Martian Child (2007) Свали субтитрите
филмът МАРСИАНСКО ХЛАПЕ
О, не! Предполагам, че във всяка група
има по един чудноват и залисан човек, който е по-различен.
Ами, в тази това бях аз.
Дейвид Гордън.
Намерих спасение в своите комикси.
Въображението ми беше... като космически кораб.
Отнасяше ме надалеч, и гледах различно на живота, от безопасно разстояние.
Нещо, което предполагам... сега претворявам и в моите книги.
Бях нещастен в детството си,
но за сметка на това имах много късмет като писател.
И вместо да се превърна в нормален, цивилизован човек,
се превърнах в умопомрачен, преуспяващ човек.
Не съм сигурен кое е за предпочитане, но и без това нямам избор.
Но за да отговоря по-правилно на вашия въпрос-
да, вярвам във всяка художествена измислица.
Винаги има един образ, който е автобиографичен за автора.
Това важи и за "Дракобан".
Както в някой сън има един образ, който представлява вас,
но в този случай не е този, когото очаквате.
Защото, разбирате, аз не съм човекът.
Аз съм създанието.
Добре ли беше?
Дейвид!
Здравей, Харли!
Реших, че може да те срещна тук днес.
- И аз така си помислих.
Много мило, че дойде.
Мисля, че сме прекарвали заедно
почти всичките си рождени дни, от трети клас насам.
Здравей, Съмуеър!
Радва се да те види.
Кажи какво мислиш, честно?
- Шегуваш ли се?
Харесвам идеята да осиновиш дете. Мисля, че ще е страхотно
да разгърнеш душата си по този начин.
- Лиз смята, че съм луд.
Ами, ако тя има право? Ако не съм готов за такова нещо?
Ще ти кажа нещо. Майка ми отгледа пет деца и никога, нито за миг
не се е отказвала.
И е била страхотна майка, нали?
- Не, беше най-лошата.
Психиатърът й си купи къща на Лагуната заради нея.
Само фактът, че ти си задаваш тези въпроси
е доказателство, че си готов.
Повечето хора се тревожат да отгледат домати, а не свои деца.
Можеш ли да си представиш, колко щастлива щеше да е Мери?
Да, но това не е достатъчна причина да го направя.
Сигурно имаш още страшно много любов в сърцето си.
Здравей, Дейвид!
Привет, Зофи! Мина доста време.
Да, няколко години. Изглеждаш добре.
Благодаря, ти също.
Не съм готов да се хвърля в такова нещо.
Съжалявам.
Предполагаше ли, че ще искам подобно нещо от теб?
Не исках да ти отказвам по телефона.
Правилно.
- Не изглежда да е правилно.
Наистина съжалявам.
Здравей! Как се казваш?
Естер.
- Привет, Естер!
Знам кой сте Вие.
- Така ли?
Вие сте човекът, когото Зофи повика за Денис.
Но не го искате защото жена ви е починала.
Кой ти каза това?
- Денис.
Ти негова приятелка ли си?
Не. Той е особняк.
Той няма приятели.
- Няма, така ли?
Къде седи обикновено?
В кашона е.
Не излиза, докато не се стъмни.
Защо прави това?
- Заради слънцето. Мрази го.
А защо мрази слънцето?
- Не знам. Защото много блести.
Вярно.
Казах му, че си странен.
Той е в кашона.
Не разбирам, защо въобще ти се е обадила?
Смята, че съм подходящ.
Счита свободен мъж за подходящ?
Не съм свободен мъж. Аз съм вдовец.
И това е възможно най-лошата дума.
И съм стъпил здраво на земята.
Знаеш ли? Струва ми се много безчувствено от нейна страна.
Минали са само две години.
Момчета, оставете кучето!
- Само си играем.
Това куче е на 200 човешки години.
Бихте ли сторили това на баба си?
Момчета, оставете го на мира!
Влудяват ме, а са свои. Не знам дори защо Мери искаше да си осиновите.
Тя самата беше осиновена...
- Да, но можехте да го сторите заедно.
Но това няма как да се случи. Опитваш се да ме придумаш.
Добре, защото гласът от фронта казва: "Да бъдеш родител е много трудно".
Разбра ли? И за такова нещо са нужни поне двама души.
Мама и татко са насреща.
Те са двама, а мразеха да са родители. Няма гаранция.
Пълно е със самотни родители.
- Просто не искам да страдаш.
Може да ти се падне някое яростно хлапе.
Яростно?
- Имаше предаване за тези луди деца.
Виж, трябва да закарам "Напаст" едно и две на тренировка.
Стой тук и направи правилния избор! Това е мъдра крачка.
Изпий едно кафе или хапни нещо! Имаме и закуски.
И на мен ми липсва.
"Нейде куче излайва...
и той дояжда трохите си".
Как мислиш, Съмуеър? Ще се справим ли сами?
Има ли някой вкъщи?
Слушай, шефче! Нося ти слънцезащитен крем.
Сериозна работа е.
СЗФ 45... Слънце Защитен Фактор.
Предпазва от ултравиолетовите лъчи.
Така наречените УВ лъчи.
Както и да е. Противоалергичен и водоустойчив.
Оставям ти го тук.
Здравей, Зофи! Как си?
- Горе-долу.
Добре ли си?
- Добре съм.
Не очаквах да те видя отново.
- Исках да донеса на хлапето крема.
Какво беше това?
- Това е "Полароид".
Обича да снима. Вътре няма филмче, просто... Харесва да прави снимки.
Просто от любопитство...
Защо смяташ, че съм подходящ за момче, което седи повечето време в кашон?
Той смята, че е дошъл от друга планета.
Чудесно, приятели. Страхотно се получи.
Какво ще кажеш, приятел?
- Къде е патосът?
Къде е отишъл патосът? Ърл от "Дракобан" умира.
Този, който се е борил по време на пътешествието си през галактиката.
Ластупон беше синьо джудже, което се превърна в червен гигант.
Това е малка сцена от живота на гиганта.
Какво говориш?
- Не знам аз какво говоря.
Но това, което знам е, че това е продукция, увенчаваща книгата ти.
Приемаш го прекалено сериозно. Това виждам аз.
Като заговорихме за книгата ти...
Познай кой ми се обади днес!
Твоят издател. Нашият издател.
Тина?
- Тина.
Попита ли кога ще се появи "Отмъщението на Дракобан"?
Не, направо го изкрещя.
Знаеш ли какъв е проблемът? Когато написах романа...
В края му има масово клане и всички умират.
Всички герои са мъртви.
- Знам. Продадох го.
Това е проблем.
- Така е чудесно.
Да минем към главната сцена.
Какво ще кажа на Тина?
Кажи й, че някъде из дълбоките и тъмни недра
на Замъка Заптар, кралските магьосници
са го върнали към живота, против волята му.
Ако е възможно. Така добре ли е?
- Разбира се.
Дейвид, Земята вика Дейвид.
Дете, което седи в кашон по цял ден
е огромен предупредителен знак.
Все едно да купиш употребявана кола
и да пренебрегнеш, че маслото й тече.
Без да си писател, си станала кралица в мъжката алегоргия.
Чуй ме за нещата относно децата!
Не бих заменила своите за нищо на света,
независимо, че те са напаст.
Като комарите са. Изсмукват живота от теб.
Отнемат ти живота, уединението ти, идентичността ти.
Трябва да си в "Планета Родители".
- Шегуваш се.
Ще ти се наложи да забравиш всичко около книгите си,
познанията за Калифорнийските вина,
или дори, че си участвал в маратон.
