Merlin - Season 1 (2008) (Merlin.S01.1080p.BluRay.x264.DTS.Belshaman/Merlin.s01e07.1080p.BluRay.AVC.DTS.2.0-Belshaman.srt) Свали субтитрите
съдбата на едно велико кралство лежи на плещите на младо момче.
Неговото име е Мерлин.
Артур!
Какво има?
- Наистина не те бива за нищо, нали?
Само попитах...
- Кого? Мен или елена?
Предполага се, че сме на лов. Това изисква бързина,
промъкване и бистър ум.
Значи ти притежаваш две от трите.
Какво беше това?
- Тихо.
Помощ!
Моля ви! Милост!
- Помощ!
Голям късмет извадих.
- Това да ти бъде за урок!
Какво? Пазех ти гърба.
Добре ли сте? Нали не ви нараниха?
Не, благодарение на вас.
Аз съм София, а това е баща ми.
- Артур Пендрагон, на вашите услуги.
Казвам се Оуфрик, крал на Тирмор,
а това е дъщеря ми - София.
Далеч сте от дома. Какво ви води в Камелот?
Домът ни бе нападнат.
Едвам успяхме да избягаме, с малкото вещи, които можахме да носим.
Живеем в опасни времена. Какво ще правите?
Отиваме на запад към Карлион, където имаме роднини
и се надяваме да започнем нов живот.
Трябва да останете и да си починете.
Благороднически семейства като вашето, са винаги добре дошли в Камелот.
Погрижи се да я настанят в прилична стая.
Съседната е празна.
- Звучи добре.
Дори отлично.
Млъквай.
- Нищо не съм казал.
Не се и налага.
Намеренията ми към София са напълно почтени.
Настани я в стая на другия край на замъка.
По-топло е и по-удобно.
- Разбира се.
Тя е много красива.
Да, така е.
- Ако намеренията ти са почтени...
Определено са такива.
- Защо тогава да не е в съседство?
Защо не?
Успя да ме убедиш. Настани я в стаята до моята.
Коя е тази?
- София от Тирмор.
Спасихме я в гората.
Предимно Артур спасяваше, а аз...
- Не може да остане тук.
Кралят каза, че с баща й са добре дошли в Камелот.
Всичко ли е наред?
Да, благодаря.
Извинявай, не исках да те безпокоя.
Глупости, дете. Любимата ми пациентка е винаги добре дошла.
Съжалявам за бъркотията.
Повечето неща са на Мерлин. Ако знаех, че ще идваш,
щях да разчистя.
- Не е заради това.
Масата ви гори.
- Масата ми гори ли? Какво...
Масата ми гори!
Ето.
Винаги ме забъркваш в неприятности.
Какво те води тук?
Сънувах още един сън.
Разбирам.
Видях как Артур се дави.
Една жена го наблюдаваше как умира.
Тя е тук. В Камелот.
- Умът ти прави номера.
Взима образи от всекидневния живот и ги използва за фантазиите си.
Сънувах я преди да дойде в Камелот.
Сигурно грешиш.
- Знам какво видях.
Беше толкова реално. Толкова ярко.
Видях го да умира, Гай.
Тя ще го убие.
Това са просто сънища, нищо повече.
Взимаш ли приспивателната отвара, която ти дадох?
Не помага.
Ще ти дам друга.
Ще ти позволи да спиш дълбоко.
Няма от какво да се боиш.
- Благодаря, Гай.
Не казвай на Утер. Няма нужда да го тревожим.
Остави грубите обноски. Нося ти парите.
Искам повече. Приятелите ми умряха заради вас.
Съжалявам за това похабяване на човешки животи.
Ако това ще те утеши, скоро ще се срещнеш с тях.
Днес ще заведа София на езда и ще й покажа околностите.
Какво общо имам аз?
Тази сутрин трябва да отида на патрул с стражата и баща ми.
Трябва да ме покриеш.
- И да излъжа краля?
Няма да стане. Веднага ще разбере.
Ще ме разкрие за нула време.
Трябва да го направиш.
- Не ставам за лъжец.
Започвам да се потя, погледът ми се размътва,
умът ми спира да работи.
- Че ти винаги си така.
Обещах на София да я разведа.
Не се ли появя, ще си пропилея шансовете.
Значи я харесваш?
- Да.
