Kekexili a.k.a. Mountain Patrol (2004) Свали субтитрите
Хубаво. От хората на Ритай ли? – Да.
Добре, отвържете го.
Какво зяпаш? Не спирай.
Дръж й крака нагоре.
Завърти леко главата.
Дай ми ножа.
КУКУШИЛИ (Планински патрул)
Кукушили, последната девствена шир в Китай.
Това плато, високо почти 4700 м...
е последното кътче естествена среда на тибетската антилопа.
През 1985 г. бракониерите започват да я ловят заради вълната й,
високо ценена на западния пазар.
За няколко години от 1 милион броят на антилопите пада под 10 000.
През 1993 г. се създава отряд от доброволци за борба с бракониерите.
Негов ръководител става Ритай, бивш тибетски офицер.
Отрядът води безмилостни битки срещу бракониерите
и привлича вниманието на света.
През зимата на 1996 г. бракониерите убиват член от патрула.
От вестника веднага ме изпратиха да отразя случая.
Господине.
Снимайте ни. Добро утро.
Къде е Ритай? – Ритай!
Ей там е. – Благодаря.
Добро утро.
Аз съм Ритай.
Искам да ви интервюирам.
Кой си ти?
Моля? – Имаш ли някакви документи?
Аз съм журналист от Пекин.
Нямам време за това. – Почакайте!
Знам, че искате да направите това място природен резерват.
Мога да ви помогна.
Дауа. – Да.
Заведи го горе. – Дайте чантата. Елате с мен.
Приготви вечеря. – Добре.
Коя сте вие? – Яндзин.
Дъщерята на Ритай? – Да.
Какво четете?
Някакви документи. – Ясно.
Починете си.
Къде е Лю Донг?
Сядай.
Вземи си месо.
Не режеш както трябва.
Разбираш ли тибетски? – Баща ми е от Тибет.
Тибетците винаги насочват ножа към себе си.
Самба, ча-ча-ча.
Дракон, дракон, ча-ча-ча.
Не играеш честно. Изгуби.
Пий до дъно, Лю Донг.
Нека го изпия вместо него.
Да вървим, Лю Донг. – Сонгджи.
Какво има? Къде отиваш? – Не те засяга.
Къде отиваш, мили? Лю Донг.
Лю Донг! Помогни ми.
Вземайте оръжията си.
Помогни ми. – Добре.
Отиваме в планината. Качвай се.
И да се върнете живи и здрави!
Пази се.
Полунощ, 1 ноември 1996 г.
Идва камион.
Тук е пропускателен пункт.
Има ли бракониери наоколо? – Може би.
Това са местата, където антилопите се размножават.
Винаги минават оттук.
Откъде идвате? – От строежа ''Удалянг''.
Къде отивате? – В Геерму.
Ние сме планинския патрул. Трябва да проверим камиона. Слизай.
Пренасяте ли кожи? – Не.
Какво е това? – Памук.
Пак те питам. Какво е това?
Това е вълна от антилопа. Отведете го!
Слизайте.
Какво ще правите с него? – Ще го пуснем.
Той само пренася кожите.
Нямаме право да арестуваме никого...
Само изземваме кожите.
Втори ден, изворите на Булонг Охранителен пункт
А-Уонг, това е журналист от Пекин. – Здравей.
Ще те направи известен. – Чудесно!
Сядай. – Благодаря.
Това са запасите за този месец. – Чудесно, сложи ги в ъгъла.
А-Уонг, побързай с вечерята. – Добре.
Радиостанцията ми се развали. Какви са последните новини?
Киангба не е с нас. – Пак ли гони фустите?
Убиха го.
Бъди нащрек.
Дарявам тази песен на Белия храм.
Пея тази песен за Белия храм.
Дарявам тази песен на Белия храм.
Пея тази песен за Белия храм...
Бог да ви благослови. Внимавайте и до скоро.
Бог да те благослови!
Сам ли живее тук?
Да, тук е от три години. Държи бракониерите настрана.
Три години.
Не ни достига работна ръка. Нямаме достатъчно хора.
Трети ден, езерото Жуонай
403, 404, 405...
Всички ли са на тибетски антилопи?
Мръсници.
Ей, вие, елате тук!
Откъде сте? – От Суихуа.
