Dune: Part Two (2024) Свали субтитрите
... е власт над всичко.
Императорски дневник, година 10191, трети коментар.
Битката за Аракис изненада всички.
Нямаше свидетели.
Военната операция на харконите протече през нощта,
без предупреждение или обявяване на война.
На сутринта атреидите вече ги нямаше.
Всички умряха в мрака.
А императорът не каза...
... нищо.
От онази нощ баща ми не е същият.
Нито пък аз.
Трудно ми е да приема бездействието му.
Защото знам, че обичаше Лито Атреидски като син.
Но баща ми винаги се е ръководил от сметките на властта.
Не за първи път харконите вършат мръсната му работа.
В сенките на Аракис се крият много тайни.
Но най-мрачната ще остане...
... краят на династията на атреидите.
ДЮН ЧАСТ ВТОРА
Сестро, баща ни е мъртъв.
Не трябва ли да се върнеш при звездите?
Да бъдеш с него.
Страхувам се, че няма да успея да оправя нещата, преди да дойдеш.
Този свят е повече от жесток.
Враг.
Останете тук.
Надолу, вдясно.
Те са наблизо.
Чувате ли това?
Плъховете призовават червей.
Червеи!
- Изкачете се нагоре! Веднага!
Следете за признаци за червеи.
Всичко е наред.
Защитни полета!
- Не!
Пипнах те, плъх.
Никога не стой с гръб към откритото.
Колко пъти да ти го казвам?
- Добре ли си?
Да.
- А тя?
Тя е добре.
Обикновено не идват толкова навътре в пустинята.
Търсят избягали атреиди.
- Надценявате се.
Не, ние сме в дълбоката пустиня.
Само свободните могат да оцелеят тук.
Дошли са за нас, а не за вас.
Не се тревожете. Там, където ви водя, няма да ни открият.
Мръсна вода. Пълна е с химикали,
но е достатъчно добра за охладителните системи.
Недей.
Добре ли си?
Недей! Недей...
Добре съм.
- Сигурна ли си?
Добре се би.
След като се събуди.
Не съм спал.
Не, не, не. Аз ще го поема.
АРАКИЙН Столица на Северен Аракис
Господарю Рабан,
след като подсигурихме подправката,
нека изтеглим войските от териториите на свободните.
Губим твърде много хора в пустинята.
- Плъхове.
Моля?
- Губим хора заради плъхове.
Свободните? Не мога да потвърдя. Имаме смущения в комуникациите.
Заповедите са да контролираме цялата планета.
Контролираме я.
- Това е само половината.
Може би си спомняте, че югът е необитаем, господарю.
Предлагам да си починете.
- Плъхове! Космати плъхове!
Убийте ги всичките!
Убийте ги всичките!
Плъхове!
Той пита защо сме се забавили.
Той мисли, че сте шпиони.
- Не сте добре дошли тук.
Той каза...
- Разбрах го.
Благодаря.
- Стойте близо до мен.
Сийч Табър.
Джеймис! Джеймис!
Ти уби Джеймис!
- Шпиони!
Вещица!
Спрете, спрете!
Те не знаят какво говорят.
Лизан-ал-Гаиб! Лизан-ал-Гаиб!
Махди!
Имам нужда от напътствията ви относно двамата чужденци.
Върни ги на пустинята.
Видях знаците.
- Отново.
Стилгар, вярата ти си играе с теб.
Лизан-ал-Гаиб все още не е показал лицето си.
Той уби Джеймис в честен бой.
Той говори езика ни.
Бързо ще изучи нравите ни.
Готов съм да заложа живота си за него.
Пустинята ще определи съдбата му.
А жената?
Бин-джезъритската пропаганда е пуснала корени.
Някои от тях вече ме смятат за техния месия.
А други...
... за лъжепророк.
Трябва да убедя невярващите.
С тях можем да прекъснем производството на подправката.
Само така мога да стигна до императора.
Баща ти не вярваше в отмъщението.
Но аз вярвам.
Какво става?
Твърде пикантно за чужденеца?
Какво има?
- В храната има от подправката.
Ще изглежда добре със сини очи.
Не му се подигравай.
Той заслужава уважението ни. Той е добър боец.
Жено...
... ела с мен.
В кладенеца връщаме водата.
Благославяме нашия брат, Джеймис.
38 милиона декалитри.
Никой от нас, дори да умира от жажда, не би пил от тази вода.
Тя е...
... свещена.
Водата на Джеймис.
Имаме хиляди подобни места.
Когато съберем достатъчно вода,
Лизан-ал-Гаиб ще промени облика на Аракис.
Ще върне дърветата, ще върне...
... един зелен рай.
Толкова много души...
Никога не хаби водата си, дори и за мъртвите.
Защо ми показваш това?
- Защото си бин-джезъритка.
Защото разбираш пророчествата.
Майката на Лизан-ал-Гаиб ще бъде светата майка.
Нашата света майка умира.
Искаш да заема мястото й?
Да, искам.
Ти вярваш в Пол.
Има знаци.
Да.
Ами ако откажа?
- Значи той не е Лизан-ал-Гаиб
и няма полза от теб.
Какво друго ни остава, освен да върнем водата ти в кладенеца?
Това е чест, нали? Трябва да си поласкана.
Избор между това или смъртта. Прости ми, че не съм поласкана.
Как се става света майка?
- При всяка култура е различно.
