Just Like Heaven (2005) Свали субтитрите
Елизабет.
- Колко съм спала?
- Около шест минути.
Благодаря.
- Добре. Сега идвам.
- Окей, отвън съм. Здравей, Фран.
Ей, какво правиш още тук?
- Откога си дежурна?
- От 23 часа.
23? Време е да се прибираш.
Така няма да стана дежурен лекар.
Адамс? Трябва да може да се грижи за шевовете си,
преди да я изпишем.
Не, Елис има нужда от ЕКГ. Подутите глезени не ми харесват.
- Добре.
- Благодаря.
Погрижих се за травмираните от второ, докато спеше.
- Не съм спала, просто...
- Няма нищо.
Чакатте в пета и в осма.
Джени? Виждали ли сте Джени?
Съжалявам. Съжалявам. Тук съм.
Здравейте, г-н Кларк. Аз съм д-р Мастърсън.
Ще ни трябва пълна кръвна картина, електролити и анализ на урината.
Мога ли с нещо да ви помогна?
- Омъжи се за мен.
- Уау.
Имам карта за транспорта.
Е, как бих могла да откажа?
Ще се обадя на сестра ми да я питам за роклята й. Вие стойте тук.
Наглеждай годеника ми и да намалим нивото на морфина му.
Еспресо
Добре ли се чувствате?
Подгответе легло 4.
Г-не, бихте ли...?
Нямам нужда от помощ.
Ще се справя сам.
- Просто щях да...
- Няма нищо.
Благодаря.
Възпаленият пикочен тракт води до... Вирусна пневмония. Диабетна кома.
Проблем с бъбреците.
Ще искам голямо капучино ванилия с обезмаслено мляко без захар.
- О, докторе.
- Г-н Кларк?
Ще се омъжиш ли за мен?
Разбира се, г-н Кларк. Но първо да ви намерим болничен халат. Джени?
Съжалявам. Съжалявам. Тук съм.
Цялостно кабуки, а, Фран?
Тъмните кръгове плашат пациентите.
И довечера има романтична среща.
О, стига! Ще вечерям с бившия си мъж и майка му.
Не й е казал, че сме се развели.
Не искам да докарам инфаркт на една 80-годишна дама.
Бих си разменила вечерта с теб.
Трябва да шия шест костюма на гъсеници
с крачета от велкро за уроците по танци на Кати.
Не знам как се справяте.
Ник ме натиска за деца, а аз дори нямам време да си избръсна краката.
- Спри да се бръснеш и ще те остави.
- Сериозно?
Елизабет, такъв късмет имаш, че мислиш само за работата.
- Д-р Мастърсън, там ли сте?
- Да, сега идвам.
- Глезенът - легло 2.
- Няма счупване.
Само го превържи и го изпращай вкъщи. Благодаря.
- Ало?
- Наистина ли ще дойдеш?
Да, ще дойда.
Добре. Защото този тип е страхотен.
Виждала ли си го? Той там ли е?
Всъщност, не го познавам лично.
Не ме пробутвай на непознати.
Той е приятел на мой стар приятел. Наистина бил страхотен.
О, не, какво значи това? Дебелак с чувство за хумор?
Само не отново.
Едва го накарахме да дойде.
И той не си пада по тези неща. Тук ли трябва да играете?
Няма ли още шест стаи в тази къща? Не пречете на мама.
Аз съм в седмия кръг на ада. По-добре ела.
Ще дойда. Просто съм много заета.
Не смей да го казваш. Не знаеш какво означава.
Правя ти голяма услуга. Просяците нямат избор.
Аби, мога и сама да си правя срещи с мъжете.
Знам. Просто искам да се запознаеш с някой, който не кърви.
Днес получих две предложения за брак.
- Омъжи се за мен.
- Да, г-н Кларк.
Да, разбира се. Станаха три.
- Окей, ще се видим в 7.
- Сега е 7.
И 30.7 и 30. Какво приготвяш?
Лазаня. Забрави за въглехидратите.
Моля те. Вече ден и половина ям само салата. Бих яла всичко.
Кой е сложил Спъндж Боб в пастата?
Трябва да затварям.
Е, как ще постъпиш?
Другият вариант е Финикс.
- Ще приемеш ли?
- Финикс, Сан Франциско.
Старци и меланоми срещу страхотно суши и отчаяни жени.
Уолш те харесва.
Д-р Уолш. Пациент с огнестрелна рана и вътрешен кръвоизлив.
- Откога сте тук?
- 12 часа.
Малко повече.
- Добре, Брет.
- Ще се измия.
Елизабет.
Да, сър.
Щях да изчакам до утре,
но исках да ти кажа, че вече съм решил.
Искам ти да си дежурен лекар.
Наистина ли? Благодаря ви.
- Ей, ей.
- Благодаря ви, д-р Уолш.
Заслужи го.
И за разлика от някои,
се грижиш повече за пациентите, вместо да ми целуваш задника.
Рискована стратегия, но ми харесва.
Сър, не знам как да ви благодаря.
Толкова много неща искам да направя тук и нямам търпение да започна.
- Елизабет?
- Да?
Единственото, което сега искам оттеб, е да се прибереш вкъщи.
- Но, сър, аз...
- Върви.
Била си тук 26 часа.
Знам всичко.
- Д-р Мастърсън.
- Да?
В шеста имам запушване на червата.
Поне мисля, че е това. Ще хвърлите ли един бърз поглед?
Да, разбира се.
- Брет.
- Поздравления.
Благодаря. Не знаех, че Уолш ще...
Предложиха ми във Финикс. Доволен съм.
Това е страхотно.
Чудесно е.
- Аби, аз съм.
- Здравей.
Съжалявам, че закъснях. Знам, но съм на път.
- Спокойно и твоя човек го няма.
- Чуй. Имам добра новина.
Направиха ме дежурен лекар. Оставам в Сан Франциско.
Страхотно! Идвай тук.
- Да отваряме шампанското.
- След минута съм там.
192,3
Мястото е разкошно.
Снимано е за списания.
Да. Мисля, че споменах, че искам нещо обзаведено.
Това е обзаведено.
Къде е канапето?
Не е ли страхотно цялото това пространство?
Да, супер е за партитата, които възнамерявам да правя.
Аз... усещам, че ще е "не".
Уау, а?
Знам. Мястото невинаги се дава,
но сега двойката е в Палм Спрингс.
ЗА ПРЕНАЕМАНЕ
Дейвид, не съм сигурна какво точно търсиш.
Ако общувахме малко повече...
Ако ми казваше какво става с теб,
с работата ти, със семейството.
- Не искам да говоря за това.
- Нека ти дам идея.
Спри търсенето за няколко месеца. После започни отново.
ЗА ПРЕНАЕМАНЕ
Защото трябва да си наясно къде искаш да живееш.
Аз просто...
не разбирам какво...
Ей, не. Дейвид.
Дейвид. Шегуваш ли се?
Почакай. Дейвид, стига.
Място като това е заето отдавна.
Не, чуй ме. Лешоядите са много, а мършата е една.
Добре, печелиш. Ще им се обадя.
О, така ли? Добре.
Да, става. Веднага щом разбера.
Много ти благодаря за помощта.
Разбираемо е защо не е наето.
Няма годишен договор, а само месец за месец.
- Защо?
- По семейни причини.
Не пожелаха да говорят за това.
Уау, какъв изглед.
Дейвид.
Уау.
Невероятно е.
О, божичко! И може да се излиза на покрива?
Не са се постарали особено,
но ти можеш да си го направиш.
Не е ли прекрасно?
В Ричмънд има няколко апартамента, които още не сме видели.
Канапето ми харесва.
Канапето.
Хубаво канапе.
Хубаво канапе.
