами ако идеята е доста по-мащабна?
- Например?
Може би трябва да убием малкия Хитлер.
Какво?
- Да убием Хитлерчо.
Според теб това чудо коя година е?
Трудно се ориентирам.
Няма да убиваме никого. Тъкмо те измъкнахме от затвора.
Да, просто подавам идеи.
- И съм ти благодарна.
Но мисля, че се отнася до хората, които срещнахме тук.
Сигурно.
Гълъбчета, да ви се намира цигара?
- Не. Още не сме пропушили.
Ама и ти си голям образ!
Не може да няма някъде.
Какво?
- Говори с нея.
Какво да й кажа?
- Нещо за баща й.
Добре.
- Ще се справиш!
Джени! Само да не паднеш!
Познай кого срещнах онзи ден.
Баща ти!
Много странно.
Аз нямам баща.
Знам, че може би имате някои търкания.
Търкания ли?
Баща ми е убил майка ми.
Той отишъл в затвора, а аз - в приют.
Цял живот трябваше да се оправям сама. Имаш ли представа какво ми е?
Кажи де!
Много съжалявам, Джени.
Не мога да си представя колко си страдала.
Но може би той не я е убил?
Може би е невинен и през цялото време е копнеел да сте заедно?
Мелиса! Престани.
Не искам да го чувам.
За мен той е мъртъв.
Разбра ли ме?
Неотразим си. Много по-добре, отколкото коса, бебчо.
Коса...
Джени, ходи ли ти се на едно знаменито местенце?
С две думи ме нави!
Владея положението.
Това е приказно. Що за място е?
Очакваш група хипита да помогнат?
- Искаме тя да се помири с баща си.
А за комуната всичко опира до любов и прошка.
Опитвам варианти!
Толкова лъчезарно бохемско!
Имай предвид, че понякога са хладни към новодошлите.
Здрасти!
- Здравей, приятелко!
Добре дошла в племето.
Добре дошли при мен!
Така, така. Блудният син се завърна.
Запишете това.
Добре дошъл отново.
Благодаря.
Добре дошла и на старата му жена Мелиса.
Недей. Няма нужда.
И една непозната.
Джени.
Добре дошла.
Аз съм Тофър.
Идвате точно навреме за племенното събиране.
О, да.
- О, не.
Племенно събрание!
Добре.
- Недей.
Да преговорим правилото за гранолата.
"Вземаш лъжица, оставяш лъжица."
Схващате ли?
- Ще запомня.
Така. Кой иска притча?
Аз, аз, аз!
Само ме насочете -
може да е човек, предмет, нещо, което всеки има вкъщи...
Тофър!
- Сметище!
Цвете.
Баща!
- Чух "баща".
Думата е "баща".
Така...
Това е история за нашия Небесен отец...
Извинявай...
В момента импровизирам, но не може ли да е обикновен баща?
Добре, става.
Един обикновен баща пътувал с най-големия си син...
Хрумна ми нещо - дали да не е дъщеря?
Добре.
Пътувал с дъщеря си...
Сетих се...
- Край на предложенията.
Извинявай.
Пътувал с най-голямата си дъщеря и попаднали в едно село.
Последно!
Може би баща и дъщеря не са заедно.
- Да, така!
Може би се е случила трагедия,
която ги е разделила за дълго.
Защо срещу мен негодувате? Защо ме критикувате?
С какво право решавате съвети да ми давате?
Няма такова нещо!
Направете го сами!
Явно сте убедени, че сте по-добри от мене.
Давайте тогава, аз ви разрешавам!
И се оттеглям.
Сериозно, той наистина ли...
- Да.
Какво, аз ли?
Добре.
Мел.
Не.
И така, това е една история за...
Това е песен.
Хайде, а?
- Идеята беше твоя.
Но ти пееш по-добре.
- Тук всички ме мразят.
Моля те.
- Започвай!
Да ви разкажа реших за хубавата Пени в напевен стих.
Като много други деца, в дом била оставена тя.
Там й пращал куп писма милият й стар баща.
