Orokseg a.k.a. Les Hеritеres a.k.a. The Inheritance (1980) Свали субтитрите
От тези? – Не ми харесват.
Добре. – От тези с фъстъците.
Чудесно. – И 35-40 с глазура.
Ще стигнат. Здравей, Ирен. – Здравейте.
Сложете от тези с вкус на пунш.
Искам и от тези. Нали? – Разбира се, госпожо.
ИЗАБЕЛ ЮПЕР
и ЛИЛИ МОНОРИ в унгарския филм
НАСЛЕДСТВО
Участват още ЯН НОВИЦКИ
ЗИТА ПЕРЦЕЛ ШАНДОР САБО
ЖОЛТ КЬОРТВЕЙЕШИ, КАТИ СИР ВИТОЛД ХОЛЦ, ЕВА ГЮЛАНИ
ЗОЛТАН ЯНЧО, ЮДИТ ХЕРНАДИ ПЬОТР КЖИНЕВСКИ и др.
Сценарий ИЛДИКО КОРОДИ и МАРТА МЕСАРОШ
Музика ЖОЛТ ДЬОМЕ
Оператор ЕЛЕМЕР РАГАЛИ
Режисьор МАРТА МЕСАРОШ
Здравейте. – Добро утро.
1936 г.
Добро утро.
Подрани. – Много ли?
Не. Дай да ти помогна.
Благодаря.
Здравей. Много ти благодаря за парите.
Вече се записах на уроци по рисуване. – Чудесно.
Виж, нося ти нещо.
За теб е. – Прекрасна е, благодаря.
Виж я отдалеч.
Ще я сложим до огледалото.
Не. Не подхожда на тази стая.
Да донеса ли закуската? – Добре.
Така ще ти е по-удобно. – Благодаря.
Ей сега.
Заповядайте.
Благодаря. – За теб с лимон, нали?
За късмет? Благодаря.
За да се сбъднат мечтите ти и музите да те обикнат.
Пощата. Докторът ще те чака в пет.
Нека шофьорът да дойде в 16,30. – Добре.
Щастливка си, Ирен. Животът ти има смисъл.
И ти не можеш да се оплачеш. Имаш всичко.
Любим съпруг, семейство.
Не разбирам какво те мъчи.
Имаш всичко. – Да.
Нали? – Всичко. Неприлично богата съм.
Сякаш сама не си вярваш.
Не е толкова просто. Някой ден ще ти разкажа.
Досещам се защо си толкова потайна.
Жалко, че е толкова мрачно. – Вие отзад, а аз до шофьора.
Не казвай на Акош къде отиваме.
Да тръгваме.
Благодаря. Наред ли е всичко? – Да, госпожо.
Къде ме доведохте? – Насам.
След теб. – Вдигна цената,
но се разбрахме, а получих и горичка.
Желанията на дъщеря ми са закон.
Добре дошли. – Здравей, Борка.
Всичко е твое. Нотариалният акт е на твое име.
Надявам се зетят да не се сърди. – Каква великолепна стая.
Виж каква майсторска работа.
Много е красиво. – Дано и на Акош да му харесва.
Харесва ли ти?
Купих я за теб...
скъпи.
Благодаря.
Татко.
Ела да видиш тази стая. – Да, скъпа.
Харесва ли ти? Тук може да е спалнята ни.
Ще я претапицирам в кафяво.
Ще бъде по-уютно. – И леглото е много хубаво.
Да, нашето легло. Акош?
Суеверна съм. Нова къща – нов късмет.
Може би мечтата ми ще се сбъдне.
Ти как мислиш?
Целуни ме.
Вярвам в магията на новия дом и в чудесата.
Въпреки думите на лекарите.
Не си ли мислила да се омъжиш? – Не.
Имам други планове, знаеш го.
Знам, но е странно. – Защо?
Не е нормално. – Кое?
Да живееш сама, без мъж.
Имаш ли сили да се справиш?
Мисля, че да.
Значи си по-богата от мен. – Глупости.
"Мъгла пред мен, мъгла зад мен.
Зачената от сто бащи, коя ли от сто майки ме роди.
