Bleach: Thousand-Year Blood War - Season 1-2 (2022) ([Almighty] Bleach Sennen Kessen Hen - 13 [BD 1920x1080 x264 10bit FLAC].srt) Свали субтитрите

Bleach: Thousand-Year Blood War - Season 1-2 (2022) ([Almighty] Bleach Sennen Kessen Hen - 13 [BD 1920x1080 x264 10bit FLAC].srt)
Заминавам.
Ей, Ичиго! Как смяташ да се върнеш?
Като по часовник! Да вървим.
Изглеждаш добре.
Трябва да успееш сега, Ичиго.
Ти си.
Отлично. Качвай се.
Лично ще ти изкова меча.
BLEACH: ХИЛЯДОЛЕТНАТА КЪРВАВА ВОЙНА
Синият небосвод е невъобразимо ясен
Объркан съм, усещам как безпокойството пуска корени в мен
Сякаш за да се присмиват на това какви страхливци сме
Хиляди очи се взират в нас
Душата ми се пречупва за стотен път
Мога само да я държа здраво в ръце
До деня, в който не стане на прах
Преглътнатата печал
Тя ме оформи, придаде ми цвят
Но така стигнахме дотук, нали?
Стъпка по стъпка, като дишането
Безбройните белези по дланта ми, които вече не избледняват
Те са моят символ, моята история
Изправих се пред страха си, разпарчетосах го
И го оставих още веднъж да върви до мен
КАЗАРМИ НА ДЕСЕТА ДЕИВИЗИЯ ТРЕНИРОВЪЧНА ЗАЛА
Няма да посечете куинситата с такъв замах!
ИНСТРУКТОР ПО КЕНДЖУЦУ ШУТЕЦУ НАГАКИСО
Капитан Хицугая!
Какво ви води насам?
- Искам да ме обучавате.
Банкаят ми бе откраднат.
За да се бия само с чисти умения, трябва да се върна към основите.
След битката с Айдзен усъвършенствах своя банкай.
Докато не стана истински такъв.
Само че той беше откраднат.
Трябва да се помиря с този факт. Няма време да мечтая, че си го връщам.
Трябва да гледам напред.
ПОКРАЙНИНИТЕ НА РУКОН
- Защо ме доведохте тук?
Шухей, искам да овладееш банкай.
Този път не откраданаха моя, но следващия може и да успеят.
Колкото повече шинигамита умеят банкай, толкова по-добре.
Холоуфицирай се, Маширо!
ЛЕЙТЕНАНТ НА ДЕВЕТА ДИВИЗИЯ
- Слушам! Преобразяване!
Чакай, Куна!
Внимавай. Маширо е силна, когато е холоуфицирана.
Смятам, че овладяването на банкай е единственият начин да оцелееш.
Капитан Мугурума, не може да очаквате ей така да...
Глупак. Казах ти да внимаваш.
Точно така! Един лейтенант не бива да не се подчинява на суперлейтенант!
Надявам се не си се съмнявал, че няма да те убие.
Не съм мекушав колкото беше Тосен.
Почакайте, капитан Мугурума...
Винаги съм ви се възхищавал и уважавал.
Но...
Нямате право да казвате лоша дума по адрес на капитан Тосен!
ОТДЕЛ ПО ИЗСЛЕДВАНЕ И РАЗВИТИЕ
АПАРАТНА
- Здравейте!
Г-н Акон! Може ли да се разхождате вече?
Естествено, че не. Все още боли.
Но не съм от хората, които се излежават по цял ден.
Къде е капитанът?
- Ами...
Затворил се е в кабинета си с лейтенанта
от атаката на куинситата.
- И не е излизал оттогава?
Да.
Какво има?
Капитанът се е затворил повече от 24 часа,
но буболечките за наблюдение не са се включили. Не се е случвало преди.
Или има спешен случай в кабинета му,
или провежда експерименти, които не иска никой да види
през буболечките за наблюдение. Във всеки случай ще проверя.
Г-н Акон, какво е това?
Камера, която поставих в кабинета му.
Ама това е...
- Не сега. Имам картина.
Ще използва текущата си тъкан, за да роди нов Ашисогиджидзо...
Що за дяволия?
Какво създава капитанът?
"ОМАЕДА"
- Батко!
Къде си, батко?
Батко!
Батко! Да поиграем на топка, моля те!
Не!
Не се разстройвай, Марейо!
Аз... такова...
Искаш ли да играем на кемари?
- Искам!
Ритам!
