The Family Stone (2005) Свали субтитрите
Това не ти е конкурс за популярност.
Не ме интересува, че е петъкът преди Коледа, в понеделник ще почива.
Няма да пусна този доклад, без да го прочета.
Нека Ребека се свърже с Кен. Той вече трябва да е пристигнал.
Ти му кажи и ми прати доклада.
Тя трябва да си смени резервацията. Звъни ми другия телефон. Изчакай.
Мередит.
Страхотно! Ще ти звънна, задръж така.
Благодаря.
- Събери материалите да ги прегледам.
Евърет... Тази за Ейми ли е? Червената.
Ще ги прегледам, но й предай да каже на печатарите...
Ще ти звънна пак.
Червената, моля.
Чудесно.
Весела Коледа!
КОЛЕДА
Мамо!
Весела Коледа!
Момчета!
Момчета! Патрик!
Имаше адско задръстване.
Изглеждаш чудесно.
Патрик, открих страхотна рецепта в кулинарния сайт.
Дано не е тази с лука. Пратих ти рецептата на майка ми.
Къде е Евърет?
- Обеща да е тук за вечеря.
Чу ли се с Бен? Не разбрахме кога пристига.
Изпуснал е и двата сутрешни полета.
Тук сме, скъпи.
Прочутите курабийки на Мили.
Толкова е мила!
Тадиъс?
- Татко!
Весела Коледа!
Извинявай.
Не се притеснявай.
- Не се притеснявам.
Много ще те харесат.
Мразя я!
- Ейми!
Какво?
- Бъди по-великодушна.
Благодаря.
- Ще ми докараш неприятности.
Мислех, че никой не я е виждал.
- През октомври бях в Ню Йорк и...
С онзи младеж? Как вървят нещата?
Кели!
- Съжалявам.
Значи си вечеряла с тях.
- Тя е пълна снобка и сухарка.
Завлече ни в един баровски ресторант и не млъкна през цялото време.
Само почакай.
- Какво?
Има невероятно абсурдния тик непрекъснато да се покашля.
Сякаш кърти миди.
- Сторете път на патетата!
Сузана, скъпа.
Здравей, миличка.
- Бабо.
Допишка ми се от пътя.
Огромна си.
Внучето ми!
- Дядо!
Здравей, миличка. Как си?
Евърет пристигна ли?
- Ейми ни разказваше за Мередит.
Обичала да се покашля.
Сибил, защо я поощряваш?
- Ейми никого не харесва.
Теб те обичам.
Е, доживяхме!
Значи си говорила с нея по телефона?
Съвсем кратко.
- Покашляше ли се?
Пишка ми се. Бен кога ще дойде?
Пристигнаха.
Готова ли си?
Всички ни гледат.
Кели ще излезе всеки момент и ще ни покани.
Евърет!
- Татко.
Здравей.
Казах ти, нали?
Как сте?
Мередит, това е Тад.
О, да. Тадиъс.
Здравей, аз съм Мередит. Слушала съм много за теб.
А това е Патрик.
Тя защо крещи?
- Помниш Ейми, нали?
Да. Весела Коледа.
А майка си помниш ли?
Това е Сибил. Мамо, това е Мередит.
Здравейте. Имате прекрасен дом.
Радвам се, че го одобряваш, скъпа.
Добре дошла. Весела Коледа. Добре дошла в дома ни.
Не преигравай.
- Какво?
Аз съм Сузана, а това е Елизабет.
Хубави обувки имаш.
Благодаря.
Ще направя снимка.
- Време е за снимка!
Семейна снимка!
Съберете се.
- Ти застани пред майка си.
Патрик, ела по-близо.
Момент...
- Хайде, Ейми. Готови...
Къде е Бен?
Приближи се, Евърет.
Правиш от мухата слон. Има ли значение?
Има. Няма да спя в едно легло с теб в дома на родителите ти.
Сибил ни е сложила заедно.
- Не мисля, че е редно.
Да не би да не се чукате?
Хубава работа!
Знам, че ти се струва забавно, но...
Но отделни стаи? Тъпо е.
- Не й е удобно.
А ще й е удобно ли да изгони Ейми от стаята й?
Какво?
Надявам се никого да не притеснявам.
- Гониш ме от стаята ми!
Защо не спиш при Евърет? Той ти е гадже. Скарани ли сте?
Не, разбира се.
- Може ли да ти пробвам обувките?
Толкова съжалявам! Ако има къде другаде да спя...
Мередит. Изчакай за момент.
Сестра ми е.
Ние слизаме долу. Говори си на спокойствие.
Да вървим, Елизабет. Внимателно.
Хайде, полека.
Не ме харесаха.
Разбира се, че се държа естествено!
Може ли да вляза?
- Не ти трябва покана.
Не се сърди.
- Не се сърдя.
Но не се надявай, че ще ти пусна.
Защо държиш това тук?
