L'avventura a.k.a. The Adventure (1960) Свали субтитрите
ПРИКЛЮЧЕНИЕТО
С участието на ГАБРИЕЛЕ ФЕРЦЕТИ
МОНИКА ВИТИ
ЛЕА МАСАРИ
ДОМИНИК БЛАНШАР РЕНЦО РИЧИ
ДЖЕЙМС АДАМС ДОРОТИ ДЕ ПОЛИОЛО
ЛЕЛИО ЛУТАЦИ, ДЖОВАНИ ПЕТРУЧИ ЕСМЕРАЛДА РУСПОЛИ и др.
Сценарий МИКЕЛАНДЖЕЛО АНТОНИОНИ ЕЛИО БАРТОЛИНИ и ТОНИНО ГУЕРА
Оператор АЛДО СКАВАРДА
Музика ДЖОВАНИ ФУСКО
Италианско-френски филм
Режисьор МИКЕЛАНДЖЕЛО АНТОНИОН
Тази вила скоро ще бъде задушена. Преди тук имаше гора.
Тук ще има само къщи. – Да, няма да има спасение.
Прав сте, приятен ден. – Довиждане.
Тук ли си, татко? Търсих те горе.
Мислех, че вече си в открито море. – Още не.
Вече не се ли носи шапка с името на яхтата?
Не, вече не се прави така.
Колко време ще отсъстваш? – 4-5 дни.
Значи ще прекарам уикенда сам.
Би трябвало вече да съм свикнал. – С какво, татко?
Да съм пенсиониран като дипломат и като баща.
Защо говориш така? – Защото е истина.
След 30 години мълчание
надявам се най-после да успея да кажа истината на дъщеря си.
Имаш ли още истини за мен? – Ти знаеш.
Моля те, спести ми ги.
Довиждане, татко.
Онзи никога няма да се ожени за теб.
Досега аз съм тази, която не го иска.
Същото е.
Довиждане, скъпа. – Добър ден.
Дълго ли ме чака? Извинявай.
Алваро, побързай, стана късно.
Ще те чакам тук.
Къде отиваш? – До кафенето, жадна съм.
С мъж, който те чака и когото не си виждала от месец?
Днес нямам желание да го виждам. – Но ние бързахме да дойдем тук.
Добре, сбогом на круиза.
Мъчение е да сме далече. Наистина.
Трудно се поддържа връзка – единият тук, другият – там.
А и е удобно. Да, защото...
Мисли каквото искаш, както искаш.
Но когато човекът стои пред теб, всичко свършва.
Разбираш ли?
Да се връщаме. – Ана!
Слизам веднага.
Здравей.
Искаш ли да застана в профил?
Какво ми има?
Твоята приятелка е долу и те чака.
Ще почака.
Как си?
Зле.
Защо?
Защо ли?
Не, бих искала нещо друго... – Какво мислиш?
Знае как да работи с боите. – Съгласен съм.
Тази сигурно яде много хляб.
Махни се, животно.
Плава като по масло.
Не знам защо, но всичко замесено с масло не ми харесва.
Добро утро. – Наспа ли се?
Клаудия!
Виж!
Леле мале!
Добре ли спа?
Горе-долу.
Снощи исках да помисля за много неща...
но съм заспала.
Не мислех, че се спи толкова добре на лодка.
Аз пък спах много лошо.
Здравейте. – Добро утро.
Попечи се на слънце.
Ще се изкъпем ли?
Не тук, страшно е.
Някога Еолийските острови са били вулкани.
Когато бяхме тук преди 12 години, каза същото.
Как се казва този?
Трябва да е Базилуцо.
Звучи като име на риба.
Онзи е Лиска Бианка.
Колко досадно, толкова приказки за едното къпане.
Ана...
Внимавай...
Марио, жена зад борда!
Спри!
Раймондо! – Тук съм, Патриция.
Защо спряхме? – Няма ли да се изкъпеш?
Сънувах, че плувам. Направи го ти, Раймондо.
Г-жо Патриция. – Харесваш ли подводния риболов?
Ненавиждам го, но трябва да свикна.
Кой беше казал, че човекът е произлязъл от морето?
Патриция, ако ми дадеш флага на яхтата си,
ще отида да го забия на острова.
Това с островите не го разбирам.
С всичкото това море около тях, горкичките.
Козимо!
Ела.
Марио, спусни гумената лодка. – Веднага, г-н Корадо.
Сандро, къде отивате? – Попитай него.
Да работиш на яхта, е много изморително,
защото началниците нямат работно време.
Цяла нощ плавахме, нямаме и минутка за сън.
