Eileen (2023) Свали субтитрите
Айлийн!
Айлийн! Трябва ми формуляр И-37.
Формуляр за прехвърляне?
- Не. За приемане. И-37.
Не слушаш ли? Безполезна е.
Д-р Фрай трябва да го подпише. Сигурно е заспал в кабинета си.
О, да. Може да събудиш д-р Фрай.
Духни нежно в ухото му. Той така обича.
Остави Айлийн на мира, уморена е.
Това ли било? Мислех, че просто е в цикъл.
Аз поне имам цикъл.
Знаеш ли какво, скъпа? Няма да трае вечно.
Ще остарееш като нас.
Г-жа Джослин в чакалнята, моля. Г-жа Джослин в чакалнята.
Старото куче ще ни липсва, но...
се надявам да приветствате заместничката на д-р Фрай.
Хубава млада лекарка.
- Дано момчетата я приемат сериозно.
Аз ще я приема. Сериозно.
Мисля, че ще приемеш инсулина си и плана си за пенсиониране.
Това ти стига.
- Да.
Ще ми липсва забавата тук.
Аплодисменти за д-р Фрай!
Наздраве!
Ан идва често напоследък.
Да, има много разбити сърца.
Здрасти, скъпа.
- Здрасти.
Как е баща ти?
Добре.
Знаеш ли? Аз ще платя.
Благодаря.
Влез вътре и млъквай!
Ти млъквай!
- Дънлоп, млъквай!
Ти млъквай!
- Проклет идиот!
Ще дойда и...
- Добре ли си, шефе?
Майната ти. Проклетите съседи лютеранци са проблемът, не аз.
Не се оплакваме. Искаме да се прибереш безопасно.
Татко?
- Защо да не е безопасно?
Аз пазя целия квартал. Какво знаеш ти?
Айлийн, влез вътре! Вътре.
- Добре, татко.
Хайде, моля те. Правиш сцени.
Айлийн, никой не иска нищо от теб.
Добре. Хайде, влез вътре.
Проклети лютеранци. Винаги съм ги мразел.
Татко, да влезем вътре.
- Майната им.
Не може да се правиш на полицай.
- Защо?
Знаеш ли кой беше това?
- Всичко е наред.
Успокой се. Моля.
- Да се успокоя? Ти се успокой.
Вече не си ченге.
- Да, така е.
Пенсионираха ме, защото бях много добър. Не исках.
Сипи ми.
- Връщам се.
Връщай се, Бък. Дай ми питието.
Обади ни се, ако имаш нужда от нещо. Весела Коледа.
Ела тук. Каква е тази миризма?
Да не си настъпила нещо?
- Не. Защо? На какво ти мирише?
На мърша.
По-добре спазвай дистанция.
Да. Ще спазвам дистанция.
- Какво правиш?
Но трябва да си по-мил с мен. Никой друг няма да ти търпи глупостите.
Върви си тогава. Имам си Джоуни. Тя не би търпяла такава кочина.
Сестра ти е истинска жена.
Мирише на жена. Знае как да поддържа един дом!
И не живее тук. И е омъжена.
Да, защото не е хрантутница.
И не иска да говори с теб!
- Да, сигурно.
Защото си има свой живот. Постигнала е нещо.
Все тая, татко.
Вземи се в ръце, Айлийн. Опомни се.
По дяволите.
Майната му.
Добре, слушайте!
Знаете, че догодина ни предстои проверка.
Затова ще затегнем процедурите...
и ще въведем нови стратегии...
въз основа на големи нови идеи.
В тази връзка, тази млада дама отляво, д-р Ребека Сейнт Джон...
е новата ни психоложка в затвора.
Тъкмо е завършила докторантура в Радклиф.
Харвард.
Може да не сме от Харвард, но ще отговорим на очакванията й.
Надявам се и тя да отговори на нашите, както ние отговаряме на техните.
Тя може да е хубава, но ви уверявам, че е много умна.
Колко струват тези с глазура?
Безплатни са.
Шегувам се.
Аз съм Ребека.
Знам.
Къде мога да се освежа?
Ще ви покажа.
- Благодаря.
Нека взема якето ви.
- Много мило. Благодаря.
Оттук.
