Columbo - 09x01 (1989) Свали субтитрите
в КОЛОМБО
Автопортрет на едно убийство
Последно повикване за състезанието по виене.
Сега е моментът за вашия пеещ басет.
Участват още ПАТРИК БОШО
ФИОНУЛА ФЛАНАГАН
Следва парад на басети с най-оригинален костюм.
ШИРА ДАНЕЗЕ и др.
Дами и господа,
парад на героични стопани на басети.
Всеки стопанин в това събитие
е спасил кучето си от приют
или го е прибрал като бездомно.
Аплодисменти за щастливия басет.
О, да!
О, много ви благодаря.
Виждаш ли, миличък? Гледай!
Моят се казва Крал Арчибалд.
- А този се казва Куче.
Моля?
- Куче е, затова го наричаме Куче.
Крал Арчибалд е спечелил над 30 награди.
Колко е спечелил вашият?
- Ако броим тази,
значи е спечелил една награда.
Нима?
- Моето куче
не е най-красивото куче на света, а и има по-умни кучета от него.
Но ако съществува награда за любвеобилност,
то щеше да вземе първо място. Стане ли дума за любов,
кучето ми е шампион. Нали, миличък?
Добре ли сте?
Да разгледаме природата на красивата жена.
Носът й има средна форма.
Средно разстояние между очите.
Средно разстояние между върха на носа и трапчинката на брадичката.
Ако всяка черта във всяко отношение е средна,
тогава казваме, че жената е красива.
Хитростта, която природата прилага върху човека и твореца,
е да разкрие средното ниво като поразително.
Разбираш ли, Джули?
- Гърбът ме боли.
Трябва да те боли.
- Гладна съм.
Винаги си гладна.
- Скучно ми е.
Винаги ти е скучно.
- Не ми е скучно в леглото.
Забелязах.
- Разкажи някоя история.
Добре. Живяла някога една уличница.
Обичала да яде и да спи, отколкото да работи.
Била глупава.
Супер. Харесвам я. Била ли е красива?
Да, притежавала красиво лице, както и красиво тяло.
Затова творецът я избрал да му бъде модел.
Не мърдай, Джули!
Твоят модел ще живее ли дълго и щастливо?
Дълго и нещастно, като се замисля.
- Обичаш ли я, Макс?
Разбира се.
- Заради тялото й или заради душата й?
Ти нямаш забележима душа.
Достатъчно.
Върви си в стаята, Джули. Трябва да посетя съпругата си.
Първата или втората, Макс?
Все едно.
Браво, Ванеса. Съвършено, Ванеса.
Всичко си е на мястото.
- Искам къщата да ти харесва.
Харесва ли ти?
- Кой съм аз, че да ми харесва?
Всеки мъж живее в къщата на жена си. Ти трябва да си доволната.
Не съм.
Г-жа Макс Барсини е недоволна.
Колко шокиращо.
Кажи от какво се нуждаеш, за да водиш пълноценен живот?
От всичко.
- Луиз!
Добър ден, скъпа.
- Добър ден, Макс.
Добър ден, Ванеса.
- Добър ден, Луиз.
Какъв е проблемът?
Обожавана си, обгрижвана,
ценена, почитана
и красива като картина. Моя съпруга.
Втора съпруга.
- Това не можем да променим.
Ти си финансов брокер. С всеки час ставаме все по-богати.
Виждаш ли какво се получава? Ти, Луиз и малката Джули
внасяте великолепие в живота ми. Благословен съм.
Кога ще приключиш с Джули?
- С картините или с приятелството?
С картините. Другата седмица пътуват за Ню Йорк.
Леон се обажда всеки ден.
- Само ти ми даваш сила да продължа.
Кажи ми, че ме обичаш.
- Знаеш, че те обичам.
Ти си забележителна жена.
- Просто се приспособявам добре.
Луиз, самотен съм! Ела да ми станеш съпруга.
Аз съм ти първата. Сега Ванеса е втората ти съпруга.
Отказвам да приема тази постоянна педантичност.
Какво мислиш по въпроса?
- Твоята вечеря, Макс.
Всичко си е на мястото.
Благодаря, Луиз.
- За нищо, Макс.
Сами ли сме, Макс?
Почти. Ела, изпълни живота ми.
За какво си мислиш, Макс?
- За задоволството.
Тази вечер, Макс, твоето любимо. Хляб от Луиз, салата от Луиз.
Изненада от Луиз.
Чопино!
Да споделим удоволствието от храната.
Нашето малко щастливо семейство.
Мълчание?
Чопино не трябва да се яде в мълчание.
Трябва радостно да си чуруликате като врабчета.
Вместо това, сте умислени.
Искам да се обичате като сестри, а получавам умислени глави.
Трябва да ви дам тема като ученички. Така да бъде.
Всяка от вас да каже какво чувства към останалите две.
Заповядвам ви.
Джули, какво мислиш за Луиз и Ванеса?
Харесвам Луиз. Тя е мила и мъдра.
Иска ми се да ми беше майка. И знае как да те направи щастлив.
Е, от години бях съпруга на Макс.
- Все още си такава.
А Ванеса?
- Тя се държи студено към мен.
Искам да ме харесва, но аз я изнервям.
Иска й се да си вървя.
- Мислех, че това е минало.
Макс, ти ще искаш тя да си върви.
Луиз ни каза за моделите ти. След няколко месеца
няма да искаш да ги гледаш.
- Ванеса, ти си била негов модел.
Бях различна. Станах необходима.
Повече от боя върху платното или момиче в леглото му.
Мисля, че Джули се преструва на лековерна блудница,
която попива обидите ти. Но е амбициозна като мен,
а това ме плаши.
А Луиз е онази част от живота ти, от която никога няма да се откажеш.
Това също ме плаши. Не знам докъде ще стигнем така.
И затова се цупиш.
- Не се цупя.
В момента се цупиш.
- Не е вярно.
Луиз, кажи на Ванеса, че се цупи.
- Тя страда. Всички страдаме по-малко.
Ванеса иска да носи името ти като диамантена тиара -
г-жа Макс Барсини.
Но знае, че ако поиска още, няма да получи нищо.
Такава сделка не я устройва. И мен не ме устройваше,
когато ти се разведе с мен и отиде при Ванеса.
А нашият модел?
- Джули е толкова млада,
че не разбира какво чудовище си всъщност.
Значи аз съм виновен за всичко, а? Цялото мълчаливо страдание.
Нищо подобно, скъпи мой Макс.
Всички искахме нещо от теб.
Предполагам, че накрая всяка ще получи нещичко.
Дори да е само малко внимание от господаря.
