Children of Dune - Mini Series (2003) (Children.of.Dune.2003.E03.1080p.BluRay.x264-ROVERS.srt) Свали субтитрите
Трета част
Историята се пише по пясъка на Аракис.
Бунтовете продължават, подхранвани от терора на Алая.
А тя потъва все по-дълбоко в абоминацията на своя дух...
Неспособна да разпознае силите, заговорничещи срещу й,
тя не усеща вихъра от пустинята, който ще я помете.
Е, кой ще ми даде обяснение?
Кой ще ми каже защо по улиците има безредици,
а името ми се ползва като проклятие? Глупаци!
Близнаците изчезнаха от сийч Табър, а Джесика е отвлечена от планетата.
Племената на юг се съюзяват, по улиците на Аракийн цари анархия.
Вие сте виновни!
Вървете си.
Починете си, милейди.
Изтощеният ум мисли трудно.
- Остави ме. Добре съм.
Колко жалко! Отпрати хубавеца.
- Не съм в настроение
да задоволявам низките ти страсти.
- Мои ли са, или твои?
Аз се забавлявам с това, което ти започна.
Така ли?
- Не забравяй, дете.
Аз дори не съм тук. Аз съм проявление на твоята същност.
Махни се!
Кой друг знае, че искат убежище?
- Гилдията.
Айдахо ги е подкупил да ги докарат. Вероятно досега
бенджезъритките са информирани.
Алая ще замеси и нас в това приключение.
Ще излезе, че ние сме в дъното.
- Нека им откажем убежище,
да ги върнем на Аракис и да си измием ръцете.
Нека приемем посещението на лейди Джесика като дар, не заплаха.
Тя има много полезни дарби.
- Полезни за теб.
Защо да не продължа образованието си?
Жената, която съблазни дук Лето и атреидите, е коварен противник.
Намекваш, че може да ме съблазни?
Не ставай глупав, Фарад'н.
Тя би била опасна гостенка.
- Но благодарна.
Може би има право.
Лето...
Лето!
Нека вятърът съблече плътта от костите ти.
Нека Шай-Хулуд разчисти пътя ти.
Ще се срещнем отново.
Сякаш съм в чужда кожа.
Златната пътека е опасна, синко. Аз не можах да я избера.
Пустинната буря не може да бъде спряна.
Ти ще си бурята, синко. Вихърът.
И нищо няма да те спре. Дори ти самият.
С участието на АЛЕК НЮМАН
ДЖУЛИ КОКС
ЕДУАРД АТЪРТЪН
ИАН МАКНИЙС
БАРБАРА КОДЕТОВА
СТИВЪН БЕРКОФ
ДАНИЕЛА АМАВИЯ
ФИЛ МОРИАРТИ
АЛИС КРАЙДЖ
СЮЗАН САРАНДЪН
Музика БРАЯН ТАЙЛЪР
Оператор АРТЪР РЕЙНХАРТ
Сценарий ДЖОН ХАРИСЪН
Режисьор ГРЕГ ЙЕЙТАНС
Джакаруту.
Това е за Лето!
Ножът на Ганима е убил Палимбаша.
А комуникаторът му?
- Не е от този свят.
Открихме приемател във врата на тигъра.
Намерихме и това в пустинята.
Да уредя ли транспорт до двореца?
- Не.
Поръчителят на убийството няма да се успокои, докато не успее.
Тя ще е в безопасност тук, докато дойде времето.
Пясъчна риба.
Познаваш пустинята, млади атреиде.
Атреиде, не прави глупости.
Водата ти е в нашата чаша.
Жива?
Тя е жива?
Хитрата Ганима е надвила тигрите, трябва да импровизираме.
Кажи на нашия човек, свещеника Джавид,
да разбърка още малко гърнето на Алая.
Да, принцесо.
Оставили са тялото на свещеника там, където ще бъде намерено.
Убит е от свободни бунтовници от сийча край Хирбана Ърг.
