Bleach: Thousand-Year Blood War - Season 1-2 (2022) ([Almighty] Bleach Sennen Kessen Hen - 05 [BD 1920x1080 x264 10bit FLAC].srt) Свали субтитрите

Bleach: Thousand-Year Blood War - Season 1-2 (2022) ([Almighty] Bleach Sennen Kessen Hen - 05 [BD 1920x1080 x264 10bit FLAC].srt)
До всички капитани, лейтенанти и членове на дивизии в Сейрейтей!
Заместник шинигами Ичиго Куросаки идва към Обществото на душите!
Неговият банкай не може да бъде откраднат от куинситата!
Какво?
- Ичиго...
Идва, а?
Ичиго...
- Ичиго.
Акон, а? Смее да своеволничи!
С помощта на Ичиго Куросаки ще обърнем битката в наша...
Почакай.
- Какво има, трети офицер Акон?
Нещо не е наред. Реяцуто на Ичиго Куросаки в Гаргантата...
Изчезна. Също така и не отговаря.
Веднага проучете.
И пратете Тайния дистанционен отряд на изхода Сенкаймон!
Тъй вярно!
Джиданбо? Какво правиш, по дяволите?
Проклятие! Какво е това?
Акон? Съжалявам! Не знам как, но съм затворен във...
Какво става? Какво се случва при вас, Акон?
Акон!
- Евакуйрай се! Хийосу! И ти, Акон!
Отдел за проучване и развитие, отговорете! Какво става?
Чувам само писъци и взривове!
- Рукия! Ренджи!
Помощ... Някой да помогне! Помощ!
Ще ви изтрепя, нещастници!
- Що за членове на Готей 13 сте, бе?
Боли... Боли!
Не се предавайте. Трябва да удържим!
Ичиго ще дойде, знам го!
ГНЯВ КАТО МЪЛНИЯ
BLEACH: ХИЛЯДОЛЕТНАТА КЪРВАВА ВОЙНА
Синият небосвод е невъобразимо ясен
Объркан съм, усещам как безпокойството пуска корени в мен
Сякаш за да се присмиват на това какви страхливци сме
Хиляди очи се взират в нас
Душата ми се пречупва за стотен път
Мога само да я държа здраво в ръце
До деня, в който не стане на прах
Преглътнатата печал
Тя ме оформи, придаде ми цвят
Но така стигнахме дотук, нали?
Стъпка по стъпка, като дишането
Безбройните белези по дланта ми, които вече не избледняват
Те са моят символ, моята история
Изправих се пред страха си, разпарчетосах го
И го оставих още веднъж да върви до мен
Май буйства вътре.
Но това е напразно.
Негово величество ми даде буквата "З"! Квилге Опи Затвора!
Не можеш да се измъкнеш от този затвор!
И така, преди силата, която погълнах от онова чудовище, да изчезне...
Трябва да премахна и вас.
Не!
Кой би могъл да го стори?
Проклятие...
По дяволите... Дори с Гецуга...
Не мога да счупя това чудо дори с Гецуга Теншо!
Капитане!
- Назад!
Наблюдавай битката и разнищи способностите му.
Ако това е планът, нека аз се бия с него!
Сенбондзакура беше откраднат, твоят банкай е последната ни надежда.
Капитане...
- Ще изкарам способностите му наяве.
Искам да останеш на мястото си и да наблюдаваш.
Защо имам усещането, че крайниците ми замръзват?
Дали тези тръни от светлина са покрити с някаква отрова?
Виждам, че забеляза. Питаш се дали е отрова, нали?
Не е отрова. Това е нещо, което си изгубил много отдавна.
Припомни си.
Стана капитан... Стана силен...
Стана способен да надвиваш враговете си...
Това е усещане, което отдавна не си изпитвал, нали?
То е най-важното усещане, за да оцелее един човек.
Страхът.
Страх у капитана?
За поразените от стрелите ми
всевъзможни неща се превръщат в страх.
"Ами ако посегна за меча ми, или го извадя?"
"Ами ако замахна отгоре, или пък отдолу?"
"Ами ако преместя пръсти, или отместя поглед?"
"Ами ако вдишам, или издишам?"
"Може би ще се случи нещо фатално."
Всичко буди съмнения,
невъзможно е да мислиш трезво.
Понасяше го досега със силата на волята си.
Ти си заплаха. Но нищо повече и нищо по-малко.
Трудно може да се сравни със "страх".
Дъното на душата ти...
