Shef - 06x14 (2024) Свали субтитрите
Ето ги и тях.
- Явиха се.
Хубаво ли е тук?
- Ще ти хареса, коте.
Ако обичате!
Добър ден. Заповядайте меню.
- За нас бутилка шампанско и плодове.
А за вас?
- Аз ще карам.
Няма ли да ми правиш компания? Нищо няма да ти стане от малко коняк.
Права си. Дайте ми 50 грама коняк.
Имате ли сандвичи с червен хайвер?
- Разбира се.
Два сандвича.
- Веднага.
Какво правим после? При теб?
Приятелката ми писа преди малко, настинала е и си е вкъщи.
При мен също не може заради жена ми.
- Но ще измислиш нещо, нали?
Разбира се. Парите не са проблем,
ще си вземем стая в хотел за цяла нощ.
- Обожавам те, коте.
Само едно не разбирам - нас пък защо ни хванаха тук.
Къде са техните оперативници?
- Черниш е в командировка,
за другите не знам. Така че, оказваме другарска помощ.
Де да имаше на нас кой да окаже.
И без това не съм спал, сега и това.
- Споко.
Ще стане бързо. Раз-два и готово.
Ще видим.
- Защо си такъв намусен?
Казах ти, цяла нощ не съм спал. Какво си се лепнал?
Я гледай, размърдаха се.
- Казах ти, че ще стане бързо.
Моля, сметката ви.
А аз ще ида да се освежа.
Добре.
Какво е това? Телефонният ти номер?
Къде? Може нещо да съм сбъркал.
- Не си сбъркал, а си се побъркал.
Не, това е сметката ви. По-добре платете в брой, терминалът не е в ред.
Шегуваш ли се? Бутилка шампанско двайсет хиляди? Струва максимум пет!
Такъв е ценоразписът, нали ви дадох меню.
Какво меню, по дяволите! Не съм поръчвал коняк за 30 хиляди!
Такива са цените.
- Двайсет хиляди за два сандвича?
Плато с плодове за петнайсет? То струва максимум 500 рубли.
Ето ви меню, вижте цените.
- Заври си в задника това меню!
Вие мамите, няма да платя!
- Господине, не вдигайте шум.
Ако откажете да платите, ще повикам охраната.
Не, ама виж ги тия. Чрез нахалство към прогрес.
Това не е нахалство, а произвол. Ами ако клиентът е платил?
Кой глупак ще им даде такива мангизи.
Те включват и 20-30% за обслужването.
Чист произвол.
Въпросът още не е решен, а вече товарят колата.
Произвол.
Проблеми ли искате?
Сега ще се обадим на жена ти, да разбере как си прекарваш времето.
Обади се! И без това мислех да се развеждам.
Ще ти счупя ръката, коцкар такъв. Плащай!
Уважаеми, напишете разписка и до вечерта парите да са тук!
Майната ти!
Тогава ще задържим колата ви. Когато платите, ще ви я върнем.
Мамка му, откъде се взеха. Не навреме, както винаги.
Охо! Видя ли това?
Хюстън, май имаме проблеми.
- Проблеми без "май".
А проблемите трябва да се решават.
- Значи ги задържаме.
База! Преследваме червен евакуатор.
Вози черен джип с номер А601КС147.
Изпреварвай! Какво се влачиш?
Недей да викаш. Сам изпреварвай!
- Не мога. Ти си на волана.
Не може да бъде!
Виж го какво прави! Внимавай! Надясно! Надясно!
Стига си викал.
Дай по-близо. Още по-близо! Стоп!
Полиция! Излез от колата!
Какъв е проблемът?
- Стой! Не мърдай!
Кажете какво се е случило.
- Задържан си за неправилно паркиране.
Може ли да вдигна?
- Да. Говорете, какво ме засяга.
Задържахме ги.
- Добре. Сега и аз ще се оправя.
С кого ще се оправиш, мухльо?
Извинявай, но идваш с мен.