Унгарка от еврейско потекло, сред словаци да живея писано било.
На тяхната земя създадох дом и корени безброй се сляха мълчешком.
Вина зад мен, мечти пред мен."
Хубаво е, ти ли го написа? – Не.
Но е писано от жена. Поетеса.
Мечтите си остават мечти, ако не намериш сили да ги сбъднеш.
Знам, че още не съм постигнала нищо.
Дължа ти толкова много. – Напротив, аз имам нужда от теб.
Помогни ми. – Аз? Как?
Не мога да имам деца.
Безплодна съм, но не искам да се примирявам.
Добре, сложете го в отделна клауза.
Кога? Утре следобед, в четири часа.
Добре. Благодаря.
Мили татко, искам да поговорим за нещо.
Чудесно, тъкмо говорих с адвоката. Ела да седнем.
Тревожа се за теб, дъще.
Притеснен съм. – Защо, мили татко?
Не съм добре. – Стига глупости.
Ти си красив, млад, ще живееш дълго. – Знам, знам...
Повярвай ми. – Ще ти кажа нещо.
Какво? – Подготвих завещанието си.
Ти си единствен наследник... – Недей.
Но всичко отива при децата ти. – Да.
За твое добро. – Но аз все още нямам деца.
Милият ми татко.
Сигурен съм, че ще имаш.
Хубаво е, че си сигурен. Толкова си добър.
На всяка цена ще ти подаря внуче.
Готово. Погледнете се.
Чуден цвят.
Не ме ли състарява? – Не.
Благодаря. Ще я взема.
Благодаря. – Благодаря, довиждане.
Довиждане.
Искам да поговорим насаме. – Виж, Силвия...
Сега не мога. – Тогава след работа.
Днес съм заета. – Тогава утре.
Ще дойда, когато затваряте.
Няма за какво да говорим.
Моля те. – Остави ме.
Ирен! – Защо не искаш да ми помогнеш?
Не започвай пак. – Не говори така.
А как? – Моля те, помисли.
Не разваляй приятелството ни. – Ирен, ела!
Ей сега. – Казвала си, че не сме като другите.
Че трябва да си помагаме.
Откажи се от това безумие. – Не мога, обсебило ме е.
Трябва да ме разбереш.
Няма какво да разбирам. После ще говорим. Тръгвай.
Ирен, аз съм.
Не мога да чакам повече. Обеща да дойдеш и изчезна.
Знаеш защо. – Чакай, изслушай ме.
Ще ти платя, колкото поискаш. – Престани.
Свободата ми не е за продан.
Разбери ме. – Не искам.
Не можеш да ме принудиш.
Да не говорим повече за това.
Мен ли чакате? – Да.
Приятно ми е. – И на мен.
Заповядайте.
Ирен Шимон. – Акош Верени.
Тук може да говорим спокойно. Заповядайте.
За какво става дума?
Благодаря ви, че дойдохте.
Изненада ли ви молбата ми?
10 000 пенго.
Подписът на жена ми. – Върнете й го.
Защо не го направите сама? Това си е ваша работа.
Засяга и трима ни.
Ако й го върна аз, ще продължи да ми изпраща все повече.
Приемайте ги и се радвайте.
Съпругата ми е много богата.
Не ви е грижа за парите, но ви моля да й го предадете.
Ще направя, каквото поискате.
Тук е много приятно.
Да, приятно е. – Често ли идвате?
Да. Обичам сладкиши.
С тази фигура можете да си ги позволите.
Тук се запознах със Силвия.
Кога? – Извинете?
Попитах ви кога.
Преди две-три години. Не, преди две.
Интересно. Не е споменавала за вас.
Спри да пиеш.
Празна е. – Дай.
Заповядай. – Ела, искам да поговорим.
Искам да те попитам нещо.
Как ти се стори това момиче? Прилича ли на мен?
В какъв смисъл? – Имам предвид физически.
Физически. – Не мисля.
Не ли?
Не. – Няма значение.
Решила съм всичко и знам какво ще направя.
Трябват й пари и аз ще я купя.
Тя има големи планове, мечти. Иска да учи. Ще й помогна.
