What Happens Later (2023) Свали субтитрите
Добър ден и добре дошли на всички пътници.
Обади се, щом чуеш това.
Ще броим до три, ще се извиним един на друг
и ще забравим вчерашния ден.
Наложи се да правя връзка на някакво малко летище.
Обичам те.
Съжалявам, че утре сутрин няма да съм там, но ми звънни.
Внимание, пътници,
за подробности относно прекачванията
вижте информационното табло.
Благодарим ви за вниманието.
Информационно табло.
Здравейте. Честит високосен ден.
Търся информация за връзката си.
Пренасочиха полета ни през...
което и да е това място.
Трябва ми и още нещо - малко ток.
Батерията ми падна.
Ясно.
Толкова много планиране, а какво става?
Какво да направим преди подобна буря, за да бъдат пътищата безопасни?
Любезно напомняне от Департамента за вътрешна сигурност.
Вашата безопасност е приоритет за нас.
Вашето здраве е приоритет за нас.
РОМАНТИЧНА КОМЕДИЯ
Каква музика само.
СИЛНА ЗИМНА БУРЯ
Заради метеорологичните условия има промяна в полетите.
Проверете актуалните часове за заминаване.
ЗАМИНАВАЩИ
ПРЕДСТОЯЩ
Виж ти.
И ако това не е единствената и неповторима У. Дейвис!
И ако това не е другият единствен и неповторим У. Дейвис.
Каква е вероятността?
Да имаме еднакви имена ли?
Не.
- А за какво тогава?
Да се срещнем по този начин.
Доста е голяма.
Защо мислиш така?
Защото днес е високосен ден, който носи магия,
и се случват подобни неща.
Това е.
Здравей, Уиламина.
Здравей, Уилям.
Внимание, пътници...
Имаме допълнителен ден.
Какво имаме?
Допълнителен ден, защото годината е високосна.
Как си?
- Питаш за последните 20 години ли?
Сигурно са даже 25.
25 години?
- Да.
Не е възможно.
Да, пропуснали сме около шест високосни дни.
Все още смяташ добре.
Такъв съм си.
Изглеждаш добре.
Не си се променила. Същата си.
Още повече приличаш на себе си, ако е възможно.
Да, единствената и неповторима У. Дейвис.
Какво място!
- Погледни!
Много е оживено.
- В момента е доста оживено.
Самолетът беше препълнен.
- Така ли? Препълнен?
А твоят?
- Не, не беше препълнен.
Празен ли беше?
- Не беше и празен.
Но по-скоро празен, нали?
По-скоро празен.
- Да.
Боже.
- Какво?
Чуваш ли това?
Май да.
Ние разговаряме.
Общи приказки. Те вършат работа.
Преди никога не го правехме, Бил.
Така ли?
- Така.
Какъв е другият вариант?
- Важни, искрени думи.
Да споделим мислите си.
Лоша идея.
- Имаш право.
Да.
- Прав си.
Някога се присмивахме на тези, които си говорят общи приказки.
Не си спомням.
Аз помня, че го правехме.
Сигурно сме смятали, че ние обсъждаме изключително важни неща.
Например защо "Саундгардън" свирят в Грийн Бей само четири дни.
Да.
- Безобразие.
Такива неща.
- Да. Безобразието за "Саундгардън".
И сега не знам какво да кажа.
И аз.
- След общите думи.
Кажи ми, У. Дейвис.
- Какво?
На път ли си тръгнал, или на пътешествие?
На път или какво?
В този допълнителен вълшебен ден
на път ли си, или на пътешествие?
Обясни ми разликата.
На път си, когато искаш да стигнеш до дадено място,
а на пътешествие - когато искаш да постигнеш някаква цел.
Например душевен покой или осъзнаване.
Тогава съм тръгнал на път.
Приятно ми беше.
- И на мен.
Ти ще се прекачваш на друг полет. Аз също.
Приятен полет.
- Лек полет.
Много ми беше приятно.
- Наистина.
Хайде, довиждане.
Довиждане.
Внимание, пътници,
наложено е ограничение за пътуване.
На информационното табло в главната зала
проверете изходите за прекачване, заминалите и закъснелите полети.
Какво?
Главната зала е натам.
Хубаво.
Ела, насам.
Ясно.
- Добре ли си? Накуцваш.
Имам малък проблем с хълбока.
Какъв проблем?
От възрастта. Артрит.
Изненадана съм, че го получих на 49 години.
На 49 ли?
- Да.
Уила, ние сме на една възраст.
- Вярно е.
А ти вече навлезе в петдесетте, нали?
Да не спря да ги броиш на 49?
- Да.
Спря часовника.
Да, оставам на 49 завинаги.
Късметлийка.
А аз от двайсетинагодишен все се чувствам на 50.
Боже, съвсем вярно е.
- Не си длъжна да се съгласяваш.
Не съм се замисляла, но си е вярно.
Имам същите оплаквания като баща ми, когато мина петдесетте.
Какви по-точно?
Шефът ми е два пъти по-млад от мен и все едно ми говори на чужд език.
Различни поколения.
- Техно ентусиасти.
По-скоро техно емоционални.
- Техно емоционални.
"Бил, въпреки че зачитаме опита ти,
смятаме засега да оставим настрана твоите притеснения,
но не се съмнявай, че ще ти осигурим подкрепа."
Майната ти.
Какво значи това?
- Значи "не". Не могат да кажат "не".
Всички тези думи!
"Млади Кевин, приканвам те да кажеш "не",
защото опитът ти да не ме обидиш, ме обижда."
Тъп Кевин. Гадно е.
Освен това ми поставиха диагноза "тревожно очакване".
Това истинска болест ли е?
- Истинска е.
Звучи измислена.
- Пия истински лекарства.
Опа.
- Какво "опа"?
Звучи много сериозно.
- Наистина е сериозно.
Тревожа се за всичко, тревожа се какво ще стане
и какво няма да стане.
Например какво ще стане, ако не излетиш?
- Да.
Ако останеш и говориш с мен часове наред.
- Това ме притеснява най-много.
Точно така.
Например в момента се боя, че сме се изгубили.
Възможно е.
Изглежда, че сме описали огромен кръг.
Или осморка.
Внимание, вижте актуалната информация в средата на таблото.
Хайде да...
- Да вървим натам.
Закъде пътуваш?
До Бостън, при Джини. Помниш ли я?
Не.
Тя се разделя със съпруга си, който е адвокат.
Имат три кучета.
Явно вече и кучетата имат адвокати.
Пълна бъркотия.
И кучетата ли имат адвокати?
Да. Светът е полудял, Бил.
Какво казват, ако куче се защитава само в съда?
Не знам.
- Че клиентът му е кучка.
Като онова, че клиентът на всеки, който се защитава сам в съда, е глупак.
Не схващам.
- Шега е. Забавно е да обясняваш шеги.
Бих продължил.
- Не схванах.
Както и да е, отивам там, за да извърша обред за изчистване.
Виж ти.
Знам, че ти е липсвал.
Помня този рейнстик.
- Късче магия.
Знам, че за теб всичко е пълна глупост,
но за мен е по-смислено от фондовата борса.
Не съм брокер.
Когато светът рухне, борсата печели. Защо става така?
