French Kiss (1995) Свали субтитрите
Добре дошли на полета от Торонто до Париж на "Еър Канада".
Днешният полет ще трае приблизително 7 часа и 20 минути.
Моля, затегнете коланите и изправете облегалките, излитаме всеки момент.
Кейт?
Да?
- Готова ли си за полета?
Да.
- Кажи ми за какво мислиш.
За огъната стомана, огнени кълба, за бебе, което плаче за майка си.
Кейт! Какво стана с каменната къщичка? Представи си я.
Добре.
Божичко!
- Не забравяй мантрата си.
Кои думи трябваше да си повтаряш?
- Ще се разбием! Ще се разбием!
Кейт!
Добре.
Обичам Париж през пролетта, обичам Париж…
Ехо? Мисля, че сте ми дали погрешна мантра.
Не обичам Париж, мразя французите и не искам да пътувам.
Господи!
Можеш да се справиш, Кейт.
- Не мога. Нямам работа тук!
Пуснете ме! Искам да си вървя!
Не искам да умирам!
Връщаме ти цялата сума, Кейт.
Благодаря.
Ще ти върнат парите.
- Не е в това въпросът.
Исках да дойдеш с мен. Какво? Нашите ли са?
Не ми е до тях днес.
- Никога не ти е до тях.
Откак се сгодихме, дори не чукат.
- Обичат те.
Нашите ми пращат картички.
- Кейт, ела в Париж с мен.
Един валиум и чаша водка, и няма да усетиш кога сме пристигнали.
Как може да не дойдеш в Париж? Преподаваш история. Срамота!
Французите ни мразят. Пушат.
Имат извратено пристрастие към млечните продукти.
Кабелната ви не работи.
- Включи на трети канал.
Ваканция в Париж.
- На конгрес на хирурзите.
Нощни разходки.
- Медицински беседи.
Айфеловата кула.
- Бих искала да я видя.
Добре тогава. Да вървим.
Не мога да напускам страната, докато не получа постоянна виза.
Това ще го взема.
- Не, няма.
Ще измислим нещо. Ще кажем, че братовчедка ти е паднала в Сена.
Ще ме усетят. Като единствения път, когато пуших трева.
Не стига, че беше гадно, ами братът на Рони Темпълтън извика полиция.
Един път извърших нещо незаконно, и ме арестуваха.
И на двете пици има кашкавал! Ти си виновен, не си проверил.
Върни ги. Кейт не яде кашкавал.
- Ще го махна.
Списък с нещата, които искам.
- Кейт няма да идва в Париж.
Защо? Заради французите?
- Не. Заради летенето.
Не е заради това. Не бива да напускам страната,
докато не получа канадско гражданство.
Трябва да тръгвам.
- Замалко да забравя.
Къщата на Мередит се продава.
Защо гледаме къща, която не можем да си позволим?
Трябва да ти кажа нещо. Спестявам, откакто навърших 21 г.
Всяка седмица заделях пари в сметка, после ги прехвърлих в срочен депозит
с годишна лихва 14 процента.
- За какво говориш?
Имам гнезденце с яйчица.
Колко са яйцата?
- 45 782.
Защо не ми каза по-рано?
- Исках да бъде изненада.
Изненада е. Голяма изненада.
- С малко помощ от вашите,
ще можем да си купим къщата.
Животът ми мина пред очите ми като на лента, а дори нямаме деца.
Ела с мен в Париж.
Здравей. Тъкмо навреме. Спаси ме от новините.
Как върви при теб?
- Влача се по конференции.
Този град е невероятен, Кейт. Направо е вълшебен.
Какво имаше за вечеря?
- Имаше убийствен сос.
Направо беше невероятен.
- Налага се, заради конското месо.
Гледах го по телевизията.
- Така няма да излезеш от вкъщи.
Здравей.
- Не мога да говоря.
В един клуб съм и не чувам добре.
- Трябва да поговорим за къщата.
Знам. Утре, обещавам. Ще вървя. Обичам те. Чао.
Казах на брокерката, че ще направим оферта, щом говоря с Чарли.
Вие сте луди. Никога няма да си купя къща или нещо толкова скъпо.
Защо?
- Мислиш, че притежаваш къщата,
а всъщност тя притежава теб, обсебва живота ти
и един ден някой си забравя цигарата и всичко изгаря до основи.
Ало?
- Кейт!
Да, аз съм. Случило ли се е нещо?
- Не.
Всъщност да. Случи се нещо.
Какво е станало?
Толкова съм щастлив.
И същевременно съм тъжен. Оплесках нещата.
Но това е съдба, Кейт.
Кое е съдба?
- Срещнах една жена, Кейт.
Тя е видение, богиня.
Богиня?
- Френска богиня.
Французойка е. Никога не съм изпитвал такива чувства.
Сякаш съм способен на всичко. Бих могъл да изкача Еверест.
Бих могъл да пикая, докато огромен мъж чака на опашка зад мен.
Какво искаш да кажеш?
Чарли…
- Няма да се върна.
Влюбен съм.
Това е любов като в сонетите и филмите.
Като…
Като… любов.
Съжалявам, Кейт.
Ужасно съжалявам.
Чарли…
Добре дошли в полета на "Еър Канада" от Торонто до Париж.
Днешният полет ще трае приблизително 7 часа и 20 минути.
Моля, затегнете коланите и изправете облегалките.
Излитаме всеки момент. Желаем ви приятен полет.
Не е истина! Мястото ми не е тук.
Може ли да видя бордовата ви карта?
- Моето място е ей там.
Ето ви бордовата карта.
Доволна ли сте? По дяволите!
- Вие сте на 33Б.
Ето там.
- В средата?
Вземете, мосю.
- Мразя Париж през пролетта.
Мразя Париж през есента.
