Isn't It Romantic (2019) Свали субтитрите
Вивиан, ще бъда в града до неделя. Искам да прекараш седмицата с мен.
Майко мила!
Бихте ли изпратили горе шампанско и ягоди, моля?
Вивиан? Това "да" ли е?
Да.
Да.
- По цял ден няма да съм тук.
Натали, събуди се. Това е просто филм.
Забрави за мъжете. Забрави за любовта.
В реалния живот, момичета като нас не получават това.
Защо?
- Погледни в огледалото, скъпа.
Ние не сме Джулия Робъртс.
- Не сме ли?
Жената има усмивка за милион долара и разкошна коса.
Е, може би не й се налага да си избелва мустака,
но тя дори няма място за мустак.
Няма място за него на лицето й.
Никога няма да направят филм за момичета като нас. Знаеш ли защо?
Защо?
- Защото ще бъде толкова тъжен,
че ще трябва да поръсят пуканките с антидепресант,
иначе хората ще искат да се самоубият.
Разбери, Натали, любовта не е като в приказките. Няма щастлив край.
Винаги има щастлив край.
- Не, скъпа.
Някой може да се ожени за теб, за да вземе виза, това е.
Бакстър, това ми трябва.
Бакстър? Легни и се преструвай на умрял.
Ела тук.
Сутрешна целувка за мама?
Бакстър?
Дони, някакво момиче е лепнало бележка на вратата ми. До "Големия Ди".
Мисля, че е едно от многото момичета, които са луди по теб.
Да, добре... Ще го дам на секретарката си.
Мерси.
- О, ти имаш секре...
Спри количката!
- Какво?
Спри я с тялото си!
- Аз?
Направи го!
- Не мога!
Количката е всичко което имам!
- Не мога!
Спри я!
Леле! Здрава си като циментовоз!
Да. Благодаря.
Така казват всички мъже.
Нат, ще го изхвърлиш ли? Зает съм.
Ами... и аз съм... заета, но добре.
Натали, 3D принтерът не работи. Ще се обадиш ли на поддръжката?
Дона, нали знаеш, че всъщност това е твое задължение?
Да. Кажи им, че дори не се включва.
Ти си върхът.
Добро утро, Уит.
- Добро утро, шефе.
Той тук ли е?
- Още не. Ще се справиш страхотно.
Не знам, може би не съм напълно готова, но... О, не, аз не...
Задръж, той е тук.
- Може би не трябва...
Това ли е новият ни клиент? Защо е толкова красив?
Като от телевизията е.
Внезапно искам да му подсвирна.
Аз... не мога да свиря, но искам просто...
Моля ви, не гледайте на мъжете в офиса като на играчки.
Няма да търпя такова отношение.
Е, няма ли да представиш идеята си?
- Ами... на кого му пука за паркинга?
Не, не! Няма да се откажеш сега. Идеята ти е добра.
Не знам. Понякога, когато вляза на важна среща,
те просто ме прекъсват и не мога да си изкажа идеите.
И всички си мислят, че аз съм момичето, което носи кафе.
Което не е честно, защото понякога нося и понички.
Може би просто ще го изпратя по имейла.
Да, права си, просто го изпрати по мейла.
Това е добра идея, седни тук,
недей да ходиш на срещата,
не им показвай усърдната си работа. Защото това би било ужасно, нали?
Джош!
- На всички много ще им хареса,
вероятно ще получиш повишение и уважението на всички.
Всички ще кажат: "Натали, идеята ти е страхотна!
Ще ти дадем всичките пари на света!"
Престани да се държиш като идиот!
- Ти си най-добрият архитект тук.
Хората те слушат!
- Натали?
Ще се присъединиш ли към срещата?
Да, ами... Да, извинете.
Разбий ги, Нат!
Съжалявам. Извинете.
Благодаря, скъпа.
- О, не, това е мо...
О, мамка му. Кой слага сметана в кафе?
Би ли ми донесла нормално кафе, моля?
- Аз не съм секретарка, така че..
Архи... Архитект съм...
Да, но...
съм и отборен играч, и...
С удоволствие ще ви донеса друго кафе.
Това би било страхотно.
Веднага се връщам.
Хей, госпожице? Хей?
Изпуснахте си очилата. Заповядайте. Не мога да спра да се усмихвам.
Ти дали...
- Много съжаляваме.
Не си въобразявах, че ще бъда звездата на срещата, не съм толкова добра.
Но дори да го срещна отново, за такъв тип мъж аз съм си просто невидима.
Какво имаш предвид под "такъв тип мъж"?
- Добър мъж с хубав живот.
Аз съм добър мъж. И те виждам.
Аз имам хубав живот.
Наистина. Имам кола-хибрид.
- Да, знам.
Но знаеш какво имам предвид. Супер богат,
супер успешен, супер красив.
Аз съм просто невидима за такива мъже, разбираш ли?
Да, разбирам.
Дори и да те забележи, ти няма да забележиш, че те забелязва.
Това пък какво означава?
Означава че... си сляпа за любовта. Дори не я виждаш.
Не, не е вярно. Аз просто.. Нямам нужда от любов.
Ти току-що се блъсна в потенциална нова двойка.
Да, тъкмо щяха да се заговорят, искрата беше там,
а ти ги блъсна с рамо и ги изблъска от пътя ни като нападател.
Престани да се държиш като идиот.
Да не би да тренираш?
- Да.
Това е доста твърдо.
- Да. Имам плочки.
Уитни, може ли да ми донесеш...
Уит?
Би ли могла да спреш да гледаш игрални филми в офиса
и просто да си вършиш работата и да ми асистираш?
Да, добре. Остават само 43 минути до края,
така че ще престана като свърши и ще започна да си върша работата.
Не знам как свършва. Дали ще се съберат?
Свършва както всички други тъпи романтични комедии.
Момичето печели момчето и най-накрая това я прави щастлива.
Бум!
- И какво лошо има в това?
Тя трябва да е щастлива с другите неща в живота си,
като хубавата й кариера, за която работи много усърдно.
Това е романтична комедия. Те са върхът.
В смисъл, животът може да е много тъжен.
Опитвам се да се събуждам с усмивка, но после пускам новините, и...
И след това пускам "Сватбен сезон", и...
Гледала ли си го? Шедьовър е.
- Шедьовър на глупостта.
Всички филми са лъжи, придружени от ужасни поп песни.
Много обичам песните. И филмите не лъжат.
Напротив. Хора, които се събуждат сутрин с прическа и грим в леглото.
Нереалистично е! Всяко мерене на панталон е показано с монтаж от сцени.
Защото меренето на дрехи е забавно.
- За теб.
Винаги има главна героиня, която е супер непохватна.
И винаги казва: "Опа!" И всички възкликват: "Тя е толкова чаровна!"
Не. В реалния живот хората ще си помислят, че има мускулна дистрофия.
Недостатъците ни правят красиви.
- Не, недостатъците ни правят грозни.