ЕВЪРЕТ СТОУН НАЙ-ДОБЪР ИГРАЧ
Беше много отдавна.
Не ми беше лесно да се запозная със семейството ти.
Знам.
Погледни ги.
Само ги виж.
Бен? Божичко!
Чакай само да я видиш!
- Коя?
Мередит.
- Никаква трева вкъщи!
Никакво пушене на трева! Говоря сериозно.
Весела Коледа, мамо.
Тази година облеклото е официално. Имаме гости.
Ясно.
Кой е това? Да не ходиш на фитнес?
Я, Евърет с вратовръзка!
Кандидатирах се за кмет.
- Изглеждаш страхотно.
Вярно е. Искам да те запозная с Мередит.
Здравей.
Какво му става?
- Ликуйте! Блудният син се завърна.
Мамо, нося ти прането.
Цял куп мръсно пране, специално за теб.
Къде ти е мъжът?
- Какъв мъж?
А, онзи ли? Ще дойде за Коледа.
Как си?
Къде е татко?
- Избяга. Замина с един цирк.
По-добър цирк.
- С по-малко клоуни.
Съжалявам. Сигурно имаме лепило.
Няма проблем.
Мисля, че имам други за този тоалет.
Хубав цвят.
Извинявай.
Имаш ли нужда от помощ?
И не се бави, красавице.
Иначе ще почнем да те одумваме.
Помниш ли г-ца Луин?
- От втори клас?
Онази, дето нямаше устни?
- Същата. Много си падах по нея.
Ти си ненормален.
Много е сладка. Супер е.
- Благодаря.
Не е ли невероятна?
- Абсолютно.
Евърет, къде я намери?
В Хонконг миналата пролет.
По-точно от страната на Коулуун, а не на острова.
Макар че и двамата бяхме отседнали на острова.
Евърет в "Гранд Хаят", а аз бях в "Мандарин".
Но ни запознаха във фоайето на "Пенинсула".
Той е откъм парка Коулуун.
Аз бях там служебно на конференция
и имах среща в "Пенинсула", и тъкмо пресичам фоайето,
и кого виждам? Рейчъл Греъм.
Кой?
- С какво беше облечена?
10 години ли бяха минали? Повече? Почти 16. В Андоувър.
Стоя си с Рейчъл и ето ти Евърет. Аз не, но Рейчъл го познаваше.
Не се бяхте виждали от 8 години, нали?
Важното е, че се беше изгубил. Помниш ли?
Че се беше изгубил?
- Преструвах се.
Тъкмо се канеше да вземе кораб до... Къде беше?
Остров Лантау.
Беше си наумил да пътешества,
да види някаква статуя на Буда в един манастир.
Една от най-големите метални статуи на Буда в света.
Метален Буда.
- Висок над три етажа.
Страхотно.
- Можеш да отседнеш в манастира.
Да се храниш с монасите, които са дали обет за мълчание.
Обет за какво?
Връзката ти се е изкривила.
Колко дълго стоя там?
- Той така и не отиде.
Рейчъл предложи да обядваме заедно, разприказвахме се...
За какво си говорихте?
Не помня.
Възелът е твърде стегнат.
- Остави проклетата вратовръзка!
Разбира се, че помниш.
Той имаше доклад за интелектуалната собственост. По моята специалност.
Сериозно?
- На азиатския пазар.
Обядът продължи с питиета, а питиетата с вечеря.
Рейчъл си тръгна и така с Евърет прекарахме първата си нощ заедно,
като аз му прегледах доклада.
Дадох му някои указания за неща, които трябваше да се направят.
Мередит много ми помогна.
Жив късмет. Точно когато трябваше и двамата попаднахме където трябва.
Съдба.
Нали, скъпи?
- Да.
Ами...
Е, добре...
- Позволете да ви помогна.
Не, няма нужда.
Вие сте ни гостенка.
Тогава ще си измия ръцете.
Хайде, Бен.
- Още не съм свършил.
Казах ти...
- Ето тук е.
Мамо.
- Какво?
Искам да поговорим.
- Сигурно.
Искам да те помоля за нещо.
Сигурна бях, но сега не е моментът.
Точка!
- Бележиш?
Разтваряш?
- Гърди. Косми?
"Били, не се прави на герой".
- Какво?
Благодаря.
Това песен ли е?
- Да, чувала си я.
Не съм.
- Не го показа добре.
Искам пак.
- Не може, Елизабет.
Мередит още не е играла.
Няма проблем.
- Аз ще ти извадя.
Наистина, аз...
- Хайде.
Хайде, Мер.
- Този е идеален.
Това е филм.
Филм.
- Без говорене.
Филм.
От четири думи. Втората дума.
Пчелар.
"Златото на Ули"?
Втората дума.
Женитба.
- Сватба.
Пръстен.
- Булка.
"Принцесата булка"?
- Четири думи.