Не разбрах името ви.
- Айлийн.
Добро утро.
- Добро утро.
Откъде сте?
От Ню Йорк. Манхатън.
Не можех да понасям Кеймбридж. Много е напрегнато.
Имаше някои интересни хора...
но ми трябваше почивка, малко свеж въздух.
А и обичам плажа.
Добре.
Трийсет и две.
После двайсет и четири.
Трийсет и четири. Това са ми мерките.
Някои жени мислят, че само мерките им имат значение.
Честно казано, мисля, че е жалко.
Напълно съм съгласна. Сестра ми е така и не е много умна.
Добре. Значи с теб имаме по-добри теми на разговор от фигурите ни.
Но общоприетото мнение не е такова, нали?
Не ме интересува какво е общоприето.
Виж се само. Като Катрин Хепбърн си.
Рядко се среща жена с толкова кураж.
И аз съм така. Не ми пука за хорското мнение.
Сигурно ги е страх от теб.
Моа?
Добре. До скоро.
Всяка година се събираме да отпразнуваме рождеството на Исус.
И всяка година един от вас, копелета, проваля всичко.
За последен път проявихте неуважение на Коледа...
ще си стоите мирно и ще си държите езика зад зъбите.
Ако хапете, ритате, крещите, дърпате, скубете...
смеете се, мрънкате или чуя един капризен коментар...
се връщате право в пещерата.
И така, без повече губене на време...
за мен е чест да благодаря на хората от Маунт Олив...
които ми помогнаха с режисурата...
Представям ви "Коледа в затвора".
Ще убия някого на Коледа!
Млъквай!
О, какво да правя?
Осъден съм на три години затвор сред момчета, които са лоши като мен.
Имам време да планирам какви злини ще извърша, като изляза.
Междувременно ще чета книги.
Ти не можеш да четеш, кучи сине!
Какво става?
Вижте кравата! Вижте кравата!
Готина кобилка!
Джоузеф, много съм уморен. Можем ли да починем тук?
Няма да плащаме мотел.
- Супер, Джоузеф.
Благодаря, че ни доведе за преброяването.
Що за глупости!
Ей!
Здрасти, Боб.
- Здрасти, скъпа.
Това и пакет "Лъки".
Късметлийски ден, а?
- Да, много.
Да. Цигарите са супер.
Да не се подпалиш.
В добро настроение си. Какво има?
Нищо ми няма, татко.
Изглеждаш смешно с това нещо в устата.
Как мина денят ти, татко?
Как мина денят ми?
Не знам. Беше просто поредният ден.
Какво значение има?
Моят ден беше покъртителен.
Така ли?
На коледния спектакъл се разрази голям бой.
Счупиха ключицата на едно хлапе...
А аз изготвих документацията за пазача.
Не тръскай на пода, залепва.
Както и да е... Беше от онези дни, които никога не забравяш.
Така ли? Дни, които няма да забравя?
Чакай да помисля.
16-и декември 1944 г. За пръв път държах мъртъв човек.
Каква загуба.
Навън беше минус шест и валеше сняг.
Точно като тук.
Дори не знам защо дойдох тук.
Може би, защото си имал жена и две деца.
Обичам плажа.
- Браво на теб.
Аз намразих плажовете заради войната.
Какво друго? Как е онова хлапе Полк? Проговори ли вече?
Полк, хлапето, което наръга баща си...
той беше добро ченге, малко или много.
Що за хлапе обмисля да убие баща си така?
Да наръга баща си в съня му, пред майка си.
После седна и не отрече.
Не обели дума през целия процес.
Психопат.
Ти няма да направиш подобно нещо, нали?
Защото си момиче. Не си те представям с нож.
А представяш ли си ме с пистолет?
Да, представям си те.
Един ден...
когато ти е писнало, когато ти се иска...
да се махнеш.
Може би като съм умрял и си нямаш никого, няма и да имаш.
Представям си го.
Но не би го направила, нали?
Защото си твърде добра.
Дай ми една цигара. Какви са тези, "Олд Голд"?
Не.
- Харесвам "Олд Голд".
Знам.
Опа. Имаш ли нужда от помощ?
Не, добре съм. Просто съм с кашкавалени ръце.