Затова се наричат недостатъци. И още, в тези филми,
когато две жени работят на едно място, те са винаги смъртни врагове.
А виж ни нас. Аз те обичам. Ти си най-добрата.
Мисълта, че две жени не могат да се подкрепят една друга в работата
е просто отвратителна.
И очевидно, няма ЧР в никой от офисите в романтичните комедии,
защото няма никакво разнообразие и хората винаги спят с колегите си.
А да не повдигам темата за клишираният най-добър приятел гей,
чиято единствена цел в историята е просто да помага на главната героиня.
А той има ли професия? Какво се случва в неговия живот? На кого му пука?
Толкова е обидно, не мислиш ли?
И винаги се появява невидим глас,
за да разясни на зрителя нещата. А просто трябва да играят по-добре!
Уж мразиш романтични комедии, а доста си разсъждавала над тях.
Недей да ме чакаш. А какво ще кажеш за това, че винаги в края на такива филми
има онова тъпо бягане на забавен каданс?
И се опитват да развалят сватба или да си върнат любимия.
Познай какво? Той не те обича.
Затова вече не е с теб и не се жени за теб.
Разбира се, че я обича и я допълва.
Може ли да вляза? За какво си говорим?
Натали обяснява, че романтичните комедии са лоши.
Вече три часа.
- Да, защото са токсични.
Шегуваш ли се? Гледала ли си "Нотинг Хил"?
А "Събудих се на 30"? Сложих ги в капсулата на времето в училище.
Това е мъж, обичам такива мъже.
- Заедно с парцалената ми топка.
Големи лигльовци сте.
- Тя просто... Мрази щастливи финали.
Защото това всъщност не е краят.
Спират го, защото това, което се случва след края, е наистина гадно.
Никой не би искал да го види.
Не бива момиченцата да си мислят, че и в живота е като във филмите.
Хубаво да ни се напомня колко красив и пълен с любов може да е животът.
Не.
- Знам, че никак не си падаш, но...
Довечера е... Караоке вечер!
Кога?
- Тази вечер. Искаш ли да дойдеш?
Или може да правим нещо по-малко смущаващо,
като да скачаме голи на батут на обществено място?
Можеше просто да откажеш.
Може ли набързо да ти кажа на какво ме научиха романтичните комедии?
Не. Не!
Просто ме чуй. Сложила си Джош в приятелската зона.
Не съм. Джош не ме харесва по такъв начин.
Сигурна ли си?
- Да.
Знаеш ли колко често го хващам да зяпа този полусъблечен модел там?
Все едно казва: "О, вижте колко съм секси.
Искам някой да ми купи салата!"
Аз не съм такава и нямам проблем с това.
Натали, мисля че на хората ще им е по-лесно да те опознаят,
ако си малко по-открита към тях.
БЪДИ ОТКРИТА
Дами и господа, приближаващият влак не спира тук.
Моля, отдръпнете се от платформата.
Здрасти. И ти ли слизаш тук?
Здрасти.
- Аз съм Джак.
Натали. Или Нат, като буболечката.
Това е забавно.
Дай ми чантата си! Хайде, пусни!
- Чантата ми!
Дай ми я!
Кучка!
Хайде де, имам да храня три деца! Виждам, че и на теб не ти е било леко.
Ще ми помогнеш ли? Моля те?
Ха-ха, глупачка! Аз дори нямам деца!
Защо винаги на мен се случват такива гадости?
Леле. Здравата си се ударила.
Не, аз...
Бях ограбена от бездетен социопат.
Трябва да се обадим в полицията и да им нарисувам скица, затова...
Чакай! Просто се отпусни, красавице.
Къде съм?
- В спешното.
Това не е спешното, много е луксозно.
Облегни се и се отпусни. Нека те прегледам.
Така...
Боже мой.
- Какво ми е?
Очите ти. Толкова си красива.
Умряла ли съм?
Ти си прекалено хубав, за да си лекар, и ми говориш странни неща.
Много ми харесва да говоря с теб.
- Защо?
Сетих се! Ти работиш с онзи тип от метрото.
Той ме пребива, а после ти ми крадеш бъбреците.
Какво?
- Охрана! Имам нужда от помощ!
Ако искаш да си тръгнеш, съжалявам, но дрехите ти са напълно съсипани.
Но не се притеснявай, избрахме ти няколко неща от изгубени вещи.
Джош, обади ми се. Бях ограбена, и...
Може да са ми взели и от яйцеклетките. Моля те, просто ми се обади.
Здравей, хубавице.
Добро утро.
Харесва ми тоалетът ти. Много е шик.
Това е наистина странно.
Мили Боже! Добре ли си?
Ти... Какво, по...
Съжалявам. Шофьорът ми сигурно се е разсеял от теб.
Ти си... доста изкусителна.
Защо заговори с австралийски акцент?
- Австралиец съм. Така си говорим.
Тази сутрин не беше австралиец, когато ме упрекна, че имам сметана в кафето.
Не е възможно да сме се срещали преди и да не те помня.
Какво става тук?
- Добре ли си?
Не! Не подушваш ли какво се случва? Ню Йорк вече не мирише на лайна.
Мирише на лавандула.
- Май си си ударила главата.
Може би трябва да те заведа на доктор? Или да те изпратя до вкъщи.
Нещо наистина не е наред.
- Добре, защо не...
Нека те изпратя до вас. Няма да те нараня.
Нека те заведем вкъщи. Сега ще те закараме.
Шампанско и ягоди.
Дом Периньон е казал, че е като да вкусиш звездите.
Знаеш ли, че е бил монах?
Пристигнахме.
- Как пристигнахме толкова бързо?
Минаха само 18 секунди.
Някой е почистил улицата.
Тези булчински рокли дори не бяха там преди.
И кой е сложил цветя навсякъде?
Наздраве. Наздраве два пъти.
О, три пъти. Голям късмет!
- Алергична съм.
Да ти взема ли нещо? Шалче или кърпичка?
Просто имам нужда да полежа.
И ще се оправя.
Добре.
- Ами... Благодаря ти, просто...
не разбирам защо се държиш толкова мило с мен. Просто...
Не разбирам, но благодаря.
Ами...
Изчакай.
Ако имаш нужда от нещо, каквото и да е..
Не се притеснявай да...
ми се обадиш на мобилния ми...
телефон.
Това е номерът ми.
Много сладко. Но нали осъзнаваш, че има...
3,6 милиона комбинации на тези числа?
Но ти си само една така, че...
В това няма никакъв смисъл.
Нито в чувствата, които изпитвам към теб.
Но... Това не променя математиката.
Няма да мога да ти се обадя.
Изпитваш ли същото като мен?
- Не!
Обади ми се!
Джош, не се шегувам, обади ми се!
Да не би да ми спретна този номер, защото не отидох с теб на караоке?
Извинете. Обърках апартамента. И си тръгвам.
Извинете.
Благодаря ви. Прекрасни са.
Мамка му.
Вече може да излезете!
От което и реалити шоу да сте. Вие печелите.