И все пак, обичам ви всичките.
Жертвам се на олтара на вашия егоизъм.
Ела, дете, имаме да рисуваме картина.
Леон я поръча в Ню Йорк, а Ванеса даде заповедта.
Картините на блудниците трябва да бъдат завършени.
Веднага да работим.
Ще прекара цялата нощ с нея.
В такъв случай няма да му липсвам.
Имам други планове.
Приятна вечер, Ванеса.
- Приятна вечер, Луиз.
Благодаря, малката. Това е всичко за тази нощ.
Макс, защо ги наричаш картините на блудниците?
За да ги продам. Измислям история към картината.
Страст и предателство. Блудницата, която отрови живота ми.
Картините ми ще те направят богата.
- Но аз съм добричка.
Тогава ще излъжем света.
Приятна вечер, Луиз.
Дявол да го вземе!
Добър вечер, докторе.
- Познаваме ли се?
Да, да, да. Направих си труда да ви опозная.
Доктор Сидни Хамър. Психиатър сте, предполагам.
Психолог.
- Да, психолог.
Мислех, че вече не бягате бос из сънищата на Луиз.
Вие сте Барсини.
- Така ли?
Браво на теб, Сидни. По каква работа си тук.
На ваше място бих поговорил с Луиз.
Но не сте на мое място.
Никой на Божията земя не е като мен.
Дори аз не съм себе си!
Здравей, любов.
Чух, че крещиш навън.
- Бях ли плашещ и жесток?
Средно ниво.
Твоят психиатър...
- Психолог е.
Куфарчетата негови ли са?
Мои са.
- Какво означава това?
Обичам го, Макс.
- Този мекушав задръстеняк?
Ще живея с него.
- Кога?
Тръгвам след два дни.
- Може би си ми споменала нещо.
Смятах след чопиното.
- Значи беше последното ни чопино.
За Бога.
Разведена си.
Свободна си да правиш каквото искаш.
- О, не.
Никога не съм имала свободата да направя това, Макс.
Първо като твоя съпруга, после като...
Каквито и да се падаме. Всички ние.
Твоите жени.
- Много жени.
Никога не съм те лъгал за това.
- Не, никога.
А аз така и не намерих воля да устоя на завладяващата ти сила,
на твоите капризи и хитринки.
Срамувах се, че съм толкова слаба.
- Мислех, че покорността ти харесва.
Ти изопачаваш нещата, Макс.
В сърцето си нямаш кухина, а чук.
Потърсих Сидни, за да намеря сила, с която да се меря с твоята.
Да се сбогувам нежно, да изгася светлината и да изляза.
Ще го направиш ли?
О, да.
Заклинанието е развалено, Макс.
Пораснах.
Виж. Спокойна съм, не треперя.
Толкова е лесно.
Глупости! Ти ми принадлежиш!
- Принадлежа на себе си.
Но не на него.
Луиз, не ме напускай.
Горкичкият Макс. Изчезнах преди месеци, а ти не забеляза.
Защото никога не си ме обичала.
- Нима?
Колко жени биха направили, каквото направих аз, когато ти...
Какво направих, Луиз?
Никога не сме говорили за това. Реших да вярвам, че не се е случило.
И двамата вярвахме, че не се е случило.
А Сидни?
Когато рови в мислите ти, говориш ли за това, което не се е случило.
Не!
- Когато плуваш на тайното си място,
съвсем сама,
питала ли си се какво ще стане, ако някога проговориш?
Причиняваш ми болка, Макс!
- Помни болката, Луиз,
после запомни думата "никога". Никога!
Не заминавай с него, Луиз. Остани с мен.
Защо? Или ще ми направиш онова, което...
Съжалявам, Макс.
Боже, взаимно се заплашваме.
Казваме неща, които никога не бива да изричаме.
Емоционално е.
- Да.
Раздялата.
Да не говорим повече.
Сладки сънища, Луиз.
А, Луиз! Добър ден, скъпа.
Добър ден, Макс!
Никога! Никога!
Никога.
Онзи в края на бара.
- Да?
Това художникът Барсини ли е?
Така изглежда.
- Макс Барсини?
Така мисля.
- Казват, че някога живеел тук.
Живееше, работеше и пиеше.
Дали ще има против, ако го уважа?
- Аз не бих го сторил.
Само ще го поздравя. Какво ще направи?
Ще ви разбие носа, ще ви счупи ребрата, ще ви рита в слабините.
Той е много уединен човек.
Че на кого е притрябвал?
Благодаря, Вито.
- Макс, след толкова години,
не съм забравил навиците ти.
- Аз не съм забравил добрината ти
към бедния творец и жена му.
Старият ни дом още ли е горе?
Увери се сам. Луиз добре ли е?
Добре е. Как е бизнесът?
- Процъфтява.
Кофти.
- Кофти.
Вече никой не идва тук.
Предпочитат бяло вино с киш и проклетите технологии.
А ако ти предложа малко пари, Вито? Да вкараме малко технология?
По дяволите. Задръж си парите.
Тогава картина? Истинска Барсини, израз на благодарността ми.
За тази кръчма. Кръчмата на Вито.
Продай я, окачи я на стената, каквото искаш.
Нека дойдат да пият и да се удивляват на Барсини.
Би ли... го направил за мен?
С удоволствие, Вито.
- Кога? Сега ли?
Знаеш, че тези неща отнемат време, много часове...
Може би ще започна утре?
Без публика, без клиенти. Затваряш заведението.
Както предпочиташ.
Макс, вече те имам на стената. Погледни.
Ти и Луиз, когато живеехте тук.
Хари Чъднау.
- Хари и неговият монокъл.
Твоят първи търговец на картини. Голям дявол беше.
С превзет английски. "Ще я пресушиш ли до дъно, старче?"
А после се напиваше до безпаметност, помниш ли?
Спомням си, Вито.
Какво стана с Хари?
- Кой знае. Късмет, Хари.
Качвам се горе.
- Разгледай, Макс.
Макс?
Момент.
Влез, Ванеса.
С какво се занимаваш?
- С картините на блудниците.
Може ли да видя?
- Знаеш правилото.
Джули замина ли за града?
- Да.
Изглеждаш много добре. Ново неглиже?
Не съм забравила да позирам.
Мога да се съблека.
Тогава ще бъда завинаги изгубен. Работата ще се забави,
Леон ще пищи от Ню Йорк, а ти няма да ми простиш.
Пробвай.
- По-късно.
Обещаваш ли?
- От сърце.
Парфюмът ти ме опиянява. Ще побързам.
Скоро ли?
- За един миг.
Започваш ли? Да ти донеса ли храна?
