Bleach: Thousand-Year Blood War - Season 1-2 (2022) ([Almighty] Bleach Sennen Kessen Hen - 06 [BD 1920x1080 x264 10bit FLAC].srt) Свали субтитрите
- Преди хиляда години?
Не е ли било преди 200 г.?
Какво е това?
ОГЪНЯТ
BLEACH: ХИЛЯДОЛЕТНАТА КЪРВАВА ВОЙНА
Синият небосвод е невъобразимо ясен
Объркан съм, усещам как безпокойството пуска корени в мен
Сякаш за да се присмиват на това какви страхливци сме
Хиляди очи се взират в нас
Душата ми се пречупва за стотен път
Мога само да я държа здраво в ръце
До деня, в който не стане на прах
Преглътнатата печал
Тя ме оформи, придаде ми цвят
Но така стигнахме дотук, нали?
Стъпка по стъпка, като дишането
Безбройните белези по дланта ми, които вече не избледняват
Те са моят символ, моята история
Изправих се пред страха си, разпарчетосах го
И го оставих още веднъж да върви до мен
Изминаха хиляда години, а, Яхве?
Дойдох да сложа край на живота ти.
Прекрасно. Приятно е да видиш как се приповдига духът у някого.
Няма спор.
Но за едно нещо са ви криви сметките.
Вашият шеф ще загуби от нашия.
Не само вашият дух е приповдигнат
от боя между шефовете ни!
Пукни, старче!
Прав си. Някой е объркал сметките.
Тази логика не важи за стария Яма.
Глупци.
Това сполита всички, дръзнали да се намесят в битката ми.
Какво? Гледаш така, сякаш искаш да кажеш нещо...
Ваше величество!
Не си се променил, Яхве.
Но искам да знаеш, че навикът ти да омаловажаваш подчинените си
ще секне тук.
Остарял си, Шигекуни Ямамото.
Но, виждайки как гневът ти взима превес,
ми напомня на по-младите ти години.
- Брътвежи!
Най-сетне извади меча си.
Говориш така, сякаш си чакал да го направя.
Знаеш ли защо чаках?
Плътта, кръвта, меча и душата ти...
Смятам да те смажа, докато от теб не остане и следа!
Гърлото ми пресъхна.
Устните ми се напукаха.
Капитан Унохана, кожата ви не стана ли суха изведнъж?
Исане, миличка, много мило да се притесняваш за кожата си.
Не исках да кажа това!
Моля ви, приключете по-бързо битката,
преди собствената ви сила да унищожи Обществото на душите.
Не можеш да използваш Хьоринмару повече.
Забелязал си, нали? Всяка капка вода в Обществото на душите
лека-полека се изпарява.
Няма грешка.
- Това е...
Банкай: Дзанка-но-Тачи!
Банкай? Този малък, обгорен меч е банкаят му?
Не го подценявай. Дзанка-но-Тачи е банкай, запечатващ пламъците му
в този меч. Един замах с него, и всичко приключва.
Меч, изгарящ всичко, което среже, с експлозивен адски огън.
Вярно. Виждал си този банкай преди хиляда години, нали?
Но сигурен ли си в думите си?
Усети на свой гръб дали е същият какъвто беше преди хиляда години.
Сряза ме! Но къде са пламъците?
Банкаят му наистина ли се различава от онзи преди хиляда години?
Пламъците са силата на банкая му. В това няма съмнение.
Но къде изчезнаха всички пламъци?
Във върха на меча му!
- Правилно.
Дзанка-но-Тачи, изток! Кьокуджицуджин!
Съсредоточих цялата топлина на пламъците ми във върха на острието.
Не изгаря, нито излъчва експлозивни пламъци.
Просто взривява всичко, което докосне, без да остави от него и следа!
Значи просто трябва да те посека, преди мечът ти да ме докосне!
Какво?
Всички вие умряхте преди хиляда години.
Днес ще ви накарам да си припомните,
че не сте нищо повече от орда трупове,
чакащи да ги изгорят!
Тези пламъци...