Тук, на Аракис, нямам представа.
Ти се страхуваш.
Светата майка съхранява спомените на всички предходни майки.
Ще получа вековна болка и скръб.
Опасно ли е?
- Смъртоносно е за мъжете.
Това е сигурно.
На какво се смеете?
- Няма значение.
Не вярвате във всичко това?
- Не, не вярваме.
Това са поверия на юга.
- Поверия на юга?
Южните племена вярват, че месия ще ни избави от злото.
Не вярвате в Лизан-ал-Гаиб?
- Вярваме в свободните.
Би-лал кайфа.
- Би-лал кайфа.
Ако искаш да контролираш хората, кажи им, че ще дойде месия.
И те ще чакат с векове.
Сега трябва да се помолим.
А той?
- Стилгар?
Той е от юга. Не забеляза ли акцента му?
Какво ще стане с майка ми?
- Ще пие пикня на червей.
Не е смешно. Той е на път да я загуби.
Ако е достатъчно глупава да изпие отровата.
Млъкнете!
Ние се молим.
"Не бива да се страхувам. Страхът погубва разума."
"Страхът е малката смърт, която унищожава напълно."
Това е Водата на живота.
Тя освобождава душата.
Ако пиеш от нея...
... ще умреш.
Ако пиеш от нея...
... може да прогледнеш.
- Пий!
Какво е то?
- Пий!
Какво сторихме?
Тя е бременна!
Това не беше чудо!
- Видя го с очите си!
"Майката на Лизан-ал-Гаиб ще оцелее след Свещената отрова."
И тя оцеля. Както е писано!
Нейните хора са го написали!
- Богохулство.
Пророчеството се сбъдна.
Махди трябва да е от свободните!
Аракис трябва да бъде освободен от собствения си народ!
Тя е права!
Това не е чудо.
Майка ми е обучена за това.
Опитните бин-джезъритки могат да видоизменят отровата.
Аз не съм Махди.
Не съм дошъл, за да ви поведа.
Тук съм, за да изуча нравите ви.
Оставете ме да се бия редом с вас. Само това искам.
Махди е твърде скромен, за да каже, че Той е Махди.
Още една причина, че е Той! Както е писано!
Както е писано!
Как си?
- По-добре.
Как е тя?
Беше уплашена, но е...
Добре е.
Пол...
Тя ми говори.
Тя вярва в теб.
Тя казва...
Куизъц Хадерах, посочи ни пътя.
Съвсем близо си.
Остава само една крачка и ще се превърнеш в Куизъц Хадерах.
Остава само една крачка.
Трябва да направиш като мен. Трябва да пиеш от Водата на живота.
Съзнанието ти ще се отвори и ще прогледнеш.
Ще видиш!
Красотата и ужаса!
Ако искаш да се биеш редом с нас, първо трябва да се научиш
да бъдеш едно с пустинята.
Ето ти палатка и достатъчно храна.
Искам да прекосиш дотам и да се върнеш.
Движи се през нощта. Използвал ли си паракомпас?
Да.
- Добре.
Трябва ли да знам още нещо?
- Освен от червеите и харконите,
пази се от паяците под пясъка.
Стоножките са много неприятни. Не големите. Те са безобидни.
За малките трябва да се тревожиш. Още нещо...
Никога не слушай джиновете.
Джиновете?
- Джинове, пустинни духове.
Те шепнат през нощта.
Те могат да те обладаят.
Наистина, внимавай. Те са демони.
Вярно е. Не ги слушай.
Той не знае как да прекоси. Стилгар ще го погуби.
Какво се опитва да докаже?
- Какво мислиш?
"Пророкът ще познава природата на пустинята."
Мисля, че така е най-добре.
Какво има?
Грижа те е за него?
Той не е като другите чужденци.
Той е искрен.
Джеймис...
Ходиш по пясъка като пиян гущер.
Засега се справям доста добре.
- Не си в територията на червеите.
Трябва да нарушиш ритъма си.
Така.
Интересно, защото във филмовите книги,
антрополозите казват, че за да вървиш правилно по пясъка, всъщност трябва...
Няма значение. Продължавай, моля те.
Аз съм единствената, която вярва, че ще изкараш до лятото.
Другите не ти дават и две седмици.
Трябва да знаеш как работят ветрокапаните, затова ме слушай.
Прости са, но трябва да ги наглеждаш.
Това улавя влагата
и я отвежда дотук.
Това са филтрите.
Те трябва да се сменят на всеки три дни.
Какво?
Недей да ме гледаш така.
Той тренира със свободните. Ще се върне скоро. Не се тревожи.
Права си. Ако искаме да предпазим брат ти,
трябва да накараме всички свободни да повярват в пророчеството.
Трябва да убедим невярващите един по един.
Трябва да започнем от по-слабите.
Уязвимите.
Тези, които се страхуват от нас.
Махай се оттук. Тръгвай си!
Добре ли си?
- Да.
Хайде!
Зареди!
Чани!
Презареди!
Презареди!
- Внимавай!
Полето се изключва, когато стреля.
- Знам. Какво мислиш, че правя?
Ще го задействам. По мой сигнал. Бъди готова.
Сега!
По дяволите!
Хайде!
Видяхте какво направи.
Той видя какво ще се случи и спаси живота й.
Той го видя. Той може да предвижда.
Муад'Диб харесва миризмата му.
Кой те научи да се биеш така?