Пътувал с дипломатически имунитет.
По тялото му са изрязали богохулства.
Ужасни думи за вас и семейството ви.
"Проклето да е името на атреидите. "
"Горете заради абоминацията, която доведохте в пустинята."
"Няма да ви допуснем сред нас. " Светотатствата на бунтовниците.
Ще ги накажем за назидание на другите племена.
Нека видят какво ще сполети непокорните. Никаква пощада.
Изличете от земята бунтовния сийч.
Лето...
Ти си Лето, син на Муад'диб.
Аз съм Сабиха и ще се грижа за теб.
Ще ме убиеш, ако избягам.
- Няма да се наложи.
Пий.
Всеки опит за вещерство ще доведе до незабавна екзекуция.
Търсим убежище, не възможност за предателство.
Така твърдите. Защо да подслоняваме бегълци?
Кой каза, че сме бегълци?
Сблъсъкът ви с Алая стана легенда.
Няколко свободни племена открито въстанаха.
Гражданската война е неизбежна.
- Внуците ми ще я предотвратят.
Не и ако са мъртви. Съжалявам за лошата новина.
Изглежда, че внуците ти са жертва на коварен заговор за убийство.
Атентат?
Атреидските близнаци са изчезнали от сийч Табър.
Нападнати са в пустинята. Лето е убит.
Не се знае съдбата на момичето.
- Може би Алая е поръчителят.
Невъзможно.
Дъщеря ти е на ръба на абоминацията.
Децата на Муад'диб са пълнолетни и скоро ще наследят трона му.
Регентството на Алая приключва,
освен ако внуците ви не бъдат елиминирани.
За което ще обвинят враговете си.
- Нас.
Събитията на Аракис се развиват шеметно, излизат извън контрол.
Можем да наблюдаваме как империята ще рухне,
или да си помогнем взаимно.
Аз ще те защитя от ръката на Алая, а ти мен - от лудостта й.
Как предлагаш да стане това?
Обяви публично, че не си отвлечена, а си тук по своя воля,
като пратеник на бенджезъритките с мисията...
...да образова сина ми.
С учения на бенджезъритския орден?
- Неустоимо за мен предложение.
Ментатът ви се колебае.
Не се знае чия е изгодата.
Може би е взаимна.
Стилгар отказва да пусне Ганима. Не била достатъчно силна.
Сигурността й не била гарантирана. Предложил й е подслон.
Той е наиб. Не можем да му откажем.
- Ще видим.
В Табър става нещо любопитно.
Никой не влиза и не излиза без разрешението на Стилгар.
Ще се присъединят към въстаниците.
- Едва ли.
Стилгар преговаря с юга, но само като емисар.
Продължете наблюдението си на Табър.
Искам да знам кой го посещава и с кого комуникират.
Време е да посетиш Стилгар.
Ти си виновна, че ги отведе.
- Аз съм им настойница.
Намекваш, че тя е в опасност с мен?
Тя не е пионка в гражданската война.
Ганима трябва да се върне в двора.
Права е, Ирулан.
Сийч Табър е неутрална територия
и никоя от страните в конфликта няма да прибегне до насилие.
Но ако задържим Ганима против волята на регентката,
ще бъде сметнато за отвличане. Като наиб на този сийч
предавам Ганима на регентката при едно условие:
принцеса Ирулан да я придружи.
Ако принцесата или наследницата пострадат,
неутралитетът на това племе ще бъде преустановен
и клетвата ни за вярност - нарушена.
Съгласна съм.
Пригответе момичето. Заминаваме незабавно за Аракийн.
Прости ми, Ирулан. Изложих те на голяма опасност.
Лето...
Лето...
Продължавай да му даваш подправка.
- Ще изпада в по-дълбок транс.
И все по-опасен.
По-силен е, отколкото си мислехме.
- Увеличи подправката.
Щом приключим, ще полудее като Алая.
