Sex, Lies, and Videotape (1989) Свали субтитрите
И тези боклуци.
Цяла седмица мисълта за тях, не ми дава покой.
Как бихте определили тази своя мисъл?
Притеснява ме какво ще стане с боклуците.
Та те са толкова много.
Налага се да осигурим място, където да ги изхвърляме.
За последен път се чувствах така,
когато баржата удари на дъно около онзи остров,
а никой не го огласи. Помните ли?
Да, спомням си.
Имате ли представа какво би могло да е задействало това притеснение?
Една вечер Джон изхвърляше боклука,
но го изпусна извън контейнера.
Представих си цял контейнер за боклук,
който бълва боклук и никой не може да го спре.
Боклукът започна да прелива.
Как би могло да се предотврати нещо такова?
Приемате ли го за закономерност? – В какъв смисъл?
Миналата седмица се притеснявахте за жертвите при самолетни катастрофи.
А днес се притеснявате за боклуците.
Е, и?
Ако се замислите, ще откриете,
че обект на притесненията ви е отрицателно явление,
което няма как да контролирате. – Да, но...
Нима има хора, вманиачени на тема колко хубав е животът?
Може и да има, но те не се нуждаят от терапия.
Щастието само по себе си не е чак толкова безметежно.
Последния път, когато бях щастлива,
надебелях с цели 11 кг.
Бях сигурна, че Джон ще получи удар.
Какво те притеснява? – Притеснявам се да не сгреша.
Зависи от гледната точка.
Ще ти кажа една тайна.
Щом сложиш брачна халка,
жените моментално започват да ти се лепят.
Дрън-дрън. – Уж небрежно ми налитат като луди.
Жалко, че не дават награди за такива свалки.
Върховно е! – Така беше и преди да се ожениш.
Ако знаех, още на 18 години щях да си купя халка.
Поне щях да си спестя... толкова време и пари.
Защо ли никои не ме светна? Шантава работа.
Ще потренираме ли в четвъртък?
В 7,30 става ли? – Идеално.
Джанет, отложи срещата с Къркланд за петък в 13,30.
Продължавате ли да не споделяте тези свои мисли с Джон?
Боите се, че може да ви сметне за глуповата?
Не, просто сега съм му много сърдита.
Защо? – Покани свой приятел от колежа,
а дори не ме попита.
Разбира се, че нямаше да възразя, но беше редно да ме попита.
Какво точно ви притесни?
Ядосах се, защото нямах право да се ядосвам.
Все пак къщата е негова. Той плаща ипотеката.
Но ви е помолил да напуснете работа, а и сте поели домакинството.
Как се отрази това неочаквано посещение
на отношенията ви с Джон? – Всичко си е постарому.
Вярно в момента не желая да ме докосва, но...
Кога се появи това чувство?
Миналата седмица. Не знам...
Чувствах се наистина особено. Просто не желаех да ме докосва.
Физическият контакт с Джон доставяше ли ви удоволствие преди?
Да, разбира се.
Като се изключи факта, че...
Всъщност никога не съм се превъзнасяла по секса.
Много ми харесва...
Но не смятам, че е нещо кой знае какво.
Спокойно мога да живея и без него.
Единствено ми е любопитно защо отношенията ни охладняха.
Може би той усеща нежеланието ви да ви докосва.
Точно това е най-странното. Той спря да ме докосва преди това.
Вероятно би искал аз да поема инициативата.
Не че възразявам, но невинаги съм в настроение.
А малкото пъти, в които съм имала желание, съм била сама.
Предприехте ли нещо?
Какво имате предвид? – Мастурбирахте ли?
Не, за Бога.
Да приема ли, че никога не сте мастурбирали?
Опитах веднъж, но ми се стори толкова нелепо.
Вижда ми се наистина глупаво.
Още в началото си представих, че покойният ми дядо ме гледа и...
Наистина е нелепо. Още повече че проблемът с боклука остава.
Значи съвсем наскоро сте пробвали?
Може да се каже, че беше скоро, но не много скоро.
Просто не желая да посрещам гости в дома си.
Трябва да се връщам на работа.
Само веднъж ли днес? Много вълнуващо, няма що.
Вече пропуснах едно съвещание. Трябва да се връщам.
Виж, Джон... ако искаш да си вървиш, добре.
Не си въобразявай, че животът ми се върти около срещите ни.
Не е нужно да щадиш чувствата ми, кажи ми какво изпитваш.
Един приятел ми идва на гости.
Стар приятел, не съм го виждал от години.
Доколкото разбирам, доста го е закъсал.
Ще трябва да прекарам известно време с него.
С други думи, за известно време трябва да го караме по-кротко.
Да.
Ще ми се да не работиш вече като барманка.
Само като си помисля колко мъже ти се натискат.
Оправям се с тях. – Не се съмнявам.
А и парите са добри. Освен това някои от мъжете са готини,
а ти нямаш право да ревнуваш. – Кой казва, че ревнувам?
Аз.
Понякога ми се иска да го направим и у вас.
Мисълта да го направя в леглото на сестра ми,
ми доставя перверзна наслада.
