Tegeran-43 a.k.a. Teheran 43 (1981) Свали субтитрите
С участието на ИГОР КОСТОЛЕВСКИ
НАТАЛИЯ БЕЛОХВОСТИКОВА
ТЕХЕРАН - 43
АЛЕН ДЕЛОН
КУРД ЮРГЕНС
АРМЕН ДЖИГАРХАНЯН
АЛБЕРТ ФИЛОЗОВ
НИКОЛАЙ ГРИНКО ЖОРЖ ЖЕРЕ
КЛОД ЖАД ГЛЕБ СТРИЖЕНОВ
ВСЕВОЛОД САНАЕВ НАРТАЙ БЕГАЛИН
ТЕХЕРАН - 43
Сценарий АЛЕКСАНДЪР АЛОВ ВЛАДИМИР НАУМОВ, МИХАИЛ ШАТРОВ
Режисьори АЛЕКСАНДЪР АЛОВ и ВЛАДИМИР НАУМОВ
Оператор ВАЛЕНТИН ЖЕЛЕЗНЯКОВ
Музика ЖОРЖ ГАРВАРЕНЦ МОЙСЕИ ВАЙНБЕРГ
Текст и изпълнение на песента ШАРЛ АЗНАВУР
Повече от 35 г. историята, за която става дума, бе обгърната в мистерия.
Но се случи едно събитие, което предвещаваше разгадаването й.
В кантората дойде Ерих Бехлер
във връзка с публикуване на негови спомени
относно участието му в опит за покушение.
Бехлер искаше да продадем на търг ръкописа му
и неизвестен досега филмов материал за това покушение.
Той смята да получи от сделките три милиона долара.
Опитът за покушение е срещу Рузвелт, Сталин и Чърчил
по време на срещата им в Техеран през 1943 г.
Ерих Бехлер истинското му име ли е?
Не, псевдоним.
Къде е ръкописът?
В една банка.
Сигурно ли е, че документът е достоверен?
Експертизата потвърди, че подписът е на Хитлер.
С резултатите може да се запознаете при секретарката ми.
Защо г-н Бехлер не е публикувал по-рано мемоарите си?
Не съм упълномощен да отговоря на този въпрос.
Той може лично да ви отговори.
Това е Ерих Бехлер. Може да му задавате въпроси.
Не бива да снимате.
Не снимайте!
Защо по-рано не публикувахте мемоарите си?
Човекът, натоварен с организирането на акцията, остана жив.
Боеше се някой да не го издаде като съучастник.
Но вече излезе от играта.
Мъртъв ли е?
- Не, в затвора е.
За какво?
- За тероризъм.
Полиция!
Не мърдайте!
Никой да не мърда!
Г-н Льогрен!
- Извинете, бързам.
Господи! Сега ли?
- Винаги обвиняват полицията,
че не идва навреме.
- Тук ли ще ме разпитвате?
Моля.
Не смятам да ви досаждам с дреболии.
Но имам една малка молба.
Само една.
- Досещам се каква е.
Да ви уредя среща с клиента ми.
- Точно така.
Ще ми отговорите, че не знаете адреса му,
че сам ви намира при нужда.
Доста сте досетлив за полицай.
- Благодаря.
Най-смешното е, че наистина не знам как да се свържа с него.
Най-смешното е, че ви вярвам.
Разговорът ни явно приключи.
- Да. Всичко хубаво.
Какви са впечатленията ви от пресконференцията?
Трудно ми е да ги обобщя.
- Потърсих ви,
защото институтът ни се заинтересува от съобщенията в пресата.
Решихме да се обърнем към вас като участник в събитията.
Ще ви предложим пътуване до Париж и Лондон
за установяване истинността на материалите.
Съгласен ли сте?
Добро утро.!
Екипажът ви приветства с добре дошли на борда на самолет ТУ 154...
Тук е кантората на адвокат Льогрен.
Търгът ще се проведе в Лондон.
- Бих искал да... Извинете.
Филмът не може да се прожектира. Ще бъде продаден на някоя компания.
Ще трябва да контактувате с нея. Не мога да ви помогна.
Искам да ме свържете с шефа си.
- За жалост не е възможно.
Момент. Той е в Ню Йорк.
Г-н Льогрен?
- Да. А вие сте?
Идвам от името на г-н Джонсън. Аз съм Жаклин, секретарката му.
Защо с хеликоптер?
- Има голямо задръстване,
с кола се пътува цял ден.
- Тогава да не губим време.
Какво става?
- Колата се повреди.
Ще стигнем пеша, близо е.
- Добре, да вървим.
Къде е лентата?
- Не разбирам.
Неясно ли се изразявам?
Говоря за лентата на онзи филм.
- На кой филм?
Не се правете на глупак.
- Луда ли сте?
Ако не получа лентата, ще се простите с живота си.
Какво?! Вие ли ще ме убиете?
- Не, разбира се.
Ще се намери кой.
- Кой?
Някой минувач. Например този с каскета.
Или този.
Онзи с очилата.
- Дръж. Свободен ли съм?
Не още. Натам.
Довиждане, г-н Льогрен. Поеми го.
Довиждане.
- Влизал ли си тук?
Не.
Ето ти дребни.
Забавлявай се. След половин час ще те пуснат.
Г-н Джонсън? Аз съм адвокат Льогрен.
Изпратената кола се върна преди 2 ч. Къде бяхте?
Бях с вашата секретарка. Приятелите й са много симпатични.
Преди 10 г. жена ми изгони последната ми секретарка.
Ясно!
Още в Париж исках да ви предупредя,
че работата, с която се занимавам, е по-опасна, отколкото предполагате.
Бях отвлечен веднага щом слязох от самолета.
Но явно не сте пострадали.
- Не.
Показаха ми много забавни места в Ню Йорк.
Но ми се наложи да платя с лентата.
- А негативът къде е?
Още ли се интересувате?
- Повече от преди.
Негативът е в Париж, в сейфа на една банка.
Свържете се с вашия Бехлер.
Непредпазлив сте - идвате тук след пресконференцията.
Нямах друг изход.
- Полицията се интересуваше от вас.
Видях от таксито как инспекторът говореше с вас пред хотела.
Не се страхувам от полицията, а от този човек.
Прав сте. Отмъкнаха ми лентата посред бял ден, на улицата.