А аз какво общо имам? – Не разбираш ли?
Много е просто. Ирен е хубава, млада, здрава.
Ако се съгласи, ще ни роди прекрасно дете.
Започвам да разбирам. Кажи ми сега.
Каква е моята роля? – Искам да си баща на детето ни.
Аз? – Да.
Толкова ли е лошо?
Наистина ли е толкова страшно?
Отвратително е.
Акош... – Остави ме!
Скъпи, не мисли, че ми е лесно.
Много мислих и наистина се страхувам.
След 5 или 10 години ще закопнееш за дете и ще ме оставиш.
Сигурна съм. – Как ти хрумват такива глупости?
Бих ли оставил жена си само защото не може да има деца?
Не ме ли познаваш?
Знам, че ме обичаш.
Помниш ли какво ме попита при първата ни среща?
"Има ли истинска любов на този свят, г-це Силвия?"
А ти каза... Не, не плачи. – Не плача.
Каза, че ако се влюбиш, ще избягаш в гората и ще умреш.
Значи не си влюбена в мен.
Вече мога да избягам.
А защо не го правиш?
Защото съм се променила. Мисля по друг начин.
Как? – Мисля, че любовта е живот.
А животът е борба.
Хайде, стига.
Клишета. – Не.
Не може да унижаваш така хората.
Унижавам само себе си.
И имам сили да го понеса.
Парите ти вдъхват силата.
Не, черпя сили от теб, скъпи, от твоята подкрепа.
Послушай ме, толкова е просто. Ние имаме пари, а Ирен няма.
Ще може да си позволи да живее, както иска.
Само след една година.
Ирен, имаш посетител.
Здравейте. – Здравейте, госпожице.
Чичо ми.
Това ли е вашата стая? – Заповядайте.
Седнете. – Благодаря.
Благодаря.
Пардон.
Извинявам се от името на Силвия. – Няма нужда.
Просто идвате на чай, нали?
Да. Именно.
Ето, чаят е готов. – Благодаря.
Захар? – Не, благодаря.
Благодаря за чая. Довиждане.
Искам да ви поканя на среща.
Свободна ли сте утре? – Не съм.
Толкова ли сте заета? – Да.
Запознала си се с мъжа ми. – Да.
Повикала си го в сладкарницата? – Да. Сърдиш ли се?
Не, харесал те е. – Той ли ти каза?
И как ти се стори Акош? – Ами...
Не знам.
Искам да сте щастливи. – Затова ли размисли?
Да. – Не ми се вярва.
Повярвай.
Имате странни картини в стаята си.
Забелязахте ли ги? – Много са оригинални.
Благодаря.
Нали обичате сладкиши.
Колко мило, че сте се сетили.
Хубав ли е? – Да.
Много е вкусно.
Търсят ви по телефона.
Насам, моля. – Благодаря.
Няма да се бавя.
Наложи се капитанът да си тръгне. Той плати сметката, ето рестото.
Благодаря, задръжте го. – Благодаря.
Ирен?
Нейна приятелка ли сте? – Да.
Не излиза от стаята вече дни наред. Лежи, плаче и нищо не казва.
Може би ще й помогнете.
Не си идвала от седмици.
Липсваше ми, знаеш ли?
Направих го.
Кое?
Забременях.
Наистина ли?
Благодаря.
Много отрано пиеш. – Пияна съм, имам повод.
Ти винаги имаш.
Честито, скъпи.
Ирен е бременна.
Благодаря.
Няма защо.
Притеснявах се, че няма да дойдеш.
Заповядай. – Благодаря.
Същински ангел. – Да.
Извинете, госпожо.
Поздравления за балета. – Благодаря.
Браво!
Великолепно. – Извинете.
Благодаря. – Заповядайте.
Татко, ела за малко. – Кажи, миличка.
Приятелката ми, Ирен Шимон. – Не се ли познаваме?
Може би. Луничките ми трудно се забравят.
Наздраве.
Гледахте ли Фери Чик? – Не.
Но видях победата на Илона Елек. Мексико ви грабна бронза.
Играха слабо.