Казах ти за моя Дзанка-но-Тачи, изток.
Щом има изток, има и запад.
Дзанка-но-Тачи, запад. Дзанджицу Гокуй!
Температурата му е 15 милиона градуса.
Не можеш да припариш до мен.
Когато използвам банкая си, считай, че тялото и меча ми
са обгърнати от слънцето.
Пламъци. 15 милиона градуса...
Такава огромна температура не може да е видима под формата на пламъци.
Илюзия ли е? Чакай.
Може би реяцуто му е толкова могъщо,
че прилича на избухващи от него пламъци.
Шигекуни Ямамото!
И така... Слагам край на това, Яхве.
Ако не сложа край час по-скоро,
ти и аз, както и Обществото на душите, ще се изпепелим.
"Преди хиляда години империята на куинситата, или Лихт Райха,
искали да заличат всички холоуи. Нахлули в Обществото на душите,
които им се опълчили, ала били разгромени от Готей 13.
А преди 200 години
шинигамитата взели едностранно решение да изтребят оцелелите куинсита,
за да не нарушат циркулацията на душите."
Май това ще рече, че колкото и да се мъчим,
куинситата никога няма да се спогодим с шинигамитата.
Обществото на душите няма пръст, но аз все още съм шинигами!
Не! Ти си заместник шинигами.
За капак Обществото на душите те изостави.
Аз съм куинси. Не мога да помагам на холоуи и аранкари.
Знам. Куинситата съществуват, за да унищожават холоуи, нали?
Куросаки...
Имам чувството, че изгарям.
Очите, косата, гърлото ми... Ако не беше Блът техниката,
навярно щях да се изпепеля дори от такова разстояние.
Какво има? Само ще гледаш ли?
Не. Въпросът ми беше малко злобен.
Мечът ти е счупен и си напълно безпомощен.
Не те виня, че си застинал на място. Можеш да избягаш, ако искаш.
Но бързо ще те настигна и убия!
Ама разбира се. Мечът ти е счупен.
Само стрелите ти останаха.
И тъй... Започваме ли?
Кирхенлид...
Санкт Цвингер!
Това е най-доброто защитно заклинание на куинситата, съчетаващо атака и защита.
Навлезеш ли в зоната му, ще бъдеш разкъсан от божията светлина!
Казах ти вече, че не можеш да ме нараниш!
Мъртвите...
Пепелта на загиналите от пламъците ми.
Подайте ми ръка
и ще ви даря с моментна радост от битката.
Дзанка-но-Тачи, юг...
Кака джуманокуши дайсоджин!
Какво е това? Какво е това, за бога?
Кака джуманокуши дайсоджин...
Пробуждам посечените от мен, нагрявайки праха им с меча си.
Пробудените мъртви стават мои крайници
и преследват онези, които смятам за свои врагове, докато не станат на прах.
Смешно е главата на шинигамитата да пробужда мъртвите!
Не заслужаваш да се наричаш шинигами, Шигекуни Ямамото!
Не си въобразявай, че можеш да ме спреш с нещо подобно!
Устата ти знае да ломоти, но очите ти не щат да гледат.
Зайдлиц!
Аргола! Хуберт!
Виждаш ли безмилостно убитите от теб подчинени?
Шигекуни Ямамото, негоднико!
Съжаляваш ли, че не открадна банкая ми по-рано?
Едва ли е това. Не че си преценил да не го крадеш.
Не си можел.
Крадете банкаите, след като научите силата им и разберете как работят.
Греша ли? Не съм показвал истинската си сила дори преди хиляда години.
Не можеш да откраднеш нещо, което е отвъд разбиранията ти.
Толкова е просто.
- Чакай! Къде отиваш?
Не вдигай врява. Ако искаш да ме убиеш, ела след мен.
След като първо победиш подчинените си пред теб.
Негодник...
Изглежда, че дори у теб е останала капка човещина.
Не говори сякаш ме познаваш!
Мисля, че ти казах... Не си мисли, че ще ме спреш с нещо подобно!
Виждам сълзите ти, Яхве.
