Shef - 06x13 (2024) Свали субтитрите
Бокс!
Просни го!
Работи с ръцете!
Защо се върна, Макс? Не очаквах да те видя тук.
Годинките... Носталгия...
- Я стига! Не ме разсмивай.
Навярно заради пари? Искам да ти напомня.
Ти се отказа от парите на Митрофанов.
- Имам добра памет.
На средата! Бокс!
Работи с ръцете!
Май заложи на грешния човек.
Край! Станете! Бокс!
Нищо, яките падат с трясък.
Хайде, ставай.
Кракът му е с травма. Рано му беше да излиза на ринга.
Извикайте доктора!
- Ти откъде знаеш?
През цялото време си пазеше крака. Не забеляза ли?
На втората минута от четвъртия рунд
боецът от червения ъгъл победи с нокаут!
Егор Стрелников!
Максим Александрович, търсят ви.
- Кой ме търси?
Дявол ги знае, приличат на бандити.
- Не ги познавам.
Ясно.
Тихомиров! Стой!
Момчета, нещо сте в грешка.
- Стой! Горе ръцете!
Не мърдай! Веднага стреляме. Дай белезниците.
Само да оставя крика.
- Бавно.
Чии сте вие? Кой ви прати?
Ш Е Ф Ъ Т РАБОТА ЗА МЪЖЕ
КРАДЕЦЪТ ТРЯБВА ДА Е В ЗАТВОРА
- Е, Виктор Сергеевич,
най-после ми остана време и за вас. Как ще работим?
Аз не работя. Аз служа.
- Служат кученцата.
А ние сме хора, ние работим.
Добре, разбрах ви. А сега искам вие да ме разберете.
Нямам време да си изясняваме отношенията с вас.
Знаете, в работата на всяко управление може да се намерят куп
нарушения. Във всеки един момент мога да ви пратя в оставка.
Или някъде по-далече.
Но защо? Все някой трябва да хваща злодеите, нали?
На вас ви се получава нелошо.
Значи така...
Или играете в моя отбор и точно изпълнявате заповедите ми,
или ще ви смажа. Дружбата с министъра няма да ви помогне.
Аз не играя.
Аз служа.
Заместникът ми по оперативната дейност даде пълен отчет
за организираните престъпни групи в нашия регион.
Да, Николай Романов, Максим Тихомиров.
Романов, или Кочевник.
Доколкото знам, сега е фигура номер едно в града?
Първо трябва да решим въпроса с него.
- Аз не решавам въпроси. Аз служа.
Ама какво повтаряте наистина.
Крадецът трябва да лежи в затвора, нали така?
Дадоха ви възможност да реорганизирате управлението,
върнаха хората ви.
Докажете, че ненапразно носят пагони и получават заплати.
И относно Тихомиров.
Макар сега да е на втори план, нещо като сив кардинал,
но това нищо не променя.
Чувате ли ме въобще, Виктор Сергеевич?
- Да, чувам ви.
Наскоро прочетох, че в Италия са арестували
известен авторитет, главатар на Коза Ностра.
Трийсет години не са можели да го хванат!
Но ние с вас не сме в Италия, нали?
Ще се справим за няколко седмици.
Това е, изпълнявайте!
- Слушам.
Да, и още нещо.
Как е синът ви със здравето?
Мога ли да помогна с нещо?
Благодаря, другарю генерал. Ще се справим.
Добре, вървете.
Не гледате ли къде вървите?
- Извинете, ще ги събера.
Не съм ви виждала преди. Посетител ли сте или пациент?
Пациент. Възстановявам се след ранение.
Къде служите? В кое подразделение?
Това разпит ли е?
- Както и да е, сега не ми е до вас.
Пак ще се видим.
Витя, вече ти казах, назначиха Калиниченко без мен.
Дори не ме известиха.
Това ли искаше да чуеш? Олекна ли ти?
Не, не ми олекна. Просто не разбирам как да работя.