Пригответе се да пуснем филма. – Да, отивам.
Чудесна вечер. – Най-хубавото предстои.
Може ли?
Дами и господа, да чуем самата певица.
Никога не казвай,
че всичко е отминало,
че в живота вече няма изненади,
няма неочаквани обрати.
Никога не казвай, че всичко е приключило,
че не очакваш нищо.
Много неща са се случили, много предстоят.
Никога не казвай, че всичко е отминало.
Казвай само, че за нищо не съжаляваш.
А щом не съжаляваш, ще дойде време
да го кажеш открито.
Никога не казвай, че всичко е отминало.
Казвай само, че за нищо не съжаляваш.
А щом не съжаляваш, ще дойде време,
да го кажеш открито.
Готови сме за прожекцията.
Госпожице.
Позволете да ви запозная. Приятелката ми Ирен.
Приятно ми е. – И на мен.
За мен е удоволствие. Радвам се. – И аз.
Чувала съм много за вас. – По радиото?
И по радиото.
Извинете.
Откъде Силвия познава тази жена? Не съм я виждал преди.
Не знам.
Гледахте ли много мачове? – Уви, не.
Имахме проблеми с конете.
Половината бяха контузени за мача с Аржентина.
Уважаеми гости.
За вас едва ли е тайна колко много обичам да снимам.
Досега бях снимал само близките си и любимите си коне.
Конете са другата ми страст.
Сега за пръв път направих нещо,
което надхвърля рамките на личния живот.
В този филм ще чуете самия Хитлер.
Речта, с която откри Олимпийските игри.
Да започваме.
В събота в 13,00 екна камбаната на олимпийската камбанария.
Започна 11-тата Олимпиада.
Обявявам Берлинските игри
11-тата Олимпиада на новата ера, за открити.
След секунди ще бъде запален олимпийският огън.
Първите състезания са в неделя.
Ето я новата звезда Оуенс с невероятния му скок.
На 4 август той печели състезанието и поставя нов световен рекорд.
Изминава 100 метра за 10,2 секунди.
Меткалф е на второ място, Осендарп е трети.
В конното надбягване в петобоя на четвърто място е Орбан.
Валаш падна на осмото препятствие.
Конят на Варта спря на седмото.
На Олимпиадата в Берлин беше въведено полото.
Състезават се Аржентина, Англия, Унгария, Мексико и Германия.
Надявахме се на трето място.
Не ни провървя срещу Германия.
Топката удари гредата на вратата, което е голяма рядкост.
Мачът завърши с равенство.
С победата си от 16:2 Мексико ни взе бронза.
Сбогуваме се с флаговете и пламъка.
Олимпийското знаме е свалено. Олимпиадата завършва.
Д-р Балинт Хоман представляваше унгарското правителство.
Почетохме паметта на нашите сънародници,
загубили живота си във войната.
Това беше. Включете осветлението.
Поздравления. – Благодаря.
Чудесен филм.
Май не си бил на тази Олимпиада само заради спорта.
Лека нощ, дано ви е харесало. – Да, благодаря.
Изпратете дамата, моля.
Довиждане.
Вървете.
Вървете.
Благодаря. Свободни сте.
Лека нощ, скъпи мои. Ще ви оставя.
Уморен съм, ще си лягам. – Добре, татко.
Беше ми приятно. – И на мен.
Предполагам, че често ще ви виждаме у дома.
Напълно сте прав.
Лека нощ.
Приятна вечер.
Вях на лекар.
Потвърди, че съм бременна.
Чувството е странно, но приятно.
Ще го запазя. – Обичам те.
И съм много щастлива.
А ти, Акош?
Е, тръгвам.
Довиждане.
Грижи се за себе си.
Довиждане.
Може да се поздравим взаимно.
Шофьорът ми е долу ще ви отведе у дома.
Кога ще се видим? – Когато искаш.
Сега ме остави.
Искам да остана с теб. Страх ме е сама, разбери.
Остави ме!
Ще имаме дете.
Ти си звяр.
Силвия, какъв е телефонът на доктора? – Боже мой!
16...
653.
