Les uns et les autres a.k.a. Bolero (1981) Свали субтитрите
или най-много три житейски истории,
които се повтарят по един особено жесток начин,
сякаш никога не са се случвали."
Уила Катър
Готови ли сте? Започваме!
История, създадена, заснета и продуцирана от Клод Льолуш,
основаваща се на спомените на ЕДНИТЕ И ДРУГИТЕ
Мъжете и жените, които ще видите, са в този филм,
защото историята им е невероятна или банална.
В образите им ще се въплътят
Робер Осен, Никол Гарсия,
Джералдин Чаплин, Даниел Олбрихски,
Жак Вилре, Хорхе Дон,
Рита Полворд, Евлин Буикс,
Маша Мерил, Франсис Юстер,
Реймон Пелегрен, Жан-Клод Бриали,
Фани Ардан, Жан-Клод Ботие,
Ришар Боринже, Никол Кроазил,
Жинет Гарсен, Жан-Пиер Калфон,
Жьоневиев Миш, Пол Пребоа,
Александра Стюарт, Ева Дарлан,
Мануел Желен, Кандис Пату,
Мая Симон, Март Вилалонга.
В ролята на Глен баща и син Джеймс Кан.
Всички тези хора съществуват или са съществували.
Филмът е посветен на тях. Началото е през 1936 г. в Москва.
Комисия избира изпълнителката на "Болеро" на Равел,
която ще стане примабалерина на Болшой театър.
13 декември 1936 г. Танцов конкурс за балета "Болеро"
"Болеро" на Равел ще танцува...
Соня Мнушкина.
Татяна...
Борис Итович.
Борис Итович!
1937 г.
Фоли Бержер
Ти си в своето мехурче. Мислиш си, че се къпеш в шампанско.
Париж! Недей да се самозабравяш –
върни се тук.
Намирам те бледичък, бял си като музиката си,
Париж! Облечи се малко по-суинг,
траурът те загрозява.
Оригинална музика Франсис Ле и Мишел Льогран
Хореография на руското семейство – Морис Бежар
На американското семейство – Миша ван Хук, Рик Одомс
На френското семейство – Никол Дареско,
Ан-Мари Порас и Лари Викърс
Текст на песните: Борис Бергман, Пиер Бару, Алън и Мерилин Бергман
Оркестрация: Мишел Льогран
Харесваш ми в черно, ще ти подхожда и да си опиянен,
Париж!
Но верен на стила си ти бъди, по момчетата от "Дюк" се ти води.
Малко Африка добре на тена ти ще се отрази,
Париж!
Джунгла в "Тюйлери" –
и това добре звучи!
Навсякъде има
камионетки с полицаи.
Навсякъде има
локви със златни отблясъци.
А навън виждам –
щом нощта избледнее,
разпилени книжни ленти и канавки, изпълнени с конфети.
Дами и господа! Звездите на "Фоли Бержер"
през 20-те и 30-те години...
Пред вас са Жина и Жинет! Аплодисменти!
Жина и Жинет!
Искате ли още, още?
Лека нощ, Мишел.
Извинете, за пианист... – Изчакайте там.
Фюрерът беше въодушевен!
Беше въодушевен!
Обичам те.
Добър вечер, аз съм Джак Глен на борда на "Каролайн".
Включваме се директно от красивата река Хъдсън.
Следващата композиция се нарича "Сара".
Посвещавам я на прекрасната си френска съпруга,
която наскоро ме дари с прекрасно бебе,
което се казва Сара, естествено.
Ако бе ми дала още три-четири дена...
Щях да съм готов и с думите.
Джейсън, това е за теб.
Грижи се за сестричката си.
Тук се нуждаем от майка ти, за да пее с нас.
Сара, плачеш ли, бебче?
Плаче ли? – Не.
Скъпа, днес говорих със специалист.
Каза ми: "Да, категорично. Млякото от крава е чудесно.
За теленца. Но за Сара най-добро е млякото от нейната майка".
Благодаря...
А сега... За ваше удоволствие, надявам се, една песен...
Дами и господа...
Прекъсваме за кратко – току-що пристигна новина.
В отговор на немското нахлуване в Полша
Франция и Великобритания обявиха война на Германия.
Продължаваме с Джак Глен и неговия оркестър.
Какво да кажа...
Уверен съм, че...
цяла Америка...
пожелава...
на нашите приятели във Франция и Великобритания...
... да успеят.
Нека Бог бъде с тях.
Призовавам всички французи,
които искат да останат свободни, да ме изслушат.
Тази война е световна.
Никой не може да предвиди дали народите,
които са неутрални днес, ще бъдат такива и утре.
Дали съюзниците на Германия ще останат винаги с нея?
Ако накрая свободата триумфира над подчинението,
каква би била съдбата на една Франция,
коленичила пред врага?
Честта, здравият разум,
висшият интерес на Родината
повеляват всички свободни французи да продължат борбата
където и да се намират и както могат.
Аз, генерал Дьо Гол,
обещавам от тук, от Англия, да изпълня тази национална задача.
Магда, любов моя...
Впечатлен съм от паметта на фюрера.
Повери ми отговорността за военната музика,
вероятно като награда за концерта, който изнесох през 1938 г.
Странна война, странна окупация!
Любезни окупатори, живеещи в мир с покорни окупирани.
Всички предпочитат любовта пред войната,
фотоапарата пред пушката. Ако слушат повече музика,
ще чуват по-слабо грохота на оръдията.
Повелята на Генералния щаб е да свирим из цял Париж.
Ако беше тук, щях да се чувствам като на почивка.
Войната не е битка между онези, които се мразят,
а раздяла за тези, които се обичат.
За 1941 г. си пожелавам едно-единствено нещо:
да бъда със сина си и жена си.
П.П. Започвам да предпочитам Равел пред Бетховен.
Имате ли резервация? – Ето.
Моля, заповядайте.
Не се самозабравяй,
аз те следвам.
Намирам те бледичък,
вдигни наздравица за мен, много ти благодаря!
Париж!
Понякога и аз съм продажна...
Започнахме погрешно.
Има нощи,
когато животът навън кипи.
Има сенки.
Локви със златни отблясъци.
Летен дъжд.
Близо до метростанция "Варбес"
да отпътува мъж се кани,
без адрес да ни остави.
Не си тукашен ти, затова и се зовеш
Париж!