Какво ми давате? Това е подправката!
Чуваш ли гласовете в главата си? Полудя ли като леля си?
Това плаши ли те?
- Не колкото теб, атреиде.
Лето.
Чуй ме, Лето.
Прибери оръжието, отхвърлена жено. Ти си такава, нали?
Дегизирате се като контрабандисти, за да прикриете кои сте.
Търгуваме с подправка, за да оцелеем.
Това не е всичко.
Отглеждате пясъчно семе. Видях развъдниците.
Продавате червеи, за да нарушите монопола на атреидите.
Знаеш опасни неща.
- Опасни за теб.
Червеите няма да оцелеят другаде.
- Все още.
Вече си наситен с подправка.
- И тя не може да ми навреди.
Оцелях, Сабиха.
Заглуших гласовете, които искаха да ме обсебят.
Останах сам да изпълня мисията си.
- Каква е тя?
Да спася пустинята.
В чужда кожа съм.
Не мога.
Не мога да го направя.
- Можеш. И ще го направиш.
Тук съм. Опитвам се да се видя там, но не мога.
Не мога!
- Търпение.
Концентрирай се върху потока на времето.
То трябва да се движи, а не ти.
Трябваше да започнеш обучението си по-рано.
Учудвам се, че не си поискал бенджезъритски учител досега.
Майка ми предпочете друго обучение.
- Все още можеш да се научиш.
Ако съм търпелив?
- Трябва да овладееш всеки мускул,
като струна на балисет. Когато ги изучиш поотделно,
ще ги овладееш и заедно.
- Съюз на противоположностите.
След като опознаеш нестабилността на вселената ни,
можеш да я направиш свое творение. Така учат бенджезъритките.
Не си забравила всичко научено.
Вземи си вана.
- Ще продължим утре.
Възприема бавно.
- Напротив, по-бързо от очакваното.
А ти?
- Знам какво очаквам от връзката ни.
Но какво желаеш ти?
Династиите ни са на кръстопът.
Семействата отслабват отвътре. Опасността идва от най-близките ни.
Ти се отчужди от дъщеря си, аз не вярвам на сина си.
И какво очакваш от мен?
Обмисли съюза на противоположностите.
Носят се слухове за внучка ти.
Изглежда, е оцеляла.
Алая ги е прибрала двете с Ирулан.
- Без заобикалки, Венсисия.
Съюз. Между Атреидес и Корино.
Брачен съюз.
- Благодарение на обучението ти
Фарад'н може да стане достоен за жена като внучката ти.
Той е талантлив и възприемчив. Има и по-лоши варианти
от съюза между старите врагове.
Синът ти някога съзря потенциала.
Сега ти виждаш необходимостта.
Идеята ме отблъсква.
- Като ментат виждаш стойността й.
Атреидка ще се омъжи в династия, която разпореди унищожението й.
Синът ми го стори с Ирулан.
- Политическо решение.
За да избегне войната.
- Не виждаш ли сходната ситуация?
Алая не би приела брак между Фарад'н и Ганима.
Затова ти трябва да й предадеш това предложение.
Някога тя те обичаше и част от нея го помни.
Само ти можеш да достигнеш до истинската й същност.
Не.
Тя е загубена за мен.
Ти сама видя доказателствата.
Можеш да спасиш живота на дъщерята на Пол.
Докато Гани е жива, тя е заплаха за Алая.
Ако накараш Алая да повярва, че чрез Ганима елиминира заплаха,
ще спасиш живота й.
Ще спечелиш ценно време.
Очевидно виждаш изгода в този брак, щом рискуваш да го предложиш лично.
Изгода и риск. Реши сама кое натежава.
Свещениците възразяват.
Защото са късогледи и предубедени.
- Внимавай, Дънкан!
Вече си на ръба.
- Бунтовниците набират сила.
Цялата вселена знае за безредиците в Аракийн.
Слуховете се носят из династиите.
