Regarding Henry (1991) Свали субтитрите
ОТНОСНО ХЕНРИ
С участието на АНЕТ БЕНИНГ
БИЛ НЪН
МИКИ АЛЪН
ДОНАЛД МОФАТ
РОБИН БАРТЛЕТ, БРУС ОЛТМАН, РЕБЕКА МИЛЪР и др.
Музика ХАНС ЦИМЪР
Оператор ДЖУЗЕПЕ РОТУНО
Сценарий ДЖЕФРИ АБРАМС
Режисьор МАЙК НИКЪЛС
Вече от доста време сме тук. Няколко месеца слушаме показания.
Сложни медицински обяснения.
В това дело се влага много емоция.
В залата няма човек, който да не съчувства на г-н Матюс.
Същинска трагедия.
При подобни случаи човек отчаяно се стреми да обвини някого.
Някой друг. Разбираемо и естествено e.
Но за какво всъщност говорим?
За думата на г-н Матюс срещу болницата "Ист Шор", нали?
Точно това е.
Всеки почтен човек би искал да вярва,
че г-н Матюс е казал на приемащата го сестра, че е диабетик.
Би изглеждало едва ли не поетично да бъде обвинен друг.
Би било красиво. Но няма да е справедливо.
Нека помислим. Кой е обвинен?
Не някаква болнична корпорация.
Говорим за човешки същества. За четирима лекари, пет сестри,
ръководството на болницата, присъстващо тук.
Единствената им цел е била да спасят живота на Джонатан Матюс.
Което ще кажа сега, е неприятно, но трябва да го повторя.
Г-н Матюс е алкохолик. През 1979 г. е направил опит за самоубийство.
Аз самият се изненадах да узная от лекарите на ищеца,
че трагедията вероятно е причинена от злоупотреба с алкохол.
Ето какво ще кажа в заключение.
Всички разбираме защо г-н Матюс обвинява болницата.
Но никой не би могъл да предотврати страданията му, освен самият той.
Слушай.
Масата, която сте донесли, не е тази, която избрах.
В петък имам гости и тази маса в трапезарията ми изглежда...
като костенурка!
Отсъждаме в полза на ответника по всички обвинения.
Хенри, беше великолепно. Чудесно се справихте.
Ще се видим в кантората.
За господин Матюс. До дъно!
Г-н Камерън?
- Благодаря.
Метнал си се на баща си.
- Щеше да е много доволен.
Само ако той беше спечелил.
Г-н Търнър.
- Ако се обади Максуел,
кажете му, че спечелихме делото.
Отменете обяда за утре, отложете вечерята, пригответе материала
за "Бригс - Гордън".
- А закуската с Розенберг?
Утре в 9 ч. докладът на Мартинсън да е на бюрото ми.
Съобщете на жена ми, че няма да се прибера за вечеря в 19:30 ч.
Нека се обади на сем. Узиц да дойдат в 20:30 ч.
... защото носиш отговорност.
Ако не се научиш да уважаваш чуждите вещи, ще имаш неприятности.
Тази вечер няма да излизаш от стаята си. Разбра ли?
Ако отидем по-рано, по-бързо ще си тръгнем.
Розела, излизаме.
- Лека нощ, госпожо.
Ключовете?
- В мен са.
Не мога.
Другата седмица идват роднините.
- Вземи яхта.
И да ги отпратя?
- За родителите на Сара наех яхта.
Развеждаш ги, храниш ги, зяпат Статуята на свободата
и всички са щастливи.
Отидох само защото пишеше "2".
- Във вестника? 2 камини.
А там тя казва: "Не, има два аварийни изхода."
Джулиет?
- Джулия.
С Джулия трябва да дойдете на коледното ни празненство.
Сара прави страхотна плодова салата.
И яхта сме наели.
Добър вечер, г-жо Търнър.
- Здравей, Еди.
По дяволите...
Трябва да се извиниш на Рейчъл.
- Ако утре Трейси не смени масата,
остава тази.
Извини се на Рейчъл. Никога не се извиняваш.
Би ли казала на доставчика, че вече станахме 60 души?
Добре.
Избухнах.
Признавам, бях ядосан.
Но с основание.
За мен пианото е много важно.
Франк е любимата ти кукла.
Как би реагирала, ако го залеех със сок?
Той не се казва Франк.
Ако не можеш да носиш отговорност, не изнасяй храна от кухнята.
Днес приключи много важно дело. И татко ти спечели.
Сега по-добре ли е?
Мълчанието е знак за съгласие.
Казах на Розела да вземе цигари!
Франсис обяви, че дъщерята на Керъл не е приета в "Хантигтън".
Умират от завист, че Рейчъл е приета.
Дъщерята на Керъл е тъпачка.
Отивам за цигари.
- Не забравяй ключовете си.
Пакет "Меритс".
Пакет "Меритс". Цигари.
Не бързам.
Отвратителен ден!
- Портфейла!
По-кротко. Искам само цигари...
