Blade Runner (1982) Свали субтитрите
БЛЕЙД РЪНЪР
Участват още РУТГЕР ХАУЕР
ШОН ЙЪНГ
ЕДУАРД ДЖЕЙМС ОЛМОС
М. ЕМЕТ УОЛШ
ДАРИЛ ХАНА
УИЛЯМ САНДЪРСЪН
БРАЙЪН ДЖЕЙМС
ДЖО ТЪРКЪЛ
и ДЖОАНА КАСИДИ
Музика ВАНГЕЛИС
Оператор ДЖОРДАН КРОНЕНУЕТ
Сценарий ХЕМПТЪН ФЕНЧЪР и ДЕЙВИД ПИЙПЪЛС
Режисьор РИДЛИ СКОТ
В началото на ХХІ век корпорация "Тайрел"
стига до фаза "Нексъс" в разработването на роботи.
Тя създават хуманоиди, наречени репликанти,
които са напълно идентични с човека.
Репликантите от "Нексъс 6" са по-силни и по-гъвкави от хората
и не по-малко интелигентни от тях,
поне според своите създатели – генните инженери.
Репликантите се използват като роби в другите светове
за рисковани проучвания и колонизации на нови планети.
След кърваво въстание на група от "Нексъс 6" в далечна колония,
на репликантите се забранява да идват на Земята
под страх от смъртно наказание.
Създават се специални ловни полицейски отряди – блейд рънъри,
чиято задача е да застрелят всеки репликант, който открият на Земята.
За тях това не е екзекуция, а отстраняване.
Лос Анджелис Ноември 2019 г.
Следващият е Леон Ковалски – инженер, обработка на отпадъци,
сектор "Документи", нов служител, от 6 дни.
Влезте.
Седнете.
Може ли да говоря? Малко се притеснявам от тия тестове.
Само не мърдайте.
Извинете.
Тази година правих тест за интелигентност...
Много е важна бързината на реакцията.
Затова внимавайте. Отговаряйте възможно най-бързо.
1187 "Хунтървасер"... – Това е хотелът. Там живея.
Хубав ли е? – Не е шикозен.
Това влиза ли в теста? – Не, това е само за загрявка.
Хотелът не е нещо кой знае какво.
Вървите сам през пустиня и изведнъж...
Това вече към теста ли е? – Да.
Вървите през пустиня и изведнъж виждате...
Какво? – Коя пустиня?
Няма значение коя е пустинята. Говорим теоретично.
Защо ще съм там? – Дотегнало ви е
или пък искате да останете насаме със себе си.
Поглеждате надолу и виждате костенурка.
Тя пълзи към вас... – Костенурка ли? Това какво е?
Не знаете какво е "костенурка"? – А, да.
Но никога не съм виждал костенурки. Но сега ви разбрах.
Навеждате се и обръщате костенурката по гръб.
Сега ли измисляте въпросите, г-н Холдън?
Или някой ви ги е написал предварително?
Костенурката лежи по гръб под знойното слънце.
Маха с крака, за да се преобърне. Но не може.
Без вашата помощ не може.
Но вие не й помагате. – Как така не й помагам?
Ами просто не й помагате! Защо не го правите, Леон?
Това са просто въпроси, Леон. И са ми предварително написани.
Тестът е направен, за да предизвика емоционална реакция.
Продължаваме ли?
Опишете с по една дума само добрите неща, които помните
за майка си. – За майка ми?
Сега ще ти разкажа за майка си.
На чуждопланетните колонии ви чака нов живот.
Имате шанс за ново начало в една златна земя,
изпълнена с приключения!
Никой няма да пусне във вестника обява, че търси убийци.
А моята професия бе точно такава –
бивше ченге, бивш блейд рънър, бивш убиец.
Генетично модулирания репликант, създаден специално за нуждите ви...
Дай ми четири.
Не, четири.
И спагети.
Суши. Така ме наричаше бившата ми жена.
Студен като риба.
Казва, че сте арестуван, г-н Декард.
Нещо си объркал, приятел.
Казва, че вие сте блейд рънър. – Кажи му, че сега ям.
