Bitva za Sevastopol / Nezlamna a.k.a. Battle for Sevastopol (2015) Свали субтитрите
Руското военноисторическо общество
с поддръжката на Държавната агенция на Украйна по въпросите на киното
Фонд "Кино"
продуцентска компания Kinorob
кинокомпания "Новие люди"
Юлия Пересилд
във филма на Сергей Мокрицки
Москва, летище Внуково, 1957 г.
Г-н Хрушчов кани г-жа Елинор Рузвелт
на тържествен прием в чест на пристигането й в СССР.
В програмата...
- Извинете, г-н Джеймс.
Отначало ще отидем на този адрес.
Длъжен съм да напомня, че бившата първа лейди на САЩ
не може да наруши протокола. Ще се наложи да се извиняваме...
Ще отидем!
Никита Сергеевич ще почака.
За един джентълмен трябва да е удоволствие да чака една дама.
Кой е този загадъчен непознат, заради когото ще чака г-н Хрушчов?
Запознах се с тази жена...
БИТКАТА ЗА СЕВАСТОПОЛ НЕСЛОМИМА
За първи път видях Людмила на Студентската асамблея.
Почти момиченце, тя ме порази. САЩ, 1942 г.
Изглеждаше като строго дете, облечено в униформа.
Прииска ми се да я опозная отблизо, да видя усмивката й.
Фан Хуей, пехотинец, убил 8 врагове.
- Много добре.
Николай Прокофиевич, ръководител на делегацията съветски студенти.
Комунист.
- Много ми е приятно.
Комунисти в Белия дом. Това е рядкост.
Много й е приятно. И колко хора сте убили?
Аз съм партиен работник.
Да подготвям моите другари за подвиг - това е много важно!
Много добре, това е много важно.
Владимир Пчелинцев, снайперист. 152-ма убити при 154 изстрела.
О! Отлично...
Младши лейтенант Людмила Павличенко.
И каква сте?
Снайперист.
- Жена снайперист?!
И колко хора сте убили?
Не хора. Фашисти.
Триста и девет.
Възможно ли е, 309?
- Наистина ли?
Какво чувствате, когато убивате?
Киевски държавен университет. 1937 година.
Извинете.
Прощавайте, пуснете ме да мина.
Люда!
И ние сме приети! Хайде в парка!
Идвай, защо не се радваш?
- Не, радвам се.
Какво ти става, хайде в парка!
- Не, ще се прибирам.
Добре, чакаме те там.
- Непременно ела!
Факултет по история: 1. Л. М. Павличенко
Мамо.
Мамо, може ли днес да облека твоята рокля?
Днес може.
Тогава ще се преоблека и ще ти помогна.
А Бударин му отговаря - войната в Испания показа, че
отдавна е минало времето на сабите. Вигерников не издържа, грабна сабята
и го погна. Добре, че не го стигна. Ще те изчакам на двора.
Преобличам се и тръгваме.
Здравей, татко.
Охо, как си се наконтила.
Добре, че не си ми облякла китела.
Донеси ми ботушите.
Приеха ме. Първа в списъка!
Браво, поздравления.
Можеш да се гордееш с мен.
Миша... бъди по-мек с нея днес.
Тате! Кога ще се върнеш?
Тате?
Не ме чакайте за вечеря.
Искахме да поканим съседите, да празнуваме приемането ми.
Какво има да празнувате? Трябваше да влезеш, влезе.
Браво!
- Татко!
Обещай, че ще се освободиш по-рано.
Люда!
Люда! Люда...
Вече сме историци, трябва да се стремим към истината.
Киното е приказка, а стрелбището - истина.
Момичета, заповядайте, заповядайте!
Не е просто стрелбище, всичко е истинско.
Патроните са истински, оръжието е истинско.
Отиваме ли?
- Мирише на барут.
Какъв барут? Защо ни е барут?
Може да не е истина, но животът трябва да е приказка. Ти ми обеща!
И аз съм за киното.
- Страсти, музика... решено.
И аз съм за стрелбището.
- Люда!
Охо, три на три.
- Стоп! Предлагам вариант.
Тура - стрелбище, ези - кино.
Хайде на бас, че ще бъде тура.
- Не искам.
Какво се падна?
- Е?
Тура.
Какво се мотате? Стреляйте по-бързо.
Може да сварим за киното.
- Не просто стреляме, състезаваме се.
И аз искам.
Добре, после ще постреляш.
Не, искам да се състезавам.
Точно така, дай им да разберат. На... киномразците!
Павличенко, не се притеснявай. Четвъртото място също е почетно.
Всеки има по пет изстрела. Победителят се определя по точките.
Ще ми кажете ли как?
- Вземи пушката.
Зареждай!
Сложи патрона в магазина.
Огън!
Събери в една линия мерника, мушката и мишената.
Дишай спокойно.
Задържи дъха и меко натисни спусъка.
Така... стреляй.
Остави оръжието!
Пушката на масата.
Кажете високо и ясно фамилиите си!
Колесов.
- Курцих.
Фелдман.
- Павличенко!
Павличенко, както виждаш, стрелбата не е женска работа.
Ще видим.
- Гледай, но на мишената няма дупки.
Победител - Павличенко. 47 точки от 50 възможни.
Другарю командир, наистина ли добре проверихте?
Ако искаш, виж сам.
Фелдман колко има?
Добре, че не отидохме на кино, нали? На ви, така ви се пада!
Всяка война свършва или
с мир, или с примирие.
И така - в 1651 година...
Извинете, за Павличенко.
- Да, влезте.
Аз?
- При ректора.
Вземете си нещата за всеки случай.
Павличенко!
Насам.
Людмила Михайловна Павличенко, родена 1916 г.,
Майка - Н. Г. Павличенко, учител по английски.