Ще ми се да кажа на всички, че Ан е пълна скръб в леглото.
Красивата, всеобщата любимка – Ан Бишъп Милейни.
Доста е рисковано. – Поне да пусна мухата, а?
Рисковано е да го правим у нас. – Боиш се да не ни хванат.
Да. – И с право.
Ще ме запознаеш ли с твоя приятел? – С Греъм?
Преди години бяхме много близки,
но смятам, че вече сме доста различни.
Казвам се Греъм Долтън.
Можели да ползвам тоалетната ви? – Да, заповядайте.
Къде се намира? – Направо и наляво.
Обичате ли ягоди? – Благодаря, много мило.
Джон Милейни, ако обичате. Обажда се съпругата му.
Няма нищо. Благодаря ви.
Много сте бърз. – Фалшива тревога.
Извинете, но у дома не се пуши. Ако искате, идете отвън.
Мога и да ги откажа. Тоест, да почакам.
Имате ли много багаж? – Да.
Имате предвид дали нося. Не, имам много багаж,
но това тук ми е достатъчно за престоя.
Показвали ли са ви по телевизията?
Не. Защо?
Просто питам.
Греъм... Името ви не е често срещано.
Може да се каже. Майка ми е абсолютен англофил.
Превъзнася се по всичко британско.
Доколкото знам, чула е това име в някакъв филм.
Тя е в плен на телевизията. Харесва ли ви брачният живот?
Харесва ми. – Какво точно ви харесва?
Не че не съм съгласен. – Не, няма нищо.
Макар и клише, вярно е, че има някаква сигурност.
А и тази къща е наша. Много е хубава.
Джон стана младши съдружник и много се радвам.
Радвам се, че не е на свободна практика.
Откога не сте виждали Джон? – От 9 години.
Доста се изненадах, като ме покани, докато си намеря квартира.
Не се ли познавате добре? – Напротив.
Джон и аз много си приличахме. – Наистина ли?
Струва ми се невероятно. Изглеждате доста различни.
Подозирам, че вече сме доста различни.
Най-сетне съм готов да използвам тоалетната.
Греъм, днес като те видях, бях на косъм да се обадя в полицията.
Казах си, това не може да е човекът, който всяка седмица
изнасяше проповеди в параклиса. – Ти ли?
Всеки си има минало. Моето е такова.
Защо си облечен така. Да не е умрял някой?
Извинявай. – Няма проблем.
Не съм умрял.
Какво биха казали духовните ти учители за това траурно облекло?
Не знам.
Вечерята беше превъзходна. – Наистина не беше лоша, скъпа.
Ан винаги страшно набляга на солта.
Не и тази вечер... Казах й аз: "Винаги може да добавиш...
... но не и да я вземеш обратно."
Значи семейството ти е тук? – Майка ми, баща ми и сестра ми.
Сестра ти ли е по-голямата? – По-малка е.
Разбирате ли се?
Извинявай, пак любопитствам.
Значи си любопитствал вече? – Днес разпитвах Ан за брака ви.
И как мина? – Много добре.
Та питах за сестра ти...
Прекрасно се разбирам, само че...
Според мен е напълно екстровертна.
Такава е алармаджийка. Тя самата не би се съгласила.
Определено не би се съгласила.
Ще се обадиш ли на Елизабет? – Не знам.
Коя е Елизабет? – В училище беше гадже на Греъм.
След проповедническия период.
Тя още живее тук, доколкото знам.
Днес с Греъм обсъдихме къде да търси апартамент.
В "Гардън Дистрикт" има страхотни жилища.
Престъпността там е върховна. – Не е кой знае колко модерно.
Не знам какво точно търсиш, можеш да намериш студио, където искаш.
Греъм не е много богат. – Никъде не ми се живее.
За момента вече имам един ключ. Цялата ми собственост е в колата.
Ако си намеря апартамент, ключовете ще са два.
Ако си намеря работа, пак ще трябва да заключвам и отключвам –
ето ти още ключове. Просто ми харесва да имам един ключ.
И аз вечно си губя ключовете.
Продай колата, намери си апартамент, ще имаш само един ключ.
Предпочитам да имам кола. Човек трябва да е мобилен.
В случай че трябва спешно да изчезнеш отнякъде.
Или спешно да идеш някъде.
Извинете ме.
Да ти помогна ли? – Не, не е кой знае какво.
Греъм, плащаш ли си данъците? – Естествено. Защо питаш?
Искаш да кажеш, че ако не плащам, съм лъжец?
Само една прослойка е по-долна от лъжците.
Коя по точно? – Адвокатите.
Какъвто си ти, скъпи.
Иди с Греъм да си потърси апартамент. Ще видиш колко се е променил градът.
Имаш ли нещо против, Греъм? – Не, много ще ми е приятно.
Утре става ли? – Идеално.
Един ключ, а?
Откъде ти хрумна?
Синтия, Джон е. Чакам те у нас точно след един час.
Перверзник такъв. Идвам.
Както виждате, има пространство за двама.
Всъщност ще живея сам.
Студент ли сте? – Не.
Може да сложите завеса на душа и да подпрете ваната, за да не падне.
