Bleach: Thousand-Year Blood War - Season 1-2 (2022) ([Almighty] Bleach Sennen Kessen Hen - 10 [BD 1920x1080 x264 10bit FLAC].srt) Свали субтитрите

Bleach: Thousand-Year Blood War - Season 1-2 (2022) ([Almighty] Bleach Sennen Kessen Hen - 10 [BD 1920x1080 x264 10bit FLAC].srt)
Ето пак!
Отново ми причерня.
За кой път?
Губя съзнание отново и отново в разгара на битката
само за да се върна там, откъдето съм спрял.
Навява спомени. Винаги се наслаждавам на битките си,
но не до степен на загуба на контрол или припадък в разгара им.
Случвало се е само веднъж.
В деня, в който се бих с теб.
BLEACH: ХИЛЯДОЛЕТНАТА КЪРВАВА ВОЙНА
Синият небосвод е невъобразимо ясен
Объркан съм, усещам как безпокойството пуска корени в мен
Сякаш за да се присмиват на това какви страхливци сме
Хиляди очи се взират в нас
Душата ми се пречупва за стотен път
Мога само да я държа здраво в ръце
До деня, в който не стане на прах
Преглътнатата печал
Тя ме оформи, придаде ми цвят
Но така стигнахме дотук, нали?
Стъпка по стъпка, като дишането
Безбройните белези по дланта ми, които вече не избледняват
Те са моят символ, моята история
Изправих се пред страха си, разпарчетосах го
И го оставих още веднъж да върви до мен
БИТКАТА
РУКОН ПРЕДИ НЯКОЛКО СТОТИН ГОДИНИ
Капитане! Боя се, че е невъзможно.
Колкото и да търсим в Рукон, едва ли ще открием някой задоволително силен.
Отгатнал си истинските ми намерения.
- Посичането на руконските шайки
няма да помогне кой знае колко в съхранението на мира в Сейрейтей.
Размерът на тази планина от трупове е пример за разочарованието ви.
Тази планина... Откога е тук?
Не сте ли ги убили вие?
Кое е това хлапе?
Бях се отегчила.
От меча. От боя.
Лутах се в търсене на достоен противник,
който би задоволил сабята ми.
Навярно затова нашите мечове събраха двете ни изнурени души.
Блаженство... Не го очаквах.
И през ум не ми беше минавало, че мога да изпитам подобна наслада
от кръстосването на саби с едно дете.
И че
това дете ще сложи окови върху си заради нашата битка.
Уцелих!
Одеве можех само да реагирам, но сега мога и да контрирам.
Сякаш след всеки припадък се събуждам прероден!
Кенпачи Дзараки, навярно не съзнаваш,
че несъзнателно
възпираш силите си по време на бой.
Знаеш ли защо едва не изгуби битката си с Ичиго Куросаки?
Знаеш ли защо едва спечели битката си с Нойтора Гилга?
Защото са били силни? Така е изглеждало в очите на другите.
Но аз знаех, че причината е друга.
И в двата примера си потискал силата си до краен предел.
В онази ни битка и двамата изпитахме несравнима наслада.
Единствената разлика беше,
че се научи да се наслаждаваш на боя на ръба, между живота и смъртта.
Това е моят грях.
Сигурно си бил във възторг. Бил си заобиколен от слабаци.
Не си имал врагове, срещу които да изпробваш сабята си.
Аз бях първият противник, който съперничи на силата ти.
Само че...
Бях по-слаба от теб.
Аз бях първият човек в живота ти, когото можеше да наречеш съперник.
Мислеше, че ако ме изгубиш,
ще изгубиш и усещането за наслада от битката.
Искаше да слезеш на нивото ми,
затова малко по малко, несъзнателно
започна да потискаш силата си на дълбоко и тъмно място.
Бях съсипана. Слабостта ми те накара да потиснеш силата си.
Но един ден забелязах нещо.
Всеки път когато флиртуваш със смъртта срещу силен враг,
започваш да чупиш оковите си
и се връщаш към старата си същност.
Аз съм силна. По-силна от всеки, освен теб.
Затова ще те убивам.
Сто или хиляда пъти дори.
Затова ще те изцерявам.
Отново и отново...
Докато не се върнеш към истинската си същност.
И тогава ще ме надминеш и ще достигнеш още по-големи висини.
Давай!
Мислеше, че съм мъртва, нали?
Помисли си пак.
Най-вече ти трябва да знаеш защо усвоих изкуството кайдо.
Банкай...
Минадзуки.
Край на игричките.
Ах, топя се.
Разтапям се целия.
Забавно е.
Какво е това?
Различно е. Всичко е различно.
Всичко се усеща иначе.
Но защо?
Разбирам.