Защо да не я харесвам?
Искам да прекарвам повече време с нея, но трябва да се отърва от баща ми.
Не мога да ти наредя да го излъжеш,
но направиш ли го, ще съм ти приятел за цял живот.
Върви тогава. Нали не искаш да те чака?
Благодаря. Никога няма да забравя това.
Сигурна ли сте, че е тя?
- Не бих могла да забравя това лице.
Трябва да говорите с краля.
- И да му кажа, че виждам бъдещето ли?
Ако смятате, че животът на Артур е в опасност...
Знаеш как ще реагира.
- Вие сте негова повереница.
Не би ви наранил.
- Мрази магията повече,
отколкото държи на мен.
- Не е така.
Искаш ли да пробваме?
Какво друго можете да направите?
- Ще опитам да я спра сама.
Къде е синът ми?
Нямам представа. Май стана грешка. Но вината не е негова.
Стига си дрънкал. Кажи ми къде е.
Вероятно... определено вината е моя.
- Къде е Артур?
Не е тук.
- Това го виждам.
Не беше сигурен какво сте наредил. Каза да питам стражата
дали ще язди с тях тази сутрин, но забравих да го направя.
Забравил си?
Съжалявам. Сигурен съм, че ако му бях казал, щеше да е тук.
Ако бяхме във война, щях да заповядам да те набият с камшик.
А след като на сме във война, ще ми се размине ли?
Бях забравил колко е забавно.
Реката не е далеч.
Почакай.
Какво има?
Вие там! Не мърдайте!
Съжалявам!
- За малко да ме застреляте!
Добре ли сте?
- Да, благодарение на вас.
Търсят бандитите, които ви нападнаха вчера.
Ето.
- Не докосвайте това!
Извинете.
Може би трябва да се връщаме.
- Не е нужно.
Извинете ме, малко се разстроих.
Нека не разваляме разходката си.
Прекарвахме си толкова приятно.
Да отидем до реката.
- Връщаме се в Камелот.
Баща ви няма да ми прости, ако ви се случи нещо.
Пак ли си играл с храната?
- Кралят заповяда да ме замерват.
Какво си направил този път?
- Нищо. Вината не беше моя.
Артур искаше да се измъкне от патрула с Утер,
затова го покрих и поех вината.
Оставил те е да направиш това?
- Идеята беше негова.
Защо е пренебрегнал задълженията си? Сигурно е имал важна работа.
Да, София.
Момичето от гората?
- Искаше да я изведе на разходка.
Пада си по нея.
Та те едва се познават.
- Знам.
Сигурно е любов от пръв поглед.
Вероятно е така.
Мога ли да ви помогна с нещо?
Простете. Вратата беше отворена и реших, че някой може да е влязъл.
Изглежда е така.
Извинете, че ви се натрапих. Няма да се повтори.
Погрижете се да е така.
Сигурна ли си, че ще се оправиш?
Да. Благодаря ти за днес.
Лека нощ, Артур.
Извинете.
Лейди Моргана, нали? Аз съм София.
- Какво правите тук?
С баща ми сме гости на краля.
- Лъжете.
Знам какво ще му направите и няма да позволя да се случи.
Артур знае ли за чувствата ви към него?
Разбира се.
- Мисля, че вече ви е отхвърлил.
Не мислете, че можете да ме направите на глупачка.
Не се налага. И сама се справяте добре.
Стой далеч от него!
- Или какво?
Ревността е толкова грозна черта.
Ако с Артур се случи нещо...
ще те открия.
Колкото и време да ми е нужно.
Забави се по-малко, отколкото очаквах.
Прекъснаха ни.
- Какво стана?
За малко да ме убият.
За момент почувствах какво е да ме застигне смъртта на смъртните.
Но той ме спаси.
Спаси ме един толкова слаб човек.
Повече не мога да издържам това.
- Не се и налага.
Щом плениш сърцето му, портите на Авалон отново ще се отворят за нас
и ще възвърнем истинската си форма.
- Нужно ми е още малко време.
Побързай. Лекарят разбира какви сме.
Не само той.
Лейди Моргана.
Бои се от силите си, но това няма да я възпира още дълго.
Трябва да довършиш заклинанието утре
или шансът ни да се отървем от тези смъртни черупки
ще бъде изгубен завинаги.