- Нищо.
Питие?
- Каня се да творя картина
в това ужасяващо небитие. Ако ме прекъснеш още веднъж,
дори да ми кажеш, че има пожар, ще смеля костите ти в нови бои.
Обещавам ти като любящ приятел. Върви си!
Изчезвам. Добре, добре...
Здравей, Луиз!
Може ли да дойда при теб?
Не, Макс!
Моля те. Онази вечер не беше никаква раздяла.
Знаех, че ще те открия тук, на тайното ти място.
Ще плуваме заедно.
Беше противна вечер, Макс.
Знаеш, че никога не бих те наранила.
Ела, любов, седни до мен.
Тогава ще плуваме заедно и ще се разделим като приятели.
Радвам се.
Легни по гръб, любов.
Затвори очи.
Сега чуй какво ще ти кажа. Не ме гледай, иначе ще се объркам.
Осъзнавам, че вече не си моя жена,
нито дори моя разведена съпруга.
Върви щастлива при Сидни. Освобождавам те.
А сега ще ти кажа една лъжа.
Вече не си ценна за мен.
Вече не си мой бокал за спомени.
Моята любов, собствената ми Луиз!
Моята любима.
Никога няма да ме нараниш, Луиз.
Макс?
Макс, не ми пука. Прекалено е и се проточи.
Италианец съм, трябва да нося храна.
Вито!
Предупредих те.
Макс, моля те. Какво да направя?
Какво да направя? Аз...
За твой късмет, готова е.
Какво?
Красива е. Красива е, Макс.
Не е толкова лоша.
Мисля, че ще ти подхожда, нали?
Вие ли открихте тялото? Почакайте там.
Да. Луиз е.
Бихте ли дошли с мен, сър?
- Какво?
Налага се да дойдете с мен.
Лейтенантът е на плажа. Ще иска да разговаря с вас.
Почти свърши.
Храната свърши.
Не всеки получава безплатен обяд.
Г-н Барсини?
- Да.
Лейтенант Коломбо. "Убийства".
Как сте, сър?
Ще ми се да ви го кажа при по-приятни обстоятелства,
но за мен е чест да се запозная с велик художник като вас.
Художниците издигат стени. Някои ме смятат за творец.
Определено сте такъв, сър. Целият свят го знае.
Жената на плажа. Идентифицирахте я като ваша съпруга?
Беше моя съпруга. Колата й е горе.
А там са нещата й?
- Да.
Луиз.
Това беше любимото й място за плуване. Идваше тук почти всеки следобед.
Невероятно.
Понякога идвах при нея.
Вчера прекарах от следобед до вечерта при един приятел, рисувах картина.
В бар.
Вчера дори не съм я виждал.
- Самообвиненията не помагат.
Г-жа Барсини беше ли силен плувец?
Превъзходен. Не разбирам как е могла да се удави.
Случва се.
Спазъм, мъртво вълнение, непредвидимо е.
Трябва да внимаваме за такива неща.
Най-вече за контактните лещи.
- Моля?
Когато разглеждах тялото... Нещо, което се налага да правим.
Забелязах, че тя носи само една контактна леща.
Да, Луиз носеше контактни лещи.
- Само една ли?
Явно другата е била отмита.
- И аз така си казах,
докато не открих нещо. Беше в плажната й чантичка.
У мен е.
Май съм я оставил в чантичката. Не, ето я.
Виждате ли, сър? Кутия за контактни лещи.
А тук се намира другата леща.
Не разбирам.
- Нито пък аз.
Г-жа Барсини е щяла да плува в океана и е извадила едната леща,
но е оставила другата в окото си.
Защо би го направила?
- Прищявка? Разсеяност?
Може би са я прекъснали.
- Нетърпеливост да скочи в океана.
Оперативните ще претърсят района. Спокойно. Всичко ще бъде обяснено.
Ако откарате колата на жена ви, аз ще последвам.
Имам още въпроси, ако не възразявате.
- Не възразявам.
В известен смисъл, с вас споделяме една и съща дарба.
Не знам каква.
И двамата знаем как да видим света. В истинския смисъл.
Това с контактните лещи бе удивително.
- Просто си върша работата.
Мисля, че прекалявате, като ме сравнявате със себе си.
Но е много любезно, че го казвате. Ще го разкажа на жена ми.
Г-н Барсини...
- Макс! Току-що научих.
Ужасно е.
- Знам, миличка, знам.
О, Макс, искам те, нуждая се от теб.
Барсини
Барсини
Г-н Барсини...
- Макс! Макс, чувствам се зле.
Скъпа, всички я обичахме.
- Обичам те. Вече съм сигурна в това.
Знам.
Скъпа моя.
Да се разходим.
Г-жо? Извинете.
Аз съм лейтенант Коломбо. Разследвам удавянето.
Да, лейтенант. Аз съм г-жа Барсини.
Вие?
- Това е факт.
Тогава коя е удавената?
- Първата съпруга на Макс.
Аз съм настоящата - Ванеса Барсини.
А тя е живяла в съседство?
- Да. Бяхме доста близки.
Ясно.
Това обяснява нещата.
Благодаря ви много.
Г-жо, а кое е младото момиче?
Джули е модел на Макс. Живее с нас.
- В същата къща?
А първата съпруга е живяла там?
- Когато не беше тук.
Да ви помогна с още нещо?
Не и в момента. Това е достатъчно засега.
Довиждане, г-жо.
Лейтенант Коломбо. Разследвам удавянето.
Влезте, лейтенант. Аз съм доктор Хамър.
Сам дойдох.
Когато ми казаха за Луиз, не знаех какво друго да направя.
Неин лекар ли бяхте?
- Психолог.
Бяхме любовници. Смятахме да живеем заедно.
Не е ли малко необичайно - психолог и негов пациент?
Прекратихме професионални отношения. Срещнахме се пак преди месеци.
Уверявам ви, че всичко беше напълно етично.
С какво мога да ви бъда полезен?
- Докторе,
обикновено в случаи като този проверяваме за самоубийствени писма.
Не. Вече огледах.
Физически и емоционално, Луиз беше здрава жена.
Но се е консултирала с психолог.
- Предполагам,
че бе в такова състояние заради съпруга си. Бившият й.
Той настояваше, че са още женени и искаше привилегии.
Вече беше повторно женен, а живееше с тях.
Бог знае какво са правили.
- Мисля, че това се нарича
необичаен начин на живот.
Извратен, ако ме питате.
Кой е извратен, Сидни?
Нямам какво да ти кажа.
- Без съболезнования?
Без съчувствие от един любовник на друг?
Нищо, освен погнуса.