Неговите хора навсякъде са свързани с терористични организации.
Чух за тях.
- Ще ви покажа
интересни кадри от миналото му. Да видим.
Припомням ви накратко.
На 12 септември отряд диверсанти, командван от Скорцени,
освобождава от ареста сваления Мусолини.
Операцията е замислена и осъществена от друг.
Той се казва Шернер, по прякор Палача.
Голям специалист на Третия райх по убийства и диверсии.
Имал е неограничено влияние над Хитлер.
Дори Химлер се е страхувал от него.
Вижте - Мусолини не е успял да се преоблече.
Трогателна среща!
Гледайте внимателно - камерата се обръща надясно.
Ето го Шернер. Слага си шапката.
А това е синът на Мусолини.
След успешното отвличане Хитлер съвсем полудява.
Обхванат е от фиксидеята да убие Чърчил, Сталин и Рузвелт.
Разработен е план за покушение.
Той включва няколко варианта.
Отново Шернер.
Стотици агенти от много страни са въвлечени в операцията,
без да знаят крайната й цел.
Единствено Шернер е посветен в подробностите.
Той трябва да задвижи сложния механизъм на убийствата.
Със Скорцени не вярват в успеха, защото добре знаят,
че ако повече от двама знаят тайната, тя вече не е тайна.
Решават да използват терористите за отвличане на вниманието,
а ударът да бъде нанесен от другаде.
Двамата са убедени, че само единак може да разчита на успех.
И Шернер си спомня за мен.
Запомнете това лице. Променил се е за 35 години,
но се надявам да го познаете.
Несъмнено ръцете му ще се протегнат към гърлото ми.
Ще се опита да ме намери чрез вас.
Добре запомнете това лице.
Решението, което предлагаш, е много несигурно.
Постъпките им са непредвидими.
И Сталин, и Рузвелт, и Чърчил разполагат с огромна власт.
Те могат да променят ситуации и обстоятелства.
Могат да отложат планирана среща.
Ако знаех,
че тримата ще се срещнат след два месеца
еди-къде и еди-кога - с точност до 1 час и до 50 метра,
щях да вярвам, че е възможен успех.
Те самите не знаят къде ще бъдат след два месеца.
Ако ние с теб знаехме, щяхме да сме ясновидци.
Те може и да не знаят, но аз трябва да знам точно.
Готвачът на Рузвелт - филипинец,
е отложил отпуска си във Флорида, предвиден за края на ноември.
Това напомня светска хроника, а не данни от разузнаването.
Немците узнали, че съюзниците дали указания в болницата,
която е между летището и Техеран,
за ноември да се пази кръв от определени групи и резус-фактор.
Сравнили ги с данните на Чърчил, Рузвелт и Сталин
и открили пълно съвпадение!
Какво гледаш?
Вали като из ведро, а месарят говори с някаква жена.
Пак ли?
Разменя нещо за месо.
Влизай, отворено е.
Съгласен съм.
Вече знам най-важното - времето и мястото.
Тримата ще се срещнат на 30 ноември
примерно от 8 до 12 ч вечерта в британското посолство в Техеран.
Не е възможно. Откъде можеш да знаеш?
Те самите още не го знаят, поне двама от тях.
Третият засега не му отдава значение.
Потънало е в дълбините на съзнанието му.
Но когато му дойде времето, ще изплува.
Сред разнообразието от факти, дати и места
ме интересува само британското посолство в Техеран
на 30 ноември от 20 до 24 ч.
Откъде почерпи тези сведения?
Чърчил?
- "Биография".
Господи, колко е лесно!
Рожден ден!
На 30 ноември сър Уинстън Чърчил навършва 69 години.
Те със сигурност ще му гостуват. От вас искам само едно.
Още днес трябва да получа адресите на най-богатите възрастни иранци,
живеещи в други страни, за предпочитане в Швейцария.
Име: Дариуш. Националност: персиец. Възраст: 65 години.
От 40 години живее в Швейцария.
Здравен статус?
- Стенокардия, хипертония.
Богатство?
- Много голямо.
Има син - Дариуш-младши, живее в Испания.
Кой движи делата му?
- Адвокатът Жерар Симон.
Това са Дариуш и адвокатът Симон.
Г-н Симон, имам предложение.
- Слушам ви.
Отнесете се сериозно към него, дори да ви се стори нелепо.
Внушете на клиента си Дариуш да добави в завещанието си,
че иска да бъде погребан в Техеран.
Вие луд ли сте?
- Трябва само да му подскажете.
Ще получите 10 000 долара,
които още утре ще бъдат преведени по сметката ви.
Съгласен съм.
- Благодаря.
Моля.
Здравейте, докторе.
Ще ви повикат при човек, който довечера ще умре.
Регистрирайте смъртта и установете причината.
Нека е инфаркт или инсулт - както решите.
При друга диагноза ви чака смърт!
А това е хонорарът ви.
Утре ще дойде представител на погребално бюро
и ще се погрижи за всичко.
Волята на баща ми трябва да бъде изпълнена.
Днес заминаваш за Швейцария с много важна задача.
От Женева ще пътуваш с полет 1703 за Техеран.
Огледай хората, придружаващи ковчега на богат иранец.
Сред тях може да има опасен агент.
Ето ти пари и билети. Ще получиш инструкции в Техеран.
Г-жа Мари Лони?
- Да.
Приятно ми е, адвокат Симон.
Това ли е багажът ви? Само това ли?
Препоръчаха ви като добра преводачка от фарси.
Седем години живях в Иран.
- Знам, че по произход сте рускиня.
През 1916 г. баща ми напуснал Русия. Родена съм в Париж.
Знаете ли какви точно ще са задълженията ви?
Общо взето - превод.
- И дребни услуги.
Секретар и преводач.
- Ясно.
Говорите ли руски?
- Да, руски и английски.
Г-н Жерар Симон?
Добър ден, господине. Добър ден, госпожо.
Макс Ришар - представител съм на женевската погребална агенция.
Може да ме наричате Макс.
Приятно ми е. Запознайте се с преводачката ни от Париж.
Ще ни придружава в пътуването.
- Чудесно.
Надявам се да закусите с мен.
- Благодаря, не съм гладна.
Но защо?
- Г-н Ришар!