Дейвид. Дейвид, ела тук.
- Какво?
- Тук няма нищо за крадене.
- Няма пари, няма дрога.
- Не искам да крада нищо.
Сто на сто наблизо има приют за бездомни.
Ще ти дам пари за такси и ядене.
Но не ги прахосвай за бира.
Аз не съм бездомник. Тук живея.
Не можеш да живееш тук, защото тук живея аз.
Това е моят апартамент.
- Откога?
- Откакто съм го наела.
- Наела си го.
- Какво?
- Само това липсваше.
- Какво?
- Измама с наема, нали?
- Какви ги говориш?
Сигурно има още петима, платили капаро и с ключове.
- И са се нанесли?
- Какво?
Това са моите неща. Всичко е мое.
Това е моето канапе и моята масичка.
Това петно ли е?
Някога чувал ли си за подложка?
Или за кофа за боклук?
Не ми пука кой си, ти ще измиеш. Ще ти донеса кофата.
Все едно прасе се е нанесло тук.
- Какво?
- Някакво мръсно прасе.
Ти кога си се нанесла?
Ехо?
- Казах ти да се разкараш.
- Господи!
Е, за какво е всичко това?
А, какво? Нищо.
Нищо.
Значи ми се обади за нищо?
Виждам се с един човек.
Виждаш се с някого? За това ставаше въпрос. Най-накрая.
- Одобряваш ли го?
- Абсолютно.
Последния път, когато исках да ти уредя среща, ти отказа.
Но това е хубаво, а и фактът, че ти го започваш,
говори добре. Окей? Коя е тя? Познавам ли я?
Ами тя, всъщност, не съществува.
Емоционално ангажирана е?
Имаш предвид като халюцинация?
Два пъти, в апартамента ми.
Жена.
Красива ли е?
- Има ли значение, Джак?
- Добре.
Когато видя тази жена, беше ли пиян?
Бях леко пийнал.
Дейв, не ме лъжи. Не помага.
Хубаво, бях вързал кънките.
И все пак не би трябвало да виждам някаква руса откачалка
как се разпорежда в дома ми.
Защо записваш? Това не е сеанс.
Обиждаш ме. Сега съм приятелятти Джак. Няма да ти искам пари.
Но ако откараме два часа,
ще трябва да уредим нещо. Шегувам се, шегувам се.
Добре, чакай малко. Бил си пиян,
- видял си онази руса...
- Трябва да спра да пия.
- Не.
- Не?
Пий, купонясвай, само го прави с други хора.
Бог ни е дал алкохола като социален мехлем.
Мъжете ги прави силни, а жените - необуздани.
Някаква психарска теория от Бъркли?
Не. Огледай се, окей?
Виждаш ли? Това е светът.
Бъди част от него.
Стига си се изолирал.
Това е един опасен квартал, в който не бива да си сам.
Стига, Дейв, минаха две години.
Край на криенето.
Абсолютно съм съгласен.
- Луд ли си? Какво правиш?
- О, боже! Какво става?
Не исках, но ще извикам ченгетата.
Спя. Това е сън.
Един от онези сънища, в които знаеш, че сънуваш.
- Как продължаваш да влизаш тук?
- Ти си тази, която се натрапва.
О, божичко! По-сериозно е, отколкото предполагах.
Разкарай се. Ти не съществуваш.
Ще ти задам няколко въпроса.
Искам да отговаряш честно.
Напоследък да пиеш повече алкохол?
Да, е и?
Случайно да чуваш гласове и да виждаш неща, които не са реални?
Всъщност, да.
Търсил ли си здравна помощ от професионалист?
Откъде знаеш? Стой далеч от мен.
Понякога гони ли те параноя?
Защо задаваш толкова много въпроси?
Приемам това за "да". Чуй ме.
Фантазирал си, и то доста убедително,
че си наел апартамент, който всъщност принадлежи на друг.
Вдигни онази възглавница.
Вдигни я. Всичко е наред.
На гърба й има малко червено петно,
където си разлях сиропа за кашлица.
Да, това е. Откъде иначе ще знам?
Или факта, че чаршафите, които мърсиш, са от "Нордстром".
Още пазя касовата бележка. В онова чекмедже е.
Отвори и виж.
Мисля, че трябва да приемеш факта,
че може би си душевноболен.
- Наистина ли?
- Да.
Това е моят апартамент. Това са моите чаршафи.
Това е моето нощно шкафче. Това е моята снимка.
- Къде ми е снимката?
- Каква снимка?
Там имаше снимка на моята...
На нощното шкафче имаше снимка.
- Когато се нанесох, беше празно.
- Беше точно там.
Писна ми. Ще се обадя на ченгетата.
- Не. Не, не, не.
- Твърде късно е.
Какво си направил с телефона ми?
Защо не мога...?
Стой там.
Ще използвам телефона в кухнята.
Грейс, Дейвид Абът е.
Имаш ли номера на хората,
- от които наехме апартамента?
- Проблем ли има?
Не, просто ме интересуваше предишният наемател.
Жената, с която се разбирахме, не искаше да говори за това.
Било е някакъв инцидент.
Не я натиснах за подробности,
защото не искам допълнителна драма.
- Мислиш, че момичето е починало?
- Надявай се да е така.
Защото само така могат да ти дадат
истински договор за наем.
- Не е точно това причината...
- Стига, Дейвид, бъди реалист.
Има изглед, има камина.
Хората биха убили бабите си за такъв апартамент.
КНИЖАРНИЦА ЗА ОКУЛТИЗЪМ И МЕТАФИЗИКА
ПРИЗРАЦИ
В ОТВЪДНОТО
БРЕНАН БАЙЪРС Наръчник за отвъдното
- Мога ли да ви помогна с нещо?
- Не.
Вярвате ли в тези неща?
Човек не вярва, докато не се наложи.
Това е старо.
Препоръчвам ви книгата на Роузмари Престън - дава основата.
Извинете, къде са книгите за НЛО?
Отзад и вляво.
Уфология. Дори не е истинска наука.
Вие каква среща сте имали?
- Среща?
- Ектоплазма?
Акаша?
Имам жестока книга със сеанси, ако се интересувате как се общува.
Общуването не й е проблем.
Супер. Имам точно това, което ви трябва.
Да.
Глупости!
Ето.
"Дух, събуди се.
Дух, обади се.
Дух, без страх.
Дух, появи се."
Тук ли си?
Хайде, мисля, че си тук.
Добре.
В ръката си държа гореща и влажна чаша с кафе.
На масата няма подложка.
Ще я сложа на тази прекрасна махагонова...
Елизабет
Да не си посмял!
Трябва да поговорим.
За какво?
Минавало ли ти е през ума, че може би има нещо странно
в начина, по който прекарваш дните си?
Всъщност, да. Странно е да имаш натрапник във всекидневната си.
Аз не съм...
Добре, да започнем отново.
Здравей, аз съм Дейвид Абът.
А ти си...?
Аз съм...
Аз съм Елизабет. Казвам се Елизабет.
Не го знаеше. Трябваше да го прочетеш.
Мисля, че си знам собственото име.
Добре. Кога за последно си спомняш
да си говорила с някой друг, освен с мен?
Онзи ден. Онзи ден.
А когато не си тук,
какво правиш през останалата част от деня?
Доста повече оттеб. Сигурна съм.
Нека не се отклоняваме, Лизи.
Не ми викай Лизи. Не съм в детската градина.
- Казвам се Елизабет.
- Така си мислиш. Нека те попитам.
Скоро да си преживяла нещо драматично?
Като например?
Не знам. Например, да си умряла?
Как смееш да ми говориш така?
Добре, успокой се.
Махни си ръцете от мен, перверзник!
Успокой се. Няма да те нараня.