Стресът е добър за бизнеса.
Каза моята реплика.
Така ли? Защо?
"Стресът е добър за бизнеса" е моя реплика, защото съм масажистка.
Значи сега масажираш хора.
Постоянно я повтарям.
Прилагам звукова терапия, чистя чакрите.
- Звукова терапия.
Специалист съм по нетрадиционно лечение.
Чудесно е, че никога не влезе в общоприетите норми.
Остана си извън тях.
- Нестандартна съм.
Не си брънка.
- Не съм.
Моля пътниците за Атланта и Маями
да се явят незабавно на съответните изходи
за заминаване по разписание.
Другите полети ще бъдат уточнени.
Явно някои самолети ще излетят преди бурята.
Сигурно.
Трябва да излетя. Имам среща.
Бебето Кевин си умира за повод да ме изрита.
Значи имаш среща.
Сигурно всички тук имат срещи.
Не сочи хората.
- Диамантеният шефски елит.
Качват се преди нобеловите лауреати,
за да имат време да скрият проблемите си
в багажното отделение.
- Не сочи с рейнстика.
Виждаш ли как се държиш?
Да.
Точно затова те обичах.
Не е вярно.
- Вярно е.
И заради това се разделихме.
Какво?
- Да.
Какво беше това?
Питах се защо си тръгна.
Не си.
- Напротив.
Говорихме, преди да напусна Мадисън.
Бяхме в задното сепаре в "Морти" с картофи и бира
и се държахме много зряло и цивилизовано.
Направихме пълен разбор.
Стига, знаеш, че беше така.
Не.
Когато късат, хората си казват едно нещо,
на приятелите си казват друго,
а истината е съвсем различна.
Ти не ми я каза.
И аз не ти я казах.
ОЧАКВА СЕ ИНФОРМАЦИЯ ЗА ВСИЧКО
Очаква се информация.
Значи държанието ми. Сериозно?
Какво?
- Държанието ми.
Затова ли се разделихме?
Невероятно.
Тоест заради моя характер.
Не е едно и също.
Принципно заради характера ми.
- Добре де, да.
Не си представях така нашата среща.
Ти си си я представяла?
Да не мислеше, че ще изживеем живота си, без изобщо да се срещнем?
Не си ли ме виждала преди?
- Не.
Защо?
- Не е важно.
Не е ли?
- Само питам.
Божичко.
Внимание, пътници,
не оставяйте багажа си без надзор.
Иначе ще бъде конфискуван от охраната и ще бъде унищожен.
Сериозно, унищожен?
- Да.
Не оставяйте личните си вещи без надзор.
Не може да оставяме личните си вещи без надзор.
Правилата са си правила.
Няма ли да седнеш по-близо до мен?
Не ми се иска да...
- Да си твърде близо.
Да навлизам в личното ти пространство.
В коя част на Бостън отиваш?
Сигурно в старата. Джини казва, че има стари дървета.
Не си ли ходила?
- Не.
А ти закъде пътуваш?
За Остин.
- Не е вярно.
Сам съм си виновен.
Поисках личен разговор с бебето Кевин като едно време
и той каза: "Добре, но запомни, Бил,
това няма връзка с разликата във възрастта ни
и не е проява на дискриминация,
но трябва да си повишиш нивото".
За какво изобщо говори тъпият Кевин?
И ако правиш едно и също, получаваш едно и също.
Всъщност доста мъдро изказване.
Казва го Тони Робинс, онзи със съветите за самопомощ.
Така ли?
Роден е на високосния ден.
Откъде знаеш?
- Ходих на семинар.
Налагаше се, беше задължителен.
Ходил ли си в Остин?
Не съм.
Там бъди внимателен, Бил.
Пълно е с хора с моя неприятен характер.
В Остин ли живееш?
Разбира се, че живееш там.
А ти? На Уолстрийт?
На улицата.
- Вярно?
Точно под статуята на бика.
Не, никой не живее там. Живея в Бостън.
Всъщност на север от Бостън, в горите.
В горите значи.
- Да.
А стиховете ти? Пишеш ли още?
Стиховете, да.
Обещаващо поприще за мъж през 21. век.
Ринеш парите с лопата.
- Забрави за поезията. Не носи пари.
Добре.
А пишеш ли песни все още?
Помниш песните ми?
Разбира се, че ги помня.
Как няма.
Повярвай ми, старая се.
Пуша марихуана, но не успявам да забравя. Помня всяко едно нещо.
Мислех, че си забравила всичко за нас.
Не, помня всичко, абсолютно всичко.
Всяко твое високопарно изказване.
"Вярвай на поетите, не на политиците."
Не съм го казвал.
- Напротив.
Не съм.
- Определено го казваше.
Казал го е Кенеди, после аз.
Добре, първо го е казал Кенеди.
"Думата ми на две не става."
- Това не е моя мисъл.
Постоянно го повтаряше.
Доста често.
- А аз ти повярвах.
Защо клатиш глава?
- Явно не държиш на думата си.
Защо да не държа?
- Замина, без да обясниш.
А в "Морти"?
- Не беше ясно.
Правиш голям проблем от нещо, което не помниш добре.
Такъв съм бил.
- Не помня ли?
Ненадежден съм и край. С главна буква Н.
Точно така. Събрах две и две.
И какво получи, 87 ли? Никога не те е бивало по математика.
Майчице.
Внимание, пътници, моля, проверете прекачванията си.
Ти ме напусна. Ти се отказа.
Аз ли?
- Ти.
Аз значи.
Защо го казваш с този тон?
Защо се смееш така?
Защо се смееш?
...идва от завоя.
- Млъкни.
Мълча си.
- Не ти. Извинявай.
Не.
Какво има?
Казват, че може да е зле. Много зле.
Бурята на века.
Едва навлязохме в този век.
И какво?
Мислиш ли, че може за една нощ да се изсипе снегът за целия век?
Възможно е. В наши дни са възможни всякакви бедствия.
В кой свят живееш?
Божичко.
Пише, че най-лошото може да ни отмине
и да се отвори възможност да излетят няколко самолета.
Познай какво.
Помолих Джини да ми гледа за това пътуване
и искаш ли да знаеш какъв беше отговорът на Вселената?
Не особено.
Дълбока вода в рая.
Изчакай търпеливо и се остави на съдбата.
Да изчакаш търпеливо.
И да се оставиш на съдбата.
Сега се сетих коя е Джини.
Това да не е масло от тритон?
Лавандула.
Може да ти послужи, успокоява.
Виж ти.
Търсиш ли нещо?
Една монета.
- Монета ли?
Има ли ги още онези обществени телефони? Изобщо не знам.
Нямаш ли мобилен?
Разбира се, че имам.
- Разбира се, че нямаш.
Имам телефон, но батерията падна,
а контактите не работят.
Сега не намирам и зарядното.
Затова няма как да се заредя.
Ето, използвай моя.
Паролата е 1127.
1127, така ли?
Цифрите на моя рожден ден.
1127. Това е моят рожден ден.
Също е данъчен формуляр.
Фирмата ми ликвидира увредени активи,
затова подавам доста формуляри 1127.
Все още правиш този жест.
Правиш го, когато си разтревожен или не знаеш как да подхванеш някоя тема.
