When Harry Met Sally... (1989) Свали субтитрите
Седях си с приятеля си Артур Корнблум в един ресторант.
Кафене "Хорн енд Хардарт".
Влезе красиво момиче, а аз се обърнах към Артур и заявих:
"Артур, виждаш ли това момиче? Ще се оженя за него".
След две седмици се венчахме.
И сега, след повече от 50 г., още сме женени.
Университетът на Чикаго 1977 година
Обичам те.
- И аз те обичам.
Здрасти, Сали. Сали, това е Хари Бърнс.
Хари, това е Сали Олбрайт.
- Приятно ми е.
Искаш ли да караш първи?
- Вече си зад волана. Давай.
Багажникът е отворен.
Обади ми се.
- Веднага щом пристигна.
Обади ми се по пътя.
- Дори преди това.
Обичам те.
- И аз те обичам.
Извинявайте.
Вече ми липсваш.
- И ти на мен.
Чао.
Изчислила съм всичко. Пътуването е 18 ч.
Ще се редуваме на 6 смени по 3 ч.
Другият вариант е да ги разделим на километри.
На козирката има карта.
Отбелязала съм местата, където може да се сменяме.
Грозде?
- Не. Не ям между храненията.
Ще отворя прозореца.
Разкажи ми историята на живота си.
Каква история на живота ми?
- До Ню Йорк има 18 ч.
Ще приключа на излизане от Чикаго. Още нищо не ми се е случило.
Затова - в Ню Йорк.
- Там ли ще стане нещо?
Какво например?
- Ще уча журналистика.
За да пишеш за това, което се случва на другите хора.
Доста едностранно.
- Да речем, че не стане нищо.
Че не срещнеш никого, от теб не излезе нищо.
Ще умреш и никой няма да забележи, докато не се размирише в коридора.
Аманда каза, че имаш тъмна страна.
- С това я привлякох.
С тъмната си страна?
- Разбира се. Ти нямаш ли такава?
Толкова си добродетелна, че рисуваш малки сладки сърчица.
И аз имам тъмна страна като всеки друг.
Нима? Купя ли си книга, прочитам последната страница.
Ако умра преди края й, знам как свършва.
Това, приятелко, е тъмна страна.
Не значи, че си особено задълбочен. Да, като цяло съм весел човек.
Аз също.
- Не виждам нищо лошо.
Заета си с щастието си. Мислиш ли за смъртта?
Да.
- Дръжки!
Мисъл, която пробягва в ъгълчето на съзнанието ти.
При мен е с дни.
- И затова си нещо повече?
Когато ни сполети тая гадост, аз ще съм готов, а ти - не.
Междувременно ще си съсипеш живота, докато я чакаш.
Бъркаш.
- Не. Той иска тя да си тръгне.
Затова я качва на самолета.
- Тя не иска да остане!
Няма ли да предпочетеш Богарт пред другия?
Не желая да съм в Казабланка, омъжена за съдържател на бар.
Може да ти изглежда снобско, но е вярно.
Предпочиташ брак без любов…
- Първа дама на Чехословакия.
И да зарежеш мъжа, с когото си правила върховен секс
само защото държи бар?
Да.
Така би постъпила всяка разумна и практична жена.
Дори Ингрид Бергман. Затова се качва на самолета във филма.
Разбирам.
Какво?
- Нищо.
Какво?
- Все едно.
Кое е все едно?
- Не е важно.
Не, кажи ми.
Явно още ни си правила върховен секс.
Две места, моля.
- Ей там.
Правила съм.
- Не си.
Случайно съм правила доста, и то добър секс.
С кого?
Моля?
- С кого си правила готин секс?
Няма да ти кажа!
- Хубаво, не ми казвай.
С Шел Гордън.
- Шел… Шелдън?
Не, не си правила страхотен секс с Шелдън.
Правила съм.
- Не си.
Шелдън може да ти смята данъците и да ти оправя зъбите.
Но чукането не е силната му страна. Заради името.
"Оправи ме, Шелдън, ти си животно. Язди ме, големи Шелдън."
Не се получава.
Какво ще поръчате?
- За мен - номер 3.
Салата на готвача с олио и оцет. И ябълков пай със сладолед.
Салата и ябълков пай със сладолед.
Обаче паят да е притоплен, а сладоледът да е отстрани.
Ягодов. Ако нямате - бита сметана, но само ако е истинска.
Ако е от консерва, без нея.
И без пая ли?
- Не, с пая, но да не е притоплен.
Какво?
- Нищо.
Защо скъса с Шелдън?
- Откъде знаеш, че сме скъсали?
Ако не бяхте, нямаше да си с мен, а с Шел с чудодейния чеп.
Първо на първо, не съм с теб.
И второ, не е твоя работа защо скъсахме.
Права си. Всъщност не ме интересува.
Беше ужасно ревнив, а имах бикини с дните от седмицата.
Прощавай, искам съдебно решение.
Бикини с дните от седмицата?
- Да.
Бяха изписани дните от седмицата и си ги харесвах.
Един ден Шелдън заяви: "Никога не носиш тези с неделя".
Стана подозрителен. Къде съм оставила неделята?
Обясних му, а той не повярва.
Какво?
- Не правят бикини с неделя.
Защо?
- Заради Бог.
15 процента от моята сметка прави 90.
6,90 долара.
Да оставим седем.
Какво?
Имам ли нещо на лицето?
- Ти си много привлекателна личност.
Благодаря.
Аманда не спомена колко си хубава.
- Може да не мисли, че съм такава.
Не е въпрос на мнение. Практически ти си привлекателна.
Аманда ми е приятелка.
- Е, и?
Ти ходиш с нея.
- Е, и?
А ме сваляш!
- Не е вярно.
Какво?
Не може ли мъж да каже на жена, че е хубава, без да я сваля?
Добре, добре.
Да речем, в името на спора, че беше свалка.
Какво искаш да направя? Връщам си думите назад.
Не може.
Защо?
- Защото вече си ги казал.
Как да постъпя тогава? Да повикам ли ченгетата?
Остави го да отлежи.
Ясно?
- Супер! Да отлежи! Обожавам го.
Все повтарям, че трябва да отлежи. Да отседнем в мотел?
Ето, не го оставям да отлежи.
Обещах, а не го направих.
Хари!
- Какво?
С теб ще бъдем само приятели.
- Върхът! Това е най-хубавото.
Съзнаваш, че не можем да бъдем приятели.
Защо?
- Ето защо.
И в никакъв случай не е свалка…
Мъж и жена не може да са приятели, защото сексът винаги пречи.
Не! Имам много мъже приятели, без секс.
Не е вярно.
- Вярно е.
Само така си мислиш.
Правя секс с тях без мое знание ли?
Не, всички искат да правят секс с теб.
Не е вярно.
- Вярно е.
Не е.
- Е.
Откъде знаеш?
Мъж не се сприятелява с жена, която харесва.
Винаги иска да прави секс с нея.
