Columbo - 09x02 (1989) Свали субтитрите
в КОЛОМБО
Коломбо вдига фалшива тревога
Участват още ИЪН БЮКАНЪН
РЕБЕКА СТАБ
АЛЪН СКАРФ
МАРК МАРГОЛИС ДЖОН ФИНЕГЪН
ДЕЙВИД ХЪДЪЛСТЪН
ДИЪДРИ ХОЛ и др.
Как се чувстваш?
Добре.
Чудесно.
Добре. Навлажни устни.
Кажи името ми.
Шон.
Рейнел,
да видим образа на Джоун върху шатото.
- Ето го.
Искам лек контраст на фона.
- Няма проблем.
Имаме ли още копия на това?
- Да.
Супер. Как вървят снимките на Шон с нимфата на годината?
В момента снима.
Снима или си играе?
Не знам.
Да видим какво ще покаже камерата.
Достатъчно. 10 минути почивка.
- Добре.
Великолепна си.
Даян, интервюто на Джийн Улф с Шон и Тина пристигна.
Нямам търпение да го гледам.
А сега големият въпрос. Шон, Тина...
Възможно ли е да са верни слуховете, че най-неуловимият ерген на света -
Г-н Светът на ергена, за първи път в живота си
обмисля брак?
Мисълта за женитба, скъпа Тина, настоящ модел от корицата,
е мечта на всеки мъж.
- Значи обмисляш такова нещо.
Всъщност Шон Брентли смята да се ожени.
Да. Щом видите следващия брой на "Ергенски свят", ще разберете защо.
Край. Изпрати съобщение на Шон да дойде тук.
После се обади на сър Хари Матюс.
В кабинета ми веднага
Проблем?
- Меко казано.
Здравей, скъпа.
- Не ме скъпосвай.
И изтрий тази глупава, самодоволна усмивка от лицето си.
Задръж всички обаждания.
- Да, г-це Хънтър.
Копеле! Гледах интервюто ви с малката Тина,
което ви направи Джийн Уолф. Писна ми, Шон.
Нали не мислиш, че обмислям да се оженя за нея?
Всичко е заради рекламата, да увелича тиража на списанието,
да храня фантазиите на читателите ни. Както всичко останало.
Използваш едно и също извинение за всяка твоя афера с нимфа на месеца
през последните 10 години.
Но е истина.
Ти си единствената, която някога съм обичал.
Знаеш го. Стига.
Не забеляза ли, че всяка нимфа прилича на теб по някакъв начин?
Една има очите ти, друга - устата ти трета - устните ти, друга - гърдите.
Престани, Шон!
Стотици пъти сме водили този разговор.
Независимо с колко нимфи си спал, убеждавах себе си, че обичаш само мен.
Но най-после се вразумих. Напускам те, Шон.
Напускам теб и "Ергенски свят".
Довечера заминавам за Лондон, за да продам акциите си на сър Матюс.
Добре. Добре.
Разбирам. Ще скъсам с Тина. Край.
- Не схващаш, нали, Шон?
Не става дума за Тина, а за теб и мен.
Добре.
Ще се отърва от всичките. Край с нимфите на живо.
Само ти и аз, пауните, елените...
Говоря сериозно, Шон.
Хубаво, ти печелиш.
Ще бъде както когато започнахме списанието.
Само ти и аз, кълна се.
Умолявам те.
- Не ми се моли, Шон.
Вече реших.
- Добре.
Наранена си, бясна си и искаш да се откажеш.
Разбирам. Но защо Матюс? Ако продаваш, продавай на мен.
А с какво ще платиш, Шон?
- Ще ти платя с бъдещи печалби.
Ще заложа моите 49% като гаранция.
- Какви печалби?
Харчим всяка спечелена монета за шатото, купони,
пазарувания, нимфи.
Продай 49% на Матюс и продай 2% на мен.
Това би ти дало контрол над компанията
На сър Хари едва ли ще му хареса.
- А защо да нямам контрол?
Аз основах "Ергенски свят".
- Ние основахме "Ергенски свят".
С моите пари.
Ето защо аз притежавам 51% от акциите.
Аз не бих се тревожила толкова.
Животът продължава.
Разбира се, сър Хари вероятно ще затвори шатото
и ще свие разходите до минимум.
Явно разговорът ни приключи.
И както би казал сър Хари...
До скоро, Шон.
Не се казва "до скоро", скъпа, а сбогом.
Един адвокат плува сред акули.
Стига до спасителна лодка и се качва.
Изумен, министърът пита доктора и евреина:
"Как така не го изядоха?"
- От професионална благодарност.
Вицът беше в "Ергенски свят" преди 2 години.
Здравейте, дами.
- Изглеждаш страхотно.
Приятно пътуване.
Благодаря, Кознър.
- Да, г-це.
Хубава вечер, г-це Хънтър. Желая ви приятно пътуване.
Кознър, не забравяй кошницата ми с лакомства.
Няма, г-це.
Трябва да действаш бързо. Две минути. Просто го направи.
Кознър?
- Да, г-це.
Увери се, че пушената сьомга е шотландска, а не домашна.
И тънко нарязана.
Да, г-це.
Приготви ли кошницата на г-ца Хънтър?
- Готова е.
Луи, това не ти ли прозвуча като изстрел?
По-скоро като гръм от ауспух. Младежите оттатък паркират коли.
Ако аз карах така, щяха да ме уволнят незабавно.
Вярвам ти. Работиш за разглезена дама.
Благодаря.
Пола, вземи часовника ми. Засичай.
По ваш сигнал. Готови, старт!
Нещо друго, г-це.
Не.
Приятно пътуване, г-це.
Да, сър?
Лейтенант Коломбо.
- Благодаря, лейтенант. Пусни го.
Браво, скъпа. Усмихни се. Хубава, голяма усмивка.
Бавно. Красота.
Хубава, голяма усмивка. Точно така.
Косата назад. Отметни коса назад.
Красота. Толкова си красива.
Точно така. Задръж.
Свали ръцете. Бавно.
Бавно свали ръцете. Супер.
Задръж.
Свали ръце. Красота.
Свали ръце много бавно.
Красота.
Кой е онзи мъж с шлифера?
Извинете. Простете...
Не исках да се натрапвам.
- Кой сте и какво правите тук?
Аз съм лейтенант Коломбо. А вие сте Шон Брентли, нали?
