Heartburn (1986) Свали субтитрите
ДЖАК НИКЪЛСЪН
Здравейте!
в американския филм
ИЗПЕПЕЛЕНИ СЪРЦА
Участват още ДЖЕФ ДАНИЕЛС
МОРИЙН СТЕЙПЪЛТЪН
СТОКАРД ЧАНИНГ
РИЧАРД МАЗУР
КАТРИН О'ХАРА
СТИВЪН ХИЛ
и МИЛОШ ФОРМАН
Моля, седнете.
Ричард, отсреща! Два реда по-назад, до шапката.
Не се обръщай изведнъж.
Марк Форман. Има рубрика във Вашингтон.
Ерген ли е? – С това е прочут.
Заклет ерген.
Любовта не завижда.
Любовта не се превъзнася.
Не се гордее. Не безчинства.
Всичко претърпява, на всичко вярва.
Любовта никога не отпада.
Сега остават тия три: вяра, надежда, любов,
но по-голяма от тях е любовта.
Два пъти бяло вино, моля.
Аз съм Марк Форман. – Рейчъл Самстат.
Видях ви в "Среща с пресата". – Четох статията ви за сладоледа.
Не съм съгласен с вас за стафидите "Хаген-Даш Ръм".
Какво да ви кажа? – Бяхте много остра.
Аз съм такава.
Така се говори.
Когато в списанието пак правите конкурс за храни, искам да съм съдия.
Наистина. Ще дойда от Вашингтон.
Междувременно искате ли да идем някъде за едно питие?
Трябва да предупредя, че си тръгвам.
С гадже ли сте тук? – Не, с приятел. Редактор.
Извинете.
Здравей.
Отивам с него да пийнем по нещо. – Добре.
Жена ми се казва Кимбърли. Една от първите с това име.
Моят мъж си имаше хамстери. – Аз също.
Но не и когато пораснахте.
Неговите хамстери се казваха Арнолд и Шърли.
Вечно им кълцаше салата в уреда.
Купуваше им пуловерчета от бутик за любимци в Риго Парк.
И се водеха разговори с пискливи гласове.
И двамата ли? – Той беше Арнолд.
А аз – Шърли.
Сестра ми ме караше и аз да си взема.
Действат зле на носа. – Имаш хубав нос.
Той е в комплект с лицето ми. Винаги го казвам, но не е така.
Какво се случи дотук?
Тя беше обезглавена в ужасна катастрофа.
За щастие приятелят й работеше точно по този въпрос в лабораторията.
Уви главата й в една кърпа и я занесе в колата.
Тя се събуди върху някаква табла и: "Къде съм?
Не, не ми казвай.
Претърпяла съм катастрофа и съм изгубила ръцете и краката си."
А той отвръща: "За съжаление още по-лошо."
Това е страхотно!
Значи отиваш в кухнята в 4 сутринта. – Ами да.
И излизаш с това.
Най-хубавите спагети, които някога съм ял.
Занасяш се.
Мислиш си, че е много буржоазно да готвиш за някого на първата среща.
И че го правя за всички.
Рейчъл, беше чудесно.
Когато се оженим, искам спагети веднъж седмично.
Повече няма да се женя.
Не вярвам в брака.
Аз също.
Сестра ти така ли се държи на всяка своя сватба?
Това й е за първи път. Отивам да видя.
Изведи я. – Да, сега.
Рейчъл, всички чакат.
Не знам какво да им кажа.
Не знам, Елинор. Мама и татко бяха кошмар.
Ние с Чарли бяхме кошмар. С изключение на вас двамата...
Откога сте женени с Харви? – От 12 години.
И имате чудесен брак, нали? – Нормален.
Тайната е восъчната хартия. Намазваш я с масло от двете страни.
И слагаш пилето като в обикновена тенджера.
Нарязано, нали? – Естествено. Без никаква кожа.
60% от двойките се развеждат. – Не и при вторите бракове.
40% от вторите бракове свършват с развод.
Във Вашингтон дори не правят свестни кифлички!
Аз ще ти изпращам.
Джули и Артър Сигъл. Стари приятели сме на Марк.
Надявам се, не пречим. – Не, не, влезте.
Не те познаваме, но познаваме Марк. – Двайсет години.
20 години се държи ужасно с жените. Лъже, мами...
Довежда ги у нас на обяд и изчезва. – До твоята поява.
Ти си единствената, с която се държи добре.
Майка ти щеше да го харесва. – Да, но тя беше луда.
Така е.
Добавяш четири чаши сметана.
И започваш... – Сметана и лукчета.
Дотук нищо особено. – И става за 20 минути.
Искаш да се омъжа за него, нали? – Не искам да правиш нищо.
Каква лъжа само!
Вие, терапевтите, държите единствено да се женим и да раждаме бебета.
Не разбирам защо не искаш да се омъжиш за човека, когото обичаш.
Защото не се получава! Бракът не върши работа.
Знаеш ли кое върши работа? Разводът!
Разводът е само временно решение.
Сега сме щастливи, а ако се оженим, ще съсипем всичко.
Щом човек се ожени, започвате да си лазите по нервите.
С нас няма да стане така.
Защо? – Ти вече ми лазиш по нервите.
Аз те обичам.
Трябва да ти вярвам.
Знаеш ли къде са ти обувките?
Знаеш ли?
Аз знам.
Знам всичко за теб.
И това е само началото.
Реши се, а?
Тук сме, за да отпразнуваме сватбата на Рейчъл и Марк,
които ще се врекат да са заедно цял живот.
Марк, вземаш ли тази жена за своя съпруга, за да я обичаш и почиташ
в радост и мъка, докато сте живи? – Да.
