Nostalghia a.k.a Nostalgia (1983) Свали субтитрите
ДОМИЦИАНА ДЖОРДАНО
във филма на АНДРЕЙ ТАРКОВСКИ
НОСТАЛГИЯ
Сценарий АНДРЕЙ ТАРКОВСКИ и ТОНИНО ГУЕРА
Участват още ПАТРИЦИЯ ТЕРЕНО
ЛАУРА ДЕ МАРКИ
ДЕЛИЯ БОКАРДО
МИЛЕНА ВУКОТИЧ
РАФАЕЛЕ ДИ МАРИО, РАТЕ ФУРЛАН, ЛИВИО ГАЛАСИ, ЕЛЕНА МАГОЯ и др.
Оператор ДЖУЗЕПЕ ЛАНЧИ
НОСТАЛГИЯ
Пристигнахме, слава Богу.
- Говори на италиански.
Извинявай. Пристигнахме. Спрях далеч, може да се поразходим.
Ще видиш, картината е изключителна.
Разплаках се, когато я видях за първи път.
Тази светлина ми напомня за есента в Москва в парка "Нескучний Сад".
Е, идваш ли?
- Не искам!
Тръгвам и ще те чакам вътре.
- Не искам, казах ти вече.
Омръзна ми от вашите красоти.
Вече не искам нищо само за себе си. Нито вашата красота...
Не мога повече. Стига.
И вие ли искате дете, или искате милост, че нямате?
Тук съм само да разгледам.
За съжаление, ако има някой разсеян,
за когото молитвите са чужди, тогава нищо не става.
Какво трябва да стане?
- Всичко, което поискаш.
Всичко, от което имаш нужда.
Но трябва поне да коленичиш.
Не мога.
- Виж как го правят те.
Те са свикнали.
- Имат вяра.
Да, може би.
Може ли да ви попитам нещо?
- Да.
Според вас...
защо само жените се молят толкова?
Мен ли питаш?
- Виждате толкова много жени тук.
Аз съм клисар, не знам тези неща.
Но сигурно се питате защо жените са по-набожни от мъжете.
Сигурно знаеш по-добре от мен.
- Защото съм жена ли?
Никога не съм разбирала тези неща.
Аз съм обикновен човек.
И според мен,
жената е създадена, за да има деца.
Да ги отглежда
с търпение... и саможертви.
Само за това ли е създадена?
- Не знам.
Разбрах. Благодаря. Много ми помогнахте.
Попита ме какво мисля.
Знам, че искаш да си щастлива, но има и по-важни неща.
Почакай!
Измъчена майко, радостна майко, тревожна майко, блажена майко,
любяща майко, светла майко, наскърбена майко, свещена майко,
скърбяща майко, горда майко, вдъхновена майко, просветена майко.
Майко на всички майки, която познава болката да бъде майка.
Майко на всички майки, която познава болката да бъде майка.
Майко на всички деца, познала радостта да има дете.
Майко на всички деца, познала болката от липсата на дете.
Майко, която разбираш всички, помогни на дъщеря си да стане майка.
Просто не те разбирам.
Проглуши ми ушите за "Раждащата Мадона",
карахме през половин Италия в мъглата.
Защо не влезе в църквата да я видиш?
Какво четеш?
Тарковски. Стиховете на Арсений Тарковски.
На руски ли?
- Не, преведени са.
И то доста добре.
Изхвърли ги.
- Защо?
Преводачът е много добър поет.
Поезията не може да се преведе. Като цялото изкуство.
Може би си прав, че поезията не може да се преведе.
А музиката например?
Какво е това? Какво искаш да кажеш?
Това е руска песен.
Добре, но как щяхме да познаваме Толстой, Пушкин
и да разберем Русия?
Вие Русия не можете да я разберете.
Нито пък вие - Италия.
Щом творбите на Данте, Петрарка и Макиавели не служат за нищо.
Дявол ни взел, невъзможно е за нас, бедничките.
Как щяхме да се опознаем?
Като разрушим границите.
- Кои граници?
Между държавите.
Добър ден.
- Добър ден.