- Старите ми учители.
Те бяха мои близки приятели.
Те бяха избити, заедно с баща ми.
Вие се борите срещу харконите от десетилетия.
Семейството ми се бори срещу тях от векове.
Знам всичко за тях. Навиците им, начина им на мислене.
Вие знаете всичко за пустинята. Използвате силата й.
Заедно можем да ги спрем. Да ги заровим в пясъка, където им е мястото.
За да може тази планета отново да е ваша.
Какво искаш да направим?
Ти какво би направил, Стилгар?
- Аз бих... ударил още по на север.
Тогава ще отида по на север.
- Много вероятно е да умреш.
Тогава ще умра. Както може и вие.
Но другите ще продължат.
И няма да спрат, докато не се освободят.
Той заслужава да бъде федейкин.
Трябва му име, Стилгар.
Така е! Трябва му име.
Усещам, че имаш сила.
Като "Усул". Основата на стълб.
Ела, ела.
Сред нас ще бъдеш познат като Усул.
Усул.
- Усул. Федейкинът е боец
и се нуждае от бойно име. Трябва да си избереш.
Как наричахте...
... малката пустинна мишка?
Муад'Диб? Не, не, не.
Муад'Диб познава природата на пустинята.
Муад'Диб създава своя собствена вода.
Така наричаме съзвездието, което сочи към Северната звезда.
"Този, който сочи пътя."
Това е могъщо име.
Сега ти си наш брат.
Пол Муад'Диб Усул.
Муад'Диб Усул.
- Муад'Диб Усул.
Муад'Диб Усул.
Муад'Диб Усул.
Усул.
Стилгар!
Татко, открих своя път.
Гледката спира дъха.
Погледни, там има от подправката.
Аракис е толкова красива, когато слънцето залязва.
Там, откъде си, водата наистина ли пада от небето?
Да, понякога вали със седмици на Каладън.
Където виждаш пясък, представи си, че е вода.
Замъкът ни е на скали, извисяващи се над морето.
Ако се гмурнеш, не стигаш дъното.
Да се гмурнеш?
- Да, нарича се "плуване".
Не ти вярвам, Усул.
Усул...
Какво е тайното ти име?
Сихайя.
- Сихайя...
Какво означава това?
- Извор на пустинята.
"Извор на пустинята".
Харесва ми.
- Мразя го.
От някакво глупаво пророчество.
Предпочитам Чани.
Тогава и аз предпочитам Чани.
Стилгар ще ме научи ли?
- Да яздиш?
Не, само свободните яздят червеи.
- Нали станах такъв.
По име, не по кръв.
Кръвта ти произхожда от дукове и велики династии.
Тук нямаме такива.
Тук сме равни, мъжете и жените.
Работим за благото на всички.
- Много бих искал да съм равен с теб.
Пол Муад'Диб Усул.
Може би можеш да бъдеш един от нас.
Може би мога да ти покажа как.
Рабан.
Нападения на свободните, докато ти си начело.
Заповедите ти бяха да възстановиш производството до пълен капацитет.
Знаеш ли какво ще стане, ако се провалиш?
Императорът ще ни отнеме контрола над подправката.
Затегни хватката, Рабан.
- Чичо...
Или ще усетиш моята на врата си.
Усул...
Всичко е наред.
Тук съм.
Отдавна не си имал подобен кошмар.
Кажи ми за какво беше?
Неясно е. Откъслечно.
На юг съм и следвам някого.
И това води до свещена война.
Милиони хора умират от глад.
Заради мен.
Отдавна си изложен на подправката.
Това може да предизвика странни сънища.
Днес е важен ден.
Можем да помолим Стилгар да го отложи.
- Не, добре съм.
Усул...
Сам го настроих.
Вземи.
- Благодаря.
Не се опитвай да впечатлиш някого. Всички знаем, че си смел.
Действай просто.
Директно. Без показност.
Без показност.
- Сериозно, иначе ще ме посрамиш.
Няма да те посрамя. Разбирам.
Шай-хулуд решава днес дали ще станеш от свободните или ще умреш.
Муад'Диб, не ни посрамяй! Призови голям!
Не се тревожи. Стилгар го е обучил добре.
Стига шеги. Това е последното изпитание.
По-надолу.
Добре, добре.
Какво? Не толкова голям.
Добре, добре, добре.
Добре.
Добре, добре!
Хайде!
Ти си ездач!
Както е писано.
Света майко!
Муад'Диб се помири с Шай-хулуд.
Той призова стар червей, най-големия виждан някога.
Шай-хулуд ще се преклони пред момчето от външния свят.
Благословен да е творецът-вестител.
Няма ли Шай-хулуд да познае Махди, когато Той дойде?
Разгласете вестта.
Знам, че вярват.
Задачата ни на север е почти изпълнена.
Те вярват в Пол.
Сега ще отидем на юг.
Там има милиони фундаменталисти.
Те ще го пазят, когато той дойде.
Куизъц Хадерах ще се роди на юг.
Ще бъдеш ли винаги с мен?
Докато дишам.
Какво не е наред?
Чани...
- Ще има трудности.
За какво говориш?
Чани, какво искаш да кажеш?
- Начинът, по който те гледат.
Вече те боготворят.
Федейкините броят победите ти.
Казват, че виждаш бъдещето.
Шепнат "Лизан-ал-Гаиб".
Аз не съм месия.