Изглеждаш доста увлечен по нея.
От твоята уста звучи като нещо лошо.
- Не е задължително.
Не съм те виждала да се поддаваш на женски чар толкова бързо.
Ако ревнуваш, можеш да си го признаеш.
- Не се ласкай.
Стига.
Няма да е за пръв път, нали?
- Опитвам се да те защитя.
Не е такава, каквото изглежда.
- Защо мислиш така?
Имам предчувствие.
Трудно е да го обясня.
Сънувах един сън.
Кошмар.
Наистина си много мила.
- Защо се смееш?
Предчувствия, кошмари... Не е нужно да си измисляш такива неща.
Можеш да ми кажеш истината.
Очевидно е, че ме харесваш.
- Все по-малко.
Както кажеш.
Непоносим си.
Надявам се, че греша за нея.
Облечен си!
Нищо не ти убягва.
- Трябваше да облечеш това.
Баща ти ще приеме за рицар един от хората ти.
Ще пропусна.
- Кралят няма ли да е против?
Не и ако ме покриеш отново. Благодаря за вчера.
Разбрах, че са те замеряли. Лош късмет.
Хвърляха домати, а трябваше да хвърлят изгнили плодове.
Не мисля, че има правила за това, но ако това ще те утеши,
мисля, че си заслужаваше.
Добре ли мина?
- Чудесно. Фантастично.
Тя е невероятна.
Не се тревожи, ще намеря начин да те измъкна.
Само гледай да не те замерват отново.
Няма.
Мисля, че започвам да се справям със заблуждаването.
Почакай. Внимавай.
Не се тревожи.
Ще внимавам.
Какво правиш?
Не отново.
Мислиш, че на хората би им писнало да замерват един и същ човек, но не.
Разбрах, че Артур не е присъствал на церемонията..
Искаше да прекара повече време със София.
И ти му помогна?
- Трябваше. Негов слуга съм.
Не биваше да го правиш.
Боя се, че София не е каквато изглежда.
Как така?
- Какво знаеш за гадателите?
Не много. Предполага се, че виждат бъдещето. Като пророците.
Казват, че човек с ражда с тази способност.
Някои не знаят, че това, което виждат, е бъдещето,
защото идва в сънищата им.
- Какво общо има това със София?
Нощта преди да пристигнат в Камелот, Моргана е имала сън.
Видяла е София.
Преди да пристигне?
Грижа се за Моргана откакто беше съвсем малка.
Макар да опитах да се убедя в противното,
разбрах, че някои от нещата, които казва, че е сънувала, се случват.
Разбира се, не го казах на Утер.
Пророчеството е прекалено близо до магията.
Мислиш, че Моргана е гадателка?
- Не го мисля.
Боя се, че е така.
Моргана каза, че видяла как София убива Артур.
Не е ли възможно това да е само сън?
Може само да е приличала на София.
- Надявах се да е така,
Оуфрик ме хвана в стаята на София.
В изблик на гняв, очите му промениха цвета си.
Кои са те?
Не ме тревожи това кои са, а какво искат от Артур.
Любовта ни е силна. И ти чувстваш същото.
Ако някога се разделим...
- Няма да позволя това да се случи.
Може да нямаш избор.
Тук има хора, които не искат да сме заедно.
Няма да позволя да застанат между нас.
Защото се обичаме.
- Защото се обичаме.
Трябва да поискаш разрешение да се оженим,
за да бъдем заедно,
- Докато смъртта ни раздели.
Докато смъртта ни раздели.
Готов е. Утре ще направи каквото му кажем.
Добре се справи. Трябва да отида при старейшините.
Искам аудиенция със старейшините сидхи.
Дойдох да ви помоля
за възможността да спечеля преход в Авалон
и живот като безсмъртен!
Наказанието ти за убийството на друг сидхи
е смъртно тяло и живот на смъртен.
Никога не ще можеш да се завърнеш в Авалон.
Престъплението беше мое, а не на дъщеря ми.
Портите на Авалон остават затворени за дъщеря ти.
Освен, ако не им бъде предложена душата на смъртен принц.
Благодаря ви! Безсмъртен живот за дъщеря ми
е единственото, което желая. Обещавам ви
душата на най-великия от всички принцове, Артур Пендрагон.
Това, което си видял край езерото е Авалон. Трябва да е Авалон.