Трябва да изясним някои подробности за пътуването,
свързани с риск и опасност.
Келнер!
Изпратете госпожата.
- Довиждане, госпожо.
Ах, г-н Жерар. Нали може да ви наричам така?
Както искате.
Не мислете за пътуването, всичко ще бъде наред.
Да мислим за нещо по-съществено -
например как да прекараме вечерта.
Имам сериозен проблем -
откакто общувам с мъртъвци, обикнах живота.
Госпожо, може ли да ви почерпя?
Какво?
- Исках да ви почерпя с кафе.
Какво кафе?
- Истинско, отпреди войната.
Кой сте вие?
- Няма значение, нека да ви почерпя.
Как ви хрумна?
- Не знам.
Просто имам хубаво кафе, реших да почерпя някого.
И избрах вас.
Защо се усмихвате?
- Просто така.
Имам късмет.
- Вас ли викат?
Да, трябва да тръгвам. Благодаря ви. Сбогом.
Пътниците за Техеран да се отправят към самолета.
Заповядайте.
- Нима сте вие?
Истинска загадка! Летим с един и същи самолет.
В Техеран ли отивате?
- Да.
Не предполагах, че ще ви видя пак.
Случайност.
- Да.
Случайността е най-интересното природно явление.
Непредвидима и необяснима, тя е в основата на всичко.
Тя е най-важният фактор, двигател на човешката история
и на отделния човек.
Случайност са и раждането, и любовта.
Случайно купих кашон с кафе в Париж. Бразилско е, пийте.
Открих го, защото наблизо бе изгорял магазин.
Първа случайност - пожар в магазина.
Да не пропуснем и други случайности, които ни доведоха на летището.
Днес в Женева валеше дъжд.
- Валеше.
Случайно. При друга посока на вятъра нямаше да вали
и нямаше да седнем в залата.
И последна случайност. Сред стотина души избрах вас
и пътищата ни се пресякоха.
Значи се запознахме, защото преди половин година
в Париж е изгорял магазин?
- Точно така,
макар още да не сме се запознали.
Андре.
- Мари.
Колко е суха земята! Страшно място.
Защо е искал да го погребат тук?
- Сигурно тук са роднините му.
Но тук няма нищо.
- Все едно, те са в тази земя.
Погребението още не е край.
Гробът трябва да се слее със земята, така учи ислямът.
Смъртта преминава през вековете. Или може би - безсмъртието.
Тук имало много змии.
Крият се под горещите камъни.
Вижте този гроб.
Добър вечер.
Трябва да поговорим.
Дълго се колебах...
- Симон, престанете.
По-добре да поиграем на карти. Ще ме подлуди с тези глупости.
Но той практически беше здрав.
Имах практически здрав приятел, но умря в леглото на любовницата си.
Всички сме практически здрави, докато не станем практически мъртви.
Моля да ме разберете. Отнесете се сериозно към факта.
Това е убийство! Не знам как да постъпя.
Дали да се обадя в полицията?
- Не знам.
Сред документите има смъртен акт.
Там пише черно на бяло, че Дариуш е починал от мозъчен кръвоизлив.
Много добре си спомням.
- И все пак нещо не е наред.
Извинете. Лека нощ.
И аз се прибирам.
Не вярваш ли на очите си?
- Не вярвам.
Ермолин!
Здравей, Андрей.
- Здравей, Ермолин.
Нямам много време. Докладвай.
Какво да кажа?
Потвърди се, че Дариуш не е умрял от естествена смърт.
Трябвало е някой легално да пристигне тук.
Подозирах адвоката, но той сподели с мен подозренията си.
Реши да иде в полицията. Макар това да не е алиби.
А погребалният агент...
Не се е компрометирал с нищо, но очите му не ми харесват.
Какви са очите му?
- Неподвижни, особени.
Той се смее, а очите му - не.
А преводачката?
Жал ми е за нея.
Това не е град, а гъмжило. Вавилонско стълпотворение.
Всеки ден стрелба, обири, убийства.
Радвам се, че пратиха теб.
Това е Нартай, ще ти бъде помощник.
Г-н Симон!
Лошо ли ви е?
Помощ! Един човек е убит!
По-бързо!
Андре! Отворете!
Добър вечер.
Защо сте тук?
Случило ли се е нещо?
Какво ви е?
Какво ви е?
Симон...
- Какво?
Там... Симон...
Как стана?
- Когато влязох, вече беше мъртъв.
Чуках на вашата врата и на Макс, но нямаше никого.
Кой е?
- Отворете.
Сега.
- По-бързо.
Какво има?
- Симон е убит.
Кой Симон?
- Нашият. Адвокатът.
Кога?
- Някой надничаше през прозореца ми.
Нищо ли не забелязахте?
- Нищо.
Обадихте ли се на полицията?
- Моля ви, звъннете вие.
Елате.
Седнете.
Мъжът ми...
Немците го разстреляха
преди година и половина.
Малката ми дъщеричка остана в един пансион във Франция.
Казахте ми да се обадя.
Г-н Льогрен спешно заминава за търг в Лондон.
Съжалявам, но вече излезе от бюрото.
Повече не мога да ви кажа.
Г-н Льогрен, радвам се, че ви намерих.
Бързам за летището. Не мога да ви отделя време.
Имате ли нещо против да пусна музика?
Таксито е заето.
- Има свободно място.
Може би сме в една посока.
- Аз съм до булевард "Распай".
Чудесно. Аз съм за летището.
- То е в противоположната посока.
Не е ли все едно накъде ще карате? Ето, той е съгласен.
Мисли, че се е отървал от мен.
Кой?
- Адвокатът.
Но ще го намеря и вдън земя!
Не се съмнявам, госпожице...
- Натали Лони.
Инспектор Фош.
- Не знам защо, но не понасям ченгета.
Благодаря, много сте любезна.
- Потегляйте, закъснявам.
Ама че време! Ту вали, ту грее слънце.
Булевард "Распай".
Почакайте ме. Веднага се връщам.
Не смятате ли, че прекалявате?
Понесе се.
Каква наглост, нали?
Точно така.
Г-н Льогрен...
- Пак ли вие!
Не сте много любезен.
- Нямам време, госпожице.
Ще ви отнема само минутка.
- Полетът вече е обявен.