Любовници си имал само,
никога приятели.
Харесваш се на всички, потопи се в суинга ти.
Париж!
Бъди брюнетка, стани блондинка.
Париж преобразява.
Започнахме погрешно.
Започнахме погрешно...
Честита Нова година, честита Нова година на всички!
Честита да е новата 41-ва!
Честита Нова година, честита да е...
Скъпи Карл, аз също слушах речта на фюрера.
И за мен на места звучи фалшиво.
За жалост, след нашите победи Берлин е в еуфория.
И най-дребната критика е предателство.
Посрещам Новата година със сина ти и съседите.
Ще мисля за теб цялата нощ.
Честита Нова година. – Честита и на вас.
Окупаторските сили ви подаряват този концерт на Карл Кремер.
На всичкото отгоре свири добре.
Да, като за бял.
Това е последното.
А ако подготвим номер за трима –
Карол, Жина и аз? Три поколения във '"Фоли Бержер".
За кого, за тях?
Не съм напълняла чак толкова.
За работата ти няма значение.
Чакай ме, ще се върна.
Много те обичам!
След като Германия и Италия обявиха война на СССР
и след офанзивата на Вермахта в Прибалтика и Черно море,
Сталин възприе метода на "изгорената земя"
и мобилизира мъжете от 16 до 55 г.
Тук е Лондон. Французи говорят на французите.
Чест и родина!
Ако обичате, помолете учениците да свалят панталоните си.
Давам ви частната си дума, в училището ни няма евреи.
Ако обичате, помолете учениците да свалят панталоните си.
Как се казваш? – Жан-Франсоа Дювивие.
Сигурен ли си? – Да, г-н офицер.
Просто е! Като малък пишкал накриво и са го оперирали.
Кажи молитвата на господин офицера.
Отче наш, Който си на небесата! Да се свети Твоето име...
Да дойде Твоето Царство... – Благодаря.
Да бъде Твоята воля, както на небето, тъй и на земята.
Прости нам дълговете ни.
Амин.
Не сгреших, че те научих. – Да, госпожо.
Добре. Извънредно междучасие за всички.
Проверяваха за еврейски деца в училище.
Така стигат до родителите.
Вчера ти изпратих колет чрез Червения кръст.
Не се безпокой, не се лишавам. Бременните получават повече купони.
Няма да си тук, когато бебето се роди.
Но мисълта, че един ден, на някой перон, тримата ще се съберем,
ми вдъхва силата да се надявам на по-добри дни.
Татко, мамо!
Искам да дойда с вас.
Запазете спокойствие.
Отивате в работните лагери –
като пленници под контрола на Червения кръст.
Семействата няма да бъдат разделяни.
За всяко бягство ще бъдат вземани десет случайни заложници.
Не знаем къде отиваме, нито колко ще продължи.
Да се организираме. И така. Въздухът идва оттам.
Нека жените и децата се преместят. Имаме дупка за сещате се какво.
Отпред ще сложим одеяло. Но моля ви, да запазим спокойствие.
Ине-Аврикур
Все още сме във Франция.
Бихме могли да спасим Давид.
Късмет е, че сме най-отзад.
Дай ми пръстена си. Дай ми го!
И парите. – Бяха в чантата.
Хартия... – Ще пишеш ли?
Не!
Недей, Симон!
Не... не е възможно...
Остави ме... Остави ме!
Остави ме!
Парите и бижутата са за този, който го гледа през войната.
Казва се Давид Майер и живее на бул. "Страсбург" № 8, Париж.
Безмерно ви благодаря.
Но за Жулиен, който всяка сутрин ставаше рано,
парите бяха добре дошли за друго.
Измина много километри, за да не може бебето и парите
някога да бъдат свързани.
Господин свещеник!
Обаждам ти се, защото си ми сестра, адвокатка и ми трябва съвет.
Няма документи.
Госпожице, не прекъсвайте!
Насладете се на хубавото време с новото авторадио "Риджънт"!
В продажба навсякъде. А сега музика. "Сара" от Джак Глен.
Близнаци! Близнаци, спрете се!
Какво е това? – Не знам.
Слушай тогава!
Сюзан!
Хей, Сюзан!
Джак?!
Добро утро, ангел мой! – Хайде!
Я виж ти! – Покажи на тате как ходиш!
Но ти ходиш! – Хайде!
Ти ходиш! – Едно, две... три!
Заръчах ви да не се биете!
Спрете веднага! Какво правите! Спрете се най-после!
Достатъчно!
Трябваше ли да имам близнаци?!
Вървете да се биете в Европа! Тъкмо им трябват специалисти.
А сега се укротете, а?
Стига!
Спрете, плашите бебето! Иначе лошо ви се пише!
Последни новини от Вашингтон.
Все повече военни части се локализират в Европа.
Военното министерство свиква всички, подлежащи на мобилизация.
Генералният щаб на съюзническите сили потвърди,
че напредването на нацистите на руския фронт
за пръв път е било спряно.
Сталин, въпреки тежките загуби, е постановил,
че Сталинград – обсаденият град, носещ името му,
ще бъде завинаги символ на руската съпротива.
В цяла Русия отеква един призив: "Удръжте Сталинград!".
Татяна, любов моя.
Човек, познал войната, никога не би предприел друга.
Вземащите подобни решения не изпитват привързаност, любов.
Така отмъщават на чуждото щастие.
Когато заминах преди година, смятах, че ще разбера причината за сблъсъка.
Сега знам, че всички ще бъдат губещи.
Черпя сили от мисълта за отпуска, обещан ни за януари 1943-та.
Надявам се да си се върнала от Сталинград,
където войските ни явно правят чудеса.
Всеки ден мечтая да видя теб и нашия син.
При нас е поетът Симонов. Написа нещо възвишено. Ето.
"Ако ме чакаш, ще се върна.
Но ме чакай с всички сили... Чакай, когато дъждът навява тъга
и вихрушката завихря снега, когато лятото студа побеждава
и миналото потъва в забрава, когато никой вече не чака,
когато няма новини от далечните земи.
Чакай, когато всички, чакали със теб, изгубят сили.
Татяна!
Дойде писмо за теб.
От армията.
Ето го. Заповядай.
Скъпи Дон и Роб,
баща ви каза, че откакто посещавате пъбовете в Корнуол,
в местния бар царяло спокойствие.
Вашите караници ни липсват, кой би го повярвал?