Аз съм федейкин от Сийч Табър.
Но сред нас има бин-джезъритка,
която подклажда пламъците и казва, че ти си Очаквания.
Света майко! Паланкинът ви е готов!
Тя казва, че трябва да дойдеш с нас.
Знаеш, че не мога.
- Тя пита защо.
Трябва да продължа да се бия на север, за да те защитя докато си на юг.
Тя казва, че знае, когато лъжеш.
Защото майка ни продължава да разпространява опасни приказки.
Какво казва сега?
- Тя казва, че си заслепен от любов
и ти напомня да се пазиш за най-стратегическия съюз.
И се чуди защо не вярваш в това, което си.
Вярвам. Вярвам, че съм от значение за тези хора.
И вярвам, че помагам в тази война. Ние сме почти пред портите на града.
Не това има предвид.
- Знам какво има предвид.
И аз усещам бремето на пророчеството.
- Това не е пророчество.
Разказваш история, която не е тяхна, а твоя.
Те заслужават да бъдат водени от един от тях.
Стореното от вас е трагично.
Дадохме им надежда.
- Това не е надежда!
Света майко, трябва да тръгваме!
Ще те очаквам.
Всички ние.
- Всички ние.
Тези бури изглеждат страшни.
Те са Пазителите на юга.
Преминаването е трудно, но Шай-хулуд е силен.
ДЕПО ЗА ПОДПРАВКАТА Аракийн
Колко?
- Изгубихме... 80% от реколтата ни.
Господарю Рабан, не трябва да напускате охранявания периметър.
Охраняван периметър? Плъховете вече са вътре.
Демонът може да е с тях.
- Надявам се.
Проследяваме ги, господарю.
Днес Муад'Диб ще умре!
Плъховете се движат бързо.
По-бързо!
Къде е той?
- Не го откриваме, господарю.
Защо трябва да правя всичко сам?
Разширете диапазона!
- Диапазонът е разширен.
Признаци на живот! Делта, делта, делта.
Изгубих ги.
Огън!
- Да, господарю.
Муад'Диб!
Покажи се!
Муад'Диб!
За Муад'Диб!
Муад'Диб!
Някой нов пророк на свободните.
Не за първи път имаме търкания със свободните.
Не и с такъв мащаб.
Скъпа дъще,
как би се справила с този пророк?
Ако този Муад'Диб е религиозна фигура,
не може да се използва пряка сила.
Репресиите водят до това религията да процъфтява.
Само ще се унижиш.
- Подценяваш моите сардукари.
Подценяваш силата на вярата.
Нейно Величество още веднъж доказва, че беше най-проницателният ми ученик.
Би ли изпратила убийци?
- Не.
Пророците стават по-силни след смъртта.
Нека конфликтът се превърне във война.
Тогава ще донесеш мир. Като спасител.
Ти би била страховита императрица.
Муад'Диб. Пророкът.
Този, който сочи пътя.
Това са нашите религиозни модели. Това е наше дело.
"Муад'Диб" означава мишка кенгуру.
Необичайно име за войн на свободните.
Ами ако Пол Атреидски е все още жив?
- Достатъчно!
Това не трябва да се разчува. Дори до ушите на баща ти. Разбираш ли?
Да, света майко.
Ако Пол е жив, той вероятно знае истината.
Ако се разчуе, че баща ти стои зад ликвидирането на атреидите,
баща ти ще бъде изправен пред война и ще загуби трона.
Тогава каква надежда има?
Надежда?
Ние сме бин-джезъритки. Ние не се надяваме, ние планираме.
Пол не е единственият ни кандидат.
Най-младият племенник на барона, Фейд-Рота Харконен, ще наследи Аракис.
Той може да е отговорът.
- Фейд-Рота? Той е психопат.
Това е без значение. Въпросът е можем ли да го контролираме?
Възнамерявам да разбера.
Искате ли прясно месо, мили мои?
Бели дробове? Или черен дроб?
Какво бихте искали? Чувам, че днес са големи.
Новите ви остриета за този много специален ден, на-барон Фейд-Рота.
Малко е небалансиран. Върхът трябва да е по-остър.
Хайде!
- Няма да умра като глупак.
Убийте ме сега.
- Днес няма дрога за теб, атреиде.
Под нашето славно черно слънце
приветстваме на тези специални празненства
нашия обичан водач барон Владимир Харконен.
Неговото присъствие днес, на този спектакъл от кръв и чест,
отбелязва светия рожден ден на нашия любим на-барон Фейд-Рота.
Добре дошли на Гайъди Прайм. Дано пътуването да е било приятно.
Само за да гледаме, как кандидатът ни рискува живота си, лейди Фенринг.
Не се тревожете. Тези битки са само за показност.
Но ще го огледаме добре.
Фейд-Рота! Фейд-Рота!
В чест на нашия на-барон Фейд-Рота му поднасяме специален подарък.
Последните три екземпляра от династията на атреидите.
Този роб не е дрогиран.
- Тази буболечка не залита.
Отменете битката.
- Не разваляй рождения му ден.
Честит рожден ден, скъпи племеннико.
Защо не спират битката?
- Скрити планове.
Покажи ми кой си.
Ето го.
Назад, назад!
Назад!
Ти се би добре, атреиде.
Фейд-Рота! Фейд-Рота!
Той наистина е впечатляващ.
Робът не беше дрогиран.
Ти се опита да ме убиеш?