Ще се смея, няма да подам жалба.
Ехо?
Бакстър? Ела тук, кученце.
Това ти ли си, Бакстър?
Бум!
Никога преди не си го правил.
911, какъв е спешният случай?
- Ограбили са ме, или нещо такова.
Някой е влязъл в апартамента ми и го е... уголемил.
Всичко е изчезнало и... е заменено с много по хубави неща.
Госпожо, това не звучи като спешен случай.
Звучи сякаш всичко ви е наред.
Там ли сте?
Това са всички видове обувки на света.
Обикновено не нося токчета, заради неравномерното разположение на теглото,
но тези са великолепни.
И всички са... моят размер.
Правилно ли разбирам? Жалвате се, че апартаментът ви е прекалено голям,
имате всички обувки на света и са ви точно по мярка.
Да, това се опитвам да ви...
- Чао.
Защо крещим?
- Дони! Как влезе тук?
Някой каза "Гей Бийтълджус" три пъти и аз магически се появих.
Как мислиш, че влязох? С ключа, който ми даде, защото съм любимият ти съсед.
Защо говориш така?
- Как?
Все едно имитираш обидно гей.
- Госпожице, моля ви.
Сега пък приличаш на извънземно, което се преструва на гей.
Размърдай се! Бегом на работа, да ги разбиеш с презентацията си!
Каква презентация?
- Ами, не знам.
Голямата презентация. Така ме нарича гаджето ми в леглото.
Преоблечи се, захарче.
Ще те закарам до офиса на път към моите несъществуващи планове.
Толкова много те обичам.
Чу ли ме как го казах? А сега?
Така ли се придвижваш до работа?
- Ами, ако имах такава, да.
А ще си намериш ли?
Здрасти, Нат. Нека ти помогна.
Не бях си го изпила...
- 3D принтерът ти не работеше добре,
обадих се на поддръжката и те го оправиха.
Просто превантивна мярка.
- О, ти направи нещо за мен.
Разбира се, аз съм мениджърът, а ти си звездата-архитект.
А не обратното, глупаче.
О, Уитни...
Леле, изглеждаш... много различно.
Трябва да ми обясниш какво става тук, за Бога.
Нищо не трябва да ти обяснявам. Не си ми шефка.
Всъщност си ми асистентка, така, че... Аз те познавам много добре...
Не обичам да казвам "Аз съм ти шеф", но ти си ми асистентка.
Това е най-смешното нещо, което някога съм чувала.
Кое?
- Че работя за теб.
Нека ти го обясня по начин, който ще разбереш.
Ще те довърша, кучко.
Натали! Доста те изплаших.
Какво става? Получих съобщението ти.
- Слава Богу, ти си си същият.
Да, същият си. Нормален Джош.
Имам нужда от помощта ти.
Какво става?
- Снощи ме обраха.
И внезапно апартаментът ми е хубав, а съседът ми Дони е гей.
И Уитни ме заплашва.
- Нат, добре ли си?
Не, кучето ми е чисто и мъжете ме гледат в очите.
Виждаш ли?
- Здравейте.
Това са все хубави работи, нали?
По принцип да, но това е някаква паралелна вселена.
Това не е нашият офис. Джош, не е.
Това не е истина. Мисля, че полудявам.
Не, не, не. Стига!
Всичко е наред. Ти си много неща, но не си луда.
Така че...
- Значи и ти го забелязваш.
О! Слава Богу.
Да се махаме оттук, преди да се опитат да ни изядат или да ни оплодят...
Да отидем да глътнем чист въздух. Никой няма да ни оплоди. Хайде.
Виж! Не е ли всичко адски странно?
Трябва да се успокоиш.
Просто... вдишай...
от сладкия нюйоркски въздух.
Още ме гледаш все едно съм луда.
Само не ме води в някаква супер луксозна лудница.
Не мисля, че си луда. Но нещата, които говориш...
са малко куку. Но щом ги казваш, аз ти вярвам.
Ще ти помогна. Нека го разнищим.
Може би ако се върна към каквото правих снощи стъпка по стъпка...
Тази жена май се задушава?
Не, просто драматизира. Аз постоянно се задушавам.
Като си сложа бонбон близо до гърлото...
Джош?
Изправи се, стани.
- Ей, Джош?
Това необходимо ли е?
Така. Тя вече е добре.
Здравей.
- Здрасти.
Ти ми спаси живота. Не знам как да ти се отблагодаря.
Джош.
- Толкова хубаво име.
Джошшш.
Харесва ми как го казваш. Джошшш! Знам ли... Просто... обикновено име.
Аз обожавам обикновеното!
- Наистина ли?
Е, ами, аз съм доста обикновен мъж.
По десетобална скала съм седмица.
- Това е супер.
Ами...
С какво се занимаваш? Това е нещо, което обикновен мъж би попитал.
Йога посланик съм. Намасте.
- Намасте.
Но истинската ми професия е... модел на бански костюми.
Логично.
- Всъщност съм модел за подражание.
Защото обичам да помагам на нуждаещите се.
Аз съм нуждаещ се.
- Толкова си...
Забавен си.
- Извинявай.
Това е най-добрата ми приятелка, Натали. Натали, това е...
Изабела Стоун.
- Ти си момичето от билборда.
Да, ти си от билборда!
- А ти коя си?
Натали.
- Приятно ми е да се запознаем.
Не мога да повярвам, че ще те попитам, но дали момче като теб би...
излязло на по питие с момиче като мен?
Ами, нека си помисля.
Да. Ще се видим после в офиса.
- Наистина ли?
Почакай.
- Чудесно! Само да си взема чантата.
Ти почти умря.
- Да, но ти ме спаси.
Джош? Трябва да измислим план.
- Искам да се уверя, че тя е добре.
Добре е. Тя... се смее, добре е.
Да, а също е и непозната.
Защо да не опитам нещо ново, нали?
До после.
Ей.
- Аз... много... съжалявам...
Сигурно си мислите, че съм...
- Великолепна.
Добре, стегни се. Да помислим за момент.
Имам страхотен апартамент и супер сладко куче.
Най-добър приятел гей. Страхотна работа, но жената, с която работя,
се е превърнала в мой смъртен враг.
Постоянно се спъвам.
И си говоря сама на глас.
Мисля, че съм в капана на...
Животът ми се е превърнал във...
Стига де! С какво съм заслужила това?
Животът ми се е превърнал във...
романтична комедия!
И е... разрешена за деца, не може да се псува!
Извинете. Имам нужда от помощ. Искам записите от камерите снощи,
за да намеря обирджията, той да ме нападне,
да изпадна в безсъзнание и да напусна този непоносим романтичен свят.
Не знам за какво говорите. Звучите откачено.
Моля ви. Просто имам нужда от достъп до записите на камерите.
Съжалявам, но не може.
- Защо?
Махнете се! Вие сте луда.
Ей!
- Здравей.
Здрасти! Може ли да ме обереш, ако обичаш?
Давай, измети пода с мен, а аз ще се дрънна тук и ще падна в несвяст.