Акула!
Не мърдайте, госпожице! Останете, където сте!
Никой да не мърда!
Връщайте се!
Какво става?
Тук, наоколо, има акула. Не мърдай!
Че кой мърда?
Как разбра? Докосна ли те?
Аз щях да умра.
Каква уста има... С всички онези зъби!
Пийни малко коняк, Ана.
Няма нищо, всичко свърши.
Искам да се преоблека, студено ми е.
Лятото приключи. – Къде отиде акулата?
Какво има?
Коя да облека? Тази или тази?
Тази е очарователна.
Защо не я пробваш?
Стои ти по-добре, отколкото на мен, задръж я.
Е, не...
Знаеш ли... Историята с акулата беше шега.
Шега ли? Защо?
Така. Не го мисли, свърши.
Не искам да знам защо го правиш.
Заради Сандро, предполагам.
Поне послужи ли ти за нещо?
Хайде, да тръгваме.
Няма ли да слезеш на брега? – Наричаш онази скала "бряг"?
Досега ли беше във водата?
Не знаеш ли, че тук обикаля акула?
Акула ли?
Можеше да умра, това ли искаш да кажеш?
Да. – Добре, хубаво.
Какво искаш, Раймондо? Мен ли?
По това време на деня? – Довиждане.
Остани, Клаудия, нищо няма да се случи.
Така добре ли е? Доволен ли си?
Разочарован си, нали? – Не, напротив.
Според теб какво лице има Раймондо?
Покварено, бих казала. – Но всъщност е дете.
Предпочитам да е покварено, освен ако не обичаш деца.
Знаеш, че не обичам никого. – Знам, това е проклятие.
Ако има жена на света,
създадена по поръчка за грях,
изневери, подлост
и разврат – това е тя.
Но е вярна на мързела, на леността.
Ти си най-забавното същество, което познавам. След кучето ми.
Ще слезем ли на брега?
Горе трябва да има антични руини. Защо не идем да ги видим?
Джулия, помниш ли? – Да.
Не, по-добре легни да поспиш.
За теб е по-хубаво от всичко – от морето, от дете, от коте.
Нежното ти сърце тупти напразно. – Защо да не го казвам?
Колко е симпатична!
С кого се занасяш? – С акулата.
Пак ли?
Прекрасни са!
Корадо, искате ли?
Това е начинът на Патриция да бъде сред нас.
Много сте симпатичен. – Повече от акулата ли?
Няма място за сравнение.
Защо не дойдете да разгледате руините с мен?
Идеята не е лоша, но е по-добре да останем тук.
Сандро...
Един месец е твърде дълго. Свикнах да живея без теб.
Обичайното неразположение, скоро ще премине.
Този път е нещо повече. – Ще ти трябва още време.
Мисля, че трябва да го обсъдим.
Или си убеден, че няма да се разберем?
Ще се оженим и ще го обсъждаме до края на живота си.
Бракът няма да промени нищо. Вече сме като семейна двойка.
Джулия и Корадо не се държат като женени.
Защо си губим времето с приказки?
Думите стават все по-непотребни. Само объркват нещата.
Обичам те, не ти ли стига?
Не, не ми стига.
Искам да остана за малко сама.
Ти каза, че един месец... – Повече време.
Два месеца, година, три години!
Знам, абсурдно е. Чувствам се ужасно.
Мисълта, че те губя, ме убива.
Но вече нямам чувства към теб.
И вчера у нас ли нямаше чувства?
Винаги трябва да омърсиш всичко.
Времето се променя.
Скъпа Джулия, не е нужно винаги да казваш очевидното.
Сам виждам, че се променя.
Трябва да тръгваме, морето става бурно.
Къде е Ана? – Нямам представа.
Мисля, че чух лодка.
Сандро! Къде е Ана?
Беше тук.
На яхтата ли е? – Не знам, госпожице.
Патриция, Ана там ли е?
Ана!
Не е тук.
Тази черта в характера на Ана ме влудява.
Ана!
Този остров е толкова красив! Нали?
Намерихте ли я?
Ана!
Сандро, не я ли откри?
Ана!
Ана...
Джулия!
Видя ли?
Видя ли как се държи с мен? – Кой?
Корадо. Днес продължи да ме унижава.
Джулия...
Сандро!
Не намерих нищо.
Никаква следа.
Ана!
Да бъдем практични. Най-добре идете до съседния остров.
Там трябва да има полиция, митнически служители.
Подайте сигнал, че е изчезнала. Аз ще остана тук.
Оставам, защото мисля, че може да се случи нещо.
