Turtles All the Way Down (2024) Свали субтитрите
Почти половината от клетките ви
дори не са ваши.
На дребните микроскопични организми, които пълзят във вас са.
Така че, ако се замислите, няма вас.
Вие не сте истински.
Измислени сте.
О, не, пак го направих!
Вие сте просто една прехвалена бактериална колония.
Това го знам.
Защото вече си ми го казвала.
Кога за последно си искала
да си разчоплиш кожата на пръста?
ДЕЗИНФЕКТАНТ ЗА РЪЦЕ
Тази сутрин.
- И направи ли го?
Да.
Може отново да опитаме с експозиционна терапия.
Това не ми хареса.
Добре.
Пиеш ли си лекарството?
Понякога.
Трябва да го пиеш всеки ден, за да подейства. Знаеш го.
За какво си мислиш?
Мисля си, че не е честно
ти и всеки друг нормален човек да знаете,
че имаме бактерии и да не ви пука.
Не обичам думата "нормален".
- А аз,
че пишеш в бележника си, за да ме опишеш,
а аз трябва да го приема.
Да, пише, че се бориш,
но отразява и това, че у теб има много повече
от твоето ОКР.
Ти си умна и креативна, и внимателна.
Добре, благодаря, но моля те, просто спри.
Значи искаш да си повече като нормалните хора?
Не.
Бих убила, за да съм като нормалните хора.
САМО КОСТЕНУРКИ
МАРК ХОЛМС 5 ДЕКЕМВРИ 1974 г. - 13 МАЙ 2016 г.
ЛАГЕР МАРИГОЛД, ИНДИАНА
БЕЗОПАСНО МЯСТО ЗА ДЕЦА, ПРЕТЪРПЕЛИ ЗАГУБА
ПО КНИГАТА НА ДЖОН ГРИЙН
И какво мислиш?
За кое?
Холмси, косата ми е в цвят на смутено фламинго.
Да, това не е добре.
Не мога да повярвам, че наистина го направи.
Смело е.
Дейзи Рамирес разбива сърца, не нарушава обещания.
Дали да не си го татуирам ей толкова голямо на глезена?
Не.
Вижте новата ми творба.
Новата му творба.
Ето.
Секси е. Кой е той?
Това е Майкал 101.
Слях лицата от 100 човека с името Майкал,
но изписано с "а" в края, като моето.
И от слетите им лица се получи той.
Това е 101-вият Майкал.
Здравей, Майкал 101.
След като имам техниката...
Просто стомахът ти смила сандвича.
Ще направя лицето на гимназията.
Бактериите дъвчат слузта от фъстъченото масло и меда.
Усещаш как живеят, размножават се и умират в теб.
Тялото ти е гостоприемник
за множество паразитни организми,
готови да причинят инфекция,
готови да причинят инфекция.
Холмси, слушаш ли?
Слушам какофонията на храносмилателния си тракт.
Ейза?
Да. Какво?
Кога за последно се видя с Дейвис?
Не знам.
Познаваш Дейвис?
Да, когато са били малки.
Какво?
- Били са на лагер.
Твърде шумно е.
Защо е толкова шумно?
Прекомерният коремен шум е необичаен,
но не и изключен симптом на бактериална инфекция.
Дори умерените инфекции могат да се влошат.
Увреждането на чревната лигавица
води до разпространението на бактериите в коремната кухина,
което води до животозастрашаваща инфекция.
Трябва да си смениш лепенката.
Вероятно имаш инфекция.
Махни гнойта и почисти раната.
Сложи нова лепенка, преди да се влоши.
Отивам до шкафчето си.
Повечето такива инфекции са в болницата.
Не си била в болница, но се потиш и ти е горещо.
Вероятно имаш треска.
Треската също е симптом.
Престани, нямаш треска.
Нямаш треска засега.
Как можа да забравиш да си смениш лепенката?
Не мисля, че забравих.
Напротив, забрави и вече е твърде късно.
Имаш клостридиум дифисиле и...
Мисловна спирала?
Да.
Утре ще се видим в обедната ми почивка, нали?
И имам предвид, че ще ме вземеш, нали?
Разбира се.
- Слава богу.
Ще се видим утре. Обичам те.
Чао.
симптоми на клостридиум дифисиле
Не ползвай телефон в коридора, Ейза.
Не шпионирай дъщеря си в училище, мамо.
Изглеждаш уморена.
Добре ли си?
Да.
И си пиеш...
Да.
Искаш ли да отидем на кино утре следобед?
Едва те виждам през седмицата.
Ще излизам с Дейзи.
Тогава може би в неделя?
Може би.
Здравейте.
Шопенхауер е казал: "Човекът може да прави каквото пожелае,
но не може да желае каквото си пожелае".
Дори при предопределени мотиви
от нас зависи как действаме по тези мотиви.
И помислете над това...
ЛУСИЯ АБЪТ ПРОФЕСОР
...ако промените микробиома на мишката,
мишката изведнъж ще иска различни храни...
Ужасни новини. Изтеглих късата клечка
и ще трябва да облека костюма на шибаната чинчила Кени.
А Беа О'Брайън го носи цяла сутрин.
Нека тази обедна почивка да е хубава.
Сериозно ли?
Знаеш, че не може да пиеш непрозрачни течности в Харолд.
Това е ванилия. Почти прозрачна е.
Добре.
Празна е.
Доволна ли си?
Доволен ли е Харолд?
Да, доволен е.
Ако има значение,
баща ти определено се усмихва от оня свят,
горд от това колко си педантична със старата му кола.
Радио или диск?
Диск, определено.
Ако тук се бяха заклещили няколко диска...
ДИСК
...щеше да е най-великият албум.
Съжалявам, г-жо Джаксън.
Говоря сериозно.
Не исках да карам дъщеря ви да плаче.
Хиляди извинения.
Ло сиено, сеньорита Джаксън.
- Съжалявам...
Говоря сериозно.
Сериозно.
Не исках да карам дъщеря ви да плаче.
Хиляди извинения.
При дъба, дано се чувстваме така завинаги.
Завинаги?
- Завинаги ли?
Завинаги ли?
Завинаги е много време, докато не пораснеш
и не забележиш, че всеки ден нещо има.
Г-жа Джаксън, намеренията ми бяха добри,
де да бях вълшебник, за да премахна тъгата.
Мисли за мен, мисли за нея, мисли за него...
АПЪЛБИ
Какво стана с чувствата?
Здравей, Холи.
Искаме вегетариански бургер за милейди, с всичко освен питката.
И лютив бургер "Тексан" за мен.
С повече люто, ако е възможно.
Имам кофти ден.
Нека позная, имате ваучер?
Всъщност да.
Нещо за пиене?
Да не сме богати наследници? Две води.
Ако пак ми дадете бакшиш в дребни...
Дейвис е в новините.
ИЗЧЕЗНАЛ МИЛИАРДЕР
ДАЛИ Е ПРЕСТЪПНИК?
Баща му е изчезнал. За това говорех.
Не ме ли чу?
Милиардерът Ръсел Пикет явно...
- Сега чуваш ли ме?
"Пикет Инженеринг" работеше по огромен строителен проект
за почистване на канализацията от Уайт Ривър
чрез разширяване на тунелите и отклоняване на потока,
познат като Поугс Рън.
Пикет вероятно е бил уведомен,
че ще го обвинят в измама и корупция,
както и че ще го арестуват.
Леле.
- Г-н Пикет е вдовец с двама синове,
Дейвис и Ноа.
Детектив Дуайт Алън ни даде повече подробности за издирването.
ФБР предлага награда от 100 000 долара на всеки, който има информация
за местонахождението на г-н Пикет.
По дяволите!
- Който има каквато и да е информация
трябва да се свърже с...
