Merlin - Season 1 (2008) (Merlin.S01.1080p.BluRay.x264.DTS.Belshaman/Merlin.s01e05.1080p.BluRay.AVC.DTS.2.0-Belshaman.srt) Свали субтитрите
съдбата на едно велико кралство лежи на плещите на младо момче.
Неговото име е Мерлин.
Бягай! Бягай!
Изчезна.
Ти ми спаси живота. Казвам се Мерлин.
Ланселот.
Раната е повърхностна. Треската ще премине.
До сутринта трябва да е добре.
Що за създание би могло да причини това?
Открихме следи. Мисля, че селяните казват истината.
Имало е криле и...
Какво?
Не е закачало добитъка, само хората.
Каквото и да е, предпочита човешка плът.
Постави стражи в отдалечените села.
Нека бъдат на щрек.
Ако смята да дойде в Камелот, трябва да сме готови.
От малък мечтая да дойда тук.
Целта на живота ми е да стана един от рицарите на Камелот.
Знам какво си мислиш. Че очаквам прекалено много.
Все пак аз съм никой. Тях ги избират сред най-смелите мъже в страната.
Ланселот?
- Да?
Ще те харесат.
- Така ли?
Виждал съм те как действаш. Можеш да посрамиш дори Артур.
Не мисля.
- Знаеш ли какво ще направя?
Още сега ще говоря с него.
- Познаваш Артур?
Да.
Това е последното ти изпитание.
Издържиш ли го, ще станеш рицар на Камелот.
Провалиш ли се, изчезваш.
Ще се изправиш срещу оногова, от когото враговете се боят най-много.
Ще се биеш с мен.
Трябва да издържиш една минута в свободна битка.
Гримънд, втори сине на Уесекс.
Времето ти започва да тече сега.
Отведете го.
Това е третият провалил се този месец.
Как да защитавам Камелот с такива некадърници?
Мисля, че мога да ти помогна.
- Ти ли?
Нямаш представа какво е нужно за един рицар. Смелост, дух, дисциплина.
Разбира се, че не, но познавам един човек.
Така ли?
- Той ми спаси живота.
Добро начало.
- Наистина си го бива.
Сигурен съм, че е страхотен, но забравяш първото правило.
Моля?
- Първото правило.
Само благородници могат да бъдат рицари.
Тъй че, ако не е благородник...
- Благородник е.
Наистина ли?
- Да.
Много добре. Доведи го утре на тренировъчната площадка.
Нека носи документите си за благородство.
Благодаря, няма да съжаляваш.
Говори ли с него?
- Да.
И?
Ще се срещне с теб.
- Да! Благодаря ти!
Няма за какво.
Случайно да си благородник?
Благородник ли? Мили боже, не. Защо питаш?
Просто...
- Първото правило гласи,
че само благородници могат да служат като рицари.
Рицарите защитават кралството от онези, които желаят да го унищожат.
Утер знае, че ще трябва да им повери живота си.
Затова ги избира от фамилиите, които са му се клели във вярност.
Благородниците.
- Затова бе създадено първото правило.
От тогава само благородници стават рицари.
Това не е честно.
- Честно или не, така стоят нещата.
Съжалявам, Ланселот. Наистина.
Защо толкова искаш да станеш рицар?
Когато бях малък, конници от северните равнини нападнаха селото ни.
Убиваха наред. Баща ми, майка ми, всички.
Само аз се измъкнах.
През онзи ден се заклех, че никога повече няма да съм толкова безпомощен.
Посветих живота си на меча.
Денонощно се учех да се бия.
Когато се почувствах готов, тръгнах към Камелот.
И изглежда пътуването ми приключи. Всичко е било напразно.
Давам ти думата си, че ще направя всичко възможно, за да оправя нещата.
Домашно.
Хайде!
Много ми бяхте полезен.
Какво е това?
- Документът ти за благородство.
Не разбирам.
Дами и господа, представям ви Ланселот, пети син на Лорд Елдред от Нортъмбрия.
Не, Мерлин.
- Значи не искаш да станеш рицар.
Разбира се, че искам, но правилата не го позволяват.
Правилата са грешни.
Но все пак това е лъжа. Против идеята на рицарството е.
Имаш всички права да бъдеш рицар. Знам това.
Но правилата...
- Не ги нарушаваме.
Само ги заобикаляме. Въпросът е да те приемем.
След това ще те съдят според делата ти.
Ако успееш да станеш рицар
ще е защото си го заслужил, независимо дали си благородник.
Аз не мога да променя правилата, но ти можеш.
Стига да позволиш да ти помогна.
Много мило от твоя страна...
- Гуен.
Съкратено от Гуинивер.
- Благодаря ти, Гуинивер.
Не благодари на мен, а на Мерлин.
Той би помогнал на всекиго.