През 1943 г. майка ми е станала неволна свидетелка на събитията.
Дори не е разбрала в какво е въвлечена.
Разберете ме...
- Познавала е автора на мемоарите.
Може би за вас не е важно, но там е имало и един човек...
Извинете...
- Тя цял живот го търси!
Нямам право да говоря. Въпрос на професионална етика е.
Моля ви, много е важно.
След няколко дни се връщам от Лондон.
Обадете ми се в кантората. Довиждане.
Приятен път.
Надут пуяк!
Чу ли? Майка й е свързана с тази история.
Проследи я.
Извинете.
Такси!
Свободно ли е?
- Заето е.
Вие ли сте? Благодаря ви.
- Портокалите ви.
Представяте ли си, не ми каза нито дума!
Безчувствен пън!
- Потегляме.
Благодаря, че ме изчакахте.
Бихте ли ми дали телефонния си номер?
Моя?
- Спокойно, за служебни цели.
Едва ли представлявам интерес за вас.
Интересувам се от всичко, което е свързано с Льогрен.
Щом сте полицай, намерете номера ми от "Справки".
Включи десен мигач и завий наляво.
Какво става?
- Нарушаваме правилата.
Размислих. Връщаме се.
Къде?
- На летището.
Пак?!
- Ще летя.
Закъде?
- За Лондон.
Вие луда ли сте?
- Разбира се.
Така и предполагах.
Какво правите тук?
Тук живея.
Моята стая сигурно е съседната. Сбърках вратата.
Извинете.
- Почакайте!
Какво има?
Искате ли да пийнете нещо?
- Не знам...
Всъщност...
- Останете за компания, моля ви.
Щом искате...
Благодаря ви.
Какъв е този филм?
Стара хроника.
Кой е този град?
- Някъде в Ориента е.
Били ли сте там?
- Не си спомням, възможно е.
Пътувал съм много, а там градовете си приличат.
Благодаря. А този кой е?
Някакъв просяк или поклонник.
Интересно.
Как се казвате?
- Франсоаз.
А вие?
- Макс.
За ваше здраве, Макс.
Това е сестра ми.
Тя ми беше и вместо майка.
Родителите ни умряха от тиф през Първата световна война.
Тя ме отгледа, избра ми пансион, мечтаеше да уча в университет.
Заради мен постъпи на работа при онзи дипломат.
Когато го назначиха в Иран, тя дойде тук с децата му.
После започна войната.
Изгубихме се един друг.
Съгласих се да придружа Дариуш само заради сестра ми.
Трябва да я намеря, длъжен съм.
Какво казва?
- Че е дошъл.
Виждам. Нека седне.
Онези двамата искат среща с вас.
- Кога?
Утре към 10 часа в кафене "Фарух".
Добре.
Какво?
- Каза, че си тръгва.
Да си тръгва.
Благодаря.
Преди войната този човек беше шофьор в английското посолство.
После се пенсионира. На години е.
Разстроена ли сте от нещо?
- Не.
Ключовете.
- Благодаря.
Струва ви се странно, че се срещам с подозрителни лица.
Да, никак не ми е приятно.
Нямам друг изход. Официалното търсене трае дълго.
А този човек ще ме свърже с нужните хора.
Ще ми излезе доста по-скъпо, но такива са правилата.
Разбирам. Но не може ли да минете без мен?
Без вас съм за никъде. Те знаят само родния си език фарси.
Добре. Лека нощ.
Искам да ви помоля за една услуга.
Няма да ми е приятно, ако някой разбере за срещите ми.
Няма да кажа на никого. Лека нощ.
Багажът на погребалния агент е оскъден.
Бельо, пуловер. Нямаше оръжие, нито документи.
Но се натъкнах на тефтерчето му.
Една от страниците ме заинтересува.
Отначало помислих, че е шифър, после - че е някаква игра. Виж.
Какъв е тайният смисъл на цифрите?
Разстояние, скорост, възраст?
Да предположим, че 30 е ден от месец, например 30 ноември.
Какво значи тогава колонката от 32 цифри?
Не може да са дни от месеца - няма как да са 32.
Почакай. Ако към 30 ноември прибавим 32 дни?
Получава се 1 януари, Нова година.
Безсмислено е. Дотогава конференцията ще е приключила.
Ако извадим 32 дни, се получава 29 октомври - обикновен ден.
Почакай.
29 октомври е денят на пристигането ни в Техеран.
Точно така е. Точно тогава пристигнахме тук!
Значи между цифрите има връзка.
Стига да предположим, че 30 е ден от месеца.
Нещо трябва да се случи на 30 ноември.
Мари! Добър вечер.
Довечера имам важна среща.
Нуждая се от помощта ви.
- Добре.
Не ми излиза от ума случката с клетия Симон.
Не беше с цел грабеж.
Беше убит, защото не можеше да си държи езика зад зъбите.
Какво искате да кажете?
- Нищо.
Чакат ме Салик юзбаши и синът му.
Добър вечер.
Питайте дали е възможно.
Да, възможно е.
- Носят ли?
Нека обяснят.
Това е оградата. Това е къщата им.
Главният вход.
Вестибюл, баня.
- Къде е входът за мазето?
Трябва да се мине по този коридор. В края му има врата и стълбище.
Но е тъмно - крушката е счупена.
Наближава комендантският час. Трябва да се върнете в хотела.
Веднага се връщам.
Мари...
Сигурно ви изглеждам досаден.
Но все си мисля колко нелепо загина Симон...
Нелепо! Страшен град!
Много се тревожа за вас.
Вървете, колата ви чака.
Кой е?
- Аз съм.
Извинете, но не мога повече да ви превеждам.
Поставяте ме в безизходно положение.
Успя ли да чуеш разговора?
- Само отделни думи.
Често споменаваха английското посолство.
Нещо ново?
- Трийсет и втора страница.
На 30 ноември е роден сър Уинстън Чърчил.
Значи на 30 ноември вечерта в английското посолство
тримата лидери ще се съберат да празнуват.
Германците са заложили на това и мисля, че не грешат.
Отговорихме на въпросите кога и къде.
30 ноември, в английското посолство.
Но не знаем отговора на най-важния въпрос: Как?
Как погребалният агент ще се озове в посолството?
Това е абсолютно невъзможно.