Говори се, че англичанките се изрусяват,
за да ги харесват американците, вярно ли е?
Радваме се, че не се биете и сте истински английски джентълмени.
И съседът ни Джак Глен е в Англия, може да го срещнете.
Но не сме особено щастливи, че сте десантчици.
Изборът никак не ми се струва разумен.
Децата говорят все повече и то единствено за теб.
Единствените радостни моменти са, докато очаквам пощальона,
който ми носи твоите писма.
Би ли могъл да ми пишеш всеки ден? Струва ми се, че си толкова далече.
Скъпи мамо и татко, от седмица сме в зоната на действие.
Скоро ще тръгнем от Англия за знаете какво.
Вали непрестанно, обучаваме се от 6 месеца.
Нямаме търпение, сигурно ще се случи скоро.
Слушаме само за Париж, нямаме търпение.
И на двамата доста ни допадна престоят в Англия.
Запознахме се с мили англичанки.
Откакто сме войници, се бием още повече.
Все същите сме си, нямаме търпение да влезем в боя.
Английската мъгла не е шега.
Като оставим бомбардировките, градът е прекрасен.
Обичат музиката и имат всичките ми плочи.
Утре изнасяме концерт пред 10 000 войници.
Готви се нещо. След руския пробив и при нас има раздвижване...
Непрестанно мислим за вас, нямаме нетърпение да се върнем...
Как върви кръчмата, как сте вие? Обичаме ви, липсвате ни. Роб и Дон.
Какво ново? – В Лондон е много мъгливо!
А при нас вали...
Не се бой за своя Джак. Шефдиригентьт е с привилегии –
глезен и зорко пазен.
Нещо за мен?
"Прегърни Ема!" – Чудесно!
Джейсън сигурно е станал истински музикант.
А Сара? Учиш ли я да пее?
Прегърни Ема!
Запазете ни каса уиски за след войната!
Двамата ви побойници ще са си го заслужили.
С Дон ще бъдем в първата вълна на атаката,
с генерал Риджуей.
Ударните войски, елитът, какво ще кажете?
Командосите, които ще освободят Франция.
Знаем точно къде ще се приземим.
Вече си имам приятелки там. Две очарователни мадмоазелки.
Ще се поступаме. Дон ще иска да отмъкне моята.
Така или иначе, като получите писмото,
ще бъдем вече във Франция и, кой знае, може би дори в Париж.
Хей, Джак!
Ти си в своето мехурче, мислиш си, че се къпеш в шампанско,
Париж! Не се самозабравяй –
при мене се върни.
Изглеждаш ми добре, прекрасен си, когато пееш,
Париж! Чудесно е да се срещнем отново,
красивата ми река Сена!
Ти спа с шваби, предателко!
Тя спеше с шваби!
Отвращаваш ме! Хайде, махай се!
Спеше с немците, сега танцува с американците!
Париж, Париж е оскърбен.
Париж е съсипан, Париж е изтерзан.
Но Париж... е освободен!
Освободен от самия себе си. Освободен от своя народ,
с участието на френската армия
и с подкрепата и помощта на цяла Франция!
На Франция, която се бори,
на самата Франция,
на истинската Франция, на вечната Франция.
Открита е денонощна служба в помощ на военнопленниците,
която работи съвместно с Червения кръст.
Американските военни се очакват на трети и пети перон...
За да се улесни издирването, умоляваме всички посрещачи
на военнопленници или депортирани да не ги чакат на пероните,
а най-напред да минат през службата за преброяване.
Списъкът на влаковете, пристигащи от Германия и Полша,
ще бъде окачен в късния следобед на първи перон.
Молим медицинския екип да дойде в края на влака, на пети коловоз!
Депортираните без семейства в Париж
да се представят в комитета по взаимопомощ, изход В.
Официалният списък със загиналите в концлагера "Маутхаузен"
се намира в главната чакалня.
Не се опитвайте сами да откриете своите близки
само ще спомогнете за общото объркване.
Минете най-напред през службата за информация
или през центъра за преброяване.
Напомняме ви, че вдовиците от войната...
са под опеката на службата за католическа взаимопомощ.
Бюро 42 до изход А.
Мост номер 3 е затворен. Моля, използвайте обиколен път.
Майор Джоунс, явете се в щаба.
Моля, евакуирайте главната чакалня,
ще бъде обособен още един пост на Червения кръст.
Готови за потегляне, затворете трети мост
за придвижване на немски пленници.
Готови за потегляне, затворете трети мост.
Трети мост е затворен за депортация на пленници.
Персоналът да използва прехода на коловоза.
Трети мост е затворен за депортация на пленници.
Използвайте прохода на коловоза.
От втори перон заминава влак с немски пленници.
Моля, запазете спокойствие и присъствие на духа.
Трети мост е затворен. Използвайте прехода.
Майор Джоунс, явете се в щаба.
На осми коловоз пристига влак с няколкостотин оцелели
от концлагерите "'Треблинка", "Аушвиц"...
Мамо, мамо...
Името на съпруга ви? – Рьоне Гарел.
Номер в регистъра?
26 322. – Професия?
Учител. – Вашата?
Учителка. – Рьоне Гарел...
Момент, намерих Рьоне Гарел. Избягал през 46-та, нали?
Избягал ли? – Мамо, спри!
Заловен 2 месеца по-късно
и екзекутиран на 6 май 1945 г.
Сюзан!
Сюзан!
Г-н Трейси? – Да.
Г-жа Трейси? – Да.
Аз съм кап. Мълкей.
От името на военния министър трябва да ви уведомя,
че синовете ви Робърт Джей Трейси
и Доналд Джей Трейси
са погребани в Западна Франция.
Повериха на Татяна новите попълнения в Болшой театър.
Синът й Сергей се възползва максимално.
С нея се държаха мило, най-вече Алексис, стар неин приятел.
Все още ли не желаеш синът ти да има баща?
Бащата, какъвто не станах аз...
Ще говорим пак.
Трудно ми е да кажа просто така.
Ти чувал ли си за бебе намерено наблизо?
През август 1942 г. – Момент, не разбирам. Добър ден.
Добър ден, господине. Оставих тук бебе през август 42-ра.
Тук ли? – Не, на коловоза.
Да, разбира се...
Не... Но аз...
Принудена бях да го оставя.
За да го спася, когато...
Бях в един от влаковете.