"Винаги си шаферка, а никога булка"?
Това са 6 думи.
- Знаеш отговора.
Опитвам се да помогна.
- Третата дума.
Дрехи?
- Чорапи?
Облекло? Стил?
- Костюм?
Четвъртата дума.
Спокойно, четвъртата.
Не мога да повярвам, че го сочиш.
- Кого?
Сочиш към него с пръст.
Към кого?
- Не съм го сочила.
И все още го правиш.
- Не е вярно.
Господи!
- Той указание ли е?
Четвъртата дума!
Не съм го сочила!
- Четвъртата дума.
Пълни гадняри сте!
Какво е станало?
- Дай ми листчето.
Не можете да четете като хората.
- Какъв е отговорът?
"Булката беше в черно".
Благодаря ти, Ейми.
Защо си такава гаднярка?
Не съм.
Какво съм й направила?
Не й се давай. Просто си отмъщава за това, че й взе стаята.
А ти много ми помогна.
Туземците никога не биха оставили своя бог да спи на кушетка.
Аз трябва да го отнеса, нали?
Държиш се...
- Не съм глупачка, Евърет.
Виждам, че започваш да гледаш на мен също като тях.
Не е вярно.
Не е ли?
Искаш да кажеш, че не се питаш защо изобщо си ме довел?
Че не започваш да изпитваш съмнения?
- Не.
Че не искаш да съм по-различна?
Колко по-различна?
Пошегувах се.
Просто се пошегувах.
Не искам да бъдеш с мен, само защото си добро момче,
което е с мен по задължение.
Не съм добро момче.
Си.
Той иска да даде на това момиче годежния пръстен на майка ми.
Не разбирам какво вижда в нея.
А как й се мазнеше, лицемер!
Тя е привлекателна, интелигентна, преуспяла жена.
Има по-изискани маниери от нас.
О, я стига!
Заври сребърна лъжичка в маймунски задник и той ще добие маниери.
Тя е свястна жена.
- Да бе!
Но не се познава и не си вярва.
Благодаря, професоре.
Което означава, че и нашият Евърет може би изобщо не се познава.
Рано си станала. Добре ли спа?
Да, благодаря. Евърет станал ли е?
- Какъв студ! Има ли кафе?
Всеки момент ще стане.
- Добро утро, Ейми.
Здравей, изтърсачето ми.
- Добро утро.
Онзи ден получихме картичка от сем. Стивънсън.
Помниш Брад, нали?
- Много смешно.
Брад Стивънсън.
Все още е тук и е свободен.
Брад откъсна черешката на Ейми.
- Мамо!
Съжалявам, скъпа. Греша ли?
Той си пада по нея. Много му се е усладила.
Мамо! Няма ли да млъкнеш?
Ако искате мляко, в хладилника е.
Искаш ли мляко?
- Да, но мога и сама да си взема.
Съжалявам, че нощес спа на дивана. Можем да се редуваме.
Не си прави труда.
Бих искала да ми дадеш шанс.
Казах, не си прави труда.
Не знам какво съм ти сторила, но знаеш ли,
не ми пука дали ме харесваш.
Разбира се, че ти пука.
Отива на хотел?
- Какво обяснение даде?
Че имала проблеми с гърба.
Каза, че в хотела ще й сложат дъска под матрака.
Ейми, бъди добро дете, знам, че можеш.
Сега вече здраво загазихме.
Той идва.
- Бързо!
Добро утро.
Вижте какво...
Искам да знам кой я обиди.
- Кого?
Мередит отива в хотела.
- Да, чухме.
И сестра й Джули пристига.
Сестра й зарязва семейството си навръх Коледа, за да бъде с нея.
Повикала е сестра си?
- Точно така.
Всичко ми е ясно.
Знаех, че няма да я приемете лесно.
Че ще я притеснявате, подигравате, но че все пак ще се примирите.
Скъпи...
- Моля те, мамо.
Ако е било заради мен...
Ето какво искам от вас.
Приберете си ноктите и помнете, че държа страшно много на Мередит.
Така че по-добре свиквайте с това.
Добре.
Поне от теб очаквах повече.
Какво?
Кафето в хотела не е хубаво.
Благодаря.
Ще се върнеш, нали?
Да, само ще се регистрирам.
- Добре.
Супер!
Господи!
Какъв ден!
Благодаря ти.
Снощи те сънувах.
Какво?
- Да, наистина.
Сънувах те.
И какво правех?
- Да вървим.
Идваш ли?
Трябва да върнеш чашата, защото е любимата на Сибил.
Иначе ще те убие.
- Добре.
Значи ще приемем Мередит без никакви критики.
Ще посрещнем нея и сестра й Джули с отворени обятия.
Ще се постараем да се държим като цивилизовано семейство.
Нали, Ейми?
- Защо сте ме нарочили?
Представи си как се е чувствала, за да повика сестра си.