Мразя Париж в лятната жега,
мразя Париж в зимния студ.
Мразя Париж. Защо ли мразя Париж?
Защото любимият ми е там с оная развратна кучка!
За първи път летя. Малко съм притеснена.
Първи път.
Говорите ли английски? Не са ли ви учили да не зяпате хората?
Да не мислите, че самолетът ще се разбие и всички ще умрем?
Ако това се случи, няма да усетите нищо.
Французин сте, нали?
- Люк Тесие.
Как сте пътували досега? Или си стоите заключена вкъщи?
Придвижвам се по природосъобразен начин. С кола.
Какво каза? Прозвуча сериозно.
Каза, че има пукнатина в двигателя, но все пак ще излетим.
Моля, изключете мобилните телефони и всички електронни устройства,
докато трае излитането.
Не знам какво ви учат във Франция, но грубиянщината не е чаровна.
Божичко!
Инструкциите за действия при аварии ще намерите в джоба на седалката.
При авария облечете предпазната жилетка.
Напомпайте жилетката само при напускане на самолета.
Желаем ви приятен полет.
Пред нас има два самолета. Ще излетим до две минути.
Опитвам се да си представя къщичка. Може ли да не ме зяпате?
Невероятно е.
- Кое?
Всичките ви мускули са напрегнати. Дори на клепачите.
Ноздрите ви се затварят. Как го правите?
Аз обожавам да летя. Особено този момент.
Самолетът се готви да излети. Двигателите реват,
напрежението се покачва, налягането те залепя за седалката.
И после… се издигаш във въздуха.
Всичко е зад гърба ти. Само още едно нещо ме възбужда така.
И кое е то? Не ми казвайте. Оставете ме да гадая.
Готови за излитане.
- Господи. Няма да мога.
Може да не е от самолета.
Кое не е от самолета?
- Страхът. Да го назова ли?
Мога ли да ви спра?
- Не ви е страх от летенето.
Познавам хора като вас. Страх ви е от живота.
Страх ви е от живота, от любовта, страх ви е дори от секса.
Това е нелепо.
- Изписано ви е на лицето.
Вижте си дрехите. Копченцата са закопчани догоре.
Долу ръцете!
- В леглото се криете под завивките.
Винаги гасите светлината, а после… Като заек.
Моля?! Какво ви прихваща? Не ме познавате. Нищо не знаете.
Страх ви е.
- Чарли никога не се е оплаквал.
Имаше няколко месеца на застой, но беше много отдавна.
Пък и тогава бях без работа.
Как си позволявате да ми говорите за проблемите в сексуалния ми живот?
Погледнете се! Пожълтял от никотин непознат
със съмнителна хигиена, че и французин!
Каква фантастична гледка.
Ако ме извините, ще се погрижа за естествените си нужди.
Извинете.
Съжалявам, господине, тук не се пуши.
Дайте ми две чаши с лед.
Извинете. Може ли един въпрос?
Казвате се Люк, нали?
Не Лук, а Люк.
Ще питате ли, или не?
- Не. Забравете.
Вече забравих.
- Когато казахте онези неща,
наистина ли ги мислехте, или се опитвахте да ме ядосате?
Приличам ли на човек, който не може да се забавлява?
На колко години я изгубихте?
Коя?
- Ами нали знаете… Цветето.
Какво? Цветето ми не е ваша работа.
Някои хора бързат към съдбовния момент, нямат търпение.
Други се пазят. Сякаш девствеността е безценен дар.
Вие сигурно сте бързали.
- Като бик.
Вече си го представих.
- Млад бик.
Колко млад?
- На 13 г.
Не, всъщност бях на 12. Магда беше курва.
Проститутка. Живееше в предградията.
До един мост. Не беше красавица, но устата й…
Сякаш там ме чакаше нов свят. Нямах пари за целувки, само за…
Не разбирам.
- Целувката с проститутка е скъпа.
Има логика. Целувката е много интимна.
Човек може да се изключи от всичко останало, но целувката…
Устните се докосват, дъхът и душите се сливат.
Целувката е романтична, това исках да кажа.
И аз така си мислех по онова време. Затова откраднах 50 франка
от брат си Антоан и целувах Магда половин час.
Сега вие.
Какво аз?
- Ваш ред е да разкажете.
Целият съм в слух.
- Добре.
Не, не съм прибързала. Прав сте.
Но и не отлагах дълго. Исках да бъде прекрасно.
Бях на 18 г. Направих го с Джеф в нашето мазе на Свети Валентин.
Даваха "Предизвикателство".
Това е телевизионна игра.
- Знам. Гледал съм я.
Джеф каза, че ще издържи повече, ако шоуто го разсейва.
Отговори правилно само на спортните въпроси.
До "Двойно предизвикателство" беше свършил и в края на шоуто си отиде.
Добре де. Първият път не беше хубаво, но после стана по-добре.
След това открих специален човек и беше страхотно.
Може ли един въпрос?
Вярвате ли във вечната любов?
Обичах мама.
- Всеки обича майка си.
Дори тези, които мразят майките си. Въпросът е дали има сродни души.
Това не е интересен въпрос.
Това е въпрос на малко момиче, което вярва в приказки.
Не. Всеки си задава този въпрос и всеки мисли, че знае отговора.
Но после… се случва нещо.
- Нещо се е случило?
Разбирам.
За вас това би било като да вечеряте у дома до края на живота си,
а вие сигурно обичате да сменяте ресторанта всяка вечер.
Внимателно!
- Какво е това?
Нищо.
- Криете ли нещо?
Нищо не крия.
- Съжалявам.
Извинете.
- Пак ми се ходи до тоалетна.
Пак ли?
Добре ли си, малката ми?
Защо ми дадохте да пия?
- Нищо не съм ви давал.
Ще ви закарам до града. Ще си спестите куп пари.
