Ginger e Fred (1986) Свали субтитрите
ДЖУЛИЕТА МАЗИНА, МАРЧЕЛО МАСТРОЯНИ,
ФРАНКО ФАБРИЦИ, ФРЕДЕРИК ЛЕДЕБУР, АУГУСТО ПОДЕРОЗИ, МАРТИН МАРИЯ БЛАУ,
ЖАК АНРИ ЛАРТИГ, ТОТО МИНОНЕ, ЕНЦО МАРАНО, АНТОАН СЕН ЖАН,
ФРЕДЕРИК ТУН, АНТОНИО ИУОРИО, БАРБАРА СКОПА, ЕЛИЗАБЕТА ФЛУМЕРИ,
САЛВАТОРЕ БИЛА, ДЖИНЕСТРА СПИНОЛА, СТЕФАНИЯ МАРИНИ, ФРАНЧЕСКО КАСАЛЕ
сценаристи – ФЕДЕРИКО ФЕЛИНИ, ТОНИНО ГУЕРА, ТУЛИО ПИНЕЛИ
оператори ТОНИНО ДЕЛИ КОЛИ, ЕНИО ГУАРНИЕРИ
художник ДАНТЕ ФЕРЕТИ
музика НИКОЛА ПИОВАНИ
монтаж – НИНО БАРАЛИ, УГО ДЕ РОСИ, РУДЖЕРО МАСТРОЯНИ
режисьор ФЕДЕРИКО ФЕЛИНИ
Носач! Насам!
Тези белите са моите.
Това също е мое.
На таксито ли, госпожо?
- Не, ще ме посрещнат.
Ето, онази дама ме чака! Добър ден.
Вие сте... Джинджър?
Да, на сцената, а в живота съм Амелия Бонети.
Къде отиваме?
- В хотела.
А Фред там ли е?
- Не знам.
Дано онзи там да е носач!
- Коледа е!
На гарата ви посреща свинският бут на Ломбардони!
Насам, насам!
Свински бут и леща за всички!
Госпожице, почакайте! Госпожице...
Салфетки, книжни салфетки! Само за 1000 лири!
Не, не, това ще го взема аз. Вътре са ми перуките.
Добър ден, госпожо.
- Добър ден.
Ето и другите два.
Да дам ли бакшиш?
- Ние ще се погрижим!
Заповядайте... Малко закъсняхме.
Двойниците на Лучо Дала!
Моите поздравления!
Съвсем същите сте! И като него ли пеете?
На попрището жизнено в средата сред мрачни дебри сам се озовах,
че правий път загубих в тъмнината.
Но с "Бетрикс уоч" – часовникът компас,
който никога не ще ме изостави, отново пътя прав намерих аз...
Телевизионен център! Чувате ли ме? Тук Стефания от програмата.
От гарата отиваме да вземем адмирал Ауленти...
С кого говори госпожицата? Каква организация!
Отговори поне на един въпрос, иначе ще ме уволнят.
Амелия Бонети, артистично име – Джинджър.
Омъжена ли сте?
Баба съм на две прекрасни внучета.
Луизета и Паолино. Все киснат пред телевизора!
Да са ви живи и здрави!
С партньора си, Алберт Лайт, сте имитирали прочути танцьори?
Внимание, не се казва Алберт Лайт!
Всъщност истинското му име е Пипо Ботичела.
Имитирали сте Фред Астер и Джинджър Роджърс?
Беше коронният ни номер! И тъй като имаше голям успех,
импресариото пожела на афиша да ни обявяват като Джинджър и Фред.
От колко години не танцувате? Двайсет... двайсет и пет?
По-смело, това ще засили интереса към вас!
О, винаги сме били много популярни!
Още ме спират за автограф...
Защо се съгласихте да участвате в шоуто?
Не се ли страхувате, че може да разочаровате бившите си фенове?
Откровено казано, сама не знам защо приех.
Може би заради внуците си, които толкова настояваха.
Може би приказките от телевизията замайват главата на всички ни.
Така или иначе, дойдох...
Обичам да рискувам. Не съм от тези, които отстъпват.
Пипо казва, че истинският артист е като вълк. Чуе ли зова на гората...
Хей, ще ме смачкаш! Вече няма живот в Рим!
Пристигнахме ли?
- Чакаме прославения адмирал.
Защо, какво е направил?
Адмирал Атос Ауленти, удостоен със златен медал.
С риск за живота си се впуснал в машинното отделение,
обхванато от пламъци, и спасил кораба и екипажа от експлозия
в пристанището на Таранто.
Приличат на цветя...
- Много мило! Благодаря!
От телевизията ли сте?
- Да.
Не ви ли трябва Дядо Коледа?
- Не, не ни трябва.
Ето го, пристига!
Насам, моля. Качвайте се.
Добър ден.
Добър ден на всички.
- На вас – също.
Тук е неудобно, нали?
Г-н адмирал, студено ли ви е? Искате ли завивка?
Благодаря, нямам нужда от нищо.
Чудесен ден, нали?
- Днес може би не толкова...
Телевизионен център! Адмиралът е на борда.
Отиваме в хотел "Мениджър". Пристига и Кафка...
Г-н адмирал... само едно въпросче?
Ако промените мнението си, аз съм тук.
Г-н адмирал, тук всички дами и господа са артисти!
Аз обичам артистите... Благодетели са на човечеството!
Сега ме извинете, но трябва да отдъхна малко.
Боже мой, да не му е зле?
Мокро е... Облегнете се на мен.
- Къде ми е киселото мляко?
Първо капките, г-н адмирал.
- Искам си киселото мляко!
Къде ми е киселото мляко?
- Отивам да го донеса.
Този адмирал какво прави в нашата програма?
Ще играе с вас.
- Но ние танцуваме!
И това ми било играч!
Ето я и Червената Шапчица! А тези кои са?
Салваторе, ето още двама.
Слушам.
- Адмиралът и Джинджър.
Нека да седне тук...
Тази вечер няма да са толкова горчиви.
Чаша вода, моля.
- Стая?
Не, това не са те. Ще дойдат по-късно.
И да не е ледена!
- Къде сме?
В хотел "Мениджър".
Г-н адмирал, ще ви затисна носа.
Хайде, че после жена ви ще се разсърди...
Не.
- Ще се сърди на мен!
Не...
- Харесва ли ти хотелът?
Иска ли питане! Може би ще дойде още някой.
Фиоренцо ще ги доведе.
- Госпожице...
Ти Евелина Полини ли си?
- Да, аз съм.
Какво трябва да правя?
- Каквото желаете.
Може да се качите в стаята си. Там е залата за обяд.
Фиоренцо има грижа за всичко.
- Кой е Фиоренцо?
Асистент-режисьорът.
- Но къде е г-н Ботичела?
Това са цветя от тръстика.
- Топло ли ти е? Да се поразходим, а?
Трябва да пиша писмо.
306-а стая, госпожо.
- Хубав номер!
Дали е пристигнал г-н Ботичела?
- Ботичела пристигнал ли е?
Страдаш ли?
- Направо умирам!
Ботичела ли?
- Да... Пипо Ботичела.
Ботичела... Не, още не е регистриран.
Кажете му, щом дойде, да се обади в 306-а. Казвам се Бонети.
Спешно е. Да не забравите!
Багажът на госпожата. Придружи я.
Моят багаж е това... Белият куфар и несесера.
Вземете и кутията за шапки, но внимателно.
Вкараха гол!
- Не, не искам и да чуя!
Ето тук е.
Бет Дейвис!
- Какво?
Вие сте двойник на Бет Дейвис.
- Грешите. Не съм двойница на никого!
Откровено казано, скъпа, не ми пука. Позволете...
Двойникът на Кларк Гейбъл.
- Къде са патъците?
А този знаете ли кой е?
- Не.
Пруст! Марсел Пруст! Голям френски писател.
Написал е всякакви глупости.
- Патъците?
В куфара са.
- Извинете.
Госпожо, един момент!
В интимните работи съм като излят.