Мама ме предупреди.
- Не... Какво?
Извинете ме.
- Лесно е!
Ти! Изглеждаш, сякаш си склонен към насилие.
Хайде, удари ме. Да, ето така.
- Какво? Не!
Ще се търкалям по земята, а после ще се ударя в това.
Какво ви има на всички? Погледнете се!
Това не е истина! Мразя това място.
Мразя го! Прекалено... очарователно е!
Влакът няма да спира на станцията.
Щом никой не иска да ме удари..
Може би това ще ме върне към моя скучен, обикновен живот.
КРАСАВЕЦ
Полицай Красавец? Не исках да ме спасяват.
Аз не ви спасявам. Арестувам ви.
- За какво?
Защото прескочихте бариерата. Да вървим.
Ръцете ми са точно на чатала ти.
Оттук.
Ето ти телефон, принцесо.
- Дай ми мобилния, за да видя номера.
Може да използвате само този.
- Шегуваш се! Не знам номера наизуст.
Представете си, че сме 1995.
- Чудесно.
Мога да се обадя на мъртвата си баба или в къщата, в която живеех на 12.
Едно обаждане, времето тече.
- Добре, добре... мисля.
Ако имаш нужда от нещо, каквото и да е, обади ми се.
Това вероятно няма да стане.
Освен ако не вярвам в ония глупости за силата на любовта, но ще пробвам.
Ето.
Ало, Блейк на телефона.
- Ега ти тъпотията!
Благодаря, че ме измъкна.
- Шегуваш ли се?
Толкова се зарадвах, че ми се обади, макар само за да ти платя гаранцията.
Обикновено бих се радвала да чуя,
че някой като теб се вълнува, когато някой като мен му се обади, но...
Разкажи ми. Аз съм добър слушател, имам много широки ушни канали.
Ако ти кажа, ще ме заведеш в лудница.
Може да ми споделиш всичко, абсолютно всичко.
Освен, че коалите са най-сладкото нещо на света.
Те имат хламидия и са доста враждебни,
затова не ги споменавай, става ли? Както и да е, давай.
Добре. Ударих си главата много силно...
и се събудих в тази паралелна вселена.
- Добре.
Нещата изглеждат по-добре, но всъщност са по-зле,
защото хората се държат с мен сякаш съм специална.
А аз не съм.
Тихите води са най-дълбоки, нали?
- Какво?
Има още толкова неща за теб, които искам да науча.
Не, ти не разбираш. Това не е истинският свят.
Това е като Матрицата за самотни жени.
Задръж си мисълта. Баща ми звъни от Сингапур. Знаеш как е.
Трябва да се махна оттук.
Как да стигна до края?
И започнах да се чудя дали наистина има изход от този свят.
Ако бях в романтична комедия, тогава
може би трябваше да намеря някой, който да се влюби в мен.
Хубаво.
Щом трябва да го направя, има и по-лоши неща от красив милиардер.
Натали, съжалявам, но... трябва да се върна в офиса
и да изгася няколко пожара.
Но, ще ми окажеш ли честта...
да вечеряш с мен по-късно?
Ще изпратя кола да те вземе.
- Добре. Това би било страхотно.
Супер.
До после.
Това беше лесно.
Хей, почакай! Към колко часа? И... какво да си облека?
На кой ресторант ще ходим? Обичам да знам предварително,
за да реша какво да си поръчам.
А предлагат ли десерти? Чакай!
Добре, какво ще облека?
Не мога да отида както се обличам обикновено.
О, знам на кого да се обадя.
Дони?
- Да?
Боже!
- Не.
Но ми се иска да можех да превръщам водата във вино.
Е, какво става?
- Трябва да отида на среща с Блейк
и да го накарам да се влюби в мен.
- Какво?!
Ти сериозно ли? О, Боже мой!
О, Боже! О, Боже! О, Боже!
О, Боже. Добре, добре.
О, Боже! О, Боже!
Толкова се радвам за теб.
О, Боже. Това е!
Това е моментът, за който съм се готвил цял живот.
Добре...
Каква е тази музика... О, не.
Май искат да ни въвлекат в някакъв супер тъп монтаж с преобразяване.
А ти искаш ли?
- Не, не. Мразя да меря дрехи.
О, да! Определено трябва да мериш дрехи!
Няма да влизам и излизам от съблекалнята и да те питам "Какво мислиш?"
Не! Не! Не!
Леле!
Натали, изглеждаш страхотно.
- Просто облякох каквото намерих.
Отне ми само... 5 часа.
За силите на съдбата, които ни събраха тази вечер.
Е, ти ме покани и изпрати кола, така че...
Но... това звучи много мило.
Идваш ли?
Това е прекалено луксозно.
От какво е направена тази покривка? Много е мека.
На какво мирише?
На зародиш от лама.
- Точно от това се прави.
Един момент, синьор. Ето ме.
Натали, това е Джовани.
- Много ми е приятно.
Той е главен готвач в "Сфолиа", но любезно се съгласи да ни сготви вечеря.
Благодаря.
Честно казано, това е най-вкусното ястие, което съм яла.
О, красавице! Пак заповядай.
Още ньоки?
- O, да-ки.
Аз съм много добра в играта на думи.
- Десерт за дамата...
Не, благодаря.
Приятна вечер, госпожице.
- О, чакай...
Май ще се разрази първият ни скандал.
Просто се опитвам да удължа срещата ни колкото мога.
И случайно знам един стар и хубав магазин за сладолед в "Ред Хук".
Ако искаш да отидем да се разходим до там?
А, забавно, часовникът ми понякога вибрира и казва "Искаш ли разходка?"
Но като го казваш ти, не ми се приисква да те ударя.
Чудесно.
Натали, ужасно съжалявам.
Бях сигурен, че работи до късно.
- Може да погледнем през прозореца...
да видим какви вкусове има и да си представим, че ги опитваме.
Какво правиш?
- Нищо, ще им оставя стотачка бакшиш.
Готово.
Добре, кой е любимият ти сладолед?
Най-любимият?
Добре, ще ти кажа.
Но ми обещай, че няма да ми се подиграваш. Орехово масло.
Какво? Ти добре ли си? На кой му харесва орехово масло?
Така си и помислих.
- Ти си като 80-годишен дядка.
Добре...
- А кой е вторият ти любим вкус?
Стафиди и ром.
- Не! Това е още по-зле.
Да. Знам. И това винаги ме е спъвало в живота.
В гимназията ми се подиграваха толкова безмилостно,
че десет години ядох сладолед само в уюта на собствения си дом.
Представям си те самотен вкъщи...
"Мм, масло от орех."
- Под леглото.
Знаеш ли, будистите казват...
че ако срещнеш някого...
и сърцето ти заподскача, ръцете ти треперят, а колената ти се подкосят,
значи това не е твоят човек.
Когато срещнеш сродната си душа, ще се чувстваш напълно спокоен.
Чувствам се много спокоен в момента. А ти?