Слухове, разпалвани от враговете ми.
Чакалите се събират, Алая.
Съюзът с Корино ще послужи за предупреждение.
Подготви официален отговор до династия Корино.
Започваме преговори за брака.
Но интересът на атреидите ще доминира.
Излезте. Нека остане съпругът ми.
Заслужаваш да те екзекутирам.
Имам дипломатически имунитет като пратеник на Корино.
Защо се върна?
- Верен съм на атреидите.
Не заради мен.
Не си го позволих.
Не можеш да останеш тук. Трябва да те прогоня.
Иначе хората ще се усъмнят в неумолимостта ми.
Качество, което често демонстрираш.
- Настанаха тежки дни.
Самотни.
Липсваше ми.
Къде искаш да отида?
- В сийч Табър.
Неутрална територия. Стилгар преговаря с бунтовниците.
Може да му помогнеш като ментат.
Там ще си в безопасност.
Никой не може да обуздае Алая.
Войските й нахлуват все по-дълбоко в южните територии,
избиват бунтовниците,
по улиците на Аракийн се води бой.
- Какво казаха за момчето?
Не е оцеляло в пустинята.
Червеи, бури... Няма да открием трупа му.
Къде отиваш?
Да търся момчето.
- Няма да го допусна.
Нямаме намерение да помагаме на свой враг.
Проклет да си, атреиде, за абоминацията, която ни доведе.
Няма да имаш душа, нито дух. Няма да те допуснем сред нас!
Само червеите не се боят от бурята на Аракис.
Няма да се страхувам. Страхът убива разума.
Ще срещна страха си, нека се оттече оттялото ми.
Няма да се страхувам. Страхът убива разума.
Ще срещна страха си, нека се оттече оттялото ми.
Няма да се страхувам! Страхът убива разума!
Ще срещна страха си, нека се оттече оттялото ми!
Можех да те убия.
- Нямаше да е толкова лесно.
Исках да ти повярвам.
Дати повярвам, че ще се справя, но не можех.
Виждаше ми се невъзможно.
А после мислите ми се стопиха. Спрях да ти се съпротивлявам.
Не се съпротивляваше на мен.
- А на себе си.
На всичко научено, което ме държеше в капан.
Чувствам се прероден.
На прага на нещо необикновено.
Хармонията "пара-бинду".
Но си едва на прага.
- Търпение?
Да, търпение.
Помни.
Едно е да контролираш сетивата, а друго - да овладееш желанията си.
А ако успея?
Ще откриеш, че реалността е по-различна, отколкото си мислел.
В чужда кожа съм.
Трябва ли да се измъкваш така?
Все още го чувствам, Ирулан. Присъствието му.
Смехът му ми се причува във вятъра.
Подиграва се на брака ти с Фарад'н.
Защо?
- Алая те използва като пионка.
Така ли мислиш? Че съм използвана?
Че се съгласих на този брак заради кроежите на Алая?
Познавам те, Гани. Решението ти е по-дълбоко.
Алая иска да си върне баба ми. Фарад'н е само средство.
А какво искаш ти?
Кръвта на Фарад'н на сватбеното ложе, а не моята.
Не можеш да запазиш неутралитет. Съюзи се с бунтовниците.
Никога.
Бунтът срещу сестрата на Муад'диб ще ме опозори!
Сестрата на Муад'диб я няма. Отиде си.
Злото я облада. И ти носиш нашийника му!
Стига! Ти си гост на племето ми!
Но ако ме предизвикваш с приказки за неподчинение,
щети взема водата!
Какво има, Тарик?
Защо спряхме?
- Пустинен демон.
В човешки облик.
- Няма такива създания.
Водачът ти освободи червея.
Имаме малко време до завръщането му.
Ти го спря.
Червеят се подчини на заповедта ти.
Да.
Казаха, че Лето Атреидски е мъртъв. Убитот корински предател.
