Hibernatus (1969) Свали субтитрите
Всяка прилика с действителни факти и с реално съществуващи
или живели някога личности, е била чисто съвпадение.
Всичко ли експлодира нормално?
- Да, няма вече опасност.
Приближава се към кратера.
Но какво прави?
Янсен!
ЗАМРАЗЕНИЯТ (1969)
по романа на Жан-Бернар Люк
Полека!
- Добре.
Понеделник, 2-ри февруари. Френско-датска експедиция,
ръководена от проф. Янсен и капитан Льоконт,
откриват в Далечния север, в Гренландия,
тялото на мъж, напълно запазено в леден блок.
Във вторник, 3-ти февруари, останки от изчезналия френски параход
"Ла Галант", потънал през 1905 г. край Шпицберген,
са намерени близо до тялото на непознатия.
Моделът на обувките му също били пощадени от времето
и отговаряли на датата на корабокрушението. Няма съмнение,
че замразеният е в плен на леда от 65 години.
Петък, 7-ми февруари. Хеликоптер на експедицията
превозва в изотермичен контейнер непознатия в ледения му блок.
Вдигайте го.
Включваме се на живо от болницата "Поликен",
където ще бъде пресконференцията на проф. Едуард Лориеба,
специалист по изкуствено замразяване.
Проф. Лориеба и проф. Баркоф,
ръководител на психиатричното отделение на болницата,
застават заедно пред журналисти от цял свят.
Дами и господа.
Сега мога да потвърдя някои слухове,
които не можахме да попречим да се разпространят.
След 36 часа непрекъснато размразяване,
д-р Баркоф и аз, забелязахме слаба сърдечна дейност.
Това е фантастично, нали?
- Невероятно!
За няколко часа обмяната на веществата се възстанови напълно
и в момента, в който говоря,
човекът може да се смята психологически размразен.
Скъпа приятелко, това е неописуемо!
- Невероятно!
Професоре, как ще обясните това невероятно оцеляване?
През 1905 г., търговският кораб "Ла Галант"
е пренасял през океана тонове глицерин.
При сблъсъка с айсберга,
тялото на замразения вероятно е било залято с това вещество
и е започнало бързо замразяване.
Глицеринът е предпазил клетъчните структури
като по този начин ги е съхранил непокътнати.
Г-н Тома, това е чудесно, нали?
Какво? Намират в ледовете напълно запазеното тяло на мъж,
изчезнал преди 65 години, пренасят го, размразяват го и сега е жив,
а на вас ви е все едно?
Е, добре, добре...
Скъпи приятели, да се върнем към това, което ни вълнува тази вечер.
Като директор на фирма за амбалаж от цели 25 години,
винаги съм имал една цел -
да служа и да глезя добрите си и верни клиенти.
Ето защо... исках парижката ни фабрика
да заеме достойно място на европейския пазар.
Трябва... френските фирми... Минавайте, за Бога!
Трябва френските амбалажни фирми да станат...
Не!
Не!
...да станат предприятията на бъдещето.
Аз винаги съм се стремял да следвам примера
на прекрасния ни приятел г-н Крепен-Жожар,
чиито цехове са гордостта на Франция в областта на опаковането.
Така е! Така е!
Скъпи приятели, за мен е не само чест, но и голяма радост
да мога да ви съобщя на тази церемония
новината за проекта за годеж между Евелин,
дъщерята на г-н Крепен-Жожар, и на моя малък Дидие.
Младият Дидие е син на скъпите ми приятели дьо Тартас,
които съумяха, които успяха,
които... които разбраха, които почувстваха...
Как да ви кажа? Да, как да се изразя?
Трудно е да се каже...
- Ще ми го кажете утре.
Вижте каква хубава двойка са!
- За ваше здраве, деца мои.
И бъдете щастливи... или поне се опитайте да бъдете.
Да, знам, че бракът е като обсадена крепост.
Тези, които са отвън...
Г-н адвокат, а наградата?
Почетния легион ли?
- Да, той.
Всичко е наред.
- О, благодаря!
И кога ще го получа?
- Миналата седмица.
Не, не, кога ще го имам?
- Миналата седмица.
Искам да кажа, че моя го получих миналата седмица.
Не ме интересува вашият! Кога ще си получа моя?
Осведомих се, че ще стане скоро.
- Трябва ми за утре.
Шарл! Ела.
- Ще желаете ли?
Това какво е?
- Почетен легион.
Той вече го е получил. Има си го. И вие си го имате, нали?
Благодаря, г-н адвокат, хубаво ми стои.
На мен ми трябва за утре.
- Не, не, не, това си е моят!
Юбер! Какво правите, скъпи ми Юбер?
Нали може да ви наричам Юбер?
- Но моля ви.
Тук всичко е наистина прекрасно.
Браво за преобразуванията. Ще стане много, много хубаво.
Ще видите, че с вас ще постигнем големи неща.
От които ще се възползват скъпите ни деца.
Пак се сетих за този човек, за замразения,
когото откриха след цели 65 години сън. Това е странно.
И малко ужасяващо.
- Защо?
Та той е един старец на 25 години.
- Ами да, да!
Старец на 25 години. Да предположим, че има наследници.
Как ще го приемат внуците му, които са сигурно почти на нашата възраст?
А той е едва на 25 години.
Сърцата на внуците сигурно няма да издържат, когато видят дядото.
Господине! Полиция!
Какво казахте?
- Дойде полиция.
Къде е?
- Ето там.
Господине?
- Г-н дьо Тартас?
Аз съм.
- Нося ви спешно съобщение.
Да, да, вече знам. Благодаря, г-н полицай.
Вижте! Прочетете! От министерството на вътрешните работи. Станало е.
Г-н дьо Тартас, ако обичате. Генералният секретар ви очаква.
О, г-н генерален секретар!
- Г-н дьо Тартас.
Каква чест.
- Заповядайте.
Седнете.