Тогава вървете в музея, там ви е мястото! Приятна вечер.
Осветлението може да се усилва.
- Виждам, благодаря.
Ще ми се пръсне сърцето!
В Италия вече няма играчи! Взимат само глухи и сакати!
Вземете.
- Благодаря.
Всичко е наред...
- Добре, свободен сте.
По дяволите!
- Позволете да затворя.
Публиката се вълнува, разочарованието е голямо.
Разменят се юмруци и ритници...
Нека поздравим силите на реда, че са взели всички мерки,
за да усмирят склонните към произволи и буйства...
Допуснал си една грешка, драги Реджиналд.
Когато полицията намери тялото ми, ще разбере, че си ти...
И знаете ли колко време ми беше нужно?
Скъпи Енрико, твоята Амелия е все още палавичка...
Свържете ме със Санта Маргарита в Лигурия. Номер 5413173.
Изчакайте.
- Благодаря.
"Край на старостта!" – 21-а лекция.
Упражнение "Уста на голяма риба". Помните ли го?
Да си го припомним. Отворете си устата...
Още... още! Отворете я повече!
А сега друго упражнение!
Издайте устните си напред, като за целувка.
Движете ги първо надясно, после наляво... Дясно, ляво...
И кожата на лицето ви ще бъде винаги свежа като моята.
Сега веждите – нагоре-надолу, нагоре-надолу...
Говорете със Санта Маргарита.
- Благодаря.
Аз съм. Здравей, Анна. А, вечеряте!
А кой приготви вечерята?
Как се е справила Луизета? Слушай, утре приеми стоката
и я подреди в склада. Когато си дойда, ще оправя фактурите.
Значи си им казала да ме гледат по телевизията?
Ех, да можеше да ме видят преди 20-25 години!
Утрешното шоу щяло да бъде изключително!
Има дори адмирал. Ад-ми-рал!
Как да не знаеш какво е адмирал? Поканили са и него.
Поканени са важни личности –
аз, ние, адмиралът... Изобщо... ще видите!
Фред ли? Не, още не е дошъл.
Има влакове на всеки час. Ще дойде по-късно.
Сега ви оставям, че асистент-режисьорът ме чака.
Ще ви звънна пак довечера.
Кой ме накара да дойда!
Ресторантът затваря в 22:00 ч.
Добър вечер. Г-н Ботичела дойде ли?
Не още, госпожо.
- Как така?
Влакът пристига в 23:00 ч.
- В 23:00 ч.? Е, добре...
Онзи господин чака вас.
- Кой е той?
Фиоренцо, асистент-режисьорът.
- А, да.
Продължавай, Роберто.
- Ах, и жезъл!
Г-н Фиоренцо, нали?
Не, той е.
- Здравейте. Аз съм Амелия Бонети.
Джинджър.
- Снимките.
Имам и червена униформа, и мантия.
- Липсва само кон.
Правени са по Коледа в театър "Маргарита" в Милано.
Каква прекрасна публика, какви аплодисменти!
Аха, гренадирите! Аз съм английската кралица!
Не виждам голяма прилика.
- Шегуваш се...
Почакай! Как съм сега с короната?
Боже, пази кралицата!
Дълъг живот на кралицата!
Боже, пази... Какво става?
Пак ли? Днес е за трети път.
Салваторе, фенерите!
- Веднага, г-н директор.
Господа, повредата може да е в централата, проучваме.
Извинете, госпожо.
- Моля.
Внимавай, ще бутнеш кралицата!
- Масимилиано, донеси свещи!
Тук съм, господине.
- Дайте светлина!
Масимилиано, свещите!
1952 г.?
- Годините минават.
Не, тази е от друг номер, в който Фред беше страхотен:
акробатичен, нежен, див...
Почакайте, запазила съм афиша.
Ето го. Бяхме наистина...
- Извинете, но трябва...
Моля ви, подбират се снимки!
Тогава бяхме известни благодарение на степа,
но репертоарът ни беше пъстър.
Става дума за два сходни танца – степ и фламенко.
Но само основата им е обща. Ще позволите ли за миг?
Не, на мокета не става.
Ето тук.
А партньорът ви къде е?
Не знам. И аз го чакам. Казват, че още пристигат хора.
Не пристигнахте ли заедно?
- Не.
Но не сте ли женени?
- Омъжена съм, но не за него.
След толкова години скитнически живот,
без дом, без семейство. Така че, щом срещнах моя Енрико...
Жалко, ако бяхте женени, щеше да е по-добре.
Не разбирам защо.
- По-впечатляващо е.
Заедно на сцената и в живота.
- Уви, при нас не стана.
Ще се видим утре сутринта.
- А кога ще репетираме?
От години не сме танцували заедно, и изведнъж – давайте!
Два часа ви стигат. В коя стая е адмиралът?
Но ние трябва да защитим професионалната си чест!
Върнете ми снимките.
- После.
Дамите да заповядат. Първа смяна за храна, моля.
Вие сте от канал "CST", нали? Моля.
Благодаря.
- Масата вляво и в дъното.
Супа или макарони?
- Само малко шунка.
Това не е жена, а травестит.
Колкото до нашето дело, следователят ми каза...
Не ме интересува!
Аз съм само адвокатът, платил откупа на похитителите.
Индустриалецът, когото държаха шест месеца в един кладенец.
Питайте клиента ми.
- Заключил се е в стаята си.
Двайсет милиарда, а? И са му отрязали кутрето.
Чудесна балерина сте!
Жалко, че не съм ви гледала на сцена, но тогава още не съм била родена.
Разбирам ви.
Може ли да ви се изповядам?
- Да, кажете.
Тъжна и самотна съм, г-жо Джинджър. Хората не ме разбират.
Само затова се съгласих на всичко това.
Моят процес ще бъде истински скандал.
Какъв процес?
- Нима не знаете?
Идния месец ще се гледа в Болоня.
И знаете ли как ме наричат?
Не ми се произнася тази дума, защото вие сте истинска дама.
Желаете ли вино?
- Една глътка.
А вие, г-жо Джинджър?
- Да, и аз.
Ето, това ми е мъката. А за клетите момчета кой ще мисли?
Справедливо ли е никой да няма грижа за тях?
Ако не греша, вълнува ви проблемът за изоставените деца?
Добър апетит, госпожо.
Тук съм с Пруст, Кафка и Марти Фелдман.
Добър вечер.
- Какъв рок, страшно ми харесва!
Подлудява ме!
- Мен също.
Вълнуват ме всички тези младежи – здрави, силни, красиви,
а лежат с години в затвора без любов. Как ли оцеляват?
Моето е нещо като зов, като нагон.
Съществува нагон, нали?
- Разбира се.
Явява ми се една нощ, на сън, един красив, тъмнокос младеж.
Гледа ме в упор зад решетката и движи устните си така...
"Помощ, помощ!"
Познавахте ли го?
- Никога не бях го виждала.
Но чуйте по-нататък, г-жо Джинджър.
Веднъж придружавам мой приятел, чийто брат е в затвора.
И... о чудо! Кого, мислите, виждам?
- Кого? Него ли?
Да, онзи от съня ми.
Е, това не е ли нагон?
- Може би...
После той ме запозна и с други негови другари.
И сега ще ме съдят за това, което съм й занесла.
Извинете, но не разбрах. Какво сте им занесли?
Какво ли? Задника си им е занесъл!
Ето какъв е неговият нагон!
- Смей се, смей се,
но американците вече експериментират присаждане на зародиш,
за да забременяват и транссексуалните.
Опитите скоро ще приключат и тогава, ако е рекъл Господ,
най-после и ние ще можем да раждаме деца.
Тези американци са гении!
- Моят приятел вече е в Балтимор,
Дават му куп пари и експериментират върху него.
Един ден и аз ще отида на операция. Какво ще кажете?
Каня всички в отсрещното кабаре!
И вие ще дойдете, нали, госпожо?
- Трябва да откажа.
Ще бъде весело.
- Не мога да напусна хотела.