Капитан Брайънт...
Брайънт, а?
Името на този "чаровник" бе Геф. Бях го виждал из полицията.
Сигурно Брайънт го бе повишил в блейд рънър.
Говореше на "градския език".
Жаргон. Смесица от японски, испански, немски и какво ли не.
Всъщност го разбирах чудесно. Всяко добро ченге знаеше този език.
Но нямах намерение да го улеснявам много.
Здрасти, Дек. – Брайънт?
Нямаше да дойдеш, ако те бях помолил, нали? Седни.
Хайде, Декард, не ставай глупак. В града има четири чучела.
"Чучело" – така Брайънт наричаше репликантите.
Той е от онези ченгета, които наричат негрите "чернилки".
Превзели са космическа совалка. Избили пътниците и екипажа.
Преди 2 седмици намерихме совалката близо до брега.
Така че са някъде наблизо.
Неприятно! – Не, никак не е неприятно.
Защото никой няма да разбере, че са тук.
Ти ще ги намериш и очистиш. – Аз вече не работя тук.
Възложи го на Холдън. Него си го бива.
Вече го направих. И сега той диша през тръбички.
Не е достатъчно добър. Ти си по-добър от него.
Трябваш ми, Дек.
Положението е много сериозно, по-сериозно от всякога.
Трябва ми "стария блейд рънър". Трябва ми човек с твоя опит.
Казах ти, че вече не работя тук.
И нямам намерение да започвам отново.
Чакай малко! Знаеш как е, приятел.
Ако не си ченге, си никой.
И нямам избор? – Не.
Тази година правих тест за интелигентност.
Но такъв като тоя...
Много е важна бързината на реакцията.
Затова внимавайте. Отговаряйте възможно най-бързо.
1187 "Хунтървасер"... – Това е хотелът. Там живея.
Хубав ли е? – Не е шикозен.
Преди 2 седмици шестима репликанти са избягали от колониите –
три жени и трима мъже. Убили 23 души и отвлекли една совалка.
Корабът бил забелязан близо до брега. От бегълците – ни следа.
Преди 3 дни се опитали да влязат в корпорацията "Тайрел".
Единият се опекъл, бягайки през електрическото поле.
Останалите ги изпуснахме.
Заради вероятност да опитат да влязат като служители,
накарах Холдън да подлага на тест новите работници.
Май е намерил единия.
Не разбирам. Защо рискуват да се върнат на Земята?
И какво искат от корпорацията на Тайрел?
Ти ми кажи. Затова си тук.
Какво е това? – "Нексъс 6".
Рой Бети. Активиран през 2016 г.
Боен модел, изключително ефикасен.
Може би той е водачът.
Това е Зора.
Обучена е да се включи в отряд за убийства в колониите.
"Красавицата и звяра". Тя е и двете.
Четвъртото чучело е Прис. Модел за удоволствия.
Стандартен вид за военните клубове в колониите.
Програмирани са да копират човека във всичко освен в емоциите.
Но според създателите след няколко години
могат да придобият и емоционални реакции.
Омраза, любов, страх, гняв, завист.
Затова са създадени с "ограничена годност".
И колко е тя? – Четири години живот.
В корпорация "Тайрел" има един от "Нексъс 6".
Искам да изпробваш теста върху него. – И ако тестът не действа?
Бях напуснал, защото ми беше писнало от убийства.
Но все пак предпочитах да съм убиец, отколкото жертва.
А заплахата на Брайънт, че ще бъда никой, значеше това.
Така че приех, като реших, че ако ми дойде в повече,
ще се откажа по-късно. Геф не ме притесняваше.
Той се натискаше за повишение и въобще не му пукаше за мен.
Харесва ли ви нашият бухал?
Изкуствен ли е?
Естествено.
Сигурно е скъп.
Много. Аз съм Рейчъл.
Декард.
Вие май смятате, че работата ни не е полезна за обществото.
Репликантите са като всички машини. Могат да са и полезни, и опасни.
Когато са полезни, не ми влизат в работата.
Може ли да ви задам един личен въпрос?
Разбира се.
