Master i Margarita (2023) Свали субтитрите
Изкуството - на масите
Какво става?! Ето там.
Аугуст Дил
Евгений Циганов
Юлия Снигир
Клас Банг в ролята на Пилат Понтийски
Юрий Колоколников
Алексей Гусков
Алексей Розин
Александър Яценко
Евгений Князев
Данил Стеклов
Полина Ауг
Дмитрий Лисенков
Игор Верник
Яна Секстс
Леонид Ярмолник в ролята на д-р Стравински
Режисьор: Михаил Локшин
По произведението на М.Булгаков "Майстора и Маргарита"
Другарю Латунски, отворете вратата!
Сценарий: Роман Кантор
Недейте нищо да разбивате! Какво става тук?
Наводняват ни - това става!
Кога, в края на краищата, вкъщи ще стане спокойно!
Мамо!
Не се бой, малкият.
Деца са счупили стъкло.
Лельо!
А ти къде си?
Мен ме няма.
Ти ме сънуваш.
Легни си, сложи ръчичка под бузката,
а аз ще ти разкажа приказка.
Имало едно време една леля и тя си нямала деца,
и щастие си нямала.
В началото много плакала,
а после станала зла.
Маргарита оставила чука на перваза и излетяла от прозореца.
Около сградата имало суматоха.
По асфалтирания тротоар, осеян с разбити стъкла,
бягали хора и викали нещо.
...викали нещо.
В отсрещните сгради,
във всички прозорци, се появявали тъмни силуети на живущите,
които се опитвали да разберат...
Само пишеш и пишеш.
Поне да е за любов.
Но не само.
Иди оттатък, легни си.
Хубаво е, че е за любов.
И вас ви има там, Прасковя Фьодоровна.
Какво говориш!
А доктор Стравински има ли го?
Задължително. Как може без него?
Има цяла сюжетна линия с пациент.
С кой? С теб ли?
С един пролетарски поет.
Напоследък - нито пациент, нито поет.
При нас да не е някаква лудница.
И, като Горки, само да говорим по радиото.
Съюзът на писателите.
Поне дай после да го прочета. Интересно, какво си написал за нас?
Непременно. Само да го довърша.
Още малко остана.
Ето, така. Край, край, почивай.
Ех, че съм залисана.
Само пише и пише.
Няма нищо. Всичко ще прочетем.
Сънят се прокрадваше към поета.
Изведнъж решетката се отмести беззвучно.
И на балкона се появи тайнствена фигура.
Облята от цялата лунна светлина.
И заплаши Иван с пръст.
Може ли да седна?
Професия?
- Поет.
А как е фамилията ви?
Бездомни.
Да не би да не ви харесват стиховете ми?
Ужасно не ми харесват.
А вие кои сте чели?
Как се озовахте тук?
Работата е там, че преди година писах за Пилат Понтийски.
Писател ли сте?
Аз съм майстор.
Тя ми я уши със собствените си ръце.
- Тя?!
А как е вашата фамилия?
Аз вече нямам фамилия.
Отказах се от нея.
Както и от всичко в живота.
Преди една година
О, здравейте.
- Здравейте.
"Пилат" Премиера на сезона
Ще ми се подпишете ли?
- Да.
Интересувате се от съвременна драматургия ли?
Гала.
- Аха, Гала.
Това е главната постановка на сезона.
Отскоро съм в Москва.
И, между другото, съм актриса.
Искам да се уредя във вашия театър.
Театърът не е съвсем мой.
Всичко хубаво.
Здравейте.
- Извинете, че така...
Вие сте в Съюза на писателите.
- Да допуснем.
Просто довечера в ресторанта им ще има истински американски джаз.
Здравейте.
- Здравейте.
И вие, сигурно, искате да ви поканя?
О, здравейте.
- Здравейте.
Москва е вашият град.
- Благодаря.
Имате си охрана, другарю драматург.
Здравейте.
- Моля за извинение.
Тогава, до довечера.
- Започва в 8.
Всички ви очакват.
Ефим Романович дошъл ли е?
- Няма да идва.
И как ще правим репетиция без режисьора?
Ще дойда по-късно.
- Актьорите са си научили текста.
Ако има нещо, утре ще го поправите.
Пилат - на сцената. Чакат го.
Игимон?
Подследственият от Галилея.
Напред, затворнико. Напред.
Значи, ти, Йешуа Га-Ноцри, си уговарял хората
да разрушат Ершалаимския храм?
Добри човече, повярвай на мен, римския прокуратор,
наречен Игимон. Разбра ли ме? Или да те ударя?
Говоря вашия език, Игимон.
Да.
Добре.
Значи, ти си имал намерение
да разрушиш зданието на храма и си призовавал за това хората?
Аз съм добър. Аз, Игимон, никога в живота си
не съм имал намерение да разрушавам зданието
на храма и никого не съм уговарял на това безсмислено действие.
Ти си лъжец.
Така свидетелстват хората.
Тези добри хора, Игимон, объркаха всичко, което съм казал.
Започвам да се опасявам, че това объркване
ще продължи много дълго.
Престани да се правиш на луд.
За теб е записано достатъчно, за да те обесим.
Не, не, Игимон.
Обикаля един човек. Обикаля с пергамент.
И постоянно пише.
Но веднъж погледнах пергамента и се ужасих.
Определено нищо от това, което е записано там, не съм говорил.
А какво, все пак, си говорил за храма в тълпата на пазара?
Аз, Игимон,
говорех, че ще рухне храмът на старата вяра
и ще се въздигне нов храм
на истината.
Какво е истината?
Истината е в това,
че те боли главата.
И те боли толкова силно, че ти малодушно си мислиш за смъртта.
Изгубил си вяра в хората.
Но твоите мъчения сега ще свършат.
Главата ще ти мине.
Ето, всичко свърши.
И аз особено се радвам.
Развържете му ръцете.
Извинете.
Извинете, какво е това?
Другари, какво става? Не виждате ли, че имаме репетиция?
Казаха ни, че няма да има постановка.
Нищо не разбирам. Как може така?
Върнете реквизита на мястото му.
Да не сте се побъркали? Не виждате ли?
На сцената е народен артист на СССР.
Какво става?
- Казаха ни да разглобим декорите.
Какво? Кой го каза?
Какво става?
Това... Аз?
Заповядайте, другарю Римски.
Ето първите свежи продукти.
Игор!
Нищо, нищо.
В момента там раздигат декорите.
Спектакълът е свален по разпореждане на Наркома по просветата.
Минахме през всички комисии.
- Не се тревожете толкова.
Днес го свалят, утре ще го върнат.
- По каква причина?
Аз съм само по финансовата част.
Това е за другаря Лиходеев.
Да, но него го няма.
В командировка е.
Пак ли?
- Вече седмица и половина.
Как да го открия?
Домът на Пигит на Садовая.
Апартамент 50.
И на това благодаря.
Ти си врещи, бяла гад! Дойде денят на разплатата.
Ще запомниш ли как се прави?
Търся Степан Богданович.
- Другарят Лиходеев го няма.
Казаха ми, че е тук.
Няма го.
Груня! Вода!
Степан Богданович!
Груня!
Той не приема.
Вода! Груня!
Михал Александрович?
А как разбрахте, че живея тук?
Не знаех. Търся Лиходеев.
Сега с него сме съседи.
Директорът на театъра и вашият редактор
в едно жилище. Не е ли удобно?
- Но той не приема.
Как "не приема"? Приема и още как!
Каква е тая неразбория?
Защо седим? Заседанието скоро ще започне.
Какво заседание?
А, това ли?
Аз наскоро... се заселих.
Предишните обитатели някъде се преместиха.
И вие скоро ще се преместите, интелигенти скапани!
Нагушили сте се с по три стаи, но не ви остава много.
Не е хубаво това жилище.
Анушка. Болнава е. Много навътре възприе борбата на пролетариата.
Михал Санич. Свалиха Пилат от постановката.
Главното е да не се тревожите.
С театъра винаги вървим по различни ведомства.
Ако са свалили спектакъла,
всички ще се втурнат да четат пиесата, по която е поставен.
А тя, скъпи приятели, ето я - напечатана в новичкия ни брой
Като зампредседател на Съюза, отговорно ви заявявам,
че ако имахте проблеми, аз пръв щях да науча.
Благодарим на Настася Лукинишна
за доклада за работата над сборника с морски разкази
"Щурман Жорж", много го очакваме.
Следващият въпрос от дневния ред.
Диспут за художествено-политическата същност на пиесата "Пилат".
Каня автора на сцената.
Моля, седнете.
Тук ли?
- Да.
Поканвам критика Осип Семьонович Латунски.
