Shanghai Express (1932) Свали субтитрите
ШАНХАЙСКИ ЕКСПРЕС
С участието на КЛАЙВ БРУК и АНА МАЙ УОНГ
Режисьор ЙОЗЕФ ФОН ЩЕРНБЕРГ
Сценарий ДЖУЛС ФУРТМАН и ХАРИ ХЪРВИ
Оператор ЛИЙ ГАРМС
В останалите роли УОРНЪР ОЛАНД, ЮДЖИЙН ПАЛЕТ
ЛУИЗ КЛОСЪР ХЕЙЛ, ЛОРЪНС ГРАНТ ГУСТАВ ФОН СЕЙФЕРТИЦ и др.
Пекин – Шанхай
Експресът за Шанхай тръгна ли? – Не.
Искам билет до Шанхай, първа класа. – 35 долара и 35 цента, госпожо.
Този път има ли вагон-ресторант? – Да, само турска баня няма.
Експресът за Шанхай, първа класа.
Какво носите? – Племенницата ми сложи закуска.
Нали няма животни? – Не, надявам се.
Добро утро, сър!
Момче, ела тук! – Извинете, сър!
Няма да пътувам с тази жена. – Ще ви преместим довечера.
Сега! 10 г. живея тук и познавам този типаж.
Искам друго купе! Преместете багажа ми!
Заповядай, Харви! – Благодаря.
Май ще се позабавляваш. Знаеш ли кой е във влака?
Кой? – Шанхайската лилия.
Коя е тя? – Не казвай, че не си чувал за нея.
Известна крайбрежна птица. – Какво, в името на Конфуций, е това?
За Бога! Жена, която припечелва по крайбрежието.
Момче, почакай!
Списанието, което ми продаде, е от 15 август 1927 г.
Последно издание. – Но то е от преди 4 години.
1931 ли сме, или аз не съм добре? – Простете, не ви разбирам.
Не говоря английски. Говорите ли френски?
Говорите ли френски? – Трябва да го запази като антика.
И ти ли се радваш, че се прибираме? Ние знаем коя година е, нали?
Бъди добро момче и не вдигай шум, за да не те вкарат в багажното.
Ето, момко. Всичко е чисто до срещата с номер две при Тяндзин.
Ще ви съдя, ако падне и косъм от главата му.
Яде бисквитки два пъти на ден и пие само преварена вода.
Не се тревожи, Уафълс. Ще се погрижа за теб.
Всички да се качват!
Пекин
Е, тръгнахме навреме. – Приятелю, да направим малък облог?
Казвам се Сам Солт. Обзалагам се за всичко възможно.
Обзалагам се, че тази стара каруца няма да стигне в Шанхай навреме.
Китай е в гражданска война
и ще имаме късмет, ако изобщо пристигнем.
Хубав камък имате. – Това е приятелчето му.
Прекрасно.
Тук е доста топло, не мислите ли? – Да, задушничко е.
Аз съм инвалид. За мен е опасно да пътувам на отворени прозорци.
Ще пътуваме 3 дни. Мога ли да направя нещо за вас?
Мога да се грижа за себе си. – Е, аз ще изляза на въздух.
Ако не възразявате.
Ще ви затворя вратата.
На бас, че ще висим тук цял час.
Ще ми кажете ли какво става?
В Китай сме, тук времето и животът нямат никаква стойност.
Знам, че сме в Китай.
Маделин! – Докторе, не съм те виждала отдавна.
Изобщо не си се променил. – А ти си се променила.
Така ли, докторе?
Мога ли да те наричам така, или да проявя повече уважение?
Никога не си проявявала уважение и винаги си ме наричала "докторе".
Не мислех, че отново ще се срещнем. – Мисли ли много за мен... докторе?
Да видим, колко време мина? – Пет години и четири седмици.
Значи пет години и четири седмици не съм мислил за нищо друго.