В Питер да не са свършили убийствата, грабежите, кражбите?
Не крадат ли коли? Сводката е пред мен на бюрото ми.
Да ти зачета ли цифрите, ако не си ги видял още?
Не ми се обаждай повече по този повод. Искаше в Питер, сега търпи.
Разбра ме.
- Да, струва ми се, че всичко разбрах.
По-късно ще поговорим с теб. Има някои нюанси.
Но не по телефона.
Виктор Сергеевич, по-добре да не стоите на открито.
Извинете, но...
входът се вижда от всички страни. И от улицата, и от покрива.
А все още не сме установили кой е заредил торпедото за вас.
Ако решат да ме убият, ще ме убият.
Кога станахте фаталист?
- Животът ме накара.
Когато служех в сборния отряд,
командирът ни казваше: "Ако можеш да не се показваш, недей."
"Ще останете живи."
- Мъдри думи на мъдър човек.
Да, само че скоро го застреляха.
Показа се.
Излизаме. Посрещай.
- Прието.
Наред ли е всичко?
Както винаги.
Миша, кажи какво имаме за Кочевник. Някакви по-перспективни материали?
Има нещо, но не съм навлязъл напълно.
- Време е вече да навлезеш.
Както казва нашият президент, сега нямаме време за подготовка.
Ако ме питате за мнение, не бих бързал с реализацията.
Защо?
След като приключихме с Графа, в града е относително спокойно.
Ако задържим Кочевник, ще има война. Ще се намерят желаещи за мястото му.
Въпросът е дали е нужно това.
- Прав си, не ни е нужно.
Но има пряко указание на новото ръководство.
Черен списък? Кой още е в него?
- Тихомиров, кой друг.
Той пък какво им пречи?
- Мога само да се досещам.
Засега пъхаме приоритетните разработки под килима, както се казва,
а ти ми подготви материали, изискващи допълнителни оперативни мероприятия.
В случай, че генералът реши да провери как изпълняваме заповедта му?
Точно така.
- Какво ще правите, Виктор Сергеевич?
Трябва да помисля.
Искам да разбера за какво им е това.
Той неслучайно каза тези две фамилии.
Когато разберем, тогава ще решим какво да правим.
Заедно.
Засега не бих отстранил Кочевник от дъската.
В някои комбинации може да ни бъде съюзник.
Приготвих ти закуска. По-точно, обед. В кухнята е.
Отивам в офиса. Главният редактор трябва да е за пример.
А ти ми обърка картите, като дойде посред нощ.
Което си отработих, струва ми се.
- О, да! Отработи го.
Ще се върна към осем. Тук ли ще бъдеш?
Не знам още. Остави ми ключове за всеки случай.
Резервният комплект е на мястото си.
Обади се поне, кажи: заминах, не ме чакай.
Виж какво, дали...
случайно имаш резервна слушалка?
- Имам телефон.
Но СИМ карта се боя, че нямам.
Какво, пак ли си загазил?
Не зная.
Знаеш.
Иначе нямаше да дойдеш там, където никой няма да те търси.
Права ли съм?
- Умна женка си ти.
И за толкова ти благодаря.
Ще се радвам, ако останеш.
Лоша работа. Два трупа.
Буравин и Смалков.
- А Вася Акимов? Ранен ли е?
В коя болница го закараха?
- Казвам ти, лоша работа.
Както изглежда, той е стрелял по тях.
- Що за глупости?
Не знам дали са глупости, но... Ти ли го прие на служба?
Кой е той?
- Бил е районен в областта.
Имаше препоръки. Заместникът ми беседва с него.
Оказа се умно момче. Поставихме го на маршрут.
Шофьор с възможност за повишение.
Костя, а ти самият какво ще кажеш за него?
Нищо няма да кажа. Разбери, първите бойци набирах сам.
После станаха много, нямам време да беседвам с всеки.
Аз имам други задължения - договори, клиенти, преговори.
Всичко е ясно.
- Какво ти е ясно?