Клетият. Знаеше, че умира.
Пристигнахте. – Да.
Тук е прекрасно. – Особено есен.
През пролетта е отрупано с цветя. – Романтично.
Идеално убежище от светската суета.
Стаите ви са готови. – Много мило.
Ето ги.
Здравей.
Ето ме и мен. – Много се радвам.
Добре дошли у дома.
Здравейте. – Ела да видиш.
Благодарим за поканата. – Това ли е стаята ми?
Сега разбирам защо се забавихте толкова.
Каква изненада. – Но приятна.
Черното отива много на Ирен. Виж ти.
А на Силвия й отива червено. Не знаех.
Не си ли приличат? – Прекрасни са.
Първо на дамите.
На мен ми стига. Не, благодаря, не искам.
Кога отивате във Виена? – Първо ще се върна в Пеща.
Виена е красива. – Били ли сте там?
Отдавна. – Елате с мен.
Пеща му харесва повече. – Благодаря.
Заради нас ли не заминаваш? – Разбира се.
Сериозно ли говори?
Да отидем заедно. – Добре.
Да пием за това. – Ирен, не бива да пиеш.
Така ли? Значи няма. – Аз също.
Хубаво е, нали? – Много.
Опитах се да продължа бродерията ти.
С удоволствие ще те науча.
Искаш ли чай? – Да, моля.
Захар? – Не.
Ехо!
Акош!
Тук сме.
Гушни ме, моля те.
Не мога да заспя.
Приспи ме.
Като едно време, помниш ли? Много ми липсва.
Никога не казвай,
че всичко е отминало,
че в живота вече няма изненади,
няма неочаквани обрати.
Никога не казвай, че всичко е приключило,
че не очакваш нищо.
Много неща са се случили, много предстоят.
Извинявай.
Никога не казвай, че всичко е отминало.
Казвай само, че за нищо не съжаляваш.
А щом не съжаляваш, ще дойде време
да го кажеш открито.
Никога не казвай, че всичко е отминало.
Казвай само... Извинявай.
Водя ви изненада. Моят съученик Фрици Соронди.
Фрици, това е съпругата ми. – Приятно ми е.
Леля ми. – Добре дошли.
И балдъзата ми. – Приятно ми е.
Исках да ви поканя на вечеря, но Акош отказа.
Дойдох само да се запознаем. Довиждане.
Ще ти покажа конете. Тръгвай.
Искаш ли? – С удоволствие.
Великолепни състезателни коне. Ела да ги видиш.
Цигара, Ирен? – Не бива.
Забравих. И така, реши ли, че баба ми е еврейка.
Баба Мария – еврейка. Хубава работа.
Горката Мария.
Освен това в някои кръгове не се харесвало мнението ми
за националсоциалистите.
Вбесил съм цялата дясна клика.
Занесох в щаба акта за раждане на баба.
Проучиха го внимателно, от А до Я.
Накрая ми се извиниха.
Искат да прочистят от евреи офицерския състав
на унгарската армия.
Отначало ми идеше да убия идиота, който се е престарал.
После реших, че не си струва.
Нали, Силвия? – Добър вечер на всички.
Добър вечер. – Здравей.
Добре дошъл, седни.
Силвия?
Имам една молба.
Спри да си гризеш ноктите.
Не ме ли чу?
Какво има, любов моя?
Акош, и аз имам молба.
Отиди у Соронди сам и им кажи, че сме неразположени.
Скъпи. – Неразположени?
Наистина съм отпаднала и замаяна.
Имам ужасно главоболие, напрегната съм.
Ще ти мине. – Не ми си подигравай.
Не се шегувам. – Вината си е твоя, заслужаваш го.
Трябва ли винаги да сме така жестоки един към друг?
Кажи, скъпи.
Взимам пример от теб.
Благодаря, Лайош.
Кажи на Ирен, че отиваме двамата. Силвия остава.
Това е нелепо. Фрици знаеше, че чакам дете.
Затова представих Ирен като моя съпруга.
Не става дума за това. Държиш се непоносимо.
Не разбирам какво става, но живея в същински ад.
Намразих Ирен, себе си, всички.
