Palm Royale - Season 1 (2024) (Palm Royale S01E01.srt) Свали субтитрите
Плътна, непонятна мъгла.
Опитай, Максин.
Цял живот опитвам.
Все исках да се впиша. Да съм личност.
Само че, ако жена иска да е личност, има един проблем.
Проблемът са всички останали.
ПО РОМАНА НА ДЖУЛИЕТ МАКДАНИЪЛ
ПАЛМ БИЙЧ, 1969 Г.
Беше началото на сезона.
Вълнуващите месеци, когато богаташите отиват в Палм Бийч,
за да се смесят с другите богаташи.
Въпросът е аз как се озовах сред тях?
Дали чрез
Евлин Ролинс,
самопровъзгласила се тарторка
и непоколебим борец с детските ракови заболявания?
Приносът й я беше направил суперзвезда.
Доброволец на годината за девета поредна година.
Покорно благодаря.
ДОБРОВОЛЕЦ НА ГОДИНАТА
Или чрез Дайна Донахю? Жената на посланика.
Приятен ден! Ще се видим в клуба.
Тя можеше да детронира г-жа Евлин,
ако не робуваше на либидото си.
Можеше да е чрез всяка от дамите, упоменавани в "Блясък".
Вдовицата, която бълбукаше опияняващо като чаша шампанско.
Или захарната наследница с трийсет милиона в излишък.
И съпруг мафиот.
Казват, че в Палм Бийч всеки новодошъл се мисли за най-стар и най-богат,
а после разбира, че е най-млад и най-беден.
Аз бях в Палм Бийч едва от две седмици.
Но вече знаех, че "Палм Роял" - най-елитният клуб в света,
е точното място за мен.
Трябваше да вляза в надпреварата.
"Скакалец".
- Все пак намерихте какаов ликьор.
Специално издирихме.
Това се казва всеотдайност.
Не трябва ли да се подпиша?
Моля?
Сгафих ли?
- Леко.
Няма да повярвате.
Пери каза, че влетели в "Дъбовата стая" и настояли, че имат право на маса.
На обяд само за мъже.
Аз подкрепям разделението по полове. Личното пространство да си е лично.
Ако това е поведението на жените през 1969 г.,
представяте ли си през 1970 г.?
Комунисти.
Дами, и държавите се сриват. Нищо красиво не е в безопасност.
Така си е.
Палм Бийч е последното американско убежище.
Съсипят ли го, заминавам за Капри и ще си остана там.
А беше време, когато капацитетът на жената да се унижава не беше толкова безкраен?
Ама наистина.
Г-жа Никсън реши, че жените имали равни права.
Да започнели да ги упражняват.
Точно. Знаете ли, че е била учителка?
Да, Пат Никсън.
Преди да стане Първа дама, е била учителка.
Очарователно.
Издигнала се е от най-ниското стъпало чак до Белия дом.
Невероятно, г-жо Ролинс.
- Знаете името ми?
Разбира се, има ви в "Блясък". Всичките.
Всеки ден чета за вас. Вие сте ми като семейство.
Г-жо Дейвидсол.
Г-жо Донахю.
Г-жа Кимбърли-Марко.
Ние не ви познаваме.
- Максин Симънс. Приятно ми е.
Не прекъсвам, нали?
- Ами...
Права сте за изчезналото благородство. Жалко наистина.
Живеем във време на опортюнизъм.
Така е.
Та докъде бяхме?
Дами, да вдигнем тост за нашата скъпа Дайна.
Беше ми приятно.
За отличената доброволка, наша приятелка и върл борец с детския рак.
Не ме засрамвай.
Кой ти шие рокля за бала?
Грейман от "Сийл Чапман", кой друг.
Не са важни роклята и партито. Събитието не е за мен.
А за борбата с рака.
- Да.
Очаквах да наградят Евлин. Пак.
И ние.
- Може да не съм доброволка на годината,
но така имам време за по-важни дела.
Разбира се.
