Abigail (2024) Свали субтитрите
Как е температурата отзад? Студено ли е или прекалено топло?
Температурата е добра, просто карай.
Камерите са изключени.
Ще се видим от другата страна.
Да, сър.
На прицел съм.
Казваха ли ти на кого е къщата?
На мен също.
МАЛКАТА ТАНЦЬОРКА Е НА ПЪТ
Да действаме.
Как изглеждам?
Имаш ли си гадже?
С богата рок звезда…
Предната врата е отворена.
Влязохме.
Малката танцьорка пристига.
Никой не ни каза, че е дете.
- Така ли? Много важно.
В играта ли си?
Така си и знаех. Заемете позиция. Ти си там.
Здрасти.
Мина добре.
Да.
Забавлявах се.
Да, така мисля.
Не, не още.
Да.
Да, всичко е наред.
Добре. Чао.
Някой да ми помогне!
Спокойно, малка кучко!
Не мога да дишам!
Някой идва.
Може да е баща й.
- Това не беше предвидено.
След десет секунди влиза.
- Да стрелям ли?
Не! Измъкваме се.
Късмет.
Абигейл?
Абигейл!
Излизаме през задната врата.
- Разбрано.
Мисля, че се измъкнахме.
Отворете портата, задници.
Добре, хлапаци. Още не сме се измъкнали.
Трябва да излезем от града.
Тя добре ли е?
Да.
Да й завържем очите.
Боже!
Дай да погледна.
Няма да умреш.
Благодаря ти.
Ако пак се издъниш, може да се наложи да докладвам.
Разбрах.
Има камери на това кръстовище.
Завий наляво по алея преди светофара.
Чу ли ме?
- Да.
И така става.
- Нали?
Как се казваш?
Без имена. Знаеш проклетите правила.
Оттук до дестинацията е чисто.
Може да се хванете за нещо.
Предстои да стане горещо.
Да, скъпа!
Направихме го!
Успяхме!
Здравейте.
Какво става, шефе?
Успяхте да се справите.
На кого е тази къща?
Това място е много приятно.
Харесва ли ти?
- Да, виж колко готини неща има.
Намерете стая и настанете момичето.
Дръжте я под око.
Ще се срещнем тук след пет минути.
За тези от вас, които не ме познават, казвам Ламбърт.
Всички бяхте горещо препоръчани и тези препоръки се оправдават.
Приятни сънища.
Знаете правилата. Без истински имена, без предистории
и сведете задявките до минимум.
Работата е 24-часова
и трудната част свърши.
Сега сте само детегледачи.
Единственият, който ще вижда момичето, е тя.
Само тя ще говори с нея.
Останалите се настанете удобно.
Въпроси?
- Да. Чие е това момиче?
Не е нужно да знаете името й.
- Не ми пука за името й.
Кой е баща й?
- Какво значение има?
Много богат човек, който ще обеднее с 50 милиона долара.
Чуйте, тук сте в безопасност. За да съм напълно сигурен,
че няма да ви проследят, ще взема телефоните ви.
Никой не ме следи.
- Да не рискуваме. Предайте му ги.
В торбата.
- Това са глупости, човече.
Секунда, само да изпратя съобщението.
Благодаря. Просто… Добре.
Благодаря.
Дръжте вратите заключени и момичето изолирано.
Мога ли да направя нещо друго за вас, преди да си тръгна?
Защо не можем да използваме имената си?
Защо, ако спипат някой, да не спипат и останалите.
Да, глупако.
- Ти попита същото във вана.
Искате имена? Няма проблем.
Франк. Дийн.
Сами. Питър. Джоуи и…
Подкара "Бандата на Оушън".
А ти си Дон Рикълс. Доволен ли си?
Не точно.
- Кой е Дон Рикълс, човече?
Стаите ви са затоплени и има чисти чаршафи.
Кухнята е заредена, както и барът.
Ще се видим след 24 часа, мои прекрасни плъхове.
Плъхове?
Защо ни нарече плъхове?
Хора, това място е яко, нали?
Не, не е.
Ела пийни с нас, Джоуи.
- Трябва да видя детето след малко.
Може би след това.
- Няма кой да ни спре партито.
Кой според вас е бащата на момичето?
Някой технологичен гений - милиардер.
- Не.
Вероятно се занимава с имоти.
- Не, не можеш да имаш подобна къща,
без да се занимаваш с някакви шитни. Оръжия, наркотици,
трафик на хора. Какво ще кажеш ти, Джоуи?
Кой мислиш, че е?
- Бащата на Америка.
Том Ханкс.
Дай да опитам от бонбонките.
- Намери си свои.
Дано се задавиш.
Израснала си сред много братя и сестри, а?
Хората са ми ясни от пръв поглед.
- Наистина ли?
Ти си бавачка или детегледачка, която се грижи за детето.
Този там е човек на човека, който ни настани в тази къщата.
Наблюдение, частна охрана.
Този отзад е експерт по експлозивите,
а тийнейджърът е хакер - беглец,
издирван от федералните.
Еха.
Ти си най-непроницателният човек, когото съм срещала.
