Ordinary Love (2019) Свали субтитрите

Ordinary Love (2019)
Как крачкомерът разбира, че вървиш?
Понеже ръцете ти се движат.
Можеше да не е така.
На ръката ти е. Кой върви, без да маха с ръце?
Ами някой с инсулт.
Знам какво се каниш да кажеш. И двете ръце.
Инсулт? Двете ръце?
- Да.
Ще го сложиш на глезена.
Ти мислиш така, но го няма в инструкцията, нали?
Кога ще свалиш украсата?
- Кога ще я свалиш?
Твоя работа е. Аз я слагам, ти я сваляш.
Ти я слагаш, аз я свалям.
Само добави "скъпа" и ще стане като име на песен.
Ти я слагаш, аз я свалям, скъпа.
Трябва да я напишеш.
- Ще.
Ти ли ще се изкъпеш пръв?
- Не.
Ще си взема бира.
- Това обезсмисля цялото ходене.
Не е така.
- Как да не е?
Излизаш да се разхождаш, за да поотслабнеш.
Как ти помага бирата?
- Ходенето ми позволява да пия бира.
Правилно.
- Освен това съм голям човек.
Ако искам да пия бира в собствения си дом,
след като съм положил много усилия в една натоварваща разходка,
това и ще направя.
След вълнуваща победа с 3:2 за Юнайтед последния път...
Том, ще дойдеш ли?
Да, скъпа?
- Опипай лявата ми гърда.
Само едната? Това е нов подход.
Просто я опипай.
- Тук ли?
Да.
Напипваш ли нещо? Бучка?
Напипвам нещо.
- Бучка?
Бучкоподобно.
- Бучка е.
Може да е всичко.
- Може да е много малко неща.
Вероятно не е нищо сериозно.
- Е...
Иди на лекар утре.
- Да.
Всичко ще е наред. Бучки, подутини, дискомфорт, болки.
Вече си на годинки, хлапе.
Може ли да си вървя? Достатъчно ли опипах?
Освен ако не...
Беше достатъчно.
- Вълшебно докосване.
ОБИКНОВЕНА ЛЮБОВ
Формата на това, което напипвам, е съвсем отчетлива.
Навежда ме на мисълта, че е киста.
Скоро сте си правили мамография, нали?
- Да, преди осем месеца.
За да се застраховаме, ще насрочим преглед в болницата.
Добре.
- За всеки случай.
Мисля, че е киста.
- Добре.
Как е Том?
- Същият си е.
Все си е Том през цялото време.
Забелязваш ли някаква разлика в супата?
Да, каква?
- Ти ми кажи.
Това изпит ли е? Ако позная, ще получа още една купичка ли?
Ще се държиш ли нормално поне веднъж?
- Държа се напълно нормално.
Да видим дали ще отгатна.
- Ако познаеш, значи се е получило.
Сега ще го сбъркам нарочно.
- Просто го кажи, глупако.
Уорчестърски сос.
- Правилно.
Добър съм, скъпа.
- Аз съм добра.
Твоят човек закъснява все повече. Добре, че не чакаш нищо.
Чакам нещо.
Вярно.
Прегледът в болницата.
Кога?
Идната седмица.
Страхотно. Колкото по-скоро, толкова по-добре.
Да. Не, всичко ще е наред.
Не знам как се процедира. Да вляза ли с теб или да чакам?
Това е мамография.
- Знам.
Е, няма да те пуснат там.
Знам, но после?
Не знам. Ако ще чакаш, може да изпиеш чаша чай.
Ще откажа чая.
- Знаеш какво имам предвид.
Всичко ще е наред.
- Знам.
Таксуват ти паркинга.
- Дори ако си пациент?
Май да.
Всичко е пари.
Знам.
Само една мъничка биопсия.
Сега ще я направим.
Едно, две, три.
Дръжте се. Вече сме на мястото.
Ето. Сега. Едно, две, три.
Супер. Браво.
Май каза, че се каниш да откажеш чая.
Да. Все още го обмислям.
Още не е взето окончателно решение.
Може би и двамата трябва да спрем.
Да изключим напълно кофеина.
- Защо?
Ти защо би го направил?
Вкусът му. Понякога малко ми призлява.
Мислех за нещо по-здравословно.
- Това би бил още един повод за теб...
Какъв повод?