Какво говориш? Не го правя.
Напротив. Какво те тревожи?
Чакам дъщеря ми да се обади, това е.
Дъщеря ти. Радвам се за теб.
Оставих й четири гласови съобщения,
но все още не се е обадила.
А писа ли й?
Да, просто...
Обаче искам да я чуя.
На колко е?
На 15 години. Добро хлапе е, но Бет-Ан, жена ми...
С нея имаме...
Проблеми?
Да, проблеми.
Затова...
Наистина трябва да се чуя с дъщеря ми.
Знам, че си страхотен баща.
Не, напоследък не съм.
Знам, че си. Извини ли се?
Донякъде. Изпратих съобщение.
На половината път си. Покаяние, изповед.
По пътя накъде?
Помирението има четири стъпки.
Сега не ми се слушат тези дрънканици от новата епоха.
Стига, У. Дейвис, трябва да действаш. Иначе няма да видиш промяна.
Робинс е прав и виж къде сме.
Уила, беше ми много приятно да те видя,
но трябва да се готвя за срещата.
Ще изпратя няколко имейла.
- Да, разбира се.
Надявам се всичко да е наред с приятелката ти в Бостън.
Благодаря, Бил.
Наистина ми се искаше да поговорим отново.
И на мен.
Това е мечтата ми.
Нямаме време за миналото.
Няма време.
- Никога няма.
На вниманието на пътниците с билети
за полет 394 до Бостън и полет 279 до Остин.
Поради метеорологичните условия тези полети се отлагат до второ нареждане.
Само тези два полета ли?
Само нашите?
- Да.
Абсурд!
- Невероятно.
Останете близо до изходите. Положението може скоро да се промени.
Ще си взема кафе. Налага се.
Ще ми пазиш ли багажа?
- Да.
Благодаря.
Обърнете се към служител, ако имате въпроси.
Имам толкова въпроси.
УИЛА Е. НЯМА ДА УСПЕЯ. ПРОСТИ МИ.
ИЗТРИВАНЕ НА СЪОБЩЕНИЕТО
Телефонът на Бил.
Не, отиде някъде.
Кой се обажда?
Бет-Ан.
Здравей, аз съм Уила.
Стара приятелка от Мадисън.
Да, отпреди хиляда години.
Срещнахме се, докато сменяхме самолетите.
Има закъснение заради снега.
Да му кажа ли... Добре.
Да.
Разбира се, ще му кажа.
Сметана и две бучки захар.
Благодаря.
Ти си добър човек, У. Дейвис.
Добър човек си.
Това казваше майка ми за теб.
"Този Уилям Дейвис наистина е много добър човек."
Харесвах майка ти.
Все някой трябваше да го прави.
Сложил си канела?
Да, спомних си, че ти харесваше, когато има.
Имаше, затова сложих.
Какво има?
Чуваш ли това?
- Не.
Рокендролът беше божествен.
Беше ритъм, не алгоритъм.
Беше изпълнен с живот. Сега е само едно име.
Едно много тъжно име.
Ние допуснахме това да се случи, Уила.
Стана, защото не внимавахме.
Какви други ужасни неща допуснахме?
Въоръженото насилие, масовата употреба на пластмаса,
гибелта на вестниците.
Няма ли и нещо хубаво?
- Ще помисля.
Със сигурност има добри промени.
Например?
- Поръчките в "Инстакарт".
"Инстакарт".
- Безспорно.
Според теб това ли е хубавото?
Отречи го на мига. Не можеш.
Какво друго?
Напредъкът на спортната медицина.
Омразата.
- Фермерска храна.
Войната.
- Винаги е имало войни.
Но пак е лошо нещо.
Приобщаването.
- На какво?
На хора.
- Изключването, отхвърлянето.
Черните са важни.
- "Туитър".
Интернет.
- Интернет ли?
Интернет.
- Интернет.
Съгласен си с мен?
- Не.
Да.
- Интернетът е лош.
Електрическите коли, веганската храна.
Заради мен ли запушваш уши?
Не.
Това ли правиш?
- Не.
Все още имаш претенции за музиката.
Помниш ли, че криеше дисковете ми, когато имахме гости?
Чу ли? Когато идваха гости, ти криеше моите дискове.
Един диск, и то само веднъж. Коледният албум на сем. Партридж.
Исках да ти спестя унижението.
Значи вкусът ми е унизителен?
Да.
- Така ли? За кого?
За теб.
- Не за мен, а за теб.
За мен и за теб.
Боже.
Не мога да търпя повече.
Извинявай.
- Какво не можеш?
Не мога да стоя до тази тонколона.
Добре.
- Ще вървя.
Чакай. Ето.
Къде тръгна?
- Идвам с теб.
Добре.
- Подръж това.
Никога няма да разбера как така все аз нося нещата ти.
По-скоро вземаш нещата ми.
Не, всъщност нашите неща.
Какво значи това?
Тръгна си с нашия грамофон.
Беше мой, аз го платих.
Каза, че си го купил за нас. Така беше.
Като се замисля, не знам дали те биваше да делиш с друг.
Не е за вярване.
Защо?
- Трябваше да деля теб.
Кого?
- Делях теб.
Божичко.
- Какво?
Каза си го.
- Да, казах го.
Ще се направя, че не си.
- Добре.
Помниш ли "Пиксис"?
- Вече се правиш.
Помниш ли "Пиксис" на арената в Мадисън?
Да, бяхме на първия ред.
През онзи уикенд си направи татуировка.
- През следващия.
Беше се развихрил.
- Така ли?
Да, танцуваше като луд.
Пееше с цяло гърло.
Не е в мой стил.
- Ти беше.
Помниш ли?
- Този човек ми липсва.
Помниш ли какъв беше?
- Не.
Някога не се тревожеше.
Разбирам защо не те бива с числата.
Защо?
Държиш ги в ботуша си.
- Само тези, които трябва да помня.
Това е прецакване.
Искаш ли да пробваме онази игра с портфейлите?
Какво? Не.
- Да.
Разменяме ги и всеки ще опознае живота на другия.
Не я помня.
- Това е най-бързият начин.
Сега имаме телефони.
Това е много по-готино.
Защо?
- Няма как да изтриеш историята.
Какво може да стане?
Не ми задавай такива въпроси.
Хайде де, У. Дейвис.
И така.
Това са...
Текстове на песни.
Наистина ли?
Ще ги сложим ето тук.
Добре.
Не знам как успяваш.
Винаги изглеждаш невероятно на снимките на шофьорските си книжки.
А аз - сякаш съм спала в палатка.
Вярно е. Виж.
Точно така е.
- Голямата стъпка.
Но беше забавно да спим в палатки.
Хубаво е да видя собствено ти име, Уиламина.
Уиламина.
- Да.
Само на теб съм давала да ме нарича така.
Уиламина ли?
Така ли?
- Да.
Какво търсиш?
Снимки на децата, семейството и кучето.
Няма да ги откриеш там. Не са вътре.
Не са ли?
- Не са.
Не са там.
Анкети за потребители "Лоунстар".
Дай ми го. Благодаря.
Виж ти.
Това Бет-Ан ли е?
- Да.
Наистина? Тя е...