Тоест може да се сприятели с нея, ако не я харесва.
Не, и такива жени му се ще да изчука.
Ами ако те не желаят?
- Няма значение.
Сексуалното напрежение расте и приятелството е обречено.
Значи с теб няма да сме приятели.
- Да.
Жалко.
Беше единственият, когото познавам в Ню Йорк.
Благодаря, че ме докара.
- Беше интересно.
Радвам се, че се запознахме.
Приятен живот.
- И на теб.
Влюбихме се в гимназията.
- Ученическа любов.
Но след първата година родителите му се преместиха.
Аз обаче не я забравих.
- Той не ме е забравил.
Ликът й се бе запечатал в съзнанието ми.
След 34 г., както се разхождах по "Бродуей",
видях я да излиза от "Тофенети".
Спогледахме се…
И имахме чувството, че не е изминал и ден от тогава.
Беше също толкова красива, колкото на 16 г.
И той си беше същият.
Изглеждаше съвсем същият.
Пет години по-късно
Джо! Знаех си, че си ти. Бях сигурен.
Хари Бърнс.
- Здравей, как си?
Добре, а ти?
- Добре, много добре.
Просто минавах и си помислих, че си ти.
Да, аз съм.
Още ли си в прокуратурата?
- Минах от другата страна. А ти?
Работя в малка фирма за политическо консултиране. Чудесно е.
Хари, това е Сали Олбрайт. Хари Бърнс.
С Хари бяхме… Живеехме в една сграда.
Трябва да хвана самолета. Радвам се, че се видяхме.
Слава богу, че не ме позна!
Пътувах до Ню Йорк с него - най-кошмарната нощ в живота ми.
Какво стана?
- Сваляше ме.
Когато му отказах, тъй като ходеше с моя приятелка…
Боже! Не помня името й.
Не се обвързвай с мен. Не помня името на приятелката си,
която ми бе толкова близка, че отрязах гаджето й заради нея.
Какво стана?
- Кога?
Свалял те е, ти си му отказала…
- Предложих да бъдем само приятели.
А, да. Заяви, че мъжете и жените не могат да бъдат приятели.
Според теб вярно ли е?
- Не.
Има ли жени, които са ти приятелки?
- Не.
Но ще си намеря, ако е важно за теб.
Аманда Рийс! Така се казваше. Слава богу!
Ще ми липсваш. Обичам те.
Наистина ли?
- Да.
И аз те обичам.
Нещо за пиене?
- Не, благодаря.
Имате ли "Блъди Мери"?
- Да.
Напълнете чаша с три четвърти обикновен доматен сок.
Добавете малко "Блъди Мери" и зелен лимон отстрани.
Университетът на Чикаго, нали?
- Да.
Беше ли толкова хубава тогава?
- Не.
А ние двамата дали…
- Не!
Пътувахме заедно от Чикаго до Ню Йорк след дипломирането.
Искате ли да седнете заедно?
- Чудесно! Благодаря.
Ти беше добра приятелка на…
Аманда. Как може да не помниш името й?!
Как да не помня? Аманда Райс.
Рийс.
- Да де. Какво стана с нея?
Нямам представа.
- Нима?!
Не го направихме, защото бяхте близки приятелки.
Ходеше с нея!
- Заслужаваше ли си?
Жертвата заради бивша приятелка?
Хари, няма да повярваш,
но това, че не спах с теб, никога не е било жертва.
Приемам го!
Щеше да ставаш гимнастичка.
- Журналистка.
Да де. И?
- Работя в "Нюс".
Страхотно. Сега си с Джо. Чудесно, чудесно.
От три седмици ли сте заедно?
- От един месец. Как разбра?
Щом те изпраща на летището, значи сте в началото.
Затова аз никога не го правя.
Защо?
Нещата се променят и вече не я изпращам.
Не искам да пита:
"Защо вече не ме изпращаш на летището?".
Невероятно. Изглеждаш нормален, а си самият Сатана.
Ще се омъжиш ли за него?
Познаваме се от месец и засега никой от нас не иска да се жени.
Аз ще се женя.
- Така ли?
Наистина ли?
- Да.
Коя е тя?
Хелън Хилсън, адвокатка. Ще си запази името.
Ще се жениш значи.
- Да.
Какво му е смешното?
Просто… Ти си голям оптимист, Хари.
Не знаеш какво прави любовта с човек.
Прекрасно. Радвам се, че си прегърнал живота.
А и в един момент ти идва до гуша от цялата тая работа.
Коя работа?
- Животът на необвързания мъж.
Срещаш жена, обядвате заедно, после излизате на вечеря.
Отивате на танци, пускате си езици.
Отбиваш се у тях, правите секс, а после се питаш…
"Колко дълго да я прегръщам, преди да се прибера?"
"30 секунди стигат ли?"
- Това ли си мислиш?
Да. Всички мъже разсъждават така.
Ти колко време искаш да те прегръща? Цяла нощ?
Проблемът ти е между тези 30 секунди и цялата нощ.
Нямам проблем.
- Напротив.
Ще пренощуваш ли тук?
- Да.
Да отидем на вечеря. Като приятели.
Не вярваш в приятелството между мъж и жена.
Кога съм го казал?
- На път за Ню Йорк.
Не е вярно. А, да, така е. Не може да става и дума за приятелство.
Освен ако и двамата нямат връзка. Поправям предишното правило.
Ако двама души имат връзка, напрежението от обвързване изчезва.
Не, и така не се получава. Човекът, с когото си,
не разбира защо ти е нужен приятел
и си внушава, че нещо липсва във връзката ви.
Когато го опровергаваш, любимият ти те обвинява,
че си привлечен от този, с когото си приятел,
което - да си признаем - вероятно е вярно.
Връщаме се на правилото преди поправката…
Няма приятелство между мъж и жена. Ами сега?
Хари.
- Какво?
Сбогом.
Добре.
Аз ще спра за малко. Ти продължавай.
Оженихме се преди 40 г.
След 3-годишен брак се разведохме. После взех Марджъри.
Първо живя с Барбара.
- Да, вярно.
Но не се ожених за нея, а за Марджъри.
После се разведе.
- Да. И се ожених за Кейти.
Поредният развод.
След две години, на погребението на Еди Коликио, я срещнах.
Бях с момиче, което дори не помня.
Робърта.
- Да, вярно.
Обаче не можех да сваля очи от теб.
Промъкнах се при нея и й казах…
Какво ти казах?
- "Какво ще правиш после?"
Зарязах Робърта, отидохме на кафе и след месец се оженихме.
До днес - 35 г. след първия ни брак.
Прерових му джобовете.
- Мари, защо?
Знаете ли какво намерих?
- Какво?
Бяха си купили маса за трапезарията. Жена му бе похарчила 1600 долара.
Къде?
- Не е важно къде, Алис.
Важното е, че той няма да я напусне.
Какво друго ново? Знаеш го от 2 г.
Права си.
Намери си ерген. Преди да се омъжа, познавах доста.