За начало бих искал да напомня на събралите се другари литератори,
че задачата на съветската критика е
да разкрива обективния, класов смисъл на литературните произведения.
А сега, по същество.
Във време, когато партията и правителството
полагат неимоверни усилия, за да избавят веднъж завинаги страната
от реакционните и религиозни предразсъдъци,
един член на Съюза на съветските писатели
се занимава с апология на религиозното мракобесие.
Пише пиеса за Пилат Понтийски и Иисус Христос,
срамежливо наречен Иешуа Га-Ноцри.
По този начин, като се прикрива с исторически материал,
критикува съветската власт.
Може ли?
- Не съм довършил.
Седнете, ако обичате.
Ще цитирам същия този Га-Ноцри.
"Всяка власт е насилие над хората."
Какво иска да каже авторът?
Че властта на пролетарската диктатура също е насилие?
Да, насилие е.
Но принудено.
И необходимо.
И така, по всичко личи, другари,
че "Пилат" е политически вредно и крайно опасно произведение,
което няма място в съветската литература.
Продължаваме дискусията.
- Другари, малко ще импровизирам.
Как отишъл нашият Пилат на работа в Народния комисариат?
Другарю Бездомни, сега не ни е до импровизации.
Имаме утвърдена програма за заседанието.
Добре, още една малка.
За какво ни е Рай? Ще идем в Кримския край!
Какво стана с командировките до Крим?
Да, и все пак, трябва да изясним жилищния въпрос.
Поприхин, ще се успокоите ли или да ви изведем?
Успокоявам се.
- Благодаря.
Продължаваме разискванията.
Давам думата на Борис Петрович Майгел.
Как се случи така, че реакционната пиеса "Пилат"
се е добрала до публикация и след това до постановка?
Защото, като няма риба, и "Пилат" е риба.
Но нашата задача не е да отнемем радостта на нашите врагове,
които само чакат, за да покажат,
че, все едно, в СССР няма свобода на словото.
Нашата задача е да помогнем на автора.
Да го насочим към истинския път на служене на трудовия народ.
Нали, както е казал другарят Ленин:
"Умен е не този, който не прави грешки.
Умен е този, който бързо ги поправя."
Другарю Майгел!
Може ли?
Заповядайте, другарю Берлиоз.
Преди всичко, като редактор,
разрешил за печат тази
пиеса,
искам да поднеса пред своите колеги искрените си извинения
за проявеното политическо
късогледство.
Простете ми.
Предлагам незабавно да се изземе от продажба целия тираж на броя.
И съм уверен, че с необходимата работа
утре ще можем да доработим пиесата
до идеологически вярното направление.
Остана само да чуем мнението на самия автор.
Може ли да говоря?
- Разбира се.
Моля, говорете.
Вече съм написал пиесата си.
Хубаво.
А защо не използвате таланта си,
за да напишете нещо, което наистина интересува съветските читатели?
Например, за трудовите подвизи на народа.
Така се случи, че не съм се трудил в завод.
Не съм бил и в мините. Не съм косил овес.
Как мога да пиша за това, което не познавам?
Доколкото ми е известно, не сте били и в древна Юдея.
С ваше позволение, аз съм историк.
Ето, напишете за историята на революцията.
Боя се, че и това няма да ви хареса.
Другари, имам още една идея.
Другарю Бездомни, престанете.
- Малка е.
Съветският поет не се интересува от Христос.
Съветският поет се интересува от помпи,
газификация, електрификация, нефтодобив.
Това е духовната ни храна.
Другарю!
Къде тръгнахте?
Натам.
Приятел, много правилно го каза.
Исках да те подкрепя, но не успях.
Беше много силно. Или глупаво.
Зависи от коя страна ще се погледне? Диалектика.
А ти не гледай.
Ако те притисне, ще им напишем роман за един колхоз.
Как е класила ръжта.
- Заповядайте.
Струва ми се, че надве-натри, за седмица може да се спретне.
При теб е като на курорт.
Какви хора са живели, а!
Какъв тлъст котарак.
Как се казваш, буржоа?
Бегемот.
Твой ли е?
Понякога ми идва на гости.
Също като мен.
- Внимавай с главата.
А при мен в комуналката са закачили график за ползване на клозета.
Представяш ли си?
А аз съм творческа личност, не мога да ходя в клозета по график.
А тук при теб е писателски рай.
След днешното чистилище се боя,
че и детски стихчета няма да ми дадат да преведа.
И няма с какво да платя за рая.
Само те моля, не бързай да лягаш в гроба.
Силата им е в нашия страх.
След една-две седмици ще забравят всичко.
Просто трябва да се поразсееш.
Например, днес в ресторанта тоя...
Джаз. Обещах да я придружа.
Кого?
Една извънредно амбициозна млада актриса.
Пристигнала да покори столицата.
Любимият ми типаж.
- Но не и моят.
Ще те спася.
Аз ще поема нещата. Какво няма да направиш заради приятел.
Посрещнете...
С песента "Алилуя".
Заповядайте.
Добър вечер.
Заповядайте.
За съветския човек.
Запознайте се, Алоизий Могарич. Кинодраматург.
Браво. Много ми е приятно.
Много ми е приятно.
А, заповядайте.
При нас.
Шампанско?
- Да.
Само да ви кажа, за мен - малко.
От шампанското имам дяволчета в главата.
Готов съм да рискувам.
Изчакайте ни за няколко кратки мига.
Шампанско!
Слушай, поговорих си с някои души. Всички буквално са в шок.
Много са съчувстващите.
С две думи, появи се предложение да се излезе.
Къде да се излезе?
- На митинг против цензурата
за свободата на литературното творчество.
Съчувствам ви. С вас съм.
- Благодаря.
Утре в 10 пред Съюза.
И там утре в 10 има първомайска, да ме прости Господ, демонстрация?
Именно. Кога, ако не сега?
Ако сега си замълчим, с всеки ще стане, както при Дюма.
Ще победим, ще покорим.
Да пием за това,
че само нашата красота да може да надмине таланта ни.
Да пием!
О, това е директорът на театъра ви, нали?
Лиходеев.
Да, това е Степан Богданович.
Тъкмо с него трябва да говоря.
Другарю, покажете си картата.
От днес тя е анулирана. Моля да напуснете.
Какво значи това?
Моля, моля.
Благодаря.
Случайно да не сте писател? Казаха ми, че това е ресторант за писатели.
Писател съм.
А вие, съдейки по акцента ви, сте от Германия?
Да, също и от Германия.
И какво правите тук?
Пристигнах да се запозная с вашия удивителен съветски експеримент.
По работа или за душата?
За мен е едно и също.
Тежък ден?
Днес свалиха пиесата ми от постановка.
Списанието, в което е публикувана, го изземат от продажба.
И току-що ми отнеха удостоверението от Съюза на писателите.
Иначе, всичко е добре.
Защо са постъпили така?
За това, че вчера още можеше, а днес - вече не.
Нова страна. Нови правила.
А хората нови ли са?
Всички нови ли са?
Нови хора.
Новите хора са само забравени стари.
Доколкото ми е известно, за цялата история на човечеството,
нито една страна не е опитала да се избави от Бога и да изгради общество,
което проповядва атеизма като религия.
Би трябвало да промени хората, не мислите ли?
Представям си как изглежда това през очите на чужденеца.
А сега си представете как ще изглежда оттам.
Или оттам.
Може да бъде добър сюжет за разказ.
Дяволът, в когото никой не вярва, решава лично да посети Москва.
Би могъл да въведе ред.
Никога няма да отпечатат такова нещо.
За кого да пиша?
Пишете така, че да не ви печатат, а препечатват.
Знаете ли на кого ми напомняте?
Трябва да тръгваме, професоре.
- Идвам, другарю Коровиев.
Не искате ли да дойдете с мен на прием?
Не днес, ако нямате нищо против.
Бих си поговорил още с вас при удобен случай.
Помислете си. Планирам да остана в Москва още известно време.
Идвате ли с нас?
Професор Воланд
Къде са останалите?
Всички обещаха да дойдат.
Един за всички. Всички за един.
Явно си отспиват след снощи.
Тия дни ще се отбия при теб.
И ето, че вървях по майския булевард и мислите ми препускаха в главата ми.
Може пък да се заема със съчиняване на либрето за опери?
Какво толкова - либрето като либрето.
Горчиво съжалявах, че зарязах науката и се обрекох на неистинско съществуване.
Но Бог вижда.
Единствено любовта към литературата беше причината за това.
Извинете, мога ли да мина оттам?
"Островская" е затворена до края на шествието.
Флагчета, цветенце?
- Ще се въздържа.
Може пък да напиша писмо, за да ме пуснат да изляза от страната?