Случвало ли се е да сгрешите и да отстраните човек?
Не. – Но това не е изключено...
Това тест за антипатия ли е?
Капилярно разширяване
при така наречената реакция на изчервяването?
Потрепване на зеницата?
Неволно разширяване на ириса?
Ние за по-кратко му казваме Войт-Кампф.
Г-н Декард, това е д-р Елдън Тайрел.
Покажете ми.
Искам да видя как действа. – Къде е обектът?
Нека първо да е върху човек, за да видя отрицателен резултат.
Това какво може да докаже?
Направете ми тази услуга. – Върху вас?
Върху нея.
Тук е прекалено светло.
Може ли да пуша?
Това няма да се отрази на теста.
Ще ви задам серия въпроси.
Отпуснете се и отговаряйте възможно най-просто.
На рождения ви ден някой ви подарява портмоне.
Няма да го приема... И ще съобщя за това в полицията.
Малкият ви син ви показва колекцията си от пеперуди.
А също и буркана, в който ги упоява, преди да ги препарира.
Ще го заведа на лекар.
Гледате телевизия. Внезапно виждате, че по ръката ви лази оса.
Ще я убия.
Четете списание. Виждате голяма снимка на голо момиче.
Проверявате дали съм репликант, или лесбийка?
Моля, просто отговаряйте на въпросите.
Показвате я на съпруга си.
Той толкова я харесва, че я окачва в спалнята.
Няма да му позволя.
Защо? – Аз трябва да съм му достатъчна.
И още един въпрос.
Гледате пиеса. Някакъв банкет, предястието е сурови стриди.
След това поднасят варено куче.
Рейчъл, би ли излязла за малко?
Благодаря.
Тя е репликант, нали? – Впечатлен съм.
Обикновено колко въпроса ви трябват, за да ги различите?
Не разбирам, Тайрел. – Колко въпроса?
20-30 при кръстосан разпит.
Но за Рейчъл ви трябваха повече от 100, нали?
Тя не знае ли?
Мисля, че започва да подозира. – Да подозира?!
Как може да не знае какво е? – Търговия. Това е нашата цел.
Мотото ни е: "По-човеци и от хората".
Рейчъл е просто един експеримент.
Започнахме да забелязваме у тях странни отклонения.
Те са много неопитни в областта на емоциите.
Имат само няколко години, за да натрупат опита,
който ние с вас приемаме за даденост.
Като ги "надарим" с минало,
притъпяваме леко, като с буфер, емоциите им.
И така можем да ги контролираме. – Спомени.
Говорите за спомени!
Времето за реакция е от значение. Отговаряйте възможно най-бързо.
1187 "Хунтървасер"... – Това е хотелът. Там живея.
Хубав ли е? – Не е шикозен... Това от теста ли е?
Не.
Не знаех дали Леон е казал истинския си адрес,
но това бе единствената следа, която имах, така че я проверих.
Това, което е било във ваната, не е било човешко същество.
Репликантите нямат люспи.
Нито пък семейни снимки. Репликантите нямат и семейства.
Време?
Достатъчно.
Взе ли скъпоценните си снимки?
Някой е претърсвал.
Човеци?
Полицаи, хора...
"Ангелите паднаха в пламъци.
Гръмотевици обгръщаха бреговете им
и горяха с огньовете на Орк".
Вие не влиза тук! Незаконно!
Студ! Това са моите очи! Замръзвам.
Да. Въпроси.
Морфология? Продължителност на живота?
Дата на активиране? – Не знам...
Не знам такива неща.
Аз само правя очи.
Само очи! Генетична обработка. Само очи...
Ти си от "Нексъс", нали? Аз съм правил очите ти.
Само да можеше да видиш какво съм видял с твоите очи.
Въпроси.
Не знам отговорите. – Кой ги знае?
Тайрел. Той знае всичко.
Корпорацията "Тайрел"? – Големият шеф. Гений.
Той проектира съзнанието ви, ума ви...
Умник.
Много студено.
Май не е много лесно да го види човек...
... предполагам.
Себастиан... Той ви заведе там.
Кой Себастиан?
Джей... Ф... Себастиан.