Ако се дърпаш, ще ти сложа белезници.
Аз съм полицай, глупачке!
Сбогом, коте!
Ама че проклетия.
Обичам такива.
Ш Е Ф Ъ Т РАБОТА ЗА МЪЖЕ
БЯГСТВО
Добре, че ме приковахте.
Иначе щях да ти изтръгна сливиците.
- Така трябваше.
На кого му трябваше? На теб?
- Не, на теб.
Тук нещо не разбирам.
- Убил си полицай.
И к'во? Какъв ти е на теб? Брат, сват?
Има закон. Отговорен си за убийство.
- Какво ти влиза в работата?
Разбери, Макс. Рано или късно щяха да те хванат.
Ако не аз, някой друг.
Ако не днес, утре.
- Ето!
Ключовата дума е "утре". А заради теб съм тук от днес.
Не искаш да ме чуеш.
Така да бъде, ще оставим разговора за друг път.
Никакъв друг разговор няма да има. Следващият път, когато те видя,
ще те цапардосам, обещавам.
Отведете го!
Колко време няма да те има?
- С каква цел се интересуваш?
Така, да знам. Ще работя с хора, ще решавам въпроси.
С никого няма да работиш,
нищо не трябва да решаваш. Аз съм за това, ясно?
Нали няма да си тук.
- Има една модерна дума, дистанционно.
Задачата ти е всичко да работи като часовник.
А ако нещо се обърка, трябва само да ми се обадиш.
Разбра ли?
- И?
Какво?
- Разбрах. Спокойно, Колян.
Можеш да разчиташ на мен. Познаваш ме от сто години.
Там е работата, че те познавам.
Къде отиваш?
Защо пак питаш?
- Просто така, интересно ми е.
По-малко знаеш...
- ... по-дълго живееш?
Карай, брато. Хайде, приятна почивка.
Е, момчета, сега съм главният в града. Потегляме!
По оперативни данни Кочевник е напуснал града.
Избягал. Изпуснахте го.
- Не е там работата.
Имаме проблем с доказателствената база.
Учудвате ме, Виктор Сергеевич. Каква база, по дяволите?
Това въобще не е ваша грижа. Работата ви е да намирате и хващате.
Останалото е проблем на следствието.
- Виноват.
Защо ли ви обяснявам азбучни истини.
Спомнете си как беше през 90-те.
Намират при обиска няколко дози хероин или оръжие от претъпление, и готово.
Интересно, откъде сега
бих могъл да взема оръжие или хероин.
- Стига, моля ви се.
Като че ли не знам как работите.
Къде е сега? Накъде пътува?
- Кочевник има билети за самолет.
Лети за Израел с прекачване.
- Качил ли се е вече?
В момента минава регистрация.
- Тогава какво ме...
Бързо на летището! Спрете полета и го свалете от самолета!
Доложете за резултата.
- Слушам.
И ето още какво. Обяснете на сина си.
Да мисли какво и на кого говори.
- Боя се, че не ви разбирам.
Казват, че си се срещал с дъщерята на криминалния авторитет Тихомиров.
Да, така е навярно. Нея вече я няма.
- Баща ти приятел ли е с Тихомиров?
Срещали са се, но не съм сигурен, че мога да ги нарека приятели.
Той пълен идиот ли е?
Да обяви публично, че полицейски шеф другарува с криминален авторитет.
Синът ми вече не е дете
и сам решава какво и на кого да говори.
Вероятно лошо са го възпитавали като дете.
Вразумете го и запомнете:
само тези негови думи стигат, за позорната ви оставка.
Това е. Свободен сте.
Къде си?
- На път.
Надявам се, помниш нашия разговор и си направил изводи.
Имах ли избор?
Мога да слушам. И правя изводи.
При мен всичко е под контрол.
- Силно се надявам да е така. Отбой.
Какво става? Има ли още?
- Пристигнахме.