Рейчъл, вземаш ли този мъж за свой съпруг, за да го обичаш и почиташ
в радост и мъка, докато сте живи? – Да.
Аз, Марк Луис Форман, вземам теб,
Рейчъл Луиз Самстат за своя съпруга,
за да се грижа, да те обичам и почитам
от днес нататък, докато смъртта ни раздели.
С този пръстен се венчавам за теб.
Аз, Рейчъл Луиз Самстат,
вземам за съпруг теб, Марк Луис Форман...
За да се грижа, да те обичам и почитам
от днес нататък,
докато смъртта ни раздели.
С този пръстен се венчавам за теб.
След като Марк и Рейчъл се врекоха в обич и във вярност,
каквото и да им поднесе животът,
и в знак си размениха пръстени, обявявам ги за съпруг и съпруга.
Обичам те. – Обичам те.
Бялата ли? – Не.
Коя? – С табелата "Продадена".
Има нужда от малко ремонт.
Взехме я на добра цена, защото е имало нещо като пожар.
Ето заради това нещо...
... купихме къщата.
Това е оригинална камина.
Какво ще кажете? – Нужно е малко въображение...
Ще стане хубава.
Вероятно не по ваше време.
Само че няма врата към кухнята. – Задният вход.
А, да, задният вход...
Вярно, че можеш да влезеш в кухнята
през задния вход.
Това, разбрахме, е кухнята.
Но не можеш дв влезеш в къщата през кухнята!
По дяволите, как стана това?! – Марк! За Бога!
Ласло, мислехме, че ще сложите тук врата.
Тя е сладкиш. Той е сладкиш. – Къщата е сладкиш.
Унгарци ли сте? – Не, ти си унгарец.
Да. – Унгарците нямат местоимения.
Явно нямат и шибани врати!
Тя ми е много сърдита. – Той ти е много сърдит.
Защо не си му сърдите? – Само някаква си врата.
Ще доплатите, нали?
Защо просто не наемем друг предприемач?
Забрави за парите, да наемем друг. – Точно това си мислех.
В Китай ядат този боклук всеки ден. – Кой те кара да го ядеш?
На онзи тъп купон ще сервират вечеря!
Защо си толкова разстроена? – Всичко е потънало в прах. Виж!
И в порите ми има прах.
Не е смешно. – Напротив.
Веднага ти казах да не го наемаш. – Явно няма да се върне да довърши.
Не е лесно да намеря друг. Опитай ти!
Добър вечер.
Сериозно? Толкова се радвам да го чуя.
Много е скромен. – О, да, скромен съм.
Не, аз мисля, че понякога хората...
... Ми-три. – Какво е М-3? Звучи като ракета.
Опитваме се да решим каква политика да провеждаме.
Добре, добре! Аз не го отричам.
Беше много приятно, Мей. Благодаря ви.
Благодаря. – Лека нощ.
Говореха си през мен, сякаш ме няма! Дрън-дрън-дрън, данъците.
Дрън-дрън-дрън, залежите от петрол...
Ако не четеше само за мода, можеше да ти е интересно.
Ще се опитам пак да открия Ласло. – Ще се натъкнеш само на секретаря.
Ласло, Рейчъл Самстат е.
Боже мой, не е за вярване! Аз съм добре, благодаря.
Недей да му любезничиш! – Къде, по дяволите, ходиш?!
Господи!
Наистина, съжалявам.
Да, естествено, разбирам.
А аз... Дано се оправиш.
Не, недей. Само ако си в състояние.
Когато можеш. Добре.
Какво беше това, по дяволите?! – Той има рак.
Глупости! – Никой не лъже за такива неща!
Предприемачите лъжат за всичко! Какво ти каза? "Аз имам рак"?
Сигурно е искал да каже "Той има рак".
Кой? – Откъде да знам? Баща му.
Баща му е умрял.
Ще отидем у тях, ще го видим.
Ако изглежда добре, ще го убия.
Няма посочен адрес.
За какво говориш? – Това е най-новото.
Кои хора не си дават адреса? – Онези, които не искат да умрат.
Които непрекъснато са преследвани! – Защо ми се сърдиш?
Не се сърдя на теб. – Защо тогава ми крещиш?
Защото тук няма никой друг. – Мразя, когато се ядосваш.
Господи... – Извинявай, извинявай...
Не се ядосвам на теб.
Аз те обичам. Не се сърдя на теб.
Не можем да родим дете тук. Ще хване астма още в първия месец.
Е, ще се наложи да изчакаме, докато довършим къщата.
Ако така ми казваш, че до 9 месеца трябва да приключим ремонта,
наистина е странно.
Ами...
Ще имаме бебе. Така мисля.
Мисля, че ще имаме бебе.
Ще имаме бебе ли? – Да.
О, бебчо!
Благодаря.
Хайде...
Да изпеем...
... всички детски песни, които знаем.
Не знам никакви детски песни.
Да, сър.
Това е моето бебе.
Не, сър, не мисля.
Да, сър. Това е моето бебе.
О, скъпи, ти...
Само ти...
Не знам думите нататък.
Ти ли си, или не си моето бебе?
Не мога да остана. – Навън е страшен студ.
Наистина, ще си вървя.
Но страшен студ е навън.
Прекарах чудна вечер. – От чудните най-чудна...
Погледни през прозореца, навън бушува буря...
Бил!
Момчето ми ще носи мойто име!
Ще бъде високо и силно като кедър.
Ще расте с вдигната глава
и с крака на земята стъпили здраво.
Не ще посмее никой с него да се заяде!
Никой дебеланко няма да посмее!
Нека да се занимава с каквото му харесва.