Махай се, върви сам. Без теб ни е по-добре.
Няма да се бавим.
Но те моля да се успокоиш. За твое добро.
Това зависи и от теб. Моля те, помогни ми.
Помниш ли Пища Янди? – Да.
Последната му преживелица е много показателна.
Тези гнусни евреи са навсякъде.
Пища Янди бил в "Шаноар" с две дами.
Не щеш ли, до тях седнали трима евреи.
Не твърдя, че Пища е светец, но всеки би се вбесил.
Накратко, Пища скочил и ги изхвърлил сам-самичък.
Не мисля, че е забавно. – Аз също.
Там е работата. Пища... – Да пием.
Прав си. Пресъхнаха ни гърлата.
Скъпа Силвия, добре дошли. За ваше здраве.
Акош, радвам се да ви видя у дома след толкова години.
Наздраве. За ваше здраве.
Наздраве. – Наздраве.
Наздраве.
Катинка? Татко? Наздраве.
Връщам се на темата.
Крайно време е да въведем закони като в Германия.
Хитлер е напълно прав.
Какво ви е?
Янош, донеси вода.
Прощавайте.
Как е? – Прилоша й.
Разбирам.
Не ти ли е добре?
Не знам.
Искаш ли да се приберем?
Да, искам.
Не се притеснявай. Скоро всичко ще свърши.
Не мога да го понеса. – Кое?
Че бебето е мое само докато се роди. Как ще дам детето си?
Моето дете.
Не се измъчвай. Легни, почини си.
Хайде, скъпа.
Лека нощ, скъпа.
Какво е това?
Вълшебен пръстен. – Показва дали е момче, или момиче?
Ще бъде дете. Това показва.
Знаеш ли какво си помислих? – Същото като мен.
Че би искала да си тръгнеш. – Да.
Силвия, какво има?
Какво става? Силвия.
Стани. Силвия!
Не мога, Терез. Каквото и да стане, аз...
Какво съм аз?
Ти си Силвия. – Аз...
Аз съм си аз, а ти каква си?
Аз? – Ти си прислужница.
Да, но не лежи пред вратата на Ирен.
Хайде. – Спи ми се.
Ето, заповядайте.
Оставете багажа тук. – Благодаря.
Харесва ли ви?
Вижте гледката. – Чудесна е.
Мястото е красиво и спокойно. Надявам се да ви хареса.
Нека ви помогна. Дайте си палтото.
Винаги ли сте толкова любезен? – Не, само към мили гости.
Чувствайте се като у дома си.
Няма нужда да се притеснявате.
Всичко е наред. Плодът се развива нормално.
Майката има здрав организъм.
Ако имате нужда от мен, на ваше разположение съм.
Благодаря, докторе.
Запознайте се със сестрата на съпругата ми.
За мен е чест, госпожо.
Г-н докторе. – Довиждане.
Заповядай.
Да тръгваме.
Не бива да се обличате еднакво.
Ти...
Ирен? – Разхожда се.
Сама? – Да.
Пуснал си я?
Има нужда да поостане сама.
Тя няма да се върне.
Ще си тръгне и ще си вземе детето.
Нейното дете? Забравяш, че и аз имам роля.
Извинявай.
Знам, че няма да ти хареса.
Но тя вървеше към гарата.
Билет за първа класа.
Благодаря.
Ирен? – Какво правиш тук?
Няма защо да се притесняваш.
Извинявай, че тръгнах след теб, но е студено, може да настинеш.
Трябва да ти кажа нещо.
Еврейка съм.
Знам.
Военната академия "Лудовика". Полагането на клетва.
Там ли положи клетва? – Да.
Ето го моят полк.
Продължавай.
Силвия, затвори вратата.
Ела, седни.
Излез.
Много възвишен жест. Достоен за теб.
Радвам се да го чуя.
Прибирай се, искам да съм сама. Не разбираш ли?
Моля те, остави ме. – Добре.
Отивам си.
Още няколко дни и всичко приключва, нали?
Каквото и да стане, Ирен е майка на детето ми.
Казвала ли ти е едно стихотворение?
