Shef - 06x11 (2024) Свали субтитрите
Виж, кой е там?
Излез от колата!
Стой! Спри, ти казах! Стой!
Какво ти е? Помощ!
Автомобил с номер УО 098...
Автомобил с номер УО 098 ОМ...
Минете вдясно и спрете!
Ш Е Ф Ъ Т РАБОТА ЗА МЪЖЕ
ЖЕСТОКИ ИГРИ
Дявол да го вземе, колко има за писане.
Ръцете ми се схванаха от тая бумащина.
- В твоите сервизи няма ли писане?
Данъчно и тем подобни...
- В сервиза вписваш цифрите и край.
Пък и счетоводителят го прави, не аз.
Извинявай.
Да, слушам.
- Чуй ме, жестоко съм загазил.
Ченгетата са по петите ми. Не се сдържах. Какво да правя?
Спасявай ме, а?
- Така значи. Забавно.
Къде си сега? Изпий едно кафе, избери си обувчици.
Какво правиш? Да не си луд? Живи, умрели, на сутринта
трябва да предадем тия справки.
- Споко! Ще дойда рано, ще ги довърша.
Кой се обади? Жена ти ли?
- Не, любовницата.
Много смешно.
Как е в града?
- Спокойно.
Това ли е всичко?
- Какво още?
Иначе как е?
- Както обикновено.
Хайде, карай към къщи, малко да се съвзема.
Цяло денонощие съм на път.
- Звънар,
Кочевник каза веднага да те закарам при него.
Ти за кого работиш? Забрави ли? Работиш за мен!
Е? Ти ли ще караш или ще се качиш при нас?
Тук не е Европа, движението е интензивно.
Навярно си отвикнал.
- Аз ще карам.
Кажи къде.
- В ресторант "Централен".
Гледай да не се загубиш.
Да, Кочевник. Посрещнахме го.
Идваме.
- Сядай на волана.
Какво ти беше казано, глупако? Край!
За какъв дявол пак се намеси, а?
- Трябваха ми пари.
В това време дойде поръчка за кола. Казах ти вчера, не се сдържах.
А днес аз няма да се сдържа. Като те цапардосам няколко пъти...
Собственикът на колата е в болница. Причинил си му травма, кретен!
В затвора ли ти си ходи?
- Ама аз съвсем леко, едва го закачих.
Сам си е виновен, защо се хвърля под колата.
Накратко, Сифон,
това ти е за последен път. Запомни!
Следващия път няма да ти помогна. Разбра ли?
А откъде пари?
Ти какво, верно ли си пълен кретен.
Тази работа ти е малко, така ли?
Може би не ти плащам добре?
- Нормално.
Но за крадена кола плащат повече.
Или работиш като всички,
или си плюеш на петите и бегом оттук! Да не съм те видял повече!
Разбра ли?
Разбрах.
- Какво си разбрал?
Всичко разбрах.
Какво да правя с колата?
- Има ли твои отпечатъци по нея?
Обиждаш ме.
Приключвай с двигателя. Клиентът вече два пъти се обажда.
Не разбирам какво става. Може би ще ми обясните?
За последния месец кражбите на коли се увеличиха няколко пъти.
Ето.
Василеостровски район,
Калинински,
Централен. Управлението смята ли да предприеме нещо
по този въпрос или вас това не ви засяга?
Конюнктура. Така трябва да бъде.
- Моля?
Казвам, че е конюнктура. Когато внесоха поправки в НК
и почнаха да дават до 5 години затвор за кражба на кола,
престъпленията намаляха. А сега, когато частите поскъпват,
логистиката е нарушена. Рискът отново стана оправдан.
Ах, ето какво било! А аз си блъскам главата.
Много ви благодаря. Михаил Михайлович,
не ви извиках тук да изнасяте лекция по политикономика.
Все още ли не сте осъзнали, че отново сте под пагон?
Забравяте къде се намирате и с кого говорите.
Виноват.
- Разрешете? По наши данни,
в града действат няколко престъпни групировки,
които се специализират в кражба
на скъпи коли. В момента провеждаме оперативно-издирвателни мероприятия,
насочени към...
