The Majestic (2001) Свали субтитрите
- Какво момче? Каква камбана?
След като мината се срутва,
то удря камбаната, за да предупреди града.
А защо да няма някаква болест?
Някакъв недъг! Шина на крака, нещо подобно.
Нали ще тича по хълма?
- Може да куца.
Като в "Зелената долина".
- Може ли да ангажираме Макдауъл?
Вече порасна, а е и англичанин. Действието се развива в Тенеси!
Забравете недъга. Много е потискащо.
Шефът е прав, не ни трябва недъг.
- Мразя недъзите!
Чакайте! Май ми хрумна страхотна идея.
Ами ако... как се казваше героят?
- Флойд.
Ужасно име, сменете го.
- Да обзаведем "безименния" с куче.
Да, най-верният му приятел,
който се бъхти в мината редом с господаря си всеки ден.
След срутването само то се измъква.
- Да, защото кучетата са по-дребни.
Кучето ще изтича на хълма и ще удари камбаната.
По дяволите, прекрасна идея!
- Направо тръпки ме побиха!
Филмите с Ласи винаги са касови.
- Вместо недъг - куче за момчето?
Зарежете момчето. Момчето става куче!
Точно от това се нуждае филмът.
- Да попитаме сценариста.
Какво ще кажеш, Пит?
Ами...
Това е просто...
удивително!
Тук не е както пише на картичките.
Няма "разкош накъдето и да се обърнеш".
Питайте мен - аз живея тук.
Това е моят град.
М А Д Ж Е С Т И К
КИТАЙСКИ КИНОТЕАТЪР "ГРАУМАН"
Всички тук сякаш са от друго място. Причината? Киното.
Всички обичат киното,
затова са запленени от Холивуд и се изсипват тук на тълпи.
Дами и господа, следващата прожекция започва след 5 минути!
Сладки, лакомства!
За мнозина китайският кинотеатър е най-вълнуващото място на света.
За мен е и нещо повече.
В него прожектираха първият ми филм.
Не, не този. Де да беше...
Не, моят филм е евтинийка. "Пясъчните пирати от Сахара".
Не е лош, ако мога така да се изразя.
Все отнякъде трябва да започнеш.
Обожавам да гледам името си на плаката.
Сценарий ПИТЪР АПЪЛТЪН
Преди 4 години холивудската десетка даде показания
пред Комисията за антиамериканска дейност,
разследващата комунистическата заплаха в Холивуд.
Били ли сте член на комунистическата партия?
Десетимата сценаристи предизвикаха гнева на конгреса.
След години на съдебни дела, дойде време да се плаща!
И тъй - в затвора! Обвинението: "Обида на Конгреса".
Тази есен започва нова кампания - "Изгонете червените от Холивуд!"
Липсвах ли ти?
- Всяка секунда.
Приятелката ми - Сандра Синклер. Тя също живее в Холивуд.
Родом е от Кливлънд. Дошла е, за да стане актриса - и стана.
Първият филм, в който се снима, беше по първия ми сценарий.
Красивата Емили. Моята пустинна любов.
Нима мислеше, че можеш просто да ме напуснеш?
Не я докосвай, Халид!
- Роланд!
Ти! Мислех те за мъртъв!
- Сбъркал си.
Пусни я!
Упорството ти започва да ми досажда.
Често ми се случва.
Роланд, пази се!
"Този път наистина ще те убия!"
"Опитай стоманата ми, куче!"
Бяхме млади, влюбени един в друг и работехме в киното.
Животът беше прекрасен.
Луиз? Какво става?
Дадоха на всички почивен ден.
А страниците ми? Напечата ли ги?
- Страниците ти?
Имам краен срок, трябват ми!
- Но онези мъже ги отнесоха.
Какво? Те още не са готови!
- Забраниха ми да говоря с теб.
Казаха, че в колежа си ходил на събрания. Така ли е?
Кой го каза?
- Конгресът, ФБР, "Червени канали".
Има ли значение? Те си знаят кои са. Отговори на въпроса!
Събрания... Че откъде да знам? Беше толкова отдавна.
Влязох в колежа по програмата за ветерани.
Клуб "Хляб вместо куршуми".
Били са комунисти?
- Явно.
Не съм знаел. Не разбирах почти нищо от речите им.
А защо си ходил на събранията?
- Заради едно момиче.
Събирал си се с комунисти заради фуста?
Ходех и на поетични вечеринки, но това не ме прави поет!
Лио, аз съм аполитичен!
Републиканци, демократи, комунисти - не правя разлика.
Като юрисконсулт на студиото...
те съветвам да внимаваш с приказките.
Нали си ми агент? Измисли нещо!
Идеите ми свършиха.
Точно сега ли трябваше - когато преговарям за нов договор!
Студиото прекрати преговорите.
Сложили са ме в черния списък?!
Няма никакъв черен списък.
- Да, така е!
Студиото просто вече не те иска, след тези проблеми около теб.
Не могат да ме изхвърлят! След 3 седмици снимаме!
"На пепел" беше свален от графика на продукциите.
Съжалявам.
И какво, трябва да дам показания?
- Ако въобще ти позволят.
Ако ме смятат за комунист, искам да се защитя!
Студиото ще лобира за теб. Само това мога да ти обещая.
Но никакви гаранции.
Наистина ли ще дадеш показания?
- Имам ли друг избор?
Комисията иска имена. Ще трябва да назовеш някои.
Нали съм сценарист? Ако трябва, ще си ги измисля.
Застрашена е кариерата ми! Ще им кажа каквото пожелаят!
Да вдигнем тост.
За "земята на свободните и дома на храбрите"!
Пит, не прекаляваш ли с пиенето?
Кажи ми, Джери, близък ли си с Джей Едгар Хувър?
Не бих го познал, дори да влезе тук с рокля.
Жалко. Той твърди, че съм комунист.
Всъщност, точно в този момент някакъв дребен сив служител на ФБР
в сив ФБР-костюм стои прегърбен над сценария ми,
проверявайки го ред по ред
за отровната марксистка пропаганда, която несъмнено се крие там.
Дано поне ми оправят правописните грешки. Няма да им се разсърдя.
Вече говориш глупости.
- "На пепел"! Моят филм!
Можеше да излезе хубав филм. Дори и с онова глупаво куче.
Моят "Гроздовете на гнева", шансът ми да направя нещо добро.
Все нещо!
За какво се разказва?
- За болка, за благородство,
за човешкия живот...
За истината.
Това бе шансът ми да премина към мащабните продукции.
Прибери се у дома. Да се обадя ли на приятелката ти Санди?
Не - тя ме заряза.
Не се безпокой за мен.
Ще ти оставя голям бакшиш...
задето рискува да говориш с мен.
Да не мислиш да караш в това състояние?
Дотегна ми да ми натякваш! Напускам те, Джери!
Тръгвам си и ще взема маймунката с мен.
Хрумна ми една идея.
Искаш ли двамата с теб да караме по крайбрежието,
докато не изгрее слънцето или не ни свърши бензинът?
Ще си сменим имената,
ще започнем нов живот...