Сигурно има такъв. Сали си намери.
Тя набара последния свестен.
С Джо скъсахме.
- Моля?
Кога?
- В понеделник.
Изчакала си три дни?
- Джо е свободен?
За бога, нямаш ли чувства? Очевидно е разстроена.
Не чак толкова. Отчуждихме се от известно време.
Но бяхте двойка.
Имаше с кого да ходиш някъде. И по националните празници!
Казах си, че заслужавам повече. На 31 г. съм…
И часовникът тиктака.
- Започва да тиктака на 36 г.
Боже, приемаш го доста добре!
Трябваха ми няколко дни, за да свикна, и ми мина.
Чудесно. Значи си готова.
Стига, Мари!
- Как иначе да го преодолее?
Сещам се за идеалния. Не го харесвам, но е твой тип.
Брадичките не я притесняват.
Още не съм готова.
- Нали каза, че си го забравила.
Да, но все още скърбя.
Кой е той?
- Алекс Андерсън.
Сватоса ме с него преди 6 г.
- Извинявай. Господи!
Добре, чакай, ето…
Кен Дарман.
- Женен е повече от 1 г.
Наистина ли?
Женен значи…
Чакай, сетих се.
Няма смисъл да излизам с мъж,
когото може да харесам в удобен момент,
но който на този етап ще бъде само преходен.
Не чакай прекалено дълго. Помниш ли какво стана с Дейвид Уорсоу?
Жена му го напусна и всички заявиха: "Да му дадем време".
След шест месеца почина.
Тоест да се омъжа набързо, в случай че скоро ще умре?
Поне ще казваш, че си била омъжена.
Подходящият мъж е някъде там.
Ако не го оплетеш, някоя ще те изпревари
и ще се разкайваш, че друга е взела съпруга ти.
Кога се случи?
- Петък. Хелън се прибра от работа.
И заявява, че вече не иска да е женена.
Заради институцията, нищо лично, просто разсъждавала върху темата.
Запазвам спокойствие. Предлагам да го обмислим добре.
На другия ден казва, че е решила.
Иска временна раздяла. Просто да опитаме.
Можело да излизаме на срещи - сякаш е утеха.
Ожених се, за да преустановя срещите. Те не са стимул.
Особено ако са с жена ти, която би трябвало да те обича.
Това й казвам и ми хрумва, че може би тя не ме обича.
Питам я: "Не ме ли обичаш вече?".
И какво ми отговаря? "Не знам дали съм те обичала."
Жестоко е. Не можеш веднага да се съвземеш от удара.
Благодаря.
- Писател съм. Диалогът ми е познат.
Особено жестоко е.
После заявява, че неин колега заминава за ЮАР.
Щяла да наеме апартамента му. В този момент се звъни на вратата.
Думите й увисват във въздуха като в онези балончета…
В комиксите.
Отивам да отворя, а на вратата - хамали. Обзема ме съмнение.
Питам я кога ги е повикала. Не ми отговаря.
Питам хамалите: "Кога ви нае тази жена?".
Трима мъжаги. Единият - с тениска с надпис: "Не се будалкай с Нулата".
Отново я попитах кога е уредила въпроса. "Преди седмица", отвръща.
"Наясно си от седмица, а не си ми казала?"
Отвръща: "Не исках да разваля рождения ти ден".
Нулата е знаел, че се развеждаш седмица преди теб?
Именно.
- Невероятно!
Не ти разказах най-гадното.
- По-гадно от това, здраве му кажи!
Излъгах те.
Влюбена е в друг. Някакъв си данъчен адвокат.
Пренесе се у тях.
- Как разбра?
Проследих я. Висях пред сградата.
Адски унизително!
- Има си хас.
Разбрах, че макар да бяхме щастливи, всичко е било илюзия.
И че така или иначе тя щеше да ме разкара.
Браковете не се разпадат заради изневяра.
Това е симптом, че нещо не върви.
Нима? Симптомът е, че е чукал жена ми!
Случайно видях разписката от кредитната му карта.
Как така случайно си я видяла?
Той се бръснеше, а тя стоеше в куфарчето му.
Ами ако беше те видял?
Не се отклонявай. Чуй какво установих.
Беше похарчил 120 долара за нова нощница на жена си.
Никога няма да я напусне.
- Това е повече от ясно.
Права си. Разбира се, че имаш право.
Един те зяпа от сектора "Личностно израстване".
Познавам го. Ще ти хареса. Женен е.
Кой е?
- Хари. Политически консултант.
Сладък е.
Мислиш ли?
- Откъде знаеш, че е женен?
Щеше да се жени при последната ни среща.
Кога беше тя?
- Преди 6 г.
Може вече да не е женен.
- Също така е противен тип.
Като в "Дамата изчезва",
когато тя му казва: "Ти си най-противният мъж…"
"Най-презреният".
- А после се влюбват лудо.
Пък и той не ме помни.
- Сали Олбрайт.
Здрасти, Хари.
- Реших, че си ти.
Аз съм. А това е Мари.
Беше Мари.
Как си?
- Добре.
Как е Джо?
- Добре.
Чувам, че е добре.
Вече не си ли с него?
- Скъсахме наскоро.
Съжалявам. Много жалко.
- Е, знаеш как е…
Ами ти?
- Добре съм.
Как върви брачният живот?
- Не много добре. Развеждам се.
Много съжалявам. Наистина.
Е, какво да се прави! Какво стана с вас двамата?
В началото на връзката ни с Джо искахме едно и също.
Не искахме да се женим, защото всичките ни женени познати
бяха разрушили връзката си с брака и вече не правеха секс.
Вярно е. Една от тайните, която никой не издава.
Виждах се с приятелките си с деца… Приятелката ми с дете - Алис…
И тя се оплакваше, че с Гари вече нямат сексуални отношения.
Дори не се оплакваше. Просто го отбелязваше като факт.
Стояли до късно по цяла нощ, били изтощени…
Децата изсмуквали всичката им сексуална енергия.
С Джо си казвахме: "Късметлии сме. Имаме прекрасна връзка.
Можем да се любим на пода в кухнята, без да се боим от децата.
Можем да отлетим за Рим веднага щом ни се прииска".
Един следобед взех дъщерята на Алис със себе си.
Щях да я водя на цирк. В таксито играехме на "Познай какво виждам".
"Аз виждам пощенска кутия. Аз виждам улична лампа."
Тя погледна през прозореца и видя мъж и жена.
Имаха две деца, а мъжът бе качил едното на раменете си.
Тогава тя каза: "Аз виждам семейство".
Разплаках се. Сълзите просто рукнаха неудържимо.
Прибрах се и казах на Джо,
че никога не отлитаме за Рим веднага щом ни хрумне.
А кухненският под…
Нито веднъж. Студен и твърд е - мексикански теракот.
Обсъждахме го доста време.
Заявих, че аз това искам, а той държеше на своето.
Казах: "Значи всичко свърши". И той си тръгна.
Най-важното е, че се чувствам добре.