Нося една...
Нося една... Една панделка от камизолката му.
Беше завито с одеялце и с такива панделки...
Но това не ви говори нищо... Не сте го виждали.
Не сте ли чували да споменават...
за дете, което е било премазано?
Не.
Това ме радва. По-добре така, иначе щяхте да сте чули...
А да имате представа откъде...
да започна търсенето?
Оттам.
Оттам ли?
Ти си в своето мехурче. Мислиш, че се къпеш във шампанско, Париж!
Не се самозабравяй ти –
тука се върни.
Бледничък ми се струваш ти. Бял си като музиката си, Париж!
Облечи се малко по-суинг,
траурът те загрозява...
Добър ден! – Ан!
Видях името ви във вестника...
Добър ден. – А Симон?
Преди колко време беше?
40-а, 42-ра... Беше преди много време!
Не си се променила!
Е?
Какво става с теб?
Добре съм.
Дали нямат работа за мен?
Затваряме в края на седмицата.
А! Ясно...
А къде е Симон?
Симон ли?
Във витрината на булеварда в едно кафене.
Двамата...
В тълпата, сред другите...
Има нещо за нас. Не плащат добре, но пък хранят.
Може ли да повторим оттук?
Добър ден. – Добър ден.
Как изглежда той? – Тя.
А бащата? – В Германия е.
Съюз на френските жени. В памет на мъчениците от "Аушвиц"
Дижон
След седмица неразбиране и омраза, Евлин се самоуби.
Никой не й прости любовта по време на окупацията.
Годината беше 1946-та.
Кръвта и сълзите стихваха, но за надеждата
трябваше да почакаме още 20 години, преди да се появи през 60-те.
Родените преди, по време на и след войната,
поколението на Системата "Д",
започнаха зрелия си живот.
Обаждай се всеки ден! Разчитам на теб.
Този е вагон 23.
Майка ти ми каза да ти го дам.
Вестниците? – Ето там.
Много е красиво. Благодаря, дядо.
Носи й цветя всяка седмица. – Няма да забравя.
Нали знаеш, майка ти си имаше неприятности в Париж. Внимавай.
Ще дойдете за сватбата ми. – Да, скъпа.
Колкото по-малко идвам в Париж, толкова по-добре.
Бира! – Внимавай.
Дай насам! Ето я!
Сандвичи за из път...
Обичаме те! – И аз вас!
Внимавай. – Добре.
Довиждане!
Играй! – Виж сега...
Не е за вярване!
По-спокойно! Тази е моя... – Навигатор!
Притесняваш ли се?
В Париж ли отиваш, скъпа? – Искаш ли бонбон?
Кой ще те посрещне на гарата? – Остави...
Предложи й бонбон. – Виж каква е снобка!
Наперена, нахакана!
Не обещавай и не предлагай нищо. – Сушена слива?
Да се посмеем! Знаете ли за пелтека, отишъл на лов с приятелче?
"А-ако в-видиш д-дивеч, м-ме п-предупреди.
Н-не се б-бой, и-имам н-набито око."
И после: "З-заек!
К-къде? – В-вече избяга.
В-внимавай! Яребица. – К-къде?
О-отлетя." И изведнъж се чува "бум"!
"З-защо стреляш? Н-нищо не съм в-видяп.
Н-но п-понякога в-виждаш... а н-не успяваш да к-кажеш!
А н-не успяваш да к-кажеш!"
Ами да, вече четат заедно. – Гледай го само...
Леле! Този ще ме умори...
На 7-ми коловоз пристига влакът от Марсилия, Лион, Дижон.
Войниците, идващи от Алжир
през Марсилия, да не напускат гарата,
преди да минат през центъра за приемане на перон "В".
Мамо!
Майка ми. – Учителката?
Франсис.
Годеницата ми. – Госпожо...
Франсис, крил си я от нас! – Не е моя, негова е.
Татко! – Хайде, удари, синко!
Бащата боксьор! Чао, ще ти звънна. – Добре!
Ето те! Радвам се да те видя. – За мен е удоволствие.
Как си? – Добре!
Цял е!
Чудесно! Чао, Ришар!
Чао, Ришар.
Историята нямала въображение! Преди 20 години, след 20 години...
Било то световна воина или война в Алжир...
Едит се сблъска със същите страхове, със същите провали като майка си.
Защо годеникът не беше там? Защо продължението е като началото?
Защо началото е като края? Защо е пълно копие на майка си?
Защо съдбата носи винаги същите одежди?
Защо изоставените са все едни и същи?
Ало? Дали говоря с '"Турбиго 15-20"?
Търся г-н Мишел...
Извинете, госпожо.
Здравейте!
Не бяхте у дома. Знаех си, че сте тук.
Правилно си предположил. – А приятелите ми ги посрещнаха...
А вие си пиете тук!
Даваш ли си сметка? Мамо!
Син съм ти, не някой непознат!
Тя те разсмива цял живот, а?
Елате!
Добър ден.
Наред ли всичко? Доведох приятелите си от Париж.
Те не искаха. Това са г-н и г-жа Никола.
Винаги, когато можеше, Ан идваше на малката гара.
Надяваше се да научи нещо или на чудо.
След лагера не свиреше на цигулка.
Едва след 20 години разкри изцяло тайната си на своите приятели.
Пазачите на бариерата й бяха като семейство.
Животът й бе спрял тук една нощ през 1942 г.
И можеше да продължи само оттук.
Харесва ли ти?
Ако не гледаше така жена ми... – И как гледам жена ти?
Като такъв, дето иска да ми я отнеме.
Вземи си препечени филийки!
Филийки с масло. Джейсън! Гладен е.
Да яде тогава!
Защо си пада така по всеки, написал песен за нея?
Купи си молив. – Защо?
Да й напишеш песен. – Извинете...
Тя бе песен.
Ти ми бе приятел.
Но за мен бе просто...
"мамо".
Отново...
Тази сутрин, в къщата им край Ню Йорк, Сара Глен
и брат й Джейсън научиха за смъртта на майка си
в ужасна катастрофа.
Баща им, Джак Глен, бе тежко ранен.
Ало?
Какво? Ало!
Какво?
Тя бе песен. Ти бе приятел.
Но за мен си просто... "татко".
В твоята пиеса тя игра до края чак...
А за мен бе просто... "мамо".
Ти отплава надалече, вятърът духаше силно.