И никога няма да се върнем.
Съгласен ли си?
Само така казваш.
Разговарям с маймунка.
ВНИМАНИЕ! МОСТ С ЕДНО ПЛАТНО!
Мили боже!
Спокойно, всичко е наред.
Ще успеем.
Всичко ще бъде...
наред!
По дяволите! Хайде!
Пали!
Така, ще успеем!
Хайде де, мръдни!
О, боже!
Ама какво става?! Пусни ме да изляза!
Теди, престани! Дръпни се!
Какво, за бога...
Какво ти се е случило, синко?
Не съм много сигурен.
Можеш ли да се изправиш?
- Ще опитам.
Полека. Внимателно.
Мили боже!
Чакай, май не трябва да стоиш прав.
Искаш ли да опиташ?
Всемогъщи боже!
- Леле, леле!
Ама че работа!
До града има доста път.
Ще опиташ ли да повървиш?
Добре.
- Сигурен ли си?
Полекичка. Върви бавно.
Само не бързай!
Внимавай.
Ето ти кърпичка. Мисля, че е чиста.
Странно, виждаш ми се някак познат.
Познаваме ли се?
Не знам.
Познавате ли ме?
Толкова е тихо.
- Да, наистина.
Повечето хора тъкмо се събуждат, но дори и през деня си е тихо.
Това е магазинът на Ърни Коул, нашият магазинер и кмет.
Изгуби двама сина във войната. Джо при Анцио и Уили при Бастон.
И двамата бяха добри момчета.
Колко много загинали.
Този град загуби 62-ма младежи във войната.
17 от тях при десанта в Нормандия.
Дори получихме писмо от Рузвелт. Белият дом направи военен мемориал.
От години събира прах в мазето на кметството.
Сърце не ни дава да го изложим.
Мейбъл от закусвалнята -
съпругът й Макс загина в сраженията за Окинава.
Синко, тази жена прави чудеса с яйцата.
Гладен ли си?
Да. Много.
Доктор Стентън се отбива всяка сутрин на път за кабинета си.
Да закусим, докато го чакаме.
Добро утро, Мейбъл.
Божичко!
- Докторът мина ли?
Ще дойде всеки момент. Злополука ли е претърпял?
Намерих го при устието. Лежеше като риба на сухо.
Кой е той?
- Още не съм разбрал,
но момчето е гладно. Тези яйца поръчани ли са?
Хари, нещо против?
- Не, ще почакам.
Рекорд ли ще поставяш?
Много са вкусни.
- Едва ли си ги усетил.
Хранил ли си се друг път тук?
- Не, щях да помня тези яйца.
Виждаш ми се...
- Познат? И аз му казах същото.
Здравей, Стен. Мейбъл, готов ли е сладкишът ми?
Трябва да видите един човек.
- Здравей, синко.
Как се случи?
- Нямам представа.
Най-добре ела с мен, за да те прегледам както трябва.
Пиши го на сметката ми.
- Разбира се.
Храната беше разкошна. Благодаря.
За мен бе удоволствие.
Пак заповядай!
Следи пръста ми.
Само с очи.
Точно така.
Мюриъл, звънни на шерифа. Кажи му, че ще ни трябва.
Добре, докторе.
Е, докторе? Какво ще кажете?
Струва ми се странно...
- Познат?
Доста хора ми го казаха.
- Същото казахме аз и Мейбъл.
Озадачаващо, нали?
Освен че е озадачаващо, как съм?
Здравата си си треснал главата, това поне е сигурно.
Добрата новина е, че ще оживееш.
Облечи си ризата.
Или по-добре... Извини ме, Стен.
Вземи една от моите.
Ще ти е големичка, но пък е чиста.
Много сте мил. Благодаря.
Много е красива.
- Това е дъщеря ми, Адел.
Моята радост и гордост. Омайва дори рибите в реката.
Извинявай, че се втренчих така. Просто...
Лицето ти наистина ми изглежда... познато.
Да можех да кажа същото.
Сесил, изслушай ме!
Искаш да получа инфаркт пред лекарския кабинет ли?
Вътре има един младеж...
- Да, точно затова съм дошъл.
Ако има нещо интересно, ще излезе във вестника.
Чуй ме! Това е Люк!
Не помните нищо отпреди да се свестите на брега?
И не знаете кой сте или как попаднахте тук?
Помня...
как кучето ми ближеше лицето.
Но преди това...
Всичко ми се губи.
Един човек може да хвърли светлина по въпроса. Да го доведа ли?
Моля.
Ти си!
Наистина си ти!
О, Люк! Не съм преставал да се надявам.
Ти си жив! Момчето ми! Господи!
Моят син!
Кажи й го внимателно.
Господине?
Как казахте, че ви е името?
Хари. Хари Тримбъл.
А ти си Люк. Всички те наричат Люк, още от малък.
Къде отиваме?
- Къде мислиш?
Водя те вкъщи!
Приятен ви ден. Хари, ако ти трябва нещо, обади ми се.
Благодаря ти за всичко, Сесил.
Защо сме тук?
Това е нашият дом.
"М Джести"?
- Кино "Маджестик".
Има липсващи букви.
Живеем в кинотеатър?
- Не.
В апартамента над него.
Хари...
Колко време ме е нямало?
Девет години и половина.
Девет години... и половина?
Това е от гимназията. Отбеляза 11 тъчдауна през този сезон.
Майка ми?
Спомни ли си я?
Просто предположих.
Красива е.
Да, беше, мир на праха й.
Съжалявам, но... Толкова неща наведнъж...
А аз плещя като някой глупак.
Искаш ли да направя кафе?
Хари, защо си затворил "Маджестик"?
След войната на хората не им беше много до филми.
Някои се преместиха. В Лос Анджелис...
Сакраменто, Сан Франциско...
Още ли го пиеш със сметана и без захар?
Люк?
В СЛУЖБА НА РОДИНАТА
Мили боже!
Спокойно, ние сме.
Колко време съм спал?
От вчера досега.
- Спа цяла нощ и цяла сутрин.
Но след като вече си буден, искам да ти припомня персонала на киното.
Айрийн Търуилигър, лакомства.
- Много се радвам, че се върна!
По-хубав е, отколкото го помня.
Емет Смит - разпоредител и дребни поправки.
Кажи му, че ще ми трябва часовник.
- Всичко поред, да не избързваме.
Люк...
Поговорих с тях, докато ти спеше и...
Добра новина! След като се върна, решихме отново да отворим врати.
В смисъл?
Ще го стегнем, ще продаваме билети...
Хари, огледай се.
Това е развалина.
- Нали ти казах?
Оглеждам се и виждам само нови възможности.
Малко му остава да рухне!
Само да го бутнеш по-силно и...
- Грешиш, уверявам те.
Знам, че не изглежда много добре, но...
Едно време беше като палат! Затова го кръстихме "Маджестик".
Всеки мъж, жена и дете можеха да си купят билет.
Посрещахме ги: "Господине, госпожо, приятно гледане!"
И влизаха в палата. Като в сън, като в рай!