Ще ти кажа нещо, Лиз. Никога не съм участвал в маратон.
Дори не желая. Искам да сторя нещо смислено.
И приемам всички аргументи против това, дори този:
"Не знам дали искам да доведа друго дете на този свят".
Но как ще бориш логиката или това да обичаш някой, който вече е тук?
Транс фобо мидио. Транс фобо мидио.
Транс фобо мидио.
Денис!
Какво правиш? Вали дъжд.
Чакам Дейвид.
- Какво?
Мъжът със слънцезащитния крем.
- Влизай вътре!
Има ли някой вътре?
Донесох ти нещо.
Тези наистина ще ти помогнат срещу светлината,
в битката ти срещу слънцето.
Благодаря.
- Няма защо.
Добро хвърляне, шефче.
Радвам се да те видя. Всъщност много се радвам.
Той не е кученце на витрина.
- Знам.
Виж, той е бил изоставен, емоционално наранен,
самоопределя се като "без място". Никога не е имал свое семейство.
Знам, но дали съм подходящ за него? Аз съм само писател.
Консултиран е с много лекари, ако за това става дума.
Не от това има нужда.
Поне ми кажи какво си мислиш.
Мисля, че сигурно съм си загубил ума.
Виждам, че не си забравил очилата.
Работят идеално, само не ги претоварвай.
Това колан с тежести ли е?
Гравитацията на Земята е слаба. Марс постоянно ме дърпа обратно.
Значи без това чудо просто ще отлетиш?
Това случвало ли се е преди?
- Да.
Кога?
- С едни други мама и татко.
Необщителен,
склонност към кражби, неспособен на привързване,
не различава правилно от грешно, и смята...
Смята, че е от друга планета.
Не че искам да изопачавам думите, но той мисли, че е от Марс.
Как ще се справите, г-н Гордън?
- Фантазията ми е професия.
С това се препитавам.
И едно от нещата, които съм научил, в моя живот е,
че това може да бъде техника за оцеляване.
Съхраняващ механизъм,
начин, с който да се справиш с големите проблеми,
с които трудно се справяш.
Така че...
Краткият отговор на въпроса е
да постигна баланса на това да го приобщя,
и на това да го оставя да бъде себе си.
Така че,
както знаете... От една страна трябва
да му помогна с каквото мога,
и от друга страна- ако той желае да вярва...
Ако това мъниче желае да вярва, че е от друга планета...
Кой съм аз да се противопоставям?
Това не е научна фантастика. Това не е кратък разказ.
Много често, с нашите деца, нямаме право на втори шанс.
Да.
Самотен мъж, отглеждащ дете с нетипични проблеми,
няма да бъде лесно, ще имате нужда от помощ.
Ще трябва да ни включите, да включите мен.
Има ли някой против?
- Не.
Ще ни трябва време да го обсъдим. Благодаря ви, г-н Гордън.
Ще ви уведомим.
Ало?
- Здрасти, човече, какво става?
Как вървят нещата с планетата?
- Махай се!
Какво?
Ало?
- Здравей!
Не мога да говоря, чакам обаждане.
- Но имаш опция "изчакване".
Но не й вярвам.
Чичо ви е полудял.
Ало?
Наистина?
Да!
Благодаря ти, че излезе с мен днес.
Красиво е.
- Реших, че ще ти хареса. Яко е.
Харесва ми предпазният колан.
Можеш да го държиш колкото пожелаеш.
Виж Денис, г-н Левковиц каза, че можеш да дойдеш,
да дойдеш да живееш при мен, ако желаеш.
За начало ще е временно, но ако ти хареса, можеш да останеш.
Ям "Лъки Чармс".
Голям почитател съм на полуфабрикатната закуска.
Да вземем куфара ти.
- Държа го.
Добре.
Давай напред!
Можеш да минеш оттук. Напряко е.
Да, да.
Оттук, млади кавалере.
Хей, Съмуеър!
Съмуеър, долу момче! Долу! Съжалявам.
Това е просто Съмуеър и иска да ти каже "Здрасти".
Там, откъдето идвам, нямаме такива.
Не си падаш по кучетата, а?
Просто чакам момчетата да се приберат.
А какво прави той сега?
Просто... Просто си стои в стаята.
Да го оставя на спокойствие или да вляза вътре?
Ще ти звънна после.
Това е нещо много интересно.
Специална нощна лампа.
Както виждаш, има снимки на планетите и на Слънчевата система.
И могат да се въртят.
Появяват се огледални образи.
Има и светлини и снимки.
Това не е вярно.
Така ли? Кое по-точно?
Трябва да направиш тавана по-голям
и да направиш вашата планета ето толкова голяма.
Абсолютно си прав. Това нещо трябва да се поправи.
Таванът трябва да бъде, може би, 30.5 метра дълг
и Земята трябва да е с размера на грахово зърно.
Много добре. От къде знаеш толкова за мащабите?
Отне ми много време докато стигна дотук.
Много, много, много време, докато стигна дотук.
Можеш да хвърлиш някои от тези стари дрехи, ако искаш.
Или да ги задържиш докато постепенно се разложат и паднат от тялото ти.
Това също е добър вариант.
Това изглежда готино. Преди бях добър на видеоигрите.
Не е игра.
- Така ли?
Каквото и да е, готино е.
Да затворя ли вратата или да я оставя отворена, или на половината?
Отворена или по средата?
Мисли просто като за по-голям кашон.
Добре, Денис. Мисля, че това ще ти хареса.
Но преди да хапнем, правилата на къщата...
Първо правило- никакви момичета след 10 часа.
Това беше шега.
Първото правило е...
Всъщност няма правила.
Може би някои основни неща за...
Предполагам трябва да сложа някаква табелка.
Може би трябва да има...
Не знам точно, да има по-скоро насоки
като това да не носим слънчеви очила вътре.
Просто препоръка.
Направих ти препечен сандвич с кашкавал, защото го обожавам.
Смятам, че това е Американска класика.
Когато бях хлапе, ядях много такива.
Харесвам ги.
Ям "Лъки Чармс".
Разбира се, можеш да закусиш с "Лъки Чармс",
някаква паста или йогурт, или зърнена закуска.
Звучи страхотно.
Та, както и да е, добър апетит.
Опитай го!
Ям "Лъки Чармс".
Ето така.
Погледни това!
Добре, да вземем повече, защото човек никога не знае.
Трябва да сме запасени.
Не сме сигурни, че няма да ни нападне птичи грип или бубонна чума.
Или да се появи някаква пандемия
и да ни развали деня.
Искаш ли да провериш наличните провизии?
Тези неща сигурно имат...
срок на годност около 33 000 години.
Ако нещо се случи,
ако настъпи апокалипсис или се появят четиримата конници,
тази храна все още ще е вкусна.
Почитатели сме на "Лъки Чармс".
Мери?
Денис, добре ли си? Какво правиш?
Наблюдавам те.
Малко е късно за това. Денис?
Денис, какво правиш?
Хайде, остави апарата! Моля те. Хайде!
Внимавай! Замалко да те раздробя.
Защо би направил това?
Хей, вече е...
Посред нощ е, шефче. Защо правиш всички тези снимки?
Защо са ти?
- Разучавам.
Разучаваш? Какво разучаваш?
Как да бъда човек и да бъда част от семейство.
Мисля, че прекалено много обсъждате това там.
Много добре. Доста реалистично.
Може би трябва да го оставим за сутринта,
за "Лъки Чармс". Какво ще кажеш?
Май трябва да си лягаме.