А и не искам да си тръгна.
Тогава да вървим, няма смисъл да губим повече време.
За колко време ще отидем и ще се върнем?
Ако участъкът е на Панареа, 2 часа.
Ако трябва да отидем до Липари, много повече. Зависи и от морето.
Да, морето. – Ще остана тук със Сандро.
Защо? Изглежда, че ще завали.
Ако завали, ще си купя чадър.
Няма да си тръгна.
Клаудия, разбирам ви, но тук ще останем ние двамата.
Извинете, но присъствието ви тук може да ни попречи.
По дяволите, забравихме да им кажем да ни оставят лампа.
Тук има една.
Според мен е още жива.
Тази сутрин си измисли историята с акулата.
Защо ни го казвате чак сега?
Защото не мислех, че е важно. Тя се смееше.
Трябва да разберем защо си е измислила тази акула.
Каква е била целта й?
По-добре попитайте него. – Мен ли?
Скарахте ли се? Извинете, че ви питам, но е много важно.
Обичайният спор.
Но помня, че искаше да остане сама.
Как си го обяснявате?
Извинете, какво правите тук? – Вие ли сте собственикът?
Не, те са в Австралия. Аз също бях там 30 години.
Това са снимките ми.
Това е брат ми, това е снаха ми, приятелите ми,
чичо ми, майка ми, племенникът ми... Добри времена бяха.
Откъде се появихте? Обиколихме навсякъде.
От Панареа.
Значи сте били вие. Към 2 ч. видях една лодка да минава.
Сигурно е било в 4 или 5 ч.
Следобед ли? – Не, сутринта.
Защо?
Какво се е случило? – Нищо.
Защо не му кажете?
Изчезна едно момиче, което беше с нас.
Удавила ли се е? – Не.
Изчезна, не знаем къде е.
Аз съм виновен. Кажете го, това мислите, нали?
Вместо да се тревожите какво мисля,
трябваше да се опитате да разберете какво мисли Ана.
Погледнахте ли в пропастта зад къщата?
Миналия месец едно агне падна там.
Започна да блее, когато се стъмни. Може да проверите...
Ана!
Хайде, приберете се вътре.
Къде отивате? По-добре ли сте?
Искам да се извиня за снощи.
Много обичате Ана, нали?
Да, много.
Говорила ли ви е за мен?
Рядко, но винаги с нежност.
Но се държеше така, сякаш обичта ни...
Моята, вашата, на баща й...
не е достатъчна за нея, не й служи за нищо.
Понякога се питам какво трябваше да направя,
за да избегна случилото се.
Чия беше тази лодка? – Каква лодка?
Мина преди малко. – През лятото минават много лодки.
Защо сте буден толкова рано? – 5 сутринта рано ли е?
Бартоло!
Е? – Нищо.
Нищо! – Нищо...
Не ме гледайте така, старшина. Няма нужда от това.
Отиди по-нататък, отдолу има пещера...
Да, точно там.
Дано не я намерят там, защото ще е мъртва.
Патриция, някакво течение минава оттук до друг остров.
Това е някаква следа, нали?
Старшината иска да изпрати хора да проверят.
Имаш ли...
Имаш ли против Раймондо да отиде с тях?
Защо да имам против? – Би трябвало вие да отидете.
Да, може би е по-добре.
Сандро ме изумява. Изглежда толкова спокоен.
Спокоен ли? Не мисля. Беше буден цяла нощ.
Какво е това? – Антична ваза.
Върху погребан град сме. Пълно е с такива неща.
Познай кой идва?
Дай да я погледна. – Заповядай. От кой век е?
Да поискаме да ни я подари. – Да засадиш в нея здравец ли?
Ама ти не замина ли? – Не, няма смисъл.
Колко жалко!
Предполагам.
Бащата на Ана пристига.
Проверих багажа на Ана и...
Да, на Ана е. Даде ми я вчера.
Намерих я в чантата й.
Не исках да я обличам, но нямах нищо друго.
Съжалявам.
Намерих ги в куфара й.
Светата Библия
Това е добър знак, не мислите ли?
Който чете Библията, не би направил нищо необмислено,
защото вярва в Бог.
Може да изключим хипотезата за самоубийство, нали?
Благодаря ви.
Сержант, елате, моля. Има важни новини.
Какви новини? – Спрели са лодка наблизо.
Екипажът е на разпит в Милацо.
Трябва да отидем да проверим. – Да, разбира се.
Чухте ли? – В Божиите ръце сме.
Да, но все пак трябва да отидем в Милацо.
Простете за откровеността, но съм най-близкият човек на Ана.