Допуснах този мит, докато се готвя.
- За какво?
Да разруша стореното в твое име...
Татко.
Нямаш представа кой съм аз.
Това е твоят пръстен, татко.
Предаден от дук Лето на теб, а после на мен.
Няма смисъл.
Нямаме друг избор.
Докъде е стигнало това, което си си причинил?
Аз съм пустинно създание.
- Нямаше ли друг начин?
Златната пътека е само една.
- Не можеш да контролираш бъдещето.
Муад'диб трябваше да спази този съвет.
Мислиш ли, че Муад'диб не видя пътя, по който си тръгнал?
Той се уплаши.
Собственото му пророчество го плени.
Той бе жертва на пътя, който не можа да избере.
Но аз го избрах.
Да създам свят, в който човечеството само кове бъдещето си.
Не следва виденията на един човек.
Свободно е от извратени пророчества и предопределено бъдеще.
Това не е мое.
Колко нощи съм седял на дюните...
Представял съм си такава вечер...
С баща си.
Само ние двамата... как говорим и се смеем.
Колко нощи съм спал на студения под на сийча,
мечтал съм за топлата ти прегръдка, която ме предпазва от всичко.
Още ли си добър свободен?
- Да.
Ще позволиш ли
на слепеца да отиде в пустинята
и да намери мир?
По своя воля?
Още не.
Проклето да е името на атреидите.
Включи щит. Бомба.
8 от 9 селища са изоставени. Сийчовете са пълни с бегълци.
Регентката моли да загърбиш неутралитета си.
Съюзете се и сложете край на бунта.
Алая е свободна,
тя знае, че не може да изисква това от един наиб.
Не може да останеш безпристрастен. Посредничеството ти не помага!
Време е да избереш. С империята ли си или срещу нея?
Няма да направя този избор по заповед на някакъв свещеник.
Може би съпругът на регентката ще ти налее малко ум.
Ще сторя нещо повече.
Рогоносецът ти благодари за тази възможност.
Сега Стилгар ще реши.
- Ти наруши закона на убежището.
Ти опозори честта на народа ми.
Не, Стил.
Свалих нашийника от врата ти.
Това бе правилният избор, Стил.
Две смърти за атреидите.
И втората за каузата на доброто като първата.
Това бе знак. Той насочи ръката ми.
Сега Алая ще бъде принудена да ни нападне.
Отвел е племето в пустинята. Никой не знае къде.
Ще намери убежище при бунтовниците.
Айдахо е действал импулсивно.
- Той бе мой съпруг!
Вендета за Стилгар и цялото племе, което го подкрепя.
Изловете ги като пустинни зайци.
Искам кожите им.
- Чудесна идея, много оригинална.
Ето човека, който дойде от юг. Пресече Блед, от южната стена.
Дошъл си на червей.
- Бърз транспорт е.
Но не си свободен.
- Обучиха ме добре.
Носеха се слухове, че си мъртъв, Гърни Халек.
Мнозина искат да е вярно.
- Не и синовете на Есмар Туек,
стари приятелю.
Очаквахме те, Гърни Халек.
Откъде знаеше, че ще дойда?
- Баща ми ми каза.
Баща ти?
Който намери подслон в пустинята, остава добре дошъл завинаги.
Тези хора са те подслонили, преди да се съюзиш с Муад'диб.
За да въстанем срещу Шадам и имперските сили.
Очаква те ново въстание, Гърни Халек.
Верен съм на атреидите.
Аз съм наследникът.
- Алеля ти?
Тя е изгубена.
Обсебиха я неконтролируеми сили,
които искат да унищожат атреидите.
- Какво си сторил с тялото си?
Направих избор. Приех съдбата си, нищо повече.
Очите ми виждат, но умът не вярва.
- Повярвай, Гърни.
Спомни си думите на баща ми и дядо ми, твоя дук.
Те говореха за пустинната сила.