- Еха! Невероятно, батко!
Предполагам, капитанът е решила да не ме взима със себе си.
Кой е?
Отдавна не сме се виждали, прадядо.
Саджин? Осмеляваш се да се върнеш тук.
Какво искаш, Саджин?
Прадядо, дошъл съм, за да науча тайната техника на клана ни.
Не ме разсмивай.
Най-безсрамно носеше шапка и броня
и се преструваше на човек,
защото те беше срам от външния ни вид.
Как смееш да ми отправяш искания?
Погледнете ме. Вече не нося шапка.
Светът се промени за последните десетилетия.
Смятам, че светът достигна точка,
в която кланът ни може да живее открито.
И същият този свят сега е в опасност!
Замълчи!
Объркал си се. Светът никога няма да погине.
Ще се промени само неговият носител.
Нашият клан няма да се измени. Който и да държи света,
ще продължим да живеем в сенките.
Казвам ви, че можем да променим това!
Длъжни сме да го променим заради нашите деца и внуци!
Няма да се измени.
Няма необходимост да се изменя.
На когото и да принадлежи този свят, това не ни засяга.
Прадядо!
Не разбираш ли, Саджин?
Казвам ти да не нарушаваш мира, който имаме.
Ако не можеш да го сториш...
Ще се наложи да те смажа.
Както искате!
Затова Хооден е построен на скала.
- КОВАЧНИЦА
Банкай не може да бъде изкован наново без цялата тази вода.
А сега се приготви, Ичиго.
Време е с твоето дзанпакто, с твоя Дзангецу
да се простиш!
Хайде, всички! Да започваме!
Добре дошли на шоуто ми!
Да!
Бодигардките на Нимайя са тук!
Защо стоиш и зяпаш?
Когато казах "всички", това включваше и теб също...
асаучи.
Какво става?
Да се позабавляваме!
Готова!
НОНОМИ НОМИНО
Така!
МЕРА ХЮЧИГАШИМА
Мразя това. Такава разправия е.
Не мога да повярвам, че пак ме забъркаха в тази каша.
ТОКИЕ ТОНОКАВА
Ужасен живот.
- Стига се оплаква, г-це Токие!
Това е работата ни, забрави ли?
Ето ме и мен! Там!
Хванах те!
ХАСУКА ХАШИХАРА
ЦУМИКО ЦУЧИМИЯ
А сега...
Да запретваме ръкави.
За какво си мислиш сега, Го-Ичи?
Ами, сега е много по-светло,
май не трябваше да си сваляш очилата.
Глупак!
Ако не ги бях свалил...
Нямаше да мога да видя цвета на огъня!
Схвана ли я, Го-Ичи?
Причината това асаучи да стане бяло в момента, в който те докосна?
Не.
Сигурно следното ти е минало през ума:
"Напомня ми на холоуа вътре в мен."
Вярно е, това е именно холоуът вътре в теб.
Този асаучи стана катализаторът, който издърпа това дзанпакто навън.
Имам предвид, че този холоу е твоето дзанпакто, Го-Ичи!
Айдзен създаде холоуа, известен като Белия,
наслоявайки безчет души на шинигамита.
По една странна причина по същия способ създавам моите асаучита.
Този холоу е проникнал в тялото ти
и се е слял с естествените ти сили на шинигами.
Ставайки твой дзанпакто.
Почакай. Твърдиш, че старият Дзангецу е...
Казах ти, нали? Трябва да се сбогуваш с Дзангецу.
Да, вече знаеш...
За човека, който се преструваше
на твое дзанпакто в душата ти!
Стари... Дзангецу...
Го-Ичи, познаваш го.
Разбира се, че го познавам. Той е...
- Не, вгледай се.
Съвсем наскоро видя този човек със собствените си очи
в лицето на врага, който унищожи Обществото на душите!
Той не е твоите сили на шинигами, а силите ти на куинси,
приели формата на Яхве отпреди хилядолетие!
Опитвах се да не мисля за това.
Онзи ден...
Когато за пръв път се изправих срещу него...
Почувствах се сякаш бях привлечен там.
Опитвах се да не си задавам въпроси.
Като например как отидох право при него, без да знам нищо.
Или защо го смятах за най-важния враг.
И накрая...
Защо когато за пръв път го зърнах...
ми напомни на някого.
Дзангецу!
Какво става, Дзангецу?
Правилно чу. И аз...
Не съм Дзангецу.
Значи наистина си Яхве?
Наистина ли не си Дзангецу?