Няма да се обаждам от Минск. Като стигна в Тел Авив, ще те набера.
И още, Звънаря е нещо много нахален. Наглеждай го.
На добър път!
Виж какво, всичко разбирам. Времената са трудни.
Икономиката е зле. Партньорите ни по бизнеса с Германия ни прецакаха.
С тях ще имаме отделен разговор. Но нашата работа си е наша работа.
Не разбирам накъде биеш.
- Саша, трябва да върнеш парите.
Какви пари?
- Ти вкара моите пари в оборота.
Не се получи, няма ги парите. Но това са мои пари!
Нека се разберем: не ти искам лихви, но трябва да върнеш дълга.
Какви ги плещиш? Да не си пил? Да ти поръчам нещо за махмурлука?
Парите не са твои, общи са. Аз загазих и ти загази.
Не знам какво си пил, но това са мои пари.
Сумата е твърде голяма, за да я пускам на вятъра.
Ти разиграваш ли ме или какво. Имаме общ бизнес, общи партньори.
Доходи, разходи, печалба, данъци... Тоест, когато делим печалбата,
сме заедно. А когато губим, аз трябва да плащам?
А кой ти даде пари за развитие?
- На нас, Льоха, на нас. Повтарям:
аз инвестирах и ти инвестира. Дялът на всеки е 50%.
Нито едно решение не съм взел без теб. Решавахме заедно.
Май няма смисъл да ти обяснявам.
- На теб също.
Ще трябва да си върна парите другояче.
- Опитай.
Ще се видим в съда. Адвокатът ми ще те смаже.
Какъв съд! Така ще те размажа сега.
Уважаеми, това е прилично заведение. Разправяйте се навън.
Майната ти! Да не съм те видял повече!
- Имаш три дни срок! Три!
Ще ми върнеш всичко с лихвите. Не исках така, ти сам си го изпроси.
Добре ли сте?
- Да. Донеси ми бърбън.
Аз не съм сервитьор, извинете.
Привет. Как си?
Добре, добре, ще се отбия надвечер. Трябва да поговорим.
Какво? Да, имам проблеми.
Всичко ще ти обясня.
Да плачеш ли, да се смееш ли, Виктор Сергеевич.
Когато започнахме разработката на тази група измамници,
всички източници повтаряха в унисон, че главен им е някой си Малина.
Той командва парада. Направихме експеримент.
Регистрирах се на сайта, запознах се с една девойка.
Извинявай, Миша, и не се обиждай. Имах тежък ден. Карай по същество.
Тя е Малина.
Анна Игоревна Малина.
На 25 години, родена в Первомайск, Тверска област.
Забавно. Как смяташ да я търсиш?
Задържаните дадоха показания, имаме адресите.
Тя няма да се появи на тези адреси.
- Ще я намерим. Сигурен съм.
Учудвате ме, Виктор Сергеевич. Какво става с Кочевник?
Защо не докладвате?
- Засега няма какво.
Кочевник не се яви за регистрация.
Местоположението му в момента не ни е известно.
Напразно ви похвалих тогава, напразно.
Разочаровате ме, Виктор Сергеевич.
- Мисля, че не бива да се тревожим.
Кочевник не е кой да е, че да се скрие.
Няма да може да си остави бизнеса. Ще го намерим.
Обезателно ще го намерим.
- Давам ви срок една седмица.
Ще ми докладвате всеки ден.
- Една минута!
Разпоредихте да подхвърлим на Кочевник нерегистрирано оръжие от убийство.
За съжаление, нямаме такова. Свърши.
Моля?
- Или наркотици, споменахте хероин.
От него също нямаме. Налични са опиати и синтетика.
Виктор Сергеевич се шегува.
Много смешно.
Добър апетит.
Струва ли си да дърпате тигъра за опашката?
Не докарва до тигър, щом дори от нашия УСБ се изплаши.
Но той е наш, в смисъл, не е командирован.
Кой знае какви връзки и възможности има, нали, Иля Олегович?