- Приятен ден, лейтенант.
Капризен е нашият Сидни.
Ако имаше обувен магазин, би купил всички обувки за собствените си крака.
Споменахте, че имате още въпроси.
Доктор Хамър отговори на някои.
Погледнете нагоре, лейтенант. Не към мен. Да ви видя в профил.
Така ли?
А сега цялото лице.
Тук.
Светлина над рамото ми.
Чертите ви, характер.
Полицай от "Убийства", изпитал всичко, което животът може да му предложи.
Ще бъде привилегия да ви нарисувам някой ден, ако ми позирате.
Да ме нарисувате?
- С удоволствие, лейтенант.
Започваме, щом и двамата имаме време.
- Брей!
Искате да ме нарисувате? Почакайте да кажа на г-жа Коломбо.
И ще й кажа веднага, защото въпросите, които бях подготвил,
се изпариха от главата ми.
Колко жалко.
- Странно е.
Нали няма да забравите, сър?
- Сега работя над една композиция.
Сега имам време.
- Уви, аз нямам.
Притискат ме по-ранни ангажименти.
- Ясно.
Сетих се какво исках да ви питам. За контактните лещи.
Г-жа Барсини сваляше ли ги, преди да отиде да плува?
Мисля, че не.
- Повечето хора ги свалят.
Би трябвало да знаете, вие сте плували с нея. Благодаря.
Там, където сте рисували вчера. Къде се намира мястото?
В стария Лос Анджелис, "Барът на Вито".
"Барът на Вито". Благодаря.
Готов съм да ви позирам, когато и вие сте готов.
Ще бъде различно без Луиз.
- Изплаши ме.
Сега Макс ще се нуждае още повече от мен.
Ще ми бъдеш ли приятелка?
- Ще те изхвърли,
щом завърши картините.
- Мислиш ли? А ако не ме изхвърли?
Ще се погрижа да те изхвърли.
- Леле, колко силен мениджър!
Ти си тази, която ще си ходи.
- Малка уличница!
А ти си проститутка с калкулатор.
- Случайно съм негова съпруга.
Без Луиз ще сгрешиш.
- Тя готвеше, с мен ще стане по-богат.
А каква е ползата от теб?
- Ела да ни видиш някоя нощ.
Улична котка. Хлапачка.
- Търсачка на пари. Вещица.
Тъпачка. Метреса.
- Пачавра. Притискаш го!
Той вече губи интерес към теб.
- В крайна сметка ще избере мен.
Стига!
- Няма да търпя подобно...
Замълчете и двете! Би трябвало да се засрамите!
Луиз още не е погребана, а вие се държите вулгарно.
По този начин ли ще ме успокоявате? Вместо любов, слушам кавги?
Махайте се. Бъдете полезни. Гответе, молете се за Луиз,
изперете ми дрехите.
Ах, Луиз.
"Нудизмът на Барсини"
Мога да ви приема сега, лейтенант.
Много благодаря, докторе.
На дивана. Обикновено новите пациенти решават първия път
да легнат ли там, или да седят тук. Вие кое предпочитате?
Извинете?
- За да обсъдим проблема ви.
Казахте, че искате да ме видите.
- Става дума за доклада ми.
Нищо лично. Докладът ми за удавянето.
При случайни удавяния се изисква цялата житейска история.
За падане по стълбище нямате представа какво писане е.
Мисля, че е заради статистиката.
Така че...
Мисля да седна на стола.
Разбирам. Имах натоварена сутрин и безсънна нощ,
мислех за Луиз. Ако не възразявате, ще се опъна тук за няколко минути.
Няма проблем, полегнете.
Тя ще ми липсва.
- Знам какво имате предвид, сър.
Благодаря за разбирането, лейтенант.
- Докторе, казахте, че г-жа Барсини
е дошла тук заради съпруга си.
Бивш съпруг. Имаше ли още нещо?
След като Луиз е мъртва, може да говорим за това.
Оплакваше се от ужасяващи сънища. Кошмари.
Боя се, че забравям подробностите.
Опитайте да си спомните. Понякога е от полза,
ако кажете първото, за което се сетите.
Помня, че ми беше трудно да разтълкувам сънищата й.
Винаги чувствах, че Луиз потиска нещо.
Сдържала се е?
- Криеше го зад спомени.
Това винаги затрудняваше анализа. Сънищата са трудни за тълкуване.
Като гатанка в код, скрит в шифър.
Като работа за детектив. Всичко е с главата надолу и наопаки.
Разкажете ми повече за кошмарите й.
Щом се интересувате, Луиз би ви ги споделила и сама.
Окуражавах я да държи диктофон до леглото си,
за да може да опише сънищата си, щом се събуди.
Ще опитам да ви намеря някой и друг запис.
Тя имаше три различни, повтарящи се кошмари.
Странно, но всеки започваше с почукване на вратата посред нощ.
Един бар, в който е живяла с Барсини.
Нещо ужасно се е случило там. Тя не можеше да говори за това.
"Бар" ли казахте?
Да, но не му помня името.
Възможно ли е да е "Барът на Вито"?
Да, точно така. "Барът на Вито".
Докторе, справихте се чудесно.
Истинска Барсини, шедьовър.
Лейтенант, така правят приятелите. Навремето, когато живееше тук,
той бе неизвестен и страдащ творец. По същото време живееше с Луиз.
Връща се, и вижте какво прави. Ще ви покажа.
За мен.
- Картината определено е на Барсини.
Виждате ли червеното? Специално е.
Това червено е на Барсини.
Сам го смесва.
- Сам?
Стрива го от специални съставки. Невероятно.
Но невинаги го използва. И никога в нудизма.
Негова особеност е, четох за това.
В картини с голота няма червеното на Барсини.
Интересно.
- Особеност.
Ще ми рисува портрет. Казах ли ви, че ще ме рисува?
Гол ли? Лейтенант, за миг си помислих...
Не, не. Може би ще използва червеното.
Тук още ли е влажно?
- Да. На три дни.
Макс, виж. Картината ти вече доведе клиент.
Що за душа носи човек, който иска да тества влажна картина?
Говоря сериозно. Не пипайте.
- Май вече я пипнах. Ръкавът ми.
Картината ми.
- Донеси ми чантата, Вито.
Ще я поправя в студиото.
- Съжалявам, сър.
Не говорете повече.
Какво правите тук? Мен ли разследвате, лейтенант?
Не, сър, нищо такова.
При удавяне без свидетели
трябва да проверим какво са правили хората по същото време.
Вие, рисуването и останалите.
- Намирам това за оскърбително.
В интерес на истината, аз също. Но докладът изисква подробности.