Защо да задържат в СССР писател,
чиито произведения не могат да съществуват в СССР?
Да, но работата е там, че...
- Проходът е затворен.
Петилетката за четири години.
Няма такъв писател, който да си замълчи.
Ако си замълчи, значи не е бил истински.
А, ако истинският си замълчи, ще загине.
Отместете го!
Представете си, че по "Тверска" вървят стотици, хиляди хора.
Но ви уверявам, че тя видя единствено мен.
И погледна, не толкова тревожно, а някак болезнено.
Порази ме не толкова красотата й, колкото...
необикновената невиждана самота в очите й.
Харесват ли ви моите цветя?
Не.
Изобщо ли не обичате цветя?
Обичам цветята.
Само че, не такива.
Какво още обичате?
Морето. Наистина, никога не съм бил там.
Как може да обичате нещо, което никога не сте виждали?
Да не сте писател?
Познахте. А вие?
Ангел ли сте?
Ангел?
По-скоро - вещица.
Тогава разбрах, че никога не съм харесвал
и никога няма да ми хареса друг, както тази жена.
Знаех го в онзи ден, когато се озовахме
до Кремълските стени, без да забелязваме града
и разговаряхме така, все едно вчера сме се разделили.
Като че ли сме се познавали дълги години.
Не е ли страшно да се говори така на непознат?
Леко и приятно е да се говори истината.
Значи, сте писател. И какво пишете?
Сега - нищо.
Има една нова идея, но е обречена.
Още по-интересно. Ще ми разкажете ли?
Това е едно от най-любимите ми места в Москва.
Но скоро и то ще се промени.
Представете си, когато всички тези велики строежи приключат,
тук ще има огромни сгради и паметници.
Ето там, по "Бронная", ще пуснат трамваи.
И тук, по новите Патриарши езера, ще се разхождат
редакторът на литературно списание Михаил Александрович Берлиоз
и младият му спътник, поетът Иван Панирев,
пишещ под псевдоним "Бездомни".
И след Александровската градина я поканих на Патриаршите.
На Патриаршите!
И точно там стана всичко...
Какво именно?
Точно там го срещнахме.
Консултанта.
Разкажете, моля ви.
Отиват до лавката за вода, искат да купят "Нарзан", но няма.
Пият вода с праскови. Тогава го срещат.
Кого? Него.
Работата е там, че много преди Иисус
са се родили огромен брой Божи синове.
Берлиоз поръчал на Бездомни антирелигиозна поема за поредния брой.
Чел на поета нещо подобно на лекция, за да му даде някои опорни точки.
При никой от древните историци няма никакво споменаване на Христа.
Макар че са живели по едно и също време с предполагаемите години на живота му.
Няма нито една източна религия, в която, по правило,
непорочна дева да не произведе на света Бог.
Християните не измислили нищо ново
и така създали своя Иисус, който никога не е живял.
Това е главното, на което трябва да стъпиш.
Вие просто ми отворихте очите. Ще пренапиша всичко.
Извинете.
Моля.
Извинете, че така се намесвам,
без да се познаваме и си позволявам...
Но темата на учената ви беседа е толкова интересна, че не можах...
Може ли да поседна за малко?
Ако не ми се е причуло,
вие си позволихте да твърдите, че Иисус не е съществувал.
Да, не ви се е причуло. Именно за това си говорехме.
Колко интересно. А вие, съгласихте ли се с вашия събеседник?
На 100 процента.
- Забележително.
Значи, и двамата сте атеисти?
Разбира се, че сме атеисти.
Благодарен съм ви от цялото си сърце.
Чакайте. За какво сега толкова му благодарите?
За много важните сведения, които, като пътешественик, са ми страшно интересни.
А какво ще кажете за доказателствата за съществуването на Бога,
които, както е известно, са поне пет?
Доказателството на Кант.
И то също е неубедително.
Слушайте, да го хванем тоя ваш Кант заради тия доказателства
за едно място и - на Соловки, за три години.
Не, не, не. Прав е!
Той е за Соловки.
Само че, щом казвате, че няма Бог,
тогава кой управлява всичко това - хората,
животите и, изобщо, реда на белия свят?
Самият човек го управлява с тези ръце.
Да бе, човекът!
Човекът дори не е в състояние
да планира нещо за такъв смехотворен период от 1000 години.
Той не може да поеме отговорност дори за утрешния си ден.
Представете си, че сте се разболели.
Да допуснем, че е рак на белия дроб.
И вече не ви е весело.
Има и по-лошо.
Подхлъзва се човек и попада под трамвая.
Нали няма да твърдите, че вашият човек сам си го е устроил?
Човекът е смъртен. И с това никой не спори.
Разбира се, че е смъртен.
Много по-лошо е, че е внезапно смъртен.
Няма представа какво ще прави вечерта.
Това вече е преувеличение.
Тази вечер ми е известна.
Разбира се, ако на "Бронна" не ми падне тухла на главата.
Тухла!
- Не, не е това.
Там нищо няма да ви падне на главата. Така че, не се тревожете.
Ще умрете от друга смърт.
Може би знаете каква?
Главата.
Ще ви отрежат главата.
Кой?
Врагове? Нашественици?
Довечера ще се прибера на "Садовая".
Невъзможно.
- Защо?
Защото Анушка вече е купила олиото.
И не само го е купила, но вече го е разляла.
Какво общо има тук олиото?
И коя е тази Анушка?
Другарю, случайно не ви ли се е налагало,
да сте били в, да кажем, психиатрия?
Да, бил съм, Иван Николаевич.
Откъде знаете името ми?
Моля ви, кой не ви познава.
Предполагам, че ви се пуши, заповядайте.
Моята марка са синички, защо?
Заповядайте.
Тогава си помислих, че този консултант не е никакъв турист, а шпионин.
Немец ли сте?
Добре говорите руски.
Воланд
Каква е професията ви? Къде сте отседнали, къде ще живеете?
Във вашето жилище.
Според вас и дявол не съществува, така ли?
Слушайте, престанете вече, а?
Няма никакъв дявол.
Колко е интересно при вас.
За каквото се сетиш, нищо го нямате.
Професоре, постойте за минута с другаря Бездомни.
Трябва да се обадя по телефона. А после ще ви изпратим.
Обадете се, отивайте, разбира се.
На сбогуване ще ви кажа едно нещо. Дяволът съществува, повярвайте.
Повече не искам от вас. Имайте предвид, че за това имам доказателства.
И сега ще ви бъде предоставено.
Добре.
Пази го, сега ще позвъня и ще докарам помощ.
Турникета ли търсите, гражданино?
Насам, моля. Направо.
И излизате където трябва.
Направо, направо.
Направо.
За упътването ми дължите четвъртинка!
Главата отскочила толкова далече, че я открили чак когато се стъмнило.
Благодаря.
Не излъгахте, наистина имате богата фантазия.
А после какво?
- А после? После...
Още не съм го измислил.
Непременно трябва да го напишете.
Благодаря, че ме изпратихте.
Чакайте. Живея в пресечка "Мансуров".
Една дървена къща, единствената е. Има вход.
Омъжена съм.
През страничната вратичка.
Но вие пишете.
Пишете!
Глава първа.
"Никога не говорете с непознати."
Веднъж през пролетта, по време на необикновено горещ залез,
в Москва, на Патриаршите езера, се появили двама граждани.
Единият от тях облечен в лятна... Глава четвърта.
"Преследване."
Щом чул първия вопъл, поетът хукнал да бяга към турникета.
Разотивайте се!
Щом чух първия вопъл, хукнах да бягам към турникета.
Разбира се, веднага забравих за лудия немец.
Мислех само за едно.
Как може току-що да съм говорил с Берлиоз,
а след минута главата му...
Хайде, хайде. Обръщай!
Видяхте ли главата? Никой ли не е виждал главата?
Тук някой е разлял олио до турникета.
Анушка е разляла олиото.
Това е Миша!
Това е Миша!
Бягай оттук!
Той е! Ето го!
Това е консултантът. Той го уби! Дръжте го!
Дръжте го! Милиция! Ще избяга!
Стой!
Стойте! Ще избяга!
Спрете го!
Ето го!
Забранено е за котки. Псст. Слизай. Ще повикам милиция.
Имате котка на покрива!
Стой! Той е шпионин!
Другари! Помощ, шпионин!
Настигни го и го прескочи, млади човече!
Тихо! Тихо!
Как го е пропуснала милицията по улиците!
Появи се!
Кой ви се появи, другарю Бездомни?
Консултантът!
И тоя консултант сега е на Патриаршите.
Уби Миша Берлиоз!
Уби нашия Миша!
Михаил Александрович е загинал!
- Убиха го!