Добре, чакай малко.
Един момент. Просто изчакайте...
Знам. Налага се да стана. Лека нощ.
Залепи ключовете на ръката си, Хенри.
Какво има?
Г-жо Търнър?
Той шофираше и излезе извън платното.
Лекарят направо го отписа. След три месеца ме победи на тенис.
Човек никога не знае.
Сара...
Скъпа, до теб сме.
Какво каза неврологът за татко?
Че не знае какво ще стане.
Имаш поздрави от Рейчъл и от всички останали.
Телефонът звъни цяла седмица.
Розела непрекъснато ти пере ризите, за да има какво да прави.
Чудесна е.
Поздрави от мама.
Искаше да дойде, винаги е готова да помогне.
Попита какво би могла да направи за нас.
Казах й да не идва.
Рейчъл си взе училищната униформа. Великолепна е.
Облече я и каза: "Мамо, не ми е гот."
Хенри, знам, че ме чуваш.
Отвори един подарък. Останалите - утре сутринта.
Ще му кажа. Лягай си. Скоро ще се прибера и ще те завия.
Обичам те. Лека нощ, миличка.
Тръгвам си.
Лека нощ, скъпи.
До утре.
Лека нощ, Клаудия.
- Лека нощ, Сара. Весела Коледа!
Боже мой! Я виж кой се е събудил!
Здравей, скъпи. Сега ще извикам доктора.
Здравей.
Здравей, скъпи.
Г-жо Търнър, съпругът ви има невероятен късмет.
Куршумът в главата е причинил минимални поражения.
Засегнал е десния челен лоб на главния мозък.
Единствената област, при която не се получава парализа.
В тази част на главата раната е най-безопасна.
Не мога да ви лъжа. Искаше ми се всички новини да са добри.
Другият куршум е улучил артерията под ключицата.
Имаше силен вътрешен кръвоизлив и сърдечен инфаркт.
Съпругът ви е получил аноксия. Липса на кислород в мозъка.
И тя е причинила увреждания.
Искам да ви предупредя,
че възстановяването му ще бъде продължителен процес.
Колко продължителен?
Можем да кажем след около 3 месеца. Мозъкът крие много тайни.
Дори наглед мъжът ви да има сили да се възстанови,
не се знае до каква степен и колко ще продължи.
В известен смисъл, започва от нулата.
Госпожо Търнър, Хенри не може да говори.
Двигателната му система не действа нормално.
Вероятно паметта му е силно засегната.
Сигурно всичко ще се възстанови, но няма гаранция.
Възможно е да не възвърне говора и физическото си състояние...
Никога.
Как е татко?
Все по-добре, скъпа.
В клиниката ще бъде много по-добре, отколкото в болницата.
Иска да го видиш, когато се оправи.
Може ли да си вземем кученце?
Нищо чудно да си вземем, миличка.
Вчера се обади Чарли.
Каза, че тук е чудесно. Клиниката е много известна.
Но с нетърпение очаква да спретне купон за завръщането ти.
Непрекъснато ми повтаря да ти предам да не се тревожиш.
Всичко е наред. И щом се оправиш, веднага да се върнеш на работа.
Тук е много хубаво, нали?
Здравейте, г-жо Търнър.
Аз съм д-р Маркс - главният лекар. Здравей, Хенри. Как си?
Тъй като аз съм шефът тук, ако има нещо, обръщай се към мен.
Какво красиво момиченце!
- Казва се Рейчъл.
На колко години е?
- Скоро ще навърши 12.
Дъщеричка ли ти е, Хенри?
Това дъщеря ти ли е?
Помниш ли я?
Спомняш ли си съпругата си?
Хенри?
Спомняш ли си коя е тя, Хенри?
Какво ще кажеш?
Гледай ти! Подчертава красивите ти очи.
Ела.
Виждаш ли?
Важно е веднага да изпратиш благодарствено писъмце.
За да не си помисли, че си я забравила.
Сега ще обеднеем ли?
Какво?
Майката на Дженифър казала, че щом татко е в болница,
при такива разходи след 6 месеца ще бъдем на улицата.
Вярно ли е?
Предай на Дженифър, че майка й не знае какво говори.
И ако има да ми каже нещо, да вдигне телефона.
За каква се мисли?
Извинявай.
Няма защо.
Можеш ли да избереш кръга?
Да, много добре.
А сега се опитай да намериш триъгълника.
Почти позна. Ще ти подскажа.
Триъгълникът е зелен.
Много добре, Хенри. Голям напредък!
Влез.
Добър ден, г-н Търнър.
- Здравей, Брадли.
Как си, червенокоске? Справя ли се Ханк?
Хенри е много добре, нали?
Пак ще се видим.
- Добре.
Ако не искаш да говориш, добре.
Като малък бях много срамежлив. Казвам се Брадли.
До края на деня аз съм физиотерапевтът ти.
Твоят личен треньор по гимнастика.