Спал съм през цялото време.
Разигравал съм размяната на ударите ни в сънищата ми.
През цялото това време мислех, че няма дума, с която да я опиша.
Но благодарение на теб най-сетне разбрах как се нарича.
Благодаря ти. Значи това е...
Това е...
Това е битка!
Знаеше ли?
Обичам да се бия. Обожавам.
До безобразие.
Да, знаех. Може би по-отдавна от теб.
Кенпачи Дзараки. Научи се как да се потискаш,
за да се наслаждаваш вечно на битката.
Аз се научих как да се изцерявам,
за да се наслаждавам вечно на битката.
Но сега съм убедена.
Сдобила съм се с тази сила заради тази едничка битка.
Във всяка епоха може да има само един Кенпачи.
Това е едновременно закон и неизбежна съдба.
Понеже когато силният открие друг силен,
те вече не могат да въртят сабите си заради тях самите.
Острието на сабите им винаги ще се стреми
или да убие втория по сила,
или да го отгледа.
Острието на моята сабя...
Той е избраният.
Това дете е достойно да носи името Кенпачи.
Сбогом...
Единственият човек на света...
който ми донесе радост.
Беше великолепно, Кенпачи Дзараки.
Това бележи края на двубоя ни.
Свърши ли?
Чакай, ще умреш ли?
Не, не умирай.
Рано е. Не съм се наситил.
Не умирай, моля те.
Умолявам те...
Не умирай!
Като дете е.
Защо си тъжен?
Да, сега, след като възвърна силата си и ме победи,
може да се върнеш към дните,
в които намираше много от битките си за отегчителни.
Но сега имаш врагове, с които да се биеш до насита,
и другари, с които да кръстосваш наравно саби.
И най-вече имаш партньор, който се пробуди заедно с теб.
Преотстъпих ти всичко, с което се бях сдобила досега.
Вече не притежавам нищо.
Дори името Кенпачи, което не можех тогава да ти предам,
най-после изчезна от ръцете ми.
Ликувай, Кенпачи Дзараки...
Ликувай заради мен, докато си отивам.
Ах, истинско блаженство е да умреш, изпълнявайки дълга си.
Кенпачи... Кенпачи Дзараки...
Кой е там? Кой ме зове по име?
Покажи се!
Изглежда, че гласът ми най-после те достигна.
Гласът на онзи,
който те наблюдаваше най-дълго и най-близо от всички останали.
Кой пък си ти?
Кенпачи... Кенпачи Дзараки!
Приятно ми е, Кенпачи Дзараки.
Моето име е...
ХООДЕН, ПЛОЩАДКА ЗА КАЦАНЕ
Няма никого.
Какъв е този шум?
Сведете глави, сведете глави! Защото...
Много високо са ви!
Аз съм създател номер едно на дзанпактота!
Оецу Нимайя!
С-И-К-У... Й-О-Р-О!
Сикуйоро, мъжки!
Дзанпакто... Обичам го!
ГАЛАКТИКА ХООДЕН
- Добре дошли!
Какво е това?
- Рай! Рай!
Не се заблуждавай.
Сигурно са илюзии или нещо такова.
- Истински рай!
Млъкни малко!
- И тъй, Куросаки, Абарай
и странно плюшено животинче.
Хареса ли ви шоуто ми за добре дошли?
Още веднъж, аз съм Оецу Нимайя, собственикът на Хооден.
БОГЪТ НА МЕЧА
Сикуйоро, мъжки!
Да си сменим местата. Не мога да се оправя с ентусиазма му.
Глупак! Аз също не мога!
Нещо не е както трябва.
Не сте забавни, момчета!
Искате ли да си вървите?
Не, не искаме!
- Моля ви, нека останем!
Не! Не, не и не! Не отправяте молбата си правилно!
Формалният начин да го направите в Хооден е... ето така!
Моля ви!
- Няма да застана така!
Успокой се, Ичиго. Налага се.
Да му се не види...
Моля ви!
- Супер поза!
Вижте, мили мои!
- Много смешно. Приличат на банани!
Нещастник.
Докога ще продължаваш с подигравките?
За какво беше това, Мера?
След мен.
Това е истинският Хооден.
Нямам думи.
- Влизайте.
Не ща да влизам в такова депресиращо място!
Искам да се върна на предишното!
- Съгласен съм, загадъчно животинче.
Съчувстваш ми, нали?
Това заболя.
- Ей! Какво е това?
Куросаки, Абарай, забелязахте ли?
На път насам не срещнахте нито един шинигами, освен мен.
Всички сладурани, които видяхте преди малко,
са дзанпактота.
- Дзанпактота ли?
Я, я? Странно. Много при туй.
Вие сте шинигамита, а не различавате дзанпакто от шинигами?