Чакам телефонно обаждане. Благодаря. Пожелавам ви приятно прекарване.
Жалко, днес съм в настроение. Кафка! Пруст!
Всички сте мои гости! Г-н журналистът – също.
Запазвам си правото да бъда кръстник на бебето!
Тази Коледа е истинско лято!
Рита Хейуърт, дай да те прегърна!
Не отивай към момчето.
- Дръж си ръцете в джобовете!
Елате, тази вечер трябва да се запомни!
Не понасям мустачки като твоите.
Госпожо, всички ви молим.
- Казах ви, чакам някого.
Този луд ме възбужда.
Не беше ми се случвало.
- Нима?
Май ще поискам да ме арестуват, за да ми идва на свиждане!
Това е чудесна идея!
- Ела насам, развратнико!
Ще ми дадете ли 100 лири?
100 лири ли?
- Да, да...
Утре и мен ще ме дават по телевизията.
Как? Защо?
- Дайте ми 100 лири.
Търся ги, драги. Имай търпение.
Нужни са ми.
- Намерих ги. Ето.
Госпожице, дойде ли?
- Не знам, пристигнаха много.
Пипо...
Излизайте, разбойници!
Хвани се за ръката ми.
- Леко, ще се потрошите!
Добър вечер, госпожо. Вие коя сте?
Полека! Не ми се връща в болницата.
Каква хубава елха!
- Вижте колко е голяма!
Ще окача и теб на нея.
- Ще бъдеш като кукувичка...
Моята годеница! Не ми хапи ухото!
Грахче, ела тук!
Защо не са направили хотела по-близо до гарата?
Не искам да се къпя! Искам сладолед!
Аз ще те изкъпя.
- Не. Кукуригу!
Невъзпитана си!
Иде ми да ревна от яд!
Истинска лудница – джуджета, травестити...
И някакъв си адмирал... Щял да играе с нас!
С кои "нас"? Пипо още го няма.
Луда съм за пица!
С кого ще танцувам?
Той не е глупак като мен. И аз не трябваше да идвам.
Още нощес бих избягала, но няма влак.
Утре тръгвам с най-ранния!
Зарязвам всичко, а те да се оправят! Нека адмиралът им танцува!
Какви транквиланти? Не мога да се успокоя!
Ще погледам телевизия и после ще се наспя хубаво.
Състезателките трябва да познаят за 30 секунди марката на соса...
Макароните на Ломбардони! Ръцете върху кранчетата...
Пускайте соса!
А сега вкусете! Съсредоточете се, мислете!
Имате още 27 секунди. По-смело!
"Зимна баница". 300 гр брашно,
300 гр масло, яйца и разбиваме, разбиваме, разбиваме...
Ето я и победителката – г-ца Кармела! Как познахте?
Нощес сънувах покойната си майка.
Каза, че ще спечеля много пари.
- Как не – 20 милиона.
Сега поздравете г-н кмета. Хайде, че времето изтича!
Приятно ни е да ви поздравим с нашия девиз:
"Със соса благословен животът е блажен!"
А сега довиждане...
- По дяволите!
Кой е?
- Една, която иска да спи!
А, не!
Кой е?
Господине, не може да се спи. Сякаш сме на летището!
Съгласен съм, но и аз трябва да спя.
Пипо... ти ли си?
Но кога пристигна?
Бях поръчала да ми се обадиш.
Да вървим да спим. До утре.
Какво има?
- Амелия... не те познах!
Пипо!
- Нищо, нищо! Лека нощ.
Автобусът тръгва след десет минути.
Двамата Дала?
- В банята...
Бриджит Бардо?
Марлене Дитрих?
- Има ли носач?
Рейгън?
- Ето ме!
Защо не си облечен като каубой?
- Откъде да взема костюм?
Коджак... Тели Савалас?
Добър ден. Къде мога да намеря г-н Фиоренцо, асистент-режисьора?
Лаурентина!
- Какво?
Тази дама...
- Коя дама?
Стаята ми е без баня.
- Стаите с бани свършиха!
А как ще се къпя?
- Ще бъдеш некъпан Уди Алън!
Костюмите в ателието!
- Ние кога ще репетираме?
Адриано ме погледна и рече: "Да не пропееш по-добре от мен!"
Не говоря английски...
- Рейгън е американец.
Колко му е да изломотиш нещо!
Госпожице, но това е нашата музика! Къде я свирят?
В малкия салон.
Сега добре ли е?
- Съвсем го обърка!
Лаурентина, отиди при адмирала и му кажи,
че лекаря ще го посети след половин час.
Кукуригу, къде си?
- Тук съм.
Ти си вампир, смучеш кръвта ни!
Какво ти става, Чичо! Сядай! Успокой се! Хайде, седни!
Какво разбираш ти от степ, мило сукалче?
Кога си се родил?
Когато великия Фред играеше степ, ти още си се напикавал в леглото.
Ще кажете, че сега аз се напикавам? И какво от това?
Да, случва ми се понякога. Простатата!
Амелия, попаднали сме на аматьори, дилетанти.
Кой си ти?
Пипо Ботичела, на сцената – Фред.
Мога да имитирам всичко! Влак – "шмен дьо фер"!
Пишеща машина!
Картечница!
Класически и модерен стил!
Романтичен, комичен... комично-романтичен!
Пасторален... комично-пасторално-романтичен!
"Два лачени патъка и изчезва всяка мъка!"
Е, вече се задъхвам!
- Тогава по-добре млъкни!
Знаеш ли маестрото кой е? През 80-те името му гърмеше!
И какво от това?
Всички сме талантливи, драги приятели!
Преходът от рефрена в "до" ли оставаше?
Спомняте ли си го?
- "Кръгла дупа – вкусна супа!"
Не си се променил!
- Снощи оправих една и не беше зле.
Донесох нотите. Вие сте маестрото от "Представяме ви...", нали?
Аз съм Амелия Бонети – Джинджър. Ето партитурата.
Ето те... "Жена, без задник дебел, е като селянин без осел!"
Прочути американски потпури,
които маестро Фрустини аранжира специално за нас.
Един момент, обърнете внимание.
Този преход трябва да го изсвирите два-три пъти,
за да имам време да изляза и бързо да се преоблека.
Ще ви покажа. Езитейшън! Едно, две, три...
Корнер!
- Какво има
Телевижън!
Едно, две, три, четири... и влизам...
Не, скъпи, не съм ревнива!
Избери нея – Мортадела Ломбардска!
Спомняш ли си?
- Не.
Как така "не"?
Знаех си. Тук винаги грешиш!
Не, не стъпката, а изразът на лицето ти!
Усмихваш се, а не трябва. Казвал съм ти го хиляди пъти!
Всичко е много по-елегантно. Тук свършва мелодията,
която те унася като в сън. Разбра ли?
Защо изнасяш лекции? Маестрото иска само да знае...
Маестро? Нима ли да репетираме?
Дано си спомните стъпките.
- Мина толкова време!
Имаме нужда от репетиции! Безсъвестни хора!
А ти какво, схвана ли се? Не си мръднал от мястото си.
Слушай, дадоха ли ти пари?
Пари ли?
- Пипо Ботичела! Амелия Бонети!
Ние сме!
- А, вие сте Фред?
Ето ги двамата, дето ги търсеше.
- Хайде, автобусът ни чака!
Амелия? Виж колко прилича на теб!
Кой?
- Оранжевото джудже!
След 30 години раздяла, хубав комплимент ми правиш!
Обуй тези обувки де!
Вземете по някое и вие! Аз имам само две ръце!
А фракът ти къде е?
Старателно съм го опаковал. Така по-малко ще се измачка.
Коджак, ти да не си Седящия бик?
Май пак попийваш?
- Не обиждай, Амелия!
Всички останали – в големия автобус!
Кукуригу, вярно е, вярно е! Виж – крава с 20 вимета!
Чакай! Когато ми падне нещо на земята,
преди да се наведа да го вдигна, трябва да помисля малко.