Чувствам, че може да ни арестуват.
- Да, трябва да тръгваме.
Прекарах си страхотно тази вечер.
Аз също.
Аз просто... никога преди не съм имала такова изживяване.
Дъжд. Ха! Сериозно ли? Толкова е клиширано...
По принцип, това би ме издразнило...
Знам, че звучи откачено, защото почти не се познаваме,
но аз те оби...
- Недей. Не казвай нищо още.
Не искам да се върна към предишния си живот, преди да сме...
Какво? Преди какво?
- Сещаш се...
О, Боже.
Добро утро, красавице. Снощи беше невероятно.
Мислех си под душа, че когато погледна света през твоите очи,
сякаш го виждам за пръв път.
Натали, оби...
- Почакай! Задръж, не казвай нищо.
Върни се в леглото. Не мисля, че сме правили нещо.
Направо дойде следващата сутрин.
- Какво?
Просто ела тук.
- Добре.
Добро утро, красавице. Снощи беше невероятно.
Мислех си под душа, че когато погледна света през твоите очи,
сякаш го виждам за пръв път.
Натали, оби...
Добро утро, красавице. Снощи беше невероятно.
Мислех си под душа...
- Да, под душа.
Когато погледна света през твоите очи,
сякаш го виждам за пръв път.
Ако не мога да правя секс, поне ще задържа тази хубава чантичка.
Също и тази коала. Изглежда скъпа.
Хайде, кажи ми го.
Натали...
Обичам те.
Може ли да ми го кажеш още веднъж?
- Кое?
Ами... Знаеш какви сме момичетата.
Обичаме да го чуваме. Кажи го пак.
Натали...
Аз... те...
обичам.
Не...
Много ви благодаря. Отдавна искам такъв.
Я, каква си!
- Уитни... И теб си те бива.
Много смело да не се появиш на работа цяла седмица преди презентацията.
Не е нужно да се държиш така.
Просто защото сме колежки, не означава, че трябва да сме врагове.
Бяхме заедно на протест, помниш ли? И държахме надпис:
"Момичетата просто искат да имат основни човешки права."
Уитни? Какво правиш? Ние сме приятелки.
Уитни, ти ми даде тениска.
И аз я разширих и ти ми каза: "Можеш да я задържиш."
И аз си помислих "Супер".
Натали, радваме се, че си тук.
Остават три дни до презентацията.
Покажи ни голямата си идея за хотела.
Но аз... не проектирам целите хотели, а обикновено само паркинг гаражите.
Ти си най-добрият ни архитект, хайде! Покажи ни как го виждаш.
Аз... аз нямам...
- Тя няма нищо.
Ами...
Изненада е.
- Да.
И си запазила най-доброто
за истинската презентация, за което браво.
Браво, Натали! Справяш се отлично!
Натали!
Отключено е. От кога ползваш звънеца, Дони?
Здрасти. Реших, че сигурно работиш здраво и си забравила да ядеш.
Донесох китайска храна.
O, Боже, умирам от глад. Обичам те.
Е... покажи ми над какво работиш.
Помниш ли идеята ми за паркинг гаража?
Да.
- Ами...
Просто я разработих.
- Нат, това е типично в твой стил.
Да изгубя толкова време за някаква тъпа идея.
Не. Да измислиш най-добрата, най оригиналната идея, ей така.
Очевидно нямаш нужда от помощ, така че ще тръгвам.
Не, не си тръгвай. Наистина имам нужда от помощта ти.
И... от компанията ти.
Супер, защото искам малко от тези кнедли.
О, не! Те са мои! Ти каза, че ги носиш за мен.
Гледала ли си "Приятели"? Те не се карат за храна.
А си я поделят. Ето.
Ммм! Мирише толкова вкусно.
- Това също.
Отивам да си измия ръцете. Дойдох с метрото.
Може да съм хванал вирус "Зика". Всъщност има ли го още?
Започвах да се чудя дали съм разбрала неправилно.
Може би не Блейк е трябвало да се влюби в мен.
И изглеждам ли добре с тези плитки?
- Каза ли нещо?
Не те...
- Ти не трябва ли да си при нея?
Не те разбирам, защото устата ти е пълна.
Толкова са вкусни.
О, Боже... Звучиш сякаш получаваш...
Не. Престани! Голям си идиот.
Престани.
И аз искам да опитам от това.
- Блейк, какво...
И той ли ти помага с проекта?
Което е добре, защото в крайна сметка той ще трябва да го одобри.
О, вие заедно ли сте? Не знаех.
Трябваше... да ти кажа по-рано. Ние просто...
се виждаме с Блейк от известно време.
- И не си ми казала?
Ние не просто се виждаме. Аз обичам тази изкусителна жена.
Обичам те.
Кнедли!
Ами, аз не искам да ви преча...
затова ще тръгвам.
Приятен апетит.
Много е мил.
Обаче някой трябва да му каже да не си слага кафяв колан с черни обувки.
Не си отива.
Натали, чувала ли си за човек на име Ганди?
Ами... Да.
Той веднъж е казал, че щастието е когато
мислите, думите и действията ни
са в перфектна хармония. Не е ли чудесно?
Сладко е, че знаеш всички тези неща наизуст, Блейк.
Това е дарба.
Джош?
И задавящият се супермодел.
- Всъщност, йога посланик.
Няма такава професия.
- Запознайте се. Изабела.
Изи!
- Как си, Блейк?
Аз щях да ви запозная, но вие всъщност... се познавате.
Не си ми казала, че се срещаш с асистента на Нат.
Стига, той е архитект.
- Е, мениджър на проектите.
Архитект!
- Той изглежда... нежен.
Такъв е! О, Боже, как се досети, че го наричам мекушко?
Мекушко, трябва да направиш физиономията която обичам. Давай.
Може би по-късно.
- Сега, сега!
Добре.
- Ето, вижте!
Толкова много мекота!
- Аз съм малка топчица.
Сладко е!
- Тя обича врата ми по-дебел.
Аз обичам да ям торта, така че...
- А вие двамата как се запознахте?
Блейк и аз ли?
- Нека позная.
Запознали сте се на приказно парти на яхта.
Всъщност, партито беше доста разочароващо.
Помниш ли?
- Най-лошото парти на яхта!
Беше ужасно. Но като говорим за купони,
елате в Хамптън този уикенд. Поканила съм и няколко приятели
в малката ми къщичка на плажа.
- Звучи прекрасно!
Бездруго мислех да изкарвам хеликоптера...
Това е забавно, тъкмо щях да ви предложа да ви закарам с моя.
Много си мила, но ще дойдем с нашия.
С Нат може да минем през едно местенце първо, ако ме разбираш.
О, разбирам. Добре.
- А... аз не. Какво?
Вие имате много силна химия помежду си.
Може би трябва да се разменим.
Тя се шегува. Да, шегува се.
Е, какво мислиш? Хамптън?
Спечели ме още когато каза "хели-коптер".
Този омар... е голям колкото котка.