Сега тя има нужда повече от баща си, отколкото от вас.
Вие какво ще правите?
Какво да правим, не знам. Ще отидем при сем. Монталдо.
Ще си взема куфара. Съжалявам.
Няма нищо.
Ще се видим при Монталдо. – Добре.
Така е най-добре. Еторе сигурно вече е там.
Ще обиколя всички острови. – Какво?
Не мога да си тръгна, без да съм ги обиколила всичките.
Не си ли уморена? Аз едва издържам.
Раймондо! – Тук съм, Патриция, както винаги.
Клаудия няма да дойде с нас. Ще се погрижиш ли за куфара й?
Разбрах, че имате семейни проблеми. Вярно ли е?
Да. Сестра ми е болна от година, баща ми също.
Ясно, затова си контрабандист. Трябват ти пари.
Аз мога да ти помогна. Да ти помогна за субсидия.
Но първо да приключим с формалностите.
Няколко въпроса, а после ще идем да хапнем.
Приятелят ти ми каза, че хвърляте мрежите си три пъти.
Да, три пъти.
Доведи всички останали.
Имаме следа, започват да си противоречат.
Приятелят ти каза, че не сте могли да ловите риба заради бурното море.
Вярно ли е?
А другата лодка? – Каква друга лодка?
Хората ми са я видели.
Видели са ви да изхвърляте контейнери в морето.
Е? Какво имате да кажете?
Не се чувствам добре. Объркан съм. Нищо не знам.
Какво говориш?
Моля ви.
Какво общо има това с Ана? – Елате.
Стойте тук. – Да.
Ще си затворя очите за всичко – цигари, контрабанда,
ако ми кажете дали сте отвели момичето някъде.
Това е човекът построил вилата.
Едва ли си е представял в какво ще се превърне.
Лейтенант, кой е този Ф. Д., който е написал статията?
Франческо Дзурия – кореспондентът.
Може ли да предложим награда в замяна на информация?
Дзурия е в Месина. Да му се обадим ли?
Не, благодаря, оставете.
Лейтенант, може ли да се върна в Липари?
Да. Къде са цигарите? – В склада.
Сержант...
Извинете, кога пристигнахте? – Преди 2 часа.
Къде е госпожицата, която беше с вас?
Каза, че трябва да хване някакъв влак.
Изчезнало е богато момиче от Рим
При Монталдо ли отиваш?
Ще дойда с теб.
Прочете ли го?
Молят който има информация, да се обади в редакцията.
Мисля да отида там. – Да.
Трябва да отидеш. – Кога ще се видим?
Знам, че е трудно, но ти го правиш още по-трудно.
За Бога, не се цупи така.
И не чакай влака.
Моля те, върви си.
Бих искала да знам какво имаме да си кажем. Давай?
Не искам да идваш и да те виждам. Как да ти го обясня?
Защо дойде? – Не можах да се сдържа.
А трябва, налага се да направим тази жертва.
Не искам да се жертвам, глупаво е. За кого да го правя?
Ако Ана беше тук, щях да те разбера, но я няма.
Сандро... – Извинявай.
Не исках да прозвучи цинично, но приеми фактите каквито са.
За мен нещата са каквито бяха, когато се срещнахме.
Само преди три дни.
А ти и Ана...
Не, нещата не стоят така.
Може ли някой да се промени, да забрави за толкова кратко време?
Дори за по-кратко.
Това е ужасно тъжно.
Не съм свикнала, не съм подготвена.
Никога не съм била толкова объркана.
Защо не ми помогнеш?
Единственият начин да си помогнем, е да бъдем заедно.
Сигурна съм, че не е.
Седни, ще слезеш на следващата гара.
А ти? – Остави ме на мира.
Извинете, до Палермо ли пътувате?
Не. – Значи до Тиндари?
Не. – Сант Агата?
До Чефалу? – Откъде знаете?
От една позната.
Там работя, но не съм от Чефалу.
Тази моя позната ви познава и ми е говорила много за вас.
Тя в Чефалу ли работи? – Да, градинарка е.
Значи няма как да ме познава. Във вилата, в която живея,
имаме мъж градинар. – Да, те са си говорили.
И какво каза за мен? – Много неща.
Каза, че сте много мило момиче.
Имаме същия транзистор. – Не, не е същият.
Защо? – Този е китайски.
Тези транзисторчета са много удобни.
Особено когато отиваш на разходка.
Кое е по-важно за вас – музиката или любовта?
Музиката разбира се.
Годеника трябва да го търсиш, а радиото се купува.