- По дяволите!
Кой мислиш, че се грижи за Дейвис и Ноа?
Сигурно някой от безбройните им слуги.
Те са богати. Богатите винаги са добре.
Мисля, че пропускаш основния момент, а именно 100 000 долара.
Какво за тях?
С Дейвис бяхте приятели.
Да, за едно лято в жалък лагер.
Може дори да не ме помни.
Ще си спомни. Това те свързва за цял живот.
А и ти си запомняща се.
Дори и да си спомни,
не знам как да намерим изчезналия му баща.
Добре, но това ни дава предимство пред всички други.
Не сме хора, които могат да обърнат гръб на сто бона, Холмси.
В момента мия топки за игра в детски кът за 8,40 долара на час.
Знаеш ли какво мия от топките?
Знаеш ли?
Пикня.
Пикня, Ейза. Пишкано.
Да, добре.
И колкото и да мисля,
че ще забогатея от писанията ми за "Междузвездни войни",
не мога да разчитам на това.
Затова сме длъжни на себе си,
на семейства ни и на нашето бъдеще да опитаме да вземем тези 100 бона.
Ще можем да си поръчваме газирани напитки.
Не разбирам как Ръсел Пикет е изчезнал, без никой да разбере.
Богатите хора нямат ли куп охранителни камери
в именията си?
За да е сигурно, че никой няма да им открадне бижутата?
Всъщност имат само една камера.
Откъде знаеш?
След летния лагер Дейвис ме покани на 13-ия си рожден ден.
Подариха му камера, засичаща движение,
за да следи животни,
но пред всички
баща му охладня и забрани да я задържи.
Защо?
Защото "Личното пространство е най-важното нещо, което можеш да имаш,
и ако го нямаш, значи нямаш нищо".
Шантава реч за дете, което иска да се радва на рождения си ден,
а не да тъжи за мъртвата си майка.
Сериозно.
Дейвис се разстрои
и най-накрая баща му отстъпи и позволи да я задържи.
Не, недей... Не се облягай.
Съжалявам.
Добре. И така...
...трябва да се доберем до камерата. Знаеш ли къде е монтирана?
Донякъде.
Помогнахме му да я сложи на голямо дърво до реката.
Холмси, имаме следа.
Какво правиш?
- Говоря по телефона.
Ерик, здрасти. Дейзи е.
Да, всъщност затова се обаждам.
Наистина се налага да отсъствам следобед.
Почти съм сигурна, че имам...
Кажи ми силно заразен стомашен вирус?
Норовирус.
Определено е норовирус.
Със сигурност е норовирус.
Усещам го като норовирус.
Благодаря ти. Добре. Чао.
Все още ли имаш онова кану?
Тази вода сигурно е 50% урина.
Това е добрата половина.
Шегувам се.
Тази вода гъмжи от бактерии.
Какъв ден!
Слънцето грее, кануто плава,
а ние ще изживеем американската мечта.
Ще се облагодетелстваме от чуждото нещастие.
Ще гребеш ли по-внимателно, за да не ме пръска?
Съжалявам.
Водата ще те оплиска
и е само въпрос на време, преди...
Знаеш ли, че реката е единствената причина
Индианаполис да съществува?
Знам, че се опитваш да ме разсееш.
Да, но знаеше ли това?
Бактериите причиняват диария.
Когато навремето Индиана е станал щат,
имало разгорещени дебати къде трябва да бъде столицата.
После забелязали, че има река точно в центъра на щата.
И си казали: "Бумшакалака, идеалното място за нашата столица".
Но след като го обявили,
осъзнали, че Уайт Ривър е около 15 см дълбока
и няма начин по нея да плава параход.
Дълго време
Индианаполис бил най-големият град в света,
който не е на плавателен воден път.
Това всъщност е много интересно.
Знаех си, че ще ти хареса.
И виж само, пристигнахме!
Почти!
ВЛИЗАНЕТО ЗАБРАНЕНО ПИКЕТ ИНЖЕНЕРИНГ
Може би това е знак, че трябва да се върнем.
Не.
Това е допустимо отричане.
Накъде е камерата, Холмси?
Нямам представа.
Защо нямаш онова наблюдателно ОКР,
което те прави изумителен детектив
от криминалните сериали на баща ми?
Изглежда ли ти познато?
Не? Просто гори? Добре.
Какво правиш?
Светлинен меч.
Опитай ти.
Ще се справиш.
Уингардиум левиоса.
Не. Грешна поредица. И знам, че си наясно с това.
Може ли просто да се прибираме, моля?
Това беше тъпа, огромна загуба на...
Ето го дървото.
И камерата.
Да!
Какво се случва там горе?
Не съм известна със силата си.
Не се синхронизира с телефона.
Включи ли блутута?
Да, включих го.
Какво?
Не беше включен.
- Ейза!
Добре. Работи.
- Така ли?
Зареждат се.
- Добре.
Не искам да те тревожа,
но една количка за голф идва горе-долу насам.
Чакай. Как така "горе-долу"?
Добре, май просто обикаля.
Всичко е наред. Спокойно.
Не, не е добре. Много е зле. Определено ни видяха.
Момент.
- Побързай!
Добре.
- Побързай!
Да.
- Готово ли е? Добре.
Добре. Готово. Добре.
Какво ще правим?
Ще се правим на "девойки в беда".
Не, няма да го направя. Няма.
Добре. Няма проблем, спокойно.
Боже.
Там.
Не!
Какво правите тук?
Освен, че сте в нарушение?
Здрасти. Слава богу.
Излязохме с кануто и явно ударихме скала.
Много скали.
Започнахме да потъваме.
Едва стигнахме до брега.
Но Ейза
всъщност е приятелка на Дейвис Пикет.
Може да ни заведеш при него.
За мен ще е удоволствие.
Благодарим.
Защото, ако не познава приятелката ти, ще извикам полиция.
Забавно.
Жалкият лагер те свързва за цял живот, нали?
Друса.
Дейвис, имаш посетители.
Ейза. Какво правиш тук?
Здравей, Дейвис.
Видя ли? Казах ти, че се познават.
Съжалявам, ударихме се в скала и се озовахме на брега на имението ви.
Извинявам се за натрапването.
Е, аз ще... Мисля, че ще...
Отивам да се обадя по телефона.
Да се погрижа за застраховката на кануто,
за която ти казвах.
"Стейт Фарм"?
Съжалявам за Дейзи.
Тя е...
...зодия Лъв.
Знаеш ли кое е шантавото?
Тъкмо си мислех за теб.
Така ли?
Да, всички по новините използват пълното име на баща ми,
Ръсел Дейвис Пикет.
А аз все си мисля: "Това е моето име".
И това те подсети за мен?
Помня, че баща ти искал да имаш
свое уникално име.
Звук, който да е твой.
"Нещо уникално."
Баща ми ме кръстил на себе си.
И аз станах младши.
Е, ти не си името си.
Много съжалявам за всичко.
Сигурна съм, че скоро ще се появи.
Надявам се да е така заради Ноа,
но баща ми е боклук.
Може би това е грешната дума.
Той е страхливец и престъпник.
Вероятно в момента се крие в швейцарските Алпи и му правят масаж.
Ще играеш ли с мен?
Да, но първо поздрави. Помниш ли приятелката ми Ейза?
Как е?
Радвам се да те видя.
Трябва да тръгвам.
Трябва ли ви транспорт? Лайл може да ви закара. Не е проблем.
Разбира се. Благодаря.
Дано не минат години, преди да те видя отново, Ейза.
Енот.
- Енот.
Койот.
- Койот.
Ще продължаваш да повтаряш или...
Мога да спра, ако не помага.
Енот.
- Енот.
Нищо.
- Нищо.
Ще спра. Край.