Да, да, видях го това. Много добро изражение.
Да?
- Г-н Гордън, г-н Левковиц е,
от Детската служба.
- Какво? Кой?
Г-н Левковиц от Детската служба.
О, здравейте, г-не. Как сте?
- Ами добре.
По-важно е вие как сте?
- По-добре не може и да бъде.
Хубаво. Как е Денис? Има ли нещо, за което трябва да поговорим?
Г-н Гордън? Ало?
Да, тук съм.
- Питах Ви дали...
Имате ли притеснения за Денис, за които да поговорим?
Не, не. Всичко е чудесно. По-добре не може и да бъде.
Мисля, че е време да те изведа извън къщата.
Вижте, въображението е строго индивидуално.
Денис носи душа на художник.
Може като порасне да бъде феномен, като Амадеус.
Може да е един малък Моцарт, който вие ще познаете.
Мамо, той върши глупости.
Стига!
- Момчета, оставете го на мира!
Нали помните? Всичко свършва там, където започва. Хайде!
Искам да му съчувствам, но той е стихия.
На това ли викаш съчувствие?
- Трябва да приемеш истината.
Чуйте, моето мнение е, че не всеки е роден да бъде
малко, разлигавено, щастливо гъзарче.
Засега изглежда, че ще порасне
и ще бъде като Тини Тим с малката китара.
Мислиш, че той е гений?
Моцарт, между другото, е починал на 27 години в бордей, пиян...
От неустановена треска на 35 години.
Разбира се, ние харесваме музиката му. Но той дали се е насладил?
Дай ми възможност!
- Дейвид, повечето деца си мислят,
че са от Марс. Твоето поне вярва.
- Ето, това е умен човек.
Ето, това е правилен отговор. Омъжила си се за умен човек.
Знам. Съгласна съм, че всички са от Марс.
Втори страйк. Резултатът става 2 на 2.
Боби Милър се подготвя да хвърля.
Ето започва. Трети страйк!
Това беше добър удар. Нарича се "страйк".
Готино, нали? Искаш ли фъстъци?
Знаеш ли какво е най-хубавото в бейзбола? Кое харесвам най-много?
Единственият спорт, в който можеш да изпуснеш 70 % от времето,
и въпреки това да си остане върховен.
Опитваш много, и никога, никога, никога не се предаваш.
Ако удариш всеки 3 от 10 пъти, когато батираш, си наистина добър.
Ако се справиш малко по-добре, само малко,
може би 3.2, 3.3 пъти...
ти си велик, и можеш да бъдеш звезда.
И можеш да отидеш на Голямото шоу, и ако отидеш на него,
ставаш суперзвезда.
- Суперзвездите не съществуват.
Има само "свръх нови" или "бели джуджета".
Заслужавам те. Наистина.
Аут!
- Този не прилича на хиттер.
Но ние си знаем.
Хайде, сега!
Страйк три!
Нещата не изглеждат добре. Изоставаме със седем ръна.
На косъм се разминава. Давай, батър!
Трябва ни удар.
- Удряй!
Ето така. Това вече е нещо.
Аз го направих.
- Какво си направил?
Направих си Марсианско желание.
Направил си си Марсианско желание?
Да. Марсианците могат да си пожелават разни неща.
Като например спечелена точка?
- Всякакви неща.
Понякога си правя Земни желания, но не винаги се получават.
След като си на вълна "желания",
виждаш ли онзи, дето отива към плочата?
Пожелай си хоум рън.
Искаш ли да спечели?
Невероятно! Каква величествена сила!
Ти си предсказател, уникален,
а сега си и бейзболен фен, който аз харесвам.
обратно през 1973.
Нека бъде поздрав за миньорите. Сега...
Невероятна игра.
Не изглежда никак красиво.
Знаеш ли, че прекарваме средно две седмици в чакане на светофарите?
Помня когато всички светлини бяха синхронизирани.
И можеше просто да си намериш пътя и да се промушиш.
Леле! Видя ли това?
Да. Просто ти върнах три минути от живота ти.
Благодаря ти. Ще ги използвам разумно.
Направи го пак.
- Не.
Защо? Защото не искаш или защото не можеш?
Имам само няколко Марсиански желания.
Справедливо е.
Но ако искаш, мога да ти дам едно.
Кой не би искал?
Ето, току що ти дадох Марсианско желание.
Не го пропилявай!
Със сигурност няма. Обещавам. Ще го използвам за нещо важно.
Това беше много впечатляващо.
Ти си просто един чудак, човече.
Здравей, Съмуеър.
Това е Харли. Тя е добра наша приятелка.
Помогна ни за подредбата на цялата градина.
Добра поза.
Слушала съм много за теб.
Искаш ли да кажеш "здрасти"? Не?
- Всичко е наред.
Спокойно!
Не е ли странен?
- Чудесен е. Като един Анди Уарол е.
Има същите социални контакти, между другото.
Знаеш ли какво си мисля?
- Какво?
Той е една възрастна душа.
Какво означава това?
Сериозно.
Означава, че той се бори.
Ти си неуморим слънчев човек.
Да, но не винаги се събуждам такава.
И точно заради това ти се възхищаваме.
Това специфично движение, което прави,
не е хигиенично или здравословно.
Харесва прахосмукачката.
- Не, той смята, че е прахосмукачка.
Има разлика. Виждаш ли?
Прилича на член от сектата Зен.
Някакъв подобен вид, нали?
- Да.
Виждаш ли? Трябва ни повече слънце.
Дръж ханша си обърнат към мен, ако можеш.
Просто се извърти малко! Не, не. Ето тази част.
Извърти тялото си по този начин! Ето така.
Ръцете са върху батата, после помни, че тръгваш напред.
Когато удариш топката, можеш да извикаш-"Горещо кафе!".
Кажи го!
- Горещо кафе!
Добре, забрави! Седем от десет пъти можеш да пропуснеш топката,
и все още да си останеш звезда. Ако си малко по-добър,
можеш да отидеш на Голямото шоу за чаша кафе.
Обичам тази игра.
- Знам. Добра е, нали?
Велика игра е. Та, погледът ти да е върху топката и замахваш.
Беше малко бавен.
Наблюдавай топката и удари с батата!
Гледай! Просто следи топката!
Какво става с хвърлянето ти?
- Ето така.
Това беше малко раничко.
- Но беше добро. Много добро.
Почти успя, Денис. Хубаво стана.
Добре, сега бъди непоклатим.
Искам да те видя развълнуван. Да видя, че взимаш отношение.
Малко наперен. Да пипнеш плочата. Хайде, ти си левак!
Странен, чудак, никой не те разбира. Дори сам не се разбираш.
Разбираш ли какво говоря?
- Да.
Ето за това говоря, да.
Ръцете назад, погледът-орлов.
Ето това е всичко.
Горещо кафе!
- Горещо кафе.
О! Горещо кафе!
Да, трябва да тичаш по линията. Чиста топка е. Бягай!
Тичай! Денис, тичай!
- Чиста топка. Тичай!
Хвърли батата и тичай!
- Тичай!
Хайде, Денис, тичай!
- Давай, Денис! Бързо!
Давай!
Благодаря ти, миличка.
За какво беше това?
- Че дават медали не на когото трябва.
Здравей, казвам се Джеф.
Привет, приятел!
Приятел съм на твоя... На Дейвид.
И ти нося този подарък.
Ти си неговия агент.
- Да, точно така.
Леле, това беше много добро. Впечатлен съм.
Къде е Дейвид? Вътре ли е?
Вътре ли е? Пише ли? Вътре ли пише?