Стига празни приказки! Поемам личен контрол над ситуацията.
Знаете каква репутация имам. Ето,
снощи от паркинга на търговски център беше откраднат автомобил,
собственост на един от заместник-кметовете.
Нужно ли е още да обяснявам? Имате ли въпроси?
Съвсем не.
- Свободни сте.
Каплевич! Ако не намериш колата, напускаш. Бързо ще го организирам.
И никакъв Разторгуев няма да ти помогне.
Той да има как на себе си да помогне. Свободен!
Загря ли? Не му пука за кражбите. Иска да му намерим конкретна кола.
Преди срещата събрах сведения. Този чиновник, пострадалият,
му е бивш съученик. Учили са заедно.
- И какво?
Трябва ли да зарежем всички дела заради този съученик?
Няма заповед да зарежем всички дела.
Но има ясно разпореждане да се занимаваме с тази кола.
Нищо не се променя.
- И няма да се промени, Миша.
Размекнал си се в цивилизацията. Забрави ли как е при нас?
Покрай вас как бих могъл да забравя.
- Ще се наложи да я търсим тази кола.
Как е шефът? Какво ново?
Влизай.
Кой е старши?
При нас е равноправие.
- Няма такова нещо.
Трябва да има главен.
- Тук е свободно. Настанявай се.
Да не си откачил? Горе няма въздух.
Искам долу.
- Ще прощаваш,
но другите места са заети.
Присъда?
- ППС, по чл. 286.
Твоята?
- Дознание, 290.
Да, момчета, ще ми е случно с вас.
Спецназ, чл. 105.
А ти кой си?
- Заемете си мястото
и не установявайте тук свои правила.
Дори не съм започнал. Стани!
Стани, ти казах!
- Не си ли местен?
От Петрозаводск. Стани!
Искате ли чай? Навярно сте уморен.
Зададох ти въпрос.
Както разбирам, Виктор Сергеевич, човекът е при нас за превъзпитание.
Триста грама.
Двеста двайсет и три.
- Какъв е проблемът, Кочевник?
В менюто ми е написано "специалитет Кочевник - 600 г".
Тук са триста, тук - двеста двайсет и три.
Всеки се оправя, както може.
- Искам в собствения си ресторант
да ям именно това, което е написано в менюто.
Има такова понятие като репутация. Бебчо!
Доведи управителя в кухнята.
Звънар, ела с мен.
Недейте! Моля ви, недейте! Повече няма да правя така!
Нищо ли не искаш да ми кажеш?
- Какво?
Имахме проблеми, а ти се изпари.
- Но сега всичко е нормално, нали.
Изпратих ти СМС. Дъщеря ми се разболя, спешно трябваше да замина.
Не го ли прочете?
Да ти приличам на човек, който чете СМС-и?
Всички четат.
Кочевник, имаме клиенти. Поръчаха месо.
Сега ще им дам месо.
- Колян, какво ти става?
Добре, де, признавам, виновен съм. Счупи ми пръстите! Ръката ми счупи!
Главата ми счупи! Хайде!
Заминаваш за Лапинск. Нужен ми е свой човек там.
Новото летище ми падна случайно. Ще отидеш да събереш информация.
Кой какво ни дължи, ние на кого дължим.
След два дни да имам пълна яснота по ситуацията. Побързай!
Вярваш ли му? Пак ще те прецака.
Ако толкова лесно отхвърлям хората, ще остана сам.
Жалко, че Макс замина. С него щяхме да решим всичко.
ФИНЛАНДИЯ
Къде се е запилял Решетов? Какъв е този бардак?
Юра!
- Набери го още веднъж.
Звъня му. Канеше се да идва сутринта.
- Канел се той.
Може да се е случило нещо. Извън обхват.
Остави. После ще му дам да разбере, а сега ти ме слушай внимателно.
Та така... Прокуратурата здравата се е заяла с нас.
На всяка цена искат да им намерим шибаната кола, дето откраднаха вчера.
Там няма убити, не е наша работа.
- Именно!
Но на прокурора му е все едно.
- А отдел Кражби смята ли да се заеме?
Как без него. Само че от днес цялата Криминална полиция
ще търси тази проклета кола!