Какво е...
- Земята на вечната младост.
Смъртните го виждат преди смъртта си.
Аз го видях, но все още съм жив.
- Това е странно.
Как изглеждаше?
Няма значение! Ще жертват Артур, а още не знаем кои са.
Знаем. Открих подобен надпис върху жезъла на Оуфрик.
Това е древен текст.
"Да държиш живота и смъртта в ръцете си."
Заради текста и това, което си видял, боя се, че знам кои са.
Имаме си работа със сидхи.
Това не ми звучи добре.
- Майстори са на заклинанията.
Мислиш, че Артур е омагьосан?
- Почти съм сигурен.
Боя се, че сънят на Моргана ще се сбъдне.
Поисках тази аудиенция, за да обсъдим един важен въпрос.
Предполагам не ти убягнало, че с лейди София от Тирмор
станахме много близки.
Надявам се, не прекалено близки.
Ние се обичаме.
Затова дойдох да поискам благословията ти да се оженим.
Предполагам, че се шегуваш.
Ще се оженя за нея.
- Познавате се от едва два дни.
Но се обичаме.
Обичате се...
Нямахме представа, че си такъв романтик, нали, Моргана?
Артур е пълен с изненади.
- Ще се оженя за нея.
Не ме интересува какво мислите за това.
Мислех, че си дошъл за благословията ми.
Само от учтивост.
Стража, затворете вратата.
Забравяш в чий двор се намираш.
- Няма да ме спреш.
Щом съм решил да се оженя за нея, ще го направя.
Задръжте София и Оуфрик от Тирмор.
Какво правиш?
- Кажете на екзекутора,
че утре сутрин ще се нуждаем от услугите му.
Не можеш да го направиш!
- Мога.
И ако не покажеш уважение към мен, ще го направя.
Освободете ги.
Животът е пред теб.
Без съмнение София е първата ти любов, но няма да е последната.
Забавлявай се докато можеш.
Нали не възнамеряваш да ме изненадаш с нещо?
Трябва да го приемеш по-сериозно.
Млад е, влюбен е и прави глупости. След седмица ще си хареса друга.
София няма да го позволи.
- Не я ли харесваш?
Нямам й доверие.
Сам виждаш как се промени Артур.
- Той е влюбен глупак.
Тя е опасна.
- За кого?
За Артур.
- Защо казваш това?
Имам предчувствие.
Какво е направила, за да имаш подобно предчувствие?
Все още нищо, но ще направи.
Не знам как да ти го кажа.
- Опитай.
Можеш да ми кажеш всичко.
Виждала съм подобни момичета и преди.
Прелъстяват мъже, а след това ги изоставят.
Не искам да го нарани.
- Знам, че искаш да го защитиш,
но някои уроци трябва да учим сами.
Ще го боли една седмица. След това ще я забрави.
Надявам се.
- Сигурна ли си, че няма нещо друго?
Няма.
Махай се.
- Мисля, че краля беше прекалено строг.
Не ми е нужно съчувствие, особено от теб.
Но според мен имаше право.
- Казах ти да се махнеш. Остави ме!
Знам, че мислиш, че си влюбен...
- Кой си ти да ми казваш какво мисля?
Аз съм ти приятел.
- Не, ти си ми слуга.
Не знаеш какво правиш. Тя те е омагьосала.
Предупредих те, че ще се опитат да ни разделят.
Така е. Но няма да позволя да успеят.
- Не я слушай, тя те контролира.
Можем да избягаме.
Можем да се махнем от това място и тези хора.
Видях те.
Проследих го. Мислят да те пожертват.
Позволяваш на слугата си да говори така на гостите ти?
Знам какво ще направите. Проследих те и чух всичко.
Трябва да ми повярваш!
- Не го слушай, Артур.
Да тръгнем още тази вечер.
- Тя ще те убие.
София иска да те жертва, за да спечели безсмъртие.
Тръгнеш ли с нея, ще умреш.
- В това няма никакъв смисъл.
Ние се обичаме.
- Те са вълшебни същества.
Виж какво пиша на жезъла.
Виж очите му. Погледни го.
Сега вярваш ли ми?
Артур, видя ли?
- Виждам всичко.
Артур тръгна с нея! Тя го отведе.
- Успокой се.
Знам, че не ми вярваш, но съм сигурна, че ще стане както ти казах.