Видя ли инвалидната количка? Ще ти бъде най-добрата приятелка.
Готов ли си?
Браво, мой човек.
Г-н Касела! Страхотно изглеждате!
Г-н Касела е от Кентъки.
Здравей, Брадли.
- Джули! Виж новата униформа!
Трябва да я сваля.
Не си мисли, че това ми харесва. Правя го, за да се раздвижиш.
Докато се усетиш, ще почнеш да играеш баскетбол.
Разбрах, че не си разговорлив. Вярно ли е?
Ханк, кажи ми дали е вярно, или е гаден слух.
Май е вярно. Здрасти, Глория.
Това е Глория. Вече съм я пробвал.
Ще ви оставя, за да си поприказвате.
Тук ми харесва. Чудесно е.
Радвам се. Не съм го правила от много време.
Върха си! Фирмата за недвижими имоти има нужда от теб. Както и страната.
Знам, че ти е известно, но... Ако с Рейчъл имате нужда от нещо...
Моля те, недей.
- Наистина.
Съжалението ме плаши. Всъщност, случилото се ме прави по-силна.
Така е. Хенри се оправя, така че...
Сара, говориш с мен.
Не може да ходи.
Не може да говори.
Не си спомня кои сме.
Никой не знае какво ще стане.
Миналата седмица се срещнах с нашия счетоводител.
Положението никак не е добро. Нямаме никакви спестявания.
Само малко ценни книжа.
Притежаваме само този апартамент, който не струва колкото преди 5 г.
Без доходите на Хенри...
Ако не утре, то в скоро време, нещата ще се променят.
Може ли да ти дам един съвет?
Не казвай на никого това, което сподели с мен.
На твое място бих излязла с приятели
и бих похарчила много пари.
Искате ли пак да го разгледате?
- Не, взимам го.
Разбираш ли? Така стават нещата.
Хайде. Топка.
Чуваш всяка моя дума, нали?
Добре, опитай се да я кажеш. Хайде, можеш.
Топка. Знам, че това те разстройва.
Но можеш да го кажеш. Топка.
Влез.
Здравей, Брадли.
- Благодаря. Лека нощ.
Страхотна публика сте. Какво става?
Пациентът е силен и мълчалив тип.
- Нито думичка ли няма още?
Не, но отбелязваме напредък.
Закуска.
Благодаря.
Виж какво. След като още не издаваш звук...
Аз избирам менюто ти. Щом проговориш - ти го избираш.
Яйца "ала Брадли". Аз ги приготвих.
Надявам се да ти харесат.
Какво има? Не ти харесват яйцата?
Какво? Чух. Чух те!
Не се преструвай, че не можеш да говориш.
Ако не приказваш, няма да знам какво искаш.
Само трябва да ми кажеш. Като рум сървис. Бил ли си в хотел?
Какво искаш? Чийзбургер?
Не. Предпочиташ хайвер и подобни глупости, нали?
Само кажи, че искаш хайвер. Хайде, кажи. Хайвер.
Какво? Хайде, кажи го.
"Риц".
- "Риц"? Искаш бисквитки?
Можеш да получиш каквото пожелаеш.
Дай му на човека пакетче "Риц".
"Риц".
Работата на рехабилитаторите в "Лорънс" е много обнадеждаваща.
Хенри се справя чудесно. Няма да повярвате.
Ще постави рекорд във възстановяването.
Може да се гордеете с него. Много се старае.
Хенри? Не мога да си представя.
- Всеки ден се изненадвам.
Той е щастлив, че те има.
Исках да те попитам... Не ме разбирай погрешно.
Исках да се уверя...
Да съм сигурен, че всичко е наред. Че ти си добре.
Като се има предвид... Много добре съм.
Убедена съм, че всичко ще се оправи.
Ще отнеме известно време, но ще стане.
Имах предвид финансово.
Неприятно ми е да ви оставям, но и без това вие ще платите.
Ще се връщаме в съда.
Знам, че е неприятно. За някои неща не се говори.
Но вие с Хенри сте семейство.
Ти добре ли си? Защото ако имаш нужда от помощ...
С готовност ще ти помогна.
- Справяме се чудесно.
Много ти благодаря за предложението.
Знаех си, че мога да разчитам на Хенри.
Известно ли ти е какво е това?
Нарича се проходилка.
- Проходилка.
Но е само за заблуда, защото ти сам ще ходиш.
Сега да видим дали ще можем да те изправим.
Добре. Изправи гърба.
Сега се наведи към мен. Избутай се нагоре с ръце и крака.
Хванах те. Спокойно.
Много добре. Как е сега?
- Не знам.
Тялото ти ще покаже какво може. Сложи дясната ръка на проходилката.
Добре. Спокойно. Държа те.
Много добре се справяш, Ханк.
Искам най-напред да плъзнеш проходилката към мен.
Сега плъзни левия крак и го свий.
Така. Стой изправен.
Пристъпи.
Браво на теб, Ханк. Сега плъзни.