Но не си правила труда да му отговаря тя.
Писмо едно последно дошло:
"Съболезнования от мнозина - баща ти се спомина".
Баща ти се спомина, спомина, спомина.
И така...
Говори със своя баща!
Той ще те успокои, ако горко плачеш ти.
Не е идеален, но нали единствен може да те изцели!
Така че говори сега, говори със своя баща!
Говори с баща си!
Говори сега със своя баща!
И моят разказ не чака - той е за Лени Щурака.
Горкият, бе бедняк без пукнат петак.
Баща му, паралия, предложи му издръжка.
"Не, аз не съм от тия" - отказа Лени мъжката.
Но мина се не мина, в канавката се спомина.
Да бе го чул тогава как със света се прощава.
Прощава, прощава, прощава...
"Прощавай, прощавай, татко!"
И така...
Говори със своя баща!
Той ще те успокои, ако горко плачеш ти.
Напуснал те е, но сега обръща нова страница.
Затова иди, с баща си говори!
Бездруго ще го надживееш ти,
щедро с прошката си го дари!
Че току-виж е решил,
че животът не му е мил.
Бездруго ще го надживееш ти,
щедро с прошката си го дари!
Че току-виж е решил,
че животът не му е мил.
Говори с баща си.
Говори с баща си.
Баща, баща, баща!
Говори!
- Баща!
Говори, говори! Говори със своя баща!
Той ще те успокои, ако горко плачеш ти.
Без него повече боли. Че луд е, бързо забрави
и със баща си говори!
Сега!
Сега!
Сега!
Отивам да звънна на татко!
И аз!
Моят си смени номера.
Джени, има ли някой, с когото искаш да поговориш сега?
Да.
С намусения младеж в онази палатка.
Пореден провал на двойката.
Защо ли изобщо се напъват?
Никой не те пита.
Върша си работата.
Да прекараме известно време с по-младата и далеч по-вълнуваща двойка.
Защо не и цялата нощ
Нощем всичко е по-романтично.
Благодаря!
Здрасти.
Здравей.
Може ли?
- Разбира се.
Благодаря.
Имаш много симпатична комуна - прекрасни хора, свободен дух...
И мръсни боси стъпала, изрисувани лица... Много сладко!
И всички те боготворят.
А аз напълно ги разбирам.
Сигурно е така.
Какво?
- Не знам.
Понякога ми бие на кухо -
сякаш си падат не по мен, а по някаква представа за мен.
Разбирам те.
Имам същото чувство понякога, когато изнасям представление.
Не че не ми харесва.
Но се питам дали не съм постоянно в ролята.
И ако е така, къде свършва сценичното ми "аз" и започва истинското?
Извинявай, раздрънках се.
- Не се извинявай!
Много си права. И аз си задавам такива въпроси.
Странно е, защото се запознахме преди малко,
а и сладури като теб не са точно моят тип, но...
Не знам.
Имам чувството, че с теб мога да бъда себе си.
Изпитвам същото. Някак естествено е.
Нали разбираш?
- Да.
Имах превратна, бурна съдба.
Все пред очите на жадна за зрелища тълпа.
Но дълбоко в себе си знаех, че всичко е лъжа.
А после намерих теб.
Сновях между различни брегове.
Чувах как нещо по-голямо ме зове.
За любов копнеех, питах се защо.
А после намерих теб.
Какво изпитваш не мога да позная.
Какво си мислиш не мога да гадая.
Но само да ме докоснеш ти, сърцето ми лудо почва да тупти.
И вече няма нужда да гадая -
това помежду ни е истинско, зная.
Не искам това да ми минава.
Не искам да ме спасяваш, това е абсурдно.
Искам само сърцето ти до моето да бие.
Друго не ми е нужно.
Често нагоре се взирах, към Рая,
надявах се на знак, посока,
къде е любовта да узная.
Но от райските градини по-красива си.
Друго не ми е нужно.
Какво изпитваш не мога да позная.
Какво си мислиш не мога да гадая.