След всичко, което преживяхме…
Къде сте отседнали?
- В хотел "Жорж Пети".
"Нищо за деклариране" - вие сте натам. Мен винаги ме спират.
Ще изляза след минутка.
Ако обичате.
Паспортът и самолетният билет.
Бихте ли отворили чантата?
- С удоволствие.
Изчакайте ме.
Не е необходимо.
Какво търсиш тук?
- И ченгетата ходят на почивка.
Върнете му документите.
Ето я Луиз.
Трябва ми такси до хотел "Жорж Пети".
Благодаря. Ще се обадя в понеделник.
- Защо да чакаме до понеделник?
Има нещо…
- Какво?
Нищо. Да вървим.
Татко, защо ровиш в багажа му?
По същата причина, заради която ровя в стаята ти.
За да те предпазя от самия теб.
- Нищо няма да намериш.
Наистина ли си крадец?
- Крадец? Аз?
Татко каза, че си му спасил живота.
- Вярно е. Виждаш ли белега?
Люк му попречи да стигне оттук дотук. Той не е престъпник.
Все това му повтарям. Наляво, Луиз!
Какво обичате, мадам?
- Добър ден.
Говорите ли английски?
- Разбира се.
Това е "Жорж Пети", не някакъв си бордей.
Разбира се. Ще ми кажете ли в коя стая е Чарли Литън?
Д-р Чарлс Литън. Той ме очаква.
- Боя се, че не мога.
Не?
- Обадете се по телефона.
Вече се обадих. Има съобщение: "Не ме безпокойте".
Вижте, седем часа бях на борда на самолет и прекосих океана.
Уморена съм, гладна съм и искам да видя годеника си.
Ще ми помогнете ли?
- Не, мадам.
Мой дълг е да се грижа никой да не безпокои гостите на хотела,
дори ако трябва да ги предпазвам от собствените им годеници.
Франция, за разлика от други страни, не е пълна с лицемери.
Дадох ви 100 франка.
И аз ги взех. Благодаря.
Ако мога да ви помогна с още нещо, не се колебайте да ме потърсите.
Добър ден. Вие сте американка, нали?
За момента.
- Извинете за безпокойството,
но като видях колко сте унила,
си казах: "Защо подобна красавица е толкова тъжна?".
Имате ли един свободен час?
- За вас - винаги.
Нека ви помогна да забравите тъгата. Това е Париж - градът на любовта.
Може ли един въпрос?
- Разбира се.
Можете ли да уринирате, ако някой стои зад вас?
Бих могъл.
Вие ли ще бъдете този човек?
Не! Нямах предвид това.
Искате ли да уредя някой да стои зад мен, докато го правя?
Възможно е. Пиер? Моник?
Имате ангелско лице,
но откривам с възторг, че умът ви е като на малко дяволче.
Вижте, господине, така доникъде няма да стигнете. Чакам годеника си.
Ако той ви види да говорите с мен, ще дойде тук и направо…
Не работиш ли в метрото?
- Вече не.
С този костюм съм като нов човек.
Чарли?
Каза, че ще ме закараш.
Каза… Къде сме?
- В хотела. Ще те заведа в стаята.
Нямам стая. В моята стая живее жена с 20-сантиметрови токчета.
Господи! Чантите ми!
Какво?
- Багажа ми го няма.
Как така го няма? Не може да се изпари!
Какво търсиш? Не съм си изгубила ключовете, а куфара!
Къде го остави? Мисли!
- Припаднах ето тук.
Парите ми! Паспортът ми! Витамините ми!
Какво има?
- Къде е багажът й?
Не знам какво е станало.
- Багажът на жената е изчезнал.
Дай му да се разбере! Какво му каза?
- Как можа?
Какъв ти е проблемът? Чантите са мои!
- Можеше да… Разстроен съм.
Това е моята страна. Скандално! Какво си спомняш преди припадъка?
Бях седнала тук. Дойде един човек и ме заговори.
И после… видях Чарли.
Пак се започва. Седни.
Дишай. Издишай.
Дишам. Всички мъже са копелдаци.
Някои се опитват да помогнат.
- Не мислех, че някога ще го кажа.
Но е вярно. Мъжете са копелета.
- Мъжът, който те е заговорил…
Беше копеле. С костюм на "Армани".
- Черен костюм, жълта риза?
Да. Познаваш ли го?
- Ела.
Естествено! Всички копелдаци се познават.
Копелдак!
Стой. Чакай тук.
Ще докарам колата и ще отидем да ти вземем нещата.
Кой е мъжът, който ме обра?
- Боб.
Бъп?
- Не, Боб. Като Боб Дилън.
Защо ми помагаш?
- Защо ли?
Защото те харесвам.
Не ми хареса как в самолета каза, с гримаса на отвращение:
"Вие сте французин, нали?".
Не ми хареса как каза с присвити очи: "Мъжете са копелета".
"Присвити"?
Карай!
Гледай да не потрошиш колата.
Опитвам се да разбера. Казал ти е, че е срещнал жена.
Всъщност богиня. Разбил е сърцето ти и…
Нарани ме. Оскърби ме.
Унизил те е.
- Унизи ме.
И си дошла чак до Париж, за да ти го причини отново.
Но този път в лицето ти.
- Не!
Извинявай.
- Дойдох в Париж,
за да си върна мъжа, когото обичам. Толкова ли е трудно да го проумееш?
А междувременно любовницата…
- Никога не споменавай тази дума.
Онази пропаднала жена сигурно има други планове.
Щом ме види, всичко ще се промени, магията ще бъде развалена.
Не ми ли вярваш?
Ще му напомня колко съвършен беше животът ни заедно.
Явно е бил такъв.
- Бяхме щастливи.
Щом ми заговорят за щастие, ме засърбява задникът.