Няма значение кой съм. Въпросът е кой сте вие.
Полиция, сър. Имам среща с Шон Брентли.
Да ви видя идентификацията. Никога не мога да свърша работа.
Охраната да не спи?
- Съжалявам, сър.
Снимката не е много...
- Бих казал, че добре сте излезли.
Благодаря.
За какво е срещата?
- Говорих със секретарката ви -
г-ца Робинсън.
- Говорили сте с Хелън?
Не знам дали се казва Хелън, но срещата е за 10:00.
Може би наистина имате среща.
Ще му отделя 10 минути. А вие си починете.
Имате 10 минути. Как се казвате?
- Лейтенант Коломбо, сър.
10 минути. Преди да започнете,
снощи имахме купон, който се проточи до късно.
Музиката бе силна. Но това няма да се промени.
Това няма нищо общо с купона.
- Слава Богу.
Може ли да говоря пред младата дама?
- Да, разбира се.
Продължете. Имам по-добри занимания.
Виждам, сър. Направо на въпроса.
Сутринта ми се обади стар приятел - главен следовател Дърк
от Ню Скотланд Ярд. Това е в Лондон.
Знам.
Това какво общо има с мен?
- Главен следовател Дърк
разследва изчезването на вашия бизнес партньор.
Даян Хънтър.
Даян е изчезнала? Кой е докладвал изчезването й?
Сър Хари Матюс.
Дърк създаде усещането, че той е много важен човек.
Важен? Управлява най-важната медийна империя в света.
Притежава списания, вестници, телевизия.
Това обяснява защо Дърк иска толкова да я намери.
Трети ден два негови екипа работят денонощно.
Приятелят ви сетил ли се е да провери в хотел "Савой"?
Тя винаги отсяда там.
- Убеден съм, че го е направил.
Проверил е хотели, летища, гари, агенции за коли под наем...
Навсякъде.
Затова Дърк ме помоли да се срещна с вас.
Смята, че може би вие знаете какво се е случило.
Тя каза само, че заминава за Лондон.
- И очевидно е заминала.
Авиолинията потвърди качването й от Ел Ей
и слизането й в Лондон. Имиграционните в Англия
потвърдиха, че е минала през митницата.
Лимузина я е чакала на летището. Когато жената не се е появила,
той се е обадил в полицията.
Оттогава не сте я чували, така ли?
Не.
Изчезването на бизнес партньора ви не ви ли тревожи?
Не познавате Даян. Тя не само е мой партньор, но и моя приятелка.
Заедно основахме списанието, но тя е мозъкът. Тя управлява.
Превърна 10 000 долара инвестиция в медийна империя за милиони.
Работеше 24 часа на ден през последните 12 години.
Понякога я усещам, че е под пара.
Тогава изчезва.
Не казва никому къде, просто изчезва. Няма да повярвате къде ходи.
Пустинята Мохаве, Шанхай, тибетски манастир, метох в Лурд.
Но този път е отишла в Лондон.
Разбрах, че е отишла там заради много важна бизнес среща
с много важен човек. Стига до Лондон и изчезва.
Това не ви ли тревожи, сър?
- Щеше, ако не познавах Даян.
Познавам я, знам, че ще се появи.
- Да се надяваме, че сте прав.
Ако се чуете с нея, бихте ли ме уведомили?
Коломбо от "Издирване".
- Лейтенант Коломбо от "Убийства".
Но не искам да ви тревожа, няма причина да подозираме престъпление.
С ваше разрешение ще разпитам някои от хората наоколо.
Правя услуга на главен следовател Дърк.
Значи не се съмнявате, г-н Кознър...
Само Кознър, лейтенант.
- Само Кознър?
Кознър.
- Добре, Кознър.
Сигурен сте, че жената, която сте закарали на летището, е г-ца Хънтър?
Да, лейтенант, сигурен съм. Возя госпожицата от 7 години.
Тя спря ли по пътя за летището да се види с приятел, съдружник...
Не, не е спирала.
- Отишли сте право на летището?
Спряхме веднъж при любимия й ресторант,
откъдето й взех вносна шотландска сьомга. Тя мрази храната в самолета.
Влезли сте в ресторанта, а тя е останала сама в колата?
Да.
- Колко време останахте вътре?
Няколко минути.
Няколко минути?
- Да.
И сте излезли със сьомгата?
- Да.
Дадохте ли я на г-ца Хънтър?
- Не, оставих я на предната седалка.
Госпожицата бе вдигнала преградата, знак, че не иска да разговаря.
Значи сте карали от ресторанта до летището, без да разговаряте?
Да.
Щом стигнахте до летището, говорихте ли с нея?
Да, когато й помогнах да излезе от лимузината.
По някаква причина дамата бе скрила главата си.
Стори ми се странно. Не си представях защо.
Помня, че я попитах дали мога да сторя нещо за нея. Тя каза "не".
Как така е скрила главата си?
- Носеше шапка,
шал около главата, бе с тъмни очила и кожено палто с вдигната яка.
Бихте ли вдигнали преградата, сър?
- Моля?
Седнете отзад и вдигнете преградата.
Разбира се.
Казахте ли нещо?
Оттук виждате само силует.
Преди да влезете в ресторанта, къде паркирахте?
В уличка до задния вход на кухнята.
- В уличка отзад.
И сте останали вътре няколко минути?
Имало е достатъчно време някой да дойде с друга кола
и да размени г-ца Хънтър с друга,
която прилича на нея.
- Невъзможно. Няма толкова време.
Тъкмо влязох в ресторанта, когато чух изстрел.
Изстрел? Чули сте изстрел?
Мисля, че беше изстрел, гърмеж от задната уличка.
Притесних се и изтичах да видя дали госпожицата е добре.
И?
- Нищо. Лимузината не бе пипната,
а уличката бе пуста и спокойна.
Момент. Казвате, че ако е имало изстрел,
този, който е стрелял, не е имал време
да излезе на улицата, без да го видите?
Да. Две минути по-късно, когато се върнах в колата,
видях силуета на госпожицата през преградата. Това са 2 минути.
Едва ли е имал време да застреля жената,
да й размени дрехите и да се отърве от тялото.
Извинете, сър.
Вечерта, когато се прибрахте от шатото, чистихте ли тук?
Не, паркирах в гаража, оставих чашата й с уиски в кухнята
и отидох да си лягам.
- Добре. Не пускайте никого до колата,
докато криминалистите не я обработят.
