Shogun - 01x10 (2024) Свали субтитрите
Готова ли си да изпълниш своята роля?
Готова съм.
Заминавам утре.
- Забравяте добрите обноски.
Нали не сме заложници тук?
- Никой не е заложник тук.
Държат ни тук против волята ни. Не мога да живея с този срам.
Вашето разрешително.
Вижте пълководеца, заради когото васалите му ще бъдат задушени.
Съобщение от господаря Ишидо.
Приема предложението ви да му служите.
Проникнаха в крепостта. Да отидем при портата!
Не искам да ме заловят...
- Ишидо...
Няма да ни позволи да се измъкнем живи!
Марико-сама!
Найджъл...
- Тихо, той ще ни чуе.
Тих съм.
Кой ще разбере?
Виж го. Изглежда остър.
Тихо. Той ще те чуе.
- Искам само да погледна.
Мама ще се ядоса, ако разбере, че сме тук.
Внимавай.
Защо е нащърбен?
Защото с него дядо е отблъснал цяла армия японски убийци.
Наистина ли ти го е дал дивак?
Господарю Анджин! Станете!
Господарю Анджин! Изправете се!
Марико-сама...
Марико-сама...
Боже, отдаваме Ти твоята вярна робиня Марико-сама.
Марико-сама, Марико-сама...
Господарке Марико!
Простете ми...
ШОГУН
Глава десета: Сън за сън
Тази трагедия можеше да бъде избегната.
Очевидно крепостта Осака не е толкова безопасна,
колкото ни беше казано.
Господарката Марико трябваше да може да замине невредима.
Сега какво значение има това?
Протестно писмо от брат ми.
Смъртта на неговата служителка го е потресла.
Тайно е заминал от Едо и се приготвя за война.
Това нищо не означава.
Той решава дали да се предаде тук или в битка.
Важното е, че ние сме обединени.
Като си помисля, че е възможно това подло нападение
да е било по заповед на човек от този съвет...
Само Торанага е достатъчно коварен да направи нещо толкова позорно.
Опитва се да посее раздор между нас.
Наш дълг е да го спрем.
Казвам да се отправим в битка.
Господарката Марико трябва да бъде погребана като християнка.
Съжалявам за смъртта й,
но нека не забравяме, че тя беше дъщеря на Акечи -
този, който уби бащата на господарката Очиба.
Господарката Марико
ще бъде погребана с почести.
Добре.
Щом е така, след това ще влезем в битка.
Наследникът ще ни подкрепи ли?
- Разбира се?
Неговият флаг е на страната на закона.
Флагът на Торанага е против закона.
Какво ще правим с еретика?
След като гласуваме да има война,
не ме интересува какво ще стане с него.
Войната е неизбежна.
Неизбежна.
Този въпрос...
Може би е нужно да го обсъдим повече.
Стига с тези суеверия.
Ние не сме селяни, които ровят в пръстта.
Ние сме защитници на страната.
Гласуването приключи.
Изглеждате добре, господарю Ябушиге.
Слухът ви оправя ли се?
Уши...
Благодаря ви.
Мислех, че господарката Марико само ще бъде заловена.
Оказала е съпротива и е загинала.
Нищо не можехме да направим.
Вашата работа няма да бъде забравена.
След като Торанага бъде премахнат, ще имате място в съвета.
Странно...
Когато тайко се подготвял за война срещу Торанага,
събрал нужните гласове, но станало земетресение.
Голямото земетресение под езерото Бива.
Съюзниците му решили, че това е лоша поличба.
Тайко бил принуден да сключи мир.
- Това беше отдавна.
Къде е? Той е обвинил ската!
Че разтресъл земята с дебелата си опашка!
Господарю Ябушиге! Господарю Ябушиге!
В това езерце няма скатове.
Разбира се... Знаех го.
Върнете се в Изу.
Съберете армията си. Чакайте моя заповед.
Връщам те в небето.
Дано имаш много дъщери.
Наистина ли ти го е дал дивак?
Живеем и умираме.
Дълго време спахте...
Погребаха господарката Марико онзиден.
Ставайте. Време е да тръгваме.
Хората на господаря Кияма ще ви придружат до пристанището.
Действайте.
Получавате разрешение да се върнете на галерата на Торанага-сама.
Това е вашият пропуск.
Защо получавам това позволение от господаря Кияма?
Къде е Ябушиге-сама?
- Подготвя галерата в залива.
Дойдох, за да ви заведа при него.
Освободиха семействата в Осака.
Слава на Бога! Поне тази криза остана зад нас.
Торанага няма да се предаде.
- Все още няма.
Ишидо-сама подготвя съвета на регентите за война.
Господарката Очиба обеща подкрепа от сина си.