Още по едно?
- Да.
Благодаря.
ЕЛАТЕ С МЕН. ВЕДНАГА.
Само да си допия питието.
Господинът си даде труда да изнамери какаов ликьор.
Ще съм благосклонен само още четири секунди.
После господинът ще ви извлече насила. Ветеран от Корея е. Знае как.
Благодаря ви за службата, войнико.
Как минахте през охраната?
- Влязох отзад.
В "Палм Роял" няма заден вход.
Не казах вход. Покатерих се по стената.
- Доста атлетично.
Атлетична е само едно от невероятните ми качества,
заради които си струва да одобрите членството ми в "Палм Роял".
Това никога няма да стане.
Летвата е висока, знам.
Но преодолима, ако ми се даде шанс.
Знаете, че само за да кандидатствам, някой член трябва да ме номинира.
Как да стане, ако не познавам никого?
Просто съм нова в Палм Бийч. Търся си приятелски кръг.
"Палм Роял" е сигурността в днешния променлив свят.
Достойното за уважение.
Изискано приятелство, духовност и дълбокото убеждение,
че красотата е жива.
Добре. Станете.
Робърт ще ви снима.
- Няма да съжалявате.
Хайде, да приключваме.
- Благодаря! Тук ли?
Боже. Толкова е вълнуващо.
Не, не. Момент. Така?
Балната зала!
ДА НЕ СЕ ДОПУСКАТ
На живо е по-просторна. На същия този дансинг
Марджъри Мериуедър Поуст отхвърля ухажора си Джоузеф Кенеди.
Бащата на покойния президент.
Ей, насам.
- Ухае вкусно.
Крекерите грахам ли?
- Питките.
Добро утро, милички.
Благодаря. До следващия път.
Дано не.
- Робърт, не разбрах почти нищо за теб.
Ходенето по конкурси ме направи непоправима оптимистка.
Другите участнички винаги ме подценяваха.
Май същото важеше и за жителите на Палм Бийч.
Влиятелните жени тук се надпреварваха за една титла:
кралицата на бала.
Но скоро щяха да ме обикнат.
Скоро тези заможни лелки щяха да прозрат стойността ми
и да затвърдят дълбокото ми убеждение,
че мястото ми е тук.
Човек трябва да вярва и неговият час ще дойде,
ако успее да не загуби позитивизма си.
{\an8}"ДЕСТИНИ ВИСТАС"
{\an8}Добре че сме един размер, Норма. Тази предизвика фурор.
Десен с хортензии, ще ми отива ли?
Абсолютно.
Достолепни бижута, Норма.
Чантички.
"Гучи" от крокодилска кожа. Да я взема ли? Да.
Глезиш ме, Норма.
Утре ще ти ги върна. Навън е адска жега.
Синоптичката каза, че може да се изпържи яйце на асфалта.
Току-виж пробвам.
Добре.
Ще се гордееш с мен.
Ти си почивай. Нали?
Вярно, че понастоящем не живеех в кой знае какъв лукс.
Но това беше временният щаб на операцията, докато дочакам истинската си съдба.
...войната във Виетнам.
За четирите месеца като президент вниманието ми е насочено
към търсенето на начин да извоюваме траен мир във Виетнам.
Знам, че според някои трябваше да сложа край на войната още с встъпването.
Искам тя да спре.
Американският народ...
Досега представях фактите за Виетнам открито
и ще продължа така в обръщенията към американския народ.
Благодаря.
Здравейте! Ще отделите ли минутка за своя пол?
Не ви разбрах?
Задава се радикална промяна и вие сте част от нея.
Аз съм Линда Шо.
- Максин.
Максин.
Да, наистина сте.
Аз съм част от група, която смята всички жени по света за посестрими.
Страхотно, но имам час за маникюр.
- Да.
Ще се радвам да науча малко повече за теб.
За мен?
- Да.
Ами питай.
- Работиш ли, Максин?
О, не, за бога!
- Но искаш?