Баща - Н.С. Павличенко, майор от НКВД. Е?
Пишете, пишете, другарю ректор.
Точно ли е всичко?
Точно е.
Имате самообладание. Капитанът не лъже.
Според доклада на Ковалчук, инструктор по стрелба, на 20 юни
сте показали отлични резултати в стрелбата. Имате талант.
Решихме да ви изпратим на 6-месечен курс за стрелци. Поздравления!
А ученето?
- Какво ученето?
Мисля, че ректоратът също не е против.
След 6 месеца ще се върнете да доучите. Нали така?!
Да! Да, разбира се.
Ще се върнете и ще си доучите.
- Видяхте ли.
Мога ли да откажа?
Не ви съветвам да отказвате.
Дъще, вземи поне пуловер.
- Там ще ни дадат всичко.
Ами ако не ви дадат? Докато се настаните? Ето банички.
Като моите там няма да ти дадат.
- Не искаш ли да ми кажеш нещо.
Боже. Това е за половин година! Миша, през зимата е!
Татко ти може да се обади и ще ти го донесат. Люда!
Цял живот правеше от нея момче. Видя ли какво стана? Защо не я спря?
Половин живот съм воювал.
През войната най-лошо е за жените. А скоро ще има нова война.
Разбира се, ние сме благодарни на САЩ за програмата Ленд-лийз.
Но ако с вас искаме да се справим с Хитлер колкото може по-бързо,
вие трябва да направите още една решителна крачка!
Съветската делегация ви моли
да внесете въпроса за откриване на втори фронт
в дневния ред на Асамблеята като основен път!
Съветският народ се нуждае от помощ, но не се нуждае от подаяния.
И затова от името на съветската делегация
бих ви помолил да прекратите този фарс.
Хората искат да помогнат, а вие го наричате фарс?
Парите ми са лоши за борба с Хитлер?
- При вашето положение не може така!
Всяка сума е от помощ. И защо мълчи главният член на делегацията?
Мис Павличенко, лейди Смърт?
Люба, говори!
Павличенко!
Ние сме студентска асамблея.
По въпроса за откриването на втори фронт...
Това е от компетенцията на военните и политиците.
Внасянето на този въпрос в дневния ред не влизаше в нашите планове.
Госпожо Рузвелт, много от нас имат усещането,
че това е началото на поредната предизборна кампания на съпруга ви.
Искате цял живот да бъдете в Белия дом.
И защо не ни позволявате да питаме мис Павличенко?
Това може да повлияе дали американците
ще проливат кръвта си на чужда земя.
Хубаво е, когато имаш приятел, готов да ти даде оръжие.
Но още по-добре е да имаш приятел,
който с оръжие в ръка се сражава заедно с теб.
Говорите английски подозрително добре за войник.
Подготвиха ви предварително? Коя сте в действителност? Кажете истината.
Майка ми ме научи на английски. Тя е учителка по английски.
Следвах история в Киев, после в Одеса...
Как се озовахме тук?
За цяло лято. Не, за цял живот! Одеса, юни 1941 г.
История! Мислех, че ще разкопаваме Троя, царски могили!
А тук какво можем да откопаем, кажи?
Само виж, това я някакъв ужас!
Слава...
Материалите ви са готови.
Ето, елате в понеделник. Довиждане.
- Благодаря!
Люда, харесваш ли моряците?
Харесвам милиционерите.
Милиционерите? Защо?
Ако не работиш, ще ги извикам.
Имаме дипломна работа, а умът ти хвърчи.
Не, все пак искам моряк.
Бих го чакала, чакала...
Отидете на плаж, момичета.
Там и моряци има, и летци налитащи.
И даже милиционери. Шикозен избор.
Чу ли, милиционери!
Соничка... Соня! Те не разбират.
Не разбират! Петък е, трябва да затварям архива.
Но аз ви разбрах. И аз имам работа с тях.
Соничка. Кажете кои харесвате повече, моряците или летците?
Изберете доктор.
- Къде?
Сега отивам на плаж.
Там ще е брат ми Боря, доктор е.
- Чудно!
Като дете мечтаеш да стане летец.
- Това е. Искам доктор!
Ние тръгваме. Люда, ще ни погребеш живи тук.
Люда, време е да се научите да почивате.
Добре.
В понеделник сутрин ще продължим.
- Рано сутринта... започваме.
Какво мислите, след операцията самият доктор Портман казва:
Боря, имате ръце от злато!
Т.е. разбирате ли какво е казал? Че моят Боря има златни ръце.
Той скоро ще отиде в Киев, а може би дори в Москва.
Седни!
- Люда, това се случи само веднъж!
Кое?
- Слънчев удар. Сядай, Маша!
Това е опасно.
Люда, а ако избухне война? Всички сега говорят за война.
Момичета...
- Извинявайте!
Искрено съжаляваме.
- Извинете, стана случайно!
Готови сме на всичко, за да заличим вината си.
Маша вече го забрави! Вървете си!
Маша... много ми е приятно. Гриша.
- А аз съм Николай.
Ами... почакайте.
Ей сега ще спечелим и ще се върнем да отпразнуваме нашата победа.
Маша!
Люда! Кой ти хареса повече - Коля или Гриша?
Не ги огледах.
Тогава гледай.
Боря!
Здрасти.
- Маша.
Запознайте се - брат ми Боря.
- Здравейте.
Маша, отиваме да плуваме!
Може ли да седна при вас.
- Може.
Благодаря.
Веднага ви познах.
И какво... ви разказа Соня за мен?
Каза ми да се обръсна, да се напръскам с одеколон,
да си изгладя панталона, лъсна обувките и дойда на плажа,
за да ви направя добро впечатление.