Винаги си толкова мил, докторе. Не си се променил изобщо.
А ти много си се променила.
Вече не съм ли хубава? – Не, по-хубава си от всякога.
Как съм се променила? – Не знам. Не мога да го опиша.
Е, промених името си.
Омъжена ли си? – Не.
Никой мъж не може да накара Шанхайската лилия да смени името си.
Значи ти си Шанхайската лилия. – Прословутото бяло цвете на Китай.
Чувал си за мен, а ти винаги си вярвал на това, което чуваш.
И още вярвам. Виждаш ли, изобщо не съм се променил.
Приятно бе отново да се видим. – Не съм сигурна.
Чух грамофона и идвам да се запознаем, ако не възразявате.
Не, заповядайте. – Чувствам се самотна във влака.
Свикнала съм да съм с хора, а и отнесоха кучето ми в багажното.
Гостувах на племенницата си в Пекин. Тя е омъжена за моряк.
Не се е прибирал от 4 години и тя тъжи. Имам пансион в Шанхай.
Специалитетът ми е йоркширски пудинг и приемам само най-почтени хора.
Не намирате ли почтените хора за ужасно скучни?
Шегувате се, нали? Познавам само почтени хора. Аз държа пансион.
Какво казахте, че държите? – Пансион.
Сигурна съм, че вие сте почтена дама.
Признавам, че не разбирам какво ниво на почтеност изискате в пансиона си.
Допуснах ужасна грешка. По-добре да се погрижа за кучето си.
Ако обичате! – Вие ако обичате!
Срамота е да допускат такива жени в първа класа!
Какво им има, Парсън? – Протестирате срещу морала им ли?
Мисля, че изглеждат доста добре. Поне Шанхайската лилия.
Да не искате да кажете, че Шанхайската лилия е във влака?
Тъй като съм женен, само съм чувал за нея,
но залагам сто към едно, че дамата в съседното купе е Шанхайската лилия.
Шанхайската лилия! – Да се обзаложим ли?
Вече ви казах, че не се обзалагам.
На бас на един мексикански долар,
че на двете дами в съседство това пътуване хич няма да им е лесно.
Като че ли скоро ще стигнем Тяндзин. – Около 11 часа. Там ли слизате?
Не. За жалост, ще пътувам чак до Шанхай.
Защо за жалост? – Всеки влак носи своя товар грехове,
но на този се е паднал твърде голям. – Успокойте се, сър.
Казвам се Кармайкъл, доктор по богословие в служба на хората.
С кого имам честа да говоря?
Доналд Харви, доктор по медицина в служба на Негово Величество.
За мен е удоволствие, сър. – Бих искал да ви предупредя.
За какво?
Едната е жълта, а другата бяла, но душите и на двете са прогнили.
Колко интересно! Не че съм атеист, но като лекар
понякога се чудя как хората като вас разбират къде е душата и определят,
че е в състояние на гниене. – Това са езически слова!
Вие сте материалист! И слепец ще разбере, че тези две жени
са тук, за да търсят жертви. – Доста сериозно обвинение.
Не познавам китайката, но... – Другата е Шанхайската лилия!
Две седмици се грижих за един нещастник, който полудял
след като похарчил всичко по нея. Разорила дузина мъже по крайбрежието.
Грешите, сър. Тя е моя приятелка. – Не бих се хвалил с това.
Вечерята е сервирана.
Готова съм.
Надявах се да ни заведеш на вечеря.
Изглеждаш разстроен, докторе. – Не, никак даже.
Това е капитан Харви. Г-ца Ху Фей.
Приятно ми е, капитан. – И на мен.
Добър вечер, дружина! Време е за торбата със зоб.
Ще те чакам в ресторанта.
Добър апетит, мадмоазел. – Благодаря, господине.
И на вас, господине. – Благодаря, г-н майор.
Държа се грубо, докторе. – Аз подбирам приятелите си.