Влезеха ли през тази врата, проблемите им вече нямаха значение.
И знаеш ли защо?
Заради Чаплин. Заради Кийтън и Лойд.
Гарбо, Гейбъл, Ломбард. Джими Стюърт и Джими Кагни.
Фред и Джинджър бяха богове!
И живееха на екрана. Той беше връх Олимп!
Спомняш ли си колко щастливи се чувствахме,
че имаме привилегията да ги гледаме? А тази телевизия...
Защо да гледаш някаква кутия?
Защото няма нужда да се обличаш и просто си седиш вкъщи?
Що за развлечение е това? Сам във всекидневната?
Къде са другите хора? Къде е публиката?
Къде е магията? Аз ще ти кажа.
В такова място магията е навсякъде, стига само да я видиш.
Люк...
Мисля, че ти обичаше "Маджестик" дори повече от мен.
Не може да не помниш това!
- Не го помня!
Знам, звучи налудничаво, но можем да върнем предишния му блясък!
Не си спомням как е било. Не разбираш ли?
Не означава нищо за мен!
А преди ти беше толкова скъпо.
- Но сега не е!
И как да ми е скъпо? Хари, аз дори не знам кой съм!
Не...
Не.
Ела с мен.
Боби Рилке, червенокос, луничав.
Все хвърчеше по улицата с колелото си, крещеше като див
и стряскаше стариците.
Брад Хендерсън.
Върджил Тойнби и Патрик Витгър. Беше във футболния отбор с теб.
Стиви Уордлоу.
Баща му беше пияница, биеше го.
Ти го водеше у нас, измивахме го и му давахме топла храна.
Буквално живя у нас няколко години.
Загина при Сайпан. Сребърна звезда за храброст.
Теди Паркър. Джими Траск.
А това момче тук...
Беше много умен.
Отличник. Записа се веднага след Пърл Харбър.
Скочи с парашут във Франция в деня на десанта - 6 юни, 1944 г.
3 дни след десанта взводът му бил покосен от немската артилерия.
Загинали почти всички. Мъртви или ранени, разкъсани от снарядите.
Но той пренесъл ранените - на сигурно място, един по един.
Връщал се докато не спасил и последния човек.
Дори не трепнал.
Вършил онова, което се налагало, докато не приключил.
Месец по-късно изчезна при бойни действия край Сен Ло.
Тялото му не бе открито.
Конгресът го удостои с Медал за храброст
за това, че спаси осем души без дори да помисли за себе си.
Името му беше...
Албърт Лукас Тримбъл.
Наричахме го Люк. Той беше моят син.
Ето кой си ти.
Да му се не види!
- Добро утро, Ърни.
Чух, но не можах да повярвам. Трябваше да го видя с очите си.
Ето го, а още не ми се вярва.
Наистина е той!
- И сам виждам!
Господи, Люк,
толкова се радвам да те видя отново!
Това е Ърни Коул, нашият кмет.
- Г-н кмете...
Не бъди толкова официален. Наричай ме Ърни.
Хайде да обядваме при Мейбъл.
- С удоволствие!
Чудесно.
Мили боже!
Внимателно.
Липсваше ми.
- Не колкото ти на мен.
Е, как мина?
Добре. Мисля, че взех изпита.
Браво, момичето ми! Ами...
- Хълцането ли? Ни следа от него.
На кой му трябва адвокатка, която хълца, щом е притеснена?
Нали ти казах - волята преодолява всичко.
Хубаво е да се прибереш у дома.
Татко, какво има?
Господи, да не е умрял някой?
- Ами...
Всъщност точно обратното.
Виж го ти!
Радвам се, че се върна, синко!
Хей, Люк!
Помниш ли онзи път, когато си играхме с фойерверките?
Една фойерверка гръмна по-рано и опърли цялата ми коса.
Не помня. Какво стана тогава?
Ами... Опърли ми цялата коса.
Беше много смешно.
Наистина ли не помниш?
Съжалявам.
Нищо, не се притеснявай. Много се радваме, че пак си тук.
Нали, Боб? Помниш ли братовчед ми? Заедно се записахте в армията.
Боб, приятно ми е.
Добре дошъл у дома.
Благодаря.
Още кафе?
- Люк, какви са плановете ти?
Ще отворим отново "Маджестик"!
Наистина ли?
- Е, поне го обсъждахме.
Само така! Точно такъв ентусиазъм ни трябва!
Къде е Спенсър Уайът?
- Спенс!
Ето ме, г-н кмете!
Здравей, Люк.
- Здравей, Спенсър.
Оркестърът ти готов ли е?
- Какво си намислил, Ърни?
В града ни изгря лъч надежда след дългия мъчителен период.
Трябва да го отпразнуваме!
В събота вечер, край океана - голямо празненство в чест на Люк!
Не, това е прекалено!
Люк?
Адел...
Видях те на снимка.
А помниш ли ме?
Не, но здравата ще си понапъна мозъка.
Адел?
- Да?
Може и да си въобразявам...
но ми се струва, че не сме сами.
Вървете да си гледате работата. Той няма да ви избяга.
Хайде, приятели, вървете си. Благодаря ви за посрещането.
Да, вие двамата имате много да наваксвате.
Хайде, да си вървим.
Добре се справи с проблема.
Благодаря.
Е, къде да идем?
В кметството?
Ела.
Първо ти.
- Защо аз?
В случай, че свирепите кучета-пазачи не са нахранени.
За да бъдеш кавалер и да ми помогнеш да сляза.
Внимателно.
Държа те.
Голямо, мрачно мазе.
Приятно е тук.
Беше доста по-просторно, преди да вкарат паметника.
Подаръкът от Рузвелт. Стен Келър ми разказа за него.
В ПАМЕТ НА СИНОВЕТЕ НА ЛОУСЪН
Името ти е там.
Там са и всички останали.
- Всички ли съм познавал?
И двамата ги познавахме. Бяхме съученици с повечето от тях.
Наистина ли нищо не помниш?
Съжалявам.
Постоянно се промъквахме тук.
Това беше тайното ни скривалище.
Ти, аз, Стиви Уордлоу...
Тъли Уентуърт.
Затова ли ме доведе?
- Разходка по улицата на спомените.
Татко каза, че ако те заведа на познатите места
и ти покажа неща, за които само ние сме знаели, може и да си спомниш.
Значи сме тук...
по чисто медицински причини?
Не съвсем.
Опитвам се да реша... дали наистина си Люк.
И ти ли!
И какво е заключението ти?
Журито още заседава.
Добре.
Имаме ли и други тайни места?
Решила си да следваш право заради кино "Маджестик"?
Като малка ходехме редовно на кино.
Когато бях на 11, гледах "Животът на Емил Зола".
С Пол Мюни, за аферата "Драйфус". Страхотен филм.
Помниш филмите, но не помниш живота си?
Да.
Странно, нали?
- Не е за вярване.
Както и да е.
Във филма Зола се изправя пред съда и обвинява френското правителство,
че е погазило честта си, обвинявайки невинен човек.
Зола, разбира се, не е бил адвокат, но начинът, по който говореше...