Имахме планове. Щяхме да създадем дом.
Ще му го напомня.
- Бил е привързан към тези планове.
Ако всичко друго пропадне…
- Ще го молиш на колене?
Възможно е.
- Представям си го.
Богинята стои до Чарли оскъдно облечена,
а ти се молиш на колене. Горкичкият. Труден избор.
Не съм го молила.
- Не. Припадна.
Зарежете.
- Люк? Къде се изгуби?
Как я караш?
- Добре съм.
Виждам колко далеч би стигнал в името на любовта.
Щом познаваш жените, защо никой не те чакаше на летището?
Приключих с жените.
- Не си открил подходящата?
Открих много.
- Страх от обвързване?
От нищо не ме е страх!
- Разбирам. Не си издръжлив.
В какъв смисъл?
- Липсва ти твърдост.
Очевидно е.
- Нима?
Страх те е от обвързване.
Обвързване? Помислих, че говориш за…
Какво си помисли?
- Нищо. Забрави.
О! Този проблем.
- Не е проблем.
Всеки мъж минава през това. Е, освен Чарли.
Проблемът често е в самочувствието.
- Доскоро нищо ми нямаше.
Подложен съм на голям стрес. Временно е. Ще се оправя.
Бикът ще се върне на арената с гръм и трясък!
Радвам се да те видя.
- Здравей.
Познаваш приятелката ми Кейт.
- Здравейте.
Къде е останалото?
Ами парите и паспорта ми?
Вече не са у мен.
- Забрави. Първо паспорта е продал.
Ами куфара с дрехите? Питай за витамините ми.
Къде са дрехите й?
- Дадох ги на Моник.
На Моник?
- Какво каза?
Изхвърлил ги е.
Божичко!
По дяволите!
Не, благодаря.
От всичко ли се отърва?
Освен от това.
Мъничката ми. Как си?
Татко е тук.
Няма нищо страшно.
Скрил си растение в багажа ми.
- Не растение, а лоза.
Затова ми помагаш! Не ти пука за мен.
Съжалявам, че изгуби багажа. Но не съм го откраднал аз.
Ами ако ме бяха спрели на митницата? Помисли ли за това?
Не ставай смешна. Не спират такива като теб.
Затова те избрах. Погледни се - би декларирала и пакет дъвка!
Никога не прави това!
Не докосвай лозата ми.
Не разбираш. Това е бъдещето ми.
От тази лоза ще направя лозе и ще се измъкна от тази дупка.
Да бе. От една лоза лозе не става.
- Не е само тази лоза.
Ще кръстосам тази лоза с други и ще създам нов сорт.
Не ми пука! Защо те слушам?
Всяка твоя дума е лъжа.
- Хубаво. Върви си.
Намери си друго момченце, което да командориш.
Но не го изпускай от очи за дълго.
- Как да стане това?
Нямам нито пари, нито билет, нито паспорт.
Вземи ги.
- Не ги искам.
Толкова е взел за нещата ти.
- Не ти искам парите.
Върви си. Престани да ме следиш.
- Добре.
Довиждане. Желая ти късмет.
Не е възможно! Проклетият Боб!
Какво колие?
Не видях никакво колие. Сигурно още е в раницата й!
В раницата й?
Посолство на САЩ
Виждам, че живеете в Канада и сте подали молба за гражданство.
Годеникът ми е канадец.
- Значи не искате да сте американка.
Как очаквате да ви издам нов паспорт?
Въпросът риторичен ли е?
- Нужно е копие от канадската виза,
за да дам ход на молбата. Следващият.
Ще ви задавам въпроси, а вие ще отговаряте.
Не е трябвало да напускате Канада, нали?
Знам, но случаят беше спешен.
Какво записвате?
- Защо не поискахте разрешение?
Трябваше да го направя, но времето ме притискаше.
Работата е там, че искам да бъда канадка повече от всичко.
Искам да бъда като вас. Канада е моят дом.
Искам да се прибера у дома.
Какво е това?
Добре.
Някога осъждана ли сте за престъпление?
Не.
Да.
Бяхме на купон у Рони Темпълтън и някой ми даде цигара.
Добре де, знаех, че не е цигара. В колежа се водиш по другите.
Разбирам, но получихме писмо от Патън от посолството на САЩ.
В него се казва, че сте задържана за притежание на наркотици.
Марихуаната може ли да се нарече наркотик?
Беше ми за първи път и дори не ми хареса.
После кашлях цели 10 минути.
Мразя да става така.
- Наистина ли?
Работата е там, че не сте включили тази информация в молбата си
за канадско гражданство - параграф 5, точка 1.
Добре.
Трябва да ви кажа, че молбата ви за канадска виза е отхвърлена.
Предложил й брак. Кретен! Вече няма да бъдем сестри.
Трябва ли да се сприятеля с Жюлиет?
- Лили! Престани.
Той няма да се ожени за нея. Кажи ми всичко, което знаеш.
Отиват в Южна Франция. Ще се върнат тук след сватбата.
Дори не сме поканени.
- Лили, чуй ме.
Много е важно. Много.
Трябва да ми кажеш точно къде отиват и кога.
Попитай мама. Сигурно си е записала.
- Добре.
Редно ли е да й викаш "мама"?
- Лили!
Питай я!
Кейт? Ти ли си, миличка? Всичко съм си записала.
Още са в хотела в Париж.
Божичко. Тя плаче.
Всичко е наред. Не плача.
Просто…
Ще си го върна, мамо. Ще си го върна.
Ще го накарам пак да ме обикне и ще заживеем щастливо.
Плача, защото…
… съм щастлива.
Защото знам…
Знам, че ще триумфирам.
Как го наричат?
- "Кот д'азур".
Какво значи?
- Лазурен бряг.
Ще лежа до теб на синия бряг!