Би ли повдигнал ръцете си? Благодаря. Извинявай.
Мисля, че е чудесно, че Мерлин ти урежда тази възможност.
Имаме нужда от хора като теб.
- Ти ли?
Не аз лично, а Камелот. Камелот има нужда от рицари.
Не само като Артур и подобните нему, а от обикновени хора.
Все още не съм рицар, милейди.
- Аз пък не съм дама.
Съжалявам, аз...
Приключихме. Ще ушия дрехите за нула време.
Радвам се, че се запознахме, Ланселот.
Изглежда много мила.
- Такава е.
И е най-добрата шивачка в Камелот.
Вие двамата... Нали се сещаш?
Не, не. Приятели сме.
Едно. Две.
Три. Четири.
Едно. Две. Три.
Определено приличаш на благородник.
- Нали?
Но не се чувствам така.
- Достатъчно за днес.
Добра работа.
- Това е шансът ти. Действай.
Да?
Ланселот, пети син на Лорд Елдред от Нортъмбрия.
Ланселот? Прислужникът ми спомена за теб.
Носиш ли документите?
- Сир.
Бавни реакции. На бойното поле вече щеше да си мъртъв.
Върни се, когато си готов.
- Готов съм, сир.
Тъй ли?
Добре. Започни като изчистиш конюшните.
Съжалявам за Ланселот. Виждам, че си разстроен.
Такъв е живота. Понякога печелиш, друг път губиш.
Приемаш го много добре. Така да се каже, много зряло.
Благодаря, Гай.
Как мина?
Намери си работа в конюшните.
- Разбирам.
Кажи ми истината, преди да съм се ядосал.
Опитва се да стане рицар.
Първото правило не е нарушавано за никого.
Какво си направил, Мерлин?
- Леко заобиколих правилата.
Но те не са честни.
- Заобиколил си ги с магия.
Не беше нищо особено. По-скоро номер, а не магия.
Магията не е играчка, която да използваш просто така.
Знам.
- Защо тогава си го направил?
Дължа живота си на Ланселот. Отплащам му се както мога,
като му давам шансът, който заслужава.
Ако искаш да ме накажеш заради това, давай.
Не е зле.
Искате да измета килиите отново ли, сир?
Определено имат нужда.
Но преди това искам да ме убиеш.
Сир?
- Не се преструвай, че не искаш.
И аз щях да искам, ако бях на твое място.
Хайде.
Хайде, Ланселот, не тупаш килим.
Поздравления.
Току-що мина основното обучение.
Тук сте в безопасност.
Как е?
- Добре е.
Какво се е случило с тези хора?
Селото им е било нападнато от крилато чудовище.
Бих го преследвал, но не мога да го проследя по въздуха.
Не е нужно да го проследяваш.
Първо Грийнуорд, а след това Уилоудейл.
Тръгнало е на юг.
- Към Камелот.
Подготви рицарите, Артур.
- Всичко ще се нареди, татко.
Криле на орел и тяло на лъв.
Криле на орел и тяло на лъв.
Звярът се е отправил към Камелот.
Бърз е и е ловък. Достатъчно голям е, за да удря силно.
На тренировката днес ще се занимаваме със стратегиите за нападение.
Нямаме много време. Свободни сте.
Кажи, Ланселот?
- Мога ли да помогна с нещо, сир?
Знам, че в битката могат да участват само рицари.
Точно така. А ти все още не си рицар.
Затова трябва да продължим изпитанието ти.
Утре сутрин ще се биеш с мен.
Събрали сме се за последното ти изпитание.
Успееш ли, ще се присъединиш към елита.
Провалиш ли се, пътуването ти приключва.
Ланселот, пети син на Лорд Елдред от Нортъмбрия...
...времето ти започва да тече.
Извинявай.
Жалко.
Предавате ли се, сир?
На колене.
Стани, сър Ланселот, рицар на Камелот.
Кой е този човек? Изникна сякаш от нищото.
Да, изненада всички ни.
Удостоявате ни с голяма чест, сър Ланселот.
Рицарството е в основите на Камелот.
- Честта е изцяло моя, сир.
Баща ви ще бъде много горд..
- Да, сир.
Не съм виждал лорд Елдред от много години.
Изглежда са повече отколкото предполагах.
Когато го видях за последно, имаше само четирима сина.
Е,... ето ме и мен.
- Така си е.
Задържах те прекалено дълго. Наслади се на празненството.
Сир.
Отнеси този документ на Джефри от Монмаут.
Искам мнението му до сутринта.
Погледни го, Гай. Не заслужава ли този момент?
Не съм казвал, че не заслужава.
Но съдбата и заслуженото не са едно и също. Правиш се на Бог, Мерлин.
Изпращаш го по пътя, по който си решил ти.
Даваш му триумф, но кой знае какво крие бъдещето.