Да ме ръчкаш с остена за разни неща.
Много добре.
Трябва да те сръчкам с нещо.
В болниците се чака много, нали?
Не ми харесва. Не понасям и болните хора.
Как може да е хубаво да събереш всички болни заедно?
Как това ще накара някого да се почувства по-добре?
Депресиращо е. Не бих го изтърпял.
Ако се налага да го изтърпиш, ще го изтърпиш.
Болниците ми напомнят за смъртта.
Прекрасно.
- Знаеш какво имам предвид.
Значи ако ме приемат, няма да идваш на свиждания?
Няма да те приемат само заради киста.
Знам само, че изглежда сериозно.
Това е заради болните около теб.
Не усещаш ли, че говориш глупости?
Как се справяш с живота?
- Ами ти все още си с мен.
Правя го само на инат.
И аз така, хлапе.
Знам, че денят е бил дълъг и за двама ви.
Иска ни се да ви дадем категоричен отговор,
но все още не знаем с какво си имаме работа.
Защо тогава бяха тези изследвания?
- Том.
Да, знам.
- Разбирам, че сте разочаровани.
Открихме клетки, които ни тревожат.
Ако по скалата от едно до пет едно не е рак, а пет е,
в момента вероятността е три.
Искаш ли да излезем да хапнем навън за вечеря?
Например тайландско?
Не, вече извадих пържолите от камерата.
Само си помислих...
Знам. Добре съм.
Знам. Скъпа, не беше...
Денят се пообърка.
Искам да сготвя пържолите.
Не знае. Предполага се, че тъкмо те би трябвало да знаят.
Разказа ли й сюжета за инсулта?
- Да.
Трябва ни доматен сок.
- На съседния стелаж е.
Знам. Само казвам, че ни трябва.
Пиеш твърде много доматен сок. Прави се от концентрат с много захар.
Преди имаше не от концентрат,
но вече го няма.
Обичам доматен сок.
Защо просто не ядеш повече домати?
- Чуваш ли се? Да ям повече домати!
Просто казвам.
Да си купим сокоизстисквачка. Ще си правиш сам доматен сок.
Каква е вероятността да се случи?
Би си стояла до купата с развалени домати
и кутията с доматен сок.
Няма да е така, ако я ползваш.
Чакай да се разберем. Водим някакъв спор
колко често ще използвам сокоизтисквачката, която нямаме.
Просто казвам, че ако имахме, би трябвало да я използваш.
Много добре.
Какво ще стане, ако имам рак?
Не знаеш дали е така.
Ами ако.
Тя каза, че по скала от едно до пет, вероятността е три.
Не мисля, че щеше да го каже, ако беше пет.
Три е по-близо до пет отколкото до едно.
Не е.
Но в мисълта три е по-близо до пет отколкото до едно.
Не знам защо, но знаеш какво имам предвид.
Не е.
Какво все пак ще стане, ако имам рак?
Няма смисъл от подобни мисли.
Не можеш да направиш нищо, докато не разбереш.
Знам, че го имам.
Значи вече си лекар?
Не е нужно да си лекар, за да знаеш.
- Напротив.
Знам, че три е по-близо до пет и знам, че имам рак на гърдата.
Добре. Какво ще правиш тогава?
Не знам.
- Правилно.
Не можеш да направиш нищо, защото не знаеш.
Това не е отговор.
Джоан.
Ако имаш рак, което не го вярвам...
Ако имаш рак на гърдата,
ние двамата ще направим всичко, което е нужно да се направи.
Ето това ще стане.
Трябва да ида до тоалетната.
- Не се бави. Може да ме извикат.
Ще се бавя, колкото се налага.
Госпожа Джоан Томпсън?
Джоан?
- Да.
Извинете, чакам съпруга си.
В тоалетната е.
- Разбира се.
Ето го.
Прегледахме резултатите от биопсията
и се боя, че се надявахме на друго.
Биопсията показва, че е рак.
Днес ще поговорим какво ви предстои.
Ще започнем с химиотерапия в близките седмици.
Първо ще ви оперираме да отстраним бучката
и засегнатите лимфни възли, а после следва химиотерапия.
За да намалим риска от рецидив,
ще обсъдим последваща операция за отстраняване на двете гърди.
И, разбира се, възможностите за реконструкция.
Джоан.
Джоан!