Преодолях го. Наистина го преодолях.
Това бе неговият предел. Не можеше да даде повече.
Винаги щом се замисля, все повече се убеждавам, че постъпих правилно.
Приемаш доста философски нещата.
- Така е.
Поне апартаментът остана за мен.
- Всички го повтарят.
Толкова ли е трудно да намериш квартира?
Четеш некролозите във вестника.
Разбираш кой е починал, отиваш и подкупваш портиера.
Щеше да е удобно, ако публикуваха некролозите с обявите за наеми.
"Г-н Клайн почина, остави съпруга, две деца
и просторен апартамент с истинска камина с дърва."
На първата ни среща не те харесах особено.
И аз.
- Напротив.
Тогава много се косеше. Сега си омекнала.
Мразя такива забележки. Уж комплимент, а всъщност е обида.
Добре, още си костелив орех.
Не исках да спя с теб и го отдаде на слабост,
вместо да приемеш вероятността причината да е у теб.
Каква е давността на извиненията?
10 г.
- Май ще се измъкна на косъм.
Искаш ли да вечеряме заедно някой път?
Сприятеляваме ли се?
Да.
Супер! Приятел жена.
Ще си първата привлекателна жена, с която не искам да спя.
Чудесно, Хари.
Родени сме в една болница.
- През 1921 г.
С разлика 7 дни.
- В къщата болница.
Израснали сме на съседни улици.
- В кооперации.
В Долен Ист Сайд.
- На "Деланси Стрийт".
На 10 г. заживях в Бронкс.
- Аз - на "Фордам Роуд".
Преместила се е на 11 г.
- Живеех на 183-а улица.
Беше медсестра на 15-ия етаж.
- Работех при известен невролог.
Аз имах кабинет на 14-ия етаж.
- Д-р Пърмълман.
А не бяхме се срещали.
- Никога.
Представяте ли си?
- Запознахме се в асансьор.
Отивах при роднини.
- В хотел "Амбасадор".
Той беше до 3-ия етаж, а аз - до 12-ия.
Возих се 9 етажа по-нагоре, за да си приказваме.
Девет етажа по-нагоре.
Ало?
- Спиш ли?
Не, гледам "Казабланка".
- По кой канал?
11-и.
- Благодаря. Намерих го.
Ще си по-щастлива с Виктор Ласло, отколкото с Хъмфри Богарт?
Кога съм го казала?
- На път за Ню Йорк.
Не е вярно. Не е в мой стил.
- Добре, нека бъде на твоето.
Спиш ли?
- Защо?
Аз не мога да спя. Хелън ужасно ми липсва.
Може би се разболявам. Гледах ситкома с Бобъра на испански.
"Буенос диас, сеньор Клийвър. Донде еста Уолас и Тиодор?"
Не съм добре.
Аз си легнах в 19,30 ч. Не ми се е случвало от трети клас.
Хубавото на депресията е, че си почиваш.
Не съм в депресия.
- Добре, хубаво.
Още ли спиш от твоята страна на леглото?
За кратко, но сега се ширя в цялото легло.
А аз откачам само като си прехвърля крака от другата страна.
Тя ми липсва.
На мен той не ми липсва.
- Дори малко?
Знаеш ли какво ми липсва? Представата за него.
Може би и при мен е така. Не, самата Хелън ми липсва.
Последна сцена.
Сбогом, Рик. Бог да е с теб.
Ингрид Бергман е непретенциозна.
Така ли?
- Има два вида жени.
Непретенциозни и капризни.
- И Ингрид е от първите?
Определено.
Аз от кои съм?
- От най-лошите.
Капризна си, а се мислиш за непретенциозна.
Не е така.
- Нима?
"Келнер, една салата, но не с обикновен сос.
Искам балсамов оцет отстрани.
Сьомга със сос от горчица, но да бъде отстрани."
Много държиш да е отстрани.
- Просто така ми харесва.
Знам. Капризна си.
10 000 франка ще покрият разходите.
- Нашите ли?
Луи, това е началото на едно прекрасно приятелство.
Най-хубавата последна реплика от филм.
Определено се разболявам. Сигурно е 24-часов тумор.
Нямаш тумор!
- Откъде знаеш?
Ако се притесняваш, иди на лекар.
- Само ще ми замаже очите.
Ще заспиш ли?
- Дори да не мога, нищо.
Какво ще правиш?
- Ще будувам и ще пъшкам.
Още от сега ще се упражнявам.
Лека нощ, Хари.
- Лека нощ.
Пак сънувах как се любя, а олимпийските съдии наблюдават.
Изпълних задължителната програма и съм на финала.
Получих 9,8 от канадеца, десетка от американеца,
а майка ми - съдия от Източна Германия, ми даде 5,6.
Сигурно заради отдръпването накрая.
От 12-годишна сънувам един и същи сън.
Какво става?
- Не, много е злепоставящо.
Не ми казвай.
- Има един мъж.
Как изглежда?
- Не знам. Няма лице.
Безлик мъж. Какво се случва после?
Той разкъсва дрехите ми.
А после?
- Това е всичко.
Само толкова? Безлик мъж ти разкъсва дрехите.
Една и съща сексуална фантазия от 12-годишна възраст?
Понякога се променя малко.
В коя част?
- В дрехите ми.
Какво?
- Нищо.
Реших, че днес цял ден ще говорим ето така…
Така ли?
- Не, повтаряй след мен.
Пипер.
- Пипер.
Келнер, в паприкаша ми има твърде много пипер.
Келнер, в паприкаша ми има твърде много пипер.
Но с гордост ще опитам вашия орехов пай.
О, не!
Но с гордост ще опитам вашия орехов пай.
Искаш ли да отидем на кино?
- Искаш ли да отидем…
Не повтаряй. Моля те, недей. Искаш ли да отидем на кино довечера?
С удоволствие, но не мога.
- Да нямаш среща със зноен мъж?
Нещо такова.
- Сериозно?
Щях да ти кажа, но не знам… Стори ми се странно.
Защо?
- Доста време сме заедно.
Страхотно е, че имаш среща.
Наистина ли?
- Да.
Така ли ще си облечена?
- Да.
Не знам. Защо?
По-често носи поли. Полите много ти отиват.
Така ли?
- Да.
Според мен йероглифите всъщност са комикс за герой на име Сфинкси.
Хари, и ти трябва да излизаш.
- Не съм готов.
Би трябвало.
- Сега не съм приятна компания.
Време е.
Беше най-неловката нощ през живота ми.
Не, да го обърнем.
Първата среща след толкова време е най-трудна.
Имате само една среща. Ами ако стане по-лошо?
Какво по-лошо от край на вечерята,
в който изскубва косъм от главата ми и си почиства зъбите с него?
Това е среща мечта в сравнение с моята.
Започна добре. Тя е приятен човек.
Бъбрим си в етиопски ресторант, който тя предложи.
Аз се шегувам: "Не знаех, че в Етиопия имат храна".