Как пък го разбра?
- Нищо вярно не каза.
За никого.
Сигурен съм, че тя е избягала от дома си.
Давам ти 100 долара, ако кажеш едно вярно нещо за мен.
Пас съм.
Казах ви, че не знае нищо.
Бил си ченге.
- Няма начин.
Да не те е арестувал?
- Не.
Тялото му го издаде. Походката, обувките.
Да не говорим за пистолета му "Глок", раменния му кобур
и многото полицейски знаци, които използва в къщата.
Не е улично ченге.
Не. Твърде умен е.
Командва парада.
Казвам, че е детектив.
Убийства или престъпления.
Опитва се да го прикрие, но си личи, че е от Куинс.
Вероятно е тук от няколко години.
А за мен какво ще кажеш?
А? Ето.
Малко ми е неудобно да ги взема,
защото на практика над главата ти с неонови букви е изписано "мускули".
От Квебек си, нали? Бил ли си тормозен в училище,
вероятно и от баща си.
Щом си пораснал си им отмъстил.
Превърнал си го в кариера.
Какво ще ми кажеш за толкова?
- Еха. Наистина ли? 20 долара?
Стисната си, като се има предвид, че си богато семейство.
Вярно е.
- За теб всичко забавление.
Не си цапаш ръцете.
Използваш клавиатура вместо пистолет и си въобразяваш, че си добра.
Късмет, когато илюзията изчезне.
Много добре.
Нямам пари в себе си.
Ще кажа само "Винаги верен!"
и още, че се измъкваш лесно.
Почакай, ами за мен.
- По-добре да не си отварям устата.
Защо? Забавляваме се.
- Ти не си професионалист.
Аз съм най-добрият шофьор в града.
Не казах, че не си добър, казах, че си непрофесионалист.
Изгърмели са ти бушоните.
Вероятно си социопат.
А ти си наркоманка.
Полицаят разпознава наркомана. Не сподели бонбонките си.
С дълги ръкави си.
Защо не искаш да пиеш с нас?
На рехабилитация ли си?
Да се притесняваме ли за теб?
- Не.
Никога не се ебавай с мен.
Ясно?
Отивам да проверя момичето.
Знаех си. Наркоманите никога не споделят бонбонките си.
Какво се случва?
Как се чувстваш?
Къде съм? Коя си ти?
Не мога да ти кажа.
- Искам да си ходя вкъщи.
Аз също, но сега не можем. Надявам скоро да се приберем.
Можеш ли да свалиш превръзката? Много е тясна.
Белезниците причиняват ли ти болка?
Ръцете ме болят.
Седни.
Благодаря.
Така по-добре ли е?
Какво става?
Ще те държим тук, докато баща ти ни даде малко пари.
Знаеш ли кой е баща ми?
- Не.
Не искаме да знаем, така че не ми казвай. Мога…
Гладна ли си? Мога да ти донеса нещо да хапнеш.
Ще ме нараниш ли?
- Не.
Ако се държиш добре и правиш каквото ти казваме,
и ако баща ти ни даде парите, всичко ще бъде наред.
Имам грижата да си в безопасност
и да се чувстваш добре.
Ще ми обещаеш ли, че никой няма да ме нарани?
Заклевам ти се.
Обещавам ти, че няма да позволя на никого да те нарани.
Как се казваш?
Можеш да ме наричаш Джоуи.
Имаш ли деца?
Имам момченце на твоята възраст.
Как се казва? Аз съм Абигейл.
Не мога да ти кажа името му.
Мога ли да измисля име?
- Предпочитам да не го правиш.
Ще го нарека Джъстин.
Какъв е Джъстин?
Той е…
просто… нормално дете.
Какво харесва?
Обикновените детски неща.
Чужди са ми детските неща.
Баща ми,
мислил си е, че иска дете, но…
… после просто загуби интерес.
Направили сте грешка.
На него не му пука за мен.
Сега ще те оставя.
Ще се върна скоро.
- Не ме оставяй за дълго сама.
Добре.
Джоуи?
- Да?
Съжалявам за това, което ще ти се случи.
Да, копеле! На екс!
Наистина не искам.
Боже мой.
- Харесвам татуировките ти.
Означават ли нещо или…
Без задявки, здравеняко.
- Знам, харесвам малкият ти демон.
Как е детето?
- Тя е добре.
Не искам да знам кой е бащата на момичето,
ти знаеш ли кой е?
- Не, защо?
Намекна ми, че баща й може да е особено жесток човек.
Намекна ти, казваш?
Какво друго да ти каже? Тя е уплашена. Иска да те стресне.
Не мисля така. Пак те питам,
знаеш ли кой е баща й?
- Боже,
ти наистина ще ми лазиш по нервите, нали?
Във всеки екип има по един такъв.
Няма, сър. Не се плаша лесно, просто съм наблюдателна.
Търсиш си повод да изпиеш бутилката, нали?
Не знам защо го каза.
- Това не е добре.
Харесвам те, но си страшен.
- Наистина ли?
Страшен? Защо да съм страшен?