- На г-н Брентли няма да му хареса.
Така е, сър, няма да му хареса.
Какво става?
- Не сме сигурни. Това е хеликоптер.
Дойдох да взема лейтенант Коломбо за среща със сър Хари Матюс.
Кой е този и какво иска?
Лейтенант Коломбо!
Лейтенант Коломбо, бихте ли излезли на поляната по най-бързия начин?
Вие ли сте лейтенант Коломбо? Моля, побързайте.
Шефът ми не обича да чака.
Благодаря. Пак ще се видим.
Благодаря ви.
Довиждане.
Приятно пътуване. Благодаря.
Лейтенант Коломбо, сър Хари Матюс.
Здравейте, лейтенант. Моля, седнете.
Знаете ли кой съм, лейтенант?
- Да, сър.
Приятел сте на главен следовател Дърк.
Всъщност е познат на моя приятел - министъра на вътрешните работи.
Вие сте съобщили, че Даян Хънтър е изчезнала, нали?
Да. А вие какво открихте?
Не много. Засега уликите сочат,
че жената се е качила на самолет от Ел Ей и е пристигнала в Лондон.
Което е част от разследването на главен следовател Дърк.
Съветвам ви да преразгледате уликите.
Уверявам ви, че Даян Хънтър е жертва на престъпление,
а виновен е негодникът Шон Брентли.
- Извинявам се, сър,
за това е нужно повече от уверение. Искам истинско доказателство.
Искам и причина защо г-н Брентли би я наранил.
Мотив.
- Мислех, че мотивът му е очевиден.
Щом е разбрал, че Даян ще дойде в Лондон да продаде списанието,
е трябвало да я спре или да се сбогува с нимфите и охолния си живот.
Осъзнал е, че има само един начин да го направи.
По някакъв начин я е убил или е накарал да я убият.
Ако Даян наистина е слязла в Лондон, е накарал да я убият там.
А ако е слязла друга жена, значи я е убил тук, в Ел Ей.
Каквото и да е станало, Шон Брентли я е убил.
От вас зависи да бъде изправен пред правосъдието, лейтенант.
Ако наистина я е убил и ако е мъртва.
Две големи "ако".
Почитател ли сте на пурите, лейтенант?
Да, сър.
- Чудесно.
Винаги съм смятал пушачите на пури за трезвомислещи.
Колкото по-добра пура, толкова по-добро мислене. Вземете.
Благодаря, сър.
Вземете още една.
Много благодаря.
- Запалете. Помислете добре.
Помислете как онзи мръсен нагаждач я е убил.
Тези пури ще ви харесат, лейтенант.
Най-скъпите, които може да се купят.
Знаете ли, че инчът им струва 6 долара?
Не искам втората, сър.
Забравих, че в хеликоптера си взех две.
Разбирам. В такъв случай настоявам да си вземете повече.
Хайде, вземете.
Просто разберете какво се е случило с Даян Хънтър.
Не е куршум. Добре.
Продължете с търсенето.
Лейтенант!
Куршум?
Не, гилза.
Май е от 25-калибров автоматичен.
Добре. Проверете я за отпечатъци.
- Дадено.
Не мисля, че ще намерим куршума. Вероятно е в тялото, лейтенант.
Прав сте, г-н Уилсън, прав сте.
Г-це Хънтър?
Извън страната е. Аз съм секретарката. С какво да ви помогна?
Аз съм лейтенант Коломбо. Звучите като младата дама,
с която вчера говорих, за да запиша среща с г-н Брентли.
Много съжалявам, лейтенант.
Забравих да му предам. Каква глупачка съм.
Имате ли вест от г-ца Хънтър, след вчерашния ни разговор?
Вчера, след като ми казахте, че е изчезнала, аз...
Да, г-це?
Когато Даян искаше да запише среща, тя оставяше интеркома включен,
а моят телефонен секретар автоматично я записваше.
Питам се дали би искала да ви дам този запис.
Звъня ти от 5 минути. Донеси ми кафе.
- Веднага, Шон.
Аз съм виновен, че тя не чу звъненето.
Разпитвах я заради доклада ми към следовател Дърк.
Вие и вашият приятел Дърк си губите времето.
Повярвайте, Коломбо. Даян ще се появи след ден-два, най-много след седмица.
Не съм сигурен.
След последния ни разговор,
случаят претърпя много озадачаващо развитие.
Много озадачаващо.
Нали не възразявате да огледам кабинета на г-ца Хънтър?
Озадачаващо развитие? Какъв вид озадачаващо развитие?
Лейтенант, какъв вид озадачаващо развитие?
Трябва да призная, сър,
че тези момичета имат късмет.
- Ето кафето, Шон.
Пак си забравила сметаната. Не запомни ли, Даян го пие чисто.
Аз го пия със сметана.
- Съжалявам. Ще донеса сметана.
Зададох ви въпрос, Коломбо.
- Какъв?
Споменахте за озадачаващо развитие. Какво точно?
Това са много дреболии, трябва да ги прегледам.
Какви дреболии?
- Г-ца Хънтър е оставена на летището,
облечена с шапка, ръкавици и кожено палто.
Не е неподходящо, предвид времето в Лондон.
Не, но тук сме в Ел Ей.
Не ви разбирам, Коломбо.
- Носила е всичко това в лимузината,
а когато е излязла, вече е била облечена.
Проверих температурата на летището, била е 24,5 градуса.
Била е навлечена като Грета Гарбо.
Защо би го направила?
Може би не е била тя.
- Мислите, че Даян е влязла в колата,
а някоя друга е излязла на летището?
- Някоя, която прилича на нея.
Нима е факт, че която е излязла на летището,
е била облечена с палто и е носила тъмни очила?
Не само това. Имало е изстрел.
- Какъв изстрел?
Не ви ли казах за изстрела? О, да, имало е изстрел.
Знаете, тя мрази храната в самолета.
- Да. Какво общо има с изстрела?
Когато шофьорът влязъл в ресторанта да вземе кошницата й с храна,
помислил, че е чул изстрел.
- Помислил, че е чул изстрел?
Да, чул е. Намерихме гилза в уличката, където лимузината е била паркирана.
Значи е имало изстрел. Открили сте гилза.
Твърдите, че щом Кознър е влязъл в ресторанта,
някой е застрелял Даян, облякъл е дрехите й,
отървал се е от тялото и е заел мястото й за полета до Лондон?