"Набързо ще поръчам две празни чинии и ще тръгваме."
Не изтръгнах дори усмивка.
Превключвам на банални теми и я питам къде е учила.
Била в Мичиганския. Сещам се за Хелън.
Изведнъж получавам бесен пристъп на паника,
сърцето ми препуска като лудо и се потя като прасе.
И Хелън ли е учила там?
- Не, в Северозападния.
Но и двата са от Голямата десеторка.
Разстроих се и се наложи да си тръгна.
Нужно е повече време.
Ще минат месеци, докато приемем нов човек до себе си.
Дори повече, за да го пуснем в леглото си.
О, аз спах с нея.
Спал си с нея?
- Да.
Не ви разбирам отношенията.
- Защо?
Приятно ли ти е с нея?
- Да.
Привлекателна ли е?
- Да.
Но не спиш с нея?
- Да.
Страхуваш се от щастието.
Имай ми повече доверие. Това е голяма стъпка.
Не съм имал връзка с жена без секс. Израствам.
Свършихте ли?
- Аз първи бях тук.
Не е вярно.
- Вярно е.
Голям тъпанар.
- Малко влечуго.
Докъде бях стигнал?
- Израстваше.
Освобождаващо е. Мога да й кажа всичко.
Неща, които не можеш да кажеш на мен?
Усвояваш друг мироглед. Виждам женската гледна точка.
Тя ми разправя за мъжете, с които излиза, а аз - за жените.
Говориш й за други жени?
- Да.
Ето, снощи се любих с една жена и беше невероятно.
Издигнах я на нечовешки висини. Дори започна да мяука.
Накарал си жена да мяука?
- Да. И това мога да споделя с нея.
Най-хубавото е, че не я лъжа, защото не целя да я вкарам в леглото.
Държа се естествено.
- Накарал си жена да мяука?
Какво правиш с жените? Ставаш и си тръгваш?
Именно.
- Как? Какво казваш?
Че имам ранна среща или игра на скуош.
Ти не играеш скуош.
- Не знаят. Тъкмо сме се запознали.
Отвратително.
- Така е. Чувствам се ужасно.
Радвам се, че не се забърках с теб.
Щях да съм жена, която зарязваш в 3 ч. сутринта,
за да почистиш камината, каквато всъщност нямаш.
И дори няма да го разбера.
- Защо се косиш? Не си ти.
Напротив! Ти си обида за всяка жена, а аз съм жена.
Не съм чул някоя да се оплаче.
- Защото офейкваш за секунди.
И те си прекарват добре.
- Откъде знаеш?
Как така откъде? Просто знам.
Защото те…
- Да, защото те…
Откъде си сигурен, че те наистина…
- Твърдиш, че симулират оргазъм?
Възможно е.
- Я стига!
Защо? Повечето жени симулират в един или друг момент.
С мен не са се престрували.
- Откъде знаеш?
Просто знам.
Да, точно така. Извинявай, забравих. Ти си мъж.
Какво ще рече това?
- Нищо.
Мъжете са убедени, че не е възможно, а жените го правят.
Направи си сметката.
Мислиш, че няма да усетя разликата?
Да.
- Я се скрий!
Какво ти е?
Господи!
Боже!
Да, точно там…
Божичко!
О, боже!
Ще поръчам като нейното.
Харесваш ми без брада. Открито лице.
- Мое си е!
Чупка в кръста.
Благодаря, че ме изведе тази вечер.
- Глупости.
На другата Нова година, ако сме сами, ще си имаш кавалер.
Става.
Сега можем да танцуваме буза до буза.
Хора! Десет секунди до Нова година!
Десет…
- Да излезем на въздух.
Добре.
Три, две, едно!
Честита Нова година!
Беше отговорник на лагера на момчетата,
а аз - на момичетата.
Една вечер имаха забава и той прекоси салона.
Мислех, че ще заговори приятелката ми Максин.
Мъжете винаги заговаряха нея.
Но той ме приближи и каза…
"Аз съм Бен Смол от рода Смол на Кони Айланд."
В този момент разбрах, както когато познаваш хубав пъпеш.
Пратила си си цветя.
Похарчих 60 долара за огромен букет, написах и картичка,
която щях да оставя на масата така, че Артър да я види.
Какво гласеше?
- "Кажи "да". С обич, Джонатан."
Подейства ли?
- Така и не дойде.
Забравил благотворителната вечеря на жена си. Няма да я напусне!
То се знае.
- Права си. Естествено, че си права.
Къде е заведението?
- На следващата пряка.
Невероятно е, че се навих.
Хари е мой близък приятел, ти също.
Ако си паснете, ще си останем приятели и няма да се отчуждим,
както, ако си с мъж, който не познава приятелите ти.
С теб не сме се отчуждили, откакто ходя с Артър.
Ако Артър напусне жена си и се запозная с него,
двете с теб непременно ще се отдалечим една от друга.
Той никога няма да я напусне.
- Разбира се.
Права си, знам, че си права.
Не съм сигурен…
- Просто вечеря.
Примирих се с положението, че съм сам с работата си.
Щом е готина, защо не ходиш с нея?
- Само приятели сме.
Значи не е хубава.
- Не, хубава е.
Каза, че била добър човек.
- Наистина е добър човек.
Какво?
На грозните обикновено им лепват етикет, че са добри хора.
Ако беше попитал и аз бях ти казал, че е добър човек,
значи не е хубава.
Но аз споменах, че е добър човек, и може да е и двете.
Хубава с благ характер или грозна с благ характер.
Кое от двете е?
- Хубава е.
Но не и красива, нали?
Когато чета Джими Бреслин,
имам чувството, че отправя призив към Ню Йорк да се събуди.
В какъв смисъл?
Има хора в града, които живеят от социални помощи…
Виждал ли съм твоя витрина?
Наскоро аранжирах сцена със заложници.
Хората с превръзки на очите.
- Да.
Стори ми се в духа на края на 80-те г.
Интересно.
Не съм почитателка на Джими Бреслин.
Заради него станах писател, но това не е важно.
Хари, и двамата с Мари сте от Ню Джърси.
Така ли?
- Откъде?
Южен Ориндж.
- Хадънфилд.
Какво ще поръчаме?
- Ще започна с радикио на скара.
Сали умее да поръчва. Не само избира най-доброто,
но така, че дори готвачът не подозира колко е вкусно.
Отдава се голямо значение на ресторантите.
"Те са за хората през 80-те това, което бе театърът през 60-те."
Прочетох го в едно списание.
- Аз го написах.
Не може да бъде!
- Вярно е. Аз го написах.
Досега не съм цитирала списания. Изумително!
Не мислите ли, че е невероятно? Ти си го писал?
Написах и, че пестото е пирожката на 80-те.
Хайде, бе!
- Вярно е.
Къде съм го чела?
- В "Ню Йорк мегъзин".
И Сали пише в това списание.
Статията много ми въздейства. Не разбирам от журналистика…
Щом те е трогнала, доволен съм.