Ще си говорим отново в Рая.
Животът винаги се разпада
по шевовете –
нямаш право на повторен опит.
Тя познаваше плюсовете ти, ти се досещаше за въпросите й.
Тя върви до теб сега...
И двамата играете ролята си в небесата.
А аз... Чакам следващите отзиви
в обувките си "Мери Джейн".
Започвах пътуването...
Сцената бе моят кораб.
Рога кой днес надува? – Танцувате ли?
Сега, когато ветровете отминаха...
Баща ми винаги е купувал всичко.
Войната си, развода си, образованието ми, годеницата си.
Това е животът... – Това е животът.
Може да ми откраднат жената, но не и портфейла.
Не го вземайте навътре. – Ще видим.
Празненството бе по случай първия ми апартамент.
Притеснявах се от парадирането с лукса на семейството ми.
Но във всяка компания е нужен по един богат.
Дори прекалено богат.
Тя бе песен, ти бе приятел.
Но за мен си просто... "татко".
В твоята пиеса тя игра така добре,
свещите припламват, завеса пада –
защита ми е тя, и чувам разни звуци,
и цяла ме изпълват те.
Къде ще ида оттук насетне, няма кой болката ми да облекчи.
Не знам сега къде да ида, знам само, че си тръгвам веднага!
Получи се. Усмихвай се повечко.
Само това правя. – Добре, хайде.
Харесва ли ти? – Откога ти е?
От днес. – Сара!
Продължаваме... – Реквизитор, моля! Скъпа?
Какво? – Отивам за роклята ти.
Косата ми... – Фризьорка!
Да го направим! – Извинете, секунда.
Какво? – Добре ли си?
Представи си хиляди... Десетки хиляди души пред теб.
Имах сто музиканти. Луда работа!
Хората се любеха насред улицата, танцуваха...
Танцувахме и пеехме. Всички бяха там, дори един свещеник.
Дъщеря ми да пее в "Лидо"? – Да!
Тук? – Да.
Не ви е нужна певица. Дъщеря ми пее, не е...
Извинете. Вие сте мои гости. – Благодаря.
Аз съм зам.-управителят. – Замесен ли сте?
Управител! – А, управител. Благодаря.
"Джак Глен, прочутият музикант,
дойде в града ни по стъпките на дъщеря си.
Помним сватбата на Сара с продуцента Лени Гавиц.
"Двойката се разпада, но таткото още вярва в брака
и го доказва с меден месец във веселия Париж."
Хубаво е! – "Веселия Париж...
Да припомням ли, че бившата му съпруга почина преди година?
Но...
Джак преоткри щастието и утехата
в обятията на нова, канадска съпруга в романтичната Франция."
Ако мама видеше това... Какви гнусни клюки!
Дайте още пушек!
Готови за движението? Направете го!
Плейбек, моля. Плейбек!
Отместете бялата кола, моля.
Точно така! Много добре.
Движете се!
Сара, баща ти е тук...
Движете се, приближавайте се.
Камера 2, готова да влезе.
Така, съхранете енергията.
Това е моят ангел Сара. – Приятно ми е.
Приближете се, приятели!
Приближавате се още, още малко пушек.
Така. Продължаваме, хайде!
Погледът напред. Гледайте бялата кола.
Запазете кръга. Готови за действие!
По-тихо край камерата! Тишина...
Добре. Да го направим! Добре! Чудесно.
Красота!
Всички места се продадоха още първия ден.
Защо предпочетохте Брамс да е след Бетховен?
Съпругът ми никога не обсъжда програмата.
Оттук.
Първата репетиция е утре сутрин, в 10 ч.
Прекалено рано е.
Отзивите от Лондон са фантастични!
Сега са важни тези в Ню Йорк.
Журналистите биха искали да узнаят какво мислите за прераждането.
А как е свирил Симфония № 3 на Рахманинов на 5 г.,
ако не я е научил в друг живот?
Когато задават въпроси на мъжа ви, винаги ли отговаряте вие?
Да.
Господа...
Добър вечер.
Карл!
Къде е публиката? – Не разбирам, всичко е продадено.
Шегувате ли се? Кои са господата на първия ред?
Критици. От "Таймс" и "Трибюн".
Всичко е продадено?! – Освен местата за правостоящи.
Готов съм.
Случилото се на концерта на Кремер в Ню Йорк бе удивително.
Публика от двама, а всичко бе продадено.
Но да започнем с началото, за да разберем тази вечер,
която ще остави следа в историята на музиката.
Недей...
Нюйоркските евреи изкупили билетите при отварянето на гишетата.
Трябва да дадеш пресконференция.
Не. – Трябва, скъпи.
Не. – Говори пред журналистите!
Трябва. – Не.
Карл...
Не. Аз съм германец.
Но преди всичко съм музикант.
Свирих пред фюрера, когато бях на 20 г.
През 1938 г. всеки беше щастлив, ако беше поздравен от него.
Когато избухна войната,
ме мобилизираха, за да служа на родината.
Не слагайте под общ знаменател германец и Гестапо.
Бях военнопленник.
Щом се прибрах в Берлин, разбрах, че са бомбардирали дома ни.
Тялото на сина ни останало под развалините.
Това беше къщата на моето минало и на нашето бъдеще.
Моят свят е музиката.
Ало, мамо?
Когато трупата на "Болшой" заминаваше,
танцьорът Сергей Итович избра свободата
и се промъкна между двама полицаи.
Отговорното лице от "Болшой" оповести,
че в основата стои жена.
Хрушчов бе свален само преди седмица
и ще посветим предаването в 13 ч. на Русия от 64-та.
Антракт
Едните и другите!
Едните и другите!
Ако всеки е другият за някого,
рядко той е единият за другия.
Въпреки всички речи...
Викът за помощ на другите...
На другите.
На земята, където се валят едните без другите.
"Всички хора са равни,
но някои са по-равни от другите."
Така написа Джордж Оруел.
Вярно е за него или за нея.
Или за другия, или за другата...
Да видя, че ви харесва!
Това танцуване ли го наричате?
С цялото тяло!
С всички мускули!
По-рязко! По-прецизно!
Едните и другите!
Ако всеки е другият за някого,
рядко той е единият за другия.
Въпреки всички речи...
Викът за помощ на другите...
На другите.
На земята, където се валят едните без другите.
"Всички хора са равни,
но някои са по-равни от другите."