Тя не ми е приятелка. Просто се държа учтиво.
Вежливост между колежки? – Наричай го както желаеш.
Този нов ли е? – Да.
За смелост? – Горе-долу. И това е ново, нали?
Да. – Отива ти.
Благодаря, господине.
Почакайте!
Ще седнете ли тук, мадам? – Благодаря.
Майор, не изпускайте тези рибки. – Завидно чувство за хумор.
Извинете! – Съжалявам.
Ще дойдете ли на вечеря, капитан? – Да, разбира се. След вас.
Къде се мотаеш? Храната ще изстине.
Спрете вентилаторите. Инвалид съм.
Ако ги спрат и останалите ще станем инвалиди на бърза ръка.
Може ли да седнем тук? – Да.
Благодаря, господине.
Какво каза той? – Да слезем от влака с паспортите си.
Паспорти ли? Защо са им? – Искат да слезем.
Няма да сляза. Ще ни убият.
Кондукторът ми обеща, че всичко ще е наред.
Не ме разсейвайте. Изчислявам шансовете да се измъкнем живи.
Възмутително! Ще си довърша вечерята.
Ако питате мен, вечерята е относително маловажна.
Дори не се нахранихме! – Ще се оплача на консула!
Нощният въздух ми действа зле. – Не ставайте глупав, война е.
Могат да разстрелят всекиго.
Аз съм немски гражданин, няма от какво да се страхувам.
Ще угася този фар. Търсят някого. Добре че не мен.
Какво става тук? Какво искат?
Не знам какво каза, братко, но не го повтаряй.
Ето, момче.
Откъде идвате? – Живея в този район от години.
Всички да се качват!
Толкова врява за един човек. Защо ли го арестуваха?
Сигурно е шпионин на революционерите.
Телеграф
Синият лотос е изгубен.
Тази нощ ни трябват червени цветове.
Ли Фън е заловен.
На всяка цена задръжте шанхайския експрес
в полунощ при Те-Шан
Добър вечер. Много те харесвам.
Какво искате? – Пътуването е дълго. И самотно.
Махай се оттук веднага.
Махай се!
Купетата са готови, господа. – Браво, момче.
Е, лека нощ, господа. Приятни сънища.
Един ден този инспектор ще прекали!
Извинете!
Проклети невъзпитани чужденци!
Какво ви каза? – Нещо, за което може и да съжалява.
Не разбирам ези или тура, г-н Чанг. Китаец ли сте, или бял?
Майка ми бе китайка, а баща ми – бял.
Повече ми приличате на бял. – Не се гордея с бялата си кръв.
Така ли? – Да.
Предпочитате да сте китаец? – Да.
Че какво бъдеще ще имате? Раждате се, ядете ориз и умирате.
Каква страна! Да пийнем.
Искаш ли да си сам, докторе? – Не, тъкмо щях да влизам.
Да не те задържам тогава. Реших, че е още рано. Колко е часът?
Девет и половина.
Носиш часовника, който ти подарих. – Боях се, че ще забележиш.
Тогава бях с дълга коса. – Добре си спомням.
Дълго ли ще останеш в Шанхай? – Така мисля.
Тогава ще се виждаме доста често. – Вероятно.
Какво прави, откакто се разделихме?
Нищо особено. Бях няколко години в Индия.
После се върнах за малко в Англия и ме пратиха на експедиция в Манджурия.
Изглежда си бил доста самотен. – Не бих казал.
Животът ми бе интересен и вълнуващ. – Предполагам, имаш предвид жени?
Не открих никоя, която да те замени. – А търси ли много?
Не. Не исках отново да бъда наранен.
Винаги си бил егоист. Мислиш само за това, че си бил наранен.
Не приемам укора. Само аз бях наранен.
Напусна ме без нито дума,
само защото се изкуших да те накарам да ревнуваш.
Исках да се уверя, че ме обичаш, а те загубих.
Страдах много и вероятно си го заслужих.