Но той се държи така, сякаш знае как да иде там.
Прав си.
- Заповядай да го арестуват.
Не бива. Има друг, който ръководи целия заговор.
Той има и резервни варианти.
Погребалният агент поне веднъж ще влезе в контакт с него.
Ще чакаме да се случи.
- А ако не стане?
Трябва да се срещнат. Наложително е.
Агентът разполага само с малък дамски пистолет.
Не е подходящ за покушение.
Значи в последния момент той ще получи специално оръжие.
Ще му го връчи онзи човек.
Това е антикварен магазин.
- Знам.
Добър ден.
Ще купувате ли нещо?
Просто разглеждаме.
- Заповядайте.
Да сте идвали в магазина?
- Не. Отскоро съм в Техеран.
Магазинът беше на баща ми. Гъркът го купи от него, затова ме позна.
Детството ми мина тук.
Играех си с иконите и статуетките като с кукли.
Измислях им имена, говорех с тях и те ме разбираха.
Дълги години ги сънувах.
Вижте тази статуетка. Струва ми се, че ме позна.
Хубаво е, че не са я продали.
Когато бях малка...
спях в тази стая.
Вече се обърквам. Било ли е наяве?
Боли ли те?
Автомобилът на президента се движи със засилен ескорт.
А Рузвелт пътува без охрана към американското посолство
по странични улици и пристига благополучно.
Посрещането на Чърчил е организирано неумело.
Покрай пътя са поставени ирански патрули,
които само привличат вниманието.
Полицейската кола отпред е знак за пристигането на важна особа.
Ето какво пише Чърчил в своите мемоари:
"Ако се бяха намерили двама-трима въоръжени смелчаци,
аз бях лесна мишена.
На завоя към нашата мисия попаднахме в задръстване.
Три-четири минути не можехме да помръднем.
Бяхме сред тълпа зяпащи ни персийци.
Ако някой поискаше да ме подложи на риск и да ме лиши от охрана,
едва ли би се справил по-добре.
Но нищо не се случи.
Аз се усмихвах на хората от тълпата, а те - на мен."
А ето какво пише моят клиент в мемоарите си:
"Пробих си път към колата и изведнъж видях Чърчил.
Беше на метър от мен. Можех да го достигна с ръка.
Обхвана ме странно чувство. Съдбата ни събра сякаш нарочно.
Но аз не стрелях. Нещо ми попречи. Не разбрах какво точно.
Може би френският археолог и преводачката,
които се бяха лепнали за мен.
А може би просто късметът -
старата лисица Чърчил винаги е имал късмет.
А как Сталин е стигнал до резиденцията си,
никой в Техеран не знаеше."
Предлагаме негатив на току-що показания материал.
И исторически документ от 1943 г., подписан от Адолф Хитлер -
заповед за операцията "Далечен скок" - покушение срещу голямата тройка.
Отговорен за операцията е човек с неизвестно име и звание.
В документа той фигурира под прякор "Палача".
Експертната комисия потвърждава истинността на документа.
Начална цена - 250 000.
300 000.
- 600 000.
650 000. И така...
- Извинете, господа.
Току-що ми се обадиха от Париж, че банката, чиито услуги ползвах,
е ограбена преди час. Документите и филмите са изчезнали.
Явно има и жертви. За съжаление продажбата се отменя.
Предлага се картина на неизвестен фламандски художник от 15-и век -
от частна колекция.
Горе ръцете! Никой да не мърда!
В случай на съпротива самолетът ще бъде взривен.
Спокойно, няма да причиним зло на никого.
Никой да не мърда!
- Горе ръцете! Бързо!
Никой да не говори!
Заповядайте.
- Не пия.
Ти ми харесваш.
А вие на мен - не.
- Няма значение, да вървим.
Изчезвай, тъпако!
- Дръж.
Нищожество! Ще ти дам да се разбереш!
Стани!
Да не си глуха?
- Младежо!
Какво има?
Не мърдай! Ръце на тила!
Да не си мръднал!
- Застреляй го.
Лягай!
- Какво ти става?
Ръце на тила!
На мен ли говориш?
- Изчезвай в кабината!
Мръсник!
Дами и господа, извинете за този малък инцидент.
Ние не сме бандити. Младежът е пийнал повечко.
Имам добри новини.
Властите ще изпълнят всички наши условия.
Но ако се опитат да ни измамят, ще взривим самолета.
Край на първа серия
ТЕХЕРАН 43 Втора серия
Е, разбрахте ли?
Какво?
- Че бях права. Видяхте ли майка ми?
За какво говорите?
- На екрана, до Чърчил - на търга.
Госпожице, не сте с всичкия си. Да говорим за майка ви и за Чърчил,
когато всеки момент могат да ни убият!
Разбирам, но вие сте все зает, а сега изникна удобен случай.
Стойте по-далеч от тази история. По-добре е и за майка ви, и за вас.
Това е моят съвет.
Къде е мястото ви?
Там.
- Вървете.
Ясно.
Ще ви разменят със заложниците от самолета.
Знам.
Аз съм против.
Бих предпочел...
Бих предпочел да ви застрелям при опит за бягство.
Знам. Добър психолог съм.
Ако решите да се върнете в моята страна,
знайте, че ви чакам с нетърпение.
Не драматизирайте.
За мен сте безопасен като божа кравичка.
Във вашата страна има прекалено голяма демокрация.
Извинете, имате ли...
Имате ли валидол?
Ей сега.
Заповядайте. Сърцето ли?
- Да. Тук е задушно.
Благодаря ви.
- Задръжте го. Видях ви на търга.
Сигурно сте се притеснили, че не можахте да купите документите.
Колегите ми от Дружеството на любителите на военната история
ще бъдат много разстроени от тази загуба.
Не съм чувал за вашето дружество. Каква е програмата ви?
Събираме и реставрираме документи от последната световна война.
Документът, който искахте да купите, разкрива още един опит за убийство.
Политическият терор винаги е съществувал.
Този факт обяснява много неща.
Помислете - човешкият живот има определена цена.
Затова при политическите несъгласия не бива да се пренебрегва.
Но това оправдава тероризма.
Трябва ли да се придава на тероризма такова огромно значение?
Пътните катастрофи вземат повече жертви за един ден,
отколкото терористичните акции.