Трябва да заловим консултанта! Той ще направи бели, разбирате ли!
Неописуеми!
Виноват! Виноват! Кажете, как го е убил?
Кой е убил?
Консултантът! Трябва да го заловим!
А вие стоите! Танцувате!
Така! Хайде!
Ето какво, граждани!
Веднага се обадете в милицията!
Искайте!
Пет мотоциклета с картечници!
Господи, успокойте се!
- Спокоен съм.
Пожалете ни, какво правите!
Точно теб няма да пожаля!
И това са били моите?
Братя по литература!
Ето така се озовах тук!
Вие, драги, сами сте си виновен за всичко!
Не е трябвало да се държите с него толкова разпуснато и дори нагло!
Кой е той, в края на краищата?
Вчера на Патриаршите езера сте се срещнали със Сатаната!
Не може да бъде! Сатаната не съществува!
Няма да говоря с вас за това!
Седите, както разбирате, в психиатрията
и обяснявате, че не съществува!
Дявол знае какви ги върши! Трябва веднага да се залови!
Вие вече опитахте, и стига толкова!
А какви ги върши, не се съмнявайте!
Колко ми е досадно, че вие сте се срещнали с него, а не аз!
На вас за какво ви е?
Идвам!
Пишете ли?
Пиша.
Тъкмо привърших нова глава.
Отвън има строеж, сега навсякъде има строежи.
Тук има роза.
Ние сме надолу.
Извинете, при мен е разхвърляно.
Искате ли чай?
Така, чай няма, свършил е.
Ще дадете ли да почета?
Заповядайте.
Измислихте ли вече името?
Засега - "Князът на Тъмнината".
Добре, че е засега.
"Великият канцлер"?
Ще помисля още малко.
Знам защо при вас се нарича Воланд.
Това е едно от имената на Мефистофел при Гьоте.
"Аз съм част от силата, която винаги иска зло и винаги върши добро."
Няма да ви преча.
Моля за извинение, че не се познаваме,
Но темата на учената ви беседа е толкова интересна, че не можах...
...който никога не е живял
Моля.
Имайте предвид, всъщност Иисус наистина е съществувал.
Но трябва поне някакво доказателство.
Няма нужда от доказателства, всичко е много просто.
В бяло наметало с кървава подплата, с провлачена кавалерийска походка,
в ранната утрин на 14-тия ден от пролетния месец нисан,
в покритата колонада между двете крила на двореца на Ирод Велики,
излезе прокураторът на Юдея Пилат Понтийски.
Четирима престъпници, арестувани в Ершелаим
за убийство, подстрекателство към метеж,
оскърбление на законите и вярата,
са осъдени на позорна смърт, разпъване на кръст.
И така, кого от двамата престъпници възнамерява да освободи Синедрионът?
Вараван или Га-Ноцри?
И тази екзекуция ще бъде изпълнена на Голия хълм.
Имената на престъпниците са
Дисмас, Гестас,
Вараван и Га-Ноцри.
Вараван! Вараван!
Какво е истината?
Ти велик лечител ли си?
Не, не съм лечител.
Кажи, защо постоянно употребяваш думите "добри хора"?
Всички ли наричаш така?
- Всички.
На света няма зли хора.
Но от тях само трима ще бъдат екзекутирани,
защото съгласно закона и обичая,
в чест на празника Пасха, на един от осъдените,
по избор на малкия Синедрион и след потвърждаване от римската власт,
великодушният цезар-император му връща презрения живот.
Синедрионът моли да освободите Вараван.
Престъпленията им са съвършено несравними.
Ако единият е виновен за убийство,
то вторият - Га-Ноцри, само за произнасяне на нелепи речи.
Днес е задушно, нали?
Познаваш ли Юда от Кириаф?
Да, срещал съм Юда от Кириаф.
Много добър и любознателен човек.
Името на този, когото сега ще пуснат на свобода.
Как?
Даже след моето ходатайство?
И за трети път съобщаваме, че освобождаваме
Вараван.
Все пак, ти какво говори за храма пред тълпата на базара?
Освен другото, говорих, че всяка власт е насилие над хората
и че ще настане време, когато няма да има власт,
нито на цезарите, нито някаква друга власт.
Вараван!
Вашият разказ е крайно интересен,
но изобщо не съвпада с текстовете от Евангелията.
Знаете ли, лично присъствах на това.
Тайно, тоест - инкогнито.
Така че ви моля, на никого нито дума - това е главната тайна.
Явно, малко се стеснява от вас.
Когато не искат да обидят автора, казват, че е свършена много работа.
Откъде при вас се появи Ершелаим,
Пилат Понтийски, за тях не сте ми говорили.
Това е от моята пиеса, тя се казва "Пилат".
А след нашата среща си помислих,
че това може да се свърже по някакъв начин и...
Странно е, нали?
Да, странно е.
Знаете ли как ще свърши всичко?
Нямам понятие.
Имам идея за нова глава, а по-нататък не съм измислил.
Слушам. Да, аз съм.
А кога?
Добре, ще дойда.
Спешно ме викат в театъра.
Изглежда, са решили да върнат постановката.
Нека ви изпратя до театъра, а вие ще ми разкажете новата глава.
Всъщност, следващата глава има отношение към театъра.
По-скоро, не към театъра, а към Степан Богданович Лиходеев.
Озовал се някак си в своето жилище, в тази сграда.
Сгъстили бившите хазяи, а сега тук е комуналка за съвременния елит.
Трябва да кажа, че жилището се е ползвало,
ако с нелоша, но във всеки случай, със странна репутация.
Преди две години от него започнали безследно да изчезват хора.
Да изчезват?!
Та, главата ще бъде за това, как от нелошо жилище
тайнствено изчезнал Степан Богданович Лиходеев.
В главата му биела камбана. Повдигало му се и му се струвало,
че това гадене е свързано със звуци от някакъв натрапчив патефон.
Стьопа прекарал треперещата си ръка по бедрото,
за да определи с панталони ли е или не.
И не определил.
Груня...
Груня...
Пирамидон...
Иван...
Гутен таг, най-симпатични ми Степан Богданович.
Извинете ме за неугледния вид.
И воала.
Следвайте старото мъдро правило. "Подобното с подобно се лекува."
Кренвиршчета.
Извинете.
Скъпи Степан Богданович, чувствам, че вчера благоволихте да пиете
след водката - портвайн, нали така?
Случайно
се случи.
Но се надявам, че сега си спомняте кой съм.
Воланд. Професор по черна магия.
Вчера с вас сключихме договор
за 7 представления и се уговорихме да се срещнем в 10 часа.
И, както виждате, дойдох.
Да.
Степан Богданович?
- Да, да, аз съм.
Ето каква е работата.
Тук седи този артист.
Воланд.
Относно днешното представление.
Бонжур.
Груня?
Ще дойда след половин час.
Не се тревожете, Степан Богданович.
Котаракът е мой.
Груня?
- А, да.
Груня! А Груня я няма.
Изпратих я в родината й, защото се оплакваше,
че от доста време не й давате отпуск.
Ето така е по-добре.
Другарю!
Ти да не си сляп? Къде сядаш?
Здрасти!
Виждам, че сте малко учудени, мили Степан
Богданович, а между другото, няма нищо за чудене.
Те са моят антураж.
Което изисква място, а това означава, че явно някой от нас тук е излишен.
И, както мисля, този някой сте именно вие.
Те, напоследък, вдигат много шум,
пиянстват, влизат във връзки с жени,
защото не осъзнават какво им е поръчано.
Напразно се возят в колите, мръсници.
Въобще, се чудя как е станал директор,
той е толкова директор, колкото аз - архиерей!
Трябва да се освободи жилищна площ.
Разрешете ми, Сир, да го изхвърля по дяволите от Москва.
Аха... Да.
Мяу.
Псст, изчезни от мен. Къде си, нечиста сило?
Всичко е наред, спокойно, наред е.
Моля ви, кажете къде съм?
Другарю, вие сте в клиниката на доктор Стравински.
В кой град?
Ялта.
Ялта!
В Ялта...
Днес трябва да се иде и в комитета, нали знаеш?
Трябват ни още стаи.
Гледам, че нямате намерение да свалите шапчицата.
Прасковя Фьодоровна, нека удвоим дозата.
Шизофреничната симптоматика не намалява.
Разбирате ли, че трябва да го хванем? Ще убие още някого.
Кой тук при нас е новичкият, а?
Ето го - поет.
Степан Богданович, как ви се струва нашата Ялта?
Защо Ялта?
Лиходеев, когато отива на тежък запой, на всички казва, че заминава за Ялта.
Воланд с него се отнесе по-меко, отколкото с Берлиоз.