Несъмнено, имали сте занимание, когато г-жа Барсини е починала.
Такава творба не се създава ей така.
Именно.
Г-н Барсини.
Доктор Хамър ми каза за кошмарите на жена ви.
Знаехте ли, че е имала кошмари?
- Никога не ми е споменавала.
Било е много отдавна, може би ги е преодоляла.
Доктор Хамър смята,
че нещо ужасно се е случило с нея, докато двамата сте живели тук.
Той смята, че е потискала спомена.
Това сте вие и жертвата, нали?
- Да.
Сещате ли се за нещо ужасяващо?
Не, освен ако бедността не се смята за ужасяваща.
Може би всичко е в записите.
Говоря за нещата, за които не е могла да говори.
Записи?
- Правила е записи на сънищата си.
Доктор Хамър ще ми ги даде.
- За доклада ви.
Щом касаят психическото състояние на жертвата.
Нима предполагате самоубийство?
- Не изключвам нищо.
Просто ровим в това, което имаме, дори да са само сънища.
Разбирам.
Мисля, че е време да започнем работа.
- Моля?
Върху портрета ви. Ще ми позирате ли утре?
Разчитайте на мен.
Чантата! Нося я.
Вече си завършен. Така изглежда като творец.
Ще ми се аз да може да ви нарисувам.
- Така е.
Кошмарите, лейтенант.
Ще ми е интересно да чуя за сънищата на жена ми.
Бивша жена, сър.
- Разбира се, бивша жена.
Може ли да огледам наоколо, за да видя къде е започнало всичко?
Да. Може би трябва да ви таксувам.
Хари Чъднау би ви взел пари.
- Кой е Хари Чъднау?
Първият търговец на Макс. Монокълът.
"Трябва да те таксувам и то доста, старче."
Ако е за полицията, заведението черпи.
- Благодаря ви много.
Джули. Джули, скъпа.
Джули!
Здравей. Искаш ли пържено пиле? Купих го снощи.
Искам да поговорим за теб и Ванеса.
Кажи ми, че ще се опиташ да се сдобриш с нея.
Няма.
- Заради мен.
Опитай.
- Няма! Тя ме мрази!
Обожава те.
- Да, бе.
Ванеса е разстроена заради Луиз.
- Мразя я.
Виждаш ли, ти си виновна.
- Все аз съм виновна.
Сдобри се с нея!
- Няма, няма, няма.
Двете направо ме убивате. Е, как да работя така?
Тук съм за позирането, г-н Барсини. Моментът подходящ ли е?
Чудесно.
Вас, не него. Не рисувам кучета.
Разбирам.
Скъпи, опитахме, но ще рисува само мен.
Той не е кучешки художник. Вътре, скъпи.
Искаш да останеш отвън ли?
Ще го оставя отвън, сър.
- Няма проблем.
Идвам след малко, лейтенант.
Търсите ли нещо, лейтенант?
Не, сър. Само нещо, с което да почистя боята.
Не възнамерявам да обезсмъртявам боята си върху ръкава ви.
Седнете тук, моля.
Така ли?
Лицето насам, за да е осветено.
Ръката тук,
пурата нагоре.
Това е позата ви. Удобно ли ви е?
Не съвсем.
- Тогава се научете да ви е удобно.
Девствено платно, започваме.
Няма да видите резултата до последното позиране.
Разбирате ли?
- Да, сър. Без надничане.
Без надничане.
Предупреждавам ви, смятам да нарисувам полицейската ви душа.
Мрачна, измъчена, безсърдечна.
Не очаквайте портретът ви да бъде напълно приятен.
Във вашите ръце съм.
Говорехте за кошмарите на Луиз.
Да. Казахте, че сте заинтригуван, затова донесох един запис.
Може ли да го пуснем, докато рисувате, или това ще ви обезпокои?
Както искате.
Позата, лейтенант.
Извинете, сър.
Трябва да намеря записа. Ще отнеме секунда.
Моята жена от години ми разказва сънищата си.
Дори си ги пише. Очарована е от тях.
Извинете.
Ето го.
Несъмнено, в сънищата има смисъл. Просто тълкуването им е трудно.
Сега е 2:15 сутринта.
Сънят ми започва с това как някой чука на вратата.
Вито си отиде вкъщи. Макс е горе.
Тревожи ме, че някой блъска посред нощ.
Отивам до вратата.
Там стои човек, по-възрастен.
Той говори на френски. Разбирам само една или две думи.
Досега не съм го виждала, но веднага знам, че е чичо ми.
Много е развълнуван.
Чичо ми е изгубил нещо. Моли ме да му помогна да го намери.
Започва да ми се ядосва, а аз започвам да се плаша.
Викам Макс да ми дойде на помощ.
Макс слиза по стълбището.
Усмихва се.
Знам, че сега всичко ще бъде наред.
Но когато идва до мен, го виждам да държи брадвичка.
Прилича на сатър.
Макс напада чичо ми, разсичайки го отново и отново,
а аз му крещя да спре.
Нощницата ми е в кръв, а аз още пищя, докато се събуждам.
Ето това се случи в съня ми.
Какво мислите, сър?
- Много тревожен сън, лейтенант.
Но какво означава?
- Може би нищо.
Просто лошо храносмилане.
- Съмнявам се. Повтарящ се сън,
загадка в гатанката.
- Огледална кръстословица.
Френски чичо. Какво означава?
- Холандски чичо.
Изненада.
- Луиз нямаше чичо.
Никакъв ли?
- Никакъв.
Тогава да помислим над това, че може би всичко е наопаки.
Чичо наопаки?
- Чичото може да значи леля.
Тя нямаше и лели.
- Какво е търсил чичото? Какво липсва?
Какво?
- Всичко е с главата надолу.
Може би жена ви е изгубила нещо.
- Червената си нощница.
Или вие сте изгубили нещо. Когато сте живеели при Вито,
нещо сте изгубили, свили са ви го.
- Някога нямаше какво да се открадне.
Следва френската част.
- И чичото, който не е чичо.
Много интересно.
- Невъзможно разшифроване на сън.
Да опитаме нещо. Как е на френски "чичо"?
"Онкл".
- А "мой чичо" е "мон онкл".
Именно.
- "Мон онкл", "мон онкл".
Звучи като думата "монокъл", нали, сър?
Доста пресилено, лейтенант.
- Кошмарът на г-жа Барсини,
нещото, което я е ужасило.
Може ли да е свързано с човека от снимката в бара на Вито?
Човекът с монокъла. Това е Хари Чъднау.
Позата ви, моля. Луиз бегло познаваше Хари.