Не, за бога.
Според проучванията домакините често са неспокойни и тъжни.
Прикриват отчаянието си зад усмивка, но отвътре умират.
Аз не умирам отвътре.
Чувала ли си за проблема, който няма име?
- Не, като си няма име.
Термин на Бети Фрийдан.
За нещастните домакини, които смятат, че не бива да имат амбиции.
Ето ти покана. Сбирките са в четвъртък - заповядай.
"Избори от рафта".
Това е книжарница. Място за повдигане духа на потиснатите.
Жените, тъмнокожите жени, индианките, с всякаква сексуална ориентация.
Разбирам.
Но почва благотворителният сезон и съм изключително заета.
Максин!
Не разбираш ли, че жените се борят за самото си право да съществуват?
Малко драматизираш. И си леко арогантна.
Не ми изглеждаш недохранена. И не го казвам с лошо.
Явно си образована. И си американка.
Знаеш ли какво виждам, като те погледна, Линда?
Енергична жена, пред която няма пречки, освен на какво посвещава времето си.
Но се надявам да се забавлявате.
Какъв цвят се носи, като те награждават за доброволец?
Когато целият град вдига тост за теб.
- Какъв цвят е роклята?
Още няма рокля. Мисля на глас, Мици.
Много дами харесват бледорозово. То е почти неутрално.
Допада ми. Да пробваме.
Видя ли днешния брой на "Блясък"?
Пишеше, че „Евлин Ролинс се готви да управлява града въпреки спънките".
Не го чета.
Мици, разочароваш ме. Не искаш ли някой ден да не работиш?
Ще стана модел. В съботите уча в "Дъ Барбизон".
Не прекалявай с дълговете за образование.
Кажи, че не ме обичаш.
И това ако не е наградената доброволка. В кубински ресторант.
Какво търси Дайна Донахю в Уест Палм Бийч?
За какво ли говорят?
Прилича на любовна свада.
- Откъде знаеш?
Не видя ли как блъсна стола? Изблик на страст.
Тръгва си побеснял. Това не е добре.
Погледни. Съсипана е.
Подпира се на колата си.
Мици, нещо ми подсказва, че идва моят час.
Бедната Дайна беше съсипана. Не беше редно да я подмина.
Тя явно страдаше.
Но ако я заговорех публично, никога не би ми се доверила.
Трябваше да се подходи внимателно.
С дискретност.
О, боже! О, боже...
Добре ли сте? Вината беше моя.
Добре съм. Това е просто драскотина.
- Огънах ви бронята.
Ще платя щетата.
Моля ви. Не мога да приема.
Не сме ли се срещали? Г-жа Симънс, нали?
Да. Аз бях... съм.
Моля ви, държа да...
- Не, стига.
Може да ме почерпите обяд.
Тече ви кръв от челото.
- Какво?
Трябва да извикаме линейка.
- Не, моля ви. Чак пък толкова.
Ако искате, ме закарайте до спешното.
Ще направя нещо повече. Ще ви заведа при личния ми лекар.
Щом настоявате.
Невероятно е колко бързо ще ме приемат - благодаря.
Това е най-малкото. С д-р Прескот сме в борда за борба с рака.
Семействата ни се познават от 75 години.
Баба ми е втора братовчедка на майка му.
- Близка връзка.
Ти имаш ли семейство, Максин?
Да, съпруг.
Той е пилот.
Награждаван и известен в своите среди.
От род, забогатял от пластмаса и вода за уста.
Пластмаса и вода за уста?
Само едно семейство владее тези два бранша.
Делакорт ли е?
- Да, от семейството е.
Защо не каза веднага!
- Още свиквам тук.
Разбрах.
- Не исках да се хваля.
И на мен ми е едва трети сезон.
А колко много си постигнала. Вече те награждават.
Всичко се случи много бързо.
Еха!
Искаш ли после да идем да хапнем по една салата "Коб"?
Ще ми се да те поразпитам за приема в клуба.