Около 350 долара, казвате. – Предплащате за 2 месеца.
Може ли да плащам медец за месец? – Но не и по 350.
Какво ще кажете за 400?
Устройва ме. – Значи се разбрахме.
Джон? – Влизай.
Каква картинка си само.
Харесвали ти?
Прелестно е.
За мен ли е? – Само за теб.
И това ли е за мен? – Само за теб.
Невероятна си.
Може ли да ти кажа нещо лично?
Зависи от теб. Аз мога ли да ти кажа нещо лично?
Да, разбира се.
Ти си първа.
Смятам, че прекалено много внимание се отделя на секса.
Хората прекалено се превъзнасят по него.
А това, че жените го искали колкото и мъжете, е пълна лъжа.
Жените го искат – да. Но не и по тази причина, поради която смятат мъжете.
Просто съм объркана. Разбираш ли какво точно...
Да, разбирам те.
Някъде четох,
че един мъж се учи да обича човека, който го привлича,
а човекът, който започва да привлича една жена,
е този, когото тя обича.
Господи, какви красиви думи.
Хубаво го каза. – Това е някакъв цитат.
Нали щеше да ми кажеш нещо лично? – Ако държиш.
Не искам да ми замажеш очите с тайната за някой белег,
искам да е наистина лично.
Добре. Аз съм импотентен. – Какво си?
Импотентен. – Наистина ли?
Разбираш ли, не мога...
Не мога да получа ерекция в присъствието на друг човек.
По всички практически показатели съм импотентен.
Това притеснява ли те? – Не.
Причина ли е да бъдеш стеснителен?
Обикновено не.
Да, наистина съм стеснителен.
Не по този начин, по който ти си стеснителна.
Смяташ, че съм стеснителна?
Наблюдавах те как се храниш, как говориш...
и как се движиш.
Виждам човек, който се притеснява от това, че го наблюдават.
Моят терапевт... – Ходиш на терапия?
Ти не ходиш ли? – Не.
Терапията никак не ми помогна.
Значи не вярваш, че може да има ефект?
За някои хора – да.
Беше някак си... Много глупаво от моя страна,
но се боях да ходя на сеансите.
Затова си изградих своя терапия –
да не приемам съвети от хора, които не ме познават интимно.
Аз познавам интимно своя терапевт.
Правила се секс с него? – Не!
Аз имах точно това предвид. Да си правила секс с някого.
Не ми е много ясно.
Ти как би го разбрал?
Невинаги съм бил импотентен.
Искаш да кажеш...
Съветваш ме да не приемам съвети от човек,
с когото не съм правила секс, така ли?
В общи линии.
Но ние не сме правили секс.
Според твоя съвет не трябва да се вслушвам в съвета ти.
Аз лично не бих.
Карай внимателно...
Как прекара уикенда? – Добре.
Направи ли забележка на Джон за госта ви?
За приятеля на Джон, който ви гостува.
Греъм.
Да. Тоест... не.
Всъщност се получи много интересно.
Смятах, че ще е същият като Джон. Все пак са били приятели в училище.
Очаквах, че ще си разправят как са се наливали, момчешки работи.
Той обаче се оказа...
съвсем друг.
Доста е артистичен, без да дразни.
Още ли живее у вас? – Не. Вече не.
Откъде е той? – Не знам.
Живял е в Ню Йорк. Филаделфия...
Мисля, че много пътува.
Какво представлява? На Джон ли прилича?
Мисля, че Джон вече не го харесва.
Казва, че е станал голям особняк.
Такъв ли е? Особняк? – Не.
На пръв поглед – може би,
но след като го опознах, смятам, че просто е по-различен.
Как изглежда? – Защо питаш?
Просто питам как изглежда. – За да хукнеш след него ли?
Я се стегни, попитах как изглежда.
Дори и да реша да го скъсам от чукане,
на теб какво ти пука? – Защо го казваш?
Кое? – Знаеш кое.
Казваш го, за да ме дразниш.
Казах го, защото е достатъчно описателно.
Не ми прилича на човек, който ще се впусне в такова нещо.
Вечно ме подценяваш. – Питам се защо ли.
Боиш се, че ще бъде неустоимо привлечен от мен.
Наистина, Синтия, той не е твой тип.
Мой тип? Ти пък откъде знаеш какъв е моят тип?
Имам представа. – Нищо подобно.
Не виждам защо въобще го обсъждаме. Просто ще му звънна и толкова.
Той няма телефон.
Ще му звънна, като си прекара. – Няма да го направи.
Какви ги приказваш? – Не обича да говори по телефона.
Стига бе.
Дай ми адреса на тоя екстрасенс, аз ще измисля повод да се отбия.
Моля те, нека поне поговоря с него. – Защо? Теб няма да те замесвам.
Не смятам, че е редно да ти дам адреса и...
Какво? – Да направиш каквото там правиш.
Чуй се само как приказваш. – Добре си приказвам.
Благодаря ти, но точно тази цигара пушех в момента.
Какво търсиш? – Проклетата си перлена обеца.
Дала съм цяло състояние за тях.
Какво ще подариш на мама за рождения й ден?