Проспали сте убиеца в своите редове. Това е.
Ей, приятел, това трябва да се докаже.
- По-полека, Костя.
Ако трябва, ще го докажем. Само че няма какво да се доказва.
Ако искаш, питай експертите. Ще ти опишат цялата ситуация.
Извинявай.
Както и да е.
Случва се. По-добре подскажи за контактите му.
С кого е приятел, какво пие.
Жена, деца? Къде да го търсим въобще?
Ще получиш пълна информация, обещавам.
- Много добре.
Защо не питаш какво е имало в колата?
- Какво да питам.
Пари, разбира се. По всяка вероятност, много. Нали?
Би могло да е всичко. Честно казано, и аз не знам.
Конфиденциалност. Чувал ли си?
Ако ви поръчат превоз на наркотици? Какво ще правите?
По този въпрос има точка в договора. Не се занимаваме с това.
Едва ли Акимов е убил двама души заради няколко сандъка с краставици.
Колко са били парите?
- Юра, не знам.
Как така, Костя?
- Ами така.
Не знаем. Задачата ни е да превозим товара от точка А до точка Б и край.
Чудесна работа, просто мечта.
Опасна. Както виждаш.
Да, бе.
Павел Викторович, изпратиха ме да разбера добре ли сте.
Да.
- Молби, пожелания, оплаквания?
От всичко съм доволен.
- Как се отнасят лекарите към вас?
Всички ли разпитвате така?
- Да.
Не. Само вас.
- Защо?
Прекрасно знаете защо, Павел Викторович.
Не, не знам.
Вие не сте обикновен пациент. Баща ви е началник на УУР.
Бил е помощник-министър в МВД за специални поръчения.
Честно казано, не трябва да сте тук.
- Защо?
Защото не сте полицай,
а това е санаториум на МВД.
- Има отделение за свободен прием.
Но вие не лежите в него.
Да си призная, нищо не знам за това.
Ако нямате други въпроси, бих поспал.
- Ще дойда утре.
Защо?
- Отговорете на тези въпроси.
Защо?
- Казах ви, вие сте особен случай.
Ръководството се страхува да не сгреши. Благодаря.
Често ли си спомняте вашата майка?
Честен човек ли е генерал Разторгуев? Пълни глупости.
Разторгуев. Слушам.
- Аз съм. Позна ли ме?
Това е временен номер, не го давай на никого.
Случило ли се е нещо? Проблеми?
- Някакво нездраво оживление край мен.
Просто искам да попитам:
от твоята кантора ли ме атакуват?
- Не по телефона. Трябва да се видим.
По-добре довечера.
- Със сина ти имаме една обща позната.
Да, разбрах те.
Няма никой.
- Беше ясно от самото начало.
Сега какво? По съседите ли?
- Няма как, по съседите.
Здравейте. Майор Решетов.
- Майор Звездаков.
Кажете, моля, откога не сте виждали съседите си Акимови?
Василий видях тази сутрин, отиваше на служба.
Той работи в охранителна фирма. Какво се е случило?
А жена му, сина? Детето е на пет.
- На цели дванайсет. Голямо момче.
Кога ги видях ли? Преди около три дни.
Качваха се в колата с приятели.
- Какви приятели?
Не знам. Едни такива яки, като Вася.
Атлетични. Не съм ги виждал преди.
- По кое време беше това?
Към два часа. Тъкмо се връщах от магазина.
Да, точно така, към два часа.
- Благодарим ви, много ни помогнахте.
Това е визитката ми. Ако съседите ви се появят,
моля да се обадите. Много е важно.
- Но какво се е случило?
Спечелиха голямата печалба от лотарията. Да вървим.
Довиждане.
- Всичко хубаво.
Логично. Отива да убива, а семейството скрива на безопасно място.
А повод?
- Какво повод?
Как какво.
- Добър ден.
За да убиеш двама колеги и да откраднеш парите, е нужен повод.
Апартаментът му е ипотекиран. Да проверим плащанията?