Предполагам, че тази покана ви е изненадала.
Не очаквах такава чест, г-н генерален секретар.
Сигурно сте чули за замразения?
Извинете ме... но не разбрах.
Попитах дали сте чули за замразения?
Ами да, като всички.
- Е, замразеният е бил идентифициран.
Много добре.
Но не разбирам каква е връзката с мен, г-н генерален секретар?
Познавате семейството на замразения.
- Какво?
Това наистина ви засяга доста. Нали така?
Доста много ли? Заинтересувахте ме. Кое е това семейство?
Вашето.
Моето?
- Да, господине.
Г-н генерален секретар, аз се казвам Юбер Барер дьо Тартас.
Знам прадедите си по име и презиме чак до Луи XII.
Някои от тях са били убити в християнски или варварски страни,
други са починали в замъците си, но мога да ви гарантирам,
че нито един Барер дьо Тартас
не е ходил на Северния полюс, за да се замрази.
Така е, замразеният не е от рода Барер дьо Тартас.
Казва се Пол Фурние. Фурние? Не ви ли е познато името?
В телефонния указател има цели страници с това име.
Жена ви не е ли по баща Фурние?
- Нима твърдите,
че замразеният е роднина на жена ми?
- Той е нейният дядо, господине.
Как... какво...
- Той е нейният дядо.
Г-н генерален секретар, не ми липсва чувство за хумор,
но изпитвам ужас от подобни шеги.
Господине, аз съм от среди,
където рядко имат възможност да се шегуват.
Какъв шанс за нашата страна, нали? Ако замразеният не умре,
Франция ще е направила най-изумителното откритие
на всички времена. Оцеляването. Какво мислите?
Проф. Лориеба, на когото вярваме, ви очаква в болницата с жена ви.
Едме! Какво искате?
Един подпис, господине. Седмичният чек.
А, да. Едме, къде си, за Бога?
Не викайте така! А, Рабие!
Подпишете се.
- Ето тук.
Точно казвах на господина, че...
- Да, да, разбирам. Благодаря.
Извинете, нали разбирате, аз трябва да...
Довиждане, скъпи Рабие.
- Сядай веднага!
Къде, според вас, е дядо ви?
Къде е дядо ви?
Кой от двамата?
- Дядо Фурние.
Странен въпрос.
Слушайте, Юбер, той отдавна е мъртъв.
Мъртъв и погребан.
- Къде?
В Дампиер, ако не се лъжа.
- Май не сте много сигурна?
Но какво ви става, Юбер?
- Казвайте!
Бях малка, когато мама умря. Почти не съм ходила на гробищата.
Дано е грешка, но да проверим.
Искам да разбера...
- И аз това искам!
Е, къде е?
- Не си спомням.
Спомнете си.
- Може би е натам.
Да отидем там.
Не, не е тук. Беше в една алея.
- Тук навсякъде има алеи.
Добре, скъпа приятелко, вие ще проверите натам, а аз в тази посока.
Не.
Не.
Не.
Юбер! Намерих го!
Чакайте!
Баба Фурние е тук.
Той къде е? Тук е Изабел Фурние.
Тя е сама. Съвсем сама.
- Тихо!
Баба беше вдовица, а дядо...
Сега съм напълно сигурен.
- За какво?
Искате ли да ви кажа къде е дядо ви?
- Да.
В леден блок от 65 години. Напомня ли ви нещо? Ледникът?
Да не казвате, че замразеният...
- Точно така!
Бабче, дядо се е върнал!
Елате, да тръгваме!
- Идвам.
В хладилника има пиле. Повикай Софи.
- Какво има?
Ами... вълнувам се, че ще се запозная с дядо.
По дяволите!
Едме! Едме! Къде е майка ти?
- В гаража.
Виж деденцето си.
- Той ли е?
Той е.
- Чудесен е!
Вижте дядото.
- Не е лош!
Оправяйте се, имам ви доверие.
С удоволствие.
- Едме!
Господине?
- Чух, че Пол се е върнал.
Кой Пол?
- Пол Фурние.
Престанете! Не знам нищо!
- Той ми е приятел.
Няма да ви кажа нищо!
Няма да ви кажа!
- Върнал ли се е?
Пуснете ме да тръгна.
- Не задържам колата.
Иначе ще ви блъсна.
- Включи на първа.
А после на втора.
- Не ви задържам.
Оставете ме да потегля!
- Това и правя.
Все пак съм най-старият му приятел.
Сега ще минем в стерилна среда.
Госпожо... господине.
Не забравяйте, че и най-малкото сътресение
може да съсипе психическото му равновесие,
и дори живота му. Все още е много болен.
Мисли, че е началото на века.
И още нещо, ще видите, че е много променен.
Както и да се е променил, сърцето ми няма да ме излъже.
Това е ужасно! Не може да съм произлязла от това чудовище!
Не може, Юбер! Отведете ме!
Затова ли ни извикахте? Вижте, това е упадъкът на света! Не е той!
Ето, вижте го!
- Да се успокоим вече.
Ще го обръснем. Само вас чакахме.
Ще го обръснем ли? Хайде!
- Имаме всичко необходимо.
Д-р Биболини е един от най-видните психиатри.
Той ще отговаря за равновесието и адаптацията на вашия роднина.
Не знам дали ми е роднина,
но ако ми е такъв и сте го оставили в това състояние,
се сещам само за една дума - защо?
Не смятах, че е готов за среща със себе си,
но сутринта поиска огледало и реших, че моментът е настъпил.
Някакви възражения, драги колега?
- Физически е в добро състояние.
Останалото е ваша грижа, скъпи колега.
Ножиците.
Помни ли какво е преживял?
Дребни неща за семейството си, но преди брака му.
Забравил ли е баба ми?
- Така изглежда.
Казахме му, че е паднал от кон и че страда от частична амнезия.
Юбер, това е той!
Дядо е! Вие ми го върнахте! Благодаря, професоре.