Торанага ще умре скоро.
- Не познавате Йоши Торанага.
Заложниците са свободни. Той получи каквото искаше.
Без да си цапа ръцете. Без война.
Само една жена...
Няма как да ме е чула, преди...
Преди да умре.
Говорих пред Бог. Не пред вашия или пред моя Бог.
Просто пред Бог.
Мислите ли, че това е приемливо?
- Тя беше погребана достойно.
Преди смъртта си дойде при мен и получи опрощение.
Мисля, че щеше да се зарадва, като ни види да се разбираме така.
Да. Да, сигурно сте прав.
Може би ще дойде време да загърбим различията си.
Да... Всички тези глупости...
Католицизъм, протестантство, калвинизъм и други такива глупости.
Жалко, че този ден никога няма да дойде.
Нали така, отче?
Тук ли ще ми направят засада?
Като последния път, когато се опитах да замина.
Вече не съм под закрила. Дали най-после ще дойде краят ми?
Няма да отричам.
Планът беше да умрете в тази гора. Но беше сключена уговорка.
Ще заминете от Осака жив.
Ще трябва да ми простите, че ми е трудно
да приема думата ви.
За това ще трябва да ми се доверите.
Бог да е с вас, Анджин-сама.
Господарката Мария...
Преди да умре, тя помоли Църквата да ви пощади.
Направих го. Удържах на думата си пред нея.
Сбогом.
Късмет.
Какво е това? "Клонче без листа"?
Написа го моя приятелка.
- Тази, която погребаха?
Да.
Трябва да довършим поемата.
Ти как би я продължил?
- Ами...
По едно клонче може да има плодове или цветове...
Какво ще кажеш за това...
"Цветята са цветя, защото увяхват.
Да благодарим на вятъра..."
Не трябваше да идваме в Осака.
Корабът ви... Можем да отплаваме с него заедно.
Към родината ви. Как се казва тя?
Родина.
- Родина, да. Как се казва?
Англия.
- Заведете ме там.
Не разбирате ли? Тогава...
Научете ме да се гмуркам, както научихте Торанага.
Покажете ми.
Стегнете се.
- Какво казвате? Научете ме!
Гледайте!
Оми!
Съжалявам...
Господарю Ябушиге, заповядаха ми да поискам мечовете ви.
Мечовете ми...
Тези хора са на нашия господар Торанага.
Заповедите идват от него.
Разбира се.
Насам.
През нощта враговете са минали покрай стражите ни.
Знаели са точно къде да ударят. Мислим, че са били християни.
Това е ужасно...
Врагове? Християни ли са направили това?
Марико-сама...
Насам!
- Спрете, моля ви!
Докато не разберем кой е помогнал на християните,
никой в селото няма да види спокойствие.
Заповед на господаря Торанага.
Господарю.
- Благодаря ви,
че доведохте наложниците и васалите ми.
Научили сте за смъртта на господарката Марико.
Да.
През онази нощ са ви забелязали да пускате нападатели в моите стаи.
Една от прислужниците на господарката Марико
е била с вас в избата.
Тя писа на господаря Оми.
Господарю Ябушиге, научихме, че след смъртта на господарката Марико
сте се почувствали виновен и сте помолили за прошка.
Прецених, че е мой дълг да съобщя на господаря Торанага.
Помогнахте ли за това нападение?
Да.
- Добре. Конфискувам земите ви.
Моля ви утре по залез да си срежете корема.
Господарю, поне ми дайте достойна смърт.
Нека ме разкъса оръдие или ме изядат хищни риби.
Моля ви! Умолявам ви!
Хубави предложения, но ви нямам доверие.
Моля, утре по залез си направете сепуку.
Изу е владение на клана Кашиги. Обявявам Оми за свой наследник.
Моля ви, дайте Изу на него.
Разбирам ви, но владението вече не е ваше, че да го давате.
Кого избирате за свой секундант?
Избирам господаря Анджин.
Не.
В такъв случай за мен ще бъде чест, ако вие бъдете мой секундант.
Съгласен съм. До утре.
Нека Фудо Мио ви се усмихне утре.
Господарке Фуджи...
Изглеждаш здрава и силна.
Благодаря ви, господарю Анджин.
Няма преводач.
Вие защитихте най-малкия ми син.
Благодарен съм на всички ви.
Толкова много хора бяха загубени, откакто се разделихме в Осака.
Господарят Нагакадо,
за когото все още скърбим.
За щастие, благодарение на вас,
имам още синове.
През онази сутрин, когато заминавахме от Осака,
господарката Очиба тайно ни изпрати това писмо.
Прочетохте ли го?
- Странно предложение.