Аз съм източникът на скритите у теб сили на куинси.
Аз съм Яхве, но и същевременно не съм.
Не разбирам! Враг ли си ми, или приятел?
Всичко, което си ми казвал, лъжа ли е било?
Отговори ми!
Не съм нито приятел, нито враг.
Но в думите ми не е имало капка лъжа.
Освен името, с което се представих.
Ичиго, знам, че си го забелязал.
Всеки път когато те учех как да използваш дзанпактото си,
винаги имах помощ от холоуа.
Винаги когато не можеше да се справиш с мощта на своето дзанпакто
или когато животът ти висеше на косъм,
онзи, който те спасяваше,
не бях аз, а холоуът.
Не исках да ставаш шинигами.
Затова потиснах истинската ти сила, която не беше узряла напълно,
и станах нейното ядро.
Защо?
- Питаш защо?
Исках да те държа по-далеч от опасности и конфликти.
Кое му е чудното?
Ако станеш шинигами,
щеше да бъдеш въвличан в битки, независимо дали искаш, или не.
Щеше да бъдеш ранен. Да страдаш.
И рано или късно щеше да ми се наложи да те убия
със собствените си две ръце.
Не можех да ти позволя да станеш шинигами.
Ако станеше такъв, трябваше да те убия.
Така мислех.
Но ти избра пътя на шинигами.
Получи възможност и усъвършенства силата си.
Страда и получава рани, но не спираше да вървиш по пътя, който сам избра.
Гледайки те, почти чувах как сърцето ми се колебае.
Накрая вместо да се опитвам да те държа далеч от шинигамитата,
сърцето ми бе склонено да подкрепи твоето решение.
И сега стоя тук...
усещайки радостта да се отдръпна от теб.
Ичиго, станал си силен.
Успях да проследя израстването ти редом до теб.
Нищо не може да ме направи по-щастлив.
Доволен съм.
- Почакай, Дзангецу!
Аз още...
Ичиго...
Досега използваше само частица от силата си,
която не можех да потисна.
Вече можеш да се биеш със свои сили.
Вземи го. Това е твоето истинско дзанпакто.
Истинският Дзангецу.
Прав си. Нямало е и капка лъжа.
Нито в неговите думи, нито в твоите.
Използвал си сянката на куинси, за да ми помогнеш.
Използвал си кръв на куинси, за да спреш моята.
И си ми услужвал с тази сила,
за да ми помагаш да побеждавам, когато съм бил слаб.
Дзангецу...
Не ме интересува кой си.
Може да го отричаш, но...
Ти и той...
И двамата сте Дзангецу за мен.
Нека просто се съгласим, става ли?
Дзангецу...
Какво правиш? Ръцете ти ще...
- Няма страшно.
Нали, Го-Ичи? Мислех си същото.
Мечът ще бъде завършен, щом излееш душата си в него.
А сега го извади от пещта, Го-Ичи.
Това е твоето дзанпакто!
Морето...
- Изпари се!
Е, Го-Ичи? Мислиш ли, че ще се разберете?
С тези Дзангецу?
Две дзанпактота?
- Невероятно!
Да. И двете са истински.
Дзангецу...
Няма да те моля да ми услужваш със силата си повече.
Нито да ти казвам да не заставаш на пътя ми.
И няма да ви моля да се биете заедно с мен.
Ще се бия сам.
Благодаря ти, Дзангецу.
Ти си... мен.
АЗ СЪМ МЕЧА
Останете и след финалните надписи.
Всичко, което оставихме след себе си
Дъхът ни се смесва като мъгла
Без форма или емоция
Погребани сме, взирайки се в далечината
Нищичко не чувам
Нищо, изглежда, не мога да срежа
Сякаш потъвам
Падам ли, падам
Докосвам и усещам множество вперени погледи
Най-отдалечените краища, неизвестни на никого
Видни са сега за нас
Неизбежна е и не може да бъде спряна
Тази последвала борба
Отнеси я на самия край на света
Заедно с дъха ни, вземи всичко
Отнеси го на самия край на света
Заедно с бъдещето ни и света ни
Най-отдалечените краища, неизвестни на никого
Видни са сега за нас
Нима не знаеш Божиите изисквания? Нима не знаеш Божиите изисквания?
Докато се разкъсваме
Върна се, Хашвалт.
Къде е субектът?
- Ето го.
Добре дошъл, Урю Ишида.
Нека се бием рамо до рамо...
... синко.
Превод ГЕОРГИ ГИНЕВ