Степан Богданович заслужава снизхождение.
Той пие, само за да не гледа какво става в театъра.
Това е идея.
Виждаш ли.
Много съжалявам.
Но сега може да посветите цялото си време на романа.
Дали да не вечеряме?
Ще закусим.
И сутринта ще дойда за нова глава.
Ето.
Ето и ето.
Какво е това?
- Вашият хонорар.
Че и недоволен.
Свалят ли постановка преди премиера, се случва съвсем нищо да не начислят.
А тук има нещо.
За половин година работа.
Момент! Иван Александрович.
Един, два... Да.
Гратиси за премиера.
Благодаря, няма нужда.
Няма билети. Може да се настаните удобно.
Всичко на Ситинска.
Да.
Може да ги оставите при мен, да не се изцапат.
Благодаря.
Елате тук. Застанете.
Помислих си, защо да не вечеряме сутринта...
Откъде тоя разкош?
Ами, да допуснем, че съм спечелил от лотарията.
Никога не съм си мислела, че умеете да танцувате.
Мислех, че знаете всичко за мен.
Нали сте вещица.
Внимателно.
Според наша семейна легенда,
моята пра-пра-пра-баба е съдена за връзки с дявола.
Представям си как летите над нощна Москва.
На метла?
Да допуснем.
Ами ако ме свали като вражески летящ обект
доблестната съветска авиация?
Е, за тях сте невидима.
Значи, вие не ме виждате.
Не, виждам ви.
И вие.
Ами ако ви направя героиня от романа ми?
Тоест, няма да сте изцяло вие.
Но тя ще се казва Маргарита.
Тогава нека да има любовник.
Писател, който пише роман за Пилат Понтийски.
Добър ли е
писателят?
На нея й харесва.
Но ето кое е главното.
Тя има мъж.
Той е голям специалист, направил важно откритие от държавно значение.
Млад, красив, добър, честен.
Обожава я.
Но тя никога не го е обичала.
Закопчейте.
И, още.
В деня, когато се срещнали,
тя искала да се самоубие.
Трябва да тръгвам.
И много скоро тази жена станала моята тайна жена.
Идвала при мен сутринта, а си тръгвала по залез.
Първо слагала престилка и правела закуска в тясното преддверие.
Администраторът бил възбуден и пълен с енергия.
След нахалното позвъняване той не се съмнявал,
че някакви хулигани правят гадни шеги.
И тези шеги са свързани с изчезването на злодея, който се пробужда.
Никой не знаеше за нашата връзка. Гарантирам ви го.
Не знаеше мъжът й, не знаеха познатите й.
Когато валяха майските дъждове и под ослепените прозорци
ромолеше стичащата се вода, заплашвайки да залее последния ми приют,
ние палехме печката.
Аз пишех, а тя четеше написаното.
Напевно и високо повтаряше отделните фрази, които й харесваха.
Тя ми предричаше слава. И ме пришпорваше.
И тогава започна да ме нарича "майстор".
Казваше, че в тоя роман е целият й живот.
Обичахме се толкова силно, че станахме съвършено неразделни.
Бяхме сигурни, че самата Съдба ни е сблъскала на ъгъла на "Тверска".
И че сме създадени навеки един за друг.
"Пилатщина." Какво е това?
Мнението на съветската критика за моето творчество.
Защо ги събирате?
Гордея се с тях.
Никога не са писали толкова много за мен.
"Драскач под маската на писател.
О. Латунски." Това ми е любимото.
"Трябва с нажежено желязо да изгорим от съветския печат
този безобразен цирей на отвратителната белогвардейщина,
прикрит със смокиновия лист на литературата."
Знаете ли къде живее той?
Кой?
- Латунски.
В дома на литераторите на "Лаврушински".
А за какво ви е?
Маргарита Николаевна, какво смятате да правите?
Да счупя прозорците на Латунски.
С чук? Ами ако е на висок етаж?
На критици и палачи не трябва да се обиждаш.
Не го прави от зло. Просто си върши работата.
А какво да правим с него? Да напишем смешна история?
Между другото, прекрасна мисъл.
Вие имате свои методи, аз - мои.
Маргарита Николаевна.
- Надявам се, че си е вкъщи.
Добър ден.
- Запознайте се.
Алоизий. Сценарист.
Кинодраматург.
- Маргарита...
Любовница.
Муза.
Интересно, какви романи се получават с такава муза?
Той опита ли се да проповядва нещо в присъствието на войниците?
Единственото, което каза, е, че сред човешките пороци,
за един от най-главните смята страхливостта.
Трябва да се погребе на неизвестно място.
Тази земя е пълна със суеверия.
И всеки ден тук очакват Месията.
Вие, несъмнено, сте прави.
И така, друг въпрос.
Юда от Кириаф.
Той е отговорен за задържането на Йешуа под стража.
Да.
Получих сведения, че този Юда довечера ще го убият.
Тази нощ?
Тази нощ.
Затова ви моля да се заемете с това.
Тоест, да вземете всички мерки да охранявате Юда от Кириаф.
Разбирам. Но тази нощ ли?
Сигурен съм, че ще го убият довечера. Разчитам на вас.
"Третият клекна до убития и го погледна в лицето.
След няколко мига на пътя нямаше жив човек.
Бездиханното тяло лежеше с разтворени ръце."
Това не е само за древна Юдея.
Всичко това е за сега.
Те точно така си говорят.
Буквално се разбират с половин дума.
Добре, ами...
Началникът на тайната служба - ясно, а Пилат...
Това е...
Но...
При нас в студията почти всеки ден изчезват хора.
За това никой дори и не пита. Всички се страхуват.
Може да се е разболял.
Всичко е както в твоето лошо жилище.
На твое място това на никого нямаше да го чета.
Всичко става.
И на теб?
Слушай.
Искаш ли да прочетеш новия ми сценарий?
Е, идеята е на режисьора, разбира се.
Но аз измислих нещо интересно.
Една музикална комедия. За един колхоз.
В холивудски стил. Слушаш ли?
А, да. И какво става там?
Млад тракторист се влюбва в доячка.
Тя пее в местния ансамбъл за песни и танци.
Тогава в селото пристига ревизионна комисия.
Разкулачват всички.
И накрая весело танцуват?
Разбрах те.
Не всички могат да си позволят да бъдат толкова непримирими.
Ти не разполагаш със средства.
Извинявай.
Искаш ли в неделя да идем на театър?
Точно сега вместо моя "Пилат" дават мюзикъла "Напред в бъдещето".
За да се вдъхновиш.
Друг път.
Трябва да връщам пари в художествения съвет.
Професор Воланд
"Напред."
"В бъдещето."
Трябва да отбележа, че досега никъде
не съм виждал такава увереност в утрешния ден, както тук при вас.
Може по-малко да се мисли за днешния ден, ако се живее в утрешния.
Много благодаря за поканата.
Това е прекрасно място, за да наблюдавам
цялото, както сега казвате, "народонаселение".
Приветствам обикновения работник от стана.
Отивам в партията. Син съм на Страната на Съветите.
Старият свят е разрушен!
Но новия ни предстои да построим.
Ах, как ми се иска по-скоро да видя този нов свят!
В коя година да се отправим, за да видим със собствените си очи
как живее нашата велика страна?
Поставям 30 декември, 2022 година.
Тръгваме!
Точно 100 години от деня на основаване на нашия велик и нерушим...
Съветски съюз!
Момичета, скъпи, къде сме сега?
В Съветския Съюз на народните републики!
А колко републики сега са в него?
Всички! Всички републики на света!
Разкажете ни как живеете?
В бъдещето!
По-добре да ви го изпеем!
Обиколете всичко наоколо.
Няма да намерите страна,
където всеки е приятел на всеки.
Хората биха били равни.
Сега се връщам.
И в нашата приказна страна
Всичко напълно ни стига.
Извинете, кой сте вие?
Не разбирам какво става...
Моля! Четете! От самия вожд!
Ето!
Ето оттук!
Драги гости, имаме малка промяна в програмата.
Сега пред нас ще излезе знаменитият чуждестранен артист, мосю Воланд.
Воланд! Воланд! Воланд!
Със сеанс на черна магия... Но никаква черна магия не съществува,
просто маестро Воланд във висока степен владее изкуството на фокуса.
Сега ще разберете най-интересната му част...
Разкриването на фокуса.
Да помолим маестро Воланд да започне сеанса по черна магия.
Кажи, любезни ми Фагот, как смяташ,
дали московското народонаселение значително се е променило?
Точно така, мистър!
Гражданите външно са се променили.
Както и самият град.
Появили са се тези, какви бяха - трамваи, автомобили.
Но на мен, разбира се, ми се струва, че доста по-важният въпрос е
дали тези граждани са се променили вътрешно.