Бях глупак, че допуснах да си тръгнеш от живота ми.
Ще ми се да кажеш, че не е имало други мъже.
И на мен, но пет години в Китай са много време.
Да можех да си ги върна... – Какво щеше да правиш с тях?
Рано или късно щяхме да се разделим и никога да не се срещнем.
Нямаше да се разделим.
Щяхме да се върнем в Англия, да се оженим и да сме щастливи.
Много неща нямаше да направя, ако можех да си върна тези години.
Аз нямаше да направя едно. – Какво?
Нямаше да си отрежа косата.
Лека нощ, Доналд.
От някой любовник? – Не.
Съмнявам се. – Не ми ли вярваш?
Няма ли да се научиш да вярваш безусловно?
Вярвам ти, Маделин.
Чакам с нетърпение да се върнеш в Шанхай.
Обади се, като пристигнеш.
Ще пратя кола да те чака на гарата. С много любов. Карлайл
Когато имах нужда от доверие, не ми го даде.
А сега, когато нямам нужда от него, ми го даваш!
Уафълс!
Облечете се. Ще бъдете отведени от влака в гарата.
Моля, не вземайте багаж.
Насам, моля!
Какво посрещане, а?
Аз ли? – Да. Последвайте ме горе.
Всички казваха, че няма опасност. Права съм била да питам.
Това е краят. Залагам 10 към едно – няма да се измъкнем живи.
Това са бунтовници, няма да се осмелят да ни убият.
Къде е г-н Чан? – Вярно, няма го.
Сигурно има пръст в тази работа.
Работата е сериозна, иначе нямаше да се осмелят да спрат влака.
Това си е чист обир.
Сигурно ще искат откуп, но няма да им дам и стотинка.
Г-н Сам Солт.
Г-н Чан е! Облечен във военна униформа.
Знам мен защо ме вика.
А казах, че китайците нямат бъдеще!
Значи Чан стои зад това безобразие?
Да. Негодникът има безочието да пита
дали имам заможни приятели. – Казах ви, ще ни държи за откуп.
Изглеждаше ми познат.
Правителството дава 20 000 за главата му – жив или мъртъв.
Ще бъде велик ден за Китай, когато някой получи наградата.
Г-н Ерик Баум.
Значи той е важна фигура.
Качването по стълби вреди на сърцето ми.
Аз съм инвалид.
Взе ли ви камъните, г-н Солт?
Срамота!
Значи все пак не ги е взел.
Взе фалшивите. – Фалшиви?
И тези са фалшиви. Истинските са в сейф в Шанхай.
Предполагам и те са имитация. – Искате ли да се обзаложим?
Не се обзалагам с комарджии. – Така си и мислех.
С какво се занимавате, г-н Баум?
Имам каменовъглена мина до Калкута. Фалирала.
Нямате мина. Според откритите документи търгувате с опиум
и сте вкарали в Китай 6 тона за последната година.
Грешите. Търгувам с въглища, а не със забранени стоки.
Знаете ли, че ако китаец търгува с опиум, го чака смърт?
Не можете да ме застреляте! Ще платя глоба. Мога всичко да обясня.
Не ви наказвам за търговията с опиум, а за арогантността ви във влака.
Какво му е? – Жигосали са го.
Какъв ужас!
Ще донеса масло от влака. – Идвам и аз. Трябва ми чантата.
Изобщо не трябваше да тръгвам. – Майор Ленар.
Какво искате? Разбирам само френски.
Някой говори ли френски? – Аз.
Елате с него.
Горе ли трябва да се качим? – Да.
Взе ми думите, братко.
Дайте си паспортите. Седнете.
Колко време сте във френската армия? – 20 години.
В паспорта ви не пише никакъв ранг. – Не разбирам.
Казва, че в паспорта ви не пише, че сте в армията.
Вече не съм. Уволниха ме.
Защо тогава е с униформа? – А защо носите униформа?