Тогава реших, че като порасна, искам да стана такава.
Само заради филма?
- "Само"? Беше страхотен!
"В присъствието на този трибунал, символ на човешката справедливост,
пред вас, г-да съдебни заседатели, пред Франция и пред целия свят
се заклевам, че Драйфус е невинен!
Кълна се във всичките си творби, разпространяващи френския дух,
че Драйфус е невинен!
Нека името ми бъде забравено, ако Драйфус не е невинен!
Казвам ви, невинен е!"
Впечатляваща реч, нали?
- Да, никак не е лоша.
Слънцето залязва. Ела.
Пази си очите.
Това друго тайно място ли е?
- Най-скъпото ни.
Много често идвахме тук да гледаме залеза.
Затова ли ни е толкова скъпо?
На това място бе и първата ни целувка.
Бяхме 14-годишни.
Това наистина е ценно. Иска ми се да го помнех.
На мен също.
Били сме влюбени, нали?
Да.
Какво беше това?
- Нищо.
Добре съм, наистина.
- Не ми звучиш добре.
Не обръщай внимание, ще ми мине.
Щяхме ли да се женим?
Когато се върнеше от войната.
Сгодихме се точно преди да заминеш.
Мога ли да ти помогна някак?
Да. Но само ние двамата знаехме как.
Кажи ми.
- Не!
По-скоро бих предпочела да умра.
Нещо дребно, за да си припомня!
Все още действа.
Намери ме.
- Извинявай, не знаех кой е долу.
Само аз и кучето.
Как му е името?
- Куче.
Простичко. Харесва ми.
- Заповядай, влез.
Това ти ли си? В Първата световна?
- Да, мисля, че е от 1917-а.
Имаш ли нещо против, че живея тук?
- Не, разбира се.
Само питам. А ще получа ли часовник?
Вярно, часовникът. За какво ти е всъщност?
За да следя прожекциите да започват навреме. Това е важно.
Ще измисля нещо.
- Благодаря ти.
Някога имах хубав часовник.
Джобен, с верижка.
Беше много точен, но се счупи. Нямах пари да го поправя.
Пък и тогава затворихме киното и не мислех, че ще ми трябва.
Още го пазя някъде.
Но това беше преди толкова години. Вече съм забравил къде е.
Изгубих и един медал за храброст от Първата световна война.
Мисля, че го загубих, докато бях в болницата.
Понякога забравям разни неща.
От войната насам.
Да, и с мен се случи.
НА ПЕПЕЛ
Боклук! Долен, отвратителен боклук!
За стачката на миньорите в Западна Вирджиния през 1920 г.
"Тежката участ на работниците"! Чиста комунистическа пропаганда!
Толкова ли е зле?
- Кучето ми харесва, но другото...
Разкажи ми за този Апълтън.
Агентът му съобщи, че е изчезнал. Никой не го е виждал от 4-5 дни.
4-5 дни? Господа, изглежда сме на вярна следа.
Кой американец изчезва след като са го обвинили?
Може би този Апълтън има таен живот?
Не е някакъв левак, а важен комунистически функционер,
който знае важни тайни.
Червените ще направят всичко, за да не попадне в ръцете ни.
Има две възможности.
Или "другарите" му са го убили, за да му затворят устата...
Или в момента се опитват да го измъкнат от страната.
Не искам да отворя вестник "Правда"
и да видя как го посрещат като герой на Червения площад.
Какво да кажем на г-н Хувър?
- Че е от първостепенна важност.
Намерете го жив или мъртъв. Използвайте всякакви средства.
Обещавам ви, че той ще ни отведе до комунистическо гнездо,
пред което Розенберг са като невинни овчици.
Адел!
- Ще отворя!
Здравей.
Да не съм се окапал?
- Не.
Но като те видях, изпитах странно чувство.
Така бе облечен и последния път.
- Мога да се преоблека.
Не ставай глупав. Все още ти стои добре.
Готови ли сте, деца?
- Ще тръгваме ли?
Добър вечер.
- Как сте?
Люк дойде!
Ето го!
Ей сега ще дойда.
Остави на нас, приятелю.
Тъпкано ще ви го върна!
Мисля, че Люк и Адел трябва да открият танците.
Искаш ли да танцуваме?
Няма да е зле.
Доста си добър.
- Благодаря.
Ти също.
Кога си се научил да танцуваш?
Нервите ми се изопнаха.
Бих убил този Спенсър, ако не беше толкова добър музикант.
Направил си добра инвестиция.
- Каква инвестиция?
В гимназията спести пари и си купи кларинет.
Ужасно ти се искаше да си като Бени Гудман.
И какво?
- Беше един ужасен Бени Гудман.
Затова подари кларинета на Спенсър.
Беше ти писнало да те следва навсякъде като изгубено кутре.
Затова го подкупих с кларинета и той ме остави на мира?
Спомни ли си го или...?
- Само попълвам празните редове.
Нали са прекрасна гледка?
Така е.
Нещо не е наред ли?
Нещо ме притеснява.
В такава вечер? Какво?
Погледни - дъщеря ти танцува със сина ми. Всичко е идеално.
Бог ни се усмихна, Бен.
И все пак се питам къде ли е бил Люк толкова време?
Това са девет години и половина!
- Има ли значение? Вече е у дома.
Изчезна през войната, нали?
Логично е да е бил ранен в Европа и да си е изгубил паметта.
Но какво е станало, когато се е върнал, без да знае кой е?
Дали не е започнал нов живот? Нова кариера?
Ами ако през това десетилетие Люк се е мислил за някой друг?
Не ме интересува предишният му живот, интересува ме сегашният.
Не разбираш ли, че може някой да го търси?
Хора, които го обичат. Може да има жена и семейство.
Може дори да си станал дядо и да не знаеш!
Не искам да ти развалям радостта. Нито пък моята радост.
Но ако паметта му се върне?
Кой живот ще си спомни?
Кой от двата ще избере?
Гордееш ли се със сина си, Ейвъри?
- Какво?
О, да! Много съм горд с него!
Мисля, че Спенсър има обещаващо бъдеще, нали?
Приятели...
Град Лоусън даде много на родината.
Наистина много.
Но никога не сме се оплаквали или колебали.
И никога не сме забравяли.
Не сме забравяли.
Затова, когато едно от нашите момчета се върна, бе истинско чудо.
Люк...
Когато те видях да вървиш по улицата...
Все едно видях един от синовете ми отново жив.
Мисля, че говоря от името на всички,
казвайки, че не минава нито ден,
в който да не си спомняме за нашите момчета.
Но, Люк, това, че отново си между нас,
ни помага да запазим жив и техния дух.
Бог да те благослови, синко.
А сега - нещо по-весело.
Получихме специална молба от един от най-будните умове на Лоусън -
Айрийн Търуилигър. Качи се при мен.
Не бих искала да казвам колко дълго преподавам музика в този град.
Всъщност, много от присъстващите са били мои ученици през годините.
И макар че всички бяхте талантливи,
най-талантливият ми ученик беше...
Люк Тримбъл!