Не знам, някоя картичка. – Картичка за 50-ата й годишнина?
Какво толкова? – Тя те е родила, би трябвало...
Престани, за Бога.
Може би поне веднъж в живота си... – Добре де!
Ти й купи нещо свястно, аз ще ти дам половината пари.
Чудесно.
А сега, ако ме извиниш, трябва да тръгвам на работа.
Кое е най-странното място, където сте мастурбирали?
По време на един полет от Лос Анджелис до Ню Йорк.
Самолетът беше претъпкан,
а аз седях по средата – нито до прозореца, нито до пътеката.
Бях много отегчена. Списанията ми бяха скучни.
Попадна ми някакво женско списание. Там засягаха разни сексуални теми.
И си помислих, че ми трябва нещо такова.
Поне да не мисля за пътуването.
Започнах да си фантазирам
и го направих.
Както си бях между хората.
Как успя да не се издадеш какво правиш?
Умея да се контролирам.
Отворено е.
Дано не ти се натрапвам. Щях да ти звънна, ако имаше как.
Зает ли си? – Не, после ще си довърша работата.
Наминах, за да видя как изглежда апартаментът ти обзаведен?
Не че има какво да се види.
Старая се да бъда минималист.
Имаш нужда от една етажерка. – Мислиш ли?
Книгите всъщност са от библиотеката.
Това какво е? – Видеозаписи.
Виждам. Какво представляват?
Свързани са с един мой личен проект. – Какъв е този личен проект?
Какво? – Какъв е този личен проект?
Проект като всеки друг личен проект,
но моят е малко по-личен.
Коя е Дона?
Тук пише "Дона".
Едно момиче от Флорида. – Излизаше ли с нея?
Всъщност не.
Защо всички записи са с женски имена?
Предпочитам да интервюирам жени.
Чай с лед.
Извинявай, искаш ли лимон? – Не, няма нужда.
Значи това са интервюта? – Да.
Защо не изгледаме някое?
Не, аз... – Защо не?
На всички съм обещал, че никой друг няма да ги гледа.
Какви са тези интервюта?
Тези интервюта са на тема секс.
По-конкретно?
Всичко за секса.
Какво например?
Какво са правили в миналото, какво правят в настоящето.
Какво искат да правят, но се боят да си го поискат.
Какво не биха направили, дори да ги помолят.
Каквото ми дойде наум. Чакай, ледът ти...
Значи ти им задаваш въпроси? – Да.
И те ти отговарят? – Да...
Понякога правят някои работи. – С теб?
Не, пред камерата.
Това е някак... – Съжалявам, че стана дума за това.
Не, аз съжалявам, че стана дума за това. Тръгвам си.
Ще ти взема чая.
Не иска да го посещаваш. – Как така не иска?
Ти каза ли му за мен? – Не.
Нямах време. – Защо?
Джон е прав, голям особняк е. Не ти трябва да се забъркваш с него.
Да не ти е налетял? – Не.
Какво му е особеното? Да не дави домашните любимци на хората?
Нищо подобно. – Да не е опасен?
Не във физически смисъл. – Какво тогава?
Не ми се говори. – Защо ми се обади?
Не знам.
Синтия, Джон се обажда. – Не днес, имам други планове.
Кога тогава? – Покани ме на вечеря.
Знаеш какво имам предвид. – Да, знам.
Отворено е.
Какво обичате? – Аз съм Синтия Бишъп.
Познаваме ли се? – Аз съм сестра на Ан Милейни.
Екстровертната?
Обикновено ме нарича "алармаджийка".
Така те нарече.
Защо си тук? – Да си тръгна ли?
Не, просто питам защо си тук.
Както казах, Ан ми е сестра, а сестрите си споделят.
По-добре да не знам какъв точно е бил разговорът ви.
Не мога да си представя какво е казала Ан или ти за мен.
Искаш ли чай с лед? Но нямам лимон.
При последното си посещение Ан си тръгна много разстроена.
Все още е.
А ти искаш да ми го върнеш, задето съм я разстроил?
Не.
Не ти ли каза защо се разстрои? – Не.
Не разбирам какво те накара да дойдеш.
Едва ли ме е представила в блестяща светлина.
Мнението на Ан не е важно за мен, щом става дума за мъже.
Виж какъв е Джон, за Бога.
Но вие се познавате от училище. Може би сте приятели.
Не.
За мен той е лъжец.
Според мен си напълно прав.
Дойдох чак тук, за да разбера защо Ан беше толкова стресната.
Стресната ли? Видеозаписите я стреснаха.
Започвам да разбирам. – Какво точно разбираш?
Щом е реагирала така, значи има някаква сексуална нишка.
Снимал си как правиш секс с тях? – Не точно.
Или сте правили секс, или не.
Искаш ли да те запиша? – Какво ще правя?
Ще говориш. – За какво?
За секс – минало, предпочитания...
Защо реши, че ще го обсъждам с теб? – Не съм.
И само ще ми задаваш въпроси? – Точно така.
Нищо друго? – Да.
И така се изпразваш?
Караш жените да говорят за секс? – Да.
Друг ще види ли записа? – Абсолютно никой.
Колко време ще отнеме?
