Merlin - Season 1 (2008) (Merlin.S01.1080p.BluRay.x264.DTS.Belshaman/Merlin.s01e09.1080p.BluRay.AVC.DTS.2.0-Belshaman.srt) Свали субтитрите
съдбата на едно велико кралство лежи на плещите на младо момче.
Неговото име е Мерлин.
Йехерами уанк нихт ауак.
Беа странга а стеакра фор бректа уани.
Упарес арек Утер Пендрагон!
Кълнеш ли се да закриляш народа на кралството и владенията му,
според законите и обичаите на предците си?
Заклевам се, сир.
Кълнеш ли се да бъдеш справедлив в делата и преценките си?
Заклевам се, сир.
Кълнеш ли се да служиш на Камелот до края на живота си?
Аз, Артур Пендрагон, отдавам живота си на службата към вас
и на защитата на кралството и народа.
Сега, когато съм на възраст и имам нужда от наследник,
ти си коронования принц на Камелот.
Какво е чувството да служиш на коронования принц на Камелот?
Прането на кралските му чорапи ще е още по-голяма привилегия.
Гордееш се с него! Макар да не искаш да си признаеш.
Не е вярно.
- Напротив. Личи ти.
Чорапите са чисти! Разбира се, че се гордея с тях.
Какво е това чудо?
Аз, сър Оуен, приемам предизвикателството ви.
Един дуел. Утре по обед. До смърт.
Някога виждал ли си този Черен рицар?
Не мисля.
- Гербът му не ти ли е познат?
Гербът му ли?
- От кой род е?
Не съм сигурен. Не го видях ясно.
Не е човек, който би могъл да забравиш, нали?
Значи смяташ, че не е местен?
- Това ми се струва доста вероятно.
Тогава какво прави тук?
- Вярата ти, че знам всичко
е едновременно трогателна и не на място. Ако с свършил работата си,
лягай и ме остави да приключа моята.
Добре, лягам си.
Мислиш ли, че Оуен може да го надвие?
Скоро ще разберем.
Не биваше да вдига ръкавицата.
Сложи край на това.
- Предизвикателството беше прието.
Дуелът не може да бъде спрян.
- Тогава се бий вместо него.
Не мога.
- Защо?
Оуен вдигна ръкавицата. Той трябва да се бие.
Такъв е законът на рицарите.
Това му е добре известно.
- Двубоят ще е до смърт.
Знам.
Гай. Слава Богу.
Знаеш ли защо съм тук?
- Заради Черния рицар.
Значи е той?
- Видя ли герба му?
Потвърди ли го?
- Това е гербът на Тристан дьо Боа.
И той е единственият рицар, носил подобен герб?
Според всички документи.
Съжалявам, че ви безпокоя, сир.
Какво има?
- Непознатият рицар...
Носи герба на Тристан дьо Боа.
Той е мъртъв от 20 години.
- Знам.
Аз го убих.
Как си обяснявате...
- Мъртвите не възкръсват.
Досега не си се бил до смърт. Това е различно.
Не е като на тренировките.
- Да, знам.
Изслушай ме. Проблемът е,
че не знаеш как се бие. Трябва да го прецениш.
Аз имам същото предимство. И той не знае как се бия аз.
Така е.
- Ти си ме наблюдавал.
Да.
- И?
Не съм виждал по-смел боец.
Не забравяй, за да убиеш човек е нужен един единствен добре премерен удар.
Лейди Моргана помоли да ти дам това.
Желае да я носиш за късмет.
Благодари й и й предай, че ще я нося с гордост,
но късмет не ми е нужен.
Усети ритъма на дуела и опитай да го контролираш.
Дуелът ще се проведе според правилата на рицарите.
До смърт.
Нека битката започне.
Хайде, Оуен!
Един добре премерен удар.
Кой ще приеме предизвикателството ми?
Аз, сър Пелинор, приемам предизвикателството.
Така да бъде.
Не трябва ли да се погрижи за раните си?
Удариха го.
- Не, Оуен не успя да го удари.
Видях го. Мечът го прониза.
Сигурен ли си?
- Виждам по-добре от теб.
Трябваше да е мъртъв.
- Може вече да е мъртъв.
Защо ме спря?
- Рицарите ни трябва да се докажат.
Видя ли го как се бие?
- Сър Пелинор му е достоен противник.
Още не се е възстановил от раните, които получи при Отандън.
Нищо не мога да направя.
- Значи го изпращаш на смърт?
Сам реши да вдигне ръкавицата. Аз нямам вина за това.
Сигурен ли си, че е редно да го правим?