Помагам ти да приемеш факта, че...
- Не съм мъртва.
- Огледай се.
Може би има светлина.
- Няма светлина.
- Мини през светлината, Елизабет!
Няма никаква светлина! Не съм мъртва! Щях да знам, ако бях!
Какво ми става?
Мъртва си!
Престани да го повтаряш!
Не уцели.
Добре, стига. Достатъчно.
Само ме заболява главата! Разкарай се от мен!
Добре, добре.
Аз нямам вина, че си такава.
- Искам да се махнеш от дома ми.
- Ти се махай!
Мир на праха ти.
Не си отивам.
Още една. Мили боже!
"Голдън Стейт" играят отлично...
Обичам те утре
Ти си само на ден от мен
Утре, утре
Обичам те утре
ЗВУК
Ти си само на ден от мен
Добре!
Слънцето ще изгрее утре
Обзалагам се, че утре...
Край. Чашата преля.
Опитах се да бъда мил, но сега ще те разкарам!
Силата Божия те заставя!
Силата Божия те заставя!
Силата Божия те заставя!
Силата Божия те заставя!
Той дори не ме вижда.
Малко по-вляво!
- Ти ще почистиш.
- Още, още.
Ще активират детектора за пушек.
Татко, намерихме го!
Готово, сър. Заловихме духа.
О, масленица.
- Сигурен ли си?
- Абсолютно.
Хванат е тук.
Ще го пусна в тоалетната.
Това ли е?
Само ще седиш там?
Какво искаш - врели-некипели или истински свършена работа?
Това е абсурд. И той не ме вижда.
- По някаква причина само ти можеш.
- Добре, усещам нещо.
Определено някакво присъствие.
Колко оригинално. Кажи ми повече.
Настроено е враждебно.
Иска да се разкараш оттук.
Всъщност, бива го.
По-добре се изнеси, пич.
- Нужно ли е?
- Аз бих го направил.
Харесва ми.
Не, няма да се изнеса.
Не го ли усещаш, човече?
Един канцерогенен лъч от призрачна омраза
- изгаря тялото ти.
- Това хлапе има дарба.
- Няма да се изнеса!
- Защо?
Апартаментът не е кой знае какво.
- Какво?
- Напротив.
- Има изглед.
- И камина.
Ти решаваш, пич.
Ей. Имаш ли нещо диетично за пиене?
Пресъхнал съм 99 процента.
Наистина бих вкарал една кола.
Ела.
Да се изнеса? Не може да бъде.
Моля те, би ли поговорил с нея да й кажеш да се разкара?
"Моля те, би ли поговорил с нея?"
- Аз те игнорирам.
- Аз те игнорирам.
Не иска да приеме, че е мъртва. Казах й да следва светлината.
Няма да го направи.
Защото няма светлина. Боже, вбесяваш ме!
Чакай, какво става?
Виж какво! Мислиш ли, че на мен ми харесва?
Мислиш ли, че ми е лесно?
Знам, че има нещо различно и не е както трябва.
- Минавам през стените.
- Знаеш ли,
съмнявам се, че мога да ти помогна.
Това е един от най-живите духове, които познавам.
- Няма да се разкара.
- Какво искаш да кажеш?
Съгласен съм с нея, пич. Тя не е мъртва.
Но, ей, почакай.
Трябва да се оправиш с това.
Защото наистина това е най-мрачната аура, която съм виждал.
Изпива ти живеца. Убива те, човече.
Остави я да си отиде, пич.
Как да стане, когато тя не иска?
Не твоето момиче дух.
Говоря за другото.
Това, което пазиш тук.
То те преследва, нали?
- Не искам да говоря за това.
- Разбирам.
Били са ти дузпата.
Вероятно заради тип, който не е залепен за канапето.
Млъкни.
Да взимаш на подбив - да, да те взимат - не?
Водиш тук отец Фланаган и Джой Лък Клъб, за да се отървеш от мен.
Аз говоря, че са те зарязали...
Ти въобще не знаеш какво говориш. Млъквай!
Съжалявам за загубата ти, брато.
Един съвет, момиче.
Имай малко уважение към мъртвите.
Дейвид?
Съжалявам.
Сега ми хрумна,
че може би не те познавам добре.
Наех това място заради покрива.
Щях да правя цяла градина тук
рано или късно. Така мисля.
Сега бръщолевя...
Аз...
Наистина съжалявам.
Повечето хора, които са загубили някого, искат да говорят за това.
Аз не съм оттях!
Гневът също помага.
Той за кого говореше?
Лора. Тя се казваше Лора.
Коя е Лора?
Беше ми жена.
Ти за каква ме мислиш?
Какво е това? Хайде!
БАР
Недей. Няма да ти помогне.
Нима? Откъде знаеш? Някога в живота си влизала ли си в бар?
НЕ СЕ ДОПУСКАТ ЛИЦА ПОД 21 ГОДИНИ
Мармотът се показа!
Не вярвах, че ще дойдеш! Супер! Добре!
Това са Джеф, Джоди, Ким, Валъри.
Това е приятелят ми Дейв.
- Приятно ми е, Валъри.
- Какво ще пиеш?
- Кафе.
- Скоч!
- Да не си посмял!
- Двоен!
Не е нужно да чакаш. Още сега мога да започна махмурлука.
Да. Да.
Вълнува се, че е излязъл. Знам!
Петък вечер!
- Не можеш да удавиш мъката.
- Само ме гледай.
Добре ли си?
Сбогувай се, излез и хапни.
Откога стана моя майка?
Аз...?
Още ли имаш халюцинации?
- Това не беше нищо.
- Ти не си здрав.
- Просто безсъние. Това е всичко.
- Сън? Спиш ли?
- Осем часа.
- Дванадесет.
Най-много девет.
Пушачите на опиум са по-живи оттеб.
- Би ли престанала?
- Да не си посмял!
Недей!
Последен шанс.
И какво ще направиш?
Дейв. Приятелю!
О, много съ...
Съжалявам. Господи!
- Откачалка такава!
- Дейв, това е гадничко, пич!
Мили боже!
Един ден ще ми благодариш.
Задето ме направи луд пред онези хора?
Защо си още тук?
Стряскащ въпрос. Нямам представа.
И защо само ти ме виждаш?
Не ме питай.
Знам само, че когато не съм с теб, сякаш не съществувам.
О, Господи!
Може би съм мъртва.
О, хайде стига.
Съжалявам, че казах, че си мъртва.
Може би не си.
Може би просто си много... лека.
Само ако можех да си спомня нещо за това, коя съм или коя съм била.
Тогава определено щях да знам.
Опитвам се да си го изясня.
Просто не мога сама.
Не ме молиш да ти помогна, нали?
Виж.
Имаш две реалности, от които да избираш.
Първата е, че някаква жена е влязла в живота ти
много нетрадиционно и има нужда от помощта ти.
Ясно.
Втората е, че ти си луд,
който седи на пейка в парка и си говори сам.
Мисля, че предпочитам първата.
Добре.
Да разберем коя съм.
Не. Мисля, че апартаментът беше свободен.
Имало е жена?
Никой не е живял там.
Сякаш съм била призрак, преди да умра.
Здравей. Мога ли да помогна?
Един нормален. Сигурно сме били приятелки.
Здравей, аз съм Дейвид и съм нов наемател.
Аз съм Катрина. Заповядай.
- Любезна е. Харесва ми.
- Ще отнеме секунда.
Имам въпрос.
Апартаментът на горния етаж е бил на някаква млада жена.
Мисля, че имаше някой там.
Но тя беше супер необщителна.
Може би не сме били близки приятелки.
Нещо като дама с котки, само че без котките.
Разбирате ли?