Наведи се и плъзни левия крак.
Стой изправен и пристъпи. Браво.
Бутни проходилката напред, плъзни крака. Стой изправен.
Справяш се, мой човек! Продължавай!
Свий, плъзни. Стой изправен.
Пристъпи. Стъпваш като нормален човек.
Дай напред левия крак.
Къде е камерата ми? Трябваше да снимаме този красив момент.
Свий левия крак. Плъзни го напред.
Пристъпи. Точно така, Ханк! Правиш го.
Свий левия крак.
Та брат ми се прибира, влиза в спалнята
и там жена му се чука с един мъж.
Кучката му изневерява!
- Изневерява?
Прави оная работа с друг мъж. Спи с друг мъж.
О, не.
- О, да!
Поглежда го и казва само "Опа!".
А после?
Лорета! Страшно изглеждаш.
Страхотна е!
Знам. Ще трябва да я пробвам.
Къде отиваш толкова издокарана?
При татко. Той не ме помни.
Да тръгваме, миличка.
Благодаря, Еди.
- Довиждане.
Моля те, мини по западната магистрала.
Как си?
- Какво правиш?
Рисувам... бисквитки.
Страхотни са. Но не си събрал багажа си.
Защо не си го приготвил?
Няма да си отивам.
Помниш ли какво ти каза д-р Маркс?
Помниш ли, че преди няколко дни говорихме за това?
Да, но размислих.
Оставам.
- Ще се прибереш у дома.
Но аз живея тук.
- Не, това е само междинна спирка.
Разбрах, че имаш красив дом.
Няма да те има там.
- Да.
Аз оставам тук. Но ти имаш семейство.
Аз не ги познавам.
Те те обичат. Ще се грижат за теб.
Не искам да се грижат за мен. Не, престани!
Остави ме, Брадли!
Ще се справиш. Понякога ще идваш тук.
Аз просто...
Не мога да си спомня.
Не познавам тези хора.
Ще бъда отвън.
Здравей, Сара. Как си, сладурче?
Здравей, Хенри.
- Здравей, татко.
Здравейте.
Време е да се прибираш у дома.
Да, Брадли ми каза.
Искаш ли да си дойдеш у дома?
А Брадли?
Той ще се погрижи за себе си. А ти имаш нас.
Ние ще ти помагаме с всичко, с което можем. Нали, миличка?
Твоят живот е у дома.
С приятели, със семейството и с всичко, което пожелаеш.
Само трябва да поискаш да се прибереш.
Това е всичко. Лесно е.
Не искам.
Вече говорихме по въпроса. Сигурно е рано да се прибира.
Трябва най-напред да го пожелае.
- Ще постъпим по най-добрия начин.
Здравей. Аз съм Брадли.
Той не ти се сърди.
Защо не поговориш с него?
Голям клуп, малък клуп.
Премяташ и стягаш.
Откъде знаеш да го правиш?
- Ти ме научи.
Имаше сив килим.
Спомням си сивия килим.
Къде беше това?
- У дома.
Спомням си сив килим. Искам да се прибера у дома.
Хайде, Хенри.
Уокмен за ходещ човек.
Искам да слушаш това и да си спомняш за Брадли.
Ще те виждам ли?
- Да.
Обещаваш ли?
- Разбира се.
Довиждане.
Благодаря.
- Това ми е работата.
Дай лапа.
Довиждане.
Здравей, Еди.
Радвам се, че ви виждам, г-н Търнър.
Това е нашият дом.
Спомням си миризмата.
- Нищо не усещам.
Хубава маса.
Хенри?
- Да?
Идваш ли?
Там ли ще спя?
Да.
Това е твоята страна.
- Добре.
Спомням си косата ти.
Всичко ще се оправи.
Всичко.
Много добре изглеждате, г-н Хенри.
Лицето и изобщо.
- Благодаря.
Не обичам яйца.
Ти най-много обичаше яйца.
- Добре, тогава ми дай много яйца.
Колко е хубаво, че пак се събрахме.
Никога не сме закусвали заедно.
- Винаги съм го искала.
Съжалявам.
- Спокойно, и аз все го правя.
Така ли?
- Да. Видя ли?
Хенри, ще се върна след 20 минути.
Ако имаш нужда от нещо, обърни се към Розела.
Онази с яйцата.
Готова съм.
- Скоро ще се върна.
Довиждане. Взе ли си учебниците?
- Да.
Ще заведа Рейчъл на училище. Наглеждай го.
Г-н Хенри добре ли е?
- Да, много е добре.
Хайде, миличка.
Добре ли си?
- Да.
Имате ли нужда от нещо, г-н Хенри?
- Не, благодаря.
Розела, какво правя, когато съм у дома?
Непрекъснато работите.
- Аз много работя.
Работите здраво. Направо не е за вярване.
А какво правя, когато не работя?
Винаги работите.
Добре дошли у дома, г-н Хенри.
Благодаря. Един момент, моля.