Забавен си.
Гледай настрани! Не ме зяпай! Видя ли лицето ми?
Видя ли проклето ми лице? А? Лъжеш ли ме?
Не.
- Лъжеш ли ме?
Не лъжа!
- Какъв цвят са очите ми?
Какъв цвят са очите ми?! Казвай, дете!
- Не видях лицето ти!
Добре! Кой е баща ти, по дяволите?
Джоуи каза, че не искате да знаете.
Майната й на Джоуи! Аз искам да знам! Кой е баща ти?
Съжалявам.
Кой е баща ти?
- Баща ми е…
Кристоф Лазаар.
Какво каза?
Ей, какво става, дилърче?
- Напускам.
Какво?
- Чу ме. Разделете си моя дял,
както искате. Излизам от играта.
Какво стана? Не можеш да си тръгнеш, без да ни кажеш какво става.
Какво става ли? Прецакани сме, това става.
Това момиченце е дъщерята на Кристоф Лазаар.
Кой е Кристоф Лазаар?
- Кой е Лазаар?
Това е градска легенда, човече. Успокой се.
Не, пич. Той не е проклета градска легенда.
Той е напълно истински, повярвай ми.
Никой не знае колко голяма е империята му.
Значи е нещо като престъпен бос?
- Нещо много повече е.
Ламбърт луд ли е? Обрече всички ни на смърт.
Включително и себе си.
- Ами ако просто я…
… върнем и се извиним?
"Ето я дъщеря ви, г-н Антихрист. Простете ни, дано не е травмирана.
Да поиграем голф някой път."
- Майната ти, Франк.
Сега не е време за сарказъм.
Защо не си тръгнем? Оставяме й храна,
обаждаме анонимно и се махаме от Додж.
- Аз съм за.
Тя не е виждала лицата ни.
- Всъщност видя, благодарение на теб.
Само аз трябваше да влизам при нея
и си носех маската.
- Да, но аз не.
Влязох и видях как Анджелина Балерина запомня шибаното ми лице.
Голяма партийна грешка.
- Защо й свали превръзката, Джоуи?
Голяма каша.
- Сега ще трябва да я убием.
Забрави! Няма да убиваме момичето.
Тя видя лицето на Франк.
- Дори Лазаар да го пипне,
той не знае нищо за нас.
- Знае, че съм от Квебек.
Знае, че Сами е от богато семейство.
За теб знае, че си от военно потекло, благодарение на Джоуи.
Трябваше да направиш своя малък магически трик, нали?
Момент. Ако я оставим тук,
няма да вземем парите, нали?
На мен парите ми трябват.
Не знам за вас.
- Доколко вярваш на Ламберт?
Имам му пълно доверие.
Това обаче не означава, че рискът си заслужава.
Ако седемте милиона на човек не си струват риска, тогава какво е?
Това са много пари.
Нямаше да ни наеме, ако не смяташе, че ще се справим.
Може би е добре да се престорим, че не знаем кой е баща й.
Вземаме си парите и изчезваме завинаги.
Започнете нов живот и повече няма да се налага да ви виждам.
Всички бъдете нащрек.
Всяка заплаха ще дойде отвън,
така че да подсигурим периметъра.
Рикълс поема първа вахта в гарвановото гнездо.
Джоуи, обезопаси къщата. Търси начини за влизане или излизане.
Какво са още някакви си 22 часа, а?
22 часа.
Ама че си задник.
Стори ми се, че чух някого.
Не съм толкова внимателна, както си мислех.
Искаш ли да влезеш?
Имам репутация на професионалистка.
Така че…
- Работата те зове.
Чуй.
Нямам доверие на нито един от тях.
Затова нека си пазим гърбовете.
Мислех си същото.
Аз съм онова гладно котенце,
за което току-що прочете.
Толкова съм гладен, че мога да изям… кълвач.
Да, така е.
Боже мой! Какво, по дяволите?!
Спокойно, аз съм. Дийн съм, Дийн.
Съжалявам.
- Какво те прехваща, Дийн?!
Исках да се пошегувам.
- Не е забавно!
Можеш да я задържиш.
- Махай се!
Видях как ме гледа и си помислих, че бихме могли да се забавляваме.
Махай се! Не съм те гледала!
Почакай, почакай.
- Махай се! Глупав козел! Боже!
Не съм искал да те изплаша.
- Не ми пука!
Сигурна ли си?
- Майната ти!
Махай се!
Разкарай се! Махай се! Излизай!
И да не си се върнал!
Сега ще те хапна.
Какво, по дяволите?
Ехо?
Ехо?
Има ли някого?
Какво, по дяволите?!
Изплашихте ме до смърт, зверчета такива.
Писна ми!
Помогнете ми!
Идваш тъкмо за вечеря.
- Да.
Какво имаш за вечеря?
Помогнете ми!
Дийн?
Дийн, мисли му, ако пак си правиш майтап с мен.
Пълни глупости.
Лайненце такова.
Не мога…
Сами?
Какво стана?
Главата му падна. Не знам.
Защо имаш пишка на лицето си?