А аз си мислех дали, не е по-добре да се откажем от някоя фигура.
Например, когато ме повдигаш? Може да падна...
Винаги в моите ръце!
Не си много повехнал... Е, косата, но...
Вярно е.
- По-малко пиеш, нали?
Защото снощи...
- Спеше ми се.
Пътувах прав, с бебе на ръце.
- Дете ли имаш?
Една майка ме помоли да държа детето й, за да отиде до тоалетната.
Три часа остана там, а рожбата беше 20-ина килца.
Бортоло ме представя като кмет,
произнасям кратко слово...
- Не, не е нужно.
Само ще се поклоните и представяте кравата-чудо.
За хотела ще е голяма реклама.
- Той не се нуждае от такава!
Позволихме ви да влезете с автобус, не с крава.
Осра всичко наоколо! Безобразие! Изведете я!
Дори и крава! Не, едва ли ще остана!
Къде ни доведоха? Да не сме в зоопарк?
Амелия, подписах договор за 800 000.
Ти можеш да се откажеш, но аз нямам твоите доходи.
Какви доходи, Пипо?
- Погледни там!
Осемнайсет са, колкото нас! Всички ще цицаме едновременно!
Каква плодовитост! Поздравления! Като слънцето си – огряваш всички!
Хей, това е жена ми!
- Завиждам ви.
"Една цицореста жена, е като биберон за деца!"
Не, не става, ще измисля по-добра. Слушайте, сам ли я доите?
Имам предвид кравата.
- Престани! Викат ни за автобуса.
Как е балетната ти школа?
- Преотстъпих я на Хосе...
Така ли? После какво си работил?
- Търговийка, и не без успех!
А сега?
- Пласирам енциклопедии.
Няма време, за да я издоят по време на предаването.
Сред всички тези медали няма ли някой по-престижен?
Пипо, остави го на мира!
Аз го питам сериозно.
- Непоправим си!
Фред, още снощи исках да те питам. Защо не взе жена си със себе си?
Откъде се взеха джуджетата? Синият микробус е за вас! Слизайте!
Не искаше да дойде. Така не е ли по-добре?
Снощи наистина ли не ме позна?
Благодаря.
Ех, Амелийке! Вечно ще си останеш дете!
Как отлетяха всички тези години?
Не и за мен. Омъжих се, роди се Анна.
Останах вдовица, дойдоха внуци...
Това са сълзи на радост, госпожо.
Така ли?
- Случи се нещо необяснимо.
Нали, мамо?
- Напълно.
Да, да, от Отвъдното.
- Но как са могли?
Този път един от гласовете се е записал без микрофон.
Майка ми записва на лента гласове на покойници.
Поне ние така си мислим.
И то от години...
- Но как? Обяснете.
Магнетофонът се оставя да работи в тъмна стая с включен микрофон.
Записаните гласове се чуват с потресаваща яснота.
Този път стана без микрофон.
Без микрофон! Чуйте!
Този не е за вас... За вас е синият автобус.
Това не е ли гласът на организатора?
- Вярно е! Почакайте!
Къде е Пипо?
- Чухте ли?
Какво каза?
- "Пипо".
Обаждал се е и друг път. Вика някой си Пипо. Защо?
Кой е той?
- Той се казва Пипо!
Аз не чух почти нищо. Само някакво шумолене.
Точно така. Обърнахте внимание на шумоленето.
Това е честотното изменение, което се получава при контакта.
Тоест, честотен скок от тяхното измерение в нашето.
Трябва им много енергия! Откъде я намират?
На кои?
- На мъртвите!
Въпреки че не показват умора,
те се опитват да я прикрият с веселие и смях.
Смеят се като деца.
Всичко е проверено от техници, от свидетели.
Няма място за измама. Чуйте.
Пипо...
Чухте ли? Този път беше съвсем ясно!
Любезни са... Искат да ме поздравят.
Какво има? Не се впечатлявай.
На този свят има милиони Пиповци.
Много си им притрябвал.
- И все пак...
понякога май усещам, че скоро...
Какво?
- Трудно е за обяснение.
От известно време нещата сякаш ме гледат странно.
Кой те гледа странно?
- Нещата...
Сякаш искат да се сбогуват с мен: "Сбогом, сбогом, Пипо!"
Това не е ли хубаво? Значи ви обичат!
- Мамо, недей...
Честита Коледа на всички! Напомняме ви, че точно в 16:30 ч.
ще излъчим коледната програма "Представяме ви...".
Пристигнал е преди нас!
- Сержанте, уплашихте ни.
По време на предаването ще ти сваля белезниците.
Но не замисляй лудории!
Здравей. Подготвил е и една песничка!
Тук липсват само танкове.
Какво искат?
- Кой е този?
Каква съм глупачка, не взех телеобектив!
Този съм го виждал по вестниците. Не е ли...
Катанцаро – камора, мафия!
- Известен бос в престъпния свят.
Под домашен арест е, но има присъди за 30 години.
А защо е тук? Ще го покажат по телевизията ли?
Да, и той е нещо като звезда.
Министерството разреши да участва в нашето шоу.
И ти ще свършиш така!
Извинете, кой беше господинът с белезниците?
Водим спор.
- Хванахме се на бас, сержанте.
Не иска да разговаря с нас.
- Какво ни засяга!
Ще ми помогнеш ли? Вземи тази, лека е.
Г-жо Джинджър, видях ви там и там. Ето ви пропуските.
Може ли една снимка?
- Не.
Чантите върху лентата и минете отсам!
Всички сме регистрирани!
Вери интелиджънт!
- За кого говориш?
За онзи мучачо.
Адриано ме погледна и каза: "Да не пропееш по-добре от мен!"
Госпожице, чантата на лентата.
- Не въоръжен съм.
Оставих всичко у дома.
Горе ръцете!
Ще ме почерпете ли една цигара?
Благодаря.
- Красив младеж, прилича на актьор.
Чу ли? Нападал влакове, отвличал хора...
Голям престъпник. А е толкова млад.
Свалям му шапка.
- Колко ли хора е убил?
Свалям му шапка!
А ти, драга, с твоята куклена главица, пълна с буржоазни глупости,
експлоатираш хора, трупаш парички...
Какви ги говориш?
Момент! Този младеж не позволява да го експлоатират!
Бунтува се и аз съм на негова страна,
защото и той води свещена война срещу насилието на обществото.
Ти си един стар глупак, несъмнено си в критическата!
Аз съм била част от експлоататорското общество!
Нима нямаш предприятие, в което хората работят за теб?
Ставам в 6 ч., лягам в полунощ, и давам хляб на трима клетници!
Какъв робовладелец съм аз?
Амелия, трябва да се разбунтуваме!
Трябва, защото пред неправдата пламвам, горя, изгарям...
Гори, гори!
Трябва да минете оттук.
- С удоволствие.
Вивиана!
Господине, моля, елате.
Не ме докосвайте!
- Трябва да ви претърся.
Не ме докосвайте!
Анджело!
- Не мърдайте!
Не, няма да позволя!
- Какво става?
Не искам да ме пипат.
- Но детектора иззвъня,
значи у вас има нещо. Претърси го!
Обърнете се.
Но какво е това?
Подкова!
Винаги ли я носите?
- Суеверен ли сте?
Да, и какво от това?
- Вземете.
Всичко наред ли е? Доволни ли сте сега?
Откри ли вентролога?
- Всеки ден му звъня, но...
Тук има ли бар?
- Нататък.
По време на предаването какво ще кажеш?
Истината. Че всичко е скалъпено.
- Как не!
Този да отпадне!
- Но той има договор!
Това истински арестант ли е или актьор?
А когато е влюбено, как прави?
- Ето така...
И аз бих искала един екземпляр с автограф.
Къде мога да намеря автора?
- Драги радиослушатели,
говоря ви от претъпкания бар на Телевизионния център,
за да ви съобщя някои клюки около предаването
"Представяме ви...". Отвлеченият инженер Армандо Битоси,
счупил рекорда по продължително пребиваване
в ръцете на похитители и за най-голям откуп – 11 милиарда,
плюс отрязаното му ляво кутре, изпратено на жена му по пощата.