Не знаех.
Това е едва първият сън. Може другият път да имаме късмет.
Ако все още ви интересува.
- И аз като г-жа Коломбо съм очарован.
Лейтенант Коломбо? Искали сте да говорите със спасителя.
Познавахте ли г-жа Барсини, дамата, която често е плувала тук?
Разбира се. Постоянно я виждах.
Добър плувец ли беше?
- Достатъчно добър.
Достатъчно добър за какво?
- Да премине теста за спасители.
Какво мислите за удавянето й?
Не знам, сър.
- Да.
И аз не знам. Благодаря ви.
Луиз! Ела и бъди моя съпруга.
Аз съм само първата ти съпруга. Сега Ванеса е твоя съпруга.
Луиз беше щастлива. Уверена в себе си.
Самоуверена.
- Как може някой да е уверен в нещо?
Кой знае какво му предстои след миг?
- Исках да кажа, че Луиз бе спокойна.
Ако не възразявате, бих казал същото и за вас.
Ако Луиз имаше любовник, това щеше да е новина за мен.
Никога не ви е споменавала?
- Беше такава, че потискаше всичко.
Сещате се, в себе си, като мен.
- Извинете, но не изглеждате такава.
При мен винаги има вътрешна буря. За Макс прогнозата е една и съща.
Несигурна, може би с торнадо.
- Как е прогнозата на г-жа Барсини?
При Ванеса - земетресения. Тя си търси белята.
Кипвам, ако видя хавлия на пода.
Не се оплаквам, макар че имам за какво.
Няма да чуят и думичка от мен.
- За какво, г-жо?
За страданията ми.
Дори Луиз каза, че страдам, щом живея с Макс и онази фльорца.
Много страдам, но не го показвам.
Потискате го в себе си.
- Никой не знае.
Никога не бихте си признали.
- Дори с диви коне.
Извинете, но красиво младо момиче в къщата на г-жа Барсини,
което позира голо за съпруга й.
Не бих се учудил, ако има ревност.
- Луиз, не беше ревнива.
Г-це, Луиз вече не е била съпруга.
Бедната Луиз. Не съм си представяла, че има таен любовник.
Дали психиатърът й е щял да я направи щастлива?
Психолог.
Благодаря за срещата, докторе.
Искаш ли да видиш океана?
Хайде, виж океана.
Виж океана.
Не искаш ли да го видиш? Обожава океана.
Откъде знаете, че го обожава?
- Кучето и аз
усещаме чувствата на другия.
- Би било добре, ако усещахте моите.
Защо ли се чувствам като заговорник?
- За какво, сър?
Потайни срещи с полицията, предаване на допълнителни записи,
близо сме до етичната граница. Не знам дали постъпваме правилно
с кошмарите на Луиз.
- Сър...
Предвид обстоятелствата, прокурорът ме увери, че всичко е напълно етично.
Мнението на прокурор, ровещ в кошмарите на Луиз.
Всичко това заради едно удавяне? За какво става дума, лейтенант?
Не ни е позволено да говорим, колкото и да ми се иска да ви кажа.
Добре, лейтенант, вземете.
Бог знае какво ще намерите тук, освен още кръв и насилие.
Обадете ми се, ако ви трябва още нещо. Ще помогна с всичко заради Луиз.
Всъщност има един проблем.
Да?
- По-скоро е личен.
Да?
Чудя се защо кучето ми ме ухапа.
Кучето ви е ухапало?
За първи път през живота си.
- При какви обстоятелства?
Заведох го на пикник с басети и то ме ухапа.
На пикника?
- На пикника.
Първи пикник ли му е бил?
- Да, сър.
С много други басети наоколо?
- Да.
Ревност.
Не е искал да ме дели. Конкуренцията не му е харесала.
Ревнувал е. Трябваше да се досетя.
Къщата на Барсини е изпълнена с ревност.
Не съм мислел, че куче ще ревнува.
- Просто е искал да ви накаже.
Добро куче е, но иска да знае, че е единствено.
Благодаря за съвета, докторе, както и за записите.
Ако изкопчим нещо от тях, обещавам вие първи да научите.
Ще държим връзка.
Ванеса!
Ванеса, скъпа.
- Да, Макс.
Никога не си изглеждала по-красива.
- Благодаря, Макс.
Относно Джули, любов.
- Тя ли е твоята любов?
Бъди послушна, сдобрете се.
- Защо?
Заради мен. Заради Луиз.
Макс, не разбираш ли? Искам босата курва вън от къщата ми!
Сега пък е и твоята къща?
- Всеки мъж живее в къщата на жена си.
Всеки мъж има право на уважение.
Няма да търпя тази котешка война.
- Забрави, Макс.
Невъзможна си! Няма да търпя това! Стига!
Ето ме пак, сър.
Помислете колко е нечестно за един мъж да живее с една жена.
Той иска от нея да бъде много неща.
Успокояваща майка, еротична компаньонка, да управлява живота му.
Нечестно е за жена, в крайна сметка тя ще го провали.
С три жени - поне една има надежда да е щастлива.
А останалите две жени, г-н Барсини?
С две жени не е хубаво. Не бих препоръчал.
С две жени не е хубаво.
- Кошмарът на Луиз, лейтенант.
Донесох втория сън, г-н Барсини.
Много озадачаващ е.
Беше посред нощ.
Отново чух блъскане по вратата.
В този сън е Макс.
Много е ядосан, защото си е изгубил ключа.
И е ненаситно гладен.
Следвам го нагоре по стълбището.
Виждам го да отваря пакети от хладилника.
Приличат на пакети от месарница, пакети с месо.
Той не ги иска, изхвърля ги в мивката.
После виждам какво търси. Ягоди и боровинки, мисля.
Изсипва плодовете в голяма стъклена купа.
Сяда и започва да ги яде.
Иска да седна при него и да ям.
Но в мивката виждам един от пакетите да мърда.
Издърпвам хартията.
Виждам ръка, тя се движи.
Изкрещявам към Макс, че е още жива.
Сега Макс е ядосан на мен. Разбива купата в масата.
Събуждам се и още пищя заради ръката от съня.
Какво ли ще измислим за този сън?
- Наистина е ужасяващ, лейтенант.
Може ли да записвам разсъжденията ни?
- Да. Вие сте първи.
Сънува, че сте забравили ключовете.
- Все още ги забравям.
Да забравиш нещо е като да го изгубиш.
- Или никога да не го притежаваш.
Какво да не притежаваш?
- Пари,
месо, което не можеш да си позволиш. Това е имала предвид Луиз.
Месото и кръвта са насилие. Това е символ.