Да седи и чук в ръката да държи...
Чук в ръката да държи...
Чакай малко!
Ами ако е момиче?
Ще има нужда от закрила, от закрила.
От скъпи дрехи, а аз, уви, не мога много да печеля.
Не знам как ще ги намеря.
Но ще опитам. Бога ми, аз ще опитам!
Дори да трябва да крада,
пари за нея пак ще има!
Дори да трябва да умра!
Бебе! Ще имате бебе! – Момиченце.
Без целувки в групата!
Как ще го наречете? – Момиче е.
Извинявай.
Какво върви с "Форман"? – Без фамилни имена!
Мислим за Ан. – Ан? Просто Ан?
Какво му е на името Ан? – Харесва ми!
Откъде купи пръстена? – Марк ми го подари, като забременях.
Господи!
Ти не каза ли, че няма да раждаш? – Промених решението си.
Вера е щастлива, дори когато ти не си, Даяна.
Аз съм щастлива.
Наистина! Така е!
Вероника Лейк!
Джанет Лий. – Джанет Лий е малко...
Не им обръщай внимание, Джули!
Скъпи, не си започнал още, нали? – Не, чакам теб.
Това е за коридора.
А това е за детската стая. – Чудно е!
Как се нарича тази цвят? – Пепеляв.
Мислиш ли, че ще ни омръзне? – Пепелявото ли? Никога!
Не ме бива с цветовете.
Това е, защото раснах с малка кутия боички, а не с голяма.
Ако имах голяма, щях да различавам пепеляво от бежово и екрю.
А сега познавам само тъмна охра. – Това е тема за статия.
Кажа ли нещо, ти го вземаш за статия. – Вземи го ти тогава.
Репликата е моя! Аз ще кажа "Вземи го", не ти.
Е, искаш ли я? – Да.
Ще я предложиш в някое правно списание ли?
Той не бива да прави нищо.
Как намери рукола във Вашингтон?
Здрасти, Марк. Как си? – Здравей.
Казах ли Рита Хейуърт?
Безподобната Рита. Ава Гарднър.
Ан Блайт. Винаги съм имал нещо към Ан Блайт.
Добре, предаваме се. – Сенатор Тофлър и Бети Хадълстън.
Сериозно ли? – Паркираха при "Хамбъргър Хамлет".
В Джорджтаун? – В Бетезда.
Без майтап? – Досещах се, че има нещо,
защото преди месец ме попита за колко би се продала къщата им.
Казах: "Сенаторе, аз съм журналистка, не брокер на имоти."
Марк, мисля, че става нещо! – Добре ли си?
Време е за болницата.
Сакът е в колата. – Включи агнешкото за 20 минути.
Запържи го и го остави за 20 минути.
Не спирай да дишаш, ще се справиш.
Не може ли някой да го направи вместо мен?
Справяш се добре. – Я стига!
Бебето има проблем. Вероятно с пъпната връв, но го следя.
Има проблем?
Ако се наложи, ще направим цезарово сечение.
Дръж се. – Ще умре ли бебето?
Да се захващаме. Ще правим операция.
Марк. – Да, тук съм.
Хайде, сестра.
Пристигаме.
Брой от сто назад, Рейчъл.
Тук съм, мила. – Сто...
99.
98.
Деветдесет и...
... седем.
Не ме снимай!
Това ли е нашето бебе?
Дай да го видя.
О, Господи!
Господи...
Петуния...
За тебе пея.
За тебе пея
и за малката Петуния.
Аз пея за вас.
Толкова си сладка!
С червено личице.
С уста без зъби
и с ръчички...
Тя е кисела.
На тебе пея аз за нашата любов...
Красавица!
Харесва ми нашият живот.
Просто ми харесва как върви.
Пак пържоли, ще дойде семейство Ричардсън и...
Къде са ми чорапите? – И къде са ми чорапите.
Къде са ми чорапите? – В чекмеджето ти за чорапи.
Имам четири чорапа в чекмеджето и са все различни.
Съжалявам.
Здрасти, миличка. – Ето го смешния татко.
Искам да кажа, че това е... – Добре.
Трябва да съм взела две карти.
Не съм очаквала, че ще е толкова хубаво.
Никой не ти казва.
Не те подготвя за това, което става. Ти самият също се раждаш.
Част от теб, която не си подозирал, че имаш.
Изпълваш се с толкова обич и...
Сякаш се разширяваш.
Трябва да го опишеш. – Не е нужно да се пише за всичко.
Просто включвай касетофон и се записвай от време на време.
Да, може. Вярно.
Говори Рейчъл Самстат, журналистка. Сега правя каша, аплодисменти.
Не го отлагай. Като се роди и това, няма да имаш време да прочетеш ред.
"Кеп отвори вратата на бараката и пусна навън патката Джемайма Пъдъл.
За жалост кученцата се втурнаха вътре и излапаха всичките й яйца.
Джемайма се прибра у дома, обляна в сълзи заради яйцата..."
Добро утро! – И на теб, Хуанита.
Какъв ден!
"През юни тя снесе нови яйца, но само четири от тях се излюпиха.
Патката Джемайма каза, че причината била в нейните нерви.
Че не я бивало в мътенето."
Каква приказка!
Аз...
Ще ходя на вечеря горе на Хълма, а после на пазар.
За какво? – За чорапи.
Здравейте, говори Рейчъл Самстат.
Ясно е, че съм аз, кой друг ще бъде. Касетофонът е мой.
Днес е 16 май и съм в кухнята с Ани.
Защо не кажеш нещо за близките ни, Ани?
Та! – Какво?!
Та! – Та?! Дума?!
Господи! Записах я! Съкровище!