Максин, може ли да съм честна? Съжалявам, че се стигна до това положение.
Но няма как да сме приятелки.
Защо?
- Би било неприемливо.
Самотно е да си нов, Дайна. Сигурно знаеш.
Дори да ти стана поръчител, първоначалната такса е 30 000,
а после по 500 всеки месец.
Бъди честна, имаш ли толкова пари, Максин?
Жегна ме.
Максин, чантата ти е "Гучи" от 1960 г.
Прекрасна е и определено е качествена, но, за жалост, те издава.
Дайна! Какво те води насам, миличка?
Здрасти, Пърси! На Максин не й е добре. Лек автомобилен инцидент.
Да видим.
Какво стана?
- Колата на Дайна удари моята.
Дайна?
И ти ли си се ударила?
- Да.
Нищо ми няма.
- Като приключа с Максин, ще видя и теб.
Няма нужда.
- Настоявам.
Послушай го, Дайна. Прав е.
А ако ти има нещо на вътрешните органи?
- Казах "не".
Максин има право, Дайна.
Тук си, да не рискуваме.
- Не искам.
С успокоително.
Не искам успокоително. Ще тръгвам. Максин, забързай се, моля те.
Държиш се истерично. Вече настоявам да ти дам успокоително.
Спокойно. Ще се разберем по женски.
Добре ли си?
Дайна? Скъпа, това си е твоят лекар.
Нали ти е като роднина. Защо се дърпаш?
Този изблик няма общо с инцидента, нали?
Не.
Много ме бива да изслушвам.
Много мило, но...
- Дайна, движим се в различни среди.
Ако искаш да споделиш и да ти олекне, съм направо идеална.
Отвори ми.
Спокойно, миличка.
Разкажи ми всичко.
Казвай какво става.
Не мога да го родя, то е ясно.
- Кажи, че е от съпруга ти.
Моя приятелка направи така.
Има опасност цветът да не съвпадне.
В Сан Хуан има някакъв лекар за такива случаи.
Приятелката ми Хедър Куинси Мънипени многократно е използвала услугите му.
Обаче и дискретността, и компетентността му са под въпрос.
Но е решение.
Не мога да отсъствам. Пери идва в петък,
балът е в събота и после няма измъкване.
Ясно.
Ти си знаеш, но има и друга възможност.
Роди го и заживей с твоя кубинец. Нали го обичаш?
Той е учител по тенис в клуба.
- Романтично е.
Романтика. Да ти кажа ли какво знам за нея?
Първият ми съпруг беше пълен развратник.
Огромният му попечителски фонд го направи още по-непоправим.
И когато извърших непростимия грях да навърша трийсет,
той си намери друга.
Получих огромен апартамент на Парк Авеню и солидно споразумение.
А сега съм с Пери.
След шест месеца ставам на 40.
В съвсем близко бъдеще
и той ще ме зареже.
Ще ме замени с невръстна вдовица,
изгубила съпруга си в "инцидент с яхтата".
А когато това стане,
имението в Палм Бийч и колекцията ми от бижута ще ме топлят.
Докато някой дърт петролен магнат се почувства самотен
и реши, че няма да го излагам на партита.
Примирила съм се, че бракът ми ще се провали,
но няма аз да сложа началото на края.
Ако го направя, ще изгубя всичко.
Романтиката е за бедните.
За мен - със сигурност. Не че съм бедна де.
Имам любов в изобилие.
За мен любовта е над всичко.
Любовта е лъжа.
Не, не е.
- Лъжа е.
Не е.
- Лъжа е.
Не е.
Ще те закарам.
- Не! Направи достатъчно, моля те.
Стига излишна скромност, Максин. Минахме го това.
МОТЕЛ "САГА"
Тук ли живееш?
Само докато стане къщата.
- Ясно.
Благодаря ти за днес, Максин.
Може утре да го повторим.
- Кое - катастрофата ли?