Хайде, хлапе. Няма защо да лежиш тук. Да те качим в леглото.
Добре. Добър човек.
Добре. Едно, две, три.
Готово.
Обичам те.
Ще прозвучи странно.
Няма.
Радвам се, че нашата Деби не е тук, за да преживее това.
Искам да кажа, че ми липсва всеки ден, но...
Щеше да я съсипе.
Погледни ме.
Том.
Джоан, погледни ме.
Не ме разплаквай.
Няма да има и миг, в който да не бъда с теб.
Знам.
Ще те тормозя. Знаеш го, нали?
И в момента ме тормозиш.
- Чудесно.
Значи знаеш какво те очаква.
Страх ме е.
- Знам, хлапе.
Нито миг.
Изяж си филийката, преди да изстине.
Трябваше да тръгнем по-рано, за да не закъснеем.
Няма да закъснеем.
Това е само риба.
- Все пак трябва да се храни.
Изхвърли я в канала.
- Ще изхвърля теб.
Много добре.
Колко време трае?
- Кое?
Операцията.
- Не знам.
Часове.
Имаш достатъчно време да идеш на гроба.
Искам да съм там, като се събудиш.
- Рожденият й ден е.
На рождения й ден ходим на гроба. Ще имаш време.
Кажи й, че съжалявам, че не съм там, но не й казвай защо.
Така го преживявам.
Нима е забранено?
Ако можех да дойда, щях да й кажа, но не мога, така че й го кажи ти.
Ако дойдеше, нямаше да казваш, че не си там.
Том, това не е шега!
- Джоан, тя е мъртва!
Знам. Точно аз ли да не знам?
Просто го направи, Том, моля те.
Извинявай.
Разбира се, че ще го направя.
Извинявай.
- Няма защо.
Това е.
- Да.
Ще свърши за нула време. Ще се върна и ще те чакам.
Знам.
Добре, хлапе.
До скоро.
- Да.
Върви!
Честит рожден ден, скъпа.
Майка ти съжалява, че не може да дойде, тъй като...
Виж, Деби, това е...
Това е лудост.
За мен нещата не стоят по този начин. Теб те няма.
Просто си говоря с някакъв камък.
Майка ти има рак на гърдата.
Каза ми да не ти казвам.
Разбирам я. Не иска да те тревожи.
Но ако ни гледаш отгоре, си чула този разговор, така че...
Това просто й помага да го преживее.
Като те предпазва, се чувства по-силна.
Откриха го преди месец.
Днес ще я оперират, за да махнат бучките.
Чак след това ще се разбере колко сериозно е положението.
То е ясно, че е сериозно. Ракът си е рак.
Аз просто...
Просто не мога да й кажа колко ме е страх.
Трябва да продължа сякаш всичко е наред.
Предполагам, че това е моята задача във всичко това.
Само това може да се направи.
Не мога да допусна и двете да си отидете.
Ще остана
без опора.
Как да кажеш на някого: „Не умирай“?
Добре ли сте днес?
- Да, благодаря.
Всичко върви по график, така че ще ви свалят долу навреме.
Сякаш не знаят върху коя ще работят, ако не сложат знак.
Умирам от глад.
- И аз.
Би трябвало да дават хапчета, от които да не чувстваш глад.
Или водка.
Готови сме. Още малко шевове.
Успех!
- Успех.
Не би трябвало да отнеме много време.
Били ли сте се на химиотерапия?
Два пъти.
- Как е?
Вторият път не беше толкова зле.
Първият беше убийствен.
Не продължава дълго и го преживяваш.
Понякога ти се струва, че няма да можеш, но успяваш.
Пиеш всяко хапче, което ти дават, че и отгоре.
И не забравяш, когато си най-зле,
че това, което преживяваш, е по-добро от алтернативата.
Успех.
- И на вас.
Миришеш много хубаво.
Старая се.
Успях да отстраня целия тумор.
Бучките не бяха две.
Бяха свързани, затова ги считаме за една.
Но тъй като и лимфните възли бяха засегнати,
отстраних 13 от тях.
Ще трябва да проверим дали не се е разпространил и другаде.
Къде?
Ще направим костна сцинтиграфия.
Ще проверим черния дроб и белите дробове с томограф.
Размерът на бучката ли нормално предполага разсейки?
Тук няма нормално.
Отстранихме го напълно.