Нищо.
Нищо.
Отнема твърде много време.
Койот.
Койот яде енот.
Виж! Това е той.
Буквално е той. Боже мой!
Бяга облечен луксозно, разбира се.
Боже мой, това е сериозно.
Добре, знаем, че си е тръгнал посред нощ,
има го часа и носи платнен сак.
Не съм сигурна какво ни казва това.
Да, и аз.
Но все пак е нещо!
И за наш късмет, Дейвис е хлътнал по теб.
Ще се видим с него отново и влизаме в търбуха на звяра.
Имението е търбухът. Или е звярът?
Не знам. Никога не съм разбирала тази поговорка.
Дейзи, наистина ли мислиш, че си пада по мен?
Да, и ти също си падаш по него.
Не е вярно.
- Напротив.
Той буквално е адски секси. Шегуваш ли се?
Виж се, направо сияеш.
Ти сияеш.
- Не, дори и да беше така...
Не казвам, че сияя.
- Сияеш.
Няма значение.
Аз не...
Не мога да излизам с никого, знаеш го.
Не, не го знам. Защо да не можеш?
Може би защото тези процеси не са по моята част?
Тези...
Като обменът на телесни течности. Това за мен е истински ад.
И когато излизаш с хора,
те питат: "За какво си мислиш?".
А ти трябва да отговориш: "Мисля за теб, скъпи".
Но всъщност мислиш за това как кравите не биха оцелели
без чревната си микробиота.
Което означава, че кравите не са независима форма на живот,
но ако го кажеш, ще е странно.
И си принудена или да лъжеш, или да изглеждаш странна.
Това е страхотна тема за разговор за бъдещата ти среща с Дейвис.
Аз съм...
Виж, определено е странно, но по най-добрия начин.
Като теб, Холмси.
Знаеш ли какво? Обзалагам се, че ако се целунете,
няма да мислиш за...
Осемдесет милиона микроби.
А ако неговите са по-добри от твоите?
Нали?
Може, ако се натискате, да станеш по-здрава.
Може.
А ако получиш суперсили от микробите му?
Да. Боже мой.
Тя беше нормално момиче, докато не целуна милиардер,
а после се превърна в "Микро Бианка...
Микробната кралица!"
- Спри!
ДЕЙВИС ПИКЕТ-МЛАДШИ ТЪРСЕНЕ
РЪСЕЛ ДЕЙВИС ПИКЕТ - УИКИПЕДИЯ ПИКЕТ ИНЖЕНЕРИНГ
Ръсел Пикет ще остави огромно богатство на изследователски проект
ПРОКУРОРЪТ ВИЖДА ПОДКУПИ,
ВЪПРОСИ ОТНОСНО ИЗЧЕЗВАНЕТО
ЗАБАВНО: СЛУЧАЙНИ МИСЛИ - ПУБЛИКАЦИЯ 281
"Оръжието ни срещу стреса е
изборът само на една мисъл."
"Оръжието ни срещу стреса е
изборът само на една мисъл."
Уилям Джеймс.
Каква суперсила е имал Уилям Джеймс?
Не мога да избирам мислите си също както името.
Каква суперсила?
Не мога да избирам...
ДЕЙВИС Е САМОТЕН.
Всички душат в бизнеса ни
и мисля, че е време да закрия този акаунт.
Така че сбогом, приятели.
От друга страна,
никой не се сбогува, освен ако не иска да те види отново.
Никой не се сбогува, освен ако не иска да те види отново.
Здрасти, Ейза, как си?
- Здрасти.
Добре. Какво става?
Виж, не искам да разваля приятелската група,
защото е страхотно и не искам да правя нещо странно,
но мислиш ли, че...
Можеш спокойно да ми откажеш
и няма да се обидя или нещо подобно...
Наистина не мисля, че мога да излизам на срещи в момента.
Това е неловко.
Щях да попитам дали мислиш, че Дейзи би искала да излезе с мен
и дали това е лудост?
И ти си страхотна, Ейза.
Знаеш ли...
- Да, това е добра идея.
Трябва да говориш с нея, а не с мен. Но на всяка цена го направи.
Това е неловко. В момента ме е срам.
Не. Ти също си красива, Ейза.
Но нея я познавам от...
Не. Няма проблем.
Предполагам, че има смисъл.
Копнее за мен от месеци.
Наистина ли?
Откъде знаеш?
Защото виждам.
Е, какво ще кажеш?
Навита съм.
Една среща няма да навреди.
Аз и Майкал може да излезем с теб и Дейвис.
Ще се озовем обратно в имението,
ще се измъкна и ще поровя, докато вие с Дейвис...
Бум диди бум-бум.
Ей.
Какво е...
Порно музика.
Добре.
Дори и да се съглася на това, Дейвис не ме е поканил на среща.
Ейза, не трябва да чакаш момче да те покани на среща.
Ти какво, да не си слугиня?
Пиши му. Кажи, че приятели ще излизат
за бургери през уикенда.
Повярвай ми, ще се навие.
Сега ще му пишем.
19:00?
19:00 добре ли е?
- Да, разбира се.
Вечерта? Дали знае, че...
Не за закуска.
Добре.
Небрежно, много небрежно.
разбира се ще се видим тогава
Много бързо ли отговори?
- Да.
Какво ще облечем?
- Вечерни рокли.
Получавала ли си снимка на пенис?
Виждала съм пенис.
Естествено, че си виждала.
Питам дали някога си получавала снимка на пенис, без да си я искала.
Като вид запознаване.
Все едно казва: "Здрасти, радвам се да се запознаем. Аз съм пенис".
Не, не съм.
Един почитател буквално ми изпрати такава.
Какво си мисли? Нали знаеш?
"Много ми хареса историята ти
за романтично приключение на Рей и Чубака
и прочистването на кораба.
И като благодарност към автора
ето една снимка на моя отпуснат пенис без тялото."
Здравейте, момичета.
Здрасти.
Какво гледате?
Социалните медии.
- Ние просто...
Социалните платформи.
- Да. Платформите.
Да не са сменили дрескода в "Апълби"?
Много смешно.
Отиваме на двойна среща.
- Дейзи.
Какво? Не е тайна.
Мамка му, тайна ли беше?
С кого?
Майкал и Дейвис.
- Дейвис Пикет?
Да. Добре, чао, мамо.
Добре.
Изглеждате прекрасно. Хубаво червило.
Разкарай червилото.
Здравейте.
- Как е?
Здрасти.
- Как е?
Здравей.
- Как си?
Здравей.
Все още не.
Често ли идвате тук?
- Брат, те са редовни.
Къде другаде получаваш скариди, пиле
и кесадия наведнъж?
Може ли "Д-р Пепърс", моля?
Дейвис, безалкохолните не влизат в цената
на купона.
- Да се поглезим.
Това е любимото ти, нали?
Запомнил си това?
Майкал тъкмо изпрати един от портретите си
за участие в голямо арт шоу в изоставените тунели.
Това е страхотно.
Не мисля, че ще ме изберат.
Определено ще те изберат. Ти си толкова талантлив...
Потиш се и всички виждат, че се потиш.
Вероятно мислят, че си някакъв потящ се изрод.
Ейза, какво е да си приятел с литературна икона?
Не мисля, че 80 000 читатели ме правят икона.
Освен това, Ейза не е чела нещата ми. Тя не си пада по "Междузвездни войни".
Смени ли си лепенката днес?
Да, смених я.
Сигурна ли си?
Нали, Холмси?
Кажи нещо. Каквото и да е.
Точно така.
- Да.
Имате други общи интереси, нали?
Като...
- Да.
Няма причина да не си смениш лепенката.
Просто върви да я смениш и край.
Веднага се връщам.
Както и да е.