Има такава вероятност.
Четете твърде много мистерии.
- Не, сър, никога не ги чета.
Опитах. Не ги разбирам.
Дори след като накрая детективът разкрие всичко.
Вярвам ви.
- Както в този случай.
Смятах, че става дума за изчезнал човек.
Но изстрелът... Вероятно говорим за убийство.
Притежавате ли пистолет?
- Актьорската игра ви се удава.
Не сте глуповат, дребнав детектив, за какъвто се представяте.
Обзалагам се, че сте проверили, и знаете, че притежавам пистолет.
Спипахте ме. Признавам, проверих.
Ако правилно си спомням,
25-калиброва "Берета", нали?
Правилно ли мисля, че гилзата, която сте открили в уличката,
е от 25-калибров автоматичен?
- Така е, сър.
И бихте искали да видите моя.
- Ако не ви затруднява.
Изобщо не ме затруднява. Елате.
Леле! Внушителна колекция.
Не го пипайте. Лаборантите ще го проверят за отпечатъци.
Това е 25-калибров, нали?
И е "Берета". Кога за последно го използвахте?
Не съм стрелял с него. Никога не съм стрелял с оръжие.
Това са играчки за момчета. Джунджурии за опитен ерген.
Някой е стрелял с него. При това скоро. Помиришете.
С толкова охрана, не ми е ясно как някой е проникнал при оръжията ми.
Това не разбирам. Но бъдете сигурен, че сега ще разбера.
Ако няма друго, имам да ръководя списание.
Разбирам, сър.
Съжалявам, че ви отнех от времето.
Махам се и ви оставям да работите.
Знаете ли...
Не ми се иска да ви моля.
Бихте ли дошли днес на летището? Има нещо, което трябва да видите.
Дано не се проточи, Коломбо.
- Няма, сър, обещавам. Полиция.
Обядвахте ли?
- Не.
Желирани бонбони?
- Не, благодаря.
Здравейте.
- Къде ме водите?
Тук, сър.
- Може да минете.
Това е Центърът за контрол на безопасността.
Той е очите и ушите на целия терминал.
Невероятно е. Оттук се вижда всичко, което се случва.
Малко хора знаят за това.
Който дойде на летището, бива засниман 8, 10, 12 пъти.
Всичко е част от войната срещу международния тероризъм.
Ако няма проблеми, след няколко дни записите се изтриват.
Както биха изтрили тези, ако не ги бях спрял.
"Не изтривай."
- Предполагам, записи на Даян.
Точно това се надявах да ми кажете, сър.
Това ли е партньорката ви? Това ли е г-ца Хънтър?
Прилича на нея. Нейните палто, шапка, шал, чантичка.
Носеше ги със себе си, когато напусна шатото.
Но тя ли е? Гледайте внимателно.
Този кадър е увеличен.
Гледайте много внимателно.
Тя е. Несъмнено. Бижутата са нейните.
Това са нейният пръстен и гривна.
Имаме еднакви гривни. Малкият бутон изключва бипъра.
Гледайте внимателно.
- Това е бипър?
Нашите пейджър бипъри. Само Даян и аз знаем номерата,
щом бипне, знаем кой е и че е важно.
- Впечатляващо, сър.
Лек и тънък, че не се усеща при носене.
Полицейските бипъри са големи и тежки и изпълват дрехите.
Ние избегнахме този проблем. Поръчахме да ги направят като бижута.
Просто, елегантно и красиво.
- Със сигурност са красиви.
Вероятно затова г-ца Хънтър е решила да носи своя в Лондон.
Има ли начин да й бипнете там?
- Не. Ако имаше, щях да го направя.
Щях да й пиша да ви се обади и щяхте да знаете, че добре.
И бихме приключили глупостите с изстрела и двойника.
Виждате ли нещо нередно на кадрите?
Не.
- Нищичко? Нищо необичайно?
Не.
- Гледайте внимателно.
Нищо нередно?
Не. Ако вие виждате, кажете и престанете с игричките, Коломбо.
Сметаната.
Сметаната, сър.
Дамата на кадрите сипва сметана в кафето си.
А както разбрахте в кабинета ми, Даян пие кафето си без сметана.
Което ме навежда на мисълта, че дамата тук не е г-ца Хънтър.
Тя не е заминала за Лондон. Дори не е отишла до летището.
Нещо се е случило с нея, преди да стигне до там.
Какво, Коломбо? Какво се е случило с нея?
Шестима свидетели са я видели да слиза по това стълбище.
Носила е шапката, палтото и другите неща.
Помахала е на няколко госта, а после е видяла вас.
А вие сте й пожелали приятно пътуване.
Но гостите, с които говорих, казаха, че така сте се гледали,
че очевидно между вас има проблем.
- Това е абсурд.
Безсмислено е да отричате, че между вас е имало проблем.
През деня сте разговаряли.
Опитали сте да я убедите да не отива в Лондон и да не продава списанието.
Животът ми е отворена книга за вас.
- Само няколко часа от него, сър.
Няколко часа от деня, в който тази жена е изчезнала.
Ще се изненадате колко много знам за случилото се през тези часове.
Имам усещането, че ме свързвате с изчезването на Даян.
Това ли намеквате, Коломбо?
- Нищо не намеквам.
Моля ви да ми помогнете да разбера какво се е случило с тази жена.
Това е загуба на време. Тя кръстосва някъде из Европа.
Но аз съм на ваше разположение.
- Оценявам го, сър.
После г-ца Хънтър е излязла отпред.
Двама от гостите са я видели да влиза в лимузината.
Нещо против да се качим?
И така, Кознър, тръгваме.
- Сър?
Всичко е наред, Кознър. Прави каквото казва лейтенантът.
Охранителят на предната порта
е отбелязал излизането на г-ца Хънтър в 21:22 ч.
Сипала си е питие и е напомнила на Кознър да спре до ресторанта.
Така ли е, Кознър?
- Да, сър.
10 минути по-късно са отбили в тази уличка
и са се насочили към задния вход на ресторанта. Така ли е, Кознър?
Така е, сър.
Кознър, сега направи същото,
което си направил онази вечер.
- Добре, сър.
Г-н Кознър влиза в кухнята през тази врата.
Иска храната за г-ца Хънтър.
Следва кратък разговор с готвача.
В този момент Кознър чува, както си мисли, изстрел.