Дали идеята на Джулия е романтична? Ще ви я опиша.
Облякла е памучната си нощница с онези неща – как се наричаха?
Апликации.
И е обула домашни чехли. – Със зайчета.
Облича нощницата и слага чехлите,
и ляга в леглото в понеделник вечер със списания и купа мюсли.
А идеята на Артър за романтика е Венеция, гондули...
Гондоли.
Обичам памучната си нощница.
О, толкова съм щастлива! – Западна Вирджиния била красива.
Трябва да идваме тук всяко лято. – Определено.
Марк ходи в града на зъболекар.
Заема се и с търсене на идеалния чифт чорапи.
Връща се, пита какво сме правили. Казвам: "Днес намерихме жаба."
Ето ви една загадка. В Америка има 200 милиона души.
Половината са мъже.
Те губят по четири чорапа на година. Аз самият губя десет.
Това прави 400 милиона изгубени чорапи.
Изгубени завинаги. Къде са те? Повече никой не ги вижда.
Ще си помислите, че човек попада на тях от време на време.
Те са на небето.
Като умреш, дават ти голяма кутия с твоите изчезнали чорапи и шалове
и ти ги подбираш цяла вечност.
Защо на пътя е сама едната обувка? Къде е другата?
Защо студената вода в банята е по-студена от тази в кухнята?
Марк! За Бога!
Какво? – Още не е обяд, а ти откъсна кълката!
Да не смяташ да го снимаш? – Ти дори не обичаш такова месо.
Е, няма да обядвам. Просто го включи в моята порция.
Тук не е домът на майка ти, където вършиш подобни неща.
Щом не е домът на майка ми, защо ми говориш сякаш съм ти дете?
Хайде, народе!
"Белини"!
Достатъчно.
Също като във Венеция. – Благодаря.
Тост?
За брака!
За приятелството!
Готови ли са всички? Артър, казвай ти първи.
Евреин. – Евреин ли е на първо място?
Джули, гледай да се владееш! Списъкът си е мой.
Евреин. Женен. – Благодаря.
Адвокат. Баща. Гладен.
Слава Богу.
Добре, сега съм аз.
Безработна.
Майка. Добродушна. Шикса. Сестра.
Ами омъжена? – Това е "Шикса".
Списъкът си е неин.
Югославянин. Капиталист. Мургав. Висок. 95 килограма.
Димитри, това не ти е шофьорска книжка. А какъв си!
Жертва на жените. – Това е лъжа!
Добре. Телевизионна журналистка. Блондинка. Живее с Димитри.
Правилно. – Засега.
Приятелка. От Тексас!
Бременна! – Не!
Съпруга. Майка. Писателка. Щастлива.
Телма! – Бети, здравей!
Не, не ставай!
Видяхме се в Шведското посолство. – Да, струва ми се.
Приятна вечеря.
Телма Райс има връзка. – Не!
С кого? – Не знам.
Казваш го, а не знаеш! – С един.
Трябва да е по-висок от нея. На практика да е над всички!
Може да е някой от "Уошингтън Булетс".
Откъде знаеш?
Каза, че ако пратят Джонатан в Бангладеш, ще купи апартамент тук.
Явно има връзка!
Сенатор Кембъл спомена за апартамент. – Сенаторите само това говорят.
Кой друг може да бъде? – Не знам как стават нещата тук.
Тук никой не флиртува!
Джонатан не го пращат в Бангладеш. – Защо?
Защото не ни е все едно за Бангладеш.
Марк, твой ред е.
Журналист.
Влюбен. Женен. Баща.
Толкова. – В началото за малко не се задави.
Здравейте! – Благодаря.
Добре дошли.
Телма Райс си депилира краката. За първи път.
Да казвам ли още?
Той е влюбен в друга. Не мърдай!
Дойде снощи и ми го изтърси. Бил влюбен, но иска да сме приятели.
Снощи ли? – Казах му, че не искам.
А той: "Защо?" "Защото си свиня, затова!"
Не ме дръж много, защото... – Ако не се харесаш, ще я свалим.
А после ми каза: "Значи вече няма да ме подстригваш?"
Влюбва се в друга, докато е с мен, и си мисли, че ще го подстригвам.
Как не го предвидих! Непрекъснато се издаваше.
Ходи и изпълнява разни поръчки,
и то по-бавно от всеки малоумник.
Миналата седмица ми звъни в 10 вечерта и казва:
"Обаждам се за лека нощ. Ще си лягам. Изключвам телефона.
Просто да не се чудиш, ако ми звъниш и не вдигна."
И знаеш ли какво му рекох? "Лека нощ, скъпи."
Всеки ще загрее, а аз: "Лека нощ, скъпи, приятни сънища."
Сериозно? Каза му "Приятни сънища"? – Да.
Ти знаеше ли? – Не, разбира се, Мери Бет.
Ние сме единствените в Америка, които не сме знаели!
Приятелите му са знаели, майка му е знаела...
Мери Бет? – Прекалих ли?
Тръгвам. Сетих се, че съм забравила нещо.
Кога ще се върнеш? – Трябва да проверя нещо и ще дойда.
Колко време ще ти отнеме? – Не знам.
Трябва да прегледам едни неща, преди Марк да се е прибрал.
Той скоро дойде. Каза отивал купи чорапи.
Здрасти! Знам, закъснях. Ще се приготвя за 10 минути.
Я кой бил тук!
За мен ли? Не мога да го нося, ще облека нещо друго.
Душ ли вземаш, скъпа?
Ще закъснеем.
Знам за теб и Телма Райс.
Всичко е тук. – По дяволите!
Дори не си си направил труда да скриеш доказателствата.