И къде...
да го намерим този
Джей Ф. Себастиан?
Опишете само с по една дума добрите неща, които помните...
за майка си. – За майка ми?
Сега ще ти разкажа за майка си.
Гласова идентификация. Телефонният ви номер, моля.
Декард, 97. – 97, благодаря.
Исках да те видя.
Затова те изчаках. Нека ти помогна.
Не мисля, че ми трябва помощ.
Не разбирам защо той ти каза това. – Питай него.
Той не иска да ме види!
Искаш ли нещо за пиене? Не?
Мислиш, че съм репликант, нали?
Виж... Тук съм с майка си.
Помниш ли, когато беше на шест години,
с брат ти се промъкнахте в една необитаема сграда,
през прозореца на мазето, за да си играете на "чичо доктор"?
Той ти показа своя, а когато дойде твоя ред,
хвана те шубе и побягна. Помниш ли?
Разказвала ли си го на някого? На майка си, на Тайрел?
А помниш ли паяка, който живееше в храста пред прозореца ти?
С оранжево тяло и зелени крака.
Цяло лято го гледа как си плете мрежата.
После един ден видя в нея голямо яйце.
То се излюпи...
... и от него излязоха стотици малки паячета,
които изядоха майка си.
Имплантация.
Това не са твоите спомени. Нечии други са.
На племенницата на Тайрел са.
Добере де. Беше лоша шега.
Направих си лоша шега. Не си репликант.
Върви си у дома.
Наистина съжалявам, прибери се у вас.
Искаш ли да пийнеш?
Ще ти налея нещо. Ще ти донеса чаша.
Тайрел бе надминал себе си с Рейчъл.
Бе се погрижил дори за снимка с майката, която никога не е имала.
Да се види като дъщеря.
Репликантите не трябваше да имат чувства.
Нито пък блейд рънърите.
Какво ставаше с мен, по дяволите?
Сигурно и снимката на Леон бе фалшива.
Не можех да си представя защо репликант ще събира снимки.
Може би и те бяха като Рейчъл. Имаха нужда от спомени.
Забрави си чантата.
Загубих се.
Не се страхувай, нищо няма да ти направя.
Как се казваш? – Прис.
А аз – Джей Ф. Себастиан.
Здравей.
Къде отиваш?
У дома ли?
Нямам такъв.
Май доста се изплашихме един друг. – Вярно.
Гладна съм, Джей Ф. – Вътре имам това-онова.
Ще дойдеш ли? – Надявах се да ме поканиш.
Съвсем сам ли живееш тук? – Да, съвсем сам.
Тук няма жилищна криза.
Има място за всички.
Внимавай, че има водата.
Сигурно се чувстваш самотен тук, Джей Ф.
Всъщност не, правя си приятели.
Играчки... приятелите ми са играчки. Аз ги правя.
Това ми е хоби. Аз съм генен дизайнер.
Знаеш ли какво е това? – Не.
Така...
Върнах се!
Върна се! Върна се!
Добър вечер, Джей Ф. – Здравейте, приятели.
Те са ми приятели. Аз ги направих.
Родителите ти къде са? – Аз съм нещо като сирак.
Ами приятелите ти?
Имам няколко, но трябва да ги намеря.
Утре ще им кажа къде съм.
Нека взема нещата ти, прогизнали са.
Увеличи 224 на 176.
Увеличи. Спри.
Влез навътре. Спри.
Дръпни се назад, мини надясно. Спри.
Централно и назад.
Спри.
Проследи 45 надясно. Спри.
Центрирай и спри.
Увеличи 34 на 36.
Мини надясно и се отдръпни.
Спри.
Увеличи 34 на 46.
Дръпни се назад.
Чакай малко. Мини надясно.
Спри.
Увеличи 57 – 19.
Проследи 45 наляво.
Спри.
Увеличи 15 на 23.
Дай ми копие от това.
От риба ли е?
Мисля, че е изкуствено. Виж.
Чудесно качество, превъзходна изработка.
Ето го и серийния номер на производителя – 9906947...
... ХВ7 1. Интересно.