Възхищавам се на хора, които умеят да се изразяват.
Досега никой не ме е цитирал пред мен.
Търся си червени велурени обувки.
Какво мислиш за Джес?
Ще излезеш ли с него?
Ами не знам…
- На мен доста ми допада.
Искаш да излезеш с Джес.
- Ако не възразяваш.
Не. Само се притеснявам за Хари. Чувствителен е.
Преживява труден период и не ми се ще да го отхвърлиш.
Не бих. Напълно разбирам.
Ако не се обадиш на Мари, може ли аз да й звънна?
Да.
- Чудесно.
Но не тази вечер. Сега Сали е много уязвима.
Обади се на Мари след седмица-две.
Не прибързвай тази вечер.
- Изобщо не ми е минало през ум.
Вече не ми се ходи. Май ще си спра такси.
Ще дойда с теб.
- Супер! Такси!
Дойде един мъж при мен и ми каза: "Намерил съм ти добро момиче.
Живее в съседното село и вече е достатъчно голямо за брак".
Не трябваше да се виждаме чак до сватбата,
но аз исках да се подсигуря.
Промъкнах се в нейното село, скрих се зад едно дърво
и я наблюдавах как пере дрехите.
Мислех си, че ако не ми хареса на външен вид, няма да се оженя.
Но тя ми се стори доста спретната. И така дадох съгласието си на мъжа.
Оженихме се. Заедно сме вече 55 г.
Четири месеца по-късно
Трябва да си го купя.
- Дошли сме заради Джес и Мари.
Ще намерим нещо. Готино.
- Да бяхме отишли в цветарницата.
Ето. Идеално е за тях.
- Какво е?
Шлем на батерии с вентилатор.
Защо е необходим в живота?
- Не знам.
Виж само. Прави и чипс.
Върхът. Прибери кучетата. Ловът свърши.
Сали, велико е!
Сали, моля, докладвай.
Страхотно е. Много ще ти хареса.
Машина за пеене. Ти пееш вокала, а тя ти осигурява бекинга.
От Оклахома! Ето го текста на песента.
Идеално.
Пилетата, патоците и гъските да бягат бързо,
когато те извеждам с моята двуколка.
Когато те извеждам с моята двуколка със пискюл отгоре…
Сега ти!
Гледай пискюла, само как пърполи…
Докато пришпорвам наперени жребци…
Любопитковци надничат през кепенците…
Очите им ще изскочат!
Колелата са жълти, а подплатата - кафява.
Преградата е от истинска кожа. И отгоре има слюда…
Какво? Задето не мога да пея, нали? Мразя как пея.
Ужасно. Джо ме ненавиждаше…
- Хелън.
Хелън ли?
Идва право към мен.
Как си, Хари?
- Добре. Аз съм добре.
Това е Айра Стоун. Хари Бърнс.
- Здравей, Хари.
Прощавайте. Сали Олбрайт. Хелън Хилсън и Айра.
Приятно ми е.
Довиждане.
- Да. Чао.
Беше ми приятно, Айра.
Как си?
Много добре.
Странно изглеждаше, нали? Доста смахнато.
Не съм я виждала досега.
- Краката й бяха натежали.
Сигурно задържа вода.
- Хари!
Тази жена събираше всичко.
Наистина ли си добре?
Спокоен съм. Щеше да се случи рано или късно.
В град от 8 млн. души непременно ще срещнеш бившата.
Случи се. Нищо ми няма.
Харесва ми. Създава уютна атмосфера.
Добре, добре. Нека Хари и Сали да преценят сами.
Какво мислиш?
Хубава е.
- Ето.
Харесва я, защото е мъж. Сали?
Какво й е ужасното?
Толкова е грозна, че просто не знам откъде да започна.
Скъпа, аз приемам твоите вещи.
Ако имахме място, щеше да си наредиш и бар-столовете.
Скъпа, чакай. Момент. Не харесваш бар-столовете ми?
Хари, някой трябва да ме защити.
Аз съм на твоя страна. Просто нямаш вкус.
Напротив, имам си!
Всички си въобразяват, че имат, но не може всички да са с вкус.
Странно е. И ние с Хелън започнахме така.
Окачвахме картини, заедно избирахме теракот. Знаете ли какво става?
6 г. по-късно изпяваш "Двуколка с пискюл" пред Айра!
Трябва ли да го обсъждаме сега?
- Да, сега е моментът.
Искам приятелите ни да почерпят от мъдростта на моя опит.
Сега е прекрасно. Всички са щастливи и влюбени и това е чудесно.
Рано или късно ще си закрещите кой да прибере тази чиния.
Тази чиния за 8 долара ще ви струва 1000 заради адвокати,
които ще определят кое чие е.
Джес, Мари, мисля ви само доброто.
Незабавно заведете счетоводни книги, за да се объркате кое на кого е.
Защото скоро ще изиграете 15 рунда кой да вземе тази маса за кафе.
Тази масичка с колело от каруца, купена от гаражна разпродажба!
Каза, че ти харесва.
- Просто бях любезен.
Срещна случайно Хелън.
Държа да знаеш, че няма да поискам тази масичка с колело от каруца.
Не биваше да постъпвам така.
Опитай се да откриеш начин да не изразяваш чувствата си
във всеки един момент.
Нима?
- Да.
За всичко си има място и време.
Когато пак изнасяш лекция по обноски, непременно ме повикай.
Не си изкарвай яда на мен.
- Имам пълното право.
Особено когато ме поучава как да живея самата Мис Стерилност!
Какво означава това?
- Нищо не те трогва!
От нищо не се разстройваш!
- Не ставай смешен!
Какво?!
Не ти беше мъчно за Джо. Никак не ти се отрази.
Как е възможно? Не усещаш ли чувство на загуба?
Няма да търпя повече.
- Забрави Джо, а не ходиш с никого.
Не е вярно!
Спала ли си с мъж след Джо?
Какво общо има това?!
Ако се изчукам с някого, ще докажа, че съм преболедувала Джо?
Премести се в Ню Джърси, защото си спал с половин Ню Йорк!
Но нова не превръща Хелън в избледняващ спомен.
А и ще правя любов, когато е с любов.
Не като теб, сякаш целта ти е да си отмъстиш!
Приключи ли?
- Да.
Може ли да кажа нещо?
- Да.
Извинявай.
Нито дума!
Маймуна. Подражаваш като маймуна.
Маймуна. Правиш маймунджилъци.
- Това е бебе.
Планетата на маймуните!
- Бебе е! Планетата на тъпаците.
Не прилича на бебе.
- Голяма уста. Мик Джагър като бебе.
Маймунче!
- Стига с маймуните.
Цветето мишорка.
- Устата на бебето на Розмари?
"Прибери се, малък Бил"?
- Целуни бебето!
Меланхолично цвете мишорка!
- Рибка. Уста на малка рибка!
15 секунди.
- Голямата уста.
Бум на бебета!
- Бебе…
Нарисувай нещо разбираемо!