Хотели! Мотели!
Поне да беше плащал в брой!
Давал си пари за какво ли не! Ето, цветя си купувал за нея!
А на мен носеше повехнали цинии! Как можа да го направиш?!
Ако съм такава кучка, кажи ми! Но не прави това!
Ние имаме дете, Марк! И друго, което е на път.
Никак ли не мислиш за тях? – Мисля, разбира се.
Обичаш ли я?
Не мога да го направя.
Не мога да го направя в момента.
Моля те, не позволявай да се случи това.
Не може ли да станем каквито бяхме?! Обещавам, ще стана каквато бях.
Няма смисъл да...
Тате?
Тате?
Къде е?
Къде е баща ми? Знаеш ли? – Аз само чистя, мила.
Дела, ти някога да си... Искам да кажа би ли...
Имам много работа през тези дни и си мислех дали ти...
Аз трябва...
Мъжът ми, онзи, за когото се омъжих, напуснах го.
Той се среща с една много висока.
Познавам я. Не много добре, но като го попитах, той каза "да".
Не точно "да", но това имаше предвид. – Ще гледам малката.
Благодаря ти.
Махни на мама. Довиждане.
Ако се обади мъжът ми, кажи, че ме няма.
Чао, чао!
Рейчъл?
Здрасти! – Джудит!
Как си? Какво правиш в града? Нали скоро ще раждаш?
Джудит...
Майка ми умря.
О, Рейчъл. Добре ли си?
Да. – Нали тя умря преди година-две?
Да, почти, но не съвсем.
Рейчъл, преживяла съм го.
Сега може да не го осъзнаеш –
това, че майка ти е умряла, не че е хубаво,
но в някакъв смисъл те освобождава.
Не е най-лошото, което може да се случи.
Знам, Джудит.
Свободен ли сте?
И го напуснах. – Не! Просто така?!
Щом ти сервира подобни нещо, как да останеш?
Точно така. Не знам, някои остават.
Няма ли да му дадеш малко време? – Тук съм, защото приключих с него.
И искам да се върна на работа. Точка. Връщам се.
Ще живея тук и ми трябва работа. – Когато поискаш, знаеш го.
Ти се омъжваше, та не вървеше да кажа:
"Ако не се получи, можеш да се върнеш."
Благодаря, Ричард. – За нищо.
Ти всъщност не го харесваше, нали?
А, не, няма да се хвана!
Защото ти ще се върнеш при него. – Никога няма да се върна!
Искаш ли да вечеряме заедно? – Не мога. Ако Марк...
Сигурна съм, че ще се появи, за да приключим с раздялата.
Но ако не дойде, може би... – Ще дойде, сега е трудно за него.
Той въобще не може да го приеме.
Трябва да уредя всичко веднъж завинаги.
Колко стана часът? Боже мой, закъснях! Трябва да вървя.
Здрасти, Дела. Рейчъл е. Звъня ли някой? Мъжът ми?
Ако се обади, кажи му, че съм...
Не, не му казвай това. Просто му кажи, че скоро се връщам.
Какво? Да, дай ми я.
Здрасти, миличко. Мама е.
Да, прибирам се след 15 минути.
Нека Дела ти покаже колко е това на часовника.
Мамо трябва да затворя, иначе няма да се прибера навреме.
Ани, затвори, скъпа.
Затвори телефона, за да може да се обади татко. Ани?
Ани?
Извинете.
Такси!
Здравейте! – Здравей.
Никой не е звънял.
Здрасти!
Кажи на мама за банана.
Погледни! Чудесни са!
Вземи! И много благодаря!
Прекрасни са! Да видим кой ги...
Дано, дано, дано!
"Скъпа Рейчъл, съболезнования за майка ти.
Просто знай, че аз мислено съм с теб. С обич, Джудит."
По дяволите! Сега трябва да й се обадя.
Добър вечер. В миналото предаване Рейчъл откри,
че съпругът й Марк е влюбен в друга жена –
високата, скандална Телма,
и го напусна.
Взе малката им дъщеря
и отиде в апартамента на баща си в Ню Йорк.
Там, бременна, безпарична и сама
тя чакаше с надежда.
Часовете минаваха, а никой не се обаждаше.
Накрая, осъзнавайки, че щом не се е обадил първия ден,
сигурно няма да се обади или пък ще се обади след ден-два.
Рейчъл затвори уморено очи
и заспа, хлипайки.
Рейч? – Марк?
Кой? Не.
О, татко!
Къде беше? – В Атлантик Сити с една дама.
Играх с нейни пари и загубих.
Ти какво правиш тук?
Марк е влюбен в Телма Райс.
Телма Райс. Познавам ли я? – Не.
Не, недей.
Когато Джоуи Лазаръс се влюби в Зизи Живей,
отиде при жена си и рече: "Натали, аз съм влюбен в Зизи Живей.
Държа на теб, имаме шест деца, дано не ми пречиш да ги виждам,
защото това е по-силно от мен."
А жена му каза: "Джоуи, радвам се за теб
и за любовта ти към Зизи Живей.
Дано си щастлив с нея, аз си отивам.
Няма да ти преча за децата.
Аз ги гледах 14 години, гледайте ги сега ти и Зизи."
Какво намекваш? Да дам децата на Марк ли?
Поне едното. След няколко месеца дай му и другото.
Ти луд ли си? Те са си мои деца! – Само предлагам.
Знам. Толкова съм...
Не мога да го направя. Е, ако имах шест деца...
Мъже, мразя ги! Винаги съм ги мразел!
Ето защо се движа само с жени. Защото мъжете вършат гадости.
Татко...
Хайде, хайде.