Какво ще го правите?
Ама че въпрос? Ще го заведем у дома.
Съжалявам, госпожо, но това е изключено.
Той принадлежи на науката.
- Точно така.
Но той принадлежи на семейството си! Дядо не е опитно свинче, човек е.
Но, сърничке, г-н професорът е прав - науката преди всичко.
Нали така?
- Реакциите му са непредсказуеми.
Психическото му развитие засяга цялото човечество.
Както и физическото.
- Извинете, но хич не ме интересува.
Размислете. Той смята, че е 1905 г.
Тук може да си го вярва, но у нас...
Обграден от любовта на близките си, скоро ще разбере. Ще видите.
Нищо няма да разбере! Категорично отказвам!
И най-малкия гаф може да го разстрои психически.
Така е, така е. Аз ще се подчиня на волята на лекарите.
Елате, ангел мой.
- Скоро ще го видите.
Нищо не можем да направим. Това е решение на правителството.
Не ме интересува правителството!
- Хубава работа!
Не ми пука от правителството!
- Елате, скъпа.
Внимание, усмихни се...
Какво мислят вашите за замразения?
Татко мрази тази показност.
- Внимание, не мърдай! Готово!
Мама каза, че е срамно. А аз го смятам за интересно.
Ами интересно е.
Имам прадядо на моята възраст. Представяш ли си?
Горкият! Намирам, че е тъжно.
- Това е бъдещето.
Слагат те в хладилник на 20 години, изваждат те след 50
и си все на 20. Как ти се струва?
Дидие... О, Евелин, не те видях.
Човек е млад само веднъж в живота.
- Сигурен ли си, татко?
Синът ви се мъкне цяла година с Евелин,
а с капиталите на Крепен-Жожар няма да завися от вашите капризи.
Дидие е млад да се жени.
Междувременно, ангелче мое, трябва спешно да се платят някои сметчици.
Така че сложете хубавото си подписче ето тук.
Искам първо дядо си.
- До сега живяхте без него,
а сега изведнъж не можете.
- Имам развито семейно чувство.
Добре, ще ви го доведа. А сега подпишете, ангелче.
Каквото желаете, но след като пристигне тук.
По дяволите!
- Мразя да ругаете!
Като си полегнем, ангелче, всичко ще се оправи.
Сънувате ли, Юбер? Нека Шарл да ви приготви стаята за гости.
По дяволите!
- Лека нощ, приятелю.
Добър ден, г-н адвокат. Какво ново?
Извинете, че ви се обаждам чак сега, но ме задържаха в съда.
Проучих нещата, свързани с вашия замразен.
Доста сложен проблем.
- Знам, че е сложен, казвайте.
Много сте наивен, драги. Толкова дълго отсъствие.
Какъв е законът?
- Категоричен е. Напълно.
Пол Фурние, замразеният, си е съвсем жив, нали?
Значи си възвръща всичкото имущество.
Как така?
- Всичко е негово. Така е.
Как негово? Ще го оспорвам.
- За всичко трябва неговото съгласие.
Това е невъзможно!
- Съжалявам, това е неоспоримо.
Извинете ме, но ме чакат още две много спешни дела.
По дяволите!
Едме! Отворете!
- Спя.
Бяхте права, а аз сгреших. Отворете!
Вече спя.
- Ще доведа дядо ви.
Обичам го, толкова е мил. Не мога да живея без него.
Едме, отворете! Сърничке моя!
Вече спя!
Г-н професоре, настоявам да върнете дядото на жена ми.
Не може.
- Не ви чух. Какво?
Не е възможно.
- Внимавайте, пресата е отвън.
Ще настроя общественото мнение, ще съдя държавата.
На какво основание?
- За насилствено задържане.
Замразеният смята, че е началото на века.
Вие не сте били роден.
Не съществувате. И може би никога няма да съществувате.
Господине, един господин ви чака.
Защо не ми казахте?
- Ето, казвам ви.
Кога?
- Сега.
Вие сте лъжец!
Добър ден, докторе.
- Г-н дьо Тартас,
трябва да попречим на Лориеба да извърши фатална грешка.
Не разбирам.
- Седнете.
Защо фатална?
- Убеден съм, че Лориеба много греши.
Да, сигурно.
- Чакайте.
За да помогнем на Пол Фурние да си възвърне равновесието,
трябва да го оставим в семейна среда.
И аз това казвам!
- Чакайте да се доизкажа.
Тази сутрин Лориеба получи официално разрешение
да го премести в почивен дом в провинцията.
Ще бъде при непознати, а ние ще го гледаме с любов...
Слушайте сега, слушайте!
Ще го преместят утре с голяма охрана. Трябва да действаме бързо,
но не мога сам и разчитам на вас.
- Докторе, чакам вашите заповеди.
Ще тръгнем седем минути по-рано. Ще се събуди без да разбере,
че е в друга стая.
- Но той поиска да се прибере вкъщи.
Ако слушаме болните...
- Тогава не ни оставяте избор.
Професоре.
Юбер, ръцете ми се изпотиха. Краката ми се подгъват. Ще припадна.
Моля ви, и без това е сложно.
- Трябваше да пийна нещо...
Не върху носилката! Не върху носилката, по дяволите!
Едме!
Едме! Едме!
По-добре ли сте?
По-добре ли сте?
- Не!
Не, пуснете това! Той ще бъде наш!
Пуснете!
Пийнете една чашка с асистентката ми.
- Моля ви, много съм жадна.
Имам нужда от голяма, леденостудена бира. А вие?
Готово е. Не, оставете ме.
Оставете ме!
- Куку, кой е тук?
Не! Не!
Престанете!
Кислородът ще свърши. Дръжте носилката.
Внимавайте! Бързо, бързо!
Докторе, делите се от нас?
Едме, стига!
Стига! Стига сте се смели!
Хайде, махайте се!
Добре ли върви? Как е той?
- Отлично. Качвайте се.