Какво?
- Повикай всички.
Върви ги повикай!
- Добре.
Помощ!
Какви ги вършеше тук?
Не можах да заспя, чух нещо.
И реши да провериш, а?
Мислиш ли, че мога да го извърша?
Кажи ми, на какво ти прилича?
- На разкъсан от някое диво животно.
Не, не!
Няма да ходим там.
Защо се държите така странно?
Има истории за наемния убиец на Лазаар.
Да не отваряме тази тема, моля?
- Валдес.
Знам една история. Трима от най-добрите хора на Лазаар
били пипнати преди години. От ФБР ги пречупили.
Нощта преди процеса ги скрили на последен етаж в хотел.
Бъкало от агенти, двама стояли пред врата им.
На следващата сутрин от ФБР влезли в стаята.
Телата им били разкъсани.
Липсвали крайници и органи.
Били обезглавени.
Това е неговият подпис. Валдес.
Той е шибан звяр.
Достъпът до стаята бил през вратата или през прозореца на 23-ия етаж.
Как го е направил?
Глупости.
- Не са глупости.
Не чувам историята за първи път.
- Не е зле да проверим момичето.
Добре, да изиграем тази игра. Ако Валдес или някой друг е тук,
означава, че Ламбърт ни е предал, но не го вярвам.
Лазаар може да го притиснал и да е издал къде сме.
Чуваш ли се? Ламбърт е педант.
Внимава какви ги върши. По-скоро мисля,
че някой от нас го е направил или Валдес е тук и е негово дело.
Или един от нас е Валдес.
Да обсъдим пак идеята за бягство.
Да, но…
Рикълс, сега, когато Дийн е мъртъв, имаме по-голям дял.
Вземи и моя. Ще си най-богатият обезглавен човек в Америка.
Той току-що умря.
Пълна лудница.
Здравейте.
Тя е добре.
- Това, че е още вътре,
не означава, че Валдес не е тук.
Отказвам се.
Идваш ли с мен?
Както желаеш.
Тръгваш ли си?
- Прав ти път.
Чао, Рикълс.
- Стига де.
Рикълс.
Откъде е влязъл, по дяволите?
Рикълс. Отдръпни се.
Заключена е.
- Благодаря, Питър.
Какво се случва, по дяволите?
Мисля, че вратата задейства нещо.
Това е капан.
Рикълс! Къде хукна?
Ако това е дело Валдес, може нарочно да ни заблуждава с момичето.
Ще видя какво мога да разбера.
Трябва да те попитам нещо.
Освен мен и мъжа с очилата, някой друг влизал ли е тук?
Не.
- Никой, казваш.
Никой.
Даваш ли ми обещание, че не криеш нищо от мен?
Абигейл.
Той ще ме нарани.
- Кой?
Човекът с очилата.
Каза ми, че трябва да пазя тайна, иначе ще ме нарани.
Какво ти каза?
Спокойно, можеш да ми споделиш.
Абигейл.
Няма да му позволя да те нарани,
но трябва да ми споделиш какво ти каза.
Каза, че работи за баща ми.
Каза, че се казва…
Валдес.
Веднага трябва да говоря с теб.
Ще съм отвън.
Някой е откраднал пушката ми.
Франк е Валдес.
- Какво?
Казал го е на момичето.
- Той искаше да си тръгне, не вярвам.
Преструваше, че иска да си тръгне.
Ако е Валдес, а Лазаар - шефът му, защо ще отвлича детето му?
Може би с Ламбърт планират надмощие.
Този мършав копелдак разкъсва хората?
Нещо не се връзва.
С изключение на Франк, другите са аматьори.
Ти си военна, нали?
- Докторка.
Можем да ги елиминираме.
- Можем.
Ако е Франк, ще знае как да се измъкне.
И аз ще знам, ако прекарам с него около шест минути.
Поеми другите двама. Мини по главното стълбище, аз ще тръгна на юг.
Срещаме се по средата. Ще се справим.
Трябва да се справим.
Имаш дете?
Ще се погрижим да се прибереш у дома.
Рикълс?
Това е адски гадно.
Боже, какво те прехваща?
- Къде е Франк?
Не го насочвай към Сами, Джоуи.
Виждал ли си Франк?
- Луксозна къща, а няма кърпи…
Здравей, Джоуи. Какво става?
Защо го направи?
Какво съм направил?
- Доведе ни тук, за да ни убиеш.
Не го прави, Питър!
Не знам за какво говориш, но в момента си разстроена,
мис Параноичке, така че прости за предпазливостта.
Знаете ли за какво говори тя?
- Мисля, че тя смята,
че си ни довел тук, за да ни убиеш.
- Еха. Страхотно прозрение, Питър.
Какво те мъчи, Джоуи?
- Ти си Валдес.
Казал си го на момичето, уби Дийн
и току-що уби Рикълс.
- Г-н Рикълс е мъртъв?
Нищо не съм казал на момичето.
- Глупости.
Тук се случват много неща, наркоманке, но мозъкът ти не може да ги свърже, а?