Зависи от теб. За някои и 3 минути са достатъчни,
на други и 3 касети не им стигат.
Как ще започнем?
Включвам камерата и ти започваш да говориш.
Да седна ли, или да стоя права? – Както предпочиташ.
Предпочитам да седна.
Готов ли си?
Записвам. Кажи ми как се казваш. – Синтия Патрис Бишъп.
Не е нужно да си преправяш гласа.
Опиши ми първото си сексуално преживяване.
Сексуално преживяване или съвкупление?
Сексуално преживяване.
Бях...
На 8 години.
Това ли всъщност искаш да...
Бях на 8 години и Майкъл Грийн, който също беше на 8,
ме попита дали може да ме гледа, докато пишкам.
Казах, че може, ако и аз го гледам, докато пикае.
Отидохме в горичката зад къщата ни,
но подозирах, че го хвана шубето, защото повтаряше: "Първи са дамите."
Свалих си гащичките,
а той изчезна, преди да съм свършила.
Обсъждахте ли го след това?
Не, той ме избягваше до края на лятото, а после те се преместиха.
В Кливланд.
Жалко.
Кога видя пенис за първи път? – Като бях на 14.
Как ти се стори?
Така ли си го представяше?
Не. Не бих казала.
Смятах, че е...
Не знаех, че се виждат вените, например.
Смятах, че е гладък като епруветка.
Странно, че се сещам за тия неща.
Самият орган сякаш бе напълно независим.
Като го извади, успях да го видя и да го докосна...
Напълно бях забравила, че е прикрепен към някого.
Той ми каза нещо, а аз буквално се стреснах.
Какво ти каза? – Че му харесва да го докосвам.
Какво стана после?
Продължих да го докосвам, а той престана да говори.
Джон, Синтия се обажда.
Как те свързаха? – Казах на Джанет, че съм Ан.
И тя се върза? – Очевидно.
Искам да те видя.
Кога? – Веднага.
Един клиент ме чака, а веднъж вече отложих срещата.
Как да жонглирам по този начин?
Вдигай топките във въздуха и си довлечи задника тук.
Джанет, трябва да отложиш срещата с Къркланд. Знам какво значи това.
Виж дали не може да дойде в понеделник.
Кажи му, че в момента преживявам семейна драма.
Ще се измъкна отзад.
Да си сваля ли полата?
Щом искаш.
Не носиш бельо.
Харесвам ли ти?
Да.
Смяташ ли, че съм хубава? – Да.
По-хубава от Ан? – Различна си.
Джон и Ан вече не правят секс.
Той ли ти каза? – Няма нужда да ми казва.
Днес си голям пожар.
Да.
Сега можеш да си вървиш.
Какви въпроси? – Въпроси, свързани със секса.
Какво точно те попита? – Нямам желание да ти кажа.
Можеш да го обсъждаш с непознат, но не и със сестра си?
Очевидно.
Поиска ли да си свалиш дрехите?
Дали поиска да си сваля дрехите? Не.
Свали ли си дрехите? – Да.
Защо го направи? – Защото така исках.
Исках да ме види. – Ти си луда.
Ако го разпространи, всички незадоволени дъртаци ще те гледат.
Не би го направил. – Не можеш да си сигурна.
Вече е малко късно.
Той докосна ли те? – Не.
А ти него? – Не.
Някой докосва ли някого? – Да.
Не ми казвай, само не ми казвай...
Не си го направила. – Направих го.
Не си. – Напротив!
Господи, Синтия...
Здравата си загазила.
Чуй се само, говориш като мама. Какви ги дрънкаш?
Това дори пред Джон не мога да го направя.
Ти по принцип не можеш. – Не го познаваш този човек.
Но имам чувството, че го познавам. – Той е напълно извратен.
Не разбирам защо се връзваш, не ти си го направила.
Мен не ме притеснява.
Не ми се говори за това. – Недей тогава.
Ти убийца ли си? – Моля?
Пратил те е бакалинът, за да прибереш парсата.
Това е етюдът ми а ла Брандо. Бива си ме, нали?
Страхотен си. Извинявай.
Не е полезно постоянно да сме заедно.
Защо не си вземеш телефонен секретар?
Тук има телефон. – Вечно дава заето.
Ще звъниш, докато ме намериш.
Ето го подаръка. – Какво е това?
Лятна рокля. – Прилича на покривка.
Не е вярно. – Защо й е лятна рокля?
Тя има петна по раменете и разширени вени.
Както и ти някой ден, хубавице. – Значи няма да нося такива рокли.
За Бога, Синтия. – Задръж.
Синтия, Джон е. – Тъкмо навреме.
Жена ти е тук. – Какво прави там?
Дойде да ми покаже подаръка, който тя и аз купихме за тъща ти.
Кога ще те видя?
Не знам дали пак ще се представя като онзи ден.
Може поне да опиташ.
Не смятам, че сестра ми ще го одобри.
Искаш ли да спра да ти се обаждам? – Аз ще ти звънна.
Това вече е прекалено! Аз нося червено, вие – също.
Възможно ли е да е съвпадение? – Омъжена съм.