- И толкова?
Не, каза ми още да ви видя по бански
и да разбера, че веднага трябва да се оженя за вас.
И разбрахте ли го?
Борис.
Людмила.
Но ако говорим сериозно...
- Летци са!
Трябва ми време.
Да... Много интересна книга, Люда.
Значи се казвате Люда. Много ми е приятно.
Людмила!
- Маша.
Както обещахме, каним ви да отпразнуваме нашата победа.
И вие, младежо, заповядайте.
Не съм съгласен с вас.
Как може да сте против войната? Само тя ще създаде справедлив свят.
И ние ще го създадем!
Не, мнението ви е много популярно днес, знам.
Но никога не съм вярвал в него.
Тъй че напразно се перчите, няма да има такава война.
Отгоре се вижда по-добре. Войната вече започна.
Но вие се страхувате да го признаете. И в това е вашата слабост.
Защо?
- Защото сте страхливец.
Искате другите да защитават семейството, страната, жена ви.
А вие можете ли да защитите някого?
Да защитя... не. Но да го спася - да!
Хрумна ми тост.
Да пием за, а...
За топката, която уцели точно!
- Да, много точно!
За топката!
- За топката!
Людмила, летяла ли сте на самолет?
- За съжаление не.
В неделя имаме учебни полети...
- Благодаря, Николай, за неделята.
Боря, искаше да поканиш Люда и Маша вкъщи.
На обяд. Виж го, стои и мълчи. А момичетата едва не отлетяха.
Соня, извинете. Искам на полетите.
Людмила, вземете пример от Маша. Иначе може да отлетя.
Значи вие сте единствено дете.
- Единствено.
И къде живеете в Киев?
В къща ли живеете, или в блок?
- В блок.
Комунално жилище?
- Не, отделно.
И колко стаи има?
- Три.
А...
- Височина 2,90 м.
Паркет, четвърти етаж, големи прозорци, телефон.
Какво питаш за всяка глупост?
- Това не са глупости.
Людмила, кажете, мислили ли сте колко деца ще имате.
Колко момчета. И въобще...
На кое държите най-много у съпруга си.
Да печели добре, да ви обича?
Тате, мамо, не мъчете гостенката ни.
- Не, интересно ми е. Аз...
Не съм мислила за това.
- Рибата ей сега ще стане!
Какво мислите за нашия Боря?
Почти не го познавам.
- О, сега ще ви разкажа.
Боря е нашият голям проблем. Той е много добро момче.
Всичко от Одеса вложихме в него.
- Завърши училище със златен медал.
И колко трудно приемат "медицина" в Одеса?
Знаете ли какво казаха за него?
- Че има златни ръце.
Люсик, вече и в Киев е известно!
- Но всичко това не е важно!
Синът ми може да направи човека до себе си щастлив!
И когато срещне тази жена, ще и подари венчална халка!
Боря, донеси халката, покажи я на Люся!
Людмила... не очаквайте много. Халката не е много скъпа.
Когато Люсик ми подари халката...
- Дори не е златна.
...той се изпъчи повече от Дерибас!
- Имаме и друга ценност.
Соня готви феноменално!
- Татенце!
Искате ли виц?
Значи в еврейско семейство дядото лежи на дивана и бере душа.
В стаята влита момченце. Дядото казва: Ела, сине.
Баба май готви рибка. От кухнята идва страхотен мирис.
Нека баба ми донесе една хапка. Хлапето отива и се връща:
Знаеш ли, баба каза, че готви за после...
Разбрахте ли?
Разбрахте ли за кое "после"?
Смеете се? Включете радиото. Почна се!
Какво се почна, говорете разбрано!
Слушайте!
- Съветският съюз,
без обявяване на война,
бе нападнат от германските войски.
Атакуваха границите ни...
- Какво ви казах?
бомбардираха Житомир, Киев...
- Това е краят.
Севастопол, Каунас...
- Не, това...
Това не е краят.
Хитлер има свои планове, ние - наши. Боря, с мама настояваме да поканиш
Люда на театър. Днес играят "Травиата".
...бяха извършени дори от румънска и финландска територия.
Какво каза баща ви?
Да влизаме, ще закъснеем.
Люда, не сте длъжна да го правите.
Войната не е място за жени.
Войната не е място за страхливци.
- Младежи, тихо!
Люда. Люда!
На войната убиват.
Лекар съм, мога да ви дам медицинско.
Разберете, не сте длъжна, не може...
- Прав си, Борис. Но...
Татко каза, че съм длъжна.
Няма да мога да си седя тук, срам ме е.
А ти? Ти ще можеш ли?
По-необходим съм тук.
Просто всеки трябва да върши своята работа.
А аз съм завършила курс за майстори на точния изстрел.
И съм по-необходима там.
Ти, Боря, отивай. Отивай на опера.
Люда. Люда!
Тук сме чужди.
Посолство на СССР в САЩ, 1942 г.
Там се води война, а тук...
Тук се интересуват дали бельото ми е от коприна и какво ми е червилото.
Люда, можеш ли да обясниш какво е това?!
Какво шушукахте на английски с жената на президента?
Какво се наговорихте?
- Можеш ли да ни обясниш нормално?
Госпожа Елинор Рузвелт кани госпожица Павличенко
да живее в Белия дом по време на визитата й в Америка.
И кани само мис Павличенко!
Имаме ли някаква инструкция при такъв повод?
Съветски гражданин досега не е оставал в Белия дом без делегацията си.
Мога да не ходя никъде!
Длъжни сме да се вкопчим във всеки шанс.
В президентския дом се решават важни въпроси. Добре е да има наш човек.
М-да...
Знаете ли какво, мис Павличенко?
Решете вие сама!