Аз съм пустинната сила и нищо няма да спре бъдещето.
Идваме да отдадем почит на трона на Муад'диб и Алая, регентката.
Идваме, за да отдадем почит на прекрасната му дъщеря
и да й представим сина ни, принц Фарад'н.
Наследник на трона на династия Корино.
Нашите съболезнования за смъртта на брат ви.
Може би съюзът на династиите ни ще сложи край на заговорите.
Заговори, които процъфтяваха на Салуса Секундус.
Какво каза?
- Зверовете, убили сина на Муад'диб,
бяха обучени на моята планета.
- И регентката Корино знаеше?
Тя го планира.
- Как смееш?
Отсега нататък ще смея, майко.
Досега ти взимаше моите решения. А те съвсем не ми се нравеха.
Нагло копеле!
- Нека не обсъждаме слабостите ти.
Забранявам ти да говориш.
- Нищо не можеш да ми забраниш.
Като наследник на Корино аз сам ще решавам занапред.
Лишавам майка си от привилегиите на династия Корино.
Тя вече не е суверенен регент. От този момент я прогонвам.
Ти си повече мъж, отколкото мислех.
През остатъка от дните си ще размишляваш в мрак.
Търпението е добродетел, от която имам в изобилие.
Спрете.
Имаш ли нещо общо със смъртта на брат ми?
Разбрах твърде късно.
Прости ми. Оставям се на милостта ти.
Това е сватбеният ми дар за теб. Друго нямам.
Нямам зестра. Само истината.
Вярвам му.
Отведете я.
Него оставете. Нека ни забавлява с интригите си.
Интересно, нали, Джесика?
Греховете на майката процъфтяват в децата, които ражда.
Лудостта я обезсилва.
- Още командва имперските войски.
Те се оттеглиха в града. В капан са между защитните стени.
Цената за главата ти се вдига.
- Ето какво ще ви кажа!
Пратете хора да доведат червеи.
Потегляме за Аракийн да си приберем наградата.
Манут!
Буря!
- Не е буря.
Трябва да съобщим в двореца.
Не се бой, Гърни.
Не може да ускориш събитията.
Когато дойде времето,
истината ще излезе наяве.
Кой си ти?
- Кой съм аз, вече няма значение.
За мен има. Мислиш ли, че бих те изоставил,
ако знаех, че си жив?
- Ти стори това, което трябваше.
Кажи ми, искам да го чуя.
Кажи ми дали е истина.
Не бих могъл да живея, ако съм те изоставил.
Пол Атреидски вече го няма.
Пустинните ветрове изличиха следите от стъпките му.
Муад'диб скоро трябва да го последва.
Моля те, Гърни, уморен съм. И гладен.
Донеси ми храна.
Стил... толкова е предсказуем.
- Те ви предизвикват.
Да пратите срещу тях войски, топтери.
Мислят, че съм се оттеглила в скривалището.
Брат ми победи Шадам и си върна Аракис с тази тактика.
Горкият Стил. Ти си в капан, а не аз.
На ден разстояние са от Аракийн.
- Чудесно.
Връщам се в двореца.
Поканена съм на сватба.
Ганима.
Оставете ме.
Правете каквото ви казвам.
Няма нужда от това, Ганима.
- Лето?
Планът ни успя.
- Ти си жив!
Знаех си!
Как ми липсваше!
Съжалявам, Ганима.
Толкова съжалявам.
Трябваше да те оставя в заблуда, че съм мъртъв.
Това бе единственият начин да почна това, което трябва да довърша.
Муад'диб!
Идолопоклонници!
Ще съсипете това място! Пустинята ще ви погълне!
Говори светотатства. Не бива да го търпим.
Вие трябва да дадете заповедта.
Внимавай, скъпа, не прибързвай.
- Още не.
Той е позор за религията ни.
- Именно, мила моя.
Трябва да разберем дали той е брат ти.
Не бива да го превръщаме в мъченик.