Какво правите? – Събираме червеи.
Виждали ли сте бракониери?
Да. – Колко?
Не знам.
Ти колко видя? – Няколко.
Колко бяха?
Не знам. – Не ни лъжи!
Когато започнаха да стрелят, си затворихме очите.
Беше много тъмно и нищо не видяхме.
Имате ли разрешително за риболов?
Не.
Глоби ги.
Всяка година заравяме повече от 10 000 антилопи.
Пети ден, Долината на яковете
Празен е.
Те са. – Скоро са минали оттук.
Да вървим.
Седми ден, река Кумар
Ето ги! Там!
Спрете!
Не мърдайте!
Стойте!
На земята!
Свалете си панталоните! Ще прекосим реката!
Не мърдайте!
Лягайте на земята.
Всички до един.
Капитан, не носят кожи или оръжия.
Лягай долу!
Къде е ранен? – В крака.
Безнадеждно е.
Куршумът е разкъсал артерията.
Не искам да умирам.
Как се казваш? – Ма Руи.
Откъде си?
От Хуалонг. – На колко години си?
На 20.
Убивал ли си антилопи?
Моля ви, помогнете ми.
(Тибетска молитва)
Преведете ги през реката.
По-живо! На колене!
Ма Занлин, този път имаш ли обяснение?
Дайте ми още едно палто. Умирам от студ.
Къде е шефът ти? – Ние само ги дерем.
Не ме лъжи! – Само това правя.
Кажете ни истината. – Нищо не знаем.
Ти ли ги убиваш? – Не.
Ти ли? – Не ги убивам аз.
Тогава какво правиш? – Карам колата.
Кой убива животните? – Не знам.
Кой знае? – Не ги убива синът ми.
Кой ги убива? – Наистина не знам.
Той знае. Той ни нае. – Ма Занлин, стига лъжи!
Аз съм само шофьорът.
Ти ли си стрелецът? – Не, аз съм шофьорът.
Тогава кой е стрелецът? – Не знам. Те лъжат.
Наистина не знам. – Казват, че ти си начело.
Лъжат, за да си спасят кожата.
Ако си само шофьор, защо още си с тях?
Камионът се развали и не можах да го поправя.
Сега не те виждат. Говори.
Нищо не знам. Кълна се.
Давам ти последен шанс. – Не мога да ви помогна.
Говори! – Нищо не знам.
Говори! – Нищо не знам. Аз съм шофьорът.
Наистина не знам. – Казвай истината!
Нищо не знам.
Нищичко не знам. – Изплюй камъчето.
Пуснете ме.
Говори или ще те убия!
Нищо не знам.
Говори или ще те убия!
Добре, ще ви кажа. Не ме убивай.
Кожите са тук. – Копай.
Всички са тук. Има и още заровени.
Колко кожи намерихме?
547. Повечето са от женски. – Сега са в размножителен период.
Колко жалко.
Стрелецът се е измъкнал. – А хората, които заловихте?
Те стрелят с малокалибрени пушки.
Истинските убийци използват картечници.
От години се опитвам да ги хвана.
Може ли една цигара? И аз не съм пушил от няколко дни.
Благодаря. – Каква е задачата ти?
Да дера животните. – Колко ти плащат?
По пет юана на кожа.
Аз съм най-бързият дерач в Геерму.
Децата ми също са с мен.
Най-големият ми син, средният и най-малкият.
Всички са дерачи.
Преди бях пастир.
Гледах овце, рогат добитък и камили.
Но пустинята погълна зелените райони.
Част от стадото ми умря, другата продадох.
Не е лесно да оцелееш тук.
Пикае ми се. – И на мен.
Разбрах. Стига сте викали.
Га Ю, подай ми кофата.
Пикае ми се. – Изчакай си реда.
Ако стрелците са тръгнали на север, са минали през реката.
Безопасно е!
Едно, две, три!
Отивайте да помогнете.
Кой иска да пийне?
Девети ден
Въже.
На всеки се пада по половин порция.
Искам повече. От няколко дни не съм ял.
Делим храната си с вас. По толкова ви се пада.
Благодаря.
Като течащи води.
Мила майчице.
Колкото и надалеч да пътувам,
ще се завърна. Колкото и надалеч да пътувам.