Другата седмица ще е горещо. Не искате ли да обновите гардероба й?
Трябва ми с униформа. Пресата свикна да я вижда така.
Свършихте ли всичко?
- Разбира се?
Исках да разбера Люда както жена разбира жена.
Как може хладнокръвно да убиеш 309 души?
Защо е хванала оръжието? Това не е женска работа.
Нашите журналисти я нарекоха "лейди Смърт".
Забелязах колко я нарани това.
Тя беше умна и добре възпитана. Тя беше красавица!
Просто войната е дошла в дома й, тя не е имала избор.
Освен това тя имаше истински талант да става невидима и да улучва точно.
Учебен полигон, лятото на 1941 г.
Първа задача на снайпериста: Незабелязано да излезе на позиция.
За целта е нужно правилно да пълзи по корем.
Задникът по-ниско!
- По-ниско!
Ляв крак, пушка, десен крак.
Плъзгай се, плъзгай се, не се катери!
- Действай за време!
Убита си! Вирнат задник. Отлична мишена за врага.
Старшина!
И как се каните да воювате с помощта на това?!
Какво се хилите?
Виждам, че тук никой не схваща, че немците
превзеха Житомир, Рига и са пред Киев и Ленинград!
Вярвахме, че войната ще бъде лека и ще ни донесе бърза победа.
Но ние отстъпваме. Разбирате ли, отстъпваме!
И търпим огромни загуби!
И утре тези загуби ще сте вие!
И вие!
Всички неуставни вещи да се изгорят.
Изпълнявай!
По-бързо!
По-бързо.
Давай!
Копай по-дълбоко!
- Смъкни задника, смъкни го!
Приближете се по-бързо, съберете се!
Кръгом!
Докладвайте промените!
Един камък изчезна.
- Кръстът също.
Копата сено е преместена вляво. С пет метра.
Буцата е на мястото на пъна.
Това ли е?
- Камъкът е преместен вляво. С метър.
Не е лошо... Кръгом!
Неправилно! Да видим после.
Ето това е правилната позиция.
Убит си.
Интересно решение, но неефективно.
Добрата маскировка е гаранция за оцеляването на снайпериста.
Убит си. Цветята не са от тази поляна.
Другарю майор, убит сте.
Кога ще започнем да стреляме?
Людмила.
- Аз!
Още ли искаш да постреляш?
- Тъй вярно!
Сигурна ли си?
Сигурна съм.
За стрелба!
Другарю майор, махнете се.
- Стреляй.
Ти си снайперист, не артилерист.
Девет. За начало не е лошо.
Първите пет на огневия рубеж, за стрелба!
Всички да изстрелят двоен боекомплект.
Здраве желая!
Вземай мъжете, момичетата не ги давам.
Имат още много да учат.
Не са стреляли още, току-що ни докараха патрони.
Всички са минали курс по стрелба.
Половин година са стреляли там.
Жал ме е.
- И мен ме е жал за моите.
Останаха по-малко от половината.
Слушай.
Ще имаш една... опази я.
Тя и теб ще надвоюва. Павличенко.
Одеса, септември 1941 г.
Значи така... не ги пускай наблизо.
Видиш ли офицер, стреляй! Убиеш ли командира,
все едно си убила половин отряд. Пести патроните. Въпроси?
А танковете, другарю капитан?
Танкът може да бъде спрян по два начина.
Първи - с гранати от близко разстояние.
Втория?
- Втори...
В амбразурата на танка с бронебоен патрон.
Улучваш два пъти на същото място. Стъклото ще се напука.
С третия изстрел убиваш механик водача.
Ясно.
Другарю капитан, дайте тогава бронебойни.
Въздух!
Раниха ли те?
Къде те раниха? Кръв.
Вземи. Спирт.
Чакай тук.
За унищожения танк ген.-майор Петров, командващ 25-та Чапаевска дивизия,
лично награди с полуавтоматична пушка СВТ красноармееца Павличенко.
Авиацията има отделна роля в изтребването на вражите войски.
Рота, мирно!
Боецът Л. М. Павличенко, излез от строя!
Слушам!
Ха, виж ти!
Л. М. Павличенко - Михайловна? Баща ви Михаил Юлиевич
е воювал в Гражданската?
- Тъй вярно!
Юнак ни е Миша! Е, добре...
Ако има нещо, обръщай се направо към мен. Честито, боец Павличенко!
Благодаря, др. генерал!
- Ето, другари.
Това е дъщерята на мой боен другар още от Гражданската.
Момчета, взимайте пример от такива като нея!
Хайде, кажи нещо за бойците.
Кълна се...
да не жаля себе си в борбата с врага.
И да убия с тази пушка сто фашисти!
Свободно, комисар.
- Свободно!
Макаров.
Внимавай за нея. Ако е тръгнала по пътя на баща си...
Разбра ме, нали?
- Тъй вярно.
Трябва винаги да нагодиш новото оръжие към себе си.
Няма еднакви пушки. Всяка има свой характер.
Трябва да го разбираш и да се отнасяш към пушката
също толкова внимателно, колкото към жена си.
Имате ли жена, др. капитан?
Не, никого си нямам.
Имах жена.
Отначало ме беше страх да се оженя.
Върнах се от Финландската война. Не можех да повярвам, че така млада
и красива ме обича.
В началото на войната...
Не я опазих. Не успях.
Люда!
- Маша.
Маша!
Люда!
- Маша!
Най-накрая те намерих!
Трябва толкова неща да ти разкажа. Ще воюваме заедно, аз, ти и Гриша.
Кой е този Гриша?
- Как, забрави ли?
Моят летец Гришка. Гриша е мой!
А това твоят ли е?
Ще бъде мой.
Мис Павличенко, как мислите,
може ли Русия да победи фашизма без наша помощ?