Добре, мисля, че тук свършихме. Да вървим.
- Добре, благодаря.
- Виж, много е ретро,
но не мога да си отворя единия прозорец.
- Шегува се.
- Какво?
- Какво?
- Какво?
Тя иска да влезеш.
Ако е боядисван затворен,
използвай отвертка да го натиснеш. Понякога...
Опитвала съм.
Не помръдва.
Без всякаква увертюра. Супер.
С удоволствие бих помогнал, но имам планове за вечеря.
Имам десерт.
Току-що се издрайфах.
Е, добре. Аз...
Беше ми приятно.
- На мен също, Дейв.
- Благодаря.
Защо носи спортни дрехи?
Ако тренираш посред бял ден,
което е единствената смислена причина, защо ти е повдигащ сутиен?
Трябва да ги поддържа, не повдига.
- Повече няма да идваш с мен.
- Защо? Нещо може да ми изплува.
Лошо. Ти си като черна станция в главата ми и не мога да те изключа.
Значи не смяташ, че тя се държа напористо и агресивно?
Това са двете любими неща на мъжа.
- Защо просто не си вземеш питбул?
- Може и да го направя.
- По дяволите!
- Какво?
Заключил съм си ключа вкъщи.
Под пожарогасителя има резервен.
Значи е секси, ако е висока, има големи цици
и дълги крака и прилича на модел.
Щом искаш да си такъв тип.
Тук има още пет апартамента
и никой не помни как си изглеждала.
Определено не си била общителна.
- Сигурен ли си, че искаш това?
- О, да. И още как.
Следващото чекмедже вляво.
Там има и фуния, ако ти трябва.
- Виж това.
- Какво е то?
Нови улики.
Виж, тук е написан някакъв адрес.
Не мога да го разчета. Това пет или шест е?
Мисля, че е...
Не, това е пет. Определено е пет.
Значи имаме адрес, бележка от химическо чистене и кибрит.
Знаеш ли какво означава това?
- Можем да направим малък огън?
- Все още има надежда.
ХИМИЧЕСКО ЧИСТЕНЕ
Да, панталоните бяха черни.
Мисля, че "Армани".
Помня ги. Бяха скъпи.
Помните ли нещо друго за жената? Важно е.
Беше приятна, но може би малко скучна.
- Скучна?
- Скучна?
При мисълта за нея изпитвам самота и тъга.
Нямам нужда от психологически портрет.
- Да вземем панталоните.
- Може ли да взема панталоните?
Дълго време не ги взеха и ги дарихме на приют.
Луд ли сте? Бяха "Армани".
Добре, да вървим.
Идваш ли, или не?
Това са панталони, за какво са ти?
425, така мисля.
- Изглежда ли ти позната?
- Не съвсем.
Здравейте.
Здравейте.
- Мога ли да ви помогна?
- Здравейте.
Може да ви се стори странно,
но искам да разбера дали познавате една жена.
Руса, около метър и петдесет и три.
- Петдесет и пет.
- Петдесет и седем.
О, Господи! Кой сте вие?
Не се познаваме. Аз...
- Жена ми ли ви нае?
- Моля?
Знаех си, че ще разбере.
Ще платя два пъти повече оттова, което ви дава тя.
- Колкото кажете.
- Не искам пари, господине.
- Доналд! Кой е?
- Елате довечера около 6.
Ще ви приготвя чек.
Леле.
Какво? Нали не мислиш, че съм правила секс с този старчок?
- Така изглежда, Лизи.
- Аз съм Елизабет. И това е ужасно.
Е, погледни го от добрата страна. В 6,00 ч. Ще забогатея.
- Благодаря.
- За нищо.
О, Господи!
Може би съм била мръсница.
Самотна мръсница, която разбива семействата.
Ако наистина съм била проститутка? Нищо лошо няма в това
- да имаш апетит за секс.
- Разбира се.
Виж ти на кого говоря - г-н Опита-Се-Да-Ме-Опипаш.
Гледам да се съглася с теб.
- Дейвид.
- Какво?
Това е.
Познато ли ти е? Добре.
Да влезем.
Това е "Мусес". Любим мой ресторант.
- Често си яла тук.
- Не.
- Не.
- Никога.
Помня как надничах и си мечтаех да се храня там.
Какво, била си бездомно улично хлапе? Защо не си яла тук?
Исках, но все нямах възможност.
Може би типът от химическото беше прав за мен.
Мога ли да ви помогна?
Не, благодаря. Може би друг път.
Кени!
Айвън, трябва ни линейка.
- Добре ли си?
- Разкопчай му яката.
- Диша ли?
- Не мога да разбера.
Може би трябва да му направим уста в уста.
О, боже! Трябва ни доктор. Трябва да намерим доктор.
Има ли тук доктор? Някой?
- Прегледай гърдите му.
- Какво?
Гърдите му. Виж дали са подути.
- Как бих могъл да знам?
- Просто го направи!
Извинете ме. Трябва да прегледам гърдите му.
Усещаш ли ребрата му?
Не, но ако натисна, ще ги усетя.
- Какво правите?
- Подут ли е?
- Така мисля.
- Как?
Кажи им, че ти трябва нож за белене и шише водка.
Трябва ми нож за белене и шише водка.
- Айвън?
- Да, ще ги донеса.
- Какво му е?
- Пневмоторакс.
- "Немотаксер".
- Пневмоторакс.
- "Пневмотаксер".
- Пневмоторакс.
- "Пневматърман".
- Няма значение.
- Няма значение.
- Но какво му е?
Въздухът бяга от белите му дробове в гръдния му кош.
в гръдния му кош.
- Разкопчай ризата му.
- Разкопчай ризата му.
- Не, ти го направи.
- Аз ще го направя.
При белите дробове има една клапа. Ако не се затвори,
притиска дробовете и свива другите органи.
Сега пак опипай ребрата му. Малко по-надолу.
Мястото между две ребра, усещаш ли го?
Добре, излей отгоре малко водка.
- Така. Вземи ножа.
- Добре.
Мога ли да помоля всички малко да се отдръпнат?
Още малко, моля ви. Още малко. Благодаря ви.
Сега какво да правя с ножа?
- Инцизия.
Виж, няма да стане.
- Дейвид, животът му е в опасност.
- Не мога да наръгам човек.
Няма от какво да се страхуваш.
Просто направи малка дупчица да излезе въздухът.
Сложи там ножа.
О, боже! Откъде го знаеш?
Не знам. Просто го знам. Хайде! Сложи ножа там.
Сега трябва да натиснеш малко по-силно.
- По-силно.
- О, боже!
Добре, добре! Това е достатъчно.
Така, сега махни дозатора от водката.
- Какво?
- Справяш се чудесно. Сега...
Момент.
- Казвай.
- Сложи дозатора в дупката.
Какво?
Ще държи раната отворена и въздухът ще излезе. Направи го!
- Не мога.
- Направи го.
- Той диша.
- Той диша!
Той диша!
Аз съм доктор.
Аз съм доктор!
Знам! Слава богу! Линейката ще дойде всеки момент.
Питай го за най-близката болница.
- Знаете ли най-близката болница?
- Няколко преки оттук. "Сейнт Матюс".
- Благодаря.
- "Сейнт Матюс"?
Може да съм била самотна и жалка курва, но съм спасявала хора.
Работила съм в онази болница. Знам я. Звучи ми познато.
- Досега не бях спасявал живот.
- Супер е.
В един миг мониторът казва "играта свърши",
после го връщаш, чуваш един звук и той е там!
- Какво е това?
- О, просто малко кръв.
Дейвид?
БОЛНИЦА "СЕЙНТ МАТЮС" ГЛАВЕН ВХОД
- Тук работя.
- Работила си тук?