Наблизо виждам г-жа Зелма Паренти, изоставила дом, деца, съпруг,
защото се влюбила в извънземен.
Можете ли да кажете от коя планета е?
Разбира се, че мога. От Сириус.
- От Сириус? А къде се срещате,
щом се виждате всяка седмица?
- Извинете, но това са си наши работи.
А той с какво се различава от хората? Имам предвид от нашите мъже?
Разбира ме.
- Това е основно!
Тук ли трябва да чакаме?
- Да, на самообслужване е.
Не съм гладна.
- Пържола, салата и минерална вода.
Амилкаре, взе ли и за мен?
- Да.
И макарони "букатини"?
- Днес няма!
Амелия, тук съм!
Едно капучино без каймак! Без каймак!
Разбрах.
- Но как общувате?
Не мога да кажа...
- Вие ли сте с кучето?
Какво куче?
- Дето скимти, откакто е умрял папата?
Не, не съм аз.
- Не искате да ми кажете, а?
Барбара... Накарай някой да ме ухапе по задника!
Върви си, чадо. Какво искаш още, нали те благослових?
Госпожице, това ли е брат Джероламо от Тривенто?
Да, той спаси майка ми.
Отидох при него само с една нейна снимка.
Едва я докосна и мама вкъщи оздравя.
Говори се, че понякога литва
и достига разпятието, висящо от свода.
Капучиното!
- Онзи с него е парапсихолог.
Този добър ли е?
- Не, в розовата хартия!
Извинете, истина ли е, че онова монахче хвърчало?
Може да се случи. Явлението се нарича "левитация".
Рядък случай в западния свят.
А вие виждали ли сте го?
- Не.
Ето...
- Браво, точно такъв!
Драги зрители, Честита Коледа!
Програмата "Представяме ви...", която ще излъчим след три часа,
няма да е само едно ревю на изключителни личности.
Участват и модерни състави, оркестърът на...
Направи светкавична кариера. Приятелка е на генералния директор.
Първо ще е изпълнението на една малка група –
седемте най-възрастни духачи в Италия!
Виждате момент от пристигането им в студиото.
Общата им възраст е 620 години!
Можем да ги наречем духов оркестър на столетници!
След тях ще ви представим бившия монах...
Не знам дали...
- Все още съм монах.
Хвърля расото, за да осъществи
любовния си блян – една жена, която обикнал.
Следва интервю с най-обичания от жените мъж –
професор Карл Нойбург, вълшебник на пластичната хирургия.
Какво каза?
- Скарана съм с немския.
Операцията трая осем часа, но вижте каква промяна!
Струваше си мъките!
Ще сваля превръзката по време на предаването,
и като узнаете възрастта ми, ще ахнете от почуда!
Може ли да получа автограф с кратко посвещение?
И мен веднъж ме отвлякоха...
Капучиното!
- Казах ти без каймак!
Такова ми го дадоха.
- И как се случи?
Заради импресариото. Не беше платил сметката в хотела.
Държаха ни десет дни заключени в стаята.
За щастие, тя готвеше. Помниш ли, Амелия?
След като са ви освободили, защо не сте се обадили на жена си?
Цяла нощ скитах из полето...
Защо винаги говориш разни измишльотини?
Поразпита ли?
Къде е нашата гримьорна? А гладачницата?
Пита ли осветителя ще има ли следящ прожектор?
Иначе как ще ни види публиката?
Спомних си всичко... виж!
Съпрузи ли сте?
- Кой?
Ние ли? Не!
- Аз съм Барбара от "Телефлеш".
Само няколко въпросчета!
- Давайте.
Прекъснали сте съдружието си през 1939/1940 г.
Сега с какво се занимавате? Какво ще изпълните?
Обичате ли съвременните танци? Защо приехте да танцувате?
И защо именно степ?
- Ето един умен въпрос!
Крайно време е да се заговори сериозно за този танц.
Браво!
- А не е само танц,
той е нещо повече... повече...
Кажи го по-ясно де! Аз също мисля, че танцът степ
е нещо повече... повече...
- Да, нещо повече!
Ясно ли е?
- В какъв смисъл?
Когато е възникнал, не е бил танц...
- А какво е бил?
Морзовата азбука на робите негри.
Нещо като безжичен телеграф.
- Още една измишльотина!
В памуковите плантации, ако говорели, вместо да работят,
надзирателят им одирал кожата с бича.
Тогава какво прави негърът роб?
Общува с другарите си по съдба ето по този начин...
"Внимание, идва надзирателят!"
"Аз имам нож."
И го убиват. Или...
"Обичам те"
"Аз – също."
- Много интересно!
Език на любовта и смъртта!
Кой ти каза тези неща?
- Винаги съм ги знаел.
15 години танцувахме заедно степ и да не ми кажеш нищо!
А е толкова хубаво! Чак кожата ми настръхна!
Ах, тези съпрузи!
Не ми е съпруг.
- Не е ли?
Благодаря за интервюто. Беше много интересно.
Романът ви излезе преди три месеца. Защо чак сега го представяте?
По технически причини.
Имахте ли проблеми с издаването?
- Не бих казал.
Говори се за намеса на влиятелен политик?
Това предаване се дължи на него,
но няма да кажа името му!
Името ви?
- Ксения.
Страшен бюст имаш!
- Винаги е бил такъв.
"На Ксения с възторг". Благодаря.
А следващото?
- "...за да не ме забравя!"
А този номер?
- Това е телефонът ми.
Мога ли да кажа...
- Винаги има носталгия.
На вас?
- Не, вече го прочетох.
Чудесен, модерен, актуален!
Жалко, че заключението...
- Разочарова ли ви?
Вълнувате ли се?
- И още как.
Отначало повествованието е извисено,
но във втората част...
Е принизено, така ли?
- Е, това е силно казано!
Вие как бихте го завършили?
- Оказвате ми голяма чест!
Епилогът е край река, нали?
Не обичате реките?
- Напротив!
Тогава?
При вас е символ на живота, нали?
Да, именно, именно!
Ето тук е трябвало да рискувате повече...
Писател сте, признайте.
- Ласкаете ме.
Много интересно! Дори си водих записки!
Опитайте се да ми подскажете друг епилог.
Посъветвайте ме какво да правя с второто издание?
За сега да не говорим за преиздаване!
Несъмнено сте писател?
- Какъв писател съм аз!
Съчинявам понякога шегички... как се нарича...
афоризми в рима.
- Римата вече е малко отживяла.
Да, но помага на читателя.
Кажете да чуем нещо!
- Но аз само...
Неосъзнатите пориви са най-ценни!
Опитвам се само да доловя някои рефлексии
между женското тяло и желанието, което то поражда у мъжа.
Огледалната рефлексия!
- Импровизацията не винаги се удава.
Един професор твърдеше, че била похват, типичен за... Марциал.
Изумително!
- Кажете някоя от шегичките си!
Страхувам се, че ще ви разочаровам.
Пипо, време е да си вървим.
Трябва да репетираме.
- Амелия, говоря с писатели!
Права е, трябва да репетираме. Но още малко, Амелия.
Позволете един кратък увод. Видяхте ли джуджетата?
Да, забавни са.
Нямам търпение да чуя идеята ви.
- Ласкаете ме.
Пипо, хайде!
- Посвещавал ли е някоя и на вас?
Да, но не мога да преценя.
- И аз трудно се оправям с поезията.
"Дупе на джудже, чака те пишле!"
Марциал... Това е Марциал! Обзалагам се!
Има зрънце и от Хораций.
- Не, не, Марциал е!
Скритият смисъл е, че... "Девицата джудже ще порасте."
Донякъде ми напомня и Джовани Пасколи!
Тръгваме ли?
Лаурентина, провери двойниците по списъка!
Моля, всички двойници да се съберат!
Челентано, Дейвис, Дитрих. Пий ХII, Лайза Минели, Гарибалди...