Ако са ги изгонили?
- Или жена му е болна? Или синът?
Може и родителите. Това е повод.
- Не бих могъл така.
Какво не би могъл?
- Да убия. А ти?
Не знам и не искам да знам.
Да не дава Господ на никой да се окаже в такава ситуация.
Хайде, да видим камерите. Може да познаем някого.
Уговарях Акимов да остане, всеки ще го потвърди.
И защо не? Служебно жилище, кола. Ползваше се с уважение.
Премия и благодарности от ръководството.
Беше признат за най-добър районен, а това не е лесно да се заслужи.
Най-добър районен?
Тогава защо е напуснал? Да не е имал конфликти?
Пари. Просто пари. Жена му взе апартамент срещу ипотека,
а след два месеца я съкратиха. Как да плащат?
Затова Вася постъпи в частна охрана. Там главният е от вашите, бивш.
От Главно управление. Локтев.
- Наясно съм.
С кого беше близък? Къде да го търсим? Кой би могъл да му помогне?
Ти луд ли си? Да му помогне някой? Не, не, не.
Не свързвай отделението ни с този изрод. Не искам неприятности.
Почакай! Хем казваш, че е свестен мъж и професионалист,
хем изведнъж станал злодей? Как така?
- Значи винаги е бил такъв.
Просто умело е криел бандитската си същност.
Колко е просто всичко за теб.
- Животът въобще е просто нещо.
Но има изроди, които го развалят.
- Така е.
Привет! Защо толкова късно? Звънях ти, не отговаряш.
Прощавай, имах тежък ден.
Един приятел те чака от няколко часа.
- Какъв приятел?
Добър. Той също ти е звънял, а после решил да дойде.
Карало мечето бързо колелцето.
Гони го котан - морен, запъхтян.
След тях идат мравчици...
Вера, вземи детето, ние да си поговорим.
Добре.
Ела при мама.
Имате чудесна дъщеричка.
- Благодаря.
Беше ми весело. Довиждане, Поля.
Все пак е жалко, че нямам деца.
Слушам ви.
- Аз те слушам.
Знаеш ли кой съм аз?
- Зная.
Дойдох лично, за да няма въпроси.
Не съм те канил.
Много си бил дързък.
Товарът, който превозваха твоите хора, е мой товар.
Съчувствам ви.
Парите...
ще се наложи да върнеш.
- Ако полицията нищо не намери,
ще получиш всичко според застраховката и договора.
Този договор
си го напъхай в задника. Твоите хора
взеха товара ми. Отговаряш ли за своите хора?
Да.
- Тогава дългът е твой.
Ако ги върнеш навреме, няма да искам лихви.
Съвсем си си изгубил ума. Ами ако те гръмна сега?
Какви времена настанаха.
Всички искат да ме убият. Само че това нищо няма да промени.
Ако ме убиеш, семейството ти ще връща дълга.
Хайде, стреляй.
Имаш срок една седмица.
А дъщеря ти е същински ангел.
Ръководството ми заповяда да затворя теб и Кочевник.
Новият ви генерал?
- Да. Не разбирам защо му е нужно.
Не разбираш? Всичко е пределно ясно. Нали сте ченгета,
трябва да трупате точки.
- Не е толкова просто.
Той не е от вчера в системата и разбира какво значи равновесие.
Ако премахнем Кочевник, на негово място ще дойде друг.
Пък и ти, също няма смисъл да бъдеш отстранен.
Хубава работа! Излиза, че вече не се котирам в града?
Не, нещата не са толкова прости.
За мен са приблизително ясни.
Ако затвориш Кочевник, обществото ще се обърне към мен.
Ще ме помолят да управлявам града.
Мен ме познават, имат ми доверие.
- Да предположим.
Но ако затвориш и мен, начело на града ще сложат някой друг.
Въпросът е кого.
Мислиш, че Калиниченко изпълнява поръчка?
Очевидно е.
Ако вас двамата ви няма, кой ще заеме това място?