Внимавай.
Тя е забележителна, и то доста.
А това дъщеря ти ли е?
- Да, Роуз.
Голяма красавица е.
Благодаря.
- Прилича на теб.
Тя е моята помощничка и моето сърце.
Реши, че иска да стане танцьорка, а това ме тревожи.
Танците ли те тревожат?
Танците?
Не е за вярване, че няма снимки на деца.
Аз съм част от много семейства, Бил.
А твоето собствено? Знам, че много го искаше.
Вярно е. Но съдбата отреди друго.
Представях си, че учиш децата си вкъщи, живееш изолирано,
прибираш всякакви бездомни кучета, котки, кози, музиканти.
Не било писано.
Какво е това?
Може ли да го взема? Благодаря.
Не ти трябва акт за раждане, когато летиш.
Това, което каза, не е вярно.
Кое по-точно?
Че сме искали различни неща.
Аз исках само да живея с теб в гората и да си имаме бебета.
Ти каза, че не искаш такъв живот.
Но ето го същия, тук, в портфейла ти.
Уила, правиш грешни изводи.
Оказва се, че всъщност не си искал да живееш с мен заради характера ми.
Това е истината, която ти не изрече.
Получаваше се, пасвахме си идеално.
Не е вярно.
- Ти имаше отговори.
Носеше стабилност. Ти беше баластът.
Да, баласт.
Баластът не позволява на балона да се издигне твърде високо и да отлети.
Баласт.
- Ти задаваше посоката.
Такива бяхме и връзката вървеше.
Спомените ни се разминават.
Не сме гледали един и същи филм.
Обади се жена ти Бет-Ан, докато беше за кафе.
Аз вдигнах.
- Какво?
Реших, че е дъщеря ти.
Какво й каза?
- Не колкото исках.
Тя какво каза?
- Че ще ти пише.
Тя знае ли за нас?
Какво има да знае?
- Сериозно?
Знае, че сме съученици.
Така ли ме описа? Като съученичка от колежа.
Стига.
- Уила!
Живеехме заедно, споделяхме всичко.
Да, вярно е. Споделяхме всичко, нали?
Тя знае за теб. Сега доволна ли си?
Не прояви притеснение.
Не е в неин стил.
- А какъв е нейният?
По-скоро е заплашителна.
- Не я харесвам.
Не я познаваш, както аз.
Уила, къде тръгна?
Уила.
- Искам вода.
Пази рейнстика ми.
Уила!
Магазините са натам.
Да.
А това е пети изход. Запомни ли?
Запиши го на ботуша си.
На ботуша си.
Натиснете и задайте въпрос. Пуснете, за да чуете отговора.
Добре.
Здравейте.
Искам само...
Всичките ми връзки се объркаха.
Не искам този полет. Просто вече не го искам.
Искам да се прибера.
Ехо?
На вниманието на пътуващата до Бостън Дейвис.
Явете се на гишето за презаверяване на билети.
Къде е гишето за презаверяване?
Сигурно се налага да гадая.
Да.
Какво?
Хванах те.
- Да.
Опитваш се да се измъкнеш, нали?
Да.
Кой прави така?
- Аз. Хвана ме.
Чакането не ти понася?
Да. Добре че ми каза.
Ще ми помогне ли някой?
Анализира ли набързо ползите и вредите от времето с мен и неприятния ми характер?
Ако ти олеква, като ме виниш за всичко и се подиграваш с мен, давай.
"Ако няма служител, натиснете бутона за Бети."
Как да помогна?
- Бети!
Слава богу. Трябва да се махна оттук. В капан съм.
Чакай!
- Какво?
Къде е рейнстикът ми? Трябваше да го пазиш.
Бил.
Думата ти на две не става, така ли? Ха!
Аз ще кажа "ха", защото е тук.
Защото може да ми се вярва.
Това е запазена марка на характера ми.
Да, ти си надежден човек.
Все същият У. Дейвис. Твърд като скала.
Каквото и да си внушаваш в тази вълшебна гора, която обитаваш,
можеш да разчиташ на мен.
Винаги.
Трябваше да осъзная, че не сме един за друг
още когато реши, че искаш да имаме отворена връзка.
Защо се съгласих?
- Започва се.
Да.
- Започва се.
Замисли ли се, че е лоша идея?
Беше толкова глупаво.
За мен беше важно, че нямаш нищо против.
Колко пъти да го повторя?
Нарушавах стереотипа.
- Изследваше сексуалността си, нали?
И да я украсяваш, истината е съвсем проста.
И каква е тя?
Искаше да спиш с други.
Бях на 20 години.
- На 25.
Точно така. Какво разбирах?
Съгласих се като кръгъл идиот,
защото смятах, че ако спиш, с когото ти падне,
ще бъдеш щастлива.
Но вината е моя, защото не успях да го понеса.
За какво говориш?
Нямаше нищо против.
- Напротив.
Приемаше го твърде добре.
Не.
- И за това ли си лъгал?
Лъжех себе си, защото те обичах, Уила.
Освен това...
Разбрах, че това чувство не е ключ, който мога да изключа или включа.
Знам.
Нямахме бъдеще заедно.
Беше ясно за всички.
Може да се престориш, че и това не си чула.
Здравей.
Намасте, задник.
Хубаво.
Презавери ли билета си?
- Не, няма излитащи самолети.
Положението е бедствено.
Сърдиш ли ми се?
Ще ми мълчиш ли?
Да.
Дори когато мълчиш, вдигаш много шум.
Украсявам истината значи. И вече никой не говори така.
Няма да се хвана отново.
Ако е било проблем за теб, можеше да го кажеш.
Казахме си каквото трябваше.
Само ти.
Какво ще кажеш пак да си мълчим? Беше чудесно.
Защо не се отпуснеш?
Вече изживяваш най-лошия си кошмар.
Да съм затворен с теб?
- Да.
Добър довод.
Сега създаваме спомени.
- Няма да са най-добрите.
Да, този ще го пусна по течението.
Затвори очи и бръкни вътре.
Ще бъде изненада.
Трябва да посоча, че чрез високосния ден календарът се коригира на четири години.
Няма общо с вълшебството, а с математиката.
Това беше подло.
- С науката.
Внимание, пътници,
Националната метеорологична служба определи бурята като "бомбен циклон".
Бомбен циклон ли?
- Да.
Едно време нямаше бомбени циклони.
Явно са нещо ново.
Имаше бомби и циклони, но не заедно.
Както и дъждовен фронт.
- Светкавична суша.
Огнено торнадо.
- "Огне-надо".
Ураганен град. "Ура-град".
Последното си го измисли.
- И какво?
Предостатъчно са ни и реалните гадости.
Стремежът ти към хаоса е притеснителен.
Това беше снежна гръмотевица.
Снежна гръмотевица ли?
- Да.
Господи!
Ще взема някаква истинска храна, за да не се депресирам.
Добре, чудесна идея.
Къде отиваш?
- Идвам с теб.
Да не се опитваш да се откопчиш?
- Да.
Признай, че не ти плащат за онова с чакрите?
Ще се изненадаш, но е като златна кокошка.
Изненадващ обрат.
Да, и за мен беше чудно как се развиха доста неща.