Добре, приятел, слушай...
- Хей, Джеф!
Здравей, друже. Как си?
- Радвам се да те видя. Видя ли Денис?
Да, тъкмо започнахме да се опознаваме.
Когато огладнее, яде цяла нощ "Лъки Чармс".
"Лъки Чармс".
Юмрук?
- Не, той... Трябва малко време.
Добре, ние ще тръгваме.
До скоро, приятел. Радвам се, че се запознахме.
Гордея се с теб, човече. Страхотно е, че възстановяваш живота си.
Не върви чак толкова добре.
Знаеш ли какво, приятел?
Има горда и стара традиция да ползваш услугите на бавачка.
Не!
- Няма нищо срамно.
Не става дума за Денис. Говоря за книгите,
които не вървят особено добре.
Какво става с книгата?
Стигнал си до средата и не знаеш какво да правиш?
Не.
- Или не знаеш как да я завършиш?
С нещо да помогна?
- Не, имам основна идея,
но не съм се хванал сериозно. Знаеш ли кое е великото при Денис?
Той е извор на идеи.
Предизвиква всичките ми устои,
всичките, и аз самият се чудя.
Трябва да се науча да бъда по-мек.
Или малко по-твърд.
- Това е чудесно.
Радвам се, че разсъждаваш върху твърдостта.
Но, човече, аз живея с "Отмъщението на Дракобан",
ежедневно, и тъмните сили са ме приковали, човече.
Тина ще идва в града. И ще направи изискано парти за теб,
и те очаква. За да сложи ръка върху написаната глава
част от "Отмъщението на Дракобан", част ІІ-продължението.
Кога?
- След около шест седмици.
Знаеш ли, това е!
- Кога точно?
На 28 януари. Тогава ще е партито.
Какво е значението на тази дата?
Не знам. Може би за нея означава нещо, свързано с книгата.
Трябва да намеря детегледачка.
Човече, губиш ли ума си?
- Не.
Защото, ако е така, ми трябва малко време.
Не мислиш ли, че го заслужавам...
след всичките тези години?
- Не се тревожи!
Сигурен ли си, че не искаш да дойда с теб вътре?
Да.
- Да, да дойда?
Не. Не идвай!
- Да не идвам.
Чадъра трябва ли ти?
- Да.
И коланът с тежестите е абсолютно задължителен?
Добре. Чака ни страхотен първи ден.
Денис! Денис!
Слушай! Просто...
Просто бъди себе си.
Това е всичко, което трябва да направиш.
Денис!
Оттам е пътят.
Зак, искаш ли да поритаме?
- Здравей, страннико.
Да, после ще се видим.
- Малки хулигани.
Г-не, проблем ли има?
- Не, не...
Просто седя тук и наблюдавам.
- Това е проблем.
Не, не. Това е голямо недоразумение.
Не е това, което изглежда.
Нов родител съм. Това...
Той ми е син и днес му е първият ден.
И съм много притеснен.
- Аз дойдох да проверя дъщеря си.
Моето детенце е онова там, облеченото в кафяво.
Дето кара...
- Да.
Кое е вашето?
От онази страна, дето виси с главата надолу.
Чудак.
- Знам.
Успех, г-не!
- Да.
Каза, че преодолява земното притегляне,
защото то възпрепятства оросяването на мозъка му.
В това вярват йогите.
- Те няма да ходят в друго измерение.
Няма нищо лошо да бъде малко ексцентричен.
Това го знам.
Значи той мисли, че е от Марс,
а ти пишеш за Марс, това е страхотно.
Малък Марсианец те е избрал да го научиш да бъде човек.
Стига де! Дошъл е на земята да документира нашето съществуване.
Слушай, когато бях на 11, видях "Звукът на Музиката"
и от тогава бях напълно убедена,
че съм една от изгубените сестри.
Ти?
Да, но ходеше ли на училище с 3/4 къси панталонки?
Да, ходех.
- Това ти е бил късметът.
Той е мило малко момче,
но не е като другите.
Сериозно?
Социалният работник каза, че е средно интелигентен, но...
мисля, че ще му трябва време за да се приспособи.
Той краде от другите деца.
Краде?
Намерихме различни неща в шкафчето му -
обувки, моливи, шини за зъби.
Денис има наистина забележителен ум,
и мисля, че просто се нуждае...
- Не става дума само за кражбите,
а че Денис се нуждае от специални грижи,
и ние тук не сме подготвени за това.
Как така не сте подготвени?
Съжалявам.
- За какво съжалявате?
Какво ми казвате? Че го изхвърляте?
Това е наистина...
Това е наистина хладнокръвно.
Г-н Гордън, с Денис имахме хубав, дълъг разговор.
Браво. Как мина, приятел?
Аз съм интелигентно същество.
Напълно съгласен съм.
- Да.
Хайде и с вас да си поговорим.
- Да. Искаш ли да изчакаш тук?
Какво да направя за Денис? Искам да кажа...
Правете каквото правите и досега. Просто му дайте необходимото време.
Докторе, наистина съм загрижен. Той не се сприятелява с никого,
и към мен не се е привързал достатъчно силно,
изключиха го от училище за кражби и е много изолирано човече.
И когато той е толкова уязвим
и толкова изплашен, аз...
Когато ми каже, че смята, че ще отлети нанякъде...
Вероятно смята, че ще отлети,
защото е много интелигентен,
и вижда, че живее в свят,
в който неща или хора наистина изчезват.
Мога да му дам предписание, но ако трябва да съм откровен,
мисля, че да наблюдава друго мислещо същество
да се задържа на земята,
би имало по-голям ефект върху Денис.
Г-н Гордън, всички родители си мислят,
че са като слепец, който води слепите.
Разбира се. Виж, трябва да поговоря с теб.
След Коледната ваканция ще започнем в друго училище.
И искам да знам какво чувстваш,
защото може да е малко страховито, започването в ново училище
Учителят ти смята, че това е добра идея, а също и аз.
И...
Добре е да се измерват разни неща, а?
Както и да е, какво мислиш? Готов ли си за ново начало?
Да поемеш по пътя към ново училище?
Съгласен ли си?
Какво гледаш?
Ето там ме откриха...
Върху тревата, до голямата кръгла сграда.
Валеше дъжд.
Знаеш ли, че това е странно? Било е преди много време...
Мислех, че не би могъл да помниш.
Аз не бих могъл, а ти как можеш?
Те ще дойдат някой ден да ме приберат.
Например по време на летния лагер?
- Ти не ми вярваш.
Значи Марсианците също могат да четат и мисли?
Марсианците могат доста неща, които вие не можете.
Освен смяната на светофарите, какво можете да правите?
Можем да вкусваме цветовете.
Добре. Можеш да вкусваш цветовете. Докажи го!
Свали очилата и си затвори очите!
Казаха ми, че това ще се случи.
- Отвори!
Отвори... Недей... Ти гледаше. Направо гледаше.
Хайде, отвори! Ето така.
Какъв цвят е това?
Червен.
- Добре, но това не се брои,
защото имахме очевидни етични разногласия.
Отвори!
Зелен.
- Много добре.
Отвори!
Жълт.
- Да, жълт беше.
А този?
Е?
- Не мога да го вкуся.
Син е.
- Знам. Не мога да вкусвам синьото.
Малко блести?
Трябва да идем на сянка.
Хайде, Фломар!
- Ти Съмуеър ли нарече "Фломар"?
Това е Марсианско име. "Фло" - топъл, "мори"- приятел.
Той си го избра.