Люк, ти свиреше на пиано като ангел.
За мен ще бъде истинска радост да те чуя отново. Ела на подиума!
Нищо не ми каза за пианото.
- Надявах се да си припомниш.
Точно така!
Не съм сигурен, че си спомням да съм свирил.
Музиката е в душата.
Сложи пръсти върху клавишите... и нека паметта ти намери пътя.
Ференц Лист, "Унгарска рапсодия номер две".
Ето така. Следвай ме.
А сега ти.
Но, Люк, що за отношение към Лист!
Спри веднага! Казах, престани!
Кой те е учил да свириш това? Искам да знам!
Къде си се учил да го свириш?
Аз го учех, тайно от вас!
Спенсър май фалшивеше.
- Сериозно?
Да, към края свиренето му се влоши.
Лека нощ.
Лека нощ.
Боб?
Боб Лефърт? Работиш при Мейбъл?
Същият. Въпросът е - кой си ти?
Не те разбирам.
Аз познавах Люк Тримбъл. Не го харесвах особено.
Не казвам, че е бил лош човек, но просто ме дразнеше.
Случвало ли ти се е някой просто да те дразни, без да знаеш защо?
И ти ме дразниш по този начин. Не че това те прави Люк.
Искам да знам що за игра играеш. Кой си в действителност?
Просто човек, търсещ истината.
Градът преживя много страдания.
Прекалено много.
А ти го подготвяш за още.
Надявам се да греша. Не съм убивал никого от войната насам!
Защо не танцува с нея?
Моля?
Мейбъл. Защо не танцува с нея?
Щом отказваш танц на красива жена,
явно си по-сакат, отколкото си мислиш.
Герой!
Добре дошъл у дома, Люк.
"Ще се върна! Помни - ще се върна!"
Първият филм, който прожектирахме.
Купих копието заради майка ти.
Струваше колкото печалбата ни за първия месец. Беше 1925 година.
В ерата на нямото кино. Ти беше още съвсем малък.
Татко...
Какво?
За пръв път откакто се върна ме наричаш "татко".
Знаеш ли...
Хари...
Татко.
Събуди се.
Колко е часът?
- 6,30.
Исках да започнем рано.
Лавката с лакомства.
Лампите се нуждаят от поправка.
Трябваше да си остана в леглото.
"Добитъкът е бил невредим, но много изплашен.
Градският съвет реши да предприеме нещо и насрочи продажба на печива.
Предложението се прие единодушно и събранието бе закрито."
Благодаря ти, Вера.
Председателят отбеляза присъствието на персонала на кино "Маджестик".
Елате, приятели.
Проявявате внезапен интерес към управлението на Лоусън?
Не, господине. Дошли сме по работа.
Г-н кмете, сега имаме друга работа.
Ще направим изключение, Дейли.
Предложението трябва да бъде подкрепено.
Предлагам да ги изслушаме.
- Подкрепям ви.
Предложението е направено. Който е "за", да каже "да".
"Против" няма, приема се.
Говори, синко.
Нямаме достатъчно средства за целия ремонт на "Маджестик".
Искаме позволение да прегледаме излишните материали,
с които бихте се разделили.
Мога да ви дам някои неща от железарията.
Спенсър също ще ви помогне.
- Много ти благодаря, Ейвъри.
Кларинетът ти е най-хубавото нещо в живота на сина ми.
Извади го от черупката му.
Предложение да насърчим гражданите да помогнат на киното.
Подкрепя се.
Предложението е направено. Който е "за", да каже "да".
Люк, Хари, моите поздравления. Откъде искате да започнете?
От мазето ви.
Боя, боя, и още боя!
Дори не знаех, че са тук. Вземете всичко, което ви трябва.
Хари, Емет, дръжте другия край.
Трябва да е отвън, за да се вижда.
- Държим здраво.
Готови ли сте? Хайде!
Готов ли си?
- Едно, две, три!
Изключи го!
ЕДНОГОДИШЕН ПРОПУСК ЗА КИНО "МАДЖЕСТИК"
Дърпайте!
Брей, че тежи!
Май си разтегнах нещо!
Джоуи, ела да видиш!
Бързо, ела!
ГИЛДИЯ НА СЦЕНАРИСТИТЕ Питър Апълтън
Невъзможно е да е била докарана. Няма откъде да влезе.
А как се е озовала тук?
Паднала е в реката и морето я е довлякло.
Две-три реки се вливат в океана на север, по крайбрежието.
"Момчета откриват колата на изчезнал комунист."
Благодаря, Мейбъл. Имаш ли хубава рокля за голямото откриване?
И още как!
Боб едва ли ще е зает тогава.
Разбира се, че ще съм зает.
- Много жалко.
Трябва да го видите. Киното наистина се възражда.
Хайде, стига си ни мъчил!
КИНО "МАДЖЕСТИК" ПРЕДСТОИ ГОЛЯМОТО ОТКРИВАНЕ
Благодаря ти.
Не е ли прекрасно?
Бива си го, а?
Да.
Нека всички заедно...
почетем с минута мълчание...
любимите ни хора,
които вече не са сред нас.
ОТКРИВАНЕ - ДОВЕЧЕРА С ФИЛМА "АМЕРИКАНЕЦ В ПАРИЖ"
Къде е? Трябва да отваряме!
- Изчакай, просто се притеснява.
Той ли се притеснява?
- Идва!
Дай му това.
- Не, нали ти го купи!
Брей!
- Добре ли ми стои?
Все едно, че не си го свалял!
- Напълнял съм, Адел го отпусна.
Справила се е отлично.
Емет...
Дължиш го най-вече на Люк.
Подарък от всички нас.
Божичко!
За да следиш винаги да започваме навреме.
Това е...
Много хубав подарък.
Наистина много хубав.
Готов ли си да заемеш поста си?
Да започваме с прожекциите!
- Добре.
Ърни.
- Добър вечер. Как си, Хари?
Благодаря.
Имам честта да бъда първият.
- Два билета?
Чудесно!
Приятно гледане.
- Благодаря.
Два, моля.
- Не си ли малък за този филм?
Добър вечер, Долорес. Как си? Фред, радвам се да те видя.
Благодаря ти, че дойдохте, Том. Как са децата?
ТРАМВАЙ "ЖЕЛАНИЕ"
Побързайте, филмът ще започне.
Много ще ви хареса.
Два, моля.
Да, господине.
Приятно гледане.
Два билета.
- Как сте тази вечер?
ДЕНЯТ, В КОЙТО ЗЕМЯТА ЗАМРЯ
Идваме при вас с мир, в знак на добра воля.
Здравей.
Какво се е случило?
"Адел Луиз Стентън издържа Държавния изпит."
Това значи ли, че ставаш за барманка?
Толкова се гордея с теб.
ПЯСЪЧНИТЕ ПИРАТИ ОТ САХАРА
Люк, трябва да поръчаме още стафиди и дъвчащи бонбони. Ще запомниш ли?
Стафиди и бонбони, ясно.
И "Лунен пай".
"Лунен пай"...
Много ли ги купуват?