Разтревожен за г-ца Хънтър, той излиза на улицата.
Оглежда наоколо, улицата е пуста.
Явно г-ца Хънтър е добре. Той се връща в кухнята.
Предполага, че гърмежът е от ауспух на кола.
Но е било изстрел. Вие сте открили гилза.
Вярно е.
Решил е, че Даян е добре, но дали е било така?
Или е убита, докато е бил в кухнята.
- По мое мнение, убита е.
Не. О, Боже, не.
Коломбо, отказвам да повярвам.
- Съжалявам, сър,
всички улики сочат, че е убита.
А някой се е сменил с нея.
- Но кой? Как?
Това е интересна загадка, нали, сър?
Бил е някой, който знае, че Даян винаги спира тук,
преди да отиде на летището.
- Би трябвало да я е познавал.
Изчакал е Кознър да влезе в кухнята, после я е издърпал в друга кола.
Но няма как да е друга кола. Това е улица без изход.
А и Кознър щеше да види другата кола.
Това значи, че двойникът трябва да се е криел
някъде из уличката и е очаквал идването на Даян.
И аз така си помислих. Някоя жена,
която прилича на Даян, скрита зад контейнера за боклук,
чакала е Кознър да влезе в кухнята. После излиза,
бързо отива в задната част на колата,
отваря вратата, застрелва г-ца Хънтър,
затваря вратата и вдига преградата.
Кознър излиза да види, уличката е празна.
Преградата е вдигната. Кознър се връща в кухнята.
Тогава двойникът прави подмяната.
Оставя тялото на г-ца Хънтър на пода,
слага шапката й, очилата
и заема мястото й на задната седалка.
Кознър се връща със сьомгата. Качва се в лимузината и тръгват.
Така двойникът разполага с много време до летището
да облече останалите дрехи на г-ца Хънтър
и да се отърве от тялото.
- На път за летището?
Кознър не е видял никого отзад, щом е отворил вратата на летището.
А и с вас сме единодушни, че дамата, която сипва сметана в кафето си,
не е г-ца Хънтър. Тоест, която и да е била,
се е отървала от тялото между уличката и летището.
Но как? Човек не отваря вратата и не изхвърля тяло на магистралата.
Не, сър. Вие сте го скрили.
- Къде?
Тялото е било скрито тук. Под тази седалка.
Близо до хранилището, заедно с оръжието на убийството.
Добре ли сте, сър?
Още не мога да повярвам, че Даян е мъртва.
Логиката ви е неоспорима, Коломбо, но...
Още не вярвам, че е мъртва.
Разбирам какъв шок е за вас.
По-добре седнете.
Кознър, към шатото.
Какъв свят.
- Ужасен, нали?
По-добре ли се чувствате, сър?
- Ще се оправя.
Скоро ще бъдете вкъщи. Ще можете да полегнете.
Сър, исках да ви питам,
на предната ви морава лама ли видях?
Да.
И аз така си помислих. Колко ли струва една такава?
Не знам.
Скъпа е.
- Със сигурност. Знаех си.
Казах ли ви, че гилзата от уличката съвпада с вашия пистолет?
Не ми казахте, Коломбо. Несъмнено с моите отпечатъци.
Да, по гилзата и пистолета ви.
Което ме прави основен заподозрян.
- Не, сър, в това време сте плували.
20 хубавици ще го потвърдят.
- Слава Богу за това.
Знаем, че убиецът трябва да е жена.
Такава, която прилича на Даян.
- Какво е станало с тялото на Даян?
Как оръжието на убийството се е върнало обратно в кабинета ми?
След като през нощта Кознър е върнал колата обратно в гаража,
съучастникът... Трябва да е имало такъв.
Който и да е бил, е извадил тялото и оръжието.
После е скрил тялото в района на шатото
и е върнал пистолета в оръжейния шкаф. Кознър!
Да, лейтенант.
- Бихте ли спрели в гаража?
Не вярвам. Пропуснахте някои несъответствия
и разгадахте сложно убийство. Но заговорът ви има пукнатини.
Какви, сър?
- Например кървави петна?
Ако Даян е застреляна в колата, нямаше ли да има такива?
И дупка от куршум?
- Кървави петна, дупка от куршум.
Това също ме затрудни,
докато не видях куршумите на пистолета ви. Чупливи.
Проектирани са не да проникват, а да се разпръскват и да убиват бързо.
Ако убиецът е притиснал пистолета в гърдите на г-ца Хънтър,
смъртта би трябвало да е моментална и с минимално външно кървене.
Разгадали сте всичко, нали?
- О, не, сър.
Много неща в този случай не съм разгадал.
Например къде е тялото? Знаем, че е тук, в шатото.
Но къде?
- Откъде сте толкова сигурен?
Лаборантите откриха тази коса.
Знаете ли къде я откриха? Ще ви покажа.
Тук, под тази седалка.
Знаете ли какво означава това? Убийцата никога не е била в уличката.
Не е била зад контейнера.
Била е през цялото време под седалката.
Била е под тази седалка, преди г-ца Хънтър да се качи.
Когато Кознър е влязъл в кухнята, убийцата е излязла от скривалището си.
Г-ца Хънтър е опитала да избяга от колата
и в същия момент е била убита.
- Стига, няма как да знаете това.
Косата ни подсказва, че убийцата е била под седалката.
Гилзата е открита извън колата.
Значи вратата е била отворена, когато изстрелът е произведен.
А другата коса
съвпада с косата от четката за коса на г-ца Хънтър.
Затова знаем,
че г-ца Хънтър е била под тази седалка,
когато лимузината се е върнала в шатото.
Ако това е вярно, съучастникът
който и да е той,
е почакал, докато всички гледат филма, който сте прожектирали,
и се е отървал от тялото. То е тук някъде. Но къде?
Къде?
- Престанете.
Престанете с игричките. Стига сте пушили тази пура.
Казвате, че съм заговорничил, за да убия партньорката си,
и да изглежда, че е изчезнала в Лондон.
Но съм я погребал някъде из шатото.
- Мина ми през ума...
Очевидно!
Не сте хитър, Коломбо. Правите се на такъв, но не сте.
Престанете с преструвките. Ако мислите, че Даян е погребана тук,
намерете тялото. Повикайте булдозери и разкопайте район от 5,5 акра.
Съборете и голямото имение. Намерете тялото,
намерете съучастника ми, тогава докажете, че съм убиец.