Не може да бъде! Благодаря, че дойде. Знаеш ли колко е часът?
Здрасти.
- Привет. Не може така.
Тук не ти е бащиния.
- Звънях ти, телефонът ти не работи.
По дяволите! Постоянно се бъгва. Трябва да го сменям.
Смени го тогава!
Знаете ли, обади ми се един тип. Стара агентура.
Не съм чул, но май на някакъв чиновник му отмъкнали колата.
Нищо ли не сте чули?
А сега разказвай по-подробно.
- Защо? Чули ли сте нещо?
Чули сме.
- Информация ли имаш?
Малко. Някакви хлапета я отмъкнали заради бас, устроили състезание,
а после я захвърлили в някакъв гараж.
Аз му казах, че не се интересувам, ние не се занимаваме с кражби.
Обади се. Да каже адреса!
- Не може ли да обядваме първо?
От сутринта нищо не съм ял.
- Първо се обади и узнай адреса.
Ако обичаш.
- Добре, де. Защо се ядосваш?
По-добре да се обади.
Другарю генерал! Вземете си вещите и елате!
Генерал? Ама че работа!
Късмет, Виктор Сергеевич! Щом с вещите, значи ви пускат.
Ще видим.
С лице към стената!
Влезте.
Здравейте, Виктор Сергеевич.
- Здраве желая.
Влезте, седнете.
Ето, запознайте се с постановлението за прекратяване на наказателно дело.
Нещо смешно ли казах?
Повече от месец ли ви трябваше, за да подготвите това постановление?
Напразно иронизирате, Виктор Сергеевич.
Само ако знаехте, какви сили бяха въвлечени.
По-странно разследване не съм имал.
- Съчувствам ви.
Радвам се за вас. Искрено.
Само че знайте, късметът свършва рано или късно.
Смятате, че ми е провървяло?
- Смятам, че един ден
лимитът ни за чудеса ще бъде изчерпан. Помислете за това.
Здраве желая, другарю генерал-майор. Трябва да ви доставя в Управлението.
В такъв вид?
Но на мен ми казаха...
- Не е важно какво са ви казали.
Първо вкъщи.
- Слушам.
Само за 24 часа полицаите намериха откраднатата вчера в Петербург кола.
Две коли ДПС преследваха престъпника, но той успя да избяга.
В нашата програма вие неведнъж...
- Женя, как разбра?
Нали казах, човекът се обади, даде насоки.
Добре, тогава се обади на този човек
и му кажи да ти продиктува адреса на крадеца. Стиска ли ти?
Не. Обещах му да не го издавам.
- Добре.
Просто доведи престъпника в кабинета ми и край.
Юра...
- Какво Юра?
След уволнението ти отвори автосервиз. Нас за идиоти ли ни смяташ?
Интересно къде щеше да е сега колата, ако не се беше вдигнал толкова шум.
Да пътува за Казахстан? Или вече щяхте да сте я разглобили на части?
Какви части? Аз да не съм ти престъпник?
Обещах на човека да му помогна.
Това е всичко, което мога да кажа.
Женя, аз ти вярвам. Но помни, че всяко доверие си има граници.
Разбра ли?
- Разбрах, Юра, разбрах.
Миша, там Разторгуев...
Какво Разторгуев?
- Върви по коридора.
По нашия коридор?
- Че кой друг?
Ясно. Не е нищо спешно, ще го решим в процеса на работа.
Скоро летя за Москва.
Ще бъда в Министреството, нека подготвят справката.
Отбой.
Здравей, Витя.
- Здраве желая.
Защо не си в униформа?
- Не съм наясно със статуса ми.
Всичко ти е ясно. Прекратиха ли делото? Прекратиха го.
Така че се връщаш към задълженията си. Надявам се, че няма да те уговарям.
Видях Пифанов по коридора.
Защо не е с белезници?
- Витя,
нали разбираш...
- Не, не разбирам.
Аз може да съм министър, но не съм Бог.
За да те измъкна от ареста и да прекратя делото,
се наложи да направя някои компромиси. Така по-ясно ли е?
Никой не иска скандал.
- Както обикновено.