Но само да ме докоснеш ти, сърцето ми лудо почва да тупти.
И вече няма нужда да гадая -
това помежду ни е истинско, зная.
Истинско е.
Истинско е.
Ние ли го направихме?
Мисля си, че може би ние го направихме.
Чакай, любовта ли е ключът към щастливия край?
Може би е именно това - повече романтика.
И двамата ли мислим за едно и също?
- Да съберем Рони и Джаред.
Кого?
Двамата танцьори. Химията помежду им можеш да я пипнеш.
Тях ли? Не, аз имах предвид Дули и г-ца Кодуел.
Дули?
Месарят и жената от приюта.
- Добре.
Ако вкараме Дули в романтичния път,
далече от зло отмъщение,
този път ще доведе до щастлив край.
Вярно. Това е много по-разумно.
Защото за Рони и Джаред съм почти сигурна, че вече правят секс в стария хладилник.
Във въздуха се усеща любов.
Да, така прави.
Затворено е. Месото свърши.
- Часът е 9.
Здравейте, г-н Блайт, как сте?
Светът е прояден от червея на човешкия провал.
През пластовете зло не прониква светлина.
Времето е чудесно.
Да, бива си го.
Нещо за Джени?
- Добре е.
Много е добре.
Добре.
Хубаво.
Но ние искахме да си поговорим
за друг, който се интересува от вас.
Полицията ли?
- Не, не!
Интерес от романтично естество.
Една жена.
Жена ли?
- Стига и ти де.
Ерген си, имаш собствен бизнес.
Връщай се в играта.
Добре би било да излезете на вечеря с г-ца Кодуел.
Съседката.
Никоя не би вечеряла с мен.
Погледнете ме!
Сигурна съм, че ако се поизмиете, ще изглеждате чудесно.
Нали, Джош? Нали, Джош!
- Разбира се!
Г-це Кодуел, тази вечер сте прекрасна!
Дули, не е ли очарователна?
Нося си сатъра.
Браво.
Разкошен е. Толкова е лъснат. И голям.
Г-це Кодуел, как мина денят ви?
Кошмарно. Малките лайна не ме оставиха на мира.
Вечният рефрен: "Искам да ям, спи ми се, косата ми капе!".
Писна ми!
И моята коса капе.
Но не съм се заоплаквал.
Точно така. Благодаря.
Добре е да ги нахраните, щом са гладни.
Подсещате ме.
Няма ли да се храним? Вижте това. Разкош!
Много обичам мъж, който има солиден апетит.
Дай на мен, ще ти помогна.
Много благодаря.
Не помня кога за последно...
някой ми наряза мръвката.
Този нож е великолепен.
Държиш го чудесно.
Пия за това!
Не са ли сладки по своему?
Ама ние се справихме!
Чувството е много приятно.
- Така е.
Беше чудесна вечер с теб.
Така ли? И на мен ми хареса.
Благодаря за вечерята.
И че ми даде ножа.
Можеш да го задържиш.
Имам много.
Майчице. Благодаря!
Ще влезеш ли за едно питие?
Да вляза ли?
- За питие.
Сираците са по кошовете за нощувка, но мога да ги събудя.
Научих малкия Тами да върти бара.
Добре, благодаря.
Големият пазар изкупува месото на доставчиците, за мен не остава.
И нищо не мога да направя.
Това е ужасно. Повече няма да купувам от тях!
Няма нищо.
Сигурно си много заета да изхранваш всички тези сираци.
Безобразни създания. Повечето от тях. И неблагодарни!
Ужасно.
Въртят ми подли номера.
Подменят джина с вода.
Повръщат в обувките ми. Мрат от пневмония...
Напаст!
- Паплач!
Да можех, бих се отървала от всичките.
Гнусотия.
Пръждосвайте се.
Ти имаш сираци в излишък. Аз имам недостиг на месо.
Животът е кофа с помия.
И лочим от нея, докато пукнем, и всички ни се смеят.
Така си е, драги.
А какво ще кажеш да се отърва от някои от сираците,
а ти в замяна да се сдобиеш с месо?