Така написа Джордж Оруел.
Вярно е за него или нея.
Или за другия, или за другата.
И така... Шампионатът на Франция за полутежка категория
в 15 рунда по 3 минути.
Настоящият шампион е Мишел Шапю.
Претендентът е Филип Руже.
Двамата боксьори бяха претеглени.
Мишел Шапю е 72,5 кг
Филип Руже е 72,3 кг.
Руже! Руже...
Съдии са господата Дюран, Ларош, Мара и Феран.
Настоящият шампион Мишел Шапю!
Претендентът Филип Руже!
Естествено, ожених се за годеницата на баща си.
Робер, женен преди военната служба, вече имаше син от Ева.
Запознали се, докато следвали право.
Жак, най-надареният сред нас, мислеше само за коне.
А Кандис – само за боксьори.
Ришар нямаше професия, помагаше на всички.
За приятелите от Алжир това бе вечерта на надеждата.
Бяхме решили, от суеверие, че този мач ще покаже бъдещето ни.
Давай! Давай! Така!
Не мога да повярвам! Стани!
Три, четири, пет!
Шест, седем... Бокс!
През 60-те години, ако не харесваш тялото си, наемеш друго.
Светът се управлява от 10-годишна рок звезда.
Думата "болест" бе зачеркната от речника.
Последната болница бе разглобена парче по парче.
Слънцето грее непрестанно. Дори са две. Животът е почивка.
С годеницата ми сме равни.
Понякога си разменяме кожите.
"Всичко е победено!", тътне високоговорителят.
"Гласът на бъдещето няма да бъде по-фалшив от днешния!"
"Ще има омраза, ще има любов!"
Думите ще са различни, произведението – идентично!
Пророците имат чувство за хумор!
Утре...
Ще заспим.
Защото всичко ще бъде...
Големият сън. Ти кажи?
Но не се безпокой.
Макар вече да виждам
първата птица след войната,
кацнала на тел, от която са изскочили бодли.
Неусетно, с хода на годините
10 минути почивка.
Добре ли си? – Да.
Можеше да ни кажеш, че си се уволнил.
Щяхме да те посрещнем.
Щеше да ни e приятно. Помисли ли за майка си?
Как е? – Обаждай й се, глупак такъв!
Добре де. – Може ли поне да поговорим?
Отказваш да ме защитаваш.
Ришар, не ставай смешен! Всички знаят, че сме приятели.
Как ни виждаш заедно в съда? Няма да ми вярват.
Ще кажат, че познанствата ти не са читави.
Нещастник...
Глупак, страхливец...
Въоръжено нападение, мръсна история.
Направи го за мен, Мнушкин. А и напоследък не съм добре.
Не бива да ме чакаш тук.
Получи ли резултатите? – Нищо ти няма.
Как така! – Изследвах ти всичко. Нищо ти няма.
Сигурен ли си? – Ами да.
Не разбирам. Лягам си уморен, ставам уморен.
Ям уморен, чукам уморен. – Защото си уморен.
А аз направих всичко за вас!
Направи го за кариерата си.
Не за нас. – И какво?
Как виждаш развода ни? Специалист си.
Окончателно ли е?
Знаеш ли защо дойдох днес?
Хрумна ми лудата идея да проследя любовницата ти.
Качих се след нея.
И си уморен!
Приключих, госпожице.
Наистина е окончателно.
Ева... Не ставай смешна.
Моля те! – Ще се промениш?
Да. – Не ти вярвам!
Бях женен, значи "разведен"'.
На 40 г., участвал във войната в Алжир.
Леко пълен. Едно дете...
Богат... много богат.
Подчертайте го.
Два пъти.
Сърдечен, обича животните.
Най-вече конете.
Какво бихме могли да добавим?
Симпатичен? – Да, добра идея.
Много симпатичен.
И... Напишете датата и подпишете.
На кого да го изпратя?
А вие не се ли изкушавате?
Стига си дърпал така!
Объркваш го! – Приятелят ви, боксьорът...
Кажете му... Ред Уан, номер 12.
Ред Уан, благодаря. Прегръдки.
Идва...
Внимавайте!
Ред Уан... – Моля?
Уча английски.
Едните и другите
Едните и другите!
Другите. Другите.
Едните и другите!
Другите...
Извинявай, Никол, обърках се. – Няма нищо...
Всички в начална позиция!
Войниците от Първата и Втората световна война по местата!
Нищо не мога да направя.
Отивам.
Тишина! Конете да са готови!
Внимание! Всички по местата, моля.
Посях цветя на гроба на бедната ти майка.
Знаеш ли, малка ми Едит...
С нея толкова си приличате.
Тя ли ме кръсти Едит? – Да.
В ума й беше само Едит Пиаф.
Ти харесваш ли Едит Пиаф?
Тя пееше по-добре, отколкото танцуваш ти.
Гледах те по телевизията.
Ти си стар, плесенясал, покрит си с мръсотия!
Париж! Ти си бил!
Сега си скован, изкривен, време е да се промениш!
Париж, ти си отвратителен!
Престарял си, унил си, невзрачен си, изостанал!
Вече си една стара развалина...
Видни ми приятелю, Париж, ти си отвратителен!
Кандидатка номер едно в конкурса за водеща – Югет Фремон.
Отпуснете се и се усмихвайте, госпожице.
16 ч., класическа музика. В програмата: известната кантата
"Брих ждем хунгриген ждем от"...
Би Ем Дабъл Ю 39...
С оркестъра на Лу... Лу-дуиг Бурж...
Под диригентската палат... палка, извинете, на Гюстав Леонар.
А в 20,30, след новините, филма на Михаил Калатозов
"Летят жерави" с Татяна Самойлова.
Познаваме я. – Да, от телевизията.
Не, не само. – Честита годишнина, господа!
Моите почитания.
Как си? – Чудесно.
Оставаш ли? – Не ми е мястото...
Добър вечер. – Прекрасна си.
Разцъфтяването в третия месец.
Поздравления!
Не съм бащата.
Не знаете ли?
Учили сте 8 години и не знаете?
Но за хонорарите си знаете!
Да, извинете... Ще ви кажа какво й е.
Пуши и пие прекалено, прави много секс.
Как бих искал да я гледам как спи.
Без да знае,
че я наблюдавам
и сърцето ми тъне във възхита.
Не знаят какво й е,
знаят само, че не е добре.