Ще кацнем в Ница.
- Ница? Хубаво.
Боб, знаеш процедурата.
За да оцелее, малката риба трябва да знае къде да намеря голяма риба.
Не съм къртица.
Бъркаш метафорите. Кой купува паспортите?
Здравейте. Аз съм.
- Добре дошла отново.
Невероятно е. Думите са любезни, но значението е съвсем различно.
Френски навик ли е? Или хотелиерски?
- Както желае мадам.
Пак го направихте.
Кажете ми нещо, защото не схващам. Приятно ли ви е да сте груб?
Защото когато го правите, ми лазите по нервите
и това направо ме побърква!
Благодаря ви, че любезно изтъкнахте културните ни различия.
Няма да изменя на дълга си, ако ви кажа, че годеникът ви
и приятелката му вече не са наши гости.
И чии гости са сега?
Хотел "Карлтън" ще има тази чест, когато пристигнат в Кан.
Мадам може да хване последния влак. Много бързо ще поръчам такси.
Благодаря ви.
Боб, губя търпение.
Една голяма риба току-що се върна от САЩ.
Люк Тесие. Познавате ли го?
- Да.
Попитайте го за откраднато колие. Лесно ще го откриете.
Не ми благодарете.
След него.
Дойдох да се помирим.
Още преследваш Чарли? Невероятно! Възхищавам се на търпението ти.
Типично по американски.
- Скоро няма да съм американка.
Ще ставам канадка.
- Да ти помогна с багажа?
Е, добре. Изпитвам непознати чувства.
Вина. Угризения. Самочувствието ми никакво го няма.
Как да се извиня?
- Млъкни.
Винаги преследваш нещо. Какво е този път?
Какво искаш от мен?
- Вярно, използвах те.
Ти ми помогна с лозата, а аз не ти се отблагодарих.
Запитах се как да ти се реванширам.
И ето - дойдох да помогна.
Типично.
Запитах се как да ти се реванширам, купих си билет и - ето ме!
Тихо!
Обещаваш едно, правиш друго. Защо да ти вярвам?
Защото нямам причини да лъжа. Приличам ли на…
Приличаш на човек, който краде алкохол в самолет,
предлага да ме закара, а после краде кола, крие растение в чужда чанта…
Хубаво. Схванах.
- Купето е за непушачи.
Добре. Ще ги откажа заради теб. Виждаш ли? Съзрявам.
Ще си помогнем взаимно.
- Не ми трябва помощ.
Имаш ли план как да си върнеш Чарли?
Влизаш в битка без стратегия? Без арсенал, без игрички?
Не ми трябват, за да си го върна.
- В тази игра трябва да блъфираш.
На мен ми идва отвътре. Ще ти помогна, обещавам.
Прави каквото искаш. Това е свободна страна. Нали?
Това Чарли ли е? Може ли?
Как се запознахте?
- На парти.
Дойдох в Торонто на обменни начала. Заговорихме се. Почувствах нещо.
Той също. Не беше точно като светкавица, по-скоро…
Лек дъждец?
Никога ли не си изпитвал подобно нещо към някого?
И да съм, не бих си признал. Има безволева брадичка.
Не е вярно. Защо няма да признаеш?
- Виж теб докъде те докара.
Да, но тогава може би нямаше да имаш онзи малък проблем.
Не е проблем. Само временно… Има нещо в очите му.
Суета. Тази ли е думата?
- Да. Очите му са хубави.
И той го знае. Личи си по усмивката.
По-скоро гримаса. Така ли е думата?
- Затвори си устата. Това е думата.
Това са 3 думи. Защо го преследваш?
- Защото го обичам.
Страх ме е, че ако не се върне,
ще ме заболи толкова, че ще се затворя и няма да мога да се влюбя.
Така ти се струва. След време ще го забравиш.
Първо ще забравиш брадичката, после носа,
след време трудно ще си припомняш какъв цвят са очите му.
Един ден просто ще го забравиш напълно.
Гласа, миризмата, лицето му…
Споменът ще те напусне и ще можеш да започнеш отначало.
Чарли?
Здравей. Не мога да се наситя на сиренето, а не съм яла от години.
Изглеждаш недоспал.
- Едно кафе.
Чувствам се невероятно свежа. Сънувах нещо, но не го помня.
Нали знаеш как след хубав сън се събуждаш като прероден?
Тук е толкова красиво.
Знаеш ли, че в тази страна има 452 лицензирани вида сирене?
Класифицирали сте по 452 начина един бактериален процес.
Един вид сирене ли предпочиташ? Едно меню, един ресторант?
Казвах, че сиренето ми харесва!
От коя страна на влака си станал?
Наистина е красиво.
Защо е тази физиономия? Не мислиш ли, че е красиво?
Какво?
- Тук съм роден.
Наистина ли?
Но тук е очарователно.
- Твърде очарователно за мен.
Трябваше да се махна.
Божичко!
Какво?
Ще умра!
- От сиренето.
Не го казвай. Спри това клатене.
Спри го.
- Не мога. Това е влак.
Усещам я. Слузта се надига.
Слуз?
- Тя обвива чревните стени.
Спазъм!
Погледни пейзажа. Виж кравите.
- Само не кравите!
Защо не?
- Току-що изядох цяла крава.
Ето. Започва се.
Имам лактозна непоносимост!
Жак Таран?
- Не.
Познавам те.
Филип Казал?
- Не.
Мишел Дебор.
- Виж, старче, не ме познаваш.
Остави ме на мира.
По-добре ли си?
- Да.
Кравата отиде ли си?
- Кога е влакът?
След два часа.
- Добре.
Трябва да се поразходя.
- Не. Лоша идея. Ще чакаме влака.
Трябва да повървя.
Люк Тесие! Знаех си аз!
Имам чувствителен стомах. Реагира на стреса.