Жената на регистратурата се казва Амита.
Сега започвам да се сещам.
Това са Бил! И Карън!
И Майкъл и...
Елизабет? Имате предвид Елизабет Мастърсън?
- Мастърсън. Да, така се казвам.
- Да, именно. Елизабет Мастърсън.
Д-р Мастърсън...
не работи при нас сега.
Момент. Ще говоря с един човек.
Извинете ме, докторе?
О, не. Извади онзи глас.
- Кой глас?
- Гласът.
Когато прехвърляш топката на някой друг да ти каже,
че приятелятти е починал!
Извинете ме, господине.
Качете се на третия етаж при сестрите.
О, не. Фран, наставничката ми.
Ако беше хубаво, нямаше да сме тук.
- Г-н Абът?
- Да, здравейте.
- Фран Лоу.
- Приятно ми е.
Питали сте за Елизабет Мастърсън?
Да. Бихте ли ми казали какво се е случило с нея?
Първо трябва да знам какъв сте й.
Кажи й, че си ми гадже. Тя няма да ти каже нищо,
ако не сме интимно свързани.
Имахме романтична връзка.
- Какво имате предвид?
- Ами бяхме гаджета.
Знам какво значи романтична връзка,
но ми е трудно да повярвам.
- Какво? Защо?
- Какво? Защо?
Целият живот на Елизабет беше тази болница.
Беше? "Беше" ли каза?
Не знам да е излизала с някого.
Отскоро бяхме гаджета. Живея в апартамента й...
- Дейвид.
- В същата сграда.
Значи не знаете за инцидента.
Инцидент.
О, боже, Дейвид. Спомням си.
Беше ужасно.
Аз бях... извън града.
Беше преди три месеца.
Три месеца.
Съжалявам.
Бях в командировка.
О, божичко!
Какво беше това? Ти летеше.
О, Господи! Това си ти.
Това си ти. Наистина си ти.
Не си мъртва, жива си.
Да, но съм в кома. Това не е добре.
По-добре е оттова да си мъртва.
Погледни се. Тялото ти се оправя.
Нямаш белези и си красива.
Няма значение как изглеждам.
Три месеца - това е постоянна кома.
Сега сме тук. Да направим нещо.
Например?
Като... Не знам. Ти си докторката.
Да. Да.
- Забрави.
- Какво?
Щях да кажа, че ние...
Аз трябва да намеря начин да се събера.
Добре, хубаво. Това е чудесно. Как да го направим?
Може би трябва да опитам това.
Нещо става!
Да, да, да! Мисля, че се получава!
Да? Не.
Нека опитам отново.
Концентрирай се добре.
Концентрирай се да останеш там.
Не става.
Сякаш вече не съм свързана с това тяло.
Добре, добре. Обърни се.
- Какво?
- Просто искам да опитам нещо.
Добре.
Почувства го.
Ръката ми изтръпна.
Все още си свързана с тялото ти.
Мониторът не е съгласен.
Машините не знаят всичко.
Практиката ми ми казва обратното.
Тогава как водим този разговор?
Не знам.
Г-н Абът? Съжалявам. Имам час
и не мога да ви оставя тук без придружител.
Може ли още няколко минути, моля ви?
Искам да се сбогувам.
- Разбира се.
- Благодаря.
Явно са ги рисували племенниците ми.
Уау, изумителна прилика.
Елизабет
Виж това.
Снимката от нощното шкафче.
Аби трябва да я е донесла.
Изглеждаш страхотно.
Виж ме сега.
Нивата не се подобряват, Дейвид.
Те по-скоро се влошават.
- Ей, скоро ще трябва да тръгвам.
- Добре.
Да те чакам ли долу във фоайето?
Не, не. Много мило, но върви.
Благодаря за помощта ти.
За мен беше удоволствие.
Сигурна ли си, че не искаш да се прибереш с мен?
Преди всичко апартаментът е твой. Няма проблеми.
След като дойдох тук и се намерих,
не мога да се изоставя. Разбираш ли?
Да, знам.
Но просто ми е странно да те оставя тук сама.
Не знам къде ми е мястото.
Г-н Абът. Съжалявам.
Сбогом, Елизабет.
Сбогом.
О, това е ужасно.
Животът й най-накрая е придобил смисъл и...
Типът беше готин.
Поне е имала шанс да бъде с него известно време.
Щеше да е толкова жалко, ако целият й живот беше минал,
без да разбере кое си заслужава.
О, Господи! Джени?
Нищо чудно, че все не можех да те намеря.
Предполагам взе мястото ми.
Да. Мисля, че си го спечелих. Заслужавам го.
Това ли е, което очакваше?
Да. И е време да сменя 330 със 740.
Довечера съм при автотърговеца.
Момент. Това е Уолш. Трябва да приема разговора.
Ало?
Наистина ли? Искате да го направя?
Разбира се, че мога.
Знаеш ли, че мога да взема вграден жак за моя айпод?
Знаеш ли, че там умират хора?
- Аз съм в кома, забелязал ли си?
- Знам. Супер!
Зоуи? Лили Ванили?
О, боже, колко големи сте станали!
Изпреварих те!
- Не си!
- Изпреварих те!
- Не си!
- Изпреварих те!
- Не си!
- Изпреварих те!
Защо него го усещах, а вас не?
- Не си!
- Изпреварих те.
- Много смешно.
- Аби.
Предупредих ви да не бягате и да не крещите!
- Аби, усещаш ли ме?
- Говоря сериозно.
Предполагам, че не.
- Дано си по-добре.
- Оправяй се бързо.
Обичам те.
Помня, когато ни бутна...
Толкова е мило, че дойдохте.
- Наистина ми липсва...
- Извинете.
- Г-жо Броди, здравейте.
- Здравейте.
Д-р Ръштън. Може ли да поговорим?
- Разбира се.
- Какво искаш?
Надявам се, че знаете колко много обичахме Елизабет и как ни липсва.
Моля те. Той ликува, че не е във Финикс.
И тъй като беше старши лекар тук,
направихме повече от нужното
да я накараме да се чувства добре.
Лили! Върни го!
Зоуи, какво говорихме?
Гледай сестра си. Съжалявам.
Трудно ми е да го кажа.
Ако започваш работа тук,
попълваш документи за освобождаване.
Ясно.
Не ми харесва накъде бие.
Знаете ли мнението на сестра си за изкуственото поддържане на живота?
- Не.
- Беше против.
Наистина?
Това беше преди. Сега съм напълно "за".
Казано честно, повечето лекари са на това мнение.
Не и аз! Аз съм крайно щастлива!
Хайде, Аби!
Трябва да ме усещаш. Аз съм ти сестра!
Но мозъкът й все още работи, нали?
Хората излизат оттакъв вид кома.
- Непрекъснато.
- Не познавам такива случаи.
Разбира се, че излизат! Иначе какво правя тук?
Гади ми се.
- Какво правите?
- Търсим бастуна.
Какъв бастун?
- Все казваше, че е глътнала бастуна.
- Спрете! Да вървим.
Доста време ще гледате телевизия през крив макарон.
Елизабет подписа онзи документ,
но поради специалното положение,
няма да предприемем нищо окончателно без одобрението ви.
Подготвил съм документа...
Не го подписвай! Тук съм!
- Който, ако решите да подпишете...
- Ще помисля.
Аби, Аби, ще гледам повече децата, кълна се!
И любимите ти дънки. Твои са!
Понякога е по-лесно
да помолиш Бог за прошка и да не удължаваш неизбежното.
Казах, че ще си помисля.
Благодаря ти, Аби.
Винаги си се грижила за мен.
Тук ли си?
Предполагам, че не.
Заключих се.