Ревящо бебе. Целуни бебето.
- Олигавено бебе. Бебе екзорсист!
"Да, това е моето бебе."
- "Не, това не може да бъде."
Край. Времето изтече.
- Бебешко гукане.
Бебешко гукане? Какво е това? Не е пословица.
Но рибешка уста е направо трепач. Чувам ги да говорят.
Резултат. Нашият отбор: 110 точки. Вашият: 60.
Кофти! Всичко е нагласено.
- Жалка работа.
Не мога да рисувам.
- Това е бебе и то очевидно гука.
Прекрасна си.
Кой иска кафе?
- Аз, и те обичам.
Има ли чай?
- Искам много силно.
Ще ти помогна. Безкофеиново?
- Да.
Три.
- И за мен, моля.
Къде е банята?
- През вратата, в края на коридора.
Не ми приличаше на бебе.
Коя част?
- Всичко.
Щеше да ми показваш корицата.
- В кабинета е.
Джулиан, налей си вино или каквото пожелаеш.
Обичам да казвам "кабинет". Добре звучи.
Емили е малко млада за Хари, нали?
Млада е, но е постигнала много.
Какво толкова? Приготвя десерти.
Джулиан не е ли малко вдървен?
- Добряк е. Приказвайте си.
Прекалено е висок.
Прави по 3500 пая с шоколадов мус седмично.
Емили държи "Леля Емили"?
Заведе ни на мач на "Мет".
Ходили сте заедно на мач на "Мет"?
- В последния момент.
Сали мрази бейзбола.
Хари не обича сладко.
- Джулиан е страхотен.
Да. Зрял човек е.
Емили е страхотна.
- Да.
Попитах къде е била, когато застреляха Кенеди,
а тя ме закопа: "Убили са Тед Кенеди?".
Сам ли си?
- Да. Дочитам една книга.
Може ли да дойдеш?
- Какво има?
Той се жени.
- Кой?
Джо!
- Веднага идвам.
Здрасти.
- Как си?
Влизай.
Извинявай за късното обаждане.
- Няма нищо.
Трябва ми кърпичка!
- Добре.
Обади ми се, за да ме чуе как съм.
Питах го как е той.
Секретарката му била в отпуск, всичко било наопаки.
Имал важно дело в Нюарк - дрън-дрън…
Докато го слушам, си мисля как съм го преболедувала.
И се питам защо изобщо съм го преживявала толкова тежко.
И тогава той изтърси, че има новина.
Работи в офиса му. Помощник-адвокат. Казва се Кимбърли.
Наскоро са се запознали!
Трябва да е преходната му връзка, не жената на живота му!
През цялото време си повтарях, че не иска да се жени.
Но истината е, че не е искал да се ожени за мен.
Не ме е обичал.
Щеше ли да се събереш с него, ако ти се удадеше?
Не!
Но защо не пожела да се ожени за мен!
Какво ми има?
- Нищо.
Тежък характер съм.
- Предизвикателство.
Прекалено организирана, ограничена.
- В добрия смисъл.
Не, не, не. Аз го отблъснах.
И ще стана на 40 г.!
Кога?
Някой ден.
- След 8 г.
Ей сега ще минат! Надвиснали са над мен като задънена улица.
За мъжете е по-различно. Чарли Чаплин е станал баща на 73 г.
Да, но е можел да ги вдига от старост.
Ела насам. Всичко ще се оправи.
Ще си дойде на мястото, ще видиш.
Не се стеснявай. Не е любимата ми риза.
Успокой се.
Ще приготвя чай.
- Хари, прегърни ме още малко.
Удобно ли ти е?
- Да.
Искаш ли нещо за пиене?
- Не, благодаря.
Така или иначе ще стана за вода, не се притеснявай.
Добре, искам вода.
Подредила си всичките си видеокасети в азбучен указател.
Благодаря.
Искаш ли да гледаме нещо?
- Не, ако и ти не искаш.
Не. По-добре не.
Ще поспим ли?
- Ами да.
Къде отиваш?
- Трябва да бягам.
Да се прибера, да се преоблека и да отида на работа.
Но после искам да излезем на вечеря. Свободна ли си?
Да.
- Ще ти звънна по-късно.
Добре.
- Хубаво.
Твоят е!
Извинявай за ранното обаждане.
- Какво има?
Моите познати не звънят по това време.
Какво е станало?
- Ужасно е.
Да поговорим.
- За какво?
Хари дойде у нас.
- Ходих у Сали.
Разревах се заради Джо.
- И докато се усетим…
Започнахме се да се целуваме.
- И го направихме.
Направили са го!
Страхотно!
- Молихме се да стане.
Отдавна трябваше да се случи.
Един за друг сте.
- С един куршум - два заека.
Два минуса правят плюс.
- Как беше?
Сексът не беше зле, но после нещо ме стегна за гърлото.
Жалко.
- Гадно.
Тръгнах си.
- Отиде си.
Кофти ми е.
- Срам ме е.
Не те виня.
Разболявам се.
- Пипнала съм грип.
Просто не се е получило.
Не спиш с мъж, когато чуеш, че бившият ти се жени.
Кой говори?
- Това Джес ли е?
Джейн Фонда на видеото.
- Браянт Гъмбъл.
Ела на закуска.
Не, не ми се ще.
- Не, кофти ми е.
Добре.
- Доста е рано.
Обади ми се по-късно.
- Ще ти звънна.
Добре, чао.
- Чао.
Боже!
- Да, бе.
Кажи ми, че повече няма да ходим по срещи.
Няма да ти се наложи да ходиш по срещи.
Ще му кажа, че сме сбъркали.
Сали, беше грешка.
Дано го кажа първа.
Дано го каже преди мен.
Беше грешка.
- Олекна ми, че и ти мислиш така.
Не твърдя, че снощи не беше страхотно.
Беше!
- Да, беше.
Просто не биваше да го правим.
- Съгласен съм.
Облекчена съм!
- Чудесно.
Две зелени салати.
Хубаво да можеш да седиш с някого и да си мълчиш.
По-често си лягаш с някоя жена…
Тя ти разказва за живота си и ти й разказваш за своя.
Но със Сали вече сме си споделили всичките си истории.
След като спахме заедно, не знаехме какво да правим.
Да, Хари.
Не знам…
За някои връзки вече е твърде късно да правиш секс.
Хари ще доведе ли някоя на сватбата?
Едва ли.
Има ли си гадже?
- Излизаше с една антроположка…
Как изглежда?
- Кльощава, хубава, с големи цици.
Истински кошмар.
Какво мислиш?
Мари…
Не ме лъжи.
Прекрасна си.
Събрали сме се, за да отпразнуваме брачния съюз на Мари и Джес.
И да осветим съпружеските им обети.
Обетите им ги свързват за цял живот.
Виното, което ще поделят, обединява всичките им надежди.
И чрез халките, които ще носят,
ще заявяват пред всички, че са съпруг и съпруга.