Отивам при сестра ми и не искам да разбере, че съм уволнен.
Много ще страда.
Отива при сестра си и не иска тя да разбере за позора му.
Свободни сте. – Благодаря ви.
Благодаря, госпожице. – За нищо.
Имате ли заможни, или влиятелни приятели?
Нямам никакви приятели.
Защо отивате в Шанхай? – Да си купя нова шапка.
Предупреждавам ви, работата е сериозна.
Къде ще отседнете? – В "Гранд Хотел".
Как можете да си позволите такъв скъп хотел?
Колко време бяхте в Пекин? – Два месеца.
А преди това? – Бях в Шанхай.
Колко време стояхте? – До следващия влак. Често пътувам.
От колко време сте в Китай? – Около 8 години.
Живи ли са родителите ви? – Забравили са ме. Така и трябва.
Разбира се, не сте омъжена. – Не. Успях само да се сгодя.
Елате с мен, моля.
Капитан Харви.
Нали няма да се качите? – Със сигурност се качвам.
Кажете му, че целият свят ще узнае за този позор.
Г-н Кармайкъл, ще се постарая да му го предам.
Може ли паспорта?
Аз съм британски офицер и искам да знам с какво право
се отнасяте с нас по този начин. – Главнокомандващият на революцията.
Задържаният снощи бе дясната ми ръка, висш офицер от моята армия.
Вие сте сбирщина бандити.
Правителството ще ви разгроми за две седмици.
Може би ще искате да вземете наградата за главата ми.
Кажете ми какво целите. – Търся заложник, за да накарам
правителството да върне офицера ми. Сега бихте ли си дали паспорта?
Защо отивате в Шанхай?
Имам заповед да извърша операция, веднага щом пристигна.
Кого ще оперирате? – Не мога да разкрия тази информация.
Как е губернаторът на Шанхай?
Както сте узнали от документите ми,
проблемът е хемиплегия – парализа, причинена от съсирек в мозъка.
Е, кап. Харви, извадих късмет да си намеря важен заложник,
за да си върна офицера.
Нали няма да възразите, ако позвъня в британското посолство?
А ако се окаже, че не съм достатъчно важен?
Ще е жалко за всички ви.
Не мога да държа селото повече от 12 часа.
Надявам се, няма да ви разгневя, ако се погрижа за безопасността
на почитаемата ви персона. – Ни най-малко.
Какво каза? – Да се върнем във влака.
Грубиянин!
Британска легация
Да. Ще повторите ли отново?
Да.
Шанхайският експрес е бил задържан.
Държат кап. Харви за заложник. – Хирургът? Какво искат? Пари?
Уви, не е така просто. Извинете, трябва да говоря с губернатора.
Китайското правителство се съгласи да освободи офицера до 6 часа.
Разчитаме на думата ви да върнете кап. Харви.
Надявам се да се чувствате удобно. – Какво ще правите с нас?
Реших, че ще се съгласите да пиете чай с мен.
Надявам се няма да възразите, ако предпочета да се върна във влака.
На два дни път имам палат,
който очаква да бъде почетен от вашето присъствие.
Ще приемете ли гостоприемството ми, докато решите, че сте уморена от мен?
Уморена съм от вас сега.
Нямам причини да мисля, че поканата ще обиди Шанхайската лилия.
Шанхайската лилия е променена.
Нима красноречието на д-р Кармайкъл е извършило това чудо?
Или дължим на кап. Харви тази необикновена промяна?
Може би. – Елате. Не бъдете глупава!
Не ме докосвайте!
Капитан, гледайте си своята работа. – Точно това смятам да направя.
Имате късмет, че е ваш защитник, обещал съм да го върна жив.
Не биваше да го правиш. Щях да се оправя.
Той си го просеше. Жалко, че нямам пистолет.
Не биваше да действаш така прибързано.
Оставете я на мира!
Пуснете ме!