Знаеш ли, че една прислужница в Милано е подпалила къщата?
Коя къща?
- На работодателите си.
Защо?
- От носталгия.
Липсвали й домът й и семейството й в Калабрия.
Изгорила е това, което й е пречело да се върне.
Защо твоят музикант Сосновски
се е върнал в Русия, щом е знаел, че отново ще бъде роб?
Защо не ми се довериш? Не разбирам.
Прочети това. Ще разбереш.
- Какво е това?
Писмото от консерваторията в Болоня?
Исках да те попитам
дали Сосновски е имал успех, когато се е върнал в Русия?
Бил ли е щастлив?
Започна да пие, а после...
Самоубил се е?
- Точно така.
Ето ме! Извинявам се, още спях.
Имате ли документ за самоличност?
- Да.
Заповядайте.
- Ще отида да взема ключовете.
Надявам се, че това не са ключовете от другия хотел.
Не, от дома ми са.
Ето го вашия ключ.
Насам, моля.
Това е най-хубавата ни стая.
Лека нощ, Андрей.
Елате с мен. Стаята ви е на горния етаж.
Много е хубаво тук.
Свечерява се, но селото също е хубаво.
Има река, гъби...
Хората продължават да се връщат, често се влюбват в това място.
С годеника ви ще се чувствате добре.
- Той не ми е годеник.
Тъжен е, защото е влюбен.
- Мисля, че умът му е другаде.
Почука ли?
- Още не бях.
Да се обадя ли в Москва?
От два дни не си говорил със съпругата си.
Не, благодаря.
Едно, две, три, старт!
Андрей!
Андрей, ставай! Ще ядем след половин час.
Ще те чакам долу. Тук е прекрасно.
И Света Екатерина е идвала тук.
- Какво? Идвам.
Извинете, госпожице, какво прави този руснак?
Той е поет.
- За Италия ли пише?
Пише биографията на един руски музикант.
Дзои!
- И как така е тук?
Музикантът е учил в Болоня и е посещавал тези бани.
Кога?
- В края на 18-и век.
Чайковски ли е бил?
- Не, казвал се е Сосновски.
Почакай.
- Не се ли е оженил за местна жена?
Не, бил е влюбен в руска робиня и е умрял заради нея.
Защо бързаме?
Поетът ви харесва ли Италия?
- Твърде много, но... Не знам.
Генерале, каква е странната музика, която чуваме всеки ден?
Прекрасна музика. Сто пъти по-добра от Верди.
Не закачайте Верди. Това е нещо китайско.
Различна цивилизация, без сантиментални вопли.
Гласът на Бог, на природата.
Преструвай се, че не са тук.
Просто си върви по пътя.
Влезе ми в устата. Движете се бавно.
Какъв вкус има?
- На течна сяра.
Значи е хубаво за кожата.
- Отвратително!
Много ми е добре, мога да заспя тук.
През 60-те години намериха един удавен.
Не говори за това, плаша се.
По време на войната съм виждал хиляди мъртви войници.
Чуй ме сега, никога не е прекалено късно да се научиш,
че каквото и да става, не бива да се намесваш.
Чувала ли си за какво си говорят, от какво се интересуват?
В живота трябва да си различен.
Знаеш ли защо са във водата?
Искат да живеят вечно.
Виж кой е тук!
Погледни ги!
Пурата ми угасна. Ще ми подадеш ли запалката, моля?
Г-н генерал!
- Защо му се подиграват?
Преди няколко години се затвори в дома си със семейството си,
за да чака края на света.
Останаха вътре 7 години.
- Казват, че било религиозна криза.
Глупости, било е от ревност. Винаги е ревнувал жена си.
По-късно тя избяга с децата в Генуа.
Каква ти ревност, той е луд. Очевидно е.
Не е това, просто се страхуваше.
От какво се е страхувал?
- От всичко, то е ясно.
Грешите, той е човек със силна вяра.
Прекалена вяра. Държал е 7 години семейството си затворено.
Бях там, когато разбиха вратата.
Малкото му дете изхвърча като мишка, а той го гонеше.
Притеснихме се, че иска да го убие. За каква вяра говориш!