Трябва да видиш аз колко съм непохватна.
Лий Полк.
Това не се вижда всеки ден.
Да, много е гадно.
Четиво за лека нощ?
Просто подреждах досиетата.
Вчера беше голямо шоу.
Правят го всяка година.
Бих го нарекла жестоко и необичайно наказание.
Съжалявам, по принцип не пуша.
Гаден навик е. Затова ми харесва.
Но не е много подходящ за дами. Пожълтяват ти зъбите.
Виждаш ли?
Това е от цигари, кафе и червено вино.
Не, зъбите ти са перфектни.
Не пия кафе, така че би следвало зъбите ми да са наред, но...
са развалени, защото ям прекалено много сладки неща.
Прекалено много сладки неща? Нямаш ли си сладост в живота?
Просто ям много бонбони.
Не ти личи. Много си слабичка.
Да съм висока си има предимства...
но повечето мъже са много ниски за мен.
Забелязала ли си, или си въобразявам...
че напоследък мъжете стават все по-ниски, по-плешиви и по-дебели?
Всички мъже тук са малки момчета.
Забавна си.
Извън затвора. Въпреки че си права...
пазачите не са нищо особено.
Трябваше да видиш д-р Фрай. Изглеждаше много гадно.
Не съм изненадана. Кабинетът ми не е много хубав и мирише на мръсна кожа.
Чудя се какво се е случвало там.
- Нищо хубаво.
Никога не съм била в кабинета.
Трябва да дойдеш някой път.
Но ако вратата е затворена, значи съм с едно от момчетата.
Добре.
Не те ли е страх да си сама с тях?
Не.
Ела да ме видиш някой път.
Ако ме чуеш да крещя, ритни вратата, за да ме спасиш.
Добре.
Шегувам се, скъпа. Има паник бутон.
Тук съм да видя Ленард Полк.
Ан Полк.
Няма ви в графика. Късно ли ви добавиха?
Повикаха ме. Дойдох.
Трябва да попълните формуляр.
Ти дъщерята на началник Дънлоп ли си?
Да.
- Така си и помислих.
Г-жо Полк?
Аз съм д-р Сейнт Джон. Мерси, че дойдохте.
Няма нужда да го попълвате. Знаем коя сте.
Айлийн, ще ни отвориш ли вратата?
Насам.
Палтото ви, моля.
Заповядайте.
Благодаря, Айлийн.
След вас.
Пуснете ме! Пуснете ме! Пуснете ме!
Правете с него каквото искате!
Не говори дори с майка си!
Винаги е бил лошо момче! Мръсно и лошо момче!
Трябва да заключа.
Свижданията приключиха преди 20 минути.
О, съжалявам.
Завърти се.
- Не е необходимо.
Трябва да му сложа белезници!
- Не.
"Не е необходимо."
Не го прави. Тя е лекар.
Тя има нужда от лекар. Хлапето е убило полицай.
Убил е баща си. Различно е.
О, скъпа... Какво обичаш?
Забрави си бележника.
- Благодаря много. Трябва ми.
Дано не си го чела.
- Не, разбира се, че не.
Шегувам се. Има само глупости.
Чакай. Айлийн?
Не искам да нахалствам и сигурно имаш други планове...
но може ли да те почерпя питие?
Не познавам никого тук и искам да те черпя коктейл.
Добре.
- Добре? Убедих ли те?
Къде правят най-хубавото мартини в града?
Може би при "О'Хара". Това е единственият бар.
Става. Да се видим в 19.00? Тръпна в очакване. Нали така е изразът?
О, Айлийн. Здрасти.
Моля, моля, седни.
Какво ще пиеш?
Май бира.
Бира?
Здравей, Айлийн. Радвам се да те видя, скъпа.
Какво да бъде, миличка?
- Леле, измръзнала си.
Една бира, моля. И малко уиски да сгрея моето момиче. Какво ще кажеш?
Боже, изглеждаш невероятно.
Това е стара рокля.
- Може ли?
Ами ти, миличка? Още едно мартини?
С удоволствие. Благодаря. Но нека е без маслини този път.
Мислех, че няма да намеря бара лесно, но ето ме тук.
Добре ли си?
Да, добре съм.