вече е погълнато от страха ти от мен.
Нелепо. Няма битка без страх.
Приел съм и превъзмогнал страха ми от битката.
Набрах сили да продължавам напред.
Нямам от какво да се страхувам...
"Страхът може да бъде победен чрез опит."
Колкото по-силен и опитен си, толкова по-трудно падаш в капана на тази илюзия.
Страхът с причина е лесен за справяне. Ако има причина за него,
премахвайки тази причина, премахваш и това, което смяташ за страх.
Но истинският страх няма причина.
Той не е емоция, а инстинкт.
Истинският страх няма причина или граници.
Той пълзи нагоре по тялото ти
като безброй мухи.
Не можем да избягаме от инстинктите си.
Какво?
Братко?
Безпомощен си.
Не можеш да победиш собствения си банкай само с шикая си.
Сенбондзакура не принадлежи на подлец като теб!
Братко!
- Обръщаш гръб на врага?
Обидих се.
Дзабимару!
Спри...
Спри! Бан...
Глупак. Щеше да използва банкая си. Можеше да го откраднеш.
Какво? Мислех, че само капитаните имат!
Най-добре се върни и прочети отново Датена на Негово величество.
Ренджи...
Рукия...
Простете ми.
ГЕНДЖИ-ДЖУКУ
СЕЙРЕЙТЕЙ, ДО ПОРТАТА ШОРЮ
Ей! Ти ли си тарторът на тия неудачници?
Кенпачи Дзараки!
Трима щернритери са мъртви?
ЩЕРНИРТЕРИ "В" - ВЪПРОСА, "Р" - РЕВА, "С" - СЕБЕ СИ
Но как е успял?
- Няма много за обясняване.
Първият, голямото момче, беше боклук.
Превърна се в огромна маймуна,
която отвяваше враговете си само с рева си.
Разполових го.
Въпроса! Възразявам на всичко...
- Вторият разправяше, че възразява
на всичко мое, изнерви ме и му изтръгнах гръкляна.
Третият не беше чак толкова зле. Все пак се преобрази в мен.
Поизмъчи ме малко, защото се биех срещу себе си.
Но просто трябваше да стана по-силен от впечатлението му за мен.
Чух, че си бил чудовище, сега ми е ясно защо.
Нямам работа с бледи мършляци като теб.
Дойдох...
да се бия с теб!
- Ваше величество!
Бякуя... Ренджи...
Рукия...
Проклятие... По дяволите!
Счупи се! Счупи се, дявол те взел!
Няма да допусна да умрете... Никой от вас!
Ще ви... Ще защитя всички ви!
Не можем да възстановим изхода от Уеко Мундо!
Не се отказвайте!
- СТРАНИЧЕН ОТВОР ДО СЕЙРЕЙТЕЙ
ПРЕД КАЗАРМИТЕ НА ДЕВЕТА ДИВИЗИЯ
Кофти! Кофти, кофти, кофти!
Кофти е да си толкова слаб, а, лейтенант?
ЩЕРНРИТЕР "К" - КАСАПНИЦАТА
По дяволите! Не мога да се меря с него.
Страх ли те е от силата ми?
Негово величество ми даде буквата "К" - Касапницата!
Било то приятел, враг или звяр,
колкото повече убивам, толкова по-силен ставам!
Вече убих стотина души, откакто дойдох днес.
Предния път също убих стотина.
Спомням си, че убих един лейтенант като теб.
Значи ти си бил...
- Убих го ето...
... така!
Генерал-капитане!
Днес е щастливият ми ден!
Генерал-капитане, за вас съм дошъл!
Ще сложа край на живота ви с банкая на вашия подчинен!
Банкай...
БАНКАЙ
КОКО ГОНРЬО РИКЮ
Не навява ли спомени?
Чух, че не бил използвал банкая си над 2000 години.
Имате възможността да го видите още веднъж, трябва да сте ми благодарен!
Значи това е банкаят на лейтенант Сасакибе?
Нямах представа, че е имало и друго дзанпакто, освен Хьоринмару,
което може да контролира времето.
Господарю Ейджисай... Господарю Ейджисай Ямамото!
По онова време ме наричаха Ейджисай заради белега на челото ми,
който имаше формата на японския йероглиф "ей".
Не ме наричай Ейджисай!
- Простете ми!
Поради някаква причина всеки път щом се отличавах в битка,
името Ейджисай ставаше все по-известно.
Не ме вълнуваше особено.