Болезнено е, нали? Да унищожаваш труповете на хората си
само за да стигнеш до мен.
Сигурно ме презираш, задето използвам толкова подла тактика
и връщам мъртвите ти подчинени обратно на бойното поле?
Но нищо от това, което изпитваш,
не може да се сравни с омразата и страданията
на шинигамитата, които си убил!
Дзанка-но-Тачи, север...
Тенчи Кайджин!
Не бях... достатъчно силен.
Моля да ми простите...
Почакай, на кого би се извинявал лидерът?
Ти започна тази война и я изгуби.
На кого се извиняваш?
Не успях да изпълня заповедите ви...
Кой си ти, за бога?
- Ваше величество Яхве.
Казармите на първа дивизия!
Окикиба!
Проклет да си, Яхве...
- Щернритер "С"...
Себе си. "Р" от Ройд Лойд.
Погрижи се никой да не забележи отсъствието ми.
Отлична работа.
Вие... ме... похвалихте.
За мен е чест да...
Подлец... Какво правеше досега?
Какво има под казармите на първа дивизия?
Централният подземен голям затвор!
Отидох и се срещнах със Соске Айдзен.
ЦЕНТРАЛЕН ПОДЗЕМЕН ГОЛЯМ ЗАТВОР
- Соске Айдзен.
Яхве?
Мога да науча името ти по много начини.
Но не мислех, че ще те видя със собствените си очи.
Няма да питам защо си тук.
Неприятното реяцу, което се вихри на повърхността,
ми подсказва какво се случва.
- Това опростява нещата.
Един от специалните заплахи, Соске Айдзен...
Присъедини се към армията ми.
Кралят на куинситата ме кани във Ванденрайха?
Вървим по един и същ път,
и двамата искаме да унищожим Обществото на душите.
Един и същ път, казваш?
Отказвам.
- Моля?
Не мога да гледам как кралят на куинситата
върви по стъпките на шинигами.
Това ли е отговорът ти?
Край на разговора.
Тръгваш ли си?
Дойде тук, защото си видял силата ми като заплаха, прав ли съм?
Правилно. Но си слят с Хогьоку
и ще отнеме много време да те убия или взема с нас, за да те възпра.
Мъдро решение.
Колкото по-малко време прекарваме на един и същ път, толкова по-добре.
Особено когато е с някой, който рано или късно трябва да бъде убит.
И така... Виждам, че си изчерпал силите си в битката с моя двойник.
Прав ли съм, Шигекуни Ямамото?
- Замълчи! Банкай!
Не че не можехме да откраднем банкая ти.
Силата ти е толкова чудовищна, че само аз мога да я понеса.
Затова наредих на Ройд да го остави, докато се върна.
Какво да сторя? Мога да пробудя мъртвите ти подчинени
със силата на банкая ти, Генрюсай Ямамото.
Подлец!
Сбогом, Шигекуни Ямамото.
Можеш да ме подкрепиш в Пейтриън: patreon.com/animekuhnia
Превод и субтитри ГЕОРГИ ГИНЕВ
Всичко, което оставихме след себе си
Дъхът ни се смесва като мъгла
Без форма или емоция
Погребани сме, взирайки се в далечината
Нищичко не чувам
Нищо, изглежда, не мога да срежа
Сякаш потъвам
Падам ли, падам
Докосвам и усещам множество вперени погледи
Най-отдалечените краища, неизвестни на никого
Видни са сега за нас
Неизбежна е и не може да бъде спряна
Тази последвала борба
Отнеси я на самия край на света
Заедно с дъха ни, вземи всичко
Отнеси го на самия край на света
Заедно с бъдещето ни и света ни
Най-отдалечените краища, неизвестни на никого
Видни са сега за нас
Нима не знаеш Божиите изисквания? Нима не знаеш Божиите изисквания?
Докато се разкъсваме
"Падащо венчелистче, никога не ще разцъфне отново.
Венчелистче, обгърнато от пламъци, искрящо от красота."
Bleach 07: Роден в мрака