Инфектирана е. Ти си инфектирана.
Бактериите се множат в теб.
ДЕЗИНФЕКТАНТ ЗА РЪЦЕ
Направи нещо.
Ей, просто те проверявам.
Това изглежда ли ти инфектирано?
Изглежда абсолютно същото, както всеки друг път, когато ми го показваш.
Сигурно ме мисли за луда.
- Не, не е така.
Ейза, честна дума, той е толкова хлътнал,
че можеш буквално да пишкаш от ушите си
и пак би си падал по теб.
Виж, той ни покани у тях, но ако е прекалено много за теб...
Не. Да вървим.
Добре. Хубаво.
Защото ще разнищя това имение.
Добре. Добре дошли.
- Ей, какво?
Боже мой! Брато, това Кийт Харинг ли е?
Имате Пикасо, а също и Баския!
Не. Ехо ли направих току-що?
Брато, това е лудост. Чакай. Баския.
Баския. Ехо, Баския. Това е яко.
Добре. Майкал, дишай.
- Съжалявам.
Може ли да се разходим?
Дейзи!
Не, имам предвид...
Да бъдем честни, всички умираме да получим малко време насаме, нали?
Да, разбира се. Действайте.
- Наистина ли?
Значи можем...
- Каза "действайте".
Супер.
А това какво е?
Това е Реймънд Петибон.
Известен е със сърфистите си,
но аз харесвам спиралите му.
Бил е музикант, преди да стане художник.
Бил е в "Блак Флаг", преди да са "Блак Флаг".
Много ми харесва.
Не говориш много, нали?
Понякога се затварям в мислите си.
Просто кажи за какво мислиш.
Обикновено не го правя.
Наистина ли искаш да знаеш?
- Да.
Мислех си, че дълбоко в себе си аз съм просто един организъм
в тази необятност.
Малко ме ужасява, че това, което смятам
за моя "аз" всъщност не е под мой контрол.
Какво имаш предвид?
Има един паразит.
Расте само в очите на рибите,
но може да се възпроизвежда единствено в стомаха на птица.
Когато паразитът е готов да се размножава,
заразената риба изведнъж започва да плува до повърхността на водата.
Рибите буквално се стараят да бъдат изядени от птица.
В крайна сметка успяват.
Паразитът ги е контролирал през цялото време.
Понякога се чувствам като риба.
Сякаш не контролирам тялото си.
Не контролирам мислите си.
Харесва ми как работи мозъкът ти.
Той напява.
Къде научи това?
От една професорка по философия, Лусия Абът.
Гледала съм лекциите й дузина пъти.
Преподава в Северозападния.
Имам глупавата мечта да вляза там и да се запиша в курса й.
Защо да е глупава мечта?
Безумно скъпо е.
А и това с живеенето в Чикаго
ще е нещо ново за мен.
Новите неща не са точно силната ми страна.
Е, аз съм нещо ново
и се справяш добре с мен.
Ти си нещо старо ново.
Различно е.
"Старо ново".
Харесва ми.
Ако го целунеш, ще вкараш неговите бактерии в устата си.
Бактериите му ще те разболеят.
А ти за какво мислиш?
Наистина ли искаш да знаеш?
Да.
Добре.
Мислех си: "Дано да не гони наградата".
Дейвис, не е така.
Кълна се.
- Ейза.
Знам защо бяхте в гората онзи ден.
Търсехте камерата, нали?
Аз също я проверих.
Имам снимка, на която си тръгва със сак.
Всъщност никога не ме е било грижа за наградата.
С Дейзи просто...
Току-що осъзнах, че това е напълно разрешим проблем.
Какво правиш?
Един момент.
Да не си падаш по гущери?
Не, баща ми си пада.
Въпреки че това не е гущер. Това е туатара.
Какво е?
Не знам, някаква останка отпреди 200 милиона години
и за баща ми крие тайната на дълголетието.
Ще научиш всичко за него
в Центъра му за туатара,
на който оставя по-голямата част от наследството.
Това е лудост.
- Знаеш ли кое е по-лошото?
Парите не отиват за грижи за проклетото нещо,
а за изучаването на клетките му с ужасни експерименти.
Това е за теб.
ПОП ТАРТС - ЯГОДА
Благодаря ти.
Не го отваряй, докато не се прибереш.
И ако все още искаш да ме видиш, обади ми се.
Или ми пиши, или каквото казват хората, което звучи небрежно и яко.
Добре.
Вероятно трябва да отида да намеря Дейзи.
Става късно.
Дейзи?
Дейзи?
Майкал?
Здрасти.
Ние просто...
Ние ви търсехме!
Да.
- Не бяхте тук.
Намерихте ни.
Ще ходим ли?
- Да.
Супер.
- Само да...
Ейза, прибираш се късно.
Знам. Съжалявам. Трафик.
Искам да ми разкажеш за срещата си.
- Преобличам се.
Лека нощ. Ще говорим утре. Обичам те.
не разбирам
баща ми крие пари навсякъде,
както алкохолиците крият бутилки с алкохол
считай ги за наградата
раздели ги с Дейзи, ако искаш
не мога да ги задържа.
защо не?
просто щяха да отидат за злоупотреби с туатара
щом вече не става дума за наградата...
можем да разберем дали това е нещо
истинско.
ЗАБАВЛЕНИЯ ПРИ КЕНИ
Радвам се, че си тук. Холмси, имам да разказвам.
Шокиращо. Слушай...
Първо, съжалявам, че те зарязах. Не беше яко.
Всичко е наред. Дейзи...
Второ, знам.
Убедих те да се разровим,
но аз не се разрових.
Но Майкал е някак невероятен.
Искам да чуя всичко, но...
Първата стая, в която влязохме, имаше камина с дистанционно управление.
И в следващия миг се гушкахме на дивана,
който бе невероятен.
Аз не... Едното доведе до другото и аз му позволих...
Дейзи!
Виж. Погледни вътре.
Падам си повече по боровинки.
Просто погледни вътре.
Какво, по дяволите, е това?
Дейвис ми ги даде.
Не съм сигурна дали има смисъл и дали е етично. Аз не...
Не.
Поне веднъж в живота си, Ейза, не премисляй това.
Не трябваше ли да ти казвам, че си богата?
Добре, ще задържа твоята половина.
Чакай!
Половината от това е мое?
Има по 50 бона за всяка от нас.
Наистина ли мислиш, че можем да ги задържим?
Да, по дяволите, можем да ги задържим!
Холмси, писнало ми е от идеята,
че има нещо благородно в това да откажеш пари.
Това ще промени живота ни.
Ще отида в истински колеж. Няма да е вечерен.
Няма да стигнат за целия колеж.
Да, знам това, кралице Обезкуражение.
Но адски много ще улесни плащането за колежа.
Ейза, можеш да ги използваш за Северозападния.
Майка ми не бива да знае.
Родителите ми ще искат да деля със сестра ми.
Не!
Искам просто да се примириш с факта, че вселената
е страхотна към нас в момента и да го приемеш, мамка му.
Ще се опитам.
Да отидем да си вземем най-добрата храна, която Индианаполис може да предложи.
Здравей, Холи.
Два пъти червено вино, моля. Празнуваме.
Да, добър опит.
- Добре.
Добре, коя е най-добрата ви пържола?
Тази от филе със скариди и пармезан е най-поръчвана.
Леле. Добре.
Искам обичайния си лютив бургер "Тексан",
но този път искам и лучени кръгчета.
И, да, знам, че се плаща допълнително.
А за теб?
- Вегетариански бургер.
Без домати, сирене, майонеза, лук...
- Да, знам ти поръчката.
Имате ли ваучер?
- Не.
Не и днес, Холи. Не и днес.
сладки неща за писане на момче
Какво е това?