Не знам. Младите не са дорасли,
а старите са кой в затвора, кой на гробищата.
Това е положението.
Какво излиза? Не са били от вашите тези, които дойдоха за мен?
Щях да знам. Едва днес получих заповедта.
Разбирам. Ще се оправя.
- Макс, защо не заминеш някъде?
Къде?
- Не знам, къде беше там.
Бастер, Сейнт Луис?
- Натам вече няма влакове за мен.
Макс! Дръж ме в течение.
Е, какво? Май нямаме други идеи?
Така изглежда. Честно казано, този Акимов въобще не го разбирам.
И не ми говори за повод!
- На теб и сто пъти да ти кажа,
само себе си чуваш.
- Моля ви, само да не се караме.
Само това остава, да се разправяме.
- Юра!
Какво?
- В жилището влязохме със следовател.
Той огледа навсякъде.
И?
- Беше ужасен безпорядък.
А уж жена и дете са стягали багаж.
Твоята версия?
- Моята версия е, че много са бързали.
Взимали са каквото им падне.
- Точно така.
Акимов им казва, че спешно заминават.
- А момчетата, които са били там?
Така... Нека видим още веднъж. Елате насам.
Хайде, Юра.
Гледаме.
Казвам ви, това е похищение.
Чрез шантаж са принудили Акимов да извърши убийство и грабеж.
Ако Акимов е имал съучастници,
би могъл да мине и без трупове.
Ето! Сега разбираш ли?
- Сега разбирам.
Сега да се прибираме и да спим. Утрото е... вие си знаете какво.
Добре ви е на вас, а аз съм дежурен.
- Дръж се!
Нямаме време. Когато Акимов парите, ще го гръмнат веднага.
А после семейството му. Бандитите няма да оставят свидетели.
И какво да правим? Къде да го търсим?
- Не знам.
И аз не знам. Взехте ли отпечатъци в дома на Акимов?
Има ли отговор?
- Не.
Какво?
- Чакай малко.
Какво става?
Ела тук.
Гледайте.
Изхвърли бутилката.
- Може вече да са събрали боклука.
Бегом натам и предупредете експертите!
Аз съм дежурен.
- Ясно. Тръгвам.
А това на мен ми трябва повече.
- Юра, размърдай се, де!
Максим, искам да поговорим.
Няма ли месо?
- На обед.
Хайде да не си разваляме утрото.
- Не говоря за нас.
Тогава за какво?
- Чуй ме, аз съм ти много благодарна.
Ти вложи много пари в моето издателство.
Но сега възникнаха проблеми с рекламата. Ето например,
другия месец нямам пари за заплати.
Ще се наложи да съкращавам журналисти и тъй нататък...
Пари ли ти трябват?
- Да. Много.
Добре.
Ще ти направя пълномощно.
Ще продадеш апартамента ми в Питер. Надявам се, че това ще стигне.
Тоест,
ти също имаш трудности?
- Както обикновено.
А после? Какво ще стане после?
- Какво после?
Търси спонсори, търси реклама. Или аз да се захвана? Не че не мога.
Имаш ли поялник?
- Не е смешно.
Не забравяй да заключиш след мен.
Разрешете, Виктор Сергеевич?
- Влез, Юра.
Провървя ни. Звездаков намери проклетото шише.
Експертите свършиха работа, ето целия материал.
Някой друг знае ли за това?
Вие, аз и експертът.
- Какво смяташ да правиш?
Страх ме е от изтичане на информация. Нямам представа какво да правя.
Да. Разторгуев. Слушам.
Разбирам. Веднага идвам.
Викат ме при ръководството.
Кажи ми, Юра.
- Да?
Как мислиш, Акимов жив ли е още?
В днешната сводка няма неопознати трупове, нито жени с дете.
Надявам се...
- Импровизирай, Юра.
Чрез оперативна наглост - към прогрес.
Тъй вярно, другарю генерал.
Ама че инат.