СССР сега носиш сам основната тежест на войната.
Но фашистката агресия е световна беда.
Вие не сте агресор? Финската война, окупацията на полски земи?
Построихте хиляди затвори, воювате срещу собствения си народ!
Не сте видели как живеем. И нямате никакво право...
Аз съм руснак. И по чудо успях да замина от Русия в 1928 г.
Имам право да говоря така.
Джентълмени.
Седнете.
Моля за извинение, но пресконференцията приключи.
Благодаря ви за въпросите.
Людмила, грешката ви е,
че трябва да насочвате дискусията в нужната ви посока.
Трябва да знаете точно какво ще говорите
и винаги проявявайте увереност. Увереността започва с усмивка.
По-меко и по-естествено.
Запомнете, сега усмивката е основното ви оръжие.
Трудно е. Трудно ми е да говоря така.
Разбира се, че е трудно. Това се учи с години.
Усмихвайте се колкото може по-дълго. Говорете силно, уверено.
И винаги гледайте събеседника право в очите.
Хайде, по-смело. Пробвайте.
Опитайте да си спомните нещо весело.
Др. капитан, запишете още трима. Одеса, септември 1941 г.
Пишете, др. капитан, потвърждаваме.
Двама от раз, но третия го изчака.
Даже поспорихме. Немецът запали, мислеше, че не се вижда.
И тя стреля. Наложи се после да пълзим.
Ето.
Виждаш ли колко вредно е пушенето. Заверявам.
Люда, елате довечера при разузнаването.
Ще ви срещнем с топлина и грижа.
- И тук ни е топло.
Все пак ще ви чакаме.
Ето на, Люда.
Очертава се да получиш медал.
Другарю капитан...
Имали ли сте нощни попадения?
Всякакви неща са се случвали.
Помня през Финландската,
излизам на "лов".
Гледам - интересна позиция се очертава.
Ако се прицелиш ей така от там,
може с един изстрел да свалиш едновременно трима.
Излизам на позиция, чакам.
Бум! И стана.
Но ми признаха един.
Не повярваха. Нали изстрелът беше само един.
Трима?
Крепчук.
- Да.
Къде е Павличенко.
- Отиде вдясно. Смени позицията.
Помагай!
Помогни!
Давай!
Павличенко, при мен!
Павличенко, кой ти разреши да напускаш позицията?
Може ли по-късно да поговорим?
Дай я, миличък.
- Къде са танковете?
Дай я. Добре, добре...
Хайде, ставай!
Какви ги правиш, глупачке?
- Какво?
Сам ми показа как трима наведнъж. Щях да имам 73-ма, ако не беше ти.
Можеха да те убият!
- И теб можеха.
Стой.
Искаш да отидеш на военен трибунал?
Марш на позицията.
- Слушам!
Др. капитан, вдясно от гората. Ямата.
Ранен брои ли се? Пишете ми още един.
Осъзнай се, глупачке. Спри се!
Боли ме.
Днес извлякох двама.
Станаха ми двадесет.
Не, двадесет и един.
Духни.
Двадесет и един.
- Аз имам 73-ма немци.
Можеха да са повече. Макаров ми попречи.
Разрешете да се приземя.
- Приземете се!
Здравейте, Люда.
Колко ми домъчня.
Здрасти, капитане.
Защо се кърпиш сам? Толкова жени имаш подчинени, помоли някоя.
Обичам да шия, успокоява ме.
Дойде заповед да започнем подготовка за евакуация на войските в Крим.
Войските ще се събират в пристанището. Твоята задача е да ги прикриваш.
Тук...
И тук.
Утре заминаваме.
Защо предаваме Одеса? Можехме още време да я удържим.
Началството знае по-добре.
Аз съм одесчанин.
Като си помисля, че фашистите ще се тълпят при Дюк, душата ме стяга.
Минава ли се напряко за Прищуп?
- Да, само дръж вляво.
Е, всичко хубаво.
Хайде отваряй, няма спирачки.
Нека да пием. Да пием за Одеса.
За града, който ни...
- За града, където се влюбих.
Ха, свърши ни горивото.
Аз имам. Минутка само.
Разрешете.
Стой! Това е заповед.
Гриша!
Отдавна исках да остана насаме с теб.
Защо?
Стига! Не бива.
Не ви обичам.
Големи хора сме. Има война, смъртта е наоколо.
Утре може да ни убият.
Боли! Пусни ме!
Яйцата ми...
Благодаря, но недейте тъй често да ме спасявате.
Да беше казала веднага, че си имаш някого, а ти!
Нали ти казвах!
Прости ми.
Защо?
Обещах.
На кого?
На себе си.
Дай да ти помогна.
Това го можеш.
Не мога...
Заради жена ти ли?
- Заради войната.
Ако те убият...
- Вие сте страхливец, др. капитан.
Трябва да вярваш, че няма да ни убият.
Люда! Чуваш ли ме? Люда!
Дишай, дишай!
Още мъничко.
Тръгвай! Дий!
Чуваш ли ме?
Тихо. Аз успях, успях.
Макар... Макар.
Обичам те.
- Тихо, тихо, не говори.
Спи.
Сега всичко ще се оправи.
Борис Ларионович, Поляков има треска, пак бълнува.
Ами... сменете му превръзката.
Каква превръзка, Борис Ларионович?
А, да, извинете.
Другарю военен лекар!
Имам лична молба. Този боец - Павличенко,
е много ценен и важен. Погрижете се за нея.
Тук се грижим добре за всички.
- Тя не е "всички".
Тя е специална, тя...
- Зная, че тя е специална!
Аз също я обичам. И отдавна.
Тогава съм спокоен.
Ти ще се погрижиш добре за нея.