Забележи, че не питам кои.
Например не помня някога да са обожавали котките толкова.
Хората обичат котките.
Признай, че е доста крайно.
- Не признавам.
В древния Египет навсякъде е имало статуи на котки.
Знаеш ли кое е на първо място сред търсенията в интернет?
Котки ли?
- Порно.
На второ място са котките. Което доказва тезата ми.
Мисля, че по-скоро проблемът е в търсачките.
Как така?
Хора от цял свят седят пред компютрите,
въвеждат "мацки" и търсачката връща "котки".
Срам ме е да те погледна.
Има логика.
Хората обичат...
Да не говориш от името на всички?
- Не казвам това.
Вече не може да говори само един. Хората са твърде различни.
Щеше да е супер да е един.
- Дори ние не сме на едно мнение.
Нещата наистина излязоха от контрол, У. Дейвис.
Дали всяко поколение смята, че е предало следващото?
Признай, че настоящето е пълен провал.
Изобщо не казах това.
Внимание, пътници. Следва важно съобщение.
Погледнете нагоре.
- Какво казаха?
А ако е било нещо важно?
- Знам.
Ако е трябвало да го чуем?
Сетих се за тъпия Кевин.
Огледайте се.
Да се огледаме ли? Къде по-точно?
Огледайте се.
- Оглеждам се.
Ето, оглеждам се.
- Наистина се оглеждаме.
КАФЕНЕ "ВИСОТА"
Виж, У. Дейвис.
- Какво?
Кафене. Всичко ще се нареди.
Полагам усилия да те игнорирам.
Хайде, господинчо.
Идвай.
ХАПВАНЕ ВЪВ "ВИСОТА"
Какво?
- Да не мамиш?
Никога не мамя, Уила.
Да бе, аз мамя.
Използвам каквото ми се дава.
Да ти кажа ли коя беше най-добрата ми работа?
Не, недей.
В "Спининг Уърлд Рекърдс".
Бъди така добра.
Затвърждавам важна серия победи в "Уърдъл".
Нека да изясним едно нещо.
Не си работила в "Спининг Уърлд Рекърдс".
- Отново грешиш.
След като ти напусна Мадисън, отидох право там и говорих с Брад.
Онзи с големите зъби?
- Точно той.
Държах се като теб.
Не спирах да дрънкам за "Рейдиохед", "Диво",
дори цитирах онзи тип Бангс.
Лестър Бангс ли?
Нищо чудно, че те е наел. Претенциозен е.
Докато работеше там, Фелиша беше ли още при тях?
Значи Фелиша.
Да.
- Точно така.
Там беше. Все още работеше при тях.
Невероятно момиче. Направо невероятно.
Станахме големи приятелки.
Наистина ли?
- Да.
Тя ми даде идеята да правя масажи по пътищата.
Наистина ли?
- Да.
И ти се зае?
- Да, заех се.
Чудесно.
Работих с няколко групи години наред.
Какви групи?
Сещаш се, музиканти, които бяха изключително популярни
и според мен изключително талантливи.
Тоест групи, които ти си мразил.
Не и групата на Дейв Матюс.
- Всъщност да.
Тази работа беше идеална за мен,
защото, за да си сигурен, че нечий живот не се върти около теб...
Какво?
- Излизаш с музикант.
Ясно.
По дяволите.
Опа. Пак ли не е дъщеря ти?
Нека да изясним нещо.
Това "опа" ме обърква, защото...
Защо?
- Вместо само "о",
добавяш "па" и става "опа".
- Не го правя.
Тревожното ми очакване се обостря, защото предусещам нещо негативно.
Всъщност имаш предвид "о".
Значи без "па".
- Без "па", само "о". Ще можеш ли?
Да, ще мога.
- Само "о". Просто е.
Хайде, У. Дейвис.
- Какво?
Ще ти бъде от полза. Ще изчисти петата ти чакра.
Не ми е до тези глупости за чакрите.
Оттам е проблемът с врата ти.
Пета чакра.
- Къде отиваш?
Четвърта чакра, шибана чакра.
Шибана чакра.
Не ми се слуша за чакри.
Хайде да престанем с глупостите.
Какво ще кажеш? Ще започна първа.
Ще призная, че не постигам голям успех с така наречената златна кокошка.
Какво значи това?
Визитката на "Лоунстар" в портфейла ми.
Продуктови анкети. Признавам, че правя анкети.
Никой не се радва, че му се обаждам.
Анкетите са много важни за всеки бизнес.
Не думай. Сега е твой ред.
За какво?
- Слагай картите на масата. Обеща.
Какво съм обещал? Кога?
- Преди малко.
Не съм обещавал.
Ето на. Обещаваш едно, правиш...
Щом искаш да страдаш мълчаливо, давай.
Какво съм казал?
- Че не ти е до глупости.
Любезно ви напомняме да проверите прекачванията си.
Да, казах нещо подобно.
Но подобно.
Признаваш, че е така?
Признавам, че съм казал нещо подобно.
Това е забележителното у теб, У. Дейвис.
Не ми е приятно да го призная, но знаеш кога грешиш.
Да, поне един от нас знае.
Когато Роузи беше малка, използваше странна дума - "зловиждане".
Оставях я в детската градина,
казвах й "довиждане". Тя не искаше да тръгвам.
Казваше: "Не е довиждане, а зловиждане".
"Зловиждане".
Снощи преживяхме нещо подобно.
Тичах из къщи, опаковах багажа, готвех се за срещата,
която Кевин пренасрочи в последния момент.
Ще пропусна представлението на Роузи.
Роузи не спираше да говори
за новите уроци, на които иска да ходи, а са далече,
пътува се с кола, в странни часове са, а и са скъпи.
Както я слушах, изведнъж тя каза:
"Татко, ще стана професионална танцьорка".
Няма лошо, но тя не е добра.
Не ми е приятно да го кажа, но няма талант.
Не притежава дарбата, която би я отличила.
Тогава си помислих, че може би е дошло времето да порасне, да се поучи.
Реших, че може да приеме истината.
Вече е голяма.
Много глупаво й казах:
"Знаеш ли колко е трудно да станеш танцьорка?
Шансовете са безкрайно малки.
Дори да успееш, когато станеш на 30 години,
ще бъдеш изхабена и ще търсиш нова работа".
Обрисувах пълна катастрофа.
Станах баща на годината.
Тя ме погледна и отговори:
"Но, татко, ти ми каза, че мога да постигна всичко".
Леле.
Тази сутрин влязох в стаята й, за да я целуна за довиждане.
Дрехите, обувките и чантата й за танците бяха в кошчето.
А защо да не пробва. Какво толкова ще стане?
Може да се отчае, да остане в стаята си години наред
и да й подаваме храна през прозорче на вратата.
Или да стане най-младата прима балерина на бостънския балет.
Не.
- Не ли?
Може би ще обучава деца и ще й харесва.
Да, може би. Но само може би.
Искам да бъде щастлива.
Ти щастлив ли си?
- Разбира се, че не.
Но се справяш, поне донякъде.
И тя ще се справи. Ще намери решението сама.
Ще стане по неин начин.
Общо взето, водя хубав живот,
но ми липсва това.
Представял съм си, че те срещам случайно.