Имам проблем с колата
и карах със свалени прозорци, защото имаше пушек.
Шегуваш се. Звучи ужасно.
Съпругът ти не може ли да я поправи?
Не съм омъжена.
Винаги съм била необвързана.
А когато си хвана мъж, е за кратко забавление.
Не се задържам с нищо.
Това ми е начинът на живот или патологията...
зависи с кого говоря.
Откога работиш в затвора "Мурхед"?
Три или четири години.
Трябваше да е само временно...
когато се върнах за малко, докато майка ми беше болна.
После тя почина.
Останах в затвора и времето просто отлетя.
Боже. Затворът не е място, където времето лети.
А и майка ти е починала?
Това е тежко за една млада дама.
Аз съм... на 24 г.
Значи нямаш търпение пак да купонясваш. Нали?
Знаеш ли... И аз съм сирак.
Чичо ми ме отгледа на запад.
Където грее слънце.
Не знам как живеете тук, зима след зима.
Определено е зловещо.
Любовта ми към Нова Англия е странна.
Обичам я, но и я мразя.
Тук всичко е много реално.
Сякаш няма... въображение.
Няма сантименталност или фантазия.
Няма къде да се скриеш.
Извинявай.
Пих повечко. Езикът ми се развързва, като пия.
Няма проблем.
- По-добре, отколкото да не говоря.
Видя ли Лий Полк днес?
Г-жа Полк каза ли ти нещо?
Беше просто разстроена. Майките винаги са разстроени.
Изглежда ли ти като ядосана жена?
Не знам.
Тук всички са ядосани. В Масачузетс сме.
В Харвард имах един професор...
беше брилянтен, но много труден.
Правеше експерименти със затворници...
изучаваше въздействието на психеделиците.
Не одобрявам... няма магическо хапче...
но можеш да освободиш хората...
ако ги убедиш да кажат истината, да я почувстват.
Това искам да направя.
Тайни и лъжи...
Казвам ти, кукло, някои семейства са толкова извратени...
че единственият изход е нечия смърт. Не мислиш ли?
Ей, как ти беше името?
Моето ли?
Да. Коментирахме, че ни изглеждаш позната.
Да не си актриса?
- Не. Работя в момчешкия затвор.
Аз съм Айлийн, а това е приятелката ми Ребека. Тя е психоложка.
Ребека, момчетата не хапят.
Освен ако не ни помолите.
Това е Джери. Не му обръщайте внимание. Женен е.
Джери, жена ти да не ти е избила зъбите?
Да. Жена му удря като Джо Фрейзър.
Не, подхлъзна се на леда.
Ще ми пораснат нови.
Трябват ми още питиета.
Наздраве за Джери и новите му зъби.
Танцува ли ти се, Ребека?
- С теб ли?
Да.
Приличаш ми на момиче от нидерландска картина.
Лицето ти е странно. Сякаш е обикновено, но...
очарователно.
Има красива... турбуленция.
Харесва ми.
Сигурно имаш прекрасни сънища.
Сънуваш други светове.
Може би ще сънуваш мен и утрешните ми угризения.
Не бива да пия...
но го правя.
Благодаря ти.
Санди, може ли едно мартини и огънче?
Внимавай, Айлийн. Не искам проблеми с баща ти.
Баща ми няма да създава проблеми.
Татко?
Татко, ще ме пуснеш ли?
Татко, може ли ключовете?
Може ли ключовете?
Не, не може.
Първо прочети тази книга.
Искам да чуя всяка дума.
Къде си сложил ключовете?
Настани се удобно.
Никъде няма да ходиш, докато не я прочетеш.
Татко, това е абсурдно. Трябва да ида на работа.
Цяла нощ те нямаше. Колата е почти разбита.
Спиш в повърнята си.
Но се тревожиш за работа.
Срам ме е да те погледна.
Оливър Туист би бил благодарен за този дом...
но, ти, Айлийн... ти си просто боклук.
Просто излязох с една колежка.
Излязла с колежка. За вчерашен ли ме имаш?
Кой е той? Кое е това момче?
Искам да знам кой е, преди да забременееш.
Ще ми дадеш ли ключовете?
Моля те, закъснявам!
- Няма да ходиш облечена така.