За мен любовта е по-важна. Аз съм мъж и знам как стоят нещата.
Клаудия, чуй ме... – Сандро, умолявам те.
Обещай ми, че няма да ме търсиш повече.
Защо? Дори да ме отблъскваш, аз...
Клаудия, да не чакаме повече.
После ще е твърде късно, избягай с мен.
Хайде!
Кой е Дзурия? – Вътре е.
Кой е Дзурия? – Ето го там.
Вие ли сте Дзурия? – До доказване на противното.
Искам да ви попитам нещо. – Ще почакате, зает съм.
Търсех кинкалерия, а всички тези мъже ме последваха.
Не съм виждала толкова мъже. – Ами така сте облечена...
Обиколила съм цял свят, облечена така.
О, не чак така.
Полата ми се скъса, търсех кинкалерия.
Дръпнете се! На колко години сте?
На 19. Омъжена съм, казвам се Глория Пъркинс.
От една година съм писателка. Пиша като в транс.
И все когато съм в контакт с мъртвите.
С Толстой, например, или с Шекспир.
Бих искала да работя и в киното.
Как ви приеха в Палермо? – Бях в Палермо със съпруга си.
Сега отивам на Капри, за да пиша статия за туризма.
В Палермо беше съвсем същото.
Искате ли да ви закараме обратно в хотела ви?
Вън! Излезте!
Срамота! Какво правиш тук? Махай се!
Заради една жена! Какъв ужас!
Харесвате ли я?
50 000! – Не...
Да! Всичкото това е трик за привличане на вниманието.
Един да клъвне, и готово.
Ако месечната ми заплата не беше 50 000 лири,
нямаше да го допусна. Какво искахте да ми кажете?
Аз съм годеникът на изчезналото момиче от статията.
Ще ми разкажете ли историята по-подробно?
При новини, нямаше да съм тук. Явно и вие нямате.
Напротив, получих доста обаждания.
Казаха, че са я видели в кола с римска регистрация,
друг я видял на пристанището да говори с чужди моряци.
Възможно ли е да е избягала с кораб?
Още ли се случва? – Знам ли?
Друг каза, че я видял в аптека в Троина.
Аптекарят каза, че едно момиче си е купило успокоителни.
Далеч ли е оттук? – На 50 км.
Искате ли името на аптекаря? – Да.
Трябва да публикувате това във вестника.
Утре. Вашият вестник излиза в Палермо, нали?
Тази новина е стара, няма да я публикуват.
Направете ми услуга.
Не се обиждайте, но защо да го правя?
Нека да сключим сделка и да закръглим заплатата ви.
Търсих на всички острови. – Сигурно е изтощително.
Най-вече безполезно.
Не издържам повече.
Как може да преговаряте на тази жега?
Над 50 г. усещаш само студ. – Коя е тази жена?
Това е Клаудия, приятелка на Ана. Познаваш ли съпруга ми?
Браво. – Днес се върна от...
Впрочем, обадихте ли му се? – На Сандро ли?
Не каза ли, че ще дойде тук? – Трябва да говоря с него.
Не можем да преговаряме без данни, цифри.
Това, че не се обажда, е добър знак. Обзалагам се, че е намерил Ана.
В Италия изчезват по 40 000 души годишно.
Достатъчно, за да напълнят "Сан Сиро".
Не познавам този Сандро. Що за човек е?
Да не я е убил той?
Не бива да се шегуваме с това. Трябва да се засрамим.
Идвате ли?
Принцесо, защо не продадете тази вила?
Тук може да открия клиника по нервни болести.
Вече малко прилича.
Гофредо е внук на принцесата.
На 17 е и рисува.
Всеки може да държи четката.
Купуваш си бои и започваш. И Тициан е направил така.
Какви са картините ти? Абстрактни?
Какво изпитваш, когато рисуваш? – Тръпка.
Наистина ли ще ми ги покажеш? Много съм любопитна. Хайде.
Готова ли си? Аз не съм. Само този обяд ни липсваше.
Жизнеността на хората ме дразни.
Как ми стои? – Божествено.
Правиш ми комплимент. – Комплимент ли?
Не.
Все едно си друга.
Тръгваме ли?
Аз ще сляза долу. Вземи.
Иска да ми покаже картините си.
Няма да ме остави.
Сигурно е хлътнал по мен, горкичкият.
Моля те, ела и ти.
Защо искаш да дойда?
Не ме оставяй насаме с него.
Той е способен на... Знам ли... Видя ли погледа му?
Ето ни.
Джулия, защо да идвам?
Клаудия, ела да видиш – гол човек.