Всичко изглежда наред.
Какво каза?
Че са го отстранили напълно, но е бил по-голям от очакваното.
Костна сцинтиграфия?
- Да.
Нормално.
Извинете.
Може ли да убиеш златна рибка, ако я прехраниш?
Не знам.
Тъкмо започнах работа тук.
Знам само за зайците.
Стари ли са?
- Не.
Не искам жена ми да разбере, че нашата умря.
Обича ли я?
Не, мрази я.
Добре ли си, за да ходиш?
- Да.
Довиждане, аз си тръгвам.
- Довиждане.
Благодаря.
И какво?
Това означава, че имаш всичко.
Не, направиха ми сцинтиграфия, за да видят има ли разсейки в костите.
Беше чиста.
- Вярно,
но сега защо ще ти правят скенер?
Тя иска да провери черния дроб и белите дробове.
Защо не ги провери, докато отстраняваше бучката?
Не може просто да бръкне с ръка, да отмести всичко и да погледне.
Откъде знаеш, че не го правят?
Да не си лекар?
- Спри да говориш глупости!
Хвана рак и вече знаеш всичко за медицината.
Знам само, че не ни казват нещо.
Нищо не премълчават. Защо го правиш?
Отново и отново в проклетата болница.
Не е нужно непрекъснато да идваш с мен.
Какво ще правиш там сама?
- Каквото правя винаги.
Седя, чакам, а после ме бодат и мушкат.
Ами ако се случи нещо, а мен ме няма? Не!
Просто карай!
- Да, аз просто карам колата.
Просто карам.
Едно. Две.
Три. Четири.
Пет. Шест.
Седем. Осем.
Девет. Десет.
Единайсет. Дванайсет.
Тринайсет. Четиринайсет.
Петнайсет. Шестнайсет.
Седемнайсет. Осемнайсет.
Деветнайсет. Двайсет.
Двайсет и едно. Двайсет и две.
Двайсет и три. Двайсет и четири.
Много се забави. Не е на добре.
В какъв смисъл?
Ако новините бяха добри, щеше да се върне веднага.
Значи мислиш, че новините са лоши, тя не иска да ти ги каже и чака отвън?
Така си мисля.
Аз мисля, че новините са добри и затова не бърза.
Ако са добри, ще бързаш.
Това е смисълът. Би искал да кажеш на човека.
Жестоко е да не споделиш веднага добрите новини.
Ако са лоши, е естествено да изчакаш, преди да ги съобщиш.
Много се забави. Новините са лоши.
Извинете, забавих се повече, отколкото очаквах.
Извикаха ме при друг пациент.
Добри новини. Скенерът е чист.
Какво означава това?
Означава, че сме отстранили бучката и лимфните възли
и няма разсейки никъде другаде.
Значи е изчезнал?
- Да, доколкото ни е известно.
Следващата стъпка е да ви насочи към онколог,
за да обсъдите химиотерапията и другите терапии.
Защо химиотерапия? Нали казахте, че е изчезнал.
Може да има малки ракови клетки, които не можем да видим на скенера.
Значи като казахте, че ракът е изчезнал,
това може да не е вярно?
- Том, недей...
Искам да си изясня всичко.
- И така трябва.
Туморът е отстранен
и ракът не се е разпространил.
А Джоан вече е готова за химиотерапия.
Благодаря, докторе. Бяхте пределно ясна.
Отсега нататък, когато сме в болницата, няма да говориш.
Ако не говорех, нямаше да знаем нищо.
Вече знаехме. Бяха ни казали.
Но ти си си ти.
- Тя каза, че няма рак.
Разбрах какво има предвид.
В подобни ситуации трябва да си прецизен.
Извинявай, Том, в болница ли сме или в съдебна зала?
Светът не е черно-бял, а сив.
Няма нищо общо с черното и бялото.
Без рак се отличава от не без рак.
Ти без рак ли си?
- Много добре.
"Доколкото знаем." Разбрах какво има предвид.
Отсега нататък вече няма да приказваш.
Касае мен. Ще питам аз.
- Касае теб. Ще питаш ти.
Да, почувствах се неудобно.
Неудобно?
- Да.
Искаш ли да седнем тук?
- Да.
Виждаш ли онзи мъж със синята риза?
- Да.
Мисля, че е учителят на нашата Деби от началното училище.