Вижте, ето го руския поет.
Госпожице, извинете, не пуша, но може ли една цигара?
Разбира се, щом не пушите.
Извинете, угасна.
- Така е.
Благодаря.
Никога не забравяйте какво й каза Той.
Кой е той?
А тя?
Света Екатерина!
Е, и какво е казал Бог на Света Екатерина?
"Ти си тази, която не си,
но Аз съм Този, който съм."
Чухте ли го?
Браво, Доменико!
Да не би лично да говори със Света Екатерина?
Внимавайте, той не е глупав.
Разбира се. Доменико има диплома.
- По какво?
Какво означава думата "феде".
Италианският ти не е много добър, а?
Когато дойде в Италия, беше по-добър.
- Добре де, какво означава "феде"?
Означава "вяра".
Защо казват, че е луд? Не е луд, има вяра.
Има много такива луди тук, в Италия.
Има приюти от отворен тип, но близките им не ги искат вкъщи.
И мнозина трябва да се затворят.
- Не знаем какво е лудостта.
Лудите ни притесняват, неудобни са.
Отказваме да ги разберем.
Те са много самотни.
Но със сигурност са по-близо до истината.
Той има нова мания сега.
- Така ли? Каква?
Влиза в басейна със запалена свещ. Никой не знае защо.
Всички се страхуват, че иска да се удави,
затова го вадят и го спасяват.
Не вярвам.
- Попитай ги.
Може ли да го поканим да обядва с нас?
Кога?
- Сега.
Знаеш ли колко е часът?
Колко е часът?
- 7 ч. сутринта е.
Сутринта ли?
Извинете, онзи човек с мокрите обувки често ли идва?
Кой, Доменико ли? Зависи. Понякога да, понякога не.
Къде живее?
- Горе, над Баньо Виньони.
На площада близо до църквата.
Защо се смеете?
Андрей!
Спри.
- Защо?
Толкова си красива...
На тази светлина. Рижава такава...
- Мислиш ли?
Започвам да разбирам.
Какво?
Как мислиш? Защо е затворил семейството си за 7 години?
Откъде да знам?
Ето го.
Довиждане.
- Благодаря.
Приятен ден.
Добър ден.
Доведох един известен руски писател.
Животът ми е обикновен, няма нищо интересно за писател.
Така е, но чухме, че имате голям опит.
И аз четох за това във вестника.
- Защо не му разкажете?
Не си струва.
Може би не, но този господин пристигна от Москва.
Заради мен?
Идва отдалеч.
Какво каза?
- Не му се говори. Да тръгваме.
Как така "да тръгваме"? Опитай отново, много е важно.
Извинете?
Не може ли да спрете за малко?
- Вървете си.
Виж го ти!
Къде отиваш? Какво има? Обиди ли го?
Ти ме обиждаш, той е луд. Не зависи от мен дали ще говори.
Съжалявам, но си тръгвам. Щом е толкова важно, опитай ти.
Знаеш малко италиански. Ако не ти харесва как работя, кажи.
Но те уверявам, че не само превеждам хубаво,
а подобрявам казаното от хората, които ползват услугите ми.
Връщам се в Рим. Пътуването ни приключи.
Добре.
Извинявай.
Мисля, че знам защо го правиш.
Кое, колелото ли?
Не! Преди, със семейството ти.
Уморен съм.
Къде си? Влез де!
Чу ли това? Бетовен.
Една капка плюс още една...
прави по-голяма капка, а не две.
Може ли?
- Пуши, пуши.
Когато не знам какво да кажа, аз също моля за цигара.
Но така и не се научих да пуша. Прекалено трудно е.
Трябва да се научиш да не пушиш, а да правиш важни неща.
Като например?
Ще пиеш ли вино?
Трябват ни по-големи идеи.
- Какво?
Преди бях егоист. Исках да спася семейството си.
Трябва да спася всички, целия свят.
Как?
- Много е просто.
Виждаш ли свещта?
- Добре.
Защо казваш "добре"? Почакай...
Объркваш ме.
Трябва да пресечеш водата със запалената свещ.