Изглежда има само голи хора.
Много си добър. Но защо само жени?
Никой пейзаж не е толкова красив, колкото жената.
Къде намираш моделите си? – Имам колкото искам.
Мислех, че моделите са отживелица.
А ти, Клаудия? – Какво?
Жените държат да се показват, сякаш това е в природата им.
Но как позират така? Аз не бих могла.
Защо не опитате?
Опитайте. – Аз? Гофредо, луд ли си?
Луд е.
Не съвсем.
Никога ли не рисуваш мъже?
Отговорете ми, защо не опитате и вие?
Ще ви направя прекрасен портрет.
Защо точно на мен? Клаудия е много по-красива.
Искам да нарисувам вас, по-вдъхновяваща сте.
Аз съм по-вдъхновяваща?
Джулия!
Ако Корадо ме търси, кажи му, че съм тук.
Кажи му, че малкото ми сърчице бие много бързо
и нищо друго не ме интересува.
Ясно ли е? – Напълно.
Какво трябва да направя, за да ме оставят на мира?
Просто затвори вратата, Джулия.
Не беше в хотела, вероятно не е и в Милацо.
Портиерът каза, че е наела кола. Отивам да се преоблека. Здравей.
Утре ще се опитаме да я проследим. – Сигурно е в някое село наблизо.
Да тръгваме, Клаудия. – Няма да дойда.
Тогава защо се преоблече?
Изпратете кола да го вземе. – Да, така ще направим.
Джулия е като Оскар Уайлд.
Дайте й повече и тя ще се откаже и от най-необходимото.
Ако не кажеш цитат, няма да си ти. Дори на Управителния съвет.
Извинете, но не мога да запомня всичко.
Как така не помните? Казали сте, че си е купила успокоителни.
"Младо момиче, отговарящо на описанието,
дойде в аптеката следобеда на..."
Влезе и излезе с него. Но не ви го казва.
Ако си мислиш, че не съм забелязала...
Ако съм в комбина с нея, защо да казвам на пресата?
Това искам да разбера.
Ставаме двама, дори трима с господина.
Знаете ли защо казах на пресата
за момиче, което е дошло тук и е изчезнало?
Изчезнало? Какво? Къде? – Ставаме четирима. Още някой?
Това момиче дойде ли в аптеката ви, или не?
Дойде.
Блондинка ли беше, или брюнетка? – Тъмна.
Блондинка!
Как беше облечена? – Не помня, в светли дрехи.
Той не гледа дрехите, а какво има под тях.
Някой друг питал ли е за това момиче?
Не, не мисля. – Благодаря.
Някакви новини?
Всички са противоречиви, но има една следа.
Във вестника са пропуснали да напишат,
че след като излезе от аптеката, взе автобуса за Ното.
Той тръгва от площада. Запомних това,
защото я гледах, докато си тръгва. Много красиво момиче.
С хубави крака. Пушите ли?
От Рим сте, нали? Веднага познах. Аз съм от Витербо.
Той изкара военната си служба тук и...
Не се чувствам добре тук.
От колко време сте женени? – От 3 месеца.
Прибирай се вътре. – Благодаря за информацията.
Щастливо семейство, нали?
Кажете на г-жа Патриция, че продължаваме разследването
и че г-ца Клаудия ще се свърже някак с нея.
Разбира се. – Благодаря.
Как се нарича това място? – Ното.
Къде ще търсим Ана?
В хотела, той е само един – "Тринакрия".
Мисля, че това не е Ното. – Ще попитаме някого.
Има ли някой тук?
Чуваш ли ехото? Защо е празно?
Кой знае?
Чудя се защо са го построили.
Има още един.
Това не е село, а гробище.
Колко тъжно. Да се махаме.
Клаудия, късно е, трябва да тръгваме.
Сандро, може би е по-добре да се качиш сам.
Шегуваш ли се?
Не мисли, че искам да избегна неловкия момент,
трудността на тази среща, не е това.
Но има неща, които можеш да кажеш по-лесно без мен.
Опитай се да ме разбереш.
Ще изглежда, сякаш ти влияя и те принуждавам насила,
а това ще ме подразни.
Какво желаете? – Една кутия боя, моля.
Какъв цвят? – Син.
Клаудия, какво става?
Сандро, толкова ме е срам. Помислих, че е тя, и се скрих.
Чувствам се толкова жалка, ненавиждам се.
Приятно ли ти е да говориш така? – Не, никак.
Тогава защо го правиш? – Постъпвам ужасно.
Защото, ако сега кажеш "Обичам те", ще ти повярвам.