Да се изповядам на непозната? Или да разбия сърце? Не, благодаря.
Имах предвид приятелската среща.
Нова съм в града и ми е самотно.
Много лесно правиш нещата неловки. Недей.
Не исках да се почувстваш неудобно.
- Но ето.
Да.
{\an8}"ИЗБОРИ ОТ РАФТА"
Ще уредя нещо скоро и без дълго отсъствие.
- Наистина ли?
Изобретателна съм. И дискретна.
Във "Вторият пол" Симон дьо Бовоар пише:
"Човек не се ражда жена, човек става жена."
С Линда се спряхме на три културни стереотипа за жената.
Жената като по-низша.
Като такава, тя не заслужава равно заплащане.
Изгорена жива.
Жената като безгласна буква.
Оставя съпруга си да бистри политика и си седи у дома.
Обезглавена.
Жената като красив предмет.
Тя е обект на желание, тялото й е заграбвано.
Сама се е съсипала.
Да спрем и помислете върху това в мълчание и с отворени очи.
Взрете се в другия. Поплачете, ако трябва.
Потопете се. Да.
- Линда.
Максин. Радвам се, че дойде.
Наша посестрима е в беда.
Ние тъкмо...
Красиво аранжирана маса.
- Дело на нашата Линда.
Изпълняваме ритуал, общуваме чрез зрителен контакт, така че...
Тя иска аборт.
Боже милостиви.
Създадох приятелство, Норма. Истинско.
Тя е от отбраното общество. И то почетен член.
Представяш ли си?
Знам, че звучи грубо, казано така на глас.
Но си наясно, че животът ми прелива от любов.
Прелива.
Просто с годините чакането вече едва се издържа.
Опитвам се да гледам позитивно, Норма. Наистина. Но се уморих.
Стига, Максин! Съжалението е за жалките.
Норма!
Защо нямаш нищо от това десетилетие?
Де да носехме един номер обувки.
Вкопчила си се в живота, а?
Направо ме вдъхновяваш.
Друг не те посещава, нали знаеш?
До утре.
Погрижи се.
- Да, госпожо.
До утре.
Тя не подозираше, че някой я гледа.
Изглеждаше толкова, знам ли...
човешки.
Крадени ли са?
- Няма да си ги търсят.
Но крадени ли са?
В момента семейството има затруднения.
Готово е да се раздели с тях за подходяща сума.
Давам ви двайсетачка за всичко.
- Двайсет долара?
20 000. Имате ли още такива?
В момента семейството е в голямо затруднение.
Заповядайте.
- Благодаря.
Ангел от Рая.
Дайна!
Грейман. Някоя от другите дами да е идвала?
Да, но ти си почетният гост. Не бих допуснал да бледнееш.
Какво ще носи Евлин?
Ръкави.
Ужасен си, Грейман. Евлин отчаяно опитва да е в час.
Но изостава.
Съпругът й се грижи да не й липсват вълнения в хосписа.
Да, последни метри.
Възможности за възход колкото щеш.
Грейман. Тя спомена, че е набелязала нещо по-важно.
По-важен от детския рак е само Плажния бал,
а тази година няма да го има.
- Краят на една епоха.
Много тъжно, нали?
Не искам да ви пришпорвам,
но имаме уговорка с една приятелка - за чай.
Да, да.
Грейман, да пратя някого в четвъртък?
Ще е готова.
Чао, Грейман.
Благодаря, че не каза нищо пред Грейман.
Клюкар е. От най-големите. Но моделите му са страхотни.
Всеки с таланта си.
- Да.
Максин, аз обичам Еди. Но не мога да родя детето му.
Разбира се, че не можеш.
Той не бива да узнава. Това ще го довърши.
Няма. Не се тревожи.
Четеш ли "Блясък"?
Не.
- А трябва.
Жените от тези страници нямат идентичност, стойност или значение.
Те са пример за подражание.
Събират суми за благородни каузи и го правят със стил.
Простете за изказа,
но не се интересувам от похожденията на празноглави кукли.