После тя сама ще реши с кого да остане.
Жалко, че вие не се погрижихте.
САЩ, Белия дом, 1942 г.
Това и това го изсипваме в тенджерата и ще стане борш.
Борщ.
- Не, не. По-меко и по-естествено.
Борш...
- Борш.
В Съветския съюз жените правят така.
А в Америка жените правят ето така!
Какъв ден само!
Всичко е наред. Вижте, това е само тиган.
Извинете... шок.
Какво се е случило?
След взрив бяха затрупана с пръст. Лежах така над 5 минути.
Почти бях умряла.
Мога само да си представя
колко страшно е било.
Евакуация в Севастопол, есента на 1941 г.
Вземи.
Яж.
Люда, исках да те питам...
Миличка, не се бой. Не се бой, добричката ми. Не трепери.
Всичко ще се оправи.
Гриша лети над нас. Ето, виж!
Той лети! Не бой се, пийни. Скоро ще видиш Макар.
Не се страхувай.
- Как си, как си!
Скоро ще се върна.
- Аз...
Ставай.
- Трябва... при моите.
Вече не си войник.
Стани. Инвалид си, вече няма да отидеш на фронта.
Не разбираш. Война е.
В тези условия не мога да те излекувам!
Тогава ме лекувай. Хайде, лекувай ме!
Ще те освидетелства комисия! Аз съм лекар, не магьосник.
Щабът на Севастополския отбранителен район, ноември 1941 г.
Иван Евтимович!
Здравей, Людмила.
- Подпишете рапорта, че съм здрава.
Браво, че си оздравяла.
Ето какво. Ела с мен. Ще те почерпя с чай.
Какво ти е на ръката? Тя е с мен.
Изчакай малко тук.
Получихме заповед от Главната квартира да удържим града!
Да се държим на всяка цена.
Ето го и ген. Петров. Пристигнал е току-що от първата линия на отбрана.
Вероятно има наблюдения.
Заповядайте, генерале.
Първата отбранителна линия сега минава на 13 км от Севастопол.
Така градът е уязвим за немската артилерия.
Не можем да отблъснем врага по-далеч.
Но и да можехме, отбранителната линия ще се разтегне
и няма да можем да я удържим. Как да защитим града?
Един шрапнелен снаряд от основно оръдие на линкор
поразява площ с ширина 250 м. и дълбочина 1 километър.
Само на линейния кораб "Парижка комуна"
има 12 такива оръдия.
Огънят им може да смаже артилерията на врага.
Но разбрах, че по ваша заповед почти всички кораби са пратени в Кавказ.
Смятам за нужно незабавно да върнем корабите обратно!
Моята задача е да опазя флота. Но в тази ситуация нямам право...
Общата ни задача е да защитим Севастопол!
Войната се премести на сушата. Вашето неумение или нежелание
да се научите да воювате в полеви условия
води до масова гибел на моряците.
Не искат да се окопават, да се маскират, да пълзят.
Защо не бива да си сменят униформата?
- Нашата униформа е нашата гордост.
Запознайте се, другари.
Сержант Людмила Павличенко.
Както се казва - бог ни я праща. Снайперист.
Сега ни кажи - в реална бойна обстановка кой ще оживее?
Аз ли в защитното облекло, или този с черния кител?
Ще убия първи този с китела.
А вас, др. генерал, ще се наложи малко да ви потърся.
Това е. Благодаря, Людмила.
Дяченко! Подгответе заповед за смяна на униформите.
Иван Ефремович! Ами рапортът?
Ако лекарите разрешават, воювай с пълна сила.
Има ли тежко ранени?
Другарю майор, махни се от пътя!
Колко свободни легла имаме?
Борис, трябва ми справка, че съм излекувана. Подпиши!
Борис Ефимич, Сидоренко е с тежка кръвозагуба, нужна е ампутация.
Качете го направо на трети етаж в операционната.
Жук, тежко поражение на черния дроб.
Жук?
Изпратете го в първа болница.
- Вадим. Вадим!
Къде са? Къде са нашите? Къде е Макар?
Виж. Там са, да ги посрещнем.
Люда!
Колко е хубаво, че си тук.
Аз... обещах на Макар.
Той много искаше тя да стане твоя.
Какво да се прави, война е.
Трябва да оживеем. Да живеем.
Борис!
- Люда.
Къде изчезна?
- Подпиши!
Не се обиждай, но...
не сме те излекували. Ще бъде убийство, ако те пратя на фронта.
Не мога да си го позволя.
- Макаров загина.
Чу ли?
- Прощавай.
Стой, Боря! Не разбираш ли, че с това аз...
Годен за строева служба
Благодаря, Боря!
САЩ, Белия дом, 1942 г.
Да!
Готова съм.
- Затворете очи.
Не надничайте!
Отворете.
Това е за вас.
Затворете очи.
Не надничайте!
Отворете ги.
Колко е тъжно, че заради войната никой не вижда жената у вас.
И у мен невинаги виждат жената.
Когато тръгнахме с Франклин, не можех да повярвам на късмета си.
Умен, успял, красив.
Защо той ме забеляза?
Не бях красива, бях такава върлина.
Но той избра мен.
Аз съм новият ви командир. Тръгвайте да воюваме с фашистите!
Маша, глупаче!
Севастопол, ноември 1941 г.
Люда. Людка, виж!
Какво съм донесла!
Размених ги за спирт.
И така...
Опала! И опала!
Тези, по-малките, за мен, по-големите за теб.
Благодаря.
- Благодаря... Как "благодаря"...
Казва се "Благо-даря"! Започват студовете.
Ще пълзя по камънака, ти ще лежиш на него. А все някога ще раждаме.
Значи нека следващия път да отидем заедно.