Не съм я виждала толкова щастлива. Съвсем друг човек е.
Така е. Незабравим момент, но какво ще те правим теб?
Мен ли?
- Скъпа, един танц?
Да, разбира се.
- Извини ни.
Здрасти.
- Здравей.
Хубава церемония.
- Великолепна.
Трудна работа са празниците!
Как оцелявам от Деня на благодарността до Нова година!
По това време има доста самоубийства.
Искате ли пирожки със скариди?
- Благодаря.
Как я караш?
- Добре.
Излизаш ли с някого?
Какво?
- Не ми се говори.
Защо?
- Просто не ми се захваща тази тема.
Няма ли да го преодолеем? Завинаги ли ще носим това бреме?
Завинаги ли? Стана съвсем скоро!
- Преди три седмици.
Нали знаеш, че една човешка година се равнява на седем кучешки?
Да!
Някой от нас е куче в този сценарий, така ли??
Да.
- И кой е?
Ти.
- Аз ли? Аз ли съм кучето?!
Не е така. Ти си кучето.
Държиш се така, сякаш не се е случвало!
Трябва ли да му отдаваме значение?
Да! Ти знаеш най-добре, защото после просто си тръгна!
Не е вярно.
- По-скоро изхвърча като тапа.
Съгласихме се, че е грешка.
- Най-голямата ми грешка!
Какво искаш от мен?
- Нищо!
Добре! Нека изясним едно.
Не дойдох у вас, за да се любя с теб.
Ти ме погледна с насълзени очи: "Не си отивай. Прегърни ме".
Какво трябваше да направя?
- Тоест просто си ме съжалил?
Не!
- Майната ти!
Скъпи гости, моля за внимание.
Бих искал да вдигна тост за Хари и Сали.
За Хари и Сали.
Ако с Мари бяхме харесали поне малко някого от тях,
днес нямаше да сме тук.
Аз съм. Предстоят празници.
Реших да ти напомня, че това е сезонът на прошката.
И макар да не е всеизвестно, това е сезонът и на подмазването.
Ако ти се прииска да ми се обадиш,
с радост ще изпълня традиционното коледно подмазване.
Звънни ми.
Не съм вкъщи. Ще ви се обадя по-късно.
Ако си там, моля те, вдигни. Държа да говоря с теб.
Това, че не вдигаш, означава, че или не си вкъщи,
или не желаеш да говориш с мен,
или ти се иска, но те е затиснало нещо тежко.
Ако е първото или последното, моля те, звънни ми.
Явно не желае да говори с мен. Да се правя ли на ударен?
Ако иска да се обади, ще се обади. Няма да се излагам повече.
Ако се чувстваш тъжна и самотна,
мога да си поднеса една услуга.
Кажи на човека, който те харесва…
Мога да бъда нежен и грижовен.
Обади ми се.
Може би е късно да вдигнеш телефона.
Не се бой да ми се обадиш.
Обади се и аз ще съм до теб.
Звънни ми.
Здрасти, Хари.
- Здравей!
Не очаквах, че ще… Че си там.
Какво правиш?
- Тъкмо излизах.
Къде отиваш?
Какво искаш?
- Нищо.
Търсих те, за да ти се извиня.
Добре.
Трябва да затварям.
- Чакай малко.
Ще ходиш ли на купона у Тайлър на Нова година? Нямам си дама.
Ако и ти нямаш кавалер, обещахме да бъдем заедно на Нова година.
Вече не мога. Не съм твоята утешителна награда.
Сбогом.
Отново сме заедно. За 16-и път ще празнуваме Нова година.
На живо от…
Какво му е лошото? Това е… традицията на Дик Кларк.
Похапвам от най-вкусните курабийка в света.
А Ти ще дадеш шампионската титла на "Никс" за първи път от 1973 г.
Защо ли се оставих да ме домъкнеш?
Така е по-добре. Свеж въздух, улиците са на мое разположение.
За какво ми е купон, на който да се правя, че ми е весело?
А и сега е идеалният момент да разгледам витрините.
Хубаво е.
И оня казва: "Прочети картичката".
Прибирам се.
- Няма да си хванеш такси.
Господи!
Съзнаваш, че не можем да бъдем приятели.
Защо?
Мъж и жена не се сприятеляват, защото сексът винаги пречи.
Не е вярно!
Мъж не може да има приятелка, която желае.
Все мисли как да я вкара в леглото.
- А ако тя не иска?
Има сексуално напрежение и приятелството е обречено.
Точка по въпроса.
Значи няма да бъдем приятели.
- Очевидно.
Жалко. Само теб познавам в Ню Йорк.
Тръгвам си.
- Почти полунощ е!
Няма да има кого да целуна.
- Аз ще те целуна.
Такси!
Мамка му!
Моля те, остани.
- Благодаря, Джес. Ще потеглям.
Изчакай две минути.
- Ще ти звънна утре.
Много мислих и установих, че те обичам.
Моля?
- Обичам те.
Как очакваш да ти отговоря?
Че и ти ме обичаш?
Дали просто да не си тръгна?
- Думите ми нищо ли не значат?
Знам, че е Нова година, знам, че се чувстваш самотен,
но не може да се появиш, да кажеш, че ме обичаш, и всичко да се оправи.
Не става така.
- А как става?
Не знам, но не е така.
- А така как ти се струва…
Обичам те, когато настиваш посред лято.
Обичам те, когато 1,5 ч поръчваш сандвич.
Обичам тази бръчица, когато ме погледнеш, сякаш съм луд.
Обичам уханието на парфюма ти по дрехите ми.
Само с теб искам да говоря, преди да заспя нощем.
И не защото съм самотен или е Нова година,
а защото, когато искаш да прекараш живота си с някого,
искаш това да започне колкото се може по-скоро.
Виждаш ли?
Типично в твой стил, Хари.
Казва нещо такова и аз не мога да те намразя!
А аз те мразя, Хари.
Много те мразя.
Мразя те.
Какво означава тази песен? Така и не разбрах.
"Забравим ли старите познанства…" Трябва ли да ги забравим?
Или да си ги припомним?
А е невъзможно - вече сме ги забравили.
Може би значи да си припомним, че сме ги забравили.
При всички положения е за старите приятели.
Отначало не можехме да се понасяме.
Не, аз не те понасях.
На втората ни среща не си спомни коя съм.
Не е вярно! Помнех те.
Третия път станахме приятели.
Доста време бяхме приятели.
- А после не бяхме.
След това се влюбихме.
След три месеца се оженихме.
- Само за три месеца.
12 г. и три месеца.
Сватбата беше разкошна.
- Наистина хубава сватба.
Имахме огромна кокосова торта.
- Огромна и многоетажна.
Отстрани бяха сложили гъст шоколадов сироп.
Не всички го обичат в самата торта - става клисава.
Кокосът се просмуква и е важно сиропът да е отстрани.
Превод МИЛЕНА СОТИРОВА
Филмът е обработен в ДОЛИ МЕДИЯ СТУДИО