Сериозно, Айлийн, как смееш?
Роклята на майка ти от помена на баща ми.
Не зачиташ никого.
Преоблечи се. Не искам никой да те вижда така.
Ще помислят, че съм умрял.
Г-це Дънлоп, може ли да поговорим?
Боже.
- Става въпрос за баща ти.
Влез. Той е вътре.
За пистолета му.
- Интересно. Слушам те, Бък.
Вчера получихме оплаквания от съседи...
от г-жа Кони в училището, че...
Началник Дънлоп е стоял на северния прозорец...
с насочен пистолет към децата, прибиращи се от училище.
Той се съгласи да предаде пистолета на теб.
Стига да не го използваш срещу него, цитирам.
Може ли да вляза?
Ще ми го окачиш като украшение ли?
Сигурен съм, че г-ца Дънлоп ще се погрижи за оръжието.
Както се грижи за всичко, Бък, сам виждаш.
Кажете кои. Да, ще изчакам.
Я виж кой идва.
- Добър ден, Айлийн.
Свежа си като репичка.
Имах проблеми с колата.
- Сигурно.
Коледа наближава. Ще спреш ли?
- Не. Отивай на работа.
Добре. Трябва ми досието на Полк. Да.
Мисля, че е в д-р Сейнт Джон.
- Страхотно.
Ще се наложи да изчакате да минат празниците.
Имаме нова лекарка, която явно не следва процедурите.
Няма ли я?
- Тръгна си. Ще се върне след Коледа.
Да, добре. Благодаря. Чао.
Къде си мислиш, че отиваш?
За лекарства. Май се върти вирус.
Май главата ти се върти.
Тя е пияница.
Татко?
Татко?
Татко! Татко, чуваш ли ме? Татко, чуваш ли ме?
Какво правиш тук?
- Пистолетът ме преследва.
Няма никой тук. Седни. Седни.
Здрасти, Джоуни.
Здрасти.
Джоуни. Джоуни. Джоуни.
Татко!
Не се тревожи, Джоуни.
Зашихме го, не мисля, че има сътресение...
но нивото на алкохол в кръвта му е високо.
Черният му дроб е уголемен, посинен е.
Не ви виня, но кой го оставя да живее така?
Знам. Майка ми почина и той не работи.
Какво да прави?
Някои мъже не пият по цял ден.
- Знам това.
Знам, че ви е трудно, но ако спре да пие, може да умре.
Но ако продължи да пие, със сигурност ще умре.
Не знам какво друго да кажа.
Седни, татко.
Лекарят ми каза, че ще умреш.
Сякаш той няма да умре.
Каза, че ако не спреш да пиеш, това ще те убие.
Майната му. Знаеш, че убиха майка ти в болницата.
Дължат ми повече от шевове.
Можеш ли да се облегнеш?
- Да.
Мислиш, че не мога да си легна?
Не, искам питие!
- Татко!
И без това няма да спя тук. Има духове.
Моля те, татко. Ако ти дам бутилка, ще легнеш ли?
Не, искам да пийна с дъщеря си.
Различна си напоследък. Почти интересна.
Какво ще правиш с всички пари, които печелиш?
Купи си собствени дрехи.
Помня това палто.
Помня майка ти.
Как ми стои?
Майка ти беше прекрасна с него.
Купих й го, за да го носи, като излезе от психиатрията.
Винаги съм обичал майка ти.
Независимо какво си мислиш, винаги съм я обичал.
Знам какво говорят хората за мен.
Казват, че съм я подлудил, защото съм задник.
Може да съм викал понякога, но тя винаги ми прощаваше.
Защото се обичахме.
Любовта ще те подлуди, Айлийн.
Сигурно никога няма да разбереш.
Защо?
Някои хора... са истински хора.
Като във филмите.
Те са онези, които гледаш. Важните хора във филма.
Другите хора...
те са просто там за пълнеж.
Приемаш ги като даденост.
Мислиш ги за лесно заменими.
Това си ти, Айлийн.
Ти си една от тях.
Не спирай. Още си жива. Хайде.
Хайде, вън е студено. Побързай. Отвори вратата.
Много е тежко.
Дай ми проклетото питие.
Айлийн!
Айлийн!
Какво, татко?