Не е риба. Люспа от змия! – Змия?
Провери при Абдул бен Хасан. Той прави такива змии.
Абдул Хасан?
Аз съм полицай. Искам да ти задам няколко въпроса.
Лиценз за изкуствени змии ХВ71?
Това е твоя изработка, нали? На кого я продаде?
Моя ли? Малко хора си позволят такова качество.
Колко хора? – Много малко.
Колко малко? Виж какво... – Тафи Луис.
В Четвърти сектор. Китайския квартал.
Тафи Луис?
Искам да ти задам няколко въпроса.
Купуваш ли понякога змии от египтянина, Тафи?
Постоянно.
Виждал ли си това момиче?
Никога. Изчезвай. – Разрешителните ти в ред ли са?
Луи, човекът е жаден, почерпи го нещо.
И преди са ме изоставяли така,
но не и след като съм се държал толкова чаровно.
В един бар съм. В Четвърти сектор.
Казва се "Тафи Луис". Защо не дойдеш да пийнем по нещо?
Няма да стане, г-н Декард. Не си падам много по такива места.
Можем да отидем някъде другаде.
Дами и господа, Тафи Луис представя
г-ца Саломе и змията.
Вижте я как ще си поиграе със змията,
която навремето покварила човека.
Извинете, г-це Саломе, може ли да поговорим за малко?
Аз съм от Федерацията на вариететните артисти.
Не съм тук да ви агитирам да членувате.
Не се занимавам с това. Всъщност...
От Комисията за морални престъпления съм.
"Комисия за морални престъпления"? – Да, мадам.
Имаме сведения, че управата се държи твърде свободно с артистите.
Не знам за такова нещо. – Нямате чувството, че ви използват?
Как така да ме използват? – Ами, за да получите работата.
Искаха ли от вас да правите нещо...
неморално, пошло или... изобщо отвратително за вас?
Ама вие сериозно ли? – Да.
Бих искал да прегледам съблекалнята ви, ако може.
За какво? – За дупки.
Дупки ли?!
Нямате представа какво би направил един мъж,
за да зърне красиво тяло.
Напротив, имам.
Пробиват в стените малки дупки,
за да гледат как някоя жена се съблича.
Тази змия истинска ли е? – Разбира се, че не.
Щях ли да работя на такова място, ако можех да си позволя истинска?
И ако някой се опита да ме използва,
на кого да се оплача? – На мен!
Много сте всеотдаен. Избършете ме.
Дръпнете се!
В доклада ще пише: стандартно отстраняване на репликант.
Но от това не се чувствах по-добре. Бях застрелял жена в гръб.
Ето на, пак.
Чувства.
Заради нея. Заради Рейчъл.
Декард. В-26354.
Разпръснете се!
Ей сега.
Какво искаш? – Цинтао.
Стигат ли? – Да.
Брайънт.
Не изглеждаш по-добре от онова чучело,
което просна на тротоара. – Прибирам се.
Можеш много да научиш от Геф.
Истинска месомелачка е!
Остават още четирима.
Хайде, Геф, да вървим. – Трима.
Остават трима. – Четирима са.
Като включиш и онова чучело, което тества при Тайрел.
Рейчъл изчезна. Дори не знаех, че е репликант.
Тайрел говореше нещо за мозъчна имплантация.
Хайде, Геф. А ти изпий едно и за мен.
Леон! – На колко години съм?
Не знам!
Активиран съм на 10 април 2017 г. Колко ми остава?
Четири години.
Повече, отколкото на теб!
Много е мъчително да живееш в страх, нали?
Нетърпимо е да не можеш да се почешеш, където те сърби.
Така е.
Събуди се. Време е да умреш!
Потресена ли си?
И аз.
Често ми се случва.
Това е част от бизнеса.
Но аз не съм в тоя бизнес.
Аз съм бизнесът.
Ами ако отида на север?
Ако изчезна.
Ще ме преследваш ли?
Ще ме гониш ли?
Не, няма.
Длъжник съм ти.
Но някой друг ще го направи.
Декард,
знаеш ли данните за мен?
Дата на активиране, Продължителност на живота?