Може да сме се разминали в друг град, без дори да разберем.
А някога...
Чудил ли си се какво щеше да бъде?
- В какъв смисъл?
Ако не ме беше напуснал.
Ако не бяхме изгубили бебето.
Бяхме много млади, нямахме пари и още учехме.
Да, знам.
И без това нямаше да се получи.
Ние...
Нямахме бъдеще заедно.
Вярно е, нямахме бъдеще.
Но не заслужавахме да пометна.
Наистина беше ужасно.
Бяхме съвсем млади.
Да, бяхме деца.
Беше ужасно.
Но през цялото време съм се чудила
защо след време изглеждаше облекчен.
И се питах дали причината не е, че не се налага да се обвързваш с мен.
Можеш просто...
Помниш ли как пееше на корема ми
и си мислехме, че виждаме усмивката й на ехографа?
Спомняш ли си?
- Да.
Твоята усмивка на едно малко личице.
- Да.
А после, когато казаха, че сме я изгубили,
че нашата рожба няма се роди...
Все още помня чувството.
Бях изпълнена с любов към теб.
Знаех, че си в коридора, че ще ме подкрепиш.
Макар че бях много тъжна...
Мислех, че вече няма да обичам, но вместо това те заобичах още повече.
Картите са на масата, нали?
Разбира се.
Актът за раждане в портфейла ми...
Малко след като си тръгна, родих момиченце,
и го дадох за осиновяване.
Неин е.
Щом разбрахме, че съм бременна, бащата изчезна.
Без да обясни, но е ясно, нали?
Беше басист и животът му не се въртеше около мен.
Както и да е.
Хубавото е, че успях да й намеря добро семейство.
Може би те намериха мен или малкото ми момиченце.
Не знам как съдбата нарежда нещата, но наистина се случва.
Знаеш ли къде е сега?
Не.
Времето ще покаже...
Преоблякла си се.
Не напълно.
Долу видях един отворен бар
и ми дадоха ето това.
Ваучер за хотел.
- Късметлия.
Да, късметлия съм.
Наистина те видях преди около година. През април.
Ти имаше прекачване в Далас.
Защо не се обади?
- Какво щях да ти кажа?
Същото като днес.
- Не можех.
Заради начина, по който вървеше, с високо вдигната глава.
Различно ли беше днес?
- Да.
Днес изглеждаше малко объркана.
Винаги изглеждам объркана.
Може да греша.
И преди съм грешил за теб, и то доста пъти.
Ела тук.
Хайде, дай ръка.
- Не знам дали ще ме пусне.
Защо не го вземеш ти? Вземи го.
Къде ще спиш ти?
Може да имат две стаи. Или стая с две легла.
Хотелът е доста хубав.
Има безплатен автобус.
- Така ли пише?
Да, комплимент от хотела.
Комплимент като...
Качваш се и той ти казва: "Отслабнал ли си? Не усетих, че се качи".
Просто затвори.
- Няма.
Затвори.
- Не, грубо е.
Не е вярно.
Не може да се предаваме.
Можем.
- Не, не можем.
Да, можем.
Каква е тази гримаса?
Музика за изчакване. Голямо наказание.
Изпълнение на туба, пиколо
и клавинет!
Какво свирят?
- "Дъщеря" на "Пърл Джем".
Не! Затвори телефона.
- Да. Недей.
Дай ми го.
- Не.
Аз ще затворя.
- Недей.
Ало? Да, тук съм. На телефона съм.
Искам да изтъкна, че музиката ви е възмутителна.
Тя е кощунство. Наистина го мисля.
Да, Адъм, имам... Какво каза?
Адам? Адам ли казваш?
Как се пише?
А-д-а-м. Почти като Адъм.
Невероятно.
- Значи си Адам.
Стига, Адам, той има ваучер.
Защо му вгорчаваш живота?
Да се върнем към тишината.
Добре.
Имам ваучер.
- Той има ваучер.
Интересува ме дали имате стая.
Да.
- Да.
Какво?
Има стая.
С колко легла е?
Попитай дали има сауна.
- Какво?
Няма да...
Хайде, попитай.
Адам.
- Има ли сауна?
Престани!
Адам, има ли...
Не, не ме оставяй пак на изчакване.
Това е адски гадно.
Сауна ли?
- Не се шегувам.
Чувам те.
Винаги се обезводнявам.
Беше съвсем обезводнен.
Адам, не съм затворил. Аз съм Бил.
Как така?
Сгрешил си?
Има ли сауна, или не?
Няма свободна стая.
Кой дребен шрифт?
Дребният шрифт.
- Не.
Къде е?
Целият е с дребен шрифт.
Трудно ми е.
- Виж.
Не. Така.
- При наличност.
Не гарантират настаняване.
В наши дни навсякъде има уловки.
Може би това е старостта.
Осъзнаваш, че светът не е създаден за теб.
Съсипваш настроението, Бил.
Точно когато достигнеш възрастта,
в която можеш да споделиш нещо значимо и мъдро
буквално по всяка тема.
Никой не иска да те слуша?
- Да.
На кого му пука какво мислят старците?
- На никого, дори на старците.
Не чуваш ли това?
- Много депресиращо!
Откъде звучи?
- Така свършва всичко.
Ние сме стари, не ни чуват,
а фармацевтичните гиганти ни побъркват.
Не съм съгласна.
Пътуващата за Бостън Дейвис, с инициал У.
да потърси служител, за да се качи на борда от изход 10.
Уила, твоя полет ли обявяват?
Не знам.
Може би няколко самолета ще излетят.
Да не долових оптимизъм?
Казах "може би".
Приканваме пътниците
за полет 394 до Бостън да се отправят към изход 10.
Уила, мисля, че е...
Какво?
- Опа.
Контрабанда, сериозно?
Спокойно. Досега не са ме хващали.
- Досега ли? Това е престъпление.
Така ли? В кои щати?
Въпреки че е законно в много щати,
в сила са федералните ограничения.
Тогава ще поема риска.
Би ли го намалил? Не се чуваме, докато се караме.
Знам.
Имам един въпрос. Какво мислиш, че ще стане?
Дали ще взема свръхдоза в затвора?
Време е да побързаш.
Хайде, Уила, трябва да тръгваш.
Да му се не види.
- Хайде, Уила.
Уила.
- Какво?
Хайде. Аз ще прибера всичко.
Ти побързай. Тръгвай.
Накъде?
- Към изход 10.
Изход 10.
- Накъде?
Добре, изход 10.
Бързо.
- Бързам.
Пътниците за полет 394 до Бостън се качват на борда.
Бързам.
Добре.
- Уила?
Здравей.
- Накъде?
Уила.
Къде отиваш? Ела с мен.
Хайде.
- Добре.
Не, направо. Натам.
Добре.
ВРЕМЕТО ЩЕ ПОКАЖЕ
Не! Тръгвай!
Натам, нали?
- Натам.
Божичко!
Тичай!
Не поглеждай назад.
Не, върви!
Беше прав.
Временно има възможност за излитане.
Радвам се за теб, Уила.
Попитаха ме дали пътувам сама. Мястото им трябвало за едно семейство.
Даде ли го?
После ме попитаха дали ще отида в първа класа.