Сан Франциско
"ВСИЧКО СЕ ЗАКЛЮЧВА" ОХРАНИТЕЛНИ СИСТЕМИ
Това място не прави ли Сан Франциско поносим?
Момент. Ти не си оттук, нали? О, добре.
Какво им има на всички неангажирани мъже тук?
Всеки път щом срещна някой готин мъж... лесбийка.
Не е лесно.
Ще се обадя по телефона и ще кажа:
"Ало? Осама?
Комунизмът си отиде.
Дай на народа си тоалетна хартия."
Ами ако можех да избирам?
Сякаш пък имам избор.
Уау.
Явно трябва да избера дребосъка.
Съжалявам.
Ключарят знае ли, че трябва да позвъни вкъщи?
Така мисля.
Къде е банята ти?
- Направо по коридора.
- Добре.
- Елизабет!
- Да.
Не, просто не вярвах, че ще се върнеш.
Мислех, че ще останеш в болницата при тялото си.
Ужасно е. Карат сестра ми да подпише документ да ме махнат
от животоподдържащата система.
- Не! Не могат да го направят!
- Знам. И аз това казах.
Но никой не ме чува.
И исках да поговорим.
- Дейвид!
- Само минута!
Е, не ти отне много време.
Не.
Не, тя ми се натресе.
Заключила се е отвън.
- Не ми обяснявай. Разбирам.
- Нищо не разбираш.
Просто използва банята.
Гласът й дойде от спалнята.
Така ли?
Ела тук. Искам да ти покажа нещо.
Когато го знаеш, го знаеш, нали?
Нямах представа. Това е...
Нямаше представа, че е гола в леглото ти.
Не.
Чудиш се как изглежда.
- Не.
- Малко?
Не толкова, че да отида да видя.
Аз ще проуча и ще ти кажа.
- Моля те, недей!
- Не се тревожи. Аз съм доктор.
- Елизабет. Не, не, не.
- Успокой се.
Има татуировка на задника си.
Пише "Всички на борда".
- Наистина ли?
- На три езика.
- Много смешно.
- Раздава го културно.
Сякаш ревнуваш.
- О, моля те.
- Така е.
Говориш ли с някого?
- Ей, какво става?
- Стига си я гледал, Дейвид.
Нищо.
Виж, съжалявам, ако избързвам.
Просто е в стила ми.
Понякога те чувам...
Тук горе...
сам...
и просто реших,
че може би си самотен.
Аз поне съм самотна.
Лошо ли е, че искам да докосна някого?
Да бъда близка с някого?
Да усетя нечие топло тяло до мен?
Дейвид, просто го направи.
Кое?
Отиди при нея. И двамата го искате.
- Не, не е вярно.
- Добре ли си?
Искаш първо да вземеш някакви лекарства?
Няма проблем за това.
Дейвид, всичко е наред.
Тя е красива и е точно под носа ти.
- А аз ти преча.
- Не, не ми пречиш. Елизабет!
Елизабет!
Аз съм Катрина.
Много си бърз.
Стига, нищо не се е случило.
Какво й каза?
Че се виждам с друг човек.
Наистина?
Е, не съм й казал, че само аз виждам този човек.
Виж, не съм...
Наистина не съм бил с никого
след Лора.
Тя псуваше обувката си.
Беше й се счупило токчето.
А после просто седна
и си сложи ръката на главата.
Мозъчен кръвоизлив?
И...
с нищо не можех да й помогна.
Тя просто си отиде.
Дори не успях да се сбогувам.
Просто си замина.
Каква беше тя?
Голяма досадница.
Не, наистина.
Сушеше сутиените си по дръжките на вратите,
оставяше колата почти без бензин.
Тя не можеше да зарежда. За нея това беше невъзможно.
И беше тотално некадърна да се справи с дистанционното.
Тя просто натискаше копчетата наслуки,
докато вземе акъла на телевизора.
Имам предвид, че...
Направо полудявам при мисълта...
при мисълта за нея.
Съжалявам, Дейвид.
Сестра ти не би подписала онези документи, нали?
Не знам.
Надявам се, че не.
Всъщност, няма голямо значение, ако не се събудя скоро.
Мозъчната ми активност отслабва всеки ден.
Може би това не е много лошо.
Ти и без това си голяма умница.
Сега ще станеш на моето ниво.
Ти не си тъп, Дейвид, само леко мързелив.
Готин, но мързелив.
Благодаря ти.
Невинаги съм бил такъв.
А какъв си бил?
Ела.
Искам да ти покажа нещо.
- Къде сме?
- Това е имение.
Собственикът е на Хаваите по това време.
- Влизаме в чужда собственост?
- Спокойно, няма да влизаме вътре.
Това е.
Ти каза, че обичаш градините.
Какво е това място?
Аз съм го правил.
Това е мое дело.
Бях архитект на ландшафти. Известно време имах моя компания.
Дейвид, и преди съм била тук.
Какво имаш предвид?
Знам, че ще прозвучи странно,
но съм сънувала това място.
Тези цветя, всичко.
Страхотно е.
Нямах представа, Дейвид.
Каква радост трябва да е да създадеш такова място.
Да, беше.
Ще се занимаваш ли пак с това?
Разбира се.
Обещаваш ли?
Уау, кой, по дяволите, ми звъни?
Ало?
Дейвид, Грейс е.
Ти си най-големият късметлия в Сан Франциско.
Благодаря. Защо го казваш?
Супер новина, апартаментът е твой.
Ще ти дадат дълъг договор.
Колко дълъг?
Много дълъг. Ще ти го изпратя,
- а утре ще говорим.
- Чакай, чакай.
Защо го правят сега?
Тъжна история.
Предишният наемател е бил в кома или нещо такова...
няма шансове и ще дръпнат щепсела.
Но чуй това. Ще ти оставят онова канапе.
- Дейвид?
- Какво?
- Трябва да говорим със сестра ти.
- Защо? Какво ще й кажеш?
Не знам. Какви компромати имаш срещу нея?
Второто й име е Елън,
но в трети клас разправяше, че е Лея. Като принцеса Лея.
Какво още?
Не понася лактозата.
Тя ще ми повярва
само ако й кажа нещо, което само ти знаеш.
Нещо толкова интимно, толкова лично...
Френски целувки с бившето й гадже Джей Джей
5 минути преди сватбата й.
Това ще помогне.
- Никой не знае за това.
- Мисля, че вече я харесвам.
Така. Откъде познаваше Елизабет? Трябва да си й бил колега.
- Тя не излизаше с никого.
- Всички ми го натякват.
Ще ви е трудно да го повярвате, но...
Чай!
Племенниците ми са тук? Трябваше да са на училище.
- Здравей.
- Искате ли чай, сър?
Да, благодаря, госпожице.
Не говори за това пред тях. Това ще ги разстрои.
Съжалявам, какво казахте? Откъде я познавахте?
- Лъжи смело.
- Работихме заедно.
- Не!
- Не.
Не, не си убедителен като лекар. Измисли нещо друго.
Не че съм работил с нея, просто работихме заедно върху болестта ми.
Бях й пациент.
Лили? Виждаш ли ме?
Бях болен, имах менингит.
Спирален менингит.
О, съжалявам.
Спирален менингит? Това дори не е болест.
О, не, всичко е наред. Сега съм по-добре.
Аз...
Елизабет вярваше в мен.
Тя вярваше, че ще се оправя, когато всички ме бяха отписали.
И аз наистина се оправих.
Типично за нея.
Но защо ми го разказвате?
Защото знам за положението, в което се намира Елизабет...
и просто искам да ви кажа...
Лили.
- Че има неща...
- Ти знаеш, че съм тук, нали?
които понякога стават
и които невинаги можем да разберем.
И затова просто исках да ви помоля...