- Едното е нещастен случай,
а другото - цинично презрение към човешката личност.
От 18-и ред нататък всички остават по местата си.
Другите излизат от предната врата.
След 18-и ред - всички по местата си!
Не мърдайте!
- По-бързо!
На летище "Орли" кацна самолет на полет 327.
На борда на самолета са заложниците, освободени днес.
Моля посрещачите да се отправят към залата...
Извинете...
А, вие ли сте? Много ви благодаря.
Видяхте ли го как страшно гледаше? Ако не бяхте вие, щеше да ме убие.
Искате ли да пием кафе?
Заповядайте. Две кафета, ако обичате.
Знаете ли за кого ни размениха?
- Не.
Ще ви го покажа. Фантастична личност!
Вижте какво пише:
След месец е трябвало да излезе от затвора.
Защо са отвлекли самолета, щом скоро е щял да бъде на свобода?
Истински абсурд!
- Но явно е имало смисъл.
Тази история дори ми харесва.
Защо ме гледате така?
- Как?
Някак странно.
Фамилното ви име не е ли Лони?
Откъде разбрахте?
- Веднага ви познах.
Нима сме били познати?
Видях ви в Париж, после в Лондон, на търга.
Не се плашете, няма да ви сторя зло.
Може ли да се срещна с майка ви?
С майка ми?
Значи вие я следяхте.
- Да съм я следил?
Напоследък някой постоянно ни следи.
Вие ли?
Не съм аз. Моля да ми дадете адреса на майка си.
Заплашва я опасност.
Време е да тръгвам.
Добре, г-н комисар.
Да, имам адреса. Дъщеря й ми го даде.
Не чух, как се казва? Инспектор Фош.
Ясно. Ще го чакам в хотела. Благодаря ви.
Странно, няма такъв номер.
Ясно. Тя ви е излъгала. Адресът е фалшив.
Много се страхувам за живота й.
Тя не е министър-председател, не й се полага лична охрана.
Разбирам.
Впрочем аз имам куче.
Какво куче?
Белгийска овчарка.
- И какво?
Може да се разхождаме под прозорците й.
Ще намеря адреса от по-сигурен източник.
Как се казвате?
Жорж.
Андре.
Ляр! Връщаме се.
Въоръжени терористи отвлякоха самолет с 260 пътници.
Той кацнал в малка тропическа държава.
След преговори с властите били освободени 210 души.
До самолета бил пратен микробус.
Терористите се опитали да напуснат самолета.
Но снайперисти открили огън по тях.
Деветима са убити на място, двама умрели от раните си,
един останал в болницата, двама успели да избягат.
Човекът, причина за акцията, и един от съучастниците
се качили в микробуса и напуснали летището.
Властите са взели мерки за задържането им.
Кой е човекът, заради когото е извършено това престъпление?
Това е той!
- Кой?
Шернер. Познах го.
- Кой Шернер?
Който беше в затвора. Разказвах ти за него!
Значи са го освободили.
Сега ще го видиш като млад.
Не, това е Рузвелт.
Ден след пристигането си в Техеран той отишъл в съветското посолство.
За какво ми го показваш?
35 години пазя тази лента.
Никой не я е виждал.
Нямаше с кого да споделям, затова написах мемоарите си.
Не се ли страхуваш?
От кого?
- Например от мен.
Какво имаш предвид?
- Нищо.
Не се страхувам от теб.
Американската мисия беше далеч от съветското и английското посолства.
Сталин предложил на Рузвелт да пренесе резиденцията си
в съветското посолство, за да не се разкарва при нужда.
Поканата била отправена въз основа на данни от разузнаването,
че диверсанти, пратени в Техеран, подготвят срещу Голямата тройка
"неприятен инцидент".
Започвайте.
Как е?
- По-добре, но все пак е зле.
Трябва да се съкрати с 10 секунди.
Не се заяждайте, това е репетиция. Когато се наложи, ще тича по-бързо.
Документите ти са готови. Излиташ сутринта. Шернер те чака.
Денис Пю пристига с кораба в сряда между 9 и 11 ч, техеранско време.
Край. Отиде на дъното.
Пурата.
Затварям. Елате утре.
Снимките ми трябват след час.
- Работният ден свърши.
Извънредният труд се заплаща тройно.
Плащам десеторно. Купувам и негатива.
Чух прекрасни отзиви за вас.
Способен сте на чудеса.
От двама съвсем различни хора можете да направите близнаци.
Дори се занимавате с фабрикуване на документи.
Какво трябва да направя?
Има две възможности. Или изпълнявате поръчката,
или ще трябва да ви отстраним.
Давате ли си сметка?
- А вие?
За творчески труд се полага добро заплащане.
Сигурен съм, че ще намерим общ език.
Да видя какво имате.
Снимката, която се проявява, трябва да замени тази.
Достатъчно.
- Добре.
А г-н Денис Пю няма ли да се разсърди?
Той е далеч, все му е едно.
Ще гледам да приключа до сутринта.
Елате към 10 ч.
- Ще спим тук.
Няма да ви е удобно.
- Ще изтърпим.
Добре тогава.
Добър ден.
Може ли за момент?
- Разбира се.
Разбрах, че сте питали за мен.
- Да, исках да ви видя.
Какво има?
- Неудобно ми е, че ви отказах помощ
и ви поставих в трудно положение.
Но ако се наложи, разчитайте на мен.
- Благодаря.
Кажете им да млъкнат.
Нека отговарят на въпросите ми само с "да" или "не".
Ще бъдат ли готови към 30-и?
Правилно ли е разбрал въпроса ми?
Ще бъдат ли абсолютно готови за 30-и, тоест след два дни?
Добре. Благодаря, Мари. Не ми трябвате повече.
Това ли е всичко?
- Да.
Колата ще ви откара до хотела.
Спрете, ще сляза тук.
Знаеш ли с какво се занимава погребалният агент?
Погребалният агент ли?
- Да.
В момента се провира през бъчва.
Откъде знаеш?
- Знам.
Знам още и че днес го прави по-добре, отколкото преди пет дни.
Да не би да е луд?
Не, според мен той е гений.
Никой няма да намери по-добър начин да проникне в английското посолство.
Тук водоснабдяването не е същото като в другите градове на света.
Няма тръби и водонапорни кули.