Прекрасно е. Като от картичка.
Откога не си се връщал?
- От шест години.
Толкова ли е ужасно семейството ти?
- Не ми се говори за това.
По-здравословно е да изразяваш чувствата си, не да ги потискаш.
В такъв случай ти сигурно си най-здравият човек на света.
Знаеш ли какво става с тези, които се изолират?
Живеят си спокойно?
- Не. Гният.
Аз гния ли?
- Вътрешно.
Ще се превърнеш в онези прегърбени старци, които си седят по кафенетата
и си мърморят: "Задникът ме сърби. От тия хора получавам сърбеж".
Извини ме.
- Какво търсиш тук?
Чакай.
- Какво да чакам?
Искаш ли още?
Кой е този?
- Брат ми.
Брат ти?
- Антоан, това е Кейт.
Край на програмата.
- Какво става?
Всички тези лозя са на Антоан. На семейството са от 100 г.
Ние сме потомствени винари. Но Антоан е вечно трезвен.
Това лошо ли е?
- Прави вино, а не го пие.
А ти само го пиеш.
Защо нямаш дял?
Когато баща ми се пенсионира, остави всичко на мен и Антоан.
Сега всичко е на Антоан.
Не разбирам.
За да правиш хубаво вино, трябва да имаш хазартен дух.
Значи пиеш и играеш комар.
Понякога губя. Все губех от Антоан. Кучето, първата си кола…
Това лозе.
- Да. Лозето.
Една вечер ме напи здраво.
Дължах му много пари, но той знаеше какво прави.
И какво правеше?
- Изгубих всичко на покер.
Изгубил си цялото си наследство на една ръка?!
Аз съм идиот. Какво да ти кажа?
Затова те мрази и ти мразиш него.
- Да.
Пък и спах с жена му.
А родителите ти?
- Между нас вече няма нищо.
Всичко свърши.
- Защо не опиташ пак?
Невъзможно е. Ненавиждат ме, презират ме…
Виж кой се върна! Ти ли си, синко?
- Татко.
Да, благодаря.
Много съм впечатлена.
Тя е само приятелка.
Откога жените са ти приятелки?
- Откакто се запознах с нея.
Свършено е с мен.
Гниенето е започнало.
Вече се разлагаш.
Горкичкият. Израснал си тук.
Покажи ми стаята си.
Какво е това?
Един проект за училище.
- Какво представлява?
Ще ти кажа,
но първо трябва да отпиеш от виното.
Ще ми опишеш ли вкуса?
Има вкус на хубаво вино.
Можеш повече.
Смело, много изискано вино, но непретенциозно.
Всъщност говорех за себе си.
Не знам.
- На прав път си.
Виното е като хората. Влияе се от какво ли не.
Попива живота и има свой характер.
Опитай.
Помириши.
- Розмарин.
Някаква гъба.
Много добре.
Френско грозде, касис, мента, лавандула.
Земята и въздухът тук са пропити с тях. Сега опитай пак виното.
Затвори очи.
Френско грозде. Усеща се веднага.
И онова от кафявото шишенце. Лавандула?
Невероятно!
Ти ли направи кутията?
- Да…
Невероятно.
Благодаря.
Чия е тази къща?
Изоставена е. Вече никой не идва тук.
Собственикът се отказа от земята.
Погледни.
Виждаш ли почвата? Отпочинала е.
Сега е плодородна.
Някой ден ще купя земята и ще правя отлично вино.
От това посърнало лозе.
И би рискувал всичко за това?
- Да.
Би направил всичко?
- Да.
Би се молил на колене?
Тогава защо да си различен от мен?
Признай си. Приличаме си.
Добре, признавам.
Тук е прекрасно.
Ще ти помогна да си върнеш Чарли. Ако го искаш, ще го получиш.
Татко?
Харесваш тази земя, нали?
- Въобразяваш си.
Как смяташ да купиш лозето? Сигурно имаш някакъв план?
Имах, но нищо не излезе.
- Какъв беше планът?
Щях… да продам нещо.
Какво? Акции, облигации, плутоний?
Няма значение. Изгубих го.
- Изгубил си го?!
Аз бих измислила резервен план.
Нещо повече от обикновен блъф.
Нещо като… това.
Идваш ли?
Първи урок. Преди да тръгнеш на война, избери бойното поле.
Чарли не бива да вижда колко го желаеш.
Не показвай чувствата си.
Каква е тази гримаса? Жюлиет я прави, много добре помня.
Французойките умеят да се цупят.
И защо?
- Провокиращо е.
Кара мъжа да изпитва желание и безпокойство.
Тя умее да казва "не", когато иска да каже "да". Ясно?
Не.
- Не разбираш?
Хвана се.
- Сега най-важното.
Когато Чарли те види, ще очаква голяма сцена.
Не му доставяй това удоволствие. Така ще го заинтригуваш.
Люк, виж какво намерих. Напомня ми за теб.
Господин Антоан Тесие.
Как ще платите?
Кога ще бъде сватбата?
Следващия уикенд ли?
- Да.
Има ли нещо, Чарли?
- Не, аз…
Кълна се, че видях Кейт.
- Въобразяваш си.
Има ли нещо?
- Не, всичко е наред.
С какво се занимава баща ти?
- Лекар е. Като мен.
Само че той е психиатър.
Връщам се веднага.
- Чарли, моля те, седни!
Извинете.
Родителите ми ни гледат.
- Видях Кейт, сигурен съм.
Стига. Ела с мен.
Не чуваш какво ти говоря. Как да ти помогна да спечелиш идиота,
ако се държиш като клоун?
- Беше злополука.
Не очаквах да го видя. Подмазваше се на родителите й.
И как беше облечен!
А нея видя ли я?
Режеше си храната на миниатюрни парченца.