Имахме късмет.
Къде е онази ловна резиденция?
- Какво?
Далече ли е ловната резиденция?
- Още двайсетина минути.
Ще повярва ли, че е началото на века?
Какво?
- Ще повярва ли, че е 1900 г.?
Да, да, всичко е наред.
- Побързайте, Юбер, събужда се.
Започва се.
- Казахте, че ще спи още половин час?
Той не е навит часовник. Няма да успеем. Какво да направя?
Ще успеем! Ще успеем!
- Няма!
Ама че откачен!
- Вижте ги тия! Вижте ги!
Къде съм?
Какво се е случило?
- Паднахте от коня.
От коня ли? И какво правех на коня?
Търпение, паметта ви ще се възвърне.
- Сега сме 1905 г.
Снощи Сара Бернар пожъна истински триумф в "Еглон",
а г-н Лубе е още президент.
- Не може да бъде! Как е посмял?
Искам да стана!
- Стига.
Аз съм проф. Лориеба. Пуснете ме! Нали ви казвам, че съм проф. Лориеба?
Г-н директор, бързо!
Не се вълнувайте.
- Пуснете ме!
Изглежда много възбуден. Къде е придружаващият го проф. Лориеба?
Аз съм! Ето ме! Ще ме пуснете ли?
- О, професоре!
Не разбирам какво...
- А аз разбирам!
Къде е телефонът?
Къде е телефонът?
- Имайки предвид онази епоха,
сметнахме, че телефон...
- Престанете вече!
Обадете се на жандармерията,
на местната полиция и на Държавна сигурност.
Какво става, г-н професоре?
- Какво става ли?
Става това, че ми отмъкнаха замразения.
Сигурно сте объркали пътя.
- Казахте ми да завия надясно.
Край!
- Спукали сме гума!
Елате.
Вземете крика.
Той е изчезнал! Изчезнал е!
Не, не тук си е.
- Къде?
Открихме линейката. Поведението на шофьора е съмнително.
Явно иска да избегне полицейските кордони.
Да не се намесваме пряко. Ясно?
Открили са ни! Загубени сме!
- Нищо подобно!
Близо ли сме, докторе?
- Вече не знам.
Бързо, той се събужда!
Трябва да го опазим на всяка цена!
Докторе, вижте!
Не, не може да бъде! Дръжте го здраво.
Дайте му това.
Църквите нямат възраст.
Когато се събуди, нищо няма да разбере.
Да, така е.
Не ви ли харесва?
- Нямате ли нещо друго?
Нямаме.
- Погледнете, ето там!
Абатство на фромантинците, XV век.
Слизайте и се разпръснете из околността!
Значи няма да ме пуснете да вляза?
Внимание!
- Дайте ми това.
Д-р Биболини, г-н дьо Тартас!
Давам ви четвърт час, за да се вразумите.
Сериозното ви провинение заслужава наказание.
Бъдете разумни и ще се постарая да го смекча.
Очаквам отговора ви.
Той заспа. Да тръгваме.
- Забравяте, че сме обкръжени.
Отче, нямате ли случайно подземие или тайна врата?
Трябва да го върнем на държавата.
- Как така? Никаква държава!
Той не принадлежи на държавата, а на нашето семейство. Нали, отче?
Вече не, синко. Той принадлежи на Бог.
Нима ще го задържите тук?
- Запазвайки живота му
и довеждайки го до вратите на манастира ни,
Всевишния ясно изрази волята си.
Съдбата на този човек принадлежи на Бог.
Дано молитвата ни даде просветление.
По дяволите!
- Какво?
Той се подиграва с нас.
- Ще обградим района.
Само това можем да направим.
- Ще отида сам.
Помогнете ми!
- Късно е вече.
Вие сте виновен, помогнете ми!
- Има ли смисъл?
И вие, Едме!
Внимание!
- Какво има?
Там някой върви.
- Кой?
Хайде, до стената!
Той ли е?
- Не, не.
Той е.
- Не е той.
Чувствам, че ще припадна.
- О, не!
Няма да издържа.
Извинявайте, че прекъсвам молитвата ви, братя, но...
Знам, че сте дали обет за мълчание...
Припадам!
- Биболини!
Не издържах.
Мамо.
Момчето ми.
- Мамо, искам да се прибера вкъщи.
Искам да се прибера у дома.
Веднага.
Е, добре, ще отстъпя.
Лечението преди всичко.
В семейна обстановка, но... от XIX век.
Значи искате да го настаните в частната ми резиденция?
Не чух добре.
- Казах "разбира се".
И смятате ли, че ще познае къщата в днешния й вид?
Пак не ви чух.
- Казах му, че ще възвърнете
първоначалния й вид от началото на века.
Това е невъзможно! Похарчих цяло състояние, за да модернизирам
вътрешната архитектура, а вие сега искате отново да състаря къщата.
Тъй като роднината ви не може изведнъж да се озове в нашата епоха,
трябва тя да се приближи до него.
Вижте, хрумна ми нещо.
Ако му кажем коя година сме сега, ей така, просто изведнъж,
ще спестим доста пари.
- Това ще го убие.
Не, в никакъв случай!
- Нищо не съм направил!
Напротив. Дебелата ви глава не можа да измисли нищо друго.
Нямам дебела глава и нищо не съм казал.
Твърдоглав сте, а идеята ви е глупава.
Може да съм твърдоглав, но идеята ми не е глупава.
Напротив, много е глупава.
- А защо според вас е глупава?
Ами просто защото...
- Нищо не можете да измислите.
Направо ще се побъркам от вас и ще получа тикове!
Писна ми вече! Стига! Така или иначе дядо ще живее с нас.
От високопоставено място наредиха да не спираме опита.
Не съм съгласен!
Г-н дьо Тартас!
- Не съм съгласен!
Кое създава величието на една страна?
- Не ме интересува.
Нямате право!
Величието на една страна е Космосът.
- Не ме интересува!