Ама много ли сте омъжена? – Достатъчно.
Не би следвало да е пречка за нас. – Тук съм при сестра си.
Коя е сестра ви? И тя ли е омъжена?
Колко ти дължа за роклята? – 32,50.
Хубава рокля. – Благодаря, и аз така смятам.
Прилича на покривка, но е хубава. – Задръж рестото.
Сигурна съм, че ще й хареса. – И аз така мисля. Тръгваш ли?
До скоро. Ще ти звънна.
Джон?
Миналия понеделник те потърсих в 15,30. Казаха, че не си в офиса.
Помниш ли къде беше?
В понеделник?
Миналия понеделник?
Обядвах късно.
С кого обядва?
Обядвах сам.
Лягай си.
Нещо не е наред ли? – Имаш ли любовница?
Боже мой!
Обядвах късно съвсем сам и смяташ, че чукам друга.
Така ли е? – Не.
Обиждаш ме с това предположение.
Искам да знам, ако е така. Не искам да ме лъжеш.
Повече ще ме обидиш, ако ме лъжеш.
Няма какво да ти кажа.
Не мога да ти опиша колко ще ме обидиш, ако ме лъжеш.
Това е параноя.
Ако някой трябва да е параноик, би следвало да съм аз.
Щом се опитам да те докосна, реагираш сякаш воня на лайна.
Много жени биха се радвали да имат до себе си млад,
хетеросексуален мъж, който изкарва добри пари
и знае как да ги забавлява в леглото.
Сестра ми например. – За Бога, Ан.
Тя ли е? – Не чукам сестра ти.
Не я намирам дори за привлекателна.
И това трябва да ме успокои? – Не, просто казвам,
че не станах параноик, когато ти не искаше да правиш любов с мен.
Спокойно можех да предположа, че имаш любовник.
Нямам. – Нито аз.
Защо тогава не ти вярвам?
Що за нелепост! Ако разполагаше с доказателства...
Искаш доказателства? – Нямам това предвид.
Няма смисъл да го обсъждаме, осланяш се на догадки и интуиция.
Пак говориш като адвокат. – Така е.
"Ваша чест, сигурна съм, че е виновен,
макар никога да не е бил на местопрестъплението."
Добре, убеди ме.
Извинявай.
Съжалявам.
Просто съм под голямо напрежение с делото "Къркланд".
Това е първото ми голямо дело като младши съдружник.
По цял ден работя и нямам търпение да те видя вечер.
Толкова боли, като ме обвиняваш по този начин.
Извинявай.
Разполагам с толкова свободно време,
затова си измислям разни заплетени ситуации.
Започвам да им вярвам, за да оправдая изгубеното време.
Терапията не ти ли помага? – Чувствам се като пълна глупачка.
Обсъждам дребните си проблеми
и същевременно знам колко много деца гладуват.
Дори да спреш терапията, това няма да нахрани децата в Етиопия.
Прав си.
Преди никога не използваше думата "чукане".
Да си го начукам.
Постъпила си умопомрачително глупаво.
Защо да е глупаво?
Дори не го познаваш. – Нали ти е приятел.
Смяташ ли, че може да му се има доверие?
Не знам.
От това, което ми каза, не знам.
Трябваше да се сетя, като ми се яви облечен като артистичен гуру.
Харесва ми как се облича.
Ами ако записът попадне не където трябва?
Да не е военна тайна случайно?
Прави тези записи, за да ги гледа и да се изпразва.
Но не прави секс с никого, така ли? Само си говорят.
Само си говорят.
Почти бих могъл да го разбера, ако правеха секс. Почти.
Защо не си купи слисания или порнофилми?
Не му въздействат така.
Трябва да познава хората, за да могат да са на една вълна.
Каквото и да значи това.
Защо мастурбира пред него? – Имах желание.
Ан също пощуря. – Казала си на Ан?
Тя ми е сестра. – Не трябваше да й казваш.
Защо не? – Предпочитам да не го знаеше.
Тя е пълнолетна, ще го преживее.
Ан просто е... – Невротичка.
Не е трябвало да го правиш. – Боже мой.
Подписа ли някакъв документ, сключихте ли договор,
че няма да разпространи този запис? – Не, сър.
От правна гледна точка си напълно незащитена.
Никак не е смешно.
Тези записи може да се появят къде ли не.
Няма, имам му доверие.
Има му доверие, много смешно.
На него му имам далеч по-голямо доверие, отколкото на теб.
Какво искаш да кажеш? – Каквото казах.
На него бих могла да се доверя, а на теб – не.
Обиждаш ме. – Я стига!
Ти чукаш сестрата на жена си и си лъжец, но поне аз знам.
Само една прослойка е по-долна от тази,
но аз съм и към другата. – Какви ги говори?
На практика и ти лъжеш Ан. – Да, така е.
Но аз не съм се заклела пред Господ да й бъда вярна до гроб.
Ще го направим ли, или не? – Всъщност не.
Размислих. Не трябваше да ти се обаждам.
Така или иначе съм тук.
Имам нужда да свърша нещо. – Ами помогни ми да подредя къщата.
Има ли въобще някой стол тук, който да не е счупен?