Водата се стича от планините по специални канали,
минаващи под целия град.
Местните жители ги наричат "канати".
Има ги и под английското посолство.
Обслужват ги потомствени канатаджии.
Човек не може да проникне там и да се придвижва
без специална подготовка.
Тези двамата са канатаджии от английското посолство.
Вярвате ли в предчувствия?
- Знаете, че вярвам в случайностите.
Мисля, че случайностите са част от нещо по-голямо, което не познаваме.
Те са като плавки по повърхността на водата.
А голямото е в дълбините, скрито от нас.
Не се тревожете. Няма да позволя да ви обидят.
Благодаря.
Андре! Виж!
- Какво?
Ти беше прав, той получи оръжие.
- Кой му го даде?
Непознат влезе със сак и излезе без него.
Нашите не го изпускаха от очи.
Изчезнал е.
Предупредиха да останем по местата си.
Сигурно днес ще ги докарат.
- Какво от това?
Днес трябва само да снимаш и да запомняш.
Няма да се извинявам за това,
че ви претърсихме и проверихме апаратурата.
Заповядайте в автобуса. Мерките за безопасност...
и без обяснения са разбираеми.
Не слизайте от автобуса.
Церемония по връчване на дар от крал Джордж VІ на Сталинград.
Върху меча пише: "На гражданите на Сталинград,
хора със стоманени сърца, от крал Джордж VІ,
в знак на уважение от английския народ". Нещо такова.
Макс, защо се забърка в тази история?
Дявол знае. Мръсникът Шернер ме въвлече в нея.
Кафето готово ли е?
- Сега ще го донеса.
След церемонията тримата се снимат.
Това става на 29 ноември в 15,30 ч.
Жалко, че тогава не бях там.
Какво правиш, полудя ли?
Не ми се сърди, Франсоаз, свикнах с тях.
Когато те умряха, сякаш загубих близки хора.
Нервите ми не са наред, нощем сънувам разни кошмари.
Прекалено много знам за миналото на Шернер.
Страхуваш ли се?
- Не.
Не е лесно да ме намери сега. Нека ме търси.
Голям глупак си!
Знаеш ли защо тогава сбърках вратата?
Защо?
Шернер ми заповяда.
Трябваше да спечеля доверието ти и да разбера всичко.
Продължавай.
Трябваше да науча кой пази ръкописа
и да му съобщя адреса ти.
И защо не го направи?
Защо ли?
Може би ми е жал за теб.
Не е вярно, измисляш си!
Напротив, това е самата истина.
Здравейте.
А, това сте вие?
Инспекторе, не ви ли е досадно?
- Кое?
Да стърчите под прозорците ми.
Нима живеете тук?
- Да, тук живея.
Какво съвпадение!
Значи все пак сте потърсили услугите на бюро "Справки"?
Нищо подобно! Разхождам кучето тук.
Я се покажи!
Красиво куче, нали? Харесва ли ви?
Защо млъкнахте, какво има?
Изчезвайте оттук!
Незабавно, чувате ли!
Къде тръгнахте?
Ставай!
Хвани се за мен.
Ставай!
Коя е тази жена?
Трябва още днес да напуснеш жилището.
Но ще тръгнеш през нощта.
Тази жена може да те скрие в мазето си.
Тя ще те вземе с такси в полунощ.
Трябва да се видя с Льогрен.
- Ще ти помогна, но не днес.
Това е рожденият ден на Чърчил.
След войната прочетох няколко книги за това покушение.
Странно, но там има и част от истината.
Но грешката им е, че приемат лъжливите варианти за истински.
Не се досещат, че има и още един вариант - аз!
Аз бях единствената реална опасност за Голямата тройка.
Ателието на Мустафа.
- Ясно.
Моля ви, само за пет минути.
- Не може.
Камерата ми работеше нормално. Сигурно нещо е станало,
когато я проверяваха.
- Не може!
Такива събития не стават всеки ден!
Добре, давам ви само пет минути.
По пътя ни е - ателието на Мустафа.
Имам неприятности - камерата се повреди.
Заповядайте.
Дайте камерата. Почакайте там.
Всичко е наред, работи.
Кажете им да слязат от автобуса.
- Всички да слязат.
Здравейте.
Оставете апаратурата. Може да пушите.
Г-н Пю?
- Да.
Искаме да проверим камерата ви.
- Току-що я провериха.
Искаме да я проверим още веднъж.
- Но вътре има лента!
Не се тревожете, имаме специално помещение.
Добре, да вървим.
Отворете камерата.
Не е достатъчно тъмно, ще осветя лентата.
Отворете камерата!
Ръцете на тила!
Вървете!
Какво правите тук?
Защо се усмихвате?
Според мен сте гладна.
Ужасно!
- Елате.
Мини отсреща.
По-бързо!
По-бързо!
Знаеш ли за какво мисля?
- Не.
Мисля, че съм най-щастливият човек на света!
Странно, нали?
Преди малко искаха да ме убият, а аз съм щастлива.
Мари...
Трябва веднага да заминеш оттук.
Разбери, трябва да се разделим.
Може да ти причиня нещастие, дори смърт.
Ще те заведа извън града, там ще си в безопасност.
Ще дойда да те взема след три дни.
Съгласна ли си?
Да вървим.
Госпожата напуска ли ни?
- Отива за няколко дни извън града.
Клиниката ми е малка. Моля, седнете.
- Благодаря.
Отличен персонал, качествено лечение, болните са почтени хора.
Госпожата често има главоболие, но снощи ме изплаши.
Не бива да се тревожите.
Ще я изследваме 2-3 дни и ще й предпишем лечение.
Ако може куфара.
- Заповядайте.
След малко сестрата ще заведе госпожата в стаята й.
Г-жа Лони?
- Аз съм.
Как сте?
- Благодаря, по-добре.
Но аз не ви познавам.
- Дойдох да ви взема.
Случило ли се е нещо?
- Той е прострелян.
Пред входа на хотела.
Той...
Жив ли е?
- Ранен е.
Ранен е и иска да ви види.
Ако обичате.
Къде ме доведохте?
Къде ме доведохте?
- Не се тревожете.
Къде ме водите?
От стая номер 16.
Седнете.
- Свързах се.
Кого търсите?
- Вас.
Елате веднага на ул. "Бархай" номер 7.