Привет, приятели!
Правиш се на умник, а не усети, че те подиграват.
Какво общо има Пасколи?
- А какво общо имаш ти?
Амелия, виж кой е тук!
- Тото!
Амелия, от колко време...
- Нашият Тото!
Забравям, изпускам се, имам чене, не пуша, не пия, не свиря.
И така, готов ли си?
- Да!
Помогнете му!
Удари ли се?
- Нищо, нищо...
Наистина ли?
- Нищо ми няма.
А ти, удари ли се?
- Никак!
Тюленът, тюленът подмладява, ума изостря, кръвта загрява!
Кесия даваш, та дори живота, мръвка тюленова да хапнеш с охота!
И аз ли да вървя нататък?
- Да, към гримьорната.
Не ми говори, че цял ден съм вдигал гири!
Взе ли капки за нос?
На площад "Ре ди Рома" са наполовина по-евтини!
Тук боли ли?
- Приятно е...
А тук?
- Малко е опасно, девойче!
Ще направите ли една и на мен?
- Добре.
Ще се снимате ли с мен?
- Винаги.
Заради внука ми. Иска да стане като тях.
Да ви взема ли на ръце?
- Защо не?
Само внимателно!
- Виж я ти, малката!
Амелия, какво правиш?
- Снимка за внучето! Като Мей Уест!
Тото, ако продължи така, не отговарям за действията си!
Къде мога да намеря лед?
- В бара.
Донесете и на мен, че целия горя!
- По-здрав сте и от мен!
Всички участници в "Представяме ви..." да отидат в гримьорните!
Срещата ви, явно, добре му влияе.
- Мислиш ли?
От 30 години не съм ви виждал заедно!
Правеше се на много нахакан, но животът го прекърши.
Мъката и алкохолът го съсипаха.
Каква мъка?
- Когато ти го напусна!
Късно разбрах в каква болница е.
При първото ми посещение не ме позна.
Но къде? Защо? Какво му е било?
Амелия, елате да видите!
- Идваме.
Но ти не си ли знаела?
- Какво
Тогава не му казвай нищо.
Иска обувките ми! Амелия, сваля ми ги!
На колко години е?
- На седем.
Стой мирно, ще ти ги дам!
Кажи ми истината... Какво мислиш за мен?
Одрала е кожата на зет ми!
- Липсва ли му нещо?
Довиждане, симпатяга!
Вече не се съмнявам, че произлизаме от маймуните.
Но жалко, че не можем да се издигнем до тях!
В какъв смисъл?
- До първичната им чистота.
Знаеш ли какво казваха очите й?
- Не.
"На какво сте заприличали?"
- Отнасяло се е до теб!
Г-н депутат...
- Има още около един час.
От 45 дни не е ял!
- Защо?
В знак на протест, че се стреля по птиците.
Има право!
Гладуването е наша привилегия, нямаме пукнат грош!
Не ви ли дадоха кошничка с храна?
- Не.
Имахте късмет, че срещнахте стария Тото!
Елате, ще ви намеря местенце, където да репетирате спокойно.
Тук те чакаме, нали?
Вчера ядох рибена салата и ме хвана разстройство.
Цяла нощ съм киснал в кенефа.
Какво е това?
- Мрежа за подмладяване.
Молим телевизионните зрители да ни извинят.
Предаването ще започне след няколко минути.
Как беше?
- Чудесно!
Какво има?
- Нищо.
Лъвът на Азорските острови... Сребърното перо на планинарите...
Донесли сте всички?
- О, не, щеше да ми е нужен чувал!
Извинете, но май ви липсва най-важното отличие.
Кое, моля?
- Орденът на сфинктера с пъпна връв!
Недостойно е да се подигравате с тези отличия
и с лицето, което ги е заслужило с чест! Пуснете ме да мина!
Извинете го, господине!
Защо му натякваш за орден, който не притежава?
Та той има толкова други!
- Успокойте се!
Ще видите, че ще ви дадат и този орден!
Тук никой няма да ви безпокои. Може да репетирате спокойно.
Сложих куфара ти там.
Ще дойда да ви взема, за да ви заведа в гримьорната.
Хайде, Джинджър и Фред!
Номерът ви започваше така... Джинджър се връща в Лондон.
Великата любов свършва... Може би завинаги...
Ще има ли кой да прави това?
- Без това не може.
Партитурата е у маестрото.
- Добре, че я запазих!
"Сбогом, сбогом, скъпи Фред!"
Джинджър плаче на кораба, който отплава...
Но ето че пристигаш ти, захвърляш цигарата и...
Фред!
Куражлии сте, деца!
Добре, репетирайте спокойно.
С костюмите ли ще репетираме?
- Да, по-добре.
Задух ли имаш?
- Не.
Не си ли виждал Тото от тогава?
- Не... Впрочем веднъж.
Къде?
- Не помня.
Не знам защо, но се смущавам.
А толкова пъти сме си лягали заедно в едно легло!
Много си мил!
Чак толкова ли сме повехнали?
Избягвам вече да се събличам пред жена.
А ти?
- Аз какво общо имам?
Нямам такива проблеми. Какви въпроси ми задаваш?
Искам да кажа, че едно време, когато се събличах,
ощастливеното момиче изпадаше във възторг.
Не беше за изхвърляне тогава старият Пипо, на сцената Фред!
Но аз устоях 15 години на "сексуалния скитник",
както ти сам се наричаше.
- А с мъжете ти после как беше?
В какъв смисъл?
- Във всякакъв.
Беше много различно. Аз и ти бяхме съвсем млади!
Как съм?
Защо не?
- Стъпките...
Какво стъпките?
- Няма такива!
Ние трябва да покажем кои сме.
Ще видят кой е Фред!
- А Джинджър?
Също. Да не смятат да ни строят до всички, като дресирани мечки?
Не сме дошли тук, за да представим някакъв си адмирал –
подпалвач на войни! Ти за това ли си дошла?
И на мен не ми харесва, но те винаги правят така.
Не и с мен!
Веднъж да се кача на сцената...
Веднъж да се кача на сцената, пък ще видиш какво ще направя!
Ще говоря, ще кажа всичко!
На 60 милиона италианци ще кажа... всичко!
Какво ще им кажеш?
Ов-ни!
Ов-ни!
Да не мислиш, че съм дошъл за техните 800 000 лири?
Плюя на парите им!
Измислихте телевизията, денонощно висите пред екраните,
слушате само телевизията...
Е, добре, тази вечер ще чуете мен!
Ела тук... Ела... Казах, ела тук!
Завърти се! Главата, кракът, стойка!
Луд, а? Край на тази история!
Страхотен си!
Стига, Пипо... Може де се сецнеш, недей!
Внимание! Всички участници в предаването "Представяме ви..."
да отидат при гримьорите.
Пипо, викат ни... Да вървим в гримьорната!
Добре, добре, после...
За дамската гримьорна насам!
Марлене и София Лорен. На кои да ги дам?
Тук всички са американци! Здравей, Джони!
Теб как те взеха?
- Дядо ми е бил във Филаделфия.
Г-жо Джинджър!
Тук сме! Имам нужда от вас.
Амелия, гримьорната е пред теб.
Г-жо Джинджър, така ли е по-добре или така?
Но така изпъква шията ви!
- Не знам...
Прави я по-изящна.
- Аз бих я гризнала!
Отивам си, смяната ми свърши.
Какво правите?
- Перуката ви...
Аз си имам моя перука.
- Не си ли Котето Паолино?
Коя е Котето Паолино?
Мяу...
- Сладурана си!
Бет Дейвис свърши ли?
- Кой я търси?
Фиоренцо.
- Под каската е!
Да дойде за проба!
- Идва!
Кой поръча три ракии?
- Мои са... насам!
Да закрием ли плешивината?
- Не, не...
Ще се подмладите.
- Хей, събудете се!
Задръж рестото!
- Какво ресто? Още 1000 лири.
Вземи.
- За здравето на всички!