Тъкмо ще посетим и Гриша.
Той е много самотен, откакто свалиха Николай.
Извинявай.
- Няма нищо.
Видя ли новия си началник? Красив ли е?
Не.
- Не е красив?
Не съм го видяла.
Представяш ли си да е някой дядо?
А ако е младичък...
Ако е младичък, непременно ще започне да ти се лепи.
Капитан Леонид Киценко, новият ви началник.
Заповядайте на масата.
Ще имаме специална задача.
Диверсия в тила, лов на вражески снайперисти.
Утре ли отиваме.
- Да.
Ще сваляме ли табелките от труповете?
- Людмила! Яжте.
Остави!
Изтегляме се.
След мен!
Стой. Стой!
Кръгом!
Не бива така. Да не сме някакви фашисти?
Защо не ми дадохте да го убия? Те не заслужават лека смърт.
Те убиха...
- Не е в тях работата. У теб е.
Не бива да се живее само за мъст.
Войната не е само смърт, тя още е... такъв живот.
Ако не измислиш защо да живееш на война,
ще те убият
- И да ме убият, какво ти пука?
Не искам да губя още един от моята двойка.
Вие двамата. Ето двете ви точки.
Много опасна техника.
Далечен изстрел.
Слушай сърцето си.
Стреляй между ударите.
Снимам.
Вземи. За теб е.
Всичко ли е за нас?
- Наливай.
За медала на Гриша!
Аз така, той така. Минавам му отзад и на!
И край, падна!
Веселят се.
При тях е Рождество.
Ако ти на фашиста с пушка не искаш да дадеш завинаги
твоят дом, съпруга и майка, всичко, което наричаме Родина –
Знай: никой няма да я спаси, ако не я спасиш ти!
Знай – никой няма да го убие, ако не то убиеш ти!
Убий фашиста, така че той, а не ти да лежиш на земята.
Не в твоя дом да има скръб, а в неговия да има смърт.
Така че убий поне един!
Убий го по-скоро!
Колкото пъти го видиш,
толкова пъти го убий!
В тази нощ Хитлер искаше да празнува
Нова година в Севастопол.
Но благодарение на нашата твърдост, празнуваме ние!
За втори път отхвърлихме врага от стените на града!
Севастопол е жив, Севастопол ще живее!
Леонид, запознайте се, това е...
Борис, мой приятел отпреди войната.
Борис.
- Леонид.
Във връзка с доставката на боеприпаси заповядвам незабавно да се пристъпи
към ликвидация на 1 500 сандъка с шампанско,
за да се освободят подземните галерии.
Честита Новата 1942 година! Ура, другари!
За другаря Сталин!
Стой! Не отваряй. Отивам за чаши.
За последен път пихме шампанско с Людмила при мен вкъщи.
Отдавна ли се познавате?
- Обичам я още от преди войната.
Ако не беше тя, нямаше да съм тук.
Съжаляваш ли?
- Че се влюбих?
Че се оказа на война.
Не. Иначе щеше да ми се наложи да съжалявам, че съм влюбен в нея.
Тук понякога се виждаме.
А вие? Вие обичате ли я?
Ръцете! Какво правиш, братле?!
Ти само с офицери...
Офицерска подлога!
Трябва да биете немците, не мутрите си!
Остави!
Честита Нова година.
Мислех, че това се случва някак по друг начин.
САЩ, Чикаго, 1942 г.
Извинете, мис Павличенко. Дойдох без моя агент.
Ето го моя проект за вас.
Това са цигари.
Давам 1 млн. долара, ако разрешите да ползвам вашата снимка.
Онзи човек там е моят агент.
Този?
- Да! Поговорете с него.
Благодаря.
Извинете за чакането. Моята машина също убива.
Хубаво оръжие.
- Благодаря! Всеки има свое оръжие.
Елате в гримьорната ми. Тук е не може да се говори.
Имам изненада за вас.
Мис Павличенко...
Люда!
Павличенко!
Какво си въобразяваш? Побърка ли се?
Какъв агент съм ти?!
- Мис Павличенко, само два въпроса.
Спрете, моля. Два въпроса, моля ви.
Къде тръгнахте, спрете.
Нима се надявате да откажете президента от предизборните обещания
и той да прати нашите момчета да умират на чужда земя?
Извинете! Заповядайте.
На пресконференцията ще ви задам въпроси, на които нямате отговор.
Вие сте по-популярна от мен, мис Павличенко.
Харесва ли ви?
- Да, харесва ми.
Посветих тази песен на вас. Позволете ми да я изпълня.
Никой никога не ми е посвещавал песен.
Севастопол, пролетта на 1942 г.
Знаеш ли, реших да родя на Гришка момченце.
Маша, побърка ли се?
- Така ми се поиска да имам
свое, че тук ме стяга.
Гриша не е против.
Люда!
Имам новини!
- Какво става, Маша?
Ела, ще ти разкажа.
Моля ви да дойдете утре на сватба у нас.
Къде?
- Как къде?
На сватба. Веселие! Ще се веселим.
Леля Люда, леля Люда!
Колко убихте?
- Двама.
Нормално.
- Малко са.
Лельо Люда, гледай!
- Отлично.
Виждаш ли, вече го мога.
Ще ме научиш ли с пушка?
- И мен, и мен...
Ще ви науча, но не сега. Сега тренирайте така.
Пази се!
Закъсняхте! Извинете.
Поканихме ви на сватба, а излезе помен.
Убиха Гриша.
Да го поменем.
Светла му памет.
Не скърбя.
Не се съмнявам, война е, може да те убият.
Но ние решихме, че ако сме заедно...
не е страшно.
Заедно е по-добре.
Люда.
Трябва да обичаме.
Трябва да се радваме!
Льоня... Искам син.