Да, както обикновено. От днес генерал-майор Пифанов
е освободен от заеманата длъжност
и е преведен в Главно Управление по работа с личния състав.
Предупреждавах те, че има връзки, дори аз нищо не мога да направя.
Ще му намерят хубава длъжност,
а след две години ще го изпратят красиво на пенсия.
Ето така.
- Такива не си тръгват просто така.
Колкото до вакантната длъжност на началник Главно у-ние,
аз бих предпочел ти да я заемеш.
Но, имайки предвид случилото се, ще се наложи да търсим друг кандидат.
Прекрасно разбирам колко е трудно,
но съм сигурен, че ще успея да намеря човек, който да устройва всички.
И мен, и по-горе.
Не се ли боиш, че и с новия началник няма да се сработя?
Витя, отдавна вече от нищо не се боя.
Просто си върши работата така, както можеш.
Искам да ти благодаря, че уреди санаториум за сина ми.
Всичко ще се оправи. Ще поддържаме връзка.
Здраве желая.
- Здраве желая.
Виктор Сергеевич, как така?
- Всичко е наред, Миша.
Събери началниците на отдели, след час ще проведа съвещание.
А вкъщи? Не искате ли да си починете?
- Цял месец почивах. Стига толкова.
Хайде.
Коливанов, утре в десет чакам подробна справка
и план на издирвателно-оперативните мероприятия.
Разбрано, Виктор Сергеевич.
Свободни сте.
- Слушам.
Миша, остани за минута.
Какво има?
- Не исках да говоря пред всички.
Звънар, дясната ръка на Кочевник, се завърна в града.
Напълно логично. Особено сега, когато е спокойно.
Имам данни, че Кочевник му е наредил да провери документите по летището.
Това вече е интересно. В този обект бяха вложени
големи пари, в това число от криминални източници.
Можем ли някак тихомълком да разгледаме финансовите документи?
Мисля, че да.
На сутринта ще ви докладвам.
- Действай!
И...
Радвам се, че се върнахте.
- Няма да повярваш, аз също.
Да ударим по едно кафенце?
Мръсници.
Е?
- Оперативник в Колпино.
Ти да не се съгласи?
- Защо не.
Същата работа, близо до дома. Удобно.
Малакин въобще го накараха да напусне, а тук поне има някаква перспектива.
Глупак. Вързал си се като шаран.
- Нормално.
Да те изчакам ли?
- Разкарай се.
Ако нещо, ще бъда в кафето.
- Хайде.
Така... Зарубин.
На, погледни. Добър вариант, между другото.
Но това е извън града.
- Какъв е проблемът?
Как какъв? Дори го няма на картата. Покажи ми къде е този район.
Зарубин, забрави ли къде служиш? Ще ти напомня.
ГУ на МВД за Санкт Петербург
и... правилно, Ленинградска област.
Какъв е проблемът?
- Няма да отида там.
Напразно. Районът е хубав.
Екология, спокойно...
- Ти подиграваш ли се?
Каква екология, по дяволите?
- Ало, Зарубин!
Я по-кротко! Забрави ли къде се намираш?
Разкарай се с твоята екология.
Защо не каза веднага?
- За какво?
За агента си. А ти - любовница.
- Ще ме прощаваш, но ти също
не винаги разказваш за своята агентура.
Налей ми бира.
Да, сега важното е да не го натопим. Момчето е свястно, разбира от коли.
Има златни ръце. Просто в един момент е кривнал от пътя.
В живота, имам предвид.
Не е ли рано за бира? Или си вчерашен?
Майната ти! Тъпанар.
- Не трябваше да го казваш.
Иначе какво? Ще ме затвориш ли? Не се знае кой кого.
Не съм си сдал удостоверението.
- Ей, ти, пий, като искаш,
но недей да пречиш на хората.
- Съвети ще даваш на жена си.
Налей още една, ако обичаш.
- Добре.
Успокой се! По-полека!
Охрана!
Къде е охраната?
Стига!
- Ела ми тук!
Спрете се, де. Стига!
Защо не се обаждаш в полицията?
- На кого да звъня? Те са полицията.
Какво беше това?