Тази сутрин ти беше плейбой, от когото се страхуват и му завиждат,
но тази вечер си герой.
Моят подарък за теб.
- Би трябвало да те удавя в тази вана.
Не прибързвай.
Имам още един подарък за теб.
По-голям.
Аракис.
А Рабан?
- Той се провали.
Рабан ще бъде преназначен.
Укроти Аракис, Фейд.
Подсигури подправката и ще те направя император.
Император?
Как?
Императорът ми помогна да унищожа атреидите.
Той предостави армията си за каузата.
Тежко престъпление.
Ако излезе наяве, великите династии ще се надигнат срещу него.
И тогава...
Кой ще седне на трона?
Фейд-Рота Харконен.
Ти ме следиш.
Така ли?
Може да съм се изгубила.
Ще ми покажеш ли изхода от този лабиринт, господарю на-барон?
Срещали сме се, нали?
Мисля, че не.
Аз съм лейди Марго Фенринг. Тук съм, за да почета твоето пълнолетие.
Нямаш достъп до тази част.
Как мина покрай пазачите?
- Пазачите?
Може ли да попитам какво правиш тук?
Не участваш ли в тържествата в твоя чест?
Ти си бин-джезъритка.
Какво те кара да кажеш това?
Сега си спомням.
Сънувах те нощес.
Приятен сън, надявам се.
- Не ми се подигравай, жено.
Не бих посмяла.
Знам триковете на бин-джезъритките.
И какво знаеш за бин-джезъритките?
Кажи ми.
Нещо не е наред ли?
- Не разпознавам това място.
Това е крилото за гости.
Къде отиваш?
В моята стая.
Ела... при... мен.
На колене!
Пъхни дясната си ръка в кутията.
Социопат с висок интелект.
Амбициозен, жесток, но силно мотивиран от честта.
Той копнее да бъде наранен. Обича болката.
Може ли да бъде избавен?
- Може да бъде контролиран.
Той е сексуално уязвим.
Какво още?
Кръвната линия е подсигурена.
От женски пол, както поискахте.
Справи се добре, Марго.
С уважение, защо не го изпитахте вие?
Аз съм майчинска фигура.
Предвид случилото се между него и майка му,
не очаквах да имам успех.
Какво се е случило?
Той я е убил.
Желание и унижение.
Това са лостовете му.
Ако Фейд-Рота надделее на Аракис, ще знаем как да го контролираме.
Приветстваме на-барон Фейд-Рота.
Новият планетарен управител на Аракис.
Отърви ме от този демон.
Фейд-Рота! Фейд-Рота!
Фейд-Рота! Фейд-Рота!
Фейд-Рота!
Отърви ме от тези идиоти, които виня.
Костюмът ми е пълен с пикня.
Ръката ми е потънала в пясък.
Спаси ме от тези пълни идиоти. Друг свят, друга земя.
Готово.
Сочно?
- Сочно, сочно.
Беше ми приятно.
- Така ли?
Радарът не отчита нищо. Чисто е.
Време за готвене.
Сочно, сочно.
- Засякох нещо.
Момчета, червеите са на път.
Следете за признаци.
- Готови за скачване.
Усили! Давай!
Спрете!
Мина, мина!
- Размърдайте се!
Изток! Изток!
- Бягайте!
Да се махаме оттук!
- Внимавайте!
Не бягайте, бийте се!
Затънали сме в лайна!
Мила майко!
По дяволите!
Разпознах походката ти...
... старецо.
- Не.
Млади Пол! Пале!
След битката за Аракийн,
успях да договоря връщане за оцелелите.
Благодарение на тези момчета.
- Защо остана?
Исках да пролея кръв.
Главата на Рабан?
Откакто Муад'Диб подлудява Рабан,
контрабандният бизнес е доста печеливш.
Контрабандистът Гърни Халик.
Пол Муад'Диб.
Чувал съм много истории за Муад'Диб.
Нито една приятна.
Виждаш ли страха?
Когато ресурсите ни са ограничени...
... ни остава само страхът.
Колко мъже има с теб?
- Двеста.
Двеста?
Осъзнаваш ли какво можеш да постигнеш с 200 човека?
Невероятни бойци. Дънкан каза, че има милиони от тях.
Дълбоко на юг.
- Какво чакаш още?
С хиляди от тях можеш да контролираш цялата планета.
Това е мечтата на баща ти. От какво се страхуваш?
Боготворене, Гърни.
Преди бяха приятели.
Сега са последователи.
- Муад'Диб, пророкът.
Лошо ли е? Използвай го.
- Не е толкова просто.
Имаш силата, но се страхуваш да отмъстиш за баща си?
Подправката отвори съзнанието ми, Гърни.
Мога да предвиждам.
Ако отида на юг, виденията ми водят до ужас.
Милиарди трупове, разпръснати из галактиката.
Всички умират заради мен.
Защото губиш контрол?
Защото получавам контрол.
Това е много вода.
Чани...
- Какво? Виж го, безнадежден е.
Той е от семейството.
Наистина ли?
Какво мислиш за чужденеца?
Мисля, че той е проблем.
Не, доверявам се на Усул.
Няма нужда да си пророк, за да видиш какво предстои.
Твоят път води към война.
Знаеш това.
Задава се война.
Какво ще направиш, когато усетиш дъха й?
Щом не искаш да събереш армия на юг, имаш и друга опция.