Няма да ви го позволя! Величието е свързано с Космоса,
а той без замразяването, не служи за нищо.
Няма да се задоволим с Марс и Венера. Трябва да стигнем много по-далеч.
А пътуванията ще продължат един, два века, може би с хилядолетия.
Ето защо ще дойде момент, когато ще трябва да замразяваме космонавтите,
а това ще направим ние с вас, дьо Тартас.
А ако откажа?
- А Франция?
Значи не я обичате, така ли е?
- Не е вярно.
Освен това държавата ще поеме всички разноски по ремонта.
Вътре в къщата декорът от началото на века бе възстановен.
Напълно ли?
- Мебелировката е малко променена,
докато замразеният е отсъствал.
- А ако поиска да излезе?
Лечението ще бъде претекст да не излиза от там.
А колите?
Забраниха съвременни коли в района на Везине.
Дадоха коли от онази епоха на жителите на квартала.
Освен тях, достъп до улиците край имението
имат само тези с официални пропуски
или униформени облекла - въглищари, свещеници и монахини.
Ще бъдат раздадени писма с марки от два сантима
и ще продават вестници от онази епоха.
Кога ще можем да го видим?
- Много скоро.
Направихме му инжекция за пътуването
и не знаем как ще реагира, когато се събуди. Хайде, тръгвайте!
Всичко ще бъде наред.
- Жена ми прилича много на баба си,
но аз изобщо не приличам на баща му.
- Не мисля така. Имате малка прилика.
Не ме решете, нямам коса.
Господинът се събуди?
Обстановката е променена. Защо?
Ще повикам госпожата.
- Но аз не се оплаквам.
Вие сте по-хубава от онази кукумявка Ирма.
И вие също, господине. Искам да кажа...
Как се казвате, красиво дете?
- Софи, господине.
Софи!
Чувствам, че ще станем истински приятели.
О, не! Господинът трябва да лежи. Господинът е болен.
Болен ли? Аз? Никога не съм се събуждал толкова бодър!
Не бяхте добре с главата.
- Възможно е,
но това не е най-важното.
- Пуснете ме! Имам нареждания.
Сега аз нареждам!
Е, добре...
не искам да виждам тъга в тези прекрасни очи.
Донесете ми бели хлебчета, какао, и цигари "Голоаз". Умирам от глад.
Добре, господине.
Госпожо!
- Господи, каква фигура!
Той се събуди!
- Буден? Съвсем ли?
Съвсем, госпожо!
- Божичко!
Извинете, Рабие.
- Няма нищо.
Г-жо дьо Тартас?
- Професоре, той се събуди!
Видя ли баща си?
- Не още.
Доведете го. Аз ще го подготвя.
- Юбер! Юбер
Да.
- Събудил се е!
Ако искаш да го видиш, облечи се.
Сякаш само той е тук. Изгониха ме и от стаята ми.
Но сега си до моята.
Говори ли с него?
- Да, с ръце.
Мръсник! На неговата възраст!
- Изглежда доста запазен.
Как е голямото ми момче?
- Колко си красива тази сутрин, мамо!
Той е в прекрасна форма. Нали, професоре?
Елате, той ви очаква.
Наистина невероятно. Приликата е поразителна.
Браво!
- Благодаря.
Той попита ли вече за баща си?
- Не е.
Това важно ли е?
- И не е споменал баща си?
Не е. Не се тревожете, всичко ще мине добре.
Много е неприятно, но трябва да предизвикаме нещо разтърсващо.
Разтърсващо?
- Спокойно.
Казвам ви, не се безпокойте. Ще се смае.
Хайде, влизайте.
Пол. Малкият ми Пол.
Нали не си забравил татко си?
А? Ела в прегръдките ми, синко.
Вън!
Подлец такъв!
- Пол!
Злодей! Прелъстител! Вън от тук! Вън!
Но, скъпи, това е баща ти!
Не го пускайте навън!
- Никога не се връщай!
Шокът беше твърде голям!
- Идеята беше ваша!
Да не си стъпил вече тук!
- Скъпи, успокой се!
Пуснете ме, нахалници!
Пуснете го да мине! Пуснете го!
Скъпи господине, вие ще ме спасите. Спасете ме, господине!
Кой сте вие?
- Не ме ли познахте? Огледайте ме.
Мръсник! Нещастник... Как посмя?
Не знам за какво говорите.
- Как смееш да се връщаш?
Защо?
Мъж, зарязал семейството си заради някаква субретка?
Не е вярно! Не съм бил аз!
- Хайде, ставай!
Ето, виждате ли? Погледнете.
Помислете, по дяволите. Сега трябваше да съм на 111 години.
Да, не е възможно. Извинете ме, господине.
Да дойде тук, след всичко, което ти е причинил, мамо!
Сега аз ще се грижа за теб.
Да го забравим. Ще те заведа в "Максим".
А, не!
- Господа, постояхте достатъчно.
Представете ми сметката за вашите хонорари
и бъдете така добри да си вървите.
Поне ми обещайте да не излизате.
- Аз ще се погрижа.
Промяната е положителна, въпреки инцидента с бащата.
Е, господа, идеята ви беше чудесна!
Къде отивате?
- Връщам се у дома.
Изключено! Експериментът се провали. Нямате работа тук.
А къде да отида, на хотел ли?
- Добра идея.
Единственото разрешение.
- Връщам се у дома!
В интерес на отношенията ни...
- Болният преди всичко.
Той не ме интересува!
Отведете го.
Не, той все пак ми е мъж! Има граници!
- Той вече ги престъпи, мамо.
Разведени сте. Забрави този недостоен човек.
Но, Пол, това е баща ти.
- Изключено е да се върне!
Няма да е лесно.
Мамо, ченгетата прибраха татко!
- Какви ги говорите, млади момко?
Сигурно бълнувате. Мислите, че сте си у вас?
Извинете, толкова съм разсеян.