Здравейте, г-н Търнър.
- Здрасти.
Здравейте, г-н Търнър.
Заповядай. Благодаря. Чао.
- Мерси.
Здравей, Еди.
- Добро утро, г-н Търнър.
Отивам да се поразходя.
- Приятно прекарване.
Какво правиш, ненормалнико? Разкарай се от улицата!
Къде е Хенри?
- Май в стаята.
Хенри, къде си?
Здравей. Гладен ли си?
- Да.
Това да се чува. Горчица и кисело зеле?
Зеле?
Къде е той?
Ало? Хенри е.
Вземете.
Беше със синя риза и с панталони в пясъчен цвят.
Вие сте петият, който ми задава тези въпроси. Търся съпруга си!
Ще чакам тук.
Няма да се бавя, миличка. Само ще погледна.
Хенри, къде ходиш?
Купих куче.
- Мамо, виж! Кученце!
Наистина ли ти липсвах?
Може ли да му викам Бъди? Джени има едно грозно куче Бъди.
Бъди? Да. Добре ли е?
- Да, много е подходящо.
Здравей, Бъди.
Следващия път, когато излизаш, ми казвай. Става ли?
Добре.
- Извинявай.
Защо е толкова ядосана?
Ако закъсняваш, ще трябва да й се обаждаш.
Добре.
Някои може да се вземат за вкъщи, а други се четат само тук.
И не се говори високо.
- Да.
Татко, престани!
Татко, говоря сериозно.
Знам. Много.
Татко, чети си книгата.
Не мога.
Съжалявам.
"И" не се чете. Ето, просто без него.
Госпожата ни казваше да повтаряме, но аз няма да те карам.
Следващото е лесно.
Ти.
- Ти ли си...
Буквите образуват думи, а думите - изречения.
Още малко.
Ти ли си...
- Още една дума. Трудна е.
Ма...
- Май... Помниш ли?
Майка?
- Да.
Каза го.
- Ти ли си майка ми?
Мога да чета. Сара, Розела, мога да чета!
Мога да чета!
"Ейджакс".
Точно така.
Мога да чета!
Какво стана?
- Научих татко да чете.
Това е "Ейджакс". Мога да чета!
Брус.
Беше отключено. Почуках, но...
Мога да чета.
- Здравей, Хенри.
Направо нямам думи за това какъв шок беше.
Както си беше в ресторанта...
От редакциите на вестниците непрекъснато звъняха в службата.
Чарли направо се побърка.
Линда...
Всички.
Ако бяха намерили този кучи син, само заради него щях да върна
смъртното наказание в Ню Йорк.
Както и да е.
Е, ето ни сега.
Наближава големият купон.
Очаквам го с нетърпение.
Чарли - също.
Наистина ли сме били много добри приятели... Брус?
Да, разбира се. Сътрудници сме.
Ще я отвориш ли?
Това е... Рамка. Просто рамчица.
Добре. Благодаря.
"Какво да правя с него?", попита бащата на Хенри.
"Наказах го, но не знам какво да правя с него."
Попитах: "Шегуваш ли се? Искам момчето във фирмата."
И се оказа, че това е най-доброто ми решение.
Години наред по коридорите на фирмата ни
кънтеше гласа на Хенри Търнър:
"Хайде, момчета, да излезем и да натиснем здраво."
Вдигам тост за годините, които ни предстоят,
когато пак ще чуваме познатия ни призив.
Сара каза, че и аз трябва да взема думата.
Не си спомням никого от вас.
По начало не си спомням почти нищо.
Всичко ми е объркано.
Както например си спомням...
че Рейчъл обича палачинки с ягоди.
Но не помня...
нито един от рождените й дни.
Макар че видях снимки, на които бях и аз.
Спомням си жена със синя рокля, застанала сред тревата.
Струва ми се, че е майка ми, но не знам дали е тя.
Така че... Ако имате търпение...
Старая се.
Ето още една, на която съм бебе.
Кой е това?
- Ти.
Баща ти те е карал да косиш ливадата, да хвърляш боклука
и да разхождаш кучето, за да те научи на трудова етика.
Какво е това?
- Не знам.
От велосипед е.
Радваме се, че те виждаме.
Много се радваме, че се връщаш.
- Благодаря.
Чудесно е, че се върнахте, г-н Търнър.
Добре дошли, г-н Търнър.
- Благодаря.
Хенри, здравей. Аз съм Руди.
Само искам да те поздравя с "Добре дошъл."
Какво му е?
- Тъпак е.
Аз съм Линда.
- Здравей, Линда.
Радвам се, че те виждам тук.
Аз също се радвам, че те виждам, Линда.
Това е твоят кабинет.
А това е...
- Джесика.
Тя ти беше секретарка. Докато те нямаше, работи при Стивън.
Хубаво цвете.
- Благодаря.
Ако нещо ти потрябва, аз съм в дъното на коридора.
Ако нещо ти потрябва, аз съм тук.