Доктор Хамър бе сигурен за това.
- Символите може да значат всичко,
счупено стъкло, вкусът ми към ягодите.
- И боровинките.
Боровинки? Не, не ги харесвам.
- Счупеното стъкло, това е лесно.
В джоба си имам очила.
Само тази част
е половината очила. Окуляр.
Пак ли се връщаме към мъжа с монокъла?
Говорим за свят на сънищата. Всичко е под повърхността.
Търсите смисъл, но няма да го намерите.
Може би това е смисълът.
- Не разбирам.
Това обяснява боровинките, както казахте.
Всичко е под повърхността.
Ягоди, боровинки... Никнат от земята.
Може би на езика на сънищата това е думата "заравям".
Сякаш сте заровили нещо под повърхността.
Но какво сте заровили, сър?
- Търпението ми, лейтенант.
Портретът ви ме отегчава.
Превръща се в гротеска.
Като тази безсмислена игра на сънища, която води навсякъде и никъде.
Аз не съм рисуваща машина. Приятен ден, лейтенант.
Свят на сънища. Всичко е под повърхността.
Търсите смисъл, но няма да го намерите.
Свят на сънища. Всичко е под повърхността.
Търсите смисъл, но няма да го намерите.
Свят на сънища. Всичко е под повърхността.
Търсите смисъл, но няма да го намерите.
Ванеса?
- Какво?
Може ли да поговорим?
Макс иска да се сдобрим.
Защо да го правим?
Очевидно е, че не се харесваме.
Наздраве.
Какво искаш от цялата работа?
- Да бъда просто щастлива.
Някога и аз исках да съм щастлива.
- Какво се случи?
Макс.
Научих три важни неща, след като се ожених за него.
Само три?
Първо, хубаво е да живееш на плажа.
Второ, не мога да сготвя проклетото чопино.
Трето, в живота има по-важни неща от щастието.
Много по-важни, значителни.
Кажи едно.
- Любовта.
Същото е.
Любовта е щастие.
- Да.
Кажи друго.
Какво друго?
- Нещо по-важно от щастието.
Искаш да кажеш нещо по-важно от щастието.
Каквото и да е, назови нещо.
Не мога.
Защо?
Животът е твърде труден.
Аз съм сираче. Животът е труден за едно сираче.
Мислиш, че това е трудно? Аз съм два пъти сираче.
Бях осиновена.
После и осиновителите ми умряха. Двойно сираче съм.
Това е ужасно.
- Не ми пука.
Трябва да мислим за Макс.
- И за щастието му.
За чопиното му.
- За работата му.
За нуждите му.
Ами ние?
Вече ме разбра.
Приготвих ви я, лейтенант. Барсини, Л.
Харесва ли ви в "Убийства"?
- Защо не? Чиста и спретната работа.
При вас са обирджиите. Сейфове и тавани. Боже!
Няма да повярвате в каква мизерия бродят.
Трябва да огледам тази снимка.
- Имате боя по ръкава.
Знам, благодаря.
По цял ден гледате тела, нищо друго, освен тела.
Можехте да завършите медицина.
- О, не и аз.
Предпочитам отдел "Убийства" пред лекарите.
Имах вуйчо, който бе лекар.
Единствено болните го посещаваха. Болни хора с оплаквания.
Хората оздравяват и повече не ги виждате.
Дори картички не изпращат. Но разболеят ли се, знаят ти номера.
Нима това е живот? Вечни оплаквания.
Знаете ли какво е това?
- Какво?
Ще го дам за изследване и ще разбера. Радвам се, че си побъбрихме.
Лейтенант, досието ви.
- Благодаря.
Ванеса? Джули?
Какво е това?
- Здравей, Макс.
Джули, скъпа!
- Да, Ванеса?
Ще помолиш ли Макс да помогне с чантите, аз ще отворя багажника.
Разбира се.
- Благодаря.
Би ли го направил, Макс? Да изнесеш чантите.
Какво правите?
- Ванеса те напуска, Макс.
Напуска ме? Как така ме напуска? Защо?
Не мога да повярвам!
- Не вярва, че го напускаш, Ванеса.
Забранявам.
- Знаеш ли какъв ти е проблемът?
Искаш всичко на момента. Ти си като преял гост,
който изяжда всичката храна. А докато останалите ходим гладни,
ти се оплакваш от киселини.
- Това е лудост.
Откъде е взела тази лудост?
- Бедничкият, чувствителен Макс.
Опитай да приемеш това в духа, в който се предлага.
Можеш да вървиш по дяволите.
Добре. Вън!
Сега показа истинската си същност.
Върви, махай се.
За първи път най-после ми даде това, което винаги съм искал.
Джули, любов.
Най-сетне получихме спокойствие, най-сетне сме един за друг.
Скъпи Макс, нека излея сърцето си пред теб.
Вън!
Неблагодарница! Уличница!
Модел!
Г-н Барсини?
Готов съм да опитаме отново, ако и вие сте готов.
Изглежда е дошъл краят на болезнените отношения.
Дори на нашите, лейтенант. Една несполучлива двойка -
предаден творец и неканен полицай.
Г-н Барсини, говоря само за себе си,
но за мен бе огромна привилегия.
- Портретът ви е завършен,
вече няма да съм на ваше разположение. Нито ще нищим кошмарите на жена ми.
Остана само един запис.
Кой знае какво ще покаже.
Този сън... Не искам да говоря за него.
Ръцете ми още треперят. Отново започва с чукане по вратата.
Този път аз чукам. Вратата е заключена, не мога да вляза.
Внезапно се отваря.
Знам, че нещо ужасно ще се случи.
Все пак, трябва да се кача по стълбището.
Намирам Макс до кухненската маса,
държи мъжки джобен часовник над чаша чай.
Явно ми се присмива, казвайки: "Нещо не е наред с творбите."
После пуска часовника в чая.
Но когато обръща чашата, вътре няма нищо.
Тогава осъзнавам, че това ще свърши зле.
Изглежда, че се опитва да ме утеши, докато ми казва,
че знае какво е станало с часовника.
Но когато отваря вратата към стълбището,
те водят надолу към тъмно мазе.
Някой е заровен там.
Виждам тяло да лежи по очи в пръстта.
Оставам на стълбите, твърде изплашена да продължа.
Макс обръща тялото. Познавам лицето му.
Часовникът е скрит в окото му.
Знам, че пищя, когато Макс взема кирката
и замахва към тялото.
Все още пищя, когато виждам счупеното стъкло.
Може би, ако някога имам смелост да напусна Макс, кошмарът ще спре.
Според вас какво е имала предвид с това?