Тези неща...
Видя ли ги?
Това е строго секретно.
Но ти си полицай! – Не съм ги видял.
Този твой тест...
Пробвал ли си го някога върху себе си?
Декард...
Насън чух музика.
Не знаех дали мога да свиря.
Спомням си уроците.
Не знам дали съм ги вземала аз, или племенницата на Тайрел.
Много хубаво свириш.
А сега ти ме целуни.
Не мога да си спомня... – Кажи: "Целуни ме".
Целуни ме.
Желая те!
Желая те.
Повтори. – Желая те.
Прегърни ме.
Какво правиш? – Извинявай. Стана ми любопитно.
Как изглеждам? – По-добре.
Само това ли ще кажеш?
Красива си.
Благодаря.
На колко години си?
Двайсет и пет.
Какво ти е? – Синдромът на Метусела.
Какво е това? – Жлезите ми остаряват много бързо.
Затова ли си още на Земята?
Не можах да мина медицинския преглед.
Пък и тук ми харесва.
Харесваш ми такъв, какъвто си.
Здрасти, Рой!
Много хубави играчки имаш.
Това е приятелят ми, за когото ти говорих.
А това е моят спасител – Джей Ф. Себастиан.
Харесвам домошарите.
Тук живееш сам, нали?
Да.
Искате ли да закусим?
Тъкмо се канех да приготвя нещо.
Е?
Леон... – Какво е станало?
Останахме само двамата.
Глупави сме и ще умрем.
Няма.
Офицерът ще вземе царицата. Виждаш ли?
Не става.
Защо ни гледаш така, Себастиан? – Защото сте...
толкова различни.
Толкова съвършени.
Да.
От кое поколение сте?
"Нексъс 6". – Знаех си!
Защото се занимавам с генетика в корпорацията "Тайрел".
Във вас има частица от мен.
Покажете ми нещо. – Какво например?
Каквото и да е.
Ние не сме компютри, Себастиан. Ние сме живи същества.
Мисля, следователно съществувам.
Много добре, Прис, покажи му.
Имаме много общи неща. – Как така?
Имаме еднакви проблеми. – Ускорено стареене.
За съжаление, не разбирам много от биомеханика, Рой.
Ако не разберем скоро...
на Прис не й остава още много живот!
Не можем да го допуснем.
Той добър ли е? – Кой?
Д-р Тайрел?
Само веднъж успях да го бия на шах.
Той е гений.
Той ви проектира.
Вероятно може да ни помогне. – При случай ще му го спомена.
По-добре аз лично да говоря с него.
Разбрах, че не е лесно човек да се види с него.
Изобщо.
Ще ни помогнеш ли? – Не мога.
Ние имаме нужда от теб, Себастиан.
Ти си ни най-добрият приятел.
Толкова се радваме, че ни намери.
Мисля, че никой друг на света не би ни помогнал.
66 000... Купувай. Купувай на...
Синия вход. Г-н Джей Ф. Себастиан.
16417.
По това време?!
Какво мога да направя за теб, Себастиан?
Царица на топ 6. Шах.
Глупости!
Момент.
"Царица на топ 6"... Смехория!
Офицерът взема царицата.
Какво си намислил, Себастиан? Сега какво ще кажеш?
Топ на цар 7. Шах.
Топ на цар 7. Шах и мат.
Просветление ли те озари, Себастиан? Май цяла вечер си мислил.
Нека го обсъдим. Качи се, Себастиан.
Г-н Тайрел?
Доведох един приятел.
Изненадан съм, че не дойде по-рано.
Не е лесно човек да се срещне със създателя си.
Какво мога да направя за теб?
Създателят може ли да поправи творението си?
Искаш да те модифицирам ли? – И да остана тук ли?
Имах предвид нещо по-радикално.
В какво е проблемът?
В смъртта.
Това е извън компетенциите ми...
Искам повече живот... татко!
Всяка промяна...
в развитието на дадена органична система е фатална.
Кодовата последователност не може да се поправя,
след като вече е внедрена. – Защо?
Защото на втория ден след инкубацията всички клетки,
които са били подложени на обратна мутация пораждат обратни колонии.