Но въпреки това... е мек като пастичка.
"Мек като пастичка."
Ти си изкусителна.
Да не би скоро да си научил тази дума? Защото постоянно я повтаряш.
Ако искаш да спра да я казвам, ще го направя.
Но ти ще трябва да спреш да бъдеш толкова изкусителна.
Извини ме, баща ми е.
Ало?
Благодаря ви, че дойдохте.
Благодаря. Благодаря.
- И ти ще ме щипнеш, добре.
Разбирам.
- О, Боже!
Здравей.
- Здрасти.
Значи, вие с Блейк сериозно сте заедно?
Ами, и ти и Изабела...
Знам. Кой би си помислил, че ние двамата ще си намерим толкова...
перфектни половинки? Това е.. откачено.
Да, наистина е... адски шантаво.
Знаеш ли кое е смешно?
Че всички тези богати дами ядат омари?
- Е, и това.
Отначало си мислех, че аз и ти
ще сме заедно накрая.
- Наистина ли?
Да, в началото.
Защо не ме покани на среща?
Защо... не ме поканиш сега?
Каних те.
Постоянно. Но ти винаги казваше не. Винаги ме порязваше...
А после станахме първи приятели...
За какво говориш? Никога не съм ти отказвала.
Каних те да излезем поне милион пъти.
Да пием по нещо след работа,
или да ходим на караоке с отбора ти по кикбол.
Не исках да седя там и да слушам как си хлътнал по някакво момиче.
И защо казваш "отбора по кикбол" сякаш това е нещо лошо?
Нюйоркските Кик Бокърс са елитни спортисти. Вярно е.
Аз съм просто атлет. Атлет.
- Я стига.
Голям си идиот.
- Мекушко?
Сега идвам.
Този прякор харесва ли ти? Звучи ми малко обидно.
Не ти ли харесва?
Мисля, че е сладък. Боли, като го правя, но е сладък.
Време е!
Моля за внимание.
- Погледнете насам!
Благодаря ви, че дойдохте на скромното ми парти, което
беше организирано в последната минута.
Мисля, че всички знаете как се запознахме с Изабела,
но пак ще ви разкажа. Разхождах се...
Да, с мен, най-добрата му приятелка. Аз съм най-добрата му приятелка.
Да, вървяхме си, видях тази красива жена да се задушава, и...
Така... Затова изтичах до нея...
и й оказах първа помощ... а тя ми даде сърцето си.
Отвратително.
Изабела, ти си... такава, каквато си.
Толкова си уверена в себе си,
и не се страхуваш да следваш мечтите си.
И въпреки че аз съм "толкова недостоен"...
От "Светът на Уейн".
Учудващо е, че... искаш точно мен.
Искам те.
Затова партито не е обикновено.
Изненада! Това е сватбата ни!
Женим се!
- Какво, по...
Сватбата е утре, а тази вечер отиваме в града
на караоке.
- Караоке вечер!
Боже, каква е темата на тази сватба? Великден в къщата на Елтън Джон?
Дони... как се озова тук, по дяволите?
Ела!
Разбих паролата ти и проследих телефона ти.
И след това дойдох до тук с автобуса, като животно. О, Боже...
Бях седнал до жена, която ядеше спагети от пликче с цип. Ужас.
И после...
- Стига с гейските простотии.
Джош е. Не е Блейк.
Трябва да се събера с Джош.
- О, Боже.
Да, и се случи нещо странно.
Каза ми, че винаги си е мислел, че ще сме заедно накрая. Но сега се жени.
Значи най-добрият ти приятел, с когото имате химия, е всъщност мъжът за теб?
О, Боже, кой би предположил, освен всички хора по света!
Добре де, съжалявам.
Бях се разсеяла от богатството на Блейк, лицето му, и...
големият му пенис.
Задръж малко. Нали ми каза, че не можете да правите секс?
Ами... Не, не можем, но...
Трябваше да проверя.
- Браво!
Няколко пъти. "О, извини ме, просто отивам до тоалетната."
И запаметих видяното.
- Това е секси ход.
Та мисълта ми е, че... Трябва да съм с Джош.
И винаги е бил само Джош. Защото той е толкова завеян и много мил...
и наистина ме разбира. Веднъж, когато помислих, че ще се мести завинаги...
плаках цяла нощ. Но така и не му казах.
По скалата от франзела до ядрена ракета - колко му е голям?
Ти сериозно ли?
- Това ще ми помогне да ти дам съвет.
Знам ли, колкото мелничка за пипер.
Такава каквато имаш вкъщи, или като в ресторантите?
Като в ресторант.
- Мили Боже.
Глътнах си езика.
Човек не казва на някого, че си е мислел, че ще са заедно..
вечерта преди сватбата си. Освен ако не се колебае.
Не мога да му позволя да се ожени за това прекрасно създание.
Не.
- Трябва да спра сватбата.
Напълно си права, трябва да я спреш!
Ще спра тази сватба.
- О, Боже, да. Давай, захарче!
Време е за шотчета текила!
Тези за кого са?
- За мен и теб...
и...
за мен и за теб.
- От това се притеснявах.
Хайде да се напием и да направим нещо лекомислено тази вечер...
Вместо утре.
- Джош?
Ей!
- Песента свърши.
Натали, здравей!
Ти си наред. Хайде.
Не, благодаря.
- Скъпа, ти не разбираш.
Тя мрази караоке,
повече от всичко на света.
Е като изключим презентациите на важни срещи,
и физиономията, с която се правя на тежкар.
Имам чувството, че мразиш всичко, така ли е?
Няма проблем, разбирам те. Някои просто не обичат светлината на прожекторите.
Не... ще се пробвам.
- Сериозно? Не съм те чувал да пееш.
Давай! Давай!
- Пяла съм и преди.
Нямаш нужда от питие. Просто...
- Едно за кураж.
Голям кураж ще натрупаш.
- Давай, Натали!
Това ще е интересно. Харесва ми.
Часовникът отмерва точно време
и слънцето започва да залязва.
Все още имам време да разбера
как да пропъдя тъгата.
Засега се справям добре -
светлината на деня ми показва как.
Но когато падне нощта,
самотата се обажда...
О! Искам да танцувам със някого!
Искам да почувствам топлината на някого!
Да, искам да танцувам с някого,
с някой, който ме обича.
Бях влюбена и загубих разума си,
докато се разхождах из града.
Рано или късно вълнението свършва
и в края се чувствам тъжна.
Нуждая се от мъж, който ще поеме риска
на любов тъй пламенна, че да трае вечно.
И когато падне нощта,
моето самотно сърце се обажда...
О, искам да танцувам с някого!
Искам да почувствам топлината на някого!
Да, искам да танцувам с някого,
с някой, който ме обича.
С някой, който...
С някой, който...
С някой, който ме обича!
С някой, който...
С някой, който...
да ме държи в прегръдките си.
Някой, който ще поеме риска
на любов тъй пламенна, че да трае вечно.
И когато падне нощта,
моето самотно сърце се обажда...