Докажете го.
Дами, погледнете това!
Губите си времето, Коломбо.
Влез.
С какво да ти помогнем, скъпи?
Аз... Търся апартамента на г-ца Хънтър.
Тя е в северното крило, тук е южното.
Благодаря. Съжалявам, че ви обезпокоих.
Чао.
- Ела пак да ни видиш.
Здравейте.
Откога е изчезнала г-ца Хънтър?
Защо полицията претърсва шатото?
- Вярно ли е, че сте се скарали?
Ще се срещате ли с шефа на полицията?
- Защо не попитате полицая,
който води разследването? Лейтенант Коломбо.
Ето там, човекът с шлифера.
На този етап не отговарям на въпроси.
Повече от едно тяло ли е?
- На този етап не отговарям.
Как разбрахте толкова бързо?
- Аз ги уведомих, Коломбо.
С надеждата Даян да прочете какви ги вършите в шатото
и да се върне, за да спре лудостта ви.
Уверявам ви, и аз искам тя да се върне. Съжалявам.
На този етап не отговарям на въпросите ви.
Кметът се тревожи за този медиен балон. Той се разраства.
Днес, освен всички телевизии и Европа, интерес прояви и Корея.
Корейска телевизия, представяте ли си?
- Извинявай, Хърб.
Ще бъда директен.
Всеки ден в кметството има 200 журналисти.
Полицията е под лупа в очакване да намерят тялото и да арестуват убиеца.
Питам, какво ще стане, ако не открият тялото?
Мислим, че ще го открием.
- Мислите?
Да предположим, че няма убийство.
Какво става тук, по дяволите? Има ли труп?
Мислим, че има.
- Пак мислите?
Господа, ето какво. Тази работа няма да отшуми.
О, Боже, идват.
Да се скрием тук.
Добре. Казвах,
че тази работа няма да отшуми.
Ако се провалите, ще пострадам и аз, но то ще е нищо в сравнение...
Изведи го, Хърб.
Ще пострадам, но то ще е нищо в сравнение с вас.
Полицията в Ел Ей ще стане за смях. Джони Карсън ще се погрижи за това.
Ето какво ще ви кажа. Ако някой от вас се съмнява,
в успешното решаване на този случай,
го умолявам хубавичко да си помисли и да се откаже веднага.
Убедени сме, че сме на прав път, Ваша чест. Нали, Джордж?
Абсолютно. Убеден съм.
- Стараем се с всички сили.
Четохте ли доклада?
- Не. Хърб го чете и каза...
Всъщност прегледах го бегло. Алън го прочете целия,
но той е на бар мицва и не можа да...
- Кажете на кмета как сте разбрали,
че г-ца Хънтър не е била на самолета.
- Вие му кажете.
Не. Как разбрахте?
- Само слушайте.
Имах късмет. Чух двама души да си говорят,
че Даян Хънтър не пие кафето си със сметана.
Е, и?
- Сър, знаете ли, че на летището
наблюдават хората с камери?
- Да.
Знаете ли, че имат 40 камери?
40?
- Да, из цялото летище.
В коридорите, в чакалните,
при охраната, където чекират багаж.
На стълбищата... Отидох там да проверя записите.
Проверили сте всичките 40?
- Всичките 40.
Знаехте ли, че жената не употребява сметана, преди да ги гледате?
Не, сър. Не знаех какво да търся, просто душех наоколо.
Изгледали сте 40 записа произволно.
Да. Затова казах, че имах късмет. Гледах записите през нощта.
Тя си сипваше сметана. На следващия ден
случайно чух двама близки до нея, че тя не пие кафето си със сметана.
Отлична работа.
- Казах ви.
Работяга сте.
- Момчета, преди да се разсеете,
право на въпроса. Главният заподозрян Шон
е плувал пред 30 свидетели по времето на изстрела.
Не би могъл да го стори сам. Трябва да е имал съучастник,
без когото нямате аргументи.
Вярно ли е?
- Знам кой е съучастникът.
Знаете кой е съучастникът?
- Знаете?
Знам кой е.
Виж, дават те по всеки канал.
- Виждам.
По новините си.
Японският канал. Испанската телевизия също.
Виж, тук и мен ме има.
Видя ли ме?
- Красива си.
Изглеждаш прекрасно. Толкова си красива.
Толкова си красива.
Влез.
- Извинете, не исках да се натрапвам.
Не се натрапвате. Влезте.
Тъкмо четем за вас във вестниците от цял свят.
Известен сте. Вижте, по телевизията сте.
Макар че ще помогне на кариерата ви, ако наистина сте открили нещо.
Открих нещо. Несъмнено.
На теория, двойникът на Даян Хънтър
е някой, който или е работил, или е живял в шатото.
Охраната ми даде снимки с блондинки, чието описание е близко до нейното.
Само четири са.
Тази е била на яхта в Рио де Жанейро.
А тези двете имат алиби, което оставя...
Тина?
- Аз?
О, не, Коломбо. Тина бе на купона през цялата нощ.
Не. Никой не помни да е виждал Тина, след тръгването на Даян Хънтър.
Хората се забавляваха. Не очаквайте да помнят кой къде е бил.
Мнозина помнят вие къде сте били.
Имам цяло тефтерче със свидетели, които ви помнят.
Но никой не помни да е виждал Тина, след като Даян е заминала.
Никой не помни да е виждал Тина 28 часа след това.
Какво намеквате, Коломбо?
- Две нощи не сте спали тук, г-це.
28 часа.
Достатъчно време за Тина да отлети до Лондон като Даян
и да се върне като някоя друга. В нощта,
когато колата се е върнала в гаража,
са видели вас, г-н Брентли, да си тръгвате прожекцията на филма.
Тогава сте се отървали от тялото.
- Което не успяхте да откриете.
Има и още нещо, сър.
Помните ли русата коса, която открихме отзад в лимузината?
Съвпада с косата, която е по нейния гребен.
Заедно с косите на другите нимфи. Прав ли съм?
Погледнете това дете, Коломбо. Погледнете лицето й.
Нима това е лице на убийца? Наистина ли мислите, че бих убедил
това прелестно създание да убие някого?
Хората вършат всякакви неща от любов.
- Безсмислици.
Заподозрени сме, защото хора като вас от средната класа
смятат, че безсрамници като Тина и мен сме способни и на убийство.
Не. Заподозрени сте, защото уликите сочат, че сте виновни.