Момиченцето те манипулира. Не си толкова умна, колкото си мислиш.
Момичето обаче е хитруша, настройвайки ни един срещу друг.
Вярвам й.
Не ми се ще да го кажа, но мисля, че трябва да я убием.
Не.
- Аз ще го направя.
Да не си мръднал, Питър.
Това ми е работата, Джоуи.
Искам да разнищя всичко. Екипът ми мре като мухи.
Нашата гостенка опетни доброто ми име и ме засегна.
Абигейл? Наистина съжалявам.
Джоуи, какво става?
- Просто уреждам нещо.
Опитвам се да си върша работата.
- Остави го. Не искам да те застрелям.
За какво говори той?
- Ставай!
Франк, просто я застреляй.
Тя няма да ме убие.
Може и да греша, Франк.
- Джоуи, страх ме е.
Свали оръжието! Не се шегувам!
- Ти ми обеща, Джоуи.
Правя каквото мога, Абигейл.
- Насочи го другаде.
Няма да докосваш момичето.
- Добре.
Свали оръжието!
- Сами, помогни ми.
Не въвличай Сами.
- Трябва да я разпитаме.
Остави ме да говоря с нея. Питър?
Аз ще говоря с нея.
- Хора?
Свали оръжието или ще те гръмна!
Не се ебавай с мен!
- Хора!
Сами, млъкни!
Как си свали белезници, по дяволите?
Махнете я от мен!
Мили Боже!
Ухапа ли ме?
Не може да бъде!
Отвлякохме проклет вампир.
Балерина вампир.
- Някой се бъзика, откакто сме тук.
Трябва да е, някакъв трик.
Кой е способен на такъв трик? Чуваш ли се?
Лошо ми е.
- Поне Валдес не е тук.
Проклетото момиче е Валдес, тъпанар.
Мислех, че се казва Абигейл.
- Тя не се…
Мили Боже!
Трябва да се измъкнем оттук. Сигурно има друг изход.
Няма, проверих вратите. Ключалките са магнитно заключени,
а капаците са с дебелина 5 см. Можеш да хакнеш ключалките?
С какъв интернет?
- Не знам. Не можеш ли ръчно?
Дори да можех, нямам оборудване. Сигурно има нещо като контролна зала.
Какво знаем за вампирите?
- Че не са истински.
Говорим за Ан Райс, "Истинска кръв" или "Здрач"?
Има различни вампири.
- Знаем, че се хранят с кръв.
Сега ли трябва да говорим за кръв?
- Могат да превръщат хора във вампири.
Могат да се превръщат в прилепи.
- Карат те да правиш глупости.
Нямат отражение.
- Не ми се слуша.
Как се убива вампир?
- С чесън.
Кол в сърцето.
- Разпятия.
Светена вода.
- Дневната светлина е голяма работа.
Това е си го бива, но е 3:30 след полунощ.
Млъкнете! Млъкнете!
Тъпанар, имаме си истински проблем, така че не ми дреме за мнението ти.
Или ни помагаш, или си 125 кг. месо.
Коя е тя?
Помагам.
Не го прави повече.
Има щеки за билярд в игралната зала, върви и ги наостри.
Ти, провери в кухнята за чесън.
- Сама?
Да, сама.
- Добре.
Какви си ги намислил?
- Въоръжаваме се и я убиваме.
Правим грешка. Тя е хитруша, сам го каза.
Тя ни манипулира от самото начало.
С подръчни средства едва ли ще успеем. Дори да стане,
убийството й, е най-глупавото решение.
- И защо?
Защото губим разменната си монета.
- Какво предлагаш?
Разменяме я с Лазаар за живота си.
- Не. Няма да заложа животите ни.
Тя ще разбере, че си й по петите.
- Не! Достатъчно!
Решението е взето.
- Намерих!
Сами, това е лук.
Не готвя, от де да знам.
Добре, хайде да си убием вампир.
Късмет.
Няма да дойда, казах ти защо.
Ако ме стискаш за гушата, ще загубиш.
Няма да те докосна. Почини си.
Двамата, след мен. Първо да идем в кухнята.
Шибан лук.
Да вървим.
Какво става?
Нека… просто да поговорим.
Помогнете ми, шибаняци!
Боже!
Толкова си кървава и гадна.
Боже, Марийо и проклетият син!
Ебаваш се, казвайки: "Казах ти.".
Чакай, чакай.
Защо не те уби?
- Тя се ебава с нас.
Май самоделките не сработиха.
- Колът се озова в шибания ми крак,
разпятието в гърдите на Питър, а чесънът прецака всичко!
Знам едно нещо, което й въздейства.
Когато я убодох, беше аут.
Ако я притиснем, нощта е наша.
- Престори се на Спящата красавица.
Не се престори. Проверих пулса й, беше забавен и равномерен.
Разделяме се. Който я открие пръв,
ме информира, за да й бия инжекцията.
Супер, държиш живота ни в ръцете си.
Предпочиташ да кървиш тук или да ми се довериш?
Доверявам ти се. Сами?
Добре.
Проверка.
Източната част е чиста.
И при мен нищо.