Коя вода?
- Горещата вода.
Басейна на Света Екатерина до хотела.
От който излиза пара.
Добре, кога?
- Веднага!
Аз не мога да го направя.
Не искам...
Когато запаля свещта
и вляза във водата,
те ме вадят навън.
Изритват ме навън.
И крещят: "Ти си луд!"
Разбираш ли?
Добре.
- Добре ли?
Лошо е!
Помогни ми.
Помогни ми.
- Добре, но...
Разбира се.
Къде е руснакът, който отива в Баньо Виньони?
Таксито е тук.
Късно е.
Трябва да тръгвам.
Благодаря ти.
Извинявай, но защо точно аз?
Имаш ли деца?
- Да, голяма дъщеря и по-малък син.
А съпругата ти? Красива ли е?
Знаеш ли "Раждащата Мадона"?
От Пиеро дела Франческа. Като нея е, но е по-черна.
Върви със свещта.
Планираме нещо голямо в Рим.
Дзои!
Къде си?
Дзои, защо не ми отговаряш?
Дзои, знаеш, че ме е страх да бъда сам.
Знам какво си мислиш, но стига вече.
Грешно е да продължаваш да мислиш същото нещо.
Какво искаш?
Татко...
Това ли е краят на света?
Добър ден, тръгваме ли?
Отдръпнете се!
Освобождават ги! Знаех си, че от години в тази къща има някой.
Тайно ги слушах.
Водата в банята ми свърши. Надявам се да не ме убиеш.
Мислех, че си тръгнала.
- Не, още съм тук.
Добре.
- Не изглеждаш доволен.
Погледни, виж какво ми даде.
Кой?
- Доменико.
Защо се страхуваш от всичко?
Пълен си с комплекси.
Не си свободен.
Изглежда, че всички искате свобода, говорите за свобода.
Но когато я получите, не знаете какво да правите с нея.
Не я познавате.
Стига, достатъчно.
Знам, сигурно е заради това село, заради въздуха, който дишат тук.
Защото в Москва срещнах прекрасни хора.
Може ли да знам какво искате от мен? Това ли? Ето!
Но не разбирам, защото ти си нещо като светец.
Интересуваш се от мадони. Не! Ти си различен.
Правиш се на интелектуалец, а се опита да ме затвориш вкъщи.
Как е възможно никога да не срещна подходящия мъж?
Нямам предвид теб, ти си най-лошият.
Но кълна се, ще продължа напред, ще намеря истинския мъж.
Дори съм го намерила, чака ме в Рим.
Между другото, освен това си скучен.
Знаеш ли какво е скучен човек?
Някой, който предпочита да си легне, вместо да обясни какво му е.
Какво говориш, Еуджения?
Разбираш, нали?
Оказах се в най-унизителното положение.
Достатъчно.
Не мога повече!
Искам да спя 10 дни и да те изтрия от ума си.
Може би няма нищо за изтриване, защото ти не съществуваш.
Проблемът си е мой.
Не знам защо харесвам само глупаци. Имам предвид...
Мъже без капка чар, защото...
Може да изглеждам млада, но разбирам от чар.
Върви си, моля те.
Знаеш ли...
Когато се запознах с теб - същата нощ,
сънувах, че един мек червей с много крака
пада на главата ми.
Ухапа ме, беше отровен.
Клатих си главата, докато не падна.
Опитах се да го смачкам...
преди да стигне до гардероба, но напразно, защото...
Защото все не го уцелвах.
Просто не успявах да го смачкам.
От тази нощ...
все си пипам косата.
Слава Богу, че нямаше нищо между нас!
Само при мисълта ми се гади!
Полудяла е.
Хайде, бягай при жена си, на която щеше да изневериш!
Ти си свиня, даже си по-лош!
Нещо друго?
- Лицемер!
Да послушаме малко музика.
Какво става?
- Няма нищо.
Боже мой! Сега и генералът с неговата китайска музика!
Но няма да си тръгна преди вас!
Скъпи Пьотр Николаевич,
в Италия съм от две години, които са много важни
за професията ми на музикант и за ежедневието ми.