Добре. Искаш ли чаша вода?
- Не.
Къде искаш... Къде да го сложим да седне?
Няма значение. Където ти харесва. Остави се на течението.
Добре, дали ще яде от пуйката или да донеса "Лъки Чармс"?
Не знам. Питай момчето-чудо, ето там.
- Добре.
Добре.
Здравей, Денис.
Искаш ли да хапнеш с нас от пуйката?
Не мога да ям нищо, пораснало на Сатурнова луна.
Мисля, че тук си в безопасност.
Ще бъде страхотно. Нали, приятелче?
Забелязала ли си колко са му раздалечени очите?
Не.
- А че ушите му са малко заострени?
Мъничко.
- Дейвид?
През цялото време си мислех, че не съм добър баща, нали?
И, както знаеш, работех метафорично на Марс.
Но след това се запитах- ами ако това не е така?
Ами ако той наистина е надарен с нещо специално?
Виж, той може да е малък медиум.
Дейвид, ставаш хистеричен.
- Знам. Всички ми казват да не бъда.
Но аз казвам "Защо да не бъда?". Хистерията е нов вид спокойствие.
Жена ми почина, бум! Осинових си хлапе от Нептун.
Трябва да бъда вледенен, или трябва да бъда хистеричен? Ти ми кажи!
Мисля, че хистерията е начин на живот. Или поне модна линия.
Бих могъл да спра да пиша, не че в момента го правя де.
Дейвид, тревожа се за теб.
- Защо?
Защото смятам, че вие двамата наистина се борите.
Мислиш, че не го знам ли? Знам това.
Знаеш, че все още си в пробен период. Имам предвид...
Че мога да го върна като дефектен тостер. Това ли си мислиш?
Мисля, че се опитвам да ти кажа...
Знам, че виждаш много от себе си у него,
но и аз бях там, Дейвид.
Ти беше странен, имаше си свои проблеми,
но това хлапе е съвсем друго нещо.
Знаеш ли кое е удивителното в теб? Че си права.
Винаги си права, и никога не го забравяш,
и не позволяваш никой никога да го забрави.
Ще изляза за малко.
Хайде, Денис! Да се махнем оттук!
Това беше забавно, а?
Дейвид?
- Ще ти направя "Лъки Чармс".
Дейвид, недей!
- Всичко е наред.
Недей, Коледа е.
- Разбира се. Няма значение.
Къде отивате?
Дейвид?
- Хайде!
Хайде, съжалявам. Не исках...
- "Пробният период" кодиран ли беше?
Добре.
- Код ли беше? Защото го каза.
Знам. Знаеш ли... Аз, аз...
Всичко е наред. Перфектно.
- Опитвах се... Просто се опитвах...
Вече съм уморен.
- Но, Дейвид, Коледа е.
Ще дойдем утре.
- Отпусни се!
За Дейвид.
Денис!
Лош ли бях?
- Не, не беше. И спри да го повтаряш.
Не искам да си порежеш краката. И татко...
Тук работя.
Трябва да махнем този апарат за известно време. Става ли?
Но не съм приключил мисията си.
- Днес я приключи.
Но не съм приключил мисията си!
Дай ми обратно апарата! Трябва ми!
Хайде, успокой се!
Трябва да работя или ти да отидеш в стаята си.
Ти ще ме пропъдиш, нали?
Денис, защо бих те пропъдил?
Защото си ми ядосан, защото счупих нещо твое.
Денис, не ми пука за никоя моя вещ.
Това са просто вещи.
С нищо не можеш да промениш чувствата ми.
Разбираш ли?
Никога няма да те пропъдя.
Погледни, това са просто вещи.
Давай, счупи ги!
Още една. Хайде, друже!
Тук са две. Вземи едната!
Супер! Над главата, замахни отгоре!
Както правят гърците.
Толкова добре се чувствам.
Не, тази не! Имам една забавна идея.
Съжалявам. Само се опитвам...
Просто се опитвам... да се забавляваме.
Какъв е този смях?
Ще ти го върна. Това вече е война!
Това е война!
Просто стой тук!
Г-н Левковиц, влизайте.
Каква изненада! Весели празници.
Благодаря, и на вас.
Ние просто...
Просто се забавлявахме.
Нещо като пробив.
Радвам се да ви видя. Много подозрително идвате по празниците.
Чух, че е имало малки неприятности в училище.
Съвсем малки.
Нищо, с което да не можем да се справим. Нали така?
Имате ли нещо против с Денис да отидем в стаята му?
Може да ми я покаже и да си поговорим малко.
Не, нямам против. Ти имаш ли?
Става ли, Денис?
Мисля, че и той не е против.
- Добре.
Къде е стаята ти, Денис?
- На долния етаж.
Той ще ви покаже.
- Благодаря.
След теб.
Всичко е...
Наред ли е всичко?
- Знаехте ли за тези неща?
Просто ще го изключим това чудо.
Да, да, разбира се... Ние...
Виждали ли сте това?
- Да, знам за всичко това.
Това е научен проект по който работим.
Нещо за цялостното преобразяване и разпадане на нещата.
Взимаме разни неща от къщата и ги пакетираме.
Снимаме ги и ги оставяме настрана, и след време отново ги взимаме.
Двамата с Денис... Предимно Денис изучава нещата.
Виждате ли? Прави го и в момента.
- Ключове за кола.
Разбира се.
- Знаете и за тях?
Ваши ли са?
- Да, мои са.
Паспорт, също ваш?
- Знам и за него.
Удивително е как един паспорт може да се разложи.
Всичко е наред. Просто чудесно. Просто пробваме различни неща
и виждаме дали се разпадат и изчезват, или не.
Можем да поговорим насаме.
- Да.
Добре. Денис, извини ни за малко.
Да излезем отвън!
- Заповядайте!
Малко съм загрижен, г-н Гордън.
Изглежда страдате от синдром,
от който страдат много осиновители.
Шок ли?
- Отчаяно се стремите да се сприятелите
и забравяте да бъдете родител. А Денис се нуждае точно от родител.
Има нужда от стабилен пример. Някой да го върне обратно на Земята.
Започнал е отново да краде.
Изключиха го от училище.
- Мисля, че "изключиха" не е точно.
Мисля, че беше единодушно решение. Не беше подходящо място за него.
Да, единодушието включва и мен.
Управата не ми даде друга възможност.
Трябваше да ви се обадя, за което се извинявам.
Ще върна случая ви за преразглеждане.
Ще бъдете уведомен по пощата.
Сам ще намеря изхода.
Г-н Левковиц, знам, че няма друг на тази планета
който да обича Денис повече от мен.
Знам това.
Тези снимки са мои.
И наистина са ми много скъпи.
И трябва да разбера защо си ги взел.
Ще ми кажеш ли? Моля те, кажи ми.
Защото я обичаш толкова много.
Това наистина е така,
но това с нищо не променя чувствата ми към теб.
Ни най-малко.
Г-н Левковиц не е сигурен, че ти трябва да останеш тук.
Затова трябва да го зарадваме.
Така че когато сме си вкъщи няма проблем да бъдеш от Марс,
Но когато си навън, с останалите Земляни,
трябва да се държиш по земните правила.
Но това, което никога няма да направим е, че никога, никога
никога, никога, никога няма да се предадем.
Мисля, че Уинстън Чърчил го е казал.
Има и още нещо. То е много важно.
Би ли ме научил
как да направя номера с преплитането на пръстите?
Как го правиш?
Ще го схванеш.
Трябва да го направим.
- Аз не мога. Направи го ти.