Да, да, мистър, точно така! Това е най-най важният въпрос!
Нещо се разприказвахме, драги Фагот.
Публиката започва да скучае.
Покажи за начало нещо простичко.
Нещо простичко!
Да, мистър, браво, браво!
И така, нищо не виждам,
нищо не чувам!
Балонче, балонче, полети!
На хората радост подари!
И така, лети!
Моля ви, престанете, какво правите, успокойте се!
Другари, престанете!
Другари, току-що с вас видяхме
случай на така наречената масова хипноза!
Не може по-добре да се докаже, че никаква магия не съществува!
Другари! Другари!
Хартийките са истински! Абсолютно!
А този ми омръзна!
- Извинете!
Постоянно се меси, където не му е мястото!
Той ни пречи! Пречи ни да блестим!
Граждани, какво бихте направили с него?
Уволнете го от театъра!
Завинаги!
Откъснете му главата!
Откъснете му главата!
Откъснете, откъснете!
Не се тревожете! На вашето местенце, любима!
Къде седите? Да, тук, тук!
Не бързай!
Така! Готов ли си?
Започвам!
Хванах я!
Азазело! Ще лъже ли още или не?
За Бога, не го мъчете!
Простете му!
Мистър!
Вие какво ще наредите?
Какво пък! Хора като хора!
Обичат парите!
Така е било винаги!
Понякога милосърдието се обажда в сърцата им!
Накратко, напомня предишните!
Само ни провали жилищния въпрос!
Вземете жилището! Вземете картините!
Само ми върнете главата!
Сложете му главата!
Благодаря!
Шанс!
Стой!
Надявам се, че се отървахме от тоя досадник,
а вие имате пълни джобове с банкноти!
Хайде да открием!
Дамски
магазин!
Бонжур, Москва. Нашият скромен бутик извършва напълно безплатно
обмяна на съветски рокли и обувки
за парижки модели от последния сезон.
"Герлен", "Шанел 5", "Мицука", "Нарцис ноар".
Вечерна рокля. Рокля за коктейл!
Кой е най-смел! Елате в нашия бутик!
Боже!
По-смело!
О! Браво, браво, браво!
Ой, ще ви превърнем в диамант!
Заповядайте на сцената!
И, затваряй!
Абра-кадабра!
Воала!
Моля ви!
Хайде, моля ви!
Елате!
Наредете се!
Моля!
- Недей!
Вие какво искате?
Жена ми има грип! Може ли и аз също, моля ви, да ида там?
Моля, заповядайте! Както обичате!
За късните часове магазинът се затваря!
Да, да, да, тъжно е!
Разбирам, че не сте успели, какво да се прави!
Но има и добра новина!
Всички стоки във витрините
са ваши!
Пусни ме! Деспот!
Ти не си мъж!
Всичко има на тоя свят:
И какво да облечеш.
И какво да ядеш.
Да, но от парите ще им е по-трудно да се избавят, отколкото от Бога!
При нас всичко е поравно!
При нас има всичко!
И какво да облечеш.
И какво да ядеш.
Великолепно!
Това тя ли е? Вашата Маргарита?
Моята! От 12 до 5!
Пет дни в седмицата!
Как да не запееш?
Сатаната тук прави бал!
Прави бал!
Какво ще кажете за "Напред в бъдещето"?
Свършена е много работа!
Защо ходихте на постановката?
За вдъхновение!
А това?
И то ли е за вдъхновение?
Затова пък написах нова глава!
Искате ли да я чуете!
- Нека да не е тук!
Вие трябва да смените обстановката!
Снощи сънувах сън!
Сънувах някакво странно, неизвестно място!
Полуголи дървета, а между тях нещо от греди!
Разтваря се вратата на това здание от греди!
И от него излизате вие!
В дрипи!
Косата - разчорлена!
Очите - болни!
Примамвате ме с ръка!
И през блатистите туфи бягам към вас!
След това се събудих!
Но това е било само сън!
Маргарита Николаевна, вие ли сте?
Вървя и си мисля: това вашата шапка ли е или не?
Говорихме си...
- Наташа, това не съм аз!
Това е някаква друга жена!
Просто ми прилича, като две капки вода! Разбра ли ме?
Наташа, домашната прислужница!
Да отлетим някъде!
На морето?
Там, където няма други, освен нас!
Всеки път, когато идвам при вас, се боя!
Искам веднъж да дойда, а вас да ви няма.
Реших!
Обичам ви повече от живота си!
Не искам повече да лъжа!
Бих останала у вас още сега! Но не искам да го правя по такъв начин!
Ще се обясня с него!
- Няма да го допусна!
С мен няма да е хубаво.
Не искам
да загинете заедно с мен!
Само това ли е причината?
- Само това!
И последното, което помня в моя живот, е ивицата светлина от антрето
и в тази ивица светлина - разветите й коси
и изпълнените с решимост очи!
Утре сутринта ще бъда с теб!
Ще отлетим оттук!
Ще се срещнем на летището!
Това бяха последните й думи в моя живот!
Обичам те!
А после?
Засега това е всичко!
Аз съм опустошен!
- Какво?
Не, почакайте! Това е великолепно!
Непременно трябва да го завършите!
Може би ще ми кажете какво би направил Воланд по-нататък?
Вие питате мен?
Да!
Ами, не знам!
Струва ми се, че вечерта ще устрои празненство
и ще събере всички зли сили на едно място!
Идеята ми харесва!
Знам къде ще идем довечера!
На едно великолепно мероприятие
у Лиходеев! Не, не, моля ви, няма нужда!
Не, има! За вдъхновение!
Не днес!
Трябва да се наспя, преди да замина утре!
Романът изисква жертви!
А големият роман - големи!
Не!
- Елате!
Бонжур!
- Добър вечер!
А паролата?
Степан Богданович, посрещайте гости!
Вашата Гала, всъщност е вампир!
Емичка, обичате ли черно хайверче?
Много!
- Заповядайте!
Охо!
Какъв сюрприз!
Какво, Воробеич, гълъбче?
Влизайте! Събличайте се!
Галочка, погрижи се за гостите ни!
Другари! Тост!
На бала у Стьопа Лиходеев обичайните закони не работят!
Ура, другари!
А, това е стаята на Берлиоз!
Няма ли го?
Да... Отдавна не е между нас!
Ще отворя!
Вие за Ектор Берлиоз ли питате, френския композитор?
Той е погребан на гробището Монмартър в Париж!
А никакъв друг Берлиоз не познавам!
Осо! Скъпи!
Степан Богданович!
Здравейте, скъпи!
Тук има повече министри, отколкото в кремълската стена!
Познавате ли го онзи? Зад мен, там - в ъгъла!
Министъра по държавна сигурност!
Така е!
А вие се бояхте, че ще е скучно?
Ето, другари!
Полюбувайте се, кой ни е на гости.!
Радвам се да ви видя!
Елате!
- Сега идвам!
Разбирате, че това е само работа!
Нищо лично!
Всичко разбирам!
Елате тук!
За хора, които се опитват да унищожат буржоазията, много заприличаха на нея!
Как мислите, възможно ли е точно така да си представят комунизма?
Освен това сме ви подготвили малък сюрприз!
Тук за вас, на тази сцена, сега ще излезе
новата звезда на театъра и киното!
Любов... Мислехте, че е Орлова?
Не, другари!
Любов Пенгалска!
Да я поздравим!
О, барон Майгел!
Извинете, другарю!
Другарят Майгел има много интересна история!
Наистина е бил барон!
Според слуховете, са му предоставили избор!
Или три години поправителен труд в Соловки, или...
Добър вечер!
Ето къде си бил! Ела!
А това е наш писател, който помоли да замине в чужбина!
Какво пише в писмото?
Той отговаря за вербуването на тайни агенти на културата!
Какви персонажи!
Това е бал на мъртъвците, които още не знаят, че скоро ще станат такива!
Господа... Тост!
Да пием за комунизма!
Построен
в отделно взето жилище!
В печката ревеше огън,
в прозорците плющеше дъжд!
И тогава се случи последното!
Благодаря за отличната вечер!
Сега знам как да завърша романа!
Тогава го запишете, преди да забравите!
Добра идея!
А аз ще ви помогна да съберете багажа!
Кажете,
а малкия Пилат Понтийски ще го вземете ли?
Няма спор, че това е Пилат!
Никой не знае точно как е изглеждал!
Това е точно прокураторът на древните юдеи Пилат Понтийски!
Откъде знаете?
Откъде знам ли? Виждал съм го!
Както сега - вас!
Извинете!
Вашият роман така ми е влязъл в главата,
че реших за малко да бъда Воланд!