Привет.
- Привет.
Събудих ли те?
- Не, аз не спях.
Жената трябва да посреща мъжа си след работа.
И да му носи чехлите?
- Има да чакаш.
Да ти стопля вечерята?
- Недей, ядох на работа.
Както искаш.
Чакаше ли ме?
Извинявай.
Днес цял ден обикалях града, имах реализация.
После разпит, после аз на разпит при следователя.
После ме викаха в прокуратурата, така че аз...
едва вечерта се нахраних в стола, не успях да стигна до вкъщи.
Язва ли искаш да получиш?
Една май вече си спечелих.
- Глупак! Не се шегувам.
Занапред ще закусвам, обядвам и вечерям само вкъщи заедно с теб.
Ти самият вярваш ли си?
- Вярвам в това, че те обичам.
Кой те е одрал така?
Анна Игоревна Малина. Въоръжена и много опасна.
Обеща ми, че ще станеш началник и ще си седиш в кабинета.
Всяко правило си има изключения.
Надявам се, че нашето семейство ще стане такова изключение.
В смисъл, че няма да бъда поредната жена на полицай, която
вижда мъжа си веднъж на половин година и дори това не е сигурно.
Не преувеличавай.
Добре. Да стопля ли вечерята?
Стопли я.
Как върви работата?
- Нормално.
Наистина? Всичко наред ли е?
- Има малки проблеми, но ще се справя.
Измий си ръцете, че кой знае къде си бил.
Да, след прокурора обезателно трябва да ги измия.
Така... Нищо не разбрах, започнете от самото начало.
Какво не разбирате? Изчезна моят бизнес партньор.
Александър Галин.
- Тихо, тихо, тихо.
Трябва да го намерите. Колкото може по-бързо.
Кога е изчезнал?
- Вчера. Не се е прибрал вкъщи.
Не се е прибрал вкъщи. При вас?
- Как при мен? При жена си.
Ето! Нека дойде жена му. А и защо веднага при нас?
Има районни дирекции по местоживеене. Имате ли други въпроси към мен?
Вие не разбирате. Той ми дължи голяма сума пари.
Вие никога няма да спечелите толкова. Намерете го възможно най-бързо.
Докато не е избягал с моите пари.
- Излиза, че въпросът ви е финансов.
Трябва да се обърнете към Управлението по икономическа безопасност.
Ще ви свържа с дежурния.
- Гледате да се отървете от мен.
Знам я тази ваша система. Бях в районната дирекция.
Казано ви е да намерите човека, така че го търсете!
Кой ми е казал да намеря човека?
- На мен ми се обади Васков,
а на него - заместник-началникът по оперативна дейност.
Чухте ли? Търсете!
- Добре.
Нека да уточним какво и кого търсим.
Така ще бъде по-лесно. Вашия бизнес партньор
или парите, които ви дължи?
- Парите.
Моите пари. Но те са у него.
Имате ли разписка?
- Бизнесът ни е общ.
Тоест, имали сте финансов конфликт. Да или не?
Щом ми дължи голяма сума пари, значи е така.
А той не е искал да ви върне парите?
- Категорично!
Може би тогава вие сте го... в състояние на афект, съвсем случайно?
С бръснача по гърлото - и в кладенеца. А сега си изграждате алиби?
Как ви се струва тази версия?
- Вижте какво!
Това вече е прекалено!
Защо? И без това ще трябва да го търсим този бизнесмен.
Не съм искал да го обидя, просто нахвърлях версии.
Правиш се на крупие.
Паша, гледах интервюто ти по телевизията.
Беше неочаквано. Защо го направи?
Помолиха ме и се съгласих.
Не беше проблем.
- Да, ако говореше само за себе си.
Но ти спомена мен и Максим Тихомиров.
- Не съм излъгал, познавахте се.
Или нещо греша? Просто не помня...
Не, така е. Аз съм полицай, а той...
Той е от другата страна.