Телефонът звънна. Търси те някаква жена.
Ти какво каза?
- Нищо.
Не знам нищо. Не казах нищо.
Ало?
- Здравей, коледно ангелче.
Ребека.
Мислех си за теб и не знам какво си планирала за Бъдни вечер...
но реших, че може да искаш да дойдеш.
Можем да слушаме плочи и пак да танцуваме.
Стига да нямаш по-добро предложение.
Нямам по-добро предложение.
Значи ще дойдеш?
- Да.
Ще ти дам адреса.
- Добре, момент.
Ул. "Мейпъл" 32.
Е, до после. Чао.
Чао.
Ти дойде! Коледно чудо!
Извинявай, че се забавих.
Котката е обладана.
- Весела Коледа.
Много си мила. Влез. Влез.
Айлийн, извинявай за бъркотията. Не съм...
Опитах се да поразчистя, но не можах...
Дано не ти е неприятно.
Да отворим виното.
Седни. Седни.
Дълго ли шофира? Далеч ли е?
Не, шофирам из целия град.
Нека взема палтото ти.
Благодаря.
- Леле. Много е меко.
Беше на майка ми.
Сигурно е била жена с класа, щом дъщеря й е с такава класа.
Обичаше да се конти.
Дано обичаш такъв сорт.
- Сигурно е вкусно.
Едно питие звучи добре. Нека видя къде е тирбушонът.
Напоследък съм много заета...
не си спомням къде...
Трябва да е в тази бъркотия, нали?
Знаеш ли какво? Един сръчен докторант...
ми показа как се отваря бутилка...
ако нямаш тирбушон.
Философите са най-големите пияници.
Макар че беше сладък.
Юджийн Хендерсън... Харвард.
Не знаех, че става така. Страхотен номер.
Сега ни трябват чаши.
За Айлийн, моята коледна спасителка.
Спасителка? Нищо не съм направила.
Добра приятелка си. Това е най-важното.
Наздраве.
Боже, ужасно е!
Не, това е...
Вкусът те удря, така е със Сирата.
Дано не си платила много за него.
За...
За Исус Христос. Честит рожден ден.
Сама ли живееш тук?
- Не.
О, да, разбира се. Нямам съквартиранти.
Обичам да имам пространство, да се забавлявам и да вдигам шум.
И да разхвърлям, както виждаш.
Мога да си пускам силно музика.
Мога да крещя силно.
Не понасям съквартиранти. В колежа си заключвах вратата...
Да, била си в колеж. Какво учи?
Само задължителните курсове.
И да не бях се отписала, пак щях да стана секретарка.
Айлийн, ти не си секретарка.
Г-жа Мъри и г-жа Стивънс са секретарки.
Затова са нещастни и гадни.
Но теб те чака голям живот, сигурна съм.
Добре, не съм истинска секретарка.
Не, не си. Защото си умна.
И си любопитна, нали?
Не бях много добра в училище, така че съм средно ниво.
Не говори така, Айлийн. Никога. Ти...
Мислиш ли, че си нормален човек?
В какъв смисъл нормален?
Наистина съм лоша домакиня. Може би...
ще се почувстваме добре, ако хапнем.
Аз съм добре.
Може ли да използвам тоалетната?
Разбира се. Горе е.
Другата врата, вдясно.
Извинявай.
- Защо се извиняваш?
Хайде. Яж. Яж. Вземи си и краставичка.
Защо ни е малък нож за сирене? За да са ни чисти ръцете?
Абсурдно е. Всичко е абсурдно.
Тези тъпи традиции.
Като пазача и затвора на Коледа.
Какво имаш предвид?
Обясних му, че нещата трябва да се променят...
но му пука дали момчетата мислят за мен,
докато блудстват в килиите си нощем.
В затвора мастурбацията е забранена.
Незаконно е да свършваш в затвора.
Знаеш го, нали?
Сякаш това е упадъкът на цивилизацията, оргазмите на хората.
Не може да се разчита на мъжете.
Хората се срамуват от желанията си, особено мъжете.
Айлийн...
сигурно вече си разбрала...
аз живея по-различно от другите.
Къщата ти е хубава и уютна.
Нямам предвид къщата. Имам предвид...