Господарю Ейджисай, не мога да се осмеля да се обърна към вас
с истинското ви име!
- Какво искаш?
Дори не си мой ученик, а всеки ден се мотаеш тук.
Идвам с надеждата да стана ваша дясна ръка.
Още по-голяма причина да станеш мой ученик.
Ако достигнеш майсторско ниво, ще ми станеш дясна ръка.
Не, господарю. Ако стана ваш ученик, тогава само ще ви имитирам.
Дясната ръка трябва да е човек, който да компенсира нещата,
които не са ви по силите.
- Търсиш под вола теле.
А и не идвам тук всеки ден.
Идвам за пръв път от месец.
Както ми казахте миналия месец,
сдобих се с банкай.
В такъв случай опитай се да ме победиш с този банкай.
РУКОН 37-МИ ИЗТОЧЕН РАЙОН, РЮГОН
Банкай: Коко Гонрьо Рикю!
Беше великолепен банкай. Не успя да ме победи,
но банкаят му остави постоянен белег на челото ми.
Този банкай е като новородено.
- Съгласен съм.
Смятам да прекарам остатъка от живота си в усъвършенстването му,
така че един ден да ви е от помощ, господарю Ейджисай.
И не лъжеше.
След години мъчителни тренировки
всеки в Обществото на душите знаеше името на Чоджиро.
Когато раната ми зарасна, заприлича на йероглифа "джу"
и всички започнаха да ми казват Джуджисай.
За мен не е мотив белегът, който ви оставих, да променяте името си.
Всички, освен Чоджиро...
Той упорито продължи да ме нарича Ейджисай.
РЮ - ВЪРБА
Заради Чоджиро
приех името Генрюсай.
ГЕНРЮСАЙ
Генерал-капитане!
Какво има, старче? Да не би да остана без сили дори да отвърнеш,
след като беше ударен от банкая на подчинения ти? Хайде, кажи нещо!
Чоджиро... Усещам разочарованието ти.
Разбирам гнева ти пределно ясно.
Знам, че банкаят, който усъвършенстваше...
... не е толкова слаб!
Гори...
Най-сетне мога да те отпратя подобаващо.
Чоджиро...
Сбогом.
Бъди спокоен. Ще убия всички членове на бунтовническата армия
със собствените си ръце.
Генерал-капитанът... Главнокомандващият е бесен!
Никога не съм виждала генерал-капитана толкова ядосан.
Глупачка. Нито пък аз.
Включително да се бие на фронта.
Генерал-капитанът се бие с цялото си сърце.
Капитаните и лейтенантите не можем да допуснем да бъдем победени!
Имате право.
Ставайте! Не можем да лежим,
докато господарят Генрюсай стои гордо изправен! Като членове на Готей
това е недопустим позор!
Тъй вярно!
- Я чакайте малко.
Преди малко бяхте живи-умрели. Какво става?
Ех че работа.
Реяцуто на стария Яма отеква из цял Сейрейтей.
Тръпки ме побиват. Сякаш ме скастря...
Сякаш ми казва, че не помни да ме е възпитавал да бъда страхливец,
който да се мъчи с врагове от такъв калибър.
Останете и след финалните надписи
Можеш да ме подкрепиш в Пейтриън: patreon.com/animekuhnia
Превод и субтитри ГЕОРГИ ГИНЕВ
Всичко, което оставихме след себе си
Дъхът ни се смесва като мъгла
Без форма или емоция
Погребани сме, взирайки се в далечината
Нищичко не чувам
Нищо, изглежда, не мога да срежа
Сякаш потъвам
Падам ли, падам
Докосвам и усещам множество вперени погледи
Най-отдалечените краища, неизвестни на никого
Видни са сега за нас
Неизбежна е и не може да бъде спряна
Тази последвала борба
Отнеси я на самия край на света
Заедно с дъха ни, вземи всичко
Отнеси го на самия край на света
Заедно с бъдещето ни и света ни
Най-отдалечените краища, неизвестни на никого
Видни са сега за нас
Нима не знаеш Божиите изисквания? Нима не знаеш Божиите изисквания?
Докато се разкъсваме
Един от Специалните заплахи Кенпачи Дзараки.
Толкова ли можеш? Много си крехък.
Май съм ви надценил.
Заспивай.
Изминаха хиляда години, а, Яхве?
Дойдох да сложа край на живота ти.
"Сърцето гори,
въпреки проливния дъжд."
Bleach 06: Огънят