Не знам какво пише на поканата ти, но на моята пише: "Празненство."
Разбрах те. Не закъснявай много.
- Добре.
Ето ги и неприятностите. Мислиш ли, че е красива?
Да, сир.
Предполагам, че е така.
Мисля, че сър Ланселот ти е хвърлил око.
Не ставай глупав.
- Какво лошо има?
Не е мой тип.
- Виж ти, изненада.
Понякога се чудя дали ще познаеш човека за теб,
дори да е на една ръка разстояние.
- Вероятно си прав.
Благодаря.
Да речем, ей така заради разговора, ако се налага, кой ще избереш?
Артур или Ланселот.
Не ми се налага и никога няма да стане.
Скучна си, Гуен.
Дами и господа, искам да вдигна тост
за новото ни попълнение.
За новият рицар на Камелот, сър Ланселот.
Два метра ейл ли? Струват ми се като три километра.
Добро утро, господа. Не го гледайте и не го миришете. Изпийте го на екс.
По-добре ли сте? Добре.
Не можеш да пропуснеш първия си работен ден, Ланселот.
Сър Ланселот, ако нямаш нищо против.
Какво правите?
- Имаме заповеди от краля.
Спрете!
Кажи му, каквото каза на мен.
Документът е фалшив. Самият печат е безпогрешен.
Направен е по най-добрия начин, но трябва да е фалшив.
Няма никакви свидетелства за пети син на лорд Елдред от Нортъмбрия.
Значи...
- Излъгал е.
Отричаш ли?
- Не, сир.
Нарушил си първото правило на Камелот.
Посрами себе си и нас.
Не си достоен за рицарско звание.
Никога не си бил и никога не ще бъдеш достоен.
Махнете го.
Сир...
- Оспорваш преценката ми ли?
Измамата му е непростима.
Но вярвам, че не е искал да навреди никому.
Искал е единствено да служи.
Първото правило е свързано с доверието.
То свързва рицарите.
Как можеш да вярваш на човек, който те е излъгал.
Не знам какво да кажа, Ланселот.
Вината не е твоя.
- Напротив.
Аз те накарах да излъжеш.
- Изборът беше мой.
Наказанието е само мое.
Иска ми се да можех да направя нещо.
- Можеш. Престани да се обвиняваш.
Мерлин?
- Не казвай, че си ме предупредил.
Нямам намерение да злорадствам. Стореното - сторено.
Ела да видиш това.
Разбрах грешката си. Търсех създанието на грешното място.
Сред документите за всички живи същества в кралството.
Но си помислих: "Ами съществата от легендите?"
И открих това.
- Това е чудовището!
При мен! При мен!
Защита!
Какво става?
Напред!
Каза, че рицарите ти са най-добрите в страната
и днес доказа това.
- Знам само, че все още е живо.
Нека не го чакаме. Кралството бе заплашвано достатъчно дълго от него.
Да го довършим веднага.
- Сир, ако може да се намеся.
Гай?
- Проучих създанието.
Смятам, че е грифон.
- Грифон ли? Що за име.
Грифонът е създание, създадено с магия.
Нямам време за това, докторе.
- Родено е с магия, сир,
и само с магия може да бъде убито.
- Грешиш.
От плът и кръв е, като всички останали създания.
Артур доказа това.
- Не съм толкова сигурен, татко.
Мисля, че в думите му има истина.
- Каква истина?
Грифонът нямаше броня, но оръжията ни бяха безполезни срещу него.
Безполезни ли?
- Не мисля.
Вече опита стоманата ни. Следващият път ще му е за последно.
Кога ще бъдат готови рицарите ти?
- След час, може би два.
Добре. Ще го довършим тази нощ.
Вярно ли е, че грифонът може да бъде убит само с магия?
Да, сигурен съм в това. Ако Артур излезе срещу него, ще умре.
Трябва да го спрем. Утер трябва да се вразуми.
Замесена ли е магия, кралят ни забравя разума.
И все пак, магията е единствената ни надежда.
Да не предлагаш...
Такава е съдбата ти, Мерлин. Истинската цел на магията ти.
Ти го видя, Гай. Не мога да се изправя срещу него.
Не го ли направиш, Артур ще загине.
Не. Това е лудост.
Не знам толкова могъщи магии. Трябва да има друг начин.
Това е единствения начин.
- Пука ли ти за мен?
Направи това, направи онова. Убий грифона, Мерлин.
Ще седя да се грея край огъня.
- Мерлин!
Ти си единственото нещо, което ме интересува на света.
Бих дал живота си за теб, без дори да се замисля.
Но за какво? Аз не мога да спася Артур.
Съдбата ми не е такава. Знаеш това.
Съжалявам.
- Не знам какво друго да кажа.
Тогава ще го кажа аз.