В никакъв случай, ще се усъмни...
Татко!
И следа от усмивка по лицето й личи.
Предполагам, че където и да е тя, мястото е най-прекрасно.
Дано нашата любов винаги да бъде
леглото, покрито с рози,
което тя видя от своята люлка!
Колко време отнема сънят.
Нямам търпение да се събуди.
Да се събуди и да ми каже, че ме обича.
Когато отвори очи,
тя учи небесата
какво означава тъга...
Добро утро, Сара!
Време е да споделим
още един прекрасен ден
с теб...
Какво? – Звучи прекрасно.
Защо е тази физиономия?
Касовите приходи не са добри.
А какво мисли татко? – Той...
Че не струва! – Не, обожава тази песен.
Сара, на телефона. Синът ти.
Ще говоря оттам.
Хайде, животът е кратък.
Струваш ми се доволен, а?
Така звучиш.
Приели са те в отбора по бейзбол! Страхотно!
Целувки от мен. – Добре. А оценките ти?
Джейсън те целува. Сега трябва да затварям.
Липсваш ми, обичам те.
Точно така! Имаш майка.
Обичам те, чао!
И така, Джейсън, касовият приход... Средна работа или откровено зле?
Ами... откровено средно.
По дяволите! – Сара, чуй...
Господи!
От "Лидо" в Париж все още те искат.
Там още си голяма звезда. – Да. Няма да казваме, че съм болна.
Болна ли? Ти не си болна!
Те не знаят... нищо за теб. А и да беше – а ти не си,
ще имаш най-добрите лекари. – Лекари ли?
Мислиш, че ще ходя по лекари!
Минах през четири брака и четири развода.
Имам най-прекрасния 15-годишен син.
Продали сме колко... 12 милиона плочи ли?
12 милиона плочи!
Имам З награди "'Грами"'. Няма да позволя нещо да ми попречи!
Не го вземай навътре, Боби ще се върне.
Всъщност си пръв.
Щом си запазил трима-четирима истински приятели след 20 г.,
значи си успял.
Успял! Хубав успех!
20 години нечестни сделки, малодушие...
и интриги.
А жените ни така ни прекараха,
че сега сме принудени
да танцуваме с курви,
дето дори не знаем дали ще изчукаме!
Чуваш ли?
Стига... – Курви, и то на квадрат!
Стига!
Ти само това можеш.
Хайде, стига. – Я престани!
Внимавай! – Ти си луд!
Откачил си! – Престани, за Бога, Франсис!
Полудя ли, стига!
Спри! – Я чупка!
Остави ме! – Доволен ли си? Спри!
Тъпа вечер! Нещастен педал!
Полудя ли? – Импотентният, я млъкни!
Иди си лекувай рака! – Той е луд!
Стига, Жак! – Ще разкажа за господина!
Я елате, момичета! Ти, червената!
Ела тук! – Недей.
Ела. Колко ти платиха да дойдеш?
Стига толкова! – Да не сте полудели?
Откачили сте! Спрете!
Жена ти те напусна, защото никога не си я чукал! Педал!
Престани...
Точно така.
Я си смени пениса със скалпел, ще ти дойде добре.
Нещастник!
Спри. – Колаборационист!
Син на колаборационист! – Луд!
От истината боли, а? – Говориш несвързано.
20 години тъпота! И торта взел за годишнината!
Това е върхът!
За нищо не ставаш! – Няма смисъл!
И тримата! И ти. Имаш 20 битки в повече!
Не искам да съм лош. – Остави!
Трябваше да си такъв на ринга. Жалък си...
Прав си... Стига вече. – Нещастник!
Ако беше лош, щеше да успееш. – Прав си.
Да си довършим вечерта спокойно.
Плати ли на госпожиците?
Плати ли, мамка му! – Да!
Ти мълчи! Може ли да си тръгнат?
Не можем ли без мадами?
Преди 20 години се забавлявахме без мацки.
Не беше нужно да им плащаме! – Достатъчно!
Чупката и вие! Червената, бялата, виолетовата и черната – вън!
Вън или ще метна телевизора! – Добре де! Тръгват си!
Спокойно... – Дядо Коледа ти показва пътя.
Движение!
Живо! – Мръсници!
Излязоха, нали? – Не, не са!
Това там е стая.
Да излязат наистина. Отвори вратата!
Всичко е наред... – И ти!
Спокойно, ще излязат. – Хайде, хоп!
Конфискувано!
Доволен ли си вече?
Без майтап...
Дръж!
Сега спри да се правиш на идиот.
Добре де! Чупиха се вече.
Не са ни нужни повече, нали?
Няма счупено, може да се забавляваме.
Да пием по едно.
Честита годишнина!
Кажи... Как се става говорителка?
Дълго е за обяснение. – Имаме време.
Дали ще ви е интересно? Цяла мелодрама е.
Сигурен съм, че вече сме се виждали.
Не знам къде, но... – Каква хубава песен!
Чия е? Знаете ли?
Парижанка ли сте? – От Дижон съм.
Марсилия, Лион, Дижон, Париж! Всички да слязат!
Връщахме се от Алжир!
Връщахме се от Алжир. – И?
От Алжир? – Държахте се много зле.
А вие ни досадихте с годеника си!
Да! Той така и не ме посрещна.
Той не е дошъл, а другите?
И те ли не дойдоха?
Много смешно...
Луда работа! – Не сте се променили.
А ние променени ли сме?
Той – може би. Старее по-бързо.
Споменът хубав ли е? – Надали. Не беше в настроение.
Средна работа. – Семейна ли сте?
А вие? – В развод съм.
А вие? – Ами... същата работа.
Боби!
Джейсън се опита да се самоубие! В болницата е, много е зле!
Облечи се, таксито чака долу.
Побързай!
Как влезе? – С ключовете на Джейсън.
Моля те, побързай.
Татко...
Татко?
Бих искала да говоря с г-н Джак Глен.
Как го е направил, кога?
Взел е от лекарствата ми. От скапаните ми лекарства!
Моля те, побързай.
Сара, няма да дойда.
С него приключихме. – Ами аз... аз...
Знам. Моля те само да дойдеш в болницата.
Хайде, сложи риза, таксито е долу.
Не. – Моля те.
Приключи. – Моля те...
Това е Джейсън.
Моля те.
Моля те, Боби.
Сложи си ризата. – Не!