Ти си чудесен човек, а той е боклук. Знаеш, че ще направя всичко за теб.
Знам. – Имам една новина.
Джийн Кели ми се обади за новия ми проект.
Това е чудесно!
Каза, че не е режисирал от години, но ще се заеме.
Колко вълнуващо!
Животът на Баланчин, шегуваш ли се?
Кели не е луд да откаже такова нещо. Ролята ми е страхотна.
А може ти да си сценаристката.
Мъчно ми е за мама. – И на мен.
Не я биваше много в такива моменти. – И мен много не ме бива.
Какво да правя? – Нищо не можеш да направиш.
Ако искаш моногамия, омъжи се за лебед.
Сега, мила, трябва да поспиш.
Аз отивам при дамата, чиито пари пропилях.
Сигурен ли си, че тя още държи на теб?
Нали съм на сергията за продан.
Тате!
Браво, браво.
Дела!
Отивам на нещо като лекарски преглед. – Дано да е при психотерапевт.
Ще се върна между 3 и 3,30. Разбра ли?
Добре.
Довиждане, миличко.
Извинявайте.
Моля ви, седнете! – Благодаря.
Трябва да ми помогнете да реша дали да отида в клуб "Мед".
Даяна, и аз трябва да говоря. – Първо аз.
Въпросът на Рейчъл е много сериозен. – И моят е сериозен!
Никой не смята, че моите проблеми са...
Казвай.
Марк е...
Марк е влюбен в друга!
Защо всичко се случва все с Рейчъл? А с мен – нищо!
Млъквай, Даяна!
Кой донесе кълцания дроб? – Аз.
Ти ли го приготви? – Купих го. Доволен ли си?
Щях да го похваля, но ти ме отказа.
Все нещо не ти е достатъчно, нали? – Кога последно си купувал храна?
Всичко на масата.
Пари, бижута, каквото имате.
Ако скриете нещо, ще убия дамата!
Мразя този филм. – Сидни, не е време за приказки.
Хайде, всичко в тази торба!
Твой ред е, мадам. Пръстена!
Свали пръстена, Рейч.
Хайде!
Пръстът ми е подут, защото съм бременна.
Дърпам го! – Чакай, това помага всеки път.
Така, давай! Хайде!
Дайте ми торбата!
Добре, всички долу! С лице към пода! По корем.
Не ме застрелвай, не мога да легна по корем.
Колкото можеш. И никой да не мърда пет минути.
Съжалявам за пръстена, госпожо. – Няма нищо, не се притеснявай.
Благодаря, г-н Браунел.
Г-ца Самстат?
Не си виновна за обира. – Не, аз съм виновна.
Знам.
Аз съм инспектор Обрайън. – Здравейте.
Искам да се върнеш.
Това ново сако ли е?
Мястото ти е у дома.
Обичам те.
Няма да се върна, ако ще се виждаш с нея.
Повече няма да се виждам с нея.
Никога. Дори и случайно.
Казах ти, че няма да се виждам с нея, и няма да се виждам.
Знам, че ти е трудно. Но и на мен не ми е лесно.
Добре.
Ще си дойда у дома.
Хубаво.
Сега можеш да си сложиш пак пръстена.
За Бога, сложи си пак пръстена! – Аз го дадох.
Какво?! – Дадох го.
Дала си пръстена си? – Не доброволно.
Взе ли ти го някой? – Да.
Да отгатна ли кой беше?
Групата ни беше ограбена.
От непознат или от някой от групата? – От непознат.
И не беше забавно! Той опря пистолет в главата ми!
Може да напиша материал.
Случи се с мен! Обирът е мой!
Беше наистина ужасно! Изви ми ръката.
Покажи на татко.
О, я млъкни!
Ако тръгнем сега, ще хванем влака в седем.
Не мисля, че изневярата... – Твърдиш, че не е причина за развод?
Казвам, че в повечето страни не е причина за развод.
Свърши ли доброто старо време.
Как разбирате дали ви мами съпругът?
Може би листче в портфейла му...
Мразех се, задето те подозирам без доказателство!
Но благодаря. Благодаря, че ми даде доказателство!
Сама, в още недовършената къща във Вашингтон,
Рейчъл е пуснала телевизора,
и както превключва каналите,
всичко, което вижда, й прилича на ехо от нейната дилема.
Държиш ли се добре? – Да.
Хуанита, моля те! Говоря по телефона.
Да, пекох хляб, закачих завесите и...
Изглеждат добре.
Ако си пияна и единият ти крак е по-къс, ще ти се сторят равни.
Какво друго?
Сготвих пиле с лимон и Марк каза:
"Много е вкусно."
Направих макарони с миден сос.
Марк каза: "По-вкусно нещо не съм ял."
Правих пържоли с горчица и сметана. И Марк каза:
"Само така искам да приготвяш пържолите."
Много съм добричка.
Гордея се с теб. – Благодаря.
Мразя това. – Знам, мила.
Иска ми се да беше умрял. – Знам.
Когато Артър въртеше любов,
винаги, като се качваше на самолет, си представях как се разбива...
Погребението и какво обличам за погребението.
Как флиртувам там. И кога ще започна да излизам с мъже.
Знам.
Влизаме в склада – огромен склад, колкото футболно игрище.
Със стотици нови кафяви кашони
и огромни дървени касети, грижливо заковани.
И насред всичко това –
огромна купчина от талаш и изпочупен порцелан.
Единствената цяла чиния. – Скарахме се кой да я купи.
Ние победихме. – Ти обеща да ни я даваш понякога.
Вземи я за тази вечер. Настоявам!
Много забавно беше, нали?
Благодаря, Хуанита. – Аз благодари. Лека нощ.