Снежнобели облаци, предайте моето съобщение.
Жадувам за родния дом.
Моля се за теб в душата си...
Влез вътре.
Обърни се.
Не можеш да заспиш ли?
Тук въздухът е по-рядък. По-добре излез от колата.
Пак ти тече кръв от носа. – Нищо.
Красиво е. – Да.
Всеки път, когато отиваме в планината, тъгувам за дома.
Дори светлинките по магистралата ми напомнят за дома.
Но завърна ли се, започвам да мисля за Кукушили.
Знаеш ли какво значи Кукушили на тибетски?
"Красиви планини и момичета."
Не е това. В Кукушили всяка твоя стъпка може да е първата,
направена от човешки крак, откакто свят светува.
Това не са мои думи.
Преди две години дойде един геолог от Пекин.
Каза ми го, когато го заведох в Кукушили.
Не след дълго потъна вдън земя. Оттогава никой не го е виждал.
Районът е осеян с плаващи пясъци.
Идиот!
Къде са бракониерите?
Къде са?
Ма Занлин е избягал със синовете си. – Кога си заспал?
Към 5 ч.
Капитан!
Пусни ме!
След тях!
Спрете!
Спрете!
Спри! Чу ли ме?
Лягай на земята!
Пази го!
Ставай!
Къде е ключът? – Не е у мен.
Истината ви казвам.
Какво е това?
Какво му е?
Получил е белодробен оток.
Имаме ли вода? – Не.
Аз мога да помогна.
Нека да опита. Беше ветеринар в Геерму.
Дръж му ръката.
Лю Донг, върни се и заведи Дава на лекар.
Пин Куо, ти също се връщаш. – Раната в рамото ми не е сериозна.
Мога да пазя затворниците. – Добре.
За лекаря ще ни трябват пари.
Дай му пари.
Тези няма да стигнат. – Имаме ли още?
Само от онази глоба. – Дай му ги и тях.
Пак не стигат.
Продай кожите. Аз ще тръгна след стрелеца.
Вие минете през Хуатугоу.
Добре.
Успех. – Успех.
Довиждане. – До скоро.
Пазете се.
Довиждане.
Капитан, храната е на привършване. – Още за колко време имаме?
За два дни, ако не броим пленниците.
И с горивото сме зле. По-добре да се връщаме.
В никакъв случай!
Колко гориво имаме?
Ще ни стигне за четири дни, ако оставим товара.
Тогава би трябвало да успеем да ги хванем.
Мърдайте.
Махни им белезниците.
Ма Занлин.
Досега всеки път като те хвана, си плащал глоби.
Този път няма да те глобявам.
Наистина ли? – Да.
Стар съм, за да се връщам пеш.
Нямам храна за вас. Горивото също е на изчерпване.
Целта ми е да хвана шефа ти. Не мога да се занимавам с теб.
Няма да издържа. – Ще издържиш.
До планината Ал има 200 км.
И още 100 км до прохода през Кунлун.
Ще успееш.
Ако не успееш, значи така ти е било писано.
Късмет.
Бог да ви пази.
Десети ден, връх Бугедабан
Какво стана?
Край с двигателя. Маслото е свършило.
Защо не го провери предварително? – От два дни не сме спирали.
Можеш ли да го оправиш?
Изчакайте Лю Донг.
Да вървим.
Успех.
Късмет!
Дали Лю Донг ще ги намери?
Да, ако не завали сняг.
Дванадесети ден
Петнадесети ден
Лекар!
Лекар!
Ставай.
Тази пейка е за пациенти. Приятелят ти ще се оправи.
Какво искаш? Работя.
Къде се дяна толкова време?
На нищо не приличаш.
Работя. Остави ме.
Не ти ли е студено в тези мрежи?
Това е работното ми облекло.
За какво си дошъл?
Приличаш на луд.
На глух ли се правиш?
Липсваше ми!
Липсвах ти, но не идваш заради мен. – Ходих да гоня бракониерите.
Помислих, че си загинал.
Трябват ми пари.
Всеки път ми излизаш с този номер!
Ленсуе. – Да не съм банка?
По други жени ли пръсна парите ми?
Не знам как живееш този ненормален живот!
Искам да бъда с теб.
Тръгвам си.