- Нали не те е страх?
Не, обичам старите гробници. Другаде не мога да видя трупове.
Сигурно я е загасил вятъра. Трябваше да вземем факла.
Браво на теб!
Какво търсим?
- Дай факлата насам.
Ще обираме нечий гроб ли?
Закъснели сме. Мисля, че някой е излязъл.
Тристан дьо Боа беше брат на Игрейн, съпругата на Утер.
Майката на Артур?
- Тя почина при раждането.
Той обвини Утер, дойде в Камелот и го предизвика.
На една битка?
- Утер победи.
Но с последния си дъх, прокле Камелот
и се закле един ден да се завърне.
Мислех, че това са бръщолевения на умиращ човек.
Мъртвите не възкръсват, независимо колко са ядосани.
Според мен имаме работа с привидение.
Привидение?
- Дух на мъртвец, призован от гроба.
Значи това е дело на магьосник?
Могъща магия може да съживи скърбящата душа.
Как да го спрем?
- Не можем. Не е жив
и нашите оръжия не могат да го убият.
- Трябва да може да се направи нещо.
Нищо не може да го спре, докато не изпълни целта си.
Каква е тя?
- Отмъщение.
Срещу Камелот ли?
Какво ще означава това за сър Пелинор?
- Боя се, че няма големи шансове.
Може би си сгрешил.
- Надявам се.
Сигурна съм, че го прониза.
- И аз видях.
Аз, Артур Пендрагон, те предизвиквам.
Така да бъде.
- Една битка. Утре по обед.
Как можа да постъпиш толкова глупаво?
Ще отменя дуела.
- Законът трябва да се спазва.
Ти каза така.
- Това е различно.
Щом предизвикателството бъде прието...
- Ти си коронованият принц.
Не може за мен да има различни правила.
Забранявам ти да се биеш.
Искаш да докажа, че съм достоен за трона.
Не мога да го направя, ако бягам.
- Това ще означава смъртта ти.
Съжалявам, че имаш толкова малко вяра в мен, татко.
Оказа се прав.
- Иска ми се да не бях.
Ако Артур се бие, ще умре.
- Той е най-силния войн на Камелот.
Ако някой може да го срази, това е той.
- Сам каза,
че оръжията ни няма да помогнат. Трябва да открием начин да го сразим.
Как мислиш да го направим?
- Щом оръжията не вършат работа,...
ще го направя аз. Със смъртна магия.
Прекалено опасно е.
- Нямаме избор.
Добър вечер, сир.
- Гай.
Трябва да обсъдим нещо важно.
Изплюй камъчето.
- Гробът на Тристан е празен.
Смятам, че е призован от мъртвите.
Как е възможно?
- Мисля, че е привидение.
Дух?
- Дошъл е да отмъсти
за смъртта на Игрейн.
- Уби я магията, а не аз.
Въпреки това, той вини вас.
Не бива да позволявате на Артур да се бие.
Оръжието на смъртен не може да убие привидение.
Няма да спре, докато не постигне целта си.
Артур не може да победи. Ще загине.
- Няма да ме послуша.
Кажете му кой е рицарят.
Не можете да криете истината вечно.
- Аз съм кралят!
Не ми казвай какво мога и какво не мога да правя.
Изборът е ваш, сър.
- Или му кажете,
или го обречете на смърт.
- Единствено ние двамата
знаем тайната за раждането на Артур.
Той вече е голям. Трябва да знае.
- Никога!
Ти се закле. Не нарушавай дадената дума!
Много добре, сир.
Остави ме.
Мерлин, вече говорихме за чукането...
Трябва да се откажеш.
- Защо?
Ще те убие.
Защо всички мислят така?
- Защото е така.
Откажи се. Ти си коронованият принц.
Никой не иска да умреш заради някакво глупаво
Не съм страхливец.
- Знам.
Виждал съм те да преодоляваш всякакви пречки.
Това се очаква от мен.
- Ти не си обикновен войн.
Ти си бъдещият крал. Доказал си смелостта си,
а сега трябва да докажеш и мъдростта.
- Няма да се откажа.
Послушай ме, той не е обикновен рицар.
Погледни го. Не се храни, не спи.
Просто стои и мълчи.
Това не ти ли говори нещо?
- Никой не е непобедим.
Биеш ли се с него, ще умреш.
- Не искам да слушам това.
Опитвам се да те предупредя.
- А аз се опитвам да предупредя теб!
Трябваше да се сетя.
Постигнах повече, отколкото се надявах.
Скоро Атрур ще загине. Ти го осъди на смърт.