Тя ще остане тук, повярвайте.
Бих искал да кажа нещо, ако може.
Забрави. Знам, че си й дал моята чаша.
Да обявим Бен за отстъпник.
Срамувам се от вас.
- Нищо ново.
От теб също.
- Той ще ми поиска пръстена.
Не може да се ожени за нея!
- Досега спа ли?
Те дори не се обичат.
- Той ще ми поиска пръстена.
Стига с този пръстен!
Какъв пръстен?
- Годежният пръстен на баба.
Мамо?
Това е жената, за която ще се оженя.
Говориш за Мередит.
Помниш ли, като ходех с Бекет Ройс?
Тя беше страхотна. Какво ли е станало с нея?
Ти ми каза, когато срещна жената, за която поискам да се оженя,
да дойда при теб, за да й дадеш годежния пръстен на майка ти.
Срещнах тази жена и сега идвам за пръстена, който ми обеща.
Утре ще го дам на Мередит.
На Коледа.
Мамо.
Не.
Не мога! Тази жена...
Тази жена?
- Добре де, Мередит.
Не мога да й дам годежния пръстен на майка ми.
Но ти ми обеща.
- Голям праз!
Извинявай.
Знам, че си разочарован, но помисли на мен какво ми е.
По дяволите! Кой изпи последното кафе и не направи още?
Тук трябва да има кана! Кой не знае правилата?
Съжалявам, исках да я измия.
- Върнала си се.
Мога да направя още кафе.
Кой е натрупал тия боклуци тук?
- Мередит ни приготвя закуска.
За утре.
За Коледа. Лазаня. Според традицията на сем. Мортън.
Знам, че с Патрик приготвяте вечеря и исках и аз да участвам с нещо.
Ще идва и сестра ми и исках...
Просто исках да приготвя нещо.
Много мило.
В хотела всичко наред ли е?
Да, благодаря.
Надявам се стаята ти да е близо до Патрик и Тад.
Благодаря за чашата.
В града ще има куп разбити сърца.
Какво ще кажеш за този?
- Прекрасен избор.
Платинен обков. Камъкът е 3 карата.
Това добре ли е?
Какво ще кажеш? Достатъчно голям ли е?
Ще потърся спецификацията му.
Друг ли си представяш?
Не го прави.
Кое?
- Не се жени за нея.
Моля те, не се жени за нея.
Тад, аз ще се оженя.
Заради мама ли?
Естествено.
Готово. Пръстенът е прекрасен.
Това трябва да попие в тестото и...
Здравей, Сузана.
- Виждали ли сте мама?
Да, отиде да подремне.
И бъркаш колкото може по-чевръсто.
Явно си го правила и преди.
- Всяка Коледа.
Кой друг знае?
Искаш ли курабийка?
- Не, благодаря.
Добре.
Значи е по-зле, така ли?
За какво говориш?
За мама.
Говоря за мама.
Не е добре.
Разбрах го преди двайсетина дни.
Знаеш го по-отдавна.
Не бяхме сигурни.
Тя искаше да изчака да мине Коледа и тогава да ви каже.
Знам, Бен.
Сега заливаме...
добавяме малко риган...
и пармезан...
През нощта престоява в хладилника и се пече на сутринта.
А гъбите?
Евърет не е ли алергичен към гъби?
Алергичен ли е?
Здравей.
Скъпи!
- Обичам те, мамо.
Какво става?
Какво е станало?
С баща ти да не сте се напили?
Какво става в работилницата на дядо Коледа?
С какво мога да ти помогна? С какво да те зарадвам?
Вече съм готова.
Евърет отиде по задачи в града
и после с Тад ще посрещнат Джули на автобуса.
Това гъби ли са?
- Не знаех!
Тя как изглежда?
Виждал съм я само веднъж на снимка.
Тя ли е?
Джули!
Как сте? Можете ли да се изправите?
- Добре съм.
Ударихте ли се?
- Малко коляното.
Съжалявам, не ви видях.
- Няма проблем.
Можете ли да го свиете?
Да, добре съм.
Благодаря. Божичко!
Благодаря.
Добре ли сте?
- Да.
Държиш ли?
- Няма проблем.
Какво стана?
- Тя падна.
Такава излагация! Сама съм си виновна - не видях стъпалото.
Недейте, моля ви.
- Сигурна ли сте?
Вече не кърви.
- Бедничката! Честита Коледа.
Ейми, побързай.
Тези са на сто години.
- Защо се забави?
Ейми. Проклетата сестра.
Отгатна.
А ти си с Тад, нали?
Да, аз съм Патрик. Честита Коледа.
Да идем в банята.
Страхотно момиче. Само за Бен.
Шегуваш се!
- Сготвих за утре лазаня.
Какво търся тук? Ти готвиш, явно всичко е наред.
Защо ме повика?
Явно много те харесаха.