Не е ли страхотна? Кръстих я Лиъм.
Мислех, че ще пазим парите за колежа.
Ще ги пазим. Повечето от тях.
Но се спазарих с продавача за 8400 вместо за 10 000 долара,
така че съм на печалба.
По никакъв начин не си на печалба.
Но ти вече имаше кола.
Просто казвам.
- Добре.
Майкал е приет в онова арт шоу. След няколко седмици е.
Знам, че мръсните тунели може да са ти в повече,
но има ли някакъв шанс да дойдеш с мен?
ПОДЗЕМНО ИЗКУСТВО ПЕТЪК 23.06.23 19:00
Може би.
Майкал иска да се видим преди часа.
Харесва ми колко си пада по мен.
здравей
здравей
Как да уловя извивката на лицето, ако се движиш?
Не мърдай.
Ти не мърдай.
В това няма никакъв смисъл.
искам да те видя отново.
Не мърдам.
но просто да знаеш
...нова съм в цялото това нещо със срещите
няма проблем
не се интересувам от срещи
тогава от какво се интересуваш?
от теб.
искаш ли да излезем тази вечер?
Ейза, можеш ли поне да се правиш, че играеш?
Съжалявам, г-н Адлер.
Добре, хора, хайде отново.
Мамо.
Мамо?
Спри.
Ужасен си!
- Здрасти.
Здрасти, скъпа.
Това е Евън, брат на приятелката ми Деби.
Ти трябва да си Ейза.
Чувал съм страхотни неща за теб.
Евън е строител.
Дойде след работа да види дали можем да превърнем гаража в спалня.
За какво ни е нова спалня? Никога нямаме гости.
Всъщност мислех, че може да ти хареса.
За в бъдеще.
- Когато отида в колеж ли?
Ще ви оставя насаме, хора.
Радвам се, че се запознахме, Ейза.
До скоро.
- Благодаря ти.
Чао.
Искаш да живея в гаража ли?
- Не.
Искам да кажа, да, но няма да е гараж.
По-скоро ще го превърнем в твой апартамент.
Значи съм твърде луда да живея извън дома?
Ейза, това беше просто идея.
Премислях какви ще са разходите.
Местният университет е наблизо и е добър...
Ясно.
Отивам у Дейвис довечера. Той ще ме вземе.
Имам чувството, че сме се върнали в лагера. Седнали край езерото.
Виждаш ли ярката звезда там?
Онази самотната.
Да, май да.
Това е Тау Сети.
Далеч е,
две от планетите й може да са обитаеми.
Вероятно не са, но може би.
Любимата ми звезда.
Защо?
Обичам да я гледам
и да мисля как се вижда светлината на Слънцето от Тау Сети.
В момента те гледат нашата светлина отпреди 12 години.
В светлината, която виждат, майка ми ще живее още пет години.
В светлината ние сме само деца.
В светлината, която виждат, баща ми току-що ми е купил първата триколка.
Ходим в парка, той ме гледа как карам
и ми казва, че карам толкова бързо, че едва ме вижда.
В светлината, която виждат, най-хубавото и най-лошото ни предстои.
Защо ми е толкова лесно да говоря с теб?
Не знам.
Може би, защото сърцата ни са разбити по един и същи начин.
Искаш ли да поплуваме?
Обърни се.
- Добре.
Вече може да гледаш.
Здравей.
Здравей.
Имаш ли изпити, или нещо друго в сряда?
Не.
Защо?
Надявах се да те убедя да пропуснеш училище.
Искам да те заведа някъде.
Къде?
Изненада е.
ей... може ли само да кажа
харесва ми тялото ти
какво в него?
харесвам краката ти
харесвам дланите ти
аз харесвам ръцете ти
твърде кльощави са
всъщност ги усещам силни
харесва ми и дупето ти
не биваше ли да го казвам?
незабавно съжалих, че казах това
не, беше много небрежно и яко
лека нощ, ейза,
до скоро
лека нощ, дейвис
Той е сладък и умен.
И не защото ходи в скъпо училище.
Кара ме да се имам за приемливо момиче, по което да си пада.
А ти не се ли чувстваш така?
Все още съм луда, ако това питаш.
Лудостта не се е променила.
Искам да определяш психичното си здраве
с дума, различна от "луда".
Да опитаме ли със "смела"?
Боже, какъв психиатърски ход!
Много хора с разстройства с тревожност
имат пълноценни романтични връзки.
Да, но как да имам гадже, ако мразя идеята да го целуна?
Да си интимен с друг човек е плашещо за всички,
особено за някого, който вече е загубил любим човек.
Какво?
Не е нужно да намесваш смъртта на баща ми.
Не всичко е свързано с него.
Но се страхуваш да се сближиш с това момче
и мисля, че може да е малко свързано.
Той беше по-добър към мен от майка ми.
Не ме караше да се чувствам пречупена.
Просто ми казваше:
"Тревожи се.
Животът е тревожен."
Може ли да се върнем към сладкото момче, моля?
Ейза, трябва да съм честна с теб.
Мисля, че напредъкът ти се забавя
от отказа ти да пиеш лекарството си редовно.
И вярвам, че шансовете ти да имаш връзка
с това сладко, умно момче, също ще пострадат.
Аз мисля, че е пълна каша.
Идеята да пиеш хапче, за да си истинското си аз.
Аз мислех, че би убила за ум, който да не мисли за нещата.
А ти каза, че умът ми е това, което ме прави каквато съм.
Но с хапчетата не е моят ум.
Истински порочен кръг, нали?
Някой звъни на вратата.
Здрасти.
Тук съм да се видя с брат ти.
- Да, знам.
Цяла сутрин пробва различни дрехи.
Ей, Дейвис. Гаджето ти е тук.
Не съм му гадже.
- Да бе.
Може ли да ти покажа нещо?
Дейвис каза, че с приятелката ти търсите баща ни.
Не, не точно.
Искам да кажа, аз...
- Просто виж това.
Декларация за пътуване?
- Погледни отзад.
Това е неговият почерк.
"Малдивите, Косово, Камбоджа.
Устата на бегача"?
Дейвис казва, че първите три са държави, където хората се крият,
когато ги издирват в Америка.
Но не разбирам за Устата на бегача.
Звучи ли ти познато?
Не.
Много съжалявам, Ноа.
Добре.
Здравей. Извинявай, че те накарах да чакаш.
Много дълго мислих
дали този пуловер ми отива.
Харесва ми.
- Не ти отива.
Готова ли си?
Имаш си собствен самолет?
- Не, баща ми има.
Но баща ми не е тук, така че...
Имаш и пилот на пълен работен ден?
- Това съм аз.
Можеш да станеш пилот на 16...
Ето.
Шегувам се. Това е Ричард. Той е обучен професионалист.
Здравей.
- Здравей.
Здрасти, Ричард.
ще излизам с Дейзи след училище
ще се прибера късно
Идваш ли? Хайде.
Леле!
Дами и господа,
след малко кацаме в Чикаго.
Чикаго ли?
Ричард, това трябваше да е изненада.
Какво ще правим в Чикаго?
Все още е изненада.
Каза, че мечтаеш за университета,
но новите неща не са силната ти страна.
Реших, че ако разгледаш университета, вече няма да е нещо ново.
Ще е нещо старо ново.
Ще обиколим кампуса ли?
Не точно.
Ела.
Не мога да повярвам, че това е професор Абът.
Добре.
Имаме 90 минути. Да се разровим в свободната воля.
Вие, която ядете "Доритос".
Защо?
Защо ли?
Дали е така, защото сте били гладна и сте направили този избор?
Дали е така, защото рекламата работи?
Дали е така, защото има само един свят
и всичко е предопределено поначало,
и вие неизменно ще сте тук?