Ти самият ми каза, че войната - това е такъв живот...
Да.
Добро утро.
- Добро утро.
Павличенко, какъв е този маскарад?
Незабавно се приведи в ред!
Нека видят, че аз съм жена.
Ти не си жена. Ти си съветски войник.
Помни това.
Излизаш: Сталин, общия враг, втория фронт.
Никаква самодейност!
Ясно?!
Тъй вярно.
Какво са направили с теб?
Не мога повече.
Мъжете са били длъжни да те защитят.
Севастопол, лятото на 1942 г.
Люда.
Люда, ти...
Помощ. Помощ!
Помогнете!
Помогнете! Хора!
Помощ!
Льонка. Льоня!
Льоня!
Льоня... Къде е Льоня!
Къде е Льоня.
- Успокой се. Льоня загина.
Успокой се, чуй ме. Стига!
И така съм виновен пред теб. Войната свърши за теб.
Инвалидизирана си, негодна за военна служба.
Кого се каните да инвалидизирате?
Павличенко вече не е просто боец.
Тя е символ, а символите не са инвалиди.
Веднага напуснете болницата!
- Военен трибунал ли искаш?
Това не е санаториум за предвоенни приятелки.
Не го ли чете? Немците съобщиха, че е убита.
Наближава трети щурм, моите войници влизат в бой с името й на уста.
Ще се оплача на ген. Петров.
Заповедта е негова: Да я изправите на крака!
Нужна ни е на фронта.
Дайте ръка.
- Оставете на мен.
Може ли по-високо?
Не изглежда много героично.
Усмихнете се.
По-горе главата.
По-весело.
Другарю комисар.
- А, Павличенко, влизай!
Ето, полюбувай се.
Един от най-добрите германски снайперисти. Ото фон Зингер.
Дошъл е за теб! Повярваха, че си жива.
Снимката свърши работа.
Ето. По данни на разузнаването
дебне в този квадрат.
- Няма да мога, др. комисар.
Нали разбираш колко е важно да спечелиш този дуел?
Той е най-добрият снайперист, аз вече не.
Ето справката от военния лекар. Негодна съм за военна служба.
Разбираш колко твои другари ще убие.
- Не мога.
Длъжна си не заради мен.
- Не мога.
Не заради себе си.
- Не мога.
Заради Льоня Киценко!
Добре.
Добре...
Моля, трябва да вляза при генерал-майора.
Другарю генерал-майор...
Какво има?
Трябва спешно да евакуираме старши сержант Павличенко.
А другите не трябва?
Подготвяме евакуацията на архиви и документи.
От хората - партийни работници и ценни специалисти.
Имам заповед.
- Стотици убити немци.
Четири пъти ранена в бой, контузия.
В края на краищата е жена. И не е ценна?!
Не е заслужила ето това?!
Военен лекар съм!
Партиен работник съм!
Люда, чакай, аз сега...
- Люда!
От архива съм, пуснете ме.
По своите стреляте? Съветски хора сте!
Люда, Люда!
Стига паника!
Боря, поспри.
Все едно сме в Одеса. Като в Одеса.
Както тогава.
Соня ни заведе на плажа и каза, че непременно трябва да ме видиш
по бански.
Рибата на Соня, "Травиата", родителите ти...
Билетът, халката...
Архивът...
- Чакай, помниш халката?
Винаги съм знаел, че някога ще го подаря точно на теб.
Знаеш ли, щяхме да имаме пет деца.
- Леле, пет, Боря!
А Соня, тя... щеше да те учи да готвиш.
Мога да пържа яйца.
- Чудесно. Щяхме всички да сядаме
на голямата маса.
- Да, всеки ден.
Всеки ден! С изключение на вечерите, в които отиваме на опера.
Не, Боря. Не обичам опера. По-добре на кино.
Бързо, разсъмва се.
- Внимателно!
Вземи сандъчето, има всичко необходимо. Дръж!
Боря, а ти?
- Готови сме за потапяне.
Ще дойда със следващия параход.
Аз съм одески евреин, ще се измъкна!
Не, Боря!
- Готови за спешно потапяне!
Боря! Борис!
Пусни ме. Чакай! Спрете, не искам!
Боря!
Людмила ми отвори една от най-страшните страници
на тази велика война.
Отбраната на Севастопол продължава 250 дни,
но градът все пак е превзет от врага.
Не е организирана евакуация на войските и гражданите.
Ген. Петров и няколко десетки офицери от командването
са евакуирани с подводници.
Общо с подводници, самолети и катери от Севастопол в Кавказ
са евакуирани около 3 000 души.
Адмирал Октябърски е евакуиран със самолет.
Людмила се спасява по чудо.
Спасява я човек, който така и не успява да й направи предложение.
Дава й неговия поименен пропуск. Това е пропуск към живота...
Обичащият Людмила Борис, нейната приятелка Маша
и около 80 000 защитници и жители на Севастопол остават на брега.
Сами срещу врага.
Те са обречени на смърт или плен.
Люда често ми казваше, че всички те са герои.
Господа, аз съм на 25 години.
Убила съм 309 фашистки завоеватели.
Не ви ли се струва, господа,
че твърде дълго се криете зад моя гръб?
Станахме приятелки. От писмата й зная,
че тя не се върна на фронта.
Работеше като инструктор в школа за снайперисти.
След войната Людмила завърши университета.
Присъдиха й най-високото звание: Герой на Съветския съюз.
Москва, 1957 година
Тя спечели всички свои войни.
И като войник, и като дипломат, и като жена.
Искам да видя нейния син. Не се съмнявам, че прилича на нея.
Да, господин Хрушчов може да почака.
превод и субтитри: sty (Стоян Иванов)
Translator's heaven© 2015