Точно така.
Самонадеяният.
- Да.
Ще поговоря с него.
- За какво?
За какво ли? Нещо те прихваща.
Ще поговорим. Ще му кажа коя съм и че съм го познала.
Изглежда самотен.
Извинете.
Видях ви да седите тук. Мисля, че ви познавам.
Не преподавахте ли на дъщеря ми Деби Томпсън в началното училище?
Да.
Много се натъжих, като чух за случилото се с Деби.
Аз съм Джоан.
- Питър.
Деби беше възхитително дете. Беше удоволствие да й преподавам.
Още ли преподавате?
- В момента не.
Заповядайте, седнете.
Сам ли сте?
Партньорът ми Стив е долу в кафенето.
Силно го преживява.
Много му е тежко.
- Виждам го по мъжа ми.
Затова ли имате звънец?
Да.
- Да.
За първи път ли сте тук?
- Не, за втори.
Как върви лечението?
Аз съм терминален.
Съжалявам.
Казват, че химиотерапията ще ни осигури още малко време.
Вие защо сте тук?
Рак на гърдата.
Тежка ли е химиотерапията?
Доста. Гаденето.
За вас може и да не е. Всяко лечение е различно.
Поне така казват.
Не искам да остана без коса.
На моите години без коса ще приличам на мъж.
За мен казаха, че може би да, може би не.
Не искам да ме погребат плешив.
Всъщност не е вярно. Проблемът не е в погребването.
Да лежа в ковчега с отворен капак плешив под погледите на всички.
Не че ще има някого, но за всеки случай.
Мисля, че ще изглеждате достойно.
Достойно? Не, ужасено.
Може да не я изгубите.
Когато ти кажат "може", значи ще се случи.
Трябва да го отпечатаме на тениски, които да носим на химиотерапията.
Трябва да вървя.
Добре. Беше ми приятно да се срещнем, Питър.
Радвам се, че дойдох да поговорим.
Радвам се, че се видяхме, Джоан.
Предполагам, че е той?
- Да, казва се Питър.
Спомня ли си нашата Деби?
- Разбира се.
Говореше за нея с умиление.
Още ли е самонадеян?
- Не.
Има терминален рак.
Лошо.
- Да.
Партньорът му Стив, мисля, че той го повика,
чака долу. Не може да се качи тук.
Да, мога да си представя, че за някои хора е много тежко.
Надявам се да го срещна отново.
- Сигурен съм, че ще стане.
Не прилича на гей.
Не.
Но и ти не приличаш на...
- Кротко, тигре.
Щях да кажа на мил човек.
Не останахме много такива.
Нямаше да кажа глупак, защото изглеждаш глупаво.
Изглеждам така заради дългото съжителство с теб.
Да вървим.
Всичко е наред.
Божичко.
Боли ли те главата? Да донеса ли студена кърпа?
Не, замръзвам.
Искаш ли одеяло?
Не, ще се оправя. След малко ще премине.
Да отнеса ли легена да го измия или ще има още?
Ще има още, но все пак го измий.
Да донеса ли друг леген?
Не, просто измий този.
Добре, добре.
Сара започна проекта в съседния Филингъм Корт.
Учи жителите на градинарството,
за да ги вдъхнови да оползотворяват общите площи
и да украсяват балконите си.
Коя кофа за боклук трябва да се изнесе днес? Кафявата или сивата?
Не съм сигурна.
Каква беше миналата седмица?
Ако знаех, щях да знам каква да е днес.
Май че сивата.
Просто погледни каква изнасят съседите.
Сега е лято е, но защо ти е кофа за градински отпадъци през зимата,
когато няма градински отпадъци?
Не знам.
- А би трябвало.
Може да се окаже жизненоважно в даден момент.
Жизненоважно? Сериозно?
- Да, Джоан. Жизненоважно.
Защо не се разходиш?
- Не.
Оставам да гледам телевизия.
Не съм притъпил достатъчно мозъка си днес.
Всичко наред ли е?
- Вече пада на кичури.
Какво смяташ да правиш?
Не знам.
- Виж, не е...
Всъщност знам.
- Аз ще го направя. Искаш ли?
Какво? Къде е ножицата?
В чекмеджето.
- Добре.
Права или седнала?
Кога си виждал някой да се подстригва прав?
Да започвам ли?