В материалите пишеше,
че Кант е казал: "Свободната воля е даденост".
Явно съм можела да избера каквато и да е храна, но избрах "Доритос".
Чели сте. Прекрасно.
И ако просто приемем, че Кант е бил прав, може би не ни трябват тези 90 минути.
Но Кант е писал за това през XVIII век, нали?
А сега имаме всякакви модерни умни устройства.
През 2008 г. доброволци са накарани да изберат да натиснат бутон
с дясната си ръка или с лявата си ръка.
И изследователите открили, че могат да предскажат със 100% точност
какъв избор ще направят хората
седем секунди, преди да го направят.
Така че отново ви питам.
Кога решихте да ядете "Доритос"?
И кой направи този избор?
Нямам представа.
Трудно е да се определи.
Трябва да съм тук.
- Какво е свободата на избора
в свят, в който изборите ни са безкрайно ограничени
и оформени от културните сили?
Бива я да говори за тези стари, прашни философски въпроси
и те да звучат толкова безумно уместни.
Боже мой.
Добре.
Защо се крием?
Защото тя е точно там.
Трябва да говориш с нея.
Какво изобщо да кажа?
- Ейза.
Ще се справиш.
Здравейте, професор Абът.
Исках да ви се представя.
Аз съм Ейза Холмс и...
ви харесвам.
Харесва ли ви да сте моя студентка?
Не, все още съм в гимназията. Днес съм само на посещение.
Но заради вас искам да уча тук.
Мисля, че сте най-брилянтният човек на света.
Благодаря ви много, но ви уверявам, че това не е така.
Беше ми приятно.
Професор Абът?
Да?
Тревожа се, че не съм истинска.
Защо така?
Точно както казахте.
Много от мислите и поведението ми, сякаш дори не са мои.
Сякаш не са неща, които искам да мисля или да правя.
А когато търся източника на мислите си, истинското си аз,
никога не го намирам.
Нали знаете за матрьошките?
Онези кухите, и когато ги отворите,
вътре има по-малка.
И ги отваряте, докато накрая стигнете до най-малката,
която не е куха?
Но при мен не мисля, че има такава.
Аз просто ставам все по-малка и по-малка.
Сещам се за една стара история.
Един много известен учен
изнася лекция по астрономия пред голяма аудитория.
Той описва как Земята се върти около Слънцето,
а Слънцето се върти около галактиката и така нататък.
Когато най-накрая приключва,
дребна стара дама отзад вдига ръка и казва:
"Професоре, с цялото ми уважение, всичко това са глупости.
Истината е, че Земята лежи на гърба на гигантска костенурка".
Много известният учен се усмихва самодоволно и казва:
"А на какво лежи костенурката?".
Жената отговаря:
"Върху корубата на друга гигантска костенурка".
Ученият казва: "А тази костенурка?".
Жената възкликва: "Не разбирате ли?
Отдолу са само костенурки."
Вие си представяте истинското аз,
азът, който съществува независимо от обстоятелствата,
като тази костенурка най-отдолу в купа.
Но може би отдолу има само костенурки.
Може би сте безкрайна.
И мисля, че вашите съмнения ви правят повече истинска, а не по-малко.
Ще се справите добре тук, Ейза.
Е, как мина?
Сега неговите бактерии се присъединяват към твоите бактерии.
Няма значение.
Хората се целуват постоянно.
Милиони от неговите организми влизат в тялото ти в момента.
Ей.
Всичко наред ли е?
Да, аз просто...
Малко ми се гади.
Веднага се връщам.
Какво си мислеше?
Всичко вървеше идеално и го съсипа,
като допусна езика му в устата си.
Защо не работи?
Ти си заразена.
Трябва да убиеш бактериите сега, веднага.
Млъкни!
Убий ги. Убий всеки един микроб.
Убий слюнката му.
Знаеш какво трябва да направиш, просто го направи.
Ейза, какво става?
Когато се затварям в мислите си,
не са само интересните неща за рибите, които ти казах.
Добре.
Бактериите ме плашат повече от всичко.
Постоянно се тревожа от инфекции,
а почна ли да се тревожа, няма спиране.
Затова толкова ми хареса картината ти.
Защото мислите ми са такива.
Всичките са като спирала.
Значи точно сега мислиш дали имаш инфекция?
Нещо такова.
Защото те целунах.
Не е нужно да се целуваме. Можем да забавим нещата.
Ти не разбираш.
Не е нещо логично.
Сякаш живея с демон.
И може сега да не ти пука, но няма да мислиш така завинаги.
Но това не е завинаги.
Това е сега.
Слава богу. Къде беше?
Защо не си вдигаше телефона?
Бях с Дейвис.
Виждам те в училище по едно и също време всеки ден, Ейза.
Сериозно ли реши, че няма да разбера?
Не знам. Предполагам, че не ми пукаше.
Къде ходихте?
- Бяхме в Чикаго.
В Чикаго ли?
Какво, по дяволите, търсехте в Чикаго?
Аз исках да отида.
Това няма значение.
Ами ако ти се бе случило нещо, а аз не знам къде си?
Ако се бе затворила в главата си и трябваше да те успокоя?
Мислиш, че ме успокояваш ли?
Как, мамо?
Знаеш ли защо Дейвис ме заведе в Чикаго днес?
Да видя университета.
Защото мисли че мога да отида в университета сама
в друг щат.
Мисли, че мога да уча каквото искам
и да живея в общежитие с други деца.
А може и да греши. Може би не мога.
Но знаеш ли колко е хубаво най-после да имам някого,
който мисли, че мога?
Ейза!
ДЕЙЗИ! - Холмсиии! Вече имам 100 000 четения!
Утре празнуваме у Майкал! Покани Дейвис!
"АЗ СЪМ МОЯТ ПЪТ, НЕ МОЯТА ВОЛЯ"
УУКИТАТА СА ХОРА ФЕН ФИКШЪН ОТ ДЕЙЗИ Р.
СЕКСИ РЕЙ
"С Чуи бяхме на Татуин, където бяхме спрели да вземем товар.
Естествено, Аяла беше с мен. Най-добрата ми приятелка и най-голямото ми бреме."
ПРИЯТЕЛКА И НАЙ-ГОЛЯМОТО МИ БРЕМЕ.
ГРЕШКАТА НА УУКИ
"Аяла посегна към гривата си от синя коса и изтръгна кичур.
Нервен навик, но от друга страна всичките й навици бяха нервни."
ГЕРОИ РЕЙ - ЧУИ - АЯЛА
"Аяла никога не се справяше с нищо.
С притесненията си Аяла влошаваше всичко."
УУКИТАТА И МЛЯКОТО
"Аяла се присмиваше на новия ми спидер.
'Мислех, че спестяваш.'
Аяла бе получила спидер от родителите си. Какво знаеше тя?
Аяла не беше лош човек. Просто безполезен."
мога ли да те видя скоро отново?
ейза?
здравей?
моля те, говори с мен
съжалявам ще опитам
Холмси!
Къде се губиш цял ден?
Ще ме закараш ли у Майкал после? Мама взе колата.
Искам да чуя за срещата ти.
Просто не разбирам.
Води те в Чикаго.
Имаш най-романтичния ден в историята.
Сега вече не искаш да го виждаш?
Трябва да се е случило нещо друго.
Направихте ли го?
Не. Казах ти, че нищо не се е случило.
Да, но в това няма смисъл. Сигурно...
Прецакала съм нещата ли?
Какво?
Не.
Почти не си променила името ми.
Чела си фен фикшъна?
Да, прочетох го!
Ти си ми приятелка. Не ти ли хрумна, че може да го прочета?
Не, не ми хрумна.
Защото пиша, откакто бях на 11,
а ти не си прочела нищо.