Няма вампири тук.
Не че съм тръгнал да търся.
- Чуваме те, пич.
Зарежи бутилка и направи нещо.
Може ли да се превърне в плъх? Май съм втренчил поглед в нея.
Може би ще се присъедини към стадото.
- Сега схванах.
Тя командва стадото плъхове, нали?
Много забавно.
Сами, прекъсваш.
Сами? Сами?
Какво става?
- Има тела!
Има тела в басейна!
- Какво?
Питър!
- Заби ми се треска в пръста ми,
огромна треска от проклетия щек.
Питър, погрижи се за телата в басейна.
За колко тела говорим? За две, три?
Питър, не се занасяй!
Вампир по петите ми!
Вампир!
На ти!
Спипах я в коридора на горния етаж, така че…
Мамка му! Вампир!
Тук съм.
Какъв цвят са очите ми, Франк?
Сами? Сами, помогни ми!
Сами, помогни ми.
Сами, помогни.
Мамка му, тя лети!
Джоуи! Не я удържам вече! Действай!
Направи го! Хайде!
Джоуи? Джоуи?
Шибана кучка!
Ще ви убия, шибаняци!
Ще ви откъсна главите
и ще се нахраня с кръвта ви!
Сами?
Какво ще ми се случи?
Как се чувстваш?
- Като ухапана от вампир.
Какво ще стане с мен, по дяволите?! А?!
Какво ще ми се случи?
Не знам.
Искаме да поговорим.
Моля ви, пуснете ме.
Страх ме е.
Престани с тези глупостите.
Умееш да се преструваш на момиченце.
- Благодаря ти.
Имам опит от няколко века.
Кажи ни как да се измъкнем оттук
и ще те пуснем.
- Не!
Какво ще ми стане?
Ще се превърна ли във вампир?
Може би.
Божичко! Тя каза "може би"!
Слушай, малка госпожице или госпожо, или там каквато си,
много се извиняваме. Не знаехме коя си,
мислехме, че си нормално 12-годишно момиче.
Щяхте да ме биете и измъчвате,
щом си мислехте, че съм нормално 12-годишно момиче.
Да, добре…
Както казах, много се извиняваме.
Нямаше да те отвлечем, ако знаехме кой е баща ти.
Работил си за него, нали?
Не сте ли се чудили защо ви доведох тук?
Ти ни доведе тук?
- Мили Боже.
Никога не е имало пари.
Аз планирах всичко.
Ламбърт работи за мен.
За какво говориш?
- Не знаеш ли, Джеси?
Как ме нарече току-що?
- Джесика Хърни.
Започнала си кариера си, източвайки пари
от сметките на заможните си родители.
Следват хедж фондове, после частните офшорни сметки
и накрая много по-големи риби.
Особено една от тях.
Мога да върна парите.
Теранс Лакроа.
Бодигард на семейство Брусард от Монреал.
Писна ли те да чупиш вратове срещу заплащане?
Да търпиш безкрайните подигравки на колегите си
относно интелекта си?
Затова ли открадна от екипа си, който по случайност
работеше за нашата империя?
Колко време кради пари, слаб, нелоялен пияницо?
Бившият детектив Адам Барет.
Смяташе, че можеш да проникнеш под прикритие в нашия клон в Ню Йорк.
Животът ти хареса твърде много, нали?
Силата ти е, когато няма правила и разпоредби.
Пристрасти се.
Колко празен се почувства,
когато арестувахте тримата ни лейтенанти,
с които се беше постарал да се сближиш?
А колко празен се почувства, след като
заради теб разкъсах телата им в хотела?
Смени си името, напусна града и повече не видя семейството си,
но заради тяхната безопасност, нали, детектив Барет?
И накрая, трагичната
Ана Лусия Круз.
Бивша военна докторка, изключена от армията
за това, че си е била морфина на "Чичо Сам".
Бях ранена на фронта.
- Опита се
да се грижиш за сина си, но го изостави при рухналия му баща.
Млъкни!
- Стана подземна лекарка
на някои много сенчести хора.
Един ден беше така надрусана, че се издъни на работа.
Вместо да извадиш куршума, преряза артерията
на много важен за бизнеса на баща ми човек, който получи кръвоизлив.
Имаш нещо общо с детектив Барет.
Така и не се върна за сина си.
Млъкни, по дяволите!
Какви си ги мислиш, а?
Искаш да бъдеш момиченцето за поръчки на баща си?
Не, той е загубил интерес към теб.
Не ме излъга.
Колко от враговете на баща ти смяташ, че трябва да убиеш,
за да те обикне отново?
Ако говорим за отмъщение, защо просто не ни уби?
Защо ни доведе тук?
- Защото не е.
За нея това е просто игра.
- Глупости. Тя крещеше в къщата
и баща й задейства алармата.
Не е бил баща й.
Не е бил Лазаар. За какво го правиш, защото ти е скучно?
За забавление ли?
Какво мога да кажа?
Обичам да се забавлявам с храната си.
Същите сте като всички останали, които водя тук от години.
Нищо различно няма във вас. Нищо специално.