Какво ви става?
Нима е защото сте едни бездушници,
които биха позволили това да се случи с дзанпактото им?
Ей! Кога успя...
Олеле... Лишеното от любов дзанпакто е толкова чупливо.
Заобиколени сте от гнева на дзанпакто.
Ако се измъкнете от долу живи, ще си помисля да поправя мечовете ви.
Какво?
- Ще се повторя!
Аз съм създател номер едно на дзанпактота!
Десет, девет, осем, седем, шест, пет,
четири, три... Две, моя милост - Оецу Нимайя!
Не правя мечове за загубеняци.
- Нещастник...
Сикуйоро, мъжки.
Не сме сами.
- Да.
Няма от какво да се боите.
Те са най-силните дзанпактота, които могат да се превърнат във всичко.
Асаучи.
Асаучи?
Това са безименните дзанпактота,
които се дават временно на над шест хилядите члена
на Готей 13 по време на обучението им в Академията.
Връчват им се официално, щом бъдат разпределени в дивизия.
Всеки шинигами яде и спи със своя асаучи.
Чрез постоянни тренировки
отпечатват същността на душата си върху своя асаучи,
за да създадат свой личен дзанпакто.
А човекът, който създава всички тези асаучи,
съм аз, Богът на меча, Оецу Нимайя!
Защо трябва да ни нападат?
Няма нужда да го умуваш.
Важното е, че сега са ви ядосани.
За какво?
- За отношението към вашите мечове.
За отношението ни?
- Не разбирате? Разбира се.
Начинът ви на бой или на замах? Не, тогава какво?
Мнението им за вас е следното: "Ние сме коренно различни!"
Нека най-напред обсъдим
кое е по-висше: дзанпактото или шинигамито?
Останете и след финалните надписи.
Можеш да ме подкрепиш в Пейтриън: patreon.com/animekuhnia
Всичко, което оставихме след себе си
Дъхът ни се смесва като мъгла
Без форма или емоция
Погребани сме, взирайки се в далечината
Нищичко не чувам
Нищо, изглежда, не мога да срежа
Сякаш потъвам
Падам ли, падам
Докосвам и усещам множество вперени погледи
Най-отдалечените краища, неизвестни на никого
Видни са сега за нас
Неизбежна е и не може да бъде спряна
Тази последвала борба
Отнеси я на самия край на света
Заедно с дъха ни, вземи всичко
Отнеси го на самия край на света
Заедно с бъдещето ни и света ни
Най-отдалечените краища, неизвестни на никого
Видни са сега за нас
Нима не знаеш Божиите изисквания? Нима не знаеш Божиите изисквания?
Докато се разкъсваме
71 часа и 48 минути.
Издържахте три дни. Впечатлен съм.
Ти минаваш, Ренджи.
А... ти не, Ичиго.
Чакай... Мога още...
Не! Няма кой да те чака. Провал, край и бай.
Мога още да продължавам!
Дай ми втори шанс! Нали няма ограничение във времето?
Няма времево ограничение, но има емоционално.
Не е важно дали можеш още, или не.
Просто не беше избран от асаучи.
Няма да се получи. Край, бай.
Чакай!
- Откажи се.
Изхвърлиха те, така че спри да хленчиш.
За тези три дни стана кристално ясно,
че Ренджи е шинигами, а ти, Ичиго, не си.
Спокойно, ще отворя изход от тук.
Така че е време да си ходиш.
Мера, извади го от там.
- Слизам.
Почакай! Шегуваш се, нали?
А, да. Да не ти е стъпил кракът повече в Обществото на душите.
То е земята на шинигами.
Обикновен човек без дзанпакто няма право да влиза на територията му.
Глупак!
Наистина ли си мислиш, че ще те послушам и просто ще си тръгна?
Ако си тръгна сега, какво ще стане с Дзангецу?
Няма значение дали ще останеш. Дзангецу не може да бъде поправен.
Или по-точно няма да го поправя.
Както казах... Десет, девет, осем, седем, шест, пет, четири, три...
Две, моя милост - Оецу Нимайя!
Не правя мечове за шинигамита самозванци.
Кучи син!
Бай-ба-бай, Ичиго!
Не си в най-добрата си форма, Ичиго.
Фактът, че асаучи не те избраха...
Фактът, че си се бил толкова дълго без асаучи...
Не разбираш важността на тези факти.
Трябва да се върнеш към корените си.
И трябва да научиш какви са те.
Дори да не можеш да се върнеш след това.
КЛИНИКА КУРОСАКИ
Превод и субтитри ГЕОРГИ ГИНЕВ
"Ти, необременен от грехове, си като слънцето."
Bleach 11: Всичко, освен дъжда