- Хората обичат сладко в киното.
Като стана дума...
Татко, избягахме ли им?
- Мисля, че да.
Да видим как ще свалим оковите.
Къде сме?
Във Вътрешната зала. Най-сетне я открихме!
Божичко!
Кой е този?
Това, скъпа, е Хорус, небесният бог с глава на орел!
Красивата Емили. Моята пустинна любов.
Нима мислеше, че можеш просто да ме напуснеш?
Не я докосвай, Халид!
- Роланд!
Ти! Мислех те за мъртъв!
- Сбъркал си.
Пусни я!
Упорството ти започва да ми досажда.
Често ми се случва.
Роланд, пази се!
Хайде, Халид!
- Този път наистина ще те убия!
Опитай стоманата ми, куче!
"Опитай стоманата ми, куче!"
"Проклет да си, невернико!"
О, Роланд!
- О, Емили!
О, боже!
Сценарий ПИТЪР АПЪЛТЪН
Татко, добре ли си?
- Отървах се само с цицина.
А Халид?
- Мъртъв е.
Браво! Картата у него ли е?
- Ето я.
Бил съм прав! Това е Вътрешната зала!
Значи в тази статуя е скрит скъпоценният камък на фараона.
Люк, нещо не е наред! Хари не смени ролката!
Хари не смени ролката!
Хари!
Господи!
Извикай доктора!
Докторе! Хари не е добре! Елате бързо!
О, не!
Какво, Хари?
Не можах да сменя ролката!
Няма нищо.
Само не се движи.
Лекарят идва насам.
Аз съм до теб.
Иска да идеш при него.
Как е той?
Получил е сериозен инфаркт. Дробовете му са пълни с течност.
Цялото му тяло...
отказва да функционира.
Да го закараме в болница?
Дори да можехме, и там щяха да направят същото за него.
Не му остава много време.
Успя ли?
Успя ли?
С кое?
Да сложиш последната ролка?
Не.
Всички се разотидоха.
И няма да видят края на филма?
А никак не беше лош. Много жалко.
Сега няма да разбера как свършва.
Добрият побеждава.
Чудесно.
Това е хубаво.
Добрите винаги трябва да побеждават.
Не мисли сега за филма.
Само се дръж, Хари.
Няма страшно.
Ако трябва да умра, поне ще умра в леглото си...
спокоен, че синът ми е жив.
Не е чак толкова зле, нали?
Хари...
Аз не съм...
Не съм готов да се сбогуваме.
Няма нищо.
Не се измъчвай. Нали вече си у дома?
Нищо друго няма значение.
О, боже!
Обичам те, синко.
И аз те обичам...
татко.
Стана много...
по-светло.
"Тъй благостта и милостта Ти ще ме следват през целия ми живот;
И ще живея навеки в дома Господен."
Здравей.
И ти здравей.
Търсих те.
Добре ли си?
Може да съм много неща...
но "добре" не е едно от тях.
Искаш ли да поговорим?
Люк...
Знам, че това...
Знам, че никак не ти е лесно...
- И представа си нямаш.
Баща ти каза, че постепенно ще си припомня всичко.
Е, и?
Оказа се прав.
Адел...
Хари не е мой баща.
Аз не съм Люк.
Съжалявам.
Мили боже!
Знаех си.
Знаех го от самото начало.
Но тъй ми се искаше да си Люк.
Искаше ми се да си жив.
Нямаш представа колко му приличаш!
Не знаеш какво означаваш...
какво означаваше Люк...
за този град. Че внезапно се оказа жив.
Не знаеш какво е загубил градът.
О, боже! Чувствам се ужасно глупаво.
Знаех си, че не си Люк, но нарочно се заблуждавах!
Опитах се да не се влюбвам в теб. Та аз дори не знам името ти!
Ще ти го кажа.
- Недей! Не искам да го чувам!
Имам нужда да остана сама.
Адел!
Адел!
Това е той!
- Всички назад, моля!
Ето го!
Аз съм шериф Коулман. Обяснете ми какво става.
ФБР. Ще му връчим призовка.
На Люк Тримбъл?
- Не знам какво ви е лъгал,
но името му не е Люк Тримбъл.
По нареждане на Конгреса на САЩ вие се задължавате
да се явите пред Комисията в Лос Анджелис, Калифорния,
за да дадете показания по обвинение в подривна комунистическа дейност.
Присъствието ви е задължително.
Арестуван ли съм?
- Ще бъдете, ако не хванете влака.
Аз гарантирам неговото връщане. Така се разбрахме.
Ако не е нарушил закона...
Според мен няма такова нещо.
Външният вид лъже. Ще поразпитаме жителите на града.
Ще зададем някои въпроси, ще проверим биографиите им.
Хайде, сине.
Ела, Мейбъл. Не си струва.
ПЯСЪЧНИТЕ ПИРАТИ ОТ САХАРА
Е, да приключваме за тази вечер.
Аз ще заключа.
Айрийн, ще те изпратя до вкъщи.
- Благодаря, Емет.
Какво очакваше? Пълен салон?
Това не е твоят град. Твоят град е Лос Анджелис.
Не и след разпита на Комисията.
- Цял ден бях при адвокатите ни.
Те пък говориха с техните адвокати.
- И какво?
С неохота си признават, че явно не си важен комунистически шпионин.
Какво облекчение.
- Все пак е нещо.
Искат да замажат нещата след истерията, която раздухаха,
тъй че са склонни на компромис.
Адвокатите на студиото изготвиха този документ.
"Аз, Питър Апълтън, разкайвайки се за миналите си провинения,
се отказвам от членството си в комунистическата партия
и съобщавам имената на други такива членове,
за да сторят същото като мен." Господи, Лио!
Стандартно изявление. Дори ни пратиха имената.
Но аз не познавам тези хора!
Други вече са ги назовали, тъй че е все едно.
Само ще прочетеш изявлението, ще отдадеш чест пред знамето
и всички ще са доволни.
- И вече няма да съм комунист?
Но аз никога не съм бил такъв.
- Недей така. Всичко е игра.
Но играта е тяхна. Играеш по техните правила или те погубват.
Нали уж сме демокрация?
- Независимостта? Конституцията?
Това са само листове хартия с подписи.
Знаеш ли какво е лист с подпис?
Договор, който може да бъде преразгледан по всяко време.
Просто този път Комисията по антиамериканска дейност
преразглежда договора. Винаги ще има някой такъв!
Ако искаш да си върнеш живота, прочети изявлението.
Ще се видим на гарата рано сутринта.
Дали ще се върнат? Клиентите?
Разбира се. Емет, трябва да поговорим.
Утре сутрин заминавам.
- Защо?
Ти не беше ли на главната улица, когато пристигнаха онези мъже?
Не ми е приятно точно аз да ти го кажа,
но аз не съм Люк.
Аз го знаех.
- Така ли?
Още откакто свири на пианото.
Шегуваш се!
Люк свиреше класиците като истински виртуоз,
но не разбираше абсолютно нищо от джаз.
Когато чух блестящото ти клубно изпълнение, разбрах, че не си Люк.