Не можете ли да направите нещо?
Мога само да ви предложа да се помолите!
Може би сте прав, но Бог едва ли ще иска да говори с мен.
Бог не обръща гръб на никого.
Ето го и господинът, който причини всичко това.
Добро утро.
Вие сте радост за очите. Кога тръгваме?
Капитан Харви качи ли се? – Не, още е при Чан.
Ще проверя какво го задържа. Има заповед да не тръгвам без него.
Ето един мъж, който ми харесва.
Какво казаха?
Явно ще трябва да почакаме. Не ме пускат да се кача.
Не върши глупости.
Кога тръгваме? – Не знам.
Вероятно щом Харви се появи. – Ако още е горе, може и да не слезе.
Защо още държите кап. Харви? Влакът го чака.
Само това ли ви вълнува? – Какво значение има?
Защо се опитвате да скриете, че сте влюбена в него?
Нищо не крия. Той е всичко за мен.
Обичам го, щом искате да знаете и то безумно.
Доста бързо се привързвате. Едва се запознахте.
Не е вярно. Познавам го от години. – Ще можете да докажете любовта си.
Няма да го накажете за това, че ми помогна, нали?
Напротив. Той ще си получи заслуженото.
Всеки истински мъж би ме защитил.
Не ме интересуват вашите представи за справедливост. Имам свои правила.
Не се осмелявайте да го нараните. Обещахте да го освободите.
Но не съм казал в какво състояние.
Ако изчакате, ще можете да го отведете – сляп.
Вие сте луд! Той е британски офицер! Това ще ви струва главата.
Правителството отдавна щеше да вземе главата ми, ако нямах нищо в нея.
Не говорите сериозно. Само ме плашите.
Моля ви, не ме измъчвайте. Знам, че не биваше да се меси.
Ще ви платя, за да го пуснете. – С какво ще ми платите?
Имам бижута за 40-50 хиляди и мога да намеря още толкова.
Не е достатъчно. – Ще намеря още.
Ще намеря достатъчно. Моля ви, пуснете го!
Парите не могат да изтрият обидата, която ми нанесе.
Преди събудихте интереса ми, сега ви се възхищавам.
Бих могъл да обичам жена като вас.
Направихте ми предложение да тръгна с вас. Още ли важи?
Не бих ви се доверил и за секунда. Как да знам, че няма да ме измамите?
Давам ви честната си дума.
Глупак е този, който вярва на жена,
но вярвам, че за вас честната дума значи нещо.
Капитан Харви, очакват ви.
Дано пътуването ви не е самотно
и губернаторът да се възползва от уменията ви.
Благодаря, надявам се един ден да имам удоволствието
да демонстрирам уменията си върху вас.
Кап. Харви, казвам се Олбрайт,
имам заповед да пусна влака, щом наредите.
Всички ли се качиха?
Всички освен една китайка и жена, наречена Шанхайската лилия.
Къде са? – Шанхайската лилия е горе.
Кога се качи? – Преди малко. Сигурно ще слезе.
Май иска да се качим на влака. – Че защо не каже!
Чий багаж сваляте? – На г-ца Лилия. Офицерска заповед.
Офицерска заповед ли?
Отивам да видя какво става. Пригответе се за тръгване.
Няма да се измъкнем живи!
Май Шанхайската лилия ще пътува в друга посока.
Защо сваляте багажа на една от пътничките?
Имате предвид Шанхайската лилия?
Да. Защо я задържате? – Не я задържам.
Тя реши да дойде с мен, вместо да продължи да пътува с вас.
Това е нелепо. Лъжете, г-н Чан.
Съжалявам, но ще трябва да ви опровергая.
Вашият приятел не ми вярва. Кажете, че идвате с мен по ваша воля,
за да си тръгне, преди да ме е изнервил твърде много.
Върви, Доналд. Реших да приема предложението му.
Желая и на двама ви приятно пътуване!