Тогава защо не ни арестувате?
- Не мога. Знам, че сте го извършили,
но без тяло не мога да го докажа.
- Тогава продължете да го търсите.
Докарайте булдозерите. Изравнете мястото.
На вестниците ще им хареса, на мен и на списанието също.
Давайте, Коломбо, ощастливете ме.
Какво искате?
Искам да знам къде сте били през онези 28 часа.
Хавлия, лейтенант?
Коломбо, това току-що пристигна от Даян.
Виждате ли клеймото? Милано. От миналата сряда.
Не ми вярвате и искате доказателство, че Даян е жива и здрава.
Занесете картичката и тези мостри с почерка на Даян за изследване.
Ще го направя, сър. Благодаря.
Благодаря много.
Повече няма да го видим.
- Да се обзаложим ли?
Г-н Брентли, ще ми отделите ли минута?
Печелиш.
Съжалявам, Коломбо, друг път.
Важно е, сър.
Добре. Качете се.
Елате тук.
Здравейте.
- Кой е този?
Как сте?
- Не знаех, че ще идва.
Ще седна тук, на ръба.
Само малко да... Готово. Благодаря.
Благодаря.
Къде отиваме, г-н Брентли?
- Да пазаруваме.
Супер!
Мисля, че ще дойдете с нас.
Хайде, милички, да похарчим пари. Елате, Коломбо, ще се забавлявате.
Момичета, не се разделяйте.
Имате две минути! Готови. Старт.
Обичам да гледам как опитват да ме разорят.
Не могат заради известността, която дадохте на списанието ми.
Жалко, че и Даян изпрати картичка. Бих се радвал още на тази реклама.
Странно е, че го казвате. За това исках да поговорим.
От лабораторията
не могат да потвърдят, че почеркът от картичката е на г-ца Хънтър.
Неопределимо е.
Чудесна новина! Внимание, една минута бонус за пазаруване!
За членовете на пресата също имам бонус.
Лейтенантът ще направи изявление относно нова улика за изчезването
на обичната ми партньорка Даян Хънтър.
- Каква е новата улика?
Готов ли сте с изявлението, лейтенант?
Защо вие не го направите? Говорите по-добре от мен.
Кажете какво са открили?
- Не мога да обсъждам,
но касае картичка, изпратена от г-ца Хънтър.
Не искам да ви притеснявам така,
но ако ми кажете къде бяхте през онези 28 часа...
Наистина не искам да ви притеснявам,
но трябва да знам къде бяхте през онзи период.
Не искате да ме притеснявате?
Тогава защо не престанете?
Мисля, че ще престана.
Моят начин не проработи. Хората ми ще ви отведат за разпит.
Права сте, този начин е по-добър.
Елате, г-це.
Задръжте я до колата, идвам след малко.
Г-н Брентли?
- Тук съм.
Елате да видите заглавията, Коломбо. От вестниците от цял свят.
От Средния и Далечния изток.
Там не продаваме списанието, но това ще се промени, благодарение на вас.
Слагат й белезници? Какво правите?
Заподозряна е в убийство. По този повод имам заповед
и ще я отведа за разпит.
- Коломбо, какво ви става?
Опитах да ви вразумя, да ви убедя.
Съдействах ви, но не ви молих. Сега ви моля.
Не унижавайте това младо момиче. Не е справедливо.
Оценявам загрижеността ви, но нищо не мога да направя.
Коломбо, вие сте най-упоритият човек, когото познавам.
Нищо не мога да направя.
Какво да сторя, за да спра откаченото ви поведение?
Кажете истината.
Вижте. Това дойде сутринта по въздушна поща от "Картие", Флоренция.
Великолепен античен часовник.
С него има и картичка. Погледнете я.
"Скъпи, пазарувам сама. С любов, Даян."
Почеркът е същият като на пощенската картичка.
Не си тръгвайте.
Напълно ли си сигурен?
Сигурен си?
Коломбо.
Опитах се да ви кажа, лейтенант.
В заключение бих искала да благодаря на лейтенант Коломбо,
който успя да разкрие убийство, което не се е случило,
и разкопа всички цветни лехи в шатото.
Всъщност фанатизмът и страстта на лейтенант Коломбо
дадоха световна гласност на безцелното ми странстване.
Същата гласност, която ме убеди да хвана следващия самолет за вкъщи.
Вдигам тост
за лейтенант Коломбо.
Моят спасител.
Лейтенант, признавам.
Вие сте гениален детектив.
Събирахте улики, следвахте нишката
и разкрихте убийство, което не се е случило. Гениално.
За гениалността.
- Не. Вие и г-ца Хънтър сте гениални.
Използвахте ме за безплатна реклама.
Направихте ме на глупак. Но ще ви призная,
справихте се чудесно.
Стига, не го приемайте навътре. Понякога печелите, понякога губите.
Сега ще ми кажете ли къде бяхте?
Бях в къщата на много известен продуцент в Малибу.
Краят на един прекрасен ден.
Признавам, Даян, разтревожи ме.
Бях сигурен, че смотаният ти партньор те е убил.
Истината е, сър Хари,
заминах, за да имам време да помисля дали искам да продам списанието.
И?
Реших да не го продавам. Поне не на твоята цена.
Офертата ми е справедлива. Списанието струва толкова.
Струваше, сър Хари.
Според цифрите от новия тираж,
цената му е скочила двойно спрямо миналата седмица.
Благодарение на изчезването ти, слуховете за престъпление
и хипотезите на лейтенант Коломбо.
- За другия брой цената ще е повече.
Бъдещата ми булка ще разкрие всичко.
- Отново.
Добре. Вдигам офертата на два милиона долара.
Спести си думите, Матюс. Списанието не се продава.
Не и в долари.
Ако предложиш два милиона лири, имаме сделка.
Утре в 10 ще бъда в кабинета ти, за да го обсъдим.
Не се тревожи за бъдещето си, Шон. Аз съм щедър човек.
Имаш месец да събереш повлеканите си и да опразниш надценения си бордей.
Пак е мой ред.
Пазаруването започва след 10 минути, момичета.
Влез.
Наистина мислиш да продаваш, нали?
Знаеш ли, отдавна обмислям да продавам.
Съгласих се на плана ти с изчезването
само за да изкопча повече пари от сър Хари.
Толкова ли си глупав да мислиш, че го направих, за да увелича тиража?