Неразгадаемо е. Но не е необичайно за Луиз да ме вини и за кошмарите си.
И всичко винаги свършва с този монокъл.
Човекът с часовника в окото.
- Символ на времето.
Изгубената младост на Луиз.
- Или че вие сте си изгубили времето.
А когато казвате, че нещо не е наред с творбите,
може би имате предвид картините ви, картините ви като творец.
Отлично, лейтенант.
- И разкопаното мазе,
нещо е заровено там.
Под повърхността, както казвате.
И начинът, по който човекът с монокъла - Хари Чъднау,
все се появява в кошмарите на жена ви.
Казах ли ви, че намерих стара изрезка от вестник за Хари Чъднау?
Не сте.
- Може ли да се раздвижа?
Моля.
- Имам копие някъде тук.
Знам, че го донесох. Може би не съм.
А, ето го.
Ако обичате, прочетете това на глас.
"За втори път от шест месеца
международният търговец на картини Хари Чъднау е съден от местен творец
за това, че не е докладвал как вървят продажбите на картините му."
Да, Хари беше малко лукав.
Направи ли нещо подобно с вас? Излъга ли ви с картините?
Хари дишаше, за да мами. Хари си беше Хари.
Мисля, че вие сте убили Хари Чъднау.
Поне това подсказват сънищата на жена ви.
Браво. Полицаят свали маската.
За да използва част от съня на жена ми като загадъчно убийство.
Не мисля, че ще се получи. Хари пътува до Париж, до Рим...
Хари изчезва.
- Ако разкопаем мазето на Вито,
какво мислите, че ще открием?
- Мислите, че Вито може да е убил Хари
преди толкова години?
Помня, че и на него дължеше пари.
- Това не е важно, сър.
В никакъв случай не мога да приема сънищата за доказателства.
Изглежда приключихме, лейтенант.
- Може ли да погледна?
Може да останете шокиран.
- Съмнявам се, г-н Барсини.
За мен не е никакъв шок, че сте убили собствената си жена.
Лейтенант Коломбо, жена ми се удави,
докато рисувах картина в бара на Вито.
Като тази ли, сър?
Вадите си погрешни изводи?
По-късно ще се върнем към картината.
Тези четки пухкави ли са?
Виждате ли, г-н Барсини?
Тази четка е пухкава.
Радвам се, че сте съгласен. Това е чиста, пухкава, самурова четка.
От значение ли е?
Денят, в който сте рисували картина при Вито.
Как ще отговорите, ако ви попитам как сте почистили четките?
Ще призная, че съм ги почистил с разтворител.
Но щом разтворителят се изпари, косъмчетата остават сухи и твърди.
Разтворителят мие четките, водата мие разтворителя,
следователно четката става пухкава.
- Откъде взехте вода?
Ако влезете в килера на Вито, ще видите мивка.
Можете да видите и крана за вода.
Но аз отвъртях крана. Там не е текла вода с месеци, години.
Отвъртях крана, тръбите са запушени.
Нищо не потече, освен утайка. С нея ли си измихте четките?
Сега си спомням. Денят, в който приключих работа,
си отидох вкъщи и си легнах. Измих четките на другата сутрин.
Това би обяснило защо не сте използвали мивката.
Благодаря, че ми го напомнихте, лейтенант.
Но какво ще кажете за обувките си?
- За обувките ми?
Обувките ви, сър. И начинът, по който рисувате.
Имате силен замах. Обувките ви са целите в боя.
И на пода до триножника.
Виждате ли боята? Но при Вито, където сте рисували картината,
няма никаква боя на пода. Нито капчица.
Разбирам. Случай с липсваща боя. Всичко опира до техничност.
По-фин замах. Страстта е заменена от сдържаност.
Затова няма боя по пода на Вито.
- Елате до светлината.
Искам да видите нещо.
Впрочем, онзи ден видяхте ли жена си на плажа?
Не. Казах ви, нито на брега, нито във водата.
Да, казахте. Извинявам се, че ви показвам това.
Полицейска снимка на жена ви - г-жа Барсини.
Предпочитам да не я виждам, лейтенант.
- Само един бърз поглед.
Вижте как гримът й се е разтекъл. От водата е.
Разтекъл се грим, размазано червило.
Но червилото не е червило. Не и според лаборантите.
Казват, че е боя.
Казахте, че цял ден не сте виждали жена си.
Но червената боя в ъгълчето на устата й
е вашето специално червено, червеното на Барсини.
Има го и на този парцал.
Същият парцал, който носехте в торбата си.
Виждате ли червеното? Лаборантите дори откриха червилото й на парцала.
И боя от парцала върху устата й.
Трябва да сте били там, преди да се е удавила.
Със сигурност сте били там.
- Лаборантите получиха поощрение
от определен полицай.
- Те откриха следи от разредител
върху парцала.
Това е много опасно вещество.
Прилича на етер. Причинява припадък.
Лаборантите ли го казват?
- Не, сър. Пише го на флакона.
Затова ще кажа на заседателите, че вие сте убили жена си.
Упоили сте я и сте я удавили,
защото е знаела как сте убили Хари Чъднау.
След толкова години още ви е било страх, че тя ще разкаже.
Страхували сте се дори от сънищата й.
Доста инициативен сте, лейтенант. В деня, в който Луиз се удави,
с Вито ще кажем на заседателите, че рисувах в бара му.
Тоест, Вито е видял всичко?
- Каквото е могло да се види.
Но не би могъл да види това.
Как сваляте празното платно.
Това е картината ви от бара. Отново опираме до езика на сънищата.
Всичко е под повърхността, както казахте.
И картината ли е под повърхността?
Нарисували сте я по-рано и другаде.
Дошли сте тук с нарисуваната картина,
после сте излезли през пожарния изход и сте си свършили работата.
Можете да представите аргументите си.
Сигурен съм, че ще го направите.
Лейтенант, в последните мигове от агонията на Луиз,
ако бях избрал чист парцал?
- Още първия ден на брега
контактните лещи ви издадоха. Едната в окото, другата - не.
Трябваше да отговорите на въпроса. Дори да бяхте използвали чист парцал,
пак щях да разследвам. Също като вас, трябваше да довършите картината.
И двамата трябваше да довършим работата си.
Може ли вече да я видя?
- Сигурен ли сте, че искате?
Ще рискувам.
Както желаете.
Лейтенант,
какво мислите?
Много е красива, сър. Мисля, че ме дразнехте.
В крайна сметка, ръката рисува каквото виждат очите.
Дали мога да я покажа на г-жа Коломбо?
- С моите комплименти.
Наистина ли изглеждам така?
Преводач fakelini / 2024