Да.
Престани.
За какво си говориш с фризьорката си?
За теб и какъв идиот си.
Идиот, който държи ножица в ръката си.
Каква прическа предпочитате, мадам?
Висок кок.
Подчертава годините, хлапе.
Така да бъде.
Готово!
Какво мислиш?
- Изглеждаш прекрасно.
Но по принцип никога не съм харесвал косата ти.
Странно ми е.
Ти си звезда, хлапе. Истинска звезда.
Записа ли си?
- Не.
Как така не?
Нали затова ти дадох тефтер и химикал.
Не записах.
Значи не знаеш кое хапче да вземеш?
Налучкай.
- Не става, твърде силни са.
Том, моля те. Краката ме болят ужасно.
Боли ужасно. Дай ми хапче. Едно от трите е.
Избери едно. Все тая кое.
Казах ти да си запишеш.
- И какво?
Ще ме накажеш, защото не съм ли?
Кого го боли? Кой преживява това? Аз или ти?
Ти седиш долу и пиеш бира, докато мен горе ме боли.
Давам ти всичко, от което се нуждаеш.
Дай ми хапче.
- Не знам кое.
Писна ми от самосъжаления. Аз ли те заразих с рак?
Не става въпрос за рака, а за теб.
Винаги първо се грижиш за себе си.
- Така ли?
Да. Не исках да пиша в тъпия тефтер, защото не исках. Ясно?
Не! Защото всичко това ти харесва.
Предпочиташ да се чувстваш зле. Същността ти е такава.
Вечното: "Вижте ме. Все на мен ще се случи!
Дъщеря ми загина! Вижте ме!"
Мразя те, знаеш ли?
- Много добре знам!
Непрекъснато е там под повърхността.
Ето я кутията. Искаше хапче, вземи си!
Остави ме на мира. Освен всичко трябва да се занимавам и с теб.
И двамата го преживяваме.
- Не, Том! Аз го преживявам!
Ти просто трябва да се справиш с нещата.
Аз имах рак. Аз преминавам през химиотерапия.
Аз трябва да си направя двойна мастектомия.
Старая се максимално!
Не е вярно!
Здравей.
Здравей.
Първият ти сеанс ли е?
- Да.
Не се притеснявай от суматохата. Ще свикнеш.
Мислиш, че няма, но свикваш.
Представям си го като оживена гара или нещо подобно.
Да.
Колко сеанса ти предстоят?
Шест.
Рак на гърдата.
- И при мен.
Чух, че е тежко.
- Да, но се справяш.
Вземай всички болкоуспокояващи, до които се добереш.
Щом болката започне, трудно се отърваваш от нея.
Готови ли сме?
Харесва ми. Отива ти.
Не ми отива.
- Да.
Отидох на фризьор и тя я подстрига. Изглежда още по-зле.
Дори и цветът не е точният.
Какво мисли Том за нея?
- Не знам.
Няма да каже, че не му харесва,
но...
На ръба на силите си е.
Виждам го.
Но да върви по дяволите той, аз също.
Напълно вярно.
Онази вечер се скарахме.
Нуждаеш се от отдушник, нали?
Стив не би го направил. Едно че не е такъв,
но в момента не би допуснал да ме засегне.
Горкият. Изглежда изплашен.
По-изплашен от мен, умиращия.
Дори не би обсъждал с мен спиране на химиотерапията.
Ще го направиш ли?
Обмислям го.
Мога да се справя, но какъв е смисълът,
ако така или иначе ще умра.
Стив смята, че ще го лиша от възможността да бъдем заедно.
Ти какво би направила?
Не знам.
Със сигурност си мислила по въпроса,
когато си разбрала за рака.
Да, аз...
Да, мислих,
че ако се стигне дотам,
колкото и дълго да сте били заедно, колкото и да се обичате,
решението трябва да е само мое.
Разплаках се, като го помислих.
Знаеш ли, че всички ние
сме наистина сами.
Много запарва.
- Божичко. Похлупак за чая?
Не!
Сигурно си мислите, че трябва да ги откажа, нали?
Но какъв е смисълът?
Чакате ли някого?
Съпругата ми. Има рак на гърдата.
На химиотерапия е.
Тук са добри.
Не могат да направят нищо за мен, но това не означава, че не са добри.
Ще се погрижат за жена ви.
Да.