"Ако думите ми бяха като пръснати цветя и падащи листа,
поезията ми щеше да е огън."
Тези думи са твърде красиви. Не са твои.
Думите са на господарката Марико.
Сега от нея останаха само думите й...
Но пък тя запали страхотен огън.
Какво е това?
Останките на моя съпруг - господаря Тадайоши,
и на сина ми Цурумару.
Трябва да ги погреба в семейния храм,
но искам да бъда близо до тях.
Не съм сигурна какво да правя...
Господарю Анджин, утре заминавам.
Господарят Торанага ми даде позволение да стана монахиня.
Разбирате ли какво казвам?
Монахиня? Фуджи - монахиня?
Да. Монахиня.
Искам да останеш.
Невъзможно.
- Заповядвам.
Фуджи е наложница.
Съжалявам,
но вече не съм ваша наложница.
Дойде краят на работата ми за господаря Торанага.
Добре му служихте.
Фуджи... Най-добра монахиня.
Ще се постарая.
Само че...
Тъжно ми е за това село.
Аджиро.
Наказват селяните за случилото се с кораба ви.
Аз също съм тъжен.
Фуджи...
Приготви съобщение за господаря Торанага.
Искам да се видя с него утре.
Мечът и пистолетът ви.
Ще ви заведа при господаря Торанага.
Кажете му,
че унищожението на кораба му ни потресе.
Хората ми няма да се спрат, докато не открият виновника.
Господарю, това е твърде сложно, за да го преведе прост рибар.
Той все още ли не знае?
Кажете му.
Простете ми, че ви заблудих, Анджин-доно.
Името ми е Тономото Акинао. Роден съм в префектурата Азучи.
Аз съм самурай.
За да може да шпионира враговете си,
преди години господарят ми заповяда да приема религията на португалците.
Приех името Мураджи и се преместих тук.
Поне не сте католик.
Аз съм християнин, но съм и Тономото Акинао,
васал на Торанага-сама.
Аз съм и двете.
Господарят ми казва, че няма да се спре,
докато не намери тези, които са унищожили кораба ви.
Мураджи, подготвих няколко думи на японски.
Може би ще ми помогнете, ако се оплета.
Благодаря ви, че се съгласихте на тази среща.
Когато се предадохте на брат си...
Извинявам се за проявеното неуважение.
Тогава...
... бях изгубил...
... тази...
Надежда?
А може би търсите думата за "вяра"?
Сега и двете ще свършат работа.
Моля ви, оставете Аджиро.
Един човек е изгубил надежда,
но хората в Аджиро са ви верни.
Защо го е грижа за проблемите ми със селото ми?
Той не иска ли да отмъсти на враговете си?
Господарят пита защо не искате да се биете с враговете си.
Не враговете ми са изгорили кораба ми.
Той казва, че не враговете му са изгорили кораба.
Направила го е Марико-сама.
Тя мразеше това, че воювам против католиците.
Казва, че господарката Марико
е мразила това, че той воюва с християните в Япония.
Затова е сключила споразумение в Осака -
аз да оцелея, а корабът ми да бъде унищожен.
Тя е заповядала корабът му да бъде разрушен, а той да остане жив.
Виждате ли...
Тази смърт - грешка. Не искам вече кръв.
Ами войната на Анджин?
Вече нямам нужда от нея...
Моята война...
Малка война.
Отхвърлям молбата му.
- Защо?
Тези, които не са ми верни, още дишат в моето владение...
Не мога да търпя това.
Той казва, че присъдата ще остане,
докато тези, които не са му верни, не бъдат открити.
Какво правите?
- Аз не му бях верен.
Аз умирам. Не селото.
- За кого се мислите?
Той наистина ли си мисли, че ако се самоубие,
ще спра да търся предателите?
Аз умирам.
Не селото.
Не.
Не разбирате ли?
Дойдох тук, за да ви използвам.
За да ви използвам!
Откакто стъпих на вашия бряг,
ви говоря глупости.
Говорех ви глупости.
Враг.
Враг!
Майната му.
Живеем и умираме.
Аз, Анджин, със своята смърт, възразявам срещу наказанието,
наложено на това село от Йоши Торанага.
Стига!
Ако сте приключили с това, постройте ми нов кораб
и ми направете флота.
Намери добър съпруг за жена ми. Гледай да не е идиот.
Ти ме направи свой наследник.
Благодаря ти. Чичо...
Кълна се, няма името Кашиги няма да бъде опозорено в моите ръце.
Затова те направих наследник.
За мен ти си като син.
Предсмъртната ми поема...
"Тялото ми...
Не го изгаряйте, не го погребвайте. Оставете го в полето.
Нека някое куче се нахрани с него."
- Впечатляваща поезия, нали?
Никога не съм писал нищо по-хубаво.
Научих много от теб.
Сега вече няма да се учиш.
Последната ми воля.
Желая ви достойна смърт.
Съжалявам, че се стига дотук.
Моят племенник ще ви бъде добър васал.
Късметлия сте, че той е с вас.
Трябва да ви благодаря за това.
И за Анджин. Трябва да ми благодарите и за него.
Жалко, че няма да доживея да го видя...
Денят, когато планът ви се осъществява, какъвто и да е той...
Първата битка на племенника ми...
Как Анджин тръгва срещу християните, които са изгорили кораба му...
Можех да видя толкова много дни...
Де да беше толкова просто.
Корабът трябваше да бъде унищожен.
Иначе Анджин щеше да бъде убит.
Не беше трудно да се намери човек,
който да разпръсне барут.
Марико преговаряше с Църквата. Аз се съгласих.
Вие сте изгорили кораба.
Беше необходимо, за да подложа Анджин на изпитание.
Може би някой ден ще му кажа истината.
Дотогава той ще ми е построил нов кораб.
Вероятно ще се наложи и него да унищожа.
Не мисля, че съдбата му е да замине от Япония.
Какво е чувството
да решавате накъде духа вятърът?
Аз не контролирам вятъра. Само го изучавам.
Но как бихте могли да победите?
Враговете ви превъзхождат числено, армията на наследника ще нападне...
"Пурпурно небе"?
Предполагам, че може да стане, но не го виждам сега.
Поне ми кажете, преди да умра...
- Господарю Ябушиге.
След всичко, което преживяхме,
очаквах точно вие да разберете.
"Пурпурно небе" вече беше изпълнено.
Докато регентите бяха обединени, не можех да изпратя армия в Осака.
Това щеше да означава сигурна смърт.
Изпратих една жена да свърши нещо,
което не беше по силите на никоя армия.
Не разбирате ли какво предстои?
Само след месец
ще се срещнем с враговете при Секигахара.
Пет армии ще се сблъскат на бойното поле.
Но сте прав...
Ако наследникът е на страната на Ишидо, с мен е свършено.
Само че, благодарение на Марико,
господарката Очиба се е уморила от съюза с Ишидо.
В тайно писмо до мен тя обещава
да се погрижи армията на наследника да е далеч от бойното поле.
Ишидо няма да е под ничий флаг.
Регентите ще се обърнат против него, още преди битката да започне.
Едва тогава моята мечта ще бъде осъществена.
Ще го започна в Едо - центъра на моята власт.
Народ без войни. Епоха на мир.
Всички ние направихме това възможно.
Вие, аз, господарката Марико...
Дори варваринът, който дойде от морето.
Много пъти мислех да го пожертвам, но се спирах.
Не защото той е важен...
Щях да оцелея и без него.
Спирах се, защото той ме разсмива.
А враговете ми се нуждаят от отвличане на вниманието.
Това е лицемерие... Животът ни...
Толкова смърт и жертви,
само за да си осигурим някаква победа...
Спомняте ли си какво ми каза Анджин, когато се срещнахме -
когато му казах, че нищо няма да постигне?
"Освен ако не победя."
Ако победите, всичко е възможно.
Дори да станете шогун.
Винаги сте го искали, нали?
В своето тайно сърце не сте по-добър от нас...
Кажете ми истината. Ще я отнеса в гроба.
Защо да говоря за бъдещето с един мъртвец?
Значи ще ме заведете с лодка до метоха...
Фуджи-сама, служихте ми добре толкова време.
Позволете ми да направя нещо за вас.
Вижте...
Елате. Към море. Последно, което искам.
Винаги съм вярвал, че душа, отдадена на дълбините,
е душа, която завинаги живее в тях.
Разбирате ли?
Заедно... Завинаги.
Заедно завинаги.
Нека вашите ръце бъдат последните, които я прегръщат.
Вдигайте въжетата!
- Вдигнете въжетата...
Знам, че сте уморени, но сега е дошъл прилив.
Ето. Чакайте знак от мен.
Дърпайте!
Напразно се хабим.
Трябва ни повече вода. Кажете им да си починат.
Починете си.
Добре...
Да. Да, това е прекрасно.
Вдигайте въжетата!
- Вдигнете въжетата.
Добре, нещастни дрипльовци!
Имам чувството, че този път ще стане.
Слушайте...
- Мураджи. Да си остане между нас.
Дърпайте!
Ето го кораба!
Казах ви, че е красив! Казах ви, че си заслужава!
Стига толкова. Стига толкова.
Добра работа!
Благодаря.
Добра работа.
- Благодаря.
Превод от английски: Tigermaster
©2024 Translator's Heaven