Клаудия... – Замълчи или ще те накарам
да се закълнеш, че ще ми кажеш още много неща, а не е редно.
Абсурдно е.
Нека да е абсурдно – това значи, че не можем да направим нищо.
Извинете, вече не ни трябва. – Не се притеснявайте.
Извинете. – Няма защо.
Чудя се колко ли пъти си казвал това на Ана.
Дори да е така, бях честен с нея, както съм с теб сега.
Не съм виждал жена като теб, която иска всичко да е ясно.
Да се поразходим.
Каква красота.
Досега не съм се качвала тук.
Останете спокойно, връщам се долу.
Виж каква фантазия, какво движение.
Тревожеха се за сценичните ефекти.
Каква необикновена свобода!
Трябва да се реша и да приключа с Еторе.
Искам отново да правя проекти. Имах толкова идеи.
Защо спря?
Защо ли...
Не е лесно да сложиш червен под в стая,
знаейки, че е грешно, но дамата иска червено.
Защото винаги има някоя дама или господин.
Веднъж трябваше да направя изчисленията за строеж на училище.
Отне ми ден и половина да ги направя и спечелих 4 млн. лири.
Така продължих да правя изчисления за проектите на други хора.
Защо ме гледаш така?
Сигурна съм, че можеш да направиш много красиви неща.
Това не знам.
Каква е ползата от красивите неща? Колко време се запазват?
Преди са издържали векове наред, а сега 10-20 години най-много.
Клаудия...
Да се оженим. – Как да се оженим?
Да се оженим. Ти и аз.
Отговори ми. – "Отговори ми."
Какво да ти отговоря?
Не.
Още не, не знам, не съм си го и помисляла.
В момент като този... Защо трябваше да ме питаш?
Гледаш ме, сякаш искам да направиш някаква лудост.
Сигурен ли си, че искаш да се оженим?
Да се ожениш за мен?
Щом те питам... – Да.
Защо всичко е толкова сложно?
Каза, че искам всичко да е ясно.
Искам да съм с бистър ум, да изясня мислите си.
Отговарят, чуваш ли? – Откъде?
От онази камбанария.
Готова ли си? – Да.
Защо съм толкова влюбена в теб?
Хайде, побързай. – Къде е...
Да, да...
Чао, ще се видим по-късно.
Не ме оставяй сама в хотелската стая.
Когато си готова, ела при мен. Сигурно ще съм на площада.
Добре, но първо ми кажи,
че когато излизаш без мен, все едно си без един крак.
Иди да разгледаш града сам, но ще куцаш.
Трябва да ми кажеш, че искаш да прегърнеш сянката ми.
После трябва да ми кажеш, че...
Трябва да ми кажеш, че ме обичаш.
Знаеш го. Защо да ти го казвам?
Да.
Защо...
Ще се видим после.
Извинете...
Никого ли няма тук? Някой служител? – Сигурно е в църквата.
Тук има музей, нали? – Откъде да знам?
Пише "от 9,30 до 12,30 ч.". Сега е 10 ч.
Чудесно посрещане на туристите.
Какви туристи? Миналата година дойдоха няколко французи.
Отидоха да плуват с "джлипове".
С какво? – С "джлипове".
По слипове! – Слипове, да.
Дадохме им да разберат, че е по-добре да си тръгнат.
Извинете, аз... – Направихте го нарочно.
Нарочно ли? Не. Защо?
Наистина... – Я стига!
На колко години си? – На 23.
На 23 г.
И аз съм бил на 23.
Толкова пъти съм се сбивал, че не можеш да си представиш.
Да, посвири поне ти.
Госпожице, извинете...
Извинете, но чух да говорят... Тук всичко се знае...
Онова момиче, което издирват...
Защо не го потърсят в младежкото общежитие в Пергуза?
Всички момичета, които идват тук и не са местни, винаги ходят там.
Бях тръгнала към теб. Защо се връщаш толкова рано?
Какво има? – Нищо.
Не. Моля те... – Защо?
Няма причина...
Какво има?
Почакай, само секунда.
Имам чувството, че не те познавам.
Не ти ли е приятно? Това е ново приключение.
Какво говориш?
Шегувам се. Не може ли да се пошегувам с теб?
Сега ми обясни защо не искаш.
Сандро, искам всичко, което и ти искаш. Но...
Но?
Собственичката каза ли ти за общежитието наблизо?
Да, започна, но не исках да я слушам.
Ако вярваме на всички слухове...
Така е, но...
Не сме се свързали с никого, дори с бащата на Ана.
Трябваше да му се обадим.
Сигурно е много самотен.