Сънят ми ще се сбъдне.
- Вярвам ти.
Трябва да кажа на Утер.
- Не можеш.
Ако не направя нещо, Артур ще умре.
Не можеш да кажеш на Утер за съня си.
Ако разбере за гадателските ти способности,
ще те обвини в магьосничество.
- Нямам избор.
Няма да мога да живея с мисълта, че съм го оставила да умре.
Познаваме се отдавна. Нали ми вярваш?
Знаеш, че ти вярвам.
- Довери ми се и сега.
Остани тук и не казвай на никого за това.
Но Артур...
- Аз ще се погрижа.
Къде отиваш?
- Да открия човекът, който ще помогне.
Какво ти се е случило?
Оуфрик. Къде е Артур?
Трябва да тръгна след него. Какъв е този шум?
Внимателно. Едвам се държиш на краката си.
Трябва да вървя.
- Не можеш. Не и в това състояние.
Жив си благодарение на силите си.
Той има нужда от мен.
- Шумът спря ли? Лъжеш.
Трябва да отида, Гай. Не го ли направя, Артур ще умре.
Сидхите са свирепи. Трябва да внимаваш.
Не се тревожи, знам какво правя.
Мерлин. Насам.
- Само те проверявам.
Върви, очакват те.
- Не разбирам.
Нали идваш и ти?
- Само един от нас може да премине.
Това не е предвидено за мен.
Исках го само, за да се върнем в Авалон и двамата.
Съдбата ти е различна от моята.
Моята е да живея като смъртен.
Не искам да те оставя.
- Трябва.
Щом церемонията започне, трябва да преминеш.
Очакват душа. Не получат ли неговата, ще вземат твоята.
Сбогом.
Никога няма да те забравя.
Какво става?
Къде съм?
Помниш ли нещо?
Главата ми!
Имаше някакво момиче.
София. Тя...
Питах баща ми нещо за нея... Помолих го за...
Какво съм си мислел?
И ние се чудихме същото.
Особено след като снощи избяга с нея.
Какво съм направил?
- Наложи се Мерлин да те върне.
Нищо не помня.
Сигурно ударът е бил силен.
- Какъв удар?
Настигнах те, но не успях да те убедя да се върнеш
и се наложи да те накарам.
Успял си да ме зашеметиш?
С парче дърво.
Направи го, за да те върне жив и здрав.
Не бива никой да разбира за това.
Разбрахте ли?
Когато не се появи за патрула тази сутрин,
реших, че в пристъп на страст си избягал със София.
Иска ми се да беше избягал.
Тогава нямаше да стоя пред вас като кръгъл идиот...
отново.
- Това започва да ти става навик.
Стана грешка. Но не бих казал, че някой има вина.
Може да се каже, че съм виновен аз.
- Някой ще ми обясни ли какво става?
Ами...
- Някой с поне капка мозък.
След като София си тръгна, исках да я забравя и отидох на лов.
Убиването лекува ли разбитото сърце?
- Не, но е забавно.
Мерлин трябваше да те информира, че ще се върна по-късно днес.
Да нямаш някакво психично отклонение?
Вероятно.
- В момента го изследвам, сир.
Надявам се да намериш лек, иначе скоро ще имаме недостиг на храна.
Недостиг на храна.
Моргана.
- Имах няколко тревожни нощи.
Приготвих ти нова отвара.
Сънищата спряха ли?
Артур ми разказа какво се е случило.
Сигурно си го ударил доста силно.
Да. Чувствам се много зле заради това.
Заповядай. Не забравяй, пий я всяка нощ, преди да заспиш.
Благодаря, Гай.
Не бива да научава истината.
Защо? Имала е видение, което помогна за спасяването на Артур.
То можеше да коства живота й. Ако Утер разбере, всичко ще се промени.
Това трябва да остане скрито.
Като мен ли е?
Може ли да използва магия?
- Никой не е като теб, Мерлин.
Но има ли дарба?
За нейно добро се надявам да няма.
Не бива да защитаваш момчето.
Той е друид. Ти му помагаш.
Ако момчето оживее, няма да изпълниш съдбата си.
Имам нужда от помощта ти.
- Искаш да рискувам живота си?
Искаш да кажеш, че момчето ще убие Артур?
Превод StraightEse