Имаме два часа да открием начин да убием това нещо.
Трябваше да се сетя. Как можах да бъда такъв глупак?
Изобщо не приличаш на рицар.
Съжалявам.
- Аз също.
Защото се биеш като рицар.
Имам нужда... Камелот има нужда...
Създанието...
- Не успяхме да го убием.
Не съм срещал подобно нещо.
- Бил съм се с него, сир.
Преди няколко дни. Ударих го с всичка сила.
Чудех се как е оцеляло.
Някои смятат, че това създание, този грифон,
е създаден с магия и само магията може да го унищожи.
Вие вярвате ли в това?
Няма значение какво смятам аз. Магията е забранена.
Рицарите трябва да побеждават само със стомана и сила.
Сир...
- Отвън те чака кон.
Благодаря ви, сир.
- Вземи го и повече не идвай тук.
Не.
Не търся свободата. Искам единствено да служа с чест.
Знам.
- Позволете да яздя с вас.
Не мога. Баща ми не знае за това.
Аз те освобождавам, но повече не мога да направя.
Върви, преди да съм размислил.
Ето. Това трябва да направиш за Артур.
Не съм правил толкова могъщо заклинание.
Нищо друго няма да го убие.
Опитай.
Имаш го у себе си. Знам, че е така.
Не се тревожи. Имаме достатъчно време.
Съжалявам, че ви безпокоя, милейди.
- Какво правиш тук?
Нямам време за обяснения. Трябват ми оръжия и броня.
За какво са ти?
- Артур е в опасност.
Трябва да направя всичко по силите си, за да го защитя.
Такъв е дългът ми, независимо дали съм рицар.
Наистина вярваш в това, нали?
- Да, милейди.
Не мисля, че някога съм срещала човек като теб.
Гуинивер, ако не се завърна...
Не отивай. Моля те.
Трябва.
Време е.
Не се тревожи, Мерлин. Знам, че опита.
И се провалих! Ако Артур умре, ще е защото не съм...
Мерлин!
Мерлин! Ланселот тръгна да убива грифона!
Моля?
Мерлин!
Идвам с теб.
- Няма да стане.
Опитах да ме спреш.
- Ти не си войник.
Артур има нужда от всичката възможна помощ. Да тръгваме.
За Камелот!
За Камелот!
Артур!
Жив е.
Сега или никога.
Да!
Ланселот!
- Сир.
Ти успя! Ти го уби, Ланселот.
Успя ли?
- Да.
Слава Богу!
Успя, синко. Успя!
Не бях аз, татко, а Ланселот.
Какво прави той тук?
- Татко, мога да обясня.
Изчакай отвън!
Нямаш право да...
Какво правят?
- Решават съдбата ми.
Признавам, че го освободих, сир, и ще си понеса последствията.
Но действията на Ланселот обърнаха събитията.
Нищо не са променили. Той наруши правилото.
Рискува живота си за мен!
Служи с чест.
Виждам, че си уверен в това, Артур.
Предвид обстоятелствата, може да го помилваме.
Това не е достатъчно.
Трябва да върнеш Ланселот на полагащото му се място.
Като рицар на Камелот.
Никога! Законът си е закон. Правилата не се нарушават за никого!
Значи са грешни.
Ще ти върнат рицарското звание. Все пак, ти уби грифона.
Не бях аз, а ти.
Това е абсурдно.
- Чух заклинанието. Видях те.
Не се тревожи. Ще пазя тайната ти.
Но не мога да си припиша чужда заслуга.
Стига толкова лъжи и заблуди.
- Какво ще правиш?
Единственото, което мога да направя.
Какво става?
- Нека говоря.
Ще го изслушам.
Простете ми, сир. Дойдох да се сбогувам.
Какво правиш?
Излъгах и двама ви, и създадох конфликт между вас.
Не мога да нося това тегло, както и вие не можете да носите моето.
Трябва да започна наново, някъде далеч от тук.
Може би един ден съдбата ще ме дари с нова възможност
да се докажа като достоен рицар на Камелот.
Ти вече се доказа.
Но трябва да се докажа пред себе си.
Ваше Височество. Принц Артур.
Гуен? Гуинивер?
Ланселот?
Да.
- Ела, Гуен. Чака ни тежък ден.
Да, милейди.
Може би беше прав, Гай. Може би не биваше да се намесвам.
Не, Мерлин, сгреших. Ланселот имаше нужда от теб и ти от него.
Съдбите ви са свързани.
Ще се завърне ли?
- Това не мога да кажа.
До следващата ни среща, сър Ланселот.
Казвам се Едуин Мюрден. Имам лек за всички болести.
Няма да успеем да запазим живота й още дълго. Може би няколко часа.
Магьосник си. Какво ли би направил Утер? Вероятно ще го изгори.
Открий Едуин!
Превод StraightEse