Огнева мощ...
... с която не разполагаш.
Добре, че съм тук.
Знам къде баща ти е скрил семейното ядрено оръжие.
Всяка династия притежава ядрен арсенал.
Мислех, че сме изгубили нашия.
Той е огромен, Чани. Може да промени всичко.
Мога да насоча бомбите към основните полета с подправката.
Този, който може да унищожи нещо, има истинския контрол над него.
Значи ти ще я контролираш, а не ние?
Ти ми обеща, че не искаш власт.
Продължаваш да ми нямаш доверие.
- Защото си чужденец, като него.
Аз не съм чужденец.
Не за мен, но за пустинята, ти си такъв.
Аз съм верен на теб.
На свободните. Правя това за всички нас.
Вярваш ли ми?
Ще говоря със Стилгар.
Там.
Точно под носа на всички.
Не е умно.
- Това е целта.
Никой не би потърсил там, защото е очевидно.
Не е умно.
- Ти откри ли го?
Не съм го търсил.
Колко бойни глави?
Достатъчно, за да взривят цялата планета.
Образно казано.
Знаеш какво имам предвид.
Само с генетичен отпечатък.
Наследството на прапрадядо ти.
92-те оригинални атомни бойни глави на династията на атреидите.
Това вече е мощ.
Императорски дневник, година 10191.
Осми коментар.
Доклади от юга пристигат рядко.
Това са безплодни, изгорени земи, скрити от пясъчни бури,
които се простират на хиляди километри отвъд екватора.
Там нищо не може да живее без вяра.
Затова бин-джезъритките са били толкова продуктивни там.
Те ни известяват за загадъчна фигура,
завладяла въображението на южните фундаменталистки племена.
Нова света майка от севера
разпространяваща новината за появата на Лизан-ал-Гаиб,
"Гласът от външния свят".
С нарастващия религиозен плам на юг
и задушаващия производството на подправката Муад'Диб
всичко сочи към ескалация и към война.
Само един по един,
иначе се бият помежду си до смърт.
На каква възраст?
- Много млади.
Дъщеря ми пита как се прави.
Тихо.
Водата на живота.
Слушай внимателно. Скоро един мъж ще посети храма ти
и може да поиска да извършиш обредите.
Света майко, забранено е.
Съмняваш се в пророчеството?
- Никой мъж няма да оцелее.
Остави го да опита!
Какво, по дяволите?
Чани!
Чани!
Чани...
Сийч Табър.
Старомодна артилерия.
Гениално. Ние буквално топим камък върху главите им.
Искам да сляза на земята. Подгответе войските ми.
Господарю, препоръчвам да останете вътре. Имаше...
Отнесете тялото му в покоите ми.
Горките ми любими са гладни. По време на полета нямаха храна.
Какво правиш тук?
Рано сутринта е. Какво правиш ти тук?
Целуни краката ми, братко.
- Ще ти изкормя...
Ти унижи семейството ни.
Унижи мен.
Целуни... или умри.
Сега сме квит.
Ако унижиш семейството ни още веднъж...
... ще ти е за последно.
Всички са мъртви! Загинаха в огъня.
Те дори не се биха на земята, като почтени бойци.
Целият север е ударен.
Има призив за военен съвет на юг.
Всички водачи трябва да присъстват.
Муад'Диб, те те очакват.
Усул, на юг...
... само на водачите е позволено да говорят.
Заеми моето място.
- Не мога да го направя.
Добър момент е да кръстосаш острие с мен.
Аз съм слаб, лесен за убиване, Муад'Диб.
По-скоро бих отрязал ръката си.
- Лизан-ал-Гаиб трябва да ни води.
Знаеш какво мисля за всичко това.
- Не ме интересува, аз вярвам.
Не го предвидих.
Харконите не са приключили тук.
Просто са се върнали да презаредят.
- Поставяме кречетала.
Местим всички на юг.
- Аз ще прикривам отстъплението ви.
За какво говориш?
- Не мога да дойда с теб, знаеш защо.
И аз ще остана.
- Само аз ще остана.
Това е заповед, Гърни Халик! Отивай на юг! Закриляй майка ми!
Господарю.
- Никой няма да тръгне без теб.
Не мога да отида на юг.
Той се страхува от фундаменталистите.
И с право.
Не се съпротивлявай.
Говори с мен, Джеймис.
Куизъц Хадерах...
Виждаш само фрагменти.
Не можеш да видиш бъдещето, без да видиш миналото.
За да отключиш съзнанието си, трябва да пиеш от Водата на живота
и ще видиш всичко.
Добрият ловец винаги се изкачва на най-високата дюна преди лов.
Той трябва да види...
... докъдето може да види.
Трябва да видиш.
Трябва да пиеш от Водата на живота.
Съзнанието ти ще се отвори...
... и ти ще видиш.
Светът е избрал вместо нас.
Ако отида на юг, може да те загубя.
- Никога няма да ме загубиш,
Пол Атреидски.
Не и докато си този, който си.
Ще пресека бурите с теб. Отиди на юг.
Заведи народа си на безопасно място.
И тогава ще направя това, което трябва да се направи.
Къде?
- Шпионин. Оставен тук.
Няма и следа от другите.
- Отишли са да се скрият в бурите.
Изпратете съобщение на барона. Северът е освободен и подсигурен.
Добивайте подправката на воля.
- Да, на-барон.