Да почнем да му режем пръстите? Сам си го проси.
Парите срещу семейството ми. Иначе няма.
Няма го вече твойто семейство! Закопахме ги.
Тогава ме застреляй, защото пари няма да видиш.
Сега ще доведа жена ти. По какво си падаш?
Обичаш ли порно, групов секс? Жена ти участва.
Парите... срещу семейството ми.
Само така.
Разрешете?
- Влез, седни.
Пристигна колега от Москва. Национално централно бюро на Интерпол.
Майор Глазов.
- Разторгуев.
Управление Криминална полиция.
- Направихме грешка.
Сметнахме, че връзките ви с фигуранта може да навредят на операцията.
Но генерал Калиниченко ни увери, че няма да има проблеми. Напротив,
ще окажете съдействие. Извинете.
Разрешете?
- Да.
Слушам.
Значи така?
Добре. Избавил е колегите от излишни неприятности.
Намерили са го. Ще го задържим.
Някой ще ми обясни ли какво става тук?
Колегите от Москва ни вършат работата. Ето какво става.
Получихме искане за екстрадиране на Тихомиров.
Проявил се е във Финландия, но това е дреболия.
Главното е, че е извършил убийство в Бастер.
Убийство?
- На полицай. Като вас или мен.
Излизате ли?
- Да, имам процедура.
Зная. Дойдох за анкетата. Готова ли е?
- Да.
Но тук нищо не пише. Не сте отговорили нито да, нито не.
Не мога.
- Защо?
Защото нищо не помня.
Що за детинщини! Подигравате ли се с мен?
Точно поради тази причина съм тук.
Не помня баща си, не помня миналото си.
Ако работехте тук, щяхте да го знаете.
Но вие не знаете.
- Не, зная.
Щом не знаете, значи, не работите тук.
- Работя!
Покажете си документите.
- В кабинета са.
Нямате право! Върнете ми я! Стой!
Коя си и защо си тук?
Ох! Здраве желая, другарю генерал-майор.
Извинете, момичета, трябва да звънна, а ми падна батерията.
Звънете, моля. Няма да ви пречим.
- Пречите.
Излезте от кабинета. Това е заповед.
Да.
- Добър ден. Цветя за г-жа Молчанова.
В момента я няма.
- Приемете ги, да не връщам букета.
Една минута.
Бягай! Бързо! Вече са на адреса.
Ало! Тук ли сте?
- Само да си наметна халата.
Добре, чакам.
Господине!
Има ли някой? Отворено е.
Ей! Стой!
Стой!
- Стой! След него!
Стой!
Стой!
Всичко е ясно, викам охраната.
- Стой!
Недей!
Аз не работя тук.
- Вече разбрах.
Аз съм журналистка. Частен градски телеканал.
Покажи си удостоверението.
Възложиха ми да събера материал за сина на генерал Разторгуев.
Да допуснем. Защо просто не ме попита?
- Щеше ли да ми дадеш интервю?
Не.
Наистина ли си загубил паметта си? И нищо не помниш?
Помня откъслечно.
- Какво казват лекарите? Лекува ли се?
Ама че си упорита.
Ти самият си журналист, трябва да ме разбереш.
Добре. Кажи къде да дойда и ще дойда.
Здрасти.
- Здрасти.
Струва ми се, че вече отговорих на всичките ти въпроси.
Питай набързо каквото искаш, че следователят ме чака за разпит.
Добре, нека е набързо. Ела.
- Идвам.
На, гледай.
- Какво е това?
Твоите бойци са попаднали на камерите пред дома на Акимов.
Един даже е успял да остави отпечатъци.
Ама че тъпаци.
- Спокойно, без конвой съм.
Веднага си личи деловият човек. Какво искаш? Как ще решаваме въпроса?
Дял 50%.
- Откачи ли?
Какво предлагаш?
- 25 е нормално.
Трийсет!
- Дадено.
Хайде да отидем, да ги взема веднага.
- С моята или твоята?