Ти какво, сляп ли си?
- Извинете, спирачките ми не струват.
Имате ли триъгълник да поставим?
- Аз този триъгълник знаеш ли къде...
Ти откъде се взе, бе, чучело?
- Споко, всичко ще оправим.
Признавам вината. Сега ще извикам братчеда, той работи в сервиз.
Хайде, обаждай се.
- Готово, обаждам се.
Стой!
- Стой, твойта кожа!
Ще ти счупя краката!
Няма ключ.
Пристигнахме. Да вървим.
Добър ден. Ние сме от полицията на Финландия.
Здравейте.
- Какво?
Господин Тихомиров? Трябва да дойдете с нас.
Какъв е проблемът?
- Моля, седнете в колата.
Нищо не съм нарушил.
- Във Финландия не сте,
но Интерпол ви издирва по подозрение за убийството в Бастер.
Там беше убит полицейски инспектор.
- Елате с нас.
Само да се облека...
- Не, не, трябва да дойдете с нас.
Чакайте, господин Тихомиров.
Чухонци.
Всичко стана случайно. Баламурникът му с баламурник,
усети, че ще му искаме сметка, и духна.
Мисля, че е зарязал колата в някоя близка уличка.
И къде е уличката, къде е колата?
- Ще я намеря!
И всички документи по летището са били в колата?
Там бяха.
Тогава защо стоиш?
Върви, търси!
Извинете, не ви ли хареса? Нещо не е наред?
Кръвта е малко.
Миша, нямаме време. Трябва да върнем и колата, и документите.
Колкото по-бързо, толкова по-добре.
- Разбирам.
Ще направим копия и до вечерта въпросът ще е закрит.
Измисли как може да стане
по-бързо, да не им хрумне дори, че някой може да е видял документите.
Особено ние.
- Да. Особено ние.
Да знаете, това беше за първи и последен път.
И се благодарете, че собственикът на заведението не предявява за щети.
Благодарим.
- А метани не иска ли?
Или да му целуваме обувките?
Мисля, че Разторгуев е прав.
- Така ли? За какво?
Ти не си наш. Ти си чужд.
Извинявай, че стана така. Няма да се повтори.
Нищо, случва се. Но стой по-далече от него.
Мисля, че и той ще потъне, и теб ще повлече със себе си.
Нали уж ми е приятел.
- Уж? Или приятел?
Не зная.
Мисли сам и решавай сам!
Сериозно? Тия хулигани съвсем са се разпасали.
И к'во? Колко предлагат?
Ясно... Добре, ще поразпитам и ще се обадя.
Представяш ли си, откраднали колата на Звънар в центъра.
Пред очите му. Сега е бесен, газ пикае.
Какво те интересува?
- Почакай, де. Обявил е награда.
Който му върне колата, ще получи премия.
Не ме интересува.
- Глупак! Парите не падат от небето.
Ама ти нали имаше връзки?
Защо не проучиш темата? Да припечелим нещо.
Добре, ще узная.
- Обади се.
Аз съм. Струва ми се, че се хвана.
Какво да правя после?
- Както сме се разбрали.
Ще ти кажа къде е колата, ти ще предадеш нататък.
След това ще ме върнат ли в Главно?
- Зависи как ще се държиш.
Знаеш, че не аз вземам решенията.
- Такова...
На Зарубин нали нищо няма да му направят?
Даже напротив, ще спечели. Нали обявиха награда.
И въобще, ти опер ли си или какво.
Би трябвало отдавна да си разбрал: всеки отговаря за себе си.
Такива са правилата.
- Добре. Чакам обаждане.
Ето ти билет, ето ти пари.
Стой там и кротувай. Ще ти се обадя кога да се върнеш.
Дълго ли да кротувам?
- Нали ти казах, ще се обадя.
Сифон, в твой интерес е.
И приключвай, да не влезеш в затвора.
- Благодаря.
Какво?
Хайде тръгвай, ще закъснееш.
Къде е автосервизът?
- Какъв авто...
Къде е колата? Къде е?
- Ей я там.
Ключът?
- В джоба.
Ало! Чух, че сте си изгубили колата.
Къде да я доставя?