Ние нас виждаме понеделник. – Приятна почивка.
Да ти приготвя ли нещо?
Не.
Да, наистина беше забавно, Рейчъл.
Спомних си колко се забавлявахме. Колко можем да се забавляваме.
Скъпи, толкова те обичам!
Сигурно ти е много трудно.
Знам колко ужасна, студена, самовглъбена и заета ти се струвам,
но моля те, прости ми! Можеш ли да ми простиш, а?!
Чуй ме! Чуй!
Трябва ти малко време.
Имай търпение.
Това не е температура, да я мериш на всеки пет минути.
Само така ще се справим.
Само така ще го преодолеем.
Ей, Петуния, стига!
Здравейте. – Здравейте, как сте?
Направете ми половинка кайма.
Рейчъл, тъкмо щях да ти се обаждам. – С телешко и с малко свинско.
Здравей, сладкишче. Разбрах с кого има връзка Телма.
И половин кило от наденицата, моля.
С кого? – Няма да ти хареса.
Кой е? – Артър.
Артър Сигъл? – Видели ги на чашка в "Хилтън".
Никой не отива в "Хилтън", освен ако не крие нещо.
Артър няма връзка с Телма Рвйс.
Откъде знаеш? – Просто знам.
Кажи ми. – Но обещай да не казваш.
Обещавам.
Видях Телма при гинеколога. Има ужасна инфекция.
Не искаш да чуеш повече, нали? – Какво? Господи!
Тя ме закле да не казвам на никого.
Не беше нужно, защото беше толкова ужасно, че не бих могла.
Казвам ти го, за да знаеш, че не е вярно това за нея и Артър.
Тогава защо е била в бара с него? – Може би за правен съвет.
А и защото е получила инфекцията в някакъв виетнамски ресторант.
Не онзи на улица "К"? – Във Вирджиния, и смята да ги съди.
От тоалетната чиния ли е, или е от храната?
От тоалетната чиния, струва ми се. Може и от пролетните ролца да е.
Господи! Горката Телма!
Много ми е жал за нея. – Недей много да я жалиш, лечимо е.
Трябва да направя купон за нея.
Да обядваме в сряда с нея, за да го планираме.
В сряда ще бъда в Ню Йорк в списанието.
Добре. Ще обядвам с Телма и ще го планираме.
Телма ще се разсее от инфекцията. Ти мисли за менюто.
Ще се разсееш от бременността. – Не съм вторачена в нея!
Мисли за менюто. – Добре.
Благодаря. Приятен ден. – О, ще бъде приятен!
Това беше. Кога ще го имаме? – В понеделник.
Защо не одобряваш стафидите? – Оризовият пудинг е нещо лично.
Как ще се справяш от Вашингтон?
Не трябва да съм тук всеки ден, за да проведа конкурс за пудинг.
Добре съм! Наистина! – Изглеждаш ужасно.
От напредналата бременност е. – Не, не е.
Може ли да го пипна?
Да.
Като топка за баскет, нали?
Усети ли това? – Леле! А ти как го чувстваш?
Сякаш съм барабан и ме удрят отвътре.
Не боли или нещо...
Билета, моля.
Благодаря.
Драга г-жо Самстат, пращам ви това във Вашингтон,
защото разбрах, че отново живеете там.
Заловихме нарушителя и той си призна и не е нужно да се явявате в съда.
С най-добри чувства. Андрю Обрайън.
Диамантът е разхлабен.
Вчера идва Телма. Тя е бясна, както и аз.
Бети й казала, че ти си й казала, че има херпес.
Никога не съм казвала херпес.
Ела тук, мишленце.
Все нещо си й казала.
Казах, че има инфекция.
Мама ти донесе близалка. Оранжева близалка.
Съжалявам, наистина.
Но Телма е побесняла.
Телма е бясна на мен? Това вече е...
Предай й, че ако пак дойде тук, ще кажа на Бети, че има гонорея!
Глупости! – Ще го пусна в клюкарска рубрика!
"Коя висока вашингтонска домакиня има социално заболяване?"
Г-жо Форман, обядът на Ани е готов.
Искам сега мляко.
Искаш сега мляко? – Да.
Да играем на паяче.
Паячето малко
в улука се катери...
Рукна силен дъжд и мигом го отнесе.
Какво е това? – Очилата на мама.
Благодаря, бухтичке.
Да вървим на обяд.
Горещо ли е? – Не, не е.
Г-жо Форман, аз съжалява за вас!
Тя дойде вчера.
Аз познава тази госпожа. Тя не добре. – Знам.
Аз знам! Аз работи при нея преди 10 години.
Какво й е на нея? – Тя много мръсна.
Хуанита, моля те, помоли Марк да слезе за минутка.
Важно е. – Да, госпожо.
Харесва ли ти?
Да?
Котка. – Да.
Котка.
Какво има пък сега?
Изтекоха ми водите.
Д-р Епъл ни чака на втория етаж.
Не мърдай сега.
Усещаш ли това, Рейчъл?
Не.
Правя срез.
Разкажи ми за раждането на Ани.
Почни от момента, когато докторът казва, че има проблем.
Докторът ме дръпна настрана и каза, че нещо не е наред.
Тоновете се губели.
Може би пъпната връв била омотана около врата й.
После дойдохме при теб
и той ти каза, че бебето има проблем.
Ти попита: "Ще умре ли?"
А той рече: "Ще направим цезарово сечение."
И те закарахме в родилната зала.
Ти беше много смела. Аз умирах от страх.
После излязох в чакалнята и...
Срещу мен седеше един човек и ядеше пица с колбас.
След няколко минути докторът дойде и ме заведе в родилната зала.