Какво точно предлагаш?
Г-н Блайт, г-н Блайт! Готов ли си за сладка изненадка!
Пиленца си имам тука, чувам ги как тихо гукат,
та се сещам за разядка.
Заповядайте в месарницата на Блайт.
Какво ще обичате?
Шунка да ви се намира?
Доставката е от Елвира.
А да имате говеждо?
Запознайте се с Надежда!
Дреболийки?
- Късметлийке!
Сочни бузи?
- Идва Сузи.
А теле?
- Ей го де! И кълна се, крехко е!
А ще взема и сланинка.
Днес късметът ви е с вас!
Но да ви попитам аз - сланинка от коя сиротинка?
А имате ли овнешки главички?
- Ей една, и със очички!
Ще ви затрудня ли с фоагра?
- Хич не, мосю! Пристига Франсоа!
А колбас?
- Тони е за вас!
Шкембе?
- От крехко хлапе.
А и Рубен е тука, за бабека с лука!
Но не виждам готова кайма?
- Да, оскъдна е тя.
Решение ви предлагам. Винс, за дръвника се стягай.
Моля ви се, г-це Кодуел, тук има деца!
Не за дълго.
Да, защото ще ги заколим и ще ги продадем за месо.
Баща си нямат,
ни майка им се намира.
А как не страдат, не хлипат?
Умът ми не го побира.
Дори обратно, с усмивка тънка посрещат злия свят навънка.
Каква са сладка хапка!
Вкусно!
За опечената работа трябват ти хлапета.
Ама не да ти ядат хляба, а да пълнят бюфета.
Преди да са станали кожа и кости,
да ги приготвим за трапезата с гости.
Каква са сладка хапка!
Време е за вечеря.
- Внимавайте! Ще осакатите някого!
Може да сме непочтителни, но сме толкова възхитителни.
Понякога на вид сме гнуснички, но истина е, че сме вкуснички.
Торта, еклер или крем? Я опитайте от мен!
Каква сме сладка хапка!
Баща си нямат.
- Може да не сме почтителни.
Ни майка им се намира.
- Но сме възхитителни.
Как не страдат?
- Понякога сме гнуснички.
Не хлипат?
- Но истина е, че сме вкуснички.
Дори обратно, с усмивка тънка посрещат злия свят навънка.
Каква са сладка хапка!
Във времена на недостиг,
вместо да постиш,
Сам или Мери опитай
вместо пържола от врат.
- Опитах и техния брат.
Щом липсва ти съставка важна, замествай, стига да е блажно.
Каква са сладка хапка!
Макар понякога след схватка.
Те са толкоз сладка хапка!
Сладка хапка!
Сладка хапка!
Виж ги само!
Толкова са щастливи!
Не искам да прибързвам с изводите, но започва да се очертава хепиенд.
Справихме се.
Спомина, спомина, спомина...
И така, говори с баща си.
Говори с баща си.
Той ще те успокои, ако горко плачеш ти.
Не е идеален, но нали единствен може да те изцели!
Така че говори сега, говори със своя баща!
Говори със своя баща!
Сега!
И моят разказ не чака - той е за Лени Щурака.
Горкият, бе бедняк без пукнат петак.
Баща му, паралия, предложи му издръжка.
"Не, аз не съм от тия" - отказа Лени мъжката.
Но мина се не мина, в канавката се спомина.
Да бе го чул тогава как със света се прощава.
Прощава, прощава, прощава...
"Прощавай, прощавай, татко."
И така...
Говори със своя баща!
Той ще те успокои, ако горко плачеш ти.
Напуснал те е, но сега обръща нова страница.
Затова иди, с баща си говори!
Бездруго ще го надживееш ти,
щедро с прошката си го дари!
Че току-виж е решил,
че животът не му е мил.
Бездруго ще го надживееш ти,
щедро с прошката си го дари!
Че току-виж е решил,
че животът не му е мил.
Дуби, дуби, дуби, дуби.
- Говори с баща си.
Превод на субтитрите Анна Делчева