Отмъщението не ти ли омръзна?
- А на теб.
Ти започна войната, като ме прогони от двора
и изби всички от моя вид.
- Сама си си виновна.
Служеше на злото.
- Бях ти приятел, Утер!
Ти ме прие тук.
- А ти предаде приятелството.
Направих каквото поиска.
Използвах магията, която презираш, за да зачене безплодната ти жена.
Не говори така за нея.
Тя беше сърцето и душата ми.
А ти ми я отне.
- Почина, докато раждаше синът ти.
Изборът не беше мой. Такъв е законът на магията.
За да създадеш живот е нужна смърт. Балансът трябва да се възстанови.
Знаела си, че това ще я убие.
- Грешиш.
Ако бях видяла смъртта й и отмъщението, което ще потърсиш,
нямаше да изпълня желанието ти.
Иска ми се да не го беше изпълнила.
- Искаш да нямаш син?
Утре това желание ще се изпълни.
- Няма да ти позволя да ми го отнемеш.
Видях много хора да умират заради теб, Утер Пендрагон.
Сега е твой ред.
Как влезе тук?
- Вратата беше отворена.
Бях заключил.
- Сигурно някой друг е отворил.
И реши да влезеш и да поразгледаш?
Търся една книга за Гай. Той смята, че Черния рицар е привидение.
Значи Артур е в голяма опасност.
- Затова съм тук.
Трябва да открия оръжие, което би убило някой, който вече е мъртъв.
Чел съм за подобни оръжия в древните хроники.
Така ли? И какво пише?
- В няколко притчи
се споменава за древни мечове...
- Които могат да убият мъртвец?
Тези мечове могат да убият всичко, било то живо или мъртво.
Можете ли да ми покажете някоя от тези притчи?
Чакай да помисля.
Малко бързам.
- Вие, младите, винаги бързате.
Това са "Хрониките на Балтан".
Да видим... Аха, ето.
"Сър Мархаус погледна великия меч,
кален в драконовия дъх и откри, че е повече от добър."
Какво казахте?
- "Сър Мархаус..."
Не за него, а за дракона.
"...великия меч, кален в драконовия дъх и откри, че е повече от добър."
Мерлин. Какво правиш тук?
Дойдох да те помоля за една услуга.
- Каква?
Не знам как да ти кажа.
Знаеш, че бих направила всичко за теб.
Поне почти всичко.
Какво искаш?
Нужен ми е най-здравият меч, който е правил баща ти.
За какво ти е?
- За да спася Артур.
Не искам да се биеш.
Тревожиш се за мен?
- Не знам какво е това.
Умолявам те.
- Трябва да го направя.
Това е дългът ми.
Разбирам.
Извинявай.
Ти знаеше, че един ден това ще се върне, за да ме преследва.
Не и толкова буквално.
- Трябваше да те послушам.
Каза, че нищо хубаво няма да излезе от използването на магия за раждането.
Искахте наследник и смятахте, че това е единствения начин.
Нимуей ми каза, че ще трябва да платя цената за това.
Но не знаехте, че тази цена ще бъде животът на Игрейн.
Не мога да позволя Артур да умре.
- Тогава спрете дуела.
Не, аз ще заема мястото му.
- Разбирате ли какво казвате?
Игрейн се отказа от живота си заради него.
Трябва да го направя и аз.
- Утер...
Нямам друг избор.
- Трябва да има и друг начин.
Смъртта ми ще спре привидението и ще спаси живота на Артур.
Но това означава, че ти ще си единствения,
който знае истината за раждането на Артур.
Закълни се, че ще удържиш на думата си.
Ще отнеса тайната в гроба си.
Винаги си бил добър приятел, въпреки характерът ми.
Винаги съм мислел, че той ще е причина за смъртта ви.
Искам да те помоля за още нещо.
Баща ми пази този меч.
Казва, че е най-добрия, който е правил някога.
Идеален е.
Ако разбере, че съм го взела, ще ме убие.
Ще те разбере. Правиш го за Артур.
Знаех си, че се гордееш с него.
Знаеш ли защо съм тук?
Може да се изненадаш, но не знам всичко за живота ти.
Става въпрос за Артур. Ще загине, освен ако
не направя оръжие, с което да убие мъртвец.
За какво си дошъл при мен?
Ще го калиш ли, за да спасиш Артур?
Мъртвите не се завръщат без причина.
За кого е дошъл?
- За Утер.
Нека си отмъсти и ще си иде без моята помощ.
Но с него ще се бие Артур. Трябва да го спасиш.