Това е един студент, който нае таванската стая.
Следва във Военната академия.
- Прекрасно, младежо.
И все пак обноските ви ми се струват малко невъздържани.
Не му се карайте, толкова е сладък.
- Софи, стига! Свободна сте.
Но г-н Пол е по-сладък.
- Софи!
Малката има вкус!
- Не намирам.
Много ми говориха за вас, но не съм очарован.
Дидие... Хубава работа, младежо.
Утре ще изхвърля този нахалник.
- Не, не бива да го правиш!
Да, разбирам, че си самотна, мамо. Ти си млада, очарователна...
Да, да, очарователна си! Всеки би те пожелал.
Изкушенията те дебнат. Някои дори може да са опасни.
Не се сърдиш, че ти го казвам, нали?
- Не, дядо.
Виждам, че ми се подиграваш.
- Не.
Мамо.
- Да.
Добре би било да се омъжиш отново.
Странно, че ми го казваш. Тези дни мислех точно за това.
Имаш ли някого предвид?
Неудобно ми е да ти кажа, но мисля, че имам.
Наистина ли?
Познавам ли го?
Трябва веднага да ме запознаеш, за да съм сигурен, че те заслужава.
Няма да пропусна нищо.
Кой сте вие, господине? Ще ми кажете ли за кого да съобщя?
Не ме ли познахте?
Не ви познавам. А, да, като направите така, г-н дьо Тартас.
Къде е госпожата?
В зимната градина.
- Съобщете й за мен.
Отново ще ухажвате госпожата както някога.
Стига! Съобщете й за мен.
- За кого по-точно?
Отгатнете.
- Не знам.
За г-н дьо Тартос.
- Дьо Тартос?
Дьо Тартас, глупако!
- Дьо Тартас, глупако.
Името не се е променило. Само...
Вървете!
- Да, господине.
Хей, Шарл!
- Да?
Елате тук.
- Какво има?
Как ме намирате?
Добре, вървете!
Да.
- Тръгвайте!
А, Софи! Софи!
Елате тук.
Не, оставете това.
- Ще му кажа да дойде.
Г-н дьо Тартас, можете да дойдете.
Г-н дьо Тартас!
- Моите почитания, скъпа госпожо.
Добре дошли в този дом.
- Господине.
Приятелю, казах на Пол колко ви ценя и той изгаряше от нетърпение
да се запознаете.
- Много сте любезна, госпожо.
Нося ви този скромен дар като израз на моята привързаност.
Виж как ме глези! Само че не трябваше.
Каква прелест! Чудесни са!
Не са ли тежки?
- Ни най-малко.
Софи! Всеки момент ще дойде.
Няма нищо.
- Сложете ги на масата.
Хубаво нещо е любовта!
- Моля, без коментари!
Наистина, господине, любовта е възвишено чувство,
когато е искрена и дълбока. Майка ми заслужава да бъде щастлива.
Държа на това.
- Пол, моля те!
Сигурен съм, че господинът ме разбра.
- Много добре.
Да отидем в кабинета ми. Може ли, мамо?
Разбира се, мили.
Какво?
- Моля?
Не, аз просто...
- Добре.
Насам.
- Насам ли?
Насам.
Бъдете снизходителен към Пол.
Той ме обожава и затова понякога е малко рязък.
Тази врата.
Седнете, моля.
Малко мадейра?
- Не, благодаря.
Един вермут?
- Не, благодаря.
А нещо друго?
- Не.
Проблеми със здравето? Деликатен стомах, черен дроб?
Не, няма ми нищо.
- Много добре. Една пура?
Не, не пуша. Отказах ги.
- Явно сте изпълнен с добродетели.
Г-н дьо Тартас, ще бъда напълно прям. Майка ми каза, че сте вдовец.
Е, да, да.
- От какво почина жена ви?
От какво почина жена ви?
- Да... не ви чух в началото...
О, беше ужасно. Ужасно!
Една сутрин не се почувства добре, повика ме,
после взе да се задушава...
Попитах я какво й е, а тя все така се задушаваше и...
се пръсна. Беше ужасно! Ужасно!
Но какви ги говорите?
- Беше отвратително.
Експлодира. Парчетата се разпръснаха навсякъде.
Но поне не страда дълго.
Г-н дьо Тартас, обичам нещата да са пределно ясни.
О, аз също! Аз също!
- Смятате да се ожените за нея, нали?
Ами... да.
- Не искам да насилвате нещата.
Може да поживеете тук.
- Много сте любезен.
Управлявали сте фабриката, но сега аз ще поема всичко.
Но това е невъзможно! Какъв точно... ще бъдете?
Какво ще правя аз, когато поемете всичко?
Баща ми направи един-единствен жест. Остави фабриката на мен.
Млад съм и ще поема ръководството й.
- Но вие трябва да внимавате.
Лекарите казаха да не се уморявате, а така ще се преуморите.
Просто... ще капнете!
- Това са глупости!
Има финансови и административни проблеми.
Трябва да се подписват чекове...
- Ще ги подписвам.
Не, няма да ги подписвате!
Смятате, че няма да мога ли?
- Не трябва.
Сипете ми голяма чаша вермут,
с много мадейра и ще изпуша една голяма пура.
Внимание, моля!
Този скок във времето е вълнуващ, не намирате ли?
И доста скъпичък. Толкова разноски за съвсем обикновен човек.
Щом е обикновен, защо си правите труда?
Заради теб, скъпа. Не искаш ли да видиш Дидие?
Да, само за това дойдох. Не от любопитство или снобизъм.
Той е там и ни гледа.
Все още ни гледа... Изчезна.
Той все още си мисли, че фабриката произвежда светилен газ.
Дръжте го настрана, иначе ще фалираме.
Но фабриката си е негова.
- Кажете му истината.
Стига с тази комедия! Тръгвам си. Не, пак се появи!
Ето го.
Злоупотребихте с търпението ми.