Казах, че ще се прежаля.
Служителите току-що се смениха.
А ти си У. Дейвис, точно като мен.
Какво правиш?
- Вземи го. Вече се качват на борда.
Какво толкова може да стане?
Да се забъркам в това ли?
- Не.
Против федералните наредби е.
Не познавам закона, но може да те арестуват.
Замълчи.
- Защо го правиш?
Не може да пропуснеш представлението.
Всички пътници от Диамантения шефски елит
да се явят незабавно на изхода, за да се качат на борда.
Бет-Ан се обади, за да каже,
че Роузи не иска да е при теб в момента.
Няколко седмици ще остане в къщата на Бет-Ан.
Нямаше ли да ми кажеш, че с брака ти е свършено?
Няма нищо за казване. Омръзнах й.
Не я виня, и на себе си съм омръзнал.
Оставяш я да си тръгне?
Не знаеш какво е положението.
Ще позволиш това да се случи? Поне веднъж недей да мислиш.
Чуй се само - повтаряш девизи, говориш за вълшебства.
Не знаеш нищо за връзките.
Всеки познава някого като теб.
Човек, който има отговор за проблемите на другите.
Но собственият му живот е пълна каша.
Прав си.
Животът ми е пълна каша.
Няма защо да се качвам на самолета.
Всички пътници да се качат на борда за полет 394 до Бостън.
Чакат те.
Ще ги разочаровам. Не е за пръв път, свикнали са.
Странно е да си тъжна, Уила.
Особено ти.
Ще си тръгнеш ядосан и всъщност точно това искам.
И двамата знаем колко те бива да напускаш хората.
"Просто опитай."
Дали не е за теб от Джини?
Ето, Вселената проговори.
Иска да се опиташ.
Вселената не изпраща съобщения.
Може би всичко е безсмислица, У. Дейвис.
Безсмислица. Кой говори така?
А може да не е.
Последно повикване за полет 394 до Бостън.
Приятно пътуване.
Дори не записах номера ти.
Благодаря.
Просто опитай...
Уважаема Дейвис, пътуваща за Бостън,
провери връзката си.
Всички полети са преустановени до второ нареждане.
Но остани близо до изходите,
защото положението може да се промени във всеки един момент.
Едва ли ще се промени.
Няма да се промени, каквото и да правим.
Уважаема Дейвис, пътуваща за Бостън, не се отчайвай.
Опитвам се, но току-що отмениха полета ми.
Когато ме извикаш на...
Кевин, когато казваш "ние", себе си ли имаш предвид?
Питам, защото възрастните хора трудно се оправят с местоименията.
Значи "ние" се отнася за теб. Ясно.
Ало?
Уила?
Следва важно съобщение.
Погледни нагоре.
Необходимо е да обърнеш внимание.
Погледни нагоре.
Просто опитай...
Не. Върни го.
Покажи го отново.
Покажи го отново.
Върни го.
Уила?
Уила!
Уила!
Внимание, пътници, приветстваме ви отново тук.
Майната ти!
Спри вече!
Искам да говоря с началника.
Тук, долу сме напълно прецакани!
Работата ви е скапана!
Защо? Какво е забавното?
Аз ли съм забавен? Какъв е смисълът?
Чува ли ме някой?
Никой не ме чува.
Вашата безопасност е приоритет за нас.
Вашето щастие е приоритет за нас.
Глупости! Пълни глупости! Моето щастие.
Тогава направи нещо за тази тъпа музика!
Ехо!
Ехо?
Къде ли си оставих чантата?
Къде я оставих?
Сериозно?
Наистина си взел багажа ми.
Ще спреш ли да създаваш проблеми?
По дяволите! Какъв е смисълът?
Не знам как ме убеди да направя тази глупост.
Докъде стигна?
Отмениха полета, преди да стигна до седалката.
Щеше да е хубаво.
- Не стана.
Можеше да е хубаво.
- Но не стана.
Нали това казвам?
- Не е вярно.
Но това имам предвид.
Няма да стигна за представлението на Роузи.
Да, съжалявам.
Поне се опита.
Май ще поспя малко.
Да, разбира се.
Няма стаи, няма легла, няма...
Секс.
Сигурно това е поредният знак.
От Вселената, нали?
Да. Няма къпане, няма почивка.
Явно Вселената предпочита да сме миризливи, но целомъдрени.
Да.
Ще вървя.
- Добре.
Тръгвай.
Вече си взехме довиждане, У. Дейвис.
Не сме. Съжалявам за онова, което казах по-рано.
Както казва Роузи, това беше зловиждане.
Погледни.
Сега сме напълно прочистени.
Внимание, пътници Дейвис до Остин и Бостън,
поради текущите метеорологични условия
захранването на летището ще бъде сведено до най-належащите нужди.
Не може да бъде!
- Стига!
Не! Това е нечувано!
- Не може...
Как така?
- Не е истина.
Истина ли е?
- Истина е.
Ще ви уведомим, ако има промяна...
Истина е.
Всичко е много объркано.
Толкова е откачено.
Наистина.
Мога да...
Добре тогава.
Какво правиш?
- Предавам се.
Хрумва ми само една идея.
- Каква?
Какво?
- Искаш ли да пийнем?
Със сигурност не ни трябва още пиене.
Гепих ги от онзи бар.
Кой казва "гепих"?
- Човекът пред теб.
Малка водка и малък джин.
Добре.
Ще гепя малкия джин от теб.
Става.
Наздраве, тъпако!
Ще те имитирам.
- Престани.
Стига, недей.
Не е смешно.
САМО ВРЪЗКИ
По-силно!
Ако можехме да видим спомените си, дали бихме постъпили различно?
Щастлив ли си, У. Дейвис?
Не съсипвай момента.
Това не е ли единственият въпрос, който трябва да си задаваме?
Щастлив ли си?
- Добре.
Ще споделя нещо важно.
Някога сънувах мотоциклета си.
Никога не си имал мотоциклет. Бъзикаш се с мен.
Няма да разказваш ти. Това е моя история.
Сънувах мотоциклета си.
Къде ще ходя, какъв ще бъда, ако имам такъв.
Но беше твърде рисковано.
Стресна ме статистиката за парализите, затова не се реших да си вземе мотоциклет.
Знаеш ли какво обичам?
Какво наистина обичам?
- Какво?
Духалката за листа.
Косачката за трева?
- Не, духалката.
Събирам листата на огромен куп, раздробявам ги
и създавам ред от безредието, после безредие от реда отново и отново.
Такъв е задният ми двор.
Обичам духалката за листа.
Аз съм човекът с духалката.
Не съм човекът с мотоциклета.
Като те слушам, ми се струва,
че всичко ти е наред.
Това е положението, но е хубаво.
Кой е казал това?
Самият аз.
Не си го казал ти.
- Току-що го казах.
Казал го е Том Пети.
- Добре.
Той го е казал първи.
Изглежда има предвид, че може да се отпуснем.
Да, можеш да се отпуснеш.
Казваме ти го и аз, и Том Пети.
Аз и Том.
- И двамата ли?
Да.
- Отпусни се.
Значи не си разочарован.
Не много.
Не съм.
А ти?
Съвсем мъничко.
Май само ние сме останали.
- Да.