Линда няма ли я?
Тя много се дразни на жени като вашата приятелка.
С Дайна всичко ще е наред, нали?
- Да.
Кои са тези жени? Така и не попитах.
Група медсестри. Лекарят им разрешава да ползват помещението след работно време.
За момента това е най-доброто и безопасно решение във Флорида.
Тя ми е нова приятелка и искам да съм спокойна.
Максин, ти си феминистка.
Аз?
Коя ще се грижи за нея следващите няколко дни?
Аз.
- Леко зацапване е нормално,
но внимавай за кървене и температура.
Ако стане нещо, макар че не би трябвало, не сте били тук.
Това е незаконно, така че нито дума.
Ясно, сестро.
Не, дължите 1000 долара. В брой.
Дайна не ви ли плати? Струва ми се множко.
Таксуваме според възможностите.
- Изглеждате заможна.
Много мило.
Държиш ли?
Все си мисля колко красиво можеше да е всичко.
Но постъпих правилно.
- Разбира се.
Май си единствената истинска приятелка, която съм имала.
Невероятна си, Максин.
Нищо работа.
Чувствам се страхотно. Все едно нищо не е било.
Всичко е наред.
Ще идеш ли до "Сийл Чапман" да вземеш роклята за събота?
Предупредих Грейман. Очаква те.
Нямаш ли хора за това?
- Имам теб, приятелката ми.
Радвам се, че го чувстваш така.
Не искам да съм груба, но щом вече си по-добре,
няма ли да размислиш и да ми станеш поръчител?
Няма да стане, Максин.
Имам парите. Наистина.
- Да, милионите на Делакорт.
Знаеш ли как срещнах Дъглас?
- Този с пластмасите и водата за уста ли?
Беше в журито на "Мис Чатануга".
- Не думай.
Аз бях финалистка. Ъм, бяха минали кръговете по вечерна рокля и по бански.
Оставаше интервюто. Обикновено най ме бива в това.
Но въпросът направо ме стъписа. "Кой е най-големият ви недостатък?"
От нас се очакваше
да се надсмеем на свое качество, без да омаловажаваме красотата си.
"Сестра ми твърди, че съм твърде щедра" или нещо подобно.
Но не ми хрумна нито един недостатък.
Това и казах. Бях искрена. Заявих: "Харесвам се каквато съм."
И не спечелих.
Преди това бях с висок резултат,
но понеже имах самочувствие и отказах да лъжа, ме сринаха.
Само Дъглас хареса отговора ми.
И той гласува против мен, но знаеш ли защо?
Ако спечелех, щях да искам да стана "Мис Тенеси",
а после и "Мис Америка" и щях да съм на целия свят.
А Дъглас искаше да съм само негова.
Нещо изгубих връзката.
Моля те да ми помогнеш
да се впиша.
Защо ти е толкова важно?
- А на теб?
Не знаеш какво им е на истинските хора, Дайна.
Доста е плашещо.
"Истинските".
След алеята, вдясно, през три имота е имението на Делакорт, но ти знаеш, нали?
Да. Наистина знам.
А знаеше ли, че собственичката всяка година организира Плажния бал?
Да, разбира се.
А знаеше ли, че тази година той няма да се проведе?
Защото последната Делакорт е на смъртен одър.
А отиде ли си тя,
край и с Плажния бал, и с Делакорт.
Ти си лъжкиня, Максин.
Нали бях единствената ти истинска приятелка?
Не съм казвала подобно нещо. Моля те, напусни.
Аз ли лъжа?
Или по-скоро ти!
- Исусе!
Надявах се за последно да я видя на нея, но явно ще е на страниците на "Блясък".
Дано я включат.
- Несъмнено.
Грейман.
- Здравей.
Може ли г-жа Донахю да звънне, ако трябват поправки?
Клиентите ми могат да ме търсят денонощно.
Г-жа Донахю знае.
- Едва ли ще се наложи.