Всъщност, просто ви моля
да й дадете още малко време.
Тя ще се оправи.
Просто го знам.
Наистина много мило от ваша страна,
но е твърде късно.
Аби.
- Какво имате предвид?
- Какво си направила?
Дейвид, нали?
Твърде късно е, защото вече подписах документите.
О, Аби. Аз съм тук.
Усещаш ли ме? Точно тук съм.
Утре на обяд махаме животоподдържащата система.
Докато момичетата са на училище.
Последните три месеца бяха ужасно тежки за всички ни.
Разбирам. Наистина.
Но мисля, че правите голяма грешка,
- защото...
- Това е най-доброто.
Елизабет искаше това.
Цял живот мислех, че знам кое е най-доброто за нея.
С какво да се облича, с какви мъже да излиза.
Това е последното нещо, за което тя помоли.
И за първи път в живота си ще уважа желанията й.
О, Аби.
Вижте.
Наистина ще ви прозвучи странно...
О, не, не.
но истината е, че в момента Елизабет е тук с нас.
Тя стои точно до вас и ви умолява да почакате.
Точно до мен?
- Точно там.
- Дейвид, спри.
Не, нека й обясня. Не знам как и защо,
но виждам духа на сестра ви.
Знам, че е лудост, но мога и да говоря с нея.
Затова просто ще я накарам да ви обясни всичко,
а аз ще превеждам.
Бихте ли почакали само секунда?
Добре, чаеното парти свърши. Време е за вашето сафари!
Да!
- Може и да се получи!
- Мисля, че се справям добре.
- Направо я води в болницата.
- Сега тръгваме.
Ще трябва да скъса онези документи.
Омитай се оттук, откачалка такава!
Не си измислям! Защо бих го правил?
Успокой се, просто се успокой!
Ще те нарежа на парчета, кълна се!
- Кажи й за Джей Джей.
- Знам за Джей Джей.
Какво?
Знам какво правихте с Джей Джей на сватбата ти! Ще кажа на всички!
Откъде знаеш за това? Никой не знае!
Разкарай се оттук!
Добре ли сте?
Мамо, леля Елизабет ще пие ли още чай?
Какво?
Не мисля, че сестра ти си пада особено по духове.
Просто е добра майка
и пази децата си от всякакви луди.
Би ми се искало и аз да бях майка.
Ще бъдеш добра майка.
Благодаря.
Едва ли някога ще разбера.
Стига, Лизи. Това не е краят.
- Лизи?
- Извинявай.
Не обичаш да ти викаттака.
Започва да ми харесва.
Мога да отида в болницата
и да говоря с твоята приятелка Фран. Мога...
- Не, Дейвид. да говоря и с онзи задник.
Брет. Стига. Ще те помислят за луд.
Никой няма да повярва, че съм тук.
Племенницата ти! Малкото момиченце! Тя те видя.
О, супер!
Съдбата ми е в ръцете на 4-годишна,
която има 7 въображаеми приятели.
Момент. Има един друг човек.
Какво имаш предвид?
Ела.
- Дарил!
- Пич.
- Да.
- Чакай, чакай. Духът е с теб, нали?
Не можеш да го водиш тук. Какво си въобразяваш?
- Прав беше за нея. Тя е жива.
- Супер.
Но е в кома и семейството й ще маха животоподдържащата система.
Не е чак супер.
И сега какво, общувате приятелски?
Ами свикнахме един с друг.
Да, личи си.
Всъщност, усещам, че тя има доста силни чувства към теб, братле.
- Сериозно?
- Не, нямам.
О, силно червена аура. Някой се засрами.
- Не съм аз. Може ли концентрация?
- Добре.
- Питай го дали има заклинание.
- Или песнопение. За да върнем...
- Моя дух...
- В тялото?
Задаваш неправилен въпрос, човече.
Защо да е неправилен?
Виж, имам дарбата.
Не съм я искал, но я имам.
Усещам тези неща -
духове или наричай ги както искаш.
Защо се размотават насам-натам, първо?
- Имат несвършена работа.
- Аз имам ли дарбата?
Пич, стига. Ти си пълен бездарник.
Обикновен гражданин си.
Тогава как така я виждам
и говоря с нея, щом никой друг не може?
- Именно.
- Именно какво?
Това е верният въпрос.
За какво говори той, по дяволите?
Боже, имам чувството, че решението е пред нас,
просто не го разбирам.
Първо на първо, как се решава проблем, който не е възможен?
За мен вече нищо не е невъзможно.
Първо на първо, защо се нанесох в твоя апартамент?
Защо аз те виждам, а другите - не?
Защо бях в онзи ресторант, когато онзи тип припадна?
Всичко е свързано по някакъв начин.
- Какво правиш?
- Не знам.
Може би пропускам нещо. Чакай малко.
Роузмари Престън живее в Сан Франциско.
Можем да говорим с нея.
Ще поискам телефона й от "Информация".
Откъде си взел това?
Беше в болницата.
Да.
Взех я.
Съжалявам.
Просто...
исках да имам твоя снимка.
Не вярвах, че ще те видя отново.
Съжалявам.
Недей да съжаляваш.
Много мило.
Наистина харесвам снимката.
Да. Да, аз също.
Току-що бях получила резултатите оттестовете на МСАТ.
Явно си се представила добре.
Не, всъщност бях се издънила. Резултатите ми бяха толкова ужасни,
че и задочно не ме приеха.
- И това е хубаво?
- Не.
Знам, че звучи налудничаво. Исках веднага да се върна в библиотеката
и да започна да уча, но Аби каза "не".
Не ми оставаше нищо друго, освен да изгоря резултатите...
и да се наливам с маргарити.
Много маргарити.
Е, изглежда е била права.
Смешно е, защото единствения път, когато жестоко се провалих,
се забавлявах най-много в живота си.
Изглеждаш щастлива.
Аз бях щастлива.
Но какво правих през останалото време?
Когато се замисля над живота си,
помня само работата.
Знаеш, вечно работа и работа
и напрежение.
И за какво?
Ти помагаш на хората.
Спасяваш живота им.
Да. В това число и моя.
Пазех живота си за по-късно.
Просто...
никога не бях мислила, че няма да има по-късно.
Не, не говори така. Все още има време.
Ще се видим с тази дама.
Виж, не искам да прекарам последната си нощ в сълзи.
Или в борба със съдбата си.
Искам да направя нещо с теб.
Добре. Добре, чудесно.
Какво искаш да направим?
Да летим до Париж?
Да разгледаме Айфеловата кула? Няма проблем.
Да танцуваме на плажа на Бали? Да вървим! Хайде!
Където кажеш! Навсякъде по света,
където взимат "Мастъркард" или "Виза".
Където кажеш.
Искам да направя едно нещо.
Каквото кажеш.
Никак не ме бива в това.
В кое? Какво е то?
Нервна ли си?
- Малко.
- Защо?
Не знам.
Как може да си нервна, когато дори не мога да те докосна?
Мисля, че повече съм нервна, защото не можеш.
Защо?
Помниш ли, когато докосна ръката ми в болницата?
Аз го почувствах.
Имам предвид, че духът ми го почувства.
Не знам как.
Но мисля, че ако наистина ме докоснеш...
бих могла да се събудя от всичко това.
Почти го усещам.
Аз също.
Мисля, че знам каква е несвършената ми работа.
Каква?
Ти.
Елизабет.
Елизабет?
- Елизабет?!
- Тук съм.
О, добре. Мислех, че си заминала.
Изведнъж осъзнах какво трябва да направя,
защото този път мога да направя нещо.
За какво говориш?
Лизи, когато се запознахме, все повтарях, че си мъртва.
Но всъщност, мъртвият бях аз, а ти ме съживи.