Е, това беше. Идвам след минута.
Дай му малко пара.
Готови сме за тръгване, сър. Ще чакаме ли двете жени?
Мисля, че сме готови да потеглим. – Всички да се качват.
По-добре я изведете оттам. Току-що убих Чан.
Имаш ли пистолет?
Ако ще има стрелба, по-добре да се прикрия.
Маделин! – Доналд!
Хайде. Влакът чака. – Моля те, върви.
Хайде, приятелят ти Чан е мъртъв.
Хайде!
Потегляйте веднага! – Натоварете багажа обратно!
Благодаря ти, Доналд! – Щях да го сторя за всеки.
Момче, ела да разчистиш!
Не вярвах, че пак ще видя този влак. Още два дни.
Колко е часът?
Не знам. Но ще питам, ако искаш. – Къде е часовникът ти?
Вероятно съм го изгубил на гарата заедно с някои свои идеали.
Няма да се връщам за него.
Все пак е само часовник. – Не мога да заменя идеалите ти,
но като пристигнем, ще ти купя друг.
Няма нужда. Радвам се, че го загубих.
Не знам дали трябва да ти благодаря, или не.
Няма значение. Не го направих за теб. Смъртта изплати дълга му към мен.
Това ще ви облекчи за известно време.
Добър вечер! Разрешете.
Ще се радвам скоро да стигнем Шанхай. – Аз също.
Как е инвалидът? – Ще се оправи за няколко седмици.
А аз не. Нервите ми са като топка китайска юфка.
Пътуването не донесе добро на никого.
Освен на китайката. Тя ще вземе 20 000 за това, че накълца Чан.
Ще ми се аз да го бях фраснал. А вие, майор?
Съжалявам, но не разбирам ни дума от това, което казахте.
Този има късмет, че сте тук.
Няма да се оправя, докато не се прибера в пансиона си.
Добър вечер!
Шокирана съм. Китайката ще получи каквото заслужава,
но другата жена... Нямам думи!
Какво безсрамие! И пуска грамофона...
Тя е най-ужасната жена, която съм срещала.
Не знам как ще ни гледа в очите, след като щеше да замине с Чан.
И то след като той се отнесе така с бедния г-н Баум...
Грешите. Не знам какво я е накарало да го направи,
но мисля, че нещата са по-сложни.
Г-н Кармайкъл, когато се запознахме, поставихте изумително точна диагноза
на Шанхайската лилия и не виждам причина да променяте мнението си.
Тя цяла нощ се моли за вас.
Ще ми се да го повярвам, но чух от устата й, че заминава с Чан.
Това са глупости. – Де да бяха.
Как може да я защитава! Аз съм либерален,
но не бих заложил на тази кауза. – Нито пък аз.
Бих искал да говоря с вас насаме. – Не искам да говоря с никого.
Съжалявам, но настоявам.
Ако мислите да ме убеждавате да се променя, спестете си усилията.
Никого не искам да променям.
Искам само да изясня нещо, което не ми дава мира цял ден.
Защо решихте да тръгнете с този варварин, когото тя уби?
Защо питате? От любопитство?
Снощи се молихте, може би за първи път от години.
А тази сутрин тръгвате с Чан.
Не може да извършите и двете неща само за шест часа.
Моя си работа, но ще ви кажа, ако обещаете да остане тайна.
Разбира се, че ще остане. Дойдох, за да разбера за себе си.
Той щеше да ослепи кап. Харви. Нямах друг избор.
Кап. Харви знае ли? – Изглежда ли, че знае?
Не. Въпреки че обещах да мълча, ще му кажа.
В никакъв случай!
Може да е странно, да използвам вашия език,
но тук става въпрос за вяра. Някога ние бяхме влюбени.
Разделихме се и аз се отказах от всичко, защото не пожелах
да се пазаря за любовта си. Не съм се променила, нито пък той.