Онази нощ сънувах кошмар.
Трябваше да напиша произведение, което да представя пред моя граф.
Първото действие беше в парк, пълен със статуи,
но те бяха голи мъже, боядисани в бяло, принудени да са неподвижни.
Аз също бях статуя.
Знаех, че щях да бъда жестоко наказан, ако помръдна,
защото нашият собственик и господар ни наблюдаваше.
Усещах как краката ми замръзват на ледения мраморен пиедестал,
докато есенните листа падаха върху вдигнатата ми ръка.
Въпреки това не мърдах.
Но когато изтощен, усетих, че не издържам повече,
се събудих.
Бях изплашен.
Разбрах, че не е било сън, а моята действителност.
Можех да се опитам да не се върна в Русия, но мисълта ме убиваше.
Защото щях да умра, ако не видя повече родната си земя,
брезите, въздуха от детството ми...
Сърдечен поздрав от твоя беден изоставен приятел
Павел Сосновски.
Мария...
Андрей!
Като дете се разболях от глад и страх.
Напуканите устни прехапя и - оближа.
Тъй запомних прохладния и соленеещ вкус.
И все вървя, и все вървя, вървя,
на стълбището сядам да се сгрея,
вървя замаян към реката, сякаш под свирката на заклинател,
Стана ми горещо, разкопчах яката,
легнах - тръби засвириха и светлина по клепките удари... полетя...
с конете майка ми, с ръка ми махна -
и отлетя...
Отлетя. Сънувам аз през ден пак болницата бяла под липата...
Като дете се разболях.
Трябва да видя татко.
Имам сако в гардероба. Виси там от три години.
Щом се върна в Москва, веднага ще го облека отново.
Никъде не ходя, с никого не се виждам.
Какво правиш тук?
Уплаши се...
Не се страхувай от мен. Аз трябва да се боя от теб.
Можеше да ме застреляш.
Знаеш, всички в Италия стрелят.
А има и прекалено много италиански обувки.
Ужасно!
Всички ги купуват. Защо?
Един дявол знае...
Тези са на 10 години.
Не е важно.
Добре.
Знаеш великите любовни истории - класиката. Няма целувки.
Няма никакви целувки, всичко е чисто.
Затова са велики.
Неизказаните чувства са незабравими.
Тук е като в Русия.
Не знам защо, нямам представа.
Знаеш ли...
Не говоря добре италиански. Знаеш...
Има една история:
един човек спасява друг, който потъва в дълбоко езеро,
рискувайки собствения си живот.
Сега и двамата лежат на брега на езерото...
без дъх, изтощени.
Спасеният човек пита:
"Какви ги вършиш?
- "Как какви? Спасих те!
Глупак! Аз живея там.
Там живея."
Много се обидил.
Как се казваш?
- Анджела.
Анджела, ти си добро момиче.
Доволна ли си?
От какво?
- От живота.
От живота - да.
Браво на теб.
Помръква зрението,
мойта сила - две копия диамантени незрими.
Слухът заглъхва, пълен с гръм отколешен,
с диханието на бащиния дом.
Отмаляват здрави мишци и жили както в оран воловете сиви.
И не светят вече, щом падне нощта зад раменете ми двете крила.
Аз съм свещ, на пира се стопих.
Съберете моя восък в зори.
Тази страница ще ви подскаже как да плачете, как да сте горди,
как на празника последната част
пред смъртта с лекота да дарите и под сянка на пристан случаен
като дума посмъртно да пламнете.
Защо трябва да мисля за това? Имам достатъчно грижи.
Боже мой, защо го направих?
Те са мои деца, семейството ми, моя плът и кръв.
Как можах да го направя?
Години без да видят слънцето, да се страхуват от дневна светлина.
Защо е това зло?
Господи, виждаш го как се моли. Защо не му кажеш нещо?
Какво би станало, ако той чуе гласа ми?
Позволи му да усети присъствието Ти.
Винаги го правя, но той не усеща.
Ще взема колата и след 10 мин. ще мина през хотела.
Г-н Горчаков! Има телефонно обаждане за вас.
За мен?
- Да.