Просто убивам времето.
Един бърз въпрос.
Кой е в клетка в момента?
Ако ме пуснеш, ще оставя двама от вас живи.
Кои двама? Какво?
Изненада.
- Нека просто я убием.
Ти се опита, Франк. Ако искаш отвори вратата
и опитай отново, няма да те спирам.
Предложението ми току-що изтече. Ще оставя само един от вас жив,
този, който ме пусне.
Тя лъже, тъпанар. Докоснеш ли вратата, си мъртъв, както и ние.
Може би си струва да опитаме.
- Хванахме я, Питър,
за да можем да я разменим за живота си.
Това никога няма да се случи.
Джоуи беше права. Независимо колко от вас ще убия,
баща ми не ме обича
и няма да ме размени за нищо.
Продължавай, Питър, пусни ме.
Давай.
- Питър, не смей, ще те застрелям.
Съжалявам, хора.
Ти ме простреля!
Едва те одрасках. Дай пистолета си, за да те закърпя.
Сигурно си луда.
- Предпочитам "нетърпелива".
Франк, помогни ми. Сами, наблюдавай я.
Забрави!
- Сами.
Няма да остана тук… с това.
Няма да стане, Джоуи.
Аз ще се погрижа.
Добре.
Добре ли си?
- Боли ме, Сами.
Предложението ми още е в сила, Франк.
Отвори вратата и няма да загубиш, и капка кръв.
Органите си също.
- Не думай.
Говоря сериозно. Можеш да си ни полезен.
Защо не ми кажеш…
Как да се измъкна оттук
и ще си помисля.
Ако ти кажа, ще ме зарежеш тук.
Ти първи.
Знаеш ли какво?
Предложението ми току-що изтече.
Забавлявай се, прекарвайки вечността в проклетия асансьор.
Почакай.
Ще ти кажа.
Обаче ще ме пуснеш веднага щом ти кажа.
Добре.
Имаме сделка.
В библиотеката има тайна врата.
Рафтът с книги на дясната стена.
"И тогава ги нямаше".
Много добре.
Благодаря.
- Почакай.
Сделката си е сделка.
- Вярно.
Сделката.
Нима съм "Глупавият Били"?
Много си доверчива за възрастта си, изродке такава.
Какво е толкова смешно?
Към библиотека.
Търсиш леко четиво ли, Франк?
- Млъкни, по дяволите.
"И ТОГАВА ГИ НЯМАШЕ" АГАТА КРИСТИ
"И тогава ги нямаше".
Проклетата Агата Кристи.
Изпързаля ли ми? Проклета балерина!
Глупава, танцуваща вампирка!
Добре ли си?
И сега какво правим?
- Тя се самолекува.
Видя го.
Наблюдавайте вратата. Стойте на слънце.
Грабнете нещо. Ще разбием тази стена.
Ще спреш ли вече? Тя няма да избяга.
Чака да се стъмни и тогава… сме прецакани!
Свършиха ли бонбонките?
Страх ме е.
Вярно ли беше това, което каза за сина ти,
че си го изоставила?
Да.
Вече съм чиста.
Щях да се върна за него. Това беше…
Това съм планувала.
- Много добре.
Колко често си говорите?
- Опитах се да му се обадя.
Аз просто…
Не мога да го направя.
Затова приех тази работа. С тези пари мога да започна отначало.
Ново начало.
Пълни глупости. Не става дума за пари, те са само за оправдание.
Не си се върнала, защото те е страх, че ще си лоша майка.
Боже, днес всеки трябва да е жертва.
"Изоставих те, защото се друсах. Бях на наркотици, защото ме раниха.".
Вземи се в ръце и бъди майка на това дете.
Съжалявам. Да не те разстроих?
Ново начало. Божке!
Няма нужда да хаквам ключалките. Трябва да намеря къде са бушоните
и просто да ги сваля.
Искаш да спреш тока в проклета къща?
- Добре, да претърсим къщата.
Два екипа. Няма да спрем, докато не ги намерим.
Кой ще е със "Здрач"?
Аз ще съм с теб.
Видях отражението ти в това.
Боже мой.
- Да тръгваме.
Да му се не види и работата.
- Няма по-добри от нас.
Виждаш ли нещо?
- Не. Стой зад гърба ми.
Пазя те.
- Не намирам бушони.
А вие хора?
- Търсим още.
Бъдете нащрек. Тя си играе с нас.
Тук няма нищо. Имаш ли други яки идеи, Носферату?
Боже, защо всички ми се подигравате?
Няма да се справим, загазихме.
Сами, чуй ме.
Имаш ли близки, за които ти пука?
Сами.
И аз имам.
Да се залавяме и да намерим бушоните.
Ще се измъкнем оттук.
- Мислиш ли?
Да. Ти и аз.
Ти си ми приятелка.
Джесика.
Джесика.
Джесика.
Моя си.
Помощ.
Джесика.
Моя си.
Тук няма нищо.
Не се тревожи, защото…
Сами?
Питър.
Пиеш твърде много.
- Сами!
Сами не е тук.