Моята жена почина.
Което се оказа за добро.
Не мога повече, Том.
Не издържам вече.
Всичко е наред, хлапе. Всичко е наред.
Не мога повече, Том.
Погледни ме.
- Не искам да те гледам.
Почти успя, любима.
- Не искам да съм почти успяла.
Не искам да съм почти успяла. Искам да приключи. Писна ми.
Знаеш как винаги
приказвам, че ще пробягам маратона
и никога не го правя. Безполезен.
Аз съм безполезен.
Стоя до финалната линия
и гледам хората да я пресичат
един по един.
Иде ми да заплача.
Но
нормалните хора го правят.
Аз никога не го направих.
Ти го правиш.
Наближаваш финалната линия, Джоан.
Почти стигна, хлапе.
Ще успееш.
Мисля, че трябва да направим нещо по къщата.
Какво например?
Не знам. Спалнята, кухнята. Някаква промяна.
Не се нуждаят от промяна, Джоан.
Том, не сме боядисвали от...
И какво? В нея сме само ти и аз.
Трябва да изглежда добре.
Изглежда си много добре.
Ще ремонтираме спалнята.
- Добре, не кухнята?
Мислиш ли, че трябва да е кухнята?
- Никоя от двете.
Добре, ще боядисаме спалнята. Нещо ярко.
Да.
Какво ще правим после? Искаш ли да излезем за по питие?
Не, просто ще се качим в спалнята.
На връщане ще отскоча да купя вино.
Ще излезе по-евтино. Нали пестим за оранжева спалня.
Изобщо не ни трябва питие.
Много добре.
Не пий много.
- Не пия много.
Не започвай.
- Знам, но сме тук и го правим.
Прекарваме си хубаво.
- Да.
Ще ти липсват ли?
Какво? Сериозно?
Сега ли?
- Да, сега.
Не.
Нима?
- Това подвеждащ въпрос ли е?
Не.
На теб ще ти липсват ли?
Не.
Все ще ти остане нещо.
- Знам.
Но те ще ти липсват ли?
Да.
Добър човек.
Добре ли си?
- Да.
Как е болката днес?
- Все същата.
Дават ли ти още болкоуспокояващи?
- Да.
Спа ли?
На пресекулки.
Тук е трудно да се спи. Шумно е.
Колко време ще останеш?
- Поне седмица.
Трябва да се уверят, че раната е чиста
и подмишниците са дренирани напълно.
Имаш ли нужда да ти донеса нещо?
- Да.
Бръкни в горното чекмедже и вземи синята ми нощница.
Но синята. Другата е малко захабена. И гащи.
Предпочитания? Прашки?
Не ме разсмивай. Боли.
Значи да не са прашки?
- Том!
Плътни кюлоти?
Плътни кюлоти.
И две кърпи за лице.
Нещо друго? Което да не е сексуално романтично?
Не, само сексуално романтични неща.
Здравей. Том, това е Питър.
Да.
- Разказвах ти.
Приятно ми е да се запознаем.
- И на мен.
Ще сляза в кафенето. Поприказвайте си.
Е, как си, госпожо?
Отстраниха и двете ми гърди и ги реконструираха.
Извадиха някакъв мускул от стомаха ми, за да го направят.
Тук имам огромен белег. Като цип.
Поне приключи.
Знаеш ли, в началото имах чувството,
че ако успея да премина през всичко, преживяването,
целият този процес
ще ме промени по някакъв начин.
Но не мисля, че се случи.
А и не смятам, че го искам.
Вие сте Том. Съпругът на Джоан?
Питър е в стаята на Джоан.
Да.
Чух, че са я оперирали. Надявам се, че всичко е минало добре.
На лекарски жаргон - според очакванията.
Да, никога не отговарят направо.
Добре, че е минала.
- Да.
Питър е тук, защото кръвната му картина е влошена.
Да, просто за наблюдение.
Той умира.
Знаете ли?
Да.
Спрях химиотерапията. Знаех, че ще го направя.
Просто ми трябваше време, за да го организирам.
Казах на Стив. Не го обсъждах с него. Просто му казах.
Не мина добре.
Ще се съвземе.
Ще му се наложи. Вече е само въпрос на време.
Беше учител на дъщеря ми.
Да, каза ми.
Съжалявам за случилото се.
Да.
Не е лесно.