Видях я. Тя е…
Каква?
- Ами…
Разбирам. Не съм достатъчно секси.
- Не съм казал нищо.
Трябва да се цупя, да казвам "да", когато искам да кажа "не".
Не мога. Когато съм щастлива - се смея, когато съм тъжна - плача.
Използвам гримасата, която съответства на емоцията.
Ти искаш да бъда тайнствена, секси и манипулативна.
Не го искам аз.
- А какво искаш?
Искам те…
- Искаш мен?
Искам те…
… готова да накараш Чарли да страда.
Искам да го изкушиш.
Искам да го накараш да почувства,
че въпреки че си до него,
не може да те има.
Това е всичко.
Люк?
Ти…
- Да?
Мислиш ли, че след случилото се днес, имам шанс с Чарли?
Разбира се.
Утре ще превърнем грешката ти в предимство.
Така ли?
- Той ще се пита дали те е видял.
Ще бъдеш като дух, като фантом.
Това ще отрови отношенията им.
- Кога ще се появя?
Точно когато започнат да се отпускат.
Тогава ще нападнеш.
Кейт?
- Здравейте.
Може ли да седна при вас?
- Разбира се.
Извинете ме. Не ми обръщайте внимание.
Значи ти си Жюлиет.
- Да.
Нека огледам жената, която ми открадна Чарли.
Не откраднах нещо, което не искаше да бъде откраднато.
Умна е. И красива. Сигурно я бива във всичко.
Виж, Кейт…
- Спокойно. Не дойдох да се караме.
Здравейте.
Не говоря френски, но искам коктейл "Морски бриз".
Ако си мил с тях, те пренебрегват, ако ги навикваш, те обожават.
Би ли ми подала един морков?
Благодаря. Какво?
Нищо. Различна си.
Преминавам през някаква преходна фаза.
Когато се обади, реших да дойда и да те върна обратно.
Имам страх от летене. Кажи й.
- Вярно е.
Казах си, че няма да изгубя всичко, за което се трудих,
заради някаква си кучка. Извинявай, тогава не те познавах.
Затова се качих на самолета и прелетях над океана.
Тогава се случи нещо невероятно.
- Какво?
Всичко се обърка.
Обикалях Париж без пукната пара, изгубила всяка надежда.
В такъв момент човек се вглежда в себе си.
Осъзнах, че цял живот се опитвам да се предпазя от такава ситуация.
Но това е невъзможно. Няма достатъчно безопасни места и връзки.
Само падането е по-болезнено, пък и животът е по-скучен.
Извинявай, Чарли. Благодаря.
И тогава срещнах Люк.
Лук ли?
- Люк!
Ето го. Люк, ела да те запозная с едни очарователни хора.
Това е прекрасната Жюлиет.
Приятно ми е.
- Чарли, това е Люк.
Приятно ми е.
Сладкишчето?
- Да.
Сега разбирам всичко.
Какво каза?
- Не знам.
Не говори английски, но се разбираме отлично.
Сигурно го използвам, за да те забравя.
Но какво пък.
Обожавам морето. Толкова е загадъчно.
И е пълно с риба.
С какво се занимава?
Освен с мен ли?
Не мисля, че прави нещо друго.
Беше супер!
Беше фантастична. Невероятна. Направо ги съсипа.
Страхотно беше. Чувствам се облекчена.
Довечера ще вечеряш с Чарли под предлог,
че уреждате подробностите около скъсването си.
Утре пак ще бъдеш кралица. Трябва да празнуваме с шампанско.
Не мърдай оттук.
- Добре.
Прекрасен ден. Не съм ли прав, Кейт?
Познаваме ли се?
- Не, но имаме общ познат.
Люк Тесие.
Дойдох да поговорим за една огърлица.
Огърлицата. Много глупаво, че не я декларира.
Голяма глоба ли ще плати?
Защо просто не го арестувате?
- Старомоден съм.
Дължа му нещо повече от пари.
Говорете с него. Огърлицата трябва да бъде предадена утре. Анонимно.
Няма да се съгласи.
- Трябва.
Обадете ми се утре.
Прекрасен ден. Дано успеете да му се насладите.
Тук ще продам колието утре.
Твоето колие?
- Да. Беше на баба ми.
Тя живееше в Сан Франциско. Когато почина, ми го остави.
Добре. Както кажеш.
Люк, защо аз не продам колието?
- Как така? Защо?
Защото аз съм си аз, а ти си си… ти.
Ако аз вляза в "Картие"…
- Издокарана?
С твоята невинна усмивка и странната ти походка.
Ще бъде по-добре. Благодаря ти.
Какво ми е на походката?
- Странна е.
Ходиш като момиченце.
- Не е вярно.
Полицейски инспектор Жан-Пол Кардон
Нещо за пиене?
Добре. Идвам след малко.
Купих я от магазина на хотела.
Прекрасна си. Скъпа ли е? Записа ли я на сметката на стаята?
Да.
- Чудесно. Няма проблем.
Да можеше да те види брат ми.
Липсва само едно.
Искам да го носиш.
- Идеята не е добра.
Настоявам. Ще ти донесе късмет.
Коя е богинята сега?
Да репетираме.
Аз ще бъда Чарли.
Аз ще бъда Кейт.
Танцуваме. Аз осъзнавам колко си ми нужна, разбирам,
че съм идиот без брадичка и без мозък.
Добре. Схванах.
Танцуваме. Всичко е толкова… познато.
Какво ще ми кажеш?
Вече не знам.
Не знаеш?
Не знам кога да спра с преструвките и да му призная, че…
Че го обичаш и все още го желаеш?
Ще разбереш, когато му дойде времето.
Щом му признаеш, всичко ще свърши.
Знаеш ли какво ще направя, за да ти осигуря победата?
Какво?
- Жюлиет.