Защо не идеш да седнеш някъде другаде?
Трябва да се радваш, че Ан не ни усети.
Така те улеснявам. Просто си върви. – Той ли ти го внуши?
Кой? – Греъм.
Не е необходимо друг да ми казва какво да правя.
Просто се замислих върху положението. А сега си върви.
Може би не искам да си вървя. Може би искам да говорим.
Няма за какво толкова да говорим.
Да, права си.
Нещата много се усложниха.
Напротив, опростиха се.
Отворено е.
Здравей.
Искаш ли нещо за пиене?
Да, благодаря.
Извинявай, чаят ми свърши.
Джон и Синтия се... чукат.
Да, знам.
Знаел си? – Да.
Откъде знаеш?
Тя ми каза, като я записвах. – Благодаря ти, че ми каза.
Оттогава не сме се виждали.
А и нямаше да ти кажа.
Защо?
Защото не е моя работа.
Животът ми е пълен провал.
Пълен провал!
Нищо не е както си го представях.
Джон е негодник.
Искам да ме запишеш.
Не мисля, че идеята е добра. – Защо не?
Ако беше в нормално състояние, нямаше да го направиш.
Какво разбираш ти от нормалното ми състояние?
Добър въпрос.
Какво ти трябва, за да се подготвиш?
Да сложа касета и да включа камерата.
Да започваме.
Откъде взе пари за всичките тези касети?
Под дюшека ми са.
Какво ще правиш, като свършат? – Няма да свършат.
Удобно ли ти е? – Напълно.
Записвам. Кажи ми името си.
Ан Бишъп Милейни.
Маргарет, Джон се обажда. Да си виждала Ан днес?
Оставила ли ти е бележка?
Не, в момента се прибира.
Всичко е наред. До скоро.
Слава Богу! Поболях се от притеснение.
Прибирам се, къщата е отключена, колата я няма...
Реших, че някой откачен те е отвлякъл.
Добре ли си? – Искам да сложа край на брака ни.
Какво?
Искам да сложа край на този брак.
Защо?
Защо?!
Питаш ме защо?!
Аз съм женен за теб, а ти искаш да сложиш край.
Можеш поне да ми кажеш.
Майната ти!
Добре.
Ще ми кажеш ли къде беше?
Обикалях по улиците, после отидох при Греъм.
При Греъм? – Точно така.
Този проклет негодник! Как ми заби ножа в гърба.
Г-н Честност? Апостола на истината.
Поне знам, че не си се чукала с него.
Да не би и теб да те е записал?
Отговори ми, по дяволите.
Да не си го направила?
Да.
Да не си посмял да го докоснеш!
Ехо?
Джон, какво правиш тук?
Добре, вече записвам.
Кажи ми името си.
Ан Бишъп Милейни.
За какво ще говорим? – За какво говорите обикновено?
За секс. – Да поговорим за секс тогава.
Правиш ли секс? – Не много често.
Кой поема инициативата? – Той.
Сексът с него задоволявали те?
Не знам.
Не разбирам какво имаш предвид.
Получаваш ли оргазъм? – Не бих казала.
След като не съм сигурна, значи не съм го изпитвала.
Минавало ли ти е през ума да спиш с друг освен със съпруга си?
Започва се.
Започва се.
Нека да спрем. – Не, искам да продължим.
Минавало ли ти е през ума да спиш с друг освен със съпруга си?
Да, случвало се е.
Предприе ли нещо? – Не.
Защо не? – Защото Синтия действа така.
Ненавиждам се, като започна да изпитвам нейните чувства.
Дразня се, като си мисля за мъже, защото това мисли и тя.
За кои мъже си мислиш?
За теб.
А ти мислиш ли за мен? – Да.
Какво си мислиш?
Как би реагирала, когато получиш оргазъм.
И аз бих искала да разбера.
Можеш ли да го направиш? Да ме накараш да изпитам оргазъм.
Да.
Ще го направиш ли с мен?
Не.
Защо? – Защото не мога.
Не можеш или не искаш? – Не мога, защото не искам.
Каза, че невинаги си бил импотентен. – Така е.
Значи си правил секс? – Да.
Какво се случи?
Нещо лошо ли се случи, за да се отвратиш?
Не това беше проблемът. – Какъв беше проблемът?
Самият аз бях проблемът.
Бях патологичен лъжец.
Всъщност още съм, в интерес на истината.
Лъжата е като алкохолизма –
постоянно трябва да се подхранва.
И това е причината? Лъгал си всички?
Това е едната страна на въпроса. – Какво друго?
По онова време...
Изразявах чувствата си невербално.
И плашех хората,
които ми бяха близки.
Още ли си такъв? – Не.
Не съм.
И никога вече няма да правиш любов? – Не съм мислил по въпроса.
А ако беше влюбен в мен? – Но не съм.
А ако беше? – Не мога да ти отговоря.
Защо? – Казах ти.
Не те разбирам.
Да оставим настрана секса.
Вече не съм същият човек.
Дори не приличам на себе си. Толкова съм се променил,
че това се е отразило върху общуването ми с другите.
Начинът, по който тя и аз разговаряхме, няма да се повтори.