"Мъгла пред мен, мъгла зад мен"?
Да. – И?
Хареса ми.
Бих искала да го научиш. Но не от мен.
От Ирен.
А аз бих искал да вникнеш в смисъла му.
Така ли?
Лека нощ.
Напъвай, мила.
Много добре.
Хайде.
Още веднъж. Напъвай.
По-силно.
Дишай дълбоко. Точно така.
Не издържам. Не мога.
Не. Не мога повече.
Напъвай.
Напъвай, миличка.
Хайде. Още съвсем малко.
Не мога повече, не мога, не.
Дишай дълбоко.
Ето така.
Не. Не мога повече.
О, Господи.
Просто ги оставете там. Шофьорът ще се погрижи.
Тръгвайте, аз ще остана. – Добре.
Хайде, вървете.
Искам да умра.
"Много са ме притеснявали още от младини – нека каже Израил.
Много са ме притеснявали още от младини,
ала не са ме надвили.
По гърба ми орачи ораха, прокарваха дългите си бразди.
Но Господ е праведен:
Той разсече оковите на нечестивците".
1944 г.
Как си? – А ти?
Липсвам ли ти? – Много. До смърт.
И ти ми липсваш, глупчо.
Да умрем заедно в дуел. Ще ти покажа как става.
Едно, две, три...
Прицелваме се.
Няма да стрелям. – Огън!
Чакай.
Кожата ти пари.
Да се скрием. – Добре.
Акош, говорих с Цираки.
Депортират евреи от провинцията.
И аз се тревожа, Терез, но засега са в безопасност.
Няма да е задълго. – Отиди при тях.
Ще дойда веднага щом мога.
Такива лозунги ли се учат в училище?
Да, мамо, а поздравът ни е "Да живее Салаши".
Баща ти дойде.
Иди си в стаята. – Здравей, татко.
Ще дойда да те видя. Сега иди да си играеш.
Събери рисунките. – Искам да говоря с теб.
Добре. Излез, скъпи.
Разговорът е важен.
Виж. – Той ли ги е рисувал?
Акош? – Да.
Браво.
Силвия, слушай.
Трябва ми помощ.
Ти рядко искаш нещо. – Така е.
Но сега го правя.
Чуй ме.
Силвия, дай документите си на Ирен.
Не излизаш, няма да те проверят. В безопасност си.
Силвия, ще спасиш двама души.
Очаквах го. Няма да й ги дам.
Длъжна си. – Не.
Не ме е грижа за Ирен и другия й син. Страдам цели 8 години.
Стига ми. – Дай ми ги.
Няма. – Разбираш ли какво правиш?
Няма. – Осъзнаваш ли?
Платих й, другото не е моя работа. Така й било писано.
Готов съм да те убия.
Трябва да се измъкнем преди разсъмване.
Никъде няма да ходя.
Ще оцелеем, обмислила съм го. – Не те разбирам.
Рискуваш си живота. Помисли поне за децата ни.
Години наред те молех да заминеш, а ти все "Не, не, не".
Отлагаше.
Послушай ме.
Вярвах, че може да ви се размине, но вече знам, че е невъзможно.
Трябваше ли да те изоставя? Останахме и точка.
Тук ще живеем или ще умрем. – Ирен?
Ирен?
Осъзнай се! – Акош!
Слушай.
Най-важното е да оцелеете. Не мисли за мен.
Мамо!
Мамо!
Татко! Елате!
Събуди ли се, скъпи?
Наспа ли се? – Ела.
Останете тук. – Слушам.
Вървете. Аз ще мина отзад.
Дай детето. – Какво има?
Кръстосаните стрели са тук. Ела, миличък.
Хайде, скъпи. Сега ще си поиграем двамата.
Ела бързо. Ще ти разкажа приказка.
Хайде, ела.
Документите, моля.
Благодаря.
Госпожо?
Заповядайте. – Благодаря.
Вземете си палтото, Ирен Шимон.
Това ще ви струва униформата. Арестуван сте.
Не ме докосвайте!
Гледахте унгарския филм НАСЛЕДСТВО
Превод Деляна Стоянова
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©