- Тази седмица да отскочим на обяд.
Той се върна.
Да отскочим на обяд.
Матюс... Болница "Ист Шор".
Кажете колко.
Като не искате повече, кажете: "Стига".
Стига.
Искаш ли нещо от кухнята?
Благодаря, нищо.
Мляко със сладки?
"Маломар"?
- Ще дочета това.
Не помниш тези сладки, нали?
- Не.
Бели сладки с шоколад.
Веднъж изяде едно пакетче за 3 минути и половина.
Добре, ще хапна от тях.
Бъди, долу!
Отлагаме за октомври.
- А Лоусън?
Той е в делото на Барнс.
- Колко ще продължи?
Може би десетилетие.
- Какво каза той?
Оставя изборът на нас.
- Не може вечно да отлагаме.
Или приемаме, или не.
Ако изгубим Роджърс, ще го последват още клиенти.
Не може да губим заради Барнс.
Почваме през септември с друг.
- Ще излезем с Хенри Търнър.
Много благородно от ваша страна, че приехте Хенри.
В края на краищата сме хора, нали?
Има ли още материали за "Матюс срещу болницата "Ист Шор"?
Сигурно са в архива.
Ще ги взема.
- Добре, ще почакам тук.
Може да почакате в кабинета. Аз ще ви ги донеса.
Добре. Ще почакам в кабинета.
И той напуска?
- Предложили му 650 000.
Ти какво би направила?
- Ще трябва да видя кантората.
Добре дошли, г-н Търнър.
- Здравей.
Имам един въпрос.
- Какъв?
За този случай...
- Кой?
За Матюс.
- И болницата "Ист Шор"?
Знаменитият ти последен случай.
Пледирахме, че болницата не носи отговорност,
защото г-н Матюс не е казал, че е диабетик.
Това беше аргументът. Не са знаели, че е на инсулин.
Да, но в този материал
другата пациентка, г-ца Макнеър твърди, че е чула г-н Матюс
да казва на сестрата, че е диабетик, но тя не го е записала.
Ние заявяваме, че не са виновни,
но не сме обявили това показание.
- И какво от това? Хайде, зарежи го.
Върни го при документацията.
- Но тогава...
Значи сме постъпили неправилно.
С това, което сме направили, си плащаме обяда.
Всичко наред ли е?
- Да. Кога се прибираш?
За вечеря.
Не си разваляй апетита.
- Ти също. Довиждане.
Бърка се, докато се разбие добре.
Поставя се върху...
намаслена тавичка...
Да направим една голяма сладка.
- Не може.
Няма да се изпече. Опитах веднъж.
Страх ли те беше в болницата?
Отначало, да.
Но после свикна, нали?
- Да, свикнах.
Защото скоро тръгвам на училище. Ще живея другаде.
Какво искаш да кажеш?
- Заминавам.
Не... Никой не ми е казал.
Страх ли те е?
- Ти още ли искаш да отида там?
Аз ли? Не.
Наистина ли? Защото мога да уча някъде наблизо.
Не искам да заминаваш никъде, но...
Не съм сигурен дали аз решавам. Аз ли го решавам?
Хубаво. Ще говоря с мама.
- Добре.
Би могла да си остане вкъщи и да ходи на някое училище наблизо.
Бяхме се разбрали по въпроса.
Училището приема само 30 деца и Рейчъл е едно от тях.
Трябва да разчитам на нещата, за които сме се разбрали.
Това е огромна възможност и за нея, и за нас.
Според мен е важно.
Днес разгледах една къща.
Ще бъде по-подходяща за нас. Тук ни е твърде широко.
Намерих купувач за този апартамент.
Искам да ти покажа къщата.
Според теб трябва да се преместим?
Да.
И Рейчъл да ходи на училище другаде?
Да.
Здравей, Рейчъл.
- Здравей, Дженифър.
Миличка, училището е чудесно. Виждаш ли?
Вече имаш приятелка тук.
- Мразя Дженифър Лърнър.
Ще има много мили момичета.
Надали.
- Разбира се, че ще е така.
Скъпа, едно от нещата, които си спомням,
е моят първи учебен ден.
Децата изглеждаха странни. Нито аз ги познавах, нито те - мен.
Беше ме страх. Но след два дни
се смеехме над това колко ни е било страх.
Сега всички се чувстват като теб. Всички.
Грижи се за Бъди.
- Добре.
Научи го да сяда.
Хайде, че ще закъснееш.
Скъпи, това е чудесно.
Не знаех, че си спомняш първия си ден като ученик.
Не си го спомням.
Как си?
Липсва ми.
И на мен.
Ще я видим на Деня на родителя.
Виж, това е Касиопея.
А онова - Голямата Мечка.
И Малката Мечка.
Колко е странно, какви неща си спомням...
Така добре ли е?
- Да.
Знаеш ли, откакто си се върнал,
не сме се любили.
Ако ти е нервно или има нещо, може да поговорим.