Джули, с какво се занимаваш?
Отговарям за стипендии за художници.
Във фондация "Рокфелер".
- Бен е филмов монтажист.
Ейми е учителка, а татко - архитект. И какво от това?
В Ню Йорк ли живееш?
- В Сан Франциско.
По-точно в Бъркли.
- Не говорех вместо теб.
Знаете ли,
баба направи много неприличен жест.
Видях жеста на баба ти, бърборано.
Браво, супер жест.
Как така не се познаваш с Евърет?
Джули е невъзможна. Непрекъснато пътува.
Моля за извинение.
- Облечи си пижамката.
Значи си глух.
В агенцията изобщо не се впечатлиха от това, че не чува.
Интересуваше ги повече двойката ни.
И парите.
Може би е много лично, но имате ли предпочитания към расата на детето?
Аз бих искал черно бебче.
- Нямаш ли си вече?
Представяш ли си?
- Съжалявам.
Не, за нас няма значение.
Просто се питах.
Джули.
Просто много се радваме, че ще имаме дете.
Съжалявам. Бих говорила с жестове, но не умея.
Няма проблем.
А не вярвате ли в ролята на средата?
Как ще отглеждате дете в дома си?
Не разбирам.
- Защо да не го отгледаме?
Имам предвид, че сте гейове.
Няма безспорни доказателства,
но учените са изолирали ген, макар и да не знаят доколко влияе той.
Това не важи ли и за пердетата?
- Точно така.
Един от факторите да бъдеш гей може да е околната среда.
Виж ми завесите. Не са ли ужасни? Тази среда не може да им е повлияла.
Сексуалната ориентация е резултат от генетично предразположение,
също както с коя ръка пишеш.
Мамо, ще изкараш всички ни гейове.
Какви ги говориш?
Вярно, надявах се на това.
Отчаяно се надявах всичките ми синове да са обратни,
за да не ме напуснете никога. Съжалявам, момичета.
Няма нищо.
Когато бях на 8, Сибил ме попита дали съм гей.
Всички ни е питала.
- Не се смятай за изключение.
Бен, сигурен ли си, че не си гей?
Достатъчно шантав съм, свиквайте.
Преди години загубих надежда в Бен.
Нали не си искала да са гейове?
Не вярвам някой да си пожелае това.
Съжалявам, не ме разбирайте погрешно.
Не исках... Исках само да кажа, че надали някой родител
би мечтал детето му да срещне в живота подобно предизвикателство.
Нищо не разбрах.
Казвам, че животът и без това е достатъчно тежък
и никой не би искал да го прави още по-тежък за детето си.
Патрик, разбери това, което се опитвам да кажа.
Какво каза тя?
- Ами, шефе,
забиха ни го отвсякъде.
Не, много съжалявам! Не исках да кажа това. Честно.
Защо не кажеш това, което искаш да кажеш?
Достатъчно.
Съжалявам.
Стига толкова.
Просто мисля, че всеки родител би искал нормално дете.
Върви по дяволите!
- Сибил!
Не ме сибилосвай!
- За да е по-лек животът на детето.
Стига!
Стига.
- Татко...
Прекали, стига толкова.
Извинете ме.
Много ти благодаря.
Знам как ви изглежда тя...
Ей, ти!
Обичам те.
Ти си по-нормален
от всеки друг тъпанар на тази маса.
Ясно?
Да.
Искам вилица.
Заповядай.
- Благодаря.
Тя добре ли е?
На нейно място как ще си?
Ейми, не е смешно.
Ще ида да видя...
- Не, остави на мен.
Извинете, изгубих апетит.
Какъв е проблемът, мадам?
Мръдни натам.
Знам къде ще отидем.
Свърза ли се?
Отивам да ги търся.
- Вземи нашата кола.
Идвам с теб. Може ли да довършим по-късно?
Ето ключовете.
Да вървим.
Не е в стаята си.
Никакви съобщения ли няма?
Съжалявам.
Къде може да я е завел?
Благодаря, Гюс.
- Няма защо.
Вземи си лимон.
Аз не съм лош човек.
Ти не си на себе си. Погледни се.
Наистина ли?
Казвам го най-добронамерено. Знаеш го.
Знам ли?
Аз обичам гейовете.
Да живеят гейовете!
- И те го знаят.
Тогава защо? Заведох я във възможно най-хубавия ресторант,
а тя не ми каза и дума!
Нито дума! Цяла вечер!
А аз толкова се старах!
Отново и отново...
Бях готова да спя на дивана.
- Може би трябва да престанеш.
Просто спри.
Престани да се стараеш.
Изтощително е да бъдеш непрекъснато така натегната.
Просто...
се отпусни.
Опитай така.
Не ми е удобно.
Виж сега, Мередит.
И в теб има нещо шантаво.
Просто не го проявяваш.