Може, но мен ме е страх...
- Ще ме оскубете. Сама ще се среша.
Смахната!
Не издържам. Искам да се върна у дома.
На кого да кажа, че си отивам?
- Да ви помогна?
Не ме разбрахте, искам да си отида.
Аз съм глух, глух като пън.
- О, майчице!
Искам да си вървя у дома!
На кого да се обадя?
Ако позволите, ще започнем от гримьорната.
Честита Коледа на всички! Моля, не се безпокойте!
Оказвате ни голяма чест! Кой е този?
Господа, наш гост е президентът!
Да ви представя кмета на Боргосоле.
А това е собственичката на крава-чудо с 15 вимета.
Не, виметата са 18!
- И скоро ще бъде в ефир.
Днешното предаване ни струваше много усилия.
Боргосоле ли?
- Да, 8000 жители,
произвеждащи лули, паници...
Браво! Какво правите? Не съм владика!
Двама безработни за рубриката ни "В предградията",
която обсъжда проблемите на нашия град.
Необходимо е, необходимо е!
- Оттук, моля.
Тук е и депутатът Тартина... С лекаря си, разбира се.
Извинете ни за бъркотията, но сме пред излъчване и...
Нашите прочути певци!
- Знам, техен поклонник съм!
Горещи аплодисменти, прелестни дами!
Тази дама ще представи прославения адмирал Ауленти
с музикален съпровод от филмите на прочутите през 40-те години
Фред Астер и Джинджър Роджърс.
Дамата и партньорът й са ги имитирали успешно.
Може би госпожата е малко по-дребна от Джинджър,
но е не по-малко грациозна и симпатична.
Знаете ли, като юноша, с часове съм се мъчил да имитирам
божествения Фред Астер.
Вярно, точно неговият стил!
Позволете.
Драги телевизионни зрители, надяваме се, че Дядо Коледа
е донесъл в домовете ви радост, добро настроение и много подаръци!
След един час и нашият подарък –
програмата "Представяме ви...", ще влезе в домовете ви.
Драги приятели, вашето шоу скоро ще започне.
Ще му се наслаждавам от кабинета си. Беше радост за мен, госпожо!
Честита Коледа на всички!
Г-н президент, бихте ли ни казали
как програмата ще допринесе за културния живот на страната?
Не, не мога да си тръгна. Ще се изложа.
Какво ще кажат всички? Писаха и във вестниците...
Кураж, Амелия!
"Вали над пиниите, по скалите накацали,
над блесналите жълтуги и цветенца други..."
Лаурентина, възрастта на Бонети?
- Коя е Бонети?
Трябва да е онази.
- Г-жо Бонети...
Аз ли?
- Елате. На колко години сте?
На колко години сте?
- За какво ви е нужно?
Заради публиката. Като види една дама на вашата възраст да танцува степ...
Играете степ, нали?
- Да.
Публиката е сантиментална, трогва се и аплодира.
Във ваш интерес е.
И така, на колко години сте?
На предостатъчно, за да ме аплодират.
Какъв студ! Да имаше едно коняче!
Да вървим!
На пръсти, като в църква!
Тихо, тихо!
Бернардино, съобщи на режисьора. Всички са тук.
Ще мога да снимам, нали?
- Не! Кой я е пуснал тази?
Елате, не се трупайте всички на вратата! Тихо! Вървете, вървете!
Пучи, къде си?
Къде са двойниците?
Елате насам!
Тихо, момичета! Нагоре!
По-живо, по-живо! Тихо!
Без палка е, като теб!
Пипо, да си сложа ли перуката?
Чакайте там!
Какво търсите тук, госпожо?
- Трябва да я сложа...
Гримьорната е там.
- Благодаря.
Елате насам! Къде е монахът?
Тук сме.
- Ще ви повикам.
Аурелио! Аурелио!
- Не ми късай нервите!
Върви на майната си...
- Ти върви на майната си!
Честита Коледа!
Тези две магически думи ни карат и днес
да чакаме с трепет изключителната нощ,
и с надежда, че някой там горе, в звездното небе,
ще изпълни желанията ни за един радостен и мирен свят.
Хубава перука!
- Наистина ли?
Разхубавява ви.
- Не съм я слагала отдавна.
Онзи там забременявал жените само с поглед.
Кой?
- Онзи там!
Твърди, че изучавал магьосничество в Амазония.
И с поглед оплодява жени?
- Но се губи удоволствието.
Гледай ме колкото си искаш, за мен няма опасност!
Да посрещнем с ръкопляскане един истински влюбен мъж!
Добър ден! Как сте?
- Отлично!
А годеницата ви?
- Идва.
Много е красива! Вашият случай трогва всички.
Той е свалил расото, за да се свърже с тази млада жена.
Те се обичат. Пред любовта падат всякакви прегради!
И знаете ли къде са се срещнали?
Пипо, добре ли ми стои?
Кажи, добре ли ми стои?
- След г-жа Силвестри сте.
Коя е тя?
- Откъде да знам!
Сега сте в 6-а клетка, после се качвате в 4-та.
Йоланда, дръж!
- Сложете го при моето.
Редно е да се целунат, нали?
- Да...
По-смело, дон Валентино! Само една целувка!
Честито и щастие!
Какво повече искате от живота?
Продължаваме с предаването.
Забравил ме е...
В Торино, се сби заради мен с работодателя ми,
който отказваше да ми плати.
Съжалявам, не може да пушиш!
Всичко хубаво, младежи!
Всички сте чели във вестниците за Евелина Полини.
Пребивавала многократно в различни италиански затвори.
Защо "пребивавала"?
Защото е влизала не като осъдена, а като благодетелка.
Но нека тя самата да разкаже!
Вечерта на 28 октомври, преди години,
докато готвех в кухнята, чух тайнствен глас.
Не разбрах добре.
- Годеницата ми каза,
че възрастта няма значение, ако сърцето е останало младо.
Това първото ви венчило ли е?
Оставала е два пъти вдовица. Пожелайте ни щастие!
Имате само две минути. Какво ще кажете?
Ще се представим като изобретатели и производители на гащички за ядене.
Направихме 11 модела от различни плодове.
Някои клиенти искат дори с риба и лук.
Не съм сигурен, че е добра идея.
Две полукълба са – едното с праскова, другото с кайсия.
Клиентът отхапва, дъвче...
Всичко е много вкусно!
Когато стигне известна степен на възбуда, се чувства...
Мислехме да добавим витамини, минерални соли...
А за рибата и лука?
Монахът Джероламо, професор Де Нитис и игуменът на манастира.
Моля, седнете.
- Не, там не...
Старецът отказва да седне в плюшено кресло!
Вие от 6-та... Прехвърлете се в 4-та клетка!
А вие там – във 2-а!
Тази е втора. После трябва да минем там.
Господи, обърках се! Питам се какво търся тук!
Сякаш сме на дебют в нов театър!
А ти? Добре ли се чувстваш?
Недей, тук не се пуши!
Пипо, Пипо, виж – хвъркатото монахче!
Говори смело, чадо.
И най-лошата истина е по-добра от лъжата!
Цялото човечество живее в очакване...
И в моя край имаше един светец.
Мама ми даде муска от него.
Нося я винаги на гърдите си. Аз вярвам на тези неща!
И знаейки чудодейната ви сила, ви моля
не да повдигнете планини...
- Не, не, не...
...а да извършите малко чудо, което да ни вдъхне надежда за вечен живот.
Не, не, не...
- Защо, не го ли заслужаваме?
В живота всичко е чудо, стига да умеем да го съзрем.
Но не сме достатъчно нисши, за да разберем висшите неща.
Милиони сърца са ви благодарни, че се явихте в нашата програма.
Желая ви успех, красива госпожо!
А сега продължаваме с предаването.
Получихме ново послание!
- Ела, мамо.
Тъй като депутатът Тартина дълго не е приемал храна,
той е близо до фаталния и безвъзвратен край.