Какво от това? Интервюираха мен. Питаха ме, аз отговарях.
Просто друг път
по-добре се съветвай с мен, преди да кажеш нещо
за Тихомиров.
- А ти често ли си се съветвал с мен?
Не.
Ясно.
Заради интервюто ли дойде или да питаш за здравето ми?
За това също. Говорих с доктора.
Какво каза?
- Че скоро може да те изпишат.
А за паметта ми? Кога ще се върне?
Паша, това никой не може да ти каже.
Тогава защо да се прибирам, какво да правя вкъщи?
Не знам... Да живееш, да ходиш на работа.
Да общуваш с хората, да общуваш с мен.
Рано или късно всичко ще си спомниш.
Уморих се, искам да се върна.
- Ще те изпратя.
Няма нужда, няма да се загубя.
- Паша!
Искам да знаеш:
задържах Тихомиров за убийство.
Защо не заявихте в полицията за изчезването на мъжа си?
Не смятам, че е изчезнал. Просто не се прибра.
Тоест, за вас това е нормално?
- Да, постоянно го прави.
Мъжът ви навярно много работи?
Мъжът ми много почива.
Ясно. Бихте ли ми казали тогава къде най-често обича да почива?
Влезте в кой да е нощен клуб, там всички го познават.
Екатерина, моля ви, спестете ни време, и без това е малко.
Къде би могъл да отиде и с кого?
- Последната му пачавра се казва Ника.
Живее някъде на Гражданский проспект. Там й е купил апартамент.
Интересно. Знаете ли още нещо за нея?
Беше секретарка в офиса му.
Това ли е всичко?
- Да.
Какво пък, колкото - толкова.
Извинете, не от любопитство, просто така да попитам:
защо не се разведете, ако всичко е така, както казвате.
Мога, разбира се, но как ще се издържам?
Не сте ли пробвали да работите?
Имате ли други въпроси?
- Съвсем не.
Довиждане?
- Довиждане.
Този Галин има много "топли" отношения с жена си.
Не могат да живеят един без друг. Ще ти пратя данните на любовницата му.
Трябва да има апартамент, на нейно име или на Галин.
Виж, моля те, и ми прати адреса.
А има ли нещо интересно в сводките?
Може би ПТП?
- Прегледах ги вече - нищо.
Още повече, колата на този бизнесмен е скъпа, отдавна щеше да изплува.
А може и да си прав. Партньорът му го е убил и веднага при нас за алиби.
Тогава ще го удуша със собствените си ръце.
Ако говорим сериозно, не би се решил на убийство. Твърде е нагло.
Той мисли само за пари.
Защо със свои ръце? Трябва с чужди.
Хайде, по-късно ще го обсъдим. Пак ще ти звънна.
Това са парите и паспорта.
Май бяха повече, когато ги оставих?
- А моят дял, приятелко?
Не е ли много?
- Нормално. Нищо лично.
Не си в положение да обвиняваш. Сега какво, къде отиваш?
Не знам, но няма да се върна вкъщи. Какво ме чака там?
Клозет с дупка в двора? Но нищо, страната е голяма
и балами - много.
- Късмет! Пък може пак да се видим.
Проклето ченге! Как ме е намерил?
- Какво стоиш? Бягай!
Задръж го, Крис! Помогни ми!
- Не искам проблеми с полицията.
А така?
Върви след мен. Хайде, хайде.
Върви по-бързо.
Извинете, моля.
Разрешете.
Саша ми се обади вчера. Каза, че ще дойде и да го чакам.
И?
- Чаках го. Приготвих вечеря.
Макар че, той не идваше тук, за да се храни.
А той не дойде. Напразно готвих.
- И не се обади, така ли?
В осем ми звънна, каза, че ще дойде след час, и край.
Не го ли потърсихте?
- Набрах го към 11 часа.
Абонатът извън обхват, и аз си легнах.
- Не ви ли трепна сърцето?