Да, но сме най-неподходящите хора, които да го подкрепят сега.
Как да му се обадим, като не знаем къде е?
Както кажеш, но да си вървим.
Иди да си стегнеш куфара.
Добър вечер.
Придружи гостите. – Благодаря.
Изчакай ме тук.
Коя е тази кукличка? – Дойде сега, не знам.
Клаудия!
Търсех другите, а намерих теб. – Как си?
Да отидем на по-тихо място. – По-тихо ли? Разбира се.
Изглеждаш добре.
Ето го и Сандро.
Защо не се качите да се преоблечете? – Да, отиваме.
Намерихте ли хубави стаи? – Не съвсем.
Кажете го на Еторе. Винаги получава каквото поиска.
Още ли ми е ядосан? – Не.
Ще ти прости всичко, ако кажеш, че е по-добър шофьор.
Как издържаш тук? Все казваш, че хората те отегчават.
Не приемайте буквално думите ми. Свикнала съм.
Първо майка ми, после съпругът ми. Динамични хора.
Майка ти? – Да, и аз имах майка.
Малко австрийка, но имах.
Детството ми беше като въртележка. Винаги в движение.
Моето детство беше разумно.
Как така разумно? – Без никакви джобни пари.
Ще се видим по-късно. – Да.
Моля.
Заповядайте.
Настанете се.
Оставете завесите така. – Както желаете, госпожо.
Имате ли нужда от нещо? – Не, благодаря.
Благодаря ви. – Така добре ли е? Приятна вечер.
Като робот е.
Влез!
Оставете този тук, а онзи – там.
Заповядайте. – Благодаря.
Чуй...
Не си уговаряй много срещи за утре.
Няма ли да се преоблечеш?
Не каза ли, че искаш да се разделиш с Еторе?
Да, разбира се, казах го.
Водата е ледена!
Сандро... – Да?
Няма да сляза. – Защо?
Много ми се спи.
Научи се да превъзмогваш умората.
Ти научи ли се? – Да, когато бях дете.
Почти не спях, а приятелите ми спяха по-малко и от мен.
Първият, който си легнеше, плащаше глоба.
Не правехме нищо лошо.
След киното и кафенето сядахме на някоя пейка,
слушахме някой пияница, гледахме как лепят афишите,
наблюдавахме как минават овцете,
после отивахме на пазара
или събуждахме някое момиче, крещейки името му под прозореца.
Толкова ли ти се спи?
В колко ще ставаш утре?
Късно. – Късно ли?
Много късно.
Хайде, да си легнем. – Да.
Като малък исках да стана дипломат.
Представяш ли си ме като дипломат?
Странно, не съм си се представял като богаташ.
Представях си се в някоя мансарда... като гений.
Но имам 2 къщи – в Рим и в Милано.
Що се отнася до гениалността, не съм я наследил от никого.
Ти как мислиш?
Мисля по друг начин.
Ще говорим за това друг път. Ще изгасиш ли лампата?
Лека нощ, любов моя.
Кажи, че ме обичаш.
Обичам те. – Кажи го отново.
Не те обичам.
Заслужих си го.
Не е вярно, обичам те.
Най-после, ела да те представя на няколко приятели.
Ще поразгледам и ще дойда при вас.
От утре сутринта си на мое разположение.
Как иначе ще се справя без изчисленията ти?
12, 13, 14...
17, 18, 19, 20.
1, 2... 4, 5...
Патриция...
Да?
Къде е Еторе? – Сигурно спи оттатък.
Ще видиш ли дали Сандро е с него? Нямаше го в стаята му. Извинявай.
Еторе? – Какво има?
Нищо, търся Сандро.
Тук ли го търсиш? Попитай Клаудия. – Разбира се.
Патриция, страх ме е.
На мен ли го казваш? Нощем сънувам кошмари.
Не, страхувам се, че Ана се е върнала и са заедно.
Какво говориш? Щяхме да разберем.
Сандро сигурно е в градината за глътка въздух, да види изгрева.
Би било забавно да открия, че той е сантиментален.
Не позволявай на тази идея да те обсеби.
Иди да си легнеш.
Отначало, когато помислих, че Ана е мъртва, исках и аз да умра.
Сега вече не плача. Страхувам се, че е жива.
Всичко става плашещо лесно,
дори да се отървеш от скръбта си.
Никой не си пожелава да бъде мелодраматичен.
Права си, защо да плача?
Писна ми да бъда такава.
Скъпи...
Няма ли да ми оставиш малък спомен?
Нещо малко за спомен?
Превод Станислава Клисарска
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©