Скоро ще ме забравиш.
Ще си намериш друго момиче.
Ленсуе!
Дали Ма Занлин ще оцелее?
Какво ще стане с твоите хора? – Дано не завали сняг.
Какво има? – Никога няма да ни открият.
Тук ще си умрем.
Млъкни!
Положението не е розово.
Нямаме пари, хората ни са малко, оръжието – също.
Хората ми не са получавали пари от година.
Държавата не може ли да ви помогне?
Не сме официално назначени.
Как плащаш на хората си?
Налага се сами да си набавяме средства.
Какво правите с кожите?
Повечето предаваме на властите.
Продавате ли някои от тях?
Продажбата на кожи е забранена.
Какво да напиша в статията?
Винаги съм се смятал за добър журналист.
Знам, че си журналист.
Мислиш ли, че журналистите могат да опазят Кукушили?
Ако трябва и в затвора ще вляза.
Знам, че продажбата на кожи е незаконна.
Но сега не мога да мисля за това.
Тревожа се само за Кукушили и за братята ми.
Виждал ли си бунтари, тръгнали на дълъг път?
Лицата и ръцете им са мръсни.
Но сърцата им са чисти.
И друг път съм продавал кожи.
Нямах избор.
Магистралата е отвъд планината.
Трябва да ги хванем, преди да стигнат до нея.
Потърси нещо за ядене.
Колко патрона ни останаха?
Няколко дузини.
Икси, с какво се занимаваше преди? – Бях студент.
Къде? – В университета в Чингхай.
Трябва да станеш учител. – Тази работа е по-интересна.
Га Ю, женен ли си? – Не съм.
Имаш ли си приятелка? – Разделихме се преди да замина.
Като моите хора от патрула.
Всеки път, когато заминат, приятелките им ги изоставят.
Пълно е с хубави момичета тук.
Нали така, Икси? – Да.
Какво е работел Бадинг преди?
Бил е професионален ловец на зайци. – Глупости.
Работел е в пропускателен пункт. – Проверявах камиони с трупи.
Преди да се включат в екипа са работили какво ли не.
Лю Донг е бил шофьор на такси.
А-Уонг е бил войник. Сонгджи е гледал животни.
Вземи.
Опитай го! Из тия чукари трудно се намира храна.
Седемнадесети ден
Дали Икси и Бадинг ще се оправят?
Мисля, че ще се оправят. – Да ги изчакаме ли тук?
Ма Занлин, оцелял си.
Аз да, но мнозина загинаха.
Моят отряд също се разпръсна.
Това е капитан Ритай. Ето го и нашия шеф.
Една цигара, капитан?
Гоня те от години. – Защо?
Почти изби антилопите ми.
И други ги избиват. – Това не е оправдание.
Какво искаш?
Искам да дойдеш с мен. – Ако ме пуснеш,
ще ти купя две коли
и нова къща.
Шефът е добър и богат. – Млъквай!
Предайте оръжията си и елате с мен.
Как ли не! Хайде да му ги дадем.
После ще се присъединим към планинския му патрул.
Кой стреля?
Кой стреля?
Кой? – Аз.
Кретен, замалко да ме улучиш.
Още е жив.
И ти ли си от патрула? – Той не е от хората на Ритай.
Ако си от тях, пиши се мъртъв! – Не е от тях.
Тръгни след нас и след 5 км ще излезеш на магистралата.
Журналистът Га Ю се върна в Пекин. Разказите му потресоха света
Арестуваха четирима от патрула за търговия с кожи на антилопи.
По-късно ги пуснаха заради публични протести
Година по-късно правителството обяви Кукушили за резерват
и за да го пази, създаде Бюрото за защита на горите.
Планинският патрул бе разпуснат.
Търговията с кожи на антилопи се забрани в повечето страни.
Броят на тибетските антилопи отново нарасна и вече е 30 000.
Филмът е по действителната история на планинския патрул на Кукушили
Сценарист и режисьор ЛУ ЧУАН
Оператор Ю ЦАО
В ролите участваха ДУО БУДЗИЕ
ДЖАН ЛЕИ, ЦИ ЛЯН ДЖАО СЮЕИН, МА ДЖАНЛИН и др.
Музика ЛАО ДЗАЙ
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©