Моля, изчакайте минута.
Във фоайето.
- Благодаря.
Ало?
- Ало?
Еуджения е.
Как си?
- Добре, много добре.
Познай защо се обаждам.
- Може би защото...
Не, не...
Твоят Доменико е тук, лудият от Баньо Виньони.
Извинявай, знам, че не е луд. Казах го, за да се сетиш.
В Рим е за една демонстрация. Правят странни неща.
Доменико говори от три дни. Като един Фидел Кастро е.
Защо не дойдеш да го видиш?
- Тръгвам си.
Кога?
- Веднага.
Доменико много ме пита за теб.
Постоянно пита дали си направил каквото трябва.
Разбира се.
- Веднага ще му кажа.
Очакваше тези новини.
- Благодаря.
Радвам се, че се сбогувахме.
Знаеш ли, аз също заминавам. С Виторио.
Още не сме решили, но вероятно ще отидем до Индия.
Той е мъжът за мен, интересува се от духовни проблеми.
От известно семейство в Орвието е.
Хубаво, Еуджения, пожелавам ти всичко най-добро.
И аз на теб. Поздрави Москва от мен.
Как си със здравето? Как е сърцето ти?
Не знам. Не издържам повече.
Отегчен съм.
Искам да се прибера.
Чао, Виторио.
Отивам да си купя цигари.
Искам да си сменя билета. Ще пътувам след два дни.
Случило ли се е нещо?
- Не.
Можеш ли да ме закараш до Баньо Виньони?
Кога?
- Сега.
Да, но трябва да предупредим...
- Добре.
Ще изчакам.
- Добре.
Предчувствах, че няма да заминеш днес.
Кой предшественик говори в мен?
Не мога да живея едновременно в главата и в тялото си.
Затова не мога да бъда само един човек.
Способен съм да чувствам много неща по едно и също време.
Вече няма велики учители. Това е злото на нашето време.
Пътят на сърцето ни е покрит със сянка.
Трябва да се вслушваме в гласовете, които ни се струват безполезни.
Трябва в мозъците, пълни с дълги канализационни тръби,
с училищни стени, асфалт и социални грижи
да влезе жуженето на насекоми.
Всички трябва да изпълним очите и ушите си
с неща, които са началото на велика мечта.
Някой трябва да изкрещи, че ще построим пирамидите.
Няма значение, че няма да го сторим!
Трябва да подхранваме желанието,
трябва да теглим душата във всички страни
като чаршаф, който се разпъва до безкрай.
Ако искаме светът да продължи напред,
трябва да се хванем за ръце.
Трябва да смесим т.нар. "здрави" с т.нар. "болни"!
Вие, здравите! Какво означава здравето ви?
Очите на цялото човечество гледат в ямата,
към която всички сме се затичали.
Свободата е безполезна,
ако нямате куража да ни погледнете в очите,
да ядете, пиете и спите с нас.
Тъкмо т.нар. "здрави"
доведоха света до ръба на разрухата!
Човече, чуй!
В теб вода, огън...
и после пепел!
И костите в пепелта...
Костите и пепелта...
Чакай ме в колата.
Добър ден.
Къде съм, когато не съм в реалността или във въображението си?
Ще подпиша нов договор със света.
Трябва да бъде слънчево нощем и да има сняг през август.
Големите неща свършват, само малките остават.
Обществото трябва пак да се обедини, а не да е разделено!
Погледнете природата и ще видите, че животът е простичък.
Трябва да се върнем, където бяхме.
Където поехте по грешния път!
Трябва да се върнем към основите на живота,
без да замърсяваме водата.
Що за свят е това, ако един луд човек ви казва,
че трябва да се срамувате от себе си?
Сега музика.
Музика!
Забравих това.
Майко!
Въздухът е онова леко нещо,
което се движи покрай главата ти
и става по-ясен, когато се смееш.
Музиката не работи. Помогнете ми!
УТРЕ Е КРАЯТ НА СВЕТА
В памет на моята майка. Андрей Тарковски
Превод Станислава Клисарска
Допълнения, редактор и тайминг СИНЕАСТ ®
2020 ©