Майната ти!
Довечера няма да се видим.
Щом приключат проблемите ми, ще се махнем от хотела.
Ако беше само това...
Обясни.
Виждам само недостатъците у хората.
Не ме съди, моментът е преходен.
Премълчаваш прекалено много неща. Не си прям.
След закуска ще поговорим.
Всичко ще е наред, не се тревожи.
Какво правиш тук? – Дебелакът се самоуби.
Как стана? – В Шантийи.
Цяла нощ бях с него. Слагай сакото.
Жив ли е?
Слагай сакото!
Хайде де!
Познавам ли я? – Не, едно момиче е...
Благодаря за момичето.
Добър ден.
Идваш ли? – Видя ли, не си прям.
Къде е той? – Тръгваш ли?
Това е денят на изненадите. – Какво става?
Нищо. Смятах, че съм по-добър избор от този глупак.
Къде е той?
Когато кажеш.
Секунда, ще поговорим. – Не.
Ела. – Приключихме, Робер.
Само секунда. Извини ме!
Каза ти – край!
Ще ти звънна.
Сестра ми е тук, за да пее, не за да плува.
Да плува! "Париж, обичам те!
Обичам те..." – Морис Шьовалие.
Да! – "Небеса! Какво става?"
Звездата на 60-те най-после ще пее в Париж.
Тя ще изнесе 30 спектакъла в "Лидо".
Запитана как е със здравето,
Сара отговори: "Чудесно за годините ми".
След това посвети деня си
да избере участника за първата част на спектакъла.
На земята, където се валят едните без другите.
"Всички хора са равни,
но някои са по-равни от другите."
Така написа Джордж Оруел.
Вярно е за него или нея.
Или за другия...
Или за другата.
Случайно...
Един ден, когато излизахме от една гара.
Видяхме се.
Във витрината на булеварда в едно кафене.
Двамата.
В тълпата. Сред другите.
Едните и другите!
Едните и другите!
Нямате лъжичка.
Извинете! Господине!
Една лъжичка, моля. Две!
Искате една лъжичка?
Ето ви лъжичка.
Майка ми е... беше французойка.
Пееше с оркестъра на баща ми.
Робърт Прат Смъртта и смъртта
Не разбирам. Трябваше да дойдете по-рано.
А вие да напишете по-рано книгата.
Не е за вярване!
Извинете! Седнете. – Благодаря.
Тя как се казва?
Ан Майер.
Майер?
Кога я видяхте за последен път?
Преди 2 години, започна да губи паметта си.
Често ли идваше? – На всеки две седмици.
Все се надяваше.
Далече ли е църквата ти? – Не, около 50 км.
Поне става ясно защо синът му обича музиката.
Без кафенетата, без гарите,
как бихме се открили пак?
Утре.
Ще заспим,
защото всичко ще бъде
големият сън. Ти кажи.
Но не се безпокой сега,
макар вече да виждам
първата птица след войната.
Не ме гледай.
Кацнала на тел.
Не се усмихвай.
От която са изскочили бодли.
Песента е тъжна.
Неусетно, с хода на годините.
Защо не пееш на английски както нормалните хора?
Сега!
Когато опознах плюсовете ти
и се досещам за минусите си,
ти си част от мен,
не бих могла без теб.
Кажи?
"Ще се видим."
Празно кафене.
Без кафенетата, без гарите,
как бихме могли
да се открием?
Утре
ти ще ме приспиш.
Аз може да заспя.
Аз ще бъда готов.
Хей!
Не се безпокой сега.
Макар вече да виждам
първата птица след войната.
Скоро ще станат две.
Коя ще остане?
Умолявам те, не ми се сърди.
Браво! Беше прекрасно! – Вживях се...
Обичам ви! – Гледахте ли?
Той е прекрасен. – А, да... Представям ви г-н Стефан.
Приятно ми е. – От Червения кръст и УНИЦЕФ.
Би искал да се възползва от... От какво?
От присъствието й... – От присъствието ви в Париж.
Г-н Стефан... Червеният кръст...
Не разбирам. – УНИЦЕФ.
Благотворителност.
Червеният кръст! – Да!
Снимат филм за съпруга ми. Както знаете,
често е пребивавал в Париж.
Тук са се случили важни събития от живота му.
Карл Кремер, определяте фюрера
като най-непопулярния човек на всички времена.
Какви бяха отношенията ви с него?
Това беше преди 40 години.
Какво искате да знаете за собствените ми слабости?
Хората от вашето поколение изглеждат по-щастливи от младите днес. Защо?
Ние познахме войната.
Всичко останало, сравнено с нея, е чудесно. Действително чудесно.
Добро плие.
Монте. Да.
Господине? Имам среща с г-н Итович.
Репетира с дъщеря си.
Вие сте господин? – Бланк.
Кой? – Бланк, от УНИЦЕФ и Червения кръст.
Променяш посоката...
И се връщаш... по другия диагонал.
Така.
Сега разгърни...
Да, бавничко.
Дотук. Не бързай.
Обгърни добре.
Чакай, дошъл е някой. Пробвай!
Господине? – Обадих ви се вчера
от името на УНИЦЕФ и Червения кръст.
Умират заради една чаша с вода, заради купичка ориз.
Не са наясно с петролните или със семейните проблеми.
Те просто са гладни и жадни.
Държите ли на петролните и семейните проблеми?
Често сме се обръщали към вас,
но сега е още по-наложително. Те вече не са хиляди, а милиони.
За умиращите деца няма мляко, те нямат вече сълзи.
Ние, които все още можем да плачем, трябва да действаме бързо.
УНИЦЕФ и Червеният кръст организират галаспектакъл за солидарност.
Има няколко начина да участвате.
Понеже, като спасим едно дете, дори само едно...
може би ще спасим човечеството.
Търсих навсякъде. Използвах всички ваши връзки.
Да... Хубави връзки имам...
А търсихте ли в чужбина? – Да.
Благодаря, Терез.
А в психиатриите?
ЕДНИТЕ И ДРУГИТЕ
Режисьор КЛОД ЛЬОЛУШ
Музика ФРАНСИС ЛЕ и МИШЕЛ ЛЬОГРАН
Сценарий КЛОД ЛЬОЛУШ
Оператор ЖАН БОФТИ
Превод Надежда Иванова
Редактор Жанет Радулова
Субтитри от ТВ, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©