Кой призовава Муад'диб?
- Помогни ни, Муад'диб!
Думите на Муад'диб са вятър.
Топят се като вода в пясъка.
Ще ви дам думите на Муад'диб.
Ще натрия лицата ви с тях!
Аз съм гласът на пустинята и ви нося предупреждение.
Водата, с която поите пустинята, се превърна в кръв.
Кръв по земята, която някога бе чиста.
Ние изоставихме пътищата на пустинята.
Предадохме се на безсмислени ритуали!
Повярвахме на потисниците, които си вмениха власт.
Извършиха зверства и все в името на правдата!
В името на...
Муад'диб!
Ние замърсихме гнездото си и то ни убива!
Но аз видях друг път - Златната пътека.
Пътеката, която Муад'диб не можа да поеме.
Застанах на пясъка и видях един звяр да се издига!
На главата на звяра бе името на спасението!
Той разля вода по пясъка.
И ни върна назад
към сухата и жадна земя.
Остана само едно светотатство.
И то е...
Алая!
Прости ми...
...сестро.
Джакаруту!
Сега всичко е в ръцете ти...
Синко.
Къде е тя?
Вижте ме!
Аз съм Лето!
Лъвът Атреидски.
Върнах се от пустинята да обявя Шакар Набаи!
Златната пътека!
Да освободя света от извращенията, вършени в името на Муад'диб!
И да го спася от абоминацията в лицето на Алая.
Дръжте го!
Времето дойде, лельо.
Посрещни бъдещето.
- Ще изпия кръвта ти.
Алая, спри се!
Мръсна кучка!
Бенджезъритска мръсница!
Мислиш, че ще избегнеш отмъщението ми?
Че съм сразен завинаги?
Дъщеря ти е моя! Ценната ти Алая!
Моя е!
Не!
- Демоне, остави я да избере!
Мамо, помогни ми!
Помогни си сама.
Да, направи го.
Окъпи се в горещата му кръв!
Не! Не, скъпа! Спри!
Спри! Толкова малко оставаше!
Бяхме толкова близо...
Искам брат си.
Няма ли да размислиш и да се върнеш с мен на Каладън?
Трябва да остана тук, милейди. В сийч Табър със Стилгар.
Той ще се нуждае от помощта ми, за да върне мира.
А ти?
- Моят дом е тук.
Пак ще има деца, които се нуждаят от мен.
Скъпи приятелю...
Водата на Алая.
Отнеси я в пустинята и я пръсни в горещия пясък по обед.
Такъв е обичаят ни. В сийч Табър ли ще се върнеш?
Искам да се върна към миналото ни.
- Пустинята умира, Стил.
А също и свободните.
- Ще минем през тежко изпитание.
Ще оцелеем.
Ще се издигнем от пепелищата, както винаги.
Всичко се връща, макар и променено.
Пръстенът на дядо ти.
И на баща ти.
- Сега принадлежи на свободните.
Да ти напомня за Муад'диб.
Да ти напомня, че хората грешат, а всички водачи са просто хора.
Бяга ли, бяга.
Когато се изтощи, се връща при мен,
слага глава в скута ми
и иска да му помогна да умре.
Защо иска да умре?
За да се спаси...
От жертвите, които трябва да направи.
Жертви в името на бъдещето ни.
- Има ли в него място за мен?
Кръвта ти бе пощадена в деня, когато Лето се завърна.
А бракът ни?
Както майка ни не бе съпруга, така и ти няма да си съпруг.
Политика?
Политика.
Но след време може да се роди любов.
Това е повече, отколкото ще има брат ми.
Един от нас трябваше да понесе агонията.
Той винаги е бил по-силен.
Историята се пише по пясъка на Аракис.
Една глава приключи. Вихърът я помете.
Една врата се затвори.
Но друга бе отворена.
А зад нея... е бъдещето ни.
Превод и субтитри МАРИЯ ПЕЕВА