Това бил първият тотемен стълб, издигнат там от 100 години
и това станало, защото един човек,
мисля, че бил рибар,
се скитал от бар на бар,
и се оплаквал, че има дупка в сърцето.
Така се изразил. Казвал, че не може да заспи.
Просто само си лежал в леглото заради дупката в сърцето.
Извинявай, сигурно ти досаждам.
- Не, продължавай.
Хората се събрали и му намерили едно дърво.
Човекът никога не бил резбовал дърво и това му отнело 5 години.
Отидох за поставянето на тотема. Беше на един съвсем малък остров.
Целият град се беше събрал.
Беше невероятно.
Не можех да удържа сълзите си.
Бих искал да го видя.
Ами той е там.
Да му се не види! Брад!
Как си?
- Добре.
Помниш ли Дейвид?
- Да, честита Коледа.
И днес ли работите?
Да, току-що приключихме.
- С Ейми ли си тук?
Не. Аз бях... просто...
Мередит Мортън. Брад Стивънсън, Дейвид Силвър. Бяхме съученици.
Мередит е...
Мередит и Евърет са...
Я чакай.
Брад?
Брад Стивънсън?
Господи!
Не си ли този, който е откъснал черешката на Ейми?
Познаваме ли се?
- Страхотно!
Нека те почерпя нещо.
И теб. Как се казваше?
- Дейвид.
Точно това ще направя - ще ви черпя по бира.
Всички черпя! Барман? Искам да почерпя целия бар.
Идвам!
Имаш ли чувството, че изборът е твой?
- В какъв смисъл?
Житейският ти избор.
Казала си: Ето това ще направя. Това искам да постигна.
Не защото много те е бивало,
а защото всички са ти казвали, че това трябва да искаш,
или са ти казвали, че това си ти.
Като работата със стипендиите.
Как разбра, че това е работата на живота ти?
Кой е казал, че е?
- Не го прави.
Не се шегувай.
Все си мисля за онзи манастир в Хонконг, който не успях да видя.
Явно е важно за мен.
Тогава отиди.
Искам да отида в Аляска.
Искам да видя онзи тотемен стълб.
Искам да видя онова, което е било като дупка в сърцето на онзи мъж.
Това, което е трябвало да създаде, за да заспи отново.
Това е моята песен. Най-сетне моята песен.
Брад, ела да танцуваме.
Прави каквото ти казва.
Хайде, ела да танцуваме.
Слушай, Брад. Кажи ми.
Не знам какво съм й направила.
Не знам какво съм казала.
Не съм виждал Ейми от цяла година. Не знам дали мога...
Не си я виждал от година?
А как ще я спечелиш?
Как ще бъде твоя, ако я караш така?
Не знам дали иска да ме види.
- Разбира се, че иска.
Виж, ти ми харесваш.
Трябва да дойдеш утре. Коледа е, ще приготвя закуската...
Аз те каня.
Заповядай.
Искате ли още бира?
- Да. Момент!
Знаете ли кое е най-готиното нещо, което трябва да направим сега?
Да измислим откъде да си намерим малко трева.
Може би са се върнали в къщата.
- Искаш ли кафе?
Не.
- Кафе или нещо друго.
Аз просто...
Помислих си...
Странно е.
Кое?
- Това.
Виж, аз...
Не мога.
Ами... лека нощ.
Г-н Стоун.
Казвай ми Кели. Извини ме за безпокойството. Мередит тук ли е?
Не, още не се е появила.
Защото исках да й се извиня.
На теб също искам да се извиня.
Виж, скъпи...
Съжалявам.
Наистина.
- Не ти вярвам.
И какъв беше онзи сън?
- Кой сън?
Каза, че си ме сънувал, но не ми доразказа.
Не ми каза какво съм правила.
Ринеше сняг.
Какво?
Беше малко момиченце в бархетна нощница
и ринеше снега от пътеката пред къщата ни.
А аз бях снегът.
Бях снегът
и се стелех навсякъде и всичко покривах с дебела пелена.
А ти ме изгребваше.
С голяма червена лопата.
Изгребваше ме.
Какво?
Нищо.
Спят ли всички?
Добре, но...
в 4.30...
Здравей.
- Татко дойде. Джони те поздравява.
Честита Коледа.
Много е сладка, нали?
Добре.
Отивам да си легна.
- И аз си лягам.
Значи ще се видим утре.
Честита Коледа. И аз те обичам.
Идваш ли?
- Не, това ми е любимият момент.
Честита Коледа,
Сузана.
Честита Коледа, татко.
Гордея се с теб.
Това е последният ни танц в Сейнт Луи.
Ще се разплача.
Привет.
Здравей.
Имаш нужда от подстригване.
Той ми е страшно сърдит.
Но тя не е за него.
Знаеш ли, скъпи,
нямам нищо против нея.
Мъчно ми е за нея.
Наистина. Но той прави ужасна грешка.