Имам собствени идеи.
Може би с теб споделяме някои от тях.
Какви идеи споделяме?
Мога ли да ти се доверя?
Разбира се.
Става въпрос за Лий Полк.
Така ли?
- Да.
Кажи ми, Айлийн...
защо един човек би искал да убие баща си?
Всеки иска да убие баща си.
Не е вярно. Кой ти го каза?
Не, наистина, помисли, Айлийн.
Лий се е промъкнал в спалнята на родителите си...
посред нощ...
пронизал гърлото на баща си със стар кухненски нож...
и го наръгал многократно в гърдите.
Майка му твърди, че помислила, че е влизане с взлом.
Как проспиваш нещо такова?
- Не знам.
Не го проспиваш. Затова я повиках.
Ти беше там. Момчето не можеше да я погледне.
След това го попитах... директно.
Попитах...
Попитах: "Какво ти направи баща ти?".
Какво те накара да искаш да му сториш това?
И той изплю камъчето за минути.
Никой не си беше направил труда да го пита.
Никой не се е сетил да пита. Искаш ли да знаеш?
Не си ли любопитна?
- Да.
Искаш ли да знаеш?
Да.
Айлийн, не бива да казваш на никого, ясно ли е?
Обещаваш ли ми наистина?
- Обещавам.
Първо трябва да знаеш следното:
това не е моята къща. На сем. Полк е.
Г-жа Полк е вързана долу.
Айлийн.
Айлийн?
Айлийн, моля те, чакай. Айлийн, моля те.
Мислех, че ще успея сама. Не си отивай.
Айлийн, моля те, не си отивай.
Мислех, че ме покани тук, защото ме харесваш.
Така е. Съжалявам. Съжалявам. Съжалявам.
Моля те, моля те. Дай ми само минута.
Нека ти обясня. Имам нужда... от приятел.
Дойдох тук вчера следобед да говоря с г-жа Полк.
Питах я, понеже беше разстроена след срещата с Лий...
дали иска да обсъдим нещо?
Тя каза, че не, затова аз...
Аз я притиснах.
Казах й какво ми е казал Лий.
Тя ме наплю, нарече ме "перверзница"...
нарече съпруга си "светец" и й оставих визитката си.
Ако размисли.
Знаех, че няма да се обади и тръгнах.
Не можах да спя снощи...
защото не спирах да мисля за казаното от Лий.
За стореното от баща му и за това, че майка му не го е спряла.
Не помня как съм шофирала дотук, бях бясна.
Изведнъж осъзнах, че я бутам и я питам: "Как можа?
Как можа да си съучастник в такова мъчение?".
Тя откачи. Нападна ме. Виждаш ли?
Виждаш ли?
Аз се защитих... Сбихме се...
и не знам какво стана, но някак паднахме по стълбите до мазето.
Мислех, че ще ме убие,
затова я ударих със стол и я вързах.
Исках да говорим рационално, да й обясня, че искам да помогна на Лий...
че мога да помогна и на нея, ако ми позволи.
Но тя не спираше да крещи, че съм я отвлякла...
и че ще отида в затвора.
Намерих кодеин в банята и я упоих с него.
След това ти се обадих.
Защото, както виждаш, съм в безизходица.
Но аз какво мога да направя?
- Искам г-жа Полк да си признае.
Трябва ми свидетел. Две срещу една.
Разбираш ли?
Не мога да отида в затвора.
Добре.
Чакай тук.
Айлийн, къде...
Невероятен е.
Откъде го имаш? Защо го носиш?
Баща ми е болен.
Вземи го и ми покажи как ще го държиш.
Много добре, Айлийн.
Добре.
Запази спокойствие.
Кажете ни истината, г-жо Полк, и ще ви пуснем.
Семействата могат да се изцерят.
Не сте загубена кауза.
Сигурно не ви е било лесно да сте омъжена за такъв мъж.
Сигурно ви е трудно.
Защо не ни кажете какво се случи в тази къща?
Защо сте помагали на съпруга си да върши това?
И после ще сме квит. Ще си тръгнем оттук и...
ще измислим как да помогнем на Лий.
Отвържи ме, по дяволите! Отвържи ме!
Пусни ме, луда кучко! Махай се от дома ми!