Убила си девет от хората ми с едно-единствено острие.
Тя няма да проговори.
- Кажи й, че не е необходимо.
Вече знам всичко, което трябва да знам.
Остава само насладата.
Не ти е позволено да идваш тук, страннико.
Върви си или умри.
Би трябвало да ме приветстваш.
Ако пиеш, ще умреш.
Ако пиеш, може да прогледнеш.
След като видиш миналото ни...
... ще можеш да видиш бъдещето си.
Братко, скъпи мой братко,
не си подготвени за това, което предстои.
Сега ще научиш истината за нашето семейство.
Това дълбоко ще те нарани.
Пол...
Не се тревожи, аз съм с теб.
Обичам те.
Кой знае за това?
- Само ти, света майко.
Добре. Къде са другите?
Току-що пристигнаха от севера.
Открий ги!
Пол? Пол!
Тук съм.
Какво стана?
Какво стана?
Той е мъртъв.
- Жизнените му показатели са понижени.
Но той е жив.
- Какво му стори?
Не, не и това. Защо би го направил?
Защото Той е Очаквания.
Лизан-ал-Гаиб отива там, където никой не е стъпвал.
Ти си луд!
- Чани, тялото му се бори с отровата
и той има нужда от помощта ти.
- Ти го направи.
Ти му причини това. На собствения си син!
Ти го направи! Ти оправи нещата!
Може да не вярваш в пророчеството, но ти си част от него.
Ти си отровата. Ти и лъжите ти. Защо го направи?
Направи го!
Той ще се завърне от царството на мъртвите
чрез сълзите на Извора на пустинята.
Донесете ми капка от Водата на живота.
Както е писано.
- Както е писано.
Сълзите на Извора на пустинята.
Куизъц Хадерах...
... изкачи се, надигни се.
Усул, тук съм.
Добре ли си?
- Да.
Сигурен ли си?
Благодарение на теб.
Съжалявам за Чани.
След време ще разбере.
Видях го.
Ти виждаш?
Виденията вече са ясни.
Виждам възможни бъднини. Всичко наведнъж.
Враговете ни са навсякъде около нас.
И в много от бъднините те надделяват.
Но аз виждам начин.
Има тясна пролука.
Видях нашата кръвна линия, майко.
Изписана във времето.
Ти си дъщерята на барон Владимир Харконен.
Баща ми знаеше ли?
Самата аз не знаех, докато не пих от отровата на червея.
Ние сме харкони.
Така ще оцелеем.
Като бъдем харкони.
Трябва да поговорим.
Стилгар, можеш да спреш това. Чуваш ли ме?
Можеш да спреш това.
- Северняшка жено!
Нямаш право да говориш. Знаеш какво да направиш, ако искаш.
Стилгар, моля те. Заради Аракис.
Чрез пророчеството ни поробват!
И ни потискат...
Ще си навлечеш неприятности.
- Това не е твоя работа.
Рабан Харконен уби семейството ми. Даде ми този белег, за да го помня.
Всичко това е моя работа.
Махди, само племенните водачи могат да говорят.
Ако искаш да се чуе гласа ти, трябва да заемеш мястото му, като го победиш
и върнеш водата му в кладенеца.
Мислиш, че съм толкова глупав, че да се лиша от най-добрия от нас?
Чупиш ли нож преди битка?!
Отнеми живота ми, Усул. Това е пътят.
Аз посочвам пътя!
По-бавно.
- Никой в тази зала
не може да се мери с мен!
Майките ви са ви предупредили за появата ми!
Страхувайте се от мига!
Но ти мислиш, че може да имаш шанс.
Но те е страх.
Ами ако аз съм Очаквания?
Това може да е мигът, за който си се молил цял живот.
Сега се молиш на баба си.
Тя е умряла преди девет луни.
Загубила е едното си око. Камък е разбил лицето й.
Тя е била на дванадесет, когато се е случило.
По това време този свят е носил име на свободните.
Дюн.
- Лизан-ал-Гаиб!
Махди!
- Лизан-ал-Гаиб!
В кошмарите си даваш вода на мъртвите
и това радва сърцето ти!
- Муад'Диб!
Муад'Диб!
Махди...
Какво бъдеще ни предричаш?
Зелен рай.
Лизан-ал-Гаиб,
посочи ни пътя!
Това е клеймото на баща ми.
Аз съм Пол Муад'Диб Атреидски, дук на Аракис.
Божията ръка да ми е свидетел.
Аз съм "Гласа от външния свят". Аз ще ви отведа в рая!
Лизан-ал-Гаиб!
Лизан-ал-Гаиб! Лизан-ал-Гаиб!
Пол Атреидски е все още жив.
Той предизвиква баща ми.
Никога не си била на Аракис.
Много е впечатляващо. Ще видиш.
Всичко това по твой съвет ли беше?
- Какво?
Ти ли посъветва баща ми да унищожи атреидите?
Разбира се. Иначе нямаше да се случи.
Опита се да пожертваш цяла кръвна линия.
И имах пълното право.
Куизъц Хадерах е сила, която светът ни не познава досега.
Върховната сила.
В продължение на 90 поколения надзираваме династията на атреидите.
Тя беше обещаваща, но стана опасно предизвикателна.
Кръвната й линия трябваше да бъде прекъсната.
Затова сме задействали много кръвни линии, мнозина кандидати.