Защо да трепне? Саша не е дете, а аз не съм му жена.
Поискал - дошъл, поискал - отишъл. Мен какво ме интересува?
Но той ви е подарил такъв апартамент!
- Е, да, подари ми, какво толкова.
Но ако искате да знаете, аз отдавна съм го отработила.
Така значи?
- Именно.
Ясно. А знаете ли откъде ви е звънил?
От колата. В смисъл, че пътуваше, но не знам къде е бил.
Ако си спомните нещо, обадете се, моля.
Обезателно.
Довиждане.
- Всичко хубаво.
Заповядайте, Виктор Сергеевич.
Извинете, удобствата са минимални. Апартаментът е служебен.
Благодаря.
- Вземете си, сам ги купих в магазина.
Преди носехте от буфета. Какво се е случило?
Смениха готвача. Това, което готви, не става за ядене.
Изяснете причините и въведете ред, нали сте началник.
Ние да въведем ред в страната, готвачът е най-малкият ни проблем.
Изложих всичко на хартия. Така ще е по-лесно.
Разбирам идеята ви.
Ще кажа дори, че ми харесва.
Тъкмо от нещо подобно имаме нужда, вече от месец търсим варианти.
Но гаранции?
Никой не знае как ще се обърнат нещата.
Съгласете се, че идеята е добра.
- Идеята е добра.
Тогава защо не я реализирате сами? Защо ви е нашата кантора?
Не самата кантора, а нейните възможности.
Е, да.
Е, да...
Къде се намира Ронин сега? В отпуск?
Стига е почивал, време е за работа. Викай го по спешност.
Да, веднага. Утре сутрин да е в Питер.
И какво? В задънена улица ли сме?
Юра, тази история ми се струва фалшива.
Не съм се върнал на служба, за да изпълнявам нечии поръчки.
Бизнесменът, който подаде заявление, явно е платил на някого горе.
Иначе нямаше да тичаме по цял ден.
- Сякаш това е нещо ново за теб.
Не беше ли така и преди?
- Върху това се е крепяла, крепи се
и ще се крепи руската полиция.
- Уф, стига! Недей!
Какво показва билингът?
На любовницата си е звънял от центъра, бил е в района на ул. "Рубинщайн".
За последно телефонът е засечен в Купчино.
Не ви ли се струва, че това са твърде различни райони?
Ако е пътувал към любовницата си, как се е озовал в Купчино?
Откъде да знаем?
- Утрото е по-мъдро от вечерта.
Нямате ли поне някаква версия?
- Аз моята вече я казах.
Партньорът на Галин е поръчал убийството му заради пари.
Ако е така, как ще си получи парите от труп?
Може вече да ги е получил.
- Тогава защо да го убива?
Знаете ли, момчета, за разлика от вас, аз поне предлагам някакви версии.
Да...
- Какво "да"? Какво "да"?
Страхотна кола.
Имало ли е ПТП с нея? Провери ли?
- Проверих.
Чисто. Е, преди седмица е имало катастрофа с подобна кола.
Но именно подобна - като марка и цвят - но не нашата.
Така да бъде.
Хайде, до утре. Чакам нови и свежи идеи.
Довиждане.
- До утре.
Сложете ги, моля.
Миша, в чантата има пари. Вземи ги всичките, само ме пусни.
Подкуп не вземам, служа честно на държавата.
На твоята държава не й пука за мен.
Така се започва. Пусни един, втори, трети...
И накрая какво? Мрак, грях, страх и никаква човещина.
Ти ли го измисли?
- Хайде, сядай.
Май си счупих ребро заради теб на ескалатора.
Почакай, може ли да кажа нещо?
Да се извиниш ли искаш?
- Не.
Ако ти издам банда, ще ме пуснеш ли?
- Верно ли банда?
Да, истинска банда. Убиват хора.
Каква страшна банда!
- Говоря истината. Аз...
излизах малко с един младеж.
Искаше да се оженим, само че за какво ми е такъв.