Гости ли очаквате?
Възможно е да ги интересува ръкописът ви!
Решил си да се избавиш
от веществените доказателства за антисъветска пропаганда?
Безполезно е! Ние и така отдавна вече знаем
всичко, написано в ръкописа ти. Можеше да не го гориш!
И за трамвая, отрязал главата
на зампредседателя на Съюза на съветските писатели,
и за очернянето на висшия ешелон на съветската власт!
Кой ви каза всичко това?
- Не ни прекъсвай!
Кой?
- Да допуснем, твоята любовница!
Как беше? Маргарита?
Не е истина!
- А какво е истината?
Истината е само това, което ще се съхранява в тая папка!
Той още от първия ден изглеждаше неблагонадежден!
Веднага си личи! Не е от нашите!
Изобщо не бях наясно, че това е бил Иисус!
А кой мислехте, че е?
Той ми каза, че това е Йешуа!
Аз съм актьор, разбирате ли? Играя, каквото ми кажат!
Кой още влиза в твоята контрареволюционна група?
Директорът на театъра Лиходеев?
Той ли те уговорил да напишеш вредителската пиеса?
Той наскоро те поканил на гости!
Няма нищо общо!
Покани ме професор Воланд!
Стига сте заблуждавали следствието!
Проверихме! У Лиходеев си бил сам!
И в реалния живот никакъв Воланд не съществува
Повярвайте ми, съществува!
Ще ти изхалюцинирам такъв!
Лудостта ще ти се стори рай!
Прочетоха ли романа ви?
Да!
И казаха само едно!
За съжаление, не е завършен!
Мразя го!
Тоя роман!
Твърде много изстрадах заради него!
Той ми е омразен!
Нищо не ме интересува!
Освен нея!
Маргарита! Да!
Но тя ви каза, че в тоя роман е целият й живот!
И е права!
В него Майстора и Маргарита могат да бъдат заедно навеки.
Да, всичко зависи от вас.
За това трябва да довършите романа.
За съжаление, не мога да го направя.
Видяхте, че го изгорих в печката.
Ръкописите не горят.
Кой сте вие?
Кой сте вие?
Аз съм част от тая сила, която вечно зло желае, а вечно добро твори!
Аха, струва ми се, че беше при Гьоте.
Попаднали сте в много опасна ситуация.
Член 58.
Измяна на родината и шпионаж.
В държавното ръководство има хора,
които внимателно следят вашето творчество.
Там... Харесва им, когато гладят срещу косъма.
Да гладят, разбирате ли?
Разбирате.
Ще ви възстановим.
В съюза на писателите. Хонорар.
След това - вила.
Автомобил с шофьор. После ще има всичко.
Вашата жертва...
е безсмислена.
А вашата жертва - не.
Какво?
- Ще ви принесат в жертва.
На бала.
На кой бал?
На бала при Сатаната.
Ще бъдете главното развлечение на гостите.
И самата кралица ще пие вашата кръв от черепа на Берлиоз.
Що за кошмар? Какви ги дрънкате?
Воланд вече ви очаква.
Наистина сте обезумели.
Принудително лечение
Преди страдали ли сте от халюцинации?
Какви са тия сили от отвъдното, за които пишете в романа си?
Мислите ли, че наистина съществуват?
А доказателства няма.
Но самата тя ви каза, че в тоя роман е целият й живот.
И е права. В него Майстора и Маргарита могат да бъдат заедно навеки.
Да, всичко зависи от вас.
Затова трябва да завършите романа.
Ние ще ви помогнем. Ще започнем с 30 милиграма морфин.
Днес страхотно ще се наспите.
Ще ви стане по-добре.
Може ли да помоля за нещо?
- Какво искате, хубавецо?
Молив и хартия.
Не е разрешено.
Диагноза: Дисоциативно разстройство на личността, параноидна шизофрения.
Предписваме курс по електрошокова терапия.
Да започнем със ставите.
Глава първа.
"Никога не разговаряйте с непознати."
Веднъж през пролетта, по време на необикновено горещ залез,
в Москва, на Патриаршите езера...
140.
За твоя разказ, да не се разпилеят листовете.
Глава 19.
Ще ви стане по-добре.
Облечен в лятна сивичка...
Достатъчно.
Тя не знае къде съм. И няма да узнае.
- Можехте да й се обадите.
Пред нея щеше да стои писмо от лудницата.
Може ли да се изпрати писмо на такъв адрес?
Душевно болен.
Шегувате се, драги.
Ще се видим ли на парада, драга?
Не.
Ще я направя нещастна.
Не съм способен на това.
Алоизий?
Какво му е?
Не разбирам за какво говорите?
Жив ли е?
Откъде да знам?
На кого си казал за романа?
Не сте на себе си, вървете си.
Да, вървете си!
Казвай къде е той?
Прасковя Фьодоровна.
Написах го.
Имам една молба към вас.
Ако някога дойде една жена
и попита за мен,
предайте й този ръкопис.
Тя се казва...
- Маргарита.
А вие сте Майстора. Четох.
Това е. Лягай.
Утре сутринта, щом станеш, отиваме с теб на процедурки.
Дойдох да се сбогувам с вас.
За съжаление,
повече не мога да бъда ваш съсед.
А аз ще удържа на думата си.
Повече няма да пиша стихчета. Сега друго ме интересува.
Искам да напиша друго.
Докато лежах тук, знаете ли, разбрах много неща.
А това е добре.
Това е добре.
Чуваш ли?
- Бурята бушува.
Не, викат ме. Трябва да тръгвам.
При пълнолуние, както и когато изгрява пълна луна,
го мъчи безсъние.
Говори едно и също, че при луна за него няма покой
и че професията му е лоша. Така казва винаги, когато не спи.
А когато спи, винаги вижда едно и също.
Лунната пътека.
И иска да тръгне по нея с арестанта Га-Ноцри, защото,
както той твърди, тогава не е договорил нещо.
Сега може да завършите романа си с една фраза.
"Свободен."
Ще ви кажа, че романът ви ще донесе изненади, ще видите.
Това е много тъжно.
- Не, не е тъжно. Не е тъжно.
Професор Стравински?
- Да.
Как влязохте тук?
Да, слушам ви.
- При вас има един пациент.
Той е писател.
Забранил съм да се разгласява информация за нашите пациенти.
Как влязохте тук?
- Много ми трябва да го видя.
Много ви моля.
- За съжаление, не мога да ви помогна.
И моля незабавно да напуснете медицинското учреждение.
Изпратете, моля, другарката.
Знам, че е тук. Махни си ръцете.
Погубили сте го, нали?
- Обидата е нормална награда
за добре изпълнената работа.
Прасковя Фьодоровна!
Сега идвам.
Чакайте!
Аз ще я изпратя. Отивай да работиш.
Хайде, хайде.
Значи, вие сте Маргарита?
- Откъде ме познавате?
Веднага ви познах.
Помолиха ме да ви предам нещо лично.
Кой е помолил?
- Кой - Майстора.
Трябва да го видя.
Маргарита Николаевна, Вячеслав Сергеевич се обади
и каза, че влакът му е утре.
Днес си свободна.
Благодаря, Наташа.
Веднъж през пролетта, по време на необикновено горещ залез,
в Москва, на Патриаршите езера...
Берлиоз поръчваше на Бездомни антирелигиозна поема за поредния брой.
Пред нея се виждаше манежа.
Маргарита се щураше на яркото слънце.
Спомняше си как точно преди година, в същия ден и час,
на същата пейка тя седеше до него.
Отпред се появи погребално шествие.
Интересно, кого погребват с такива удивителни лица.
Михал Санич Берлиоз, председател на московския съвет.
Значи, след ковчега вървят литератори?
Естествено.
Те са.
Сред тях не е ли критикът Латунски?
Виждам, че го мразите тоя Латунски.
А, Маргарита Николаевна?
Наредено ми е да ви поканя довечера на гости.
При един много знатен чужденец.
И нито една душа няма да узнае за това посещение.
А вие ще се възползвате от случая.
Намеквате, че там мога да узная за него?
Ето, вземете. Ще ви потрябва.
Маргарита седеше пред високото огледало само по халат, облечен на голо.
На откъснат лист от бележник, без поправки,
бързо и с едър шрифт с молив написа бележка.
"Прости ми и ме забрави колкото може по-скоро.
Напускам те завинаги.
Не ме търси, няма смисъл.
От мъка и беди, които ме сполетяха, станах вещица.
За мен е време. Сбогом."
Довечера, точно в 9:30.
Постарайте се, след като се съблечете, да натриете с крема лицето и тялото.
С върха на пръста си Маргарита намаза малко крем на дланта си.