Нещо като плъхове, които напускат потъващия кораб.
И после корабът наистина потъва. – А прегрупирането Е.М.С?
Етилово-метановия сулфат е алкализиращ агент и силен мутаген.
Той създава толкова смъртоносен вирус,
че обектът умира още на операционната маса.
А някакъв силен протеин, който да блокира тези клетки?
Той не може да спре репликацията, а само създава грешка в нея,
така че новоформираната ДНК носи мутация
и обектът пак се заразява с този вирус.
Но всичко това е чисто теоретично.
Направихме ви по възможно най-добрия начин.
Но живеем много кратко. – Ярките звезди изгарят бързо.
А ти си от най-ярките звезди, Рой.
Виж се само! Ти си моето произведение чудо.
Венецът на моя труд!
Правил съм и недостойни неща.
Но и изключителни неща! Наслади се на времето си!
Но не и неща, за които богът на биомеханиката да ме лиши от рая.
Тялото, намерено до това на Тайрел,
е на 25-годишният Джей Ф. Себастиан.
Адрес: Бредбъри, Девети сектор, НФ-46751.
Искам да отидеш там.
Секторът е затворен за автомобили. Какво правиш тук?
Работя. А ти какво правиш? – Арестувам те, това правя.
Аз съм Декард – блейд рънър. 26354. Регистриран съм.
Чакай, проверявам.
Добре, чист си. Всичко хубаво.
Ало? – Търся Джей Ф.Кой се обажда? – Еди – стар приятел на Джей Ф.
Така ли се постъпва с приятел?
Добър вечер, Джей Ф.
Не е много спортсменско да се стреля по невъоръжен противник.
Мислех, че си от добрите.
Не си ли от добрите?
Хайде... Декард!
Да те видя сега!
Гордееш се със себе си, а?
Това е за Зора.
Това е за Прис.
Ето ме, тук съм.
Но трябва добре да се прицелиш.
Май ти е крив мерникът. Сега е мой ред!
Ще ти дам няколко секунди преднина.
Едно, две...
Три,
четири...
Прис...
Идвам!
Декард?
Четири, пет!
Ловът започва.
Виждам те!
Декард! Не сега!
По-добре се размърдай. Иначе ще трябва да те убия.
А ако не си жив, няма да можем да си поиграем.
А като не играеш...
Шест, седем!
Да видим раят ли те чака, или адът.
А, така! С повече дух.
Заболя ме.
Това беше много глупаво.
Пък и не беше спортсменско.
Къде отиваш?
Не е работа да живееш в страх, нали?
Така се чувстват робите.
Виждал съм неща,
за които вие, човеците, няма и да повярвате.
Горящи бойни кораби в Орион.
Виждал съм лъчи да проблясват в мрака до Портата на Танхойзер.
И всичко това ще си отиде заедно с мен.
Като сълзи...
... в дъжда.
Смъртта... дойде.
Не знам защо ме пощади.
Може би в последните си мигове
бе започнал да цени живота повече от всякога.
Не само своя живот, а живота по принцип.
Моя живот.
Просто търсеше същите отговори, които търсим и всички ние.
Откъде идвам? Накъде отивам?
Още колко ми остава?
Не можех да направя нищо. Стоях и го гледах как умира.
Страхотна работа свърши!
Това е краят, а?
Приключих вече.
Жалко, че и тя трябва да умре.
Но пък и на нас няма да ни се размине.
Рейчъл?
Обичаш ли ме?
Обичам те.
Имаш ли ми доверие?
Да.
Рейчъл?
Жалко, че и тя трябва да умре.
Но пък и на нас няма да ни се размине.
Геф беше идвал и я бе оставил да живее.
Мислеше, че й остават 4 години. Но грешеше.
Тайрел ми бе казал, че Рейчъл е специална.
Нямаше дата на унищожаване.
Не знаех колко време ще прекараме заедно.
Но и кой ли може да знае?
По романа на Филип К. Дик "Сънуват ли андроидите електроовце"
Субтитри от ТВ, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©
Филмът е в памет на Филип Дик