Там видях Ани. Тя издаваше смешни звуци.
Като малко птиче.
Сложиха я в ръцете ми.
Ти се събуди и рече: "Това ли е нашето бебе?"
Това беше голям ден.
Бебето е добре.
Здрасти! О, още цветя!
А ако видиш и картичките...
Направих ти оризов пудинг с много стафиди.
Обичам оризов пудинг! – Знам.
Здравейте!
Хуанита! Благодаря, че дойде.
Донесох малко паеля.
Още ориз.
Г-жо Форман, бебето е прекрасно! – Знам.
Видя ли бебето? – Да, красавица. Същинска Рейчъл.
Така ли мислиш? Аз не намирам.
Какво е това?
Оризов пудинг. Тя обича оризов пудинг.
Знам.
Още ли сте в добри отношения? – Да! Така е.
Аз не питам "Как си, как сме?" – "Още ли я обичаш?"
"Още ли ме обичаш"? – "Приключи ли?"
"Какво й подари за рождения ден?"
Телма ли имаше рожден ден? – Да.
Честит рожден ден.
Ще дойдеш ли у Бети? – Да, ти какво ще занесеш?
Зелева салата. А ти? – Лимонов пай.
Сложи ги в торбата.
Трябва да постегна розетката. Ще стане за минути, ако изчакате.
Чудесно.
Ето бонбон.
Вие обичате този пръстен. – Да.
Хареса ли ви огърлицата?
Огърлицата ли?
Сигурно мисля за друга клиентка. – Не, не е така!
Марк е купил подарък, когато бях в болницата.
Не трябваше да го прави. – Не биваше да казвам.
Няма нищо, поне ще знам за какво да се готвя.
Много е лошо да получиш огърлица и да не си в подходящо настроение.
Кога не сте в настроение за огърлица? – Имало е и такива моменти.
Наистина ли? Готово.
Колко дължа? – Нищо.
Колко бихте дали за пръстена? – Вие не го продавате.
Всъщност продавам го. Искате ли да го купите?
Винаги съм казвал, че ще го купя. – Аз харесвам пръстена, Лио,
но вече не подхожда на живота ми.
Ако имаш пръстен, който не може да се носи в метрото,
значи трябва да вземеш такси, и то непрекъснато.
И докато се обърнеш, станали сме по-бедни, отколкото сме сега.
Марк е романтик. Сигурно е дал и последния си цент за огърлицата.
За първата вноска.
За първата вноска.
Огърлицата е хубава. – Колко давате за пръстена?
Тя ми даде списък с 50 приятели. Не планирах такова нещо.
Даваш вечеря в чест на Телма? – В събота. Всички сте поканени.
Всички ли? – Вие сте най-добрите ми приятели.
Знаете какво става с Телма. Болест, юридически проблеми,
слухове, че бракът й се разпада. Трябва да се помага.
Разчуе ли се, че бракът ти се клати, ще те обявят и за прокажен.
Кой няма да си яде зеленото? – Ето, вземи.
А сега – Дейвид и Хариет Кайзър!
Въобще не ги познавам! – Те са разделени.
Видях ги заедно. – Защо хората правят така?
Кажеш, че са се разделили – видели са ги заедно.
Кажеш, че някой е умрял, отвръщат, че са го видели жив!
Мразя Хариет Кайзър!
Не е лоша. – Тя нищо не каза.
Познавам ли я? – Мисля, че е лесбийка.
Димитри! Как така? Защо не си ми казал?
Казах ти, а ти отвърна: "Не ставай смешен."
Защо си бясна на Димитри? – Защото тя е лесбийка!
Хвана се! Видяхте ли?!
Тя го напусна заради секретарката му.
Остана и без жена, и без секретарка!
Нищо не разбирам. И все мисля за това.
Как е възможно да си с някого толкова дълго,
да го обичаш толкова, че да се ожените, и да не разбереш?
Той сигурно е разбрал. – Но твърди, че не е знаел.
Как може да не е разбрал толкова време?
Може отначало да не е било така. – Не сменяш резбата ей тъй изведнъж.
Напротив! То е като алергията към ягодите.
Ядеш ягоди цял живот, но един ден – бам, и се изприщваш!
Хората не се променят толкова много. Не ми казвай обратното, Рейчъл.
Не ми пробутвай нюйоркски психоглупости.
Хората не се променят! Което ме връща на моя въпрос.
Как е възможно да живееш с някого и да не знаеш нещо толкова важно?
Възможно е.
Възможно е да...
да обичаш някого толкова много или да си мислиш,
че искаш да го обичаш толкова много, че просто да не виждаш нищо.
Решаваш да го обичаш, решаваш да му вярваш
и сте женени и си във всекидневието на брака и тогава...
Забелязваш, че нещата не са като преди, но това...
Това е далечен звън.
Оказва се, че всичко е сбъркано, не си го знаела през цялото време,
но просто си била...
Била си друг човек.
Значи си живяла като в сън. – Да.
Но после сънят изчезва.
Разпада се на милион парченца.
И трябва или да приемеш това, което е непоносимо,
или да зарежеш всичко и да сънуваш нов сън.
Дай ми ключовете от колата.
Впрочем, няма да дойда на партито за Телма.
Паячето малко
в улука се катери...
Рукна силен дъжд и мигом се отнесе...
Искаш ли пак? – Да.
Музика КАРЛИ САЙМЪН
Оператор НЕСТОР АЛМЕНДРОС
Сценарий НОРА ЕФРОН
Режисьор МАЙК НИКЪЛС
Превод Людмила Верих
Редактор Анета Данчева-Манолова
Субтитри от ТВ, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©