Много си загазила, няма да ти се размине!
Ще лежиш в затвора дълго време.
Тя пък какво прави тук?
Ти какво правиш тук?
- Кажи ни истината.
За какво говориш?
- Ако не го направиш...
ще те оставим тук, вързана. Няма да те намерят.
Не може да оцелееш без храна и вода.
Рано или късно ще искаш да се изсереш.
Ще трябва да се насереш. И да се напикаеш.
Няма да е много приятно.
Не ме е страх от теб. Познавам те.
Знам кой е баща ти.
Значи трябва да те е страх.
Да ме е страх от пияница женкар,
който е откачен?
Нима е нямал проблеми?
Мислиш, че е нямал тайни?
Мислиш, че майка ти не е знаела за тях?
Ще те убия, мамка му...
ако не започнеш да говориш веднага!
Моля те! Моля те, не ме убивай!
Няма да те убия, ако ни разкажеш.
Помощ.
- Тя няма да ти помогне. Говори.
Не мога да ти помогна, ако не признаеш.
Добре.
Печелите.
Когато се омъжиш...
и имаш деца...
Даваш клетва, като се омъжваш...
да почиташ и слушаш съпруга си.
Няма да го разберете.
Но това направих.
Първо мислех, че Мич само го проверява, докато спи,
както всеки баща.
Че иска да е сигурен, че синът му спи спокойно.
Понякога аз...
Усещах, че става от леглото.
Понякога го усещах, като се връщаше.
И той...
ме целуваше или прегръщаше...
Не бяхме спали заедно, след като се роди Лий.
Но после аз...
започнах да имам инфекции там долу...
Реших, че вината е моя.
После се зачудих дали Мич не ги е донесъл от другаде.
Веднъж...
станах посред нощ.
Не помня защо.
За чаша вода, знам ли.
Мислех, че сънувам.
Отидох и погледнах.
Не го осъзнах веднага.
Кълна ви се.
Имам предвид...
Не очакваш съпругът ти да направи нещо такова.
Никой не би ми повярвал.
И тогава...
Тогава реших, че ако Лий е чист...
...ако е чист, клизма и баня преди лягане...
ще е по-добре за всички ни.
И беше така.
Знаех, че това, което правя, не е съвсем правилно.
Знаех го. Наистина.
Но на кого можех да кажа?
На кого можех да кажа?
Човек прави най-доброто, което може.
Знаете ли какво става, като родиш деца?
Съпругът ти вече не те поглежда така.
Но след като беше в леглото с Лий... той идваше при мен.
Сякаш огромен товар беше паднал.
Беше спокоен.
Беше ми приятно да ме прегръща така.
Тогава ме обичаше.
Шепнеше и ме целуваше.
Беше както преди...
когато бяхме млади, щастливи и влюбени.
Беше приятно.
Толкова ли е лошо?
Да искам да се чувствам така?
Ти не би разбрала.
Млада си. Не са ти разбивали сърцето.
Кървя! Кървя! Помощ! Помощ!
Кървя! Помощ! Кървя!
Айлийн, помогни ми!
- Ще разкажа на всички за това!
Айлийн!
- Простреляха ме! Викнете лекар!
Изведете ме оттук, по дяволите!
- Айлийн, помогни ми!
Помощ!
Не! Не!
Не! Не! Не! Не!
Защо я застреля?
Разстроих се.
Какво ще правим сега?
Ще я заведем у нас.
Баща ми постоянно размахва пистолета си, всички го знаят.
Ще го направим да изглежда сякаш той я е застрелял.
Той е просто пиян боклук, нали така?
И без това ще умре или ще полудее.
Така каза лекарят.
Нека я закараме заедно и после ще отидем в Ню Йорк.
За Нова година.
Само двете.
Обичам те.
Всичко е наред.
Хайде.
Добре.
Чакай ме в къщата на баща ти.
Ще почистя, за да няма доказателства.
Ще те чакам.
- Няма да се бавя.
Айлийн.
Айлийн?
Лягай си, татко.
Къде отиваш?
На пътешествие.
Добре.
Лека нощ.
АЙЛИЙН
АЙЛИЙН
Прeвод: Ина Енчева
subs by sub.Trader at