Далече ли е?
- Не.
Тогава с твоята, после ще ме хвърлиш дотук.
Докара ли?
- Докарах.
Провери.
Браво на теб.
Ценя пунктуалността.
- Вземи ги и изчезвай!
Не ставай груб, че ще те убия направо тук.
Поздрави на дъщеря ти.
Потегляме.
- Полиция! На пода! Работи спецназ!
Долу! Легни на земята!
Излез от колата! Ръце на капака!
Ела, ела.
Хвърли оръжието! Всичко свърши.
- Не се приближавай! Ще го убия.
Не ми пука! Оставил е два трупа.
Потърпи, сега ще свърши.
- Държат семейството ми.
Знам. Къде са заложниците?
- Върви по дяволите!
Питам къде са заложниците. Адреса? Живи ли са?
В хамбара зад къщата.
- Живи ли са?
Аз не исках. Те ме накараха. Това са бивши ченгета.
Служихме заедно.
- Глупак!
Веднага да беше дошъл при нас.
- Ти щеше ли да дойдеш?
Ако бяха заловили семейството ти?
- Нямам семейство. Да не си мръднал!
Пусни го.
- Стани!
Стани!
Да се поразходим.
Имам заповед от ръководството да те затворя и да не излезеш.
Нали сме приятели с теб?
Отговорих ли на въпроса ти?
- Да.
Не е нужно да си измислям, ти сам си лепна присъдата.
Изнудване в чист вид.
Ами затвори ме.
- Не. Сега не ми е изгодно.
Ще ме пуснеш ли?
Да, пускам те.
Какво искаш в замяна?
Ясно. Смятай, че вече нищо не ми дължи.
Вече сме по следите на убиеца. Парите си
ще получиш, когато следователят разреши.
Обичам парите. Какво трябва да правя?
- Седи тихо и не се показвай.
А най-добре да напуснеш града. Ще намеря как да се свържа с теб,
когато ми потрябваш.
На теб за какво ти е?
Сега си ми задължен до края на живота си.
Аз съм журналист. Харесвам работата си.
Разследвах гибелта на кмета на Лапинск Феклистов.
Не искам да влизам в детайли.
- Стреляли са по теб.
Спасил си живота на свидетеля.
- Да, бях ранен.
Ти си герой.
- Аз съм глупак.
Умният не би се изложил на куршума.
- Баща ти гордее ли се с теб?
Не ми го е казвал.
- Разкажи за баща си.
В добри отношения ли сте?
- Не зная.
Как е възможно? Той е твой баща.
След ранението изгубих паметта си и не помня много неща.
Какво казват лекарите за паметта ти?
- Не казват никакви прогнози,
а аз... не знам.
- Казват, че си се срещал с дъщерята
на криминалния авторитет Тихомиров.
- Да, навярно е така.
Нея вече я няма.
Баща ти приятел ли е с Тихомиров?
- Срещали са се,
но не съм сигурен, че мога да ги нарека приятели.
Липсва ли ти дъщерята на Тихомиров?
- На мен...
ми липсват детството, училището и безгрижието.
Липсва ми мама.
- А баща ти?
Аз не го помня, на практика.
И какво беше това?
Ти ми кажи. Теб те издирва Интерпол.
- Нали ти казах.
Посдърпах се с двама местни полицаи във Финландия.
Те първи започнаха. Аз въобще нищо не бях направил.
Не те питам за това. В Бастер
си убил човек, полицай.
Той пръв започна.
Ти какво?
Не.
- Сложи ги!
Разкарай се!
- Сложи ги ли ще ти прострелям крака.
Нали уж сме приятели.
- Ти си апаш, а аз - стражар.
А апашът трябва да е в затвора.
Виктор Сергеевич!
Изненадвате ме.
- С какво?
С това, че сте ме разбрали правилно. Това е хубаво.
Продължавайте да работите в същия дух.
Аз не работя. Аз служа.
превод и субтитри: Василиса Translator's Heaven