Жюлиет ли?
- Тя ще бъде тъжна и ядосана.
Уязвима.
Ще я намеря и ще я утеша.
Не прави нещо прекалено неприятно.
Правя го за теб.
- Ами онзи проблем?
Тази вечер няма да бъде проблем. Изведнъж се почувствах като теб.
Спокоен. Ще отида при нея, ще поговорим…
Нека просто да танцуваме.
Ще задържа бонзая. Лампата от Ню Йорк е твоя.
Канапето в дневната… Имам една щура идея.
Да вземем трион и да го разделим на две кресла.
Да не говорим за това. Много е потискащо.
Раздялата е бизнес, Чарли. Ако искаш, ще направя разпродажба
и ще ти пратя половината пари.
- Сигурно ме мразиш.
Не те мразя. С дисковете няма да е лесно. Защо не ги взема аз?
Не ме ли мразиш?
- В началото те мразех. Много.
Сега…
Вече не.
Кейт, аз…
Плачеш ли, миличък?
- Не.
Не. Просто се чувствам ужасно виновен.
Недей. Ако се чувстваш виновен, и аз ще се обвинявам,
че съм те накарала да се чувстваш така.
Знаеш ли?
Това беше старото ми "аз". Чувствай се виновен колкото искаш.
Потопи се в чувството.
Невероятна си. Наистина.
Ще танцуваш ли с мен?
Един последен танц?
Моля те.
Прав си за брадичката. Понякога ми се иска да го цапардосам.
Губиш си времето с него.
- Не, той е великолепен.
Толкова е нежен.
Не е като французите.
Нали ме разбираш?
- Да, разбирам.
Как можа да ми го причини? Нямаше да се случи, ако бях по-млада.
Сега щеше да е в стаята ми, а тя щеше да го чака цяла нощ.
Представям си.
- Погледни ме.
Кажи ми какво виждаш.
Изглеждаш променена. И все пак си същата.
Сякаш някой е запалил светлина вътре в теб.
Защо не бях аз?
Има ли нещо?
- Не. Всичко е наред.
Моля те, прости ми.
Сигурно съм си изгубил ума.
Люк!
Кейт!
Какво каза?
Казах "Кейт".
Кейт.
- Престани.
Казах "спри".
Какво има?
Чарли…
- Какво?
Защо не беше ти този, който запали светлината,
която свети толкова силно, че си готов да зарежеш новото си гадже?
Какво?!
- Преди 12 часа искаше само Жюлиет.
Жюлиет е прекрасна. Вълнуваща е.
Когато я срещнах, не мислех трезво.
Понякога човек действа, без да мисли.
Води се само от чувствата.
Може би бях уплашен. Всичко се развиваше твърде бързо.
Беше ме страх от брака.
Не те беше страх да се ожениш за нея.
Каквато и да ти се струвам тази вечер,
аз съм си същата Кейт, която познаваше вчера.
Същата жена, която иска дом и семейство,
която иска да посее семената и да ги гледа как растат.
Фермерка ли ще ставаш?
Извинявай.
Има нещо, което вече не искам.
Съжалявам, Чарли.
Отворено е.
Добро утро.
Здравей.
Как мина? Какво стана?
Той поиска да се върне.
Поздравления.
Ами при теб? Бикът върна ли се на арената?
Оле!
По-добре да тръгваме. "Картие" ни чака.
Благодаря.
Както се разбрахме. Яйцата.
Гнезденце с яйца.
- Изпратиха ги от банката в Торонто.
От "Картие" се съгласиха да издадат чек за цялата сума.
Илюзията е пълна.
Благодаря.
Защо го правиш? Люк не ти е никакъв. Вероятно няма да го видиш вече.
Не знам.
Трябва да дойда в Канада. Вие сте състрадателни хора.
Не съм канадка.
В момента съм без родина.
Само от любопитство…
Колко струва в действителност?
Бих казал… над 100 хил. долара.
45 782 долара!
Невъзможно!
Защо те послушах?
Казаха, че има дефект. Всъщност няколко дефекта.
Диамантите били прекрасни, но имали дефекти. Съжалявам.
Всичко е наред.
- Така ли?
Парите не са колкото очаквах,
но ще мога да купя земята и да засадя лозето.
Може би ще са нужни шест години, за да направим свястно вино, но…
Благодаря ти.
Ти си моят ангел.
Кой да предположи?
Трябва да тръгвам. Чарли ме чака.
Знаеш, че те обичам!
Само вечеряхме.
Защо не се върнеш при нея?
- Тя си тръгна. Избяга от мен.
Любов. Не е ли прекрасна?
Какво търсиш тук?
- Извикаха ме.
Някакъв платил за хотел с крадена кредитна карта. Погрижих се.
Това не е любов.
- Ти пък откъде знаеш?
Искаш ли да ти разкажа една хубава любовна история?
Нима? Щастливо ли завършва?
- Не знам.
Може би ти ще ми помогнеш за края.
Аз?
- Да.
Представи си… един самолет.
Кейт?
Да?
- Вече не те ли е страх от летенето?
Мислиш ли за каменната къщичка?
Тя се намира на един хълм, до прекрасно лозе.
Но не мислех за това.
- А за какво?
За теб.
Аз пък си мислех, че не бива да летиш.
Не бива ли?
- Сигурен съм, че не бива.
Така ли?
- Мисля си…
Искам те.
Какво искаш да направя?
- Нищо.
Искам теб. Само това.
Люк, изпей ми пак онази песен. На Боби Дерин.
Не е на Боби Дерин!
- Негова е.
На Шарл Трене е.
Не, не! Това е "Морето".
Сигурно вашият човек е направил кавър.
Песента е френска!
- Моля те, просто я изпей.
Превод АНТОНИЯ ХАЛАЧЕВА
Филмът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО