One-Eyed Jacks (1961) Свали субтитрите
и КАРЛ МОЛДЪН в американския филм
ЕДНООКИТЕ ВАЛЕТА
Участват още КАТИ ХУРАДО
БЕН ДЖОНСЪН, СЛИМ ПИКЪНС ЛАРИ ДЮРАН
САМ ГИЛМЪН, ТИМЪТИ КАРИ МИРИАМ КОЛОН, ИЛАЙША КУК
и ПИНА ПЕЛИСЕР
Сценарий ГАЙ ТРОСПЪР и КОЛДЪР УИЛИНГЪМ
Оператор ЧАРЛС ЛАНГ ДЖУНИЪР
Музика ХЮГО ФРИДХОФЪР
Режисьор МАРЛОН БРАНДО
Сонора, Мексико 1880 г.
Дед, да изчезваме, преди да е дошъл някой.
Идвам. И по-тихо!
Остави ли нещо? – Не. Готов ли си?
Да. – Внимавай.
Добър ден, господине. – Добър ден...
Бързо! Да се махаме.
Тръгвай, Докторе.
Побързай, Хлапе! – Момент, Дед!
Госпожицата се опита да ме измами.
Не ме наранявайте!
Откраднаха всичко! Обраха банката!
Ето ги!
Какво? Няма ли да влезеш? – Отстъпвам ти всички жени.
Не пий много! Трябва да останем будни.
Добре ще се позабавляваме. – Да.
Имате ли си дом в Мексико? – Домът ми...
Домът ми е там, където си окачвам седлото.
Много ли пътувате?
Да... Непрекъснато пътувам от град в град...
Превозвам парите на банките.
Нещо ви е влязло в окото, госпожице.
Излезе ли?
Не... Позволете да го извадя.
Така... Затворете очи.
Взех ви за джентълмен, но съм сбъркала.
Най-добре си вървете!
Моля ви.
Добре.
Не са ме възпитавали като дете. На обноски се учих по кръчмите.
Досега не съм общувал с изискани дами като вас.
Извинете, госпожо.
Не бих искал...
да ме запомните с лошо.
Бяхте твърде напорист.
Може да ме посетите отново.
Благодаря. Правите ме много щастлив.
Стой!
След мен!
Слизайте и претърсете. – Да, капитан.
Слизайте! Последните четирима да минат отзад.
Останалите – след мен.
Ти мини от другата страна.
Дръжте ми коня.
Тихо! Пазете се от бандитите.
На място! Дръпни се от жените!
Стой! Ще стрелям!
Момчета, само внимавайте!
Скачай през прозореца!
Обувките ти! Ето ги!
Побързай!
Пусни ме! – Не!
Не!
Мама ми даде този пръстен малко преди да умре.
За мен ще значи много, ако го приемете.
Не мога...
Не мога да го приема.
Моля ви.
Така ще съм много по-спокоен.
Много е красив!
За мен ще е чест да го нося.
Благодаря ви.
Тук ли си, Рио?
Да! – Бързо, на коня! Властите!
Побързай! Докторът е мъртъв. – Идвам.
Какво става?
Съжалявам, хубавице. Някой друг път.
Става ли?
Дай една глътка. – Добре.
Ето.
Бързо! – Напред!
Върни се!
Бързо! Вземи парите!
Качвай се отзад.
Бързо!
Къде ти е пушката? – Изпуснах я, докато се катерех.
Разпръснете се!
Остави. Оттук нищо не правим.
До един час ще са ни очистили.
Трябва бързо да измислим нещо.
Имаме още един кон. – Не върши много работа.
Помниш ли къщата край Сан Фелипе? Онази с животните?
Не. – Да...
Където се напи и уби една коза.
Спомни ли си сега? – Сега да.
Ако не греша, трябва да е на 4-5 мили надолу по каньона.
Наистина ли?
Няма да стане.
Ако и двамата яхнем коня, няма да извърви и километър.
Единият ще чака тук, докато другият доведе отпочинали коне.
Рисковано е. – Не колкото да стоим тук
и да ни обградят отвсякъде.
Трудно осъществимо.
Нямаме избор. – Кой отива и кой остава?
Ще теглим чоп.
Куршумът отива, така ли?
Да.
Ти ще отидеш.
Тръгвай веднага.
Няма да се бавя.
Хлапе... – Да?
Ще ми трябва.
Не мърдай оттук.
Нямам такова намерение.
Момче? – Кажи, шефе?
Чии са конете?
На баща ми. – Извикай го.
Тате?
Добър ден, господине. – Добър ден.
Как сте? – Добре съм. Конете са ваши, нали?
Какво ще обичате?
Колко искате за двата коня? – Не са за продан, защото
много трудно ги...
Казвайте! Колко?
Колко? – 200 песо.
200, значи. – Доведи ги, Мануел.
Тичай!
Подай ми дисагите.
Благодаря, старче.
Хорхе, Карлос! Хванете го!
Стой! Не се разпръсвайте!
Старче, да е минавал оттук един забързан янки?
Да, капитан. Лош човек беше.
Отиде натам. Беше без обувки.
Бос, значи?
Това неговият кон ли е?
Да, господине. Взе най-хубавия от моите.
Плати ли ти? – Да, шефе.
Колко? – Много малко.
Какво ли е станало с приятеля ти?
Знаеш ли го? Току-виж се е върнал да си търси обувките.
Да тръгваме, момчета!
5 години по-късно Затворът в Сонора
Не пий повече. Ще вземем дрехи и коне от дома на жена ми.
Как си? – Добре съм.
Хубаво... Да тръгнем в тази посока.
Приятелю, мислех си за въпросния Лонгуърт.
Няма да го откриеш лесно.
Страната е голяма.
Знам къде ходи най-често.
Рано или късно ще го намеря. – 5 години гнихме в тъмницата.
Полага ни се малко живот.
Ами ако е мъртъв? – Ще намеря трупа му.
Цял живот ли ще го търсиш?
Няма значение.
Да вървим.
Добър вечер, господа. Заповядайте.
Познавате ли мъж на име Дед Лонгуърт?
Аз нищо не знам. Шишко?
Виж го какво иска. – Кажете, господине?
Да познавате Дед Лонгуърт?
Не го знам. – Американец е.
Прибирай се, мамо. – Да влязат.
Виж, че не искат. Няма ли да влезете?
Кажете? Дръпни се. Не искат да влязат.
Да вървим.
Казвай. – Слушайте...
Да сте срещали наблизо Дед Лонгуърт?
Кого? – Един американец с месест нос.
Не съм.
Резенче лимон? – Я ме погледни пак.
Много е хубав. – Очите ти са червени.
Зачервяват се, щом видя хубава жена. – Полека с ножа.
Приятели ли сте, или врагове?
Приятели сме. – Тогава с двамата ще се сприятеля.
По-добре да хапнеш, приятел.
Добър вечер.
Чакайте малко, момчета.
Веднага се връщам.
Къде, червенокоске? – Един момент.
Иска да ни накърка и да ни обере, Харв.
Момче!
Не ме ли помниш? – Да, разбира се.
Как си? – Много добре. А ти?
И аз съм добре. – Какво правиш тук?
Убивам си времето.
Не съм те виждала от 5-6 години.
Чух, че си имал неприятности.
Да, малко. – Да му се не види!
Къде е приятелят ти?
Не го знам. Изгубих му дирите.
Ти кога го видя за последно?
Когато бяхте тук заедно и селската стража уби стареца.
По дяволите!
Може да се е върнал в Щатите.
Може.
Много си намръщен. Какво има?
Какво правиш тук? Чакам те. – Потърпи малко де.
Бъбря си с един стар приятел. Слушай...
Ела. – Идвам де.
Чакай. Трябва да я попитам нещо. – Първо си плати, после ще питаш.
Пусни ме, моля те! – Остави я на мира.
Какво каза? – Да не я безпокоиш.
Не позволявам на никого да ми се надува като пуяк.
Май искаш бързо да се прочуеш из областта.
Точно Рио ли държиш да те убие?
Не е той. – Обзалагам се, че е той.
На твое място не бих рискувал живота си, за да проверявам.
И да е той, не ми пука.
Сериозно ли?
Недей. – Казвам се Еймъри.
Искам да те почерпя и да поговорим за нещо.
Ще се видим пак.
Не възразяваш да седна, нали?
Не му се връзвай на приятеля ми. Лесно се горещи.
Не си ли чувал за мен? За Боб Еймъри?
Не съм.
Няма значение. Радвам се, че се срещнахме.
Имам апетитно предложение към теб.
Искаш ли да забогатееш веднъж завинаги?
Да си промениш изцяло живота?
За какво говориш?
На 14 дни път оттук се намира един град.
Там е най-богатата банка, за която си чувал.
Но е зле охранявана.
Защо ми го казваш?
Търся помощници за голям обир.
Сам не можеш ли?
Двама души не стигат.
Двама души са достатъчни за всякакъв обир.
Така си е.
Има и още нещо.
Говори се, че търсиш Дед Лонгуърт,
за да си уреждате сметките.
Ако искаш, мога да ти кажа къде е.
Да продължавам ли?
Следва най-интересното.
Ще те развеселя.
Дед Лонгуърт е шериф на този град.
Е, включваш ли се в сделката?
Да.
Това е градът.
Монтерей, Калифорния.
Като помисля откога ни чакат тия пари, ми иде да ревна.
Харви, ще се покриеш с диаманти, ще потънеш в разкош.
Да вървим да се готвим за прибиране на реколтата.
Шериф
Наеми стаи за всички. Сега идвам.
Заместник-шериф Лон Дедрик
Търсиш ли някого?
Къде е Дед Лонгуърт?
Защо го търсиш? – Трябва да го видя.
Кой го търси?
Аз.
За какво? Негов помощник съм.
Няма ли да ми кажеш? Най-учтиво те питам.
Зад мен пише: "Не ни безпокойте!"
Днес ме чака куп неприятна работа и нямам време за приказки...
Възпитанието ти се откроява с отсъствието си, господине.
Ако искаш да ти разбият мутрата,
тук това е моя грижа.
Чудесно.
Ще ти дам възможност да се пробваш.
Къде мога да намеря Дед Лонгуърт?
У тях. – Къде живее?
На около 2 мили южно от града, по пътя към морето.
Ясно. – Първата къща вляво от пътя.
Дед?
Имаме гости.
Някой идва.
Мария, дай ми револвера. – Какво става?
Няма страшно. Дай ми го.
Кой е този? – Затвори прозореца.
Стой вътре.
Здравей, Дед.
Здравей, Хлапе.
Добре си се устроил.
Да, много добре.
Ти как я караш? – Справям се.
За какво си дошъл?
Ей така. Минавах оттук и реших да те поздравя.
Очаквах да се появиш рано или късно.
Все пак се радвам. Отдавна искам да ти кажа нещо.
Ще пиеш ли нещо?
Може.
Ти как си? – Много добре.
Сядай.
Е...
Помниш ли кога за последно пихме заедно?
Да. Тогава бяхме обградени отвсякъде. Помниш ли?
Минаха 5 г. – Да.
Не точно, но почти 5 г.
Сигурно си се чудел защо не се върнах с конете.
Да, бях доста изненадан.
Предположих, че си се напил,
че си гушнал някое момиче и съвсем си забравил за мен.
Не съм те забравял, Хлапе, но нищо не можах да сторя.
Не намерих коне в онова ранчо.
Старият мексиканец започна да го увърта.
Каза, че наскоро бил продал всичките си коне.
Старата ми кранта бе капнала от умора и все пак се върнах за теб.
Каньонът беше обграден от стражата.
Наложи се да бягам оттам
и да стигна до селото, преди конят да е издъхнал.
Скрих се в една гостилница.
Платих на собственика със злато, за да мълчи.
Не беше останало много, доколкото помня.
Достатъчно, за да мина границата и да стигна дотук.
До Монтерей.
Реших да живея порядъчно...
Докато мексиканските ми "подвизи" се забравят.
Наистина живея почтено. Дори ме избраха за шериф.
Познаваше ме добре. Сигурно си мислел нещо лошо за мен.
Ще бъде жалко, ако си дошъл...
да си отмъщаваш за тогава. Но ако е така,
само кажи къде и кога.
Ще се защитавам подобаващо.
Не бързай толкова, драги ми Дед.
И аз не пострадах.
Поиграх на криеница със стражарите и когато се мръкна,
откраднах коня на капитана.
Не успяха да ме заловят.
Цялото това време го прекарах сред красиви жени, добро уиски
и непрестанни гуляи.
Не ме ли лъжеш?
Познаваш ме. Ако целя да ти отмъщавам,
вече щяхме да се въргаляме навън в локви кръв.
Признавам, че в началото бях доста ядосан, но ми мина.
Човек не може да се сърди цели 5 г.
Нали?
Знаеш ли какво ще направя? – Кажи?
Каня те на вечеря.
Виж, Дед...
Казах ти, само минавам оттук и се отбих да те видя.
Не е добре да се навъртам из града. – Не бери грижа за това.
Помисли пак, защото...
Все още съм в занаята.
Искам да те представя на семейството си.
Добре.
Ела.
Мария?
Изчакай тук... Мария!
Ела да те запозная с един стар приятел.
Здравейте.
Здравейте. – Баща ми ли чакате?
Да.
Заповядайте, седнете.
Много благодаря.
Ела да ви запозная. А, дойде ли си?
Рио, това е семейството ми.
Жена ми Мария... – Приятно ми е.
И заварената ми дъщеря. – Поздравихме се.
Казва се Луиза. – Приятно ми е.
Обичам я като родна дъщеря.
Рио ще вечеря с нас. – Много ще се радвам.
Да не ви притеснявам. – Не, моля ви.
Изобщо не ни притесняваш. Ще се измиеш ли?
Да.
Вземи му шапката.
Господи, благодарим Ти смирено, че и тази вечер
напълни трапезата ни. Благослови храната ни.
и бъди опора на нас, Твоите покорни слуги.
Не позволявай да забравяме бедните и гладните. Амин.
Не те бях чувал да се молиш, Дед. – Да.
Отдавна ли се познавате? – Да, стари приятели сме.
Познавам го още от дете.
Не съм чувала да ви споменава. – Някога беше по-различно.
Когато е обирал банки ли?
Не се стряскай. Всички знаят с какво съм се занимавал.
Добра комбина бяхме. Беше забавно. – Непрекъсната веселба.
Цяло чудо е, че още сме живи...
И че не гнием в затвора.
Имахме късмет.
Късмет ли? – Да. Оттогава изтече много вода.
И вие ли сте обирали банки? – Да, госпожице.
Заедно с баща ви.
Продължавате ли? – Вече не.
Дълга ли ще останете в Монтерей?
Колкото да подковат коня ми и да свърша някои неща.
Къде отивате после?
Още не съм решил, госпожо. Вероятно в Орегон.
Било много красиво. Искам да го разгледам.
Ще останете ли за празника ни? – Кога е той?
Утре и продължава до късно.
Няма да успеете да подковете коня. Утре всички ще почиват.
Бръснарницата и банката също ли?
Да, и банката ще почива.
Тогава защо не поостанете?
Нали го чу? Отива в Орегон.
Мога да отложа пътуването с 2-3 дни.
Не очаквай нещо специално. Най-обикновен празник на града.
Пак ще бъде забавно.
Значи оставате?
Не мога да откажа на поканата на такова хубаво момиче.
Оставам.
Да, така беше...
Вярно е.
Не знам ти какво ще кажеш,
но днес за мен е щастлив ден.
След 5 г., пълни с лоши спомени, накрая изяснихме всичко.
Наистина.
Вечерята беше чудесна. Благодари на жена си от мое име.
Разбира се.
Лека нощ, Рио. Благодаря, че ни посети.
За мен беше удоволствие. – Довиждане.
Имам право да знам къде си бил.
Боб, нека да се разберем веднъж завинаги -
не обичам да ми държат сметка.
Ти пък трябва да си наясно...
че не изминах 900 мили, за да си тръгна с празни ръце.
Банката ще отвори чак вдругиден.
Какво става с Лонгуърт?
Засега нищо.
Като посетим банката, ще го убия.
Добре дошли на празника ни! Надявам се всички да се забавляват.
Ежегодният ни празник ни напомня, че живеем в един град.
Благодаря ви, че ме избрахте за свой шериф за още един мандат.
Ще продължавам да работя за развитието на града и областта,
с които ние и децата ни да се гордеем.
Когато... Добре, прави сте. Стига приказки! Да се веселим!
Музика! Свирете!
Всички да танцуват!
Едно букетче цветя.
Какви да бъдат? – Няма значение.
Теменужките са много красиви. – Добре, вършат работа.
Какво става?
Колко искате за медальона си?
Той не се продава.
Радвам се, че ви харесва.
Давам ви 15 долара за него.
Не мога да ви го продам. Подарък ми е от мъжа ми.
Вдигам на 20 долара.
Добре, ваш е.
Много е красив, но... Чак пък 20 долара?!
Дреболия.
Здравей, Марта. – Здравей, Елена.
Добър ден, Мария. – Колко е напълняла!
Г-жо Лонгуърт, г-це Луиза...
Бих искал да ви благодаря за снощното угощение.
Вечерята беше чудесна. – Радвам се, че ви е харесала.
Много благодаря. – Здравей, момчето ми!
Забавляваш ли се? – Още не съм започнал.
Чух речта ти преди малко и те видях да танцуваш.
Хората явно те уважават. – Старая се. Нали, Мария?
Добре се забавляваш. – Ами да.
Не спираш да танцуваш. – И какво? Ти също.
Браво на вас, шерифе.
Здравейте, госпожо. Ще танцуваш с мен, нали?
Съжалявам. Г-ца Луиза вече е обещала този танц.
Разрешете. – После, Лон.
Закъсня. – Нищо. Да пийнем по бира.
Потанцувай и ти.
Луиза? Върви при майка си, търси те. Извинете.
Веднага се връщам. – Тя е при масата с печеното.
Здравей, Дед. – Как си?
Не познавам приятелите ти. – Аз съм Еймъри.
Боб Еймъри ли? – Същият.
Портретът ти виси в пощенската станция.
Сигурно си чувал и за мен. Аз съм Джонсън.
Харви Джонсън.
Господа, днес празнуваме, но от утре...
отново ще въведа ред в града. Ако обещаете да си тръгнете призори,
сега се забавлявайте. – Много си любезен, шерифе.
До скоро, Рио.
Слушай... Къде ги намери тези двама злосторници?
Сега няма голям избор, Дед.
Не останаха специалистите като теб.
Време е да се сбогуваме.
Рио, преди да си тръгнете, бих искала да ви кажа нещо.
Никога не съм срещала мъж като вас.
Жалко, че си отивате.
Искаше ми се да ви опозная по-добре.
Вероятно щях да ви разочаровам.
Не, едва ли.
Сбогом, г-це Луиза. Благодаря ви за всичко.
Рио...
Теб търся. – Хауард! Наспи се и изтрезнявай.
Иначе ще те затворя в тъмницата.
Ето те и теб! – Трябва да поговорим сериозно.
Помислих, че си избягала с друг. Какво става?
Да се прибираме у дома. Ще бъдем сами!
Пусни ме! – Дий, конче!
Чакай малко. Отнася се за Луиза. – Какво става с нея?
От час не съм виждала нито нея, нито приятеля ти.
Какво толкова?
Много те моля! Върви да ги потърсиш.
Не сега. – Напротив! Точно сега!
Моля те, г-н Лонгуърт! Веднага! – Добре, госпожо. Ще ги потърся.
Но после ще се върна при теб.
Добре, върви.
Добре си се наквасил.
Изцапал си се... – Чет... Здравей, Луиза.
Да сте виждали Луиза? – Пийни си малко.
Не бива да ги смесвам. – Танцуваше с някакъв непознат.
Много сте елегантен, шерифе. – И ти, хубавице. Приятна вечер!
Какво виждаш тук? – Празна чаша.
Вземи, красавице.
Имайте малко търпение, господа!
Дами и господа...
Да си вървим. – У дома ли?
Да, тръгвай. – Не, празникът още не е свършил.
Хайде! – Хората ме искат тук!
Няма да ги разочаровам.
Аз, Лонгуърт, шериф на...
Събуди се! Дръпнете се!
Човек никъде не може да намери спокойствие.
Помогнете ми, полека. Така...
Добре. Качвайте се.
Да сте виждали Луиза? – Карай ги у дома.
Къде е Луиза? – Не знам. Беше с онзи мъж – Рио.
Ще я потърся. – Аз ще я намеря.
Кажете й да се прибира. – Ще ви я доведа.
Потърсете я, моля ви! – Да. Тръгвай!
Карай внимателно! – Не забравяйте!
Ще намеря Луиза. Не се тревожете.
Какво има?
Струва ми се, че не съм срещал по-добра жена от теб.
Убедена съм, че познаваш и други добри жени.
Няколко може би...
Но не са като теб.
Трябва да ти призная нещо.
Излъгах те, като ти казах, че съм обикновен бандит.
Работя за властите. – Защо ме излъга?
Налагаше се. Заклел съм се да пазя мисията си в тайна.
Утре заминавам за Орегон, но не на разходка.
Ще бъда там 4-5 месеца.
Някога ще дойдеш ли пак в Монтерей?
Надявам се.
Луиза, нямам време да започна да те ухажвам.
Аз определено не съм най-изисканият джентълмен.
Но преди да си тръгна, те уверявам, че ще бъдеш прекрасна съпруга.
Нямам право да те моля за това,
но бих искал да ме чакаш.
Не знам какво да ти отговоря.
Не казвай нищо.
Само те моля да си помислиш.
Да... Ще те чакам да се върнеш.
Правиш ме безумно щастлив.
Нямам какво да ти оставя за спомен. Никакъв пръстен...
Мога да ти дам само този медальон.
Подари ми го майка ми малко преди да умре.
Ще се радвам да го носиш, докато съм далече.
За мен ще е чест да го нося.
Ще ми липсваш много.
Всеки ден ще ти пиша.
Какъв ще е адресът ти в Орегон?
Няма да заминавам.
Трябва да отидеш. Не проваляй работата си заради мен.
Нищо не работя.
Обирам банки, това правя.
Какви ги говориш?
Това е истината.
Снощи ти наговорих куп лъжи.
Излъгал си ме?!
Да...
За всичко ли?
Почти.
И за медальона от майка ти ли?
И за него ли ме излъга? – Не познавам майка си.
Купих медальона за 20 долара.
Е...
Това е всичко.
Опетних честта ти. Вече е късно да се разкайвам, но...
Никога няма да си го простя.
Не, опетни единствено своята чест.
Стреснах ли те? Много си подранила.
Какво правиш тук?
Досещам се къде си била.
Разхождах се.
Сега ще се разходиш и с мен.
Има ли значение с кого го правиш?
Махай се оттук!
Дед?
Аз съм – Лон.
Извинявай, че те будя толкова рано.
Не ми е приятно да ти кажа, но тя прекара нощта навън.
Кой? – Луиза...
Била е с Рио.
Откъде знаеш? – Навъртах се наоколо.
Току-що се прибра с разчорлени коси.
Съжалявам, че го научаваш от мен.
Лон ми каза,
че си прекарала нощта с Рио. Вярно ли е?
Не. – А защо си още със снощната рокля?
Отговаряй!
С него ли беше? – Да, но...
Какво "но"? – Нямаше нищо.
Не ме лъжи! – Не лъжа!
Разхождахме се на плажа. – И нищо повече ли?
Нищо. Само се разхождахме.
Какво става тук?
Какво има?
Какво се е случило?
Мария, ела. Трябва да поговорим.
Какво е станало, Луиза?
Къде беше цяла нощ?
Случи ли се нещо?
Отговаряй! – Майко, чакам те.
Мисля, че лъже, а трябва да знам.
Луиза никога не лъже. – Дано да е така.
Луиза... Вярно ли е?
С него ли беше?
Защо?
Защо го направи?
Повярвах му, че ме обича...
Но се оказа лъжа.
Прости ми, мамо!
Прости ми!
Дъще!
Истината ли казва?
Да. – Сигурна ли си?
Да. – Прекарала е нощта с него.
Но не е имало нищо.
Да не излиза от стаята си!
Добър апетит. Ето и топло кафе. Май имате нужда, а?
Каква нощ!
Приятел, този кон още мърда.
Затова му теглих ножа. – Барни, идвай най-сетне.
Казах ти да изчакаш, Хауард.
Боли ме! Грубиян такъв!
Хубавичко се позабавлявахме.
Какво още искаш?
Пресъхнаха ни гърлата.
Умирам от жажда. Налей ни уиски. – Ще закусвате ли?
Една енчилада? – Не съм гладна.
Пийни си де. – Ще дам друга чаша.
Пий! Бъди добро момиче. – Не искам. Стига ми толкова.
Хващай чашата. Искам да си весела. – Не искам повече.
Ще изпълняваш каквото ти казвам! Хайде! Пий!
Ето така трябва да се държи човек с жените.
Дължиш ми 30 цента. – Чакай, тя ще хапне нещо.
Момичето ми няма да умира от глад. Хайде, яж!
Ти си гледай работата. Яж! – Махайте се! Къде се намирате?
Това е почтено заведение. – Ето, ядоса човека.
Моля те! Ще ми счупиш ръката.
Плащам. – Ще ме слушаш ли?
Още нещо? – Засега не.
Яж!
Ще го опиташ ли, хубавецо? – Благодаря.
Лежи тук, докато изтрезнееш.
Този път вече ще го убия! – Недей!
Пусни ме, да не го отнесеш и ти.
Пусни ме, казах!
Махай се!
Пазете се!
Предупреждавах го, че някой ден ще го стигне куршум.
И ето, че го стигна.
Вие го убихте, господине.
Трябва да съобщя.
Чудовище!
Получи си заслуженото!
Пусни ме веднага! – Махай се оттук!
Ами сега?
Това нищо не променя.
Ще изчакаме другите...
И продължаваме по план.
Да пийнем по нещо.
Здравей, Хлапе. – Добро утро, Дед.
Как се случи? Сбихме се и...
Опита се да ме застреля в гръб.
Типично. – Нямах избор.
Отдавна си го търсеше.
Ако не ти, друг щеше да го очисти.
Да го изнесем оттук.
Ще уведомя съдебния лекар.
Ще ми помогнете ли? – Разбира се.
Да го натоварим на талигата.
Хлапе... най-добре ще е да ми предадеш оръжието си.
Добре.
Ефраим? – Тук съм.
Ейс? – Да.
Тим?
Лон?
Хвърли револвера... С лявата ръка.
Лон?
Върви!
Предупредих те, че не желая неприятности.
Но не ме послуша. Сби се и уби човек, така ли е?
Но...
тук не обичаме такива неща.
Ще ти дам хубав и незабравим урок.
Да те видим колко си смел.
Добре започваме.
Гледай какво правят с нашия Ромео.
Ще се намесим ли? – Какво?
Без мен. Не виждаш ли, че се е строил цял полк долу?
Пада му се. Нещо много се надува.
А обирът?
Няма да има такъв, поне днес.
Нещо да кажеш?
По-добре ме убий.
Да те убия ли? Не, няма да стигаме чак дотам.
Вече никого няма да убиваш. Развържете го!
Ефраим, доведи конете!
Ще те пусна да си вървиш, но върнеш ли се,
ще те застрелям като куче.
Спектакълът свърши! Разотивайте се бързо!
Ужас! – Добре те е наложил, до кокал.
Ужасно съжаляваме, Рио.
Появихме се накрая. Беше късно да ти помагаме.
Всичко е наред, Боб. – Беше пълно с въоръжени хора.
Познаваш ме, Рио.
Ако можех да ти помогна, щях да долетя като стрела.
Всичко е наред, казах. – Какво следва сега?
Недалеч оттук има рибарско селище - Пунта дел Диабло.
Да идем там, но какво ще правим? – Ще чакаме.
Само ще чакаме.
В състояние ли си да пътуваш?
Боже мой! Смазал ти е ръката.
Май ти е строшил костите.
Ще остане обездвижена задълго.
Не е нужно да стоиш и да ме чакаш. – Не става въпрос за това.
Мисля единствено за теб.
Да тръгваме.
Спечелих! – Не си!
Пак мамиш! Къде е картата?
Няма да играя повече с теб.
Какво има?
Трябват ни няколко стаи. Приятелят ми е болен.
Трябва някъде да отседнем.
Колко? – Четири.
Леле, това риба ли е?
Как вони!
Къде може да пийнем по нещо?
Ето там.
Здравей, Луиза. Чакай малко.
Днес си по-хубава от всякога.
Знам това-онова за твоя приятел...
Как се казваше онзи младеж? Рио...
Реших, че те интересува. – Така ли? И какво знаеш?
Нищо особено. В Пунта дел Диабло е.
Лекува гърба си.
Ти откъде знаеш? – Разни хора го видели там.
Минаха четири седмици...
И никакво подобрение.
Ръката ти няма да се оправи.
Примири се.
Да се върнем в Моделос и да си починем.
Забрави за Лонгуърт.
Той друго не заслужава. Какво ще кажеш, приятелю?
Ти луд ли си?
Разкарай тая гадост оттук!
До гуша ми дойде тая риба, Харви.
А шумът на вълните ще ме побърка. Не спира дори за миг.
6 седмици киснем в тая кочина, и това е.
Ръката му не се оправя.
Как е ръката ти?
По-добре е.
Рио, май не е разумно да оставаме повече тук.
Подай ми канчето. – Мисля си и за парите в банката.
Би ли ми подал канчето?
Ще направим така.
Ще причакаме шерифа пред дома му.
Ще го убием и после ще оберем банката.
Това не е в моя стил, Боб.
Така ли?
Трябва да си промениш стила. Твоят е прекалено муден.
Не издържам повече шума на морето.
Яздихме дни наред с мисълта, че в стрелбата нямаш равен.
Но като гледам как стоят нещата,
дори аз ще те победя.
Ще ми нанижеш поне 6 куршума...
преди да съм изстрелял и един.
Нали, Боб?
Още ли не си станала?
8 ч. е! Побързай!
Чака ни много къщна работа, а ти се излежаваш.
Луиза?
Защо мълчиш?
Луиза.
Луиза...
Мамо...
Бременна съм.
Отче наш, Който си на небесата...
Здравей.
Как си? – Много добре.
А ти оправи ли се?
Напълно.
Няма ли да седнеш?
Как разбра, че съм тук?
Лон ми каза. Не знам откъде е научил.
Добре...
Няма значение. Бездруго скоро заминавам.
Закъде?
Ще реша, когато приключа с Лонгуърт.
Какво ще приключваш?
Ще го убия.
Искаш да го убиеш?!
Точно така.
Защо? Само защото те изтезава ли?
Заради това и заради разни други неща.
Той постъпи жестоко с теб.
Наказа те сурово.
Но това не е причина да го убиваш.
Не е само тази причината.
Много са.
Имам 1708 причини да го убия.
1708 дни изкарах, затворен
в тъмницата на затвора в Сонора.
1708 нощи вадех червеи от гангренясалите си от веригите крака,
докато по тялото ми се разхождаха плъхове.
Цели 5 г. не можех да заспя
от ужасните крясъци на затворниците, пребивани до смърт.
Не разбирам. – Не разбираш ли?
Не е толкова сложно.
Един ден, преди 5 г. в Мексико, бяхме обградени от патрулите.
Дед тръгна да търси коне...
И така и не се върна.
Най-добрият ми приятел ме изостави.
Знаеш ли защо?
Заради две кесии злато.
Сигурен ли си, че те е изоставил?
Да...
Е, това е тъжната ми история.
Надявах се, като приключа с това,
двамата с теб да заминем заедно.
След като го убиеш?
Няма да е убийство.
Ще бъде уреждане на сметките по мъжки.
Убийството по-истински мъж ли ще те направи?
Не знам...
Но от 5 г. мислех само за това, денем и нощем.
Тази мисъл ми даваше сили да продължавам да живея.
Рио... Човек не получава много шансове да бъде щастлив.
Мисля, че сега е нашият шанс.
Не можеш ли да забравиш, и край?
Да забравя?!
Докато съм жив, няма да го забравя.
Рио...
Рио, моля те!
Опитай се да забравиш миналото.
Моля те, вземи ме със себе си.
Ще бъдем щастливи и ще забравиш всичко.
Казах ти, че не мога! Не разбираш ли? Не мога.
Трябва да умра, за да забравя.
Тогава и аз ще си тръгна.
Не искам да те убият пред очите ми.
Обичам те.
Много те обичам.
Почакай.
Трябва да имаш и друга причина да дойдеш дотук.
Да, има.
Но вече е без значение.
Приятел, качвам залога на 4 долара. – Много са ми. Без мен.
И без мен. Жалко!
Благодаря за щедростта, господа.
Ти няма ли да се бръкнеш, Ромео?
Трябва да ме компенсираш за изгубеното време.
Нали? – И още как!
Младежът явно е уморен от тичане след онази фуста.
Прав си, Боб.
Изправи се, противна гадино!
Ставай!
Искам да си изправен, когато те убия.
Ставай.
Хайде.
Вече прекали.
Споменеш ли я още веднъж,
ще ти изтръгна езика.
Май трябва да отложим обира, а?
Да.
Какво ще правиш?
Утре сутрин отивам да я взема.
Реши ли нещо за Лонгуърт?
Дано не ми се изпречи на пътя.
Тръгваш ли с нас, Модесто? – Не знам. В Мексико ли се връщате?
Най-вероятно.
Какво ще кажеш, Харви? – Защо не?
Какво ще правим?
Приятелят ти още ли държи на момичето?
Май да. Не го знам.
Ще се сбогувам и тръгваме. – Добре.
Хлапе?
Ние потегляме.
Идвам да се сбогувам.
С теб преживяхме толкова много.
Така си е.
Ще си спомняш ли за мен? – Разбира се.
Много ще ми липсваш.
Слушай, ако тук ти омръзне, ела ми на гости.
Имам малка къщичка.
Не е нещо особено, но там ще живееш спокойно.
Може да дойда някой ден.
Довиждане, приятелю. – Довиждане.
Пази се.
Всичко хубаво, Хлапе! Успех!
Довиждане!
Защо натам? В тази посока сме. – Ще минем оттук.
Този път води към Монтерей. – Именно.
Все пак ще оберем банката.
Двамата сами ли? – Мислехме, че сме трима.
Ще се включиш ли? – Засега не. Не е момента.
Ако я оберем сега, ще погнат Рио.
Ако изчакате, може да ви съдейства. – Омръзна ни да го чакаме.
Край! Рио вече не играе. Сега командвам аз.
Ясно ли е? Е, идваш ли, или не?
Никой няма да ходи.
Ти ли ще ме спреш?
Да, аз.
Я стига, Модесто! Вече ме дразниш с тия заплахи.
Ще изчакаме Рио. И още нещо.
Още една дума, и ти пръсвам мозъка.
Още една дума ли?
Ще помисля. Току-виж ми е хрумнала някоя.
Да, сетих се за една!
Нещастник!
Я пробвай пак.
Тоя ме разочарова, Харви. А теб? – И мен.
Патроните ли търсиш?
Ето, изяж ги! Нещастник!
Проклетници!
Дотук беше, селяко.
Да тръгваме.
Чакай тук. Няма да се бавя. – Добре.
Лонгуърт!
Лонгуърт!
Добър ден, шерифе.
Рио помоли да го изчакаш тук.
За какво? – Ще дойде да те убие.
Предай му, че го чакам.
Добре, ще му кажа.
Добър ден.
Момент, веднага ще ви обслужа. Ще внасяте ли?
Може и така да се каже.
Къде ти е оръжието?
Нямам.
Нямаш ли?
Я го потърси.
Горе е.
Много хитро.
Давай банкнотите. Монетите си ги задръж.
Г-н Карви, баща ми да е идвал?
Да, преди малко.
Малката, ще бъдеш послушна, нали?
Не викай и не хуквай навън, ясно?
Сядай в ъгъла и няма да пострадаш.
Побързай, че ще те сгрея с един куршум.
Няма повече.
Вземам и това.
Какво беше това, Лон? – Определено не бяха фойерверки.
Харви...
Какво става? – Мъртъв е.
Да извикаме шерифа.
Здравей, шерифе. – Какво става?
Заформи се страшна престрелка.
Дойдохме да те уведомим. Направих каквото можах.
Какво стана? – Обраха банката.
Кой? – Хората на Рио.
Служителят уби Еймъри, но другият избяга.
Застреляха малката Еймс.
А Рио? – Него не го видяхме.
Колко хитро! – Доведох хора, за да не ви нападне.
Идвам веднага.
Бъди послушен. – Да, дядо.
И пак да дойдеш. Успех! – Благодаря. Довиждане.
Стой, Рио!
Горе ръцете!
Влизай!
Страхливец! – Върви, нещастнико!
Качвай се! – Без насилие, докато не го осъдим.
Качвай се бързо.
Да го затворим.
Кротко! Лон! Бъди разумен!
Негодник! – Кротко, казах! Дръпнете се!
Върви нагоре. – Ще го убия!
Успокой се.
Не ти. Тим, окови го бързо.
Сядай!
Излизайте.
Свободни сте.
Ти също.
Е, Хлапе...
Вече си казахме всичко.
Дед?
Имаш ли една минута?
Разбира се.
Не съм пращал Боб да ти казва да ме чакаш у вас.
Може да греша,
но няма да те съдя аз, а тълпата навън.
Ще изберат заседатели.
Искаш да ме обесят, нали?
Не, Хлапе.
От 10 г. ти сам вървиш към бесилото. Този път ще го стигнеш.
Имаше достатъчно пари, за да си промениш живота.
Като теб.
Като мен.
Тук се правиш на почтен,
но аз познавам и другото ти лице.
Знаеш ли къде бях през тези 5 г.?
Гниех в тъмницата на затвора в Сонора.
Какво ще кажеш сега?
Че си оставаш ненадминат...
в съчиняването на лъжи.
Ще ме изправиш ли пред съда?
Разбира се. Ще бъдеш съден справедливо.
А после лично аз... ще те обеся.
Рио...
Трябваше да дойда.
Радвам се.
Очаквах те.
Много си красива... Много!
Ако се бяхме видели още веднъж,
всичко щеше да е различно.
Луиза, не съм предал Дед.
И за обира не знаех.
Бях тръгнал към града да те взема
и да те помоля да се омъжиш за мен.
Наистина ли?
Вече нямам време за лъжи.
Изслушай ме.
Трябва да ти кажа нещо.
Очаквам дете от теб.
Защо не ми каза?
Бях уплашена. Боях се, че ще се ядосаш.
Ще бъде прекрасно.
Защото ще бъде наше дете.
Много ще се гордееш с него.
Обичам те, Луиза.
Не се надявах, че ще успея да ти го кажа.
Утре...
до последно ще си мисля за теб. – Не говори така.
На какво мога да се надявам?
Съдът ще те изслуша.
Ще разберат, че си невинен.
Трябва да вярваш.
Добре.
Достатъчно!
Върви си.
Ще ви прекъсна романтичната среща. Чу ли?
Отстъпи назад!
Обърни се!
Хвани се за решетката и не мърдай!
Защо така грубо? Нещо лично ли е? – Не.
Съдът ще се погрижи за него.
Бих искал да го уредя още сега.
Да му напълня търбуха с олово.
Сериозно ли?
Бърз стрелец ли си, Лон?
Предизвикваш ли ме?
Отбранявай се. Вземи ми пушката.
Не е нужно. Трябва само да натиснеш спусъка.
Хайде! Нали уж си голям смелчага.
Сега ти си смелчагата.
Всъщност утре ще бъде по-забавно.
Ще гледам как ужасеното ти лице
постепенно почернява
и как накрая ще изплезиш език.
Млъквай вече, Лон!
Я си гледай работата!
Забравяш едно нещо, Лон.
Така ли? Какво?
Че още не са ме обесили. – Не бери грижа. И това ще стане.
Остава ти още един ден живот.
А, да...
И не се тревожи за малката.
Ще се погрижа да не се чувства самотна.
Долна свиня!
Ще й предам много поздрави от теб.
Бъди мил с него.
Не си ли гладна?
Какво ще правите с него?
С кого?
Наистина ли ще го обесите? – Разбира се.
Не го ли правиш по лични причини?
Не. Аз нямам причини.
Той обра банката и застреля дете. Това е.
Защо питаш?
Говори се, че така уреждаш лични сметки.
Какви сметки?
Какво се говори?
Че в Мексико си го изоставил, а си знаел, че може да го убият.
Така ли е?
Вярно ли е?
И аз съм го чувал.
Ти откъде знаеш? – Сам е разказал на Луиза.
Много е хитър. – Значи е вярно?
Да му приседне такава истина!
А теб какво те прихваща?
Ще ти кажа.
Луиза чака дете от него.
Да...
Моля те, изслушай ме.
Ти си много добър с нас и аз съм благодарна.
Но не желая дъщеря ми да страда - като мен.
Тогава си ме излъгала?! – Да, но...
Млъквай!
Така ми се отблагодаряваш, че те измъкнах от нищетата
и че направих от теб изискана дама!
Купувам ти най-скъпите дрехи, осигурих ти прекрасен дом!
И да беше само това!
Дадох фамилията си на дъщеря ти! Носи моята фамилия!
Защото тя нямаше такава.
Всичко това е вярно. И тя сега се нуждае от помощта ти.
Повече от всякога. – От помощта ми ли?
Добре...
Ще й помогна.
5 г. се старая да градя почтен дом. Сега няма да допусна...
Нищо не постигаш, като го убиеш! Не отнемай повече животи, моля те!
Виновен е и ще си плати. – Престани да лъжеш.
Още щом се появи Рио, видях злоба, изписана на лицето ти.
За теб омразата стои над всичко.
По-важна е дори от живота ни. Готов си на всичко,
за да изтриеш спомена от миналото.
Дори да убиеш!
Мария, казах да млъкнеш.
Ще ускорим екзекуцията с един ден, и край!
Защо идваш тук? Върви си веднага.
Нося му ядене.
Чуй ме. По-добре си върви.
На този нищо няма да му дам.
Баща ми позволи да му я донеса. Длъжен си да я предадеш на Рио.
Не ти вярвам. Щеше да ме предупреди.
Чудесно. Ще му обясня, че си отказал.
Чакай...
Дай да погледна.
Ще проверя какво носиш. – Малко задушено.
Ще хвърля едно око.
Само не я докосвай.
Обичам те, Рио! Обичам те!
Дръпни се! – Пусни ме!
Не я докосвай! Махни си гнусните ръце от нея!
Не!
Пусни ме!
Рио! – Насила ще те изведа оттук!
Тим ще те пази, докато дойде Дед.
Браво, Лон! Качвай се бързичко.
Ще броя до осем. Давай ключовете веднага,
иначе ще отнеса главата ти от врата.
Едно... – С тая играчка ли ще ме убиеш?
Две... – Най-много стената да одраскаш.
Три...
Може да ме раниш и да побегнеш, но пак ще те обесят.
Четири... – Доникъде няма да стигнеш...
Пет... – ... ако си извадя револвера.
Само се опитай.
Шест...
Малко само да се наведа, и си дотам.
Седем...
Осем. – Чакай, идвам.
Отключвай.
Само без нерви.
Обърни се и влез заднишком.
Спри! Свали си кобура с лявата ръка.
На колене!
Гледай, Лон... Празен е.
Лягай долу!
Извади ключовете.
Свали ми веригите.
А сега... – Не ме убивай, моля те!
Помниш ли какво ти казах? Още не са ме обесили.
Не искам да умра! – Вече си те представям, Лон.
Гърчиш се пода и плюеш кръв.
Не ме убивай, моля те! – Изправи се!
Ставай бързо!
Обърни се, за да си получиш заслуженото.
Не мърдай!
Ставай!
Стани!
Оседлай ми бързо най-добрия кон. – Всичките ги взеха.
Ако лъжеш, ще те убия!
Обърни се и свали ръце.
Ефраим тук ли е? – Не, в кръчмата е.
Помощ! Насам!
Помощ, Тим! – Слизай от коня!
Ще избяга! Измъкнете ме оттук!
Аз съм – Лон! Дед, затворникът избяга!
Ти уби Дед!
Нямах друг избор. Всичко свърши. Да се махаме!
Ти го уби! Уби го! – Вече нищо не може да се направи.
Тук се разделяме, Луиза. – Да, бягай бързо.
Моля те, кажи на майка си,
че исках само да избягам,
но той ми попречи.
И че аз...
За мен й кажи каквото искаш.
Ще се справиш ли някак си?
Къде ще отидеш? – Не знам.
Ще помисля. Може би в Орегон.
Ще гледам да е някъде по-далече.
Тръгни към Мексико. През април ще се срещнем в Сонора,
след като се роди бебето. – Не, любима.
Невъзможно е. Издирват ме из цяло Мексико.
Но няма значение. Чакай ме напролет.
През някоя тъмна нощ ще дойда и...
Ще ти дам знак. Ще вържа магаренце за прозореца ти.
Не се тревожи.
Ще намеря подходящ дом за нас.
Трябва да тръгвам.
Да, побързай.
Обичам те, Рио.
Моля те, пази се. Много ме е страх да не те изгубя.
Довиждане, любов моя.
Редактор, обработка и тайминг СИНЕАСТ ®
2024 ©