Госпожа Лони е при нас. Разбрахте ли какво казах?
Не вярвам, че е при вас.
Кажете нещо, ако обичате.
Андре... Те искат да ме убият. Не знам защо.
Искат само да те сплашат. Къде си?
- Искам да ти кажа, че те обичам.
Скоро ще те взема оттам. Кажи къде си.
Не знам. Аз...
- Извинете.
Пак съм аз.
Вижте какво, ще ви платя добре.
Не ни трябват пари. Кога да ви чакаме на ул. "Бархай" 7?
След час. По-рано не мога.
- Опитайте се.
Правилно ли разбрах - "Бархай" 7?
- Негодник!
Знам, че вътре има човек.
Дръж.
Дръж по-здраво.
Давай. Готово. А сега чакайте.
По дяволите!
- Какво те тревожи?
Палтото и шапката.
Палтото ли?
- Защо не го съблече?
С палто няма да му е удобно.
Идвам от името на Андре. Да не чувам звук!
Тихо!
Какво искате?
Скрий се!
Стой! Оставете стълбата.
Горе ръцете!
Вдигнете глава.
Свалете шапката.
Кой сте вие?
- Той...
Накара ме да се преоблека.
Отведете го.
Малхилш!
- Аз.
Защо закъснявате?
- В града има хайки.
Къде е операторът?
- Арестуван е.
Трябваше да вземете лентата.
- Взех я.
Из града има арести. Англичаните и руснаците, заедно с иранците...
Натам!
Ставай и тръгвай с мен.
На живот, изпълнен с обич, се врекохме тогава.
Но времето - безмилостен палач -
разби илюзията наша.
Раниха се и мисли, и слова.
Сърцата ни се притаиха.
Гореща кръв без време ги обля, светът внезапно оглуша.
Но сякаш всичко продължи безкрай. "Довиждане" не значи "край".
На Бог се моля да те видя.
Надеждата ми не умира. Водопади думи аз ще изрека
и навеки ще ти се врека.
Живот, с любов изпълнен, и с кристален смях...
Но път един пред нас стоеше
и отвъд тъмата ни отведе.
Безкрайна нощ ни предстоеше.
На живот, изпълнен с обич, се врекохме тогава.
Но времето - жесток палач - разби илюзията наша.
Раниха се и мисли, и слова.
Разтърсени, сърцата ни крещяха.
Очите ни - те в сълзи се обляха.
Сълзите ни - спасение последно на очаквания безнадеждни.
Утрото бе многоцветно, а залезът внезапно посивя.
Но скътаният пламък в нас
ще живее в топлината на едно безсмъртно лято.
Във вечността!
Живот, с любов изпълнен...
Живот, на тебе посветен,
и от обичта ни осветен.
Добро и лошо преживях,
но чувството си съхраних.
Обичам те...
Обичам те завинаги.
Здравей, Андре!
Здравей, Мари.
Здравей, Андре.
Мари...
За какво мислиш?
Проклето време!
Нима никога повече няма да има нищо?
Нима всичко свърши? И вече си е отишло?
Не, Мари, всичко си е останало.
Миналото е реалност, както и това, което става в момента.
Важно е да не забравяме.
Важна е паметта.
- Да, паметта.
Спомням си онова мизерно хотелче в Техеран.
За мен то е по-реално от тази чаша с коняк
или от мъжа на онази маса.
Аз пък си спомням антикварния магазин,
статуята, покрита с прах.
И твоите сънища.
Защо седим тук? Да вървим у нас.
Почакай ме, ще се обадя на дъщеря си.
Аз съм дъщеря й, казвам се Натали.
Да, познах ви.
Може ли да седна?
Разбира се.
Извинете, че не ви поканих.
Тя беше в телефонната кабина.
И в това време един камион...
Голям камион...
Майка ми много ми е разказвала за вас.
Тя...
Десетки пъти повтаряше разказите си.
Знам ги наизуст с всички подробности.
Всяко...
Всяко паве на улицата, всяко движение, всеки звук.
Напоследък често си спомняше случката с делфините -
как сте плували в морето и не сте забелязали, че започва буря.
Те ви заобиколили...
Какви делфини?
Ние никога не сме били на море.
Боже мой!
Значи...
Тя всичко това...
Измислила си го е.
Кой е?
Ето че се срещнахме.
- Колко години минаха!
Извинявай.
Какво ще пиеш?
- Бира.
Какво е това?
Това са те.
Много обичам този филм.
Често го гледам, понякога с часове.
Днес никой от тях не е жив.
Всички умряха от естествена смърт.
А можеше аз да ги убия!
Чърчил на погребението на Рузвелт.
А това е собственото му погребение.
Как живя през цялото това време?
Охолно и богато.
Но това беше живот на дъждовен червей.
После нашите хора ме намериха и ме повикаха.
А ти?
- Не измених на каузата си.
Бях много търсен за убийства - особено за политически.
Бяха станали толкова на мода, че дори отказвах предложения.
Нямах време.
После престанаха да ме търсят.
За какво им е старец при това младо попълнение!
Пусни ме.
Освободи ме.
Нямаме много време. Да вървим.
Исках да те попитам от любопитство
къде изчезна тогава от онзи канал?
Беше на две крачки от английското посолство.
Аз съм професионалист, не самоубиец.
Там долу разбрах, че ще ме ликвидират
и излязох през резервния изход.
И досега не ми е ясно как са се досетили за каналите.
Горе ръцете!
Ръкописа!
Г-н Шернер, искам да ви попитам
защо се налагаше отвличането на самолет?
До освобождаването ви от затвора оставаше само месец.
Дори да ми оставаше час, пак щях да се освободя сам,
за да докажа, че все още сме силни.
Извинете, вас чакам.
Днес не приемам.
- Аз съм чужденец.
Пристигнах отдалеч по повод книгата.
Интересуват ме някои подробности.
Ръкописа го няма вече.
- Може ли да се срещна с автора?
И автора вече го няма, умря.
Убит ли е?
Умря!
А филмовият материал? Гледах го в Лондон.
Няма нищо от него. И негативът е унищожен.
Значи остава паметта.
Какво имате предвид?
Обикновената човешка памет. Тя е най-сигурна от всичко.
Сбогом.
Превод ТРУД
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2023 ©