Ясно.
Прибираш ли се?
- Защо питаш?
Натоварен или празен?
Имаш ли коридор на границата или ще чакаш на опашка?
Разкарай се, не вземаме пътници.
Аз не съм пътник.
- А кой си?
Партньорът ти. Вторият шофьор.
- Не. Няма да мине.
А така?
Хората гледат.
Всеки си има грижи. Необходимо ми е да се върна.
Е, как? Имаш ли коридор на границата?
Паспорт поне имаш ли?
Иванов?
- Какво, не си ли приличам?
Като две капки вода.
Дайте да ви помогна.
Какво има? Толкова ли съм се променил?
Не. Мислех, че сте в затвора.
Избягах.
Не се безпокойте, шегувам се. Бъдете спокойна.
Четох, че сте убили някакъв началник. Или не е вярно?
Ако го бях убил, нямаше да ме пуснат, нали?
Да, вярно.
А какво се е случило?
- За какво ви е да знаете?
Това са обичайните ни полицейски игри.
- Игри?
Навярно не се изразих добре.
- Просто е странно да чуя
от човек, който се е заклел да защитава съгражданите си,
че възприема работата си като игра.
- Разбирам,
но малко здрав цинизъм не пречи.
- Наистина ли?
Сигурен съм. Отново готова храна?
Да, нали ви казах, че не мога да готвя.
Искате ли да ви науча?
- Вие?
Мен?
- Да, защо не.
Трудно ми е да си представя вас в кухнята и с престилка.
Да, така е. Извинете.
Да. Разторгуев.
Разбирам.
Разбрах, разбрах.
Добре, договорихме се.
Мъжете често дават обещания, които не изпълняват.
Какво?
- Сега ще кажете, че имате работа.
Да, наистина. За съжаление, налага се да отменим урока по готварство.
Разбирам. Е, хайде.
Оксана!
- Да.
Мисля, че всяка жена може да готви.
Просто не всяка има за кого да го прави.
Доставена в най-добър вид.
- Провери багажника.
Как е там?
Изглежда наред.
Всичко ли е на място? После да няма обвинения.
Не, не е на място.
- В смисъл?
На задната седалка имаше чанта с пари. Сто бона. Къде са ми кинтите?
Рубли?
- Долари. Къде са ми кинтите?
Не знам. Аз доставих колата, какво е имало вътре, не ме засяга.
Ти си превозвал колата, ти отговаряш.
- Що за глупости.
Къде си тръгнал? Какво казваш? Мога да ти откъсна главата.
За колата се полагаха пари. Плати и да си тръгвам.
Слушай какво ще ти кажа. Имаш седмица да ми върнеш парите.
Ако не успееш, текат лихви. Разбра ли?
- Майната ти!
Какво ще ми направиш, аз съм полицай.
- Полицай...
Полицай беше вчера, а сега си търгаш. Докара колата за пари.
Мислиш, че се шегувам? Аха, мислиш, че се шегувам.
А така?
Шегувай се! Хайде, шегувай се.
Срок една седмица. Махай се оттук!
И за кого работиш сега?
Благодаря, че ме посрещна.
- Не можеш да живееш спокойно, нали?
Мога,
но не се получава.
- Какво мислиш да правиш?
Не знам. Да пийна водка и да поспя.
А после?
В чужбина?
А по-далеч от чужбина къде?
Не можеш да избягаш от себе си.
Така е.
Това са копия на документите, които искахте.
Добре. Браво на теб.
Как е Кочевник? Как му е настроението?
Смята, че късметът е кацнал на рамото му.
Нека мисли така. Няма да го разубеждаваме.
Най-голямата грешка на хората е,
че живеят тук и сега, без да мислят за бъдещето.
Днес си цар, а утре са те закопали.
И на твоето място седи друг човек.
Да го убия още сега?
Не. Още е рано.
Необходим е. Той дори не е разбрал,
с кого ще решава въпроси
и в каква игра е задействан. Когато всичко свърши,
ще ти съобщя. И тогава ще стреляш в тила му.
В лицето.
Ще стрелям в лицето му.
превод и субтитри: Василиса Translator's Heaven