Но се получи обратното. Пол е жив. Ако той победи Фейд-Рота, баща ми...
Баща ти ще загуби трона, независимо кой надделее.
Има един начин семейството ти да остане на власт
и, чрез теб, да продължим нашето управление.
Един начин.
Подготвена ли си?
Ти ме подготвяше през целия ми живот, света майко.
Тръгваш на север с останалите?
- Аз съм федейкин.
Следвам водачите си. Отивам, където е битката.
Пол нямаше избор, Чани.
- Няма да се бия за него.
Ще се бия за моя народ.
Дойдох да ти пожелая късмет.
Бих ти пожелала същото,
но изглежда, че си спечелила битката си.
Той захапа стръвта.
Императорът е много любезен.
Той е точно навреме.
Както ти го предсказа, Муад'Диб.
Страховита буря.
Той какво прави тук?
Вкарах производството на подправката под контрол.
Какво да правим?
Изпрати съобщения до великите династии.
Кажи им, че Аракис е атакувана от сардукарите.
Кажи им, че бъдещето им виси на косъм.
Довел е цялата си армия.
Когато бурята удари този хребет, Гърни ще ти проправи път, Стилгар,
за да навлезеш от запад и да привлечеш вниманието на защитните им системи.
Чани, искам ти и твоите федейкини да атакувате от изток, в долината.
Аз ще ударя от север, челно, с войските на фундаменталистите.
А аз ще поднеса Аракийн за десерт.
Не забравяйте, че императорът ми трябва жив.
Да живеят бойците!
- Да живеят бойците!
Бароне,
имате ли представа кой може да е този Муад'Диб?
Някакъв фанатик, Ваше Величество. Само това знаем.
Още, още. Искам още.
- Той е луд!
Луд?
- Всички свободни са луди.
Само това ли знаете? Наистина?
Муад'Диб е мъртъв.
Или се е скрил в южните бури, което означава същото.
Те говорят истината.
- Ваше Величество,
пясъчната буря, която приближава, застрашава щитовете ни.
Препоръчваме да се върнете в орбита.
Планините ще ни предпазят от по-голямата част, Ваше Величество.
Бароне, изследвали ли сте някога
южните райони на Аракис?
Целият регион е необитаем.
Добре известно е, Ваше Величество.
Вашият необитаем юг...
... показва признаци на човешка дейност.
Не знаех за това.
Кълна ви се, не знаех нищо за това.
Муад'Диб е жив.
Трябва да го открия.
Да живеят бойците!
Огън!
Сардукари, в готовност!
Сардукари!
Дядо.
Умираш като животно.
Муад'Диб.
Отведете затворниците в резиденцията!
Убийте сардукарите!
Дайте тялото на барона на пустинята!
Рабан!
Вижте кой се е завърнал.
За моя дук и моите приятели.
Бойни кораби.
Великите династии.
Гърни, време е. Доведи затворниците.
Господарю.
Още не е приключило.
Искам да знаеш...
Ще те обичам, докато дишам.
В орбита има огромна армада.
Изправен си пред пълна инвазия.
Защо си толкова сигурен, че великите династии са дошли за мен?
Може да искат да чуят моята версия, не мислиш ли?
Аз съм Пол Атреидски, син на Лито Атреидски, дук на Аракис.
Гърни, изпрати предупреждение до всички кораби.
Ако великите династии атакуват, ще заличим полетата с подправката.
Побъркал си се.
- Той блъфира.
Помисли какво ще сториш.
Мълчи!
Мерзост.
Съобщението е изпратено, господарю.
Като слуга на империята, ще се поклониш в краката ми.
Краката ти? Ще имаш късмет, ако запазиш главата си.
Ще взема дъщеря ти за моя жена.
Тя ще остане в безопасност и ние ще управляваме заедно империята.
Но ти...
Ще отговаряш за баща ми.
Знаеш ли защо го убих?
Защото беше човек, който вярваше в правотата на сърцето.
Но сърцето не е предназначено да управлява.
С други думи...
... баща ти беше слаб човек.
Бий се или избери своя шампион.
Тук съм, атреиде.
Трябва ми острие.
- Приеми моето.
Не цапай ръцете си с това животно. Остави ме да се справя с него.
Това е мое бреме, Гърни.
Защо поема такива рискове?
Муад'Диб посочва пътя.
Радвам се, че най-накрая се срещаме, братовчеде.
Братовчед? Така ли?
Е...
Няма да си първият роднина, който съм убил.
Нека ножът ти да се нащърби и натроши.
Нека твоят нож да се нащърби и натроши.
Тя ли е домашният ти любимец?
Нещо по-специално за домашния любимец?
Ти се би добре, атреиде.
Лизан-ал-Гаиб!
Трябваше да повярваш.
Избра погрешната страна.
Страна? Ти си тази, която трябва да знае,
че няма страни... света майко.
Дългът е изплатен. Пощади баща ми и ще бъда твоя охотна съпруга.
Тронът ще е твой.
Господарю, великите династии отговориха.
Те отказват да признаят властта ти.
Очакваме твоите заповеди, Лизан-ал-Гаиб.
Води ги към рая.
- Лизан-ал-Гаиб!
Лизан-ал-Гаиб! Лизан-ал-Гаиб!
Какво се случва, майко?
Твоят брат атакува великите династии.
Свещената война започва.
ПРЕВОД И СУБТИТРИ: dimi123
/ ®Translator's Heaven