Това е твоята съдба, а не моята.
Ако се бие с привидението, ще загине. Камелот ще остане без наследник,
а аз няма да имам съдба.
Оръжие, изковано с помощта ми, би имало голяма сила.
Знам.
- Не знаеш, само предполагаш.
Не си виждал това, което съм виждал аз.
Ако беше, може би нямаше да искаш това от мен.
Какво имаш предвид?
- В грешните ръце,
този меч може да причини големи злини.
Трябва да го носи Артур и никой друг.
Разбирам.
- Нужно е повече от разбиране.
Трябва да обещаеш.
- Обещавам.
Запомни думите ми.
Този меч е изкован за Артур и само за него.
Донесох ти нещо, което ще ти помогне да заспиш.
Не ми е нужно.
Изпий го. Ще те успокои.
Не бих го пил без причина.
Защо не поседнеш?
Ако не обръщаш внимание на вкуса,
ефектът е приятен.
Полегни.
Хубав меч.
За Артур е.
- Днес няма да му е нужен.
Аз ще заема мястото му.
- Но, сир...
Подготви ме за битка.
- Артур трябва да се бие.
Мъстта е насочена срещу мен. Битката е моя.
Бронята ви не е тук.
- Тази ще свърши работа.
Разликата е малка.
Ще донеса меча ви.
- Ще използвам този.
Не, сир. Не разбирате.
Този е правен специално за Артур.
- Кой го е правил?
Ковачът Том.
Достоен е за крал.
Ще сте по-сигурен с меч, на който вярвате.
Балансиран е почти идеално.
Том не е кралският ковач. Защо Артур е отишъл при него?
Аз отидох.
Реших, че му трябва по-добър меч.
Ти си му изключително верен.
Това е работата ми, сър.
- Повече, отколкото изисква дълга.
Може да се каже, че с него сме свързани.
Радвам се.
Грижи се за него.
Можеш да вземеш това, за което си дошъл.
Бащата, а не сина.
Нали каза, че привиденията не могат да бъдат убити?
Да, това беше изключително.
Този меч нов ли е, сир?
Най-добрият, който съм използвал някога.
Може ли да го погледна?
- Бях заинтригуван от символите.
От едната страна пише: "Вземи ме."
А от другата: "Захвърли ме."
- Какво означава това?
Кой го е изковал, сир?
Даде ми го Мерлин. Изкован е за Артур.
Раната ще заздравее бързо. Утре ще сменя превръзката.
Благодаря ти за всичко, Гай.
- Накара Гай да ме упои.
Трябваше аз да се бия с него.
- Не.
Но законът на рицарите...
- Проклет да е!
Смятах, че ще загинеш. Това е риск, който не можех да поема.
Прекалено си ми ценен. За мен ти значиш повече от всичко.
Повече от кралството и повече от живота ми.
Винаги съм смятал...
- Какво?
Че съм голямото ти разочарование.
Вината за това е моя, а не твоя.
Ти си единственият ми син. Не бих си пожелал друг.
Разбрах, че си се бил доста добре.
- Благодаря.
Трябва да дойдеш на тренировките, за да потренираш краката.
Ще ти покажа аз как действам с краката.
Знаеш ли защо те гледам?
- Не.
Утер каза, че днес си му дал меч.
Острието трябва да е много могъщо, за да успее да порази мъртвец.
Ти ли го омагьоса?
- Не.
Не съм.
- А кой тогава?
Не бях аз.
Жалко. То спаси живота на краля.
Щях да съм много горд с теб.
Ами...
- Няма значение.
Жив ли е Артур?
Да, мечът свърши работа. Беше невероятно.
Както ти обещах.
- Но...
Да?
Не мина съвсем по план.
Тоест стана, само че...
...не Артур държа меча, а Утер.
Направих каквото можах, но той го взе.
Утер е кралят, не мога да му нареждам.
Мечът е изкован от Древната магия.
Нямаш представа какви сили притежава.
В ръцете на Утер, той ще донесе само злини.
Ще го върна.
Ти ме предаде. Все още не може да ти се вярва.
Ще ти го върна и ще го унищожиш.
Каквото е направено, не може да бъде разрушено.
Какво да направя?
- Вземи меча и го отнеси далеч от тук.
Скрий го там, където никой смъртен няма да го открие.
Връщам се в Ийлдор.
Използвай магията си и никой няма да умре.
Прекалено много са.
- Ако трябва да избирам
между това да спася човешки животи и да разкрия кой съм,
няма какво да избирам.
- Артур не бива да разбира за теб.
Превод StraightEse