Помощ. Тя е в източната част.
Сами, идваме.
Сами!
Сами?
- Той е мъртъв.
Тя го спипа.
Какво се случи?
Още е тук.
Ела при нас.
Добре.
Бягай.
- Какво?
Бягай!
Насам.
Винаги съм мразила тази стая.
Баща ми ме заключваше тук.
Имам болезнени спомени.
Обаче никога не е късно да си създам нови.
Това беше върхът!
Какви ще ги дялкаме сега?
Това е…
- Капан?
Как ще действаме?
Аз съм най-добрият шофьор в града.
Не казах, че не си добър, казах, че си непрофесионалист.
Изгърмели са ти бушоните.
Вероятно си социопат.
А ти си наркоманка.
Полицаят разпознава наркомана.
Не сподели бонбонките си.
С дълги ръкави си.
Защо не искаш да пиеш с нас?
На рехабилитация ли си?
- Ебаваш ли се, крадливо копеле…
Той е един от тях!
- Успокой се, Франк.
Какво става, копеле?
- Доведох ви, за да сключим сделка.
Не приемаме никакви сделки.
Не говорех на теб.
Ти ме натопи.
- Абигейл ме нагласи преди две години.
Разбра, че съм ти помогнал в Ню Йорк.
Дойде за мен и заплаши семейството ми.
Сега единственото, което правя, е да водя враговете на баща й тук,
за да може тя да си играе на лов,
но приключих.
Какво си замислил?
- Можеш да умреш тук
или да ми помогнеш да убия Абигейл.
Помогни ми да я убия и можеш да имаш всичко,
което си поискаш.
Обаче се нуждаеш от подобрение.
- Няма да стана марионетка като Сами.
Забрави!
- Не.
Ще бъдеш точно като мен.
Ще получиш пълно лечение. Пълна независимост.
Франк.
- Казах на Лазаар, че има проблем.
Той е на път. Ще убием момичето, ще убием баща й
и ще поемем всичко.
Франк. Моля те…
Майната му!
Ухапи ме.
Пий. Да, пий
и ще станеш един от нас.
Още си тук?
Франк,
запознай се с първата си жертва.
Това е за дето ме натопи, полуживо копеле.
Чувствам се страхотно.
Франк.
- Казах ти да не се ебаваш с мен.
Моля те.
- По-добре бягай.
Значи намери Ламбърт.
Опита ли се да те убеди, че ще имаш всичко, преди да го убиеш?
Играта ни приключва.
Погрижих се за това.
Мразя балета.
Ало?
Здравей, Кейлъб. Мама е.
Хванах те.
В момента не мога да говоря, но остави съобщение.
Аз…
Толкова много те обичам.
Гордея се с теб.
Ти си единственото хубаво…
Ти си единственото хубаво нещо в живота ми.
Имах нужда да ти го споделя.
Обичам те толкова много,
мое сладко, сладко момче.
Винаги съм те обичала.
Съжалявам, че те прекъсвам.
Малко е късно да бъдеш добра майка, не мислиш ли?
Проклета наркоманке.
Ще те убия, Франк.
Защо просто не ме убиеш?
- Къде е забавлението тогава?
Искаш да се забавляваш?
Добре.
Хайде да се позабавляваме.
Ще те направя своя марионетка.
А след това ще идем да видим детето ти.
Ще те накарам да го убиеш.
Прекалено съм слаба, за да го убия сама.
Помогни ми да го убия и ще те пусна.
Можеш пак да видиш сина си.
Целият проклет свят
е в ръцете ми.
Виж ти.
Вижте кой се присъедини към партито.
Ако искаш да ме убиеш, трябва да ме пресушиш.
Почакай тук.
Нима не е забавно?
Готова ли си да се присъединиш към екипа?
Събуди се, малка марионетке.
Здрасти.
Мисля, че е време да играем…
… моята игра.
Франк казва: "Вземи я.".
Франк казва: "Изправи се.".
Франк казва: "Убий момичето.".
Шибанячке! Нямаш отказване!
Мислиш, че можеш да я направиш своя марионетка?
Ето какво е да си вампир, Франк.
Отнема много време
да се научиш на всички готини шитни.
Благодаря ти.
Няма проблем.
Аз…?
- Добре си. Той е мъртъв.
Мисля, да…
Надявам се, да си върнеш Джъстин.
Казва се Кейлъб.
Знам.
За да го спечелиш, просто трябва да се появиш.
Татко.
Лазаар.
Имал съм с много имена
през безбройните години.
Татко, недей.
- Усещам миризмата на кръвта ти.
Не разбираш.
- Чувствам вкуса й.
Моля те, спри! Тя ме спаси!
Абигейл!
Тя беше тук,
когато теб те нямаше.
Дойдох, когато се нуждаеше от мен.
Вече съм тук.
Мисля, че трябва да си вървиш.
Много бързо ще настане
време за вечеря.
До нови срещи, Джоуи.
В ПАМЕТ НА АНГЪС КЛАУД
Превод и субтитри: Слав Славов
© 2024 Translator's Heaven