Да, малко съм нервен.
Наистина съм нервен. Много нервен.
Защо?
- Не знам.
Гледах един филм
и не съм сигурен, че ще мога да го правя като онзи.
Докосни ме.
Сара, разкажи ми как се запознахме.
Това стана на рождения ден на Крис Лунър.
Ти беше преуспяващ адвокат,
а аз - телефонистка в "Харпърс Базар".
Стоях до вратата и пушех.
Тогава пушех.
Ти просто дойде при мен.
Каза: "Аз съм Хенри.
А вие сте красива."
- Така ли?
Много се смутих.
Ти вдъхваше такова доверие, че се оставих да ме покориш.
Разговаряхме часове наред, не обръщахме внимание на никого.
Момичето, с което беше отишъл, се ядоса, и пожела да си тръгнете.
Ти ми подаде визитката си и ме попита:
"Яла ли си лефер?
Защото знам едно място, където го приготвят чудесно."
Разсмя ме.
После казах на съквартирантката си, че ти си бъдещият ми съпруг.
Харесва ми.
... в дневната, до дивана.
Ще си запазим масата, нали?
- Да.
Какво? Това притеснява ли те?
- Не.
Защо ме гледаш така?
Никога не си ме държал за ръка.
Защо?
- Стесняваше се пред хората.
Защо?
- Не знам.
Не знаеш ли? И аз не знам.
Какво правиш?
- Качи се.
Ела. Вече не се притеснявам.
Сара?
- Филис, здравей.
Помислих си, че може да си ти. Здравей, Хенри.
Това са Филис и Даниъл. Бяха на тържеството на Чарли.
Здравейте, Филис и Даниъл.
Щях да ви се обадя, защото на 20-и каня гости
по случай новото си жилище. Ще ми бъде приятно, ако дойдете.
Добре, благодаря.
Хубаво, ще поговорим.
Приятно ми беше, че се видяхме.
Приятно целуване!
- Благодаря.
Джесика, искам да видя делото "Стивънсън срещу Мърей".
Съжалявам, не мога да ви го дам.
- Защо?
Не ми е разрешено да ви давам документи от ваши бивши дела.
Невероятно е това, което си направила.
Преместих всичко, което обичам.
- Направо е изумително.
Все едно винаги си живяла тук.
- Това са любимите ми вещи.
Това е най-хубавата ти къща.
- Чувствам я като свой дом.
Как е Хенри?
- Добре. Тук е.
7 братя и сестри?
- Да.
Много ли е горещо в Мемфис?
- Да.
Как си?
- Тези са много вкусни,
но според госпожата там са ужасни.
А онази си е направила козметична операция.
Шията - не, но очите...
А мъжът там, който е бившият й съпруг, каза:
"Кого заблуждава тя, поражението е нанесено."
Колко жалко! Той беше толкова добър.
Хенри представяше братовчед ми. Беше най-добрият.
Всички се ужасяваха от него. Отдавна познавам Сара.
Чух, че се е върнал на работа.
- Но какво прави?
Плащат му, без да работи.
Не ми е мъчно за Хенри, а за Сара.
- Все едно има две деца.
На какво може да се надява?
Както си адвокат, изведнъж ставаш невменяем.
Преходът не е много дълъг.
Ние няма да можем да останем за вечеря.
Исках да ти кажа "лека нощ" и да ти благодаря.
По дяволите!
Няма да оставяш тези хора да те обиждат.
Те вече не те познават.
Скъпи...
- Днес няма да отида на работа.
Седни!
Хенри, поканих един човек.
Брадли!
О, вечеря. Благодаря.
Какво става?
Мислех, че ще мога да се върна към предишния си живот, но...
Този, който съм бил, не ми харесва, Брадли.
Не съм за такъв живот.
Коленете ми са болни.
Какво?
- Имам болни колене.
Попитай ме защо.
Защо?
- Заради футбола.
Съсипах ги, като играх футбол в колежа.
Това беше моят живот. Освен футбола какво имах?
Нищо.
Проклетникът върна висока топка в нашето поле и аз я посрещнах.
Право от небето. Бях страхотен.
Хванах топката, паднах, усетих как коленете ми изпукаха.
Разбрах, че всичко свърши. Край с играта.
Бях отписан. Животът ми приключи, Ханк.
Попитай ме дали имам нещо против коленете ми да са болни.
Имаш ли...
- Не. Изобщо.
Това беше изпитание. Трябваше да открия друг живот.
Терапевтът, който ми помогна да проходя, беше върхът.
Реших, че искам да се занимавам точно с това.
Когато казах на приятелите, те ми се изсмяха в лицето.
Но виж сега.
Ти вървиш, говориш. Пиеш скъпа бира.
Аз също имам нещо общо с това.
Ако коленете ми бяха здрави, нямаше да се срещнем.
Така че нямам нищо против болните си колене.
Нека ти кажа нещо, Ханк.
Не оставяй другите да ти казват какъв си.