Тя?! "Начинът, по който тя и аз разговаряхме..."
Коя е тя? – Извинявай, без да искам...
Елизабет? Тя ли?
Момичето, за което Джон спомена?
Мисля, че да.
Значи още поддържате връзка? – Не.
Какво би си помислила Елизабет за тези видеокасети?
Не смятам, че ще прояви разбиране.
А ти ще й кажеш, нали? Нали вече не лъжеш.
Както вече казах...
Нямам никаква представа какво ще предприема.
Може и нищо да не предприема.
Значи се върна, за да го обмислиш?
Не, върнах се, защото...
Имах желание да сложа край.
Да намеря изход.
Исках един човек, който значи много за мен,
да го разбере.
Толкова си жалък.
Не можеш просто така да се появиш в живота й,
за да й кажеш, че си се променил, все едно и правиш услуга.
И виж в какво точно си се превърнал.
Девет години.
И ето какво постигна.
Такъв ли искаш да останеш до края на живота си?
Защо го правиш?
Няма ли да ми отговориш? Защо си го причиняваш?
Отговори ми. – Недей.
Защо записваш жени, които говорят за секс?
Кажи ми защо.
Това, че си сменихме местата, не ми се струва много интересно.
Кажи ми защо, Греъм.
Какво искаш да ти кажа? "Кажи ми защо."
Ан, ти не ме познаваш. Нямаш ни най-малка представа какъв съм.
Трябва ли да ти посоча причините, поради които съм стигнал дотук
и да очаквам да ме разбереш?
Самият аз нямам представа какъв съм в действителност.
Как бих могъл да го обясня на теб? И защо? Кажи ми защо.
Защо да ти обяснявам какъв съм?
Защото бих могла да ти помогна. – Да ми помогнеш за какво?
Да разрешиш проблема си.
Имам ли проблем?
Виждам как живеете и Джон, и Синтия, и ти...
И се чувствам сравнително нормален.
Имаш проблем.
Права си.
Имам много проблеми.
Но те са си лично мои.
Смяташ, че са твои, но не са.
Всеки, който прекрачи тази врата, става част от проблема ти.
Всеки, който осъществи контакт с теб.
Не исках да се замесвам, но вече е късно.
Ще напусна съпруга си. Можех да го напусна и иначе,
но факт е, че се случва точно сега.
И донякъде това се дължи на теб.
Ти до голяма степен повлия върху живота ми.
Това не трябваше да се случва.
Цели 9 години се борих да не се случи.
Никога не ти го казах, защото знаех, че това ще те съсипе.
Но сега...
Аз изчуках Елизабет, преди да се разделите.
Преди дори да започнат проблемите ви.
Тя не е светица. Много е добра в леглото
и умее да пази тайна.
Само това ще ти кажа за нея.
Трябва да се обадя.
Офисът на Браян Къркланд. – Джон Милейни.
Един момент, моля.
Както винаги съм казвал, работата е върховно нещо.
Мога да съм щастлив, без да съм женен,
но не и ако ми отнемат работата.
И ако Ан не може да го разбере,
това си е неин проблем.
Г-н Милейни, г-н Дефорест ви вика.
В момента съм с клиент. – Каза "веднага".
Добре де.
Г-н Къркланд ме помоли да ви предам,
че предпочита друг да го представлява.
Ако имате съобщение, предайте ми го.
Благодаря ви.
Няма да оставя съобщение.
Глупак. Дано знае какво прави.
Г-н Милейни, г-н Дефорест ви чака. – Кажи му, че идвам.
Старецът смята, че светът се върти около голфа.
Нека се видим в съда след няколко минути.
Мамка му!
И една ми стига, благодаря.
Това ми е любимото.
Смятам, че трябва да кръстим първото си дете Ръсти.
Купища пари оставям тук, редно е поне да знам името ти.
Това е за теб. Нали имаш рожден ден.
Хубаво цветенце, прилича на покривка.
Трябва да вървя. – Може ли да ти се обадя?
Имаш ли служебния ми номер? – Не.
Имаш ли нещо за писане?
Ти си облечена в синьо, аз – също. Възможно ли е да е съвпадение?
Не мисля. Според мен е нещо повече.
Вие да не живеете тук? – Не, само минавам.
Не се обаждай между 3 и 5. Тогава съм много заета.
До скоро.
Много ми харесва. Симпатично момиче.
Много симпатично.
Май ще завали.
Вече вали.
Да.
Сценарист и режисьор СТИВЪН СОДЪРБЪРГ
В ролите участваха ДЖАЙМС СПАЙДЪР
АНДИ МАКДАУЪЛ
ПИТЪР ГАЛАХАР
ЛАУРА САН ДЖАКОМО
РОН ВАУТЪР
СТИВЪН БРИЛ, АЛЕКСАНДРА РОТ ЪРЛ ТЕЙЛЪР и ДЕЙВИД ФОЛМ
Оператор УОЛТ ЛОЙД
Музика КЛИФ МАРТИНЕС
Превод Катерина Бързева
Субтитри от ТВ, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©
Филмът е посветен на АН ДОЛАРД 1956 – 1988