Какво? Никога не си искала.
Не би трябвало да искам.
Най-добрите приятелки
биха спрели безкрайното размишляване
над вътрешния си свят, за да помислят за интересите на другите.
Измислих Аяла в седми клас.
И, да, това беше гаден ход,
но може би така се справях с приятелка, която...
Виж, Майкал казва, че си като горчица, разбираш ли?
Страхотна си в малки количества, но много от теб е прекалено.
Ясно.
Някога замисляла ли си се какво е за мен?
Постоянно ти пазя гърба, а ти моя никога.
Права си, приятелството ни напоследък ти докара
50 бона и гадже.
Но ти дори няма да дойдеш с мен на арт шоуто.
Другите приятелки биха...
Знам, че имаш психични проблеми и други,
но те правят много егоцентрична.
Не съм егоцентрична!
Как се казват нашите?
Какво работят?
Какво е презимето ми?
Домашни любимци?
Просто си толкова патологично нелюбопитна,
че дори не знаеш какво не знаеш.
Имаш котка.
- Да.
Поздравления, Ейза, аз имам котка.
Имам я от петгодишна. Как се казва?
Не знам.
- Нямаш представа.
Нямаш представа какво ми е, защото никога не питаш.
Мислиш, че с майка ти сте бедни,
но имаш брекети и кола, и айпад, и всякакви други глупости.
Мислиш ли, че е нормално да имаш къща и твоя стая?
Мама да ти помага с домашните?
Привилегиите си ги имаш за даденост, Ейза.
Но ме съдиш, че купувам кола, а не спестявам всичко за колежа.
И се опитвам да не ми пука, да бъда разбираща, защото...
Спри да говориш!
Боже, не си млъкнала от десет години!
Съжалявам, ако е трудно да излизаш с мен,
но си представи какво ми е!
Представи си да си в главата ми
без почивка, без изход!
Съжалявам, че...
И да използвам умната аналогия на Майкал. Представи си да ядеш само горчица!
Да си само горчица през цялото време!
Съжалявам.
Ако ме мразиш толкова, защо не спреш да питаш...
Внимавай!
Добре ли си?
Така мисля.
А ти?
Ранена си.
Ейза, спри.
Не мърдай.
Ейза!
Не.
Не.
Не.
Ей. Добре ли си?
Съсипана е.
Колата на татко.
Скъпа, работя това отдавна
и ти гарантирам, че баща ти няма да ти се ядоса.
Трябва ми помощ!
Здрасти, хлапе.
В болницата си, но всичко ще бъде наред.
Обичам те толкова много.
Дейзи добре ли е?
Направиха й няколко шева на челото,
но ще се оправи.
Съсипах Харолд.
Знам, скъпа.
Татко обичаше тази кола.
Татко обичаше теб.
Добре ли съм?
Имаш разкъсан черен дроб, но вътрешното кървене е леко.
Кървя отвътре?
- Само малко.
Хубавото е, че няма да те оперират.
Само искат да те наблюдават няколко дни.
Какво?
Не.
Не мога да остана тук, мамо.
- Ейза.
Моля те, направи нещо. Не мога да остана тук.
Трябва да се прибера.
Ще получа бактериална инфекция.
Нямаш бактериална инфекция.
- Вероятно вече имам.
Не, нямаш.
Хората я хващат в болниците, ясно?
Не мога да остана тук, мамо.
Не мога да остана тук!
- Ейза!
Черният ти дроб кърви! Не можем да се приберем,
но ще съм с теб през цялото време.
Обещавам.
- Трябва да тръгвам. Да се махна...
В момента бактерията нахлува в тялото ти.
Навсякъде около теб е.
Ти си заразена.
Пълна си с бактерии, които те колонизират.
Колонизират те и не можеш да ги спреш.
Не можеш.
Не можеш да имаш гадже. Не можеш да отидеш в колеж.
Не можеш да работиш.
Не можеш дори да контролираш мозъка си.
Не можеш.
Знаеш какво да правиш.
Това е единственият начин.
ДЕЗИНФЕКТАНТ ЗА РЪЦЕ
Убий я. Убий инфекцията.
Трябва да го направиш.
Моля те, мисли за нещо друго.
Мразя да съм затворена вътре в теб!
Знаеш как да се почувстваш по-добре.
От това само ще ми се догади.
Искаш ли да умреш от инфекция?
Не е разумно. Твоето сега не е твоето завинаги.
Не е разумно. Твоето сега не е твоето завинаги.
Убий инфекцията! Убий я! Убий я веднага!
Моля те, остави ме. Ще направя всичко.
Вземи това тяло. Вече не го искам.
Аз съм моят път, не съм моята воля.
Няма да се освободиш.
Обладана си от демон!
Искаш ли да умреш от инфекция?
Не! Защото ще умреш.
Аз ще умра. Ти ще умреш.
Аз ще умра. Ти ще умреш.
Ейза! Не, какво правиш?
Не, престани.
Спри. Ейза, спри това!
- Ти си противна.
Гади ми се от теб.
- Сестра!
Не си обладана от демон.
Ти си демонът.
Искаш ли закуска?
Боли ме стомахът.
Наложи се да го промият.
Вероятно се сещаш от кого е това.
ОЗДРАВЯВАЙ!
Обадих се на д-р Сингх.
Не ми се ядосвай.
Просто не знаех какво да направя.
Не съм ядосана.
Благодаря ти, мамо.
Как се чувстваш?
Не страхотно.
Мисля, че ще е добре за теб да започнем да се виждаме по-редовно.
Не искам да оставаш насаме с мислите си твърде дълго.
Добре.
- Хубаво.
Мисля също, че трябва да пробваме експозиционната терапия
и да действаме бавно.
Но Ейза, трябва да си пиеш лекарството.
Или да ти намерим друго лекарство,
което да пиеш, както е предписано.
Никое от тях не проработи.
- Никое не е проработило все още.
Тук сме, защото...
Тук сме, защото...
Тук сме, защото сме тук.
Тук сме, защото...
Тук сме, защото...
Тук сме, защото сме тук.
Тук сме, защото...
Тук сме, защото...
Тук сме, защото сме тук.
ЛУСИЯ АБЪТ ПРОФЕСОР В СЕВЕРОЗАПАДНИЯ УНИВЕРСИТЕТ
благодаря ти за цветята
апълби?
Здравей.
- Здрасти.
Съжалявам, че не се обадих толкова дълго.
Няма проблем.
Просто... Имах нужда от малко време.
Липсваше ми.
И ти ми липсваше.
Говорих с майка ти неведнъж.
Беше много мила да ми казва...
Може би можеш да го целунеш.
Ще бъде различно.
Не. Не го целувай.
Ще се разболееш. Ще се върнеш в болницата.
Ще влезеш в болница.
Ще се заразиш.
- Как си?
Там ли си?
Да.
Съжалявам.
- Попитах как си.
Добре.
Като цяло.
Но не толкова добре в момента.
Може ли да седнеш срещу мен?
Надявах се да съм по-добре.
Пия си лекарствата и работя с д-р Сингх.
Мислех, че дори може да те целуна.
Мисля, че съм по-добре.
Но май не съм достатъчно по-добре.
Може да си пишем?
Аз просто...
Искам да съм харесван на живо.
Как мина с Дейвис?
Добре.
Ела тук.
Когато за първи път започна да получаваш мисловни спирали, бях много объркана.
Беше толкова щастливо момиченце,
а изведнъж се страхуваше от всичко.
И не можех да ти помогна.
Но баща ти ме преведе през това.
Звучи налудничаво, но ме караше да гледам отражението си в огледалото
и да си казвам на глас всичко, което съм направила правилно.
И се получи.
Тези няколко минути вечер
всъщност се чувствах добре.