При което силно замириса на блатни треви и гора.
Кремът се мажеше лесно.
И, както се стори на Маргарита, веднага изчезваше.
Като направи няколко втривания, Маргарита погледна в огледалото.
Всичко наред ли е?
Как?
Разрешете да ви се представя. Коровиев.
Учудвате се, че няма светлина.
Мислите, че е икономия? Не, не.
Просто мосю не обича електрическа светлина.
Заповядайте.
Моля.
Най-много ме впечатлява къде се побира всичко това.
Това е най-простото от всичко.
Който е добре запознат с петото измерение,
лесно може да разшири помещението до определени граници.
Създала се е традиция.
Домакинята на бала трябва непременно да носи името Маргарита.
Това - първо. А, второ, трябва да бъде местен жител.
Надявам се, че няма да откажете да поемете тази отговорност?
Няма да откажа.
Заповядайте.
Мосю се извинява, че ще ви приеме без церемонии в спалнята.
Ето, идва.
Крачка.
Влизайте, влизайте.
Моля, не се смущавайте, заповядайте.
Лошо е да делиш, скъпи Бегемот.
Положението е сериозно, но съвсем не безнадеждно.
Заповядайте в спалнята, в спалнята.
Приветствам ви, моя скъпа кралице.
Ако искате, ще ви се извиня за домашните дрехи.
Приветствам ви, мосю.
Велико нещо е кръвта.
Маргарита се вълнуваше.
Главата й се въртеше и тя смътно виждаше около себе си.
Само разбираше, че стаята, в която я приготвяха за бала,
беше от някакво черно стъкло или от сиво пепеляв камък.
Трудно ще бъде... уважението.
Ако на някого не му хареса, не трябва да се обръща внимание.
Ще забележат, а невниманието на никого не прощава.
Моля ви, крачето ето тук.
Вашето прекрасно краче. Да, ето така.
А къде са гостите?
До полунощ са не повече от 10 секунди.
Сега ще започне.
Кралице, позволете, ще дам сигнал.
Да, да, давай!
Бал!
Господин Жак със съпругата.
Препоръчвам ви го, кралице. Един от най-интересните мъже.
Прочул се е с това, че през 1450 г. отровил кралската любовница.
Ваше величество.
Много благодаря.
Възхитете се на кралицата.
Госпожа Тафана.
Била е много популярна сред младите очарователни неаполитанки.
Особено, на които са им омръзнали мъжете.
Е, може мъжът да изстине, едва-едва.
Госпожа Тафана им е продавала някаква вода в шишенца.
После сипвали тази вода в супата на съпруга си.
И след това били свободни като пролетен ветрец.
Възхитете се на кралицата.
Възхитете се на кралицата.
Ето един новичък.
- Свежичък.
Искаше да се отърве от човека, който можеше да го разобличи.
И нареди на секретаря си да напръска стените на кабинета с отрова.
Възхитени сме, черна кралице.
Краят на тая река не се виждаше.
И изворът й, грамадната камина, продължаваше да я подхранва.
Така мина 1 часът и тръгна вторият час.
Тя не се заинтересува от нито един сред херцози и отровителки, сводници,
затворници и измамници, палачи, доносници, изменници, изнасилвачи.
Всички имена се объркаха в главата й.
Лицата се сляха в един грамаден лист.
Краката на Маргарита се подкосиха.
Всеки момент тя се страхуваше да не заплаче.
Фрида! Когато работеше в кафенето, собственикът я повика в склада
и тя след 9 месеца роди момченце.
Занесла бебето в гората,
пъхнала му кърпа в устата
и го заровила.
Щастлива съм, че съм поканена на великия бал на Пълнолунието.
Ето, гледайте! Моля ви!
Вземете си кърпичката!
Да! Моля ви!
Фрида!
- Моля ви!
Фрида! Казвам се Фрида!
Моля ви! Шампанско! Тук наливат шампанско! Моля ви!
В компанията на Коровиев тя пак се озова в балната зала,
но сега там не танцуваха и гостите се тъпчеха между колоните.
С последния удар на незнайно откъде звучащи часовници,
мълчанието се стовари върху тълпата от гости.
Тогава Маргарита отново видя Воланд.
Сбъдна се, Михаил Александрович!
И вашето заседание така и не се състоя, нали така?
Главата, отрязана от жената, това не е ли факт?
А фактите са най-упоритото нещо на света.
Винаги горещо сте проповядвали, че с отрязването на главата
животът на човека се прекратява и той завинаги заминава в небитието.
Каква глупава теория. Но всички тези теории са еднакви.
Моята теория е, че всеки ще бъде възнаграден според вярата си.
Вие отивате в небитието, а аз пия за битието
от чашата, в която сега ще се превърнете.
Чаша!
Звънят! Той е! Идвам!
Ще го посрещна! Идвам!
Къде ме водите?
Моля ви!
Представям ви най-милия барон Майгел.
Всички отдавна ви чакат, заповядайте!
Насам, насам! Заповядайте!
Между другото, хер барон, разнесоха се слухове
за изключителната ви любознателност.
Освен това, бяха подхвърлени неприятни думи - "копой", "шпионин", "плъх".
И това не по-късно от месец ще ви доведе до печален край.
И, щом е така, ще ви избавим от мъчителното очакване.
Господа, за ваше здраве!
Пий.
Пийте! В чашата има вино.
Не се бойте, кралице.
Кръвта отдавна е попила в земята.
И там, където се е проляла, вече растат лозя.
Заповядайте, кралице.
Седнете.
Какво пък.
Кажете честно, много ли ви измъчиха?
О, не, мосю.
Нощ на пълнолунието. Празнична нощ.
И днес вечерям в компанията на приближени и слуги.
И на моите гости.
Пийте смело.
Чист спирт.
Може би, искате нещо?
Не.
Нищо, мосю.
Освен това, ако още съм ви нужна,
с готовност ще изпълня това, което пожелаете.
Така и трябва.
Вие преминахте изпитанието.
Запомнете. Нищо от никого не искайте.
Нищо. От никого.
Особено от тези, които са по-силни от вас.
Те сами ще дойдат.
И ще ви предложат всичко.
И така, Марго.
За ролята на моята кралица,
какво желаете?
По-смело.
Не се стеснявайте.
Аз ви го предлагам.
Кажете!
Желание.
Изглежда, мога да ви помоля за нещо.
Да поискате.
Искам да престанат да подават на Фрида кърпата, с която е удушила детето си.
Така.
По всичко изглежда, че вие сте много високоморална.
Не, мосю.
Ще ви кажа откровено. Помолих за Фрида, само защото
имах неблагоразумието да й дам силна надежда.
И така, това не се брои.
Марго.
А какво искате за вас, горда жено?
Искам да върнете моя любовник, Майстора.
И всичко да бъде както е било.
Моля да ни върнете във входа на Арбат.
Не става така - всичко да стане както си е било.
Но ще се постараем.
Това си ти.
Не се съмнявай,
това съм аз.
А ти наистина си започнала да приличаш на вещица.
Аз съм вещица.
И съм много радостна от това.
Седя си. Никого не закачам.
Подчинявам се. На тях.
И считам за свой дълг да предупредя, че котаракът е древно,
неприкосновено животно.
Имаме неприкосновен котарак вентролог.
Заповядайте насам.
Стреляйте в него.
Всичко е свършено.
Отдръпнете се от мен.
Оставете ме да се простя със земята.
Разпъни мрежата.
Мрежата!
Къде отиваш, ще се взриви.
Интересен град. Не е ли така?
Мосю, повече ми харесва Рим.
Тъмата, дошла от Средиземно море,
покри ненавиждания от прокуратора град.
Всички сметки платени ли са?
- Да.
Часът настъпи.
Време е.
Слушай и се наслаждавай на това, което никога не са ти дали в живота.
Тишината.
"Аз съм част от силата,
която винаги иска зло и винаги върши добро."
МАЙСТОРА И МАРГАРИТА
Днес ще се случи нещо.
С Божията помощ.
На радара има еднооко чудовище.
Голямо.
Сиво.
Воланд.
Заблуждавате следствието. В реалния живот никакъв Воланд не съществува.
Повярвайте, той съществува.
А ето го и нашето приятелче.
Здравеняк е.
Е, да му разкажем ли играта?
Какво му е?
Не се превръща във вълк, а в лос.
Изглежда, че ни е нужен нов план.
Да застанем един срещу друг. Да започнем страстно да се целуваме.
До залез останаха три часа.
Ако не измислим нищо, ще се наложи
...да вляза в съюз с нечистите сили.
СЕРГИЙ ПРОТИВ НЕЧИСТАТА СИЛА ЯГА
http://subs. sab. bz Translator's Heaven®