Мисля, че трябва да е с блузата и тези панталони.
Добре.
На теб ти стои секси.
Ще изглежда опустошително.
- Да, да. Чудесно.
Това е добре.
- Нали?
На каква възраст децата започват да се подиграват за облеклото?
Нали се сещаш? Когато не си облечен готино?
Може би в пети клас.
- Пети клас?
Тогава започнах да нося шарените си ботуши всеки ден.
Съвсем затвърдиха ролята ми на странно момиче,
което седеше в дъното на стаята и рисуваше Смърфовете до девети клас.
Но...
- Какво но?
Може би не трябва да е лесно. Онези, на които им е лесно
изпускат приключението.
Не мислиш ли, че всички обаятелни личности
по света, може би са имали нарушено детство?
Убеди ме. Ще го пусна с шарени ботуши.
- Недей.
Ще го направя.
- Не съм толкова обаятелна.
Мисля си, че постоянно ще се тревожа за него.
Това е проклятието да бъдеш родител.
Мисля, че Денис е много по-щастлив, отколкото е бил преди.
Да.
Мисля, че и за теб се отнася.
Ще тръгвам. Късно е и съм уморена.
Искаш ли да ти приготвя кафе за из път или...
можеш да останеш да спиш тук, в стаята за гости.
Ти нямаш стая за гости.
Да. Можеш да спиш на дивана. Не исках... Повярвай ми!
Не това имах предвид. Далеч съм от тази мисъл.
Наистина? Далече си?
- Е, не чак толкова.
Просто има мънички неща, които са по-далеч,
като например едрата шарка.
Сериозно.
Трябва да вървя. Трябва да нахраня златната рибка.
Златна рибка?
- Грижа се за рибката на съседа.
Съсед?
- Да.
Разбирам.
Трябва да я нахраня.
Златна рибка, а?
Лека нощ.
- Да.
Добре ли си?
- Да, а ти?
Не знам.
- Добре си. Добре изглеждаш.
И ти също. Изглеждаш страхотно.
- Добре, чао.
Какво?
- Изглеждаш добре.
И ти.
Изглеждаш невероятно. Страхотно.
Облачен ден е.
- Знам. Затова не ти трябва крем.
Имам малко лоша новина.
Трябва да направим това без колана с тежестите.
Но така ще отлетя.
Не знам много, но със сигурност знам, че няма да отлетиш.
Обещаваш ли?
- Гарантирам ти.
Хайде. Щях да ти казвам...
Не знам дали ти споменах, но когато аз бях хлапе
се представях като от друга планета.
- Защо си правил това?
Отивах в ново училище, бях нервен и исках да ме харесат.
Бях уплашен и не знаех дали ще се получи.
Носеше ли шапка?
Да, понякога. Това беше в Чикаго, беше студено, и тогава носех шапка.
Не е трябвало да носиш.
Така е. Както и да е. След време
се научих да бъда малко като останалите и да се впиша.
И знаеш ли какво? Не беше чак толкова зле.
Наистина не беше.
Хубаво ли е да бъдеш като всички останали?
Това наистина е хубав въпрос.
На който обикновено възрастните нямат отговор.
Мисля, че сега е важно да запомниш,
че трябва да научиш някои неща.
За човешките същества.
- Абсолютно точно.
Вместо за...
- Марсианските същества.
За които ти вече знаеш много, нали?
Здравейте, г-це Марджи.
- Г-н Гордън, привет.
Радвам се да ви видя. Помните ли Денис?
Здравей, Денис. Не се тревожи, всички са много мили.
Слушай, друже.
Ако се почувстваш нервен или видиш, че не се справяш,
аз ще бъда точно там и можеш да дойдеш в колата.
Ами ако се почувствам зле след като си тръгнеш?
Ще дойдеш при мен. Там ще бъда цял ден.
Цял ден?
- Цял ден.
Добре. Баща ти трябва за тръгва, Денис.
Добре. Готово, приятел.
Малко сме нервни днес защото не си носим колана с тежестите.
Имаме проблеми с гравитацията. Добре, приятел.
"И станцията изпращя, и долу на линията...
командирите получиха командата,
и се обърнаха към бойците:
"Паднете на място".
"Паднете на място!"
Достатъчно от "Дракобан" за тази вечер.
Лека нощ, малък принце.
Сияе като изящно творение.
Виси на стена от звезди.
Това ли си, което си мисля?
Ти си моят сателит.
Ще препускаш с мен тази нощ.
От пътническото място, небето гори.
Първата звезда, която открих.
Ти си моят сателит.
Ти си моят сателит.
Ти си моят сателит.
Хубав разговор.
- "Хубав разговор".
Дейвид! Дейвид!
- Да.
Идвам.
Денис, добре ли си, приятел? Какво има?
Фломар.
Съмуеър?
Какво му е?
О, Съмуеър!
- Какво му е станало?
Той добре ли е?
Не, не. Починал е.
Починал?
По дяволите!
Хайде да се поразходим. Да се махнем оттук.
Ще погледаме звездите. Хайде, приятелче.
Когато бях малък като теб, си мислех, че като загубиш някого
той отива на небето, и не можеш да го виждаш вече,
но можеш да разговаряш с него, и той да те чува.
Затова ли плачеш?
Защото няма да видиш повече Фломар?
Когато обичаш някого, наистина е тежко да не можеш да го видиш повече.
Говориш ли с Мери?
По свой начин, да. Постоянно.
Вероятно затова идвам тук.
Мога да видя Марс.
- Стига бе. Къде? Аз не го виждам.
Силно зрение имаш.
Какво си мислиш, когато виждаш Марс?
Че мисията ми е към края си.
Скоро ще се върна там
и всичко ще бъде отново наред.
Денис, ще ти кажа само още нещо за Марс,
Може да ти се стори странно, защото съм писател на фантастика.
Но точно сега, аз и ти, както сме заедно,
изцяло направени от атоми,
седим върху тази кръгла скала, в сърцето на която има течен метал,
седим закрепени заради гравитацията, която ти причинява неприятности...
и обикаляме около Слънцето с 107 826 км в час,
и профучаваме през Млечния път с 965 606 км в час,
в една вселена, преследваща може би собствената си опашка
със скоростта на светлината.
И поради цялата тази безумна активност,
понятната ни надвиснала опасност, която звучи красиво казана:
"Всички знаем, че ще умрем",
ние се свързваме един с друг.
Понякога заради суетност, понякога поради причини,
които все още си малък да разбереш,
но в повечето случаи се събираме, без да очакваме нещо в замяна.
Не е ли странно?
Не е ли чудато?
Не е ли достатъчно чудато?
Защо искаш да бъдеш от Марс?
Значи, просто ще си поговорим с тях,
ще им разкажем за всички човешки неща,
които обичаме да правим, и...
Ще свърши преди да се усетиш,
и всичко ще бъде наред.
Разбрахме ли се?
Ако отида сам, няма да ми позволят да остана с теб.
Не, не.
Каквото и да кажеш, ще бъде добре.
Много, много те обичам.
Взел си си тежести за глезените.
Просто бъди себе си! Хайде!
Привет, Зофи!
- Хайде, ела с мен!
Всичко ще е наред.
Изпий едно кафе! Всичко е нормално.
Значи, как си с училището, Денис?
Добре.
Има ли нещо, което искаш да ни кажеш?
Не.
Не изглеждаш много щастлив днес, Денис.
Аз съм звездно момче.
Местенето от едно училище в друго,
как ти се отразява?
Имаше и трудни моменти,
но най-важното нещо е
да се изправиш срещу проблемите,
и никога, никога, никога...