Единственият човек е, който ме накара да се чувствам добре като твоя майка.
Но сега го няма и не мога да се успокоя.
Просто прекарвам ежедневието си
ужасена, че нещо лошо ще се случи.
Ужасена, че се провалям пред теб.
Но не е така.
- Добре.
Мога да го правя аз, ако искаш.
Това с огледалото.
Можем да го правим заедно.
Не, няма нужда.
Слава богу.
Звучеше много странно да правим това.
Ейза, когато гаражът е готов,
ще го дадем под наем, за да си платиш обучението.
Наистина ли?
- Ще отидеш в колеж, където поискаш.
Знаеш ли защо?
Защото никога не се отказваш.
Едно от нещата, които обичам в теб.
Колкото и да си уплашена, никога не спираш да се опитваш.
Мамо, трябва да взема колата ти.
Дейвис иска да бъде харесван на живо, а не мога точно сега,
но ще харесвам най-добрата си приятелка на живо.
Понеже си казваме разни неща,
когато с Дейвис тръгнахме, той ми даде 50 000 долара.
Бяха за мен или туатара,
така че ги оставям за университета.
Чудесно. Чао.
ПОУГС РЪН: ПРОЕКТ НА "ПИКЕТ ИНЖЕНЕРИНГ"
Трябва да си тук заради Дейзи.
Трябва да си тук.
НЕ Е ВАЖНО КАК УМИРАШ. ВАЖНО Е КАТО КАКЪВ УМИРАШ
Здрасти, Ейза.
- Здравей.
Мислех, че няма да дойдеш.
И много съжалявам за инцидента и черния ти дроб.
Добре съм.
Това е страхотно.
Не разбирам от изкуство, но дори аз разбирам, че е страхотно.
Не съм убеден в това, но ти благодаря. Наистина.
Задето дойде.
- Искам да подкрепям приятелите си.
Това е нещо ново, което пробвам.
Как е черният дроб?
Неразкъсан.
Ти как си?
Размина ми се леко.
Но Майкал се държи, сякаш е сериозно.
Даде имена на всичките ми шест шева и написа на всеки отделна любовна поема.
Много съжалявам, Дейзи.
Заслужаваш най-невероятната, подкрепяща, внимателна приятелка на света.
Не такава, която едва не те уби с колата.
Боже, Холмси.
Определено умееш да се самоизмъчваш.
Ако не си личи, вече ти простих.
И съжалявам за Аяла.
Не е необходимо.
Напротив.
Съжалявам.
Да, понякога си изтощителна, но не си като горчица.
Ти си най-възхитителният човек, когото познавам.
Обичам те.
Искам да бъда погребана до теб.
Ще имаме общ надгробен камък.
Ще пише: "Холмси и Дейзи. Те правеха всичко заедно.
Освен гадостите".
Не съм като горчица, но може би съм като Индианаполис.
Имали са една скапана река, но са използвали каквото са имали.
И са успели да построят свестен град.
Не е велик град, но не е и лош.
Като за пет минус.
Аз мисля, че ти си поне като за пет плюс. Ти и този град.
Този хоризонт.
Тези тунели.
Този мост.
Тази канализация.
Тази гума, тази тухла, този...
Не знам, какви са тези?
- Чакай, Дейзи.
Върни назад!
- Какво?
Това не е ли...
Поугс Рън.
Дейзи, мястото, където свършва реката, не се ли нарича...
Устие?
Това е Устата на бегача.
Какво?
Нещо, което Пикет е написал точно преди да избяга.
Какво е това?
Бележка до Дейвис и Ноа.
От най-лошите бележки.
Мислиш ли, че е скочил?
Да извикаме ли ченгетата?
Не искам той да научи от някой случаен детектив.
ДВА МЕСЕЦА ПО-КЪСНО
Е, как изглеждам?
Сякаш искаш да извадиш късмет.
Прекалено ли е? Да се преоблека ли?
- Не. Изглеждаш невероятно.
И "невероятно" означава секси.
Идвам!
Кажи на Евън, че ако не те прибере до 23:00, ще загазиш.
Много ще загазиш.
Твърде млад си, за да си на среща с мен.
Здравейте, г-жо Холмс.
Ейза тук ли е?
Дейвис.
Откраднах я от един гущер.
Благодаря ти.
Ейза, с Ноа ще се местим.
Къде?
В Колорадо.
Ноа влезе в специално училище там.
Нуждаем се от ново начало след всичко.
Кога заминавате?
Утре.
Ти си добър брат.
Странна дума, не мислиш ли?
Влюбен.
Не можеш да си в нищо друго.
В приятелство, в надежда.
Можеш само да си влюбен в някого.
Ако не тръгна сега, няма да тръгна изобщо.
Добре.
Сбогом, Ейза.
Може да се върне.
Да.
Може би.
"Никой не казва 'сбогом', освен ако не иска да те види отново."
Дейзи?
Да.
Мислиш ли, че някога ще мога да бъда наистина с някого?
Да.
Мисля, че ще бъдеш.
Мисля, че ти, Ейза Холмс, ще имаш един много пълноценен живот.
Мисля, че ще отидеш в колеж и ще учиш каквото искаш.
И ще имаш кариера.
МАГИСТЪР ПО НЕВРОПСИХОЛОГИЯ ЕЙЗА ХОЛМС
Такава, с която се гордееш.
И мисля, че ще си имаш някого.
Някого страхотен.
Мисля, че ти, Холмси, ще имаш една невероятна любовна история.
Дори мисля, че някой ден ще имаш свое собствено семейство.
Ще си изградиш цял един живот.
Сигурна съм.
Но не искам да те лъжа.
Смятам, че понякога ще е трудно.
Мисля, че понякога ще виждаш този живот като съсипан.
ЛЕПЕНКА ЗА РАНИ
БОЛНИЦА Холмс, Ейза
Но ти винаги ще го изграждаш наново.
И никога няма да си сама.
Обещавам ти го.
Защото винаги ще обичаш и ще бъдеш обичана.
А любовта е начинът да станеш личност, както и причината.
Любовта, Холмси, е начинът да станеш истинска.
САМО КОСТЕНУРКИ
Винаги колебания!
Нерешителна!
Не мислех, че сама ще правя това.
Сега всичко е наопаки,
заслепена съм.
Признавам поражението, едва спя.
По водя бих вървяла, ако можех,
за да бъда обичана, да бъда разбрана.
Струваше ли си, беше ли за добро?
За добро?
Не съм идеална, но се опитвам.
Избирам момента и действам.
Допускала съм грешки,
но засега вече е късно,
ще изчакам подходящия момент.
Въпросът е в синхрона!
Не го усещам, защо да бързам?
Виждам облаци, няма слънце,
когато се колебая, винаги познавам.
По водя бих вървяла, ако можех,
за да бъда обичана, да бъда разбрана.
Струваше ли си, беше ли за добро?
За добро?
Не съм идеална, но се опитвам.
Избирам момента и действам.
Допускала съм грешки,
но засега вече е късно,
ще изчакам подходящия момент.
Ще изчакам подходящия момент!
Ще действам...
По вода...
Ще действам...
Дори когато е трудно!
По вода...
Ще действам...
Дори когато...
Не съм идеална, но се опитвам.
Избирам момента и действам.
Допускала съм грешки,
но засега вече е късно,
ще изчакам подходящия момент.
Ще изчакам...
Ще изчакам подходящия момент.
По вода...
Ще действам... О, ще действам!
По вода...
Ще действам...
САМО КОСТЕНУРКИ
За информация за това разстройство или за ресурси
в помощ на борбата за психичното здраве
turtles.warnerbros.com (САМО ЗА САЩ)
Превод на субтитрите: Борис В. Христов