А мен няма да ме има.
Искам само да бъде щастлив.
Той ще се оправи.
Всички ще се оправим.
Каквото и да става.
Ще видиш.
Страх ме е.
Кели!
Страх ме е.
Честита Коледа, миличка.
- И на теб, дядо.
Само чорапи!
Господи!
Прощавай, търсех Бен.
Колата ми се върна.
Честита Коледа.
Казах "Честита Коледа"!
Татко те е накарал.
С теб трябва да се изясним.
Почна се.
Не сега, Кели.
Добре.
- Господи, не сега!
Ами добре. Здравей, Евърет.
Имаше твърде лек живот, момчето ми. Вината за това е моя.
Ничий живот не си правила по-лесен.
Какво знаеш ти?
- Знам малко.
Болна съм, скъпи.
Не можеш да промениш това.
Дори с женитбата си.
Мамо!
- Какво?
Сигурно ще те затрудня, но искам да направиш нещо за мен
и гледай да не си толкова съвършен.
Далеч съм от съвършенството.
Не искам да пропуснеш късмета си,
само защото си решил, че можеш да промениш нещо, което не можеш.
Не искам да пропуснеш да откриеш това, което истински искаш.
Но, Евърет,
пръстенът е твой.
Сам ще си решиш.
Ще го намеря.
Дойдох за кафе. Извинете.
Джули, почакай.
Господи!
Ето те и теб!
Как спа?
Нормално?
Много е красив.
Пробвай го.
- Какво?
Пробвай го. Да видя как стои.
- Не.
Ръцете ми са по-големи от тези на Мередит.
Искам да видя.
- Това не носи ли лош късмет?
Много лош късмет.
- Сибил, сега моментът удобен ли е?
Недей!
Много е красив.
Евърет, какво става?
Пръстенът е чудесен. Аз...
Не излиза.
- Момент.
Ще пробваме със сапун.
- Не мога...
Къде отидохте всички?
Искам да отворим подаръците.
- Господи!
Заклещи ли се?
- Естествено.
Казах ти, че ръцете ми са по-големи.
- Какво се заклещи?
Масло!
- Хайде да започваме.
Тя не може да го свали.
- Кое?
Пръстена на баба.
- Не го правя нарочно.
Не съм казал това.
- Да не повредим камъка.
Тя добре ли е?
- Добре съм.
Мередит, почакай.
- Как смееш?
Чакай малко.
Ще отваряме ли подаръците?
Тя защо плаче?
- Не плача.
Нали?
Къде беше?
- Току-що пристигам.
Джули, добре ли си?
Тя какво прави вътре? Джули, пусни ме.
Каква е тая дандания?
- Стига, Ейми.
Добро утро.
Честита Коледа.
Какво правиш?
Какво става?
Какво е това?
- Годежният ти пръстен.
Господи!
- Да ги оставим насаме.
Хайде, да вървим.
Той ще ми прави предложение?
- Да, ако успея да го сваля.
Какво правиш с моя годежен пръстен?
Той искаше да види как стои.
- Да види как стои на твоята ръка?
Къде изчезна снощи?
Не мога да ти кажа.
- Как така?
Не!
Не си го направила!
Толкова ме е срам.
Господи, какво съм направил?
Да знаеш, че те държа под око!
Пръстенът как се озова на пръста й?
Ами...
Сега пък кой идва?
Ейми... Честита Коледа.
Брад? Какво правиш тук?
Мередит ме покани.
Знам, че е ужасно!
- Защо ме накара да дойда?
Не ми викай! Имах нужда от сестра си.
Мередит, как можа?
Знам.
Дай да видя пак пръстена.
Това ли е?
Какво ли има вътре?
- Мередит излезе ли от банята?
Какво има, Ейми?
Здрасти, Бен.
Честита Коледа. Получих писмо от майка ти.
Тя много ви обича.
- Весела Коледа.
Г-н Стоун.
Честита Коледа на всички. Дано не ви притеснявам.
Не. А, ето я и нея. Мередит, нали познаваш Брад?
Господи! Съвсем забравих!
Може би ще споделиш с нас откъде го познаваш.
Снощи бяхме при О'Мейли.
Била си при О'Мейли?
- Жестоко сако!
Взех го от "Файлин".
- Наистина? Страхотно е.
Да отворим подаръците. Сега е мой ред.
Май трябва да си поговорим.
Имам по нещичко за всички.
Това е за теб.
За всички! За мен? Благодаря.
Ами отворете ги.
О, да.
Толкова красиво е опаковано, че е грехота да се скъса.
Това е за теб.
Видях оригинала на бюрото на Евърет
и много ми хареса.
Това сме аз и ти.
Аз и ти.
Аз... много съжалявам!
Просто реших, че е Евърет.
Много ти благодарим.
Чудесна идея.
Мередит, аз...
Трябва да поговорим.
- Знам какво ще ме питаш.