- Без моето семейство
щяхте да сте бедняк.
- Скоро то няма да ми трябва.
Дидие ще се ожени за Евелин,
а вие се забавлявайте с газовите си лампи.
Юбер!
Газови лампи!
- Юбер!
Юбер, зави ми се свят!
Скъпи приятели!
Лошо ли се ударихте?
- Не. Ни най-малко.
Всичко е наред. Чакахме ви.
Насам, моля.
Очарователно място.
- Мислите ли?
Юбер, мислех, че сме скарани.
Роклята ви, скъпа приятелко. Трябва да я смените.
Толкова са трогателни. Вземи пример, момичето ми.
И то след 20-годишен брак.
Ако и синът им е като тях, можем да бъдем спокойни за Евелин.
Шарл, къде е Дидие?
Не може да бъде! Сега ще видя!
Какво правите тук? Защо сте в стаята на Дидие?
А ви имах пълно доверие!
- Но това не е престъпление.
По-лошо е от престъпление.
Ще ви уволня!
- Но дали господаря ще се съгласи?
Господарят съм аз!
- Не, г-н Пол е.
Нещастнико, решил си да разориш баща си, а?
Семейство Крепен-Жожар са долу, и Евелин те чака. Отивай!
Чуй ме добре, ще ти кажа нещо. Хич не ми пука за семейство Жожар.
Не ти пука?
- Да, до тук ми дойдоха.
И това не е всичко. Откажи се от тази женитба...
А, това не! Слагай сакото!
Хайде, върви при Крепен-Жожар.
Нямам търпение да го видя. Треперя да не направя някой гаф.
Би ли се отразило сериозно?
Би било ужасно.
- Шарл, моля ви.
Ще бъде ужасно.
- Шарл, оставете ни.
Ще бъде трагично, ако умът му се размъти. Моля ви да внимавате.
Възпирай ме, Едуард.
- Правя това от 19 години, скъпа.
Къде е дядо ви?
- Търпение, всеки момент ще дойде.
Не си ви представях така. Само като си помисля на колко години сте!
Прекалено млад ли ме намирате?
- Не, изглеждате много добре.
Ето го и малкият ни Дидие.
- Браво, Дидие, прекрасен сте!
Моите почитания, госпожо, господине.
- Какво му е, изглежда сърдит?
Не, не. Какво има?
- Нищо.
Нищо ли ти няма?
- Нищо ми няма.
А малката Евелин не е ли тук?
- Мислех, че Дидие е в парка.
Тя го търси там.
- Да отида ли?
Да. Не! Аз ще отида.
Какво ви е, приятелю?
- Нищо.
Видяхте ли дъщеря ми?
- Шарл!
Видяхте ли Евелин?
- Не я ли видяхте?
Шарл!
- Тук съм.
Дайте ми голяма чаша с вермут с голямо парче лед и една пуричка.
Въобразявате си. Пол може да е бил галантен с Евелин, но какво от това?
С Крепен-Жожар вече уточнихме датата на сватбата!
Значи всичко е наред.
- Какво? Нищо не е наред!
Няма да позволя на дядо ви да съблазни годеницата на сина ми!
Какво правите?
Какво правя ли?
- Да, какво правите?
Аз просто...
- Защо?
А, не! Все още сме само годеници. Не сме женени.
Рано е още. Облечете се.
Сигурно е от силното вълнение.
Не, Едме, Едме, вие вече не ме обичате!
Обичам ви.
- Не.
Сърничке моя, толкова съм самотен!
Е, добре.
Значи само толкова...
- Чакайте!
Вземете. Така няма да сте сам. И не въздишайте.
Не.
Едме, Едме...
Моите почитания, скъпа госпожо. Желая ви приятни сънища.
Едме...
Пол видя ли нещо?
- Не.
Ако ви завари в стаята ми, ще ви убие.
Помисли, че съм дошъл да ви кажа "лека нощ".
Благодаря за съобразителността ви, приятелю.
Това съучастничество ми напомня за времето когато бяхме годеници.
Младостта на дядо ви подмлади донякъде и нас.
О, Юбер! Късно е.
- Не.
Да, много е късно.
Никога не е късно човек да ухажва жена си, скъпа.
Моля ви.
- Сърничке моя!
До къде ще ни отведе всичко това?
- Сърничке!
Мамо!
Мамо!
Кой е?
Аз съм. Може ли да вляза?
- Не!
Юбер. Един момент!
Юбер.
- Кой е?
Събудете се!
- Не искам.
За Бога, ставайте!
- Какво има за ядене?
Какво? Къде?
Може да влезеш, скъпи.
Мамо, кажи дали тази поема ти харесва. Животът ми зависи от това.
На теб никога ли не ти се спи?
- Не. Слушай. "На Евелин".
"Ние се влюбихме от пръв поглед и един образ изплува пред мен.
Духът ми измъчи в тази утрин мрачна.
И този твой образ, любов моя, е гол."
Продължавай, скъпи.
"Върни се при мен, скъпа, без теб линея.
Ако и ти го желаеш, утре ще бъдеш моя.
Пред Бог, в Неговия храм, с тържествено "да",
поставям живота и сърцето си на олтара."
Не ти ли харесва?
Не, напротив, много е хубаво. Очарователно е.
Но ти се палиш, а тя може да не е свободна.
Дори мисля, че си има някого. Едно много добро момче.
Ще го убия!
- Забранявам ти!
Добре. Прекалено съм щастлив, за да те огорча.
Ще изпратя Шарл да й занесе поемата.
Е, какво ще кажете сега? Той явно е много увлечен!
Пощадете ме, Юбер, 5 ч. сутринта е!
Ще сложа край на тази идилия. Ето така!
Какъв ужас!
Защо се бави още?
Това е ново.
Малки ми Шарл, нуждая се от вашата помощ.
По това време? Господинът няма милост към прислугата.
Усмихнете се, животът е хубав.
- Така ли?