И не каза на никого?
- Нямаше смисъл другите да знаят.
Градът имаше нужда да бъдеш Люк, затова ти беше Люк.
Но вече не съм.
Затова се връщам в Лос Анджелис.
- За колко време?
Завинаги.
Кой ще поддържа "Маджестик"?
Ти, Емет.
Ти и Айрийн.
Не знам какво да кажа.
Хари би искал да продължиш делото му. Вземи ключовете.
Не знаех, че си тук.
Аз просто...
се сбогувах с него.
Адел, съжалявам, че стана така.
Не исках да нараня никого, най-малко теб.
Понякога нараняваме хората неволно.
Така стоят нещата.
Ти наистина ли си комунист?
Не, не съм.
Така си и мислех.
Само закоравял капиталист можеше да възроди "Маджестик".
Ще свидетелстваш ли в моя полза?
- Ако ти помогне.
Благодаря.
Какво ще кажеш пред Комисията?
Онова, което искат да чуят. "Съжалявам, няма повече..."
Не говориш сериозно.
- Че какво му е лошото?
Всичко!
- Ще поясниш ли?
Живеем в свободна страна и ако искаш, можеш да си комунист.
А ако те обвинят несправедливо,
имаш не само право, но и дълг да им кажеш да се застрелят!
Виждам духът на Емил Зола!
Напълно си прав!
Играта обаче е жестока. Затова я наричат "лов на вещици".
Има един термин - "невинен до доказване на противното".
На теория - да, но все пак живеем в реалния свят.
Ако се изрепча, отивам в затвора.
- Още една причина да го направиш!
Както би сторил Люк? Хайде, кажи го.
Да, както би сторил Люк.
Започва се! Кажи ми пак какъв страхотен човек е бил!
Не се уморих да го чувам!
- Той щеше да им се опълчи!
Но го няма, за да потвърди, нали?
Трябва просто да ти се доверя!
Честно казано, спомените на целия град са малко идеализирани.
Не съм Люк! Докато е освобождавал Европа, аз бях писарушка!
Бях щастлив, че не ме пратиха да воювам!
Защо?
- Не исках да свърша като него!
Исках да оцелея!
Който се бори за някаква кауза, бива съсечен!
Погледни!
Това е истинският свят!
Искам да си върна предишния живот! Толкова ли е трудно да разбереш?
Как съм могла да те взема за него?
Къде се губиш?
Разхождах се.
- Цели два часа?
Не ме мъчи така. Нервите ми не са в ред.
Хайде.
Как е тя?
Върна се от гробището малко разстроена,
но ще се оправи.
Поръча да ти предам това.
Какво има вътре?
Не се сетих да я попитам.
КОНСТИТУЦИЯ НА САЩ
"На Адел, която знае всички отговори.
С любов: Люк"
"Скъпа Адел, чувствам, че скоро ще минем в настъпление,
тъй че за известно време няма да мога да ти пиша.
Първо - благодаря ти за писмата. Те ме карат да мисля за дома.
Не се опитвам да те плаша,
но знай, че съм приел факта, че може и да не се върна.
Ако това се случи, обещай да не оплакваш смъртта ми,
а да живееш живота си пълноценно, за да е имал моят живот смисъл,
и в чест на бъдещето, за което сега се борим.
Когато побойниците се надигнат, трябва да им дадем да разберат.
Представям го много опростено, но си заслужава да се бориш за това.
Единственото, което ме натъжава, освен мисълта за поражение,
е, че може да не те видя повече.
Няма да те прегръщам, да гледам как растат децата ни,
няма да прекарам живота си с теб.
Но ако не се върна, знай, че никога няма да те изоставя.
Ако след години се разхождаш в някой прекрасен пролетен ден,
и топъл бриз погали бузите ти, този бриз ще бъде моята целувка.
И помни най-важното - че те обичам. Люк."
Г-н Апълтън?
Моля залата за тишина!
Тишина в залата!
Денят ни е доста претоварен.
Призовавам присъстващите да спазват реда и благоприличието,
иначе ще опразня залата.
Моля свидетелят да стане и да вдигне дясната си ръка.
Заклевате ли се, че показанията ви пред тази Комисия
ще бъдат истината и нищо друго, освен истината?
Заклевам се.
- Моля, седнете.
Трите ви имена и адресна регистрация.
Питър Апълтън, Холивуд, Калифорния.
Уведомиха ме, че желаете да прочетете свое изявление.
Да, господине.
Преди изявлението искам да задам няколко въпроса на свидетеля.
Само за да изясним нещата.
Американският народ заслужава да знае размерите
на комунистическия заговор, застрашаващ начина ни на живот.
Казаха ни, че ще му позволите да прочете изявлението!
Ще го прочете, но първо ще отговори на някои въпроси.
Г-н Апълтън, казахте, че сте от Холивуд, Калифорния,
но през последните няколко месеца сте живели в град Лоусън.
Вярно е.
Познавате ли Албърт Лукас Тримбъл?
Не, господине, не би било възможно. Той е мъртъв.
Но това не ви е попречило да се представяте за него.
Тишина!
Не съм се представял, а ме сбъркаха с Люк. Претърпях злополука.
Всички вече са осведомени за тази злополука от вестниците.
Интересно защо тя ви сполетя веднага щом Комисията ви призова.
Трудно ми е да разбера
защо толкова сте бързали да напуснете Лос Анджелис.
Това би могло да се възприеме като бягство от властите.
Не съм бягал.
Просто претърпях катастрофа, която засегна паметта ми.
Тишина!
А сега как е паметта ви?
- Напълно възстановена.
Радвам се да го чуя. Значи помните списъка пред вас.
Това са присъствалите на сбирката на клуба "Хляб вместо куршуми"
на 3-и октомври, 1945 година.
Вижте ред 37. Това не са ли вашето име и подпис?
Те са.
- Разкажете ни за този клуб.
Нека Комисията погледне ред 36 от списъка.
36? Лусил Ангстрьом?
- По онова време я ухажвах.
Присъствах на сбирката само за да бъда с нея.
Искате да повярваме, че сте участвали в комунистическа сбирка
само заради едно момиче?
- Да, господине.
Дори важен прокурор като вас сигурно знае как се сваля момиче.
Отговаряйте само на зададените ви въпроси!
Извинявам се.
- Показанията ви не съвпадат.
Искате да заявите, че се отказвате от връзките си с комунистите,
и въпреки това твърдите, че не сте били там като член?
Не съм бил член.
- Тогава като какъв сте отишли?
Неудобно ми е да кажа.
Обещахте да бъдете искрен. Настоявам да бъдете.
Отидох в качеството си на...
Похотлив младеж.
Тишина в залата!
Не бива да се закача с тях. Жив ще го изядат.
И още как!
- Нека!
Това е законно назначена Комисия. Не предизвиквайте гнева ни.
Каква е целта на въпросите ви?
Г-н Апълтън желае да ви съдейства, а вие го третирате като обвиняем!
Взимаме си бележка. Нека г-н Апълтън прочете изявлението си.