Не.
Решил ли си какво ще правиш?
Нищо. Ще бъдем заедно. Нищо не искам да правя.
Цял живот върша нещо. Сега искам да не правя абсолютно нищо.
Когато загубихме Деби, мисля, че Том се чувстваше така.
Просто заряза работата
и спря.
Аз май направих същото.
Разбирам.
Не знам какво ще правя.
Не мисля, че който и да е знае.
Опитваш се да не мислиш за това, но то постоянно те гложди.
Може би
не трябва да правите нищо.
Не знам дали ще помогне, но ще ви го кажа.
Дъщеря ми Деби ни беше отнета изневиделица.
Не мога да го обясня. Не е по силите ми.
Но ако знаех, че ще умре,
единственото, което бях направил, щеше да бъда с нея.
Не искам да умре.
Знам.
Знам.
Благодаря.
Ще ми вържеш ли вратовръзката?
Голям човек да не може да си върже вратовръзката. Ама че работа.
Изглеждаш добре, хлапе.
- Благодаря.
Няма ли да ми отвърнеш същото?
Изглеждаш добре.
- Твърде късно.
Ще останем само за погребението, нали? Уморена съм.
Джоан, ако не искаш да ходиш...
Не, искам да отида.
Но не искам да оставаме за нищо след това.
Боли ли те?
- Да, малко.
Вземи още едно хапче.
- После.
Опитвам се да се въздържам. И без това вземам твърде много.
Искаш ли чаша чай?
- Да.
Последните няколко седмици, прекарани с Питър,
бяха прекрасни.
Никога през живота си не съм гледал толкова много глупава телевизия.
Блестяща, глупава телевизия.
Ние просто седяхме заедно.
Само това ни беше необходимо.
Никога не съм обичал някого толкова, колкото този човек.
Той ме накара да прозра бъдещето
и ще ми липсва повече, отколкото би могъл да узнае.
Питър, обичам те.
Не знам какво ще правя без теб,
но знам, че завинаги ще останеш най-добрата част от мен.
Това е прекалено много. Защо не вземеш по-малко?
Трябва ни повече.
- Само двамата сме.
Брюкселското зеле се готви по много.
- Защо?
Не знам. Просто така.
- Защо изобщо ще го купуваме?
Аз дори не го ям.
- Аз го ям.
Веднъж в годината. Ядеш го веднъж годишно.
Затова е важно да го купим. Теб какво те бърка?
Вмирисва цялата къща.
- Ти вмирисваш цялата къща.
Чудесно. Ще ида да взема малко бира.
Имаме ли достатъчно вино?
- Предостатъчно.
Ще бъде кошмар, ако свърши на Коледа.
Не вземай много бира.
- Колкото е необходимо.
Просто не прекалявай.
- Същото се отнася за зелето.
Нали ще вземеш пушена сьомга?
- Мъничко за теб ли?
Да.
Сложи малко гирлянди и около аквариума.
Добре, ако ми останат.
Нека рибката разбере, че е Коледа.
- Да.
Искаш ли още вино?
- Не.
Имам достатъчно, благодаря.
Знаеш ли какво си мислех?
- Не, Том. Какво си мислеше?
Трябва да поканим твоя човек Стив за Коледа.
Чудесна идея.
- Понякога ми хрумват.
Но не и на коледната вечеря.
Не съм мислил кога, но защо не и на Коледа?
Сигурна съм, че има къде да отиде.
Може и да е сам.
Може да не иска да ходи на гости на Коледа.
Може, но как ще знаеш, ако не го поканиш?
Ако го поканиш, ще каже дали иска и дали може.
Да, но може да се почувства притиснат, ако го поканим.
Защо не оставиш решението на него, вместо да отсъждаш ти?
Ние дори не сме го попитали.
Добре, но само не на Коледа.
Тогава да го поканим на по питие.
Да, би било чудесно.
Добре. Имаш ли номера му?
- Да.
Ти ли ще му се обадиш или аз?
- Обади се ти.
Добре.
Знам какво говорихме току-що и не казвам, че ще се случи, но...
Том.
Ако искаш да го поканиш на Коледа, покани го на Коледа.
Добре. Ей! Имаме ли достатъчно брюкселско зеле?
Повече от достатъчно.
Превод и субтитри: Zaza14
Translator's Heaven 2021©