никога да не се предаваш.
Никога, никога, никога.
Уинстън Чърчил го е казал,
мисля.
Уинстън Чърчил е бил много умен човек.
Денис, когато разговаряхме преди,
ти каза, че идваш от друга планета.
От Марс.
- Правилно, от Марс.
Зипър ники уауак. Транс фобо мидио.
Понякога е хубаво да се преструвам, но понякога не е.
Значи просто си се преструвал?
И после започнах да се занимавам с наука,
и осъзнах, че се въртим около Слънцето
със 107 826 км в час.
И се задържаме от гравитацията.
Така че за какво ми е нужно да бъда от Марс?
Мисля, че беше така, защото не съм го проумявал.
И после започнах да се уча да бъда като всички останали.
Денис, да не би...
Да не би г-н Гордън да те е научил какво да говориш днес?
Той ме научи на едно единствено нещо.
Какво е то?
Ако удариш в три от десет пъти, ти си звезда.
А ако се справиш съвсем малко по-добре,
тогава ти си суперзвезда.
И получаваш чаша кафе.
Горещо кафе.
Е, как мина?
Казах им за бейзбола.
- Така ли?
Казах им и за горещото кафе.
- Не си. Каза ли им?
Г-н Гордън!
- Да?
Поздравления.
Благодаря ви. Обичам ви.
Слънцето сияе в синевата.
Няма никакво облаче нийде.
Спря да вали и всички хукнаха да играят.
И ти не разбра ли, че е прекрасен нов ден?
Долу на алеята вали.
Виж как слънцето озарява града.
На старата мръсна улица,
г-н Синьо Небе живее сега.
Г-н Синьо Небе, моля те кажи защо
си се крил толкова време?
Толкова време! Къде сме сбъркали?
Г-н Синьо Небе, моля те кажи защо
си се крил толкова време?
Толкова време! Къде сме сбъркали?
С красивото ти лице,
добре дошъл при човешката раса.
Голямо празненство очаква г-н Синьо небе.
И днес е дълго чакан ден.
Подбрани сме да проучим
има ли нови слънчеви планети, тук в Обсерваторията.
И, както повечето от вас знаят, системата Драко
е в центъра на нашето проучване.
Но най-добре за това да говори Дейвид Гордън,
чийто научно-фантастичен бестселър "Дракобан"
извежда неговите проучвания до окото на читателя.
Дейвид!
- Благодаря ви.
Да видим сега... Благодаря ви.
Бях очарован да наблюдавам Драконис,
защото това е система,
почти огледална на нашата Слънчева система,
и може би има планета като Земята.
- Никоя планета не е
обект на толкова романтични помисли, колкото Марс.
В един момент се е вярвало,
че Марс е бил населяван от древни цивилизации,
които са прокопали сложни напоителни канали,
и ежегодното затъмнение на планетата
е било тълкувано с поникването на сезонни растения.
Но след мисиите на Маринър IV, VI, и Vll,
се доказва, че напоителните канали
не са нищо друго освен мрежа от каньони,
и че известното затъмнение е резултат от ежегодни прашни бури.
Проби на почвата, взети от кораба Викинг
показват тоталната липса на органичен материал от повърхността на планетата.
С други думи- на Марс няма живот.
Никоя планета не е
обект на толкова романтични помисли, колкото Марс.
В един момент се е вярвало,
че Марс е бил населяван от древни цивилизации,
които са прокопали сложни напоителни канали,
и ежегодното затъмнение на планетата
е било тълкувано с поникването на сезонни растения...
Не е това начинът, по който я помня. Не е.
Мисля, че съм от различен Марс.
Ядосан ли си ми?
- Не, не съм. Просто се бяхме разбрали
повече да не... бъдеш от Марс.
Не мога вече дори да повтарям тази дума.
Мислех, че ако се престоря, ще можем да останем заедно.
Не. Хайде, приятелче!
Не вярваш, че съм от Марс, нали?
- Стига, Денис!
Смятам, че понякога ти си мислиш, че си.
Спри!
- Не, ти спри, Денис!
Колата!
Много съжалявам, полицай. Разговарях със сина си,
и не... завих на ъгъла. Наистина съжалявам.
Документите, ако обичате.
- Обикновено ги държа тук.
Денис, ти ли си взел шофьорската ми книжка?
Фриина уобли миития.
Денис, зададох ти въпрос, и трябва да ми отговориш!
Ти ли взе документите ми? Това вече е сериозно.
Фриина уобли миития.
Денис! Отговори на въпроса!
Фриина уобли миития.
Денис, ти си ми взел книжката.
- Не, не съм.
Денис!
Не съм я откраднал.
Какво направи с нейните снимки?
- Не съм ги откраднал. Трябваха ми.
Стига, човече! Не е честно. Говорихме вече за това.
Спри! Тези са мои.
- Не са твои, Денис!
Мои са.
- Спри!
Денис, чувствата на възрастните могат също да бъдат наранени.
Това са мои вещи.
Спри!
- Не!
Спри!
Хайде, давай!
Защо не го направиш?
Транс фобо мидио.
Денис, Денис!
- Тран фобо мидио.
Спри! Ти не си марсианец. Ти си просто малко момче.
И може би ще ти помогна. Може би не ми е чуждо.
Стой тук и просто... Просто се успокой!
Виж, ще се покажа само за двадесет минути...
Да, спокойно, не бързай!
Свърши си работата! Не се тревожи за нас!
Добре.
- Всичко ще е прекрасно.
Благодаря ти, че го гледаш.
- О, това е...
Ти си ми брат.
Той ми е племенник.
Денис? Леле, това е много готино!
Слушай, ще довърша почистването на кухнята,
и ще се обадя на Никълъс и Джонас за да ги проверя,
и мисля да се върна и да се забавляваме. Става ли?
Става ли, голямо момче?
Ще се върна.
Поздравления. Кой е този хубавец?
Прилича на Чеърман Мао.
- Точно. Носиш си Червената книга.
О, това е отвратително.
- Луи. Луис?
Луи, тук, бързичко!
Добре дошъл във великото време, г-н Гордън.
Тина!
Чудех се какво става с теб.
- Хубаво е да те видя. И не само ти.
Всички! Това е Дейвид Гордън,
и е поразителен.
И виждам, че ми е донесъл малък подарък.
Това е черновата на новата му книга.
И нека отсега да ви кажа, че няма да върви евтино.
Дейвид, искам да те запозная с Ленърд.
Оглавява маркетинга ни.
- Приятно ми е.
Тотално ослепителен е.
- Добре дошъл в клуба.
Тина обича да е заобиколена от великолепни хора.
Забелязвам.
Да дадем ли този ръкопис на асистента ми, за да го пази?
Лайнус.
- Тина, може ли да поговорим насаме?
Има нещо, за което трябва да поговорим.
Може да се получи малко неудобно.
Това е най-омразната ми дума.
- Не се съмнявам.
Виж, би ли погледнала това? Искам просто да поговорим, защото...
положението е малко по-различно.
"Марсианско хлапе"? Какво е това?
Да не би това да е алтернативно заглавие?
Мисля, че се съгласихме да е "Отмъщението на Дракобан".
Да, да. Така беше.
Но трябва да отбележа, че промяната не е само в заглавието.
Значи това е аналогична вселена?
Млъкни!
- Опитах да напиша "Дракобан".
Наистина, опитах.
- Какъв е проблемът?
Осинових момченце.
Осинових този прекрасен, труден, малък мъж.