Ако свидетелят не се позове на Петата поправка, имам още въпроси.
Елвин! Да не се ровим повече.
Нека това лайно да прочете изявлението и да изчезва.
Няма повече въпроси. Г-н Апълтън може да прочете изявлението си.
"Аз, Питър Апълтън,
разкайвайки се...
за миналите си провинения..."
Г-н Апълтън?
- Извинете, г-н Председател.
Може ли да пийна малко вода?
- Заповядайте.
Не мога да го направя.
- Ще ти го обясня простичко.
Ако не го прочетеш, отиваш в затвора за обида на Комисията.
В затвора?
- Да!
Прочети проклетото изявление!
"Аз, Питър Апълтън..."
Г-н Апълтън, търпението на Комисията се изчерпва!
Разбирам, г-н Председател.
Извинете ме.
Съжалявам, но според мен...
има по-важен въпрос от този дали съм комунист или не.
Няма по-важен въпрос!
Не искам да ви противореча, но според мен има.
Не знам какво точно да кажа...
Всъщност аз...
никога не съм вярвал в нещо.
Не виждах полза от това.
И честно казано,
мисля, че просто...
ми липсваше кураж за това.
Аз не съм като Люк Тримбъл. Той е заел тази пазарна ниша.
Никога не съм го срещал, но ми се струва, че го опознах.
И все се питам какво би казал,
ако сега присъстваше тук.
Сигурно би ви казал,
че онази Америка, която вие олицетворявате,
не е страната, за която е дал живота си.
Щеше да ви каже, че вашата Америка е злобна,
жестока и дребнава.
- Тишина в залата!
Знам със сигурност, че неговата Америка е невъобразимо голяма!
С открито сърце! И в нея всеки се изказва свободно!
Дори и да не ви харесва онова, което иска да каже.
Стига! Вие не се владеете!
Ако беше тук, чудя се как ще му обясните къде е неговата Америка.
Г-н Апълтън, на крачка сте от обвинение в обида!
Това е първото нещо днес, с което съм напълно съгласен!
Клиентът ми е под огромно напрежение
в резултат на злонамерените въпроси на г-н Клайд!
Той не е отговорен за думите си. Позоваваме се на Петата поправка!
Не!
- Да.
Престани, не се позовавам!
Млъкни и ме остави да свърша. Не искам никаква Пета поправка.
Но има друга поправка, на която ще се позова.
Чудя се дали някой тук е запознат с нея.
"Конгресът няма да издава закони, възпрепятстващи религиозни или..."
Нарушавате реда!
"Конгресът няма да издава закони, възпрепятстващи религиозни...
или други убеждения,
цензуриращи свободата на словото и пресата,
или правото на хората на мирни събрания
и петиции до правителството, изразяващи техните оплаквания."
Не можете да поучавате Комисията!
Първата поправка е нашият най-важен закон, стига да го спазваме!
Сам си слага въжето.
Най-важната част от договора на всеки гражданин с държавата.
И макар тези договори и Конституцията
да са само хартийки с подписи върху тях,
те са единствените ни договори,
които изобщо не подлежат на преразглеждане.
Нито от вас, г-н Председател, нито пък от вас, г-н Клайд!
Нито от когото и да било!
Твърде много хора са пролели кръвта си за този договор.
Стига! Нарушавате реда!
Хора като Люк Тримбъл...
и всички синове на град Лоусън, Калифорния!
Точно така! Те заслужават нещо по-добро.
Всички го заслужавате, момчета.
Тишина или ще опразня залата!
Като се позамисля...
Това е всичко, което исках да кажа пред тази Комисия.
Не сте освободен!
Върнете се на мястото си! Не сме ви освободили!
Върнете се на мястото си!
Отивам към студиото. Къде да те оставя?
У дома. Трябва да си събера багажа.
Багажа?
В затвора ще ми трябва поне четка за зъби и бельо.
Защо мислиш, че отиваш в затвора?
- Нали им казах да си го начукат!
Това е твоята гледна точка.
- А има ли друга?
Тези глупаци без да искат те направиха герой.
Едва ли им се иска да те издигнат до мъченик.
Ще гледат да замажат нещата. Щом си герой, ще бъдеш техен герой.
Един от адвокатите им предложи сделка.
Каква сделка?
- Ами, сделка.
Комисията се храни с имена. Всяко име ще свърши работа.
Не съм им давал имена.
- А Лусил Ангстрьом?
Не аз, а те ми дадоха името й. Беше в документа пред тях.
Те обаче мислят другояче.
Тя е просто моя позната от колежа, дори не е в шоубизнеса.
Или греша?
Сега се казва Лусил Хършфилд и е продуцентка в Си Би Ес.
Мили боже!
- Което те спасява.
В този момент Дойл ти благодари пред пресата
за показанията, с които си се покаял.
За какво? Че съсипах живота й?
Не съсипваш ничий живот. Комисията вече знаеше за нея.
Призоваха я още преди шест месеца.
Кой мислиш назова твоето име?
Тя ме е назовала?
- Това вече не е важно.
Важното е, че студиото поднови работа върху филма ти.
Поздравявам те. Успя да си върнеш живота.
Ами краят на филма? Не е достатъчно емоционален.
Героят сякаш не е минал през достатъчно премеждия.
Появява се на събранието, дръпва пламенна реч,
но не трябва ли да страда повече?
Чупи си ръката, но може да измислим нещо по-сериозно.
Да си счупи крака.
- Ще се получи лош каламбур.
Ами ако се парализира?
Да се появи на събранието в инвалидна количка?
Чакайте, хрумна ми идея.
Как се казваше главният герой?
Хейууд.
- Пак ужасно име. Сменете го.
По време на срутването "безименния" е треснат по главата и ослепява.
Така по време на събранието вярното куче, което го е спасило,
ще го заведе до трибуната за голямата реч.
Нямам думи!
- Просълзих се. Велико!
Не само е велико, а и емоционално!
- Всички в салона ще се разплачат.
Да попитаме сценариста. Какво ще кажеш, Пит?
Това е...
Най-голямата глупост, която съм чувал.
Хей...
И на мен ми хрумна идея!
Какво обичате?
- Искам да изпратя телеграма.
Диктувайте, моля.
"Скъпа Адел, стоп.
Идвам в Лоусън да върна взетото назаем, стоп.
Много искам да ти задам един въпрос, стоп.
Ако не дойдеш на гарата, ще те разбера, стоп.
Ще оставя Конституцията и медала на Люк при началника,
ще се кача пак на влака и ще продължа нататък, стоп.
ДОБРЕ ДОШЪЛ У ДОМА, ПИТ! ЛЮБИМИЯТ СИН НА ЛОУСЪН
Дай да ти помогна.
Добре дошъл отново!
Здравей, толкова се радвам!
През цялото време си знаех, че ще се върнеш!
Виж го ти!
Добре дошъл у дома.
Добре дошъл и на теб.
Добре дошъл отново!
Е, какъв е въпросът ти?
Забравих го.
Приятно гледане!
Два билета?
Превод Живко ТОДОРОВ
Синхронизация Стелиан Николов