Ти ме спаси.
Сега е мой ред да те спася.
Как?
Ще открадна тялото ти.
Дейвид.
Дейвид, какво си въобразяваш? Не можеш да го направиш!
- Защо?
- Защото ще влезеш в затвора.
Ако с теб стане нещо, мислиш ли, че ми пука къде ще съм?
Поне ще спечелим още малко време.
Нещата, които трябва да знаеш, за да направиш това...
Ти ще ми даваш съвети.
Добре, ще ти трябва бус.
И някой без нравственост.
- Какво пак ще местим?
- Лекарски истории.
Не си му казал? Трябва да му кажеш.
Струва ми се познат.
- Видя го в бара.
- Кого видях в бара?
Няма значение. Така!
Защо толкова бързаме да преместим тези неща?
Еднодневна разпродажба на болнични легла.
- Винаги съм искал едно.
- Супер. Сега ще лежиш на легло.
- Кажи на бедния човек.
- Не още.
- Не още какво?
- Още не сме стигнали.
Дейв, бъди откровен.
Твоята въображаема приятелка пак ли е тук?
СТОП
БОЛНИЦА "СЕЙНТ МАТЮС"
Добре, вземи количка.
Ще ти трябва апарат за кръвно...
и преносим вентилатор, ето там, онова жълтото нещо.
По дяволите, какво правиш? Това не е разпродажба!
Знаех, че няма да дойдеш, ако ти кажа.
Искам ли да знам?
Въображаемата ми приятелка не е въображаема.
Тя е духът на момиче в кома, което лежи горе
и което ще махнат от животоподдържащата система.
Трябва да преместим тялото й.
- Сериозно?
- Сериозно.
- Трябваше да му кажеш по-рано.
- Нямаше да ми повярва.
- Сега вярва ли ти?
- Трябва да го вкарам там!
Нека те закарам в психиатрията. Там ще ти помогнат!
Няма време! Сега е 11,30. След половин час ще е мъртва!
Кажи му, че знам какъв стрес е за него.
Елизабет е точно зад теб.
Тя знае какъв стрес е за теб.
Нима? Щом е там,
питай я какво правя с ръката си. Камък, лист или ножица?
- Камък.
- Камък.
- Ножица.
- Ножица.
- Лист.
- Лист.
- Пак камък.
- Пак камък.
- Показва ми среден пръст.
- Показваш й среден пръст?
- Показваш й среден пръст?
- Как...?
Понякога хората с емоционални
и умствени отклонения стават медиуми.
Но дори да беше истинска,
знаеш ли какво рискуваш заради тази жена?
- Да!
- Защо?
Защото я обичам.
Обичам я.
Да, обичам те.
Досега никой не ми го е казвал.
- Дейвид?
- Какво?
- Благодари му.
- Много сме ти благодарни, Джак.
Не го правя заради теб.
А защо?
Защото някой ден ще искам голяма услуга оттеб.
И когато този ден дойде, не искам да чувам извинения.
Окей, бързо ме слагай на носилката.
О, Господи! Дейвид.
Знам. Красива е, нали?
Много мило, но трябва да бързаме.
Не, не е това. Това е тя.
Това е жената, с която ти бях уредил среща, на която ти не дойде.
Щял съм да се срещна с нея?
И тя не дойде, защото била катастрофирала.
Била си ти.
Това ли е причината?
Трябвало е да се срещна с теб.
Откъде я познаваш?
Със сестра й сме приятели. Бяхме гаджета.
Знаех, че съм го виждала. Това е Джей Джей!
Джак е Джей Джей?
Какво...? Никой не ми е викал Джей Джей от колежа.
Сега е по-стар и космат, но е той.
Целувал се е с Аби на сватбата й?
- Откъде знаеш? Никой не го знае.
- Елизабет знае.
- О, боже. Тя наистина е тук, нали?
- Казах ти!
Качвай я на количката! Не искам да убиват сестрата на Аби!
Внимавай.
Да.
Вече съм тук.
- Това е Брет.
- Подранил е с 15 минути.
- Щом дойде сестра й, започваме.
- Мисля, че идва тук.
Добре.
- Внимавай, умен е. Казва се...
- Д-р Ръштън?
- Да.
- Здравейте, Дейвид Абът.
Спечели време. Кажи му, че си доктор.
Аз съм доктор.
Ти си специалист консултант от "РАС Медикъл".
Аз съм специалист консултант от "РАС Медикъл".
Д-р Уолш ме изпрати за финална оценка.
Нямам такива инструкции.
Кажи му, че има нови доказателства...
За възстановяване на функциите. Трябва да направим някои тестове.
"Ние"?
Кажи му, че екипътти е долу.
Екипът ми е долу и имам заповед, подписана от д-р Уолш.
- Убеди го.
- За първи път чувам.
Нещо против да говоря с д-р Уолш?
Отидете и проверете. Чакаме тук.
Само ще му се обадя по телефона.
- Дейвид!
- Не съм убедителен като лекар!
Господи, Дейвид, престъпленията се трупат!
- Оттук, Дейвид.
- Оттук.
- Брет!
- Какво стана?
Добре ли си?
Обажда се д-р Ръштън. Свържете ме с охраната.
Не се бутайте. Но вървете по-бързо.
- Тук свийте вдясно.
- Тук вдясно! Тук вдясно!
Асансьорът!
Спрете! Трябва да...
По дяволите!
Спрете там! Стойте! Стойте!
Хайде! Ей, ей!
- Дейвид.
- Елизабет.
О, господи, Дейвид. Дихателната ми тръба я няма.
Какво? Не!
- Какво мога да направя?
- Твърде късно е. Умирам.
- Не.
- Силно е.
Бъди силна.
Здраво ме тегли.
Не!
Остани с мен!
- Хайде! Дръжте го!
- Елизабет!
- Не!
- Дейвид!
- Дай ми успокоително.
- Помогнете й!
- Пет милиграма халдол.
- Помогнете й! Елизабет!
- Дръжте го.
- Не! Елизабет!
"ФИЗИО-КОНТРОЛ" СЪРДЕЧЕН РИТЪМ "ЛАЙФПАК 10"
Какво става?
- Не е възможно.
- Да.
Не е възможно.
Елизабет? Чуваш ли ме?
Не мога да повярвам, че за малко щяхме да те изпуснем.
Скъпа? Това съм аз, Аби.
- Аби.
- Да.
Мисля, че си ударих главата.
Всичко е наред.
Ей.
Здравей.
Аз съм.
Съжалявам, аз не...
Скъпа, това е Дейвид. Нима не помниш Дейвид?
Апартаментът.
Покривът.
Градината.
Нищо.
Скъпа, въобще ли не го помниш?
- Лельо Елизабет, хайде!
- Хайде!
Дадохме го под наем само за месец.
- Местили ли сте нещо?
- Не.
Странно, имам чувството,
че нещо липсва.
Всичко е тук, както си го оставила.
Явно просто е минало много време.
Сигурна ли си, че ще се справиш?
Да, ще се справя.
- Е, ще се видим в събота.
- Момичетата ще те чакат.
Здравей.
Не се притеснявай.
Просто исках да си имаш мечтаната градина.
Как се качи тук?
Резервен ключ. Под пожарогасителя.
Виж, последното нещо, което искам, е да те изплаша.
Сбогом, Лизи.
Чакай.
Да?
Ключа. Искам си обратно ключа.
О, да.
Откъде те познавам?
Може би от сънищата си.
Ако някога наистина ме докоснеш,
ще се събудя от всичко това.
Не беше сън.
Не.
Дейвид.
Да. Да.
САН ФРАНЦИСКО
Супер.
Превод и субтитри: МИЛЕНА ПАРЦУНЕВА Ripped by Blink182