Може да мине малко време, но ще бъдеш наясно със себе си.
Благодаря.
Щеше да е голяма работа, ако бяхме спечелили мача.
Обажда се бащата на Рейчъл Търнър.
Искам да говоря с Рейчъл.
Не, не е спешно,
но получих от нея писмо. Тя е отчаяна.
Да, но е много тъжно.
Мислех, че ще мога малко да я развеселя.
Да, разбирам.
Ще ви се обадя след 6 часа. Благодаря.
За вас е, г-н Хенри.
- Благодаря.
Ще ми липсвате. Сега ми харесвате повече.
"Честит нов дом.
Твоят приятел и сътрудник Брус."
"Сара...
Желая те сега.
Искам да те усещам...
до себе си.
Обади ми се довечера.
Брус."
Хенри, ти си се върнал?
Приключихме сделката. Къщата официално е наша.
Боже мой!
Преди ли е станало?
Божичко! Моля те!
Преди да ме ранят?
Ти си спала с Брус преди?
За кратко време. Той продължи да ми пише.
Всичко беше различно. Ти - също.
Не си спомням какво е било, Сара.
Чуй ме! Не си отивай.
Отношенията ни бяха много лоши.
Ти не си спомняш, но аз помня. Чувствах се самотна.
Преди години бяхме влюбени.
После - не. Но не задълго.
Сега сме по-добре.
Моля те, не си отивай!
Не сега.
Моля те!
Кажи ми нещо.
Проследих те. Брус не знае, че съм тук.
Нямам какво да ти кажа.
Мисля, че трябва да поговорим.
Аз не мисля така.
- Брус е прав. Ти беше различен.
Не го обвинявай за всичко. Той ти беше добър приятел.
След инцидента пое делата ти.
Не се и съмнявам.
- Брус е унизен.
Той ли е унизен? Линда, знам, че Брус ти е приятел
и че идваш с добри намерения, но моментът не е подходящ.
На мен също ми е много тежко.
За какво говориш?
- За нас.
В случая губещият не си само ти. Аз също изгубих.
Изгубих единствения мъж, когото съм обичала.
Теб, Хенри.
Мъчително е да те виждам всеки ден в кантората
и ти да не ме познаваш.
Това беше нашият хотел.
Всеки вторник и сряда идвахме в "Риц".
Щеше да напускаш Сара заради мен. Сега свърши.
Всичко свърши.
Госпожо Матюс?
- Какво обичате?
Какво правите тук?
Спомняте ли си кой съм?
- Спомням си, г-н Търнър.
Дойдох да се извиня.
- Шегувате ли се?
Не, говоря сериозно.
Дайте това на вашия адвокат.
- Какво е?
Съпругът ви наистина е казал на сестрата, че е диабетик.
Съжалявам.
- Защо?
Промених се.
- Личи си.
Довиждане.
Здравей, Ан.
- Г-н Търнър, той е на съвещание.
Нищо.
Боже мой!
- Извинете.
Чарли, дойдох да се сбогувам.
Добре, Хенри, утре ще се видим.
Не, Чарли, вече не мога да бъда адвокат.
Благодаря ти. Беше много добър към мен.
Чакай. Ще поговорим.
Не мога да чакам. Довиждане.
Успех.
- Адвокатът на Матюс ви търси.
И на теб успех, Чарли.
Сбогом, Джесика.
- Г-н Търнър, какво се е случило?
Като не искам повече, казвам "Стига".
Браво на вас.
- Довиждане.
Довиждане, Линда.
Знам едно чудесно ресторантче, където готвят лефер.
Извинявай.
- Не, ти извинявай.
Беше права. Всичко е било различно.
Искам да ти кажа нещо.
- Какво?
Не харесвам дрехите си.
Може би преди съм ги харесвал, но сега не се чувствам добре с тях.
Ще ти купим други дрехи.
Не съм свършил. Яйца.
Не обичам яйца.
Нито бифтек.
И, Сара...
Мразя да съм адвокат.
Напуснах и се сбогувах с Чарли.
Всичко, което искаш, е хубаво.
Искам да бъдем семейство
в истинския смисъл на думата.
Обичам те.
- И аз те обичам.
Обичам и онези бели сладки.
Сега всички разбирате какъв е смисълът на въпросите,
които си задавате: "Защо се старая да работя повече?
Да слушам по-внимателно?"
Огледайте се около вас. Там са отговорите на тези въпроси.
Съревнование. Затворете очи.
Повтаряйте си наум.
Ще работя по-упорито.
Ще слушам по-внимателно.
- Бъди!
Научил си го да сяда.
Г-н Търнър, в час сме.
Извинете, че ви прекъсвам.
Изпуснах първите 11 години с нея,
не искам да изпускам повече.
Радвам се, че вече сте добре, г-н Търнър.
Благодаря. Извинете.
Да се прибираме у дома.
Превод Екатерина Георгиева
Редактор, субтитри и тайминг СИНЕАСТ ®