И той е много жизнен, а тези герои са мъртви, и трябваше да направя това.
Не, имаме договор.
Платихме ти съществена сума.
Знам, знам. И ще...
Ще напиша другата или ще ви върна парите.
Това е неприемливо.
- Ако трябва ще продам къщата.
Не ми пука.
- Не искам парите.
Искам проклетия Хари Потър в космоса. За това съм си платила.
Ленард създаде изключително скъпа
рекламна кампания за тази книга
и "Дракобан" е крайъгълния камък на тази кампания.
Не мога да направя нищо без нея.
Разбираш ли какво ти говоря?
Схвана, нали, приятел? Разбираш всичко.
Защо не можеш просто да бъдеш това, което искаме да бъдеш?
Схванах.
Внимавай! Внимавай!
О, Денис! Толкова съжалявам.
Ще напиша другата книга. Ще ти се реванширам, обещавам.
Ще получиш останалите части, реки от кръв...
Но прочети и това, защото е добро. Наистина е добро.
Трябва да тръгвам, но това беше чудесно... и съжалявам.
Хей, Денис! Какво ще кажеш
за топъл шоколад или нещо друго?
Звучи ли ти добре?
Или един "Танг"?
Знаеш ли какво е "Танг"?
Нещо, което пият астронавтите.
Нещо такова е.
Лиз!
Лиз!
Какво стана?
- Просто не можем да го намерим.
Не можете да го намерите?
- Всичко беше наред. Той беше добре.
Беше в стаята, а аз отидох да взема топъл шоколад.
Добре, добре.
- После повикахме полицията.
Къде го видя за последно?
Не е в къщата.
Сигурни ли сте? Навсякъде ли проверихте?
Толкова е красиво. Може би наистина е един малък Моцарт.
Какво означава?
Означава "Сбогом".
Харли, стой в колата!
- Намерихте ли го?
Не, но знам къде да отида. Ще ме закараш ли?
Да. - Добре.
- Ще викна да преместят тази кола.
Не се тревожи!
- Добре тогава. Обадете ми се!
Сложете си коланите!
Ти мини оттам, аз ще...
- Дейвид!
Говори с него! Отивай, отивай!
Денис, стой, където си!
- Дейвид идва да те вземе.
Само не мърдай, става ли?
Не мърдай, миличък! Трябва да стоиш мирно.
Денис!
Денис, спри! Идвам.
Денис, идвам да те взема.
Просто стой мирен! Моля те.
Денис, спри да се движиш!
Те са тук.
Денис, дръж се, друже! Идвам.
Защо си тук?
Не можеш да дойдеш с мен.
Добре.
Дай ми ръката си! Ще те заведа вкъщи.
Не. Трябва да се върна сега.
Мисията ми приключи.
Денис, спри! Престани да се движиш!
Те са тук. Върнаха се за мен.
Това е хеликоптер, Денис. Издирваме те.
Не е хеликоптер. Не е.
Добре. Денис, дай ми ръката си! Ще те заведа вкъщи.
Аз си отивам вкъщи.
Мястото ми не е тук.
- Добре.
Пусни куфара,
и се дръж здраво за ръба!
А аз ще изчакам с теб да дойдат.
Съжалявам, Дейвид.
За какво съжаляваш?
Съжалявам, че трябва да си тръгна,
но ще им кажа
за бейзбола,
и за "Лъки Чармс",
и за Фломар.
Да, можеш да им кажеш за всичко което сме правили,
и колко много се забавлявахме.
Денис, погледни ме! Разкажи им за всичко,
и колко много се забавлявахме.
Кажи им колко беше усърден,
за да успееш, за да бъдеш като нас.
Че човешките същества могат да бъдат жестоки, нали?
Обещавам да им кажа, че си бил много мил с мен.
Благодаря ти.
Беше страхотен човек, Денис. Това беше смешната част,
и искам просто да почувстваш, че си част от мен,
защото мисля, че под всичко привидно, точно това искаш.
Мисля, че искаш да си част от някого.
Иска ми се да имаме повече време заедно.
Искам да ти докажа, че не винаги родителите изчезват.
Защо понякога те си отиват?
Не знам. Това е...
Не знам. Това е загадка.
Понякога вината е тяхна, а понякога не е.
Загадка е. Не зная.
Защо? Защо?
Защо според теб са ме изоставили?
Защото...
Защото са били глупави! Тези, които са те изоставили
са най-глупавите същества в цялата вселена!
Толкова са били глупави, че не са проумели какво притежават.
Как не са видели колко си изключителен!?
Колко е голямо сърцето ти!?
Не съм много умен, но това го виждам.
Толкова е очевидно.
Ти си най-лесното за обичане хлапе в света. Поне за мен е така.
Знаеш ли какво си мисля?
Мисля, че ти също ме обичаш.
Като че ли си препълнен.
Чувствата просто чакат да се излеят.
Денис, ти си ми син.
Ти си домът ми, завинаги.
И няма никога, никога,
никога, никога...
никога, никога, никога...
да те изоставя.
Хванах те.
Хванах те.
Хей, Денис, сбъдна ми се Марсианското желание.
О, Боже мой!
- Всичко е наред.
"Понякога забравяме, че децата тъкмо са пристигнали на Земята.
Приличат мъничко на извънземни, навлизат в живота,
като купчинка от енергия и чист потенциал.
Тук са като на изследователска мисия,
и просто се опитват да се научат да бъдат като хората.
Поради някаква причина, аз и Денис достигнахме до Вселената,
и се открихме взаимно. Никога няма да разберем как и защо.
И открихме, че аз мога да обичам чуждоземец,
и че той може да обича човешко същество.
И това е достатъчно чудато, и за двама ни".
Две, три. Задръж!
Хайде, още една, още една!
Едно, две, три.
Добре ли стана?
- Хайде!
Слънцето сияе в синевата.
Няма никакво облаче нийде.
Спря да вали
и всички хукнаха да играят.
И ти не разбра ли, че е прекрасен нов ден?
Долу на алеята вали.
Виж как слънцето озарява града!
На старата мръсна улица,
Г-н Синьо Небе живее сега.
Г-н Синьо Небе, моля те кажи защо си се крил толкова време?
Толкова време! Къде сме сбъркали?
Г-н Синьо Небе, моля те кажи защо
си се крил толкова време?
Толкова време! Къде сме сбъркали?
Продуцент Майк ДРЕЙК
Съпродуценти Сет БАС и Джонатан ТОЛИНС
Фотограф Робърт ЙЕОМАН
Дизайнер на продукцията Хуго ЛУЗЧИК-ВИХОВСКИ
Редактор Брус ГРИЙН
Дизайнер на костюмите Майкъл ДЕНИСЪН
Асоцииран продуцент Люк РАЯН
Музика Аарон ЗИГМАН
Кастинг Мари Гейл АРТЦ
Една продукция на Дейвид КИРШНЕР, Кори СИНЕГА и Ед ЕЛБЪРТ
Гледахте Джон КЮСАК
във филма "МАРСИАНСКО ХЛАПЕ"
Участваха още: Аманда ПИЙТ
Оливър ПЛАТ
Зофи ОКОНЕДО
Боби КОЛМАН
Ричард ШИФ
Хауърд ХЕЙСМЕН
и Джоан КЮСАК
Филмът беше вдъхновен от реални събития. Въпреки това действието и героите са измислени.
Филмът е направен по романа "Марсианско хлапе" на Дейвид ДЖЕРЪЛД
Превод - Fifoza Ива Миланова
Редакция - Paket
Translator's Heaven 2008©