Ставам изразител на онова, което той, тъй като не е ял няколко седмици,
не може да ви каже и към което от години призовава.
Парламентът да приеме неотложно закон против лова и риболова!
Да се забрани ловът, който възбужда
агресивни инстинкти у човека!
Казва, че навсякъде усеща мирис на мента.
Много е забавно това момиче!
А мен ме плаши. Кои може да са?
- Не знам.
А сега... трупата на лилипутите!
Състои се от 24 танцьори. Най-високият е 42 см!
Представяме ви минитанцьорите! По-мини от това не би могло!
Преминете в другата клетка! Чакайте тук и стойте тихо!
По-добре е, нали?
- Няма проблеми!
След десет минути е ваш ред, адмирале.
Извинете, малко вода. Трябва да му дам хапче.
Ще имам грижа.
Конячето за вас ли е?
- Не, не.
Да не е за г-н адмирала?
- Да не сте луд?
За мен е!
- Недей, ще ти прилошее!
Винаги са съществували личности и герои.
Сред тях е и една домакиня,
която се съгласи на експеримент срещу заплащане –
да издържи един месец без телевизия!
Госпожата подписа договор и й изпратихме техници,
които запечатаха апарата и откъснаха антената.
Лишихме я от възможността да гледа телевизия.
Ще кажете: "Не е възможно!"
И на мен не ми се вярваше, но тази личност съществува.
Представяме ви – Пиетруца Силвестри!
Кажете ми истината, госпожо. Бихте ли го повторили?
Никога! Беше ужасно!
Дадоха ни добри парици, но такива пари са прокълнати.
Не се правят подобни опити,
особено когато вкъщи си имаш старци и дечица!
Тембърът на гласа ви ме кара да допусна, че сте учили пеене?
Никога ве-че-е-е-е!
Всички ви подкрепяме! Никога вече без телевизия!
Прасенце Ломбардони за една щастлива Коледа!
Ако продължаваш да се правиш на шут, ще си отида и ще си танцуваш сам!
Ясно?
Един скок в миналото...
Мнозина от вас си спомнят 1940-та: войната, затъмненията, страховете...
Към тези страшни години...
- Наш ред е, викат ни!
...ни връща един музикален мотив.
Припомня ни за Фред Астер и Джинджър Роджърс!
Авторът на предаването успя да намери двама танцьори, които през 40-те,
танцуваха под псевдонимите Джинджър и Фред,
като имитираха известната американска двойка.
Представяме ви – Джинджър и Фред!
Качвайте се!
На колко ли години са?
Не, с Джинджър се споразумяхме да ви разкрия възрастта им
едва след като ги видите да танцуват.
Сега за вас ще танцуват – Джинджър и Фред!
Сбогом...
Фред!
Спокойно, господа! Останете по местата си!
Сега ще пуснем аварийния генератор. Не ставайте!
Може да паднете, да настъпите кабел...
Извиняваме се на уважаемите зрители!
Умоляваме ви да изчакате търпеливо, седнали!
Елате да ме вземете! Искате да падна долу ли?
Обади се ти...
Какво искат от нас?
- Набери вътрешен 219.
Фред, падна ли?
Амелия, какво търсим ние тук?
Луди сме, че дойдохме!
Да се махаме преди да е светнало! Можем да слезем оттам.
Наведи се! Имахме късмет!
Шут!
Ти си невменяем...
Шут!
Амелия, внимавай, ще паднеш!
Амелия!
Къде отиваш? Опасно е! Чакай тук. Ще отида да повикам Тото.
Къде? И ти можеш да паднеш!
Зави ми се свят...
- Поседни малко.
Ще ти постеля кърпа.
Всичко ще се измачка и като светне, ще се изложа.
Няма да светне!
Защо?
Първо, защото тук организацията е скапана –
прословутият великан на глинени крака!
Второ, може да е атентат
и всеки момент да хвръкнем всички във въздуха.
Тогава да си вървим!
Амелия, какъв фантастичен роман би станал! Със заглавие:
"След 30 години раздяла, се срещат, за да умрат заедно."
Днес такива истории вече никого не трогват.
И на мен никак не ми допада!
Хич не ми е лошо тук!
Като в сънищата е – далече от всичко!
Място, където не знаеш кога и как си попаднал.
Тото ти е казал, че съм бил в лудница, нали?
Вярно е.
Нещо ме прихвана, когато ти ме напусна.
Синдром на раздялата, на самотата!
Ако знаех, щях веднага да дотичам при теб.
За какво?
Нашата история беше приключила, работата ни – също.
Само тия смотаняци тук можеха да си спомнят за нас.
Ние сме призраци, които идват от тъмата
и пак се връщат в тъмата.
Прав си.
Внушавах си, че го правя заради внуците си
и защото приятелите ми ме уговориха.
Но истината е, че имах голямо желание да те видя.
Колко романтично!
Тогава и аз нека ти кажа...
Страшно приятна ми беше мисълта, че ще те видя пак.
Сигнал за отбой! Да вървим!
Да.
- Знаменията са голяма работа!
Кой знае какво може да се роди от това бягство!
Внимавай, има стъпало!
Теленаркомани!
По местата!
По местата!
Извинете ни за краткото прекъсване. Може то да е засилило очакванията ви.
Продължаваме от мястото на прекъсването!
Корабната сирена изсвирва за последен път,
Джинджър се хвърля в обятията му
и двамата се кълнат да не се разделят никога вече.
Музиката омагьосва двамата партньори на сцената
и сега те пак танцуват заедно.
- Не си спомням нищо!
Два степа, после в профил, стъпка и ме следвай!
Крак!
Мини оттатък... Дръж ме здраво!
А сега?
- Два пъти...
Завърти се бавно.
- Господи, спазъм!
Степ.
Браво, Пипо!
Пипо!
Може ли да продължим?
- Да, да.
Иска да продължи! Да го окуражим с ръкопляскане!
Ще можеш ли?
Цигуларят Дуду... Помниш ли го?
Иде ми да заплача!
И свали тази ръка! Закриваш ми лицето!
Нещо ми гъделичка носа...
Нищо ти няма!
- Ще кихна.
Пипо, успяхме!
Браво и на двамата!
Слушайки тези звуци, вълнението ни сграбчва за гърлото.
Дами и господа, имам високата чест да ви представя адмирал Атос Ауленти.
Браво, бяхте чудесни!
Госпожо, станете, пречите на минаването!
Сега ставам.
- Разплакахте ме! Бяхте божествена!
Мина добре, видяхте ли? Но станете!
Не съм ял нищо. Да похапнем някъде, а?
Влакът ми тръгва след 15 минути. Но ти върви, ако искаш.
Имаш още един час време.
- Реших да остана в Рим.
Ще погостувам на Тото, а после ще видя. Имам идея.
Мога да стана конферансие.
- Несъмнено!
А жена ти? Предупреди ли я?
- Не ти ли казах?
Остави ме. Преди няколко години.
Вие Джинджър ли сте?
- Да, Джинджър и Фред.
Може ли автограф?
- Как се казваш?
Диего. Гледахме ви...
- Видях те по телевизията!
Едно подписче може ли?
- Разбира се.
Благодаря, друже!
А вие ще ми дадете ли?
Видя ли?
Джинджър и Фред! Мислех, че веднага ще ни дадат хонорара!
Щели да го изпратят до две седмици.
- По-добре да ни го бяха дали сега!
Ще ти дам пари назаем. Ще ми ги върнеш, когато можеш.
Не знам колко са... но искам да ми ги върнеш.
Амелия, извини ме, няма да дойда до влака.
Не обичам заминаващите влакове.
Тогава да се сбогуваме тук. Но да пишеш.
Ела ми на гости, ще ми е приятно!
- Може.
Когато пожелаеш!
- Добре.
Едва ли ще имаме нов случай да танцуваме пак заедно!
Е, драги Пипо... Сбогом!
Амелия, поне една целувчица!
- Добре.
Амелия!
превод СИМЕОН ТОДОРОВ
редакция, допълнения и субтитри НИКЧО