Не вярвам.
Брад, изглеждаш ми гладен.
Би ли...
- Моля те!
Би ли млъкнала за малко?
- Не, няма да се омъжа за теб!
Какво?
Съжалявам.
Не мога да се омъжа за теб.
Аз не съм ти предлагал.
Какво?
- Сама каза...
Аз не искам да се омъжваш за мен.
Така ли? И не си...
Страхотно, нали?
Направо супер.
Понеже не ме унизихте достатъчно!
- Много грешиш.
Нима?
Отдавна чакате този момент. Всички толкова ме мразите!
Не е истина.
- Знам каква съм за вас.
Мередит - разглезената, луда,
тесногръда, расистка бедфордска кучка, нали?
Това мислите за мен.
Това виждате всички, като ме погледнете.
Не е достатъчно добра за Евърет, от друг сой е.
Не стига, че ни съсипа Коледата, ами спа и с брат му!
Какво?
Спах с брат ти.
С кой си спала?
- "С кого".
Не гледай мен.
- Спах с Бен.
Извинявай, може ли за момент? Ние не сме...
Безполезно е.
- Мередит, ние не сме спали заедно.
Не сме ли?
- Не.
Няма ли някой, който да ме обича?
Браво!
- На мен ли говориш?
Да, на теб.
Евърет, виж. Само искам да знаеш, че...
Спокойно, миличка. Съблечи това и само си пази хубавата коса.
Не съм по-лоша от вас!
Разбира се. Може да си и по-добра.
Извинете, май не се познаваме. Аз съм Брад.
С какво сте толкова велики?
- С нищо. Просто се обичаме.
Не сме чак толкова велики.
- А ти си най-лошата!
Аз?!
Нищо не е станало.
- Спрете.
Стига си ме гонил! Нищо не съм направил!
Защо мисли, че е спала с теб?
- Бяхме се отцепили.
Стига глупости!
Боже!
Евърет, престани!
Пази ми сакото!
Добре ли си?
- Как можа да ми причиниш това?
Нищо не съм ти направил.
Тя се трупяса, а аз спах на пода. Нищо не сме правили.
Сакото ми е чисто ново!
Виж, ти дори не я обичаш. Не я обичаш.
Добре ли си?
За Бедфорд, да.
В 5.30. Тръгва от колежа?
И на вас. Весела Коледа.
Съжалявам.
- Не.
Аз съжалявам за всичко.
Не ме мразиш, нали?
Не.
Не, разбира се.
Това за мен ли е?
Виждала ли си Джули?
- Не.
Откъде взе този пръстен?
Тя каза да го дам на Евърет. И да му кажа "довиждане".
Не е радио-будилник.
Брад!
Къде отива?
- Кой?
Къде отиват?
Скачай.
Голяма двойка сме.
Какво ще кажеш да свалиш тези дрехи?
Миришеш на повръщано.
Дали я е намерил?
- Не знам.
Видяхте ли я?
- Не.
Един човек каза...
Дори не се сбогувахме.
Ти беше малко зает.
Автобусът ми пристигна.
Не си тръгвай.
Весела Коледа.
Дайте си багажа.
- Благодаря.
Не можеш да си тръгнеш!
Моля те, Джули, остани!
Това е прекалено.
- Не е.
Не, не е.
Не е.
Остани.
Остани.
Исках само да те попитам какво ще правиш за Нова година.
Така удобно ли ти е?
Предавай радостната вест...
Ехо! Весела Коледа!
Джон!
- Татко!
Кажете, кой е онзи, с когото Ейми се натиска в линейката?
Сибил.
Миличка, готови сме.
Вали сняг.
Весела Коледа.
Весела Коледа!
Здравейте, момчета! Божичко!
Здравей.
Здравей, съкровище.
Здравей, миличък.
Евърет и Джули дойдоха ли?
- Казаха, че за вечерята ще са тук.
Изглеждаш страхотно.
- Татко.
Я да видим този младеж.
Здравей.
Той е царят на царете. Цар Гюс.
Господарят на света. Я да те видя...
Откри ли чорапчетата?
- Не можах.
Готови сме.
- Те са готови.
Готов ли си? Искаш ли да видиш елхата?
Ето я елхата.
Носим още играчки.
Ето го! Какъв красавец!
Чудесно изглеждаш.
- Радвам се да те видя.
Честита Коледа.
- Брад, включи я.
Готови ли сме?
- Брад, готово ли е?
Да, всичко е наред.
"А сега, провикна се Макс, нека почне джамборето!"
Чудесна елха, татко.
Да.
Много е хубава.
Виж я тази.
Вземи.
Благодаря.
Ехо! Има ли някой тук?
- Весела Коледа!
Пристигнаха. Да ги посрещнем.
Иди при чичо Евърет.
Добре ли си?
Превод и субтитри: Visiоntехt
ВULGАRIАN