Още сте влюбена в него, нали? – Да.
А той още ли е влюбен във вас? – Съмнявам се.
Права сте, любов без вяра, както и религия без вяра, не струват.
Не мога да ви помогна. – Знам.
Е, разбрахте ли каква жена е тя? – Разбрах, че струва повече от вас.
Никога не съм се надценявал,
но какво каза тя, че сте така сигурен?
Обещах да не казвам, особено на вас,
но това не значи, че не мога да ви кажа, че сте глупак.
Така да е, но явно твърде много сте повярвали на Шанхайската лилия.
Знам, че вие, хората на науката, смятате нас за фанатици,
но по-добре да имам зрънце вяра, отколкото вашето научно неверие.
Експресът за Шанхай четири часа по-късно
Имаш ли цигара, докторе?
Изглеждаш нервна. Сънят ще ти се отрази по-добре.
Защо мислиш, че съм нервна? – Ръцете ти треперят.
Това е защото ме докосна, докторе. – Исках да говоря с теб, Маделин.
Г-н Кармайкъл каза, че снощи си се молила за мен.
Това противоречи на последвалите събития,
но ако си се молила за мен, в което се съмнявам,
мога ли да попитам защо?
Щях да го направя за всеки.
Лека нощ!
Шанхай
Водачът на бунтовниците убит
Шанхайският експрес пристига Размяна на заложници
Добрият стар Шанхай! Не вярвах, че отново ще го видя.
О, скъпа! – Толкова се радвам, че те виждам.
С нож ли го убихте?
Не искам да говоря.
Добре дошли в Шанхай, г-н Кармайкъл. – Благодаря.
Много мило, че ме посрещате.
Г-жа Рубо, господине. – Приятно ми е.
Довиждане, госпожо.
Г-жа Рубо. – Приятно ми е.
Довиждане, г-жо Хагърти. – Довиждане.
Довиждане, г-жо Хагърти.
Довиждане, кап. Харви. Дължа ви живота си,
макар че, честно казано, той не струва много.
Това е ваше, нали? Ще го сложа в колата.
Няма да се бавите, нали? – Щяхме да загазим,
ако не бяхте най-добрият хирург в Китай...
Здравей, Харви. – Кларк!
Не вярвахме, че ще успееш. – Винаги успявам.
Надявам се да спасите губернатора,
а ако решите да залагате на лотария, само звъннете.
Довиждане. Хубаво е, че пътуването свърши, нали?
Довиждане, г-н Кармайкъл. – Желая ви късмет. Хайде, Кари.
Довиждане, госпожице. – Довиждане, г-н майор.
Това е сестра ми. – Приятно ми е, г-це.
Госпожицата ми направи огромна услуга.
Благодаря ви. – Няма за какво, уверявам ви.
Довиждане.
Всичко е готово, Харви. – Идвам. Трябва да свърша нещо.
Прости ми, че те проследих, страхувах се да не те изгубя.
Купувах ти часовник. – Той не струва нищо без теб.
Бих искала да мога да заменя и всичко останало.
Сбогом, Доналд.
Не искам да те загубя отново. Нищо друго няма значение.
Не ме интересува защо щеше да заминеш с друг.
Искам само шанс за ново начало. Ще се променя. Няма да съжаляваш.
Прости ми за недоверието.
Знам, че нямам право да те моля дори да ме изслушаш.
Толкова е лесно да те слушам. Знаеш, че те обичам.
Винаги съм те обичала. – Не го заслужавам. Държах се зле.
Вината беше моя. Трябваше да ти кажа всичко.
Искам да ми кажеш само едно. – Какво?
Как, в името на Конфуций, да те целуна пред всички тези хора?
Но, Доналд, тук няма никой, освен мен и теб.
Много влюбени ходят на гарите, за да се целуват,
без да привличат внимание.
КРАЙ
Превод Милена Иванова
Редактори Мая Илиева и Синеаст
Обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©