Има нещо...
- Има едно нещо...
Давай ти.
Кажи го първи.
Не те попитах нещо, преди да напусна Мадисън.
Питай каквото искаш.
Колко бяха?
Колко мъже?
Няма да ти хареса.
- Все ми е едно.
Беше отдавна, няма проблем.
- Не.
Ако искаш да ти кажа имената...
- Не искам имена. Мисля, че ги знам.
Изобщо не знаеш имената, защото нямаше такива.
Нито един.
- Стига, Уила.
Казвам ти истината.
- Бях там.
Виждах какво става.
- Знам какво си видял.
Признай си, че имаше много други.
Няма да призная.
- Момент, да се изясним.
Била си ми вярна?
- Да.
Голямо прецакване!
- Съжалявам.
Много съжалявам.
Не може да бъде.
- Знам.
Не си спала с други.
- Не съм.
Не си мамила?
- Съжалявам.
Била си ми вярна?
- Казах, че съжалявам.
Знаеш ли колко сме прецакани?
- Да, разбирам те.
Знам, че е объркано и няма никаква логика.
Благодаря.
Иска ми се да кажеш нещо.
Напуснах...
Напуснах Мадисън, защото мислех, че си била с други.
Няма да забравя усмивчицата й.
Обичах я.
А дори не бях сигурен, че е от мен.
Ти си права.
Бях облекчен.
Не защото щеше да бъдеш лоша майка. Щеше да бъдеш чудесна.
Просто се страхувах,
че няма да приемеш да водиш такъв обикновен живот.
С традиционно семейство.
Аз бях баласт.
Помниш ли, че винаги го казвахме?
Да, вярно е.
Изхвърляш баласта зад борда, ако искаш да полетиш.
Боях се, че ще ме намразиш, защото ще се чувстваш в капан.
Бил си прав.
Съвсем прав.
Съжалявам, У. Дейвис.
Съжалявам, У. Дейвис.
Съжалявам.
Сега тя щеше да е на 26 години.
На 25.
Освен това щеше да има твоята усмивка.
Моята усмивка.
Може ли да кажа нещо?
- Каквото искаш.
Винаги си ме озадачавал.
Знаеше ли?
- Харесва ми.
Кое?
- Да те озадачавам.
Наистина?
- Прави ме мистериозен.
Озадачаващият.
Мислех, че имаш отговор на всичко.
- Не знам нищо.
Нито аз.
- Никой не знае всичко.
Ние сме абсурдни.
Мислех, че след като те оставя в Мадисън,
ме чака друго прекрасно нещо.
Мислех, че ще срещна хора,
с които ще изпитвам същите чувства, които изпитвах с теб.
Но не се случи отново.
Не срещнах друг, с когото да се чувствам така.
Чу ли това?
- Да.
Тя ли звъни? Роузи ли е?
Не знам.
- Къде е телефонът?
Чуваш ли?
Намерих го. Тя е.
Една секунда.
Роузи? Здравей.
Да.
Размишлявах за танците и...
Ако говориш за нещо, то е мечта.
Ако си го представиш, става вероятност.
А ако го планираш, става реалност.
Тони Робинс.
Затова, скъпа, просто танцувай.
Забавлявай се.
Не се тревожи за нищо.
Разбра ли?
Просто танцувай.
Обичам те.
Освен това...
Животът ще разбие сърцето ти.
Разбива сърцата на всички
и досега никой баща не е успял да предотврати това.
Но един добър баща
се научава да го приема.
Довиждане.
Това пък какво беше?
Тя затвори преди 30 секунди. Това беше за теб.
Не!
Не!
- Да.
Знаеш ли, У. Дейвис?
Трябваше да ти кажа едно нещо преди.
Сигурно се шегуваш.
Преди какво?
Малко по-рано.
Друга карта на масата?
- Само още една.
Добре.
Но ще удържиш на думата си.
Хубаво.
Дъщеря ми се казва Маги.
Стана на 20 години.
Обади се и поиска да се срещнем,
затова резервирах билет до Бостън.
Невероятно, нали?
Отиваш в Бостън при дъщеря си.
Да.
Не си поела на път, а на пътешествие.
Да.
Точно така.
Освен това...
Много ме е страх.
Затова й писах, че няма да отида.
Тя ти е отговорила.
"Просто опитай."
Съобщението е било от дъщеря ти?
Да.
Номерът й е на ботуша ти.
- Точно така.
Няма да има обред за изчистване за Джини.
- Няма.
Трябваше да е за мен.
Това ли е всичко?
Чувствам се в капан.
Не ми харесва.
Готово.
Изчистена си.
Ще се справиш.
Усещам го с всичките си чакри.
Сигурен съм до мозъка на костите си.
Хайде.
Вълшебство.
Времето ще покаже...
Внимание, пътници,
летището вече работи нормално.
Всички писти са отворени, а връзките са възстановени.
Скоро ще подновим полетите.
Благодарим ви за спортсменството.
Уила.
Здравей.
- Здравей.
Добро утро.
Току-що обявиха моя полет.
Как спа?
Между гадно и супергадно.
Някъде в този диапазон. А ти?
Не знам как да го нарека.
"Спане" не е точната дума?
- Не беше спане.
Мъчение.
- Мъчение.
Общи приказки ли си говорим?
Да, вършат работа.
Заредих телефона ти. Заповядай.
Благодаря.
В Остин има много добри музиканти, нали?
Да.
Защото мисля някоя вечер да изведа клиент
и може дори да схвана какво се опитва да каже бебето Кевин.
Добре.
- Все ще знае нещо, нали?
Вече сме готови
за качване на борда за полет 394 до Бостън на изход 10.
Твоят полет е.
Искаме да поканим
всички от Диамантения шефски елит на борда.
Уила.
Познавам това изражение.
Знам какво си мислиш, но да не си посмяла.
Не може да не се качиш на самолета.
И да не ти харесва, трябва да отидеш там.
Не мога.
Знам, че така смяташ, обаче можеш.
Близо си, не се отказвай.
Последно повикване за пътниците до Остин.
Обявиха полета ти.
- Не се отказвай.
Стигнала си дотук. Няма да се откажеш.
Да знаеш, това се брои за нова карта.
Качването на борда започна за всички пътници от полет 394 до Бостън.
Не знам.
Пригответе бордните си карти.
Това е за теб.
В него има мъничко магия.
Благодаря.
Ще ти дам визитката си.
Обаче е стара,
затова ще напиша номера си отзад.
А после ти ще го запишеш
отвътре на ботуша си.
Добре.
- И последно.
Ето ти зарядното.
Последно повикване за полет 279 до Остин.
Всички пътници трябва да са на борда.
Може би ще успеем...
Не.
Права си, не.
Но беше хубаво да има допълнителен ден.
- Извадихме късмет.
Да.
Довиждане, У. Дейвис.
Довиждане, У. Дейвис.
Последно повикване за полет 394 до Бостън.
Всички пътници трябва да са на борда.
Вратите вече наистина се затварят.
Просто опитай.
Не!
ЗА НОРА
КАКВО СТАВА ПОСЛЕ
КАКВО СТАВА ПОСЛЕ
Превод Йорданка Неделчева
subs by sub.Trader at