Ще го науча аз него! Сън не го хваща.
Ами да, доста си е поспал.
- Къде отивате?
Ще му попреча да изпрати писъмцето. Ще прекърша тази идилия в зародиш.
Софи, повишавам ви заплатата. И на вас, Шарл.
Господинът е забележителен.
- Забележителен ли?
Това е нов израз. Ще го запомня.
По ваше време не говореха ли така?
- По мое време?
Исках да кажа преди злополуката, господине. Божичко!
Браво! Лечението върви добре!
- Да, така е, благодаря.
Малката ми Софи.
- Софи.
Какво е това ексцентрично облекло?
- Пижама!
Трябва да наваксам пропуснатото.
- И още как.
Шарл, занесете това писмо в града.
Сега?
- Спешно е.
Значи да отида сега?
- Да, и се усмихнете. Хайде!
За жена ли е?
- Да.
Вече?
- И то най-прекрасната!
И то без да излизате от тук? Свалям ви шапка!
Шарл! Дайте ми това!
- Не, не!
Аз ще го занеса. А сега изчезвайте.
А Дидие тук ли е?
- Да.
Разкарайте се! Марш!
"Ако и ти го желаеш, утре ще бъдеш моя.
Пред Бог, в Неговия храм, с тържествено "да",
поставям живота и сърцето си на олтара."
Ти ли го написа? Не мога да повярвам.
Знаех, че ще ми се присмееш. Татко настояваше да ти го прочета.
Явно не ме познаваш.
Това са моите стихове!
- Не те ли е срам?
Тя ми е годеница!
- Как посмя да го кажеш?
Хубави идеи имате!
Нещо не е наред ли, скъпи?
- Писна ми от замразения,
писна ми от Евелин, писна ми от цялото семейство!
Та той е с 60 години по-стар от нея.
Виж, скъпи, целият си потен. Софи, напълнете му ваната.
Чудесно, ще се изкъпем двамката.
- Дидие!
Юбер, какво става?
- Корабът потъва, а скоро и ние.
Той още ли буйства?
- Вече чупи прозорци!
Да поговорим с нея.
- Добре, вие се заемете с Евелин,
а него ще го замразя обратно.
- Не го правете!
Ще му разкажа всичко. Ще види той!
- Не!
Пол!
Как се чувствате?
- Моля?
Как се чувствате?
Изчезвайте! Да ви няма!
Как се чувствате? Добре? Във форма? Да вървим.
Сега ще ви кажа всичко!
Не!
- Млъквайте!
Мислите, че е началото на века, а е 1970 г.
А Северния полюс говори ли ви нещо?
Там сте престояли в леден блок 65 години.
Откриха ви съвсем случайно.
Юбер!
- Млъквайте!
Не сте на 25, а на 90 години. На 90!
И сте дядо на майка си, а тя е моя жена!
Не се казва Клемантин, а Едме. Едме, Едме, Едме...
Казва се Едме. Едме, Едме, Едме...
Много работи ще научите!
Не съм свършил! Това не е всичко! А вие се разкарайте!
На Северния полюс не сте падали от кон.
Претърпели сте корабокрушение.
Пийнали сте си уиски и сте потънал в глицерин.
Но е бил нужен и лед.
- За уискито ли?
Не! Ледът си е лед, но уискито и глицеринът са ви спасили живота!
Така ли?
- Нищичко не разбирате!
А вие изчезвайте! Какво чакате още?
Оставете ги, мен слушайте. Колко неща се случиха за 65 години.
Първата световна война от 1914 г. Втората световна война от 1940 г.
Край на газените лампи, край на парата.
Навсякъде има електричество. Схващате ли?
Как ви се струва, а? Страхотно!
Така... Гледайте тук! Самолетите с каква скорост летят?
С 80 км в час?
- Бедното ми момче! С 2800 км в час!
Имат формата на цигара! Два пъти по-бързи са от звука!
Пристигате в Ню Йорк преди да сте тръгнали от Париж.
Заради часовата разлика, разбира се.
- Разбира се.
Какво ще кажете?
- Сигурно изразходват много петрол.
Никакъв петрол. Сега използват керосин.
Много скоро ще има атомен карбуратор. Атомчета!
Вече ходят на Луната, кацат на нея с едно голямо насекомо.
С насекомо ли?
- Да, с насекомо! Казва се "луноход"!
Само се движи. Хората вече са полудели.
Хората полудяват! Хората откачиха!
Чувствам, че и аз вече полудявам!
Едме, Едме, Едме...
Юбер!
- Всичко му казах!
Направили сте го?
- Разказах му всичко!
Как се чувствате?
- Аз ли? Добре.
Аз съм добре...
- Не ми вярвате!
Не ми вярва!
- Напротив!
На 90 години съм и съм ваш дядо. Идвам от Северния полюс
а хората ходят на Луната с насекомо!
- Не ми вярва и това е!
Телевизорът! Да погледа телевизия!
- Не, в никакъв случай!
Не се приближавай, ще те ударя!
- Какво казахте?
Дай ключа! Тук няма ключ!
Той е тук! Тук е!
Трябва да си починете. Легнете си.
Наистина трябва да си починете! Юбер!
Настигнете го!
- Юбер!
Юбер!
Значи е истина?
Как е възможно?
Исках да ти го кажа по друг начин.
Или да се върна в твоето време.
Мислиш ли, че ще можеш да свикнеш?
Не знам.
Не говорим за любовта по същия начин, но нищо не се е променило. Ела.
Къде отивате?
- Да наваксаме загубеното време.
Пол!
Това е лудост.
- Примирете се.
Той вече не ви принадлежи.
Деца, това е ужасно! Юбер е изчезнал.
Г-жо дьо Тартас, мъжът ви ни помоли да ви предадем тази бележка.
"Ще се срещнем след половин век. Юбер."
превод АНИ ЕВРЕВА и АСЕН ЗИДАРОВ
субтитри НИКЧО