И? После?
- Отнемат от хората скъпи коли.
Удрят шофьора по главата на място, или го откарват.
Душат го или колят.
- Защо?
Нали ти казвам, търсят скъпи коли. Имат сервиз,
продават всичко на части. Казват, че сега много се търсят.
Не разбирам защо убиват шофьорите?
- За да не почнат да търсят колата.
Поне десет души са убили така. Младежът разказваше, когато беше пиян.
Къде е сервизът?
Ще ме пуснеш ли?
Напред!
Никой да не мърда!
Стой!
Чисто.
- Горе ръцете!
Ръцете!
Не мърдай. Чисто!
Как е, момчета, познавате ли го?
Това е нашата кола. Тоест, на изчезналия бизнесмен.
Познаваш ли го? А?
А така?
- Боли, боли.
Познаваш ли го? Къде е?
- Закопахме го.
Там, оттатък пътя има старо гробище.
Браво! Разкрихте серия.
- Случайно, Виктор Сергеевич.
Информацията не е наша, Миша Каплевич ни я подхвърли.
Каплевич? Заслужава бутилка.
Бутилка? Тук не бутилка,
а цяла каса трябва. Арестувайте ги!
Извинете! Да, да, на вас говоря.
Намерихте ли партньора ми?
- Да. Практически.
В какъв смисъл? Къде е?
- В гробището.
В смисъл, умрял ли е?
- Убит.
Жалко... А парите? Къде са ми парите?
Парите? Нямам представа.
Това ли е всичко?
- Как така всичко? Искам си парите!
Трябва да ги намерите! От вас исках да намерите човека и парите!
Намерихте човека, а къде са парите? Къде са ми парите?
Елате за малко.
Тихо, тихо, тихо. Ако те видя още веднъж,
никакви връзки няма да ти помогнат.
Наистина ли ще ме пуснеш?
- Нали ти обещах.
Неочаквано.
- Тръгвай, докато не съм размислил.
И парите ми ли връщаш?
- На мен чуждо не ми трябва.
Благодаря. Е, сбогом.
Не се връщай.
- Както кажеш.
А искаш ли да остана?
Защо?
Да се ожениш за мен.
Няма да съжаляваш.
Аз съм женен.
Маршрут: Санкт Петербург - Брянск. 798
Анна Игоревна Малина?
- Да.
Капитан Ковальов. Ако обичате, елате с нас.
Извинете, какво се е случило?
- Елате, всичко ще ви обяснят.
Това е грешка! Имате стара информация. Почакайте! Обадете се на началството!
Почакайте! Това е грешка! Обещаха ми, че ще ме пуснат.
Аз сътруднича със следствието. Разбирате ли какво правите?
Обадете се на началството!
- Ще се обадим, ще се обадим.
Чуйте ме!
Сега тръгвате. Предайте телефоните си на старшия на конвоя.
Направо се бях затъжил.
Какво, повози ли се?
Адвокатът не се яви, мамка му. Отложиха заседанието.
Излизай.
- От к'в зор?
Излизай!
Да вървим.
Помня те.
- Да, да, аз също.
Пак ли ще ме караш да ме убият? Този път при кого?
Ще продължа сам.
Или идваш с мен, или оставаш тук.
Криминалният авторитет Тихомиров извърши бягство от зданието на съда.
Както узнахме, той е бил задържан преди няколко дни.
Тихомиров е обвинен в убийството на полицай в Сейнт Китс
и днес съдът трябваше да разгледа въпроса за екстрадицията на Тихомиров.
Да, трябваше да се сетя.
Нужен ли съм още?
- Чакай в кухнята, ще те повикам.
Заповядайте, Максим Александрович.
Здравей, Макс.
Кротко, кротко. Успокойте се. Прекратете с тези детинщини!
Седнете, предстои ни дълъг разговор.
Слушам ви. Говорете.
превод и субтитри: Василиса Translator's Heaven