Защо да не й стане?
Не намеквах нищо.
Намекнахте.
Грейман, страхотно е, че подкрепяш Дайна в такъв труден момент.
Разбира се.
Като нейна приятелка, и аз съм по-спокойна.
Г-жа Ролинс чака. Върви да й обърнеш внимание.
Но като президент на САЩ,
ще наруша клетвата си, ако допусна националната политика
да се диктува от малцинството с тази гледна точка,
което иска да я наложи на всички чрез улични демонстрации.
Момент!
Стяга ми.
Идвам!
Моята рокля.
Само я пробвах за размер. Сега ще я съблека.
Защо Грейман и Евлин Ролинс ми донесоха къпкейкове от "Ганаш"?
Не разбирам.
Тук къпкейкове се подаряват само ако си болен.
Но на теб нищо ти няма.
- Някой ги е подвел.
Ама че съм и аз! Много съжалявам. Успя ли да ги заблудиш?
Какво друго им каза?
- Нищо, наистина.
Никога не бих предала друга жена. Аз съм феминистка.
Ти си кучка.
Не ми харесва как ми говориш, Дайна.
Не съм някое нищожество. Аз съм ти много важна.
Някога спираш ли да лъжеш?
- Какво искаш да кажеш?
Здравей, скъпа.
Здрасти.
Много си стилна!
- Като за вечеря.
Как беше в Аризона?
- Нищо особено.
Това е Дайна, моя нова добра приятелка.
Капитан Дъглас Делакорт Симънс.
Пилот? От сем. Делакорт?
Иди си измий ръцете. Поръчах месно руло.
Уха!
Това се надявам да откриеш. Истинска любов.
Знам колко държиш на статута си и на финансовата стабилност от брака.
Не искам да е неловко, Дайна.
Искам да съм ти добра приятелка.
Честно казано, не ме улесняваш особено.
30 000 долара.
Добре дошли в клуба, г-жо Симънс.
- Г-жо Делакорт.
Радвам се, че съм тук и че Дайна реши да ми стане поръчител.
"Скакалец".
- Благодаря, войниче.
Не мислеше, че ще успея, нали?
- На бара съм, ако ви трябва още нещо.
Робърт? Никога не подценявай Делакорт.
- Не бих си позволил.
Колко мислиш, че ще издържи?
- Спукана й е работата.
Казах ти, че ще се гордееш. Успях.
Наистина успях.
{\an8}НОРМА ДЕЛАКОРТ
ДОБРОВОЛЕЦ НА 1969 Г.
Ще подържите ли? Благодаря.
- Разбира се.
Тя наистина сияе.
Споделям това с жените на Палм Бийч,
които най-добре знаят, че благотворителността започва вкъщи.
Роден си за това.
- Благодаря, скъпа.
Дъглас. Каква изненада!
Евлин, доста време мина.
Така е.
- Съпругата ми - Максин.
Здрасти.
- Запознахме се миналата седмица.
Не ми каза коя си, скъпа, а трябваше.
- Вече знаеш.
Бъди така добър, Дъглас. Донеси ни шампанско.
Разбира се.
Дръжте се прилично.
- И ти.
Винаги е бил очарователен.
- Да.
Очарователен и своенравен.
Прекрасно събитие!
Нали?
Дайна изглеждаше невероятно, нали?
В крайна сметка по-добре, че отличиха нея, не мен.
Тя е по-щедрата благотворителка. Но ти вече знаеш това.
Моля?
Станала ти е поръчител. Аз не бих след постъпката ти.
Не съм принуждавала Дайна.
- Не нея, Норма.
Не мисли, че не знам какво става.
Дъглас беше всичко за нея. Възлагаше му такива надежди.
А го върза повехнала кралица на красотата.
Мястото ти не е тук.
Какво стана, Максин?
Нямам спомен от въпросния инцидент.
Значи или другите лъжат,
или
аз съм превъртяла.
Превод на субтитрите Северина Цанкова