О, искам да танцувам с някого!
Искам да почувствам топлината на някого!
Да, искам да танцувам с някого,
с някой, който ме обича.
О, искам да танцувам с някого!
Искам да почувствам топлината на някого!
Да, искам да танцувам с някого,
с някой, който ме обича.
С някой, който ме обича.
О, да!
Как така всички знаеха хореографията?
- Странно, наистина.
Няма никаква логика.
Знаеш ли в какво наистина няма логика?
Да се ожениш за някого, когото току-що си срещнал.
Знаех си, че ще кажеш нещо такова.
- Защото е шантаво!
Срещнахме се при много напрегнати обстоятелства.
Това забърза нещата.
Това е от покачването на допамина в мозъка ти, все едно си дрогиран. Да!
Какво ще правиш, когато ефектът му мине?
Не знам. Все...
ще измисля нещо.
Не искаш ли да го направиш с някого, който те познава истински?
Предполагам, затова казват, че трябва да се женим за най-добрия си приятел?
Може би в друг живот.
Трябва да тръгвам.
Утре е голям ден.
Да...
Голям ден.
Страхотно, татко. Радвам се, че ти харесва.
Прав си, иновативно е. И съвсем сам го измислих.
Ще го покажа на архитектите и започваме с плановете и моделите.
Нали? Чао.
Добро утро, красавице.
Това моите планове ли са?
Изглеждаш божествено на дневна светлина.
Да не би да ми открадна идеята и да я представи като своя?
Е, видях я в апартамента ти, а ти я подготвяше за мен. На кого е тогава?
Моя!
- Ей, кротко.
Не знам от къде идва цялото това отстояване.
Ти и без това нямаше да се справиш.
Щях. Защо да не се справя?
- Не, нямаше.
Скъпа, щом си с мен, вече няма да ти се налага да работиш.
Моето момиче да работи? Няма да позволя!
На мен ми харесва да съм архитект.
- Стига, не ставай глупава.
Също, трябва да обмислим и смяна на името ти.
Ти наистина си фантазираш. Да не би да мислиш, че ще се оженим?
Ами, да.
Тогава ще вземеш фамилията ми. Но имах предвид да сменим "Натали".
Не мисля, че става за кръговете, в които се движа.
Мислех си за "Джорджина". Какво ще кажеш, Джорджина?
Ти си...
- Изкусителен.
Ужасен.
Ти си ужасен човек.
Явно си изморена, скъпа. Върни се в леглото.
Я се разкарай!
Тъжно е... да виждаш как някой, когото обичаш, обезумява от амбиции.
Знаеш ли кой го е казал?
- Не.
И вече никога няма да разбереш.
Мога да проверя в Гугъл.
Хей... къде отиваш?
Вкъщи, захарче!
- Вкъщи?
Сватбата започва след 20 минути.
- Да, знам.
И не ми пука.
- Моля?
Опитах се да бъда по-открита, да накарам Джош да се влюби в мен,
но не ми е било писано.
Не и на момиче като мен.
Не и дори в този тъп, перфектен свят.
Знаеш ли, когато бях по-млад...
толкова се страхувах от любовта,
че станах супер затворен
и просто следвах красивите си гей приятели.
Точно като рибка-пилот. Непрекъснато ги разсмивах
и намирах най-хубавите партита, на които да ходим,
и винаги ги успокоявах, когато някой им разбиеше сърцето.
Но знаеш ли какво не знаеха те?
Че моето сърце... постоянно беше разбито.
Постоянно.
И как биха могли да знаят? Никога не съм го показвал.
И тогава срещнах една гадателка в Ибиса,
която ми каза...
"Можеш да претърсиш цялата вселена...
и никога да не откриеш човек, който да заслужава да го обичаш повече от...
теб самия".
И затова сега съм такава щастлива фльорца.
Защото съм кучка, но се харесвам какъвто съм!
А ти кого обичаш, Натали?
Джош. И не успях да му го кажа.
Трябва да му го кажа. Веднага!
Едва ли ще стигна навреме, но трябва да опитам.
Господи, разбира се. Как не се сетих по-рано!
Накрая винаги тичаш, за да спреш сватбата!
Тогава бягай, момиче. Бягай като секси 18-годишен от гей роман,
който току-що е осъзнал, че е влюбен в театралния си партньор - Райън.
Давай!
Забавен каданс...
Ега ти тъпотиятааа!
Спрете!
Натали?
- Джош...
Дайте ми секунда. Извинете. Току-що избягах половин маратон.
И то без спортен сутиен.
- Натали, какво правиш?
Дойдох да спра сватбата.
Не се притеснявайте...
Освен че не й стига въздух, явно е изгубила и ума си.
Добре ли си, скъпа? Знаеш, че той е мой, нали?
Имаме... душевна връзка.
Не, тя дори не познава Джош.
- Моля? Разбира се, че го познавам.
Наистина ли?
Кой е любимият му зеленчук?
Това е уловка. Никой няма любим зеленчук.
Виждате ли, дори не го познава. Домашно гуакамоле.
Това дори не е истински зеленчук!
- За него е.
Всъщност е зеленчук. Намачкани авокадота.
Стига.
- Извинявай.
Знам, че нямам дълги крака,
и не съм някакъв си йога...
- Йога посланик.
Посланици имат държавите, а не хората, които се разтягат.
Джош. Виж...
Знам, мислиш, че Изабела е момичето на мечтите ти.
Ами ако не е?
Нат...
Да, аз никога няма да изглеждам като нея.
Но... Аз съм умна, мила и забавна,
и... много обичам работата си,
и съм учудващо добра на караоке.
Джош...
Трябва да избереш мен, да обичаш мен.
Защото аз обичам...
Аз обичам...
Аз обичам себе си.
Мамка му.
Аз обичам себе си.
През цялото време си мислех, че трябва да накарам някой да ме обича,
а всъщност е трябвало да заобичам себе си!
Добре, ще тръгвам.
Само да уточним, вече не искаш да спираш сватбата?
Не... продължавайте. Правете каквото искате.
Аз ще правя каквото искам. Късмет във всичко.
И без това няма да изкарат дълго заедно.
Джош и Из, значи ще им викат Джиз?
Любовта е лудост, нали?
Май нямам друг избор, нали?
И докато се отдалечавах, започнах да осъзнавам,
че да обичам себе си е...
Така... Изглежда някой доста здраво си е чукнал главата.
Чукнал? Не, не, не! Прекалено си красив, за да си лекар.
Как е възможно още да съм тук?
Излез оттук. Сбъркал си стаята.
Извинете, днес тук снимат епизод от "Закон и ред",
и той просто си упражнява ролята. Трябваше да стана телевизионен лекар.
Гадно е да съм истински лекар, и съм заринат от съдебни дела.
Ограбили са ви в метрото.
- Наистина ли?
18 часа бяхте в медикаментозна кома.
А сега добре ли съм? Може ли да си тръгвам?
Ако кажа да и сгреша... ще ме съдите ли?