Още не си разбрала, нали, миличка?
Докога ще ме плашиш с продажбата на моето списание на онази свиня?
Размишлявах.
Размишлявах колко красив би бил животът, ако ти просто изчезнеш.
Завинаги.
Приятна вечер, г-це Хънтър.
- Приятна вечер.
Колко струва разкопаването на шатото?
- Не знам, още не сме...
Грубо казано, началник.
Вярно ли е, че Джони Карсън ще прави пародия на полицията?
За кой вестник работите?
- Защо, работа ли си търсите?
Кметът ли нареди да оставите случая?
- Не, това изобщо не е истина.
Какви са шансовете Шон да съди общината?
Уместен въпрос.
Тя какво?
- Отново е изчезнала.
Отново?
- Отново.
Добре.
Извинете ни, имаме малък спешен случай.
Нищо важно. Ще се върнем.
Открили са колата й. Сър Матюс се обади.
Пропуснала е важна среща. Жената е изчезнала. Няма я.
Не искам пак да пострадам. Не допускай Коломбо до шатото.
Да не припарва там. Това е заповед.
- Това е заповед.
Намали!
Добро утро.
Коломбо...
Тук съм.
- И слава Богу. Даян отново изчезна.
Обадих се в полицията, но се тревожих, че ще изпратят друг.
Радвам се да го чуя. Сър Хари Матюс също се е обадил,
когато г-ца Хънтър не се е появила сутринта в офиса му за среща.
Което пак ме прави основен заподозрян.
Не, сър. Сигурен съм, че имате съвършено алиби.
Слава Богу. Последно видях Даян, преди да замина да пазарувам.
Даян Хънтър е излязла от портата по същото време,
в което с момичетата сте пазарували. Отново имате съвършено алиби.
Впечатлен съм колко бързо схванахте ситуацията.
Боях се, че отново прибързано ще ме обвините в престъпление.
Не се тревожете за това, сър.
Макар да знам, че жената, която е карала колата на г-ца Хънтър,
не е била г-ца Хънтър
- Какво?
Не е била тя.
Това е запис от камерата на предната порта.
Няма съмнение, това е Даян.
Не виждате ли, че нещо липсва?
Какво?
- Къде е гривната?
Гривната, която прилича на вашата. Къде е на кадрите?
Забравила я е. Сигурно я е оставила вкъщи.
Защо би го направила? За последно е била с нея чак в Европа.
А и проверих кутията й за бижута. Няма я вътре.
По-важно е къде е Даян.
- Не знам, сър.
Открихме колата й в забранена за спиране зона,
на 4 пресечки от мястото, където с момичетата сте пазарували.
Даян пак изчезва и аз съм заподозрян
- Единственото, което подозирам,
е, че с Даян ще ме изиграете да разкрия поредно убийство,
което не се е случило.
Мислите ли, че с Даян сме способни да измислим такъв дяволски план?
Да, сър, сигурен съм.
Двамата оставихте низ от фалшиви следи, които наистина ме убедиха.
Не знам за какво говорите.
- Направили сте сценка,
в която горещо спорите с г-ца Хънтър, за да може секретарката ви да чуе,
знаейки, че всичко се записва и тя ще иска да каже на някого.
После изстрелът в уличката. Там се подведох.
Реших, че двойникът е стрелял в г-ца Хънтър.
Всъщност г-ца Хънтър е стреляла във въздуха, за да я чуят в кухнята.
После намерихме гилза в уличката.
Следва кафето със сметаната, което г-ца Хънтър пие на летището.
Отлична улика. Но най-убеждаващото беше...
... косата, която бяхте поставили на задната седалка.
Това доказваше, че има двойник
и че тялото трябва да е някъде из шатото.
Но не беше. Много пъти ви го казах.
Но знаехте, че да претърся такова огромно място, ми трябва армия.
Признавам ви го, измамата ви беше красива.
И аз повярвах.
Ако не бях повярвал, пресата нямаше да научи,
вие нямаше да четете заглавията,
и нямаше да имате милиони читатели.
- Но се случи.
Което е накарало сър Хари да вдигне цената.
Затова г-ца Хънтър, цитирам: "се е съгласила да изчезне".
Подценила ви е, нали?
Не е помислила, че ще я направите съучастник
в собственото й убийство.
- Още не знам за какво говорите.
При първото й изчезване всичко беше актьорска игра.
Но този път сте я убили, сър?
- Защо? Защо бих го направил?
За да поемете контрол над списанието.
В общия ви договор е упоменато,
че ако едната страна е възпрепятствана за 30 дни и повече,
другият съдружник придобива всички права.
Дори тялото да не бъде открито,
вие получавате контрол над списанието.
- Глупости.
Безсмислено е да отричате.
Убили сте я, скрили сте тялото,
изпратили сте всички на пазар, за да може една от нимфите ви
да бъде двойник на Даян Хънтър, без да се усети липсата й.
Вероятно момичето Тина, което мисли, че ще се ожените за нея.
Добре. Щом мислите, че съм я убил, намерете тялото. Копайте.
Не, сър. Знаете, че това ще бъде лоша реклама за полицията.
Знаете, че не мога да разкопая имението отново.
Поставихте ме в позицията на лъжливото овчарче.
Признавам, извършихте съвършеното убийство.
Няма как да ви опровергая, нали?
Знаете ли защо не можете?
- Не, защо?
Вижте. Тя носи палтото от норка на г-ца Хънтър.
А сега вижте това.
Тези кожени палта в найлонови пликове.
Дамата в кабриолета носи палто на г-ца Хънтър.
Но къде е празният плик от палтото? Един липсва. Къде е?
Предавам се. Къде е?
- Знаете по-добре от всеки, сър.
В него е скрито тялото, за да не мирише при разлагането.
Стига, Коломбо. Писна ми от вас и фантастичните ви обвинения.
А сега се махайте.
- Простете, не ви виня, че сте гневен.
Преди да си тръгна, може ли да се обадя по телефона?
Може.
Спокойно, сър, обаждането е местно.
Благодаря. Извинете за безпокойството.
Чухте ли това?
Не видях пейджъра на г-ца Хънтър на жената, която мина през портата.
Не го намерих и в кутията за бижута.
Досетих се, че сте го оставили на ръката й.
Взех номера от мобилната телефонна компания.
А вие ме видяхте да пиша съобщение.
Хванах ви
Преводач fakelini / 2024