Не.
- Тогава отговорът ми е да.
Може ли да ми...
- Какво се опитвате да направите?
Мамка му!
Чухте ли това?
- Да.
Да!
Ню Йорк отново е воняща дупка!
Такси!
Апартаментът ми пак си е гаден!
Да!
Бакстър! Аз се върнах и ти си си същият.
Ей, Бакстър? Бум!
Бакстър, направи се на умрял.
Почти успя.
Дони! Още си тук!
Хайде, храната е готова.
- О, не. Останал си си гей!
Моля? В какъв смисъл "останал"? Аз винаги съм бил гей.
Ами всички онези момичета, които идват в апартамента ти?
Продавам трева, и живеем на една пресечка от девическо училище.
Не знаеше ли?
Гейовете не могат да бъдат дилъри, а?
- Това е обидно.
Гейовете трябва да говорят така ли?
- Искаш да говорим по този начин ли?
Да отидем ли до Файър Айлънд?
- И ти ли си Дева, като мен?
Ние сме истински и сме си такива.
Благодаря ти.
Искаш ли трева?
Нат, закъснявам за среща. Ще изхвърлиш ли това?
И аз си имам задачи и места, на които трябва да бъда - направи си го сам!
Точно така!
Натали, няма да повярваш. 3D принтерът пак не работи.
Можеш ли да се обадиш на...
- Да се обадя на теб? Това ли искаш?
Защото на теб звънят, ако нещо в офиса се развали.
Не, всъщност щях да...
- Чакай, ще се обадя.
Дона, здравей, Натали е. Може ли да си свършиш скапаната работа?
Уитни.
О, Боже! Здравей!
Знам, че не сме се виждали само един ден,
но толкова много ми липсваше, нездравословно много.
Какво се случи? Добре ли си?
- Никога не съм била по-добре.
Но, моля те, трябва да ми обещаеш, че никога повече няма да се караме.
Защо да се караме? Ти ми позволяваш да гледам филми по цял ден.
Мисля, че трябва да спреш с филмите.
Напълно си права. Мога да спра когато пожелая.
Филмите не са важни за мен. По един на ден?
Не, по един на седмица.
- Строго, но справедливо.
Да, като космите на краката ми. Добре. Трябва да вървя.
До после.
- Тръгвам.
Супер. Донесете ни кафе.
- Всъщност, аз не нося кафе.
А какво правиш?
- Седни, скъпи, и ще разбереш.
Ще го намериш за доста...
изкусително.
- Натали.
Представям ви идеята си за неговият хотел.
Още не сме стигнали дотам.
- Ами аз съм готова.
Г-н Луис, напоследък си мислех за това какво ценим,
в какво си струва да инвестираме нашето време и внимание,
и, разбира се, пари...
и докато проектираме вълнуващият ви нов хотел,
искам да се фокусираме върху паркингите.
Паркингите?
Да. Замислете се. Те са тъмни... и затворени.
Никой не ги забелязва.
Но какво ще стане, ако ги открием?
Какво ще стане, ако...
направим нещо интересно с тях?
Да ги направим светли и приветливи... Със стъклени стени от всички страни?
Така...
нещо, което е било невидимо,
нещо, за което на никого не му е пукало
и е било незабележимо...
внезапно ще стане видимо.
Хората ще погледнат и...
ще видят красотата им.
Поне ще... видят нещо.
Това би било нещо наистина специално.
Всъщност идеята не е лоша.
- Благодаря.
Всъщност е страхотна идея, за която аз се сетих.
И веднага започвам да работя по нея. Да действаме!
Ще се видим по-късно.
Какво означава "изкусителен"?
А ти! Трябва да спреш да живееш във фантазиите си.
Ехо? Ехо? Здравей, Джош!
Какво става, Нат?
Трябва да престанеш да зяпаш през този прозорец
в това глупаво момиче с миниатюрен бански.
Не е толкова готино, за колкото го представят.
Заживей в реалния свят, престани да мечтаеш, че ще забиеш фотомодел,
и че това ще те направи щастлив.
- Приключи ли?
Добре, ела, седни тук.
Хайде, сядай.
Нали няма пак да ме тикаш?
- Не, не. Почакай.
Стой така, не мърдай.
Какво виждаш, като погледнеш към билборда?
Аз гледах теб.
Винаги гледам теб.
- Джош...
Такъв си идиот.
Добре...
Може би трябва да излезем някой път.
- Да.
Ако искаш.
- Би било страхотно.
Супер!
- Да.
Защо си говорим все едно сме сърдити?
Не знам. Тази сутрин ми върви като по вода, и сега...
Сега съм много щастлива.
Този уикенд? Караоке или нещо такова?
Да, би било... Е, може да те засенча, но...
Добре. Супер.
Май ще се забави.
- Да, понякога доста се бави.
Да не си тичала по стълбите?
Опитвам да съм спокойна, но къде отиваш?
- Да си взема кафе.
Защото сега сама си нося кафе.
Исках да ти кажа колко се гордея с теб. Беше страхотна горе.
И да сме наясно - Джош не ме допълва.
Аз сама допълвам себе си.
Боже, знаеш ли...
Въпреки че беше толкова цинична, ти получи мечтаната работа,
момчето което наистина те харесва, най-готината първа приятелка - аз...
Все едно си в някоя от тези любовни истории, които толкова мразиш.
Да, сега остава само да гръмне някой запомнящ се музикален хит.
Хайде, момичета! Вярвате ли в любовта?
Ще ви кажа нещо за нея - и то звучи горе-долу така:
Не се задоволявай с втори избор,
и любовта на изпитание ти подложи.
Знаеш добре, че трябва да изразиш чувствата си -
тогава ще разбереш дали любовта ти е истинска.
Не ти е нужен пръстен с диамант
или 18-каратово злато.
Нито лъскави бързи коли -
защото такива неща не траят дълго.
Трябва ти здрави мъжки ръце,
които да те вдигнат нависоко.
- Да, да ме вдигнат нависоко!
Да се почувстваш като кралица на трона
и да се любите, докато достигнеш върха!
Не се задоволявай с втори избор,
и любовта на изпитание ти подложи.
Знаеш добре, че трябва да изразиш чувствата си -
тогава ще разбереш дали любовта ти е истинска.
Дългостеблените рози са пътят към сърцето ти,
но той трябва да започне с ума ти!
Копринените чаршафи са много романтични,
но какво ще стане, щом станете от леглото?
Заслужаваш най-доброто в живота -
ако моментът не е подходящият, продължи напред!
Да, продължи напред!
Вторият избор никога не е достатъчен,
ще се справиш по-добре сама.
- Да, сама!
Не се задоволявай с втори избор,
и любовта на изпитание ти подложи.
Знаеш добре, че трябва да изразиш чувствата си -
тогава ще разбереш дали любовта ти е истинска.
Изрази себе си!
НЕ Е ЛИ РОМАНТИЧНО?
Мамка му и жега!
Редакция и тайминг =tosem=